Год. XIV София, февруарий и мартъ 1942 г. Кн.

6 и 7

МЕСЕЧНО СПИСАНИЕ
Рецакторъ-издатель: Т. КОЛЕВЪ
За човека» лишенъ отъ научни йозна-
иия* природата е голяма загадка; добие
ли тия познания» за него се уяснява тая за­
гадка и той изпитва душевно успокоение.

СЪДЪРЖАНИЕ: Стр.
1. Стогодишнина на първото българско списание „Любословие“ 105
2. Я. X. Вантъ Хофъ —Т. К . ............................................ • ' * ' • • • • 108
3. Лунната сЪнка— Преведе Г. Ковановъ • • • « ............................111
4. З а произхода на атмосферното електричество — Б. К.• • *113
5. Действието е винаги равно на противодействието — К. Ша*
пошниковъ • • • • ..........................................................................117
6. С редновековните алхимици и съвременните учени— В. О. • 120
7. Разсжждения върху началото и края на света —■М. И. С. • 123
8« Защ о не е достжпенъ Монтъ Еверестъ — Х« *• • • * * 126
' 9. Теоремата на Ферма — Б. Балиновъ • • .. ................................ 127
10. Фаренхайтъ — У . ........................................................................................129
11. Основните принципи при научните изследвания Прсф.
М. Плаикъ • • • • 131
12. Лабораторна практика: 1. Опити съ електричния токъ. 2. Нощ­
на лампичка за ч а с о в н и к ъ ....................... 132
12. Въпроси и о т г о в о р и ................................................................................ 136
13. Небето пгезъ мартъ. яппмпъ и май • • » • • • • • • • 139
14. Задачи съ премия • * ............................................................................141
15. Решения на задачи ..................................................................................... 141
16. Имената на верно решилите з а д а ч и ................................................... 142
17. Ценни мисли ....................................................................................................143

Одобрено и препоржчано отъ Министерството на народното

просвещение съ заповедь № 3311 отъ 5. IX. 1928 год. и
окржжно № 4462 отъ 28. XII. 1936 год.
9

-• ... -жШ

Къмъ нашитЪ абонати и настоятели

^П редпоследната книжка 6 и 7 отъ XIV (1941 — 1942)
годишнина на сп. „Н аука и ж и в о т ъ “ изпращаме на /
всички абонати. ТЪзи, които не еж изплатили*.або—'
. намента си (50 лв ) за текущата годишнина, умоля­
ваме ги, да внесатъ сумата въ пощата: 1) по чеко-
w; вата ни cfaferka № 810, или 2) чрезъ записъ, пощен*
ски или гербови марки, на адресъ ул. „Клокотница“,
№ 18 — София. . {
Г. г. настоятелите сжщо умоляваме да изплаТятъ
целия абонаментъ за текущата XIV годишнина, като
* повърнатъ непласираните книжки.
Издължилите се абонати,. които, по една или
друга причина, не еж получили премия до сега, да
посочатъ каква премия искатъ, за да имъ се изпрати.
Много'благодаримъ на г. Г, настоятелите й або-
с;гънатите:за добрия приемъ на списанието ни. Необик­
новените условия наложиха тази година повече отъ
‘ книжките да излизатъ двойнй, което не е въ духа
( 5на нашето разбиране; за това молимъ да бждбмъ
извинени.,, t
"Г ^ \ \ Р ед ак ц и ята

« -" * ■* ' * ' • . . •;

1941/42 г. София, февруарий и мартъ Кн. 6 и 7

Стогодишнина на първото българско

периодично списание „Любословие“
Ние стоимъ удивени и благоговЪемъ предъ легендарните
подвизи на Караджата, на Хаджи Димитъръ, на Ботева и на
хиляди други великани на духа, които сж дали живота си за
свободата на България. Възхищаваме се отъ далата на Нео-
фита Бозвели, на Илариона,- на Авксенти Велешки и хиляди
други родолюбци, които изнесоха борбата за черковната неза-
висимость и се гордеемъ, че сж българи — наши съотечестве­
ници. За насъ всички тия мжже сж герои, свръхчовеци, титани
на мисъльта и делото, защото подвизите имъ се равняватъ
само на най-смелите пжтешественици, откриватели и герои,
каквито света познава.
Между тия великани на куха и делото, най-малко спо-
менаванъ до сега, но съ не по-малка задача къмъ българското
дело, съ преголемо родолюбие и пламенно желание да съ­
буди българския народъ отъ многовековния му сънь, да го
просвъти да заеме и той мЬсто между културните народи, е
и Константинъ Фотиновъ, основатель и редакторъ на първото
българско списание „Любословие“, излезло въ 1842 година —
^иречъ точно преди сто години.
Подвигътъ на този малко известенъ човекъ може да се
мери само съ подвига на Отца Паисия, който съ своята „Исто­
рия славяноболгарская“ хвърли първата искра на народно съ­
знание между загиващия въ двойно робство български на-

105
 родъ. Паисий даде първата българска книга. Фотиновъ нит
даде първото българоко списание.. Паисий е баща на българ
ската книжнина. Фотиновъ е баща на българския периодиченъ
печатъ. И единиятъ и другиятъ първи съзнаха острието на
просветното оржжие и си послужиха достойно се него. Безъ
това оржжие едва ли щеше да съществува черковната борба
и да успее революцията тридесеть години следъ излизането
на „Любословие“.
Константинъ Фотиновъ е роденъ около 1800 година въ
гр. Самоковъ, кждето е прекаралъ детските си години. На
четмо и писмо го е учила въ своята калугерска килия баба
му Фота — една твърде енергична и решителна жена, съ
много бодъръ и проницателенъ умъ, жива и интелигентна —
качества, които отпосле се проявили у внука й Константине^
И той като нея билъ енергиченъ, жилавъ, предприемчив^
смелъ и крайно интелегентенъ» Умната му баба Фота още отъ
рано съзрела тия качества у малкия Константинъ и направила
всичко, което можала, за да го издигне и подготви за живота..
Тя се заела съ издръжката му и го изпратила въ Пловдивъ,
кждето завършилъ гимназия, а следъ това въ Кидония — при­
ета нищенъ градъ въ Мала Азия, кждето постжпилъ въ шко­
лата на знаменития по онова време Теофилъ Каири. Въ пло­
вдивската гимназия и въ училището на Каири, Константинъ
изучилъ отлично гръцки, френски и турски езици, съ които-
отпосле си служилъ въ живота и въ книжовната работа.
Следъ свършването на училището въ 1821 година мла-
диятъ Фотиновъ се настанилъ въ Пловдивъ и отъ тамъ тър-
гувалъ сь Смирна. За тамъ пращалъ дъски съ салове по Ма­
рица до Еносъ, на БЪло море, а получавалъ разни овощия
отъ Смирна. Това продължавало до 1825 година. По това време
той се настанилъ въ Смирна, отказалъ се отъ търговията и
се заелъ съ просветна работа — отворилъ училище, въ което-
преподавалъ на гръцки и български езици разни предмети.
Славата му на учитель се разнесла по всички краища на Бъл­
гария и броятъ на ученицитЬ му скочилъ отъ 10 колкото билъ
въ началото — на 200.
Но и това не задоволило неспокойния духъ на Фотинова.
Той искалъ да бжде учитель не на 200 души, а на цЪлия
български народъ. Като изразъ на този му копнежъ било по­
явяването на „Любословие* въ 1842 година. Въ тази година
той пустналъ само една пробна Унижка, въ която съобщава,
че ще почне такова списание и кани читателите да се запи-
шатъ за него. Редовното му излизане започнало въ 1844 го­
дина и продължило две години.
Презъ тия две години той обиколилъ много градовъ изъ .
България за да се срещне съ видни представители на нашата ,
интелегенция и да създаде мрежата отъ настоятели, безъ ка~
квато е било немислимо разпространението на „Любословието" .,~

106
 Съдържанието на излезлите книжки огъ „Любословието**
е най-различно. Най-много сж статиите съ морално и религи­
озно съдържание. Фотиновъ е искалъ да развие въ своите съ­
отечественици благородни чувства, челов^колюбие, християн­
ска доброта, високъ патриотизъмъ и демократични начала. Из­
пъстрено е съ много статии по история и география, хагиена,
земеделие и търговия.
Въпреки похвалите оть много страни, „Любословие" про­
съществувало само две години. Чудно е, че и толкова е жи­
вяло въ оня мракъ, безразличие къмъ книгата, пълна негра-
мотность на народа, лоши съобщителни средства и неуредена
българска печатница въ Смирна. Следъ спирането на списа­
нието Фотиновъ се заелъ наново съ търговия, но не прекъ­
сна лъ книжовната си дейность. По покана на Британското би­
блейско общество превелъ отъ гръцки на български н4жои отъ
библейските книги, две отъ които били издадени. Фотиновъ
замислилъ да започне ново периодично издание, но смъртьта
турила край на кроежитЪ му. Умр*Ьлъ въ Цариградъ въ 1858
година.
Така завършилъ земния си пъть тоя буденъ и неспоко-
енъ българинъ. Той не блести съ подвизите на нашите герои
отъ освобождението, нито има славата на големите ни писа­
тели отъ епохата на възраждането, но въпреки това, неговото
дело е имало огромно значение за пробуждането на българ­
ския народъ и неговиятъ об раза нараства все повече въ на­
шето съзнание, колкото повече се отдалечаваме отъ епохата,
въ която е живелъ и когато духовниятъ мракъ е билъ твърде
дълбокъ.
Като баща на периодичния печатъ името му ще остане
единствено и славата му ще бъде вечна. За да увековечи
това епохално събитие, съюзътъ на периодичниятъ печатъ въ
България отлразднува тържествено на 22 мартъ т. г. сто­
годишнината на „Любослозие“, като по този случай пустна
специаленъ брой „Любословие“ съ статии отъ наши видни
общественици и писатели и извадки отъ „Любословие“. Всеки
родолюбивъ българинъ требва да прочете този брой, за да
види още по-добре делото на Фотинова.

Който стане до тамъ твърдъ, че изгуби способностьта да се

изминава, е вече умрелъ.
** *
Веселите мисли иматъ творческа сила; те разгонватъ грижитЕ г
неспокойствата и неприятните спомени; те даватъ успехъ въ * рабо­
тата, защото хората ще идватъ при васъ, ако сте веселъ; т% при-
-вличатъ приятели.
*
**
Умуването е луксъ, а делото —■ необходимость.

ЮГ
 I

Я. X. Вантъ-Хофъ
(Род. въ 1832 г , умр. въ 1911 г.).
Великъ химикъ — основатель
на физико-химията.
Въ своето развитие науката познава не малко велики хора,
които съ умели да рушатъ старото и създаватъ ново, въпреки
всякакви препятствия, въпреки всичко. Вантъ Хофъ е единъ
отъ тези представители на науката. На седемнадесеть годишна
възрасть, при полагане на зрЪлостенъ изпитъ, Вантъ-Хофъ билъ
запитанъ — до колко далечъ се простира областьта на химич­
ната синтеза, смело отговорилъ — „Чакъ до клетката!“. Все
така смело той прокарвалъ нови пътища въ науката, въ про­
дължение на целия си жнвотъ.
Я. X. Вантъ-Хофъ е роденъ на 30 августъ 1832 г. въ
Ротердамъ (Холандия). Баща му, л*Ькарь по професия, го тък-
м*Ьлъ да го прави търговецъ, обаче наклонностите и дарова­
нията на детето къмъ математиката и физиката скоро заста­
вили родителите му да изменятъ своите планове. Презъ сеп-
темврий 1867 г., като свършилъ частно първоначално училище,
Фантъ Хофъ издържалъ изпитъ за IV класъ на петокласното
градско училище, където за пръвъ пъть се запозналъ съ хи
мията. Тази наука той изцело обикналъ и тя завладеля напълно
младия човекъ.
Още отъ първия неделенъ день, следъ постъпването си
въ училището, заедно съ своя другарь, Вантъ-Хофъ се про-
мъкналъ въ училището, за да прави опити въ химичната лабо­
ратория. Неделните занятия на младите химици продължа­
в ал и до тогава, докато заловени веднажъ отъ вратаря, т е по­
лучили отъ директора мъмрене и заповедь да прекратятъ ра­
ботата, поради опасность отъ пожарь. Това обаче не попречило
на Вантъ-Хофъ да продължи увлечението си къмъ химията;
Той уредилъ лаборатория въ стаята си и пущалъ родителите
и другарите си срещу входъ въ нея, за да получава средства
.и така да си набавя реактиви и химични съдове.
Следъ завършване на училището Вантъ-Хофъ постъпилъ
/въ политехниката въ Делфъ. На 9 юлий 1871 г. той я завър-

