Упражняване на правата 

и
задълженията на членовете на
обществото като граждани
ОТ НИКОЛАЙ ЙОЛОВ
Какво представляват правата на човека?

 Правата на човека са като броня: те ни защитават. Те са като правила, защото ни учат как да се дър
жим. Те са като съдии, защото пред тях можем да обжалваме. Те са абстрактни - като емоции,
и както емоциите, те принадлежат на всички и съществуват, независимо от случващото се.
Те са като природата, тъй като могат да бъдат нарушени,
а същевременно са и като човешкия дух, защото не могат да бъдат унищожени. Подобно на време
то навън, те се отнасят по един и същи начин към богати и бедни, стари и млади, бели и черен, ви
соки и ниски. Те ни предлагат уважение и изискват от нас да се отнасяме с уважение към другите. 
Подобно на добротата, истината и равнопоставеността, ние понякога може и да не сме съгласни с 
техните дефиниции, но ги разпознаваме, когато видим тяхното нарушаване.
• Правото е претенция, която имаме основание да предявим. Например аз имам право на пр
одуктите в моята кошница, ако съм платил за тях. Гражданите имат право да изберат през
идент, ако конституцията на страната им го гарантира,
а едно дете има право да го заведат в зоологическата градина, ако родителите му са му об
ещали, че ще го заведат. Всичко това са неща, които хората имат право да очакват на база
та на дадени обещания или гаранции от някой друг.
Но правата на човека са малко по-
различни – те не зависят от никакви обещания или гаранции, дадени от някой друг. Право
то ни на живот не зависи от нечие обещание да не ни убива – животът ни може да зависи 
от това, но не и правото ни на живот. Правото ни на живот зависи от едно-
единствено нещо: това, че сме човешки същества.
Основни ценности
 Две са основните ценности, залегнали в основата на идеята за правата на човека - човешкото достойнство и равенството. Правата на човека
могат да бъдат разбрани като като определящи онези основни стандарти, които са необходими за достоен живот и тяхната универсалност
произлиза от факта, че поне в това отношение всички хора са еднакви. Не можем и не бива да допускаме дискриминация между хората.
Тези две убеждения или ценности са всъщност всичко, което ни печели убедително за каузата на правата на човека и те трудно могат да
срещнат опоненти. Поради тази причина правата на човека получават подкрепата на всяка отделна култура по света, на всяко цивилизовано
управление и всяка разпространена религия. Общоприето е становището, че държавната власт не може да бъде неограничена или абсолютна
абсолютна - тя трябва да е ограничена поне до степен, в която всички индивиди под нейната юрисдикция да имат възможността да живеят при
определен минимум от изисквания за човешко достойнство. На базата на тези две основни ценности могат да се дефинират и много други,
които да ни помогнат да определим по-прецизно как на практика би трябвало да съжителстват съвместно хората и обществата. Например:
Свобода: защото човешката воля е важна част от човешкото достойнство. Принуждаването ни да направим нещо против нашата воля унижава
човешкия дух.
Уважение към другите: защото липсата на уважение към някого пречи да оценим неговата индивидуалност и основно достойнство.
Недопускане на дискриминация: защото равенството на човешкото достойнство означава, че не трябва да съдим за правата и възможностите
на хората въз основа на техните характеристики.
Толерантност: защото нетолерантността показва липса на уважение към различието, а равенството не означава еднаквост.
Справедливост: защото хората, еднакви по своята човечност, заслужават справедливо отношение.
Отговорност: защото уважението към правата на другите е свързано с отговорност за собствените ни дейности и полагане на усилия за
прилагане на правата на всеки и всички.
Характеристики
 Въпреки че философите продължават да спорят за природата на правата на човека, международната общност положи
удивително начало и се ангажира с правата на човека, като през 1948 година прие Всеобщата Декларация за правата на
човека. След този момент нататък международната общност разработи мощните концепции на ВДПЧ в редица
международни, регионални местни правни инструменти. ВДПЧ не е замислена като правно-обвързващ документ, но
учредяването на нейните норми в много последващи споразумения със задължителен характер (известни още като
„конвенции“ и „споразумения“) прави днес юридическият статус на тези норми безспорен. Съгласно тези принципи:
Правата на човека са неотменими. Това означава, че не можете да ги изгубите, тъй като са свързани със самото
човешко съществуване, те са присъщи на всяко човешко същество. При определени обстоятелства някои от тях, но не
всички, могат да бъдат преустановявани или ограничавани. Например, ако някой е обявен за виновен за извършване на
престъпление, неговата или нейната свобода може да бъде отнета, или по време на извънредно положение
правителството може да го обяви публично и да направи дерогация на някои права, например да наложи полицейски
час, ограничаващ свободата на движение.
История
 Въпреки че идеите за права и свободи присъстват под една или друга форма през по-голямата част от
историята на човечеството, те се различават значително от съвременната представа за правата на човека.
Според Джак Донъли в древния свят „традиционните общества обикновено имат сложни системи от
задължения... представи за справедливост, политическа легитимност и човешко благоденствие, които
целят да постигнат човешко достойнство, благоденствие или благосъстояние напълно независимо от
правата на човека. Тези институции и практики са алтернативи, а не различни формулировки на правата на
човека.“Концепцията за универсални права на човека не е позната в древните цивилизации, като Древна
Гърция, Древен Рим, Древна Индия, Древен Китай. Така например, в тях робството е приемано за
естествено състояние. Макар корените на идеята за права на човека да могат да се проследят до стари
документи, като Конституцията на Медина (622), „Рисала ал-Хукук“ (659 – 713) или „Магна
Харта“, средновековните харти не дават универсални гаранции за правата на човека, а представляват
ограничени правни споразумения, отговарящи на изискванията на конкретна политическа
ситуация.Самото понятие за права в различните езици не съществува преди 1400 година.
Правата на човека по света
 След приемането на Всеобщата декларация за правата на човека, няколко региона по света
създават собствени системи за защита на правата на човека, които съществуват паралелно
с тези на ООН. Към днешна дата има регионални институции за правата на човека в Европа,
Северна и Южна Америка и Африка. В арабския свят и региона на АСЕАН (Асоциация на
страните от Югоизточна Азия) също се предприемат известни стъпки към
институционализиране на регионални стандарти за правата на човека. Въпреки това,
повечето страни в тази част на света също са ратифицирали основните споразумения и
конвенции на ООН, като по този начин декларират съгласието си с общите принципи и
доброволно обвързване с международния закон за правата на човека. Различните
стандарти и механизми за правата на човека в Европа се поддържат от Съвета на Европа,
основен пазител на правата на човека на континента. В следващите части на наръчника ще
разгледаме по –подробно неговата роля, прилагана по-специално чрез Европейската
конвенция и Европейския съд по правата на човека.
Наред със Съвета на Европа, важна роля играят и Европейският съюз и Организацията за
Сигурност и сътрудничество в Европа.
Как можем да използваме нашите
права?

 Човешките права съществуват за всички нас. В тази връзка, как

можем да се възползваме от тях? Ясно е, че самото им
съществуване не е достатъчно, за да се сложи край на
нарушенията на правата на човека, тъй като всички ние знаем,
че те се случват всеки ден, във всяка част на земното кълбо. Така
че могат ли те наистина да променят нещо? Как можем да ги
използваме?
Благодаря за вниманието