АНТИСЕПТИКА И АСЕПТИКА.

ДЕЗИНФЕКЦИЯ И СТЕРИЛИЗАЦИЯ

Упражнение №10
Ас. Н. Мраценкова
ИСТОРИЧЕСКИ ДАННИ

 За откривател на антисептиката се приема д-р Игнац Филип

Замелвайс. През 1847г. опитвайки се да разбере причините за
следродовата треска(сепсис) при родилките , той предполага ,
инфекцията се донася от инфекциозното патологоанатомичното
отделения на болницата . По онова време лекарите работещи в тези
отделения веднага след практиката си в тези отделения отивали да
израждат родилка, изтривайки ръцете си само със кърпи. През 1847г.
Земелвайс въвежда масова дезинфекция и измиване на ръцете на
работещите в клиниката с разтвор на хлорна вар. Благодарение на
което смъртността в отделението намалява до 7 пъти. Въпреки
многобройните си публикации, че с измиването на ръцете се намалява
смъртността , научните обяснения на Земелвайс са отхвърлени.
 Четиринадесет години след смъртта на Земелвайс, през 1863г. Луи Пастьор изолира
стрептококите и доказва, че те са причинителите на родилната треска, и така
опровергава противниците на Земелвайс, потвърждавайки неговите идеи и
животоспасяващата мярка - дезинфекцията на ръцете.

 Йозеф Листер (1827-1912), британски хирург, въвежда дезинфекцирането в

хирургията, с което рязко намалява смъртността от инфекции . Д-р Й Листер
научава, че за третиране на оборите се използва карболова киселина и ,че в
обработените терени няма микроорганизми, които причиняват заболявания при
говедата. Тогава той започва да почиства раните и да ги покрива, използвайки
разтвор на карболова киселина. На 26 октомври 1877 г. Листер за първи път
извършва операция при пълни антисептични условия. Новините за операцията са
широко разпостранени и настройват опозицията срещу него. Успехът на операцията
е от решаващо значение за приемането на тези методи от медицинския свят
 През 1878 г. в Германия Роберт Кох използва пара за стерилизиране на
хирургичните инструменти и облекла. Германските хирурзи започват да
практикуват антисептична хирургия, което включва пазенето на раните чисти от
микроорганизми чрез използването на стерилизирани инструменти и материали.

 Д-р Шимелбуш въвежда стерилизаторите и барабаните за стерилизация на

превързочен материал.Този метод се използва почти без промяна и днес.

 През 1889 г. Halsted въвежда употребата на гумените ръкавици , въвеждат се

хирургичното облекло и маските.

 Д-р Бергман разработва метода за унищожаване на микроорганизмите върху

хирургични инструменти , операционното бельо, превързочните материали
посредством кипяща вода или водна пара. Така постепенно се поставя началото и
основата на асептичния метод.
Едно от основните мероприятия, които гарантират противоепидемичния
режим на работа във всяко болнични отделение е избягването на риска
от попадане на инфекциозни причинители и токсините им в организма
на пациента е стриктното спазване на правилата за антисептика и
асептика от медицинския персонал, които се реализират чрез
дезинфекция и стерилизация.
 Определение

 Антисептика е метод, при който микроорганизмите се унищожават чрез

употребата на химични вещества извън или в човешкото тяло.
 Асептика е метод за унищожаване на инфекцията върху кожата и
лигавиците на живите организми, извън самата рана, с помоща на
физични средства.

Инфекцията може да дойде в оперативната рана от:

 Въздуха( капкова инфекция).

 Използваните хирургични материали- инструменти, кърпи,

марли, конци.

 Ръцете на хирурга и неговите асистенти.

 Кожата на оперативното поле.

Химичните средства се наричат антисептици.

Действието им може да бъде:

 Бактериостатично (спират развитието на микроорганизмите )

 Бактерицидно (унищожават развитието на микроорганизмите и

техните спори).

