Народен суверенитет

Автор: Вилияна Милева

   Датата 22.IX. е официален
празник за българите.

 През 1908 г. е обявена независимостта

на Княжество България.
 Това става с манифест, прочетен от
цар Фердинанд в църквата ,,Св. 40
мъченици” във Велико Търново.
 1.Суверенна държава

Суверенитетът е едно от най – важните понятия в съвременния

правно – политически речник. Дължим неговата разработка на
френския юрист Жан Боден. Според него:

Суверенитетът е устойчива във времето безусловна върховна

власт върху населението на дадена територия, включваща
правото да се издават и отменят закони.
 Държавен
суверенитет

Безусловна власт означава, че властта в суверенната държава

основава себе си и не зависи от външни условия. Тя сама си
дава право на съществуване и действие –
нейната ,,легитимност” идва не от другаде, а възниква със
самата нея. Върховна власт означава, че на територия с точно
определени географски граници няма власт, която да я
ограничава или отменя, и че носителят на тази
власт, ,,суверенът”, не носи отговорност пред никого.
 Средновековието
 Средновековните държави образуват сложна мрежа от
васални зависимости. Те се схващат като притежания на
владетелите, които се наследяват по право. Теорията на
Боден придобива политическа актуалност след края на
Тридесетгодишната война през 1648 г., когато с
Вестфалския мирен договор в Европа се установява нов
международен ред. В основата му заляга представата, че
всяка една държава е независим актьор на международната
сцена със суверенна власт върху определена територия.
Мирът на континента се гарантира от взаимното признаване
на суверенитета от държавите.
 19 век
Христо Ботев

През 19 век идеята за взаимно признаване на суверенитета се

поставя на нова основа. Държавите започват да се схващат като
форми на политическо съществуване на определени нации като
национални държави. Самите нации се приемат за ,,естествени”
обединения на големи групи от хора с общ етнически произход,
език, минало, обичаи, традиции, религия, култура и прочие, които
имат ,,естествено” право на съществуване върху територия с
определени граници. Пример в това отношение е политическият
идеал на българското националноосвободително движение –
обединението на трите географски области, населени с българи,
Мизия, Тракия и Македония в една национална държава. По
същото време обаче се появява и друга представа за нацията.
Според нея нацията е обединение на чисто политическа основа.
Дадена нация се състои от всички онези, които са част от едно
политическо тяло и живеят под едни закони. Примери за такива
държави са Швейцария и САЩ.
 Съвремието

В съвременните международни отношения, основани

върху Устава на ООН от 1945 г., суверенитетът на
националните държави е основен принцип. Приемането на
този принцип води със себе си и изискването за ненамеса
във вътрешните работи на други държави.
Историческият опит показва обаче, че понякога, криейки
се зад изискването за ненамеса във вътрешните работи,
диктаторски и репресивни режими, безнаказано
потъпкват правата на своите граждани и посягат на
нормите на хуманността. Затова в наши дни все повече
си проправя път схващането, че защитата на правата на
човека трябва да стои по – високо от стриктното
спазване на изискването за ненамеса.
 Споделен суверенитет

Развитието на Европейския съюз като особена организация от

държави бележи съществена промяна в теорията и практиката
на държавния суверенитет. Процесът на интеграция на
страните членки в съюза се осъществява с доброволен
частичен отказ на държавите от суверенитет в името на
дългосрочни стратегически цели. В този случай говорим за
споделен суверенитет.
 Народен суверенитет

Когато през 16. и 17. век в теорията и в международната политика

се утвърждава принципът на суверенитета, като негов носител се
има предвид по правило абсолютният монарх. Той е суверен, той
олицетворява върховната власт в държавата, която не познава
никакви конституционни ограничения. Легитимността на тази власт
идва от самата монархическа институция. Държавният
суверенитет е равен на монархически суверенитет. Още през
същата епоха и особено през 18. век обаче Хуго Гроций, Джон Лок
и Жан-Жак Русо развиват друга концепция за държавния
суверенитет. Според нея източник на легитимността на властта в
държавата не е династическото право на наследяване на
короната, а волята на народа. Ражда се концепцията за народен
суверенитет. Тази концепция е част от теорията за държавата като
резултат от обществен договор. Според тази теория устройството
и действията на държавната власт са израз на волята на народа.
Народът сам си дава закони и това е най-сигурната гаранция, че
тези закони ще бъдат спазвани. Това съображение ляга в
основата на модерната демокрация – тя трябва да бъде в
буквалния смисъл на думата власт и самоуправление на народа.

Какво е народ според вас ?

 Демокрация и
Христо Ботев
представителство

Теоретици на демокрацията, като Русо, са си

представяли демокрацията като самоуправление на
народа в буквалния смисъл на думата – народът
непосредствено изразява волята си и
непосредствено участва във вземането на
политически решения. Ако волята на дадени индивиди
се отклонява от волята на мнозинството, тези
индивиди ще трябва да се подчинят на
мнозинството, защото приоритет винаги има
общата воля. Такава демокрация се нарича пряка.
Нейното главно предимство е, че при нея волята на
народа се изразява в неподправен вид. Пряката
демокрация е модел на управление, който може да
действа добре само в малки и обозрими човешки
общности.
Той обаче е неприложим в големи държави с обширна територия и
многобройно население. В тях се налага волята на народа да се
изразява не непосредствено, а чрез негови представители.

Демокрация, при която волята на народа се изразява чрез избрани

представители, се нарича представителна демокрация.

Съвременните демокрации са почти без изключение

представителни. В тях властта на народа се упражнява от
представителни органи, каквито са парламентите на национално
ниво и общинските съвети – на местно. В страните с федерално
устройство, каквито са САЩ, Германия, Руската федерация и др.,
в националните парламенти са представени в две отделни камари
един път самите граждани като граждани и втори път държавните
образувания, които са съставни части на федерацията. Наричаме
такива парламенти двукамарни.
 Задачи :

 Кой съгласно сега действащата конституция е суверенът в

Република България ?
 Обяснете значението на израза ,,фасадна демокрация” ?