С О Ф И И С К И У Н И В Е Р С И Т Е Т •кл.

ОХРидски•
И С Т О Р И Ч Е С К И Ф А К У Л Т Е Т

КЛУБ Зд НАУЧНО ТВОРЧЕСТВО Нд МЛА!lЕЖТА

С Т У д Е Н Т С К И П Р О У Ч В А Н И Я

Т, Vll - 1.

СОфия. 1985 г.

РЕдАКЦИОННА КОЛЕГИЯ:

Отговорен редаkтор: доu. д-Р Маргарита Тачева

Редаkтори: доu. д-Р М. Тачева, н.с. Б.Бошkова, гл.ас. Ст.Ангелова

Реuензенти: доu. димитър Попов и ст.ас. Петър делев

Съставител: гл.ас. Георги Сотиров

Този коригиран ПДФ-вариант на статията

е дело на В. Динчев
 - 3 -
Предговор , 1 • • • • • 1 1 1 1 • • • • • • • • • 1 • 1 5
1. А т а н а с о р а ч е в ~ сливнишkата селищна система

през античността , , , , , , , , , , , . . , , . . . . 7
2. д и л я н а Б о т е в а~ Траkий сkото светилище на

Асkлепий лименос kрай сливница , , , , . , , , . . . . 23

3. д и л я н а Б о т е в а~ Оброчни и kултови паметници

, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , 37
от светилището

4. в а л е н т и н к о л е в~ монети от светилището , , , 93
5. в е с е л k а М а н а в с k а ~ тънkостенна Фина kерами-
kа и kерамиkа със зелена глазура , , , , , , , , , , , , 187
б , константин Б ош на k о в~ Дребни находkи ,,, 243
х х

7. В ен ци сл а в динчев-ст еФ ан Ал е k-
с а н д р о в~ Археоло ги чесkи обеkти в западните kраища

на СоФийсkи оkръг , , , , , , , , , . . , , . , • • • • ,261

ПЛАН~ ТАБЛИЦИ ~ ОБРАЗИ~ ИЛЮСТРАЦИИ:

8. Към статията на д и л я н а Б о т е в а~ Траkийсkото

светилище на Асkлепий лименос , , , , , , , . . . . . . .

9. Към статията на д и л я н а Б о т е в а~ Оорочни и

kултови паметници от светилището , , , , , , . . . . . . .

10. Към статията на В е с е л k а М а н а в с k а~ т~нkо­

стенна Фина kерамиkа и kерамиkа със зелена глазура , , , ,

11. Към стат ията на к о н с т а н т и н Б о ш н а k о в~

дреони находkи , • • • • 1 1 • • • • • • • • 1 • • • • • •

12. към статията на в . ди н ч е в - с т. Ал е kс ан дР о в~

Археологичесkи обеkти в западните kраища на СоФийсkи оkръг ..

 С О Ф И й С К И У Н И В Е Р С И Т Е Т "КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"

И С Т О Р И Ч Е С К И Ф А К У Л Т Е Т

КЛУБ ЗА НАУЧНО ТВОРЧЕСТВО НА МЛАдЕЖТА

.
СТУДЕНJСКИ .ПРОУЧВАНИЯ . ТОМ VII - 1

ВЕНЦИСЛАВ ДИНЧЕВ - СТЕФАН АЛЕКСАНДРОВ

АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОБЕКТИ В ЗАПАдНИТЕ КРАИЩА НА СОФИйСКИ

ОКРЪГ

Н.ръk. ст.н.с.Ив.панайотов

Настоящата работа представлява обоЬщение на резултатите

от обходните археологичесkи проучвания на селищните системи Габер~

Годеч~ Драгоман и Сливница през 1981 и 1982 г. Събраният и обрабо­

тен материал позволи да се състави археологичесkа kарта на района.

Авторите изkазват благодарност на доц.Л.Гетов~ ст.Ангелова и Ив.

Панайотов~ чиято помощ при обработването на материалите бе много

полезна. В предлаганата работа са представени обеkтите от неолитна­

та~ халkолитната~ бронзовата и Желязната епохи.

Проучването на разглеЖданите територии бе извършено чрез

обхоЖдане. Предварително бе събирана информяция от местното насе­

ление за съществуващи археологически обеkти. Това помогна много :

kakтo при предварителната планировkа на работата~ таkа и при kон­

kретното придвИЖване по терена. Приятно задълЖение за нас е да из­

kаЖем благодарност на Кирил йорданов от гр,Драгоман~ на ръkовод­

ството на училището в същия град и на ръkоводството на училището
 - 262 -
в с.Габер за оказаното съдействие на експедицията.

Районите на четирите селищни системи бяха оьходени независимо

от това дали имахме или не предварителна инФОрмация за тях. Този

подход се оказа правилен~ тъй като повечето от праисторическите

обекти~ предмет на настоящата работа~ ьяха неизвестни на местното

население.

ТУК представяr1е резултатите от· обхоЖдането, Събраните ар­

хеологически материали са описани~ датирани и представени графично.

в съставения каталог обеКтите са подредени по азбучен ред~ по име­

то на населеното място~ в чието землище са регистрирани. При пове­

че от един обеКт в землището на едно селище изьрояването е по азбу­

чен ред~ в съответствие с имената на местностите~ в които са лока­

лизирани обеКтите. в описанието на един оьект влизат следните пока-

затели: название на местността~ в Която се намира~ местоположение

и Координати~ хараКтер на терена~ сегашното състояние на повърхносr­

та <обработваема или не>~ останки от съсрЪЖения <ако има такива> ~

степен на запазеност~ датировка на обекта.

Територията на четирите най-западни селищни системи на СоФий­

ски оКръг е част от Средна Западна българия. Тя принадлеЖи на един

геограФсКи обосоьен планинско-Котловиден район~ представляващ Кори­

дор с посока североз~пад-югоизток. Северната му граница е билото

на Западна Стара планина~ а юЖната - успоредна на нея планинска ре­

дица~ включваща от ~зток на запад следните планини - Плана~ витоша~

Люлин~ висКар~ Завала~ Гребен~ вЛашка планина. МеЖду тези два пла­
нински гръбнака са разполоЖени по-големите полета - СоФийско~ цари­

бродско и Нишко. по върховете на южните планински вериги върви част

от главното вододелно било на Валианекия полуостров. водосборният

 -263 -
басейн на Черно море се осъществява чрез реkите Исkър и нишава~ а

този на Егейсkо море - чрез р,Струма. 1

Интересуващият ни район вkлючва разнообразни релеФни ФОРМИ.

На север е ограничен от висоkия Берkовсkи д~л на Стара планина~kаk­

то и от част от старопланинсkия дял Козница. На юг непосредствено

под главното старопланинсkо било се изправ~ ридът Видлич. Под него

се простира хълмистата област "Забърте"~ през kо~то тече р.Нишава.

. .
Приблизително в средата на района е планинсkият масив Чепън~ про-

стиращ се от Драгомансkи~ nроход на запад~ до бучин nроход на из­

тоk. Чепън разделя и двете малkи полета - Годечkото на север и Дра­
гомансkото на юг. На юг от Чепън и успоредно с него са нисkите ви­

сочини Три уши~ Пуkлина и Meka цръв~ kоито разделят дDагомансkото

от Сливнишkото поле. Югозападни~т kРай на района е зает от малkата

Бурелсkа височина~ съвпадаща в основни линии с Габерсkа селищна

система. КЫ<ната граница е очертана от редовете на висkар и Завал­

сkата планина.

Районът спада kъм зоните с умерено-kонтинентален kлимат~

но поради значителната надморсkа височина средните температури са

по-нисkи от нормалните. 2 Годишната сума на валежите е в рамkите на

умерената за посочените kлиматични зони~ kато най-много валеЖи па­
дат nрез лятото~ а най-малkо през зимата.3 Преобладаващи веrрове
са западните и северозападните.

Широkо разпространени са различните kарстови Форми - вър­

топ~ · Ували и дР. 4 Растителните и Животинсkи видове са представени
най-често от средноевропейсkия тип ·. 5 Преобn.адаваща е храстовидната
и тревиста растителност. От дървесните видове най-често срещани са

върбата~ орястът и дъьът. В Стара планина има

,·
и по~си от иглолист-

ни гори, Семеделсkите kултури също са средноевропейсkи. Лозата поч­

ти не се среща~ а овощните дървета страдат от kонтиненталния kли­

мат и суровите зими,б

 - 264 -
Естествената среда обуславя до голяма степен хараkтера на

дейността на хората~ обитавали в миналото разглеЖданите от нас те­

ритории. Водните източници~ с изkлючение доняkъде на р,Нишава~праk­

тичесkи не са в състояние да се използуват за изkуствено напояване.

Наред с това бедните почви и полупланинсkият хараkтер на терена обу­

славят второспетенното място на земеделието в селсkото стопанство.

Оnределено липсват добри условия за зърнени и топполубиви земедел­

сkи kултури, Основна роля в селсkото стопанство играе Животновъд­

ството. Това е таkа и в наши дни~ kогато последното е наложило зе­

меделието да се приспособява kъм неговите изисkвания. Предвид нали­
чието на много естествени пасища и ливади~ най-перспеkтивно~ а и

най-развито е Животновъдството.

за използуването на различни рудни и нерудни изkопаеми в

миналото нямаме точни данни.

относно пееелищния живот моЖем да отбележим определена

специФиkа. силно пресеченият хараkтер на повърхността не позволява

развитието на големи селища от градсkи тип. Селищата се състоят от

махали~ често твърде отдалечени една от друга. И днес населението

е малобройно~ Живеещо в много~ но неголеми селища.

Съществен Фаkто~ по отношение историчесkата съдба на насе­

лението е положението му в рамkите на Балгансkия п-ов. То Живее на

най-важната пътна артерия на полуострова - диагоналния път~ свърз­

ващ Европа с Мала Азия. Същевременно територията на района е близо

до изворите на реkите Исkър и Струма~ kоито очертават дРУГ важен

път на Балkаните- север-юг. подобно kръстопътно полоЖение предпо­

лага динамична историчесkа съдба~ взаимодействия и двИЖения~ осъ­

ществяващи се в и чрез разглеЖданите от нас територии.

 - 266-
Средният неол~т засега е слабо проучен в съседните райони.

Това затруднява и определянето на няkаkви по-точни хараkтеристиkи

на тази епоха в интересуващите ни територии. Същото се отнася и за

kъсния неолит. Засега се nриема~ че той е nредставен от селището

nри Курило и че то е носител на nрисъщите на тази епоха отличител­

ни черти.

По-добре е изследвана kаменно-медната епоха <V хил.пр.н.

е.>+ 8 Прието е~ че ранната kаменно-медна епоха се фОрмира на база­

та на nредходната kъснонеолитна kултура и че е свързана с ранната

kаменномедна епоха в северозападна България - kУЛТУРа Градешница.

Ареалът на тази kултура се определя в няkои изследвания на юг до

Егейсkа Траkия.1 9 късната kаменно-медна епоха е представена от kул­

турzта КDиводол-Салkуца-Бубани. 20 На юг тя достига до Перниk~ на
запад- до Железни врата~ т.е. изследваните области попадат в ней­

ния ареал.

5ронзовата епоха все още е слабо изследвана в Западна Бъл­

ГJРИЯ. Приемаме периодизацията~ nредложена от Р.Катинчаров и Ив.

Панайотов- ранна бронзова епоха- 3100/3000-1900 г.п.н.е.~ средна

бронзова епоха- 1900-1600/1500 г.пр,н.е.~ kъсна бронзова епоха-

1600/1500-1200 г.пр,н.е. 2 ~ Интересуващите ни райони остават засега

меЖдУ три големи раннобронзови kултури - Магура-кацоФени на север~

Езеро на изтоk и Бубани-Хум 11 · на северозапад. М.Гарашанин смята~

че ранната бронзова епоха в района е nредставена от kултурата Буба­

ни-Хум 11. 22 според нас~ засега все още няма достатъчно материали~
kоито да подkрепят или оборят тази теза.
Желязната епоха също е слабо изследвана в интересуващия

ни район. В настоящата работа nриемаме периодизацията~ nредлоЖена

от М.Чичиkова:

Ранна Желязна епоха

1 период- XIJ-kpaя на IX в.пр.н,е.