108
шилъ съ званието технологъ, като преминалъ за 2 година
тригодишната програма. Отъ тука, научния му интересъ го
довежда въ Лайденския университетъ.
На 21 юний 1872 г. Вантъ-Хофъ завършва кандидатския
си изпитъ по математика и физика. Сега едва той се сметналъ
достатъчно подготвенъ за сериозни занятия по химия и се
отправя за университета въ Бонъ, където по това време че-
телъ лекции по химия прочутия Кекуле.
Тукъ Вантъ-Хофъ бързо възприелъ напредничевигЬ идеи
на своя учитель и енергично се заловилъ за лабораторна ра­
бота — за развитие и доказателство на конкретната представа
за взаимната връзка и разположение на атомите въ молекулите.
„Въ лабораторията, азъ принадлежа къмъ оная група,
които търсятъ нещо ново, тъй че всеки день може да стане
мой най-щастливъ день. Азъ работя много напрегнато, често
безъ прекъсване отъ 6 до 9 часа вечерьта“ — пцсалъ той на
баща си.
А за своя учитель той пише:
„Когато той дохожда при мене, за да ми помогне, то ми
се струва, че интензивностьта на моите възприятия се удвоява**
Презъ юний 1873 г. той отпътувалъ отъ Бонъ въ Парижъ,
където работилъ въ лабораторията на бележития химикъ Вюрцъ.
Тукъ той прекаралъ около година и за него Вюрцъ пише:
Проявилъ дълбоки познания, непрекъснато усърдие и бележита
способность въ занятията по практична химия". Въ Парижъ
Вантъ-Хофъ се запознава съ работата на основната идея на
Пастьора, че симетричниятъ и асиметричниятъ строежъ на
кристалите на органичните съединения зависи отъ симетричния
и асиметричния строежъ на техните молекули.
Въ резултатъ отъ гениалната синтеза на Пастьора и Ке­
куле се появява стереохимичното учение на Вантъ-Хофа, което
допълни и разви класичната структурна теория и послужи за
гранитна основа на днешните ни представи въ областьта на
строежа на молекулите. Въ 1875 г. Вантъ-Хофъ изложилъ
своите възгледи въ книгата си .Химия въ пространството",
чрезъ която той получава световна известность,
Приблизително по това време Вантъ-Хофъ получава док­
торска степень, като защитилъ дисертацията си .Начини за
синтеза на некои органически киселини".
Скоро следъ това предъ него изпъква въпросътъ не само
за бъдещата му работа като ученъ, а изобщо въпросътъ за
работа. Затрудненията въ това отношение дошли до тамъ, че
той е требвало да публикува въ вестниците следната обяваг
*Д-ръ X. Вантъ-Хофъ (технологъ) дава уроци по химия и фи­
зика" — и тичалъ отъ домъ на домъ по частни уроци. Най*
сетне, на 1 мартъ 1876 г., нему се удава да получи доцен-
тура въ Утрехтското ветеринарно училище, а въ 1877 г. става
лрофесоръ въ Амстердамския университетъ. На новото си

109
:мЪсто той започналъ своята дейность съ публична лекция:
„За ползата отъ теорията въ физиката“, а университетския
.курсъ — съ лекция: „За ролята на фантазията въ науката".
Въ 1878 г. Вантъ-Хофъ издалъ първия томъ отъ своя
капиталенъ трудъ — „Възгледи върху органичната химия“, а
въ 1884г. — втория томъ. Въ този си трудъ той извелъ основ­
ните уравнения на химичната кинетика и химичното равнове­
сие И'Съ това положилъ началото на широкото внедряване на
математичните методи въ химията.
Въ 1884 г. Вантъ-Хофъ е издалъ „Етюдите върху химич­
ната динамика“, която имала голямо значение за физико*хи-
мията. Въ кжсо време физико-химията — тази нова наука, въ
поставянето на чиято основа се пада най-почтенна роля на
Вантъ-Хофъ, се разви до толкова, че се появи нуждата да се
започне съ издаването на специално списание на физико-химия.
Такова списание бе основано въ 1887 г. отъ Вантъ Хофъ и В.
Оствалдъ. Първата статия написана въ това списание отъ
Вантъ-Хофъ била — „За аналогията между газовете и раз­
творите“. Въ тази статия се доказвало, че всички онези закони,
на които се подчиняватъ газовете сж приложими и къмъ раз­
редните разтвори. Това беше ново големо постижение на мла­
дата физикохимия.
На 2 декемврий 1889 г. Вантъ-Хофъ б е избранъ за „поч-
тенъ членъ на немското химично общество“. После му билъ
даденъ „медала на Деви отъ Английското химическо друже­
ство“, а на следната година той билъ награденъ съ „френ­
ския орденъ на почтения легионъ“.
На 30 януарий 1896 г. Берлинската академия на науките
го избира за свой членъ и на 17 мартъ 1896 г. се преселва
въ Берланъ, кждето всецело се отдава на научноизследова­
телска работа.
„. . . Двойното влечение, отъ една страна, къмъ мате­
матиката, отъ друга — къмъ химията, наложи отпечатъкъ на
всички мои научни работи, — заявилъ Вантъ-Хофъ въ първата
си речь въ Берлинската академия на науките. Въ каква по­
сока ще работя? Ясно е, че съединяването на химията съ ма­
тематиката си остава моя главна цель“.
Въ Берлинъ Вантъ-Хофъ започналъ подробно изучаване
на силните разтвори, съ огледъ разглеждането на въпроса за
произхода въ природата на минералите и скалите.
Своята напрегната работа Вантъ-Хофъ прекжсвалъ само
въ случаите, когато е требвало да вземе участие въ големия
брой конференции и конгреси.
Въ 1901 г. научните заслуги на Вантъ-Хофъ получили
международно признание. Въ постановлението на комитета отъ
10 декемврий 1901 г. е казано, че той се награждава «за откри­
ването на законите на химичната динамика и осмотичното
налегане на разтворите".

110
 Вантъ-Хофъ умр*Ьлъ на 1 мартъ 1911 г, Съгласно него­
вата воля, изразена въ завещанието му, изгарянето на тленните
му останки не требва да се предшествува отъ никаква цере­
мония. Въ това пожелание ^напълно се подчертаватъ редките
качества на Вантъ.Хофъ — скромность и простота. За него
може да се каже, че е ималъ противници на многостранните
си учения, но е нъмалъ врагове. 7\ К.

Лунната сЬнка
По поводъ предстоящите
затъмнения*
Щомъ като нощната тъмнина бе обгърнала земяга, къмъ
върха на грамадната кула, която цареше надъ Вавилонъ, бавно
се изкачваха важни, строги хора въ дълги, съ широки дипли
дрехи и високи шапки.
Подъ нозете имъ, на брега на реката Ефратъ лежеше
-богатиятъ градъ, обиколенъ съ масивна каменна стена, надъ
главите сияеше съ звезди чистото и великолепно месопотам-
ско небе.
Служителите на бога Бела, Халдейските жреци, тълко-
ватели на сънищата и тайните на природата, законоведи и
медици наблюдавали движението на светилата. Те вервали,
че звездите тайнствено влияятъ върху сждбата на хората, и
имъ се струвало, че те виждатъ начертаните на небето пис­
мена, предвещаващи чума, гладъ и война.
Забравенъ е езикътъ, на който еж говорили халдеите, и
никой не знае, какъ е звучалъ той; на местото на днешния
Вавилонъ животуватъ три малки селца, и дори Ефратъ е про­
мени лъ своето корито — ето какъ всичко това е било отдавна!
Историята на науката съ благодарность си спомня за хал­
дейските пророци; до невероятность те се заблуждавали въ
много неща; те, все пакъ, се явяватъ първите астрономи,
които положиха заедно съ китайците началото на науката за
звездите. I
— Отъ всички светила Луната е най-тежка, — говорилъ
тържествено стариятъ жрецъ, — и за това тя е по близу отъ
всички до Земята. Понекога Луната застава точно между Зе
мята и Слънцето. Тогава тя заслонява отъ насъ Слънцето

111
 щя
Ш

както наметало може да заслони светилникъ. И на земята на­

стана слънчево затъмняване!
Събралите се хорово повтаряли: — Само жреците позна-
ватъ тайните на небето!
— Нека народътъ, — продължавалъ стариятъ жрецъ, —
се страхува, когато яркиятъ слънчевъ деаь внезапно се пре­
връща въ нощь. Непосветените не бива да знаятъ, че по ли­
цето на Земята бега само синката на Луната...
Сега всеки ученикъ знае причината на слънчевото затъм-
няване и, като се готви за него, покрива съ сажди стъкло, за
да си не повреди зрението. А нали, съвсемъ неотдавна затъм-
няванията възбуждаха суеверенъ ужасъ, въ техъ виждаха зна­
мения за бедствия или големи преврати, и най-невероятни
мълви се разпространявали въ народа.
ПосрЪдъ день нещо черно се препречва на Слънцето,
постелено закрива прекрасното дневно светило. Птиците за-
млъкватъ, тревога обхваща живите сжщества. Става тъмно
като нощь. .На небето заблЪщукватъ звезди. Що ще стане съ-
бедната Земя, ако Слънцето наистина завинаги пропадне?
— Навярно, н-Ькой драконъ е заловилъ съ черните си
нокги нашето светило, требва по-скоро да се пропъди това
чудовище, се вълнували китайците и, всички, мало и голямо,
като изкачали на улицата гръмко биели тжпани и метални
сждове.
— Зълъ демонъ коварно ни отне светлината, която се
излива отъ Слънцето за осветление на Земята и нейните жи­
тели, мислели индийците отъ племето на ирокезите. — Ала
ние, храбрите ирокези, не се боимъ отъ злия духъ“!
Подигала се най- голема суматоха: индийците тичали, кре­
щели, шумели, биели тъпани и стрелели съ оржжие. И пред­
ставете си, храбрите ирокези постигали своето — демонътъ
позорно напущалъ полесражението. — Не другояче, а като
зли псета, които въ големо множество населяватъ въздуха,
разкжсватъ Слънцето на части, — разсжждавали индийците
отъ племето чикитоси. — Гледайте каква кървавочервена свет­
лина изпуща Слънцето...
За да прогонятъ небесните псета, индйиците страшно кре­
щели, като хвърляли въ въздуха хиляди стрели.
— Кой ли пъкъ не знае, че Луната и Слънцето сж братъ
и сестра ?—се чудели гренландците на невежеството на чужден­
ците: — много несговорчиво семейство. Ето че пакъ Месе-
цътъ бие Слънцето!
Мнозина при това подозирали Луната въ коварство: като
устройва затъмняване, каже, въ тъмнината обикаля жилищата
и обира съестните продукти и кожите. Затова жените скри­
вали всичко свое по-ценно, а мжжете, като се изкачвали на
покривите съ все сила удряли по котлите и другите сждове..
за да изплашатъ Луната и я накаратъ да се върне на местото си

112
 ЖенитЯ, освенъ това, дърпали кучетата за ушитЯ, куче­
тата жално квичели. Щомъ кучетата квичатъ, това е сигуренъ
признакъ, че краятъ на светлината още не е дошълъ.
Въ едно английско село селенитЯ, щомъ почнало затъм-
няването, заклали едно магаре. Вината на животното се съ­
стояла въ това, че то мирно пило вода отъ прозрачния изворъ
въ който преди това ярко се отразявало Слънцето.
— Дългоухото заедно съ водата поглътнало и Слънцето,
—крещели селените. — Требва по-скоро да му разпоримъ тър-
буха, за да избавимъ Слънцето отъ такава б е д а !
Китайските и халдейските астрономи още преди хиляди
години знаяли причините на слънчевото затъмняване и умели
да изчисляватъ времето за неговото настжпване. Въпреки низ­
кото равнище на тогавашните знания, те открили, че всЯко
затъмняване напълно се повтаря презъ 18 години и 111/3 дни.
Този периодъ билъ нареченъ „саросъ“.
Всички затъмнявания, които ставатъ презъ течение на „са-
роса*, непременно отново се повтарятъ въ сжщата последова­
телности за 18 години навсЯкжде ставатъ 41 слънчеви за­
тъмнения ; годишно не по-малко отъ две и не по- много отъ петь*
Такова предсказване е крайно несъвършено. Никога не
може да се посочи какво число затъмнения ще има и въ
кое мЯсто ще го видятъ.
НашитЯ астрономи сега се ползуватъ отъ специални табли-
и тЯхнитЯ пресмятания ,ако и да се различаватъ въ действи-
телностьта, то е само съ нЯколко секунди.
За науката сж най-интересни пълнитЯ слънчеви затъмня­
вания, когато Слънцето напълно се закрива отъ Луната.
Такива затъмнявания сж сравнително рЯдки.
v Преведе Г, КовйНОвЪ

За произхода на атмосферното
електричество
Атмосферата, съ найтразнообразнитЯ си и чудни явления,
още отъ най-стари времена е представлявала загадка за всички
епохи, включително и настоящата. Едни отъ най-интереснитЯ
чудеса сж, безспорно: 1) свЯткавицата, съпроводена винаги съ
гръмъ; 2) Св, Хелмовия огънь—свЯтене на земни предмети, при-

