ЕСЕСОВЕЦЪТ

И
ВЪПРОСА ЗА КРЪВТА

Биологични закономерности
и тяхното практическо използуване
за запазване и увеличаване на нордическата кръв

*** САМО за ВОДАЧИ * * *

РАЙХСФЮРЕР-
1940 г.
Главно Управление- - Управление образование-

-MANN und BLUTSFRAGE

Отговорен издател: Der Reichsführer- ,

Главно Управление- ; Управление Образование, Berlin W 35, Lützowstr. 48/49. Издание:
Elsnerdruck Berlin. Обложка: R. Hoppe - Управление Oбразованиe- . Илюстрована
статистика: H. Luft, R. Hoppe -Управление Образование- , Берлин.

Съдържание:

I. Законите на живота.
Закон за борбата.
Закон за плодовитостта.
Закон за отбора.
Влиянието на околната среда.
II. Народ и раса.
Що е народ? Корените на народното своеобразие.
Понятието раса.
Зараждане и произход на северната (нордическата) раса.
Външен облик - наследствен облик (фенотип - генотип).
Расов състав на германския народ.
Раса и култура.
III. Наследственост.
Наследствеността - закон на живота.
Наследствени заложби (гени).
Околната среда и наследствените заложби.
Смесването с чуждородни раси е престъпление срещу кръвта.
Нордическата раса като носителка на германския народ.
Войнство и раса.
IV. Отбор и култивиране.
Отборът запазва и укрепва вида.
Съпружески избор.
Кръвосмешение (инцест).
Негативен отбор и израждане.
Борба срещу непълноценната наследственост
Демографско развитие на Германия.
Геополитика - раса - плодовитост.
Райха и неговите мероприятия в областта на демографската политика.
V. Идеята за кръвта при (Schütz Staffeln).
като форма за отбор на хора от предимно северен тип.
Съпружеският избор (заповед за венчавка и брак).
Грижата за семейството - въпроса за поколението.
Обществото ИЗВОР на ЖИВОТА (LEBENSBORN) - същност на социалните грижи.
и оформяне съдбата на нордическата раса.

„Аз не преценявам успешността на нашата работа с

изграждането на нови улици. Не я измервам с новите
фабрики и мостове, които строим, също така не с
дивизиите, които можем да мобилизираме. Напротив, в
центъра за преценка успешността на тази работа стои
германското дете, германската младеж. Само тогава,
когато бъдат създадени условия за техния растеж и
развитие, мога да бъда твърдо уверен в това, че моя народ
няма да изчезне, а това значи, че нашия труд не е
напразен.“

Адолф Хитлер
из речта на партийния конгрес на честта 1936 г.
 Разглеждайки военните успехи, постигнати от германския войник от началото на
сегашната решаваща битка, осигурена от здравия фронт на родината, ще отбележим
една безпрецедентна поредица от победи. Дори само тяхното изброяване удивлява. Но
едва следващите поколения ще могат в пълен размер да осъзнаят и оценят тази епоха на
най-голям германски триумф.
За 18 дни полските армии бяха пометени и напълно разгромени от германските
войници.
Дори след векове ще звучи величествената песен за битката при Нарвик.
За няколко дни бяха унищожени армиите на Холандия и Белгия.
Армията на най-голямата и досега най-силна в Европа военна държава - Франция -
беше принудена да сложи оръжието 34 дни след началото на германското настъпление.
За няколко седмици въвлечените във войната от Англия държави на Юго-Източна
Европа капитулираха.
Съдбата на последните и най-силни наши противници е вече предрешена и
неизбежна.
Само германската техника ли беше тази, която постигна тези победи? Не!
Нашият водач, нашите ръководители, офицери, подофицери и войници - именно
те и техният принос беше решаващ за победата. Длъжни сме да погледнем в дълбочина,
за да преценим правилно и да разберем на какво се гради нашия успех. Корените на
това лежат в ценността на нашата кръв и в зачитането на законите на живота. Целта на
този труд е се запознаем в общи линии с тях, за да стигнем до необходимите изводи.
От всички живи същества само човекът, започвайки от най-примитивно ниво,
достигна най-висшата степен на развитие. Неговото изключително положение, в
никакъв случай не го освобождава от безпрекословно подчинение на универсалните и
вечни закони на живота.
Природните закони са в сила съгласно една неизменна и независима Воля. Този
факт задължава всекиго от нас да признава тези закони. Тяхното следване трябва да се
разглежда като необходимо условие за запазването и по-нататъшно развитие на живота.
Човекът, както и всички други живи същества (растения и животни), се намира в тясна
взаимозависимост с окръжаващата го среда.
Пренебрегването на природните закони води след себе си упадък, дегенерация и в
крайна сметка, гибел.
Националсоциализмът си постави за цел възстановяването на естествения порядък
и организация на живота. Затова, в националсоциалистическа Германия проблемът за
всестранното изучаване и неотклонно съобразяване с висшите природни закони получи
необходимата подкрепа на държавно ниво.

I. Законите на живота
„Всеки път, когато човекът се опита да действува срещу желязната логика
на природата, той се сблъсква с основните закони, на които сам дължи своето
съществувание.“
 (Адолф Хитлер „Моята борба“)

На човешкия дух се отдаде да разпознае много от законите на природата.

Закон за борбата - развитие напред

Сведения за развитието на живота по земята черпим в значителна степен от

геологичните наноси и вкаменелостите. Намираме ги в достъпните ни слоеве на
земната кора. Отново и отново изследванията показват, че в най-старите слоеве на
земната кора се срещат най-прости, низши форми на живот, в по-новите пластове се
намират остатъци от по-високо развити живи същества и накрая, в най-младите слоеве
се намират най-развитите организми.
Развитието крачи по-нататък
Развитие означава изменение, растеж, размножаване, разпространение и
обхваща огромен период от време. То не познава застой. Живота на отделното живо
същество изчезва напълно в хода на развитието на целия вид, и ние естествено, не
можем да очакваме, че през време на нашето собствено, кратко земно съществувание
ще видим това развитие. На всеки етап от развитието, в зависимост от обстоятелствата,
се постига определена степен или ниво. Този процес нито в единия нито в другия
случай не престава, а продължава непрестанно и по-нататък.
По какъв начин природата ръководи тези процеси? Ако тръгнем по света с
отворени очи, ще видим, че навсякъде цари жестока борба. Борба за правото да бъдеш,
или да не бъдеш.

Борбата е основен природен закон.

Борба за живот и за съхранение на вида

Всичко трябва да бъде спечелено в борба за храна, за земя и т.н. Едно растение се
стреми да измести другото от същата територия, животното се опитва да убие или
прогони другото животно. Дълбокият смисъл на тази вечна борба, външно изглеждаща
като безсмислена се заключава в следното:

В с и ч к о с л а б о и н е п ъ л н о ц е н н о б и в а у н и щ о ж е н о. С а м о с и л н о т о и
ж и з н е с п о с о б н о т о с е р а з м н о ж а в а.

Следователно, посоката е възходящ отбор и запазване на по-доброто.

Длъжни сме да разберем правилно природните закони и да действаме в
съответствие с тях. Това, което нашите прадеди, живели в по-голяма хармония с
природата, инстинктивно са чувствали, трябва да стане наше общо достояние. Става
дума не за съдбата на отделни същества, а за оздравяването и запазването на вида.

Националсоциализмът формулира това по следния начин:

„Об щ о п о л е з н о т о п р е д л и ч н о т о“, или „ О т д е л н и я т е н и щ о -

н а р о д а , р а с а т а е в с и ч к о.“

Всеки народ се нуждае от жизнено пространство. Борбата за жизнено

пространство се разгаря отново и отново, независимо дали това се харесва някому или
не. За това свидетелствува цялата световна история. Само растящият и здрав народ
има моралното право да разширява своето жизнено пространство, и ако това е
необходимо, да го отвоюва.

Закон за плодовитостта

Животните и растенията създават много повече потомство, отколкото е

необходимо за тяхното просто възпроизвеждане.
Няколко примера за това:
Плодът на мака съдържа средно около 4 000 семена. Ако всички тези семена биха
дали кълнове, които и те от своя страна, то след 5 години ще има 256 000 000 000 000
макови растения. Още през шестата година на подобно развитие, цялата земна
повърхност не би стигнала, за да се намери място за тази растителна маса.
Една единствена самка на рибата треска произвежда от 3 до 4 милиона яйца. Ако
всяко едно яйце се излюпи, само след няколко поколения всички водоеми на планетата
биха се оказали препълнени само с този вид риба. Подобни примери могат да бъдат
привеждани до безкрайност.

Плодовитостта осигурява по-нататъшното съществуване

Резултатите от огромната плодовитост, каквито примери непрекъснато ни
демонстрира природата, биват коригирани до необходимото количество по пътя на
естественото премахване на значителен брой от индивидите. Шансовете за
преживяване не са еднакви за всички.
Плодовитостта обаче е необходимото условие за това, щото достатъчно
екземпляри да останат живи за запазването на вида.

Б е з п л о д о в и т о с т н я м а п о - н а т а т ъ ш н о р а з в и т и е.

Динамиката на раждаемостта определя нашето бъдеще. Люлките трябва да

бъдат повече, отколкото ковчезите. Само тогава ще можем успешно да се
противопоставим на всяка заплаха. Само тогава ще ни се отдаде да осъществим
правото, даряващ ни факта за нашето водещо положение в Европа.

Закон за подбора
Резултатите на отбора при естествени условия корено се различават от тези при
отбор в култивирано състояние. Това е свързано с обстоятелството, че средствата за
осъществяване на отбора в природата са от съвършено друг вид, от пътя по който се
извършва отбора при изкуствено създадени условия.
 Различаваме:
1. Естествен подбор.
2. Изкуствен подбор.
В борбата за съществуване загива лошото
В природата подбора се осъществява чрез борбата за съществуване.
Наследствени изменения при „дивите“ форми са рядкост. Измененията не
способстващи за запазването на вида, биват непосредствено унищожавани, като
несъответстващи на условията за живот.
Един пример: На засятото с мак поле изведнъж се появяват рано узряващи
форми на това растение. И какво става с тях? Техните недозрели семена се
разсейват предварително и биват унищожени по време на следващата обработка
на полето.
Или: Изведнъж между обикновените сиви зайци се срещат бели екземпляри -
така наречените албиноси. Рязко открояващи се на фона на своята околна среда, те
са добре видими и затова първи стават жертва на своите врагове.
Практически, естественият отбор отстранява всяко влошаване на наследствеността. В
изкуствени условия обаче, под закрилата на човека, увредените живи същества,
напротив, биват запазвани. Селекционера се грижи само за полезните за неговата
дейност промени и абсолютно не го интересува проблема за запазването на
първоначалната порода като такава. Целта на изкуствения отбор не винаги съвпада със
задачите на естествения отбор, който е призван да осигури единствено по-нататъшното
съществуване на вида.
На човека се отдаде да създаде голям брой породи от животни и растения
отговарящи на неговите необходимости. Ако те бъдат оставени сами на себе си сред
природата, то тяхното пълно изчезване ще бъде въпрос на съвсем кратко време. Така,
сортовете на безсеменни плодове се запазват изключително благодарение на
облагородяване или разсад. Породите на нашите кокошки и патици, в следствие
нарастване на теглото, са загубили значително способността да летят.
Понятието „борба за живот“ в никакъв случай не бива да се разпростира върху
селекционната дейност на човека. Под този термин се разбира чисто природен
(биологичен) факт.
Изкуственият, често противоестествен отбор играе значителна роля в живота на
псевдо-цивилизовани народи. Духовно непълноценни, престъпници и болни често
биват запазени от гибел. По такъв начин лошата наследственост не само бива
запазвана, а се пренася върху следващите поколения. Също, постиженията на
медицината възпрепятствуват отбора, който е естествен за всички живи същества - и
човекът не прави изключение. Хората отличаващи се с благородна простота и живеещи
в хармония с природата, такива, каквито ние си представяме нашите прадеди, са се
намирали във властта на силите на отбора, както е при всички животни. Именно този
отбор е издигнал човека така високо в неговото развитие, докато, културният растеж и
особено цивилизацията забравят най-важното - природните закони. Човек може
колкото си иска да пренебрегва факта на съществуването на тези закони, но никога
няма да му се отдаде да отмени тяхното влияние върху него самия. През историята на
нашата планета са изчезнали много животински и растителни видове, подобно на тях
така също са изчезнали и цели народи, противопоставили се на природните закони.
Ние ще покажем средствата и пътищата, които националсоциалистическата държава
вече прокарва, за да се преустанови започналия упадък на нашия народ и той да тръгне
към национално възраждане.