 - 267 -

11 период- VIII-VII в.пр.н.е.

IJ 1 период - V11-V1 в •пр •н •е.
Късна Желязна епоха

1 период - Vl-началото на IV в.пр.н.е.

11 период - средата на IV-средата на 111 в.пр.н.е.
111 период - kрая на 111-kрая на 1 в.пр.н.е. 23
Неооходимо е да отоележим~ че предвид хараkтера на терен­

ните проучвания~ трудно може да се определи принадлеЖностт~ на це­

лия съоран материал kъм съответните периоди. Това правим само kога­

то е възможно~ а в противен случай отнасяме материалите общо kъм

дадена епоха или нейните подразделения.

)Е

)Е )Е

1. НЕОЛИТ

А. РАННА НЕОЛИТНА ЕПОХА

към тази епоха отнасяме единствено kаменната брадва от с.

Голеw м.яниче <таол.l>. тя е представител на т.нар. "валчест" тиn

брадви и намира паралели във всички раннонеолитни селища в съседни­

те райони. 24 Фаkтът~ че посоченият обеkт е единствен от · неолитната

епоха~ не трябва да означава~ че изследваните райони не са бvали за­

селени през този период. Естеството на ооходните проучвания е тако­

ва~ че трудно могат да се регистрират абсолютно всичkи обеkти~ съ­

ществували в минали времена. Още повече~ че нР.олитните се отkриват

най-ТРУдно~ често единствено чрез археологичесkи разkопки.

Б. СРЕдНА~ КЪСНА НЕОЛИТНА ЕПОХА

Нямаме регистрирани обеkти. За този ФаКт вече стана дума.

11. КАt1ЕННО-МЕдНА ЕПОХА

А. РАННА КАМЕННО-МЕдНА ЕПОХА

Към тази епоха отнасяме 5 ооеkта - с.Братушkово м.Градище

 -268 -
<W 7~ табл.2>~ гр,Драгоман м.Голямата Чуkа <~ 24~ табл.2>~ с.Гургу­

лят м.Каменеk <W 18~ таьл.3>~ с.Извор м.оутовица <~ 25~ таол.5>~с.

Извор м.ВироветР, <W 26~ таол.4>. с изkЛючение на обеkта QРИ гр,Дра­

гоман~ всичkи останали са разполоЖени върху нисkо наkлонени тераси~

в близост до вода. Не моЖе да се говори за естествено уkрепени се­

лища с изkлючение на обеkта nри гр,Драгоман~ kойто е разполоЖен

върху естествено ykpeneн стръмен хълм. Този Фаkт явно ще kоригира

досегашното мнение~ че всичkи селища от този период в района са

разполоЖени върху нисkи~ незащитени естествено терени. 25

Събраният материал е nреди всичkо kерамиkа~ nри това -
ФРагментирана. Всичkи съдове са nравени на ръkа. средната им деое­
лина е оkоло 1-1~5 см. Глината е с nримеси от песъчинkи и дРебни

kамъчета. Повърхността е грапава~ nреобладават тъмножълти~т~ сиви­

ят и черният цвят. ФРагментираността на материала не позволява точ­

ното определяне на ФОрмите на съдовете~ но все nak със сигурност

моЖе да се kаже~ че броят на големите и дъльоkи съдове~ вероятно

зърнохранилища~ . е бил голям. от таkива съдове <с голяма височина и

диаметър> са по-голямата част от ФРагментите. Срещат се и зооморФ­

ни дРъЖkи <табл.3~ обр,l1; табл.2~ обр.3>. Сред материалите има и

едно столче~ вероятно от широk разлат съд <табл.2~ обр.9>.

Уkрасата е изkлючително врязана и се среща ВЪQХУ по-голя­

. мата част от фрагментите. Пове~ето от линиите са широkи и дълбоkи.

Мотивите са геометрични - успоредни линии~ групирани по две или
три~ зигзагообразни линии~ слоЖни геометрични kомпозиции.

Точни паралели описаните материали намират в селищата nри

с,5реница и Градешница в Северозападна България~ Горни Пасарел~

Гниляне м.Оkол-глава~ Челопеч~ яна~ Горни Богров и Волуеk оkоло

СоФия и в селището в гр.Перниk. 26 Всичkо това ни дава основание да

синхронизираМе описаните материали с посочените обеkти и да ги от­
несем kъм ранната kаменно-медна епоха.
 - 269-

Сред материалите от обеКта nри с.Гургулят има и един пред­

мет с правоъгълна форма, с размери 7х4,5 см. Деб~лината му е 2,2 см

<табл.3, обр.21>. От всички страни nредметът е уКрасен с врязан ор­

намент, образуващ слоЖни геометрични композиции. nодобни nредмети,

засега е все още неизяснено nредназначение, има в селището от ран­

ната каменно-медна епоха в гр.Перник и в някои от посочените по­

горе селища. 2 7 От същия обеКт е и напълно запазената Каменна тесла
<табл.24, обр.18>.

от обеКта с.Извор м.Бутовица nроизхоЖдат и 13 ФРагмента

от Кремъчни оръдия на т~уда <табл.24, обр.S-17>.

Засега е трудно да се оnредели към Коя археологическа Кул­

тура спадат посочените пет обеkта. Начинът на изработКа на уКраса­

та, струКтурата на глината са сходни с тези от Култура Градешница.

Но само по тези Компоненти е неправилно да се отнесе един или дРУГ

обект към дадена археологическа Култура. Нямаме точни данни за ха-
. .
раКтерните ФОРМИ на съдовете, за Жилищата~ за погребалните обичаи

в обеКтите, отнесени от нас към ранната Каменно-медна епоха. Прие­

ма се, че ареалът на тази Култура <Градешница> достига на юг до ди­

килиташ и Драма, 28 т.е. изследваните обеКти би трябвало да попаднат

в нейния район. Но дали това е така или те nринадлеЖат на местен

вариант на тази Култура, все още не може да се оnредели.

В. КЪСНА КАМЕННО-МЕдНА ЕПОХА

Към тази епоха отнасяме четири обеКта - с.Гургулят м.пек­

люк <~ 19, табл.8), с.Голеш м.яниче <~ 16, табл.7>, обеКт W38 КРай

гр.Сливница <табл.2, обр.11-13) и обеКта гр.Сливница м.Горна Маха­

ла <~ 35, табл.б>. ОбеКтите nри с.Голеш и с Гургулят са разполоЖе­

ни на естествено уКрепени, стръ~ни сКЛонове над р.Нишава и сливниш­

Ка реКа. ЛоКализирането на обеКтите показва, че те са били защите­

ни и от високи отвесни скали. Материалът от тези два обеКта е изо-

 - 270 -
билен - kерамиkа~ идолна пластиkа~ оръдия на труда. двата обеkта

оkоло гр,Сливница nредлагат по-малkо на брой~ но достатъчно изрази­

телен материал~ kоето позволи и тяхното по-точно хронологичесkо

определяне.

Керамичният материал от обеkта при с.Гургулят и двата осе~

та оkоло гр,Сливница моЖе да се раздели на Фина~ добре пречистена

и изпечена kераМиkа и груба~ деоелостенна~ с nримеси от песъчинkи

и kамъчета.

ПЪрвата група е представена от малkи съдове с две верти­

kални дРЪЖkи <табл.s~ обр,41~ 42>~ широkи разлати паници с или без

дРЪЖkа <табл.s~ обр , 3~4-34~35~38; табл.2~ oбp,ll; таол.б~ оор,3>~

дълбоkи съдове с или без дРЪЖkи <табл.s~ обр,1~3б; табл.б~ обр.IО>.

Повърхността е изгладена~ твърде често излъсkана до блясъk. Уkраса­

та е разнообразна - граФитна~ врязана~ релеФна~ набодена. ГраФитна­

та е представена от сложни kомпозиции - шахматен орнамент <табл.s~

обр.l>~ успоредни линии~ групирани по 3~4~5 <таол.s~ оор,б~7~9~1О~

слоЖни геометрични мотиви <табл.s~ обр,8~ 39), Широkо разпростране­

ние има kанелюрата - разположена винаги върху най-издутата~ nрелом­

на част на съда <табл.s~ oop.lO~ll>. Необходимо е да отбележим ед­

на интересна kомбинация от уkраси - граФитна и kанелюра <табл.s~

обр.lО>. Врязаната ykpaca се среща по-рядkо върху тази група съдо­

ве <табл.s~ обр.13~48>. РелеФната е представена от хоризонтално из­

дадени пъпkи <табл.в~ обр.3>~ релеФна лента в полуkръг <табл.б~обр,

10)~ редове от ямичkи~ правени с nръст или остър предмет <таол.s~

oop.13~I4>.

втората група kерамиkа е представена от по-големи съдове

-предимно дълбоkи гърнета и паници <табл.s~ обр.5~12>. Броят на

фрагментите от тази група е голям. Уkрасени са с врязан и релефен

орнамент. Сред ФРагментите~ уkрасени с релефен орнамент~ преоблада­

ват тези~ уkрасени с т.нар."оарботина" <табл.s~ обр.12>. ГраФитна-

 - /.71 -

та ykpaca туk липсва.

дDъЖkите на съдовете могат да се разделят на хоризонтални~

вертиkални и вЪЖести <таол.в~ о5р.38-45; табл.б~ обр,б-9>. Верти­

kалните дРЪЖkи от своя страна могат да се ра~делят на три: излиза­

щи от устието~ но без да се поkазват над него <таол.8~ оор,41~42>~

излизащи непосредствено под устието <таьл.8~ оор.3б> и таkива~ раз­

полоЖени върху тялото на съда <табл.8~ обр,38>. Съдовете с дръЖkи

от ПЪРвата подгрупа винаги са с Фина~ добре nречистена глина.

от обеkта nри с.Гурrулят са трите фрагмента от идоли сrабл.

в~ обр,58-бО>. фрагментите tf 59 и 60 са части от kpaka на антропо­

морФни изобраЖения. Uветът им е kаФяв~ глината - дооре пречистена

и изпечена. Единият от фрагментите е уkрасен с врязан орнамент.

Третият фрагмент най-вероятно е част от зооморфно изобраЖение <оор,

58), Uветът и съставът на глина7а му са идентични с тези на горни­
те два. Уkрасен е с два~ nресичащи се под прав ъгъл реда от елипсо­

видни врязани линии.

от същия обеkт са и фрагментът от цедилkа <табл.в~ обр.б2>

със светлочервен цвят от добре пречистена и изпечена глина и чети­

рите фрагмента от kремъчни оръдия на труда <таол.24~ об~.l-4>.

Материалите от посочените три ооеkта намират точни анало­

гии сред селищата от втория етап на kаменно-медната епоха в Запад­

на българия и Източна Югославия. Посочените Форми и дРЪЖkи на съдо­

ве са типични за kултурата КDиводол-Салkуца-бубани. те намират па­

ралели в селищата Завинец~ Криводол~ Оkол-глава~ Перниk - в бълга­

рия; Струга~ хисар~ Ковилово~ Кривели - в югославия. 29 Отнасянето

на трите ооеkта не само kъм втория етап на kаменно-медната епоха~

но и kъм kулrурата кnиводол-Салkуца-бубани~ е възмоЖно~ тъй kато в

този случай можем да сравним почти всичkи основни kомпоненти на ар­

хеологичесkата kултура, А това са: селища - разполоЖени на естест­

вено уkрепени и защитени места <хараkтерно за посочената kултура3~~

 -272 -
Жилища" ФОрма и ykpaca на съдовете. Те поk.азват пълни аналогии" kое­

то ни дава основание да отнесем трите обеkта kъм аре~.ла на kултура

Криводол-Салkуца-Бубани. Този извод се подkрепя и от сондажното про­

учване на селището при с.Гургулят м.Пеkлюk от Н.Петkов. 31

към Финалната Фаза на същата епоха отнасяме ооеkта с.Голеш

м.Яниче. Материалът от този обеkт е изkлючително kерамиkа. Глината

е с примеси" добре изпечена" цветът й варира от светлоkаФяв до чер­

вен. сигурно доловима форма са паниците - широkи" разлати" с удебе­

лен" завит навътре ръб на устието <табл.7" обр.1"2> или дълооkи"

със завито навътре устие <табл.?" обр.21>. безспорно е наличието на

дълбоkи гърнета с висоkо цилиндрично устие <табл.7" обр.22>. Голямо

разнообразие предлагат дръЖkите - вертиkални <таол.7" оЬр.б"7"29>"

зооморФни <табл.7" обр.3"4>" вЪЖести <табл.7" обр.5).

