ТЕМА № 1

1. Хигиената е дял на първичната здравна профилактика

2. 3 основни принципа в съвременната мед. наука и практика:
- Профилактика – с нея се занимава Хигиената
- Лечение
- Рехабилитация
3. Неразривна връзка на хигиената с екологията; медицинска(социална) екология
4. Цел: Да спазва, укрепва и подобрява здравето и работоспособността на човека и на
неговото потомство и да осигурява активно дълголетие; Създаване на оптимални
условия на живот и оптимизиране на взаимодействието между човек и ок. среда
5. Предмет: Изучаване на взаимодействието между здравия човек и жизнената му
среда във всички аспекти – условия на живот, учение, труд и почивка (здравни
аспекти). Вредност - всеки фактор, който може да предизвика неблагоприятни
здравни последици
6.
7. Задачи:
- Хигиенна оценка на факторите и условията на природните и социални елементи
на жизнената среда
- Изучаване на промените в човешкия организъм при взаимодействие с околната
среда
- Разработване на нормативи и мерки за оптимизиране на взаимодействието
„човек-жизнена среда”
8. Методи:
- Специфични(санитарно-хигиенни): ОПИСАНИЕ(наблюдение) – качествена
характеристика; ОБСЛЕДВАНЕ – количествена х-ка на параметрите и факторите
на жизнената среда; ХИГИЕННА ЕКСПЕРТИЗА – анализът и хигиенната оценка на
получените данни.;
- Неспецифични – екперимент, моделиране, физични, химични, биологични,
психологични, социални, епидемиологични, медико-статистически и др.
9. Взаимодействие на хиг. с други науки - други профилактични науки,
микробиология, паразитология, епидемиология
10. Основни хиг. дисциплини - комунална (здравни аспекти в населените места),
хигиена на храненето, хигиена на труда, лична хигиена, радиационна хигиена
11. Екология и опазване на ок. среда: Екология - отношението на живото същество с
околната среда; Хигиената е предимно към човека, а екологията - към околната
среда; биоценоза + биотоп = биогеоценоза = екосистема
 - Основни съвременни хигиено-екологични проблеми – замърсявания,
хранителна верига, глобално затопляне, НТР (научно-техническа революция) и
т.н.
12. Преодоляване на отрицателните последици от НТР

Основна причина за замърсяването на жизнената среда са принципно старите

промишлени технологии. Подходите за преодоляване на глобалната отрицателна
последица от НТР са:

- Ограничаващ подход – замяна на суровините и лимитиране на мощностите с

цел изхвърлянето на по-малки количества и по-слабо вредни отпадъци

- Компенсиращ подход – въвеждане на нови, по-прогресивни технологии в

принципно стари предприятия, които са с отворен цикъл на производство
(отпадъците им се изхвърлят навън)

- Предпазващ подход – внедряване на нови технологии в принципно нови

предприятия, т.е. организиране на безотпадни производства със затворен цикъл

Първите два подхода ограничават замърсяването, докато третият е радикален и решава

въпроса за опазване на жизнената среда.
2. Здравна профилактика. Принципи на първичната профилактика. Хигиенно
нормиране, моделиране и прогнозиране и значението им за осигуряване на
благоприятна жизнена среда за населението.

Медицинската наука и практика обхваща 3 основни направления:

1.Профилактика (prophilatto – предпазвам, защитавам)
2.Лечение
3.Рехабилитация
Терминът здравна профилактика обхваща система от комплексни мерки(индивидуални,
групови, държавни, обществени и др.), които имат за цел да предотвратят заболяваният, да
предпазят и укрепят здравето на човека и да осигурят висока трудоспособност и активно
дълголетие. Профилактиката бива 4 вида:
1.Конструктивна(промоция на здравето) – има за цел да стимулира позитивното
действие на факторите на средата върху здравето на човека, да развиват и усъвършенстват
адаптационните и защитните механизми на организма.
2.Първична – има за цел недопускане на заболяване. Това се постига чрез откриване и
отстраняване причините и условията за възникване на болестите и чрез разработване и
внедряване на мероприятия за повишаване устойчивостта на организма към вредното
въздействие на факторите на средата.
3.Вторична – има за цел ранно прекратяване на вече възникнал патологичен процес и
недопускане на тежки неблагоприятни форми на болестта и усложнения.
4.Третична – включва рехабилитация, диспансеризация.

Хигиенните изисквания и норми отразяват закономерности на взаимодействие между

фактори на средата и организма, но за тях не се дават числени величини. Според
хигиенното нормиране факторите на средата се делят на:
- фактори необходими за нормално функциониране на организма, които се нормират с
горна и долна гранична стойност
- фактори, които не са необходими за нормалното функциониране на организма и в
определени граници са вредни - те се определят с пределно допустими нива или
концентрации
- фактори, които са само вредни за организма; тяхната хигиенна норма е 0.

Хигиенното нормиране е сложна и отговорна научна дейност и става на база на

комплексни изследвания върху факторите на средата, експерименти с животни, клинико-
лабораторни наблюдения върху хора и статистически анализи. Без наличие на хигиенни
норми и изисквания е невъзможно да се направи заключение за степента на риска от
увреждане на здравето. Хигиенните норми и изисквания са база за създаване на здравно и
трудово-правно законодателство.

Хигиенно моделиране – прави се мониторинг на определена област, като се вземат проби

от почвата, водата и въздуха от различни части на съответното място, напр. от
надветрената и подветрената част на един град. Обработват се резултатите и въз основа на
тях се изграждат определени модели на поведение.
 Тема 3.Тук се
говори по ония схеми
от първото
упражнение за
структура на МЗ и
РИОКОЗ, няма
смисъл да ги пиша –
схемите са хубави 
- Национален център по
обществено здраве и
анализи (НЦОЗА);
- Национален център по
заразни и паразитни
болести (НЦЗПБ);
- Национален център по
радиобиология и
радиационна защита
(НЦРРЗ);
- Държавен здравен контрол
(ДЗК);
4. Съвременни хигиенни и екологични проблеми. Замърсяване на биосферата.

(Малко общи приказки от 1 тема като въведение)

Основни съвременни хигиенно-екологични проблеми са:

-увеличаване на прилаганите нови химични вещества, включително и токсични
-нарастване интензитета на шума и вибрациите
-нови производствени вредности – статично електричество, постоянни магнитни полета,
лазерно излъчване и др.
Трябва да се отбележи, че причината не е в същността научно-техническата
революция(НТР), а в недостатъчно проученото и прибързаното внедряване на някои нейни
достижения. Най-съществена последица от НТР са деградационните изменения в
жизнената среда. Такива изменения са:
1.Замърсяване на атмосферата – атмосферен замърсител е вещество, което не е
постоянна съставка на въздуха и в достатъчно количество предизвиква вреден ефект върху
човека, животните, растенията. Типични замърсители – CO2, SO2, NO. Замърсяването на
атмосферата бива 3 типа – а)Ингредиентно(отпадъци от промишлеността, от транспорта,
от селското стопанство, битови отпадъци); б)Параметрично(топлинно, йонизиращо,
шумово); в)Деструктивно(пожари, ерозия на почви, разработване на кариери).
2.Замърсяване на водите – най-вече от промишлените и комуналните отпадни води.
ПАВ, пестициди, нефт.
3.Замърсяване на почвата – интензивното прилагане на торове и пестициди нарушава
нормалните почвени процеси. Вредните вещества не само се депонират и кумулират в
различните съставки на жизнената среда, но и мигрират от една в друга и така попадат в
хранителните вериги. Когато крайно звено в дадена хранителна верига е човекът, то в
неговия организъм могат да попадат замърсители от въздуха, водата, почвата и така да
окажат своето вредно въздействие(дразнещо, алергизиращо, фиброгенно, токсично,
мутагенно, канцерогенно, тератогенно).
4.Увеличаване на атмосферната топлина(глобално затопляне) – това от своя страна е
предпоставка за климатични смущения и аномалии.
5.Нарушаване на екологичното равновесие – типичен пример е разрушаване на
екологични пирамиди, напр., ако в даден биотоп човекът унищожи само върха на
пирамидата(напр.орел), вече няма кой да застрашава змиите и те започват да се
размножават масово, поради което намалява броят на жабите, което пък води до
увеличаване числеността на мравките и намаляване на растителността.
6.Промяна в условията на живот, труд и отдих на човека – въпреки механизирането на
труда и ограничаване на тежкия физически труд, проблемите на умора не изчезват, а
придобиват нов облик. Трудовият процес се осъществява все повече в условия на акинезия
и значително сензорно, психично и нервно-емоционално напрежение, burnout.
7.Ускоряване на урбанизацията – пренаселеност, претоварен градски транспорт, засилен
комунален шум, влошени условия за отдих.
8.Изменения в структурата на заболяванията – снижаване на инфекциозната
заболеваемост, но увеличаване честотата на затлъстяване, хипертония, атеросклероза, рак,
диабет – „болести на цивилизацията”.

Преодоляване на вредните последици от НТР:

1.Ограничаващ подход – замяна на суровините и лимитиране на мощностите, с цел
изхвърляне на по-малки количества и по-малко вредни отпадъци.
2.Компенсиращ подход – въвеждане на нови технологии, но в принципно стари
предприятия, т.е. такива с отворен цикъл(на входа постъпват суровини, а на изхода излизат
готови продукти и отпадъци).
3.Предпазващ подход – въвеждане на нови технологии в нови предприятия, т.е.
организиране на безотпадъчни производства със затворен цикъл.

Биосферата е съвкупност от тези части на земната обвивка —

атмосфера, хидросфера, литосфера и педосфера, в които има живи организми, намира се
под тяхно въздействие и в нея се отлагат продуктите от жизнената им дейност.
(за замърсяване – от теми 5, 11, 13)
 ТЕМА № 5
Атмосфера - газовата обвивка на земята, достига височина до 3000км и постепенно
преминава в космичното пространство

1. Значение на атмосферата
- Източник на кислород
- Екраниращ ефект спрямо УВ и космичните лъчи
- Пропуска и задържа необходимата слънчева радиация
- Басейн за разреждане на попадналите замърсители, чрез метеорологичните
процеси и явления в нея
- Основен климатообразуващ ф-р
2. Структура на атмосферата
- Тропосфера (най-близо до повърхността на земята) – 12км; тук са всички водни
пари; вертикален темп. градиент – 6 градуса на 1000м; Тропопауза – инверсна
зона, няма такъв градиент; процеси, свързани с времето
- Стратосфера – 50км; озон; Т нараства до няколко стотин градуса; защита от УВ-
лъчи
- Йоносфера – Мезо-, Термо-, Екзосфера; 3000км; без резки граници; йонизация
на газовите частици; електропроводимост на радиовълни; магнитно поле
- Магнитосфера - радиационен пояс
3. Състав на атмосферата
- Кислород О2 - 21 об.%; при 17% - недостиг – недоокислени продукти на
обмяната – умора, отпадналост; при 12% - критично; при 8% - смърт.; Парциално
налягане във вдишания въздух – 21 кРа, с нарастване на надм. височина
намалява, над 8000 метра става еднакво с това на СО2, прави дишането
невъзможно
- Азот N2 – 78%; индиферентен газ, разредител на кислорода; При повишаване на
парциалното му налягане – възбуда и наркотично действие; синтез на белтъци –
от бактерии и синьо-зелени водорасли, както и азотни окиси, падащи под
формата на нитрати с дъжда
- Въглероден диоксид CO2 – 0,04%; източници – дишане, ферментация, гниене,
варовици, вулкани; парников ефект; хормон на дишането; Пределно допустими
концентрации (ПДК) – 0,07 – 1%; 5% - загуба на съзнанието, 8-10% - смърт
- Водни пари – източници; има ги до 2-3 км над повърхността
- Озон – образува се под влиянието на КЪСИТЕ УВ лъчи и при бури с интензивни
електрически разряди; спира УВ-лъчи; в тропосферата задържа необходимата
ИЧ радиация
 - Други – инертни газове, водород, йод, метан и др.
4. Замърсяване на атмосферния въздух
- Класификация – органични и неорганични; твърди, течни и газообразни;
първични и вторични замърсители
- Емисии от природен произход – морски, пустинен, вулканичен, космичен прах,
пожари, цветен прашец, газове от гниещи материи – слабо влияят и
практически не го замърсяват
- Замърсители от антропогенен произход – енергетика (ТЕЦ – 1000т прах на ден;
прахови аерозоли, СО, смолисти и радиоактивни в-ва), промишленост
(металургична, нефтохимична и химична – най-мощни източници – метални
аерозоли – никел, манган, мед, желязо, както и СО), транспорт (автомобилният
най-вече: 1л гориво – 10 кубика ауспухови газове – над 200 вредни съставки –
СО, СО2, SO2, азотни окиси, бензпирени и т.н.), битови и строителни обекти,
интензивно селско стопанство
- Пряко и косвено въздействие – Влошаване на микроклимата; Редуциране на
слънчевата радиация; Парников ефект; Озонови дупки; Увреждане на
екосистемата; Увеличаване на заболеваемостта – дразнещо действие,
корозивно, алергично, токсично, гонадотропно, ембриотропно, мутагенно и
канцерогенно, имуносупресиращо
- Условия, влияещи върху нивото на атмосферното замърсяване – количество на
емисиите, посока и скорост на вятъра, температура и влажност на въздуха,
разстояние от източника, височина на комините
5. Самоочистване на атмосферата – чрез следните процеси
- Вертикално, хоризонтално и турбулентно движение на замърсителите
- Седиментация на праховите частици върху земната повърхност
- Чрез дъжда и снега
- Чрез химични и фотохимични трансформации
- От физиологичната дейност на зелените насаждения
6. Основни направления в профилактиката на атмосферния въздух
6.1. Създаване на обосновани норми за допустимо съдържание на замърсители
- ПДК да е под прага на острото и хронично въздействие върху човека, животните
и растителността
- ПДК да е под прага на обонянието и дразнещото действие върху лигавицата на
очите и ГДП
- ПДК да са по-ниски от концентрациите, намаляващи прозрачността на въздуха,
естествената осветеност, УВ радиация
6.2. Контрол (мониторинг) върху състоянието на атмосферното замърсяване и
въздействието му върху здравето на населението - прецизен избор на
замърсители за наблюдение; пунктове за контрол (няколко във всеки град)
6.3. Профилактични мероприятия за намаляване на отделянето, за улавяне и
отстраняване на атмосферните замърсители
- Организационно-административни мероприятия - отдалечаване на
предприятията от населените места
- Планово архитектурни благоустройствени мероприятия - зелени площи
- Технологични мероприятия - високи технологии
- Санитарно-технически мероприятия - правилна организация на горене и
улавяне на вредните газове
 ТЕМА № 6
1. Температура на въздуха – метеорологичен фактор (М)
- Пряко нагряване от Слънцето – незначително – 0,02 градуса
- Главно се определя от отдадената чрез конвекция топлина от земната и водната
повърхност (нагрети от ИЧ радиация)
- Влияние върху организма – резките промени – неблагоприятно, а умерените
колебания повишават устойчивостта му
2. Влажност на въздуха (М)
- Определя се от количеството водни пари в него и се поддържа от изпарения на
влага от водни басейни, почва, растения и т.н. Абс. влажност намалява при
издигане на височина, както и от Екватора към Полюсите
- Значение в глобален аспект – образуване на валежи, поддържането на
подпочвените води, „промиването” на атмосферата от замърсители,
подобряване качествата на въздуха
- Влияние върху организма – коригиращ температурното въздействие ефект
- Видове влажност
а) АБСОЛЮТНА – колич водни пари (г), което се съдържа в 1м3 въздух при
дадена температура и налягане
б) МАКСИМАЛНА – максималното колич водни пари.....
в) ОТНОСИТЕЛНА – отношението (в%) на абс. към макс.
г) ФИЗИОЛОГИЧНА ОТНОСИТЕЛНА – отношението между абс. при дадена
температура на въздуха и макс. при 37 градуса
д) ДЕФИЦИТ НА НАСИЩАНЕТО – разликата между макс. и абс.
е) ФИЗИОЛОГИЧЕН ДЕФИЦИТ НА НАСИЩАНЕТО – разликата между мак. при 37
градуса и абс. – т.е. характеризира възможността за изпаряване на влага от
кожата и дихателните пътища
3. Движение на въздуха (М)
- Обуславя се от неравномерното нагряване на земната повърхност и разликата в
атмосферното налягане в съседни райони.
- Ветровете са:
а) Глобални – Мусони (възникват в областта на Тихия и Индийския океан),
Пасати и Антипасати (поради различното нагряване над Екватора и Полюсите и
се движат по меридианите)
б) Регионални
в) Местни (рег. и местните у нас са: )
 - Бриз (морето), Бора (подбалкана, падащ и студен) , Фьон (топъл и сух,
положителни йони), Вечерник (при изхода на речните долини вечер), Сприя
(вихрова буря с гръмотевици и светкавици)

- Циклон (при неравномерно нагряване на големи територии от земната

повърхност и нахлуване на студен /по-тежък и с по-високо налягане/ въздух); Антициклон;
Синоптичен фронт (ивицата на контакт между циклона и антициклона)

- Роза на ветровете – графично изобразяване на посоката и скоростта на

преобладаващите ветрове

4. Атмосферно налягане (М)

- Стълб с атмосферен въздух с площ 1 см2 има средна маса на морското равнище
1013 гр. – 1 атмосфера
- 1200 м – лечение на анемия; над 4000 м – хипоксия и „планинска болест;
Дисбаризъм (рязка промяна) – „Болест на летците”; Кесонна болест –
баротравми, асептична костна некроза; наркотично действие на
индиферентните газове
5. Атмосферно електричество (М)
- Съвкупност от ел. явления протичащи в атмосферата (ел. поле (дължи се на
отрицателно заредената земна повърхност и положителните заряди в основите
на облаците), ел. заряди в облаците и т.н.)
- ЕП е непостоянно – потенциал, който характеризира напрегнатостта му – средно
130 V/m ; с увеличение на височината намалява; в планините е по-висока, както
и около естествени и изкуствени неравности
6. Аеройонизация (М)
- Молекулите и атомите на газовете, влизащи в състава на атмосферния въздух,
се атакуват с достатъчно мощна енергия от естествени или изкуствени
източници; балоелектризация – морски прибой, фонтани, водопади;
Термоелектризация – силно нагрята повърхност, огън; Зелени насаждения,
особено боровете
- Отрицателните йони – полезни - стимулиращо и тонизиращо действие,
намаляват умората, подобряват съня, свалят кръвното
7. Слънчева радиация – космичен фактор (К)
- УВ лъчи – най-голяма биологична активност
а) Къси (UV C) – бактерицидно действие, поглъщат се от озоновия слой и почти
не достигат земната повърхност
б) Средни (UV B)– витаминообразуващо (фотохимично) действие – рахит и
остеопороза при недостиг
 в) Дълги (UV A) – еритемно-загарно действие – УВ еритем – асептично
възпаление, латентен период, само върху облъчения участък, резки
граници,преминава в загар (натрупване на меланин в базалните клетки) –
защитна роля
- Видими лъчи
а) специфичен дразнител на очния анализатор
б) синхронизация на денонощните биоритми
в) степен на осветеност и спектър – червена – възбуждащо, синя – подтиска...
г) цветотерапия и т.н.
- ИЧ лъчи – предимно топлинно действие
а) Дълги – по-малка прониквателна способност и по-повърхностно влияние –
повишаване на кожната температура и топлинен еритем, без засягане на
подлежащи т-ни
б) Къси – по-голяма прониквателна способност и по-дълбоко влияние –
субективни усещания – разширение на капилярната мрежа, повишен приток на
кръв, повишаване на телесната температура
в) Топлинен (при висока температура и влажност) и слънчев удар (при директно
въздействие на слънчевите лъчи върху черепа...оток)
8. Космични лъчи (К)
- Първично космично лъчение (ПКИ) – слънчево и галактично; идва към Земята от
всички посоки с еднаква интензивност и заедно с природните радионуклиди от
Земята формира ЕРФ
- Вторично (ВКИ) – формира се след като ПКИ претърпи ядрени трансформации в
горните слоеве на атмосферата
9. Хелиогеомагнитни фактори (К)
- Слънчева активност – ритмичен процес; появата и промените на слънчевите
явления
- Геомагнитно поле – защитна функция; Магнитноспокойни дни и
Магнитноактивни дни (магнитни бури)
10. ЕРФ /естествен радиационен фон/ (К)
- Сумарната доза радиация, обусловена от космическото излъчване и
природните радиоактивни вещества
- Изкуствени източници – АЕЦ, атомни бомби и т.н.
11. Терморегулация
- Топлинен комфорт (оптимален микроклимат) – температура 18-22 градуса;
Влажност – 40-60%; Движение на въздуха – 0,2 m/s
- Терморегулацията е лимитирана от микроклимата, както и от тежестта на
работата, облекло, индивидуалното състояние на организма
- Поддържане на телесната температура в граници 36,4 – 37,4 градуса чрез:
а) Топлопродукция
б) Топлоотдаване – чрез конвекция и кондукция

- Влияние оказват влажността на въздуха, състоянието на кожата и т.н.

 ТЕМА № 7
1. Време
- Представлява динамичното съчетание на физичните фактори на атмосферата за
кратък период на дадена местност
- Според въздействието си върху организма бива
а) Оптимално...
б) Дразнещо – чести промени...
в) Остър тип време – резки промени...
- Метеотропизми, метеотропни реакции и метеопатии – ревматични реакции,
астматични пристъпи, артралгии, миалгии, невралгии, мигрена, провокиране и
обостряне на язвена и хипертонична болест, тромбози и пр.; При преминаване
на синоптичен фронт – главоболие, безсъние, гадене, повръщане, вялост и т.н.
2. Климат
- Многогодишният режим на времето, характерен за дадена територия
- Основни елементи, влияещи върху формирането му – г.ш., атмосферна
циркулация, релеф, антропогенна дейност
- Понятия за по-точна характеристика: Макроклимат (на определена географска
зона /пояс/); Мезоклимат (в определен район – територия/акватория);
Микроклимат (малка територия/помещение)
3. Микроклимат – фактори
- Температура
- Влажност
- Движение на въздуха
- ИЧ радиация
4. Аклиматизация
- Процес на приспособяване на организма към нови климатографски условия;
частен случай на адаптацията на организма – осъществява се за 7-14 дни
- Напрежение главно на ЦНС, ССС и обменните процеси
- Облекчаване и ускоряване на аклиматизацията
- Реаклиматизация
5. Климатотерапия и климатолечение
- Нископланински и равнинен климат, съчетан с минералните извори – хронични
възпалителни гинекологични, неврологични и такива на ОДС заболявания;
сърдечно-съдови, бъбречни, жлъчно-чернодробни и др.
- По Черноморското крайбрежие май-октомври – ХОББ, затлъстяване, микседем,
ранна атеросклероза, леки форми на диабет и др.
- Южните склонове на Родопите, Рила и Пирин – 800-1200 м – неврози,
невродермити, бронхиална астма, анемии, рахит, тиреотоксикоза и т.н.
 ТЕМА № 8

ВИДОВЕ ВОДИ, ИЗПОЛЗВАНИ ЗА ВОДОСНАБДЯВАНЕ

1. Атмосферни води – от дъжд и сняг – използват се в безводни и сухи райони, като се

събират в специални резервоари, които периодично се почистват и дезинфекцират;
Тези води са чисти, слабо минерализирани, много меки, съдържат малко
органични вещества и са свободни от патогенни микроорганизми; Водата трябва
допълнително да се минерализира – резервоарът е разделен на две, като в едната
половина се поставя пясък и мек варовик, през който водата преминава в другата
половина.
2. Повърхностни води – реки, езера, язовири – удачни за водоснабдяване на големи
населени места, поради големия им дебит.; Тези води са чисти, слабо
минерализирани, но със значително органично и бактериално замърсяване. Най-
незначителна е минерализацията на високопланинските езера, тъй като има
снежен произход; Водите на язовирите са богати на фито- и зоопланктон, който в
определени годишни сезони влошава органолептичните качества на водата. Във
всички случаи на ползване на повърхностни водни източници за питейно
водоснабдяване трябва да се извършва задължително пречистване и
обеззаразяване на водата.
3. Подземни водоизточници – най-често са естествени извори, шахтови и тръбни
кладенци, артезиански кладенци.; У нас естествените извори обикновено са с
карстов произход.; Водата им е минерализирана със значително съдържание на Ca,
Mg, сулфати, карбонати и др.; Обикновено са бактериологично замърсени; Дебитът
им е непостоянен – зависи от падналите валежи и снеготопенето, както и от
дълбочината на водовземането при шахтовите и тръбни кладенци – колкото са по-
дълбоки, толкова дебитът и съставът им са по-постоянни.; Артезианските – най-
добри за водоснабдяване, т.к. са с най-постоянен дебит и състав.; У нас често се
използват изкуствено дренирани подземни води – водното им количество се
колебае, а съставът им зависи от намиращите се в почвата разтворими соли; Когато
се намират близо до обработваеми земи, водата им е застрашена от замърсяване с
минерални торове, пестициди и пр.
 СИСТЕМИ ЗА ВОДОСНАБДЯВАНЕ