113
 чинено отъ изтичането на електричество отъ техъ, подъ влия­
ние на^индукцията, отъ н^кой наелектризанъ облакъ. Северното
сияние се смета също за проява на електричество въ горните
пластове на въздушния слой. Най-сетне, на това електричество
се дължи (споредъ нЪкои учени) образуването и на валежите—
дъждь, снЪгъ и др. Въ основата на всички тия явления, както
знаемъ, стои електричеството. Присътствието на последното
въ въздуха и облаците, обаче, и до днесъ не е напълно обяс­
нено. Наистина, много учени съ се опитвали да откриятъ по­
раждането му, обаче поради липсата на убедителность, тео­
риите имъ съ увеличили само броя си. Презъ 1901 год. Шово
— френски ученъ, е наброилъ около 30 такива хипотези, раз­
глеждащи по различни начини атмосферното електрическо поле,
зависимостьта му отъ слънцето, валежите и налегането, както
и отъ отрицателния зарядъ на земята. Повечето отъ техъ се
занимаватъ обаче само съ външните ефекти, като разглеждатъ въ­
просите повръхностно,опи райки се на недостатъчно умозрителни
представи.
Поради големото значение на атмосферното електриче­
ство, което то за въ бъдаще има да изиграе — като богатъ
източникъ на електрична енергия, решихме въ редица статии
да запознаемъ нашите читатели съ съществуващите по-важни
теории и възгледи по тоя въпросъ. Съ готовность ще поме­
стваме статии на тази тема, изпратени ни отъ когото и да било,
стига съ техъ да се допринася за изясняването на този бо­
гатъ източникъ на енергия. Статиите могатъ да бъдатъ пре-
водъ, компилация или оригинални.
Най-стара е теорията на Пелтие, която по-късно, презъ
1886 год. бива разработена отъ Екснеръ.
За обяснение произхода на атмосферното електричество
Пелтие приемалъ, като хипотеза, че повръхностния пластъ на
Земята носи отрицателенъ товаръ. Отъ сегашните изучвания
на земните електрични явления се установява, че предположе­
нието на Пелтие е действителенъ фактъ. Електрическата плът-
ность и налегане на този пласть е много малка. Споредъ Том-
сонъ потенциала се изменя на всеки сантиметъръ височина
съ 00015 електростатични единици, а електрическото налегане
отговаря на 0*0000082 дини на кв. см. Това налегане е толкова
малко, че по никой начинъ не може да се констатира непо­
средствено.
Но колкото и за слабъ този отрицателенъ електриченъ
товаръ на Земята, споредъ Пелтие, той все пакъ е достатъченъ
щото да произведе по индукция наелектризиране на облаците
и да предизвика светкавица.
Споредъ Пелтие, всеки облакъ или предметъ. поставенъ
въ електричното поле на Земята се наелектризира по индук-
ция—на долния край положително, а на горния край отрица-
телно. Ветърътъ може да раздели такъвъ облакъ на две части
■

и по такъвъ начинъ да се образуватъ два облака, които сж

наелекгризирани съ противни електричества. Съ отдалечава­
нето си единъ отъ други, особено ако горния се спуща надолу
а долния се подига нагоре, разликата на потенциалите имъ
може да стане толкова голяма, че да предизвика светкавица,
дълга не колко километри.
Отъ кжде се е взелъ този слой отрицателно електриче­
ство на повръхнината на Земята? — Пелтие приемалъ, че този
отрицателенъ товаръ земята го е имала още въ началото, при
своето образуване, който тя запазва и до сега. Този отрица*
теленъ електриченъ товаръ земята не може да се изгуби, спо-
редъ Пелтие, тъй като тя е нлпълно изолирана въ простран-
севото. Въ въздуха може да премине часть отъ това електри­
чество, но то наново се възвръща къмъ земята, чрезъ наелек-
тризираните отрицателно дъждовни капки. Тази теория, въпреки
погрешностьта си въ не кой места е имала голямо значение за
развоя на учението за атмосферното електричество. Особенното
въ нея е предполо жението, че изпаренията отъ земната повръх-
ность огнасятъ съ себе си отрицателни товари, взети отъ отрица.
телно наелектризираната земя. Ето защо, той смета валежитЪ|като
носители на отрицателни пълнежи. Опитите съ балони обаче по­
твърдя ватъ обратното—въ атмосферата се установява положи­
телно електричество. Друта слаба страна на това мнение е липсата
на доказателства за връзката между изпарението и некакви
електрически процеси.
Друго мнение иматъ Вилсонъ и Томсонъ, разработено и
изложено като теория на Гардиенъ. Последниятъ използува опи­
тите на Вилсона за атмосферното електричество, относящи се
д о кондензирането на водните пари по заредени съ електри­
чество частици. Като резултатъ отъ опитите си, Вилсонъ е
установилъ следното: когато опредЪленъ обемъ въздухъ, на-
<аггенъ съ водни пари, се увеличи 1*27 пжти, то капчиците се,
кондезиратъ върху отрицателно заредените частици. Ако обема
се увеличи 1*31 пжти, то кондензирането почва и върху по­
ложително натоварените прашинки. Споредъ Гардиенъ, сж-
щото това нещо става и въ атмосферата. Силните възходящи
течения носещи големо количество пари и твърди частици въ
видъ на прахъ, димъ и микроорганизми, въ високите слоеве
се разредяватъ, пресищатъ се и кондензиратъ водните капчици,
яай-напредъ върху отрицателно наелектризираните частици, а на
яо-голема височина, гдето налегането е увеличено 1-31 пжти,
и върху положителните такива. По тоя начинъ отрицателно
заредения валежъ въ много по-големо количество отъ поло­
жително натоварения такъвъ, като отдава съ падането си отрица­
телния си товаръ на земята, обяснява отрицателния й пълнежъ.
Наблюденията въ Потсдамъ обаче показватъ, че валежите
зшатъ въ повечето случаи положителенъ характеръ. Отъ друга

115
страна се смета, че въ атмосферата не могатъ да ставатъ тол^
кова насищания и разредявания. Наличностьта на положително т
отрицателно заредени частици въ атмосферата е напълно дока­
зано и, знае се, че кондензирането се извършва и въ много
високите пластове. Това е по-скоро теория за образуването на.
валежите, но поради недостатъците й е сжщо отхвърлена.
Споредъ Ебертъ водните капки въ атмосферата се кон-
дензиратъ предимно върху положително Йонизирания отъ земя­
та въздухъ. Той смета, че радиоактивните елементи даватъ на
земната кора отрицателенъ товаръ. Атмосферния въздухъ, вдкш-
ванъ чрезъ капилярите на горните земни пластове, отдава
часть отъ отрицателния си товаръ (електрони), и се издишва,
положително ионизиранъ. Йоните на газовете представляватъ
атоми или молекули, на кситъ липсватъ по единъ или н е.
колко електрона. Понеже сумата на електрическите пълнежи
на електроните въ единъ атомъ е равна и обратна по знакъ
на протонния зарядъ, то ясно е, че съ загубване на отрица­
телни електрони, атома ще придобие положителенъ характерът
Тази промена не води къмъ изменение на веществото, понеже
последното се обуславя отъ големината на ядрото (протона)*
а то въ случая остава постоянно. Така, че Земата бива отрица­
телно наелектризирвана както отъ проветряващия я въздухъ,.
така и отъ разпадащите се въ нея радиоактивни вещества и
соли. Неколко опита сж потвърдили Ебертовите предположе­
ния, обаче, и неговата теория не обяснява влиянието на слън­
цето, температурата, годишните времена и барометричното на-
легане върху атмосферното електричество.
Накрай ще споменемъ и Ленардовия ефектъ, който сжщо
Се опитва да обясни образуването на електричество въ атмо­
сферата. Но за вДиянието на климатоложките елементи върху
последното, и той не дава нищо.
Ленардъ е установилъ, че когато водни капки се удрятъ
и разпръскватъ отъ некакво препятствие, напр. въздухъ, то
образуваните капчици се наелектризирватъ положително, а
околния, допиращъ се до техъ въздухъ — отрицателно. Това
явление се извършва винаги когато падатъ дъждове. Отъ това
обстоятелство земята би требвало да има положителенъ за­
рядъ, а въздуха отрицателенъ, което не се повтърждава.
Виждаме, че некои отъ изложените хипотези си проти-
воречатъ, обаче, като се иматъ пред видъ показанията на опи­
тите, требва да се съгласимъ, че при образуването на атмо­
сферното електричество взематъ участие всички споменати
фактори, като въ дадения моментъ най-силни сж ония, на които
климатичното състояние на атмосферата въ дадения моментъ
благоприятствува най-добре.
Б. Я1

116
К. Шапошниковъ
Действието е винаги равно на
противодействието
Има истини, които лесно се запомватъ и изказватъ, но
шжчно се поддаватъ на разбиране. За да се разбератъ такива
истини, сж необходимо да се извършатъ повече наблюдения и
опити, и повече да се помисли върху гЬхъ. Такава истина е и
..поставената — като заглавие на тази статия.
Поставеното заглавие е учебна материя, която се изучва
въ физиката за VI кл. и то подъ следния ви д ъ — «Трети Ню*
тоновъ законъ въ механиката“. Този въпросъ е билъ разглеж:
:данъ за пръвъ пжть отъ италиянския ученъ Галилей, а по-
жъсно научно формулиранъ и доказанъ отъ Нютона. Нютонъ
е изказалъ този законъ така: «Действията на две гЬла едно
върху друго сж винаги равни и насочени въ противоположни
лосоки“.
Нека разгледаме и изяснимъ този въпросъ съ подходящи
примери и изяснения, за да ни стане ясенъ и разбранъ.
КогатО; държимъ въ ржката си нфкой предметъ, то му­
скулите ни се напр^гатъ повече или по-малко, съобразно съ
теглото на предмета. Предметътъ налага на ржката ни надолу
^действие), а ржката налага върху предмета нагоре (противо­
действие) съ сили равни по големина и противни по посока:
Равенството,на действието и на противодействието ни
дава възможности да претегляме телата съ кантарче. Т я­
лото, което претегляме, дърпа пружината надолу и я разтегля.
Пружината се стреми да се свие и съ сжщо такава сила тегли
тЬлото нагоре.
Когато натискаме съ ржката си футболната топка — чув­
ствуваме противодействие. Ако натискаме по силно, то проти-
водействието е по* голямо.
До тукъ разгледахме гЬла въ покой. Но равенството на
действието и на противодействието не се нарушава, когато
едно т^ло кара другото да се движи. Погрешно е схваща-

117
нето, че двигателната сила е по-голяма, а противодействието*
на тялото, което се докарва въ движение, — по-малко.
Не трЪбва да забравяме, че две сили, равни по големина
и противни по насока, се уравновесяватъ, не предизвикватъ дви­
жение, ако тЪлото е било въ покой; не пром^нятъ движението
му, ако то се е движило, само тогава, когато гЬ и двегЬ сж
приложени къмъ едно и сжщо гЬло или къмъ система т1>ла^
която може да се разглежда като едно гЬло (освенъ случая,
за двойка сили).
При действието и противодействието ние имаме съвсемъ
другъ случай. Силата на „действието“ е приложена къмъ ед­
ното отъ двегЬ тЬла, а „противодействието“ — къмъ другото..
Нека имаме две съвсемъ еднакви пъргави топки, свободно
окачени една до друга съ конци. Да отклонимъ едната отъ
топкигЬ встрани така, че конецътъ да остане опънатъ, и да
я пустнемъ. Тя ще удари втората топка. Опитътъ показва, че
при това първата ще спре, а втората ще отскочи на сжщо та­
кова разстояние, отъ какввто сме пустнали първата топка-
Отъ тукъ става ясно, че съ каквата сила първата топка е на­
лагала на втората, за да я накара да се движи, съ сжщо та­
кава сила втората е противодействувала, за да спре първата
топка.
Когато една сила действува известно време, то резултата
отъ действието й ще бжде по-гол^мъ, ако действието траег
по-дълго време. Затова действието на силата може да се из­
мери съ проивведението отъ силата f и времето t, т. е. съ f t —
това произведение се казва импулсъ на силата.
Ако налагаме на н*Ькоя топка, която се движи, то тая
топка постепенно ще увеличава или ще намалява началната си ско-
рость v (зависи отъ това, какъ действувала — дали по посока на
движението или противъ). Нека крайната скорость на топката
да е vv Тогава Vj—v е промяната на скоростьта, предизвикана
отъ силата, която е действувала презъ времето t, т. е. отъ.
импулса f.t. Обаче ние знаемъ добре, че по мжчно ще раздви-
жимъ или ще спремъ една топка съ по-голяма маса ш1а За­
това действието на импулса на силата ще се определя не само
отъ промяната на скоростьта, но и отъ масата на гЬлото, т. е.
отъ произведението m1(v1—v). Това произведение се казва ко­
личество на движение. Ако началната скорость е нула v ^ o , то*
формулата опростява и придобива видъ m1v1.
Въ горния примЪръ, съ двегЬ свободно окачени топки,,
ако първета топка преди удара притежава количество на дви­
жение m.v, то като резултатъ на равенството на действието и
на нротиводейстиието, сжщото количество движение mv = mv^
придобива втората топка, следъ удара. Така третия законъ на
Нютона означява, че при взаимодействието на две тЬла, едното
отъ гЬхъ предава известно количество движение на другото*.
Ако обобщимъ казаното за гЬла съ неравни маси и съ произ—

118
волни скорости, то птинципътъ на действието и противодей­
ствието ще се изрази чрезъ равенството на количествата на
движението така: rn1(vx— v) = — ш2 (v2 — v). Различните знаци
отъ двете страни означаватъ, че едното тело намалява своето
количество на движението, а другото —« го увеличава. Ако
първото тело намалява скоростьта си (V j^ v ), то второто я
увеличава (v2< v ) .
Така изразенъ чрезъ равенството на загубената отъ ед­
ното тело и придобитото отъ другото тело количество дви­
жение, третиятъ законъ на Нютона има огромно приложение
въ техниката.
Известно е, че когато снарядътъ се изстрелва отъ оръ­
дието, то вследствие на равенството на действието и на про­
тиводействието, самото оръдие се отблъсква назадъ. Движе­
нието на снаряда напредъ е по-бързо, отколкото движението
на оръдието назадъ, защото масата Ш] (телето) на снаряда е
по-малко отъ масата ш2 на оръдието. Но при това винаги
m1v1= m2v2 (началните скорости на снаряда и на оръдието
с ъ равни на нула, защото и двете тела отъ начало съ били
въ покой). Това равенство можемъ да представимъ въ видъ
на пропорция, като използуваме главното свойство на всека про­
порция, че произведението на крайните членове е равно на произ­
водството на средните, така — = — . Отъ тукъ се вижда, че
m2 Vj
масите на телата съ обратно—пропорционални на придобитите
скорости. Или пакъ дохождахме до заключение, че по-лесно
ще раздвижимъ по-леката топка, отколкото по тежката.
Сега този законъ на Нютонъ намира по-широко и из­
вънредно големо приложение въ съвременната физика. Из­
вестно е, че при повишение температурата на едно тело,
скоростьта на молекулите му се увеличава. Въ парния цилин-
дъръ молекулите на горещата пара удрятъ буталото, като
всека молекула му предава известно количество движение
m(v, — v). Тукъ ш—масата на молекулата, е изънредно малка,
сравнително съ масата на буталото. Но броятъ на молекулите,
както и техните скорости, съ твърде големи. Затова всички
мокекули, взети наедно, съобщаватъ на буталото значително
количество на движение и буталото почва да се движи съ из­
вестна скорость.
Взаимодействието между телата става въ некои случаи
и безъ те да се допиратъ. Нека единъ камъкъ пада вслед­
ствие на свойто тегло. Но камъкътъ привлича земята съ също
такава сила, съ каквато той се привлича отъ нея. Затова и Зе­
мята се издига къмъ камъка, а не само камъкътъ пада къмъ
Земята. Но масата на Земята е безкрайно голема сравнително
съ масата на камъка, затова ускорението, което камъкътъ съ­
общава на Земята, вследствие на равенството на действието и
противодействието, е безкрайно малко — следователно не-
забелижимо.