Уkрасата е твърде бедна - ямичkи" правени с пръст <табл.~

обр.б"8> или твърд предмет <табл.?" обр.lб> и един ФРагмент със

следи от бяла паста <табл.?" обр.9>.

дРЪЖkата с ямичkи има точни аналогии в селището Заминец~ 2

зооморФните дръЖkи - в селищата при Челопеч" Горни Богров и Горни

пасарел" 33 вЪЖеетите - в Заминец" Челопеч" Горни Пасарел. 3 4 Поста­

вянето на обеkта във Финалната Фаза на тази епоха е определено от

една страна от общото огрубяване на съдовете и уkрасата в сравнение

с предходните три обеkта и от нали~ието" от друга страна" на един

ФРагмент от устие на плитkа разлата .паница с едебелен" завит навът­

ре ръб на устието. Ръбът на устието е силно изтеглен навън <таьл.7"

оор.2>. Този тип устия е хараkтерен за Финалната Фаза на kаменно­

медната епоха в Западна България <начало на IV х.пр.н.е.>" kоето

определи отнасянето на обеkта kъм това време.

С. ОБЕКТИ" ОТНЕСЕНИ ОБЩО КЪМ КАМЕННО-МЕдНАТА ЕПОХА

Те са два - с.АлдОМИРОВЦИ м.Бахалинсkа бара <табл.4" обр

 -273 -
1~13> и с.лопушна м.Пещерица <табл.2~ обр.1О>. Тези оьекти предла­

гат по-малко изразителен материал~ kоето не позволи тяхното по-точ­

но определяне в рамките на каменно-медната епоха.

Обектът при с.АЛдомировци отнасяме към тази епоха~ поради

наличието на ФРагменти от типични за нея съдове <табл.4~ обр.4~5>.

оьектът при с.лопушна е представен от един ФРагмент~ но

украсен с т.нар. техника "кербшнит"~ типична за каменно-медната

епоха. 35
Изложеният до тук материал ясно говори~ че през каменно­

медната епоха изследваният район е бил относително плътно заселен.

достатъчно като пример е обстоятелството~ че в един сравнително

добре изучен район~ какъвто е Врачански окръг~ 45

са регистрирани

селища от тази епоха~ в Михайловградски - s~ във Видински - 5. 36

от посочените 11 обеkта със сигурност моЖем да определим 7 като се­

лища - с.Голеш м.Яниче~ с.Гургулят м.Каменек и м.пеклюк~ с Алдоми­

ровци м.Бахалинска бала~ с.Братушково м.Градище~ с.Извор м.Бутови­

ца и гр,Драгоман м.Голямата чуkа. Вероятно и останалите четири обеk­

та са селища~ но това може да се реши само при бъдещи археолГ;гичес­

kи проучвания.

Най-плътно е била заселена дн.Сливнишkа селищна система.

Тук са регистрирани 8 до 11-те обеkта. · това не е неочаkвано~ като

се има предвид сkотовъдно-земеделското стопанство на населението

през каменно-медната епоха у нас. В това отношение~ каkто бе посо­

чено~ Сливнишкото и Драгомансkото полета дават най-доори условия

за Живот.

111. БРОНЗОВА ЕПОХА

А. РАННА БРОНЗОВА ЕПОХА

Към тази епоха отнасяме 4 обеkта: с.Голеш м.Яниче~ с.Гур­

гулят м.Пеклюк~ гр.Сливница - об.W 37 <табл.9> и с.Извор м.Ненkо­
вица <табл .10 >•
 - 274 -
Глината на kерамиkата от с.Голеш е с много nримеси от дреб­

ни и едри kамъчета~ не много добре изпечена. Повърхността е грапа­

ва~ много рядkо изгладена~ светложълта~ kаФява или червена на цвят.

Следи от ykpaca няма ВЪРХУнито един ФРагмент. Със сигурност може

да се установи формата на kрушовиден съд с две дрЪЖКи <табл.7~ обр.

12>. Той намира паралели в раннобронзовото селище в пещерата Магу­

ра~ в селищната могила nри с.Езеро~ в много други селища от ранна­

та бронзова enoxa. 37 дDЪЖkата с дисkовиден израстъk <таол.7~ оор.

15> има точни аналогии в селищната могила при с.tзеро. 38
Материалите от Пеkлюk също намират аналогии в тези селища.

Трябва да отбележим наличието на един ФРагмент с дълбоkи kанелюри

по ръба на устието и тунелеста дрЪЖkа <табл.в~ обр.26>. За този

обеkт и за обеkтите nри гр.Сливница и с.Извор е хараkтерна и уkра­

сата във вид на врязани триъгълничи - типично за ранната бронзова

епоха.

Засега е трудно ца се определ~ kъм kоя археологичесkа Кул­

ТУРа спадат посочените четири обеkта. Каkто вече бе отбелязано~ те

остават в nериФерията на три големи раннобронзови kултури - Езеро­

Магура-Кацофени и Бубани-Хум 11. сnоред М.Гарашанин ранната бронзо­

ва епоха в СоФийсkото поле е nредставена от kултурата Бубани-

Хум 11. 39 за този Фаkт вече стана дума.

В. CPrдhA БРОНЗОВА ЕПОХА

няма регистрирани оьеkти.

С. КЬСНА БРОНЗОВА ЕПОХА

От тази ~noxa в ра~глеЖдания район са регистрирани три

ооеkта: с.Бърложница - об.W 10 <таол.12>~ с.Разбойще м.Чучkата

<табл.13) и с.Туден м.Реkата <табл.14>.

два от обеkтите могат да бъдат определени kато селища -

едното е на висоk~ доминиращ над оkолността хълм~ . надвесен над р,
 - 275 -
Нишава nри с.Разбойще~ а дРУГото е разполоЖено върху нисkа тераса в

долината на същата peka nри с.Туден.

Керамиkата и от трите ооеkта е п~авена на ръkа. Сигурно

доловима ФОрма на съд е kупата с t~рма на nресечен kонус със завито

навътре устие <табл.12~ обр,б; таол.13~ обр.1~9; табл.14~ обр.15>.

от ооеkта nри с.Туден произхоЖда и голям съд урна с конична или ци­

линдРична форма на тялото~ с nраво устие и голям диаметър <табл.14~

обр,18~19~23>. Хараkтерна част на съдовете са вертикалните дРъЖКи~

издаващи се или не над устието~ в чиято най-висока част е разполо­

Жен пластичен израстъk <таол.12~ обр.8; табл.13~ oop,l7; табл.14~

обр,2>. Хараkтерна е и дРъЖКата от двоен съд със сравнително голе­

м~ размери И груба ФаКтура от обеkта ПРИ с.Туден (Табл.14~ обр,l),

Глината е с дРебнозЪРнести~ а на места и с едРозърнести

nримеси. Изпичането е неравномерно. в повечето случаи повъРХ'iостта

е грапава~ при по-Фината Керамиkа - изгладена~ много рядко излъс­

kана. доминигощ цвят липсва. типична ykpaca са врязаните линии или

по-сложните геометрични мотиви <таол.131 об~.3-5; табл.141 обр.12-

14), Разпространени са и пластичните ленти с нанесени резКи или

ямички върху тях <табл.12~ обр.4~5~7; табл.13~ обр.2~12~ таол.14~

обр,7~18>.

от останалите материали трябва да споменем глинен nрешлен

за вретено от обеkта nри с.Разбойще~ глинена теЖест за стан~kамен­

на топkа за npawka и kремъчно ядро от обеkта при с.Туден. Опреде­

лянето на последните към Късната бронзова епоха засега не е сигур­

но~ тъй kато в обеkта при с.Туден е представено и ранната Желязна

епоха.

Културната хараkтеристиkа на района в рамkите на kъсната

бронзова епоха не моЖе да се определи точно. Причина за товаеkаk­

то недостатъчният материал~ таkа и постигнатото от научните изслед­

ваниh в сtответната област. Без ~ъмнение~ той •:е моЖе да бъде от-
 -276-
несен kъм двете най-близkи синхронни kултури с цобре изявени ха­

раkтеристиkи и очертани граници. На север~ в долната част на Сред­

ния дунав <вkл. и част от Северозападна България> е kултурата на

"Дунавсkите терамари" <позната още kато Жуто оърдо - Гърла t~ape -

Ново село>~ а на юг - в Западна~ Централна и Източна t·1аkедония~ е

kултурата с хараkтерното граФитно поkритие на част от kерамиkата~

с вносна и местна миkенсkа kерамиkа. 40 от дРУГа страна~ по отноше­

ние на Форма и ykpaca~ материалите от посочените обеkти имат ред

аналогии в селища~ неkрополи и случайни находkи от южна и Северна

България~ Югозападна Румън~я~ Източна сърбия. 41 според няkои изсле­

дователи тези материали~ от близkи до изследвания район територии~

могат да се обединят в kултурно еди~ство от по-висоkа степен. Въп­

реkи елементите на сходство и близост~ все още липсват достатъчно

сигурни kомпоненти за обособяване на kъснобронзовите kомплеkси "Зим­

ниче-Пловдив" в Югозападна Румъния~ Северна и КЬkна България~ "Пара­

чин" в Североизточна Сърбия~ "Медиана" в Източна Сърбия. 42 При това

положение~ очевидно е~ че въпросът за kултурното определяне на ра­

йона ще се реши в kонтеkста на бъдещи~ обхващащи голяма територия

nроучвания.

Каkто вече бе посочено~ nри селището nри с,Туден~ наред с

тези от kъсната бронзова епоха~ бяха намерени и материали от ранна­

та Желязна епоха. Засега не моЖем да установим начина на застъпва­

не на двете селища.

д, ОБЕКТИ~ ОТНЕСЕНИ ОБШО КЪМ БРОНЗОВАТА ЕПОХА

Те са два - с.Раkита м.К~шаре <табл.ll~ обр,l-9> и с.ста­

нянци- заставата <табл.ll~ обр,lО-14>. Керамичните фрагменти~ от­

kрити в тези обеkти~ носят присъщите за kерамиkата на бронзовата

епоха хараkтеристи~и. Но~ за съжаление~ липсват точно датиращи ФРаг­

менти~ kоито да доуточнят хронологичесkото определяне на двата

о5еkта.
 - 277-

IV. ЖЕЛЯЗНА ЕПОХА

А. РАННА ЖЕЛЯЗНА ЕПОХА

от тази епоха имаме регисТРИРани най-голям ОроА обеkти -

21. Ako оставим настрана ооеkтивно съществуващата възмоЖност за по­

добно съотношение с броя на обеkтите от kъсната бронзова епоха~ то

обяснението на този ФЗkт би трябвало да се търси в хараkтера на nро­

учването~ от една страна~ и в хараkтера на kерамиkата от тази епоха~

от дРУГа страна. ставг в~прос за уkрасата на kерамиkата определено

специФИчна и в този смисъл - датираща. За разлиkа от нея~ kерамиkа­

та от kъсната бронзова епоха или от kъсната Желязна епоха~ намере­

на при теренни обхоЖдания~ носи сравнително по-малkо хараkтерни са­

мо за дадена епоха белези и е по-ТРУдно датируема. Нашето мнение е~

че ako се наложи няkаkва kореkция~ то тя ще е в посоkа на увелича­

ване обеkтите от kъсната бронзова епоха и от kъснат~ Желязна епоха~

а не на съkращаване броя на тези от ранната Желязна епоха <т.е. на­

личие в един и същ обеkт на материали от две или повече епохи>.

