ПЕЩЕРИТЕ В ИСТОРИКО - АРХЕОЛОГИЧЕСКИЯ

РЕЗЕРВАТ „СБОРЯНОВО“ И НАОКОЛО

© Българско пещерно дружество, 2022

Съставител и реактор : Алексей Жалов ©
Предпечат: Алексей Жалов

2
 THE CAVES IN HISTORICAL—ARCHAEOLOGICAL
PRESERVE SBORYANOVO AND AROUND

© Bulgarian Caving Society , 2022

Compiler & Editor: Alexey Zhalov ©

3
Предговор

Няма карстов район в България, който по една или друга причина, да е изця-
ло и напълно проучен. Причините не са толкова важни. Важното е, че за спелео-
лозите, и не само, има още огромно поле за действие. Било то, да актуализират
съществуващите данни (карти, описания, научна информация ), било то да тър-
сят продължения в някои от съществуващите пещери, да снемат географските
им координати или да систематизират информацията за цели райони. Няма
съмнение, че на много места, които се считат за изцяло проучени, ще бъдат
открити нови пещери. За щастие, винаги може да се направи нещо повече за да
се обогатят знанията за родните пещери. С такава задача, и то съвсем случай-
но, се наехме ние от Българското пещерно дружество. Това се случи след като
през 2018 г. известният наш археолог проф.Диана Гергова ме покани да се при-
съединя към ръководените от нея разкопки в обсега на Националния археологи-
чески резерват „Сборяново“ с оглед да направя теренен обход с цел актуализи-
ране на информацията за пещерите наоколо и вписването им в контекста на ра-
йона. Приех поканата с удоволствие. После, заедно с не безизвестния наш пе-
щерняк Стойчо Стойчев от Търговище, се озовахме там и се заехме със задача-
та. Локализирането на повечето от проучените години по-рано пещери се оказа
невъзможно. Междувременно се откриха и нови пещери. При прегледа на налична-
та информация се установи, че са налице предпоставки за наличието на много
повече от документираните в миналото пещери, да не говорим за това, че ин-
формацията може да се обогати по един или друг начин. През 2019 –та първата,
по-съществена , крачка в тази насока бе направена. Тогава възникна и идеята да
съберем и обобщим съществуващата информация за района и въз основа на ре-
зултатите от новите проучвания, динамично да я обновяваме. В периода до
края на 2020-та Българското пещерно дружество организира и проведе се про-
ведоха още 2 експедиции.
Събраната информация набъбна и вече знаем, че в района има над 60 пещери. Ре-
шихме да публикуваме събраните и обработените досега в книга 1-ва , като на
този етап, се получи настоящото писание. Не знам как да го нарека – обзор,
справочник, атлас, книга. Както и да се нарече, надявам се, че за тези, които се
интересуват от пещери, би било интересно, а вероятно и полезно. Разбираемо
е, че на този етап този труд едва ли може да се счита за пълен и изчерпателен.
За да стане това ще трябва да се извърви дълъг път, но ние сме склонни да го
извървим. Надяваме се, да не сме сами. Очаквайте продължение!

Алексей Жалов

4
There is no karst region in Bulgaria that has been fully and completely explored, for one or another rea-
son. Such was the situation on the territory of the National Historical - Archaeological Reserve
"Sboryanovo" in Isperih Municipality, Razgrad County, North-East Bulgaria. The speleological exploration
of this area has been started in the early 70- ties from our colleagues from Student caving club
„Academic”- Sofia. Later some expeditions were carried out from other caving clubs and till 2002 there
was were about 21 caves.

In 2018 our famous archaeologist Prof. Diana Gergova who was one of the ladders of the archaeological
studies of the area have informed Bulgarian Caving Society that there are many new and unexplored
caves in this area. That is why we decide to continue the explorations. to update the existing data (maps,
descriptions, scientific information), to look for extensions in some of the existing caves, to take their ge-
ographical coordinates, to search for new caves, and to systematize all information. Starting from 2018
we organized 4 expeditions in the territory of the Reserve "Sboryanovo" and in its surroundings.

Till the end of 2020, 40 new caves were found, and 15 of them were mapped. We have the chance to
locate most of the 21-th caves which were explored in the past. The information gathered has swelled
and we already know that there are over 60 caves in the area. To be continued!

5
Геолого- географска характеристика на района

Изследваният район се намира, в структурно отношение, в обсега на Мизийската платформа, която

по морфоструктурни белези до голяма степен се припокрива с геоморфоложката област Дунавска
равнина. Районът е разположен в централната платовидна част от западната половина на Лудо-
горско (Делиорманското) плато. Платото е развито върху северния полегат склон на Севернобъл-
гарското сводово издигане. Дължината на платото от запад на изток е около 80 – 85 km, а ширина-
та му от север на юг 35 – 40 km. Надморската височина варира от 200 m на север до 300 m на юг.

На изток, по течението на Суха река, граничи с Добруджанското плато, на юг е отделено с Разград-

ско - Поповските и Самуилските височини, на запад достига до долината на Русенски Лом.
Проучваният участък е прорязан от дълбоките каньоновидни долини на реките Чаирлък
(Teкедере), Война (Лудня), Царацар (Демирбаба, Крапинец). Царацар(или Демирбаба,Крапинец)
води началото си под името Карапанча от северната част на Самуиловските височини. Долината в
обсега на проучването е всечена във варовковия масив. Царацар е с основно дъждовно-снежно
подхранване, но се подхранва и от множество карстови извори, които са частично каптирани. Към
нея, отляво, се вливат два основни притока : Война (Лудня) и Чаирлък (Текедере). Война тече в
дълбока (до 20-30 м) каньоновидна долина, също всечена в аптски варовици. Влива се при село
Малък Поровец. В долното си течение реката протича през източната част на ловно стопанство
"Воден".
Вторият приток на Царацар е р.Чаирлък. Води началото си от Самуиловските височини тече в се-
верна посока, като до бившето село Воден долината е широка, а след това става каньоновидна,
дълбоко всечена в аптските варовици и льосовата покривка на Лудогорието. Югоизточно от град
Завет завива на изток и служи за граница между общините Завет и Исперих и се влива се в Цара-
цар на 154 м н.в., северно от мюсюлманското светилище "Демир Баба Теке".
В изследваната територия преобладават мезозойските долнокредни седименти от Русенската сви-
та – „официална лито-стратиграфска единица изградено от разнообразни органогенни и органоген-
но-оолитни варовици с хотрив-аптска възразст.
Те се разкриват по дълбоко всечените долини на западната и южна част на района „Скалите са из-
ключително богати на вкаменелости, чрез които възрастта им е определена като хотриф - апт (110-
120 Ма) (Иванов, Пимпирев,2005). Дебелината им от 50 до 300 м . Варовиковите пластове са почти
хоризонтални, с лек наклон на север. В района на Завет, част от тях са припокрити от льос. Пеще-
рите са образувани именно в тази скална формация.

6
Проникването на дъждовни и снежни води в дълбочина отчасти се затруднява от покриващите ва-
ровиците наслаги. Независимо от това в заравнените части между долините почти отсъства посто-
янен повърхностен отток. Под речното ниво варовиците са водонаситени. Съществуващата физи-
когеографска и геоложка обстановка е причина карстът тук да е долинен. Пещерите в района са
хоризонтални, като входовете им са разположени в склоновете на долините, на различни относи-
телни височини над речните легла. В скалните откоси на каньоновидните долини се наблюдават
ниши и други ерозионно-корозионни форми образувани от речните води.

7
 Карстовият извор при с.Малък Поровец, преди каптирането му .
Снимката е любезно предоставена от г-н Александър Александров

8
Административно положение на района

Изследваните пещери попадат в западните предели на община Исперих, респективно източните

на община Завет и по-конкретно землищата на гр.Завет, с. Свещари и с.Иван Шишманово.

9
По линията Кубрат- Завет – Исперих- Тервел, в обсега на Разград-Русенска свита, са формирани
пукнатинно-карстови до карстови по тип, ненапорни по характер подземни води.
Движението им се осъществява по отделни водотоци, за долен водоупор на които все още служат
по-глинестите или по-плътни карбонатни седименти в основата на комплекса (условната граница
между Разградската и Русенска свита).
Те се подхранват от инфилтрация на валежни и кватернерни (подльосови) води, а се дренират от
речно-овражната система (формират по-голямата част от речния отток) и от низходящи извори с
различен дебит. По същество в тази част се намират най-големите извори от барем-аптските седи-
менти ( Воден – 45-130 l/ ; М. Поровец – 45-50 l/ . Подхранването на подземните води се извършва
от инфилтрация на валежни и повърхностни води. Дренирането му е от речно-овражната система
от различни по дебит извори и от многобройни вододобивни съоръжения (шахтови и тръбни кла-
денци), като само в района на Демир Баба Теке има на-малко 4 шахтови кладенеца.

Според районирането на карста и пеще-

рите в България (по Вл.Попово, 1970) ра-
йонът попада в 104 Аспаруховско-
Дуловски район .

Административно положение на райо-

на
Изследваните пещери попадат в запад-
ните предели на община Исперих, респек-
тивно източните на община Завет и по-
конкретно землищата на гр.Завет, с. Све-
щари и с.Иван Шишманово.

Археологическо- исторически резерват

„Сборяново―

По-голямата част от района попада в гра-

ниците на Националният историко-
археологически резерват “Сборяново”.
Той е разположен между селата Малък
Поровец и Свещари по поречието на по
поречието на р. Царацар (Крапинец), меж-
ду селата Малък Поровец и Свещари.
община Исперих, област Разград и има
площ от 6470 декара с охранителна зона
от 13304 дка. Обявен е с разпореждане
№19/8.12.1988. на Министерския съвет.
До настоящия момент в резервата са ре-
гистрирани над 140 археологически обекта от различни исторически периоди. В границите на ре-
зервата се намира Тракийската гробница при с. Свещари, обявена за паметник на културно-
историческото наследство от 1985г., както и четири други проучени гробници. Освен тях тук са раз-
положени два големи могилни некропола от елинистическата епоха, некропол от старожелязната
епоха, две селищни могили и некропол от халколита, светилища от старожелязната и елинисти-
ческата епоха, тракийски укрепен град-столица, няколко укрепени селища от различни епохи от
античността до Средновековието и алианско теке Демир Баба.
Една (засега неустановена поименно) част от пещерите в землището на с.Малък Поровец
(вероятно тези в скалния венец западно от Демир Баба Теке) са обявени за археологически обекти
със статут на единични недвижими културни ценности от местно значение ( ДВ бр.97 от 1970 г.) Те
са вписани като „скални килии“ (без да е обозначен броят им) в Националния публичен регистър
на недвижимите културни ценности (област Разград) към Националния институт за недвижимо кул-
турно наследство.

Зони „Натура 2000―

Районът попада в две защитени зони: по Директива 79/409/EEC за опазване на дивите птици Лудо-
горие BG0002062 и Лудогорие BG0000168 по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните мес-
тообитания и на дивата флора и фауна.
Пещерна фауна

10
В абсолютните граници на разглежданият район няма пещери, които да са официално регистрира-
ни като природно местообитание ( *8310 неблагоустроени пещери) на прилепи. Чрез използването
на утразвукови детектори, в границите на археологическия резерват, на платото над Демир Баба
Теке (Кмен рид) е регистрирано присъствието на Дългоух нощник (Myotis bechsteinii), чиито хаби-
тат са горите, а не пещерите. В някои пещери в граничните територии са регистрирани като место-
обитания на прилепи както следва: Малък подковонос ( Rinolophus hipposiderus) в комплекс от пе-
щери на северозапната част от територията на ДЛС „Ири Хесар-Воден“, пещерни системи в
м.Герджика , както и пещерата Дипсиза. Отделни екземпляри Дългоух нощник (Myotis bechsteinii)
са регистрирани чрез дететктор и в горите пещерата Шарап маара в югоизточната част от терито-
рията на споменатото ловно стопанство. В наличната литература няма данни за наличие на безг-
ръбначната пещерна фауна в пещерите намиращи се в района.

Ономастични проучвания на пещерите

През 1985 година, под научното ръководство на проф.А.Фол, се провежда поредният етап от комп-
лексната експедиция „Гетика“ в района на Исперих. Една от задачите е топонимичното изучаване
на района, където предстоят археологически разкопки. Част от резултатите, отнасящи се до карс-
тови явления и пещери са публикувани от (Райчевски , 1985). „… Eзически: ТАШ ЙАЛАЪ -
с.Свещари (тур.tag = камък, yalak = корито. Над входа на голяма пещера има изсечено в скалата
каменно корито, към което водят ерозирани улеи.); БУРУНА – с.Свещари (На равна скала има из-
сечени улеи, които отвеждат към естествена дълбока шахта.); БЕШ ПАРМАК – тек. Демир баба
(Извор, чиято вода изтича от пет отвора в скалата. Водата му се счита за лековита.)
Пещери: „Махара“ от тур. Magara = пещера. По скалите край текето Демир баба има множест-
во пещери, за предназначението на всяка от които съществува предание – отразено в имената им:
ДАВУЛЛУ МАХАРАСЪ (тур. karaul = наблюдателен пост: „Там стояла стражата на светеца“); КЕДИ
МААРАСЪ (тур. kedi = котка: „Там светецът държал котката си“.); КЬОПЕК МААРАСЪ (тур. köpek =
куче: „Там живеело кучето на светеца.“); ТУЗ МААРАСЪ (тур. tuz = сол: „Там слагали солта.“); УЗУН
МААРА (тур. uzun = дълъг: „Там затварял пленниците.“); ХАМАМА МААРА (тур. hamam = баня: „Там

11
била банята на светеца.“); КОЮН САЙЪЛАРЪ (тур. koyun = овца и saye = навес: „Пещера, в която
държали овцете.“); ДЕЛИК ТАШ (тур. delik = дупка и taş = камък: „ Там живеел светецът.“).
Явашов също съобщава за наличието на много пещери по скалите над текето Демир баба.
Според него те са „изкуствени“ и при входовете им тогава още личали местата, където били закре-
пени врати, а някои се свързвали с коридори. Макар и трудно достъпните се посещавали от пок-
лонници.
На въпроса дали пещерите представляват култово съоръжение от типа на скалните манастири
или помещения със стопанско и битово предназначение, ще може да се отговори едва след вни-
мателното им проучване.
Освен при текето Демир баба отделни пещери се срещат и на други места в района на Испе-
рихско: ШАРАП МААРА (тур. şarap saraphane = винарска изба) - с.Завет; МААРА ДОЛАЙ (тур. dolay
= околност) – с.Шишманово и ПЕЩЕРАТА – с.Конево…“

История на спелеоложките проучвания

Феликс Каниц
През 1874 г. големият пътешественик, журналист и писател Феликс Каниц, при една от
обиколките си в българските земи, посещава Демир Баба теке и в една от своите гравюри,
заедно с текето рисува входът на Деликташ маара.

Карел Шкорпил
Деликташ маара e групата от 4 пещери след нея, и една друга пещера в района са били проу-
чени и повърхностно описани Деликташ Маара (Шкорпил, 1905). Ето какво пише той в своята
публикация от посочената година : „…В скалите на Демир-боба-теке, под крепостта Кале-Сырта
има пещери със следи от изкуствена обработка. Отначало проникваме във входното отделение
(ширина 12 стъпки (крачки)), а след това по коридор (18 стъпки) достигаме до четириъгълно (7.4
х7.0 м) помещение, с височина в задните части 1.8 м, в предните почти 2 пъти по-голяма. От това
помещение покрай четири неправилни издълбавания в скалите върви пътечка. Най-голямото из-
дълбаване има следните размери: ширина на входа 2 м, в дълбините около 4 м, дълбочина 11
стъпки и височина около 2 м. Последната пещера (7.5 х 1.8 м.), според преданието е служила за
краварник, предпоследната (ширина 2 м), баня, а останалите са били жилища на Демир-Боба.
В дясната скалиста страна на долината Демир-боба, в близост до нейното съединение с доли-
ната Чаирлък има естествена пещера. Друга ниска пещера се намира в долчинката Гювен-колая,
която се спуска от платото (от групата на Мумджиларските могили) към Демир-боба-дере. Над пе-
щерата, силно унищожителни разкопки от иманяри, в каменистото плато са видни остатъци от
изкуствени издълбавания…“
Анани Явашов
През 1934-година , академик Анани Явашов (1885-1934) публикува почти идентични на шкорпи-
ловите описания на същите пещери. (Явашов,1934)
„…Светецът „ Демир Баба“ казват да е живял на западната стръмна скала, на скалното голо
плато „Кая Юстю“, в която има издълбани изкуствени пещери. Входното отделение на главната
пещера е 12 крачки широко и чрез един коридор 18 кр.дълък се влиза в едно четириъгълно поме-
щение (7.4+7 о.м) на което скалният таван се снишава в запдната му стена. От последното поме-
щение води пътека към четири неправилни издълбнатини , от които най-големата е до входа 2 м.
широка, а на вътре е около 4 м, 2 метра висока и около 8 метра дълбока. Последното отделение е
7.5 +1 м. В първото отделение казват , че е живял Демир Баба, във второто си бил връзвал мага-
рето а третото му служило за баня. При входовете личат вдлъбнатите места, гдето са били закре-
пени дървените врати на тия помещения. Тия пещери, макар и мъчно достъпни, сега още се по-
сещават от поклонници и таваните са онизани с конци и парцалчета за излекуване на разни недъ-
зи и болести ...)
Васил Маринов (1907-1990) български географ и етнограф прави няколкогодишно детайлно
проучване на Лудогорието (Делиорман), като публикува резултатите в монографията „Дели ор-
ман (южна част), областно географско изучаване“ (Маринов,1941). В нея обръща специално вни-
мание проявленията на карста (повърхностни карстови форми, пещери, извори) в района. В книга-
та е разгледано по-детайлно районът попадащ в западните граници на разглеждания от нас ра-
йон, а именно в околностите на заличеното с.Воден (сега в обсега на Държавно ловно стопанство
„Воден – Ири Хисар”. Наред с описанието на двата големи карстови извори там, той отбелязва: „М
околността има много пещери, дупки и понори“.

