Всеобщата декларация за правата на човека

Всеобщата декларация за правата на човека е приета от Общото събрание на ООН на 10

декември 1948 г. Тя е преведена на поне 375 езика, което я прави най-превеждания документ в
света. Декларацията е първото значително постижение на световната организация в тази
област и първото записване на световно ниво на права, чиито носители са всички човешки
същества. Тя се състои от 30 члена, които са доразвити в последващи международни
споразумения, регионални инструменти за защита на човешките права, национални
конституции и закони.

Правата на човека са като броня: те ви защитават.Те са като правила, защото ви учат как да се
държите. Те са като съдии, защото пред тях можете да обжалвате. Те са абстрактни - като
емоции, и както емоциите, те принадлежат на всички и съществуват, независимо от
случващото се.
Те са като природата, тъй като могат да бъдат нарушени, а същевременно са и като човешкия
дух, защото не могат да бъдат унищожени. Подобно на времето навън, те се отнасят по един и
същи начин към богати и бедни, стари и млади, бели и черен, високи и ниски. Те ни предлагат
уважение и изискват от нас да се отнасяме с уважение към другите. Подобно на добротата,
истината и равнопоставеността, ние понякога може и да не сме съгласни с техните дефиниции,
но ги разпознаваме, когато видим тяхното нарушаване.

“ Когато окачествяваме нещо като право на даден човек, имаме предвид, че той има
основание да изисква от обществото да го защитава относно това притежание със
силата на закона или със средствата на образованието и общественото мнение. ”
Джон Стюарт Мил

Историята на моралните и ценностни принципи, заложени в Декларацията, може да бъде

проследена в развитието на различни религиозни вярвания и културни традиция по целия
свят. Европейските философи от ерата на  Просвещението  разработват Естествени
закони, според които всички човешки същества се раждат в едно присъщо и естествено
„добро“ състояние. От този факт те стигат до заключението, че трябва да съществуват
и фундаментални права, които да важат за всеки един човек. Вижданията на тези
философи постепенно изграждат единна концепция, която става основа за приемането на
Декларации на правата в  Англия  и  САЩ  и Декларацията за правата на човека и
гражданина във  Франция. Първите международни документи от подобно естество са
Женевската конвенция от 1864 г., отнасяща се до защитата на ранени противникови
войници и на медицинския персонал, грижещ се за тях, и Хагската конвенция от 1899 г.,
която забранява употребата на химически оръжия.

Натискът за приемане на международен документ от подобно естество набира сили по

време на  Втората световна война. В обръщението си за състоянието на Съюза през 1941 г.
американският президент  Франклин Рузвелт  призовава за защита на четирите, както
той ги нарича — „най-важни“, човешки свободи:  на словото  и изразяването, на  религията
и вярата, свобода от лишения, свобода от страх.  Това изявление дава тласък на
движението, целящо да запише защитата на човешките права част в мирния договор със
загубилите войната страни.  Подписаната през 1946 г.  Харта на Обединените
нации  "утвърждава вярата в основните права на човека, в достойнството и ценността на
човешката личност" и задължава всички страни-членки "да работят за общото зачитане
и осъществяване на човешките права и основните свободи за всички без разлика по
отношение на раса, пол, език или религия."

Всеки път, когато правдата умира, е сякаш тя никога не е съществувала.

Хосе Сарамаго

Основни ценности

Две са основните ценности, залегнали в основата на идеята за правата на човека

-  човешкото достойнство и равенството. Правата на човека могат да бъдат разбрани
като като определящи онези основни стандарти, които са необходими за достоен живот
и тяхната универсалност произлиза от факта, че поне в това отношение всички хора са
еднакви. Не можем и не бива да допускаме дискриминация между хората. Свобода:  защото
човешката воля е важна част от човешкото достойнство. Принуждаването ни да
направим нещо против нашата воля унижава човешкия дух.
Уважение към другите:  защото липсата на уважение към някого пречи да оценим
неговата индивидуалност и основно достойнство.
Недопускане на дискриминация:  защото равенството на човешкото достойнство
означава, че не трябва да съдим за правата и възможностите на хората въз основа на
техните характеристики.
Толерантност:  защото нетолерантността показва липса на уважение към различието, а
равенството не означава еднаквост.
Справедливост:  защото хората, еднакви по своята човечност, заслужават справедливо
отношение.
Отговорност:  защото уважението към правата на другите е свързано с отговорност за
собствените ни дейности и полагане на усилия за прилагане на правата на всеки и всички.

Болката е неприемлива както за вас, така и за другите. Съзнавайки този принцип за

равнопоставеност, отнасяйте се към околните с уважение и съчувствие.
Суман Сутам

Правата на човека са неотменими. Това означава, че не можете да ги изгубите, тъй като

са свързани със самото човешко съществуване, те са присъщи на всяко човешко същество.
Правата на човека са неделими, взаимнозависими и взаимосвързани.
Това означава, че отделните права са в тясна взаимна връзка и не могат да бъдат
разглеждани независимо едно от друго. Притежаването на дадено право зависи от
притежаването на много други права, като никое от тях не е по-значимо от
останалите.Правата на човека са универсални.

Идеята, че правата са присъщи на хората, може да бъде открита в много култури и

древни традиции. От многобройните примери за почитани лидери и утвърдени обичайни
правила можем да видим, че ценностите, които правата на човека въплъщават, не са
нито „творение на Запада“, нито изобретение на XX век.
Те са отговор на универсалните човешки нужди и стремежа към справедливост. Всички
човешки общества са имали идеали и системи за раздаване на справедливост и
справедливост, както в устна форма,така и чрез писмени традиции, въпреки че не всички
от тези традиции са оцелели до наши дни.

 Кодексът на Хамураби във Вавилония (Ирак, около 2000 пр.н.е.) е първият писмен
правен кодекс, създаден от краля на Вавилон. Той постановява „да тържествува
равнопоставеността в кралството, да бъдат унищожени злото и насилието,
силните да не потискат слабите, ... да се просвети страната и да се насърчи
доброто у хората“.

 Древноегипетски фараон (около 2000 г. пр.н.е.) е цитиран да дава инструкции на

подчинените си: „Когато пристигне просител от Горен или Долен Египет, ...
правете всичко според закона, спазвайте обичая и уважавайте правото на всеки
човек“.

 Хартата на Сирус (Иран, около 570 г.пр.н.е.) е съставена от краля на Персия за

хората от неговото кралство и признава правото на свобода, сигурност,
религиозна толерантност, свобода на движение, свобода от робство, както и
някои социални и икономически права.

 Учението на Конфуций (около 500 пр.н.е. ) съдържа понятието рен или състрадание
и любов към ближния като централна тема. Конфуций е казал: „Не прави на
другите това, което не желаеш за себе си „. Д-р Пенг-чун Чанг, китайският експерт
по конфуцианството, който играе активна роля в изготвянето на ВДПЧ, смята, че
Конфуцианството е положило основите на идеите за правата на човека.

И още много други..

Човекът е човек чрез другите хора.

На всеки исторически етап могат да се чуят гласове на протест срещу насилието – във
всяка епоха е изгрявала визията за човешка свобода. С напредъка към нашите дни тези
гласове и визии се превърнаха в програми за социални дейности, а понякога се включиха и
в конституциите на държавите.
Мишелин Р.Айши

Свободата е силата, която имаме върху самите себе си.

Хюиг де Гроот