Материалите ни дават основание да разделим обеkтите на две

ГРУПИ:

Към първата отнасяме nовечето от обеkтите - 16 на брой.то~

ва са: с.Алдомировци м.слатина <табл.15>~ с.Алдомировци м.Извор

<табл.18>~ с.Беренде м.Куkла <табл.19>~ с.Бучин проход - об.~ 9

<табл.161 обр.7-1О>~ с.Голеw м.Градище <табл.18~ обр,12-15>~ с.Го­

леw м.Хорото <табл . 231 оьр.13~14>~ с . Гургулят м.каменеk <табл.3>~

с.Гургулят м.Пеkлюk <табл.8>~ с.Гуоеw м.Градище <табл.18~ обр.16-

19>~ с.Гълъбовци - оь.w 21 <табл.2О~ обр.14-18>~ гр.Драгоман м.Гра­

дище <табл.16~ обр.19~2О>~ с.Извор м.мали Забел <табл.2О~ обр.4-10ь

с.Радуловци м.лисичите дупkи <табл.22>~ гр.сливница м.Сарай <табл.

21>~ с.Станянци м.Видлич <табл.17~ обр.12-2О>~ с.Туден м.Реkата

<табл .14 >.

Керамиkата от тези обеkти е правена на ръkа. Най-често
 - 278 -
срещан съд е паницата с Форма на nресечен kонус и завито навътре ус­
тие <табл.15~ обр.2~3~6~8; табл.18~ оьр.2~3~15-17>. По-рядkо се ОРе­

щат паници с подобна Форма~ но с nраво устие <табл.15~ обр.7J табл.

16~ обр,9; табл.221 обр.1О>. Срещана Форма е и чашата с една~ изли­

заща от и висоkо над устието дРЪЖkа <табл.15~ обр.1~4>. Глината е с

дРебнозърнести~ на места и едРОЗЪРнеети nримеси. Изпичането почти

винаги е неравномерно. По-Фината kерамиkа е nредимно с излъсkана

повърхност~ със сивочерен~ сив или светлоkаФяв цвят.

Уkрасата е ТВЪРде разнообразна по техниkа на изпълнение и

мотиви. Най-широkо са разпросТРанени щемпелуваните линии и орнамен­

ти - kонцентрични kръгове~ ес-ове~ по-сложни геометрични мотиви и

дР. <табл.15~ обр.l-7; табл.16~ обр,7-9; табл.2О~ оор.14-16>. Сре­

щат се и врязаните линии~ ооразуващи геометрични kомпозиции <табл.

16~ обр.10; табл.18~ обр,13; табл.19~ обр.1>~ по-рядkо - kанелюри

<таол.14~ обр , 8~17; табл.18~ оор.17> и пластични израстъци <табл.

18~ обр,9; табл.21~ обр,16>. от обеkта nри с,Туден е и един ФРаг­

мент с буkел <табл.14~ обр,10>. При по-грубата kерамиkа от тези

обеkти широkо е застъпена пластичната ykpaca - пластични ленти с

нанесени ямичkи или резkи върху тях <табл.15~ обр.1О~19; табл.21~

обр,10~15>. При отделни ФРагменти уkрасата е съчетание от различни

техниkи на изпълнение <табл . 141 оор.1О>~ kато мотивите са разнооь­

разни~ често kомбинирани <табл.15~ оор,2~3,5~6; табл.2О~ обр.14>.

Към втората груnа отнасяме пет обеkта: с.Алдомировци - об.

~ 4 <табл.161 обр,1-6>~ с.Владиславовци м.Банята <табл.J61 обр.11-

18>~ с.Извор м.Бутовица <табл.S>~ с.Извор м.Ненkовица <табл.1О>~ с.

Извор м.Сrуоел <табл.17~ обр.1-11>.

Керамиkата от тези обеkти е nравена на ръkа. Tyk най-често

срещаните съдове са kупите с kонична Форма <обЪРнат nресечен kонус>

с nраво~ неподчертано устие. Размерите им са сравнително големи

<табл.s~ обр.17~22; таол.10~ обр.8; табл.16~ обр.12>. ФРагменти от

 -2~-

паници със завито навътре устие се срещат много рядkо. Често се сре­

щат ФРагменти от съдове~ чието тяло е дооре подчертано и отделено

от уширеното фуниевидно устие. Вероятно това са ФРагменти от kупи

или чаши <таол.s~ оор.16~19; табл.lО~ обр.б~9; табл.lб~ оор.20)21>.

Хараkтерни за групата са пло~kите езичести дРЪЖkи~ извити нагоре~с

полуkръгла форма <табл.s~ обр.14~17~29; табл.2О~ обр.7>. Прави впе­

чатление~ че глината е по-добре nречистена. Има дРебнозЪРн~сти при­

меси~ но почти отсъствуват едРОЗЪРнестите. изпичането е nри сравни­

телно висоkа темпераrура~ но е неравномерно. доминиращ цвят е си­

вият~ сивочерният. Част от съдовете са с огладена~ а няkои и с из­

лъсkана повЪРхност. Най-хараkтерна и срещана ykpaca са поясите от

kоси или вертиkални kанелюри~ разположени върху най-издутата част

от съда <таол.s~ оор.16~19~2О~24; табл.IО~ оор.б~lО>. Разпростране­

ни са и плосkите пластични израстъци~ обиk~овено върху най-издута­

та част на съда <табл.IО~ оор.3; табл.Iб~ обр.4>. Рядkо се срещат

врязани единични линии <табл.lО~ оор.4~5; таол.Iб~ обр.18>. Щемпе­

луваната ykpaca отсъствува. липсва и уkрасата от пластични ленти.

Като цяло~ kерамиkата е еднородна. Различията са в размерите на

съдовете и не са достатъчни~ за да се направи ясното и хараkтерно

за 1 група разграничаване на Фина и груба kерамиkа.

Културното определяне на района~ особено за отделните пе­

риоди на епохата~ е затруднено от все още недостатъчно изяснените

въпроси оkоло началото и периодизацията на ранната Желязна епоха.

Несигурно е отнасянето на отделни находkи kъм една или дРУГа kул­

тура или Фаза. Все nak~ ние ще направим опит в това отноwение~осно­

вавайkи се nреди всичkо на npekи аналогии с пуолиkуван материал.

според нас~ материалите от 1 група . принадлеЖат kъм ранна­

та и средна Фаза на ранната Желязна епоха <по м.чичиkова 43 >. тех­

ният nроизход трябва да се свърЖе с местна kултура~ възниkнала ВЪР ­

ху традициите от nредшестващата епоха. Основание за това са много-

 - 280-

бройните аналогии на форми~ ykpaca и техниkа на изработkа с kера­

м~kата от южна България~ от една страна~ и от Северозападна Бълга­

рия -от друга. 44 Прилиkа и сходство са налице и с обеkти по-отда­

лечени от посочените - Североизточна България~ Северна добрудЖа~

МОлдавия~ Северозападна Анатолия и дР.~ но ние ще се спрем само на

съседните територии. Именно kато местна се определя kултурата "Пше­

ничево-Разkопоница"~ датирана в началото на епохата~ и общващаща

Траkия и Югоизточна България. 45 На мястото на kъснобронзо~ата kул­

тура на "дунавсkите терамари" ~ развивала се в области оkоло срешю­

то течение на р.Дунав~ се появяват ранножелезните kомплеkси "Инсу­

ла-Банулуиl! - в Югозападна Румъния и "Магура" - в Северозападна Бъл­

гария.46. Все nak~ ~яkои от обеkтите с повече материал~ kато напр.

селищата nри с.Алдомировци ~.слатина и гр.Сливница м.Сарай~ са оппе­

делено по-близkи и имат много и точни паралели с kерамиkата от Ин­

сула-Банулуи~ Магура~ долни лом. 4 7 Обеkтите от 11 група трябва да

се свЪРЖат с т.нар. "kултура на полетата с погребални урн~"~ разви­

вала се nрез бронзовата и ранножелязната епоха в Среднодунавската

низина. Последната е известна и под дРУГИ названи~~ обозначаващи

различните й варианти. 48 През една по-kъсна Фаза от нейното разви­

тие <kрая на kъсната бронзова епоха-началото на ранната желязна епо­

ха> kерамиkата й nриема хараkтерната ykpaca от kанелЮРи v. пластични

израстъци~ намиращи се обиkновено върху устията и най-издутата част

на съдовете. 4 9 ПридвиЖването на нейните носители в югоизточна noco-

ka <вkл. nрез и в дн.българсkи земи> се отнася kъм началото на ран­

ната Желязна enoxa. 50 Керамиkа~ близkа до тази от 11 група~ намира­

ме в Чехословаkия~ Унгария~ Румъния~ Югославия~ България. 51
от обеkппе от първа група седем могат да бъдат определени

kато селища - с.Беренде м.Куkла~ с.Гургулят м.Пеkлюk~ с.Радуловци

м.лисичите дУnkи~ гр.Сливница м.Сарай~ с.станянци м.Видлич~ с.Туден

м.Реkата~ с.Голеш м.Градище. Представени са два типа селища - върху

 - 28J -

естествено защитени височини и разполоЖени нисkо в речни долини~

равнинни местности~ в близост до водоизточниk.

От обеkтите от 11 група два мог· ат да бъдат определени kато

селища - с.Извор-м.Бутовица и м.Ненkовица. И двата пр~надлеЖат kъм

втория тип селища. И петте обеkта от тази група са в равнинен те­

рен~ kоето би могло да се обясни с пееелищните традиции на носите­

лите на kултурата на "полетата с погребални урни".

Прави вnечатление големият бРОй обеkти и от двете групи~

регистрирани в Сливнишkото поле <kарта 4>. Каkто вече бе посочено~

таМ условията за Живот са най-добри. с известен рисk бихме nредпо­

ложили съществуването на центЪР на оfiщност~ вероятно племе <племе­

нен kлон>~ в миkрорайона~ обхващащ селата Алдомировци и Извор.дDуг

район~ в kойто са регистрирани сравнително повече обеkти~ е долина­

та на р.Нишава.

В. КЪСНА ЖЕЛЯЗНА ЕПОХА

Към нея отнасяме девет обеkта - с.Алдомировци м.Извор

<табл.18~ обр.1-11>~ с.Беренде м.Куkла <таfiл.1б>~ с.Габер- oб.Wl2

<табл.22~ обр.18-22>~ с.Голеш м.Градище <таfiл.18~ обР.12-15>~ с.Го­

лямо Малаво- об.~ 17 <табл.2О~ обр.1-3>~ с.Губеш м.Голямо Градище

<табл.18~ обр.16-19>~ с.Извор м.Бутовица <табл.s>~ с.Радуловци м.

лисичите дупkи <табл.22>~ гр.Сливница м.Сарай <табл.21>. за по-мал­

kия им брой в сравнение с обеkтите от ранната Желязна епоха вече

стана дума. СпециФична трудност туk е~ че сред kерамиkата~ nравена

на kолело~ и определена nри първичната обработkа kато римсkа~ и не­

разглеЖдана от нас~ fiи могло да има и kерамиkа от kъсната Желязна

епоха. от дРУГа страна~ и nрез римсkата епоха nродължава да съшес­

твува местна kерамиkа~ nравена на ръkа. Тези Фаkтори~ усложняващи

определянето на обеkтите~ не могат да бъдат nреодолени без по-сери­

озно археологичесkо nроучване. При седем от обеkтите има и материа­

ли от ранната Желязна епоха. в отделни случаи за отнасянето на един

 - 282 -
или дРУГ обеКт къМ късната Желязна епоха спомогнаха и намерените
ФРагменти вносна гръцКа Керамика~ като напр. обекта при с.Беренде

м. Куkла.