12
Феликс Каниц и гравюрата му публикувана в книгата “Дунавска България и Балканът”, 1882

Карел Шкорпил и извадка от описанието му на пещерите в района на Демир Баба Теке - 1905

Анани Явашов и извадка от описанието му на пещерите в района на Демир Баба Теке - 1934

13
В. Маринов на терен в Унгария- ИЕФЕМ-АЕИМ

Снимки на повърхностни и подзем-

ни карстови форми (по В.Маринов)

Извадка от книгата на Дели - орман от В.Маринов

14
 1971
Участниците в експедицията са, членове на Студентския пещерен клуб „Академик“ – София със
статут на колективен член на Научно-експедиционния клуб ( НЕК) ЮНЕСКО.
В работата през 1972 година участваха:
1. Инж. геолог Константин Николов Спасов – главен ръководител
2. Цветан Аврамов Личков
3. Петър Делчев Делчев
4. Александър Александров Стрезов
5. Иван Аврамов Личков
6. Недялка Георгиева Колчева
По време на проникването в пещерите и работата в тях бяха събрани по повърхността и в има-
нярски изкопи фрагменти от керамични съдове и керамични късове, които бяха предадени на мяс-
то на сътрудника на музея Тотю Иванов.
В картировката участват всички членове на експедицията. Главните картировачи са посочени
на съответните картни листове.
Пещерите, които са били обект на изследване от експедицията, са разположени във варовици с
горно-хотривска – долно-баремска възраст. По-рано този карбонатен комплекс бе причисляван
към така наречения „разградски тип апт“. Седиментите от горепосочената възраст залягат съглас-
но един върху друг без ясно изразен преход. Разкриването на комплекса на повърхността става
само в долините на речно-овражната мрежа, където скалите с посочената по-горе възраст образу-
ват характерни стръмни откоси и скални венци. Варовиците, в които са образувани пещерите, са
дебелопластови кристалинни до едропластови. Горно-хотривските са по-меки.
Условията, при които са се развили карстовите процеси, (само в разкритията по долините на
деретата и реките), са дали възможност за образуването на многобройни пещери, но със сравни-
телно малки размери. Пещерите са предимно къси, като много от тях са с удобни за обитаване
просторни входове и преддверия. Това създава несъмнен интерес към тях в археоложко отноше-
ние, тъй като, както се забеляза при направеното изследване, много често в тях се срещат следи
от обитаване по време на различни исторически епохи. Изобилстват находки на керамични фраг-
менти и керамични късове, независимо, че археологически разкопки и сондажи нe бяха предприе-
мани.
Входовете на пещерите са привързани към определени нива в зависимост от етапите, в които
са се развивали карстовите процеси в миналото.
По-обстойното изследване на пещерите на територията на окръга несъмнено би хвърлило свет-
лина върху интересното историческо минало на този край. Провеждането на такива проучвания,
включващи в себе си и археологически разкопки, експедицията счита за наложително, главно по-
ради факта, че „иманярството“ в този край е широко застъпено. Почти във всички пещери, картира-
ни и проучени от експедицията, има явни следи от иманярска дейност, която продължава все по-
усилено в наши дни. (Отчет по договор P-8)

1972 – 2002
През 1981 г. от Студентският пещерен клуб „Академик“,Варна, през 1981 и 1982 от спелеоклуба
„Приста“,Русе и пещерният клуб „Буйна гора“, Разград организират съвместни експедиции. През
1985 г., разградският клуб инициира окръжна експедиция „Сборяново’85“ г. По настоящем в
ГКПБ няма картографски данни за постигнатите резултати, с изключение на експедицията от 1982
г., когато са били проучени и картирани 3 пещери.

2002
В рамките на научно-изследователски проект „Сборяново - културен и религиозен център на
гетите“, финансиран от фонд „Развитие на научните изследвания“ на НБУ, студенти от университе-
та извършват теренни обходи на територията на историко – археологическият резерват
„Сборяново“ с цел документиране на пещерите в района на Демир Баба Теке. Обходени се 7 пе-
щери, 5 от които „Деликташ“, „Туз маара“, „Мейшането“, „Хамама“, „Даул маара“, са в скалите над
Текето и „Дели Сюлейман маара“ и „Татарската пещера“, които са в местностите Даннааула и Ки-
реч кулак. Регистриран е „оскъден“ керамичен материал. Според авторите на отчета
(Гайтанджиева , Павлов 2005), „описаните пещери са с твърде малко размери, за да се предполо-

15
жи, че те са били постоянно обитавани. По-скоро трябва да се допусни хипотезата за тяхната кул-
това употреба и да се свържат със скално-мегалитната култура, засвидетелствана в Югоизточна
европа.

2018
През 2018 , в периода 22-24 септември ,по покана на проф.Диана Гергова, А.Жалов и Стойчо
Стойчев членове на Българското пещерно дружество осъществяват теренен обход с цел актуали-
зиране на информацията за пещерите наоколо и вписването им в контекста на района. Конкретно
да се снемат координатите на пещерите, да фотографират входовете им и да се събере, евенту-
ално, лежаща на повърхността керамика. Към групата е аташиран професионалният фотограф
Драгомир Богомилов от Исперих. Обходени и идентифицирани са пещерите Делик Таш
(Дяланата), Туз маара (Солната), Мейшането и Хамама. През 2002 са били обект на теренен ар-
хеологически обход от студенти от НБУ. Противно на техните констатации , в пещерата Деликташ
са открити керамични фрагменти от античността и средновековието. На големия вход на пещера-
та, на малка купчинка пръст, е намерен кремъчен отломък с явни следи от ретуш. Направен е и
оглед на пещерата „Птичите корита“, представляваща ниска, овална и силно опушена зала. Под
водачеството водачеството на е Александър Александров от Исперих , който е един от най-
големите познавачи на района. Бе локалазирана Хайдушката пещера, а след това още 5 , вероят-
но нови ,пещери.
2019
От 20 до 23 септември , със съдействието и любезната подкрепа на проф.Дияна Гергова и Ис-
торическият музей в гр.Исперих в лицето на неговия директор г-н Цветалин Цветанов е проведена
втора поредна експедиция на Българското пещерно дружество. В нея участват :
Алексей Жалов – ПК“ Хеликтит“, БПД
Веселин Величков - СК «Приста», Русе
Георги Гюров – ПК“Луцифер“, Търговище
Евгени Георгиев – Регионален исторически музей - Русе
Петър Делчев - БПД
Сашо Попов –СК „Приста“, Русе и БПД
Светла Веселинова - Добрич
Стефан Петков - СК „Приста“, Русе
Стойчо Стойчев – БПД
Латинка Стойчева - БПД
Мариан Тодоров - СК „Приста“, Русе
Цветан Личков – СПК“ Академик“, София

Осъществено е поредно претърсване на трите тераси на скалният откос на левият бряг на река
Царацар и западно – северозападно от Демир Баба Таке и са локализирани едва 2 от проучените
по-рано пещери - Даул Маара и Поровата пещера. Чрез спускане с въже е направен оглед на та-
ка наречената Хайдушка пещера. Там е открита номерация с боя на входа. В последствие се оказ-
ва, че в базата данни не е заведена карта на въпросната пещера и ще трябва да бъде картирана.
Картирани са 10 нови пещери, някой от които открити при проучвателната експедиция проведена
през 2018 г. Започната е картировката на нова пещера на границата между селата Свещари и
Иван Шишманово. Взети са GPS координатите (без две от пещерите край Заветски мост) , и са
фотографирани входовете на всички пещери. В две от пещерите са тях бяха установени прилепни
колонии с численост до около 50 екземпляра, а в други две единични бройки . Предстои да се осъ-
ществи видовият им състав.

16
2020

На 23, 24 и 25 май БПД организира поредната пещерна мини експедиция в района на археологи-
чески резерват Сборяново при с. Свещари, община Исперих.

В експедицията участваха: А
Алексей Жалов – ПК“ Хеликтит“, БПД
Веселин Величков - СК «Приста», Русе
Евгени Георгиев – Регионален исторически музей - Русе
Сашо Попов –СК „Приста“, Русе и БПД
Стойчо Стойчев – БПД

Основната дейност на пещерняците беше обход, намиране и локализиране на нови пещери. За

посоченото време бяха открити 33 нови неголеми пещери, на които бяха снети GPS координатите
и заснети входовете, с оглед бъдещото им картиране при бъдещата по-голяма експедиция. Две
от тях бяха картирани. Бяха локализирани 2 от пещерите проучвани през 1972 г. и заснети коор-
динатите на 3 обекта изследвани през септември 2019. След проявата, общият брой на известни-
те пещери в района между селата Малък Поровец, Свещари и Иван Шишманово нарастна на 66.
Експедицията беше подпомогната логистично от Историческия музей в гр.Исперих, на който орга-
низаторите благодарят!

СПИСЪК НА НОВИТЕ ПЕЩЕРИ ЛОКАЗИЛИРАНИ ПО ВРЕМЕ НА ТЕРЕННИЯ ОБХОД

ИЗВЪРШЕН ПО ВРЕМЕ НА ЕКСПЕДИЦИЯ „СБОРЯНОВО’2020“

N по ИМЕ НА ОБЕКТА Координати WGS 84 Надм. Вис.

ред
1. Торба злато N43.75650, E026.75034 174
2. Цепка проходна N43,75642,E 026,75029 177
3. Ниша горе N43,75654,E 026,75015 169+4
4. Дупка с мачете N43,75997, E026,74872 177
5. Лисича с челник N43,76108, E026,74903 175
6. Истинска голяма N43,76176, E026,74960 173
7. Вдясно горе с цепка N43,76178, E026,74961 173
8. 424 N43,75591, E026,75754 142
9. 425 N43,75596, E026,75776 149
10. 426 N43,75568,E 026,75758 149
11. 427 N43,75566, E026,75755 151
12. 428 N43,75563, E026,75754 151
13. 429 Голяма ниша N43.75609, E026.75709 142
14. 430 Горе около 5 м N43,75632, E026,75719 146
15. 432 Първа след дерето N43,75695, E026,75643 149
16. 433 Втора след дерето N43,75696, E026,75633 148
17. 434 Етажна собственост Вх.1 N43,75697, E026,75558 143
18. 434 Етажна собственост Вх.2 N43,75701, E026,75574 149
19. 435 Проходна малка N43,75709,E 026,75493 152
20. 437 Цепката на Весо N43,75700, E026,75454 152

17
 21. 441 Куюн сайълър ** N43,73883,E 026,75089 158
22. 442 Узун Маара ** N43,73865, E026,75080 193
23. Нова вляво доУзун Маарар+1.6 N43.73861, E026.75073 197
24. Ниша с букви N43.74329,E 026.73221 177
25. Ниската N43.74379, E026.73147 186
26. С кръгчето N43.74360, E026.73593 167
27. За тънички N43.74375, E026.73599 172
28. Трета проходна N43.74458,E 026.73871 173
29. Четвърта горе-Евгени N43.74446, E026.73868 173

30. Горе 2 входа – пл. шише N43.74442,E 026.73598 178

31. Евгени – (Окното) N43.74420, E02672855 170
32. Голямата ниша - отсреща N43.74545,E 026.73739 171
33. Саръкая 3950 N43.74477, E026.73844 175
34. Ниша с дупка отгоре N43.74415, E026.72919 155
35. Ниша с огнище N43.74383, E026.73137 184
36. 416 над моста – картирана през 2019 N43.74961,E 026.75291 167
37. 417 над моста - картирана през 2019 N43.74953, E026.75314 167
38. Заветски мост 1 N43,750833, E 26,756111

*443 Нова, вляво до Узун Маара, е с праг на входа +1.60 м, има керамика
** Пещерите: 441 и 442 са известни – изследвани през 1972 г.

Участниците в експедиция ―Сборяново’2020’’

18
 От 22-ри до 25-ти октомври 2020 се провежда четвъртата поредна експедиция
“СБОРЯНОВО”2020 , организирана от Българското пещерно дружество, за проучване на
пещерите в обсега на Историко-археологическият резерват “Сборяново” и прилежащите му
територии. Проявата е проведена със съдействието и любезната подкрепа на Историческият
музей в гр.Исперих. В нея участваха следните изследователи : Алексей Жалов – пещерен клуб “
Хеликтит“, София, БПД; Диян Георгиев – спелео клуб „Приста“, Русе; Иво Иванов – БПД,
Търговище; Красимир Кърлов – БПД, Враца; Петър Делчев – Студентски пещерен клуб
“Академик“, БПД; Славена Цокева – спелео клуб „Приста“, Русе; Стойчо Стойчев – БПД,
Търговище. В експедицията , в качеството си на водач, участва не безвестният и познавач на
района и сътрудник на музея Александър Александров. Първоначално е осъществено
претърсване на необходени през предишни проучвания скални откоси в западното подножие на
Камен рид. Бяха открити само 2 отвора, чиито достъп е възможен само чрез спускане отгоре с
въже. Същевременно е картирана, открита пред 2018-га година пещера, която бе наименувана
„Кръстатата“ . В рамките на експедицията са картирани и 5, от локализираните през пролетта на
годината, няколко пещери в местността „Бербер кая“. Локализирани са и входовете на Котешката
и Кучешката пещери, проучени и картирани от пещерния клуб „Академик“,София през 1972. В
края на проучването, в южния склон на р.Чаирлък са открити 4 нови входа, които следва да бъ-
дат проучени. След проявата, общият брой на известните пещери в района между селата Малък
Поровец, Свещари и Иван Шишманово нарасна на 70.

19
2021
На 6 и 7 януари 2021 г. се проведе поредната експедиция, организирана от Българското пещерно
дружество, за проучване на пещерите в обсега на Историко-археологическият резерват
"Сборяново" и прилежащите му територии. Основната задача беше да се обследва, с цел откри-
ването на пещери , част от скалните откоси на десните долинни склонове на реките Чаирлъка и
Царацар (Крапинец), които не бяха проверявани по-рано. Там не бяха открити пещери. Бяха про-
верени въртопите, открити през последният ден на експедицията от октомври 2020. Оказа се, че
проникването в дълбочина изисква разкопаване. Последва обход на долината на р.Царацар в
участък започващ северно от х.Ахинора и достигащ мостът на реката непосредствено преди Тра-
кийския град. Там бе локализирана пещерата „Шал дереси маара, изследвана през далечната
1971-ва година и чието местоположение не беше известно до момента и вход на неизвестна пеще-
ра, който предстои да бъде разчистен.
Северно от х.Ахинора бе проучен скален венец с дължина около 100 метра с няколко отвора, къ-
дето евентуалното проникване навътре изисква разширяване. Почти до самата хижа е открита и
частично картирана низходяща пещера, кръстена „Ахинора“, чиято дължина досега е 57 м. Съ-
щевременно е открита и картирана малка, но интересна пещеричка в близост до археологическа-
та база „Камен рид“. В експедицията участваха (по азбучен ред) : Александър Александров, Исто-
рически музей, Исперих; Алексей Жалов, София, Димитър Цветков, Търговище; Латинка Стойче-
ва , Търговище; Николай Колев, Исперих; Сашо Попов – Русе; Стойчо Стойчев , Търговище; Фи-
лип Маринов, Търговище.

20
 № Име на пещерата Дължина (m) Денивелация (m)
ГКПБ
1020 Мейшането 4

1017 Демир баба теке 1 5.50

1035 Деликташ маара 56 +9

1036 Туз маара, /Солната пещера/ № 5 10

1037 Хамам маара , /Банята/ 11

1039 Даулъ маара , Давулу махарасъ, /Тъпан пещера/ 32

1038 Караул маарась, Пазач маара, 11

1040 Яр кюпет маара, /Поровата пещера/ 14

1041 Коджа чаир маара 28

1042 Кеди Маарасъ Котешката пещера 44 -5

1043 Демир баба теке 4, Кьопек маарасъ /13/ 14 +2

1044 Дели Сюлейман маара /пещерата на лудия Сюлейман 28

1045 Шал дереси ( дермен) маарасъ (Демир баба теке 17) 31

2052 Малката /маала/ Пещера 1 9

1033 Демир баба теке 2, Узун маара 11

1034 Демир баба теке 3, Коюун Сайглър /Канарата/ 31

1046 Демир баба теке 5 (16) 5.50

Демир Баба Теке 1 6

3903 Бухалова дупка 14 -

3904 Кърлежова дупка 24 +4

3521 Шарап Маара 225 -29

ПЕЩЕРИ КАРТИРАНИ ПРЕЗ 2019 г.