119
Ср1»днов1>ковнит1> алхимици
и съвременните учени *
Въ историческото ртзвитие на химията има единъ интере-
сенъ периодъ, нареченъ периодъ на алхимият а или по-кратко
алхим ия, който е траялъ около 12 века — отъ IV до XVI
векове следъ Христа. Тоя периодъ се характеризира съ стре­
межа на тогавашните химици (или по-право алхимици) да
намерятъ начинъ за превръщане на обикновените метали въ
благородни метали, главно въ злато. Какъ се е появила тая
мисъль, която е заела усилията на десятки и стотици хиляди
познати и непознати хора и е залела като порой цела тога­
вашна Европа въ продължение на векове?
Още древно-гръцкиятъ философъ Аристотелъ бе създалъ
едно учение, че всички вещества сж образувани отъ четири
основни елементи — вода, въздухъ, земя и огънь, — които
могатъ да се превръщатъ единъ въ другъ, вследствие на
което и веществата, образувани отъ техъ, могатъ да се пре­
връщатъ едно въ друго. Арабскиятъ ученъ Геберъ, който
вервалъ напълно въ авторитета на Аристотела, учелъ, че
металите не сж образувани отъ четирите елемента на Аристо­
тела, но отъ сера и живакъ, които огъ своя страна сж обра­
зувани отъ Аристотеловите елементи. Металите се различаватъ
едни отъ други по различните колтчества и качества на серата
и живака, които съдържатъ. — Обикновените метали съдър-
жатъ прости, долнокачествени сера и живакъ, а скъпоценните
метали съдържатъ първокачествени, пречистени, съвършенни
сера и живакъ.
Хората сж познавали още отъ памти-века некои метали.
Т е сж знаели, че едни метали не се променятъ при загре-
ване — това сж тъй наречените благородни метали, къмъ
които спадатъ златото и среброто; знаели сж, че други метали,
като медь, железо, олово, цинкъ, калай, при загреване губятъ
блесъка и ковкостьта си и се превръщатъ въ пепели — това
сж тъй наречените неблагородни (обикновени) мет али. Алхи­
миците, застанали на учението на Аристотела—Гебера, сж
вервали, че най-съвършенни сера и живакъ се намиратъ въ

120
златото, което сж наричали „царь на металите*. Златото винаги
се е считало за олицетворение на човешкото щастие и благо­
денствие — който го притежава, той е щастливъ. Алхимиците
прибавили къмъ тоя възгледъ за златото още и идеята, че
то е най-съвършеното, най чистото, най-възвишеното вещество
въ природата. Това именно — златото, като олицетворение
на щастие и благоденствие, на чистота и съвършенство — е
създало и блЪна да се търсятъ начини за неговото масово
получаване по изкуственъ начинъ, понеже природното злато
се среща много редко. По тоя начинъ златото ще влезе въ
ржцете на всички хора, те ще станатъ щастливи, чисти, съвър­
шени и достойни за небесния рай.
Алхимиците сж виждали, какъ въ човешкото общежитие
добрите хора въздействуватъ често пжти върху лошите хора,
като ги правятъ по-добри, по-чисти, по-благородни, по-съвър-
шени, и некои се опитвали да облагородятъ обикновените
метали чрезъ поставянето имъ въ допиръ съ златото. Неуспе­
хите имъ въ това направление ги накарали по-късно да се
опитатъ да облагородятъ грубите сера и живакъ на неблаго­
родните метали, съ помощьта на едно тайнствено вещество,
наречено философски камъкъ, и по тоя начинъ да ги превър-
натъ въ злато. Затова ние виждаме усилията на алхимиците
насочени къмъ търсене на философския камъкъ, на който се
приписва могжща сила; не само да превръща неблагородните
метали въ злато, но и да лекува болестите, да подмладява
старото и грохнало човешко тело, дори и да възкресява
мъртвите. Още по-късно неуспехите имъ да получатъ това
всемогжщо тайнствено тело ги принудило, за да могатъ да
постигнатъ своята мечта — общочовешкото облагородяване
и щастие, — да прибегнатъ къмъ помощьта на свърхесте-
ствени сили, на сатаната, чрезъ тайнствени знакове, действия
м заклинания.
Ние не требва да гледаме съ насмешка на тая велико-
благородна мечта на тия безумници непоправими идеалисти,
който не сж се отчайвали отъ вековните неуспехи на своите
предци, не сж се спирали предъ никакви пречки и затруд­
нения, не сж се стреснали и отъ най-могжщата сила на
средновековието — папската власть, предъ която се покланяли
князе, царе и императори. И днешните химици, воржжени съ
всички завоевания на съвремената наука, въпреки всички
досегашни неуспехи, неуморно работятъ за получаване по
изкуственъ начинъ на много природни вещества, каквито сж
напримеръ, изкуственото получаване на белтъчини, мазнини
и пр. Средновековните алхимици, които сж можали да пре-
връщатъ живака въ хубавото огнено-червено багрило цинобъръ,
имаха пълно право да се запитатъ — защо обикновеното олово
да не може да се превърне въ злато ? И те сж си отговаряли:
това е възможно ; важното е да се намери начина, по който

2 121
да се извърши това превръщане. Сжщо както и днешните:
химици казвать: изкуственото получаване на белтъчини е
възможно; важното е да се открие начинътъ, по който да се
извърши това получаване. Обаче, както писа преди около
40 години видниятъ германски химикъ В алхелм ь Оствалдъ,—
„въковниятъ опитъ на изминатите столетия най-после убеди
учените, че превръщинето на единъ елементъ въ други (как-
вйто сж всички метали — благородни и неблагородни) е
невъзможно*, и най-после, настжпи краятъ на вековния бленъ
на алхимиците, Ала — не за дълго.
♦
Ние ще направимъ единъ големъ скокъ отъ XVI векъ,
края на алхимията, до 1919 година, когато видниятъ английски
ученъ Ернстъ Ръдърфордъ (роденъ въ 1871 г. починалъ въ
1937 година, награденъ съ Нобеловата награда въ 1908 год.)
съобщи въ английското Философско списание за първото
превръщане на единъ елементъ въ другъ, извършено отъ
човешката ржка: благодарение обстрелването съ невидимите
снаряди, изхвърляни самоволно отъ радия, той е усггЬлъ да.
превърне азота и алуминия въ водородъ. Ала ние не требва
да забравяме невъобразимо нищожните количества водородъ^
получени при тия лабораторни опити: ако ние бихме разпо­
лагали съ единъ килограмъ радий (т. е. десетина пжти повече
огъ количеството, съ което разполага днесъ делото човече­
ство и което струва некслко стотици златни лева, ще бждатъ
необходими хиляди милиарда векове, за да се получи по тоя
начинъ единъ кубически милиметъръ отъ тоя най-лекъ тгъъу
който служи за пълнене на балоните.
Огъ 1919 година насамъ науката за най-малките частички
на веществото — електрони, протони и пр.—, основите m
които беха поставени отъ Ръдърфорда, се разви значително.
Нейната главна задача, обаче, не е изкуственото превръщане
на едни елементи въ други — цель, която е свършено незна­
чителна,—• а къмъ освобождаването и използуването за куж--
дите на човечеството скромната енергия, която е включена
въ вжтрешностьта на атомите.
И всс пакъ, отъ време навреме изъ вестници и списания
се появяватъ статии, въ които се съобщаватъ опити за въз-
кресяватето на блена на средновековните алхимици— блена
за получиването злато по изкуственъ начинъ. Даватъ се дори
и рецепти за тая цель, каквато е напримеръ следната: да се
загрева силно смесь отъ сребро, калай, арсеновъ сулфидъ и
антимоновъ сулфидъ. Тая идея увлече дори и нехои видни
хора на нацията, които, при своите опити въ тая насока, еж
да превърнатъ некои метали, като сребро, калай, живакъ въ
злато. Така полученото злато, обаче, е въ такова малко коли­
чество, че неговото установяване може да се извърши само съ.

122
помощьта на електроскопа въ светлинните лжчи, които се
излъчватъ при загреване на телата въ волтова джга. Ала на
твърдението на тия хора на науката може да се възрази, като
имъ се и възтазява отъ други хора на науката, че при условията
при които се извършва установяването на златото— високата
температура на волтовата джга — веществата изпущатъ съ­
вършено други лжчи и даватъ съвършено други спектри отъ
колкото при загреването имъ въ спиртникъ или газовъ пламъкъ.
По тоя поводъ Н, Ш укрунъ отъ Парижката Сорбона пише:
„Мнозина превзети невежи не знаятъ какъ пътеките на от­
критията могатъ да бждатъ задръстени отъ затрудненията»
Ако имаха предъ видъ това, те биха се отказали отъ непри­
ятната задача на научни шарлатани, които каратъ обикно­
вените хора, били те графове и барони, или файтонжии и ха­
мали, да верватъ, че и те самите биха могли да правятъ
открития, както и тъй* на речените официални учени*. Неже­
ланието на съвремените алхимици да проверяватъ съ помощьта
на прости и леки опити СЕОИте твърдения, и шумътъ който
те вдигатъ около себе си, спадатъ по-скоро къмъ областьта
на Психиатрията, отъ колкото къмъ тая на физико-химията.
Обикновените хора се улавятъ лесно въ мрежите на тия>
„научни“ мегаломани, встрастватъ се отъ техните „учения“,
безъ да иматъ и най-малката представа за техната сжщина
Видниятъ физккъ Максъ Боръ бе писалъ, че опитите за
получаване на злато по изкуственъ начинъ само „правятъ да
се хабятъ реки мастило". Тая мисъль на видния ученъ съ
нищо не е опровергана и до днесъ: усилията на днещните
златоправци могатъ да се оприличатъ на твърденията на
некои изобретатели които настояватъ, че би могло да се до­
стигне центъра на земята, като се усъвършенствува техниката
за дълбане на кладенци. Въ заключение ние ще кажемъ, възъ
основа на познатите до сега данни по тоя въпросъ, че, когато
хората успеятъ да получатъ по изкуственъ начинъ царя на
металите, той ще струва милионъ пжти пс-склшо отъ есте­
ственото, природното злато. В. 0.«

Разсъждения върху началото и края на

свЪта
Веченъ ли е нашиятъ светъ? И, ако не е, то кога е за-*
почналъ и кога ще свърши? Такива дръзки въпроси поставя­
на дневенъ редъ науката. Новото естествознание иска да раз­
реши тези основни проблеми на света, които беха признати
отъ философията за неразрешими и лежащи вънъ отъ човеш
ката способность.

123»
 Естествениците на 19. вЪкъ изоставиха на страна въпроса
за началото на света, но затова пъкъ доста решително пред­
сказваха неговия край, — прекратяване на всекакъвъ животъ
и свършване на всички химически, физически и механически
процеси. Светътъ е движение, нищо не стои на едно место,
но ще дойде време, когато всичко ще измре и царството йа
вечното движение ще се замени съ царството на вечния покой.
Това мрачно предсказание се основава на второто начало
въ физиката.
Две сж началата, които господствуватъ надъ всички
явления. Първото начало е законътъ за запазване на енер-
гията, който ни посочва, какъ произлизатъ явленията и на
какви закони се подчиняватъ.
В т о р о т о н а ч а л о е з а к о н ъ т ъ за е в о л ю ц и я т а
на света,
който се характеризира съ това, че всички видове енергии се
стремятъ да преминатъ въ топлинна енергия, която, обаче се
разнася изъ всемирното пространство. Това второ начало се
нарича още начало за разпръсване на енергията.
Но защо природата отдава предпочитание на топлинната
енергия? На този въпросъ отговаря теорията за вероятностьта
на гениалния математикъ Болцманъ.
Да приемемъ и да наречемъ съ думата система всека
една съвокупность отъ огромно число частици. Тогава ще
имаме около насъ системи отъ всекакъвъ видъ: звезди, ка­
мъни, течности, газове и др.
Нека си представимъ единъ сждъ, напълненъ съ 50 бели
и 50 черни топки, съвсемъ еднакви. Този сждъ съ топките
съставлява една система отъ бели и черни топки които ние
започваме да разклащаме и всеки часъ да определяме поло­
жението на топките. Разбира се, възможно е да стане случайно,
че всичките черни топки да лежатъ подъ белите топки, обаче
такъвъ случай е до голема степень малко вероятенъ. Но най?
естественото и най-вероятно разположение на топките въ на­
шата система ще бжде, че белите и черните топки въ сжда
да се разпределятъ равномерно. Състоянието на всека си­
стема зависи не само отъ разположението на частиците, но и
отъ техното движение. Това последното може да бжде без­
редно, но може да бжде и правилно, т. е. насочено въ едно
направление и подчинено на некакъвъ редъ. Правилното дви­
жение може по лесно да се разбърка и да се направи без­
редно, отколкото отъ безредното движение да се направи
редно и да се подчини на н1зкой законъ. Следователно, без­
редното движение е несравнено по-вероятно отъ правилното
движение, и затова отъ всичките възможни движения на си­
стемата отъ материални частици, най-вероятно се явява рав­
номерно-безредното. А топлината, т. е.