1. Централно водоснабдяване
- Състои се от: съоръжения за водохващане, пречистване и обеззаразяване на
водата, от резервоари и водопроводна мрежа
- Предимства: избор на подходящ водоизточник с достатъчен и постоянен дебит;
осигуряване на ефективни съоръжения за пречистване и обеззаразяване;
възможност за непрекъснат технически и здравен контрол; доближаване водата
до потребителя и др.
- Недостатъци – при допускане на евентуално замърсяване на водата – риск за
здравето и живота на голяма група хора. Затова се изгражда правилно
водопроводна мрежа (от непропусклив материал), която да се разполага над
канализационните тръби; Винаги да е под налягане, за да се избегне вакуумно
засмукване на отпадни води при повреда на тръбите; Да не се допуска
свързването на технически водопроводи с такива за питейна нужда; Преди
пускане в експлоатация водопроводната мрежа се дезинфекцира: пуска се вода
със съдържание на активен хлор 25-30мг/л за период от 24 часа.
2. Местно водоснабдяване
- Несъвършена и несигурна в епидемиологично отношение
- Основни съоръжения – кладенците – шахтови или тръбни; кладенецът трябва да
отстои най-малко на 30м над и 100м под източници на замърсяване
- От хигиенна гледна точка с преимущества са дълбоките кладенци с помпа.
 ТЕМА № 9
1. Значение на водата за разпространение на заразни заболявания
- Инфекциозни – предимно на ГИТ – коремен тиф, холера, чума, епидемичен
хепатит, туларемия, бруцелоза и др.
- Паразитни – амебна дизентерия, ламблиаза и др.; Хелминтози – аскаридоза,
дракункулоза, шистозомиаза и др.
- Актуален проблем напоследък – ооцисти на микропаразита Cryptosporidium spp,
тъй като той има висока преживяемост в околната среда и устойчивост към
стандартното хлориране на питейната вода
- Различна преживяемост на микроорганизмите в питейните води според:
а) Физико-химични фактори – разреждането, утаяването на водата, слънчевата
радиация, солевия и газов състав и т.н.
б) Биологични фактори – наличие на органична материя, фито- и зоопланктон
Така преживяемостта на E. coli в кладенчова вода е от 2 до 106 дни, на V.
Cholerae – от 1 до 92 дни и т.н.
- Източници на бактериално заразяване – битово-фекални отпадъчни води,
особено опасни са тези от туберкулозните и инфекциозни болнични отделения;
отпадъчни води от животновъдните ферми и кожарската индустрия
- Крива на заболеваемостта (КЗ) – епидемиите от воден произход имат
характерно бурно начало с рязко покачване на КЗ. Броят на заболелите е висок,
обхваща голяма част от дадено населено място/район и не зависи от пол
възраст, професия и пр. След премахване на причината за замърсяване КЗ рязко
спада.
2. Значение на състава на водата за разпространение на някои незаразни болести
- Ендемични (биогеохимични) заболявания – свързани с недоимък или излишък
на микроелементи, внасяни в организма с водата и храната. При дефицитно
постъпване в организма – специфичен недоимък и характерно заболяване,
особено при детския организъм:
а) Ендемична молибденова подагра – в биогеохимични провинции с високо
съдържание на Молибден и дефицит на Мед – нарушава се пуриновата обмяна
б) Стронциев рахит – води, богати на Стронций и бедни на Калций - нарушен
процес на вкостяване, деформация на костите
в) Флуороза – жълто-кафяво оцветяване на зъбите с разрушаване на емайла
(повишено количество на флуор в питейната вода – около 2-5 мг на ден) и зъбен
кариес (понижено); Остеосклероза с калцификация на ставните връзки при
съдържание на флуора около 5-12мг!
 г) Ендемична гуша – йоден дефицит (служи за индикатор на нивото на йод в
съответния район)
д) Нитрати – продукт от минерализацията на органичната материя; най-често
са завишени при торене на почвата с азотни торове; Нитрити - получават се
при редукция на нитратите; свързват трайно хемоглобина в метхемоглобин и
предизвикват О2 недостатъчност – у кърмачета – Водно-нитратна
метхемоглобинемия
е) Висока твърдост на водата – бъбречно-каменна болест
ж) Канцерогени – Берилий, Кадмий, Хром, Арсен
3. Здравни изисквания към питейната вода
- Наредба № 9/2001г. – регламентира изискванията за качество и безопасност на
водата; Включва минимален брой проблемни за питейните води показатели,
отражение на мониторинга в ЕС; Цел – да защити здравето на хората
- Водата е чиста, когато:
а) Не съдържа микроорг., паразити, хим., радиоактивни и др. вещества в
количество и концентрация, потенциално опасни за здравето
б) Отговаря на минимума изисквания по отношение на микробиологичните
(МБ) и химични показатели.
- Показателите са представени в таблица 2,3,4 и 5 на стр. 58 в учебника. Техните
стойности трябва да се спазват на следните места:
а) На мястото на изтичана от крана при консуматора – при наличие на
водоснабдителна мрежа
б) На мястото на изтичане от цистерната – при доставяне с цистерна
в) На мястото на бутилиране на водата – при наличието на такова
г) На местата, където водата се използва в производствения цикъл – в
хранително-вкусовата промишленост
- МБ показатели във водоснабдителната мрежа – E. coli и Ентерекоки – определят
се като брой колонообразуващи единици (КОЕ) в милилитър и нормата е
0/100ml – [табл. 2]
- МБ показатели в бутилки – P. aeruginosa (0/250мл), E. сoli (0/100 мл), ентерококи
(0/100мл), микробно число (МЧ) при 22 градуса (1002 брой колонии за 1мл) и
МЧ при 37 градуса (202) – [табл. 3]
- Химически показатели – Акриламид, Арсен, Бензен, Бензпирен и др. – [табл. 4]
- Радиологични показатели – Тритий, Радий226, Уран, Обща индикативна доза,
Обща бета-активност – [табл. 5]
4. Мониторинг на питейната вода
- Постоянен мониторинг – минимален брой показатели
 а) Химични – активна реакция (рН – норма 6,5 до 9,5), алуминий, амониев йон,
електропроводимост, Желязо, Манган, нитрати, нитрити, остатъчен свободен
хлор)
б) Органолептични – цвят, мирис, вкус, мътност
в) Микробиологични – коли-форми, C. perfringens, вкл. спори, P. Aureginosa,
микробно число при 220 и 370
- Периодичен мониторинг – включва описаните при постоянния мониторинг
показатели, заедно с тези от таблиците 2,3,4 и 5, описани по-горе
- В Наредба № 9 не са включени Хидробиологичните показатели за качество на
водата. Те се използват при открити водоизточници (реки, язовири) и показват
характера на водоизточника за сравнително дълъг период – в повърхностните
води се развива специгична флора и фауна (представени от бентос –
прикрепени и планктон – свободни форми) и при промяна на условията във
водоизточника се сменя и тази биоценоза.
5. Оценка на здравния риск, свързан с качествата на питейната вода
- Критични контролни точки: Защита на водните ресурси –> охрана на източника –
> система на водовземане –> схема на пречистване –> дезинфекция –>
резервоари за вода –> разпределителна система –> здравно състояние на
населението
- Важно е да се знае дали замърсяването е геогенно или антропогенно
- Преценката за здравния риск е свързана с теорията за определяне на
максималните стойности (МС) – нива, които не предизвикват нежелани здравни
последици. Според механизма на токсично действие на веществата се
различават 2 концепции:
а) за „приемлив дневен прием” – прилага се за в-ва с общотоксично действие и
негенотоксични канцерогени, за които се приема, че до определено ниво на
експозиция не се наблюдават токсични ефекти. Такива са Живак, Мед, Никел,
нитрати, Олово и др. МС се прецизира според дневното количество приета вода
и средната телесна маса: Възрастни 60кг – 2л дневно; Деца 10кг – 1л; Кърмачета
5кг – 0.75л
б) за „приемлив риск” – прилага се за генотоксични канцерогени – арсен,
бензен, бензпирен, полициклични ароматни въглеводороди и др.
Презумпцията е, че всяко ниво на експозиция е свързано с определена степен
на риск, т.е. МС е свързана с определено ниво на риск от злокачествено
заболяване. СЗО допуска като приемлив риск 1/100,000 експонирани да
заболее от рак.
 ТЕМА № 10

ПРЕЧИСТВАНЕ И ПОДОБРЯВАНЕ КАЧЕСТВАТА НА ВОДИТЕ

Постоянно растящите нужди от питейна вода не могат да бъдат задоволени само от чисти
подземни води, което налага ползването на язовирни, езерни и речни води. Те от своя
страна се характеризират с по-голям дебит и водочерпене, но често променят качествата
си, поради което подлежат на пречистване. То се извършва по следната схема: коагулация,
утаяване, филтриране и обеззаразяване и е в състояние да подобри качествата и
показателите прозрачност, цвят окисляемост, сух остатък, мътност и бактериално
замърсяване.

1. Коагулация – с цел групиране на фино диспергирани неразтворени частици в по-

големи такива (флокули), което да улесни процеса на утаяване. Постига се чрез
прибавяне на алуминиев сулфат, железен сулфат и др., като дозите на коагуланта
трябва да са такива, че той да се утаи изцяло или да се задържи във филтрите.
2. Утаяване – с цел да отдели грубо диспергираните едри частици, както и
образуваните при коагулацията флокули. Извършва се в утаителни басейни и
зависи от големината на частиците, както и от скоростта на движение на водата.
3. Филтриране – с цел да улови и най-малките неразтворени частици и флокули,
неутаени в утаителите. Това става чрез пясъчни филтри – бавни и бързи:
- Бавни филтри – големи басейни, в които се подрежда филтриращият пясъчно-
чакълест материал; капацитет – 2000-5000 кубика вода за денонощие от декар
филтрационна площ; През първите 12-24 часа от пускането на филтъра той не е
ефективен, при което върху него се образува т.нар. Биологична ципа!
Благодарение на нея при бавните филтри се улавят фино диспергирани частици
и 99% от бактериалната флора.; Производствен период (между две почиствания
на филтъра) зависи от замърсеността на водата и е средно между 15 и 40 дни.
- Бързи филтри – подреждат се в значително по-малки по размери басейни;
Филтриращият пясъчно-чакълест материал е по-едрозърнест, благодарение на
което се постига значително по-голяма филтрационна скорост – около 5-10
кубика на час от квадратен метър площ
- Свръхбързи филтри – съвременни – 20-60 кубика за час от кв.метър
- Други мероприятия за допълнително подобряване качествата на водата:
Обезжелезяване и обезманганяване – чрез прибавяне на варно мляко и
 аериране солите им преминават в неразтворими; Омекотяване – чрез
прибавяне на варно мляко; Флуориране – за понижаване на зъбния кариес;
Дефлуориране – чрез разреждане с вода, бедна на флуор; Обезсоляване – чрез
дестилация, йонообменен метод.

ОБЕЗЗАРАЗЯВАНЕ НА ПИТЕЙНИТЕ ВОДИ

Обезпечава сигурност за недопускане на епидемични взривове от воден произход.

Прилагат се различни методи за унищожаване предимно на патогенната микрофлора,
евентуално попаднала в питейната вода. Методите са 2 основни групи – химични
(хлориране, озониране) и физични (УВ-лъчи и ултразвук). За обеззаразяване на малки
количества вода се ползват преваряване и окислители като водороден пероксид, йод,
калиев перманганат и др.

ХИМИЧНИ МЕТОДИ

1. Хлориране – най-ефективен от хигиенна, епидемиологична и икономическа гледна

точка. При централно водоснабдяване се използва хлор-газ, а при малки
водоснабдявания с нисък дебит – хлорна вар, хлорамини и др.
- Механизъм на действие: Cl2 + H2O = HOCL + HCL – Бактерицидния ефект се
дължи на образуваната хипохлориста киселина.
- Работна доза (хлорпотребност) – количеството хлор, необходимо за
обеззаразяване на питейната вода
- Видове хлориране
а) Обикновено – за обеззаразяване на природно чисти води, изискващи 1-1,5мг
активен хлор за литър вода (това е тяхната хлорпотребност)
б) Хиперхлориране (с повишени дози) – при замърсени води, след аварии и пр.;
изискват 10-20мг активен хлор за литър вода
в) Двойно хлориране – при обработка на повърхностни води за подпомагане
работата на пречиствателните съоръжения, както и при дълги водопроводи –
когато се снабдяват няколко населени места от един източник
г) Комбинирано хлориране – за подобряване органолептичните качества на
водата (комбинация с УВ-лъчи, ултразвук) и за удължаване бактерицидния
ефект на хлора. При комбинирането му с озониране ефектът от хлорирането е
значително по-голям и се намалява вероятността от образуване на
халоформени съединения, които са канцерогенни.
 - Фактори, влияещи върху ефективността на хлорирането
а) Ефектът се усилва при по-ниско рН
б) Ефектът се усилва при по-висока температура (което няма как да стане при
питейната вода)
в) Ентеровирусите са по-резистентни от коли-формите
г) За унищожаване на спорите се изисква по-висока работна доза
д) Остатъчен активен хлор – свободен и свързан: Свободният е под формата на
хипохлориста к-на и е индикатор за добър ефект от проведеното хлориране.
Свързаният се получава, когато във водата има органични или неорганични
амониеви йони, с които хлорът се свързва и така бактерицидният му ефект
спада около 100 пъти! Изискванията на Наредба 9 за остатъчния хлор в
питейната вода са: 0,3-0,4мг за литър след 30-минутен контакт.
- Хлоропоглъщаемост на водата – разликата между вложеното количество и
количеството остатъчен хлор; Обуславя се от количеството на органични и
неорганични вещества във водата и тяхната природа.
2. Озониране – Озонът е силен окислител и има следните качества: висок
бактерициден ефект с по-широк спектър от този на хлора, отстранява желязото и
мангана, подобрява органолептичните качества, разрушава петролните деривати,
феноли, пестициди и др., предотвратява се образуването на канцерогенните
халоформени съединения. Приложението на озона обаче е ограничено, поради
това, че бактерицидният му ефект е много кратък. Оптималният вариант е
комбинация с хлорирането.

ФИЗИЧНИ МЕТОДИ

1. УВ-лъчи – 250-260нм, дебелина на слоя на водата 25см, след предварително

утаяване и филтриране.; Ефект след 1-2 минути, като загиват и спорите, и яйцата на
хелминтите.
2. Ултразвук.

И двата физични метода не намират широко приложение в съвремието, т.к. изискват

скъпи съоръжения и енергия за захранване – икономически неизгодни са.
 ТЕМА № 11
Високата степен на урбанизация в последните години, както и развитието на
промишлеността и селското стопанство, водят до непрекъснато увеличение на
количеството на отпадните води, а също така и до промяна в състава им. Тези отпадни
води – предварително почистени или не, попадат във водоприемниците и замърсяват
водата. Основните източници на замърсяване на споменатите водоприемници са:
фекално-битовите, промишлените и селскостопанските отпадни води.

ФЕКАЛНО-БИТОВИ ВОДИ

- Получават се след използването на водопроводна вода от населението и

попадането ѝ в канализационната мрежа
- Мътни, слабоалкални, съдържат значителни количества органични и неорганични
съединения в суспендирано, колоидно и разтворимо състояние
- Бактериологичен състав – показател за замърсяване – микробното число достига до
милиони и десетки милиони в 1см3
- Значителните количества органична материя, които съдържат, рязко увеличава
биохимичната потребност от О2 и нарушава кислородния режим на
водоприемника, което води до нарушаване на процесите на самоочистване на
водата

ПРОМИШЛЕНИ ОТПАДНИ ВОДИ

Характерът и степента на замърсяване на водоприемниците се определя от използваните

технологични процеси в различните производства. Основни замърсители се явяват
предприятията на:

- Хранително-вкусовата промишленост – отпадъчните води съдържат много орг. и

неорг. вещества, включително амоняк, нитрити и др. Тези води силно увеличават
биохимичната О2 потребност -> нарушено самоочистване
- Химическа промишленост – съдържат се киселини, основи, бои, метални йони (Zn,
Cu) и др. Голяма част от замърсителите имат бактерицидни свойства, с което
нарушават нормалната флора на водоприемниците и оттам самоочистването им.
Част от замърсителите са и токсични
- Машиностроене и металообработване – съдържат Zn, Pb, Cr, Cu, Fe, As, цианиди,
свободни минерални киселини и др. Влошават силно органолептичните качества на
водата, самоочистването и са силно токсични -> висок здравен риск
 - Нефтопреработвателна промишленост – нефт и нефтопродукти – тези замърсители
са много устойчиви, бавно се разграждат и се разпространяват на голяма
повърхност
- Хартиено-целулозна промишленост – при тези производства се ползва огромно
количество вода и отпадните води съдържат много органични вещества, влакна,
които трудно се разлагат и др.

СЕЛСКОСТОПАНСКИ ОТПАДНИ ВОДИ

- Животновъдни комплекси – отпадните им води са богати на органична материя,

много микроорганизми, вкл. причинители на зоонози (туларемия, бруцелоза и др.)
- Средства за растителна защита (пестициди) и изкуствени минерални торове.
Пестицидите променят рН на водата и намаляват количеството на разтворения
кислород; Изкуствените минерални торове водят до увеличенито на нитрати и
фосфати във водата

САМОПРЕЧИСТВАНЕ НА ВОДАТА

- Чрез физични процеси – разреждане, утаяване на по-едрите частици

- Чрез химико-биологични процеси – окисление и минерализация на орг. и неорг.
вещества
- Влияе се от сезонните промени, температура на водата, вида и количеството на
замърсителите и др.

САНИТАРНА ОХРАНА НА ВОДОИЗТОЧНИЦИТЕ

Около водоизточниците се създрават т.нат санитарно-охранители зони, на територията на

които са ограничени и забранени различни дейности. Тези зони се установяват в 3 пояса –
първи, втори и трети, границите на които се определят от вида на водоизточника, терена,
хидроложките и хидрогеоложките особености и пр.

1. Първи пояс (най-вътрешен) – зона на строга охрана на водата и водовземните

съоръжения и резервоарите за чиста вода
- Вход за външни лица – забранен; персоналът се подлага на периодични прегледи и
изследвания за чревно заразоносителство
- Огражда се с трайна ограда + предупредителни надписи
- Забранени са всички дейности, освен тези, свързани с експлоатация на
съоръженията или противоерозионни, залесителни мероприятия
- Територията е различно голяма
2. Втори пояс (среден)
- Разположен над или около първи пояс, в зависимост от вида на водоизточника
- Цел – запазване на водата от замърсяване с биологични, бързо разпадащи се,
лесно разграждащи се и разтворими и силно сорбируеми вещества, както и от
дейности, намаляващи дебита на водоизточника
- Размерите му са различни

3. Трети пояс (най-външен)

- Цел – опазване на водата от замърсяване с бавно разграждащи се
трудноразтворими и несорбируеми вещества
- Размери – при откритите водоизточници (реки, язовири) се обхваща цялата
водосборна област
- В пояси 2 и 3 се забраняват или ограничават дейности, които могат да доведат до
влошаване качеството на водата – наторяване с естествени и изкуствени торове,
пестициди и др.; предвиждат се и противоерозивни и залесителни мероприятия.
 12. Почва - хигиенно значение на мех. физ. хим. свойства. Комплексна
хигиенна оценка на почвата.

Почвата е повърхностният слой на земната кора,сформиран от съвместните действия на

климата,растителността,почвените организми. От хигиенна гледна точка най-голямо
значение има слоят почва 0-30см. От вида и физико-химичните свойства на почвата зависи
типа растителност, химичният състав на хранителните продукти, дълбочината и състава на
подземните води.

1. Механичен строеж на почвата

- Определя се от физичните качества – порьозност, водоемкост, капилярност,
хигроскопичност, изпаряемост
- състоисе от твърда, течна и газообразна част
- 2 вида:
а)едрозърнести(чакълести,песъчливи) - имат големи пори и добре пропускат
въздуха и водата, сухи са и не се заблатяват
б) дребнозърнести(глинести,торфени) – те са "нездрави"-органичните материи
се разпадат бавно,поради слабата им аерация и висока влажност

2. Почвен въздух
- CO2 15 % и повече
- O2 5 %.
- В силно замърсени почви - амоняк,метан, сероводород

3. Почвена влага
- Едрозърнеста - 20 % H2O
- Глинеста - до 70 % от масата й.
- Оказва влияние в/у топлинните свойства на почвата

4. Температура
- Оказва влияние в/у микроклимата и при определяне дълбочината на
основите на сградите,водопроводните и канализационни системи
- Колебания в Т – а)денонощни – до 1м; б)сезонни – до 20м
- Сухата,тъмна на цвят и богата на хумус почва се загрява по-бързо в
сравнение със светлата и влажна почва

5.Химичен състав
- съдържа всички открити досега химични елементи
- биогеохимични заболявания - ендемична гуша,кариес,флуороза
 - Замърсяване: пестициди и изкуствени торове, отпадъци. Тежките метали
проникват чрез кореновата система на растенията и се натрупват в листата и
плодовете(биокумулация)

6. Микроорганизми и паразити в почвата

- Броят зависи от: количеството органична материя, влагата, температурата,
механичния строеж, дълбочината(при по-голяма – намаляват), микробният
антагонизъм(подпомага самоочистването от патогенни микроорганизми) и
др.
- Видове:
а)Сапрофитни – минерализиращи, окислителни, участващи в синтеза на хумус
В зависимост от функциите си се разделят на:
= нитрифициращи – амонякнитрити, нитритинитрати
= сулфатни – сероводород сулфати
= фосфатни - фосфор фосфати
= карбонатни - въглеродния диоксид карбонати
Получените минерални в-ва са добри естествени торове и могат да се използват отново от
растенията.
б)Патогенни
= постоянно обитаващи - Сlostridium perfringens, Clostridium tetani, Bacillus
anthracis
= временно обитаващи - причинители на туберкулоза, туларемия, бруцелоза
в) Геохелминтози - аскаридоза, трихоцефалоза, анкилостомидоза
 13. Значение на почвата за здравето на населението. Замърсяване,
самоочистване и санитарна охрана на почвите.

Почвата е повърхностният слой на земната кора,сформиран от съвместните действия на

климата,растителността,почвените организми.

Строеж и качества на почвата:почвата се състои от твърда, течна и газообразна част.Различават се

едрозърнести(чакълести,песъчливи и др) и дребнозърнести(глинести,торфени).Строежът на почвата
определя

физичните и качества : порьозност, водоемкост, капилярност, хигроскопичност и изпаряемост.

Едрозърнестите почви имат големи пори и добре пропускат въздуха и водата,имат добра
аерация,сухи са и не се заблатяват.Дребнозърнестите почви са "нездрави"-органичните материи се
разпадат бавно,поради слабата им аерация и висока влажност.

● Почвен въздух – CO2 до 15%, О2 до 5%. В силно замърсени почви почвеният въздух
съдържа още амоняк,метан и сероводород и др.
● Почвена влага-едрозърнестата – 20%,глинестата – 70% от масата й. Оказва влияние в/у
топлинните свойства на почвата.
● Температура-оказва влияние в/у микроклимата в съответната местност.Сухата,тъмна на цвят и
богата на хумус почва се загрява по-бързо в сравнение със светлата и влажна .Денонощните
колебания в Т се наблюдават на дълбочина до 1м,а сезонните до 12-20м.Топлинните свойства
на почвата се имат в предвид при определяне дълбочината на основите на
сградите,водопроводните и канали -зационни системи и др.
● Химичен състав-съдържа всички открити досега химични елементи.Недостигът или излишъкът
на някои микроелементи може да доведе до ендемични заболявания,наречени
биогеохимични(ендемична гуша,кариес,флуороза).В/у химичния и състав съществено
влияние оказва съвременната индустриализация и химизация на селското стопанство.Много от
използваните пестициди са трудно разтворими и се задържат в почвата десетки години.
Почвите около крупните производствени предприятия са замърсени с тежки
метали:олово,кадмий,арсен,цинк,мед в радиус от 5-10 км. Голяма опасност за здравето на
населението е замърсяването и с радиоактивни в-ва имащи голям период на полуразпад:Sr90
и Cs137 в уранодобивната и минодобивната промишленост.
● Микроорганизми и паразити в почвата-средно в 1г почва се съдържат около 100 000 МО,а при
силно замърсени до милиард. Най-много МО има на дълбочина 10-15 см, защото са защитени
от УВ радиацията. На дълбочина 8м почти не се срещат. Почвените МО се отличават с
висока ензимна производителност,спорообразуване и антибиотична активност. Това до голяма
степен олределя микробния антагонизъм, подпомагащ самоочистването на почвата от
патогенните МО. В почвата се срещат два вида микроорганизми:сапрофитни и патогенни.
● Сапрофитните от своя страна се подразделят в три групи:
 1. Минерализиращи - уччастват в минерализацията на органичните в-ва. Те биват
аеробни/анаеробни,спороносни и неспороносни
2. Окислителни - участват във втория етап на превръщане на при изключително
аеробни.
3. МО ,участващи в синтеза на хумусни в-ва
Първите две групи сапрофитни МО осъществяват самоочистването на почвата.В зависимост от
функциите си сапрофитните МО се разделят на: нитрифициращи(Nitrobacter)-окисляват амоняка до
нитрити, а нитритите до нитрати; сулфатни (превръщат сероводорода в сулфати); фосфатни
(окисляват отделения от разпадането на белтъците фосфор до фосфати); карбонатни (превръщат
въглеродния диоксид в карбонати).Получените минерални в-ва са добри естествени торове и могат
да се използват отново от растенията.