Калинкината /Иманярската/ 16.20 -8.30

Безименна 2 16.30
Безименна 1 7.50
Заветския мост 1 (Дере кулак) 8.00
Птичите корита , (Каменните корита) 7.40 -0.76
Тунелчето 8.60
Нишата 4.00
Двувходната 10.80 + 2.50
Вертикалната цепка 6.00
Заветски мост 2 11.00
Заветски мост 3 8.00
Хайдушката пещера няма карта

ПЕЩЕРИ КАРТИРАНИ ПРЕЗ 2020

Голямата ниша 8.90

Кръгчето 4.00
Окното 6.00

21
 № Име на пещерата Дължина (m) Денивелация (m)
ГКПБ
ПЕЩЕРИ КАРТИРАНИ ПРЕЗ 2020
Голямата ниша 8.90
Кръгчето 4.00

Окното 6.00

Кръстата 33.00 +7
Триъгълната 7.70 -1
Разклонената 17.47 + 5.80
Куминчето 14.60 +7
Безименна 9.94 +1.30
ПЕЩЕРИ КАРТИРАНИ ПРЕЗ 2021

Ахинора 53.59 7.50 (-5.5, +2.0)

Пещерата на пътя 6.66 +1.50

22
Пролетна експедиция на БПД „Сброряново’2021“
От 8-ми до 12-ти април 2021 г. , на територията на Националния историко-археологически резер-
ват „Сборяново“ край гр.Исперих,се състоя 6-тата поредна експедиция организирана от Българско-
то пещерно дружество (БПД) за проучване на пещерите в района. Под флагът на експедицията се
събраха 19 пещерняци принадлежащи към различни организации – БПД и Българската федера-
ция по спелеология. Основната цел на проявата е картирането на обектите открити по време на
експедицията проведената през м.май 2020 в поречието на р.Чаирлъка и в скалните откоси по те-
чението на р.Царацар (Крапинец) след водослива и с р.Чаирлъка. Резултатите, в синтезиран вид,
са следните: открити са 9 нови обекта и са картирани общо 21 обекта. Явор Шопов и сътрудници
осъществяват 3 облитания на района с дрон и го засне с фото и термокамери с интердисципли-
нарна цел – търсене на нелокализирани входове на подземни кухини, непроучени археологически
обекти и прочее.

Лятна експедиция “Сборяново—Воден—Ирихисар” 2021

От 15-ти до 18-ти юли, се проведе 7-мата поред изследователска пещерна експедиция на терито-
рията на Историко-археологическия резерват „Сборяново“ и съседните му територии, организира-
на от Българското пещерно дружество в партньорство с Историческия музей в гр.Исперих. Този
път „гвоздеят на програмата“ е проучването на пещерите на територията на Държавното ловно
стопанство „Воден – Ири Хисар”. Успоредно и независимо от нашата група, председателят на Бъл-
гарската федерация по спелеология д-р Явор Шопов с асистенцията на Крисия Георгиева от Спе-
лео клуб“Академик“, Русе продължи започналите в рамките на експедицията ни през април обли-
тания на терена на НИАР „Сборяново“ с дрон въоръжен с термокамера. И така, равносметката е,
че в рамките на експедицията са открити и картирани общо над 15 нови пещери, чието детайлно
проучване и картиране ще е задача на бъдещите ни прояви в района. Що се отнася до проучвани-
ята в землищата на ДЛС „Воден-Ири Хисар“, несъмнено те ще продължат, защото ни се докоснах-
ме само до една нищожна частица от пазените там с години подземни тайни.
В експедицията участват: А.Александров, А.Жалов, А.Станчева, К.Бонев, К. Георгиева, Л.Стойчева,
Н.Колев, Ст.Стойчев, Р.Станчев, Я.Шопов. Гостуваха: Д.Танев, Ф.Филипов.

Пролетна експедиция “Воден-Ирихисар” - 2022

От 7 до 10 април 2022 т. Българското пещерно дружество организира 8-мата си поредна си експе-

диция в района на Националния историко-археологически резерват „Сборяново“ и прилежащите
му територии. Първият ни работен ден, групата се отправя към ДЛС „Воден – Ири Хисар“. В мест-
ността „Совата“ са картирани 6-те пещери локализирани от предишното -7-мо издание на експе-
дицията. Втора група работи в района на помпената станция, където по данни получени от г-жа
Първолетка Дачева, жителка на съществуващото преди години с.Воден, има комплекс от 3 пе-
щери. Първата пещерка се оказва малка. Следващата по-голяма и с два входа. Непосредствено до
нея е открита скална църква с олтарна ниша и площ 36 м2. В съседство е открита скална келия. В
последствие се работи по скалните откоси на левия бряг на река Царацар (Крапинец) , южно от
с.Иван Шишманово и край с.Осен. Шишмановската група, е със основна задача да верифицира
информацията съдържаща се в публикацията „Тракийски скални паметници в района на
„Сборяново“Североизточна България„от 1991 г. на археолога Лидия Квинто. След локализирането
и щателното проучване на обектите , данните изложени в публикацията не са потвърдени. За
сметка на това е картирана отдавна известна пещера с дължината 79 метра. В района на с.Осен е
картирана и пещерата „Дипсиза“ 55.5 м. За два работни дни са отрити и картирани 3 нови естест-
вени пещери и два изкуствени религиозни обекта, както и 9 известни от по-рано пещери

23
Лятна експедиция “Воден-Ирихисар” 2022

Поредната е експедиция на пещерното дружество се провежда от 21-ви до 24-ти юли 2022. Към
групата на пещерняците се присъединяват проф.Георги Атанасов и археолозите Георги Дзанев от
РИМ- Разград, Евгени Георгиев - РИМ - Русе, Теодора Василева и Мария Николаева от историчес-
кия музей в Исперих. Следва щателен оглед на скално-пещерния комплекс край помпената стан-
ция на ДЛС „Водин-Ери хисар“ . проф.Атанасов се изказва категорично в подкрепа на предположе-
нието, че изкуствените структури представляват килия и скална църква, които заедно с пещерите
формират монашеска обител-манастир просъществувала от Х век насам. Скалната църква той при-
числява към подобните им и намиращи се по сухоречието Сребреница и Канагьол, но се една съ-
ществена разлика – формата на абсидата ! Според професорът, тя е напълно аналогична на пове-
чето обсиди на скалните църкви от Мурфатларският скален манастир. Междувременно, археоло-
зите разглеждат намерените , по-рано в пещерите, а и в момента, керамични фрагменти и ги оп-
ределят като праисторически (каменно-медна епоха) и тракийски. Очевидно пещерите са били
обитавани много преди те да станат част от монашеска обител. Докато научната група работи , е
открита и картирана пещерата с работно име „Шишето“. Осъществява се проникване в неотдавна
откритата пещера „Ахинора“ с цел да се потърсят продължение . Първоначалният замисъл не се
осъществява.
Поради наличието на въглероден двуокис в пещерата. Осъществен е обход на част от скалните
откоси над Демир Баба теке, за цел локализирането на новооткрити, от колегата д-р Явор Шопов
и сътрудници, пещери. Откриването им се основава на снимки от термокамера монтирана на
дрон, направени в рамките на самостоятелен проект осъществен успоредно с наши експедиции в
района, както и последващ теренен обход. За съжаление, от съобщените няколко новооткрити пе-
щери, не е локалазирана нито една, респективно , имаме основания да оспорваме резултатите от
проведените проучвания. Счита се, че в действителност съобщените като нови пещери не същест-
вуват.
Втора група прави опит да удължи малка пещера, открита през предишни години. Същата е карти-
рана. В приключението участваха: Алексей Жалов, Валя Илиева, Веселин Величков, Димитър Та-
нев, Ивелин Иванов, Ники Колев, Латинка Стойчева, Сашо Попов,Симеон Станоев, Стойчо Стойчев.

24
ПЕЩЕРИ В ЗЕМЛИЩЕТО НА С.МАЛЪК ПОРОВЕЦ

Пещера № 1
GPS Координати (WGS 84) 43,738050N, 26,752367E
Дължина: 5.50 m; Площ: 4.50 m2

Намира се на левия геог-

рафски бряг на р.Царацар ,
южно от Демир Баба Теке /
азимут 160о/, на 10 метра по
-ниско от върха на венеца.
Входът е с размери : широ-
чина 0.65 и височина 1.20 м.
Гледа на Север.
Пещерата е образувана по
пукнатина с посока С-Ю.
Широчината на галерията
варира м/у 0.55 и 0.80 м..
Височината и е в диапазон
0.90 - 0.45 м. Подът е наст-
лан с клина. Неподходяща е
за обитаване.
Проучена и картирана от
Цв.Личков и Ал.Стрезов от
СПК“Академик“-София през
1972.

Входът на пещера Демир Баба Теке 1 Сн. Ал.Жалов

Узун маара (Пещера № 2)

Дължина: 11 m; Площ: 22 m2

Намира се западно от №1 на около 20 м. по-

високо от нея, на 4-5 метра под пътя минаващ по
платото над Демир Баба Теке. Входа е с непра-
вилна форма , клоняща до правоъгълник и разме-
ри широчина 4 метра и височина 3.90 м.. По хода
на галерията широчината постепенно намалява
до 1.20 м. Височината постепенно намалява, на 7
-мия метър е около 1.10 м. Следва комин ( + 2 м),
след това рязко намалява за да достигне 0.30 м и
нов комин от 2 м. Подът е настлан с пръст и гли-
на. В началната част има ръбести камъни. Пеще-
рата е суха и е възможно да е била обитавана.
Проучена и картирана от Ал.Стрезов от
СПК“Академик“-София през 1972.

ЗАБЕЛЕЖКА: Авторите на картите в тази глава, по-

грешно са отнесли местоположението на пещери-
те към землището на село Свещари.
Грешката е изправена в Главната картотека на пе-
щерите в България !

25
 Входът на Узун маара гледан отвън Сн.А.Жалов

Куюн Сайларъ
(Пещера № 3)
Дължина: 31 m;
Площ: 43 m2

Намира се западно от Демир Баба Теке /

азимут 270о/, на 20 м. по-ниско от пътя
над венеца. Входът е широк с височина
1.80 и има СИ изложение. Следва широ-
ка до 2 м галерия с дължина 8 м.. В пос-
ледствие пещерата се разклонява вляво
и вдясно, като по-дълго е дясното разк-
лонение 7 м, (широчина м/у 1.40-1.60),
което завършва с малка продълговата
заличка 2х3 м. Лявото разклонение е
дълго 5 м, а широчината на галерията е
около 1.60. Удобна е за обитаване – суха
и сравнително просторна.
Подът е застлан на места с овча тор.
Проучена и картирана от Ал.Стрезов от
СПК“Академик“-София през 1972.

26
 Входът на пещерата Куюн Сайларъ гледан отвън сн.А.Жалов

Деликташ маара (Дяланата пещера)

GPS Координати (WGS 84) 43о44‖23.2‘ N, 26о45‖00.6‘ E ; 43,739778N; 26,750167Е
Дължина: 56 m ; Денивелация: +10 m Площ: 166 m2
Това е една от най-интересните пещери в района. Намира се на левият географски бряг на
р.Царацар, западно от Демир Баба Теке. Има 4 входа. Три хоризонтални и един вертикален, като
един от тях е видим откъм гробницата (Текето) на Демир Баба. Той има дъговидна форма, широ-
чина 6.50 и височина 2.70 - гледа на И-СИ, въвежда в светла зала с посока ЮЗ. Тя има правоъ-
гълна форма с дължина от 11.50 м и широчина 6.70 и площ около 75 м2. В дъното, вляво има
стеснение (1 м) и през малко тунелче се преминава във втората островна част на пещерата , нап-
ред в посоката на развитие на входната зала, има апендикс , чиято дължина е 5 м. Веднага след
стеснението, вляво следва галерия с дължина около 5 м , която въвежда във втората напълно
светла зала на пещерата. Тя е с неправилна форма и максимална дължина 10.20 и широчина дос-
тигаща до 4 м. В сводът и зее отвор (прозорец, окно), който фактически са явява вертикален вход
на пещерата – разстоянието до повърхността е 10 м.
Използвана е и е обитавана от човека през дълъг исторически период /вероятно на няколко пъ-
ти/. Има интересни следи от допълнителна обработка по стените, някои от които са с внушителни
размери. Пред един от входовете, през 1972 г., когато пещерата е проучена и картирана е имало
следи от зазидване. Тогава, а и при огледа извършен от А.Жалов и Ст.Стойчев през 2018-та годи-
на са намерени бяха фрагменти от разновременни керамични съдове, включително и обработен
кремък. Проучена и картирана от Ал.Стрезов и П.Делчев от СПК“Академик“-София през 1972.

27
Основният вход на Деликташ маера гледан отвън Сн.Драгомир Богомилов

28
 Входът на Деликташ маара гледан отвътре—навън Сн.Драгомир Богомилов

Туз маара /Солната пещера/

GPS Координати (WGS 84) 43о44‖24.1‘ N; 26о45‖01.0‘ E ; 43,740028N; 26,750278Е
Дължина: 10 m ; Денивелация: +0.96 m ; Площ: 24.9 m2
Намира се на левият географски бряг на р.Царацар., на 40 м. западно от Деликташ маара на
същото ниво.Входът има формата на полу - елипса и размери широчина 1.94 м и височина 2.00
м. Има изложение на ЮИ. От входът навътре постепенно увеличава широчината си до около 5 м,
където образува своеобразна заличка, следва стеснение. Височината да този участък е промен-
лива. До към 4-тия метър варира между 2 – 2.5 метра, след което рязко се увеличава до 4 м –
всъщност това е комин. Следва постепенно снижаване до 1- 1.20 и втори комин с височина до 3 м.
Пещерата е суха, сравнително удобна за обитаване. На пода има следи от оборски тор и фраг-
менти от керамични съдове. Проучена и картирана от А.Стрезов и П.Делчев от СПК“Академик“-
София през 1972.

Входът на пещерата Туз маара гледан отвън и отвътре Сн.Драгомир Богомилов

29
 Мейшането
GPS Координати (WGS 84) 43,740028N; 26,750278Е
Дължина: 4 m ; Денивелация: +0.70 m ; Площ: 6 m2
Намира се на левият географски бряг на р.Царацар, на 8 м. от Туз маара, на същото ниво. Тя е
малка, килиеобразна пещера – ниша, със следи от жлебове на
входа /вероятно за врата/ и допълнително обработени стени и
под. Входът е елиптичен и е с размери 1.10 широчина и 2.13 ви-
сочина. Гледа на изток. Височината на нишата е постепенно на-
малява до 1 м в краят и. Максималната и широчина е 2.5 м. В та-
ванът на обособената малка зала и има тесен отвор, който пред-
ставлява неин втори малък вход.Според легендата, това е били
отходното място на Демир Баба. Проучена и картирана от
Цв.Личков от СПК“Академик“-София през 1972.

Входът на пещера “Мейшането” и местоположение на жлебовете Сн.Драгомир Богомилов

Хамама
GPS Координати (WGS 84) 43о44‖24.5‘ N; 26о45‖01.2‘ E ; 43,740139 N; 26,750333Е
Дължина: 11 m; Денивелация: +1.68 m; Площ:18 m2
Намира се на левия географски бряг на р.Царацар, на 20 м западно от Мейшането на същото ни-
во.Входът и наподобява арка е с размери 1.60 широчина и височина 5 м. Гледа на И-ЮИ. През първите 7
метра от пещерата широчината на галерията е в диапазона 1.7 – 1.9 м , а височината е около 2 м.След то-
ва, галерията рязко се стеснява до 0.9 м, а височината и става 0.7 м. В крайната си част, височината е око-
ло 1.30. Има явни белези от социализиране. Още на 2 метра от входа подът е обработван (заравнен). Ина-
че, подът на пещерата покрит с пръст и глина. Още по-навътре (на 3.10 м) на лявата и дясна стена, срещу-
положно един от друг има изкуствено изкопани жлебове с широчина 0.20 m. Предполага се, че са служили
за поставянето на врата. Според легендата, пещерата е служела за баня на Демир Баба. Проучена и карти-
рана от К.Спасов и Цв.Личков от СПК“Академик“-София през 1972.

30
Входът на пещерата ―Хамама‖ ( Банята) гледан отвън и отвътре Сн. Драгомир Богомилов

31
 Караул маара ( Пазач маара ) № 8
Дължина: 11 m;. Площ: 5.5 m 2

Намира се на на левият географски бряг на р.Царацар ,

на 30 м. от Хамама и е на 5 м. от основата на венеца, на
левият географски бряг на р.Царацар.
Входът е разположен на добре очертан естествен кор-
низ на скалата и следа на изток.
Има размери 1.60 х 1.60 м.
Представлява една галерия с широчина варираща от
0.50 до 1.10 м и височина 0.50 – 0.60 м, с изключение на
височината в самия край на пещерата (1.10). Там подът
е застлан с ръбести камъни. Въпреки, че пещерата е
сравнително удобна за обитаване, не са открити подоб-
ни следи.
Проучена и картирана през 1972 г. от К.Спасов и Цв.
Личков от СПК“Академик“-София.