Л24
то п ли нн ата енергия, етъ к м о такова р а в н о м е р н о
безредно движение
на материалните частици: твърди, течни и въз ду хо образни
молекули.
• И така, съгласно второто начало въ физиката, всички
системи отъ материални части, т. е. отъ всичко онова, отъ
което е образуванъ нашия всемиръ, се стреми да премине отъ
по*малко вероятното състояние въ по-вероятното — равно­
мерно-безредното.
Енергията въ света не пропада и не се намалява, тя се
смета за постоянна, но тя се разпръсва, разпределя се равно­
мерно по целото мирово пространство. Но въ такова едно
„изродено“ състояние тя не е способна за никаква работа.
Сжщото става и съ топлинната енергия, въ която сж преми­
нали всичките други енергии, — губи се.
Такива беха заключенията на класическата физика, които
и днесъ иматъ много привърженици. Въ сжщность, ако ние,,
признавайки края на света, начертанъ отъ физиката, се опи­
таме да помислимъ за неговото начало, ние ще изпаднемъ въ
недоумение.
Тука сж възможни две решения: или светътъ е безнача-
ленъ и сжществува въ едно безконечно големо число векове
време, или светътъ е започналъ въ единъ определенъ моментт *
И двете тези решения не могатъ да се приематъ отъ уче­
ните.
П р о ц е с ъ т ъ з а р а з п р ъ с в а н е т о на е н е р г и я т а е
краен ъ процесъ,
той се извършва въ течение на единь безконеченъ периодъ
отъ време, следователно, той требва вече да е на свършване, и
смъртьта на топлината требва вече да настжпи, обаче, ето че
тя не настжпва! •.
Да предположимъ сега, че светътъ е започналъ въ некой
определенъ моментъ. Но вероятностьта за такога събитие е
толкова малка, че само некое чудо може да ни даде такъвъ
фактъ.
„Допущането на това положение, — казва знаменитиятъ
физикъ Нернстъ, — че всичко произлязло въ света и почнало,
така да се каже, въ единъ определенъ день и къмъ единъ
други определенъ денъ ще свърши, се явява до такава сте-
певь неправдоподобно, че всека теория, която води къмъ та­
кива заключения, ние требва да я сметаме до голема степень
невероятна “. Получава се по този начинъ магически кржгъ —
законътъ за ризпръсване на енергията, ужъ неоспоримъ, а из­
водите и заключенията отъ него абсурдни I . . ,
Т р е б в а , с л е д о в а т е л н о , д а се п р и е м е , че з а к о н ъ т ъ
з а р а з п р ъ с в а н е на е н е р г и т а н е м а у н и в е р с а л н о
приложение.

125
Този законъ може да е веренъ за „нашия* свЪтъ, но ние ня­
маме основание да вярваме, че този „нашъ* св1>тъ обхваща
делата вселена. По-вероятно 4е да се предположи, че сжще-
ствуватъ и други светове, кждето действуватъ и други за­
кони не като нашите и кждето покрай разпръскването на енер­
гията има и закони за събирането й. Ние наблюдавахме до
сега само разпадането на материята, разложението на атомите,
но има и дела школа учени, начело съ Миликанъ, която мисли,
че некжде далече въ космическото пространство сжществу-
ватъ други физико-химични условия, които благоприятствуватъ
за създаването и построението на нови атоми и че, като едно
проявление на тези процеси на зараждаща се материя, се
явяватъ онези тайнствени космически лжчи, които сега се изу-
чаватъ отъ учените. И тъкмо отъ тези непознати намъ източ­
ници нашиятъ свЬтъ черпи енергията, която кондензира него­
вата пръсната енергия.
В ъ п р о с ъ т ъ з а н а ч а л о т о и к р а я на с в е т а , по т о з и
начинъ, остава неразрешенъ.
Той е билъ поставянъ и въ други плоскости, въ връзка и съ
други наблюдения и теории, но всеки пжть щомъ като уче­
ните приемали за универсални законите, които сж установени
отъ изследваните на земята, те неизбежно сж дохождали до
абсурдни заключения. Обаче поставянето на този въпросъ се
оказа доста полезно, защото доведе до разширението на нашия
кржгозоръ и ни научи да се отказваме отъ бързи и катего­
рични заключения, като ни припомни следните мисли: „Смири
се гордий човече! Защото ти си слабъ да разгадаешъ тайн­
ствения и чуденъ миръ, който те заобикаля и въ който така
ясно се чувствува присжтствието на божествения разумъ, къмъ
чиито предели се стреми земниятъ човешки разсъдъкъ, на­
ближава ги и никога не ги достига. М. И. С.

Защо не е достжпенъ Монтъ Еверестъ

Неколко отлично организирани и запасени експедиции въ
последните години напусто се мжчатъ да стжпятъ на най-ви­
сокия върхъ на земята — Монтъ Еверестъ (Гауризанкаръ),
стръмниятъ скалисгъ масивъ, на който е покритъ съ вечни
снегове и гледчери. Изчислено е, че той е високъ 8,882 метра.
На такава височина въздухътъ е много редъкъ и на са-
миятъ върхъ атмосферното налегане е само 260 милиметри.
Въ въздуха на Монтъ Еверестъ има три пжти по-малко кисло-
родъ отъ въздуха при морското равнище. Поради това горе­
нето въ дробовете, така необходимо за живота, не се из­
вършва напълно. Въпреки това некои смелчаци сж достиг­
нали до 8,000 метра височина. Този успехъ се дължи на

126
 аклиматизацията, придобита отъ дълговременно пребиваване на
големи височини.
Големи части отъ Монтъ Езерестъ сж стръмни мъртви
склонове и пропасти, прорезани отъ огромни пукнатини, ши­
роки по няколко метра и дълбоки няколко стотици метра.
^Постоянните ветрове сж изгладили скалите и ледените имъ
обвивки, като стъкло и катеренето е извънредно трудно и
опасно. Температурата е твърде низка. Невъзмзжно е да се но­
щува, освенъ въ лагерътъ, отъ които тръгва експедицията въ
последния день, защото никой не може да носи теченъ кисло-
родъ за повече отъ 12 часа. Членовете на експедициите се
обличатъ въ кожи и то доста дебело, което затруднява дви­
жението, което и безъ това е тежко.
На върха времето постоянно се мени. Следъ неколко
часа прекрасно планинско слънце се извива такава снежна
буря, съ катастрофателни лавини, че живота става невъзмо-
женъ.
И най-добрите алпинисти, за които качването на Монбланъ
е удоволствие, сж немощни предъ суровия и жестокъ Монтъ
Еверестъ. Най-храбрите отъ техъ влизатъ въ маритологията
на хималайския връхъ, която всека година увеличава своето
съдържание.
v Смелите изследователи Малари и Ирвинъ преди две го­
дини беха стигнали, предполага се, на около 200 метра отъ
върха, но т е не се върнаха, т е сж изгубени безследно въ
ледените пригръдки на непобедимия великанъ.

Теоремата на Ферма
Има три задачи, завещани ни отъ древните математици, които
чакатъ и до сега своето разрешение: 1) квадратурата на кржга,
2) удвояването на куба и 3) трисекцията на жгъла. Въ по-ново
време къмъ тези задачи се прибавя задачата на Ферма.
Примамката за опитване разрешението на първите три за­
дачи е била „славата“, а за последната, освенъ славата и голе-
мата парична награда.
Тази последна задача, наречена обикновено Теорема на Ферма,
се състои въ следното:
Сборътъ отъ еднаквите степени на две цели и положителни
числа не може да даде трето дело и положително число, подиг-
нато на сжщата степень, ако показательтъ на степеньта е цело
число и по-големо отъ 2. Или това алгебрично може да се из­
кази така: ап-}-Ьп = с п, кждето а и b сж. цели и положителни
числа, п е положително цело число и по-големо отъ 2. Да се
докаже, че с не може да бжде цело # положително число.

127

/
 Създательтъ на тази теорема е известниятъ италиански ма-
тематикъ Пиеръ Ферма (1595— 1665 г.) Той е билъ математикъ
по призвание и е пишелъ своигЬ творби тамъ, кждето го сварвало
вдъхновението: по капрата на файтона, по перилата на мостове,
по стени, по тротоари и др. Много отъ съставените отъ него за­
дачи и разрешения се срещатъ по празднигЬ полета на разни
книги, кждето следъ неговата смърть сж намирани и събрани.
Такава е била участьта и на въпросната теорема. Както
е чегЬлъ една книга, той написалъ върху билото поле следното**
йп-\-Ьп =. сп. И прибавя: „Азъ намЪрихъ единъ много простъ и
лесенъ начинъ, чрезъ който доказвамъ, че това равенство е не­
възможно за ц-Ьли и положителни значения на числата. Но правд-
ното м^сто привършва, за да мога да го напиша . .
Това е всичко, което Ферма е оставилъ за теоремата си*.
Следъ неговата смърть (1665 г.), по починъ на негови уче­
ници, биографи и почитатели, се започва събирането на цялото
негово научно богатство. Съ големи усилия най-после сж ус­
пели да събератъ всички останали Оть Ферма изследвания и до­
казателства съ изключение, обаче, само на споменатата му вече
теорема.
И до сега опитите да се разреши тази задача, не сж дали
никакви резултати, затова и тя е турена къмъ класическите не­
разрешими задачи.
Но за тази задача ни се казва отъ самия Ферма, че е разре­
шена отъ него. Да се съмняваме въ неговата искреность, е нео­
снователно! Остаза едно, и то е, че Ферма действително ^ наме-
рилъ този тъй търсенъ начинъ, но той не се е досетилъ да го
запише. И това ни дава основание да се надеваме, че тази тео­
рема не е неразрешима, и като така, все може да се очаква единъ
день да чуемь, че нЪкой „щастливецъ" е получилъ „славата“ за
неразрешимата задача и обещаната парична награга отъ 100,000
златни марки, отпустната отъ учениятъ и богатъ меценатъ нЪмецъ
Паулъ Волфокелъ, въ 1907 г., отъ която се е образувалъ спе-
циаленъ фондъ, който все продължава отъ тогава да расте.
Съобщава Б. Балиновъ

Нашйятъ животъ е едно преживяване. Той е толкова дълъгъ,

доколното включва въ себе* си преживявания.
*
$ *
Всичко отъ което имаме нужда, можемъ да купимъ за малко
пари, само излишноститЪ сж скжпи.
*
* *
Не осжждай ближния, до като не си билъ въ негОвигЬ ус­
ловия.

128
Фаренхайтъ
Вече минаватъ 250 год. отъ рождението на Габриелъ
Даниелъ Фаренхайтъ, синъ на скроменъ търговецъ, комуто
пръвъ се удало да намери практически начинъ за измерване
топлината. Кой не е слушалъ за измерване на температурата
.по Фаренхайтъ*, начинъ употребяванъ и до днесъ у англо­
саксонските народи.
Фаренхайтъ е роденъ въ Данцигъ (16 май 1685 год.) въ
семейството на единъ немски търговецъ. Интересувайки се
още отъ детинските си години отъ естествените науки, и
оссбено отъ физиката, той си задалъ за целъ да намери прак­
тически инструменти за измерване степеньта на загреването,
т. е. това което ние днесъ наричаме температура. По точно
казано принципътъ на термометъра е билъ откритъ вече отъ
Галилей още въ началото на XVII векъ, но неговия приборъ
напълненъ съ спиртъ и практически малко полезенъ, не билъ
известенъ почти никому.
Фаревхайтъ пръвъ се е досетилъ да отчита колебанията
на температурата вместо съ течность съ живакъ. Оставало
само да се градуира термометъра, т. е. да се намерятъ две
точки: най висока и най-низка и да се раздели разстоянието
помежду имъ на произволно количество равни помежду си
части — „градуси*
Коя точка да се вземе за най-низъкъ пределъ, т. е. за
нула? Едно случайно обстоятелство дало поводъ за това. Въ
1709 год. когато Фаренхайтъ работилъ своята скала, въ Дан­
цигъ зимата била изключително сурова. Предполагайки, че по-
низка температура нема да му се удаде скоро да наблюдава,
Фаренхайтъ поставилъ нулата на най-ни8кото место, до което
слезълъ живачния стълбецъ. По днешното наше изчисление
то съставлява — 32° С. За втора точка температурата на то­
пенето на леда — той означилъ съ 32° С, а като трета основна
точка — температурата на човешкото тело, която той отбе­
лязва съ 96°. По тази скала температурата на кипенето на
водата се пада на 212°. Разстоянието между двете точки (за­
мръзването и вриенето на водата) той разделидъ на 180
равни части — „градуси на Фаренхайтъ**.
Фаренхайтовиятъ термометъръ се употребява и днесъ
заради неговите две удобства: 1) неговата нула е много низка
и не става нужда да се употребява знака минусъ; 2) деле­
нията (градусите) му сж малки и не става нужда да се от*
читатъ части отъ градуса.
Двадесети години по-късно въ 1730 год. французкиятъ
физикъ Реомюръ дошелъ до заключение, че по-удсбно е да

129
 вземе за крайни предали на скалата точките на замръзването
и кипенето на водата, като разстознието помежъу имъ раздЪ-
лилъ на 80 градуса. И най-после въ 1742 г. шведскиятъ ученъ
Целзий превелъ тая скала къмъ десетичната система, като
разд'Ьлилъ разстоянието между двете точки, не на 80, а на
100 части. Това сж тъй наречените „целзиеви градуси" съ
които си служимъ и до днесъ.
Интересно е да отбЪлежимъ, че англо-саксонските на­
роди упорито се придържатъ къмъ скалата на Фаренхайта, не-
гледайки на нейните неудобства. Водата, по неговия термо-
метъръ, кипи при 212°. Температурата на болния може да скочи
до 104°.
Най-употребявания въ Европа и въ науката е целзиевия
термометъръ. Фаренхайтовиятъ се употребява главно въ Англия
и Америка а. Реомюровиягь въ Швейцария и Русия.

