Принципи и правила на

медицинската етика
 В своята практика медицинските специалисти ежедневно се сблъскват с трудни
за решаване ситуации и различни етични дилеми. За да се намери правилият начин
на поведение и да се вземат верни решения за професионални действия , както и за
установяване на етични взаимоотношения между здравния персонал и пациентите, е
необходимо да се познават принципите и правилата на медицинската етика.
В медицинската практика принципите, правилата, правата и
добродетелите са от голямо значение за етичните взаимоотношения между
здравния персонал и пациентите.
Принципите дават абстрактните рамки на етичните норми на поведение и
само очертават морално допустимия обсег на тези взаимоотношения.
За разлика от принципите, правилата са по-специфични по съдържание и
по-ограничени в своя обсег.
Принципите и правилата представляват по-високо ниво на морално
разсъждение.
Основните етични принципи:
1.Уважение към автономността
2. Благодеяние
3. Ненанасяне на вреда
4. Справедливост и честност
5. Полезност (свързан с интересите на общността)
 Уважение към автономността
Принципът за уважаване на автономността се счита за фундаментален и се
съдържа във всички останали етични принципи.
Според този основен етичен принцип при взаимоотношенията си с
другите ние трябва да гледаме на тях като на автономни личности и да
зачитаме мнението и решенията им.
Думата „автономия” произтича от гръцки (аутос- сам и номус- правило,
управление или закон) и в превод това би означавало самостоятелно
ръководене, право на свобода, личен живот, индивидуален избор, право да
бъдеш собственото „Аз“. Важен елемент в „автономността” е и правото да не
бъдеш контролиран от другите.
Автономната личност действа свободно в съответствие с избрания лично
от нея план, докато един индивид с ограничена автономност е поне в известна
степен контролиран от някой друг и не можа са дайства напълно независмо (
деца, психично болни хора ).
Условия за автономност:
I. Свобода, т.е. независимост от всякакъв контрол.
II. Да бъдеш в състояние да формулираш и да осъществиш своите собствени планове и да
защитиш своите интереси.
III. Способност да управляваш своето поведение в рамките на валидните за всички хора
правила.
IV. Да можеш да подчиниш емоциите и желанията си на разума, т.е. автономната личност в
своето самоопределяне, самоуправление и емоционални реакции представлява единно цяло.
Автономността може да бъде ограничена от вътрешни (умствени способности, възраст,
заболявания, количествени промени в съзнанието и др.) или външни фактори (болнична
обстановка, количество предоставена информация, финансови средства).
Морални правила, изразяващи принципа на автомност :
1. Да се казва истината
2. Да се уважава правото на личен живот и уединение
3. Да се съхранява конфиденциалната за другите информация
4. Да се иска съгласието на пациента преди всяка интервенция
5. Ако пациентът помоли, да му се помогне да вземе важно за него решение
Ненанасяне на вреда - Този основен етичен принцип се изразява в задължението да не
се вреди и да не се излага пациентът на риск. В медицината той е свързан с максимата
„Преди всичко не вреди” ( Primum non nocere) .
Важен момент при изясняване на съдържанието на принципа за ненанасяне на
вреда е определяне на понятието „вреда”. Вредата може да бъде физическа или да е
резултат от нарушаване на нечии права и интереси. На човек може да се нанесе вреда
без непременно това да е свързано със заболяване. Вредата може да е резултат от
накърняване на репутацията, вмешателство в личния живот и т.н. В медицинската етика
разглеждаме преди всичко физическата вреда, включваща болка, неестественост, смърт.
Морални правила, изясняващи принципа:
1) Не убивай!
2) Не причинявай болка или страдание на другите!
3) Не накърнявай правата на другите!
4) Не извършвай престъпление и не оскърбявай другите!
5) Не лишавай другите от благата на живота!
6) Не поставяй другите в рискова ситуация!
 Принцип на благодеяние
Благодеянието е действие, което има положително нравствено значение и се оценява от
моралното съзнание като ДОБРО. Моралното задължение да се прави добро, да се
предотвратят или отстранят вреди са централна тема на медицинската етика.
Общи задължения при принципа на благодеяние:
I. Човек не трябва да причинява зло или вреда.
II. Човек трябва да предотвратява зло или вреда.
III. Човек трябва да отстранява зло или вреда.
IV. Човек трябва да върши или допринася за добро
Морални правила, изразяващи принципа на благодеяние:
1) Пази и защитавай правата на другите!
2) Прави така, че на другите да не се нанася вреда!
3) Отстранявай условията, при които на другите би се нанесла вреда!
4) Помагай на инвалидите и недееспособните!
Ненанасянето на вреда и благодеянието са толкова близки, че често в моралната
философия биват разглеждани като един принцип.
 Принцип на справедливост и честност
Според този основен етичен принцип индивидите трябва да се третират като
равни, да се действа честно и безпристрастно спрямо личността в дадена ситуация;
спрямо дължимото към нейната автономност; спрямо възприетите норми.
Тук могат да възникнат много етични въпроси, например:
 Кой е критерия за равенство?
 Кой принцип на разпределяне би бил най- справедлив: принципът „на всеки му
според потребностите” или принципът на „свободен пазар”, където всеки
получава според постигнатото на базата на своите естествени способности и
таланти?

Може би най-доброто правило за справедливост е „ Винаги постъпвай с другите

така, както искаш да постъпят с теб!”
 Принцип на полезност
Това е основен принцип, който изисква ползите и добрините да се балансират
със затрудненията и отстъпките. Този принцип ни учи, че трябва да търсим
максимално доброто или най-голямото щастие за най-голяма група хора. Това
позволява интересите на обществото да надделеят над индивидуалните интереси и
права. С други думи, полезността не се свързва с отделните индивиди, а с
мнозинството.
В моралната практика обикновено възможността да се прави добро или да се
елиминират вредите не може да стане без да се създаде риск или да се направят
разходи. За това принципът на полезност е едно естествено продължение на
принципа на благодеяние.
Например, при дискусия относно непредприемане или прекъсване на
поддържащо лечение на един некомпетентен пациент от значение са вероятните
шансове за успешно лечение.