Даулъ маара (Тъпан) № 9

GPS Координати (WGS 84) 43о44‖28.2‘ N ; 26о45‖01.7‘E; 43,74116 N, 26,750472E
Дължина: 32 m; Денивелация: 1.60 (-0.5; +1.10) m; Площ: 85 m 2
Намира се на левия
географски бряг на
р.Царацар югоза-
падно от Демир Ба-
ба Теке в горната
част на скалния от-
кос над реката, кой-
то всъщност овен-
чава източната пе-
риферия на Камен
рид. Входът е с
размери широчина
3.70 и височина 0.90
м и има източно из-
ложение. Пещерата
се развива на ЮЗ.
Входна галерия с
дължина 2.90, ши-
рочина 2.80 и висо-
чина около 1 м , въ-
вежда в зала с мак-
симална дължина
11 м. широчина дос-
тигаща 3.80 и височина 2.90 м. В тази се част пещерата е настлана с дебел глинен нанос. В пода
на залата зеят 3 иманярски изкопа. В южната част на входната зала и малко по-високо има втора,
по-малка зала. Двете зали са разделени една от друга чрез скална колона, чиято дължина е около
3 м, и праг с височина, + 1.10 м. Втората зала е с дължина 6.80 , широчина 2.80 и височина около
1.10 м. В средата и има комин с височина 3 м. В иманярските изкопи, през 1972 г. , когато пещера-
та е проучени за първи път, а и картирана са намерени фрагменти от керамика, различни по начин
на изработка. Картирана е от по време на експедиция проведена от СПК“Академик“, София от :
Иван Личков и Цветан Личков. През септември 2019 г., е регистрирана прилепна колония от около
50 екземпляра от вид: Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum) ? – определен по снимки!

32
Яркюпет маараси
(Поровата пещера) № 10

Дължина: 11 m ; Площ:16 m 2

Намира се вляво (южно) от Даулъ

маара, на около 10 м. под ръба на
платото (Камен рид) /азимут 346о/.
До нея се достига чрез изкачване по
скална пукнатина наречена от мест-
ното население Ара маара, която се
вижда от манастира. Входът е с раз-
мери 2.20 х 2.54 м. и гледа на ЮГ.
Следва галерия, която постепенно се
стеснява за да достигне в края си
0.30 м . Пещерата има средна висо-
чина 1 м., без образувания. Подът е
покрит със земя. Пещерата е удобна
за обитаване. Намират се фрагменти
от керамика. Има следи от иманярска
дейност. Картирана от Ал.Стрезов и
Ив. Личков през 1972 по време на ек-
спедиция на СПК“Академик“, София

33
ВИСОКАТА ПЕЩЕРА (Кърлежова дупка)
М.Поровец, обл.Разград
Рег.3904
Дължина: 29.11 Денивелация: +6 м.
GPS Kooрдинати (WGS 84): 43,76176N, 026,74960E, Надм.височина:173

Входът на пещерата са намира на левия бряг на река Царацар , в основата на малък скален от-
кос, разположен на около 10 м над речното ниво. Входът и има кръстовидна форма с широчина в
долната си част 0.30 м , а в горната си част 4.5 м. Същият има източно изложение. Пещерата има
една галерия, която е образувана по пукнатина с посока изток-запад. Достигането до същинската и
част е възможно след 5-метрово изкачване в дясната половина на входа. Лявата му част е отвесна.
Следва предверие с широчина около 3 м, където височината на галерията е 1.90. То е последвано
от равна и настлана от пръст галерия. Широчината и , през първите няколко метра 3-3.5 метра, а
височината е в рамките на 2-2.5 м. Достигайки до 13-тия метър навътре широчината постепенно
намалява, за да достигне в края на този участък 1.2 м. Там височината рязко пада и достига около
0.6 м. На 3.5-тия и на 6-тия метър вляво от посочената входна галерия има комини, респективно 4
и 5 м, като вторият е по обемист. На 13.5 м има стеснение и 1-метров праг, след който галерията
постепенно намалява широчината си, започвайки от около 1 м и достигайки до 0.5 м. Височината е
изменчива и на места надхвърля 2 м. Пещерата е лишена от вторични образувания. Пещерна фау-

на не регистрирана. Открити са крехки следи (гуано) , от обитаване от прилепи. Името е дадено от

картировачите въз основа на местоположението и! Проучена и картирана от Камен Димчев и
Р.Здравкова от пещерен клуб „Приста“-Русе през 1982.
Преоткрита е от А.Жалов, Е.Георгиев, С.Попов, Ст.Стойчев, и по време на теренен обход в рамките
на експедиция на БПД проведена през м.май 2019. Картирана от Алексей Жалов и Латинка Стойче-
ва на 11 април 2021 по време на пролетната експедиция на БПД. Описание: А.Жалов

34
Входът на Високата пещера гледан отвън Сн. А.Жалов

Входът на Високата пещера гледан отвътре Сн. А.Жалов

35
ВИСОКАТА ЦЕПКА
С.Малък Поровец , обл.Разград
Дължина: 4.50 м , Площ: 11.2 м2
GPS Kooрдинати (WGS 84): 43.75997N, 026.74872 E, Надм.височина:177 м

Входът на пещерата са намира на левия бряг на река Царацар , в основата на скален откос, разпо-
ложен на около 10 м над речното ниво. Входът е елипсовиден има широчина 2.10 и височина 4.80
м. и има южно изложение. Пещерата е образувана по пукнатина с посока С-Ю. Широчината и вари-
ра от 2.10 при входа до 0.50 м в края на пещерата. Височината по хода на галерията е почти равноз-
начна на тази на входа, като през последните 1.5 м намалява до 2.52 . Пещерата е изцяло светла, а
подът и е настлан с пръст! Открита е от А.Жалов, Е.Георгиев, С.Попов, Ст.Стойчев, и по време на
теренен обход в рамките на експедиция на БПД проведена през м.май 2019. Картирана от Камен
Бонев на 10 април 2021 по време на пролетната експедиция на БПД. Описание: А.Жалов.

ТОРБА ЗЛАТО
С.Малък Поровец , обл.Разград
Дължина: 8.00 м
GPS Kooрдинати (WGS 84): 43.75650N, 026.75034 E, Надм.височина:174 м

Входът на пещерата са намира на левия бряг на река Царацар , в основата на скален откос, разпо-
ложен на около 10 м над речното ниво. Входът има формата на обърнат трапец, като широчината
на основата му е 1 м , максималната му височина е 3.80 м. Той има южно изложение. Пещерата е

36
светла, суха и без образувания. Открита е от А.Жалов, Е.Георгиев, С.Попов, Ст.Стойчев, и по време
на теренен обход в рамките на експедиция на БПД проведена през м.май 2019. Картирана от Ка-
мен Бонев на 10 април 2021 по време на пролетната експедиция на БПД. Описание: А.Жалов.

Входът на “Торба злато” гледан отвън и отвътре Сн.А.Жалов

37
 Пещера № 11 – Коджа чаир маара
Дължина: 28 m ; Площ: 33 m2
Пещерата се намира се на противоположния край на тракийското селище, на венеца, издигащ
се над съседния дол.
Пещера с два входа (проходна) . Те отстоят на 5 м ( в хоризонтална посока) един от друг (като
ги разделя голяма скална колона), а и на различна височина, като обозначеният на картата й вход
В е по-ниско разположен , за сметка на по-високо разположеният вход А. Двата входа въвеждат в
светла галерия с дължина около 15 м и развитие СЗ –ЮИ. Същата е широка около 2 м и има сред-
на височина 1.50. По средата на въпросната галерия, тя приема разклонение в западна посока с
дължина около 10 м, широчина варираща от 1.3 до около 4 м. Височината на галерията достига до
около 4 м. Има наслаги от глина и ръбести камъни. По време на проучванията и са намерени
фрагменти от керамика. В самият край на пещерата се виждат иманярски изкопи. Проучена и кар-
тирана от Цв.Личков и Ив.Личков от СПК“Академик“-София през 1972.

Кеди маарасъ /Котешката пещера/ № 12

Дължина: 44 m ; Денивелация: - 6 m Площ: 41 m2
GPS Координати (WGS 84) Вход 1 А : 43.7400 N, 26.7546 E; Вход 2 Б : 43.7401N; 26.7549E
Това е най-дългата пещера в района и има два входа. Намира се на север от Демир Баба Теке,
на 30 m вдясно от коларският път на левия географски бряг на р.Царацар (срещу течението и) и
на 10 м над речното легло. Разстоянието от портала на вододайната зона до пещерата измерено
с крачкомер е 410 крачки. Входовете се разкриват в малък скален откос. Вход 2 е на 10 м вдясно
от вход 1 По -голям е обозначеният на картата вход „А“ той е широк почти 2 м и има височина 2.40
и гледа на север. Втори, по големина, е вх.“Г“ – широчина 0.60 м и височина 1.99 м., той и разполо-
женият вдясно (южно) от него най-малък вход (шир. 0.50 м) на пещерата имат западно изложение.
Пещерата е със сравнително тесни и ниски галерии, чийто под е покрит с глина. Гледано от вх А.
започва с галерия с дължина около 11 м с широчина около 1 м, като изключим едно стеснение от
0.5 м. Височината на този участък варира от 2.30 до 3 м. Веднага след това пещерата приема
единственото си разклонение вдясно (запад) . То е с дължина 5 м и води до вх.Г. Височината на
„изходната“ галерия е около 2 м. От разклонението напред (8 м). пещерата става по-тясна и ниска.

38
Широчината е около 1 м, а височината варира от 0.80 до 1.60 м. На някои места има иманярски
изкопи. Около входовете се откриват керамични фрагменти. Проучена и картирана от Цв.Личков и
Ив.Личков от СПК“Академик“-София през 1972.

Котешката пещера— Вход А Котешката пещера—Вход Б

39
 Кюпек маара (Кучешката) № 13
GPS Координати (WGS 84) :
N 43.7402N, 26.7552E

Дължина: 14 m Денивелация:+ 3.25,

Площ: 11 m 2
Намира се непосредствено до Котешката пеще-
ра. Представлява възходяща пещера с тесен вход
и под, покрит със земя. Входът е ромбовиден. Ви-
сок е 1 м, а широчината му е едва 0.40 м. Гледа на
запад. Веднага след него има малък низходящ праг
(- 0.40 м) след, който галерията става с височина
човешки бой (ок.1.50) и широчина 1.30. На около
3.5 м от входа височината рязко намалява за да
стигне до 0.30 м, широчината достига 0.60 м. В пос-
ледствие, галерията става възходяща широчината
и е около 0.70-0.85, а височината в диапазона 0.40
– 0.80 м. Завършва с нападали каменни блокове
(блокаж) . Близко до входа се откриват фрагменти
от керамика. Проучена и картирана от Цв.Личков
и Ив.Личков от пещ. клуб “Академик“-София
през 1972.

40
 Проходната цепнатина
С.Малък Поровец , обл.Разград
Дължина:4.80 м
GPS Kooрдинати (WGS 84): 43.75642N, 026.75029 E, Надм.височина:177 м
Входът на пещерата са намира на левия бряг на река Царацар , в основата на скален
откос, разположен на около 10 м над речното ниво. Пещерата е проходна .Южният вход е
широчина 0.8 м , и височина е 4.00 м., а северния е широк средно 0.60 м и висок 3.35 м.
Пещерата е светла, суха и без образувания.

Пещера „Ниската“
гр.Завет, обл.Разград
Дължина: 4.70 м
Пещерата се намира на левия бряг на река Чаирлъка , високо в скалите и основата на малка
скална площадка на около 20 м над речното ниво. Входът е малък и има формата на пещ (полу
елипса) трудно. Широчината му е 1.95 м, а височината 0.95 м. – изложен е на ЮИ. Пещерата е
образувана по пукнатина с посока СЗ - ЮИ. Единствената и галерия равна и настлана с пръст.
Широчината и варира от 1.95 м при входа до 1 м в края на пещерата, а височината , считано
от входа към вътрешността постепенно намалява като в края достига до около 0.70 м. Пеще-
рата е суха, светла и лишена от образувания. Открита е от А.Жалов, Е.Георгиев по време на
теренен обход в рамките на експедиция на БПД проведена през м.май 2019. Картирана от отк-
ривателите. Поради липса на адекватно покритие, координатите не можаха да бъдат снети!
Описание: А.Жалов.

Пещера „Окното“
гр.Завет, обл.Разград
Дължина: 6.70 м Денивелация: + 2.10 м
Пещерата се намира на левия бряг на река Чаирлъка , високо в скалите и основата на скална
площадка на около 20 м над речното ниво. Входът е трудно забележим, а и трудно достижим.
Широчината му е 1.00 5 м, а височината 1.75 м. – изложен е на ЮЗ. Пещерата е образувана по
пукнатина с посока ЮЗ - СИ. Единствената и галерия възходяща и настлана с пръст. Широчи-

41
 ната и варира между 1 и 1.4 м., като височината , считано от входа към вътрешността постепенно
намалява като в края достига до около 1.40 м. Пещерата е суха, светла и лишена от образувания.
Открита е от А.Жалов, Е.Георгиев по време на теренен обход в рамките на експедиция на БПД
проведена през м.май 2019. Картирана от откривателите. Поради липса на адекватно покритие,
координатите не можаха да бъдат снети! Описание: А.Жалов.

Пещерата на пътя
с.Свещари, обл.Разград
GPS Координати (WGS 84): 43о 44’ 18N , 25о 45’ 16.98E 195 м.н.в
Дължина: 6.60 м Денивелация: +1.50 м

Пещерата се намира на 235.5 м СИ от

археологичаската база „Камен рид“
вляво от шосето за с.Свещари
(Царската гробница) в малък скален
венец. Входът има елипсовидна фор-
ма, широчина 1.80 и височина 2.45 м .
Гледа на ЮИ. Единствената галерия е
възходяща и без наслаги. След стесне-
ние се навлиза в малка зала широка
около 2 метра и дълга 2.80 м. Височи-
ната и 1 м. Пещерата е суха и лишена
от образувания. Открита е по време
на теренен обход в рамките на експе-
диция на БПД проведена през м.май
2019. Картирана от Сашо Попов.
Описание: А.Жалов.

42
 Пещера ―Надежда‖

GPS координати (WGS 84) : 43, 744 N; 26, 749 E

Дължина: 32 м m Денивелация: - 9. 50 m

Намира се западно от археологическата база “Камен

рид” край с.Свещари и високо горе в скалите на десния
географски бряг на р.Чаирлъка. Пещерата е с два вхо-
да. През 80-те години на миналият век пещерата е ста-
нала нерегламентирано сметище, като в нея неправо-
мерно е изхвърлен стотици бройки стъклен амбалаж.
Нарушението е констатирано по време на организира-
ните през последните години от членовете на дружест-
вото комплексни спелеололожки експедиции. Първият
от тях, се разкрива над скалния венец , а другият в са-
мия венец. От горния вход следва застлана с пръст
силно наклонена надолу галерия с дължина 10 m . След
това пещерата се разклонява. Лявото разклонение е
възходящо и е с дължина около 12 м. , като широчината
му е приблизително 2 м. Дясното има дължина 10 м и
води до втория вход на пещерата. Пещерата е суха, по-
лусветла, проветрива и бедна образувания. Открита е
по данни на Александър Александров от А.Жалов,
Л.Стойчева и В.Величков при теренен обход през
2020 г. Картирана е от Ивелин Иванов, Латинка Стой-
чева и Веселин Величков на 24 юли 2022 по време
на експедиция на БПД. През 80-те години на миналият
век пещерата е станала нерегламентирано сметище,
като в нея неправомерно е изхвърлен стотици бройки
стъклен амбалаж. Нарушението бе констатирано по
време на организираните през последните години ком-
плексни спелеололожки експедиции. На 17 септември

43
2022 , в рамките на кампанията на БTV «Да изчистим България», по инициатива на Българското
пещерно дружество е проведена доброволческа акция за почистване на пещерата . В акцията се
включиха 18 души, от които 8 пещерняци членове на дружеството от Търговище и Русе, предста-
вители на Туристическо дружество „Димитровец“- Исперих начело с неговия секретар Димитър
Балански, еколози от Сдружение „Исперих ЕКО“ водени от Васил Василев и хора от Историческия
музей в Исперих во главе с г-жа Емилия Германова – директор на институцията. С много ентусиа-
зъм и дружни усилия от пещерата бяха изнесени 37 чувала със стъклени бутилки, при което пеще-
рата беше изцяло почистена.

44
Снимки на входовете на пещера “Ахинора” Сн.Ф.Филипов

45
 Дели сюлейман маара

Дължина: 28 m
Площ: 24 m2
Разположена е на север от
Демир Баба Теке /азимут
20о/ в местността Даннааула.
Образувана е по две перпен-
дикулярни една на друга пук-
натини с посока C-Ю и СИ-
ЮЗ. Входът и е триъгълен и
има размери 1.15 х 1.15 м от
нето води началото галерия
с дължина 12.5 м. Първите 3
-4 метра от нея тя е широка
около 1 м, но в последствие
става тясна между 0.30 и
0.40 м. За сметка на това,
височината е между 0.70 – 1
м. Входната галерия въвеж-
да в перпендикулярна на нея
продълговата зала, чиято
дължина е 14 м. Широчината
и е между 1 и 2 м , макси-
малната и височина достига
почти 3 м. Пещерата е с
пръстен под, по който по
време на първото и проучва-
не са намерени керамични
фрагменти. През тридесетте
години на двайсети век е
обитавана от лудия Сюлей-
ман, който прекарал няколко
години в нея. Проучена и
картирана от Ал.Стрезов и
П.Делчев от СПК“Академик“-
София през 1972.