Патогенните мо попадат в почвата от трупове, екскрети, секрети и др.Те биват два вида:

● постоянно обитаващи почвата- Сlostridium perfringens, Clostridium tetani,

Bacillus anthracis,гъбички и плесени.Те се задържат в почвата с години.Всички са
анаероби,с изключение на антраксния бацил,който попада в почвата чрез труповете
на умрели от антракс животни.Спорите им преживяват до 35 години

● временно обитаващи -причинители на туберкулозата,туларемията,бруцелозата и

др.
Геохелминтози-аскаридоза,трихоцефалоза,анкилостомидоза и др.

Показатели за здравна оценка на почвата: физични, химични и бактериологични.

Физични-значение имат размера на почвените частици,порьозността,водоемкостта и въздушното
съдаржание.От тях зависи развитието на сапрофитните МО,минерализацията на органичните в-
ва.Химични-АЗОТ(показател на общото количество минерализирана и неминерализирана
органична материя);АМОНЯК,НИТРАТИ,НИТРИТИ,СЕРОВОДОРОД-по тях се съди за етапите на
минерализация на органичната материя.Химически показател за замърсяване и самоочистване на
почви е санитарното число-отношение на количеството белтъчен азот(азотът на хумуса)и
количеството на органичния азот:практически чиста СЧ>0,98,силно замърсена СЧ<0,70.

Бактериологични показатели-като критерии за микробно замърсяване служат

санитарнопоказателните МО(коли,ентерококи,клостридии),а за органично-общото количество на
сапрофитната микрофлора-микробно число-в чисти почви няколко хиляди,а при замърсени-
стотици хиляди до милиони.Коли - титър-силно замърсена-0,001,чиста-1,0 и повече.Clostridium
perfringens титър -силно замърсена-0,0001-чиста-0,1 и повече.
 Тема 14: Хигиенни изисквания към планирането,застрояването и благоустройство на
населените места. Профилактика на химичното,праховото и шумовото замърсяване.

Планирането и изграждането на населените места у нас се основава на определени

принципи, градообразуващи фактори и теренни условия.

Градообразуващи фактори - Възникването и развитието на селищата се основава на

основния действащ фактор - икономическия(промишленост,селско стопанство,търговия).Други
градообразуващи фактори са наличието на природни ресурси за развитие на промишлеността;
междуселищия трансппорт; административни; културни и научни учреждения.

Здравни изисквания към терена и територията на населеното место:

Терен - смята се за благоприятен,когато има достатъчен наклон (1-6°) за оттичане на

дъждовните води.Не бива да е заблатен или да се залива от реки и езера. Почвата трябва да е
суха, с нисък стоеж на подпочвените води.

Климат - Чрез подходящи градоустройствени решения като система на застрояване,

ориентация на уличната мрежа,озеленяване и др.може да се подобри микроклимата на
населеното място.

Слънчева радиация - Териториите получаващи повече слънчева енергия и такива които са

добре аерирани и защитени от силни студени, горещи или сухи ветрове са за предпочитане за
застрояване.

Релеф - Планинските селища разположени върху стръмни терени с наклон под 30% върху
склонове с насочен на юг наклон имат благоприятен микроклимат, чист въздух и чиста почва.
Селища построени на равнинен терен, неблагоприятни условия са плитките подпочвени води,
които овлажняват сградите и затрудняват функционирането на канализацията. Териториите богати
на природни зелени масиви се предпочитат за селищно застрояване, поради благоприятното
влияние на зелената растителност върху микроклимата и чистотата на въздуха

Зониране на територията на населеното място. Според действащите у нас нормативи за

устройство на отделните видове територии и устройствени зони се определят следните територии:
Урбанизирани територии (населени места и селищни образувания), Земеделски територии,
Горски територии, Защитени територии и Нарушени територии за възстановяване.

Предназначението на териториите и поземлените имоти може да бъде: за жилищни

нужди, производствени и складови дейности, рекреационни дейности, озеленени площи, спорт
и атракции, културно историческо наследство, движение и транспорт.

С общ устройствен план на град или селищно образувание могат да се определят следните
ТИПОВЕ УСТРОЙСТВЕНИ ЗОНИ: жилищни(Ж), производствени и складови(П), рекреационни(О) и
смесени(С).
 Устройство на жилищни територии - Предназначени предимно за жилищно застрояване.
Площта им се определя с устройствени планове, в зависимост от броя на обитателите. Включват
жилищни терени, терени за обществени и обслужващи сгради, улици и паркинги, терени за
обществени озеленени площи. Площта само на жилищните терени, като % от площта на
жилищната територия се определя съгласно нормативи (големи и средни градове-50-55%).
Разновидности на устройствена жилищна зона: с преобладаващо застрояване с малка
височина(до 10м), със средна височина(до 15м), с голяма височина (над 15м) и с комплексно
застрояване.

Устройство на производствени територии - Трябва да са разположени откъм подветрената

страна спрямо жилищната територия. Биват: чисто производствена; предимно производствена;
високо технологична производствена (технологичен парк). С оглед защита на населението от
вредности, които се отделят се определят минимални зони на защита с размери от 50 до 3000м. 40
до 60% от площта на тези зони трябва да е озеленена с трайни и устойчиви широколистни и
иглолистни дървета.

Устройство на територии за рекреационни дейности - Обособяват се в границите на

населените места и селищните образувания или извън тях. Биват: курорти; ваканционно селище;
вилна зона; други (голф селища, аквапаркове, дисниленд).

Утройство на озеленени територии - В зависимост от функционалното му предназначение

се разделят на: за широко обществено ползване (паркове и градини), за ограничено обществено
ползване (в детски градини,болници и др.), със специално предназначение (ботанически и
зоологически градини). Здравно хигиенни функции - намаляване запрашеността на въздуха и
снижаване на съдържащите се в него вредни газове; шумозащита; подобряване на микроклимата;
обогатяване на въздуха с кислород и фитонциди.

Устройство на уличната мрежа - Здравно-хигиенните промени на уличната мрежа са

свързани с:

● Ориентацията и ширината на улиците - обуславят инсулацията и естествена

осветеност на сградите и помещенията в тях
● Поемане на пешеходното и моторно движение-определяне на пешеходни зони и
алеи за велосипедисти,забранени за МПС,използване на подземен транспорт
● Подходяща улична настилка - по-добри са асфалтовите, бетонните и асфакто-
бетоните настилки
Шумът в населените места - Източници в населените места - транспорт,промишлени
предприятия,работилници и складове,вътреквартален шум и вътресграден шум. Основен
източник на шум се явява автомобилният транпорст, който е с диапазон от 72 до 108
децибела.

Влияние на шума върху отделни системи на организма: върху

ЦНС(раздразнителност,преумора и др.); върху ВНС(усилен тонус); върху ССС(тахикардия и
повишено АН); върху ДС(повишен МДО); върху ендокринната система(повишение на
основната обмяна,повишено отделяне на катехоламини).

Мероприятия за намаляване на шума в населени места - Гладки улични

настилки,подходяща организация на движението,правилно зониране на населеното
място,достатъчно отстояние на сградите от улиците,ползване на подходящи строителни
материали с добри шумоизолиращи качества.

Дневно ниво на шума - Показател за шума свързан за дискомфорта през дневния

период за времето от 7 до 19 часа.

Вечерно ниво на шума - Включва времето от 19 до 23 часа.

Нощно ниво на шум - Включва времето от 23 до 7 часа.

Денонощно ниво на шум - Свързано с дискомфорта през цялото денонощие.

Гранични стойности на нивата на шума в жилищни и обществени сгради-

Жилищни стаи,спални,дестки заведения,общежития и хотелски стаи - дневното ниво на
шума трябва да е 35 децибела,вечерното ниво-35 и нощното-30 децибела. Лекарскии
кабинети,лечебни заведения и санаториуми-дневно ниво-40 децибела,вечерното-40,а
нощното-35 децибела.
ТЕМА15: Хигиена на жилището. Хигиенни изисквания към обществените обекти за
временно живеене и почивка.

Хигиенните качества на жилището зависят от следните фактори:

● качества на терена и начина на застрояването му

● тип на жилищната сграда
● план на жилището
● строителните материали
● благоустрояване на жилището-осветление,отопление,вентилация и др.
● начин на използване и поддържане на жилището

Типът на жилищната сграда се определя от етажността и броя на жилищата в нея.

Жилищната сграда е предназначена за постоянно обитаване,в която най-малко 60 % от нейната
площ се заема от жилища.Жилищните сгради са еднофамилни и многофамилни,като в последните
се осигурява: 1)комуникация за общо ползване в хоризонтално и вертикално направление(входно
пространство,стълбища и асансьори) 2)самостоятелен достъп до всяко жилище и най- малко по
едно складово помещение. В жилищните
сгради(ЖС) с 5 и повече етажа и за сгради,в които се проектират жилища за хора с увреждания
асансьорите са задължителни.Ширината на ЖС трябва да се ограничи-избягва се едностранното
ориентиране на жилищата за по-добро проветряване.Изискват се и
водопроводни,канализационни,електрически,отоплителни,вентилационни и др инсталации.
Жилището е основната структурна единица на ЖС.В него се предвижда :

1. помещения за обитаване-дневни,спални,детски стаии и трапезарии

2. помещения със спомагателно и обслужващо значение-за подготовка на
храна(кухни);за санитарно-хигиенно обслужване(баня и тоалетна);за домакински
дейности(пране,сушене,гладене);складови помещения(килери)
3. комуникационни площи
4. отворени пространства(балкони,тераси)
Всяко жилище трябва да има най-малко едно жилищно помещение ,кухня ,баня,тоалетна и
складово помещение.Помещенията със спомагателно и обслужващо значение не участват в
определяне броя на стаите.Стаите и кухните трябва да имт пряко страично освелние,като площта
на отворите е най-малко 1/6 от площта на дневните и 1/7 от площта на спалните,детските стаи
,кабинетите и кухните.Не се допуска жилището да е изцяло ориентирано на североизток,север или
северозапад.Трябва да има осигурено проветряване(прозорци,балконски врати и вентилационни
канали).Входните предверия са с минимална ширина 130 см.Строителните елементи и
конструкции трябва да са пожаробезопасни,да са устойчиви на атмосферна
влага,звукоизолирани,топлоизолирани,да не отделят вредни в-ва и неприятни миризми.
 Микроклимат на жилището -хигиенният оптимум е 20-22 градуса.Относителна влажност
на въздуха е 30-60%,а скоростта на движение на въздуха до 0,2- 0,4 м/с. Отоплението трябва да
осигури устойчива температура през денонощието в различните помещения,независимо от
външните условия.Температурата на нагряващите повърхности трябва да е умерена,за да се
избегне изсушаване на въздуха.На тези условия отговаря предимно централното
отопление(равномерно отдаване на топлина и по-малко изсушаване на въздуха).Естественото
осветление зависи от външните осветителни условия.Количествената му характеристика е
коефициентът на естествена осветеност-КЕО.КЕО трябва да бъде над 0,5%.Изкуственото
осветление трябва да е близък до спектъра на дневната светлина.Естествената вентилация се
осъществява чрез проветряване,а за санитарните помещения през самостоятелни вентилационни
канали.Изкуствената вентилация в кухни ,бани и тоалетни се осъществява от вентилатор.

"Синдром на нездравословното помощение" -сгради с термоизолация,кондициониращи

устройства и неотварящи се прозорци.Симптоми:главоболие,отпадналост,гадене,дразнене на
лигавиците на очи ,нос и ГДП,раздразнителност.
"Синдром на затвореното пространство"-при лица с алергични ринити и астма.Дължи се
на присъствието на замърсители от различен произход с ниски концентрации във въздуха.
"Масово психогенно заболяване"-среща се заедно с предходния проявява се като
безпокойство и се предава от човек на човек.
"Хиперсензитивен пневмонит"-дължи се инхалиране на органичен
прах(антигени),развиващи се в топлата вода на кондициониращи системи,влажни подови
настилки,килими,мебели.
Легионелоза-къс латентен период,дължащ се на развитието на МО в слабо затоплената
вода на вентилационните уредби.
Белодробен рак и хронични незлокачествени белодробни заболявания-в помещения с
цигарен дим,азбест,азотни оксиди,полициклични ароматни въглеводороди-с дълъг латентен
период.
Тема16: Очистване(асенизация) на населените места.Хигиенна характеристика на
методите за обработка и унищожаване на течни и твърди битови и промишлени
отпадъци.

Отпадък е в-во,предмет или част от предмет ,който няма предварително

непосредствено приложение. Според Наредбата за класификация на отпадъците от 2004г те се
подразделят на:

● битови-резултат от жизнената дейност на хората в домовете им,в

административните,обществени и и социални сгради
● производствени-от промишлена занаятчийска и обслужваща дейност
● строителни
● опасни-създават риск за човешкото здраве и околната среда-болнични отпадъци
Отпадъците в населените места биват течни и твърди.Към течните се отнасят
дъждовните води,комунално-битовите води и отпадните води от промишлените предприятия.Към
твърдите отпадъци спадат уличната и домашната смет,отпадъци от промишлените
предприятия,заведения за обществено хранене ,ведомствата и др.За очистване на населените
места от отпадъци съществуват две системи:извозна и канализационна.За твърдите отпадъци
извозната система е единствена,а за течнитесе прилагат и двете системи.Във всяка система на
очистване съществуват три етапа:

1. Етап на събиране
2. Етап на отстраняване
3. Етап на обезвреждане и оползотворяване на отпадъците
Очистване на населените места от твърди отпадъци:
За събиране и временно съхраняване на твърдите отпадъци от домакинствата се ползват
кофи с капак,разположени на съответните площадки.В съвременните градове се прилага
разделно събиране на отпадъците в специално пригодени за целта контейнери,оцветени в
различни цветове и съответен надпис.Етапът на отстраняване включва ежедневно извозване
от специализиран транспорт за обезвреждане и оползотворяване.Обезвреждането се
извършва чрез следните методи:
Физични методи-изгаряне в специални пещи или заводи.Предимства:протича радикално и
бързо,не са необходими големи землени участъци,отпада необходимостта от извозване на
сметта,отделените при изгарянето пара и топлина могат да бъдат рационално
използвани.Изгарянето се препоръчва в следните случаи:в големите градове,в курортните
местности,в големите болници и ветеринарните учреждения.
Химични методи-могат да се използват за дезинфекция на съдовете за смет и на
специализирания транспорт.Действат повърхностно и не са подходящи за обезвреждане на
твърдите отпадъци
Биологични методи-за целта се използват организирани сметища,компостни
купчини,различни видове биотермични камери. Почвеното депониране е утвърден във
времето метод за тяхното обезвреждане. За сметища най-често се избират пустеещи терени,с
дълбоки подпочвени води извън населените места.За осигуряване на по-бързо
обезвреждане,те се разстилат в слой с дебелина 30см. и се засипват ежедневно с такъв слой
пръст,При тези условия органичните материи през лятото минерализират за 2-3 месеца.
Компостиране-извършва се в/у специално подготвена за целта площадка в/у
пръст,шума,слама,дебел около10-15см и в/у този пласт ежедневно се разстилат отпадъците ,
като тяхната дебелина не трябва да превишава10-15см.Те се покриват с нов пласт порьозен
материал,докато купчината достигне височина1-1,5м.Поради навлизането на въздух гниенето
е аеробно термофилно и бързо.То завършва обикновено за 4-5 месеца,а обезвредената маса
моге да се използва като ценен тор.
Биотермичен метод-гниенето е бързо ,термофилно,а минерализацията завършва за 1-2
месеца в зависимост от вида на отпадъците и температурата на въздуха.Използват се големи
биотермични камери,дъното ,на които се изгражда с решетъчни отвори,през които камерите
се изпразват.
Примитивен почвен метод-използва се в селата.Отпадъците се депонират в изкопни
ями,отдалечени от водоизточниците и жилището част на парцела и периодично се засипват с
пръст.

Очистване на населените места от течни отпадъци:

Извозна система-в случаите,когато липсва центрлна канализация(села,вилни зони и

др.).Устройване на закрити помийни ями,в които постъпват отпадни води от тоалетни,кухни и
бани.Най-добрият вариант е те да бъдат с водонепроницаеми стени,тип септични ями с две
или три секции.Друг метод най-вече в селски населени места е почвения чрез асенизационни
полета.Разполагат се на разстояние най- малко 1000м от населеното място и
водоизточниците,площта им се разделя на участъци и се огражда със земен насип и зелени
насажденияТечните отпадъци се изливат на площта на асенизационните полета и се
изорават.Органичните материи се минерализират и първите две години след заливането
теренът може да се използва за засяване с технически култури,а след третата година и друти
селскостопански култури.
Канализационна система-позволява бързо отстраняване на отпадъците и е икономична за
поддържане.Състои се от следните елементи:приемници за поемане на течните отпадъци на
мястото на тяхното образуване;съоражения за отстраняване на течните отпадъци-мрежа от
канални тръби;съоражения за обезвреждане;устройства за отвеждае на пречистените води в
естествените водоеми.Приемниците трябва да са свързани с каналната мрежа посредством
сифонно устройство.Очистването се постига по механични,биологични и химични
начини,представляващи отделни стъпала на единен процес,извършван в пречиствателните
станции за отпадни води.Механичното очистване на едрите фракции се осъществява чрез
решетки,пясъкоуловители,а на малките частици- чрез утаителни басейни.Биологичното-
минерализиране на онези органични отпадъци,които не могат да се отделят по механичен
начин-биологични филтри и аеротанкове.Първите са резервоари с дренирано
дъно,напълнени с порьозна материя.Вторите са тесни и дълги басейни,задържащи и
аериращи няколко часа водата чрез подаване на дъното им на въздух от компресори.След
това водата се задържа във вторични утаители и там се избистря.После се хлорира и се
отвежда в естествен водоприемник.Утайките от утаителите се подлагат на компостиране и се
използва като тор.
 Тема 17: Национална система за здравеопазване-класификация ,структура,
функции

Националната система за здравеопазване(НСЗ) в България включва лечебните и здравни

заведения. Основава се на следните принципи:
1. Своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ.
2. Равнопоставеност с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1
година.
3. Сътрудничество и координираност на дейността м/у лечебните заведения
4. Зачитане правата на пациента.

Лечебни заведения-организационно обособени на функционален принцип

структури, в които лекари или дентални лекари, самостоятелно или с други специалисти,
осъществяват диагностика, лечение и рехабилитация на болни, наблюдение на бременни жени
и оказване на родилна помощ, наблюдение на хронично болни, профилактика и ранно
откриване на заболявания, обучение на студенти, специализанти, както и научна дейност.
Здравното обслужване се осъществява чрез прилагането на утвърдени стандарти -правила за
професионално поведение, условия и режим на работа. Лечебните заведения са 4 групи:

1. Амбулатории за първична и специализирана медицинска помощ

(индивидуални и групови практики)
2. Диагностично-консултативни центрове
3. Самостоятелни медико-диагностични и медико-технически лаборатории
4. Заведения за болнична помощ (болници за активно лечение, за
долекуване и продължително лечение, за рехабилитация)

Болниците биват многопрофилни и специализирани. Палиативни медицински грижи-

при нелечими заболявания. Целта е да се поддържа качеството на живот чрез намаляване или
премахване на някои прояви на болестта или на психичнити и социални ефекти свързани с нея.
Включват: наблюдение, премахване на болката, обгрижване, морална подкрепа-те се оказват от
личния лекар, лечебните заведения, за болнична и извънболнична помощ, диспансерите и
хосписите.
Здравни заведения - структури на националната система за здравеопазване ,в които
медицински и немедицински специалисти осъществяват дейности по опазване и укрепване
здравето на гражданите:

1. Национални центрове по проблемите на общественото здраве-

предотвратяване,ограничаване,ликвидиране,на
епидемии;организиране,на мед. помощ при бедствия и аварии,защита от
йонизиращите лъчения,промоция на здравето,оценка на факторите на
жизнената среда в/у здравето.
 2. Национална експертна лекарска комисия(НЕЛК)-осъществява експертиза
на работоспособността на гражданите.
3. Здравни и дентални кабинети в детските градини и училищата
4. Домове за отглеждане и възпитание на деца лишени от родителски
грижи.
5. Специализирани институции за предоставяне на социални услуги(домове
за деца и младежи с увреждания,приюти,старчески домове и др)
6. Аптеки-съхранение,приготвяне,даване на консултации и отпускане на
лекарства разрешени за употреба в страната
7. Държавни,общински и обществени институции по опазване и укрепване
на здравето-Министерство на здравеопазването,Регионални центрове по
здравеопазване,РИОКОЗ,Национален център по радиология и
радиационна защита(НЦРЗ).
Министърът на здравеопазването ръководи и контролира цялата национална система за
здравеопазване. В помощ на министъра на здравеопазването е създаден Висш медицински съвет-
консултативен орган.
За подпомагане на семейството при отглеждането на деца до 3 годишна възраст се
създават детски ясли и детски кухни.Изискванията към устройството и и дейността им се
определят с наредба от министъра на здравеопазването.
Територии с категоризирани курортни ресурси (минерални води, лечебни пелоиди,
крайбрежна плажна ивица, местности с благоприятни биоклиматични условия) и възможности за
изграждане на обекти и съоражения за профилактика, лечение, рехабилитация, отдих и туризъм
на населението се обявяват за курорт.
Тема 18 :Заведения за здравно обслужване. Основни хигиенни изисквания към
планировката, устройството и обзавеждането им. Профилактика на ВБИ.

Хигиенни изисквания към амбулаториите за индивидуална и групова практика за първична и

специализирана помощ:

Разкриват се в самостоятелни жилищни или обществени сгради на терени определени с

градоустройствен план.

Изисквания:

1. Работни помещения-кабинет за прегледи и манипулационна

2. допълнителни помещения за амбулаториите за специализирана мед. помощ
3. спомагателни помещения-чакалня и санитарен възел
Нивото на шум в лекарските кабинети не трябва да превишава 40dB през деня и вечерта и 35dB
през нощта. Достатъчна естествена и изкуствена осветеност(150 лукса при лампи с нажежена
спирала/300 лукса при луминесцентни лампи)Помещения без естествено осветление(санитарен
възел,апаратни,складове и др.)Всеки кабинет,манипулационна и санитарен възел трябва да има
мивка с течаща топла и студена вода.Осигуряване на стерилизационна апаратура.Кожните и
акушеро-гинекологичните кабинети трябва да имат отделни чакални.

Хигиенни изисквания към многопрофилните болници

Избор на терен за строителство:

Основава се на съвместното решение на редица компетенти органи (собственик ,община,РИОКОЗ

и др),включени в специално назначени за целта комисии.Големината на участъка е в зависимост от
броя на леглата,типа и вида на болницата. Норма за площ на едно легло е от 80-120 квадратни
метра). Желателно е теренът да бъде с правоъгълна форма със съотношение на страните 1:2/2:3 и
ориентация на дългата ос в направление изток-запад/североизток-югозапад.

Местоположение-изисквания:-отдалечено от източниците на замърсяване/надветрената

страна спрямо източника на замърсяване

-отдалечено от шумни магистрали,железопътни гари,летища и др.

- да не е в низини,долини или други лошо проветрени или задържащи мъгла участъци

-живописна природна среда или в съседство с паркове

-добро слънчево огряване и подходящо разположение на отделните сгради

 Зониране на болничната площадка-всяка болница се състои от следните функционално
обособени структурни зони: амбулаторна, стационар, административно-стопански, база за
обучение и научно изследователска дейност.