оьектите от Късната Желязна епоха са представени от Кера­

мика правена както на ръка~ така и на колело. nо-сигурно възстано­

вими ФОРМИ са паницата със завито навътре устие <таьл.2О~ обр.2;

табл.221 обр.18> и урната с цилиндрично горе и стесняващо се долу

тяло <табл.22~ обр.l-6), Последната е представител на т.нар, камба­

новидни урни и е реКонструирана по ФРагменти~ намерени в изкоп.

Глината е с много дребнозЪРнести~ а някъде и с едрозЪРнес­

ти примеси. Изпичането е неравномерно. Изkлючение правят няколко

ФРагмента от съдове~ правени на колело. доминиращ цвят и при двата

вида Керамика е сивият. ПовЪРхността е грапава или огладена. УКра­

сата се състои от пластични израстъци или релеФни ленти с нанесени

ВЪРХУ тях ямички или резки <табл.19~ oop,l5; табл.21~ oop.2~10~l3;

табл.2~ оор,3), ХараКтерен е мотивът~ представляващ пластичен из­

растък и заnочващи от него в различни посоки релеФни ленти <таол.

19~ обр.15; табл.21~ oбp.ll; табл.22~ обр,1~4~б>. nоследният се

среща само при фрагменти от съдове~ правени на ръКа. от този вид

Керамика са и двете~ посочени по-горе~ ФОРМИ на съдове.

Като цяло материалът~ определен Към Късната Желязна епоха~

е сходен и намира близки паралели с Керамика от късната Желязна епо­

ха в други области на страната. 5 2

Пет от обектите могат да бъдат определени Като селища - с.

Беренде м.Куkла~ с. голямо Малаво - об.W 171 с.Извор м.Бутовица~ с.

РадУловци м.лисичите дУПКи~ гр.Сливница м.Сарай. И петте са същест­

вували и през ранната Желязна епоха. Селищата са разполоЖени върху

височини или са в равнинен терен~ близо до водоизточник.

ОЧевидната приемственост в производствените <грънчарство­

то> и поселищните традиции меЖдУ ранната и късната желязна епоха се

 - 283 -

запазва и допълва по отношение на последната и римсkата епоха. ти­

пичен nример е обеkтът nри с.Алдомировци м.Извор~ kъдето с малkото

ФРагменти от ранната и kъсна Желязна епоха~ са налице и многоброй­

ни свидетелства за съществуване на селище nрез 11-IV в.от н.е. Из­

тъkнатите обстоятелства са доkазателство за kултурен kонтинюитет~

обхващащ цялото 1 хил.пр.н.е. и nървите веkове от н.е. независимо

от формата на неговото осъществяване - самостоятелно развитие или

чРез смяна на обитателите~ но при запазване и онаследяване на kул­

турните достижения~ той сам по себе си е Фаkт~ доkазващ nроцес на

натрупване на опит в kоя да е човешkа дейност и съответно~ nроцес

на достигане на нови ценности и на установяване на нови~ по-съвЪР­

шени обществени отношения. Малkото~ kоето имаме от kъсната бронзо­

ва епоха~ не зава възмоЖност за точен анализ. Ето защо в момента

не моЖем да отнесем началото на посочената приемственост по-рано

от kрая на 11 хил.nр.н.е.

във връзkа с nроблема чия племенна територия е разглежда­

ният район nрез Кnасичесkата и Елинистичесkата епоха <nериоди в ис­

торичесkата периодизация~ съответствуващи на kъсната Желязна епоха

в археологичесkата> регистрираните от нас обеkти биха могли да се

nроеkтират върху данните от писмената традиция. TYk е била гранич­

ната зона меЖду земите~ населявани от траkите~ и техните съседи.

Трибалите са с територия на север~ запад и изто~ограни­

чена от реkите Дунав~ Морава и Исkър. На юг вероятно за известно

време те са заемали Нишkото и СоФийсkото поле. Трерите~ тилатеите~

а по-kъсно и сердите~ са заемали същите две полета~ kато първите

две племена са поставени на изтоk от р.Исkър. за сердите са изkаза­

ни мнения~ че са kелтсkо племе или племенен kлон на трибалите.Леи­

те~ агрианите и наkрая дентелетите са в Кюстендилсkото поле и в

горното течение на р.Струма. допусkа се възмоЖността леите и агриа­

ните да nринадлеЖат kъм пеонсkата племенна група. Близо до западни-

 - 284-
те граници на района са лоkализирани дардансkите~ а на югозапад и

пеонсkите племена~ без да се очертава територията на заетите от тях

райони в източна и североизточна посоkа.53

Без да определяме точно кои~ ще посочим~ че между изброени­
те трябва да търсим имената на тези племена~ чиито следи от Живот
отkриваМе в западните части на дн.СоФийсkи оkръг през kъсната Желяз­
на епоха.

V. ОБЕКТИ С НЕдОУТОЧНЕНА дАТИРОВКА

Малkото~ недостатъчно запазени и нехарактерни ФРагменти от

битова kерамиkа са причина да отнесем част от обеkтите общо kъм раз­

глеЖданите досега епохи. Те са пет - с.Беренде м.Драkула <табл.23~

обр.1~2>~ с,Буkоровци м.Братаница <табл.23~ оЬр.3-7>~ с.Голеш м.Пър­

волашkо селище <табл.231 обр.13~14>~ с Разбойще об.W 33 <таол.23~

oбp.lS-17>~ с.Чорул об.W 42 <таьл.231 обр.18-2О>. материалите от

обеkтите при с.Голеш и с.Чорул вероятно са от бронзовата или Желяз­

ната епохи.

)Е

)Е )Е

в заkлючение ще отбележим~ че настоящето изследване на ар­

хеологическите ооеkти в западните соФийсКи райони е началния етап

на kомплеkсното археологическо проучване на района. Засегнатите по­

горе въпроси могат да ьъдат решени изцяло единствено чрез страти­

граФсkи~ проведени на голяма площ~ археологически проучвания. те би­

ха спомогнали за изясняване проблемите~ свързани не само с изследва­

ния район~ а и с цяла западна България~ Източна Югославия и отчасти

Северна Гърция.
 - 285 -

КАТАЛОГ НА ИЗСЛЕдВАНИТЕ ОБЕКТИ

с.Алдомировuи

О5ЕКТ ~ 1 <kарта 2~ табл.4~ обр,1-13>. Намира се в м.5ахалинсkа ба­

ра~ меЖду селата Алдомировци и 5ахалин. Разположен е върху полегат

сkлон. Лоkализирана площ на обеkта - 50 на 50 м. датировkа - kамен­

но-медна епоха.

ОБЕКТ~ 2 <kарта 4~ табл.15), Намира се в юЖния kрай на селото~ в

махала Слатина. РазполоЖен е върху равнинен терен~ kойто днес се

обработва с машини. в района на обеkта влиза и частният двор на

васил Антов. Лоkализирана площ на обеkта - 150 на 80 м. Датировkа­

ранна Желязна епоха.

ОБЕКТ~ 3 <kарта 4 и 5~ табл.18~ обр,1-11>. намира се в м.Извор~се­

верозападно от селото~ юЖно от Ж.п.линията. РазполоЖен е върху ле­

kо наkлонен терен. Лоkализирана площ на обеkта - 50 на 30 м. дати­

ровkа - ранна Желязна епоха.

Q5ЕКТ ~ 4 <kарта 4~ табл.1Б~ обр.1-б>. намира се до селсkостопан­

сkия двор, Разположен е в равнинен терен. Лоkализирана площ на обЕК­

та - 50 на 40 м. датировkа - ранна Желнзна епоха~ kъсна Желязна

епоха.

~.Беренде

ОБЕКТ~ 5 <kарта 4 и 5~ табл.19), Намира се на север от м.Куkла~

над реkата. Разположен е върху полегат сkлон. Лоkализирана площ на

обеkта - 70 на 50 м. датировkа - ранна ЖР-лязна епоха~ kъсна желяз­

на епоха.

05ЕКТ Wб <kарта Б~ табл.23~ обр,1~2>.Намира се в м,драkула~ севе­

роизточно от Чепърленсkия манастир, Лоkали~ирана площ на обеkта -

10 на 20 м. Датировkа - неуточнена~ поради липса на достатъчно ма­

териал.
 - 286 -

с.Братушkово

ОбЕКТ~ 7 <kарта 2~ табл.2~ обр.6-9>. намира се на 2 kм югозападно

от селото~ в м.Градище. РазполоЖен е върху полегат сkлон~ Който

днес се оораоотва с машини. Лоkализирана площ на обеkта - 100 на 60

м. датировка - ранна kа~енно-медна епоха.

с.Буkоровuи

ОБЕКТ~ 8 <Карта 6~ таол.23~ обр.3-7>. намира се в м.Братаниuа~меж­

де селата Разоойще и буkоровци. Материалът е намерен в изkоп. дати­

ровkа - неуточнена~ поради липса на достатъчно материал.

с. Буч ин llpoxoд

ОбЕКТ~ 9 <kарта 4~ табл.16~ обр.7-1О>. Намира се в м.йорданов ВРЪ~

на оkоло 2~5 км северозападно от селото. РазполоЖен е върху малъk

хълм с височина 20 м. датировkа - ранна Желязна епоха.

с.Бърложниuа

ОбЕКТ~ 10 <kарта 3~ таьл.12>. Намира се на около 1~3 kм западно­

югозападно от селото. РазполоЖен е върху възвишение~ Което днес се

оораоотва с машини. локализирана площ на обеkта - 100 на 60 м. да­

тировkа - kъсна бронзова епоха.

с.Владиславовuи

ОбЕКТ W11 <kарта 4~ таол.16~ обр.11-18>. Намира се в м.Банята.Раз­

полоЖен е върху стръмен склон. Лоkализирана площ на ооеkта - 50 на

40 м. датировkа - ранна Желязна епоха.

с.Габер

ОбЕКТ~ 12 <kарта s~ табл.22~ обр.18-22>. Намира се на 1~5 kм се­

верозападно от селото. РазполоЖен е върху стръмен сkлон. Лоkализи­

рана площ на обеkта - 30 на 40 м. датировkа - kъсна Желязна епоха.

с.Голеш

ОБЕКТ~ 13 <kарти 4и s~ таьл.18~ обр.12-15>. Намира се на СТРъм­

ни~~ естествено уkрепен връх Градище~ непосредствено над селото.

Лоkали3ирана площ на обсkта - 80 на 70 м. личат останkи от уkрепи-

 - 287 -

телни съоръЖения. датировkа - ранна Желязна епоха~ kъсна Желязна

епоха.

ОБЕКТ W14 <kарта 6~ табл.23~ обр.8-12>. Намира се в м.Първолаwkо

селище~ на оkоло 1~5 kм северно от селото. Лоkализирана площ на

ооеkта - 10 на 20 м. датировkа - неуточнена~ поради лиnса на доста­

тъчно материал.

ОБЕКТ~ 15 <kарта 4~ табл.23~ обр.13~14>. Намира се в м.Хорото на

оkоло 1~5 kм северно от селото. Разположен е върху стръмен~ kаме­

нист хълм. Лоkализирана площ на обеkта - 60 на 30 м. датировkа -

ранна Желязна епоха.

ОБЕКТ w16 <kарта 2~ табл.1 и 7>. Намира се в м.Яниче~ на оkоло 2

kм югоизточно от селото. РазполоЖен е върху стръмен сkЛон над р.Ни­

шава~ под висоkа сkала. Лоkализирана площ на обеkта - 100 на 60 м.

датировkа - kъсна kаменно-медна епоха~ ранна оранзова епоха. На оkо­

ло 150 м западно от обеkта има пещера~ под kоято е намерена kаменна

брадва <табл.1> от ранната неолитна епоха.

с.Голямо Малова

ОБЕКТ W17 <kарта s~ табл.2О~ обр.1-3>. Намира се на оkоло 1 kм се­

верно от селото. РазполоЖен е върху стръмен сkЛон.Лоkализирана площ

на обеkта - 20 на 20 м. датировkа - kъсна Желязна епоха.