ПЕЩЕРИ В ЗЕМЛИЩЕТО НА С.СВЕЩАРИ

Шал дереси (дермен) маара (пещерата до воденицата) № 15

GPS координати (WGS 84) : 43.743450N, 26.748233E
Дължина: 31 m ; Площ: 115 m 2
Намира се при бившата воденица, североизточно от помпената станция. Има два входа. По-
голям от тях е обозначеният на картата вход „ А“. Той има пещообразна форма и размери 2.73 х
1.17 и гледа на ЮГ. По-малкият или източният вход (А’) e широк 1.40 и висок едва 0.50 м и има ЮИ
изложение. И двата входа въвеждат с дълга почти 15 м и широка до 8 м зала. Височината и варира
от 1 до 2 метра, като в северният й край се снижава до 0.74 – 0-60 м. Подът е глинест. Вероятно
там е държан добитък. При прииждане на реката се наводнява, тъй като входът е малко над нивото
на реката. Има зачатъци на образувания – завеси и повлеци. Проучена и картирана от Цв.Личков и
Ив.Личков от СПК“Академик“-София през 1972.

46
Входът на Шал-дереси маара—гледан отвън сн.А.Жалов
47
Входът на Шал Дереси Маара гледан отвътре Сн.А.Жалов

Демир Баба Таке № 5 (16)

Дължина: 5.50 m ;
Площ:9.3 m2

Намира се близко да пещера №15.

Входът е пещообразен и е с размери
3.60 на 1.30 м. Гледа на югозапад.
Единствената галерия е широка 1.60.
Височината и варира от 1 до 1.90 м в
самия и край. Подът е настлан с гли-
на. Завършва с глинен сифон. Проу-
чена и картирана от Ал.Стрезов от
СПК“Академик“-София през 1972.

48
 Двувходната пещера

GPS координати (WGS 84) : 43о44‘52.7‖N; 26о45‘20.6‖E ( 43,748056N , 26,755833E)

Дължина: 10.80 m Денивелация: + 2.47 m
Намира се 1.174 м Североизточно от гробницата на Демир Баба Теке на десния географски
бряг на р. Царацар (Крапинец), в малка скала разположена в склона (в склона е обрасъл с рядка
гора) подножието на скален венец оформящ борда (периферията) на масива. Пещерата има два
входа. По-големият от тях, който е и видим, е със западно изложение.Той има пещообразна фор-
ма и размери широчина 2.45 и височина 0.97 m. Вторият вход е разположен над първия и не се
вижда откъм реката. Гледа на Юг . Размерите му са 1.06 х 0.40 m. От големия вход следва застла-
на с пръст възходяща галерия с наклон 45-50 о . Дължината и е около 4.50 m като широчината в
края намалява до 1.60 м. Височината там намалява за достигне 0.60 м. Следва уширение - свое-
образна малка заличка с диаметър около 2.30 m. Височината там е 1.20. На това място пещерата
приема от дясно галерията идваща от втория вход (дължина 3 м), която е леко наклонена , ниска
и застлана с ръбати камъни и шума. Вляво пещерата продължава с ниска (0.60 m) и тясна хори-
зонтална галерия настлана с глина. Пещерата е суха, проветрива и бедна образувания. Открита е
от А.Жалов при теренен обход през 2018 г. Картирана е от откривателя, Латинка Стойчева и Ве-
селин Величков на 22 септември 2019 по време на експедиция на БПД.

Големият (вляво) и малкия вход (вдясно ) на Двувходната пещера Сн. Алексей Жалов

49
 Пещера „Птичите корита―
(Каменните корита)

GPS координати (WGS 84) :

43о44‘13.7‖N;26о45‘54.3‖E,
( 43,737222N , 26,765000E)
Надморска височина : 215 m

Дължина: 7.40 ;
Денивелация: - 0.76 m,
Площ: 35.37 m2

Намира се на 2 км (източно) вдясно от

пътя от археологическата база „Камен
рид“ към с.Свещари. Но това, място, от
асфалтовия път вдясно се отклонява
черен път към м.Бювен касабъ. Пе-
щерата отстои на 150 м от разклона
вляво в подножието на скално образу-
вание наречено от местните Каменните
корита (Таш ялак). Входът има непра-
вилна форма и размери шир.3.38 и ви-
сочина 1.94 m. Той въвежда в единст-
вената зала с площ 35 м2. Същата е
полусветла . Максималната и широчи-
на в края и достига 7 м. Височината и в първите 4 метра ,по оста на развитие, е около 2 m, а на-
татък намалява до 1.60. Подът, в по - голямата си част е основна скала, е края е с глинени насла-
ги, като се има предвид, че в пещерата са правени археологически разкопки и наслагите изцяло
са изринати и изнесени навън. Образувания няма. По време на разкопките, е било разкрито
„каменно легло“, което е добре забележимо веднага след предверието и чиято дълбочина е 0.30
m. По стените и множество графити, подписи на хора с дати, а и най-различни знаци. Пещерата е
била проучвана през м.август 1990 г. от проф. Я́ ков Абра́мович Шер от Кемеровския университет
(Русия) и от Р.Радев от Историческия музей в Исперих. По време на разкопките, в източната
част на пещерата , на дълбочина 15-40 см са били открити животински зъби и кости. Изследова-
телят Явор Иванов (Иванов , Я. 2005-Едно свято скално място в «Сборяново».- В: Хелис
ІV.Изд.БАН,2005,София) счита, че м.Каменните корита, в която се вписва пещерата, «може да се
определи свято скално място, съществувало като скално светилище – храмов комплекс за изпо-
вядване на обредност“. Открита е по данни на местен жител от А.Жалов и Ст.Стойчев при тере-
нен обход през 2018 г. Картирана е от С. Попов, Ст. Стойчев и Св.Веселинова на 21 септември
2019 по време на експедиция на БПД „Сборяново’2019»

Входът на пещерата ―Птичите (каменните) корита Сн. Драгомир Богомилов

50
 Калинкината пещера

GPS координати (WGS 84): 43о44‖51.3‘ N,26о45‖13.5‘ E ; ( 43.747577N, 26.753744E)

Дължина : 17.20 м; Денивелация: -8.30, Площ:44.8 m2

Намира се на 1.100 м СИ от
гробницата на ДБТ на левия
географски бряг на р. Цара-
цар в подножието на плато-
видния масив „Камен рид“ и
на 5 м над речното ниво .
Състои се от една естестве-
на галерия и изкуствено про-
копана пропаст с дълбочина
7.90 м в нейния край .
Входът е с трапецовидна
форма и размери :широчина
4.60 м и височина 4.14 и има
с южно изложение. Първона-
чално галерията се развива
на север като в този участък
широчината и , спрямо вхо-
дът, постепенно намалява. В
последствие, променя посо-
ката си на СЗ. Височина-
та ,по целия надлъжен раз-
рез на пещерата, с изключе-
ние на входа, е около 2 –
2.20. Споменатата пропаст е
в самия край. Тя,изцяло, е
дело на иманяри. Отворът е
с диаметър 1.80, а дълбочи-
ната е 7.90 м. Да дъното е
прокопана хоризонтална га-
лерия с дължина 2 м. Дъно-
то, по целия ход на пещера-
та е покрито с инертния ма-
териал, изваден при изкопа-
ването на пропастта
(късове , с различни разме-
ри, от варовиковата скала
(ръбест чакъл) и глина). На
много места сводът е опу-
шен. Наблюдават се силно
изветрели образувания. Пе-
щерата е на защитено място
и е удобна за обитаване. Безгръбначна фауна не е установена. По време на посещението, респек-
тивно картировката, е забелязан 1 екз. прилеп (неидентифициран) и 1 екз. сънливец (Glis glis). Пе-
щерата е открита по време на 21 .09. при теренен обход в рамките на експедиция
„Сборяново’2000“ , организирана от БПД.
Картирана е на 22.09.2019 г. от Петър Делчев, Цветан Личков и Стойчо Стойчев. По сведение
на местни хора, които пожелаха да останат анонимни, пещерата носи името на някоя си „Калинка“,
с която бил осъществен полов акт от няколко души.

Фауна: прилеп от неустановен вид – 1 екз., Обикновен сънливец (Myoxus glis или Glis glis) – 1
екз.

51
Входът на Калинкината пещера гледан отвън и отвътре Сн. А. Жалов

52
 Демир Баба Теке Безименна 2
GPS координати (WGS 84): N 43о 44‘ 44.1“, E 26о 45‗ 16.7― ( 43,745556N, 26,754722E)
Дължина: 16.30 m ; Площ: 30 m 2

Намира се на 878 м СИ от ДБТ

на десния бряг на река Цара-
цар , в подножието на първия
скален венец. На 8 метра над
реката. Има характерен входен
свод от север. Вляво от него е
същинската пещера. Пред която
има характерна тераса 7 на 5 м,
завършваща с отвес в западната
част. Самата пещера е дълга 13
м и широка от 2 до 5 м., запълне-
на със сухи глинести наслаги.
Пещерата е удобна за обитава-
не, тъй като е на защитено мяс-
то, и явно е била обитавана за-
щото на стената в дясно пред
нея има издраскано сграфито 10
см в диаметър. Картирана е на
22.09.2019 г. от Петър Делчев
Цв.Личков по време на експеди-
ция на БПД „Сборяново’2019».

Входовете на Безименна 2 Сн.Петър Делчев

53
Демир Баба Теке Безименна
GPS координати (WGS 84): N 43о 44‘ 51.2“, E 26о 45‗ 18.9― (43,747556N, 26,755250E)

Дължина: 7.50 m
Денивелация: +3.45 m
Площ: 16 m2

Намира се на 1 км С-СИ от гробницата

Демир Баба Теке в склоновия скален
венец на десния географски бряг на
р.Царацар. Входът е на около 8 м над
речното ниво, има полукръгла форма-
та и размери : широчина 4.75, височи-
на 4.80 m. Изложението му е на СЗ.
Пещерата е едногалерийна и възходя-
ща, като галерията е с наклон 36о.
Считано от входа широчината и посте-
пенно намалява, за да стигне в края и
0.30 m . На 2 входът галерията дости-
га максималната си височина от 4.35
m, която по оста на пещерата посте-
пенно намалява , за да достигне до
0.30 m. Картирана е на 22.09.2019 г. от
Петър Делчев, Цветан Личков и Стой-
чо Стойчев

Пещера нишата
GPS координати (WGS 84): 43,7398N, E26,7627E

Дължина : 4 m;

Площ:23.62 m2

Намира се на 2 352 m СЗ от с.Свещари

в основата на скален венец на десния
географски бряг на р.Царацар и на око-
ло 20 m ЮИ от пещерата „Тунелчето“.
Входът има формата на полуелипса и
широчина 7.92 , респективно височина
1.60. Гледа на ЮИ. Височината в края
на нишата достига 1 м. Картирана е от
С. Попов, Ст. Стойчев и Св.Веселинова
на 21 септември 2019 по време на екс-
педиция на БПД „Сборяново’2019»

54
 Тунелчето
GPS координати (WGS 84): 43,7402N, 26,7629E
Дължина: 8.60 m; Площ: 9.50 m2

Намира се на 2 352 m СЗ от с.Свещари в основата на скален венец на десния географски бряг

на р.Царацар. На 21 m СЗ от нея се намира „Голямата ниша“. Входът има формата на полуелипса
и размери 1.21 m широчина и 1.34 m височина. Той има СИ изложение. Пещерата е хоризонтална ,
едногалерийна и са развива в югозападна посока. Широчината на галерията е 1.2, при входа, а в
малката заличка, непосредствено преди краят на пещерата, достига 2.60 м. През следващите 2.5
m, галерията се стеснява до 0.30 m и става непреодолимо тясна Средната височина на галерията
е 1.30 м. Подът е покрит с глина. Картирана е от С. Попов, Ст. Стойчев и Св.Веселинова на 21
септември 2019 по време на експедиция на БПД „Сборяново’2019»

Входът на пещерата ―Тунелчето‖

Сн. Сашо Попов

Вертикалната цепка
GPS координати (WGS 84): 43,7401 N, 26.7630E
Дължина: 6 м; Площ: 5.8 m2

Намира се на 2 352 m СЗ от с.Свещари в основата на скален венец на десния географ-

ски бряг на р.Царацар. Входът има триъгълна форма и размери 1.44 m широчина и 4.60 m
височина. Изложението му е СИ-чно. Представлява галерия развита по две пукнатини ед-
ната с посока ЮЗ-СИ и втората СЗ-ЮИ. От входа тръгва галерия с дължина 3.70 м и сред-
на широчина 1 м. Височината е в диапазон 4.60 – 3.99 м. В краят си, галерията приема
перпендикулярно (напречно) с обща дължина 3.73 м, респективно вдясно 1.88, вляво
1.76 , средната широчина на този участък е 0.50 m. Картирана е от С. Попов, Ст. Стойчев
и Св.Веселинова на 21 септември 2019 по време на експедиция на БПД
„Сборяново’2019».

55
 Входът та ―Рертикална цепка‖
Сн. Сашо Попов

Вход на ―Заветски мост 1‖ Сн.П.Делчев

56
 Заветски мост 1 (Дере кулак)
Дължина: 8 m ; Денивелация: 0 m, площ: 6 м2
Пещерата “Заветски мост 1” се намира в местността „Заветски мост“, в края на дерето срещу
него на десния бряг на р.Царацар и на 5 метра над нея. Входът и е с размери 1.15 х 1.22. Развива
се по една диаклазна пукнатина, с проходима дължина от 8 м. Широчината , респективно височи-
ната на по хода на галерията постепенно намаляват и в краят й достигат до размери 30х30 след,
което пещерата завършва с непреодолимо стеснение. Картирана е на 22.09.2019 г. от Петър Дел-
чев Цв.Личков по време на експедиция на БПД „Сборяново’2019».

Пещера „Заветски мост― 2

Дължина: 11 ; Денивелация: + 2.03 m, площ: 62 м2
Намира се на 50 метра от Заветския мост в основата на малък скален венец и в непос-
редствена близост до пещера „Заветски мост-3“. Представлява ниска брахиклазна пещера.
Входът е има формата на пещ (фурна) и размери 6 .широчина и 1.66 м височина. Гледа на
С-СИ. От него започва широка , достигаща почти до 7 м галерия с постепенно намалява-
ща се и достигаща в края си 0.30 м височина. На това място широчината вече е 0.50 м.
Нататък следва непреодолимо стеснение. Картирана е на 22.09.2019 г. от Петър Делчев,
Цветан Личков и Стойчо Стойчев по време на експедиция на БПД „Сборяново’2019».

Входът на пещера “Заветски мост 2” Сн.П.Делчев

Пещера „Заветски мост―3

Дължина: 8.00 ; Площ: 23 м2
Пещерата се намира в района на т.н. „Заветски мост“, който пресича река Царацар. Вхо-
дът и има формата „сплескана“ гръцка буква „омега“. Широчината му е 6.50 м, а височина-
та 1.62 м. Гледа на С-СИ. Представлява хоризонтална галерия с дължина от 8 м. Широчи-
ната и варира като при входът е 6.50 , по средата намалява до 3.90 , като постепенно се
стеснява достигайки накрая 1 м. Височината също намалява, като галерията е най-ниска
на 5 м от входа 0.92, а най-висока в самия и край (1.92 м), където във височина се наблю-
дава тясна пукнатина. Открита и картирана е от П.Делчев и Цв.Личков на 21 септември
2019 по време на експедиция на БПД „Сборяново’2019»

57
 Входът на пещера “Заветски мост 3” Сн. Петър Делчев

Голямата ниша
GPS Координати (WGS 84): 43.75609N, E026.75709E ; Надморска височина: 142 m
Дължина: 8.90 m ; Площ: 35.5 m2
Намира се на десния географски бряг на р.Царацар в местността Бербер кая, отстояща ,
2.144 западно км от центъра на с.Свещари и на 2 км северно от Демир Баба Теке.
Разположена е в долната част на скалния откос, който гледа на запад, респективно вхо-
дът и има западно изложение. Представлява част от комплекс от 6 пещери, разположе-
ни приблизително еднакво хипсометрично ниво. Входът , гледан отвътре – навън, е пра-
воъгълен и има широчина 5.70 m и височина средно 1.75 m. По ходът на единствената
галерия широчината прогресивно намалява. Височината на пещерата постепенно нама-
лява до 0.6 m м в краят . Подът е настлан със суха, напукана глина и изсъхнали овчи изп-
ражнения – явен белег,
че през лятото се използ-
ва за пладнене на доби-
тък. Открита е през
м.май 2020 по време на
експедиция на Българско-
то пещерно дружество.
Картирана от Алексей
Жалов от пещерен клуб
„Хеликтит“ и член на БПД
на 24 октомври 2020, в
рамките на експедиция
„Сборояново’2020” –
есеннна.

58
 Голямата ниша - входът отвътре н навън

Разклонената
GPS Координати (WGS 84): N43,75632N, E026,75719E Надморска височина: 146 m
Дължина: 17.47 m ; Денивелация: + 5.80 m
Намира се на десния географски бряг на р.Царацар в местността Бербер кая, отстояща , 2.144 км
западно от центъра на с.Свещари и на 2 км северно от Демир Баба Теке. Разположена е в долната
част на скалния откос, който гледа на запад, респективно входът и има западно изложение. Предс-
тавлява част от комплекс от 6 пещери, разположени приблизително еднакво хипсометрично ниво.
Входът се намира на височина 5.38 m спрямо основата на скалния венец и е достижим чрез изка-
терване. От образувалата се на тази височина малка площадка започват две разклонения, поради
които пещерата е наименувана. Дясното (ЮИ) представлява тясна м/у 0.45 и 0.60 m и висока око-
ло 2 m пукнатина. Лявото разклонение е значително по-широко (~1 m) и с варираща височина, коя-
то в средата на пасажа достига 4 m. Пещерата е суха и проветрива. Открита е през м.май 2020 по
време на експедиция на Българското пещерно дружество. Картирана от Диан Георгиев , Славена
Цокева (СК“Приста“, Русе) и Алексей Жалов от пещерен клуб „Хеликтит“ ( БПД ) на 24.10.2020 в
рамките на експедиция “Сборояново’2020” – есеннна.