Системи на болнично строителство-Основните системи са три:

1. Децентрализирана( павилионна) система-всяко отделение се разполага в отделна сграда-

павилион(предотвратяване на ВБИ)-икономически неизгодна,защото изисква големи
площи
2. Централизирана система-при големи болници в градски райони с висока плътност на
застрояването.Изгражда се във вертикална посока и всички елементи на болницата се
поместват в една сграда.Най-икономична и облекчава обслужването.Недостатъци-
повишава риска от ВБИ,нарушаване на звуковия комфорт,затруднена изолация на болните.
3. Смесена система-обединява в една сграда основните соматични отделения,неизискващи
засилена изолация.Родилният дом,детското,инфекциозното отделения и
административно-стопанската част се разполагат в отделни крила/здания,свързани с
централната сграда чрезтопли връзки.
Значение на болничния парк в плана на болничния комплекс-задължителен
елемент на всеки болничен комплекс.
-регулират топлинно-радиационни режим,влажността на въздуха,прахо и
газозащитна функция(бряст,люляк,липа,клен и топола)
-обогатяване на въздуха с кислород при фотосинтезата
-отделяне на фитонциди с бактерицидно действие
-намаляване силата на шума-средно гъстите листни насаждения,с височина7-8м
намаляват шума средно с 10-13 dB.
-повишаване на психо-емоционалния статус
Изисквания към основните структурни елементи в болницата - Съвременната
болница се състои от следните функционално обединени звена: амбулаторни структури за
първична и специализирана извънболнична помощ,в това число и спешна;диагностични
отделения (сектори) кабинети; болнични отделения; административно-стопански
спомагателни структури-
Oooooooooo===========е и наблюдение с престой до 24 часа(обща площ не по-
малко от 12м²),помещение за съхранение на лекарства,санитарен възел и др.
Приемно отделение-осъществява се в него преглед и изследване,подготовка на
първичната медицинска документация.При централизирана и смесена система се
разполага в главния корпус,а при децентрализирано в павилиона с най-много легла.Трябва
да бъде близо до централния вход.Пътят на линейките до него трябва да е
кратък.Помещения:регистрация,чакалня,лекарски кабинети за прегледи,санитарен
пропускник,помещение за временно настаняване,помещение за изписване.Важно е да
бъдат в последователен ред.За изписаните болни се устройва отделен изход.
Стационар-болничното отеделение е основното структурно ниво на стационара.За
по-успешното функционално зониране на дейностите в отделението се обособява
 клинична единица.Тя бива един от трите типа:nightingale(широка стая с 20-30 легла),rigs
(леглата са успоредно разположенина прозорците и откритите ниши) и последния вариант-
нишите са затворени и обособени като болнични стаи.У нас броя на леглата в клиничната
единица е от 25 до32.
Помещения

● болнични стаи
● санитарни помещения-
● кухненски офис, столова
● медицински център-лекарски кабинети,манипулационна,превързочна и др.
● помещения за персонала-кабинет на завеждащ
отделение,старшасестра,сестри,дежурен лекар,дежурна сестра,гардероби,санитарен
възел

Изисквания

● площ
o най-малко 12 кв.м. на болен в стая с 1 легло и 6,5 кв.м. за всяко легло
o леглата да са на 0.8 м растояние едно от друго
o 0.6 м до стената
o 0.15 м откъм главата
o да са оцветени резида или светлосиньо, не бяло
● материал - да може лесно да се мие, да изолира от шум, влага, студ ....
● вода
o 350 dm3 на 1 легло в болница
o 15 dm3 в амбулатория
o 400 dm3 в санаториум с водолечение
● въздух
o температура 18.5-21С
o 0,4 м/сек скорост на въздуха
o 30-60% влажност
o намалено съдържани на замърсители (хлор, формалдехид, анестезиращи
газове, СО< 0,1 обемни %)
o намалена концентращия на микробен аерозол обеззаразяване с
бактерицидни, живачно-кварцови лампи)
▪ І клас (високоасептични) - под 10 бактерии /куб.м.
▪ ІІ клас (асептични и септични операционни)- до 200 бактерии / куб.м.
▪ ІІІ клас (родилни и кърмачески) - до 500 бактерии / куб.м.
o вентилация - естествена, допълнителна, изкуствена, кондициониране
● осветление
o естествена - прозорец / площ помещение = 1/ 4 или 1/5
o изкуствено (общо, местно и комбинирано) -100 lx за луминисценни и 50 lx
за нежежена спирала
● отпадъци
o видове по групи
 І - могат да бъдат включени в градските - кухненски, от пациентите,
▪
адмистративни
▪ ІІ - неспецифични болнични - от неинфекциозно болни, матраци,
мъртви животни от вивариуми
▪ ІІІ - специфични болнични или опасни - игли, скалпели, от
инфекциозно болни, лабораторни
▪ ІV - лекарства с изминал срок
o изисквания
▪ контейнерите да се закрити
▪ да се съхраняват на специално място, само за тези отпадъци
▪ течните отпадъци
▪ по правило с патогенни микроорганизми
▪ да се внимава с радиоактивно замърсените
▪ течните - в канализацията, като инфектираните предварително се
дезинфекцират
▪ химичните - само след преработка или в контейнари
● хранене
o съобразено лечебно хранене
o текущо измиване на помещенията
o борба с насекоми и гризачи
o поддържане на лична хигиена на персонала
o осигуряване на добро хигиенни условия за хранещите се
o групово и индивидуални хранене
● пералня
o пътят за приемане, сортиране, изпиране и обратно предаване да е възможно
най-кратък
o отделни мръсни и чисти потоци

Профилактика на вътреболничните инфекции

Проблемът ВБИ

● Комисии за борба с ВБИ

o разработват планове за профилактика
o упражняват системен контрол
o разработват антибиотична политика
o контролират регистрацията на ВБИ
o разработват програми за повишаване квалификацията на кадрите
● Експертен съвет за ВБИ към МЗ - координира дейностите
● Наредба №2 за задължителен специалист по контрол на инфекциите в болниците

Профилактика

● Специфична - за конкретни заболявания

o планова (активна и пасивна)
o екстремна
● Неспецифична
o архитектурно-планировъчни
o хигиенно-технически
o хигиенно-противоепидемични
o дезинфекционно-стерилизационни
Тема19: Хигиенни норми и изисквания към специализираните здравни заведения -
инфекциозни, хирургучески и акушеро-гинекологични отделения, туберкулозни
болници и поликлинични заведения, диспансери и селски здравни служби

Особености в планирането,устройството и функционирането на инфекциозни отделения

или болници-Основните особеностина инфекциозните болници са опасноста от възникване на ВБИ
и рискът от изнасне на инфекции в други отделения или околната среда.Самостоятелните
специализирани инфекциозни болници е наи-добре да се разполагат в периферията на населените
места.Трябва да са добре оградени и строго охранявани.Наи-подходяща е павилионната система
на болнично строителство с отделни сгради за различните групи инфекциозни
заболявания.Инфекциозно отделение в рамките на болница от общ тип трябва да бъде в
самостоятелна сграда, като се осигурява самостаоятелно приемане и изписване на болните,
собствени лечебно-диагностични кабинети,кабинет по образна диагностика и др.

Приемно отделение-състои се от отделни за различните групи инфекциони заболявания

боксове. Боксовете са минимум 3-за болни с:въздушно-капкови, чревни инфекции и остър вирусен
хепатит. Те са с вход от към двора на болницата и изход към болничния коридор на отделението.
Към всеки бокс има санитарен възел. След всеки болен боксът се почиства и дезинфекцира.
Болничните стаи са с по-малко легла (2 до 3), като задължително трябва да бъдат със
самостоятелен санитарен възел и душ. Броят на болничните стаи с 1 легло е увеличен(20% от
общия брой легла),като стаята се устройва като пълен бокс или полубокс. Наи-добро
планировъчно решение е това при което целия инфекциозен стационар се състои само от пълни
боксове или полубоксове. Пълният бокс има собствен външен вход и предверие с вход към
коридора на отделението. Подходящ е за болни с особено опасни инфекции, за въздушно-капкови
инфекции, за болни с висок контагиозен индекс и за болни с неизяснена диагноза. Кухненския
офис е разделен на чиста и нечиста част, като съдовете и приборите се обеззаразяват и чрез
изваряване или стрерилизиране. Обособяват се една или повече стаи за интензивно отделение и
грижи.

Хигиенно-противоепидемичен режим-всеки новопостъпил болен подлежи на санитарна

обработка.Личното му облекло се дезинфекцира и се съхранява в гардероб до неговото
изписване. Бельото се сменя един път седмично, а при необходимост и по-често. Мръсното бельо
преди изпирането се дезинфекцира. Почистването и дезинфекцията на болничните стаи,
коридорите, манипулационните се прави 2 пъти дневно. При преминаването на една секция на
отделението в друга, при влизане в кабинет за прегледи, приемен бокс или другите боксове е
необходимо персонала да облича 2-ра престилка, да поставя шапка и маска, да измие ръцете си и
да ги обработи с дезинфекционен разтвор, да изтрие обувките си на изтривалка напоена с
дезинфекциозен разтвор. Не се разрешават посещения при болните, забранява се излизането на
болните от отделението или клиниката. Всички твърди отпадъци от болните се изгарят. Отпадните
води задължително се пречистват и обеззаразяват преди пускането им в канализационната
мрежа.
Хигиенни изисквания към хирургичните клиники или отделения-При наличие на повече от едно
отделение или клиника с хирургичен предмет на работа се препоръчва формирането на
операционен блок. Всяко хирургично отделение или клиника разполага най-малко с 2
операционни зали-за асептични и септични операции. Трябва да разполага с оборудване,
хирургичен инструментариум, консумативи, пространствени, комуникационни и хигиенни условия.
Разположението на операциония блок трябва да осигурява пълната му изолация от другите части
на болницата. Предпочита се разположението на долните етажи, поради по-лесната достъпност за
спешно болните, по-лесно осигуряване на водоснабдяване, електроснабдяване и др.
Ориентацията на операционите зали трябва да бъде на север,североизток или северозапад за да
осигури разсеяна светлина.

Основни помещения в операциония блок-Операционни зали,помещения за подготовка

на хирургичния екип, помещения за предоперативна подготовка на болния и помещение за
следоперативно събуждане на болния. Вратата през която влиза хирургичния екип трябва да бъде
с автоматично отваряне или затваряне. Броят на операционните зали се определя в зависимост от
броя на хирургичните легла. Една зала обслужва до 30 легла, а оптималния брой зали е 4, може да
бъде 5 и 6. Минималните размери са 30м² площ и 3м светла височина. Подовете и стените трябва
да бъдат гладки без первази, да позволяват влажно почистване и дезинфекция. Местата където се
съединяват стените с пода и тавана да бъдат заоблени, всички ъгли и ръбове-също. Подходящи са
синтетични, антистатични покрития вместо мозайка и теракот. Оцветяването на стените е в
успокояващи тонове-светло синьо, млечно синьо или зелено.

Помещението на подготовка на хирургичния екип обслужващо една зала трябва да бъде с

минимална площ 10м²,да има 2 до 3 мивки с течаща студена и топла вода (включват се с
лакът,крак или фотоклетка), приспособления за дезинфекция на ръцете и огледала.

Помещение за предоперативна подготовка на болния (наркозна)-въвеждане на болния в

наркоза и подготовка на анестезиологичния екип. Минималната и площ е 8м². Трябва да има
излази на инсталации за подаване на кислород, двуазотен оксид, за аспирация, консумативи за
подготовка на болния-тръби за интубация, сонди, катетри, венозни канюли.

Помещение за следоперативно събуждане (8м²)-оборудвано е с мобилни болнични легла,

ехографи, ЕКГ, дефибрилатор, анестатична апаратура и др.

Осветление в операциония блок-Естествена осветеност-трябва да бъде разсеяна с КЕЛ-

2,5% и светлинен коефициент 1:4 до 1:5. Изкуствено осветление-1250 лукса на 80 см от пода.
Осъществява се от луминисцентни лампи, които не се загряват повече от 30°. За операционното
поле се използват специални осветителни тела -рефлекторни лампи, рефлектори и операционни
лампи. Те трябва да имат филтри за инфрачервената радиация, да бъдат удобни за движение, да
осигуряват безсенково осветление с добро цветоразличаване и спектър близък до този на
дневната светлина, да не заслепяват очите, да позволяват влажно почистване и дезинфекция.
Трябва да осигуряват минимум 2000лукса осветеност на оперативното поле. Задължително се
осигурява аварийно, резервно осветление, което се включва автоматично до 1 секунда след
спиране на ел.ток-осигурява 40% от осветеността при нормални условия. Предвижда се и
евакуационно осветление.

Отопление-Оптималната температура е 25° при относителна влажност 50-60%. Препоръчва

се операциония блок и реанимационното отделение да имат самостоятелен отоплителен кръг
(осигурява отопление и извън отоплителния период). В нашите операционни блокове наи-често се
използва водното отопление. Допустимата средна температура на повърхността на радиаторите е
75°. Подходящ микроклимат може да се поддържа с климатик, осигуряващ филтриран, отоплен
или овлажнен в зададени параметри въздух. Не се допуска никаква част от въздуха да се
рециркулира. При експлоатацията на климатици има опасност от поява на МО от вида Aspergilus.

Вентилация-Обмяна на въздуха минимум 3 до 4 пъти на час. Естествена и изкуствена.

Проектира се самостоятелна при точно-смукателна и въздухообработваща инсталация за
проветряване на всяко помещение. Микробното число в операционите зали не бива да
превишава 200 МО на м³. В 250 литра въздух не трябва да се изолира патогенни стафилококи. За
целта се монтират бактерицидни облъчватели. Те се включват постоянно през нощта или 2 часа
преди започване на работа. Създава се и система за улавяне на издишаните от болния газове от
наркозата и извеждането им извън сградата (чрез сгъстен въздух).

Режим на почистване: текущо почистване, почистване след всяка операция, ежедневно

почистване-след операциония ден, генерално почистване и дезинфекция (1 път седмично) в ден
свободен от операции, предварително почистване-сутрин преди началото на работа. След
извършване на септична операция операционната зала се подлага на цялостно почистване.
Периодично РИОКОЗ провежда здравен контрол на асептиката и антисептиката в операциония
блок, контол на ръцете на хирургическия екип след измиване, стерилните инструменти и
повърхности. Персоналът се изследва за заразоносителство.

Хигиенни изисквания към акушеро-гинекологичните отделения или болници-

Изолирането им от останалите отделения, изолиране на акушерските от гинекологичните
отделения и изолиране на болните от здравите родилки. В приемното отделение жените се
разделят в 3 основни потока, които са изолирани помежду си: здрави родилки с нормална и
патологична бременост, болни родилки и гинекологично болни. В съответствие с това се
обособяват акушерско (родилно отделение) с изолационен сектор за болни родилки и
гинекологично отделение. В родилното отделение се обособяват 3 функционални групи
помещения. Предродово помещение-включват приемно отделение (чакалня за родилките,
приемно-прегледен кабинет, помещение за санитарна обработка на родилките с тоалетна и душ) и
предродови стаи. Родови помещения-разполагат се в родилен блок или сектор. При учестяване на
контракциите родилките постъпват в родилна зала, в която има 1 или 2 легла (може да има и
изолирани родилни зали за болни родилки). Следродово помещение-при централизираната
система майките и новородените са разделени в отделни стаи. Стаите и боксовете за новородени
се предвиждат за 6 до 12 деца. Трябва да имаи отделни изолационни боксове за болни
новородени. Помещенията за майките са обикновени болнични стаи, разположени близо до
детските боксове, но без пряка връзка помежду им. Децентрализираната система е предпочитания
вариант. Новородените са в боксове, непосредствено до стаите на майките и в пряка вразка с тях.
В боксовете за нормално родени бебета температурата на въздуха трябва да е 23°,а при
недоносените 25°. В родилните отделения се допускат до 500 бактерии в 1м³ въздух. Трябва да
има млечна кухня, състояща се от 2 помещения свързани с гише. В едното се приготва детската
храна, а в другото се измиват и дезинфекцират шишетата. Дезинфекцията (физическа и с топлина)
на шишетата и бибероните с кърмата и подсладената вода е задължителна. В родилната зала,
коридорите, столовата се включват бактерицидни ултравиолетови излъчватели. Контролът върху
здравното състояние на персонала е изследването му да чревно-заразно носителство (шигели,
салмонели и ешерихия коли) е задължителен. Изисква се и серологично изследване за
носителство на повърхностния антиген на вируса хепатит В. Изолационния сектор се обслужва от
отделен персонал. Гинекологичните отделения трябва да имат отделен хирургичен блок.

Туберкулозни отделения / болници

● намален брой легла

● повече самостоятелни стаи
● разделение - деца, възрастни, по степен
● санатариуми
o на 500-800 м височина
o с растителност
o площадка на хелио- и аеротерапия
o трудотерапия
o повече слънце
Тема20:Хигиенно-противоепидемичен и лечебно-предпазен режим в заведенията за
здравно обслужване

Това е система от текущи дейности за недопускане на поява и разпространение на заразни и

паразитни болести.

Включва мероприятия за поддържане хигиената на болнични помещения и личната хигиена на

болните,измиване,почистване,дезинфекция,дезинсекция и дератизация.Има съществено значение
за профилактика на ВБИ.

Ежедневно се прави сутрешно почистване на всички болнични помещения

(подове,стени,работни плотове и др.) чрез влажно забърсване и дезинфекция. В
операционни,родилни зали,инфекциозни отделения, туберкулозни отделения, неонатологични,
детски отделения се прави влажно почистване и дезинфекция 2 пъти дневно. Веднъж седмично се
прави основно почистване и дезинфекция на всички повърхности, като в операционната се
прилагат и препарати със спороцидно действие.

Тоалетните и баните се измиват с вода, дезинфекцират се с подходящ разтвор най-малко 2 пъти

дневно. В кухненския офис трябва да има "не чист" и "чист" сектор, свързани с шубер. В "не
чистия"сектор съдовете и приборите за хранене се измиват с гореща вода и детергент, след това
се накисват в "чистия"сектор в разтвор на хлор съдържащ или друг подходящ дезинфектант и
накрая се изплакват. Подсушават се в специални сушилни с висока температура. Съдовете в
кърмаческите отделения и отделенията за новородени се обеззаразяват на суха топлина-140° за
един час в апарати (сушилни) за дезинфекция.

Постелното бельо се сменя най-малко веднъж седмично, изпира се и се дезинфекцира. След

изписване се почистват и дезинфекцират възглавниците, дюшеците и завивките. Бельото в
отделенията за недоносени деца, трансплантация, термични травми, ОАРЛ, както и операционото
бельо се подлагат на стерилизация.

Лечебно предпазен режим-Съвкупност от мероптиятия за създаване на условия за покой,

щадене на болния, стимулиране на защитните сили и оптимизиране на условията за провеждане
на лечебен процес.

1)Оптимизиране факторите на болничната среда

-микроклимат-трябва да се поддържа в оптимални граници чрез подходящо отопление,

вентилация, да не се създават условия за прегряване или охлаждане.

-инсулация-болничните стаи трябва да бъдатс изложение на юг или югоизток. Прозорците да има

щори.

-осветление-осигуряване на естествено и изкуствено осветеност. Използване на подходящи

източници на изкуствено осветление. Задължително осигуряване на локален светлинен източник
при леглото на болния.
-шум-не бива да надвишава 45 децибела през деня и вечерта и 35 децибела през ноща в зоната на
лечебното помещение,в болничните стаи-30 децибела през цялото денонощие

-химични агенти-ограничава се използването на препарати с дразнещо и алергизиращо действие

2)Оптимизиране на психо-социалните фактори

-културни развлечения, достъп до информация, а за болните деца -обучение и възможност за игри

-комуникации и посещения на близки и роднини на болния,възможност за разходка в болничния

парк

-стимулиране на защитните сили на болния с подходящи закалителни процедури и двигателни

упражнения

-у болните да се създава положително активно отношение към лечебния процес

-да бъдат информирани за състоянието им

-за преодоляване на страха всички манипулации и процедури да бъдат максимално щадящи

3)Осигуряване на подходящ дневен режим на болните

-времето от 14:30 до 16 часа е предназначено за следобеден сън

-от 22 до 6:30 часа на болните трябва да се осигури спокоен нощен сън в тиха и проветрена стая

-да се спазват точно времето, начините и мястото за посещение на болните от страна на техните
близки
21. Хигиенни аспекти на организацията и условията на труд на
здравните работници.

Здравни работници

● лечебни и здравни заведения за извънболнична и болнична помощ

● национални центрове по проблеми на общественото здраве
o НЦООЗ - национален център по опазване на общественото здраве
o НЦРРЗ - национален център по заразни и паразитни болести
o НЦЗИ - национален център по здравна информация
o РИОКОЗ - регионалин център по опазване и контрол на общественото здраве
o НЕЛК - национална експертна лекарска комисия

Организация и условия на труд

● физически
● умствен
● организация
● риск

Рискови фактори

● биологични агенти - риск инфекции

● неправилна организация и нарушения на трудовия процес - прекомерна
интензификация
● ергономия на медицински труд - динамично и статично натоварване
o 50% от времето в изправен стоеж
o 16-24% в крайно неудобно положение (клекнало, с ръце напред)
o сестрите - само през 21% от времето обслужват болните, 120 пъти сменят
положението си и "навъртат" 17км за дежурство
o 74,5% се оплакват от болки в кръста
● химични вещества и препарати - над 4 000 химични съединения
o лаборатория
o дезинфектанти
o консервиращи разтвори и бои в патоанатомия
o анестетици - особено при отворена система
o инхалация на аерозоли, токсични газове и дим (изгорели газове от
електрокоагулация)
o алергични реакции
● електроудар - неправилна манипулация
● физични и механични уреди
o наблагоприятен микроклимат
▪ прегряващ за хирургия, кухня, пералня
▪ повишено атмосферно налягане за планиски спасители
o шум и вибрации
o радиация
 ▪ йонизираща - рентгенови, образни (лични предпазни средства)
▪ нейонизираща (лазер за операции, UV, IR, ЕМП)
● конфликти: нападения и наранявания при психиатри, травми при лечение на
наркомани
● разпреление на вредностите по различните специалности

Профилактика

● оптимизиране на организацията
● хигиенизиране средата
● осигуряване и използване на подходящи лични предпазни средства
● здравно състояние, психо-социален климат и здравословно хранене
● международна организация на труда (МОТ) от 1919г - Париж - в 1920г - България
се присъединява
 22. Хигиенни основи на здравословния начин на живот .Профилактика на състоянията и
заболяванията от злоупотреба с алкохол, лекарства, тютюнопушене и други вредни
навици. Герохигиена

Здравето е състояние на пълно физическо,психично и социално благополучие.То зависи

от 4 фактора: състояние на околната среда,начин на живот,генетични особености на индивида и
здравното обслужване на населението. Решаващо значение имат първите два фактора.

Здравната профилактика е насочена в следните направления:

1. Оптимизиране на жизнената среда

2. Здравословен начин на живот
3. Антенатална профилактика на генетично обособените заболявания
4. Здравно обслужване на населението с профилактична насоченост

7 златни правила,характеризиращи здравословния начин на живот:

1. Редовен 7-8 часов сън в денонощието
2. З дравословно хранене ,с максимално разнообразие от хранителни продукти,без
прехранване
3. Ежедневна закуска
4. Поддържане на нормална телесна маса
5. Оптимална двигателна активност,съчетана със закалителни процедури
6. Въздържане от тютюнолушене и наркотични в-ва
7. Избягване злоупотребата с алкохол и медикаменти
Режим на живот: Редуване на сън,работа,почивка,хранене и други дейности в определена
последователност и ритъм.

Сънят трябва да бъде с продължителност 7-8 часа за възрастни и повече при децата ,съобразно с
възрастта.Най-здравословен е нощният сън между 22 и 6 часа.Помещението трябва да е умерено
затоплено,с чист въздух и тишина.Вечерята да бъде лека,поне час и половина преди лягане.

Особено внимание изисква умственият труд.За повишаване на ефективността му трябва да се

провежда при оптимален микроклимат,чист въздух,подходящо осветление и тишина.Умствената
работа трябва да се извършва основно в предобедните часове.Нощният труд,особено след 23 часа
е непродуктивен и трябва да се избягва.Пълноценната почивка е важен елемент,тя се осъществява
в течение на работния ден,след работа,в края на работната седмица и по време на годишния
отпуск.

Злоупотребата с алкохол и тютюнопушене е напълно несъвместима със здравословния начин на

живот.