Родители, които нищо ненаучватъ отъ своите деца, не

могатъ да научатъ на нищо своите деца.
*
* ■ * *
Само. такива книги иматъ ценность, които те раководятъ
въ живота.
** *
Помагай на онзи, който самъ иска да помогне на себе си.
** *
Никой не бива да подпомага ленивците, вечно оплакващите
се, безделниците, нерешителните.
*
* *
Книгите ни въвеждатъ въ най-доброто общество; те ни за-
познаватъ съ най-големите умове на всички времена.
JL 1 "л ~ ■ *
* *

Не е важно да знаешъ много нещо, а да знаешъ едно нещо,

но основно и да знаешъ да си служишъ съ него. Ето кое е
важното.
** *
Колкото единъ човекъ е по-м лдъръ, толкова е по-скроменъ.
Надутите глави са винаги праздни — това е истината.

130 ш
Проф. Максъ Планкъ.

ОсновнигЬ принципи при

научнигЬ изследвания
Всека една научна идея, която се поражда въ мозъка на
^единъ иследователь, е свързана съ некое конкретно лрежи~
в оване съ никакво откритие или наблюдение, И точно сега на­
шата съвременость, която е богата съ нови и едно следъ дру-
хо ндпреварващи се събития, предлага особенно благоприятни
условия за развитие и установяване на нови идеи.
Днесъ на отдЪлниятъ изследователь не е възможно да
обхване непосредствено всички области на науката, макаръ и
непълно съвършено. Заради това пъкъ, това толкова повече
требва да изискваме, щото днешния изследователь да се чув­
ства като напълно у дома си поне въ една область, и тамъ
да има самостоятелно и оргинално схващане.
Това, обаче, въ никакъвъ случай не означава, че на една
нова научна идея едва тогава ще требва да и се отдаде се­
риозно внимание, когато тя окончателно е доказала правото
на своето съществуване. Дори не би требвало да се изисква
щото тя предварително да притежава единъ ясно понятенъ
смисълъ. Ние също не требва да забравяме, че често пъти
точно идеите съ неясно установенъ смисълъ с ъ били, които
съ дали на нуката подтикъ за най-големи постижения. Така
напримеръ, отъ идеята за „еликсиръ на ж и в о т а и л и тази
за добиване на злато по нзкуственъ начинъ, произлезе ,днеш­
ната наука, наречена химия; отъ идеята за „перпетумъ мобиле*
— разбиране за понятието енергия; отъ идеята за движение на
атомите по образеца на планетите, произлезе атомната физи­
ка. При по-подробно наблюдение не е трудно да се види, че
всека една малка наука е започнала своите изследвиния не
върху нейните начални ззкони и прояви, но, така да се каже,
некъде по средата, и отъ тукъ, съ по-големи или f по-малки
трудности, безъ особено ясни изгледи за едни съвършени край­
ни резултати, да се развива и оформя понататъкъ.
Науката борави съ понятия, които тя не е намерила
предварително готови, но е требвало по изкуственъ начинъ да
СИ ги сдздаде, при което е могла постепено да ги усъвърцден-
ствува. Тя черпи отъ живота и обратно, влияе на самия *жи-
вотъ. Науката получава своя импулсъ, своята същности и свое­
то признание отъ идеите, които владеятъ въ нея. Йцено по­
следните съ, които поставятъ иа изследователя проблемътъ,

131
който по нататъкъ непрестанно го потиква къмъ работа, кой*'
то му отваря очите, за да обясни правилно добития резул­
тата. Резултатите сж въ сжщность, които правятъ експермен-
таторътъ — физикъ, хронологиста — историкъ, експерта на
старинни ръкописи — филологъ. Въ този случай не се касае-
само до въпроса, дали една идея е истинска, или фалшива,
но предимно важно е това, дали тя дава условия за по-ната­
тъшна плодотворна работа. Защото, както и въ всачки обла­
сти на културното развитие, сжщо така и въ науката, рабо­
тата е единствениятъ незаблуждаващъ критерий за здравия
смисълъ на успеха, както и въ живота на отделния индивидъ^
така сжщо и въ този на общностьта. О.

Лабораторна практика;
1. Опити съ електрическия токъ
V

Съ настоящатата ни статия ще запознаемъ младите ни чи­

татели, любители на електротехниката и радиотехниката, съ не-
колко на иръвъ погледъ прости явления, които обаче, съ малко
повечко мисъль и похватность биха намерили широко приложе­
ние въ лабораторията на любителя и техника.
Често въ практиката ни сж потребни най-различни токове
— Прави или променливи, съ различни напряжения и сила. За да
улеснимъ читателите ни въ заниманията имъ, ще имъ посочимъ:
1) единъ твърде простъ начинъ за понижаване силата и напреже­
нието на променливия и правия токъ отъ градската мрежа, и то
въ доста големъ обхвата; 2) единъ съвсемъ простъ изправителъ
на по-слаби токове, който ако се направи въ по-големъ ма-
щабъ, ще може да изправя и по-силни такива.
Съ първия уредъ ще можемъ твърде просто, безъ ника-
къвъ трансформаторъ и реостата, да си подберемъ необходимото
ни напрежение и сила на тока, а съ електролитния ни изправи­
телъ ще можемъ да го изправимъ — ако работимъ съ промен-
ливъ токъ, а ни требва правъ.
Апаратътъ се състои само отъ едно реотаново съпротивление,
съ Омажъ равенъ на половината (или малко по-малко) отъ онова,
нуждно за градската мрежа, за да не се консумиратъ повече
отъ 2 ампера — нещо, което би могло да претовари предпа­
зителите.
Неколко метровата реотанова жица (фиг. 26), намотаваме; на
спирала —като пружина, съ диаметъръ около 7—8 мм, и съ помощьта
на неколко по-дебели телчета отъ железо я закрепяме на 7—8 см-

132
■

надъ подложката (както е показано на фигурата). Ако реотано-

вата спирала излезе по-дълга можемъ да й дадемъ подкововидна
форма — както е дадено на фигурата. Необходими ни сж

Фиг. 26.

още и два плъзгача съ които ще отвеждаме електрическия токъ.

Такъвъ е даденъ сжщо въ долния дЪсенъ ж гълъ на фигутата.
Естествено, нуженъ ни е още и шнуръ съ щепселъ за контакта.
При работа съ апарата, свързваме краищата на реостата съ
шнура отъ контакта, така че електрически токъ отъ градската
електрическа мрежа да минава презъ цЪлото съпротивление. Въ
зависимость отъ разстоянието межди двата отводни плъзгача
и отъ средното имъ разстояние до отрицателния край на рео­
тана (при правъ токъ въ мрежата) се измЪнятъ съответно на­
прежението и силата на отведения токъ.
Добре е при такива опити да се следи винаги силата на
тока въ съпротивлението, като не се допуска никога силно на-
ов^тляване на реотана, като за контрола на получения токъ се упо­
требява единъ галванометъръ. Урадътъ за който говоримъ до сега
може да бжде напълно замЪненъ отъ едно електрическо кутлонче,
каквото и той въ сжщность представлява. - Сжщия той може-да
бжде употребенъ вместо реостатъ, при всеки другъ - по слабъ из-
точнике на токъ, наор.: -акумулаторъ, батерия, динамо или еле-
ментъ, а сжщо така и-следъ трансформаторъ или реостать. Ос­
троумието и практиката ще му намерятъ много места въ игрите
и забавите на читателите ни.
При нужда Отъ правъ токъ можемъ да използваме пониже­
ния такъвъ като го пуснемъ да мине презъ единъ електроли-
тенъ изправителъ, състоящъ се отъ два електрода — алуминиевъ
и вжглененъ, потопени въ стъкло вода, съдържаща разтворенъ
ИагСОз*. Алуминиевия електродъ е въ видъ на листъ или цилин-
дъръ и се свързва съ реотана. ГолЪмината му е въ връзка съ
силата на протичащия презъ него токъ. Необходимъ ни е стък-
ленъ сждъ съ вмЪстимость около 0,5— 1 л. вода, въ която се раз^

133
твОрйТЪ o rb 5— 10 Лъжички Na^COy При продължително действие
разтвора се загрЪва. Ето защо добре е съда да се постави въ-
другъ, съ студена вода, отъ която да се охладява.
Предоставяме всичко останало на любознателните ни чита­
тели, които разполагайки’ съ йрйт^жайайите отъ техъ материали,
познания и вдъхновение, ще съумеятъ да използватъ и разрабо-
тятъ даденото отъ насъ, и да го нагодятъ къйъ собствените им*ъ.
нужди.
Б. К.

И. Нощна лампичка за часовникъ

На нощната масичка до леглото вие поставяте часовникъ си,
за да се справите съ него при разни случаи: заболяване, при п ъ ­
туване, земетресение, тревога и др. Събуждате се, но виждате че
е тъмно, а е нуждно светлина, за та се справите съ вашия часов—
никъ. ■*— Да драскате кибритъ и палите Лампа и свещь е по
сложна работа. Ето тукъ ще ви дадемъ напътване какъ да си
направите едно много удобно приспособление за нощно осветле­
ние на часовникъ, билъ той ръченъ или будилникъ (за маса).
Първо требва да си направите патронъ (фасунга) за зак­
репване на лампичка отъ джебно фенерче. За изработването наь
патрона постъпвате по начинъ, показанъ на фиг. 27 илн 28.

ТЛШл

Фиг. 27.
Фиг. 28.
После си изработвате дървено сандъче* съ размери каквнто
пожелаете и форми, показани на фиг* 29 и 3 0 .4
Фиг: 20 ни дава ясна представа какъ требва да е напра-
венъ уреда, за да мо>ке като се натисне бутончето (А), да сввтие
лампата и осветли циферблата на часовника, а като се пусне бу­
тончето* да огасие лам пата.1 НашийТъ младъ електро-те^ никъ мо­
же да използува или тока отъ електрическата мрежа, съ съотве-

134 \
 тенъ трансформаторъ (поставенъ вжтре въ сандъчето), или да1
използува батерийна отъ сухи елементи, поставени вжтре въ сан­
дъчето.
Фиг. 30 ни дава представа какъ требва да се направи уреда,
за да може да се пали и огасва лампата чрезъ бутонъ, прикре-
пенъ за края на дъ л ъ гъ двуж ичень ш нуръ, който води отъ ма­
сичката, к ж дето е будилника (или ржчния часовникъ) д о леглото,
ако тя е малко отдалечена отъ леглото.
Такова сандъче съ батерийна, лампа и ш нуръ съ бутонче
(или само бутон ч е на сан дъ ч ето) м ож е да се пренася лесно о т ъ
едно мЪсто на д р у г о .
А ко на сандъ ч ето се д а д е красива външность, този у р ед ъ
мОже да служ и и като ок р аса на нощ ната масичка.
Ние препорж чвам е на нашитЪ млади читатели-електротех­
ници да си нзработяти т о зи у р е д ъ , о т ъ к о ет о ще се п од сетя тъ
да си изработятъ и д р у ги ценни приспособления, к ои то гЬхнитЪ
нуж ди ще имъ п о д ск а ж а т ъ .

Фиг* 29. Фиг» 30*

Достоевски привежда въ „ Дневника на птсателя" турската по­

говорка: „Ако ти си тръгналъ къмъ цельта си и захванешъ да с е
спирашъ изъ пжтя, за да хвърлящъ камъни върху кучетата» които
те лаятъ, нЪма никога да стигнешъ д о цельта си"»

V § й | •• .,.*•» .. . * * * V.V. ■ • V.

Нещастието на едни би било по*малко» ако щастието на други

не би било тъй очебиещо» ч

185
 ^ъяш ит шм въпросъ. — Щ о е това
Р С г ^ # И ”жива торпила“?

it ® id ® ip ш
яшшшшшшшшшшяшшшяшшшшшшшшшшшш влиза човекъ, за да я управлява
и насочва къмъ противника, като
по този начинъ ударътъ е сигуренъ. Разбира се* че такъвъ човекъ
е предварително обреченъ на смърть при избухването на торпилата.
Когато японското министерство на флотата, презъ 1938 г. съ­
общи, че търси 100 доброволци за изпробване на това бойно орж-
жие, на този апелъ се отзоваха не 100, а 30,000 японци.

Въпросъ. — Щ о е това „дж ебна подводни ца“?