Приспособимост - границите на влияние на околната среда

Околната среда оформя външния изглед

Околната среда поставя пред всяко отделно същество определени изисквания.
Всеки, за който те са непосилни, бива унищожен, или принуден да си намери
съответстваща му околна среда. Околната среда взема непосредствено участие в
отбора. При това съвсем не е задължително отборът да се движи в посока на
усъвършенстване на вида. Известни са и примери за обратното:
Живеещите някога в нашите области големи елени получиха в продължение на
много поколения все по-големи и разклонени рога, стигайки до там, че върховете на
рогата се оказват на разстояние от няколко метра един от друг. Това развитие се оказа
съдбовно за тези елени. Животните не можеха повече да се крият в спасителната за тях
гора, тъй като рогата им се заплитаха между дърветата. В откритото поле те неизбежно
ставаха лека плячка на своите врагове. Този вид елени измряха.
Под въздействието на външните фактори се изменя външния облик на растенията,
животните и човека.
Високопланинското растение еделвайс е особено добре приспособено към
средата, която то обитава. То се бори за живот, закрепено в скални пукнатини. За
неговите мъхнати, тесни листа е достатъчно и най-малкото количество вода. Цъфтежа и
образуването на плодове са тясно синхронизирани с краткия период на добро време.
Ако семена на еделвайса на планинския вид попаднат в долината, то той се променя, за
да преживее и в тези нови условия. Изчезва мъхнатостта, листата стават по-широки и
цялото растение става по-високо. Ако семената на тази станала долинна форма отново
се посадят в планината, еделвайса израства в своя предишен алпийски облик.
Един пример от царството на животните: ако две прасета от едно и също прасило
бъдат отгледани при различни условия на хранене, то различието между тях за кратко
време ще стане очебийно. Добре угояваното животно, скоро ще надмине по размери и
тегло своя по-малко хранен събрат. Въпреки че потомците, получени по-нататък от
всеки един от тези екземпляри, при нормални условия на растеж няма да показват
значителни различия един от друг.
Действието на тези закономерности е в сила и за човека, както във физическо, така
и в умствено отношение. Систематичното занимание със спорт развива определени
органи и групи мускули, упражнението способствува за изработката на навици, чрез
прилежност и съответни познания. На всичко това - при обезателното наличие на
съответствуващи заложби; окръжаващата среда упражнява отбора.
Околната среда разгръща, или възпрепятствува развитието. Тя
обаче не променя наследствеността.

II. Народ и раса

 „Това, което на този свят не е добра раса, - е плява.“
(Адолф Хитлер „Моята борба“)

Какво е народ? Всеки народ представлява една ясно различима общност. Същата кръв,
същата земя, един език, традиция, култура и история се намират в неразривна връзка
един с друг.
„Народът е поток на кръвта, идващ от вечността и устремен към вечността.“ Всяко
едно живеещо някога поколение представлява едно единствено звено в тази верига,
свързваща ни с нашите далечни прадеди, а чрез бъдещите поколения крачи към
бъдещето.
Народната общност
Няколко поколения образуват заедно народната общност. Живота на всеки един
има смисъл само ако съществува дълбока връзка между него и народната цялост.

Всеки от живеещите сега носители на кръвта (генотипа) на

даден народ носи отговорност за оформяне образа на
бъдещите поколения.

Всеки народ се отличава със своето неповторимо народностно своеобразие, което

се корени в расовия му състав.
Народът е съчетание от общ произход и обща съдба.
Какво е раса? Големият брой от живи същества може да бъде разделен на групи
според принципа на по-голяма или по-малка еднаквост и наличие на характерни
физически черти. Тя различава също така присъщият само на тях начин на поведение.
Такива групи се наричат „видове“.
Всеки от нас знае, че под названието „кучета“ или „котки“ се разбира определен
вид животни, причислявани от нас към този вид въз основа на наличните при тях общи
физически и поведенчески признаци.
Наистина, това съответствие се разпространява върху болшинството в определен
вид, но в никакъв случай не върху в с и ч к и черти на представителя на дадения вид. На
това се основава по-нататъшното подразделение на видове и подвидове, или
на п о р о д и (р а с и , ако става дума за хора). Ние лесно различаваме различни породи
кучета и знаем, че освен физическите различия, също така съществуват и ред различия
в поведението на различните породи. Отчитайки особеностите на всяка от тези породи
човекът използва дакела и санбернардското, овчарското и ловджийското куче в точно
съответствие с тяхното служебно предназначение (виж снимки 2, 3, 4 и 5).
Живеещото днес човечество образува един „вид“. Числеността на този вид е
голяма. При изследването и сравняването на белия, негроидния и монголоидния
представители на човечеството, веднага става явна недобросъвестността на всеки опит
да се говори за вида „човек“ като за нещо еднородно и неделимо. Точна представа за
вида „човек“ може да се получи само чрез изучаването на всички негови, толкова
различни, съставни части, а именно - човешките раси.
Всяка раса има характерни белези
 Една раса може да се различи от друга по външни белези и различия в нейното
поведение. Всяка раса има свои присъщи характерни само за нея качества и белези.
Тези расови белези се наследяват от потомството.
Всяка раса има съвършено определена, обща за всички нейни представители
наследственост (генотип).
До момента, докогато расата остане чиста, кръвта преминава от поколение на
поколение в качеството на безценно наследство. Примесът от чужда раса води до
расово смешение, следствие на което е дегенерацията (израждане). От това следва,
че расовото съзнание на всички хора от една и съща раса трябва да бъде издигнато на
висота, тъй като само в този случай те могат напълно да осъзнаят цялата опасност,
криеща се в расовото смешение.
Раса се нарича групата от живи същества, отличаващи се с наличието в тях
на определени общи наследствени белези. Расата възпроизвежда само себеподобни.
Всеки народ се е развил от определена раса и е станал жизнеспособна единица.
Расата, послужила като основа, определя народното своеобразие и оказва своето
неизменно влияние на този народ чрез наследствеността. Определяща за образа на
германския народ представлява преобладаващата в нея северна (нордическа) раса.

Значение на расите

За основа на расата служи общата наследственост. Тя обуславя наличието на

особени физически и умствено-душевни способности. Съществуват раси, способни да
постигнат висока култура, и раси, които със свои собствени сили никога не биха
достигнали някаква висота. Има раси със самосъзнание на герои, а други - напълно
лишени от боеви качества.
Всички истински културни постижения представляват изключително творения на
висшите раси. Общия поток на кръвта обединява хора от една и съща раса, както
издигането на човечеството, така и неговия упадък, са неразривно свързани със
запазване чистотата и силата на расата създаваща култура. Всяко расово смешение
означава за по-висшата раса снижаване на нейните качества.

Зараждане на расата

Всяка раса се е зародила на свое, предназначено именно за нея място

Зараждането на големите раси е станало в течение на дълго време върху пригодни
за живот, ограничени територии. Мощни естествени прегради са образували цяла
редица обитаеми области. Първоначално, хората живеещи на една и съща територия са
били във всички отношения съвсем подобни един на друг, тъй като те са имали твърде
малобройни прадеди и общи условия на околната среда, еднакво влияещи върху тях.
Формирането на расата е резултат на развитие. Този процес заемащ огромен период от
време е подчинен на природните закони и се намира в движение до тогава, докато е
жива вече формираната от тях раса. Във всеки случай не бива да очакваме, че за кратко
време и за няколко поколения ще ни се отдаде да установим някакъв прогрес на това
развитие.
Зараждане и произход на северната (нордическа) раса

Родината на нордическата раса е в Западна, Северна и Централна Европа по време

на ледниковия период. Първоначалното жизнено пространство на нордическата раса е
обхващало територията на сегашна Тюрингия, Северното и Балтийско море, Ютландия
и Южна Скандинавия. Нордическите признаци се формират в процеса на отбора в
условията на северния климат. Северната раса е резултат от селекция и отбор от
окръжаващата среда. Хладния, влажен климат и недостатъчно слънчева топлина са
изковали човека от нордически тип. На територия с такива природни условия
тъмнокожи особи са изчезнали. Останали са хората с бял цвят на кожата.
Северният човек, от самото начало, е бил заседнал земеделец. Той изобретява
плуга, заимствуван по-късно от други народи, занимава се с култивирането на зърнени
култури и се занимавал с животновъдство. Първоначалният стремителен прираст на
северното човечество води до необходимостта за нови териториални завоевания. Вълна
след вълна северните хора се устремяват към граничещите пространства на съвременна
Европа и отдалечени части на Азия. И навсякъде на коренното заседнало население
остава, макар и временен отпечатък от нордическия начин на живот.
Не „от Изток е дошла Светлината“, както твърдеше преди науката, а „от Север
идва Сила!“

Расови признаци

Физическите, умствени и душевни качества се наричат наследствени расови белези.

Най-важните физически расови признаци са:
Строеж на тялото - пропорции на крайниците - форма на черепа (продълговат,
среден, къс череп) - форма на лицето (тясно, широко лице).
Положение на долната челюст - форма на носа - цвят на очите - цвят на кожата -
цвят на косите.
Душевно-психически расови признаци:
Делата и постиженията са видимия израз на душевно-психическата твърдост на
човека. Движенията и жестовете, са онези форми, посредством които ни биват
предавани преживяванията на отделния индивид.
Съвкупността от душевните признаци се нарича расова душа.
Човешките раси се нееднакви, както физически, така и по отношение на тяхната
душевно-психическа структура. Ако съществуваха само физическите различия, то
тогава въпроса за расовата принадлежност не би имал такова важно значение.
Съвкупността от възприеманите белези, качества и способности придават на
човека неговия външен облик.
Сумата от всички наследствени признаци, представляващи самата човешка
същност, очертават наследствения образ на човека.
Тези заложби могат да се проявяват външно в по-голяма или по-малка степен.
Често е необикновено трудно да се съди за душевната предразположеност по външния
облик. Това обстоятелство е в сила преди всичко за онези народи, за чието формиране
са участвували различни раси. Така човек, нямащ външните признаци на нордическата
раса, може да обладава духовно-психичните качества на нордическия човек и обратно.
Наследственият облик на човека има много по-голямо значение, отколкото
неговия външен облик.
Ако се вгледаме внимателно към отделните страни в Европа от точката на зрение
на расовия състав, то веднага хвърля в очи, че почти във всички тези страни са
представени едни и същи раси. Северната раса присъствува, освен в Германия, в
скандинавските страни, Англия и Холандия, а също и в Русия, Италия, Франция,
Испания и т.н. Въпреки че, в европейските страни може да се срещнат и хора с примес
на източната раса. Поради това, окончателната преценка за расовия състав на който и
да е народ не бива да се основава предимно на тези или други особености. Определящо
е процентното съотношение на отделните раси в състава на дадения народ.
Може да се констатира, че дори само по чисто количествени показатели на частта
от нордическа раса нашият райх е далеч пред другите народи.
Затова, правото на Германия да претендира за водачеството сред нордическо-
германските народи е естествено.

Расите на германския народ

Независимо то това, че отделни области на райха са силно смесени и взаимно

проникнати раси, в различните части на Германия все-пак могат да се намерят силно
изразени раси.
Съществуват области, където за основната маса на населението са характерни:
висок ръст, тясно лице, светъл цвят на косата, на очите и кожата. В други пък части на
страната преобладават набити, кръглоглави хора с широко лице, кафяви очи, кафяви, до
черни коси и твърде тъмен цвят на кожата.
А сред жителите на други области на райха напротив се срещат, напротив, високи
хора с къси глави, тясно лице, голям нос, кафяви очи и черни коси.
Има и такива местности, където преобладаващи външни признаци на населението
са: набито тяло, средно голяма глава, широко лице с изпъкнали скули, руси коси и
светли очи.
Сред германския народ предимно са представени следните раси:
1. Северна, (нордическа) раса 4. Западна раса
2. Фелийска раса 5. Източно-балтийска раса
3. Динарска раса 6. Източна раса
Обаче северната раса е представена в по-голяма или по-малка степен във
всички, без изключение, области на райха. Много хора от нашия народ могат да
бъдат отнесени до тази или друга раса. Във всеки народ има, както представители на
расата в чист вид, така и представители на повече или по-малко смесени форми.
Сред германския народ преобладава нордическата наследственост. При това
северната раса е не само преобладаваща, но и налична в кръвта на почти всички
германци. За нас, нордическата раса е великата нерушима връзка, която, наред с
общата родина, обединява целият наш народ и в радост и в нещастие.
„Земя и кръв“ - не са отвлечени понятия, а наша обща съдба.