Включването в дневния режим на дозирана двигателна активност,заедно с подходящи

закалителни процедури,укрепва съня,поддържа апетита,прави човека жизнерадостен и
работоспособен.
Герохигиената има за основна цел забавяне темповете на остаряване и удължаване на живота при
оптимално запазване на физическата и психична дееспособност на човека.Възрастта 45-59 години
е средна от 60-74-напреднала,над75 години се регистрират като стари и над 90 години за
дълголетници.Счита се , че максималната продължителност на живота при човека е 110- 120
години.
Мечников приема съществуването на два вида стареене: физиологично и патологично.
Физиологичната старост се характеризира със сравнително запазена физическа и умствена
работоспособност.Неблагоприятните фактори,които водят до патологична старост са
непълноценното и нередовно хранене,лошите условия на живот,тежкият физически и нервно-
психически труд,хипокинезията,стресът,инфекциозните заболявания,алкохолизмът и
др.Процесите на стареене се състоят в регресивно развитие и атрофия на
клетките,тъканите,органите и системите в човешкия организъм.Нарушава се клетъчната
биоенергетика-намалява синтеза на митохондриалните белтъци и тяхното количество.С възрастта
намалява и клетъчната маса-масата на телесната мускулатура на 70-годишен човек намалява с
около 40 лроцента,поради атрофия,атрофия на черния дроб с 50-60 процента,на бъбреците с
50.Най-бързо атрофират щитовидната жлеза,слезката,костният мозък,панкреасът.Старческите
морфологични промени в мозъка се проявяват по-силно след 70-75 годишна възраст.Със
стареенето се затруднява изработването на нови условни рефлекси.Стените на кръвоносните
съдове склерозират,което затруднява трофиката на съответните тъкани и органи.Съществени
промени настъпват и в имунната система-намалява образуването на антитела,намалява броя на Б-
лимфоцитите и особено на Т-лимфоциттите.
Средната продължителност на живота у нас е около 71 години,като при мъжете тя е68г.,а
при жените74г.При хора над 60 годишна възраст най- разпространени са болестите на органите на
кръвообращението,следвани от болестите на храносмилателната,дихателната,нервната,костно-
мускулната система и на съединителната тъкан.От болестите на кръвообращението водещи са
ИБС,хипертоничната болест,съдовите увреждания на мозъка.

Профилактика на преждевременното стареене-първостепенната роля принадлежи на

здравословното хранене.Съвременната геродиететика е разработила редица основни положения
за храненето в старческата възраст,основани в/у физиологичните особености на
стареенето.Значение имат и подобряване условията на бит и труд,осигуряване на пълноценен
отдих,овладяване на хроничните заболявания,повишаване на здравната култура,активната
физична дейност под формата на разходки,бягане,туризъм.
 23. Хигиена на отделните органи и системи. Полова хигиена.

Кожата е последната бариера, която отделя организма от обкръжаващата го среда и

сигнализира за промените в нея благодарение на голямата си повърхност и изобилието си от
нервни разклонения. Поради интензивната си обмяна и прекия контакт с околната среда тя бързо
се замърсява с продукти от секрета на потните и мастните жлези, олющени епителни клетки, прах,
микроорганизми, гъбички. По контактен път се замърсява и облеклото. В резултат възникват
фоликулити, дерматити, дерматомикози и др. При това се загубват защитната и бактерицидната й
функции, намалява се кожното дишане и се разстройва терморегулацията.

1. Хигиенни грижи за тялото – редовно измиване, изкъпване най-малко 1 седмично

(лятото повече) с топла вода и сапун. Така се почиства кожата, засилва
кръвообращението, освежава и закалява тялото. Студена вода – свива
кръвоносните съдове, прави кожата нееластична, отпусната, напукана. Гореща вода
– изтощава мастните жлезисуха и изпръхнала кожа.
2. За ръцете – замърсяват се по-често, от тях може да се замърси и храната. Мият се
неколкократно на ден, задължително след тоалетна и преди ядене.
3. За краката – ежедневно измиване, най-добре вечер преди лягане.
4. За косата – често измиване заради многото потни и мастни жлези по главата.
Измиване с топла вода, после студена и накрая кратък масажповишава тонуса и е
полезно за умствената работа. За опадане на косата имат значение нарушенията в
дейноста на жлезите с вътрешна секреция и кожната себорея, неправилното
хранене, недоспиване, нервно-сензорно напрежение. Много кожни заболявания се
пренасят от чужди аксесоари за глава.
5. Орална хигиена – заболяванията от устната кухина, венците и зъбите могат да
предизвикат заболявания на СЧТ, бъбреци, фокални инфекции и съответно
алергично-септични усложнения. След всяко хранене устната кухина трябва да се
изплаква с хладка вода, а зъбите да се мият сутрин и вечер.

Хигиенна оценка на миещите средтсва – водата е най-старото средство, но не е

достатъчно заради фиксирани по кожата и дрехите частички и такива, неразтворими във вода. За
извличане на твърдите частици и мазнините се използват сапуни и детергенти, които намаляват
повърхностното напрежение на водата, тя прониква между частиците и ги отмива с пяна. Най-
добре да се използват неутрални тоалетни сапуни с минимално съдържание на свободна основа. В
противен случай кожата се обезмаслява и става суха. Синтетичните миещи средства (шампоани) са
създадени на базата на повърхностно активните вещества и се предпочитат пред сапуните заради
по-доброто измиващо действие, липсата на алкална реакция и активността им и при ниска
температура. Минус е само предизвикването им на алергични реакции.

Козметични средства – целят поддържане доброто състояние и подобряване естетичния

вид на кожата, косите, ноктите, защитаването и укрепването им. Включват тоалетни сапуни,
шампоани, кремове, пудри, бои, лакове, парфюми, дезодоранти и др. Трябва да отговарят на
следните изисквания – съставките им да бъдат разрешени за употреба от МЗ, да отговарят по
състав и качество на съответните стандарти и отраслови нормали. При прилагане на миещи и
козметични средста трябва да се има предвид типът на кожата.

Полова хигиена – пригответе се да се смеете!!! Половата дейност е естествена проява на

всеки зрял и здрав индивид и е от голямо значение за самочувствието, здравето и
работоспособността на индивида. Липсата й води до психически, физически и социални смущения
и следователно е задължителен елемент от здравословния начин на живот.

● Антенатална хигиена – свързана със зачеването. Брачната двойка трябва да бъде в

добро здравословно състояние и да не е изложена на вредни фактори.
● Менструацията и еякулацията не показват полова зрялост, при девойките е към 17-
18 години, а при юношите – 19-20. Затова половият живот трябва да започне след
пълното телесно и психично съзряване.
● Има период, когато малкият човек изпитва полови потребности, но трябва да се
въздържа. В тези случаи се стига до нощни семеизпразвания (полюции) (при
юношите) и онанизъм (при девойките).
● Българският младеж и девойка започват да водят полов живот след 16-17 години,
но при нас има ниска сексуална култура и следователно голяма честота на
абортите.
● Външните полови органи – част от отделителната система, изложени на
замърсяванепо тях се отделя смегма от урина, пот и кожни люспи. Ако не се
отмива става среда за микроорганизмивъзпалениепредаване на партньора.
Затова се налага редовно измиване без сапун заради нежните лигавици.
● Коитус не се препоръчва при менструация (риск от инфекции за 2та пола) и 4-6
седмици преди и след раждане (инфекции на родовите пътища).
● Половото сношение в никакъв случай не трябва да се планира с дни и часове, то
трябва да е спонтанно, естествено и по взаимно желание! Принудителният коитус е
нефизиологичен и води до нервност, а не разтоварване.
● Честотата на половите сношения зависи от желанията на двойката. Жените
обикновено желаят сношения по-рядко от мъжете и затова липсата на такива води
до нервност при последните.
● Климактериума при жената е около 50 година, а либидото намалява след 60-та.
При мъжете няма климакс, но около 45-50-та те са лабилни и имат чувство за
малоценност. След 50-55-та година при тях намалява потенцията, но не е и
либидото. Това несъответствие може да доведе нарушения в психиката на мъжа.
● За да носи удоволствие един полов акт, той трябва да включва 4 фази – възбуда,
плато, оргазъм, отпускане. Тази фазовост не винагио се постига, почти 50% от
жените рядко достигат оргазъм, а повече от 1/3 от мъжете понякога имат сериозни
проблеми с потентността. 3 начина за полови смушения:
1. Намалено или липсващо либидо; (предимно жени)
2. Смутено или невъзможно извършване на коитуса; (предимно мъже)
3. Оргазмът може да е несъвършен или да не настъпва. (предимно жени)
Причините най-често са психогенни, може да се дължат на физическо и
умствено напрежение, злоупотреба с алкохол, тютюнопушене, неопитност в
секса. Най-добрата профилактиката е регулираната полова активност.
 24. Хигиенни изисквания към средствата за поддържане хигиената на кожата, към
облеклото, обувките, предметите за лична и обща употреба. Обекти на контрол в
заведенията за лична хигиена и спорт.

Тук включвате информацията от тема 23 до полова хигиена.

1. Хигиена на облеклото и обувките.

Облеклото предпазва тялото от замърсяване, механични увреждания, от
проникване на патогенни микроорганизми, от прякото действие на лъчения, помага за
регулиране на телесната температура. Изисквания към облеклото:
● Да не затруднява движенията;
● Да не нарушава кръвообращението и дишането;
● Да не притиска вътрешните органи;
● Да съответства на условията на външната среда;
● Да бъде устойчиво и да не се променя бързо с времето;
● Да се почиства лесно и добре;
● Да не затруднява обличането и събличането;
● Да бъде удобно – умерено широко и свободно.

Основната му роля е свързана с топлообмена, който зависи от микроклимата на въздушния

слой между кожата и облеклото. Лятното облекло трябва да се свободно – едно- или двуслойно, а
зимното плътно и многослойно, покриващо 90-95 % от тялото. Счита се, че една от причините за
нарасналата импотентност на мъжете е носенето на дънки и джинси, притискащи външните
полови органи. Вратовръзката не трябва да е много стегната, за да не пречи на кръвоснабдяването
на мозъка. Пристягането пък на талията с широки кожени колани пречи на оттичането на кръвта по
повърхностните вени.

Необходими качества на тъканите, от които е изработено облеклото:

● Топлопроводимост – с голяма за топлите, а с малка за студените месеци;

● Въздухопроводимост – значителна при високи температури и минимална при студено и
ветровито време;
● Хигроскопичност – зависи от способността да поглъщат водни пари и от поддрешното
пространство. За долните дрехи е положително качество, понеже помага за попиване потта
от тялото и по-лесно изпарение, а за горните е нежелана;
● Водоемкост – при запълване на порите с вода тъканите стават силно топлопроводни и не
изолират от студа. Тъканите с висока водоемкост и висока скорост на изпарение на водата
по-дълго време и значително охлаждат тялото (e.g. коприна, лен, докато при вълнените е
обратното). Шапка, ръкавици, вълнено шалче – запазват топлината;
 ● Пропускливост за лъчиста енергия – оцветяването е от значение за поглъщане на видимите
и инфрачервените лъчи. През лятото – светли тъкани, които отразяват слънчевите лъчи, а
зимата - тъмни, които ги поглъщат.
● Липса на дразнещи вещества.

Някои тъкани са изцяло синтетични, а други смесени с естествени влакна. Предимства на

ситетичните са по-високата еластичност и мехчнична устойчивост, висока въздухопроводимост,
добра топлозащита и по-висока пропускливост за ултравиолетовите лъчи. Някои имат и
антимикробни свойства. Синтетичните материи обаче предизвикват статично електричество, което
може да доведе до умора, раздразнителност, главоболие. Химичната има стабилност не винаги е
добра и под влияние на слънчевата радиация или високата температура може да отделят вредни
за организма мономери. Могат да предизвикат дерматити, екземи, общи алергични реакции.

Облеклото трябва периодично да се почиства, а бельото да се сменя след всяко изкъпване.

2. Хигиена на обувките.
Обувките предпазват краката от замърсяване, нараняване, измокряне, охлаждане.
Материалите, от които са направени, трябва да са с добри топлоизолационни свойства, да не
пропускат вода, да не са хигроскопични, да имат добра въздухопроводимост. Обувката трябва да е
мека, лека и удобна за ходене, също и съобразена анатомо-физиологичните особености и да не
нарушава кръвообращението. Тясната обувка може да деформира стъпалото, а в студено време да
причини измръзване заради притискане на кръвоносните съдове. На тези изисквания най-добре
отговарят кожените обувки с подметки от гьон. Гумените и пластмасовите са с лоша
въздухопроводимост и недостатъчна топлозащита. Затова през зимата те охлаждат, а през лятото
запарват краката. Неправилно е и целогодишното носене на спортни обувки, както и на високи
токове (изместват тежестта върху предната част на пръститенеустойчива походка, може плоско
стъпало, създава напрежение на мускулите и бърза умора; те също така изменят конфигурацията
на тазовите кости и не са добри за млади момичета и бременни жени). Липсата на каквито и да
било токове пък измества почти цялата тежест само върху петите.

3. Хигиена на тоалетните принадлежности.

Тук се включват тоалетна хартия, салфетки, кухненски ролки, кърпи за лице, дамски
превръзки, памперси, презевативи, еднократно женско бельо (плик) и др.

В нашата страна е разрешена санитарно-хигиенна хартия за посочените изделия от 100%

целулоза (гладка и тин „тишу”) и от целулозна вата, съдърщажа 80% дейнкирана маса.
Микробиологичните изследвания на санитарно-хигиенни изделия с последната показват отсъствие
на хетеротрофни мезофилни бактерии, условнопатогенни и патогенни. При изследване на
продукти, направени от хартия тип „тишу” със съдържание до 70% на дейкинг маса, се установяват
патогенни микроорганизми в рамките на допустимите за изделия без изисквания за стерилност.
 Има една снимка за тоалетните принадлежности, която можете да вземете от христо и да я
видите, защото на моя компютър я разчитам сравнително нормално само до тук. А последната
точка от темата не я намерих никъде-нито в двата учебника, нито в допълнителните материали,
които нашата асистентка ни даде.
 25. Основни понятия, величини и единици в радиационната защита.

1. Основни понятия.

Йоонизиращо лъчение (радиация) е поток от заредени и електронеутрални частици и

фотони, които могат да йонизират веществата, през които минават. Йонизация е процесът на
образуване на йони от електронеутрални атоми или молекули чрез освобождаване на един или
повече е- от електронната обвивка на атома. Стр. 258 – таблицата долу

Веществото е съставено от атоми на различни химични елементи. Атом –

електронеутрален, има атомно ядро и електронна обвивка. Нуклид е атом с определен атомен
номер Z и масово число А. Атомното ядро е съставено от А нуклони, от които Z протони и (A-Z)
неутрони. Z е равен и на броя е- и отговаря на поредния номер на никлида в периодичната
система. Масата нa p+ и n0 е около 1800 пъти по-голяма от тази на е- почти цялата маса на атома
е в ядрото. Начини на означаване на нуклиди: e.g. уран с А=235 и Z=92- 92235U, 235U, U – 235, уран –
235. Изотопи се наричат нуклиди с еднакъв атомен номер, т.е. на еди и същи химичен елемент, но
с различно А. Н – 3 изотопа-1,2,3, а С – 8 изотопа-9,10,11,12,13,14,15,16.

Според начина на предизвикване на йонизация лъченията биват директни (пряко)

йонизиращи и индиректни (косвено) йонизиращи. Пак горната таблица. Директно йонизиращите
са всички електрически заредени частици. Мярка за йонизиращата способност е линейната
йонизация – отношението на броя на йонните двойки, създавани от частицата по протежение на
определена дължина от нейния път и дължината на този път. При еднаква енергия тежките
частици (алфа-лъчи, тежки ядра) имат значително по-голяма линейна йонизация от леките (бета-
частици, е-, позитрони). Тежките частици имат по-малък пробег във веществото – това е пътят,
изминаван от частицата във веществото до нейното спиране. Алфа-частици пробег във въздуха –
2,5-11 см, мускулна тъкан – 30-130 микрометра алфа-частиците се поглъщат от кожата и не
предтсавляват радиационна опасност при външно облъчване. Пробегът на бета-частиците
нараства с нарастване на тяхната енергия [eV]. При енергия 200 keV – пробег в мускулна тъкан 1
мм, а във въздух – 31 см нужда от радиациоона защита чрез пластмаса с дебелина 1-2 см. ; ЛПЕ
(линейно предаване на енергия) – величина, характеризираща предаването на енергия от
заредената частица на единица дължина от пътя й в определена клетъчна структура. ЛПЕ е толкова
по-голямо, колкото по-голяма е линейната йонизация на частиците. Лъчения с голямо ЛПЕ (алфа,
тежки ядра) създават по-големи лъчеви увреждания при вътрешно облъчване, з-то въздействат на
всички клетки по своя път. Тези с малко ЛПЕ (е-, позитрони) поразяват само част от клетките.

Индиректно йонизиращите са всички елктронеутрални (пак таблицата). Фотоните

взаимодействат с веществото като трансформират цялата или част от енергията си в енергия на
вторично заредени частици, които от своя страна предизвикват възбуждане и йонизация.
Трасформацията става по 3 механизма:

● Фотоелектрично поглъщане – цялата енергия на фотона се предава на ч е- от обвивката.

Срещано в биологичните тъкани с е-я на фотоните до около 60 keV.
 ● Комоптънов ефект (разсейване) – енергията на фотона се поделя между 1 е- от в-вото
(Комптънов е-) и разсеян фотон с по-ниска енергия от тази на падащия. В биологични
тъкани с е-я между 60 keV -10 MeV.
● Образуване на двойка е- - позитрон – е-ята на фотона се изразходва за създаване на
двойката заредени частици. Възможно е, когато е-ята на фотоните е над 1022 keV.

Интензитетът на точков източник на фотонно лъчение във вакуум намалява с разстоянието до

източника. Ако фотонният източник е в някакво в-во, заради взаимодействието на лъчението с в-
вото неговият интензитет намалява с дебелината на изминатия слой от в-вото. Отслабването във
въздух е пренебрежимо малко. Коефициентът на отслабване има относително най-големи
стойности при в-ва с голям атомен номер и при ниски енергии на фотоните. Затова оловото е
предпочитан материал за защита от рентгенови и от гама-лъчи. За определяне степента на
отслабване на лъчението, за изчисляване на необходимата дебелина на защитния слой се
използва величината слой на полуотслабване – дебелината на слоя от определено в-во, при
преминаване, през който интензитетът на лъчението намалява наполовина. Слой от в-вото с
дебелина, равна на 2 слоя на полуотслабване, намалява интензитета 22 = 4 пъти, 3 слоя – 23 =8 пъти
и т.н.

Поради липса на електричен заряд n0 йонизират чрез вторично заредени частици, които
създават във в-вото. Според е-ята си те се делят на бавни (0 eV-1 keV), междинни (1 keV- 0.5 MeV) и
свръхбързи (над o,5 MeV). Бързите неутрони взаимодействат основно на базата на еластично
разсейване, при което се получават вторични откатни ядра, с достатъчни енергия на йонизация. За
бавните и междинните неутрони е характерно радиационното залавяне от ядрата, при което се
получават вторични заредени частици (протони) и гама-лъчи. Отслабването на потока неутрони
става приблизително по еднакъв начин с това на фотоните.

2. Основни величини и единици.

● Погълната доза (D) – отношението на средната предадена енергия от йонизиращото

лъчение в елементарен обем от облъчваното в-во, към масата на в-вото в този обем.
Мерна единица – грей (Gy) – 1 Gy е предадена е-я от 1 J на масата от в-вото 1 kg.
● Експозиция (Х) – отношението на сумата от електричните заряди на всички йони с
еднакъв знак, получени при определено условия в малък обем въздух при облъчванв с
рентгенови и гама-лъчи, към масатана въздуха в този обем. Мерна единица – кулон на
кг[C.kg-1]или рентген [R].
● Мощност на дозата – отношението на нарастването на дозата за малък интервал от
време и големината на този интервал. Грей за секунда – [Gy.s-1].
● Органна или тъканна доза (DT) – отношението на средната предадена енергия от
лъчението на органа (тъканта), към масата на органа (тъканта).
● Радиационен тегловен фактор (WR) – за отчитане на радиобилогичния ефект в
зависимост от вида и енергията на йонизиращото лъчение. На стр. 261 – таблицата
горе, ако искате различно стойности за WR.
● Еквивалентна доза (Н) – за отчитане на зависимостта на радиобиологичния ефект
както от погълнатата доза, така и от вида на йонизиращото лъчение. HT = WR1D1 + WR2D2
+ WR3D3 + ….. [Sv] сиверт. Ако WR е равно на 1, то Н в Sv е равно на погълнатата доза в
Gy. При една и съща погълната доза, Н е толкова по-голяма, колкото по-голям е
радиационният тегловен фактор.
● Ефективна доза (Е) – в лучаите, когато облъчването с йонизиращите лъчения е
хетерогенно, т.е. отделните органи и тъкани получават различна Н. Е = WtH1 + WT2H2 +
WT3H3 + …… [Sv], WT – тъканен тегловен фактор – отчита относителния принос на
отделни органи или тъкани в общото лъчево увреждане, осреднено за двата пола и за
различни възрасти, еквивалентно на увреждането при хомогенно облъчване на цялото
тяло. Стр. 261 долу –пак таблица със стойности хаха
● Колективна ефективна доза (S) – за оценка на обществената вреда при облъчване на
определена група от населението. Сумата от индивидуалните ефективни дози,
получени от всеки индивид за N брой индивиди. SE = E1 + E2 + E3 + ….. + EN. [man.Sv]
човеко-сиверт.
 26. Източници на облъчване на човека.

А. Облъчване от природни източници.

Природен радиационен фон – състои се от високоенергийни космични лъчи и естествени

радионуклиди в земната кора, които присъстват в почвата, строителните материали, въздуха,
храната, водата, човешкото тяло. Предизвиква външно и вътрешно облъчване.

Космично лъчение – първично (протони, алфа-частици, тежки ядра, е-); вторично (при
взаимодействие на първичните с атоми и молекули на въздуха – неутрони, протони, пиони, леки
ядра). Заради магнитния ефект, интензитетът на космичното лъчение е най-малък на екватора и
най-голям на полюсите. С нарастване на надморската височина расте и Нпътниците и екипажиът в
самолетите получават много голямо облъчване –e.g. 9-12 км Н=5-8 msV. h-1.

Естествени радионуклиди – важни са тези с период на полуразпад, сравним с възрастта на

земята.

Въшно облъчване – най-вече асе дължи на гама-лъчение на радионуклиди от

радиактивните редове на 238U, 232Th, 40K. Зависи много от състава на почвата – по-голямо пи скали
от вулканичен произход (гранит) и глинести, и по-нисък при утаечни (варовик). Измерва се гама-
фона на открито и в сградите. Средна мощност на погълнатата доза от въздух на открито – 59
nGy.h-1. Важно е и външното облъчване от строителната материя – средна мощност на закрито – 84
nGy.h-1.

Вътрешно облъчване – перорално и инхалационно инкорпориране на радионуклиди.

Важни са същите като при външното. От голями значение е инертният газ радон – 222 Rn (от
семейството на U) и топон – 220Rn (на Th). Излъчват се от почва, строителни материали, вода, във
въздуха. Най-голям принос имат краткоживеещите продукти от разпада на 222 Rn – 218 Po, 214 Po
(алфа-радиактивни частици) и 214Pb, 214 Bi (бета-радиоактивни). Годишната Н от вдишване на радон,
торон и техни производни е = 1, 25 mSv.a-1. Над 90% от облъчването с радон става в затворени
помещения – пещери, тунели. Концентрацията на радона зависи от съдържанието на радий в
почвата, от пропускливостта й, температурата и влажността. В жилищните сгради се гледа
съдържанието на радон в почвите под сградата. E.g. U, Th – ниско съдържание в дърво и
гипсдобри за строителство. Концентрацията на радона нараства много в помещения без
вентилация. Важна за разпространението на радона е и водата, особена дълбоката и топлата (в
банята). Норми – средногодишна концентрация на радон – не повече от 100 Bq.m-3, а мощността на
Н не повече от 0,2 микроSv.h-1. (стр. 264 – таблица за приносът на всички природни източници на
облъчване)

Б. Облъчване заради човешка дейност.

● Изгаряне на каменни въглища – 40-70% в ТЕЦ, 2-10% в домашни условия и 30% за други
промишлени цели. Изгарянепепел и шлакав атмосферата. Важна в случая е наличието на
 филтрациона система за газове. В човека постъпва 30% перорално, 70% инхалационно +
външно облъчване от пепел по земната повърхност.
● Изгаряне на нефт и природен газ и използване на геотермална енергия за производство на
електроенергия.
● Фосфатни руди – източник на Р за фосфатни торове. Отпадъчен продукт – фосфогипс, шлака
от калциев силикат. Голямо количество 238U попада в торовете и в отпадъчните продукти, а
от там и в строителните материали вътрешно и външно облъчване. (САЩ, Китай)
● Отпадъци от различно производства - на алуминий, чугун и уранова промишленост и
използване в строителната промишленост. (САЩ, Канада)
● Тютюнопушене – отделя се много 210Po. 1 цигара = 7.10-3 Bq 210Po, като 4.10-3 се съдържа в
тютюневия димвисока концентрация на Po в белите дробове на пушачи. 25 години по 2
кутии дневно – Н на белите дробове = 11 mSv1.