Отговоръ. — Това сж съвсемъ малки подводници (дълги
около 10 метра), съ екипажъ отъ двама души! единъ офицеръ и
единъ морякъ. т е носятъ по две торпили и нЪколко стотинъ кило­
грама експлозивъ* ТЪзи подводници се носятъ върху по-големи мор­
ски единици. Когато дойде момента да действуватъ, тЪ се пускатъ
въ водата и се насочватъ къмъ неприятеля. Следъ като хвърли
двете си торпили капитанътъ на тая малка подводница очаква ре­
зултата. Ако требва да се нанесе последенъ решителенъ ударъ, ка­
питанътъ насочва подводницата си право къмъ обекта и съ голямото
количество експлозивъ, който носи съ себе си, осжжда на смърть
както себе си и другаря си, така сжщо потапя съ сигурность и не­
приятелския корабъ.

въпросъ. — И знамерена ли е хартия, която д а

не гори?
Отговоръ. —- Преди известно време германските химици
сж зарегистрирали свой патентъ, който дава единъ новъ начинъ за
приготовляване на хартия и текстилни произведения, които да не се
горятъ. Това техно откритие е смесь отъ амониеви соли и веще­
ства употребявани до сега, за загасване на пожарите, които сме­
сени въ кашата на книгите, я лравятъ незапалителна.

въпросъ.—Правятъ ли се опити за фотографиране

на мисъльта?
Отговоръ. —- Както въ миналото сж правени подобни
опити, така и сега се правятъ въ Америка, а сжщо и въ Франция,
с ъ специаленъ епаратъ.
Когато човешкия мозъкъ работи, той излжчва електромагнитни

136
вълни съ извънредно слабъ волтажъ (0 001 отъ волта), който обаче се
усилва, поср^дствоиъ радио лампи).
При ебсолютенъ покой, мозъчното излжчзане се изразява въ
права линия. При най«слабо напрежение, предизвикано отъ каквито и
да било причини, линията приема различни форми, споредъ това, дали
чувствата сж били силни или слаби. Радостьта, страхътъ, ужасътъ,
всЪкв човешка мисъль си иматъ определена фврма на записване.
Разбира се, че въ тази насока има още много да се работи*

Въпросъ. — Защ о презъ зимата, когато е много

студено, като се допрем ъ д о металенъ предметъ, рж-
ката ни залепва за него?
Отговоръ. — По ржчата ни винаги има малко или много
влага. Допремъ ли се до силно изстуденъ металенъ предметъ, тази
влага замръзва и отъ това ржката залепва до предмета.

Въпросъ. — На каква височина се 6Ъ изкачилъ

проф. Пикаръ съ балонъ и какво е било атмосферното
налагане тамъ?
Отговоръ. — На 16,000 м. Атмосферното налагане тамъ
се е оказало само 76 мм. (а нормалното такова при морското равнище
е 760 мм.).

Въпросъ. —! Какъ се изпитва бждещ ия летецъ

за издържлиаость въ високитЪ области на атмосферата?
Отговоръ. — Днесъ, въ Германия, всЬки младежь, преди
да се качи дори на учебенъ самолетъ, требва да мине презъ кама*
рата на низко налагане и да бжде освидетелствувана споСобностьта
му за стратосферна издръжливость.
Въ камарата на низко налагане сЬдятъ летеца и лекаря, кж*
дето последния (който диша кислородъ) следи всички прояви и раз*
витие на така наречената „стратосферна болЪсть" у младежа, лодъ
влияние на постепенното разредяване на въздуха въ камарата.

Въпросъ. — Какъ най-опростено м ож е д а се схва­

ща тайната на „смъртьта** и „живота?
Отговоръ. —— Механизмътъ на живота може да се раз­
глежда като единъ дълъгъ редъ отъ .връщателни“ процеси: умора
— почивка, умора—почивка и т. н.
Обаче, при редуването на тези процеси, умората не се покрива
напълно отъ почивката, защото числото на биологическите умори е

3 137
по голямо отъ числото на почивките. И тъкмо тука се свежда меха­
низма на смъртьта.
И тукъ се явява въпроса — не може ли да се направятъ всички
жизнени процеси „връщателни“, т. е** уморената тъкань да може ви­
наги и отново да се възстанови въ своето начално състояние съ
почивката.
Научната мисъль вече работи въ това направление) и е въз­
можно да се създадатъ фактори, при които, макаръ и да не станемъ
безсмъртни, значително да можемъ да продължимъ живота си до
неговите естествени граници.

В ъ п росъ . —■ Щ о е това галванизацйя въ м еди­

цината?
О тговоръ . — Използуването на правия електриченъ токъ
въ медицината, се нарича галванизация.

Въпросъ. — Щ о е това ф арадизация въ меди­

цината?
О Т Г О В О Р Ъ . — Използуването на променливия токъ въ ме­
дицината, се нарича фарадизация.

Въпросъ. — Щ о е това арсонвализация въ м еди­

цината?
Отговоръ. — Използуването на високофреквентнитЪ (до
1,000,000 трептения въ секунда, съ малка сила и високо напрежение)
токове въ медицината, се нарича арсонвализация.

Въпросъ* — Щ о е това диатермия въ м едици­

ната?
Отговоръ. — Използуването на високофреквентните токове
(до 1,000,000 трептения въ секунда, съ голема сила на тока и малко
напрежение) въ медицината, се нарича диатермия.

Не казвай за никого нищо, което не би могълъ да кажешъ,

въ негово присжтствие* Не прави бележки относно другите, за които
знаешъ, ако имъ бждатъ предадени веднага ще предизвикатъ тях­
ното неприятелство къмъ тебе или пъкъ ще увредятъ интересите имъ.
* * *
Ако съмъ н^що, въ което твърдо се съмнявамъ» това съмъ
постигналъ чрезъ работа. — Нютонъ.

138
Небето презъ мартъ, априлъ и май4’)
С л ъ н ц е т о на 21 мартъ,
астрономично начало на про*
лЪтьта, въ 8 ч. 11 м. влиза
въ знака О в е н ъ ; на 20 ап­
рилъ, въ 20 ч. 15 м. влиза въ
знака Т е л е ц ъ ; на 21 май,
въ 19 ч. 50 м. влиза въ знака
Б л и з н а ц и . ИзгрЪвигЬ и за-
лЪзит-fc на Слънцето, сяицо и
дължината на деня, могатъ
да се отчетатъ за София отъ
следната таблица:
И з г р Ъв ъ Дължина 3 а л Ъз ъ
1942 г. на Слънцето на деня на Слънцето
Мартъ 1 7 ч. 4 м. 11 ч. 11 м. 18 ч. 15 м.
V
» И 6 ч. 49 м. 11 ч. 37 м. 18 ч. 26 м.
п 21 6 ч. 30 м. 12 ч. 9 м. 18 ч. 39 м.
п 31 6 ч. 14 м. 12 ч. 36 м. 18 ч. 50 м.
Априлъ 1 6 ч. 10 м. 12 ч. 42 м. 18 ч. 52 м.
я 11 5 ч. -53 м« 13 ч. 11 м. 19 Ч. 4 м.
я 21 . 5 ч. 37 м. 13 ч. 39 м. 19 ч. 16 м.
9 30 г. ч. 24 м. 14 ч. 1 м. 19 ч. 25 м.
Май 1 5 ч. 23* м. 14 ч. 3 м. 19 ч. 26 м.
Я 11 5 4 . v 9 м. 14 ч. 28 м. 19 ч. 37 м.
Я 21 4 ч. 59 М . 14 ч. 49 м. 19 ч. 48 м.
ft 31 4 ч. 52 м. 15 ч. 5 м. 19 ч. 57 м.

Фази на луната:
Ч. М. ч. м. ч. м.
Пълнолуние 3 мартъ (17 42); 1 априлъ.(14 32); • • • • 1» •
Последна четвъртъ 10 „ ( 0 0); 8 . ( б 43); 7 май (14 13):
Новолуние 17 „ ( 1 50); 15 „ (16 зз); 15 „ ( 7 45);
Първа четвъртъ 25 „ ( 2 l); 23 „ (20 зо); 23 „ (11 и);
Пълнолуние • • • • * • 30 „ (23 59): 30 „ ( 7 29):
Затъмнения п р езъ мартъ, априлъ и май (1942 г.)
1. Пълно лунно затъмнение на 3 мартъ, отъ България видимо
отъ начало до край. Начало на затъмнението 0 ч. 31*4 м., край 4 ч. 11*6 м.
2. Частично слънчево затъмнение на 16— 17 мартъ; оуъ Бъл­
гария невидимо. •
щ * ^ г -' %
— ....... I ■■ .. " ,|
*) Отъ Астрономичния календарь за 1942 год. отъ Д-ръ Вл. К.
Христовъ, който съдържа освенъ обикновения черковенъ календаръ,
но и изгр-Ьвит-Ь и залЪзитЪ на Слънцето, Луната и видимитЪ планети*
Цената му е 10 лв. Доставя се отъ автора му, сжщо и отъ редакцията
на списанието „Наука и животъ“.
ЗАДА4И СЪ
< r

З а_ д а ч а 357. Двама
Г
бащи и двама синове, като отишли на
ц
ловъ, убили три заяка. [При подялбата се указало, че [всЪки ло-
вЪцъ получилъ цЪлъ заякъ. Какъ е възможно това ?
З а д а ч а 358. Яйфеловата кула въ Парижъ е висока 300
метра* Тя ц%ла е направена отъ желЪзо и за нея е изразходвано
8,000,000 кгр. желязо* Единъ желЪзаръ искалъ да направи точенъ
желЪзенъ моделъ на тази кула, но да тежи само 1 килогрвмъ. —
Колко ще бжде високъ този моделъ ?
З а д а ч а 359. Продаватъ се две дини отъ единъ и сжщи
сортъ. Едната има окржжность 60 см., а другата 50 см., за първата
се иска цена наполовина по-висока, отколкото е цената на втората.
Коя диня е по*износно да се купи?
З адач а 360 (повторно зададена, понеже никой не е далъ вЪрно
решение). ГазовитЪ молекули се намиратъ въ непрекжснато право­
линейно движение. Когато претеглимъ даденъ обемъ газъ, получе­
ното тегло ще представлява ли сумата отъ теглата на всички негови
молекули? — Напжтване: Да се разгледатъ, по отдЪлно, какво уча­
стие ще взематъ молекулите, които се движатъ надолу, нагоре, хо­
ризонтално и наклонно къмъ стените.
Премята на тази задача е много-ценната книга „Земята И
небето“, съ много илюстрации, цена 45 лвс

Р еш ение на зад* 352. Димътъ отъ цигара има тегло. За

да определимъ колко е това тегло, претегля се цигарата преди да
се запали. Следъ изпушването на цигарата, се претегля събраната пе-
пелъ. Разликата отъ първото и второто тегло ще ни даде колко тежи
димътъ отъ цигарата.
Реш ение на з а д . 353. Можемъ, и ето какъ. Да предполо-
жимъ, че съ пръстъ натискаме върху блюдото на везни съ сила
300 грама (или 0*3 кгр.). Яко съ сжщата тази сила наГискаме една
игла, на която връхчето има радиусъ, напр. 0*1 мм. или 0*01 см.;
площЬта на това кржгче ще бжде /7г2, т. е. около 3.0*012=0*0003 см2*
Огъ тукъ на единъ квадр. сантиметълъ (колкото е площьта на
която натъска пръста) ще се падне 0 3 10*0003= 1000 кгр.
 Следователно, получването на това голймо налагане става като
намаляваме плошьта, върху която се произвежда налагането. По този
начинъ и (насекомите, съ тънкото си хоботче, пробиватъ кожата и
ципицитЪ на клетките, за да си добиватъ храната.
Реш ение на зад. 354. Дко означимъ числото на братята
съ Xj а това иа сестрите — съ у, получаваме следните уравнения :
х — 1 = у Като решимъ тази система уравнения, получаваме:
4 и у = 3, т. е. братята сж били 4 а сестрите 3.

Реш ение на за д . 355. Понеже никой не е далъ пълно и

в%рно решение на тази задача, редакцията я поставя на ново раз­
решаване (като зад. 360, съ малки нвпжтвания) съ хубава премия.
Реш ение на за д . 356. Топката, хвърлена въ противна страна
на движението, лети къмъ другото момче така, че загубата отъ ско-
ростьта се наваксва отъ скоростьта, съ която се приближава про­
тивното момче къмъ топката. Топката хвърлена по посока на движе­
нието, догонва момчето, което се отдалечава съ скорость каквато
има влака. И таке и въ двата случаи топката се движи така, като
че влака е неподвиженъ, но при условие, че влака се движи право­
линейно и равном ерно.