Северната (нордическа) раса

Основната област на разпространение на северната раса обхваща крайбрежието на

Северно и Балтийско море, Северна Германия, Дания, Скандинавия, Англия и
Холандия. Южната нордическа раса дълбоко е проникнала в Централна Европа.
Ние всички сме носители на северна кръв
Делът нордическа кръв достига в наследствената маса на германския народ средно
50%. Затова, науката за семейството ни учи:
В ж и л и т е н а в с е к и г е р м а н е ц т е ч е н о р д и ч е с к а к р ъ в.
Германският народ представлява в пълния смисъл на думата една кръвна общност.
Историята, в светлината на расовата наука, отдавна доказа, че процента от велики хора,
принадлежащи към нордическата раса е значително по-голям, отколкото при другите
раси. Северната раса е носителка на високата надареност на германския народ.
Големите достижения във всички области на деятелността я направиха водеща раса на
човечеството. Няма друга човешка раса, която е създала толкова много изтъкнати
духовни водачи, пълководци и държавни дейци. Даже чуждестранните расови
изследователи са принудени да признаят, че значението на този или друг народ са в
правопропорционално на дяла на присъствие на нордическа кръв.
Със смела атака северният човек е покорявал далечни земи, основавал държави и
създавал култура. Още преди около 1000 години в Америка са се приземили викингите.
Цели части от света са задължени за тяхното откритие на нордическия дух.
 Разпространение на нордическите индогерманци в периода 3000 - 1800 преди н.е.

Северният човек е човек на дълбочината и простора

Най-забележителното качество на северната раса представлява самообладанието.
Нордическата храброст е залог за военни победи. Добросъвестност и сила на волята,
комбинирани с благонадеждност, служат като мощен стимул на стремежа към
независимост, намалявайки наистина способността за вживяване.
Художествената надареност намира своето най-ярко въплъщение в областта на
изобразителното изкуство. Северният човек особено много обича спорта и
съревнованието; неговото място е там, където е необходимо да се дерзае. Затова хора от
тази раса се срещата най-често в професии, свързани с опасности и риск. Северният
човек е победител по природа.
Нашето свято задължение е, да поощряваме всячески нордическата раса в нашия народ.
Смешението с чужди (чуждородни) раси трябва да бъде изключено при всички
обстоятелства.
Расата, нейното запазване и укрепване - това е основния въпрос на нашия живот и
нашия светоглед.

Раса и култура
 В „Моята борба“ фюрерът казва:
„Всичко, на което днес се възхищаваме на тази земя, било достижения в
областта на науката, изкуството или техниката, е творение на няколко народи, и
вероятно първоначално на е д н а единствена раса.“

Градящата култура нордическа раса

Създадените от индогерманците високи цивилизации на индийците, персите,
гърците и римляните позволяват безгрешно да се разпознае в тях нордическия
творчески дух. С настъпването на упадък сред нордическия управляващ слой тези
цивилизации са изчезнали. Дори днес ние чувствуваме родствената природа (същност)
на тези култури и нашата, защото те имат общ произход.
Ние, разбира не сме до там арогантни, за да твърдим, че всички култури, както
съвременните, така и древните, за задължени за своето възникване изключително на
нордическата раса. Народи с друг расов състав също са създавали свои култури. Но ние
изпитваме обаче съвсем други чувства при съприкосновението с културата на Древния
Китай, Вавилон или древно-индианските на ацтеките (на територията на днешно
Мексико) и на инките (на територията на съвременно Перу). Това също са били високи
култури. Ние обаче ги възприемаме с усещане за чуждородност, което не можем да
отречем. Причината за това се корени в самите творци на дадената култура. Тяхната
природа (същност, характер) не са родствени с нашата, а обратно - расово чужди. В тях
говори един друг дух. Никога тези чужди нам култури не са достигнали подобна
висота, както обусловените от нордическия дух.
Съвременната цивилизация е възникнала под ръководството на нордическата раса.
Това е в сила например за нова Турция или за процъфтяването на Америка, а също за
напредъка в страните от Далечния Изток.
В страните, където е имало смешение с близки раси, облагородяващото влияние на
нордическата раса се е проявило особено поощряващо, давайки импулс за високи
постижения. Господствуващото положение на нордическата раса е неоспоримо. Този,
който не може, или не желае да признае този установен от самата природа факт,
неминуемо ще се размине с истинското развитие и прогрес.

III. Върху наследствеността

„По-силният трябва да властвува и да не се смесва с по-слабите, за да не

пожертвува по такъв начин своето величие.“
(Адолф Хитлер „Моята борба“)

Всеки път, обръщайки поглед към обкръжаващата ни природа виждаме, че

потомците са подобни на своите прадеди.
Всеки вид ражда само себеподобни
От семената на бука израства нов бук, потомците на сокол ще бъдат също соколи.
Негрите създават негри, белите - винаги само бели. Още при малкото дете роднините
наблюдават външни признаци, по които представителите на неговия род могат да съдят
за това, че например, то е „унаследило“ носа на бащата, или очите на майката. По-
късно към това се добавят и други признаци, такива като прилежание, талант,
съпротивляемост срещу заболявания.
Самият факт на унаследяването на признаци е известен на хората от древни
времена. Селекционерите винаги са се стремили в своята работа към по-нататъшно
предаване на определени признаци и качества, изключвайки от подбора животни и
растения с нежелани качества. Че унаследяването на признаци представлява
закономерен процес, стана известно и научно обосновано едва преди няколко
десетилетия. Днес знаем:
Както всичко, ставащо в природата, наследствеността също е подчинена на
неумолими закони.
Законите на наследствеността, подобно на всички закони на живота, имат еднаква
сила за растения, животни и човека. При потомците или могат да бъдат разпознати
черти на двамата родители в равна степен, или преобладава някакво качество на бащата
или майката. Понякога е възможно да се проследи унаследяването на едно качество в
много поколения, в други случаи то „прескача“ цели поколения, за са се появи
изведнъж отново.
Например - типично оформената долна устна на представителите на династията на
Хабсбургите.
Затова, унаследяването е предаване на признаци и качества от родителите на
потомците.

Наследствени заложби (гени)

Не само външните черти биват унаследени, но също така и психичните и
душевните качества. Всеки човек има за всяко едно качество два източника за
получаване на белези. Детето получава наследствените заложби в равна степен от
двамата родители.
Развъждането на животни и растения ни показва механизма на действие на
наследствените заложби. Те могат да бъдат, както равностойни, така и неравностойни.
Често един ген се оказва по-силен от другия (доминира). По-силният, прикрива по-
слабия, който просто става невидим, въпреки че той също е наличен.
По-силният ген доминира, по-слабия остава скрит.
Живото същество, носещо и двете наследствени заложби, в никакъв случай не
дава повод да се предполага, че в него се крие още и втория, по-слаб ген. Ние виждаме
проявата само на доминиращия.

Расова чистота
Само в случай, че се срещнат еднакви наследствени заложби от двамата
родители, потомството е расово чисто.
Бастард, или мелез
Ако гените са различни, то в резултат на тяхната среща се получава бастард,
или с други думи - мелез.
Случва се, че в следствие доминирането на съответния признак, такъв мелез
външно е много подобен на представителите на чистата раса. Така, както този, който
външно изглежда здрав, може да крие в себе си скрита наследственост и
предразположеност към някакво заболяване. Нито един човек не изглежда явно носител
на скрити признаци. Затова, в с я к а в ъ н ш н а , п о в ъ р х н о с т н а преценка не е
меродавна.
Две различни раси се отличават една от друга с много наследствени признаци.
При расово смесване (кръстосване) признаците се комбинират хаотично, така, че
потомците получават буквално калейдоскопични комбинации.
Законите на наследствеността са изследвани с математическа точност. Тези
познания представляват днес фундамент на нашите познания за общата посока и
специфика на протичане процесите за оформянето на нови поколения, т. е. нашето
бъдеще. Нормалните и нездрави признаци се предават на потомците в еднаква степен.
Този факт определя значимостта за изучаването на проблема за наследствените
признаци и налагат на нас голямата отговорност за това, ще способствуваме ли или
възпрепятствуваме правилното оформяне на бъдещите поколения.
Възпитанието и окръжаващата среда могат, естествено, с времето да развият
определени признаци, същността на човека остава непроменена: такава, каквато тя е
била в този от родителите, чиито признаци (гени) са се оказали по-силни.
Отговорността за бъдещите поколения лежи върху нас.
Решаващо за по-нататъшното развитие на нашия народ представлява не толкова
отговора на въпроса:
„К о й у н а с л е д я в а ?“,
колкото отговора на въпроса:
„К а к в о с е у н а с л е д я в а ?“

Наследствени изменения

Природата ни учи, че въпреки железните закони на наследствеността съществува

също така възможност за възникването на нови отклоняващи се от нормата. Науката до
сега можа да даде само недостатъчни обяснения за това. Във флората и фауната се
забелязват случаи на внезапната поява на нови форми, предаващи се по-нататък по
наследство. Както благоприятни, така и неблагоприятни качества се появяват в
еднаква степен и носят безразборен характер. Форми с неблагоприятни качества рано
или късно загиват в борбата за съществувание. Те биват унищожени.
Пример за проява на благоприятни наследствени изменения могат да служат
птиците от крайбрежието, при които в резултат на такива изменения се появяват
плавателни ципи. Така, след известно време, те се превръщат в типични водоплаващи
птици. Това тяхно ново, благоприятно качество им помага в борбата за съществуване.
Търсенето на храна за тези птици не се ограничава повече само в прибрежната област.
Те получават значително преимущество в сравнение с онези, които, живеят на брега, но
не са станали водоплаващи.
Или: Крилатите насекоми от многобройните малки острови в Тихия Океан били
отнасяни от вятъра във водата и там загивали, въпреки че същия този вятър им
предоставял широки възможности за разселване, както по територията на своите
острови, така и на съседните. А техните безкрили събратя, появили се в резултат на
наследствени изменения, безпрепятствено се утвърдили на същите тези острови.
Наследствено обусловените изменения се наричат наследствени изменения.
Наблюдаващите се до сега наследствени изменения у хора носили предимно
неблагоприятен характер. Почти винаги това са дефекти на развитието, които
появявайки се веднъж, се предават по-нататък по наследство. Всяко ново наследствено
изменение има своя причина предшестваща деформацията на наследствеността
Днес са известни вече няколко отрови, оказващи вредно влияние на половите
жлези, до тяхната мутация. Такова въздействие, а също въздействието им върху
зародишното развитие, се нарича зародишно увреждане. Способни ли са тези отрови
необратимо да изменят също така и самата наследственост - досега не е ясно.
Последиците от въздействието на алкохол и никотин на потомството са наистина
ужасяващи. Достатъчно е да видим децата на пияниците, за да се убедим в това, колко
често те биват засегнати от уродства и болести от физически и душевен характер.
Смъртността сред децата на алкохолиците е невероятно висока.
Изследванията на Х. фон Бунгес върху влиянието на алкохола върху потомството
показват следното:
Употреба на алкохол от бащата на 100 бащи се падат
е било туберкулозни деца душевноболни деца

не редовно...................................................................... 6,4..................................... 4,3

редовно..........................................................................17,1....................................11,1
алкохолизъм..................................................................24,2....................................22,2

При това не бива да се забравя, че склонният към употребата на алкохол човек

вече сам притежава отслабени наследствени качества.
Особено големи са страданията на потомството на болни от венерически болести.
Заболяване с най-печална известност от този вид е сифилиса. Мнението, че този бич на
човечеството се предава по наследство е погрешно. Има само един вид вроден сифилис,
този, който се предава на зародиша. Една трета от тези деца умират преди да се родят,
една четвърт не доживяват до шест неделна възраст. Останалите страдат цял живот от
тежки уродства и други заболявания. Често децата на болни родители са глухонеми.
Опасността от неблагоприятни наследствени изменения у човека се засилва
поради това, че подобни изменения често се унаследяват скрито, за да се проявят едва
след много поколения. Като пример може да се спомене заболяването на кръвта
хемофилия. То се проявява само у потомците мъже. Даже при незначителни
наранявания (вадене на зъб) заболяването води до продължителни кръвотечения,
имащи понякога смъртен изход. Многобройни предишни европейски династии, между
които е имало родствени бракове, са загубили поради тази болест на кръвта
практически всички наследници по мъжка линия.