В. Надфоново облъчване от технологични източници – създадени от човека изкуствени

източници на йонизиращи лъчения – радиоактивни източници, рентгенови тръби, ядрени
реактори, ускорители на зареднеи частици.
● Опити с ядрено оръжие – пример-Япония. 1963 г. САЩ и СССР сключват договор за
прекратяване на опитите на земната повърхност и в атмосферата. 1974 – присъединява се и
Франция, 1980 – Китай. Ядрените оръжия използват реакции на делене на 235U, 239Pu, 238U
или реакции от синтез на леки ядра – водород 2 и 3, хелий-4. При ядрен взрив за части от
секундата се отделя огромна енергия и се получават няколко стотин различни
радионуклеотида, от които около 20 са от значение за облъчване на човека. Има вътрешно
и външно облъчване. За вътрешното от значение са стронций – 90, цезий – 137, въглерод –
24; за външното – цезий-137. Получават се локални отлагания в района и глобални
отлагания – стратосферни и тропосферни.
● Обеднен уран – има висока плътност (около 25 пъти над стоманата) и се използва за
бронебойни снаряди и ракети. Съдържа малко уран-235 и 234, а много уран-238 в
сравнение с природния. При поразяване с ракета се отделя голямо количество топлина,
разпръскват се уранови частици, които се отлагат на големи разстояния от поражението.
Ако човек се намира в близост, той може да ги инхалира или да навлязат през отворени
рани. Ефектите му са най-вече токсични и най-вече за бъбреците.
● Ядрена енергетика – използва йонизиращи лъчения, но нормално има много малък
принос. Извършва се добив и първична обработка на уранова руда, производство на
ядрено гориво, изготвяне на горивни елементи, „изгаряне” на уран в ядрение реактор и
получаване на енергия, преработване на изгитвеното ядрено гориво с цел извличане на
радионуклиди от деленето и погребването на радиактивните отпадъци. В процесът се
включва и транспортът на отделните етапи. На всеки етап в околната среда попадат
радиоактивни вещества. По данни на НКДАР целият ядрен горивен цикъл дава очаквана S
от краткоживеещите радионуклиди приблизително 5,5 man.Sv, от които най-много се
получават при ЯЕЦ (4). Основен проблем са радиоактивните отпадъци + обработеното
гориво. Съществуват хранилища о басейнов тип за горивото и от контейнерен за
радиактивните отпадъци.
● Ядрени аварии и инциденти – класифицират се съгласно Международната скала за ядрени
събития (INES). Скалата е 7-степенна 1-3 – инциденти, 4-7 – аварии, незначими – 0.
Пример – Чернобил – 26.04.1986 – отделените цезий-137 и йод-131 са много повече от тези
при Хирошима и Нагазаки. Най-големи са пораженията в Украйна, Русия, Беларус.
Пострадали са над 5 милиона души, като повечето са получили Н>1mSv, някои >10 mSv,
други – 100-200 mSv. S = 24 000 man.Sv.
● Облъчване на човека за медицински цели – рентгенова диагностика, нуклеарна медицина
(диагностика и лечение с радиофармацевтици) и лъчелечението (радиотерапията). Стр.268,
таблицата. Средногодишната индивидуална Н=0,802 mSv.a-1 за рентгеновата диагностика и
0,08 за радионуклидната или общо за диагностиката – 0,882, което съствлява около 24,4 %
от общото облъчване на българина.
● Професионално облъчване – за хора, разботещи в среда с йонизиращи лъчения,
подложение на по-голямо облъчване в сравнение с останалото население. Тези лица се
наричат персонал и са обикновено 0,1-0,2 % от населението. Тук влизат работещите в
ядрената енергетика, медицината, такива, работещи с източници на йонизиращи лъчения в
уреди за технологичен контрол в промишлеността, други, разботещи в науката и
образованието и други. Наблюдава се тенденция за намаляване на индивидуалната
ефективна доза при професионално облъчване, заради въведени норми, правила и
индивидуален дозиметричен контрол, както и повишаване на знанията и класификацията
на работещите. Средно в света за последните 25 години средната индивидуална ефективна
доза се е понижила с 40-60 %.
27. Биологично действие на йонизиращите лъчи
Етапи на действие на лъчението върху човека – 4 на брой:

Първи етап – физични процеси на предаване на енергията от лъчението чрез йонизация,

възбуждат се атомите и молекулите на веществото, най-кратък етап 10-13сек.

Втори етап – химични процеси, последващи йонизацията и възбуждането, които предизвикват

промени в ДНК, белтъци и др, като йонизирането е пряко (разкъсва директно ДНК) или непряко
(образуват се радикали, които от своя страна разкъсват ДНК). Трае 10-10сек.

Трети етап – биохимични процеси, проява на нарушението в ДНК, на възникналите геномни и

структурни аномалии. Нарушен е синтезът на протеини, от там нарушени регулаторни механизми.
Трае секунди до часове.

Четвърти етап – биологични процеси, клинично наблюдавани уверждания на организма.

Възможни са смърт на клетките или клетъчна мутация. Смъртта при облъчване с малки дози е
митотична, а при високи – интерфазна. Клетъчна мутация -> канцерогенеза. Трае дни и години.

Последствия от облъчването - могат да са обратими и необратими. Необратимите са соматични

(само индивида) и генетични (засягат и поколението), според времето са ранни и късни. Проявата
и степента на увреждането зависят от много фактори:
● Вид и енергия на йонизиращото лъчение
● Големина на погълнатата доза
● Кратност на облъчването и разпределяне на дозата във времето
● Индивидуалната лъчечувствителност
● Фактори на околната среда – прием на цигари, алкохол, антиоксиданти, витамини и др.

Клинични ефекти от облъчването с йонизиращи лъчения.

Биват детерминирани и стохастични (стр. 272, фиг. 32)
Детерминирани – увреждания, които се проявяват само при облъчване с доза над определен
праг, характерен за всеки ефект. Тежестта нараства с увеличаване на дозата. Получават се при
големи дози (аварии, лъчелечение) виж стр 273, табл 35.
Стохастични – те са с вероятностен характер, нямат прагова доза, срещат се при пациенти при
рентгенови и радионуклидни изследванаия. Имат дълъг латентен период. Видове ефекти:
● Лъчева канцерогенеза – рак и левкози у облъчения
● Генетични дефекти – аномалиите са в поколението на облъчения
Оценката на стохастичните ефекти е трудна, използват се опити върху мишки и
епидемиологичните проучвания сред японците, преживели бомбардировките.

Радиобиологични ефекти in utero – неканцерогенни и канцерогенни

Неканцерогенните са пренатална и неонатална смърт, вродени малформации, умствено
изоставане, забавен растеж. Ефекти в зависимост от периода на облъчването:
● Периимплантационен период (до 2 седм) – смърт на ембриона или нормален растеж ако
преживее.
● Органогенеза (2-7 седм) – забавен растеж, малформации.
● Фетогенеза и формиране на ЦНС (8-25 седм) – умствено изоставане
Канцерогенни ефекти (левкемия и рак) – вероятни през цялата бременност.

Радиационен риск се нарича вероятността за настъпване на очаквана вреда вследствие

йонизиращите лъчения върху човека или популацията. Риска за късни увреждания при облъчване
с ниска доза се прави на базата на проучвания при групи, облъчени с по-високи дози, като данните
се екстраполират към средната доза на естествения радиационен фон. Съществуват различни
хипотези за зависимостта между риск и ефективна доза,
1-линейна безпрагова зависимост,
2-линейно-квадратична зависимост,
3-степенна функция (стр 275, фиг 33).
Официално приета е 1-линейната безпрагова зависимост.
28. Хигиенни проблеми при използването на радиоактивни
вещества. (с уговорката, че изобщо не разбрах какво трябва да се включи в тази тема)
Осъществяването на дейности по използването на ядрена енергия и източници на йонизиращи
лъчения (ИЙЛ) се регулират на държавно ниво със Закона за безопасно използване на ядрената
енергия (ЗБИЯЕ). Съгласно закона при използването на радиоактивни източници безопасността и
защитата имат предимство пред всички други аспекти. В Закона за здравето се определят
специфичните компоненти на защитата от въздействието на йнозиращи лъчения, които допълват
ЗБИЯЕ и имат пряко отношение към опазване здравето на населението:
● Контрол на работната и жизнена среда с цел намаляване на облъчването
● Медицинско наблюдение на лицата, работещи с ИЙЛ
● Постоянен дозиметричен контрол на лицата
● Оценка на риска за облъчване на населението като цяло
● Медицинско наблюдение на облъчените с по-високи дози лица

Изискванията са регламентирани със специализирани наредби на МЗ:

Индивидуалният дозиметричен контрол – задължителен за всички професионално облъчвани
лица. Предварителното медицинско наблюдение се прави преди настъпване на работа, а
периодичното – по време на трудовата дейност. Всяко лице също така разполага с радиационен
паспорт, в който освен лични данни и т.н. с вписват и всички командировки в среда с ИЙЛ и
случаите на превишено облъчване.
Радиационен контрол – е проучването и оценката на информацията за радиационната обстановка
в обекти с ИЙЛ, в околната среда и за облъчването на хората. Той се осъществява от служба по
радиационна защита или от оторизирани лица с професионална квалификация и правоспособност
за осъществяване на тази дейност. Данните се анализират както докато функционира обекта, така
и след това. Резултатите се сравняват с нормите.
Държавен контрол – осъществява се от Агенцията за ядрено регулиране (АЯР), независим
специализиран орган.

+ приказки от 27ма тема...

29. Принципи на защита от външно и вътрешно облъчване.
Външно облъчване – дължи се най-вече на гама-лъчението от радионуклидите от редовете на
уран-238, торий-232, калий-40. На открито облъчването зависи от състава на почвата, голямо е при
скали с вулканичен произход (гранити), глина, фосфатни скали, малко е при варовици. На закрито
облъчването се дължи на радионуклидите, съдържащи се в строителните материали. Ако сградата
е от дърво тя не облъчва, но и не пази от облъчването от почвата, така че все тая.
Вътрешно облъчване – резултат е от постъпването на радионуклида в организма (с храната,
инхалационно). Тук радионуклида е най-често радон-222 и торон-220. Концентрацията му е висока
в проветриви помещения и особено в банята (от топлата вода).

Основни принципи на радиационната защита:

Принцип 1: не трябва да се допуска дейност с използване на йонизиращи лъчения, ако тя създава
повече вреда, отколкото полза.
Принцип 2: индивидуалните дози на облъчване, броят на облъчване и вероятността за облъчване
трябва да се поддържат максимално по-ниско от определените норми и граници.
Принцип 3: сумарната доза от всички облъчвания на всяко едно лице не трябва да надвишавау
установените норми на дозата.

Практически мерки за намаляване на облъчването.

Първи етап – запознаване с характеристиката на източника на йонизиращо лъчение, опредлящи
правилата за работа и средствата за радиационната защита. Трябва да се знаят вида и енергията на
лъчението, вид и мощност на източника и др.
Втори етап – създаване на условия за безопасна работа, съществуват няколко универсални начина
за намаляване на облъчването, т.нар. „златни правила”:
Правило 1: отдалечаването от източника намалява мощността на дозата, за фотонни източници
намаляването е с квадрата от разстоянието (3 пъти по-далеч, 9-пъти по малка доза)
Правило 2: намаляване на времето за облъчване – манипулациите трябва да се извършват
максимално бързо, затова се провеждат обучения и тренировки.
Правило 3: използване на защитни прегради – варират в зависимост от вида на лъчението.

При работа с открити източници се спазват универсалните, но има и специфични правила:

Планиране на работните помещения и на операциите. Разполагат се в отделна част от сградата,
достъпът е строго регламентиран, има санитарен пропускник или баня с душ и дозиметричен
контрол на изхода и др.
Херметизиране на производствените процеси – за да се избегне разпространение на
радиоактивни в-ва. Някои лаборатории са оборудвани с роботи, камери, работи се от разстояние.
Вентилация на помещенията – намалява се конц на радиоактивните частички във въздуха,
необходими са 2 вентилационни системи – нагнетателно-смукателна и обща, въздухът се движи от
чистата към замърсената зона.
Индивидуални защитни средства – предпазват от инхалиране и замърсяване на кожата.
Правила за лична хигиена – с цел намалено „разнасяне” на радиоактивни частици.
Дезактивация на замърсени повъхрности.

Облъчване при медицински процедури – включва рентгеновата диагностика, нуклеарната

медицина (диагностика и лечение с радиофармацевтици) и лъчелечението. Основно облъчването
е от рентгена, 4 пъти по-малко спрямо него е от лъчелечение, и 15 пъти по-малко от рентгена е на
радионуклидната диагностика. Поради големия принос на медицинското облъчване в
колективната доза са приети по-строги мерки и контрол при прилагането му.
 ТЕМА № 30
Нутригенетика. Нутригеномика

1. Същност : Храненето представлява съвкупност от биологични процеси, при които

организмът приема определени вещества от околоната среда, за да поддържа
специфичните си енергийни и веществени процеси. Храните са природни продукти
и осъществяват непрекъснатата връзка с жизнената му среда.
2. Нутрициология - комплексната наука за храните и храненето на човека. Тя се
диференцира в различни отдели (Физиология на храненето, лечебно хранене,
патология, епидемиология, токсикология, екология на храненето и др.). Основно
място в нутрициологията заема превантивната роля на храните и храненето за
подобряване, запазване и възстановяване на здравето . С развитието на тази наука
се появяват и развиват и нови такива, свързани с нея, а именно: Нутригенетика,
Нутригеномика, Ортомолекулярна нутрициология.
3. Нутригенетика – изучава генетично заложените различия в човешкия геном по
отношение на индивидуалните реакции на човека към определени храни, т.е.
уникалния метаболизъм на всеки човек към приетата храна. Тя изяснява връзката
между определен генотип, начина на хранене и появата и развитието на дадено
заболяване. По важни изследвания в областта на нутригенетиката са:
- Доказано високите нива на Омега-6 мастни киселини и ниските на Омега-3 МК
са в основата на редица заболявания на ССС, карцином, автоимунни
възпалителни процеси
- Омега-3 МК потискат възпалителните процеси посредством инхибиране на
циклооксигеназния ген COX2.
4. Нутригеномика – регистрира ефектите на храните върху човешкия геном, т.е.
възможността на диетата да промени заложената генетична информация и оттам
да повлияе възникването и развитието на дадено заболяване. Съчетанието между
определен генотип, начина на хранене и начина на живот има отношение към
профилактиката и респективно към развитието на повечето хронични заболявания.
4.1 Хранене и рак
- Счита се, че ракът е генетична болест, а епидемиологични данни сочат, че
гените са податливи на промени в начина на хранене. Пример за това са
Японците и тяхната ниска честота на колоректален карцином до 1960г. и
увеличаването ѝ в последно време в цял свят, поради консумацията на храна,
бедна на фибри.
- Друго такова проучване е направено в Судан, където хепатоцелуларен
карцином развиват само суданци с определен генотип.
 4.2 Хранене и ССЗ
- Доказана е различната честота на ССЗ при различни етноси; При някои
традиционни модели на хранене честотата е по-висока. Невинаги прилагането
на антиатерогенна диета има очаквания ефект, което се дължи именно на
различия в генотипа.
- За затлъстяването и захарния диабет се счита, че връзката между генотипа и
диетата е твърде вероятна.
5. Ортомолекулярна нутрициология – базира се на биохимичната уникалност, т.е.
генетичните фактори засягат не само физическата характеристика на хората, но в
голяма степен влияят и върху биохимичната среда, а именно хомеостазата на
организма. При нарушение на последната се развиват различни заболявания.
6. Обещаващи перспективи:
- Разработване на точно определен стандарт за определяне на индивидуалния
генотип
- Задача на близкото бъдеще е да се регистрира т.нар. „метаболитен подпис” на
всеки един човек. Това би дало възможност бързо и лесно да се съставят
индивидуални режимина базата на генетичните особености на отделния
индивид.
 31. Роля и значение на белтъците, мазнините и въглехидратите в храненето на човека.
Хранителни фибри (влакнини).
Основните функции на белтъците са:
-структурна- те изграждат всяка клетка, тъкан и орган, както и ензимите, хормоните,
съкратителните белтъци и кръвните клетки
-каталитична – обуславя се от функциите на ензимите, които имат белтъчна природа
-транспортна- участието на Б в транспорта на кислород, липиди, въглехидрати
-хормонална- обуславя се от белтъчната природа на някои хормони- щитовидни и хипофизни
хормони, инсулин и паратхормон
-защитна- белтъците изграждат антителата, които са елемент на хуморалния имунитет
-енергийна- 1гр. Белтъ к= 4 Кcal Енергия (17KJ) . Белтъците се използват като енергиен източник
само в краен случай- напр. гладуване. Освен това белтъците са единствените хр. вещества, които
не се складират в организма и единственият източник на белтъци е храната.
Хранителните качества на белтъците зависят от степента им на усвояемост и аминокиселиния им
състав. Животинските белтъци са висококачествени (пълноценни), защото имат добра усвояемост,
докато растителните белтъци са непълноценни.
Белтъчният обмен се характеризира и с висока интензивност. Биологичната ценност на белтъците
се определя от задържания азот в тялото след тяхната резорбция като 1гр. азот се съдържат в
6,25гр. белтък. Най-голяма е тя за яйцата-85, млякото-84; рибата-76, месото-74, пшеница- 66. От
растителните продукти с най-голямо белтъчно съдържание е соята – 35-40%.
Белтъчният дефицит води до различни нарушения в нормалните функции на организма:
намаляват защитните функции и резистентността спрямо инфекции, наблюдават се изоставане във
физическото и умственото развитие на подрастващите, нарушения в ензимите, хормонални
нарушения. Продължителният белтъчен глад води до заболяването КВАШИОРКЪР.
Прехранването с белтъци води до обременяване на организма с продуктите на техния
метаболизъм (азотните съединения- урея-80%, креатинин, амониеви соли) с увреждане на
бъбреците, черния дроб и храносмилателната система. Може да се стигне и до метаболитна
кетоацидоза.
Аминокиселините (20бр) са основната градивна единица на белтъците. Според структурата им те
се разделят на ароматни- фенилаланин, хистидин, тирозин и триптофан и АК с разклонена верига-
валин, левцин и изолевцин. Ароматните АК са прекурсори на някои невротрансмитери, а тези с
разклонена верига участват в глюконеогенезата.
Аминокиселините, които не могат да се синтезират в човека и наличието им в организма зависи
единствено от присъствието им в храната, се наричат незаменими или есенциални (9бр.), а
останалите, които могат да се синтезират са заменими. Есенциалните АК са: валин, левцин,
изолевцин, триптофан, хистидин, фенилаланин, метионин, лизин и треонин. Те се съдържат в
балансиран вид в животинските протеини и затова те са пълноценни, докато в растителните
протеини те не са в достатъчно количество. Някои от есенциалните АК имат допълнителни
функции- метионина има липотропно действие, фенилаланина е прекурсор на тирозина-
щитовидни хормони, триптофана- синтеза на невротрансмитери- серотонин.
Лимитиращи АК в растителните продукти са триптофан, метионин и лизин.
 Потребностите от белтък зависят от пола, възрастта, телосложението, физическата активност,
както и от някои физиологични състояния- бременност и кърмене, стрес и др. При възрастния
организъм азотният баланс е неутрален- приетият с белтъците азот е равен на този, който се
екскретира с урина, фекалии, пот. При подрастващите и децата азотният баланс трябва да е
положителен, поради активните процеси на растеж, пролиферация и развитие.
Белтъчният прием трябва да е от 0,8-1,4гр./кг. тел. маса в зависимост от физическата дейност
или делът на белтъците в енергийния прием да бъде 10-15%.
Мазнините биват: прости (мастни к-ни –МК и моно- ди- и триглицериди), сложни
(липопротеини, гликолипиди и фосголипиди) и смесени (стероли и мастнор-рми витамини).
Биологични функции: структурна (клетъчни мембрани и мембрани на органели, полови жлези и
мозъчна тъкан), енергийна (1гр. мазнина= 9 Kcal), източник са на незаменими МК, които регулират
липидния профил и атерогенния риск, стимулират жлъчната секреция и влияят на
храносмилателните процеси.
При недостиг на мазнини намалява телесната маса, забавят се процесите на растеж и развитие и
настъпват дистрофични изменения във вътрешните органи. При прекомерно приемане на мазнини
се повишава телесната маса, стига се до затлъстяване, повишава се жлъчната секреция, което е
рисков фактор за рак на дебелото черво.
Мастните киселини биват наситени и ненаситени (моно и полиненаситени). Наситените МК се
срещат най-вече в животинските мазнини, без рибата, докато ненаситените- в растителните
мазнини и рибата. Атерогенният риск се свързва най-вече с наситените МК.
Мононенаситена МК е олеинивата к-на. Тя се среща в слънчогледовото, царевичното и
маслиновото масло. Тя намалява холестерола, LDL и VLDL.
Полиненаситените МК (ПНМК) се класифицират в 2 групи- омега-3 и омега-6 МК. Омега-3 МК се
получават от линоленовата к-на, която се съдържа в някои океански риби, ядките и лененото
масло. Тя съдържа 3 двойни връзки и в организма се превръща в ейкозапентаенова (ЕПА) и
докозахексаенова к-на (ДХА). Омега-6 МК се получават от линоловата киселина, която се съдържа
в растителните мазнини. Тя има 2 двойни връзки и се превръща в арахидонова киселина в
организма.
Линоловата и линоленовата МК са прекурсори на ейкозаноидите, които имат висока биологична
активност. Линоловата МК е източник на простагландини Е1, Е2, левкотриени и тромбоксан А2,
който стимулира тромбоцитната агрегация, докато линоленовата МК дава простагландин Е3,
тромбоксан А3 и простациклин, който е с противоположно действие.
Освен това ПНМК имат липотропно действие, подобряват липидния профил, стабилизират
съдовете, имат хипотензивен ефект и подобряват цялостно функцията на ССС. За да се реализират
тези ефекти е необходимо те да се приемат в натурален вид без термична обработка (в салати).
Освен това при тяхната обработка- пържене, печене, хидрогениране (при производството на
маргарини) се получават трансмастни к-ни, които имат неблагоприятно въздействие върху
организма и са канцерогени. Те не бива да надвишават 1% от енергийния прием. А делът на ПНМК
в енергийния прием е 7-10%.
Липопротеините са комплекси от белтъци и липиди в различно съотношение, в зависимост от
което се различават:
-хиломикрони- те са с преобладаваща липидна съставка и следователно с ниска плътност. Те
пренасят липидите от червата до черния дроб и периферните тъкани
-липопротеини с много ниска плътност (VLDL)- те съдържат също повече липиди и пренасят
липидите от черния дроб към периферните тъкани
-липопротеини с ниска плътност (LDL)- те пренасят холестерола от черния дроб към периферните
тъкани
-липопротеини с висока плътност (HDL)- те пренасят холестерола от периферните тъкани (вкл. и
атероматозни плаки) към черния дроб.
Гликолипидите са комплекси от мастни киселини с въглехидрати- галактоза и сфингозин и
изграждат клетъчните мембрани, откриват се в мозъчната тъкан.
Фосфолипидите са основен елемент на клетъчните мембрани. Основен техен представител е
лецитинът. Лецитинът има основно значение като липотропен агент, който намалява атерогенния
риск. Затова се препоръчва хора над определена възраст и със сърдечно-съдов риск да
употребяват храни, богати на лецитин- яйчен жълтък, риба, варива, ядки, млечни мазнини.
Лецитинът е подходящ и за подрастващите, т.к. стимулира развитието на НС.
Стеролите биват растителни и животински. Растителните стероли (фитостеролите) намаляват
многократно резорбцията на холестерола и се използват за лечението на хиперхолестеролемията.
Те се съдържат в растителните масла, зародишите на семената и гъбите.
От животинските стероли с най-голямо значение е холестеролът като градивен елемент на
клетъчните мембрани, като прекурсор на половите и надбъбречните хормони, на жлъчните
киселини, както и на витамин D3.
Основен източник на холестерол са тлъстите меса, вътрешните органи-мозък, бъбреци, яйчният
жълтък, млечните мазнини. Основното количество холестерол в организма се синтезира
ендогенно. С храната се приемат от 200 до 700 мг. дневно холестерол като според СЗО не трябва
да се надвишават 300мг. холестерол с приема. Ендогенната синтеза на холестерола се влияе от
много фактори- напр. приемът на наситени МК увеличава синтезата на холестерол.
Потребността от мазнини зависи от възрастта, пола, физиологичното състояние, физическата
активност. Допустимият дял на енергията от мазнини е 15-30% като за ненаситените МК е 7-10%,
а за наситените- 0-10%.
Въглехидратите са основният енергиен източник на организма. При разграждането им се отделя:
1гр. въглехидрат= 4 Kcal. енергия. Една част от въглехидратите се използва като директен
източник на енергия, друга част- за синтез на гликоген в черния дроб, който в условия на гладуване
става източник на кръвната захар и в мускулите- за анаеробно получаване на енергия- гликолиза, и
трета част- за синтез на триглицериди в мастната тъкан. Въглехидратите имат и структурна
функция.
Въглехидратите се характеризират с високата си усвояемост- 85-98%. При повишен прием на
въглехидрати те се трансформират в мазнини и се стига до затлъстяване. Пониженият прием води
до мобилизиране на мастните депа, което може да доведе до кетоацидоза и в краен случай до
мобилизиране и на белтъците и намаляване на мускулната маса. Минималният ежедневен внос на
въгледихрати е 100гр.
 Основен източник на въглехидрати са растителните продукти, а от животинските това са
млечната захар и гликогенът в черния дроб и мускулите. В хранителните продукти въглехидратите
са под формата на: монозахариди, олиго и полизахариди.
Монозахариди са глюкозата, фруктозата и галактозата. Глюкозата е основният мономер, до
който се разграждат нишестето и дизахаридите. В чист вид се съдържа най-много в някои
плодове- грозде, череши, малини, както и в някои зеленчуци- зеле, моркови. Глюкозата се усвоява
много бързо и бързо покачва кръвната захар при екстремни условия. Тя е основен енергиен
източник за нервната система. В кръвта оптималната й концентрация е 4,4-6,7 mmol/l. От нея се
образува гликоген в черния дроб и мускулите, който попълва кръвно-захарното ниво в условия на
гладуване. Освен гликогена, за поддържане на това ниво, се осъществява и глюконеогенезата-
синтез на глюкоза от невъглехидратни източници (АК) в бъбреците.
Гликемичният индекс е метод за класифициране на храните по способността им да повишават
кръвната глюкоза за определено време. Когато храната повишава бързо кръвната захар, тя има
висок гликемичен индекс (100-за глюкозата до 69). Храни с висок гликемичен индекс са и други
захари- малтоза; бял хляб, картофено пюре, корнфлейкс. Храни с умерен гликемичен индекс (56-
69) са пчелен мед, конфитюри, сладолед, ориз и пълнозърнест хляб. Храни с нисък гликемичен
индекс са ябълки, портокали, фасул и леща, картофи.
Фруктозата се съдържа в плодовете и пчелния мед. Тя има същите качества като глюкозата, но и
някои различия. Фруктозата е 3 пъти по-сладка от глюкозата; фруктозата в незначителна степен се
използва за синтез на мазнини и се усвоява по-бавно от глюкозата и по-лесно се превръща в
гликоген.
Галактозата се получава само при хидролиза на млечната захар- лактоза. Физиологичните и
свойства са подобни на тези на фруктозата.
Олигозахаридите са изградени от 4 до 10 монозахарида. Захарозата се получава от захарното
цвекло или захарната тръстика. Други източници на захароза са плодовете и пчелния мед.
Захарозата се разгражда бързо и лесно до глюкоза и фруктоза. Еднократно голямо приемане на
захароза предизвиква алиментарна хипергликемия с неблагоприятни последствия. Излишните
количества захароза се превръщат в мазнини, повишават синтеза на холестерол и влияят
неблагоприятно върху чревната функция, засилвайки ферментационните процеси и
газообразуването. Максималното количество захароза не трябва да осигурява повече от 10% от
енергийния прием.
Лактозата (млечната захар) се съдържа в млякото. Тя има най-малка сладост от всички захари и се
хидролизира бавно до глюкоза и галактоза. Бавната хидролиза стимулира млечнокиселите
бактерии и подтиска гнилостните. Лактозата, както и фруктозата в най-малка степен се превръщат
в мазнини.
Малтозата е междинин продукт на хидролизата на нишестето. Тя е изградена от 2 глюкозни
молекули.
Полизахаридите за изградени от повече от 10 монозахаридни остатъка. Те биват захароподобни-
нишесте(скорбяла) и гликоген и незахароподобни(несмилаеми)- целулоза, пектини – хранителни
фибри. Полизахаридите са трудно разтворими във вода и нямат сладък вкус.
Нишестето се съдържа в картофите, варивата и зърнените храни. То се хидролизира постепенно
до глюкоза като така се осигурява плавното покачване на кръвната глюкоза и оптималното й
превръщане на гликоген. Затова скорбялата не предизвиква алиментарна хипергликемия. Тя е
”стабилен” източник на енергия.
Гликогенът в черния дроб е основен източник на глюкоза в кръвта. В тъканите той служи като
енергиен материал за работата им.
Потребността от въглехидрати зависи от физическата активност и от дневната енергийна загуба.
Тази потребност се задоволява най-вече с нишестето и захарта, които се съдържат в хляба,
тестените изделия, картофите, плодовете, захарните изделия. Въглехидратите трябва да
осигуряват не по-малко от 50% от енергийните нужди на организма.
Хранителните фибри се съдържат в продуктите от растителен произход- в клетъчните стени. Те
са устойчиви на храносмилателните ензими. Делят се на водоразтворими- пектини, хелицелулози
и слизести вещества и водонеразтворими- целулоза, агар-агар и лигнини.
Пектините (водоразтворими) се съдържат в ябълките, круши, сливи, ягоди и червено цвекло. Те
могат да бъдат високоестерифицирани-в плодовете и нискоестерифицирани- в зеленчуците. Във
вода образуват желе. Основните има свойства са да нормализират чревната флора, да абсорбират
токсични вещества и тежки метали и подпомагат храносмилането.
Целулозата (водоНЕразтворими) участва в образуването на клетъчните стени на раст. клетки. Тя
не се разгражда от храносмилателните ензими, с изключение на по-нежната целулоза (в
картофите), която се разгражда в някаква степен. Богати на целулоза са зърнените храни, триците,
ръжения и пълнозърнестия хляб, зелето и варивата. Основната й функция е засилване на чревната
перисталтика.
И двата вида фибри – разтворими и неразтворими повишават обема на фекалните маси,
стимулират перисталтиката и намаляват контактното време на токсините и тежките метали с
лигавицата на червата. Но характерното само за разтворимите фибри е възможността да забавят
стомашното изпразване, да забавят резорбцията на глюкозата и да намаляват кръвното й ниво и
да подобряват липидния статус- понижаване на серумен холестерол и LDL.
При недостатъчен прием на фибри се развиват сърдечно-съдови заболявания, захарен диабет,
холелитиаза, подагра, рак на дебелото черво, обстипация. Дневните нужди от фибри са 25-30г.
 32. Роля и значение на витамините, минералите и микроелементите за храненето на
човека.