ВЪрнО реш ение на задачи 352, 353, 354, 355 и 356 сж дали:
1. Д. Тодоровъ, VI кл.— Хасково (352, 354, 35б); 2. Ив. Караивановъ,
VI кл.— Ст. Загори (352, 354, 35б); 3. С. Рангеловъ, V кл. Техн. у-ще.
—Радомиръ (354, 35б); 4. И. Станчевъ, IV кл. Техн. у-ще—Радомир?»
(356); 5. Д. Пчелински, Vill кл. IV м. г. — София (352, 353, 354); 6. Д.
Длексиевъ, VI кл. VII м. г.—София (352); 7. Др. Ивковъ, V111 кл. IV
м. г.—София (352, 354); 8. Б. Мъгловъ, VII кл.—Ст. Загора (352, 353,
354); 9. К. Кжсцаневъ, VII кл. — Гор. Оряховица (352, 353. 354, 356);
10. Хр. Цексвъ. V кл. Мех. т. у-щ е— София (352, 353, 354, 356); 11.
Цв. Първановъ, 111 кл. Духовна семинария— София (352. 353, 354, 356);
..12. К. Владимйровъ, 111 кл. Духовна семинария—София (352, 353, 354.
356); 13. Ив. Велиновъ, V кл. Техн. у-ще—Радомиръ (354); 14. Т. Сла-
веевъ, VI кл. VII м. г.— София (352, 354, 35б); 15. М. Спировъ, Vll кл.
—Кюстендилъ (352, 354); 16. Ив. Руповъ, VI кл.—Ловечъ (354); 17. К.
Димитровъ, VI кл.—Хасково (35б); 18. Д. Георгиевъ, 111 кл. V прогимн.
—София (352, 353, 354, 35б); 19. Т. Петроновъ, VI кл.—Пловдивъ (354);
20. Н. Славовъ, VIII кл.—Попово (354); 21. Я. Тодоровъ, VI кл.—Хар-
манлий (352f 354); 22. С. Днтовъ — с. Гължбовци (352, 354); 23, Ив.
Петкановъ, Технич. у-ще—Габрово (352, 353, 354, 35б); 24. Г. Савовъ,
у«*къ— Н. Загора (354): 25. Д. Поповъ, Vill кл.— Бургазъ (352, 353, 354,
35б); 26. Ил. Куковъ, 6 рота Мак. друж.—Петричъ (352, 353, 356); 27.
Д. Тодорова, учен. — Търново (352, 354); 28. Ил. Липавцовъ, VI кл.

142
*
VI м. г. — София (352, 354, 35б); 29. П. Василевъ, VI кл. VI м. г.—
София (352, 354, 356); 30. Д. Симеоновъ, аероф.—Гор. OptxoBwya (352,
353, 354, 35б); 31. Д. Джумзковъ, VI кл.—Казанлъчъ (354, 35б); 32. П.
Дачевъ, VIII кл. Търг. гимн.—Бургазъ (353, 35б); 33. Б. Трендафиловъ,
у-къ 111 м. г.—София (352, 354, 35б); 34. Ят. Мурджевъ, VII кл—Кар-
лово (352, 353, 35б); 35. Ц. Янгеловъ, V111 кл. — Русе (353, 354, 35б);
36. Т. Тодоровъ—с. Д. Студена (354, 35б); 37. Ж . Чендовъ, VI кл.—
Русе (352, 353, 354, 35б); 38. Д. Диловз, VII кл. — ПлЪвенъ (354); 39.
Н. Момчевъ, VI кл. — Русе (353, 354).
ВЪрнО реш ение на задачи 348, 349, 350 и 351 сж дали (про
дължение отъ кн. 4 и 5); 47. С. Симеоновъ, VI кл. Техн. jy-ще — София
(348, 350); 48. Ц. Ангеловъ» V111 кл.—Русе (348, 349, 351); 49. Сл. Стоя-
новъ, V кл.—Попово (348, 949); 49. Б. Трендафиловъ, у-къ 111 м. г.—
София (348, 350, 351), на който 6Ъ поГрЪшно дадено името Б. Три-
фоновъ въ кн. 4 и 5 (подъ Кг 13).

П О Л у Н З В в Т Ъ П р в Н М Я (за отд-Ьлно решени задачи); 1. А.

Т одорова, ученичка Пловдивъ (кн. яДйрв11НЪк, за зад. 352; 2. Хр.
ЦекОВЪ, у*къ V кл. Мех. техн. у-ще—София (кн. лФйрадей* , за
зад. 353); 3. К . Владимировъ, 111 кл. Духовната семинария— София
(кн. „Фарадей*, за зад. 35б); 4. М . Спировъ, у-къ V1U кл. м. г.
—Кюстендилъ (кн. „Д а р в И Н Ъ за зад, 354).

ЦЕННИ М ИСЛИ:
И малкото носи щастие, ако ние умЪемъ да го запазимъ. -
* . *

Щастието е наполовина постигнато, когато разберемъ въ какво

се състои то. *4 * ; >• .
$ * $
Моето щастие не се състои въ имането, но въ старанието да
го имамъ.
* * и
Чрезъ страданието ние намаляваме страданието, защото който
^трада по-често, страда по-леко.
* * *
Каква е ползата отъ познанията и опитностьта придобити въ
продължение на 30 години, ако не бждатъ използувани за разреша­
ване на по-трудни задачи въ живота? Има ли смисъль да се готвимъ
за по-голЪми постижения, ако изведнажъ спремъ и се откажемъ да
ги постигнемъ? Тия сж въпроситЪ, които всЬки способенъ чов-Ькъ
трЪбва да си зададе и да имъ отговори, когато стане на 50 години»
Хюго е написалъ единъ отъ най-хубавитЪ си романи („Деветдесеть
и трета година“) когато е билъ на 72 години; Гьоте е завършилъ
1 ч, на „Фаустъ“ на 57 год. възрасть, а втората — на 81 година* Вол-
теръ е написалъ трагедията „Ирена* на 83 години.
* * *
Най често се случва да наричаме необходимо това, безъ което
най-лесно би могло да се мине. Това е, защото всичкитЪ ни мисли
сж насочени върху тоя предметъ и ние не виждаме на страна отъ
него нищо друго.
# *4.* * .
Щастието спомага на смЪлит^.
* * *
Най-добре действува оня, който най-може да страда.
* * *

Отлагането прави лесната работа трудна, а трудната невъзможна.

* * *
Тамъ, гдето има воля, намира се и пжть.
♦ * *
ЧовЪкъ не разрушава здравето си презъ времето, когато ра­
боти, а презъ времето, когато прекарва безъ работа.
* * *

Избери си едно занятие споредъ твоитЪ заложби и го изпъл­

нявай като силенъ и почетенъ човЪкъ I
•'* *-* ' ■ 1Я В
измина къмъ себе си и къмъ своя народъ върши оня, който
се стреми къмъ ржководно мЪсто, безъ да притежава необходимата
научна подготовка*
* * *
Да реши човЪкъ да направи нЪщо, ще рече, че половината е
извършено. Да мисли човЪкъ, че нЪщо е невъзможно — то е все
едно да се направи то невъзможно.
* $ *
Само по себе си идеитЪ >сж нЪщо ценно: всЪка идея, обаче,
въ края на крайщата, си остава само една идея. Задачата се състои
въ това, да се осжществи тя практически.
* * * /
Мързеливиятъ не е по-полезенъ за хората, отколкото умрЪли-
ятъ, само заема повече мЪсто*

144
 о т ь Т. К О Л Б В Ъ 'Т>
мига съставен и и и зд а д ен и СледнигЬ книги, одобр ен »
и препоръчани отъ Мин. на народното просвещ ение

„Учебници* и „рж ководства*:

1 П ъленъ к о н сп ек тъ по ф изика, II преработено, допъл- Цена
____„HSHO и илюстровано издание, отъ голяма полза при пре-
' говасипЬ и изпйтиггЬ.............................................. 45лв
2. Задачи и въпроси по ф и зи ка ч. I (Механика). Закони,
формули и решени примери .................................................. 25„
3. З ад ач и и въпроси по физика ч. II (Звукъ, топлина и
сзЪтлина). Закони, формули и решени примери. . . . „ 20 „■
4. Учебникъ по ф изика за III прогимназиаленъ класъ, VI
поправено и з д а н и е ,................................................... 9 15*50
, 5. Учебникъ п о ф изика за VI класъ на ма;жкит-Ь и деви­
чески срйдни училища. Часть I. II прсраб. издание • • • * 30 „
& Учебникъ по ф изика за VII класъ на мжж кит-fe и деви-
; чески средни училища. Часть II. II прерзб. издание • • „ 40 „
... 7. Учебн чкъ по ф изика за VIII класъ на млоккитЪ и деви­
чески средни училища. Часть 11. II прераб. издание • • „ 45 „
Я. М етодика на обучението по физика ...... .........................„ 5 0 ,
9. Р ж ководство за лабораторни упраж нения по физика
Механика ....................................................... „12*
10. Р ж ководство и т е т р а д к а за лабораторни упраж не­
ния по ф изика — съ 60 упр. и 100 въпроси, отъ всич­
ки о тд Ъ л и ................................................... „25*

Отъ библиотека „НЯУКА и ЖИВОТЪ*:

№ 1. Слънчевата система и живота върху нея (изчерпана) , 4,
№ 2. Чудесата в ъ св*|.та (и зч е р п а н а ). ш 8„
№ 3. Разходка по небето (изчерпана) . . • • • • • . • „ . „ 17
№ 4. Магия, духове и наука, отъ професоръ Г. Льобонъ, пре-
велъ Т. Колевъ. Съ 4 фигури .......................................• » w 10 „
№. 5. Предсказване на времето. Съ 18 фигури • • . . * . „ 12 „
№ 6. Подъ земята и подъ водата. Съ 8 фигури • . • • . „ 3 ,
№ 7. Кннематографътъ и неговитЪ приложения.Съ 26 фиг. , 8 ,
№ 8. В ъздухоп лаване Съ 26 ф и г у р и ......................... 10 „*>
№ 9. Зем ята и небето. Съ 58 художествени картини . • „ 45 9 :>\
№ 10. Едисонъ. Съ 5 фигури • * • ................... .................. „ 15 „
№ 11. Ф арадей. Съ 6 ф и гу р и ............................ • - ♦ • • • • • „ 15 »
№ 12. Нютонъ. Съ 6 фигури................................. ... ..................... „ 15»
№ 13. Д арвинъ. Съ 6 фигури • • ...................... . . . . . „ 15 „
№ 14. М енделеевъ. Съ 2 фигури . • ........................... • г • - „ 10 „
№15. В*Ьченъ дви гатель. Съ 36 фигури • • • • • > • • 9 25 „
№ 16. Галилей. Съ 7 фигури ...........................................« . . . „ 2 0 „

Отъ списанието „НЯУКЯ и ЖИВОТЪ“:

Години 1, 11, III, IV (съ премиит-k) по 607лв.
„ V, VI, VII, VIII, IX, X, XI, XII, XIII (съ премийтЪ) по 50 \
Година XIV започва да излиза отъ 15 септемврий 1941 г.,
годишеиъ аЗонаментъ 50 „
Доставката имъ става зъ предплата и 4 лева за пощенски
разноски на адресъ: Т. КОЛЕВЪ, „Клокотница* 18—София.
 i
5ДИЧЕНЬ
е£иииИПЕЧАТЬ
ПНпЯ» Въ гр.
г
(с.).....
\ / _
околия-----«.---------------
...... ...............................................................................
FEOERATiON DE
U PRESS Е TECH-
« IQ U E ЕТ PERIOMOUV

Открива се подписка
за списанието „НАУКА И ЖИВОТЪ“, год. XIV (1941-1942).
„Н А У К А и Ж И В О Т Ъ “ отъ 15 септемврий 1941 год.
встжпва въ четиринадесетата си годишнина, като остава верно
на своята програма: 1) Да допълни, разшири и изясни получените
въ училището знания; 2) Да държи читателя въ течение на
всички научни открития и тяхното практическо приложение;
3) Да направи читателя по-любознателенъ, по-трудолюбивъ и
по-деенъ.
Въ всека книжка списанието ще д а в а : 1) Популярно
научна статия; 2) Животописни бележки за видни учени;
3) Популярно наученъ разказъ (или пжтешествие); 4) На­
учни открития; 5) Разяснение на научни въпроси; 6) На­
пътване за изработване на упростени апарати и лабораторна
практика; 7) Въздухоплаване — Кино — Р ад и о; 8) Забавителни
научни опити, фокуси и илюзии; 9) Изъ народната ни метео»
рология; 10) Звездното небе презъ месеца; 11) Рецепти и
ценни мисли; 12) Разни; 13) Научни смешки; 14) Въпроси и
отговори; 15) Задачи съ премия; 16) Решения на задачи;
17) Книжнина. ,
Презъ XIV-та годишнина „ Н а у к а и ж и в о т ъ “ ще даде
на предплатилите си (до 15 октомврий) абонати две премии:
1) една ценна книга (по изборъ отъ: „Галилей*, „Едисонъ“, „Фа-
радей", .Нютонъ“, „Дарвинъ*, „Менделеевъ“ ; 2) единъ цвЪтенъ
портретъ (по изборъ отъ: Нютонъ, Едисонъ, Рентгенъ, Фламарионъ,
Лавоазие, Менделеевъ, Кеплеръ, Волтъ.
„ Н а у к а и ж и в о т ъ “ ще излиза къмъ края на
вс^ки месецъ, като започне отъ 15 септемврий и свършва на
20 май (9 книжки) въ обемъ до 24 стр.
Изданието на списанието е напълно осигурено.
Тодишенъ абонаментъ 50 лв., предплатимъ на веднажъ
или на два пъти (въ началото 30 лв., до февруарий 20 лв.).
На настоятелите се прави отстъпка: за повече отъ 5
абонати —• 10°/о, за повече отъ 10 абонати — 20°/0. На книжа-
рПТ а. СС 1!раш1 / q 01 Otiti Ь.
Списанието е препоръчано отъ Министерството на народ­
ното просвещение съ окръжно № 3,311 отъ 5. IX. 1928 година
и окръжно № 4462 отъ 28. XII. 1936 година.
В с и ч к о (ръкопйси, писма и пари) що се отнася до спй-
сйнйето се изпраща на адресъ:
Т. Колевъ—ул. .Клокотница", № 18—София.—Телефонъ 3-23-27.