59
Триъгълната пещера
GPS Координати (WGS 84): 43,75566N, 026,75755E E, Надморска височина: 142 m
Дължина: 7.70 m ; Денивелация: + 1 m
Намира се на десния географски бряг на р.Царацар в местността Бербер кая, отстояща , 2.144 км
западно от центъра на с.Свещари и на 2 км северно от Демир Баба Теке. Разположена е в долната
част на скалния откос, който гледа на запад, респективно входът и има западно изложение. Пред-
ставлява част от комплекс от 6 пещери, разположени приблизително еднакво хипсометрично ни-
во. Развита е по вертикална пукнатина с посока И-3. Входът има триъгълен профил, какъвто про-
фил , всъщност, има единствената галерия на пещерата . Височината му е 3.60 m, като при основа-
та си е широк 1 m. Широчината на галерията до края и не надхвърля 0.60 m , а височината и посте-
пенно намалява, за да достигне 1 m, а в последствие да премине в непреодолима пукнатина. По-
дът е настлан с пръст и дребни камъни. Пещерата е суха и без образувания. Открита е през м.май
2020 по време на експедиция на Българското пещерно дружество. Картирана от Диан Георгиев ,
Славена Цокева (СК“Приста“, Русе) и Алексей Жалов от пещерен клуб „Хеликтит“ ( БПД ) на
24.10.2020 в рамките на експедиция „Сборояново’2020” – есеннна.

Безименна (Тясната)
GPS Координати (WGS 84): 43,75563N, 026,75754E; Надморска височина: 151 m
Дължина: 9.94 m ; Денивелация: + 1.30 m
Намира се на десния географски бряг на р.Царацар в местността Бербер кая, отстояща , 2.144 км западно
от центъра на с.Свещари и на 2 км северно от Демир Баба Теке. Разположена е в долната част на скалния
откос, който гледа на запад, респективно входът и има западно изложение. Представлява част от комп-
лекс от 6 пещери, разположени приблизително еднакво хипсометрично ниво. Развита е по вертикална
пукнатина с посока И-3. Входът е с триъгълен профил. Широк, при основата 0.30 m и с максимална висо-
чина 2.70 m. До 3-тия метър навътре сводът запазва височината си, след което постепенно се снижава, за
да достигне на 5-тия метър 0.60 м. Широчината в този участък е ~0.70 m . Галерията продължава още око-
ло 4 m, все така тясна, като височината достига 0.30 m, след което преминава в непреодолима пук-
натина. Пещерата е настлана с пръст, като има следи от обитаване на дребни хишници. Суха и

60
без образувания. Открита е през м.май 2020 по време на експедиция на Българското пещерно
дружество. Картирана от Славена Цокева (СК“Приста“, Русе) и Алексей Жалов от пещерен
клуб „Хеликтит“ ( БПД ) на 24.10.2020 в рамките на експедиция „Сборояново’2020” – есеннна.

Куминчето
GPS Координати (WGS 84): 43,75568 N, 026,75758E; Надморска височина: 151 m
Дължина: 14.60 m ; Денивелация: + 7 m
Намира се на десния географски бряг на р.Царацар в местността Бербер кая, отстояща , 2.144
задападно км от центъра на с.Свещари и на 2 км северно от Демир Баба Теке. Разположена е е в
долната част на скалния откос, който гледа на запад, респективно входът и има западно
изложение. Представлява част от комплекс от 6 пещери, разположени приблизително еднакво
хипсометрично ниво. Разположена е на малка скална площадка, вдясно от Голямата ниша (когато
си с лице към входът и). Входът има специфична форма, който може да се приравни, условно,
към триъгълник с основа 1 m и височина 3.80 m. В предверието има голямо дърво. Още в самото
начало, вляво има елипсовиден отвор даваш началото на дълга ок.2.5 m, сравнително тясна и
леко наклонена галерийка, с камъни по дъното. На това място има звукова и светлинна връзка с
лявото разклонение на пещерата. При евентуално разчистване, връзката би могла да стане прохо-
дима. На 3 m от входът, височината на галерията започва рязко да намалява, а широчината и дос-
тига ~0.70 m. Следващите метри пещерата става ниска и тясна - преодоляват лежешком. Достига
се до почти перпенкикулярна, на входната , галерия. Вляво (СИ), тя завършва с „кладенче“ дълбо-
ко ок. 1 m, с дъно покрито с скални късове – там е и връзката с входното разклонение. Вдясно
галерията има профил на фурна – широчината е около 1 м, а височината 0.40 – 0.50 m. Почти в
самото начало на разклонението , има комин с дължина около 1 m и широчина 0.40 m и височина
7 m , който се съобщава в повърхността. Тази връзка създава въздушно течение. Пещерата е суха
и настлана с пръст . Пещерна фауна не е забелязана. Открита е през м.май 2020 по време на екс-
педиция на Българското пещерно дружество. Картирана от Диан Георгиев , Славена Цокева
(СК“Приста“, Русе) и Алексей Жалов от пещерен клуб „Хеликтит“ ( БПД ) на 24.10.2020 в рамките
на експедиция „Сборояново’2020” – есеннна.

61
Кръстатата пещера
GPS координати (WGS84) ; 43,747972N, 26,755722E; ; N 43° 44′ 52,700″ E 26° 45′ 20,600″
Дължина: 33 м. ; Денивелация +7 м. ; Площ: 40.73 m2

Намира се на 1 164 m север-североизточно от Демир Баба Теке и на 1000 крачки (измерени с

крачкомер ) от портата на вододайната зона до текето. Първоначално се тръгва по еко пътеката
към Царската гробница. След преминаване на мостчето над река Царацар, се тръгва по асфалтовия
път към Заветския мост . Пещерата се намира в десния скат на склона , на отстояние около 600
крачки от втория портал на вододайната зона в подножието на венеца,
разположен на 10 м над пътя . Входа има триъгълна форма и размери 2,8 х 2,4 m. и е със западно
изложение. Развива се по две кръстосани пукнатини, като основополагащата е с посока И-ЮИ. Тя
е възходяща с наклон вариращ от 20о , в началото, до 42о в горната и част, където достига почти до
повърхността. Широчината на галерията варира от 1 до 2 m, а височината и в началото и е над 6
m. В последствие височината прогресивно намалява, но в самия край на този участък, където има
комин е почти 3 m. На 2 метра от входът пещерата има две разклонения , развити по пресечната
пукнатина. Галерията вдясно има формата на фурна, широка от около 2 m (в началото) до около
0.80 m в края и височина варираща от 0.4 до 0.8 m
Лявото разклонение е ниско и тясно. Пещерата, по целият ход на галериите и е настлана с пръст и
глина. Седиментите в привходната част са дебели – има възможности да се направи сондаж! Лока-
лизирани са няколко екземпляра прилепи – неопределен вид!
Наречена е „Кръстата“ пещера заради развитието к по 2 кръстосани, почти под прав ъгъл пукнати-
ни. Открита е от А.Жалов през месец септември 2018 по време на експедиция на Българското пе-
щерно дружество. Картирана на 23.10.2020 от Петър Делчев, Алексей Жалов, Стойчо Стойчев в
рамките на експедиция Сборояново’2020” – есеннна.

62
МАЛКАТА НИША
с. Свещари, обл.Разград
Дължина: 8.70 м. Площ: 26.2 м2
GPS Kooрдинати (WGS 84): 43.75563N, 026,75752E, Надм.височина: 142 м

Пещерата се намира в местността Бербер кая намираща се западно от с.Свещари, на десния геог-
рафски бряг на р.Царацар. До мястото се достига до горски път, отклоняващ се вляво от асфалто-
вото шосе водещо от селото към
Царската гробница. Входът е с пра-
воъгълна форма и има широчина
6.80 м и височина 1.40 м. Нишата е
суха, светла и напълно лишена от
образувания. Настлана е пръст и су-
ха животинска тор, явни белези, че
е използвана или се използва като
място за пладнене на животни.
Има бълхи! Открита е от А.Жалов,
Е.Георгиев, С.Попов, Ст.Стойчев, и
по време на теренен обход в рамки-
те на експедиция на БПД проведена
през м.май 2019. Картирани са от
С.Попов, П.Делчев, А.Димитрова и
Ст.Стойчева на 10 април 2021 по
време на пролетната експедиция на БПД. Описание: А.Жалов

63
 Входът на Малката ниша, Бербер кая Сн.А.Жалов

КОЗАРСКАТА НИША (Кошарата)

с. Свещари, обл.Разград
GPS Kooрдинати
(WGS 84):43,75609N,026,75709E,
Надм.височина:139 м
Дължина: 6.50 м. Площ: 31 м2

Нишата се намира в местността

Бербер кая намираща се западно
от с.Свещари, на десния географс-
ки бряг на р.Царацар. До мястото
се достига до горски път, отклоня-
ващ се вляво от асфалтовото шосе
водещо от селото към Царската
гробница. Има вход с приблизител-
но правоъгълна форма, чиято ши-
рочина е 16.30 м и максимална височина от 3 м. Максималната и дължина 6.50 м. Входът
има югозападно изложение. Нишата е суха, светла и напълно лишена от образувания.
Настлана е с пръст и изсъхнала животинска тор – явно следи, че е използвана и се изпол-
зва като кошара. Открита е от А.Жалов, Е.Георгиев, С.Попов, Ст.Стойчев, и по време на
теренен обход в рамките на експедиция на БПД проведена през м.май 2019. Картирани са
от С.Попов, П.Делчев, А.Димитрова и Ст.Стойчева на 10 април 2021 по време на пролет-
ната експедиция на БПД. Описание: А.Жалов

64
НИШАТА С ПЕЙКИТЕ
с. Свещари, обл.Разград
Дължина: 8.70 м. Площ: 16.2 м2
GPS Kooрдинати (WGS 84): 43,75695N, 026,75643E, Надм.височина:142 м

Пещерата се намира в местността Бер-

бер кая намираща се западно от
с.Свещари, на десния географски бряг
на р.Царацар. До мястото се достига до
горски път, отклоняващ се вляво от ас-
фалтовото шосе водещо от селото към
Царската гробница. Входът е правоъгъ-
лен и има широчина 7.50 м и средна
височина 1.50 м. и има югозападно из-
ложение. Нишата е суха, светла и на-
пълно лишена от образувания. Настла-
на е пръст и суха животинска тор. Отк-
рита е от А.Жалов, Е.Георгиев, С.Попов,
Ст.Стойчев, и по време на теренен об-
ход в рамките на експедиция на БПД
проведена през м.май
2019. Картирани са от С.Попов, П.Делчев, А.Димитрова и Ст.Стойчева на 10 април 2021 по време
на пролетната експедиция на БПД. Описание: А.Жалов

НОВАТА ПРИ ШИПКАТА

с. Свещари, обл.Разград
Дължина: 6 м.
Надм.височина:142 м

Пещерите се намират в местността Бербер

кая намираща се западно от с.Свещари, на
десния географски бряг на р.Царацар. До
мястото се достига до горски път, отклоня-
ващ се вляво от асфалтовото шосе водещо
от селото към Царската гробница.
Фактически това малък комплекс от 2 раз-
положени на 2 м. една над друга пещери
с дължина от по 3 м. Входът на долната е
с широчина 0.60 м и височина 0.5 м като
той има южно изложение. Горната е с
вход широк 0.5 м , като височината му 1.60
м. .Входът гледа на ЮИ. Пещерите са изця-
ло със скална основа. Те са светли и сухи.
Открита е от А.Жалов, Е.Георгиев,
С.Попов, Ст.Стойчев, и по време на тере-
нен обход в рамките на експедиция на
БПД проведена през м.май 2019. Картира-
ни са от С.Попов, П.Делчев, А.Димитрова и
Ст.Стойчева 10 април 2021 по време на
пролетната експедиция на БПД. Описа-
ние: А.Жалов

65
 ПЕЩЕРИ В ЗЕМЛИЩЕТО НА ГР.ЗАВЕТ

Бухалова дупка
гр.Завет , рег.№3903
Дължина: 14 m ; Площ: 26 m 2
Когато се тръгне от гр.Завет по пътя за хижа Ахинора, веднага след града, се стига до голяма
низина, в най-низката и точка се тръгва нагоре по реката (Това е долът , в който е разположена
пещерата „Шарап Маара“). След 1 км. се достига до каптаж ограден с телена мрежа. Продължава
се още 500 срещу течението и там, където долината завива наляво, пещерата е в продължение-
то на правата част. Разположена е в горната част на голям сипей. Входът има неправилна фор-
ма. Вляво е разположена площадка, на която личат няколко жлеба и гнезда за греди. Била е оби-
тавана, но разкопки не са правени. Образувана е в силно мергелен варовик на границата на две
пукнатини . Вероятно, част от материала на сипея е получен от разчистването на пещерата, кога-
то е била пригодена на живеене. Входът на пещерата е с широчина 6 и височина 5.20 м. Гледа на
югозапад . Пещерата се състои от една обширна галерия висок комин в крайната и част. В края
вдясно, стената се руши и галерията се разширява. Необходимо е коминът да бъде изкачен, и да
се провери дали пещерата продължава. ез която протича р.Чаирлъка.Тръгва се нагоре по река-
та,след 1 км.се достига до каптаж,продължава се още 500 м.и там където долината завива на ля-
во,пещерата е продължението на правата част. Проучена и картирана от
К.Димчев,А.Тошева,Р.Здравкова от пещерен клуб „Приста“-Русе през 1982 г.

66
 Шарап Маара
Гр.Завет
Дължина : 225 m Денивелация: - 29 m

Картирана от Е.Запрянов, К.Здравков, А.Тотева от пещерен клуб „Приста“-Русе през 1982 г.

Няма описание на пещерата в достъпните ни бази данни!

Входът на Шарап Маара

67
НИШАТА С ОГНИЩЕТО
Гр.Завет, обл.Разград
Дължина: 4.20 м
GPS Kooрдинати (WGS
84): 43.774N, 026.729Е
Надм.височина: 175
Входът на пещерата са
намира на първата за-
ливна тераса левия бряг
на река Чаирлъка , в ос-
новата на малък скален
откос. Лесно достъпна
чрез черният път отде-
лящ се непосредствено
преди моста над еднои-
менната река преди дос-
тигането на гр.Завет от-
към гр.Исперих по шосе
N23. Входът и има форма
приравнена към триъ-
гълник с широчина при
основата 0.60 м и височина 1.50 м. Същият има юго-източно изложение и се намира в източния
край на плитка скална ниша. Пещерата представлява тясна (широка средно 0.40 м) галерия с висо-
чина варираща от 0.90 м в началото до 0.60 м, в края супа галерия, без образувания. Подът е наст-
лан с пръст. Открита е от А.Жалов, Ст.Стойчев, С.Попов и Е.Георгиев по време на обход в рамките на
експедиция на БПД проведена през м.май 2019. Картирана от Латинка Стойчева и Веселин Велич-
ков е на 9 април 2021 от БПД Търговище, респективно Русе по време на пролетната експедиция на
БПД. Описание: А.Жалов

ТРИОТВОРНАТА ПЕЩЕРА (305)

Гр.Завет, обл.Разград
Дължина: 22.50 м, Денивелация:+3.30 м
GPS Kooрдинати (WGS 84): 43,74383N, 026,7313E, Надм.височина:184 м

Фактически става дума за комплекс от 3 разположени непосредствено една до друга пещери с раз-
лична дължина. Входовете, като цяло имат югозападно изложение. Обектите се намират на левия
бряг на река Чаирлъка , в основата на голям скален откос и на добре оформена площадка. Гледано
68
от изток на запад, положението е следното: Входът на първата пещера има широчина 3.5 м и висо-
чина 1.1 м. От него следва равна клиновидна галерия с дължина 5.9 м. От североизточния края на
входа се открива входът на втората, по-голяма пещера. Той има полу - елипсовидна с широчина при
основата 4.3 м и височина 2.40 м. Следва галерия, с широчина достигаща до 2.5 м и сходна височи-
на, която в вляво от края си приема две относително малко разклонения завършващи с комини.
Подът на този участък е настлан с глина- По стените се забелязват натеци. Има фрагментарни следи
от присъствието на прилепи, като по време на картировката на обекта такива не са забелязани. Тре-
тата пещера е дълга само 3.70 м., като тя е изцяло светла. Комплексът е открит от А.Жалов,
Е.Георгиев, С.Попов, Ст.Стойчев, и по време на теренен обход в рамките на експедиция на БПД про-
ведена през м.май 2019. Картирана от Алексей Жалов , Стойчо Стойчев и и Латинка Стойчева на 10
април 2021 по време на пролетната експедиция на БПД. Описание: А.Жалов

69
ПРОХОДНА
Гр.Завет, обл.Разград
Дължина: 9.50 м
GPS Kooрдинати (WGS 84):43,74458 ,026,73871, Надм.височина: 173 м

Пещерата е проходна. Двата и

входа се намират на левия бряг
на река Чаирлъка , в основата на
малък скален откос, разположен
на около 12 м над речното ниво.
Северозападният вход е с височи-
на 5.1 м и широчина в долната си
част 1.40 м. Следва тесен (0.5 м)
участък дължина 4 м широчина
около 0.5 м височина варираща
от 5 до 2.5 м. Той въвежда в свет-
ла ниша с дълбочина приблизи-
телно 3 м. На югозапад се разкри-
ва втория вход на пещерата. Той е
полуелипсовиден и има широчи-
на 5.5 м и височина 2.5 м. Пещерата е образувана е по пукнатина с посока ЮИ-СЗ. Открита е от
А.Жалов, Е.Георгиев, С.Попов, Ст.Стойчев, и по време на теренен обход в рамките на експедиция на
БПД проведена през м.май 2019. Картирана от Алексей Жалов, Латинка Стойчева и Веселин Велич-
ков на 10 април 2021 по време на пролетната експедиция на БПД. Описание: А.Жалов

НОВА ПЕЩЕРА
Гр.Завет, обл.Разград
Дължина: 8.05 м
GPS Kooрдинати (WGS 84): 43,74382N, 026,73102E, Надм.височина:193 м

Пещерата се намира на левия бряг на река Чаирлъка , в основата на малка скала, разположена на
около 10 м над речното ниво. Входът е с формата на равнобедрен триъгълник със слабо наклонени
70
 рамене. Широчина-
та му е 2 м, а висо-
чината, в най-
високата част е 0.60
м. – изложен е на
ЮЗ. Пещерата е об-
разувана по хори-
зонтална пукнатина
и има посока СИ.
Единствената и га-
лерия равна и наст-
лана с пръст . Дъл-
жината и е 8.05 м, а
средна широчина 1
м. Височината вари-
ра от 0.60 м при
входа до 0.40 в
края. На 2.5 м от
входа има стесне-
ние с размери 0.50
х 0.30 м. Открита е от Ал.Жалов и картирана по-късно от него и Латинка Стойчева на 10 април 2021
по време на пролетната експедиция на БПД. Описание: А.Жалов

ПЕЩЕРАТА С КРЪГЧЕТО
Гр.Завет, обл.Разград
Дължина: 5.25 м Площ: 23.5 м2
GPS Kooрдинати (WGS 84): 43,74360N,026,73953E, Надм.височина:167 м.