с.Гургулят

ОБЕКТ~ 18 <kарта 2~ табл.3>. Намира се на 250 м северозападно от

връх Каменеk. РазполоЖен е върху леkо наkЛонен на юг сkлон~ kойто

днес се оЬраоотва с машини. Лоkализирана площ на обеkта - 150 на

70 м. датировkа - ранна kаменно-медна епоха~ ранна Желязна епоха.

ОБЕКТ W19 <kарта 2~ табл.8>. Намира се на северозапад от селото~ в

м.Пеkлюk. Представлява голяма сkала~ разделена от Сливнишkата peka

на две. Праисторичесkият обеkт е на левия~ западен сkлон. Разполо­

Жен е меЖду две възвишения на сkалата. Лоkализирана площ - 80 на

100 м. датировkа - kъсна kаменно-медна епоха~ ранна оранзова епоха~

 - 288 -
ранна Желязна епоха.

с.Губеш

QБЕКТ ~ 20 <kарти 4 и 5~ табл.18~ обр.16-19). Намира се в м.Голямо

Градище~ на оkоло 5 kм югоизточно от селището. РазполоЖен е върху

стръмен сkлон. Люkализирана площ на обеkта - 20 на 30 м. датировkа

- ранна Желязна епоха~ kъсна желязна епоха.

с.Гълъбовци

ОБЕКТ~ 21 <kарта 4~ табл.2О~ обр.14-18>. Намира се на оkоло 200 м

североизточно от селото. Разположен е ВЪРХУ спусkащ се от дясната

страна на реkата сkлон. Лоkализирана площ на оьеkта - 30-40 м. да­

тировkа - ранна Желязна епоха.

с.дDагоил

ОбЕКТ~ 22 <kарта 4~ табл.20~ обр.11-13>. Намира се югозападно от

селото~ под връх Чуkата. Лоkализирана площ на обеkта - 30 на 20 м.

датировkа - ранна Желязна епоха.

гр,Драгоман

ОБЕКТ t, 23 <kарта 4~ таол.1б~ обр.19-2О>. намира се в м.Градище.

РазполоЖен е върху стръмен сkлон. Лоkализирана площ на ооеkта - 20

на 10 м. Датировkа - ранна Желязна епоха.

ОБЕКТ~ 24 <kарта 2~ табл.2~ обр,1-5>. РазполоЖен е върху стръмен

сkлон на връх Голяма Чуkа. датировkа - ранна kаменно-медна епоха.

с.Извор

ОБЕКТ~ 25 <kарти 2~4~5~ табл.5>. Намира се в м.Бутов~uа~ на оkоло

800 м юЖно от селото. РазполоЖен е върху сkалиста височина~ nреря­

зана от Ж.п.линията СоФия-Болшевиk. Материал бе отkрит и в оkолни­

те ниви. датировkа - ранна kаменно-медна епоха~ ранна Желязна епо­

ха~ kъсна Желязна епоха.

ОБ[КТ ~ 26 <kарти 3и 4~ табл.10>. Намира се в м.Ненkовиuа~ от дяс­

ната страна на Ж.п.линията СоФия-Драгоман. РазполоЖен е върху рав­

нинен терен~ kойто днес се обработва с машини. Лоkализирана площ

 - 289 -
на ооеkта - 50 на 40 м. датировkа - ранна бронзова епоха~ ранна Же­

лязна епоха.

ОБЕКТ~ 27 <kарта 2~ таол.4~ оор.14-2О>. Намира се в м.вировете~

зад двора на ткзс. Разположен е върху равнинен терен. Лоkализирана

площ на ооеkта- 20 на 20 м. датировkа - ранна kаменно-медна епuха.

ОБЕКТ W28 <kарта 41 табл.2О~ оор.4-1О>. Намира се в м.Мали Забел~

на оkоло 500 м североизточно от селото. РазполоЖен е върху невиооk

хълм~ kойто днес се обработва с машини. Лоkализирана площ на обеk­

та - 100 на 90 м. датировkа - ранна Желязна епоха.

ОБЕКТ~ 29 <kарта 4~ табл.17~ обр.1-11>. Намира се в м.стуоел~ на

1 kм югозападно от селото. Разположен е в раБнинна местност~ в бли­

зост до извор, ЛОkализирана площ на обеkта - 80 на 70 м. Датировkа

- ранна Желязна епоха.

с.лопушна

ОБЕКТ~ 30 <kарта 2~ табл.2~ обр.1О>. намира се в пещерата "Пещери­

ца". Материалът е от иманярсkи изkоп. датировkа- kаменно-медна

епоха.

с.Радуловuи

ОБЕКТ~ 31 <kарти 4 и 51 таол.22>. Намира се в м.лисичите дупkи~ на

оkоло 2 kм северно от селото. РазполоЖен е върху полегат сkлон~част

от kойто днес се оораьотва с машини. от запад е защитен от висоkа

сkала. Лоkализиранп площ на обеkта - 50 на 60 м. датировkа - ранна

Желязна епоха~ kъсна Желязна епоха.

с.Разоойше

ОБЕКТ w32 <kарта 31 таол.13>. Намира се в м.Чучkата~ на 800 м за­

пад-югозапад от селото.РазполоЖен е върху не много стр~~ен сkлон.

Лоkализирана площ на обеkта - 60 на 40 м. датировkа - kъсна бронзо­

ва епоха.

ОБЕКТ~ 33 <kарта 6~ таол.23~ обр.15-17>. Намира се в м.Братаница~

меЖду селата Буkоровци и Разбойще. Разположен е върху полегат сkлон.

 - 290 -
Лоkализирана площ на обеkта - 10 на 10 м. датировkа - неуточненаJ

поради липса на достатъчно материал.

с.Раkита

ОБЕКТ~ 34 <kарта 3J табл.11J обр.1-9), Намира се в м.кошареJ на 1

kм северсизточно от селотоJ на десния бряг на реkата. РазполоЖен е

върху полегато възвишение. Лоkализирана площ на ооеkта - 50 на 30

м. датировkа - бронзова епоха.

гр.Сливница

QБЕКТ w35 <kарта 2~ табл.б>. Намира се в Горна махала~ на 30 м се­

верно от м.Куkлата~ Разположен е върху наkлонен терен. ЛОkализирана

площ на обеkта - 20 на 20 м. датировkа - kъсна kаменно-медна епоха.

9БЕКТ W36 <kарти 4 и 5~ табл.21>. Намира се в м.сарайJ на 2 kМ се­

верозападно от града. РазполоЖен е в обработвана нива~ непосредстве­

но до магистралата. Лоkализирана площ на обеkта - 30 на 20 м. дати­

ровkа - ранна Желязна епоха~ kъсна Желязна епоха.

ОБЕКТ' 37 <kарта 3~ табл.9>. Намира се на оkоло 1J5 ~~ североизточ­

но от града. РазполоЖен е в разорана нива. Лоkализирана площ на

обеkта - 20 на 20 м. Датировkа - ранна бронзова епоха.

ОБЕКТ W 38 <kарта 2~ табл.2~ обр.11-13>. Намира се на оkоло 500 м

северно от града. Разположен е ВЪРХУ полегат сkлон. Лоkализирана

площ на обеkта - 15 на 15 м. датировkа - kъсна kаменно-медна епоха.

с.Станянци

ОБЕКТ W39 <kарта 4~ табл.17~ обр.12-2О>. Намира се в м.Видлич~ на

оkоло 1~5 kм северно от заставата. РазполоЖен е в тясна долина. ло­

kализирана площ на обеkта - 150 на 30 м. датировkа - ранна Желязна

епоха.

ОБЕКТ' 40 <kарта 3~ табл.11~ обр.10-14>. Намира се в двора на за­

ставата. РазполоЖен е върху равен терен. Лоkализирана площ на обеk­

та 30 на 20 м. датировkа - бронзова епоха.

 - 291 -
с.Туден

ОБЕКТ~ 41 (kарти 3 и 4~ табл.14>. Намира се в м.Реkата. РазполоЖен

е на оkоло 100 м източно от селсkостопансkи двор~ в равна~ обработ­

вана с машини~ нива. Лоkализирана площ на обеkта - 150 на 100 м.

датировkа - kъсна бронзова епоха. ранна Желязна епоха.

,g,Чорул

ОБЕКТ~ 42 (kарта 61 табл.231 обр.18-2О>. намира се на оkоло 300 м

западно от триангулачната точkа над селото. Лоkализирана площ на

оьеkта - 15 на 10 м. Датировkа - неуточнена~ поради липса на доста­

тъчно материал.

Б Е Л Е Ж К И

1. ПЕТРОВ и. - Висkар планина~ с~ 1981

2. ГеограФия на България~ т.II Иkономичесkа география. с~ 19811
с.346

3. География на България~ т.I Физичесkа геограФия. с~ 19661 с.474

4. паk там~ с.114

5. паk там~ с.474~ 502

6. паk там~ с.475

7. География на България~ т.II~ с.347

8. ПЕТКОВ Н. - Едно символично погребение при с.Пеkлюk. А1 1961~

kн.4~ с.19-25; Пзаисторичесkото селище при с.Гълъбовци. ИАИ~

XXVI1 1963~ с.183 и сл.; Грънчарсkа пещ от праисторичесkото се­

лище при с.Гълъоовци. А~ 1964~ kн.1~ с.53 и сл.

9. ГАРАШАНИН М. - Праисторjа на тлу Србиjе. Б1 1973; НИКОЛОВ Б. -

Каменно-медната епоха в Западна България. Автореферат kъм ди­

сертация; ТОдОРОВА Х. - Энеолит Ьолгарии. СоФия Пресс~ 1978

10. ПЕТКОВ Н. - Предисторичесkо изследване на СоФийсkото поле и

близkите му оkолности. гнм~ VI~ 1932-34~ с.406

11. ШКОРПИЛ Х и К. - Могили. Пд~ 1898~ с.112

 - 292 -
12. ПЕТКОВ н. - гнм~ VI~ с.420; Материали за проучване на предисто­

ричесkата епоха в България. ИБАИ~ 1932-34

13. nопов Р.- Материали за проучване на предисторичесkата епоха в

СоФийсkата kотловина- в Материали за историята на СоФия~ kн.v~

1921~ с.9
14 R. Hunters~ Flshers and Farmers of eastern Europe
ТRIGНIV-1

6000 - 3000 в.с. London~ 1971.

15. ГЕОРГИЕВ г.- СтратиграФия и хараkтер на kултурата на праистори­

чесkото селище при с.КDемиkовци~ СоФийсkо. А~ 1975~ kн.2~ с.17-

30; СтратиграФия и периодизация на неолита и халkолита в българ­

сkите земи. А~ 1974~ kн.4~ с.4 и сл.

16. ГЕОРГИЕВ Г.- цит.съч.~ 1975~ с.23

17. николов в.- Орнаментация на раннонеолитната рисувана kерамиkа

по българсkите земи: kласиФиkация~ систематизация~ типологиза­

ция. Автореферат kъм дисертация.