 Изискването към химичните средства е в малки концентрациида

действат по описания начин и без да нарушават биологичната
активност на тъканите .
 През годините различни автори предлагат класификации на антисептиците

Класификация на антисептици по Таргов(1975)

1. Халогенни дезинфекционни средства-йодна тинктура, йодасепт, йод-бензин и др.

2. Хлоросъдържащи съединения- хлорна вар, хлорамин, изостан.

3. Ароматни съединения- фенол, лизол, хлорин.

4. Повърхностно активни вещества(детергенти)- използват се широко в практиката

поради силното си дезинфекциращо действие , действат в малка концентрация и
нямат увреждащо действие върху кожата. Използват се да почистване на
повърхности, болнично оборудване , за хигиена и хирургична дезинфекция на
ръце.

5. Алкохоли- 70% алкохол

 Класификация на антисептици по Таргов(1975)

6. Соли на тежки метали- сребърен нитрат,

7. Киселини – не намират широко приложение поради увреждащите си свойства

8. Основи- не намират приложение

9. Окислители- кислородна вода 3%, водороден перикс 30 %, каливе пермаганат 33%.

10. Други- формалин 5-10%,.

 Класификация на антисептиците по Белоев(2000)

1. Неорганични химични вещества- хлорна вар, йод.

2. Окислително действащи химични вещества- кислородна вода, калиев

перманганат, борова киселина.

3. Органични химични антисептици- алкохол(винен спирт 70% разтвор),

формалин, риванол, трипафлавин.

4. Сулфонамиди , антибиотици.
 Класификация по Токов (2007)

1. Антисептици за дезинфекция на помещения- санифорт, деконекс, сетрадин.

2. Антисептици за дезинфекция на кожа- йод-бензен, йод, спирт, хибитан, хибискръб,

рапидосепт, бранулол.

3. Антисептици за локално приложение в рани- кислородна вода, риванол, йодоформ,

калиев перманганат.

4. Биологична антисептика- бактериофаги и антивирусни средства подпомагащи

защитните сили на организма, средства засилващи имунологичната активност.

5. Методи с директен ефект или водещи до намаляване броя на микроорганизмите в

раната- физична антисептика, дренажи, открито лечение, механични антисептици.
 Класификация по Яромич(2011)

1. Профилактична-включва предотвратяване попадането на микроорганизми в

раната или в организма на пациента чрез антисептична обработка на ръцете на
медицинския персонал преди всяка манипулация.

2. Лечебна, която включва:

 Механична- отстраняване от раната на кръвни съсиреци, , чужди тела и др.

 Физична- употреба на методи, създаващи неблагоприятни условия за

размножаване на микроорганизмите.

 Химическа- прилагане на медикаменти с антимикробно действие.

 Биологическа- прилагане на серуми, ваксини, антибиотици.

 Смесена.
Когато инструменти и различни принадлежности за апаратура се
обработват с антисептици, те се дезинфекцират, а самият метод се
нарича дезинфекция.

За пръв път в науката понятието дезинфекция е въведено от руския

учен- микробиолог Николай Гамалия през 1910г. Винаги когато се
говори за дезинфекция става дума за обект от външната среда ,
който трябва да се обеззарази. Понятието дезинфекция включва в
себе си и санитарната обработка на повърхноси- кожа , лигавица
на тялото, дрехи.
 Видове дезинфекция:

 Профилактична дезинфекция- извършва се с цел недопускане разпространяването

на заразни заболявания сред населението. Пример: пастьоризацията на млякото,
хлорирането на питейната вода, обществените тоалетни, бани, млечни кухни и др.

 Текуща дезинфекция- извършва се при леглото на болния, дома на заразоносителя.

Тя цели унищожаване на слюнка, храчки, повърната материя, изпражнения,
секрети от рани.

 Заключителна дезинфекция- извършва се след изписване на болния от стационара,

в дома на болния след оздравяване. Независимо от мястото на нейното
осъществяване , всички предмети и вещи, които са били в контакт с болния
подлежат на дезинфекция
 Методи за дезинфекция
 Механична - чрез изтупване, избърсване, измиване, изпиране.