Пещерата се намира на левия бряг на река Чаирлъка , в основата на скална площадка, разполо-
жена на около 15 м над речното ниво. Входът е с формата на полегнала елипса . Широчината му е
1.45 м, а височината 0.75 м. – изложен е на СИ. Пещерата е образувана по пукнатина с посока
71
 ЮЗ - СИ. Единствената и галерия равна и нас-
тлана с пръст. Средна широчина 1.3 м., като
височината и не надхвърля тази при входа, а
в края достига до 0.30 м. Подът е настлан с
пръст. Пещерата е суха и лишена от образува-
ния. Открита е от А.Жалов, Е.Георгиев,
С.Попов, Ст.Стойчев, и по време на теренен
обход в рамките на експедиция на БПД про-
ведена през м.май 2019. Картирана от Камен
Бонев на 10 април 2021 по време на пролет-
ната експедиция на БПД. Описание: А.Жалов

САРЪКАЯ (Жълтата пръст)

Гр.Завет, обл.Разград
Дължина: 17.20 м , Площ: 103 м2
GPS Kooрдинати (WGS 84): 43.74447, 026.73844E, Надм.височина: 175 м.
Намира се в местността „Коджа баир” на 5-6 м от местния еврозионен базис на р.Чаирлъка в осно-
вата на скалния венец.
Входът и има ЮЗ изло-
жение. Височината на
привходната част 4.50.
Добра видимост към
пещерата се открива
от низината „Късърка
кулак” намираща се
пред ( под) пещерата.
Пещерата е хоризон-
тална с обща дължина
17.20 м. Широчината
на галерията е средно
4 м при височина око-
ло 3 м. Подът е наст-
лан с пръст и глина. В
преддверието е суха,
а навътре постепенно
става влажна от капе-
ща от свода вода.
Обитава се от колония прилепи Удобна за живот и евентуално и въз основа на намерените там ке-
рамични фрагменти и част от кремъчно оръдие на труда може да се счита, че е била обитавана
72
Има вторични карстови форми : сталактити, повлеци и драперии. Открита е от А.Жалов,
Е.Георгиев, С.Попов, Ст.Стойчев, и по време на теренен обход в рамките на експедиция на БПД про-
ведена през м.май 2019. Картирана от Камен Бонев на 10 април 2021 по време на пролетната екс-
педиция на БПД. Описание: А.Жалов

73
ДИАКЛАЗНАТА ЗА ТЪНИЧКИ
Гр.Завет, обл.Разград
Дължина: 4.00 м , Площ: 7.5 м2
GPS Kooрдинати (WGS 84): 43.74375N, 026.75399E, Надм.височина: 172 м.

Пещерата се намира на левия бряг на река

Чаирлъка , в основата на скална площадка,
разположена на около 15 м над речното ни-
во Намира се на около 25 м северно от Пе-
щерата с кръгчето. Входът е с широчина 1.4
м, височината в дясната му част е 1.80 м., а в
лявата 0.45 м – изложен е на СИ. Пещерата
е образувана по пукнатина с посока ЮЗ -
СИ. Широчината на единствената галерия е
около 0.5 м. След входът, височината посте-
пенно се увеличава достигайки 1.50 м. Пе-
щерата е суха и лишена от образувания. От-
крита е от А.Жалов, Е.Георгиев, С.Попов,
Ст.Стойчев, и по време на теренен обход в
рамките на експедиция на БПД проведена
през м.май 2019. Картирана от Камен Бонев
на 10 април 2021 по време на пролетната
експедиция на БПД. Описание: А.Жалов

ГОЛЯМАТА НИША
Гр.Завет, обл.Разград
Дължина: 8.30 м , Площ: 167 м2
GPS Kooрдинати (WGS 84): 43,74545N, 026,73739E, Надм.височина: 171 м.

Намира се в местността „Коджа баир” на 5-6 м над местния еврозионен базис на р.Чаирлъка в осно-
вата на скалния венец. Входът е с широчина 22 м и височина около 5 м . Той има южно изложение
и гледа към низината „Късърка кулак” намираща се под него. Нишата е изцяло светла. Подът и е
скален като върху не-
го има плитък седи-
мент от пръст изпъст-
рен с дребен ръбест
чакъл, резултат от из-
ветрителните проце-
си. Открита е от
А.Жалов, Е.Георгиев,
С.Попов, Ст.Стойчев, и
по време на теренен
обход в рамките на
експедиция на БПД
проведена през м.май
2019. Картирана от
Камен Бонев на 10
април 2021 по време
на пролетната експе-
диция на БПД. Описа-
ние: А.Жалов.

74
 Голямата ниша—общ план Сн.А.Жалов

ДВУВХОДНА ( ОЧИТЕ)
Гр.Завет, обл.Разград
Дължина: 11.30 м , Площ: 36 м2
GPS Kooрдинати (WGS 84): 43.74442, 026.73598 E, Надм.височина:178 м.
Намира се в местността „Коджа баир” на 5
-6 м от местния еврозионен базис на
р.Чаирлъка в основата на скалния венец.
Има два входа, с ЮИ изложение. Левият е
широк 0.40 м и висок 0.70 м, а десният,
респективно 0.70х0.40 м. Следва хоризон-
тална галерия с дължина 11.30 м. В първи-
те 5 м галерията държи широчина от око-
ло 0.60 м при височина около 0.70 м. През
следващият пасаж от 4.5- м широчината се
увеличава и достига 2 м, при запазване на
височината. Пещерата е лишена от образу-
вания, суха и настлана с пръст и глина. От-
крита е от А.Жалов, Е.Георгиев, С.Попов,
Ст.Стойчев, и по време на теренен обход в
рамките на експедиция на БПД проведена
през м.май 2019. Картирана от Камен Бо-
нев на 10 април 2021 по време на пролетната експедиция на БПД. Описание: А.Жалов.

75
 Двувходната пещера - входове Сн. Сашо Попов

КЛИНОВИДНАТА ПЕЩЕРА
Гр.Завет, обл.Разград
GPS Kooрдинати (WGS 84): 43.74387N, 026.73583E
Дължина: 4.50 м , Площ: 9.5 м2
Пещерата се намира на левия бряг на река Чаирлъка , в основата на скална площадка,
разположена на над речното ниво . Входът е с широчина 2.25 м. височина 2.35 и изложен е на И.
Пещерата е образувана по пукнатина с посока И-3. Изцяло е със скален под. Тя е суха и лишена от
вторични образувания . Открита и картирана е от Камен Бонев на 10 април 2021 в рамките на екс-
педиция на БПД . Описание: А.Жалов.

76
 ПЕЩЕРИ В ЗЕМЛИЩЕТО НА ГР.ЗАВЕТ

ПЕЩЕРАТА С КРЪСТОВЕТЕ (Двата кръста)

с. Иван Шишманово, обл.Разград
Дължина: 9.20 Площ: 90.1 м2
GPS Kooрдинати (WGS 84): Надм.височина:
Входът на пещерата са
намира на крайречната
тераса на десния бряг на
река Царацар (Крапинец) ,
в основата на скален откос
с височина 10-12 м, на раз-
стояние около 30 м от
речното легло. И на около
3-4 км южно от с. Иван
Шишманово. Входът и има
форма приравнена към
триъгълник с широчина
при основата 5.80 и макси-
мална височина 5.40 м.
Същият има юго-източно
изложение. Представлява
полу светла и суха зала със
средна височина около 4 м., чиито под е равен и покрит с животинска тор. В северозападната стена
на пещерата са издълбани два кръста като десният от тях (по посока влизането) е разположен на
височина 1.52 м от пода й , левия, малко по високо – 1.65 м. Разстоянието между двата графита 1.21
м. Десният кръст е по-добре врязан и е има р-ри 14х14 см, а левия 12х12 см. Според местни пасти-
ри, пещерта е използвана за кошара. По стените има следи от доработка и изравняване. Нишата,
вероятно, е обитавана от монаси отшелници през 13-14 в. . Открита е по информация и водачество-
то на Драгомир Богомилов от Исперих през 2018, като в последствие е картирана е от Сашо Попов и
Е.Георгиев по време на обход в рамките на експедиция на БПД проведена през м.май 2019.
Описание: Сашо Попов, А.Жалов

77
 Пещерата с кръстовете Сн.Сашо Попов

Ляв кръст Десен кръст Сн.Сашо Попов

ГОЛЯМАТА ПЕЩЕРА
с. Иван Шишманово, обл.Разград
Дължина: 79 m Денивелация : 5.55 (-1.80; + 3.75) m
GPS Kooрдинати (WGS 84):
Входът на пещерата са намира на крайречната тераса на десния бряг на река Царацар
(Крапинец) , в основата на скален откос с височина 10-12 м, на разстояние около 30 м от речното
легло. И на около 3-4 км южно от с. Иван Шишманово.

78
79
Овчарската пещера
с. Острово , обл.Разград
GPS координати (WGS 84): 43,707778 N, 26,682778E, 220 м.н.в
Дължина: 10.40 м; Денивелация: - 2.20 м, площ: 72 м2

Намира се около 1. 6 км С-СИ от админист-

ративната сграда на ДЛС „Воден –Ири Хи-
сар“, на десния географски бряг на
р.Чаирлъка, в основата на малък скален
венец , в периферията на Воденски дол.
Състои се от една единствена зала с елип-
совидна форма, чиято дължина е 10.4 м
при ширина 6.5 м. Има два входа – малък и
голям. Малкият вход е с размери 0.5 х 1.1
м . Следва къса тясна галерия и праг от –
2.40 м. По-големият вход, през който се
влиза е с неправилна форма и размери 2-
40 х 2.10 м и има южно изложение. Дъното
на залата е покрито с пръст и дава индика-
ция, че вероятно, някога , пещерата е била
губилище на реката. Няма образувания.
Картирана е на 08.04.2022 г. от Ивелин
Иванов и Веселин Величков, по време на
експедиция на БПД „Сборяново 2022- про-
летна“.

Входът на пещерата отвън сн.А.Жалов Входът на пещерата отвътре –навън сн.А.Жалов

80
 Пропадналото
Дължина: 15.40 м;
Денивелация: - 7.40 м

Намира се около 2. 2 км С-СИ от админист-

ративната сграда на ДЛС „Воден –Ири Хи-
сар“, на десния географски бряг на
р.Чаирлъка, в основата на малък скален
венец , в периферията на Воденски дол.
Има два входа хоризонтален и вертикален,
като влизането става през първият от тях.
Хоризонталният е с триъгълен профил –
широчина при основата 1.5 м и височина
3.5 м. Следва възходяща галерия с широчи-
на варираща от 1.3 до 0.6 м и височина в
порядъка 2.5 – 3.7 м. На 7-мия метър, в та-
вана на галерията се отваря вертикалният
вход , който в зависимост от гледната точка
може да се възприеме като комин или отвес
– ( височина/дълбочина) 3.7 – 4.5 м. Пеще-
рата е суха и светла и в нея няма натечни
образувания. Картирана е на 08.04.2022 г.
от Ивелин Иванов по време на експедиция
на БПД „Сборяново 2022- пролетна“.
Входът на пещерата “Пропадналото” сн.А.Жалов

81
 Малката пещера
190 м.н.в
Дължина: 6.20 м; Денивелация: + 0.60 м

Намира се около 2. 6 км С-СИ от административната

сграда на ДЛС „Воден –Ири Хисар“, на десния геогр афски
бряг на р.Чаирлъка, в основата на малък скален венец , в
периферията на Воденски дол. Представлява едногале-
рийна пещера с два малки „апендикса“ (странични разкло-
нения). Входът е с формата на полуелипса и има широчи-
на при основата 1.45 и височина 1 м. Той гледа на И. Пе-
щерата е сметла, суха и лишена от натечни образувания.
Картирана е на 08.04.2022 г. от Ивелин Иванов по време
на експедиция на БПД „Сборяново 2022- пролетна“.

Кривата пещера
190 м.н.в
Дължина: 8.50 м; Денивелация: + 0. 70 м

Намира се около 2.6 км С-СИ от административната

сграда на ДЛС „Воден –Ири Хисар“, на десния геогр афс-
ки бряг на р.Чаирлъка, в основата на малък скален ве-
нец , в периферията на Воденски дол. Представлява
малка проходна пещера, левия географски бряг на
р.Чаирлъка. По-големият вход е с елипсовидна форма и
е с широчина при основата 0.7 и височина 1.20 м. – Гле-
да на И. Пещерата е суха и без натечни образувания.
Картирана е на 08.04.2022 г. от Ивелин Иванов по време
на експедиция на БПД „Сборяново 2022- пролетна“.

Пещера „Коминчето―

GPS координати (WGS 84): 43.71525° N, 26.686667° E 180 м.н.в

Дължина: 7.20 м; Денивелация: + 5. 20 м

Намира се около 2.6 км С-СИ от административната сграда на ДЛС „Воден –Ири Хисар“,
на левия геогр афски бряг на р.Чаирлъка, в т.нар. Воденски дол и в основата на малък
скален венец. Представлява малка проходна пещера, респективно с два входа – хоризон-
тален и вертикален. Хоризонталния вход е триъгълен с широчина при основата 1.1 и ви-
сочина 4.20. Има източно изложение. Следва леко възходяща галерия с променлива ши-
рочина и прогресивно намаляваща височина достигаща до 1.8 м . В края на галерията
има блокаж, над който се отваря и вертикалния вход на пещерата (комин) , който извежда
на повърхността над пещерата . Височината е + 3 м. Пещерата е суха , светла и без

82
натечни образувания. Картирана е на 08.04.2022 г. от Алексей Стоев и Камен Бонев по
време на експедиция на БПД „Сборяново 2022- пролетна“.

Входът на пещерата “Коминчето” сн. А.Стоев

Двувходната пещера

GPS координати (WGS 84): 43.713778° N, 26.687167° Е 180 м.н.в

Дължина: 21.50 м;

Намира се около 2.4 км С-СИ от административната сграда на ДЛС „Воден –Ири Хисар“,
на десния географски бряг на р.Чаирлъка, в т.нар. Воденски дол и в основата на малък
скален венец..Има два входа с западно- югозападно изложение. Южният, който е и по-
малък е с триъгълна форма и има размери – широчина при основата 1.17 м и височина
0.80 м. Около 2-метрова галерия със сходни размери въвежда в равна зала с почти квад-
ратна форма и приблизителна площ 36 м2 . Височината и е около 3 м. В североизточния
край на залата има тясна (0.38 м) образувана по пукнатина ,галерия, имаща височина
около 0.7 м през, която е възможен достъпа до онази част от пещерата, която е достъпна
от северния по-голям вход на пещерата. Той има триъгълен профил и размери : широчи-
на при основата 1.96 и височина 1.96. От него в източна посока се развива равна и права
галерия с дължина 7.1 метра с постоянна широчина около 1.9 м и постепенно намалява-
ща се височина, достигаща в точката на свръзката между двете части на пещерата 0.8 м.
Галерията е светла, суха и настлана с пръст и дребни ръбести камъни. Няма натечни об-
разувания. Картирана е на 08.04.2022 г. от Камен Бонев по време на експедиция на БПД
„Сборяново 2022- пролетна“.