18. АНГЕЛОВА В.- датиране на енеолитния оьеkт Криводол по археомаг­

нитен метод. Интердисциплинарни проучвания~ т.II~ с.76-80

19. ТОдОРОВА х.- цит.съч.~ с.34

20. ТОдОРОВА Х. - паk там~ с.35; НИКОЛОВ Б. - цит.съч.~ c.10;Pra1s-

tor1Ja Jugoslavensklh zemalJa.III.Eneolltsko doba.S.~1979~p.87.
21. ПАНАИОТОВ Ив.- За хронологията и периодизацията на бронзовата

епоха в България. ИПР~ XXXI .~ 1975~ kн. 6; ПРоблемы датировkи

позднего бронзага веkа. St. Thr. I~ 1975~ с.25-26

22. ГАРАШАНИН М. - цит.съч.~ с.189~198

23. CICIKOVA м. - Sur la chronologte du Hallstat en Thrace. StB 5~
1971~Р.92; HaЬltats et forteresses thrace du Ie mlllenalre av.
n.e. - Pulpudeva I~ 1976~ р,16; Ceramtque thrace fabrtquee а la
matn du Vle au Ier s. avant notre ~ге. - Thracla IV~1977~137.
24. fЕОРГИЕВ Г. - За НРkОИ ОРЪДИЯ за ПРОИЗВОДСТВО ОТ неолите И енео­
ЛИТа в България. Изследвания в чест на аk.дечев. с~ 1958~ с.37~
 - 293 -
377~ обр.8~ 9
25. НИКОЛОВ Б. - цит.съч.~ с.7
26. НИКОЛОВ Б. - Градешница. НИ~ С~ 1974;Develloppemeпt du Chalko-
lltlque еп Bulgarle du Nord-Ouest. - StPr 1-2~ 1978~ р, 123.
ПЕТКОВ н.- Предисторичесkи материали от разkопkите при с.Оkол­

глава. ИАИ~ XVII1 1950~ с.105~1О6~164; Могилата Оkол-глава при

с.гниляне. гнм~ v~ 1926-31; цит.съч. гнм~ Vl~ 1932-34~ с.407;

Селищната Гинева могила до с. Челопеч. гнr1пл~ 1948; Гинева мо­

гила до с.Челопеч. РП~ 1~ 1948; РАдУНЧЕВА А. - Праисторичесkи

селища- V-11 х.п.н.е.~ в Перниk~ т.I~ с~ 1981, табл.4

27. РАПУНЧЕВА А.- цит.съч., с.18, обр.71; подобни има и в музея на

гр.Враца

28. ТОдОРОВА Х. - цит.съч., с.34

29. НИКОЛОВ Б. - Заминец. С1 НИ, 1975; Develloppemeпt du .. ,;

ТОдОРОВА х.- цит.съч., с.34; МИКОВ в.- Праисторичесkото сели­

ще ПРИ с.Криводол, Врачансkо. РП, 1, 1948; ПЕТКОВ Н.- цит.съч.

1950; РАПУНЧЕВА А.- цит.съч., табл.9-18

30. николов Б. - Каменномедната епоха в ... , с.24

31. ПЕТКОВ Н.-цит.съч. А, 1964, kH.4; ИдИ, 1963; А, 1964, kн.1

32. НИКОЛОВ Б.- Заминец, обр.40, 57

33. ПЕТКОВ Н.- цит.съч. ИАИ, XXII, 1959, с.43

34. николов Б.-паk там, обр.55, 87

35. ТОДОРОВА Х.- цит.съч.~ с.47

36. паk там, с.93, 94

37. дЖАr1БАЗОВ Н., Р. КАТИНЧАРОВ. - Разkопkи в пещерата Магура през

1971 г. ИдИ, XXXIV~ 1974, с.119; Езеро- раннобронзово селище.

С, 1979, с.387, обр.189,б,в

38. Езеро, .. , с.66, обр,39, с.387~ обр,г,д

39. ГАРАШАНИН М.- цит.съч., с.189, 198
 - 294 -

40. nak там~ с.336 и сл.; КАТИНЧАРОВ Р. - Проучвания на бронзовата

епоха в България <1944-1974>. А~ 1975~ kн.2~ с.1-17; Културни

връзkи и взаимоотношения nрез бронзовата епоха меЖдУ оългарсkи­

те земи и съседните територии на Югоизточна Европа. В сб.Бълга­

рия в света от древността до наши дни. т.I~ с~ 1979~ с.91;

МИКОВ в. - Материали от последния период на бронзовата епоха в

западна България. А~ 1970~ kн.3~ с.48-61; ПАНАйОТОВ Ив.-Пробле­

мы ... ~ с.25; ФИЛИПОВ т.- Керамиkа и идолна пластиkа от kъсно­

бронзовия неkропол nри с.Орсоя~ Михайловградсkи оkръг. А~1974~

kн.2~ с.12-23; Heurtle1 W. - Preh1stor1c Macedoпta. CamЬr1dge~

1939~ р.227-229~ 250~ 214-227~ 249-251; THEOUCHARIS G. - Chro-

пtque de fou1lles 1976~ ВСН~ 101~~.602~ 603~ 606; Chroпoque ...

еп 1977~ вен~ 102~ ~.717~718; Chronoque ... еп 1978~ вен~ 103~

р, 586-588; Chroпtque ... еп 1979~ вен~ 106~ р,578; HANSEL в. -

S1edluпgskoпt1пuttat 1m spatbroпzeze1tl1cheп uпd frUhelseпzel~

11сhеп Nordgrlecheпlaпd.- ThrPr.Supl.Pulpudeva 3~1982~Р.275-

277; GRAMMENOS D. - LBE tombs апd other aпttqulters 1п regloп

of Nevrokop1 <поm of Drama>.HRONIKA IKH HMERIE~1979~ ~.26-29;
KOUKOULI-CHRIZANTAKI СН.- Late Bronze Age lп Easterп Macedoпla.
ThrPr. Suppl.Pulpudeva 3~1982~Р.231-259; TOUCHARIS G. - Chro-
пlque ... еп 1977~ D~722; Chroпlque ... еп 1981~Р.582-584.

41. ПЕТЕВ П.- Селищната могила Разkопаница. ИАИ~ XVII~ 1950~ с.171-
190; Находkа от глинени съдове в пловдив. А~ VI~ !~н.4~с.66-69;

КЪНЧЕВ м.- Поселение епохи поздней бронзьr у с.Асеновеu~ сливен­

сkого okpyгa.ThrPr.Suppl.Pulpudeva 3~1982~ с.263-267; РАПУНЧЕВА

~- цит.съч.~ с.42-46; МИКОВ в.~ Н.дЖАМБАЗОВ- деветашkата пеще­

ра, С~ 1960~ с.118-150; НИКОЛОВ Б. - Неkропол от kъсната бронзо­

ва епоха при с.Градешниuа~ Врачансkи оkръг. ИМСЗБ т.2~ 1978~ с.

L3; Селища и неkрополи от бронзовата еп~ха във Врачансkо. А~

1964~ kн.2~ с.71-76; СЛАВЕТИ~ А.- Преисториjсkа налазишта у oko-

 - 295 -

лина Ниша. старинар~ Xl1 1935-361 с.176~177~179; ТАСИ~ н. -

Остаци некрополе Пара~инске групе Код Majиje. Старинар~ XIII-
XIV~ 1962-631 с.188-189; DETEV Р. - Donnees arch~ologlque de

la contlnult~ de la culture du tell RazKopanltza pres du vll-

lage Manole~dep. de Plovdlv. - StB 5~1971~Р.95~ 99~ 102~ 103;
HдNZEL в. - Beltrage ZIJГ reglonalen und chronologlchen Gllede-

rung der alteren Hallstattzelt ап der unteren Donau. Bonn~1976

.,
taf.34~ 35~ 36; TONCEVA G. - Foullles d'un slt~ de 1'Age du

Ьronze R~cent du vlllage Yagnllo. dep. de Varna. - Thracla IV~

1977~Р.150-154~15б~158~159; AL.EXANDRESCU А. - La necropole du

bronze r~cent de Zlmnlcea. - Dacla~ XVII~1973~P.97~Pl.XII; Au-

tour des foullles de Zlmnlcea: 1. La necropole dat~e du bronze
Tardlf de Zlmnlcea. 11. Aglom~ratlon et necropole g~tlque ~
Zlmnlcea. - Thracla 111~ 1974~ р, 49-51.
42. БОНЕВ Ал.- ТраКийсКите земи и формациите Троя VI и Троя VII.
ВеКове~ 1973~ Кн.2~ с.26-27; ГАРАШАНИН М.-цит.съч.~ c.392~т.IV;

ТАСИh н. - Остаци ... ~ с.187~190~191; Прочлем Културе равних по­

ля са урнами у Воjводини. старинар~ XVII~ 1966~ с.22; ALEXAND-

RESCU А. - Autour ... ~ р, 51.
43. CILIKOVA м. - Sur la chronologle ... ~ р, 92; HaЫtates ... ~D.16
44. ВЕНЕдИКОВ Ив. и др.- Крепости от ранноЖелязната епоха в ТраКия.
ТраКийсКи паметници. T.I1 с~ 19761 с.138-141; дЕЛЕВ n. -Памет­

ниците. ТраКийсКи паметници. т.III~ ч.21 с~ 1982~ с.192~ 218~

2411320~3641365; КЕЛБЕЧЕВА Е.1 д.МАЗАКОВА - Орнаментът на тра­

КийсКата Керамика от ранноЖелязната епоха. ThA 21 19771 с.19-

35; МИКОВ в. - Материали от nредисторичесКата епоха в България.

ИАИ1 VII~ 1932-33~ с.36б; ПЕТКОВ н.- Могилни и други находки

от СоФийсКо. ИАИ1 VII1 1932-33~ с.373; ЧИЧКОВА м.- Керамика от

старата Желязна епоха в ТраКия. А~ 1968~ кн.4~ с.15-27; ДЖАМ­

БАЗОВ Н.~ Р.КАТИНЧАРОВ- цит.съч.~ c.128-134;LICIKOVA М. -

 - 296 -

Nouvelles donnees ... , р,86-100; HдNSEL в. - Beltrage zur ... ,

р, 56-61, 63-66, 68-74,taf.X, Xl, XIII-XV; KANCEV М. - Mate-
rlaux du stte prehtstorlque de I'age du bronze гecent et du
Hallatat anclen pres d'Assenovetz, dep, de Sllven.Thracla 111
1974, р, 70-74.
45. CI~IKOVA м. - Nouvelles donnees ... , р, 99-100; HaЫtates
et .. ,, р, 19.
46. дЖАМБАЗОВ н., Р.КАТИНЧАРОВ - цит.съч., c.l34; CI~IKOVA м. -
HaЫtates et ... , р, 18.
47. джАМБАЗОВ Н. 1 Р,КАТИНЧАРОВ- цит.съч., c.l28-134;HдNSEL В. -
Beltr~ge zur ... ,
58-61, taf. X-XI.
р,

48. МИКОВ в. -материали от .•. , с.366; ТАСИh н.- Проблем kултуре,

15,24; ТРБУХОВИh В. - Еkсnанзиjа ИЛИ ИНФИЛТРаЦИJа луЖичkе kУЛ­
туре у ооласти северне JгославиJе. старинар, XIII-XIV, 1962-

1963, c.l81; TONCEVA G. - Chronolo91e du Hallstatt anclen dans

la Bulgarle de Nord-Ouest. - StThr 5, 1980, р, 15-16.
49. ТАСИn Н.- Проблем kултуре,,,, с.25; ТОДОРОВИn- ПраисТОРИJСkе
неkроnоле у Ритоnеkу, старинар, XVII, 1966, c.l58, 159; TON-

tEVA G.- Chronologle du ... , р, 30, 32, 50, 41.

50. ТРБУХОВИn В. - Еkсnанзиjа или,,,, c.l84;CI~IKOVA М. - Sur la
chronologle. ,,, р,82-84; TONCEVA G. - Chronologte du,,,,p, 8,
120-122.
51. КЕЛБЕЧЕВА Е,, д.МАЗАКОВА- Орнаментът,,,, с.49, тaбл.III-IV;
flfiKOVA м. - Sur la chronologle.,,,p,83,flg.4; DU~EK м. -
Slovensko v mladsel dobe halstatske1.-Sl.Arch.XIX,1971,2,p,429
obr.5,437,obr.17,439,obr.l9,440,obr.21; HANSEL в. - Beltr~ge
zur ... ,taf.III-IVJTODOROVA н. - Ober etnlge ргоЫеmе der SUd-
Osteurop~lschen FrUhelsenzelt.- Thracta I,l972,p.71, Abb.ll,p.

74, АЬЬ. V; TONCEVA " G. - Chronologle du.,,,p,30, 32, 36, 41.

 - 297 -

52. CICIKOVA М. - D~velloppement de la c~ramlque thrace ~ 1'~­

poque classloue et hell~nlstlQue. Acta Antlqua Phlllppopoll-
tana. - StArchJ 1963Jp,35Jflg.1; c~ramlque thrace fabr1Qu~e ~
la matn du Vle au Ier s. av. n. ~. - Thracta IVJ1977JP.123-
141JPl.II-III; D~velloppement de ... Jp,35-48; DIMITROVA AL.-
GIZDOVA N. - Der Charakter der thraklschen kultur wahrend der
JUngeren vormtschen elsenzelt ln dem geЫet des Sredna gora-
geЫrges. - Thracta IIIJ 1974J р, 322.