Окръжаващата среда и наследствените заложби

 Всеки човек от самото си рождение носи в себе си най-голямото богатство -
наследствените заложби.
В течение на живота се осъществяват само една част от тези заложби.
Обкръжаващата среда взема твърде действено участие в оформянето на всеки отделен
индивид. Климат, храна, жизнено пространство, социално положение и т.н. могат да
окажат съвършено очевидно влияние върху развитието на човека.
Външният изглед претърпява под въздействието на гореизброените фактори някой
изменения. Не обаче наследствения облик. Той винаги остава неподвластен на
окръжаващия свят.
От това произтичат следните важни заключения:
1. Всеки човек се формира от взаимодействието на наследствените признаци
(гените) и окръжаващата го среда.
2. Окръжаващата среда и нейното влияние не засягат потомството.
3. Придобитите качества не се унаследяват.
Последния факт има основно значение. Физическият труд или спортна тренировка
могат значително да развият мускулатурата на отделния индивид. Но от това не следва,
че сина на атлета ще бъде по-силен, от този, на средното обикновено дете. Точно така
не може да се унаследи и умственото развитие. На потомците на учения се налага да
започнат своето обучение също така с АБВ, като и всички други деца. Същото доказва
и необходимостта от индивидуално изучаване на родния език, независимо че на него са
говорили вече много поколения от нашите прадеди.
Марксистите и демократите вярват в утопичното преувеличаване влиянието на
околната среда и твърдят, че са способни, чрез промяна на околната среда да подобрят
съдбата на цели народи. Според тях, всички хора са еднакви. А това значи, че белите,
черните и жълтите, поставени при еднакви условия, би трябвало самостоятелно да
постигнат еднакви резултати във всички области.
Обаче ние знаем, че:
Хора от различни раси и типове никога няма да станат еднакви помежду си, ако
живеят на обща територия, колкото им се ще дълго. Те винаги ще останат това, което
са: Чужда кръв, която трябва да бъде държана настрана от нашия народен организъм,
ако не искаме той бавно, но сигурно да стане загине.

Расово смесване

Смесване с чужда кръв е противоестествено

„Неразумното“ животно се събира с другия пол за продължаването на рода само с
представители своята порода (раса). Също така постъпват близките до природата хора,
така както древните германци, в наши дни към това естествено правило строго се
придържа нашият селянин, близък с родната земя, духовно вкоренен в нея и затова
чувствуващ звучащия в нея глас на кръвта и расата. Само „свръхразумният“
„цивилизован“ човек вярва, че единствено той може да върви срещу природата. И това
винаги е в негова вреда. При смешението на две различни раси никога не става сливане
на наследствените белези (гени) в единна наследствена маса, която може да бъде
предавана на потомците в като хармонична цялост. Размножението на подобни
бастарди се характеризира с все по-силно отдалечаване на наследствените заложби и
хаотичното им разпределяне в различни потомци. Ако въпреки това е възможно по
пътя на кръстосване да се създават нови културни форми и раси животни и растения,
това в никакъв случай не може да служи за доказателство за такъв способ за
създаването на нови човешки раси.
Да започнем с това, че условията за разведения животни и растения са твърде
своеобразни. Селекционерът преследва при кръстосването съвършено други цели. При
него съществува възможността в къси интервали планомерно да отгледа няколко
поколения от интересуващия го вид. При това селекционерът провежда отбор на
нужните му форми. По такъв начин се увеличава вероятността от това, че да се отдаде
да се запази именно тези желателни форми с нови качества, така наричаните нови
връзки. И действително, този път в повечето случаи води към успех - само след
няколко месеца може да бъде въведена нова порода животни, получен е нов сорт
растение.
Съвършено иначе е положението при човека. Огромното количество наследствени
белези прави процеса на унаследяване твърде объркан. Към това се прибавя още твърде
дългия период за смяна на поколенията (около 30 години). Значи, отбора, необходим за
запазването на възникналите нови заложби трябва да се продължи в продължение на
няколко столетия. Но кой би могъл да гарантира за точното запазване на веднъж
избраната посока на отбора, и накрая, к а к може да се осъществи отбора на останалите
хора?
Подобен план за човека просто не може да се проведе, а създаването на една нова
раса не е възможно.
Всяко расово смешение променя хармоничната картина на расата. Нордическа
глава, поставена на източно тяло, изглеждат неестетично. Към това се прибавят всички
тези недостатъци на здравната и особено душевното здраве, което крие в себе си
расовото смесване.
Бастардите са лишени от физическа и душевна хармония.
В резултат на всяко расово смесване се получава расов хибрид.
Расовото смешение означава постепенно заличаване на по-високо стоящата раса, а
това значи, сто процентна загуба на нейното своеобразие (генотип). Историята
безпристрастно ни демонстрира трагичните последици от такова едно расово
смешение.
В момента, когато народа загуби своето расово самосъзнание, започва упадък на
неговата традиция, духовност и култура.
Благоприятно расовото смешение може да бъде само в случай на смесването на
родствени раси. Колкото по-сходни са помежду тези раси, толкова по-благоприятно е
тяхното смешение.
„Най-великите народи никога не са принадлежали към бастардите с чужди раси, а
напротив, отличавали са се с това, че преобладаващата в тях раса намира в тези народи
своето най-добро въплъщение.“ (по Граф)

Фюрерът казва за расовото смешение:

„Смесването на кръв от чужди раси и последващото от това снижаване на
расовото ниво е била единствената причина за гибелта на древните цивилизации.“
 Причина за залеза на културните народи на древността
При ред културни народи може да се наблюдава следващата еднаква
последователност в етапите на тяхното развитие, което в никакъв случай не може да се
счита за неизбежна жизнена закономерност:
След продължителен възход до определена висота на развитие следва кратък
период на разцвет, заменен след това със стремително падане на достигнатото ниво.
Почти винаги такъв упадък на силите започва с това, че на място на простото, трезвост
и здраве идва преследването на удоволствия, невъздържаност и болести. Успоредно на
това разпалваните кървави войни, буквално изтребват най-добрите представители на
расата, а спадането на раждаемостта рязко намалява броя на здравите деца.
Смъртоносен удар обаче нанася смесването с чужда кръв, водещо до постоянно
нарастване на вътрешните противоречия. Липсата на национално единство превръща
този народ в лека плячка на друг, запазил своята жизнеспособност.
Кръвното самосъзнание на евреите
До ден днешен евреите избягват пълното смешение с приютилите ги народи,
гарантирайки за себе си, по този начин, поддържането на своето кръвно самосъзнание
на необходимото ниво.
Показателно в този смисъл е изказването на английският евреин Дизраели:
„Всяка раса, безгрижно смесваща своята кръв с чужда е обречена да загине.“
Нордическата раса е носителка и основа германския човек.
Висш природен закон гласи:
Отделното живо същество не е цел, а средство на живота.
Нашият германски народ - това не е просто аритметична сума от 85 милиона
души, а голямо национално единство, единна общност, в които преобладава нордическа
наследственост, която се проявява не само във формата на външния облик, но намира
своето въплъщение, преди всичко, в к о л е к т и в н а т а р а с о в а д у ш а .
Външните признаци на принадлежност км нордическата раса у отделния човек са
желателни, но не незадължителни. Главното е, щото тази раса да съответствува на
качествата на неговата душа и характер.
Нордическата раса е расата на германския народ. Тя поставя своя отпечатък на
нашата същност, определя нашите мисли, действия и чувства.
Расата на твоите прадеди - това е, което по-силно от всичко друго на света свързва
твоята лична съдба със съдбата на тази голяма кръвна общност, която се нарича твой
народ.

Войнство и раса

Типово оформяне и войнство

Всяка раса създава определени топове. Във всекиго има съвършено определени,
явни заложби, които допринасят за нейните особени успехи в тази или друга област и
дейност. Въз основа на това се оформя типа поведение в колективното съзнание на
цели народи. Никъде това типизиране не така добре изразено, както при онези
представители на народа, които по служебен дълг носят оръжие.
Всеки народ формира своя образ на войн.
Вътрешната сила и издръжливост на човека, неговата готовност да атакува или
защитава и да принася жертва, неговите наследствени расови черти, всичко заедно това
се събира в образа на война.
Германският войник, възпитан в пруските традиции, както по своята строгост и
настоятелност, така и със своята вярност към командира и чувство за чест, са
действително нордически. Освен това, в германския национален характер е заложена и
такава черта, като стремеж за проява на лична инициатива, осигуряваща му успех в
положения, когато е могъл да разчита единствено сам на себе си.
Германският войник е недостижим като боец-едноборец. Във военно
подразделение, от своя страна, водено от непреклонна желязна воля и пълководчески
талант от нордически тип, е способно буквално да прави чудеса от храброст. Атакуващ
указаната му цел или изпълняващ задача, германският войник преминава към отбрана,
само ако получи съответна заповед.
Германската форма на борба е атаката .
Съвършено друг например е французинът. Той е боец, когато е във военно
подразделение. Сред французите рядко се среща добър едноборец. Най-подходящата за
тях форма на бой е отбраната, чувствувайки относителна „безопасност“.

IV. Отбор и култивиране

„Когато липсва повече силата за борба за собственото здраве, завършва и

правото за живот в свят на сурова борба.“
(Адолф Хитлер „Моята борба“)

Разумна може да се назове само такава държавна власт, която провежда

съзнателна демографска политика и грижи за чистотата на расата. Главната задача на
такава власт представлява осъществяването на мероприятия, гарантиращи, както
възпроизводството на народа, така и култивирането в него на расови признаци.
Влиянието на отбора
Наследствените изменения и окръжаващия свят непременно биха създали за
определен период от време множество нови раси, или подвидове, ако не бе един силно
задържащ фактор. Природата ограничава процесът на разпадане на безброй раси в
рамките на о т б о р а . В естествената среда на обитаване загиват всички живи същества,
които не допринасят за запазването на своята порода (раса), докато в същото време
носителите на благоприятни белези остават живи.
Пример: Сред бозайниците и птиците от полярните области по-дълго живеят
онези форми, при които белия цвят и дългата козина (пера). Те почти винаги
преживяват своите тъмно оцветени събратя по вид. И всичко е затова, защото първите,
благодарение на своето защитно оцветяване, са по-добре защитени от врагове,
отколкото вторите.
 Отборът подържа расата на първоначална висота.
В онези случаи, когато резултатите от наследствените изменения стават
собственост на отделни живи същества, допълнителните благоприятни качества на
такива организми се оказват в по-изгодно положение, от колкото на не претърпелите
изменения, другари по порода. Те стават по-съвършени и постепенно изтласкват ония,
които са останали на предишната степен на развитие.
Влиянието на отбора способствува прогресивното
развитие.
Племенното развитие на всички живи същества става в природата единствено и
само благодарение изменение на наследствеността и отбора. За човека по-нататъшната
възможност за възникването на нови раси по пътя на новообразуване е съвсем малка.
Смъртта на отделното същество представлява не същността на отбора, а негово
средство. Смисълът е в това, да се възпрепятствува по-нататъшното предаване
наследствеността от определени екземпляри. Тогава, в следващите поколения тази
наследственост ще бъде представена във все по-намаляваща се степен.
При това е съвсем равно, дали ще се достигне изкореняване на тази
наследственост посредством стерилизация или въздържане, смърт или каквото и да е
друго.
От биологична гледна точка, най -важният отбор е
плодовитостта.
Бездетният човек остава извън пределите на най-важната област от живота на
расата, доколкото единствено плодовитостта определя по-нататъшния състав на
расовата наследственост.