Витамините са нискомолекулни органични съединения, които се намират главно в растенията и се

синтезират в някои микроорганизми. Те имат голямо значение за организма като повишават
реактивността му към различни заболявания, подпомагат кръвотворенето и са необходими за
нормалното протичане на всички биохимични процеси. Почти всички витамини се приемат с
храната като нищожна част се синтезират от чревните бактерии.
Витамините се разделят на 2 големи групи: водноразтворими – вит. С, както и витамините от В-
групата и мастноразтворими- А,D, Е и К. Мастноразтворимите витамини се резорбират пасивно
заедно с мазнините, а водноразтворимите- както пасивно, така и чрез активен транспорт.
Потребността от витамини зависи от пола, възрастта, физиологичното състояние и др. При
недостатъчен прием на съответния витамин се развива съответната хипо или авитаминоза. Тя
може да се развие и при нормален прием на витамина, но при повишени изисквания или
понижената му резорбция или при повишена загуба от организма.
Приемът на по-големи количества от даден витамин води до хипервитаминоза. Поради
склонността на мастноразтворимите витамини да кумулират, те причиняват по-често
хипервитаминози.
Витамините могат да се приемат и като суплементи (хр. добавки) на таблетки, прах, разтвори,
капки и т.н., но в тази форма те са с по-ниска усвояемост.
Водноразтворими витамини.
Витамин В1 (тиамин). Той учавства като ко-ензим в обменните пътища на белтъците, мазнините,
алкохола, но най-вече на въглехидратите. Подпомага растежа и функциите на ЦНС.
Хиповитаминоза В1 се отразява на функциите на ЦНС(главоболие, раздразнителност) и сърдечно-
съдовата система (гръдна болка, тахикардия) и води до болестта бери-бери.
Източници: БИРЕНА и ХЛЕБНА МАЯ, тестени изделия, овесени ядки, черен дроб, месо.
Дневни нужди- 1,15 милиграма.
Витамин В2 (рибофлавин). Участва в много биохимични реакции, както и в дихателните вериги.
Стимулира растежа и регенерацията на лигавиците.
Хиповитаминоза: изоставане в растежа и понижаване на ТМ (телесната маса) в детска възраст;
изменения в лигавиците- възпаления, рагади, десквамация на оралния епител, конюнктивити,
себореен дерматит.
Източници: МЛЯКО и МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ, месо, вътрешности, яица, риба, зърнени храни.
Дневна нужда: 1,3 милиграма
Витамин В3 (пантотенова киселина). Участва в цикъла на Кребс (част от коензим А).
Авитаминозата е рядка- храносмилателни смущения, слабост, депресии. Източници- БИРЕНА МАЯ,
черен дроб, яйца, месо, зелени зеленчуци, фъстъци. Дневни нужди- 5-6 милиграма.
Витамин В6 (пиридоксин). Коензим на аминотрансферазите, участващи в метаболизма на АК.
Хиповитаминоза- от страна на НС (раздразнителност, сънливост); кожа и лигавици (себореен
дерматит, конюнктивити)
Източници: Широко разпространен. Месо, риба, фасул, картофи, банани, пълнозърнести храни.
Дневни нужди- 1,5 милиграма.
Витамин РР (ниацин). Участва в процесите на биологично окисление.
Хиповитаминоза- умора, мускулни болки, безсъние; при авитаминоза: ПЕЛАГРА- дерматит,
деменция, диария.
Източници- зърнени храни, пилешко, варива, яйца, мляко. ДН- 15 милиграма.
Фолиева киселина. Участва в метаболизма на нуклеиновите киселини; антианемичен фактор,
необходим за синтеза на хемоглобин и пролиферацията на червената редица в костния мозък.
Дефицит: мегалобластна анемия. При бременни- смущение в затварянето на невралната тръба-
спина бифида.
Източници- Листни зеленчуци- зеле, моркови, броколи, сирене, черен дроб. ДН- 400 микрограма.
Витамин В12 (цианкобаламин). В състава му влиза кобалт. Есенциален е за процесите на обмяна
на нуклеотиди, кръвотворене, миелинизация на нервите.
Дефицит: Макроцитна хиперхромна анемия. Възниква често у вегетарианци, т.к. витаминът се
среща само в продукти от животински произход.
Източници: черен дроб, месо, жълтък, миди, стриди. ДН- 2,4 микрограма.
Витамин Н (биотин). Участва като коензим на ензимите- карбоксилази в обменните пътища на
липидите, АК и глюконеогенезата. Необходим за превръщане на триптофана в никотинова
киселина.
Хиповитаминоза- дерматит, глосит, косопад, хиперхолестеролемия. В суровия яйчен белтък се
съдържа авидин- негов антивитамин, който намалява резорбцията му.
Източници: ДРОЖДИ-бирена и хлебна мая, черен дроб, жълтък, мляко, моркови, домати. ДН- 30-
60 микрограма.
Витамин Р (рутин). Има капиляроукрепващо действие. Дефицит- чупливост на капилярите,
хеморагии, слабост. Източници-шипки, цитруси, боровинки, пиперки, грозде (където има вит С)
Витамин С (аскорбинова киселина). В организма съществува под 2 форми- свободна и свързана.
Участва в окислителните процеси. Стимулира узряването на колагена. Има мощно
антиоксидантно действие, детоксикиращо действие спрямо някои токсични агенти- Pb, Mn, Hg,
нитрозамини, синергист на витамини А и Е спрямо обезвреждане на свободни радикали.
Необходим е за синтез на норадреналин от допамин.
Дефицит: при недостатъчно количество в храната- слабост, чупливост на капилярите и хеморагии,
бледост на кожа и лигавици, забавяне на растежа, понижена резистентност към инфекциозни и
злокачествени заболявания, кръвотечение и слабост на венците. При продължителен дефицит на
витамин С се развива скобрут.
Източници: ШИПКИ, борови иглички, ЧЕРВЕН ПИПЕР, листни зеленчуци, дини, пъпеши, ЦИТРУСИ.
ДН- 70-80 милиграма.
Витамин С е неустойчив. Инактивира се при престояване на плодовете и зеленчуците, слънчево
огряване и термична обработка.
Мастноразтворими витамини.
Витамин А (ретинол). В храната се съдържа под формата на естери и провитамини (каротеноиди-
алфа, бета и гама). Функции: растеж и развитие; отговорен е за регенерацията на епителната
тъкан; участва в зрителният пигмент родопсин; бета каротена е силен антиоксидант.
 Дефицит: Изоставане в растежа и развитието, метаплазия и кератинизация на епитела на
лигавиците, кокоша слепота, намалена устойчивост към инфекции и тумори.
Хипервитаминоза: при консумация на повече от 200 милиграма за възрастни и 100мгр. за деца-
болки в корема, повръщане. Хронична хипервитаминоза: при консумация на повече от 10 мгр. за
повече от месец- главоболие, болки в мускулите, анемия, хиперкалиемия.
Източници: Витамин А: черен дроб на риби (моруна, тон), на птици и бозайници, яйца, мляко,
месо. Провитамини А: каротеноиди в моркови, кайсии, домати, тикви, пъпеши, червени пиперки.
ДН- 700-800 микрограма.
Витамин D (холекалциферол). Участва в калциево-фосфорната обмяна. Увеличава резорбцията
на калция и фосфатите в тънкото черво, стимулира отлагането на неорганични калциеви фосфати в
костите. В кожата става получаването на 25-хидроксихолекалциферол под действието на
слънчевата светлина (витамин D2), а в бъбрците става следващото хидроксилиране до 1,25-
дихидроксихолекалциферол- активната форма на витамин D.
Дефицит: Рахит при деца, у възрастни- остеопороза, нарушена резорбция на калций и фосфор и
нарушена минерализация на костите и зъбите.
Хипервитаминоза: Усилена мобилизация на калций от костите, хиперкалцемия и калцификация на
меките тъкани. Симптоми на токсичност: полиурия, диария, повръщане, слабост, главоболие.
Източници: РИБЕНО МАСЛО, млечно масло, яйца, черен дроб, хайвер. ДН- 5-10 микрограма.
Витамин Е (токоферол). Антиоксидант- участва в обезвреждането на свободните радикали.
Хиповитаминоза – рядка: хемолиза на еритроцити, анемия, усилено отделяне на креатинин с
урината, симптоми от страна на НС- загуба на чувствителност.
Токсичност: действа като антагонист на витамини А,Д и К. Хипервитаминоза: главоболие, слабост,
диплопия, креатинурия.
Източници: нерафинирани растителни масла; ядки, зърнени храни. ДН- 6-15 микрограма.
Витамин К. 3 форми: К1-филохинон, К2-менахинон, К3-менадион.
Биологична функция: участва в процесите на кръвосъсирване.
Дефицит: хеморагичен синдром. Може да възникне при употреба на антагонисти на витамин К.
Интоксикация- рядка – тромбози.
Източници: К1-от растителен произход: спанак, броколи, зеле, марули. К2-риба и от нормалната
чревна флора. ДН- 60мкгр. за жени и 74 за мъже.
Минерални вещества. Това са всички неорганични вещества, постъпващи с храната и напитките.
Те имат структурна функция- някои от тях изграждат костите, регулират водно-солевия баланс,
алкално-киселинното равновесие, някои са кофактори на различни ензимни системи.
Минералните вещества според влиянието си върху АКР се разделят на алкализиращи- Са, Na, K,
Mg, и на ацидофилни- Cl, P, S. Микроелементите са вещества, за които организма има най-малка
потребност и се съдържат в най-малки количества в организма.
Алкализиращи елементи. Калций. В организма се съдържат 1200-1500гр. Са, като 99% от него е
свързан с костите и зъбите.
Биологични функции: активатор на ензими, фактор на кръвосъсирването, участва в мускулното
съкращение и нервното провеждане. Усвояемостта му се увеличава при наличие на кисело рН,
витамин Д, белтъци. Източници: растителни продукти-зеле, зърнени храни, варива, ядки;
животински продукти-мляко и млечни продукти. Дефицит: мускулна тетания, аритмии,
парестезии, остеопороза. ДН- 1000 милиграма.
Магнезий. Основен вътреклетъчен йон?, 2% екстрацелуларен, 50% в костите.
Биологични функции: кофактор на много ензими, влияе върху нервното провеждане, мускулните
контракции, съкращението на сърдечния мускул. Източници: зърнени храни, овесени ядки,
зеленчуци, варива. Дефицит: аритмии, хипертиреоидизъм, калиев дефицит, хипокалцемия. ДН-
300 мг.
Калий. Биологична функция: регулация на водно-солевия баланси АКР, регулира активността на
много ензими, регулира невроналното провеждане и сърдечните контракции.
Източници: листни зеленчуци: зелен лук, чесън, спанак; моркови, плодове (вишни, ягоди, кайсии,
банани, сливи, малини), варива; млякото, ядки. Хипокалиемия- мускулна слабост и аритмия. Тя
може да се дължи на недостатъчен внос, на загуба при диарии, повръщания, употреба на
диуретици. ДН- 4,5 гр. на ден.
Натрий. Биологична функция. Основният екстрацелуларен йон. Има основно значение за обема
на екстрацелуларната теност, т.к. има способност да задържа вода. Регулира АКР- участие в
буферни системи. Участва в процесите на резорбция в СЧТ и бъбрека.
Източници: Като NaCl – от морската риба, месо, яйца; сирена, колбаси, чипс, солети, туршии.
Съгласно СЗО- до 3 гр. дневно. Хипернатремия- увеличава се обема на екстрацелуларната течност-
хипертония, отоци, хипокалиемия. Хипонатремия- намалява обема на ЕЦТ- хипотония, слабост.
Ацидофилни елементи. Фосфор. Биологични функции: Вътреклетъчен йон. Има структурни и
метаболитни функции, изгражда костите, мембраните, нуклеиновите киселини. Фосфатният анион
влиза в състава на ензими и макроергични съединения- АТФ, креатин-фосфат, които складират
енергия. Резорбцията на фосфора зависи от съотношението му с калция (оптимум 1:1).
Източници: мляко и млечни продукти (1:1 с Са),месо, риба, жълтък, ядки. Фосфорен дефицит:
слабост, остеомалация, диабетна кетоацидоза, забавяне в растежа. ДН- 700мг.
Хлор. Регулация на осмотичното налягане на ЕЦТ заедно с натрия, образуване на солна киселина
в стомаха, реглуация на АКР. Набавя се с неорганични хлориди- натриев, калиев, калциев. ДН- 2-
4гр.
Сяра. Общо около 175 гр. – в аминокиселините метионин, цистеин. Изгражда сухожилия,
хрущяли, кожа, кости, нокти, съдържа се в инсулина, жлъчни киселини, регулира АКР.
Източници: главно от животински произход- месо, риба, яйца.
Микроелементи.
Желязо. Компонент на хемоглобина, миоглобина, на някои ензими (цитохром). Източници- черен
дроб, яйца, червено месо, пълнозърнести храни, тъмни зеленчуци. Дефицит- желязодефицитна
анемия. ДН- 10мг. за мъже и 15мг. за жени.
Цинк. Намира се в костите, черния дроб, мускулите. Участва в много ензими и в метаболизма на
нуклеиновите киселини. Източници: миди, раци, черен дроб, агнешко, боб, мляко. Дефицит-
изоставане в растеж и развитие, дерматити, алопеция. ДН- 11мг. за мъже и 8 за жени.
Мед. Намира се в черен дроб, мозък, сърце и бъбреци. Има го в много ензими. Източници: черен
дроб, месо, варива, пълнозърнести храни. Дефицит- анемии, отоци. ДН- 1мг.
Йод. В щитовидната жлеза. Източници: риба, водорасли, орехи, чесън, спанак, варива. Дефицит:
струма – профилактика с йодирана сол. ДН- 150мкг.
Манган. Намира се в черен дроб, панкреас, бъбреци, участва в редица ензими. Източник: зърнени
храни, варива, чай, черен дроб. Дефицит: рядко- загуба на тегло. ДН- около 3 мг.
Флуор. В костите и зъбите.Източник: питейна вода, спанак, риба, соя, кафе. Дефицит- кариес. ДН-
3-4мг.
Молибден. Съставка на някои ензими.Източник-варива, ядки, тъмни зелени зеленчуци. Дефицит-
при парентерално хранене- ментални разстройства. ДН- 50-100мкг.
Кобалт. Съдържа се във витамин В12. Източник- черен дроб, миди, мляко. Дефицит- пернициозна
анемия. ДН- 2-3мкг. Витамин В12 е достатъчен за внос на Со.
Селен. Кофактор е на глутатион-пероксидазата; силни антиоксидантни свойства. Източници-
зърнени храни, риба, месо, мляко. Дефицит- болест на Кешан- кардиомиопатия. ДН- 55мкг.
Хром. Регулира кръвната захар и глюкозния метаболизъм. Източници- пълнозърнести храни,
варива, ядки, месо, бирена мая. Дефицит- представлява фактор за диабет и сърдечно-съдови
болести. ДН- 30-50 мкг.
 33. Храносмилане и усвояемост на основните нутриенти.