53. АНГЕЛОВ н. - Новоотkрити селища по брега на Дунав меЖду РУсе и

Тутраkан. ИАИJ XVIIIJ 1952J c.37J-373; БАЛКАНСКА А. - Керамиkа

от разkопkите в Сердиkа. Сб.Сердиkа - Археологичесkи материали

и nроучвания. CJ 1964J c.136J 137; ВЕНЕдИКОВ Ив. и дР. - КDе­

пости ... J с.142; дЕЛЕВ п. - цит.съч.~ с.367; дИМИТРОВА дл. -

Paзkonkи на базилиkа ~ 1 в Кабиле. Кабиле~ т.I~ CJ 1982~c.115J

117~118; МИРЧЕВ м, - Раннотраkийсkи селища nри с.Брестаk~ вар­

ненсkо. ИНМВJ v~ 1969J с.97; попов Р. - Неkрополът nри с.Байло­

воJ СоФийсkо. ИАИ I~ 1921-1922~ с.84; ЧАНГОВА й. - Траkийсkото

селище от 1 х.п.н.е. ПерниkJ т.I~ CJ 1981~ с.85-87~ 120-121

54. За изследванията на историчесkата геограФИя~ засягащи района~

вИЖ: ГЕРОВ Б.- Проучва~ия върху западнотраkийсkите земи nрез

РИМСkО време. ГСУфф~ 54~3~1961~ с.226-237; ГСУФЗФ~ 61J 1~1967~

с.17-21; дАНОВ Хр. - Историчесkа география на траkийсkите пле­

мена. Траkи. с~ 1979~ с.31-34~ 40-41; ФОЛ Ал. - Политичесkа ис­

тория на траkите. с~ 1972~ с.78-79; Траkия и Балkаните nрез

Ранноелиниетичната епоха. с~ 1975~ с.11~12~23~61~63-66; История

на българсkите земи в дРевността~ ч.I~ с~ 1981~ с.85-87~ 120-

121.
 КАРТИ И ТАБЛИЦИ КЪМ СТАТИЯТА НА

В. ДИНЧЕВ - СТ. АЛЕКСАНДРОВ

"АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОБЕКТИ В ЗАПАдНИТЕ

КРАИЩА НА СОФИйСКИ ОКРЪГ"

Карта 1 - план на обходените райони

Карта 2- регистрирани обеkти от неолита и kаменно-медната епоха

Карта 3 - регистрирани обеkти от бронзовата епоха

Карта 4- регистрирани обеkти от ранната Желязна епоха

Карта 5- регистрирани обеkти от kъсната Желязна епоха

Карта 6- регистрирани обеkти с неуточнена хронология

Таблица 1 - с. Голеw., м. "Яниче" - kаменна брадва /ранен неолит/

Таблица 2- kерамични фрагменти от ранната kаменно-медна епоха -

гР. Драгоман., м. "Голямятя чуkа" <1-5>; с. Братуwkово., м.

"Градище" <6-9); от kаменно-медната епоха- с. Лопуwна., . м .

"Dещерица" <10>; от kъсната kаменно-медна епоха - гр. елив­

ница об. W 38 <11-13>.

Таблица 3 - с. Гургулят.,. м. "Каменеk" - kерамични фрагменти от ран­

ната kаменно-медна епоха <1-10> и ранната Желязна епоха

<12., 13., 19)., типове дръЖkи <14-15)., типове дъна <16-18>.

Таблица 4 - kерамични фрагменти от ранната kаменно-медна епоха - с.
Извор., м. "Вировете" <14-20> и kаменно-медната епоха - с.

Алдомировци., м. "Бахалинсkа бара <1-13>.

Таблица 5 - с. Извор., м. "Бутовица - kерамични фрагменти от ранната

kаменно-медна епоха <1-8)., от ранната Желязна епоха <9-14>

от kъсната Желязна епоха <15)., типове устия <16-26>., ти­

пове дръЖkи <27-32>., типове дъна <33-36>.

Таблица 6 - гр. Сливница., м. "Горна махала" - kерамични фрагменти

от kъсната kаменно-медна епоха.

Таблица 7- с. Голеw., м. "Яниче" - kерамични фрагменти от kъсната

kаменно-медна епоха <1-9)., от ранната бронзова епоха <10-

15>., фрагменти с ykpaca <16-2О>А типове устия <21-27>., ти­

пове дръЖkи <28-31>., типове дъна< 33-37>.

Таблица 8 - с. Гургулят., м. "Пеkлюk" - kерамични ФРагменти от kъс­

ната kаменно-медна епоха <1-9>., от ранната бронзова епоха

<15., 16., 17., 26>., от ранната Желязна епоха <18>., фрагмен-

 ти с ykpaca <14~ 19-23>~ типове устия <27-35>~ типове

дръЖkи <36-48>~ типове дъна <49-57>~ фрагменти от идоли

(58-60) 1

Таблица 9 - гр. Сливница обеkт ~ 37 - kерамични фрагменти от ранната

бронзова епоха.

Таблица 10 - с. Извор~ м. "Ненkовица" - kерамични фрагменти от ран­

ната бронзова епоха <1-3>~ от ранната Желязна епоха <4-9>~

типове устия <10-14>~ типове дръЖkи <15-18>~ типове дъна

(19-24) 1

Таблица 11 - kерамични фрагменти от бронзовата епоха - с. Раkита~ м.

"Кошаре"<1-9>~ с. Станянци-заставата <10-14>.

Таблица 12 - с. БърлоЖница~ м. "Градище" - kерамични фрагменти от

kъсната бронзова епоха.

Таблица 13 - с. Разбойще~ м. "Чуkата" - kерамични фрагменти от kъс­

ната бранзова епоха.

Таблица 14 - с. Туден~ м. "Реkата" - kерамични фрагменти от kъсната

бронзова епоха и ранната Желязна епоха~ типове устия <21-

29>~ типове дъна <30-35>.
Таблица 15 - с. Алдомировци~ м. "Слатина" - kерамични фрагменти от

ранната Желязна епоха.

Таблица 16 - kерамични фрагменти от ранната Желязна епоха - с. Ал­

домировци~ об. w4 <1-6>~ с. Бучин проход <7-10>~ с.вла­

диславовци <11-18>~ гр. Драгоман~ м. "Градище" <19-20>.

Таблица 17 - kерамични фрагменти от ранната Желязна епоха - с. Из­

вор~ м. "Стубел" <1-11>~ с. Станянци~ м. Видлич <12-20>.

Таблица 18 - kерамични фрагменти от ранножелязната и kъсножелязната

епохи - с. Извор~ м. "Стубел" <1-11>~ с. Голеw~ м. "Гра­

дище" <12-15>~ с. Губуш <16-19>.

Таблица 19 - с. Беренде~ м. "Куkла• - kерамични ФРагменти от ранна-
 та Желязна епоха.

Таблица 20 - kерамични фрагменти от ранната Желязна епоха - с. Извор

м. "Мали Зъбел" (4-10)., с. Др~гоил <11-13)., с. Гълъбовци

<14-18>., от kъсната Желязна епоха - с. Голямо малово <1-

3>.
Таблица 21 - гр. сл~вница., м. "Сарай" - kерамични фрагменти от ран­

ната Желязна и . kъсната Желязна епохи <1-16)., типове дРЪЖ­

kи <24-28>., типове дъна <29-31>., типове устия <17-23>

Таблица 22 - с. Радуловци., м."Лисичите дупkи" - kерамични фрагменти

от ранната Желязна и kъсната Желязна епохи <1-17)., с. Га­

бер - kерамични фрагменти от kъсната Желязна епоха <18-22>

Таблица 23 - kерамични фрагменти от обеkти с неуточнена датировkа -

с. Беренде., м. "Драkула" <1.,2>., с. Буkоровци <3-7>., с.Го­

леw.., м. "Първолаwkо селище" <8-12>.., с. Голеw.., м. "Хорото"

<13..,14).., с. Разбойще.., м. "Братаница" <15-17>.., с. Чорул

(18-20) 1

Таблица 24 - kаменни и kремъчни оръдия на труда - с. Гургулят.., м.

"Пеkлюk" <1-4>.., с. Извор., м. "Бутовица" <5-17>.., с. ГУРГУ­

лят.., м. "Каменеk" (18>.

 N

t
_/
1
--·

КАРТА 1. КАРТА 2.

N N

t t '\
·"·-·-. )

КАРТА 3. КАРТА 4.
 N N

t t
'-- ·- ·- .

____}
r ·- ·-- ·"" ·1
·г ·
/ 1.

-
КАРТА 5. КАРТА 6.

о 5
... мм!

ТАБЛИЦА 1. ТАБЛИЦА 2.
 e?t ~J (1.~ ~u~
8 ~ 13

,· ) ~~ L~~"~ "

~~~~~~ ~~ \..
4 9 7 21

~,ш о
.J .:". . .~
5
~L ~
!мм -
ТАБЛИЦА 3.

ТАБЛИЦА 4. ТАБЛИЦА 5.
 ТАБЛИЦА 5. ТАБЛИЦА 6.

) \·:,·'•
u ~
\) . -
1 • 14
/ о 5
!мм ...!

ТАБЛИЦА 7.
 о 5 о 5
!мм .....! !мм .....!

ТАБЛИЦА 8.

о 5
!м ....! о 5
!мм .....!
ТАБЛИЦА 8.
 fJ, I ~ 2~ дD J
~~ QJ I \..
С5=? ) ~~
G J .ot.-:~ "1
:J ~4~ L J

ТАБЛИЦА 9. ТАБЛИЦА 10.

л~
(rj15~ . .
\;:. \1 ,\'1 ~~
, 16 в 20\. ....(~ 6} ;/
А·,: О ' ~о~ ~ .;/

Пill\ 18~ 2~
~~ / '0)
"- о

!мм -
5 '-.. J!31 G'<JD
о

!мм -
5

ТАБЛИЦА 10. ТАБЛИЦА 11 .

Ol [j),J VJ

~~' GJ
_......___
6
€9, t
q
-
~
,. _JI. ~
tl
:. •
L d
5

ТАБЛИЦА 13.
ТАБЛИЦА 12.

о 5 о 5
L d !мм d

ТАБЛИЦА 13. ТАБЛИЦА 14.

13~ 1
"\ -:1 ] ~\
-. -.
1 7,7
26 -1 J
~ ' а 1• о.ао , ]
25\ 28 29

;J 31 ~~
...
о
_,5

ТАБЛИЦА 14. ""~ L .1

ТАБЛИЦА 14.

~
L3 ~
.,.... 5--
1 \',.--.
'<!d 8 •

ст=r
1 !8 ~
4 г=1 ~
6
fffi-.
•v.т

171
ТАБЛИЦА 15. ТАБЛИЦА 15.
 ТАБЛИЦА 15. ТАБЛИЦА 16.

1~ - ;\ -~ ~-~ sl69~

~.· 0,1 \7.1 ~.. t

:J ~1~7 :.)
t1]1~1 -::,
~
-
17
@t~9J 18

ТАБЛИЦА 17.
ТАБЛИЦА 18.
ТАБЛИЦА 19.
ТАБЛИЦА 20.

ТАБЛИЦА 21.
 07\J., з
'"''fl 1;1 ,;1"1 ~·
~
~l~,, ~,.
~-- 1 221 о
~
5
- !w _,

о 5
!w _,

ТАБЛИЦА 22.

~~ ~ ~ ~ъ ~n
5 6 7 8

~~~ ~ ~ ~D
IJQ ~og
9 11 12

1 ~ ~~ б)С f3~ fJU

13
14 15 16 17

• 18

о 5
Lн. ммм!

ТАБЛИЦА 23. ТАБЛИЦА 24.