„Не обществените, социалните и икономическите успехи решават изхода на

борбата за съществувание между отделните групи хора. Окончателната победа
остава за онези, който имат повече деца. Борбата за съществуване е борба за повече
деца, за ниво на раждаемостта.“
(Сименс)
Съпружески избор

Изборът на расово пълноценна жена още не означава подобрение на расата. За

това, щото това да стане, е необходим не само расово правилен съпружески избор,
но и раждането от този брак на деца, чийто брой трябва да бъде повече от средната
статическа величина. Защото, народният организъм няма никаква полза от по-
нататъшното естествено вливане в него на лоша наследственост, ако при това не става
успоредно размножаване и разпространение в него на добри белези (гени).
Изборът на расово пълноценен мъж, който по някаква причина не желае да има
деца, не само че не подобрява расата, но даже я влошава, доколкото добрата
наследственост на този човек, по такъв начин е загубена за бъдещите поколения.
Победа на плодовитостта и бърза смяна на поколенията.
Наистина огромно значение има средната статическа плодовитост за
състоянието на всяка раса. Когато две раси живеят заедно и имат нееднакъв прираст,
расата с по-малък прираст вече при следващите поколения е обречена на гибел. Даже
неголяма разлика в нивото на средната плодовитост е достатъчно, след известно време
да доведе една от расите до катастрофа, а другата - до победа. (виж илюстрация 1)
Не бива да се пренебрегва също и ролята на възрастта за встъпване в брак,
доколко възрастовият аспект оказва голямо влияние върху репродуктивната
способност. Подмладяването на населението, т.е. бързата смяна на поколенията,
представлява съществен фактор за промяна в състава на народа. Сравнителните
резултати за встъпване в брак преимуществено в ранна или в по-късна възраст скоро
стават видими. Опитът показва, че ранния брак носи повече деца, отколкото късният.
Така, за 3 поколения на семейство с 4 деца за 100 години произлизат 64 потомци, а
за 4 поколения - 256 потомци. (виж илюстрация 2)
Красноречиво потвърждение за необходимостта от значително увеличение на
раждаемостта в расово пълноценните хора служи положението, в което се оказа нашия
народ след световната война. (виж илюстрация 3)
Достатъчно е да се спомене, че в следвоенна Германия от всяко семейство от
криминална среда произлизат двойно повече деца, отколкото от прилично семейство.
Друг пример, актуален до днес за много неевропейски области:
В една от областите населени с бели и негри, тяхното съотношение е било 1: 1.
Динамиката на изменение на демографското положение в полза на негрите може да
бъде показана например в Южноафриканския съюз:
на 100 негри се падат по 5 деца,
на 100 бели се падат по 2,6 деца.
При такова демографско развитие
след 100 години на 1 бял ще се падат вече 16 негри,
след 300 години на 1 бял ще се падат дори по 4096 негри.
Катастрофата на Франция е резултат на расовото разложение
В самата Европа този проблем все по остро излиза на преден план. Ръководството
на все повече отслабващата в расово отношение Франция се оказаха дотолкова глупаво
и безотговорно, че не измисли нищо добро, освен да изравнят в областта на
гражданските права „черните“ и коренното бяло население. Хиляди представители на
черната раса получиха, накрая възможността безпрепятствено да се занимават със
замърсяването на чужда кръв.
Фюрерът отдавна предупреждава за опасността от „създаването на африканска
държава на територията Европа“. Той казваше:
„Това, което Франция прави сега в Европа, представлява най-тежко престъпление
срещу бялото човечество.“
Единствено победата на нашето оръжие ни даде сега възможност да поправим
чуждите греши също и на тази територия, според нашата задача - да осигурим на цяла
Европа расово бъдеще, достойно за нейната велика история.

Илюстрация 1. Да предположим, че при едната половина от населението се падат по

две деца на семейство, а в другата - по пет. Още след пет поколения това съотношение
ще се измести дотолкова в полза на по-плодовитата група, че тя ще представлява 99 %
от общия брой на населението.

Илюстрация 2. Изменение в съотношението на числеността на две групи от

населението, имащи еднакъв брой деца, но различно интензивна смяна на поколенията.

Две групи от населението се намират в числено съотношение 50: 50 %. Да

предположим, че първата група се обновява, раждайки деца всеки 33 години, а втората
- всеки 25 години. Това ще доведе дотам, че след 300 години втората група би
представлявала поради своята по-интензивна смяна на поколенията вече 90 до 100 % от
общия брой на населението.

Илюстрация 3. Ценната наследственост трябва да продължи за живее в по възможност

повече на брой деца!
 Ако сред който и да е народ съществуват две групи, характеризиращи се с
различна степен на плодовитост, но при по-плодовитата група още преобладава и
нездрава наследственост, стига се до следното положение:
Въпреки че в началото двете групи са били еднакви на брой, но групата с
криминална, непълноценна наследственост е била при това двойно плодовита, ще се
стигне до там, че още след 100 години 90 % от населението ще представлява истинска
паплач.
Затова щото в народа да се запазят ценните качества, носителите на такива
заложби трябва да бъдат, поне дотолкова плодовити, както и носителите на по-малко
качествени заложби. Това изискване предполага еднакъв брой представители на тази и
другата група носители на наследствени качества. На практика обаче, носителите на
ценна наследственост почти винаги са малцинство. Затова е необходим мощен подем
на тяхната плодовитост, щото народа да не дойде до упадък.
Всеки отбор, действуващ върху един народ, води след себе
с и п р о д ъ л ж и т е л е н и н е о с п о р и м у с п е х , и л и н е у с п е х.
Успехи в делото за развъждане на растения и животни се постига само чрез
правилен отбор и умножаване броя на носителите на добри наследствени качества.
Знаейки това, разбираме, коя е била главната причина за гибелта на културните народи
от древността. Тя е в това, че тези народи постепенно се лишават от всички носители на
своята здрава наследственост, всички носители на своята култура, всички свои
творчески личности. Непълноценните са удържали над тях най-голямата от всички
възможни победи - снишили нивото на тяхната раждаемост.
По време на гръко-персийските войни (ок. 500 г. пр.н.е.), Спарта мобилизира 8000
боеспособни мъже. А през 244 г. пр.н.е. - само 700.
Гибелта на Спарта и разпадането на древния Рим не са нищо друго освен окончателно
снижаване нивото на раждаемостта на деца със здрава наследственост.

Кръвосмешение (инцест)

Кръвосмешение се нарича добиването на деца от родители, намиращи се в кръвно

родство.
При развъждане на животни често се използуват, именно, родствени форми за
постигане на определен резултат. Проблема за наследствеността на получени по такъв
начин животни е изучен вече в достатъчна степен.
За качествата на наследствеността на хората е известно, в общи линии не така
много, за да може уверено да се предвиждат последствия при сключването на родствен
брак.
Кръвосмешение и потомство
Ако намиращите се в кръвно родство партньори не са обременени с наследствени
заболявания, то такъв инцест не влачи след себе си негативни последствия от
биологически характер. Но в преобладаващото мнозинство от деца на родители-
роднини, въпреки всичко се наблюдават различни отклонения от нормата. Този факт
може да се обясни само с това, че в подобни случаи има съдбоносно съвпадение
на еднакви болезнени признаци на двамата родители. Оставащи до този момент
скрити, тези признаци до такава степен се усилват от сливането на себеподобни, че
заложената в тях болест се проявява в потомството вече в открита форма. При това
опасност за расата като цяло няма. Негативните последствия от такъв вид могат до
известна степен да се окажат полезни, защото те не изявяват създадените по-рано лоши
заложби. Това на свой ред позволява на расата да запази от по-нататъшно
разпространение в нейния организъм, макар и част с недоброкачествена
наследственост. Запазва се също вероятността от съчетания при инцест и на
благоприятни белези. Тогава потомството демонстрира положителни качества в най-
висока степен. Тук трябва да се подчертае необходимостта за съобразяване нормите на
традиционния морал. Следователно:
К р ъ в о с м е ш е н и е т о у д в о я в а , к а к т о д о б р о т о , т а к а и л о ш о т о!

Негативен отбор и израждане

Израждане на расата и слизане от историческата сцена на цели народи става поради все
по-голямото и напредващо влошаване на тяхната наследственост. Ако си поставим за
цел да възпрепятствуваме подобно развитие на събитията, необходимо е да си изясним
причините за този упадък. Успешната борба срещу явленията на израждане е успешна
само при ясно разбиране на причините за тяхното възникване.
Причини за израждането
Установен факт е, че почти всички културни народи, а особено нордическо-
германските, служат днес за ярък пример на отрицателен отбор в областта на
плодовитостта. Тоест:
Плодовитостта в наследствено надарените е по-ниска, отколкото в
наследствено непълноценните.
Опитът ни учи, че от наследствени душевни заболявания по-често страдат
наследствено непълноценните. Постоянно запазващата се неравномерност на числения
прираст на надарените и непълноценните води към намаляване на изявените
наследствени признаци в народа и като следствие, означава неговия културен упадък.
Преди господствуваше коренно неправилното мнение, според което високата
надареност може да бъде присъща само на представителите на определени „слоеве“ на
населението.

„Дарбата не е монопол на която и да е обществена класа.“

(Сименс)

Затова, в националсоциалистическата държава отбора не става заради

принадлежност към определено „съсловие“ или „обществена класа“, а според
способности и постижения, трудолюбие и начин на поведение. Именно на този
принцип се оказва държавна подкрепа и се формира истински национален елит. Живото
потвърждение за това е нашата система от национално-политически възпитателни
учреждения, школите-Адолф Хитлер, учебните заведения Лангемарк и Замъците на
ордените. Тук се възпитават и обучават бъдещите ръководители на германския народ
във всички области на дейност.
На недостатъчната плодовитост на северните народи се противопоставя твърде
активния числен прираст на тези европейски народи, които са с азиатско влияние.

През 1933 г. естествения прираст на населението в Германия при брой 66 милиона

жители съставлява
233 297,
в 1933 год. естественият прираст на населението на Полша при брой 32 милиона
жители представлява
402 465.
Над Европа надвисна реалната заплаха от загуба на нейната расова идентичност.
Ние сме задължени да я спасим, докато още не е късно!

Войната е негативен отбор

Всяка война не представлява нищо друго, освен отрицателен отбор в най-чист вид.
Най-силните и способните остават да лежат на бойните полета. Германия загуби през
световната война 2 милиона от най-добрите свои синове. 750 000 умряха в Германия от
глад, следствие на вражеската блокада. От 1914 до 1918 година загинаха 40% от целия
офицерски състав на действуващата армия. При това трябва да се помни, че германския
офицерски корпус представляваше елита на хората от нордически тип. От студентите,
които отидоха на фронта, над половината никога вече не се върнаха в къщи.
Огромни бяха загубите сред летците - най-ценния човешки фонд на нацията.
Същото се отнася и за противниковите държави. Те също, в своето мнозинство,
принадлежаха към нордическата раса, рискуваха повече от другите и съответно
понесоха най-високи загуби.
Войната унищожава носителите на най-добрата наследственост и запазва
непълноценните.
Към всичко това се прибавят и другите последствия, предизвикани от
катастрофалното снижаване на раждаемостта. На Германия световната война струваше
3,5 милиона неродени деца.
Само един здрав, обладаващ непреклонна воля за живот народ е способен да устои
в такава кръвопролитна борба.

Ето какво каза фюрерът за войната и за преодоляването на демографските

последици:
„Успешният изход на сегашната война поставя пред Райха ред задачи, които могат
да бъдат успешно решени само за сметка на значителен прираст на населението. Затова
е необходимо с помощта на увеличаване на раждаемостта да се заличат раните,
нанесени на народния организъм от войната.“
Из заповедта на райхсфюрера на от 28 октомври 1939 година:
„Някои военни победи означават за народа унищожително поражение, тъй като те
го обезкървяват и лишават от жизнени сили. Неизбежната, за съжаление, смърт на най-
добрите хора на бойното поле се оказва, сама за себе си, не най-лошото. Много по-зле е
липсата на децата, които би трябвало да се родят, ако войната не беше разделила
мнозина от дома им, някой за известно време, а други - за винаги.“

Борба срещу непълноценната наследственост -

държавни мероприятия
Фюрерът казва в „Моята борба“:
„Този, който е нездрав и увреден физически и душевно, няма право да
увековечава своето страдание в своите деца.“