83
 Западният вход на пещерата сн. А.Жалов

Югозападният вход на пещерата

84
Пещера „Дупчето―
GPS координати (WGS 84): 43.715361° N, 26.686611° Е 180 м.н.в
Дължина: 7.33 м;

Намира се около 2.4 км С-СИ от

административната сграда на ДЛС
„Воден –Ири Хисар“, на десния геог-
рафски бряг на р.Чаирлъка, в т.нар.
Воденски дол и в основата на ма-
лък скален венец. Входът има неп-
равилна форма и е със западно из-
ложение. Широчината при основата
му е 1.47, а височината по центъра
на сечението му е 1.60. Следва пра-
ва и леко възходяща и постепенно
стесняваща се и намаляваща висо-
чината си галерия, като в проходи-
мия си края е широка 0.40 м и има
приблизително същата височина,
след което преминава в непроходи-
ма пукнатина. Пещерата е полу
светла, суха и без натечни образу-
вания. Картирана е на 08.04.2022 г.
от Камен Бонев и Алексей Стоев по
време на експедиция на БПД
„Сборяново 2022- пролетна“.

Входът на пещерата “Дупчето” сн.А.Стоев

85
Комплекс „Първолетка“

GPS координати (WGS 84): 43° 41.192940' N, 26° 41.126880' Е 220 м.н.в
Дължина: 31.23 м; Денивелация: + 2.85
Комплексът се намира на 860 м ЮИ от административната сграда на ДЛС „Воден –Ири
Хисар“, в основата на скален венец разположен зад помпената станция „Воден“ , а и в
близост до карстовия извор.
Състои се от две разположени една да друга пещери - Малка и Голяма.
Малката пещера е разположена в северозападната част на скалния откос. Входът и е
триъгълен и има източно изложение. Широк е 1.60 при основата си и има същата макси-
мална височина. Представлява една галерия с дължина 7.63 м. Средната и широчина е 2
м, а височината варира между 1.60 м при входа, 3.40 по средата и 2.20 в края. На около
1.5 м след входа в тавана на галерията има отвор, който се отваря на повърхността и
през който в пещерата пада пръст, образувайки малък конус. Височината до повърхността
е 2.85 м. Подът е покрит с пръст и дребни ръбести камъчета. Пещерата е равна, полус-
ветла, суха и лишена от образувания.
Голямата пещера е непосредствено до Малката. Тя е с два входа – малък
(северозападен) с триъгълна форма размери 1 х 1 и голям, който също е триъгълен, но
изложение на СИ и размери широчина при основата 1.70 и височина 3.15 м. И двата вхо-
да въвеждат в полукръгла, светла и равна зала с диаметър около 4.60 м и височина 1.80
м. От залата изхождат две галерии, като по-дълга и лесно проходима тази която се разви-
ва в южна посока и се явява логично продължение на галерията идваща от по-големия
вход. Тя е с дължина 5 метра, има широчина и варираща височина от 1 метър в начало-
то до около 2 м в края, откъдето се снижава и стеснява. В източната стена на залата из-
хожда тясна галерия, която на 4-тия метър става непроходима. В стените и се наблюда-
ват натеци. Дъното на пещерата е покрито със суха пръст и прах и ръбести камъни. Вър-
ху наслагите са намерите фрагменти от керамика видимо разновременна. Според специ-
алистите, в лицето на проф. д.и.н Георги Атанасов от РИМ Силистра, Георги Дзанев от
РИМ- Разград, Евгени Георгиев - РИМ - Русе, Теодора Василева и Мария Николаева от
историческия музей в Исперих, по-голямата част от керамиката е праисторическа - ка-
менно-медна епоха. Картирана е на от на 08.04.2022 г от Ал.Жалов и Стойчо Стойчев по
време на експедиция на БПД „Сборяново 2022- пролетна“. Описание: Алексей Жалов

86
 Входа на Малката пещера сн. А.Жалов Малкият вход на Голямата пещера сн.А.Жалов

Големият вход на Голямата пещера сн. А.Жалов Артефактите от Голямата пещера сн.А.Жалов

Пещера „Килията―
GPS координати (WGS 84): 43° 41.192940' N, 26° 41.126880' Е 220 м.н.в
Дължина: 22.80 m Денивелация: + 2 .20 m
Намира на 860 м ЮИ от административната сграда на ДЛС „Воден –Ири Хисар“, в основа-
та на скален венец разположен зад помпената станция „Воден“ , а и в близост до еднои-
менния карстовия извор. Тя отстои на 20 м източно от голямата пещера от комплекса
„Първолетка“.
Входът е триъгълен вис.3.10 шир.2.52 гледа на С-СИ. Основната галерия се развива в
южна посока. Считано, от входа до 7-мия метър навътре, галерията постепенно се стес-
нява и понижава до 0.50 м. Следва тесен ( ) участък от около 2 м, след което галерията
рязко променя височината си (около 4 м), запазвайки широчина от приблизително 0.6 м .
Подът на целият участък е настлан с пръст и дребни ръбести камъни. Има силно въздуш-
но течение отвътре навън, като една от предполагаемите причини (неустановена), е че
пукнатината по която е образувана най-южната част от галерията излиза на повърхност-
та. Възможно е, чрез разкопаване галерията да продължи навътре.
В западната, която се явява дясна по посока на влизането, стена на пещерата има две
разклонения. Особен интерес представлява първото от тях. Практически, то е достъпно
през елипсовиден отвор, разположен на +2.50 м, спрямо пода на пещерата. През отвора,
чиито размери са 1.1 м височина и 0.6 м максимална широчина са достига до изкуствено
обработено в скалата помещение с правоъгълна форма. Размерите му са 2.64 х 3.54 , а
средната му височината е 1.76 м. Идеалната му площ е 10.84 м 2 , а обемът 19.08 м3. В се-
верната част на помещението, което по всяка вероятност е килия, има естествен отвор
(прозорец) с височина 1.92 м. и широчина 0.80 м , който е вторично дообработван. От
малката скална площадка пред него до основата на скалата , в която той се намира, раз-

87
стоянието е 5.25 м.
На 1.4 м височина,
спрямо пода, от
двете страни на
„прозореца“ има яс-
но отличими , издя-
лани в скалата,
жлебове с правоъ-
гълна форма и
дълбочина 0.15 м.
В източната стена
на помещението,
вдясно от
„прозореца“ в скала-
та има изображение
на кръст –
произхода му е дис-
кусионен, дали
изображението из-
куствено (сграфито)
или е естествено!
На около 4 навътре
основната галерия
приема малко дясно разклонение. След преодоляването на малък праг, се попада в тяс-
на и ниска галерия. Тя има визуална връзка , но физически непроходима връзка с поме-
щението.
Върху наслагите на основната галерия, непосредствено преди описаният тесен участък
на пещерата са открити фрагменти от керамика , която не е датирана.
Картирана е на от на 08.04.2022 г от Ал.Жалов, Стойчо Стойчев, Николай Колев по вре-
ме на експедиция на БПД „Сборяново 2022- пролетна“. Описание: Алексей Жалов

Входът на пещера “Килията” (Полина) сн.А.Жалов Горният вход на пещерата отвътре-навън

88
Пещера „Църквата―
GPS координати (WGS 84): 43° 41.192940' N, 26° 41.126880' Е 220 м.н.в
2
Площ: 36 m
Намира на 860 м ЮИ от административната сграда на ДЛС „Воден –Ири Хисар“, в основа-
та на скален венец разположен зад помпената станция „Воден“ , а и в близост до еднои-
менния карстовия извор. Тя отстои на 6 м източно от входа на Голямата пещера от комп-
лекс „Първолетка“.

Входът и е триъгълен и се намира на височина 3.90 m над основата на скалния венец.

Има североизточно изложение и е достижим единствено чрез стълба. Размерите на отво-
ра са : широчина при основата 1.61 m, височина 1.80. Той е със следните характерни осо-
бености: Основата е оформена изкуствено и представлява Г-образен скален жлеб обър-
нат навътре , като външната стена на г-то е широка (дебела) 0.13 m, а широчината му е
0.25 m. Няма съмнение, че посочената структура, заедно с издълбаванията, които ще разг-
ледаме по-нататък, е служила за база на врата, която е затваряла кухината. По профила
на входа (гледан отвътре-навътре) има г-образни жлебове на височина 1 и 1.40 m. от ба-
зата. В горната си част най-високо разположените жлебове са уширени под формата на
квадрат и фактически представляват „гнездо“ на греда, която е служила за горна подпора
на затварящата „врата“. Жлебовете разположени на височина 1 м има г-образна форма
широчина около 12 см и сходна дълбочина. Функционално те са служили като „резе“, чрез
което се е залоствала „вратата“.
Кухината е изцяло изкуствена с видими следи от инструмента, чрез който е станало това.
Състои се от основното помещение (наос, кораб), който има формата на 5-стенна фигура
и олтар. Като цяло е ориентирана в посока север – юг. Олтарът се намира на 1.5 m вля-
во от входа (източна посока) е представлява ветрилообразно помещение с максимална
дължина 1.5 m. ,широчина 2 m и височина средно 1.5 m. Към него води добре оформен
вход с правоъгълна форма и размери широчина 0.75 m и височина 1.5 m. Дължината на
наоса е 4.60 m, средната му широчина е приблизително 3 m, височината варира от 1.22
до 1.80 m. Според проф. д.и.н Георги Атанасов от РИМ Силистра, изкуствената структура
е скална църква, които заедно с пещерите и килията формират монашеска обител-
манастир просъществувала от Х век насам. Скалната църква той причисли към подобни-

89
те им и намиращи се по сухоречието Сребреница и Канагьол, но се една съществена раз-
лика – формата на абсидата ! Според професорът, тя е напълно аналогична на повечето
обсиди на скалните църкви от Мурфатларският скален манастир край гр.Мурфатлар ,
Румъния , съществувал от IX до края на X век. Общата площ на църквата е 36 m2 , от ко-
ито 12.5 m2 принадлежат на олтара (абсидата).
Открита е от Николай Колев по информация на г-жа Първолетка Дачева, жителка на съ-
ществувалото с.Воден,сега заличено. Картирана е на 08.04.2022 г от Ал.Жалов и Николай
Колев по време на експедиция на БПД „Сборяново 2022- пролетна“.
Описание: Алексей Жалов

90
1. Малката пещера 2. Пещера “Първолетка” 3. Пещерна църква 4. Пещера “Килията”

91
Малката пещера в Ири – Хисар
GPS координати (WGS 84): 43. 861499, N. 26.783338 Е 120 м.н.в
Дължина: 18.23 Денивелация:
-1.10 m
Намира на 4 км от с.Осен в скален ве-
нец разположен в склона на левия геог-
рафски бряг на р.Царацар (Крапинец).
Входът е разположен на първата за-
ливна тераса на реката.Същевременно
попада на територията на североизточ-
ния участък (Ири Хисар) на ДЛС „Воден
– Ири Хисар“. Изходната точка е адми-
нистративната сграда на участъка. Тръг-
ва се на ЮИ по горски път и на около
200 м се взема лявото му разклонение,
което се движи на левия бряг на реката
и успоредно на нея. Преди преминава-
нето на пътя през моста над реката, се
тръгва покрай нея право на север до
постигането на висок скален венец вля-
во (западна посока), където се намират
и двата входа на пещерата.
Големият вход на пещерата има непра-
вилна издължена форма и размери, съ-
ответно височина 1.70 и широчина 9.70.
Изложението му е източно. Следва хори-
зонтална галерия. Височината и варира, като в крайната и част достига до 1.60 м , а широ-
чинната до 3.60. Пода е покрит със суха пръст и камъни. На 8 –мия метър, в лявата стена
на входната галерия се отделя ниска възходяща галерия с дължина 3 м , която води до
втория, по-малък вход на пещерата. Той има пещообразна форма и размери 2.10 х 0.90 м.
Пещерата е суха и светла. На входа има следи от иманярска дейност.Пещерата е открита
и проучена при теренен обход от Константин Стоичков от ПК“Хеликтит“, София и е карти-
рана от същият на 27 октомври 2009 г. Описанието е на К.Стоичков

Пещера „Дипсиза―
GPS координати (WGS 84): 43. 855523, N. 26.787393 Е 122 м.н.в
Дължина: 54 м Денивелация: 5 (+ 4, -1) м Площ: 170.2 м 2
Намира на 4 км от с.Осен във скален венец разположен в склона на десния географски
бряг на р.Царацар (Крапинец). Входът е разположен на около 15 м по-високо от първата
заливна тераса на реката.Същевременно попада на територията на североизточния учас-
тък (Ири Хисар) на ДЛС „Воден – Ири Хисар“. Изходната точка е административната сгра-
да на участъка. Тръгва се на ЮИ по горски път и на около 200 м се взема дясното му разк-
лонение. Пресича се мостът над р.Царацар и се тръгва вляво (на изток) в подножието на
хълма. Движението в тази посока е около 500 , след което се тръгва право на север. След
около 300 м. вдясно горе (в склона) се очертава входът на пещерата. Той има формата на
сплескана полуелипса, като широчината му в основата е 15.60 м, а максималната му висо-
чина достига 4.2 м и има южно изложение. Той въвежда в просторна, светла и суха входна
зала с дължина 11 м, варираща широчина от 15.60 при входа и 6 м в края . Височината
постепенно намалява и в края на този участък достига 2.2 м. Залата е покрита пръст, фи-
на пепелява на цвят прах и дребни ръбести камъни. В края на описания входен участък
пещерата се разклонява на 3. Перпендикулярно на него, в посока СЗ-ЮИ се развиват лява
и дясна галерии, и направо и по-продължение на основната ос на залата (СИ-ЮЗ). Цент-
ралната галерия води началото си от мястото на което се проектира първият вертикален
вход на пещерата + 3 м. Дължината и е 8 м, широчината около 1, височината около ….
Подът е глинест. Дясното разклонение започва широко, следва низходяща пасаж и гли-

92
нест и кален „трап“, който може да бъде оприличен като иманярски изкоп. Вдясно малък
апендикс, където могат да се видят повлеци по стените.
Лявото разклонение е съставено от две успоредни галерии, които се обединяват в края
си, за да завършат с комин от +3 м, който всъщност е и втори вертикален вход на пеще-
рата. На около 3 метра преди въпросният вход, вдясно от монолитен каменен блок, след
преодоляването на 1-метров праг се попада в тясна наклонена галерия завършваща с 3-
метров комин.
Пещерата е почти изцяло светла, суха, проветрива и почти без никакви образувания. Ин-
формацията за съществуването и е получена от К.Стоичков от пещерен клуб“Хеликтит“,
София, но всъщност тя е отразена на 50-хилядната военно-топографска карта на Бълга-
рия, а също така и местна карта по ориентиране. Картирана е на 09.04.2022 г от
Ал.Жалов, Ивелин Иванов, Стойчо Стойчев, Латинка Стойчева, Симеон Станоев . по вре-
ме на експедиция на БПД „Сборяново 2022- пролетна“. Описание: Алексей Жалов

93
94
БЛАГОДАРНОСТИ
Признателни сме на нашата добра приятелка Калина Стоилова , която ни запали с идея-
та за търсене на нови пещери около Свещари. Специални благодарности към проф. Диа-
на Гергова за любезната покана да направим теренен обход в района на НИАР
“Сборяново” с цел актуализиране на информацията за пещерите наоколо и вписването им
в контекста на района, както и указана, в последствие, подкрепа на начинанието. Благода-
рим на г-н Цветалин Цветанов Директор на Историческият музей в гр.Исперих за довери-
ето и любезното съдействието за организирането на експедицията през 2019. Задължени
сме, също така , на фотограф Драгомир Богомилов и Александър Александров - един от
най-големите познавачи на района за отделеното време и помощта при провеждане на те-
ренната работа през 2018-та година и по-нататък.

ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ НА ИНФОРМАЦИЯ

Гайтанджиева М, Павел Павлов (2005) Пещерите в Сборяново (Теренни обхождания през 2002).- Хелис
ІV, Изд.БАН, 2005, с.274-276
Годишник за спелеология и пещерно дело 1971-1972, СТД „Академик“ – София.
Генерални схеми за използване на водите в България - Поречие на р. Русенски Лом
vodite.com/generalni_shemi/porechie_Rusenski_Lom.html
Жалов, А. (2009) Буйна гора, Разград.- В: Алманах на българската спелеология, Изд.БФСп, София, с.76
Иванов Я. (2005) Едно свято скално място в «Сборяново».- В: Хелис ІV.Изд.БАН,2005,София)
Маринов, В (1941) Дели орман (южна част), областно географско изучаване“, Библиотека география на
България, кн.41,1941.
Отчет по договор Р-8 1973 г. между НЕК – ЮНЕСКО и ОИМ Разград.
Пимпирев Хр. Живко Иванов (2005) Геоложки и петрографски изследвания на скални ….
В: Хелис ІV.Изд.БАН,2005,София)
Райчевски, С. (1985) Топонимични свидетелства за археологически обекти и изчезнали селища в испе-
рихско текето Демир баба - В: Североизточна България - древност и съвремие, Изд.БАН, 1985, София , с.
215-220
Шкорпил. К (1905) Матерiалы для Болгарскихъ древностей. Абоба-Плиска“.- Известия Русского Археоло-
гического института в Констатинополя, том.X, София, с.488.
Явашов, А. 1934 Текето Демир Баба „Българска старина светиня“, изд.Разградско археологическо дру-
жество, Разград, 1934, с.9-10.
Kanitz, F. (1882) Donaubulgarien und der Balkan, III, Leipzig, 1882
http://natura2000.moew.government.bg/Home/ProtectedSite? code=BG0000168&siteType=HabitatDirective

Участниците в експедиция “Сборяново’ 2019” (непълна)

95