 Физична - слънчева светлина, UV лъчи, бактерицидни лампи,

ултразвук, рентгенови и радиоактивни лъчения, гладене с гореща ютия,
филтриране.

 Химична - най-широко приложение на антисептици. Най-широко използвани в

лечебните заведения.
Изисквания кьм антисептиците
• да унищожават патогенните микроорганизми за приемлив период от време;

• да не потискат местните защитни и възстановителни процеси;

• да не оказват дразнещо, увреждащо, алергизиращо или мутагенно действие върху

тъканите;

• да бъдат устойчиви и лесни за съхранение;

Стерилизацията е метод на пълно унищожаване на
патогенни и непатогенни микроорганизми и техните
спори с помощта на физически средства.
 ВИДОВЕ СТЕРИЛИЗАЦИЯ
 С топлина:

 с изгаряне - чрез фламбиране;

 с горещ въздух в термостати - само метал , стъкло, порцелан на 150-200градуса;

 влажна топлина - стерилизатор - чрез изваряване 30-40 мин. в кипяща вода или45-
60 мин;

 водни пари под налягане в автоклав - съчетаването на налягане от 1.5-2.0

атмосфери и температура 150-180градуса, осигурява идеална стерилизация;

 плазмена стерилизация - най-съвременен метод с водороден прекис във вакуум.

 ВИДОВЕ СТЕРИЛИЗАЦИЯ

 Студена стерилизация:

 химична (етиленоксид) - за ендоскопи и термолабилни уреди и материали;

 лъчиста енергия - стерилизация с ултразвук;

 стерилизация с гама-лъчи (йонизиращи и ултравиолетови лъчи), голяма

проникваща способност, стерилизират се еднократни игли, спринцовки,
катетри и други, а стерилността е до 4-5 години;

 филтрация- за обезаразяване натечности, съдържащи термолабилни съставки

(хранителни среди, ваксини, серуми, лекарства.
 ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ПРОВЕЖДАНЕ НА СТЕРИЛИЗАЦИЯ

1. На стерилизация се подлагат само добре дезинфекцирани, измити, почистени и

подсушени материали. Дезинфекцията и почистването се извършват
непосредствено след употребата на материалите.

2. Опаковката на материалите, подлежащи на стерилизация, трябва да осигурява

свободна циркулация на стерилизиращия агент и да запазва стерилността на
материалите.

3. На всяка опаковка се поставя маркировка с датата на извършената стерилизация.

4. Работната камера се зарежда рехаво, като контейнерите не се опират до стените й.

5. Празни съдове като шишета и кръвни банки при стерилизация не се затварят

плътно.
6. Медицинските инструменти се сортират съобразно метала,от който са изработени.

7. В контейнерите, пакетите, подлежащи на стерилизация, се поставят хартиени

химични индикатори за ежедневен контрол на качеството на стерилизацията

8. Отварянето на стерилизаторите с ръчно управление може да става само след

достатъчно охлаждане - около 30 мин. след изключването.

9. При съмнение за неефективна стерилизация апаратът се исключва от употреба до

получаване на резултатите от извършен физичен, химичен и микробиологичен
контрол.

10. Неспазването на правилата на асептиката и антисептиката може да доведе до

тежки усложнения, застрашаващи живота и на пациента, и на персонала.
 Контрол на стерилизация
Контролът на стерилизация се извършва посредством различни индикатори :
 Автоматичен- от вграден компютър.

 Биологични тестове- поставят се между стерилизиращите се материали.

След приключване на стерилизацията биологичната проба се култивира в
хранителна среда за определено време. За биологични индикатори се
използват микроорганизми, които са силно устойчиви на влиянието на
дадения стерилизационен агент. Подходящи за биологични индикатори
са спорообразуващи бактерии, тъй като са значително по-устойчиви
отколкото нормалната микрофлора.

 Хартиени химични индикатори –променят цвета си при постигане на

ефективна стерелизация.