Пред нашите лични мотиви на поведение стоят интересите на нашата народна

общност.
Ненормално е положението, когато, съотношението между трудоспособните и
издържаните в която и да е държава, приема нездрави форми. Дейната, трудеща се част
от населението е принудена да работи, за да продължава пожизнените мъчения на
генетично недъгавите и наследствено неизлечимите. Ето официалните данни на
службата за социално осигуряване на един германски град през 1932 г.:
На един пенсионер ежегодно се падат - ........................................................................
244 РМ;
на един безработен - ........................................................................................................
500 РМ;
на един душевно болен, идиот, инвалид от детство - .................................................
1944 РМ.
Между лудите има такива, които струват на държавата десетки хиляди марки. В
1926 г. в Германия са регистрирани 570 убийства, 810 грабежи, 6 800 случаи на насилие
и разврат. Престъпниците отнемат живот, причиняват на своите жертви множество
непоправими морални и материални щети. Многомилионни загуби понася и държавата.
Всичко това може да бъде избягнато. Тези субекти трябва да се отстранят от
обществото, а освободените средства да се разходват за благото на нормалните хора.
Задължения на държавата
Държавата съществува за опазването и процъфтяване на здравия народен
организъм като цяло и носителите на най-добри наследствени качества, определящи
неговата раса в частност. Основната задача на държавата е да не допуска запазването на
непълноценна наследственост за сметка на отслабването на наследствено
пълноценната, тъй като това застрашава бъдещето на народа.
Осведоменият за своята н е з д р а в а н а с л е д с т в е н о с т извършва тежко
престъпление към своите деца и срещу живота като се стреми да възпроизведе
потомство, което може да се окаже недъгаво.
Той греши срещу своя народ и своята раса.
Там, където чувството за отговорност пред народната общност липсва, държавата
задължително е длъжна да се намеси в това мнимо “право” на личността.
Този, който не желае доброволно да се придържа към нормите на
нравствения порядък, губи правото на неприкосновеност на своята личност.
Истинското право на човека, наследствените недъзи, на когото неминуемо ще
превърнат неговия живот в тежест за околните и в постоянна мъка за него самия, се
състои в това, той да н е с е р о д и . Всеки естествен народ, щом разпознае
непълноценните в своята среда, веднага ги отстранява. Извратено тълкуваната „любов
към ближния“, която усилено се натрапва на така наричаните „културни народи“ преди
всичко от църковните кръгове, повече допринася за обратния процес - негативния
отбор.
Някои църковни деятели влизат в конфликт с природата и разума
Съществува църковна гледна точка, според която всяка, дори и разумна намеса в
което и да е положение на нещата в даден момент е нарушение на световния божествен
ред. Повече от учудващо в този случай е защо от същите тези позиции не се застъпват
срещу клането на животни или срещу лечебната дейност. Може ли сериозно да се
твърди, че на Бог всички тези споменати по-горе ужасни реалности на непълноценната
наследственост са угодни. Вероятно по-нататък ще се приеме лишаването на убийците
и други престъпници от свобода като, неправомерно поставяйки всички останали
нормални хора на пълно разположение на тези негодници. Познаването на природните
закони поставя всичко на мястото: живота на нашия народ и запазване чистотата на
неговата кръв е много по-важно от поддържането на всяка цена съществуването на
непълноценните индивиди със силно обременена наследственост.
Мащабът за грижата за своето лично АЗ не трябва да превишава грижата за
благото на своя народ като цяло.
Жизненият опит показва следния забележителен факт: голяма част от
наследствено болните не изпитват и най-малко чувство за отговорност пред своето
потомство. Никакво благоразумие по този въпрос от тяхна страна не може да се очаква.
Преценете сами:
През 1877 година в психиатричните клиники в Германия има 40 375 пациенти; в
1926 г. те са вече 252 793 (!). Още по-красноречив е този показател в САЩ: за периода
от 1904 г. до 1929 г. броят на душевно болните се увеличи повече от двойно.
Националсоциализмът възнамерява да спре тази лавина на безумие.
Позицията на фюрера става ясна от неговите думи:
„Дефектните хора да не се възпроизвеждат е категоричното настояване на ясния
разум и представлява, при планомерно осъществяване, най-хуманния акт на
човечеството. Това ще избави милиони нещастни от незаслужените от тях страдания, а
като резултат ще доведе до общо оздравяване на живота.“
Германското правителство прие на 14 юли 1933 година „Закон за
предотвратяване появата на наследствено болно потомство.“ Законът гласи:
1. Който е наследствено болен, за който е дадено медицинско заключение с
висока степен на вероятност на потомство с физически или душевни наследствени
недъзи, може да бъде подложен на хирургическа кастрация (стерилизация).
2. Съгласно закона, за наследствено болен се смята този, който страда от
едно от следните заболявания:
вродено слабоумие,
шизофрения (нарушение връзките на психическите процеси): Душевно
 заболяване, характеризиращо се с пълен разпад на личността, притъпяване на
чувствата, отчужденост от външния свят,
циклофрения, (маниакално-депресивна психоза, циркулярна лудост):
душевно заболяване, характерно с периоди на крайна възбуденост или дълбока
депресия,
наследствена епилепсия,
наследствена хореа, (Chorea Huntington,Veitstanz)
наследствена слепота,
наследствена глухота,
тежки физически уродства.
3. Освен това, на стерилизация могат да бъдат подложени лица, страдащи от
тежка форма на алкохолизъм.
Окончателно решение за извършването на стерилизация се дава от комисията за
опазване на наследственото здраве.
Ще приведем един от многото примери, способствуващ за правилното разбиране,
доколко тези мерки са необходими. (по А. Дрекслер, „Няколко години преди поемането
на властта“).
„Семейство на помощник-стрелочник. Бащата пие много и умира от туберкулоза.
Майката е разпътна и непоносима. Те имат двама синове и две дъщери. Елена - 26-
годишна, се разболява от сифилис. Тя има две деца, едното е в болницата, другото - под
опеката на социалното осигуряване. Алфред - 24-годишен, заразен от сифилис, заразява
своята съпруга, която му ражда след това четири деца. Мелани - 18-годишна, също
както и нейния брат Курт е заразена от другите с това заболяване. В лицето на Алфред
човечеството получава достойно наказание за своята безгрижност. Алфред - нисък и
хилав младеж, което не му пречи да бъде жесток и агресивен. Упорито не желае да
работи, предпочитайки да се занимава с разврат. Живее изключително от средства на
различни обществени благотворителни организации и болнични каси. Той е опасен за
околните не само поради своята туберкулоза, както и поради сифилиса. Той се
запознава с една като него, която съществува също за сметка на благотворителността.
Вече 6 години, откакто те редовно, ръка за ръка, ходят за подаяния на едно и също
гише. Всяка година сумата се увеличава, с нарастването на тяхното семейство. Те имат
вече четири деца - всички заразени със сифилис и туберкулоза.“
Относно стерилизацията трябва да се отбележи, че тя, отнемайки репродуктивната
способност, не възпрепятствува, ни най-малко, воденето на нормален човешки живот в
пълен обхват.
С този законодателен акт бе положено необходимото начало на процеса за
очистване на народния организъм. Резултатите от неговото действие ще станат
осезаеми още в следващите поколения. Това, че националсоциалистическата държава с
желязна решимост прегради пътя на ненормалното развитие в областта на
наследствеността, представлява събитие, чието значение е невъзможно да се прецени.
Известно е, че потомството на тези, които систематически подкопават нормите на
традиционния морал, също се оказва обременено с тежка наследственост. Да реши този
проблем беше призван закона от 24 ноември 1933 г. Този втори закон се нарича:
„Закон срещу систематичните нарушители нормите на традиционния морал, и
мерките за тяхното запазване и подобрение“.
На основание на този закон народният организъм се избавя от антиобществени
елементи.
Като най-ефективен законодателен акт в тази област трябва да се признаят
„Нюрнбергските закони“ от 15 септември 1935 г. Това е „Закона за защита на
германската кръв и германската чест“ (виж. илюстрация 4). Законът гарантира за
всички времена на германския народ защита от смесване с чужда кръв. Освен това, той
ясно формулира, кой може да стане гражданин на Райха. Този закон е непреодолима
преграда за вече така напредналото расово разложение на германския народ.
По-нататък ще споменем „Закона за защита наследственото здраве на
германския народ“ (закон за здрав брак) от 18 октомври 1935 г. Той забранява
сключването на бракове между болни хора и възпрепятствува по такъв начин
пренасянето на непълноценна наследственост върху потомството.

Мероприятия на другите държави

Естествено е, че националсоциалистическа Германия търпи постоянни нападки от
страна на враждебно настроените към нас чуждестранни държави. Обаче нашият Райх в
никакъв случай не е единственото място по света, където се провеждат подобни
мероприятия. Така например, в много щати на САЩ в продължение на няколко
десетилетия се приемат законодателни актове, насочени към обуздаване по-нататъшния
прираст на непълноценната наследственост. Само през 1926 г. подобни ограничения
бяха приети в законодателствата на няколко щати на САЩ, от законодателството на
Дания и отделни части на Швейцария през 1929 г. В Калифорния през последните 20
години бяха стерилизирани около 9000 души.

Демографско развитие на Германия

Периодът на краткотрайно повишаване нивото на раждаемостта през десетте

години след войната 1870/71 година, бе последван от по-голямо и по-стремително
снижаване до края на столетието.

Причини за спадане раждаемостта

Те са свързани, преди всичко, с душевната нагласа (ценностна ориентация).

Снижаването на раждаемостта започва сред състоятелните кръгове, чийто
представители жертвуват раждането на съответствуващ брой деца, срещу повишаване
удобството на своето съществуване и жажда за удоволствия. Впоследствие този лош
пример се възприема и от широките маси. Сега, положението се промени коренно и по-осигурените
семейства да имат повече деца.

Динамика на раждаемостта

След войната през 1870 / 71 година в Германия ежегодно се падат:

 40 раждания на 1000 жители.
В навечерието на XX в. този показател съставлява:
35 раждания на 1000 жители.
В началото на световната война става около:
27 раждания на 1000 жители.
Своята най-ниска точка на спадане раждаемостта достигна по време на световната
война, когато ежегодно се падат по:
14 раждания на 1000 жители.
Още по-ужасяваща картина на спада на раждаемостта се вижда от следните данни:
През 1870 г. на 42 мил. жители се падаха около 2 мил. раждания,
през 1933 г. на 65 мил. жители се падаха около 0,9 мил. раждания.
Илюстрация 4. Законодателна защита срещу чуждородното еврейство
 Нов подем
Огромният прелом в развитието на това положение стана благодарение на
изменящата се, ставащото отново повдигнато, душевно настроение, което получи
нашия народ след идването на власт на NSDAP. (виж. илюстрация 5) Съотношението
стана следното:
1933 ........................................................................................................... 14,7 раждания
на 1000 жители,
1935 ........................................................................................................... 19,9 раждания
на 1000 жители,
1938 ........................................................................................................... 19,7 раждания
на 1000 жители,
1939 ........................................................................................................... 20,8 раждания
на 1000 жители.
Радостната промяна, в никакъв случай не означава отстраняване на опасността,
надвисваща над бъдещето на нашия народ. Приведените по-горе цифри не осигуряват
необходимия прираст.
За това, за да получи точна представа за демографското развитие, трябва освен
динамиката на раждаемостта, да се отчита също и нивото на смъртността.

Снишаването на смъртността води към заблуждение

Въпреки постоянното снижаване нивото на раждаемостта, от 1870 година се
отбелязва числен растеж на населението в Германия. Какво се получава? Отговор на
този въпрос дава постоянното снижаване на смъртността. (виж. илюстрация 5)
През 1870 година от 1000 жители умират примерно 28,
през 1900 година от 1000 жители умират примерно 23,
през 1927 година от 1000 жители умират примерно 12,
през 1932 година от 1000 жители умират примерно 11.
Подобрението на жизнените условия, съобразяването на хигиенните норми и
особено, постиженията на съвременната медицина - всичко това значително намалява
смъртността на германския народ и увеличава, в сравнение с предшествуващия период,
продължителността на живота.
 Илюстрация 5. Само повишаване нивото на раждаемостта гарантира бъдещето на нашия народ.

В крайна сметка, тези обстоятелства оформиха съвършено невярна представа за

същността на прираста на населението в Германия. Истинската негова причина през
последните десетилетия представлява увеличението на средната продължителност на
живота.
Здравият прираст на народа в никакъв случай не трябва да е зависим от
увеличението продължителността на живота, а само от постоянното
преобладаване на раждаемостта над смъртността.
Бракосъчетание

Броят на сключваните бракове, макар и бавно, показваше нарастване, с

изключение на периода на естественото снижение по време на световната война. С
победата на националсоциалистическия мироглед този процес тръгна нагоре с
невиждана досега стремителност. Обаче, едва социалните мероприятия на нова
Германия поставиха сигурната основа за създаването на максимален брой семейства.
През 1932 година на 1000 жители се падаха 7,9 брака,
в 1934 година на 1000 жители се падаха 11,2 брака.
Не бива, обаче, да забравяме, че не броя на сключените бракове е меродавния
критерий на това, да се запази числеността на народа или тя да нарасне. За такъв може
да се счита само п л о д о в и т о с т т а на брака.
 През 1894 година на един брак се падат, средно по 4,1 деца,
в 1914 година на един брак се падат, средно по 3,6 деца,
в 1926 година на един брак се падат, средно 2,2 деца,
в 1930 година на един брак се падат, средно по 1,7 деца.
(виж. илюстрация 6)
За да се осигури възпроизводството на народа, от всеки брак трябва да
произлязат не по-малко от четири деца.

По думите на фюрера:
„Брака не може да бъде самоцел, напротив, той е призван да служи на по-
високи цели - размножаването и запазването на нацията и расата.“
„Държавата е задължена да се грижи за това, щото плодовитостта на
здравите жени да не бъде с нищо ограничавана ...“

Илюстрация 6. Система, при която в брака се раждат само две деца, осъжда народа на
смърт!

Заблуждение представлява мнението, че възпроизводство на народа може да бъде

осигурено при наличие на само две деца във всеки брак. Достоверната картина на
реалното положение възниква само, ако се вземе под внимание също и детската
смъртност. Освен това, не бива да се забравя, че много бракове остават бездетни, а
известна част от населението (тази, чиято наследственост е непълноценна) се изключва
от процеса на предаване на наследствеността съгласно закона за възпрепятствуване
появата на наследствено болно потомство и вследствие ред други мероприятия (брачен
съвет). По такъв начин, чисто аритметически се потвърждава необходимостта за
раждане във всеки брак на повече от три деца. (по Бургдорфер)

Съществуват три основни форми възрастова структура на народа:

1. Здрав, растящ народ:

Формата на възрастовата структура на този народ е такава, че всяка по-млада
възрастова група е представена тук в по-голяма степен, отколкото предхождащата. Ако
последователно изобразим всяка от възрастовите групи във вид на пропорционално
изменящи се слоеве, то здравият народ винаги ще изглежда като пирамида с широка
основа и остър връх.

2. Народ в застой:
Ако нивото на раждаемостта на народа почти не се повишава, то възрастните
групи до 45 години включително, са представени тук еднакво. Диаграмата на
възрастовата структура на такъв народ напомня очертанията на камбана.

3. Намаляващ народ:
Диаграмата на възрастовата структура на такъв народ прилича на погребална урна.
Раждаемостта се снижава от година на година, численото преобладаване на възрастните
хора става все по-голямо и по-голяма. (по Бургдорфер) (виж. Илюстрация 7)

Опасност от остаряване на народа

Непосредствено до идването ни на власт, възрастовата структура на нашия народ

свидетелствуваше за спадането на раждаемостта и за все по-нарастващ дял на по-
старите поколения.
Ако народът не се подмладява, настъпва неговото остаряване. Той се превръща
в стар народ. Трудоспособният слой изтънява, броят на издържаните, на
неработоспособните расте. Натоварването на обществото все повече нараства.
През 1930 година на 100 трудоспособни (на възраст от 15 до 65 години) се падат 9
нуждаещи се от подкрепа, по-възрастни от 65 години.
Ако започналото от 1933 година насам благоприятно развитие не се задържи, то през
1980 година на всеки 25 нуждаещи се от поддръжка ще се окажат само 100
трудоспособни.
При по-нататъшно осъществяване на принципите, на които се гради
демографската политика до 1933 година, би се получила следната картина:
През 1910 година в Германия 5 милиона бяха на възраст над 60 години, а през
1990 година ще бъдат 11 милиона по-възрастни от 65 години.
Високите икономически постижения на нашия райх, каквото имаме днес, в
значителна степен са постигнати благодарение все още достатъчното попълнение на
работоспособните възрастови групи.
Все още имаме време да спасим райха от биологическа и расова смърт, само ако се
стремим, щото германския народ „само за няколко години да стане народ с най-голям
брой младежи“ (Астел).

Снижение на раждаемостта и загуба на таланти

От примера с много велики хора в Германия ще видим, че те в никакъв случай не

са били първенци в техните многодетни семейства, в които са се родили:
Шилер, Бетовен били 2-ро
дете
Дюрер, Роберт Кох, Людендорф били 3-то
дете
 Фридрих Велики, Кант, Бисмарк, Белке били 4-то
дете
Клейст, Рембрандт, Фрайхер фон Щайн били 5-то
дете
Моцарт, Блюхер били 7-то
дете
Принц Евгений, И. С. Бах, Вединген били 8-то
дете
Вагнер, Сименс били 9-то
дете
Хендел бил 10-то
дете
Шуберт бил 13-то
дете
Илюстрация 7. Не стареещ или намаляващ трябва да бъде германският народ, а растящ
и процъфтяващ! Изображение на трите основни демографски форми на възрастова
структура. Всяка колона съответствува на броя живи представители на определената
възрастова група.
(по Бургдорфер)

Опасността на миграция от селски местности - безплоден голям град

 Миграцията от селото означава смърт за народа
В течение на няколко последни десетилетия масовото преселение в града
приемаше все по-значителни мащаби. Ръка в ръка с този процес вървеше и
снижаването на раждаемостта. Напредващата индустриализация жадно изсмукваше от
селата безценен човешки материал. (виж. илюстрация 8)
През 1930 година на 1000 селски жители се падаха 21 раждания, през същата
година на 1000 граждани се падаха всичко 13 раждания. Големият град има най-ниския
брой на новородени.

Големите градове са гробища на нациите!

Големият град е като бъчва без дъно

В Берлин през 1927 година на 1000 жители се падат 9,9 раждания,
в Берлин през 1931 година на 1000 жители се падат 8,7 раждания,
във Виена през 1930 година на 1000 жители се падат 10,0 раждания.
Ако, в подобни условия, Берлин се окаже предоставен сам на себе си и повече не
би се снабдявал с постоянен приток от население от селата, то до 2050 година (при
демографската политика, която се провеждаше до нашето идване на власт) в Берлин
биха останали около 100’000 жители (през 1937 година те наброяваха 4’250’000), а
самия той би дошъл до запустение и упадък. Особено остро стои проблема с
миграцията от селата в източните части на страната. Защото единствено германското
селячество образува там естествена защитна преграда на пътя за проникването на
източните народи.

Геополитика - раса - плодовитост

Числеността на нашия народ не успява да расте достатъчно бързо
Множество примери от историята свидетелствуват за това, че народ е способен да
провежда политика на голямото пространство само тогава, когато той притежава
достатъчен брой за това хора. Колкото по-голямо е завладяното пространство, толкова
по-голяма е необходимостта от хора за защита на това пространство (войници), за
осигуряване на продоволствието (селяни) и за производството на промишлена
продукция (работници). Всички народи, които поради някакви вътрешни причини, са се
оказвали повече в състояние да подкрепят засилването на своето влияние със
съответствуващо увеличаване на своята численост, са били постепенно унищожени.

Илюстрация 8. Трябва ли да продължи така? Миграцията на селото означава

смърт за народа!
 Илюстрация 9. Конкуренция, свързана с високата плодовитост на източните
народи

А сега да видим, каква е сравнителната плодовитост на европейските народи:

през 1936 / 37 г. в Германия на 1000 жители са се падали 19,4 раждания
............................ в Швеция ........................................ 14,2 ................
............................ в Норвегия ...................................... 15,1 ................
............................ в Англия ......................................... 15,5 ................
затова:
............................ в Полша (бивша) .......................... 26,2 ......…......
............................ в Румъния ....................................... 31,5 ........…....
............................ в Украйна ....................................... 34,0 ..........…..

Опасност, произлизаща от източните ни съседи

Съотношение в числеността на германците, романските и източните народи:

германци романски народи източни народи
1830 59 млн. 63 млн. 65 млн.
1930 149 млн. 121 млн. 226 млн.
 1960 160 млн. 133 млн. 303 млн.

Конкуренция, свързана с увеличаване числеността на другите народи

Руският народ ежегодно се увеличава с примерно 3 милиона души. В Азия Япония
удвои през последните 70 години своето население. Ежегодния прираст достига там
около един милион души. С такива темпове непрекъснато нараства числеността на
населението в Китай и Индия, и това - въпреки честия глад и епидемии. (виж.
Илюстрация 9)
Високата плодовитост на източните славянски народи, представлява за нас една
опасност.
Ако ние сами не се погрижим за съответния числен прираст на нашия народ и за
засилването на неговата северна наследственост, то нордическата кръв ще бъде все
повече измествана от източната и източно балтийската.
Нордическата раса, или точно казано: германските народи се намират, що се
отнася до тяхната плодовитост, на последно място.

Броят на ражданията решава съдбата на народите.

Пълна победа
Победата на германското оръжие ще стане пълна едва
тогава, когато я последва победа в повишаването на
раждаемостта.
„Два вида оръжия са предоставени на всеки народ в борбата за
съществуване: способността за отбрана и неговата естествена плодовитост.
Никога не забравяйте, че единствено само отбранителната способност не може да
осигури на народа продължението на живота му даже и в далечното бъдеще, ако,
за това са му необходим истински неизчерпаем източник - неговата плодовитост.“
(Райхсфюрер на )

Победа на националсоциализма

Адолф Хитлер отново върна германския народ на пътя, водещ към живота. Благодарение порива
на националсоциалистическата идея германците отново си възвърнаха своята
национална воля. Никога преди на някого се бе отдало да срещне толкова единодушно
одобрение. Борбата срещу израждането вече започна. За нас е възможен само победен
край на тази война, защото тя се води за запазването на германския народ за всички
времена.

Мероприятия в областта на демографската политика на нова Германия

Поврат
 Националсоциалистическото правителство се бори срещу ограничението на
раждаемостта. Поредица от законодателни актове съдействуват за сключването на
повече бракове.
Още на 1 юни 1933 г. бе разработен закон за съкращаване на безработицата и
предоставяне на финансова помощ за бракосъчетание. Оказва се реална поддръжка на
многодетните семейства. В основата на данъчното законодателство са положени
съображения на демографската политика. Същото се отнася и до представянето на
финансова помощ на многодетни семейства (постановление за детски надбавки от 15
септември 1935 г.). „Закон за опростяване на правото при сключване на брак“ от 30
април 1938 г. има голямо значение от гледна точка на демографската политика. Този
закон регулира възможността за разтрогване на брака при бездетност. Постановление
за финансова помощ за децата от 9 декември 1940 год. предоставя правото за
получаване установени от закона субсидии за трето и всяко следващо дете.
Възрастовото ограничение на продължителността за получаване на парична помощ бе
повишено от 16 до 21-годишна възраст. Тя се изплаща независимо от на нивото на
дохода. По-нататъшно мероприятие за подкрепа на многодетните семейства е
създаването на програмата „Майка и деца“ в рамките на НСО. Един от главните
способи в борбата за запазване на народа е завръщането на част от гражданите на село.
Създаването на неголеми селски дворове не само предоставя на желаещите собствена
земя, но и възстановява връзката с родната земя в най-широкия смисъл на тази дума и
бива щедро осъществявано чрез Закона на райха за унаследяван селски двор, призван
да запази и размножи здравото селско съсловие. В него се казва, че само достоен за
уважение и представляващ носител на германска кръв може да се счита за селянин с
унаследяван селски двор.

V. Идеята за кръвта в

Защитният Отряд като форма за подбор на хора предимно от нордически

тип

Пункт 1-ви от заповедта на райхсфюрера на от 31 декември 1931 г. гласи:

„ - това е съюз на германци от нордически тип, подбрани по особени критерии.“
Гордостта на нашата раса
Ядро на национализма представлява расовата идея. Наша вяра в това, че само
кръвта и наследствеността служат като здрава основа и успеха, е непоколебима. Във
връзка с това, идеята за отбора се издига от нас на преден план.
Образец за отбор представлява човека от нордическо-германски тип,
обладаващ здрава физическа и умствено-душевна наследственост
Ние трябва да бъдем не само съюз на физически най-добрите, но също така и на
най-верните и притежаващи най-ценни черти на характера.
 Родовата общност - грижата за семейството - въпрос потомството.
Естествена предпоставка за вечното запазване на расово пълноценните служат
отношенията към семейството и рода. Животът на всеки човек е свързан с неговите
предци и потомци. Посредством семейството и рода става сплотяването на хората в
народна общност.
Отделният човек умира, по силата на природните закони.
Предавайки своята наследственост на потомците той става жива част от
своята народна общност.
Ние сме дълбоко проникнати от тази мисъл. Нашият народ е безсмъртен.
Нашият фюрер казва за семейството:
„Разрушаването на института семейство означава края на всяка високоразвита
човешка цивилизация... Семейството е най-малкото, но и най-ценното единство в
конструкцията на цялата държавна постройка.“
Семейството е основа за живота на райха.
Без семейство няма възраждане на нацията
Семейството ражда новите поколения. Всеки народ се обновява единствено от
семейството. Изхождайки от нашия германско-немски мироглед ние придаваме
особено значение на идеята за рода. Тясно свързани със законите на живота ние
прокарваме пътя към възраждането на нацията чрез германското семейство.
Семейството е частица на изпълнената с велик смисъл родова общност, в нея намира
своето общопризнато въплъщение на естествения порядък, на създаването на нови
поколения.

Съпружески избор

Задължения, за нашия съпружески избор

Ние знаем, че:
Изборът на съпруга ни предоставя в живота е д и н с т в е н а т а реална
в ъ з м о ж н о с т да подобрим наследствеността на нашето потомство.
Съпружеският избор на предшествениците решава, дали потомците ще бъдат здрави
или болни, надарени или за нищо не способни.
Решаващо значение при тази отговорна крачка в живота на мъжа трябва да имат
не общественото положение или богатството, а изключително, духовните и физически
способности. Също така се разбира от само себе си, че този, който знае, че е носител на
нездрави наследствени признаци (гени), трябва да се откаже от тяхното по-нататъшно
предаване.
Фюрерът казва в „Моята борба“:
„Не може да има свобода, за сметка на бъдещето поколение и по такъв начин
за сметка на расата.“ (стр. 278)
„Всичко онова, което в тази област днес от всички страни е било пропуснато,
ще бъде извършено от народната държава. Тя трябва да постави расата в центъра
на живота. Тя трябва да се грижи за запазването на расовата чистота. Тя трябва
да обяви детето за най-ценното народно достояние. Тя трябва да поеме грижата за
това, щото с а м о т о з и , к о й т о е з д р а в д а р а ж д а д е ц а ; че е
позорно, въпреки своите собствени болести и дефекти, въпреки това да се създават
болни деца...“ (стр. 446)
Също така е липса на чувство за отговорност за оня, който въпреки своята добра
наследственост доброволно се отказва да продължи своя род и не предава своята
наследственост по-нататък. Така, той намалява потока на живота и дори способствува
той да пресъхне.
Немският жизнен успех
Единствено професионален успех (кариера) - това далеч не е единственото, от
което обществото се нуждае. Точно така важно е изпълнението
на б и о л о г и ч н и я д ъ л г. Двата заедно представляват германския жизнен
успех.
Есесовецът трябва да се ожени, колкото се може по-рано. Майката на неговите
деца трябва да бъде носителка на пълноценна кръв. Само в този случай семейството му
във всички отношения ще обогати неговия род и народ.
Имайки здрава представа за това, какво трябва да бъде бъдещето на нашия народ
и съзнавайки, че именно на нас е възложена главната отговорност за неговото
формиране, райхсфюрера на издаде на 31 декември 1931 г. указ за годеж и брак.
Той гласи:
1. - е съюз на германци от нордически тип, подбрани по особени критерии.
2. В съответствие с националсоциалистическия мироглед и съзнавайки, че основата
на бъдещето на нашия народ представлява отбор и съхранение на расовата чистота
и наследствено здрава кръв, аз въвеждам за всички неженени членове на , от 1
януари 1932 г., процедура за получаване официално разрешение за брак.
3. Крайната цел е наследствено здрав, пълноценен род от немски, нордически тип.
4. Разрешение на брак се дава или не, единствено и само съгласно критерии за
расова чистота и наследствено здраве.
5. Всеки есесовец, възнамеряващ да се жени, трябва да получи за този брак
официално разрешение от Райхсфюрера на .
6. Членовете на , пренебрегващи отказ за официално разрешение на своя брак, се
отстраняват от редовете на .
7. Задачата за належащото разглеждане на заявлението за встъпване в брак е
възложена на Расовото Управление на .
8. Расовото Управление на въвежда специална „Родословна книга на “, в която
семейните членове на , след получено официално разрешение за своя брак или
след потвърждаване на тяхното заявление за вписване на своето семейство в тази
книга.
9. Райхсфюрерът на , ръководителят на Расовото Управление и служещите в това
Управление са задължени да не разгласяват получените от тях сведения.
10. За е ясно, че с издаването на този указ се прави крачка от огромно значение.
Насмешки, издевателства и неразбиране не ни засягат, защото бъдещето е с нас!
Райхсфюрер на
Х. Химлер

Из речта на райхсфюрера на от 1935 г.:

„Така, ние застанахме в строй, марширувайки, следващи вечните закони, като
национал-социалистически военен орден от хора от северен тип, като свързана с клетва
родова общност. Ние крачим по пътя водещ в далечното бъдеще, желаейки и вярвайки,
че на нас е съдено да бъдем не просто внуците, на които се отдаде повече, а
предшествениците на бъдещите поколения, за вечния живот на нашия немски
германски народ необходими поколения.“
Това поставя насочващите линии за съпружески избор на есесовеца. С това също
са създадени и основите на това, щото Защитният Отряд ( ) да внесе непосредствено
съществен принос за формиране водещите родове на бъдещите поколения.

Обществото ИЗВОР на ЖИВОТА (LEBENSBORN)

- същност на социалните грижи

Демографската политика, поставена на расова основа, осигурява бъдещето на

Германия.
За успешното осъществяване на това разбиране организацията Защитен Отряд ( )
намери съответното практическо решение. На 12 декември 1935 година Райхсфюрерът
на основа обществото „ИЗВОР на ЖИВОТА“.
„ИЗВОРЪТ на ЖИВОТА“ - е въплъщение на нашата родова общност. Броят на
неговите домове, разположени в най-красивите краища на райха, постоянно нараства.
Домовете „ИЗВОР на ЖИВОТА“ се предоставят на разположение на в с и ч к и расово
и наследствено пълноценни германки, готвещи се да станат майки. Тук те получават
необходимата им помощ в пълен обем.
Също така, обществото „ИЗВОР на ЖИВОТА“оказва ефективна помощ при
разрешаването на проблеми, свързани с раждането на извънбрачни, по-точно добрачни
деца. Дори ако бащата не принадлежи към , всяка наследствено здрава германска
майка ще намери тук необходимата душевна грижа и обслужване именно в най-тежък
за нея час.
Така Защитният Отряд способствува за правилното обществено разбиране на
задачите, от чието решение зависи бъдещето на германския народ.

Закон за грижа за вдовиците и сираците

Помощ на дело
Този закон, издаден на 7 ноември 1937 г. от райхсфюрера на , стана следващата
крачка по пътя за въплъщение в живота на нашето разбиране за родовата общност. Това
бива доказвано на д е л о! На жената и децата на наш починал другар от пожизнено
се гарантира нашата защита, нашия съвет и нашата активна помощ.

очертава съдбата на нордическата раса

Историята показва, колко често в течение на хилядолетията са се разиграли

издигането и падението на цъфтящи империи и цивилизации.
Своите най-величествени достижения човечеството дължи на творческата сила на
нордическата раса. Но щом като носителите на тези традиции са изчезвали, започва
неизбежен разпад
За последните столетия процесът на загуба на северна кръв взема заплашителни
мащаби.
Представлява ли гибелта на нордическата наследственост неотвратима съдба?
Нашият отговор е категорично НЕ!
Победата е с нас
Ние се запознахме с това, къде е причината за погасяването на нордическата
наследственост и отбелязахме опасностите, които сега ни заплашват.
Националсоциалистическата държава ясно осъзнава наличието на тези опасности. Вече
са разработени закони, които да възпрепятствуват по-нататъшния разпад. Бяха също
взети ред мероприятия, които да просветят целия наш народ в този смисъл. Освен това,
ако действително искаме да осъществим ръководството на цялото германско
пространство, ние сме длъжни по съответен начин да ориентираме в с и ч к и народи, в
които преобладава германска кръв.
Вместо погасяване на нордическата кръв - нейното целенасочено възраждане.
Биологичният здрав смисъл изисква ясното разграничаване на расите.
Пагубните последствия на расовото смешение са ни известни.
Колонизационна дейност в широк мащаб за заселването на нашите източни земи с
нордически селяни ще ни позволи да създадем преграда на пътя за проникването на
славянско говорещи хора от изтока.
Също и тук е на чело за решаването на тези жизненоважни въпроси, за да
изпълни поставените задачи подчинявайки се съответно на своите закони.
И тогава здравият смисъл и воля за борба за спасение и укрепление на нордическата
раса, идващи от нас, ще станат общо достояние за всички хора от нордическо-
германски тип.
Ние знаем пътя, водещ към възраждане.
Ние, войните от , носим отговорност не само пред самите себе си, но преди
всичко, пред народа и идващите поколения.
Расовата идея е основа на нашия мироглед. Голяма радост изпълва сърцата ни, в
степента на това, как става все по-очевидно, че нашия фюрер вече реши изхода от това
сражение. Адолф Хитлер излезе победител от тази борба, не защото се възбунтува
срещу законите на природата, а напротив, защото той подчерта тяхното законно место
и е изпълнен с решимост да запази безусловна вярност към тях.
 Желаем да се числим към най-добрите войници на фюрера, към когото и на нашия
народ принадлежи цялата ни преданост и вярност.

Нашата сила и нашият дух трябва да станат съпричастни в организирането

на новото расово възраждане на всички европейски народи с германска кръв.

******

Резюме на нашите настоявания

1. Пази здравето си и бъде умерен, преди всичко, в употребата на

вредните за здравето алкохол и никотин, а също така и със сексуална
активност до тогава, докато не завърши процеса на окончателно
оформяне на твоя организъм.

2. Встъпвай в брак, колкото се може по-рано. Само тогава ти ще познаеш

със своята жена семейното щастие в неговата цялостна пълнота.

3 . Не се жени за жена от чужда раса. Ти си отговорен пред твоя народ и

твоите потомци за з а п а з в а н е ч и с т о т а т а н а т в о я т а к р ъ в .

4. Не се жени за наследствено нездрава жена. Иначе, ти ще бъдеш виновен

за страданията на твоите собствени деца и внуци.

5. Постарай се да си избереш напълно здрава жена. Вярна представа за

здравното състояние и качества на твоята бъдеща съпруга ще получиш,
като се запознаеш с представители на нейния род.

6. Твоята жена трябва да бъде, п о н е, дотолкова расово пълноценна,

колкото си ти сам.

7. Стреми се, щото ти и твоите деца да се върнат към земята, на село.

8. Избягвай встъпване в родствен брак, защото неблагоприятните

наследствени признаци почти винаги ще останат скрити за теб, но в
твоите деца те ще се разгърнат после с у д в о е н а с и л а.
9. Длъжен си да запазиш своята наследственост за своя народ
във в ъ з м о ж н о п о в е ч е н а б р о й д е ц а . Ти продължаваш да
живееш в твоите деца.

******
Библиография:

Hitler, Adolf: Mein Kampf. Zentralverlag der NSDAP. Franz Eher Nachf., München.
Astel, Präsident, Prof. Dr. H. W.: Rassendämmerung und ihre Meisterung durch Geist und Tat
als Schicksalsfrage der weißen Völker. Aus: Schriftenreihe der NS.-Monatshefte, Heft 1.
Zentralverlag der NSDAP. Franz Eher Nachf., München.
Darre, R. Walther: Das Zuchtziel des deutschen Volkes. J. F. Lehmanns Verlag, München.
Graf, Dr. Jacob: Vererbungslehre, Rassenkunde und Erbgesundheitspflege. J. F. Lehmanns
Verlag, München. 2. Auflage.
Günther, Dr. Hans F. K.: Rassenkunde des deutschen Volkes. J. F. Lehmanns Verlag,
München.
Günther, Dr. Hans F. K.: Herkunft und Rassengeschichte der Germanen. J. F. Lehmanns
Verlag, München.
Günther, Dr. Hans F. K.: Führeradel durch Sippenpflege. J. F. Lehmanns Verlag, München.
Gütt, Rüdin, Ruttke: Zur Verhütung erbkranker Nachwuchses. Gesetz und Erläuterungen. J. F.
Lehmanns Verlag, München.
Hundeiker, Hauptmann Egon: Rasse, Volk, Soldatentum. J. F. Lehmanns Verlag, München.
Kühn, Staemmler, Burgdörfer: Erbkunde, Rassenpflege, Bevölkerungspolitik. Verlag Quelle
& Meyer, Leipzig. 5. Auflage.
Lenz, Prof. Dr. Fritz: Menschliche Auslese und Rassenhygiene (Eugenik), Band II. J. F.
Lehmanns Verlag, München.
Meier-Beneckenstein, Paul: Das Dritte Reich im Aufbau. Übersichten und Leistungsberichte,
Bd. 3. Junker & Dünnhaupt Verlag, Berlin.
Miller, Richard: Die Rassenlehre und die Weltanschauungen unserer Zeit. Verlag Kurt
Stenger, Erfurt.
Reche, Professor Otto: Rasse und Heimat der Indogermanen. J. F. Lehmanns Verlag,
München.
Römpp, Dr. Hermann: Lebenserscheinungen. Franckh’sche Verlagsbuchhandlung, Stuttgart.
Schultz, Dr. Bruno K.: Erbkunde, Rassenkunde, Rassenpflege. J. F. Lehmanns Verlag,
München.
Siemens, Prof. Dr. H. W.: Vererbungslehre, Rassenhygiene und Bevölkerungspolitik. J. F.
Lehmanns Verlag, München.
Staemmler, Dr. M.: Rassenpflege im völkischen Staat. J. F. Lehmanns Verlag, München.
Stoffsammlung 7 für die weltanschauliche Erziehung der Waffen- : Deutsches Volk.
Herausgegeben vom Schulungsamt im -Hauptamt.
Weinert, Prof. Dr. Hans: Die Rassen der Menschheit. Verlag von B. G. Teubner in Leipzig
und Berlin.

-MANN und BLUTSFRAGE

Отговорен издател: Der Reichsführer- ,

Главно Управление- ; Управление Образование, Berlin W 35, Lützowstr. 48/49. Издание:
Elsnerdruck Berlin. Обложка: R. Hoppe - Управление Образованиe- . Илюстрована
статистика: H. Luft, R. Hoppe -Управление Образование- , Берлин.