Храносмилането е процес, при който сложните хранителни вещества, постъпващи с храната, се

разграждат до прости съединения, способни да преминат през храносмилателния тракт в кръвта и
лимфата. В процеса на храносмилане участват ензимите на екзокринните жлези на
храносмилателната система, черния дроб, панкреаса и ензимните системи на повърхността на
ентероцитите. След процеса на смилане започва процес на резорбция на простите съединения
през мембраната на ентероцитите в кръвта и лимфата.
Храносмилането в устната кухина се осъществява чрез секретите на 3те чифта големи слюнчни
жлези и едноклетъчните жлези в лигавицата на устната кухина. Техните секрети съдържат
амилаза, която започва разграждането на въглехидратите- скорбяла.
Храносмилането в стомаха се осъществява чрез стомашния сок. Той съдържа пепсин, който
започва разграждането на белтъците. Той се отделя в неактивно състояние- пепсиноген от
главните клетки, който се активира в стомашния лумен от солната киселина, отделена от
пристенните клетки. Освен това солната киселина инактивира слюнчната амилаза. Има данни за
наличието и на стомашна липаза, която има отношение към хидролизата на млякото. Стомашната
секреция е най-голяма при консумация на месни продукти, по-малка- при консумация на хляб и
най-малка- при консумация на мляко. Мазната храна увеличава времето за престой на храната в
стомаха.
Храносмилането в дуоденума става чрез ензимите на панкреатичния сок и жлъчката. За разлика
от стомашния пепсин, който е активен в кисела среда (рН- 1,5-2), панкреатичният трипсин се
активира в слабо алкална среда (рН-7,1-7,6). Последната се постига от действието на
бикарбонатите в панкреатичния сок и секрета на Брунеровите дуоденални жлези. Ензимите на
панкреаса са: протеолитични, липолитични, гликолитични и нуклеази. Протеолитичните ензими са
представени от трипсиногена, който отново се активира в лумена на дуоденума до трипсин; както
и химотрипсин. Гликолитичните ензими са представени от алфа-амилаза, разграждаща нишестето
до декстрини и малтоза. Панкреатичната липаза разгражда триглицеридите до моноглицериди,
глицерол и МК. Някои от панкреатичните ензими продължават действието си върху повърхността
на ентероцитите. Жлъчката има значение като емулгира мазнините, като увеличава многократно
тяхната повърхност и улеснява хидролизата им от липазите. Затова липидите започват да се
разграждат още в дуоденума. Жлъчката подпомага резорбцията и на витамините А,Д,Е и К.
Финалните етапи на храносмилане се осъществяват на повърхността на ентероцитите. Тяхната
апикална мембрана е изградена от множество микровили, които увеличават 30-60 пъти чревната
резорбционна повърхост. Сред микровилите и над тях се разполага слой от гликокаликс, който
освен значение за храносмилането има антимикробно защитно действие. Над гликокаликса се
намира слузест слой като слузта се произвежда от слузните (чашковидни) клетки. Освен това
ентероцитите непрекъснато се обновяват- техният живот е около 5-6 денонощия.
Повърхностните ензими на ентероцитите се разделят на адсорбирани панкреатични ензими,
които са главно ендохидролази и разграждат молекулите на нутриентите до крупни фрагменти и
собствени чревни ензими, които са екзоензими, участващи в крайните етапи в храносмилането.
Последните биват карбохидрази, пептидази и други ензими.
 От карбохидразите най-важните са гама-амилазата, лактазата, захаразата и малтазата.
Пептидазите се разделят на екзопептидази от панкраса, чревни аминопептидази, олиго и
дипептидази. Те осъществяват финалното разграждане на белтъците и има огромен спектър на
активност. Финалното разграждане на белтъците се осъществява и от трансмембранно
разположени дипептидази, чиито актовни центрове са разположени на различни места в
липопротеиновата мембрана. Там тяхното действие е защитено от външни въздействия.
Моноглицеридлипазата реализира крайното разграждане на триглицеридите.
След всмукването на водноразтворимите нутриенти- аминокиселини, витамини В и С, минерални
соли, монозахариди, те попадат в кръвта, докато мастноразтворимите витамини, МК, липидите
попадат в лимфата.
Аминокиселините и монозахаридите се транспортират чрез улеснена дифузия и чрез активен
транспорт. Активният транспорт се осъществява чрез белтъци преносители, срещу
концентрационния градиент, с разход на енергия. Преносителите могат да са свободни белтъци
или комплекс от белтък с ензим-ензимотранспортни комплекси. При хранене с липиди и
въглехидрати едновременно с белтъци, първо се резорбират липидите и въглехидратите за
обезпечване на енергийните потребности и след това белтъците, които се използват като
пластичен материал.
Липонутриентите се резорбират пасивно през ентероцитната луменална мембрана. В ентероцита
от моноглицериди, глицерол и МК се ресинтезират триглицериди, които образуват комплекс с
липопротеини, фосфолипиди и холестерол. Така се оформят хиломикроните, които имат
хидрофилна обвивка и хидрофобна сърцевина- там са холестерола и триглицеридите. Те пренасят
холестерола и триглицеридите до черния дроб и периферните тъкани по кръвния ток, където се
разграждат от липопротеин-липазите.
Има още един начин за транспорт на молекулите през чревната бариера- парацелуларен
транспорт. Той се осъществява през междуклетъчните контакти на ентероцитите, където също са
локализирани някои ензими.
В дебелото черво става резорбцията на вода, соли, витамини (В12), жлъчни киселини.
Обитаващата го флора произвежда витамини В12 и К. Мазнините увеличават престоя на масите в
червото, докато фибрите ускоряват пасажа и намаляват престоя.
Усвояемост на храната. Изчислява се чрез коефициента на усвояемост:

Поради съдържанието във фецеса и на отлющени епителни клетки, храносмилателни сокове,

слуз, микроорганизми, изчисляването на този коефициент се затруднява.
Коефициент на усвояемост за различните нутриенти е:
-белтъци: животински- 90-98%; растителни- 60-87%
-въглехидрати- 90-98%
-мазнини: при точка на топене: <37°С- 97-98%; 37-50°С-90%; >50°С-под 80%.
Основни типове храносмилане:
1. Клетъчно храносмилане
-мембранно (микровъсиално, интрамембранно, постмембранно)
-интрацелуларно (цитоплазматично, лизозомално)
2. Извънклетъчно храносмилане
-луменално
-пристенно (слузесто, гликокаликсно)
-интерцелуларно.
34. Енергоразход и енергийна стойност на храната.
Една от основните функции на приетата храна е енергийната, за поддъжране на метаболизма на
клетките, тъканите, органите и организма като цяло. Ако се внася по-малко енергия от
изразходваната – отрицателен енергиен баланс (разграждат се въглехидрати, мазнини, белтъци),
ако се внася повече – положителен (затлъстяване). Изразходваната енергия и енергийността на
храната се измерват в дажули или калории като 1 калория = 4,18 джаула.

Енергоразход – това е ежедневно изразходваната енергия от организма, формира се от:

1. Енергията за основна обмяна, за поддържане на жизнените функции. Тя зависи от много
фактори, дадени по-долу. (стр 380, табл 12)
2. Енергия за разграждане и усвояване на храната.
3. Енергия за различна физическа активност.

Фактори, от които зависи основната обмяна (ОО):

● Телесната маса
● Децата имат по-висока ОО от възрастните заради растежа
● Мъжете имат по-висока ОО от жените
● Генетично обусловени различия
● Нараства при бременност и кърмене
● Нараства при инфекции, сепсис, хирургични операции
● ОО зависи от температурата на околната среда
● ОО зависи от хормони, пример хипер и хипотироидизъм
● ОО зависи от психичното състояние – при стрес и тревога се повишава

ОО се измерва сутрин, на гладно, в покой, и не по-малко от 12 часа след последното хранене.

Ползват се 2 метода, директна и индиректна калориметрия. При директната се мери
топлопродукцията на тялото, но рядко се ползва. Сега най-често се ползва индиректната
калориметрия: за окислението на храната в организма се използва някакво количество кислород и
се отделя някакво количество енергия. Ако се измери количеството изразходван кислород може
да се определи отделената енергия. Един литър кислород е еквивалент на продукцията на 20,7
кДж.

Респираторния коефициент е съотношението на използвания кислород към количеството на

произведения CO2. От него може да се установи какви хранителни в-ва са разградени (стр 381, табл
13)

Физиологични потребности от енергия – различават се в зависимост от възраст, пол, физическа

активност. Идеята е приемът на енергия да е достатъчен, не повече, не по-малко. Според степента
на физическа активност, хората в зряла възраст (18-60г) се разделят в следните 3 групи:
1. С ниска интензивност – умствен труд (учители, лекари, научни работници, фармацевти),
енергоразход средно мъже 2650 ккал, жени 2000 ккал
2. С умерена интензивност – автоматизирани производства (химици, агрономи, ветеринари,
мед сестри), енергоразход средно мъже 3000 ккал, жени 2280 ккал
3. С висока интензивност – селскостопански работници, миньори, строители, енергоразход
средно мъже 3350 ккал, жени 2550 ккал
 ТЕМА № 35
МЛЯКО

1. Незаменима храна за всички възрасти – балансиран хранителен продукт, в който са

включени цял спектър от есенциални хранителни вещества. Според съдържанието
на различни белтъци, млеката се разделят на казеинови (краве, овче, козе,
биволско) и албуминови (кобилешко, магарешко и майчиното мляко).
Албуминовите са с по-голяма хранителна стойност и оптимална балансираност на
АК – (стр. 384, табл. 15) Хранителните съставки в млякото са:
2. Белтъци – в пълномасленото мляко те са около 3,5%, съдържат всички есенциално
АК и се отличават с висока усвоимост – 98% Има 3 вида белтъци:
- Казеин (80%) – свързан е с Са2+
- Лактоалбумин (12%) – прост белтък, богат на сяра, триптофан и лизин; високо
усвоим
- Лактоглобулин (6%) – повече в коластрата. Млечните глобулини притежават
антибактериални свойства
3. Мазнини – 3,80 (?); усвояемост 58%
- Триглицериди
- Фосфолипиди (Лецитин)
- Мастноразтворими витамини
- Мастни киселини: 60% НМК; 30% мононенаситени; 5% ПНМК
- холестерол
4. Въглехидрати – 4,80 (?):
- Лактолоза – намалява рН в червата и улеснява резорбцията на Са; нормализира
чревната микрофлора
5. Минерални соли – основен източник на Са и Р; освен това съдържа и Na, Mg,
хлориди, сулфати, бикарбонати
6. Витамини – в минимални количества – А, D, B2
7. Примеси – при добива и преработката – пестициди, тежки метали, антибиотици,
вредни съставки на фуражите
8. Микрофлора – Могат да попаднат различни болестотворни причинители: –
бруцелоза, антракс, туберкулоза; Чревни инфекции – коремен тиф и паратиф,
дизентерия, холера; Маститно болни крави – стафилококи! Необходимо е млякото
да се охлажда и пастьоризира; Микробното число не трябва да е повече от 150 000!

МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ
1. Получават се чрез млечно-кисела ферментация или подсирване на прясното
мляко. Биват:
2. Кисело мляко – получава се при млечно-кисела ферментация от Lacobacilus
bulgaricus и Streptococcus termofilus. По състав наподобява прясното, но се
отличав по това, че намалява съдържанието на лактоза, а се увеличава това на
млечната киселина, галактоза, пептиди, АК и МК. Киселото мляко подобрява
стомашната секреция и нормализира перисталтиката на червата; Богато е на
Са2+
3. Сметана
- Белтъци – 2,2%
- Мазнини – 15-45%
- Минерални соли
- Витамин А
4. Извара
- Получава се от коагулация на белтъци в млякото
- 4-17% белтъци – зависи от изварата; съдържа почти всички АК, Маленост – 5-
18%
- Лесно усвоими Са и Р
- Богата е на липотропни фактори; намалява серумния холестерол
5. Сирена
- Получават се чрез подсирване с ензим или с млечнокисели бактерии
- Белтъци – 16-25%
- Мазнини – 23-32%
- Са, Р, NaCl (3-5%)
6. Кашкавал
- Получава се от сурово краве или овче мляко с мая за сирене и закваска с
млечнокисели бактерии
- Зреене – около 60 дни – представлява частично разграждане на белтъците, като
едновременно с това наличната микрофлора се унищожава
- 100гр – 25гр белтъчини; 27-35гр мазнини; 680-1100мг Са; 860мг Р

ЯЙЦА
 1. Висока хранителна и биологична стойност – (стр. 388, табл. 18)
2. Белтъци – 12,9%; Съдържат всички есенциални АК; Усвояемостта зависи от
вида и степента на топлинна обработка, както и от нейната
продължителност – денатурацията на белтъците води до по-трудното им
усвояване
3. Мазнини – 11%; Повечето са свързани в липопротеини и са концентрирани в
жълтъка; 3 вида липиди – Триглицериди, Фосфолипиди (Лецитин) и
Холестерол
4. Минерални соли – зависи от минералния състав на храната на птиците; Те
също са концентрирани в жълтъка – Cl, K, Na, S; по малко – P, Fe, Ca, Mg, Zn
5. Витамини: A, D, B2, PP
6. Епидемиологично значение
- Хранителни токсикоинфекции – трябва да се избягва употребата на сурови и
недостатъчно термично обработени яйца
7. Съхранение – 2-160, влажност – 60-80%, неповече от месец
 ТЕМА № 36
МЕСО

Месото и месните продукти са основен източник на пълноценни белтъци за човека –

стр.386, табл.16

1. Белтъци – средно 25%, в зависимост от вида месо; съдържа всички есенциални АК

2. Мазнини – преобладават НМК, които се увеличават с възрастта на животното; В
мазнините на мускулните влакна има и холестерол, фосфолипиди и липопротеини;
Съдържанието им в говеждото месо е около 6%, агнешко – 12,3%, свинско – 10,7%;
пилешко – 4-5%.
3. Въглехидрати – съдържат се в минимални количества, под формата на гликоген
(главно в черния дроб) и глюкоза (в кръвта)
4. Витамини – съдържат се основно в черния дроб – А, В1, В2, В6, В12, РР.
5. Екстрактни вещества – биват Азотни и Безазотни. Формират вкуса и мириса на
месния бульон, както и на пържените и печените меса; Усилват секрецията на
храносмилателните жлези; съдържат се в по-голямо количество в стари животни.
6. Заболявания – Месото може да бъде замърсено ендо- или екзогенно –
причинители на Туберкулоза, Салмонелоза; Паразитози – трихинелоза, говежда и
свинска тения.

СУБПРОДУКТИ
(вътрешни органи)

Съдържат по-малко белтъци от мускулатурата, но повече холестерол, лецитин, витамини,

Fe, Cu, Zn. Богати са на нуклеопротеиди, които натоварват организма с продуктите на
обмяната си (пикочна киселина). Ето защо тези храни трябва да се ограничават в диетата
на пациенти с нарушена пуринова обмяна.

МЕСНИ ПРОДУКТИ

Това са месни полуфабрикати, консерви, колбаси. Изключително малотрайни –

съхранение на температура 00-60, не повече от 48 часа за мляно и 2-3 денонощия за
разфасовано месо. Колбасите са различни видове – сурови, сурово-пушени, варени.
Характерно за тях е, че се използват добавки – нитрати и нитрити, които могат да се
превърнат в нитрозамини, а именно последните са канцерогенни! Суровите и варените
колбаси трябва да се съхраняват на температура 10-50 няколко дни, докато пушените са
доста по-трайни – 2-6 месеца. Колбасите съдържат:

1. Белтъци – 13-28%
2. Мазнини – до 70%
3. Вкусови вещества
4. Консерванти

ПТИЧЕ МЕСО

Богато е на глутамин; има по-ниско съдържание на холестерол; Бялото месо съдържа S, P,

Fe.

РИБА

Високо съдържание на омега-3 МК, намалява риска от ССЗ – (табл.17)

1. Вода – 66-84%
2. Белтъци – 11-24%; богата на АК - растежни фактори: триптофан, лизин, хистидин,
метионин (има и липотропно действие)
3. Мазнини – 0,3-15%; с лесна усвояемост; висока биологична стойност и нисък
атерогенен потенциал, поради съдържанието на ПНМК. Последните се съдържат в
най-голямо количество в Сафрида и Океанската скумрия.
4. Минерални вещества – Макроелементи: P, S, Ca, K, Mg; Микроелементи: I2, Co, Mn,
Fe, Cu, Se, Zn.
5. Витамини: А, D2, K, B1, B2, B6, B12, PP
6. Екстрактни вещества – по-малко, отколкото в бозайниците; Морските
представители съдържат повече ЕВ и минерални соли, затова са по-вкусни
7. Микрофлора – Поради високото водно съдържание, рибата е лесно развалящ се
продукт; съхранение задължително в хладилни условия – около -180.

РИБНИ ПРОДУКТИ

При осоляване и опушване водното съдържание намалява, консистенцията се променя.

1. Топло опушване – при значителна влага, при 80 - до 72 часа съхранение

2. Студено – при по-ниска влажност; наличието на сол увеличава трайността
 ХАЙВЕР

Съдържа фосфопротеини (ихтулин) и албумини, ПНМК, лецитин, но и много високо

съдържание на холестерол; Минерални вещества: S, P, Fe.
37. Плодове и зеленчуци, варива, ядкови плодове. Значение за храненето на хората.
Захарни изделия.

Зеленчуците и плодовете са основен източник на витамини, алкализиращи минерални

елементи, хранителни фибри, въглехидрати, органични киселини, ароматни и багрилни
вещества. Те имат следните
функции: повишават секреторната активност на СЧТ и холеретично действие, ускоряват пасажа,
подобряват храносмилането и резорбцията на нутриентите и витамините, имат
антиоксидантно и очистващо токсините действие, подобряват липидния профил и намаляват
патогенните отлагания, възбуждат апетита, потискат гнилостната флора в червата, регулират
АКР и др.
Зеленчуците и плодовете са бедни на мазнини и белтъчини. Въглехидратите в зеленчуците са
около 5%, главно са полизахариди и се съдържат повече в морковите и цвеклото.
Въглехидратите в плодовете са около 10%, като някои плодове са по-богати на въглехидрати-
грозде, банани, фурми, смокини, където тяхното количество може да достигне 20-25%. В тях се
съдържат фруктоза, глюкоза, захароза и сорбитол.
В зеленчуците и плодовете има много фибри- пектини и целулоза. Енергийната стойност на
плодовете е около 55 килокалории, а на зеленчуците- 40 за 100гр.
Плодовете и зеленчуците са богати на витамини: В1, В2, РР, фолиева киселина (спанак),
витамин С (шипки, червени чушки, цитруси), бета-каротен (моркови). Термичната обработка
на храната намалява в значителна степен витамин С и фолиевата киселина в зеленчуците и
плодовете.
Плодовете и зеленчуците са богати на алкализиращи минерални вещества- К(картофи,
банани, кайсии), Са(броколи), магнезий, под формата на соли на слаби органични киселини.
Спанакът е богат на желязо, но то е с ниска степен на резорбция, за разлика от желязото в
животинските продукти-черен дроб. Присъствието на витамин С обаче подобрява резорбцията
на желязото от растенията.
Присъствието на органични киселини в плодовете и зеленчуците им придават характерния
вкус, подобряват храносмилането и основната обмяна. Те са ябълкова, лимонена, винена
киселина. В лапада, спанака и киселеца; в боровинките, сините сливи и къпините се съдържа и
оксалова киселина.
Плодовете и зеленчуците съдържат и етерични масла (чесън, копър, чубрица, магданоз;
цитруси, пъпеш) и флавоноиди (боровинки, тъмно грозде, сини сливи и вишни).
Консумацията на плодове и зеленчуци намалява риска от сърдечно-съдови и злокачествени
заболявания и намалената им консумация е рисков фактор за развитието на тези заболявания.
В плодовете и зеленчуците се съдържат и някои примеси: нитрати (от неправилното торене),
тежки метали (олово, живак, кадмий) в промишлените и замърсени от автомагистрали райони.
Някои плодове и зеленчуци са контаминирани с патогенни микроорганизми, попаднали при
тяхното добиване, транспортиране и съхранение. Могат да попаднат по тях и яйца на
хелминти.
Плодовете и зеленчуците се предлагат в следните форми: сушени, замразени, туршии,
консерви, компоти, сокове, конфитюри.
Картофите са богати на въглехидрати 16-20%- скорбяла, калий, фосфор и лизин.
 Към варивата се отнасят фасула, лещата, соята и граха. За тях е характерно високото белтъчно
съдържание около 23%, за соята-37%. Белтъците им са с висока стойност и добра
балансираност на АК-те- богати са на лизин, метионин, треонин, валин, изолевцин. Соевият
протеин подобрява баланса на серумните липиди.
Мазнините във варивата са малко, само в соята са повече- 20%. Варивата са богати на моно и
ПНМК, фосфолипиди и вит. Е.
Въглехидратите се съдържат в голямо количество във варивата и са представени основно като
нишесте и целулоза.
Витамините във варивата са В1, В2, РР. Соята- вит.Е, граха- вит. С.
Минерали- 2-4% - К, Са, Mg, Р, желязо (в лещата).
Фасулът съдържа всички нутриенти посочени по-горе, но целулозата в него се разгражда
трудно, предизвиква ферментация в червата и метеоризъм. Лещата се отличава с по-голямо
съдържание на желязо и по-лесна смилаемост. Соята се характеризира с по-високото си
белтъчно съдържание (с много добър АК състав и биологична стойност, но не колкото
животинския протеин), по-ниското си въглехидратно съдържание и по-високо съдържание на
мазнини (моно и ПНМК, вит.Е и фосфатиди).
Ядковите плодове с по-голямо значение са фъстъци, орехи, лешници и бадеми. Ядките се
характеризират с високо белтъчно съдържание (но не колкото варивата), особено фъстъците-
26%, ниско съдържание на въглехидрати- нишесте и високо съдържание на мазнини (47-65%)-
моно и ПНМК, вит.Е и фосфолипиди. Ядките са подходящи за хора със сърдечно-съдови
заболявания, но не и за хора с наднормено тегло и затлъстяване, поради високата им
енегрийна стойност (620-712килокалории) – около 2 пъти повече от варивата. Често при
съхранение в топли и влажни места ядките се развалят, като по тях се развиват гъбички
(Aspergilus Flavus) , причинявайки микотоксикози.
Захарта се произвежда от захарна тръстика или цвекло и се предлага като почти чиста
захароза (>99%). Тя влиза в състава на хранителни продукти, които се класифицират в 3 групи:
-захарни изделия- бонбони, шоколадови изделия, халви
-тестено-захарни изделия- вафли, бисквити
-сладкарски изделия- торти, пасти, сладкиши.
Захарните изделия имат много добри вкусови качества и висока енергийност. Те съдържат
лесноусвоими въглехидрати, а някои от тях и мазнини. Не са подходящи за хора със
затлъстяване, хипокинезия, заети с умствен труд. Кафявата захар съдържа освен захароза и
целулоза, минерали и органични киселини.
Пчелният мед е природен продукт, съдържащ глюкоза и фруктоза; съдържа и някои ензими,
минерали – Са, Na, K, Mg, Fe,P ,S , J; белтъци и витамини (В2,В6, пантотенова и фолиева к-на).
Медът е мощен имуностимулатор и съдържа антибактериални и антимикотични свойства,
поради което никога не се разваля.
 ТЕМА № 38
Безалкохолни, алкохолни, тонизиращи напитки

БЕЗАЛКОХОЛНО НАПИТКИ

Съдържат неповече от 0,5% етилов алкохол; Видове:

1. Минерални води
2. Газирани плодови сокове – „швепс”, ябълка, малина и др.
3. Ароматизирани напитки – лимонада, етър и др.
4. Тонизиращи напитки – кока-кола, пепси
5. Натурални сокове
6. Млечни напитки и боза. Бозата е ферментационен продукт от зърнени храни (ръж).
Съдържа захар 8-10%, киселинност – 0,3-0,6%; Съхранява се в хладилник и има
кратък срок на годност.
2 и 4 съдържат рафинирана захар 10-12% = 25-30гр във ввсяка 200-250мл бутилка

АЛКОХОЛНИ НАПИТКИ

- Съдържат етилов алкохол, получен чрез ферментацията на глюкоза в растенията

- Алкохолът се изразява в обемни проценти (об.%) – 10 об.%=7,9гр алкохол в 100мл
- Могат да съдържат и захар, пропилов алкохол, К, Рибофлавин(В2) и Ниацин(РР)
- Абсорбция в стомаха и йеюнума – етанол –> ацеталдехид –> ацетат, като
абсорбцията се забавя при наличието на храна
- Препоръчително количество: спиртни напитки – 70-100гр за мъже, около 40 за
жени; вино – около 200мл; бира – около литър (???)
- Най-общ ефект на алкохола: Ускорява сърдечния ритъм; периферна вазодилатация;
депресант на ЦНС и анестетик; диуретично действие; висока енергийност – 1гр
алкохол = 7,1 ккал
- Видове: Вина, Дестилирани напитки(Ракии), Спиртно-водни напитки, Неалкохолни
(Бира):
1. Вина – алкохолна ферментация на гроздов сок; Сухи (без допълнителна
съставка) – 10% алкохол и захар под 0,1%; Десертни – 16-18% алкохол и 10-15%
захар
2. Ракии – дестилация на ферментирали плодове; Алкохолът е 38-45%; Съдържат и
отровни вредни вещества – метилов алкохол (до мг/л), фурфурол (до 4мг/л)
3. Спиртно-водни напитки – получават се от етилов алкохол по специална
технология – Водкa, Мастика, Коняк, Уиски
 4. Бира – вода, хмел и малц чрез ферментация; Малцът е всъщност изсушен и
смлян ечемик; Алкохолът варира между 2,5-6%; Съдържа още: белтъци,
витамини В, Е, РР; Енергийност – 1л бира=400-800 ккал.

- Алкохол и здраве: Приема се, че алкохолът е нетоксичен, ако количеството му не

превишава 10% от енергийността на дневния рацион.; Минималната алкохолна
консумация повишава серумния HDL и понижава тромбоцитните агрегации;
Полифенолите във виното намаляват LDL.; Консумацията нагладно е
неблагоприятна. Белтъчната храна спомага за по-бързото му метаболизиране; При
редовна употреба: стеатоза и цироза на черния дроб, намалява имунната защита,
засяга всички органи и системи, повишава риска от развитие на белодробен и
хепатоцелуларен рак.

ТОНИЗИРАЩИ НАПИТКИ

Съдържат вещества, които тонизират ЦНС и ССС; стимулират секреторната и моторна

функция на ГИТ. Биват:

1. Чай – теанин, кофеин, етерични масла и някои витамини Е, Р, В1 и В2

2. Кафе – кофеин (0,6-2,4%), предизвиква сърцебиене, безсъние и болкови усещания
при злоупотреба; хлорогенова киселина – горчив вкус
3. Тонизиращи безалкохолни напитки – кока-кола,пепси; голям недостатък е високото
съдържание на захар.
 ТЕМА № 39
Зърнени храни и изделия

Около 50% от хранителния белтък на планетата се доставя от зърнените храни – те

осигуряват 2/3 от енергията и белтъка за цялото население. Структурата на зърното е
следната: Обвивка (14%), Зародиш (1%), Ендосперм (85%). Зърното съдържа:

1. Белтъци – 10-12%; дефицитът на лизин ги прави непълноценни.

2. Мазнини – относително малко (1,7%), но с висока биологична стойност –
фосфолипиди, ПНМК (линолова и линоленова), вит. Е.
3. Въглехидрати – 70%; Главно нишесте – в ендосперма, целулоза и пектин в
обвивките. В последните се съдържат основно и белтъците, витамините и
минералите!
4. Минерални вещества – основно Р, К, Мg; микроелементи – Fe, Cu, Co, Zn – трудно
усвоими.
5. Витамини – Е и от група В.

БРАШНО

Пълнозърнестите брашна са получени от цялото зърно и затова са с висока биологична

стойност; Рафинираните се получават от ендосперма, а обвивката се отделя в различна
степен – те са с високо въглехидратно съдържание и по-добра усвояемост. В такива
брашна почти няма витамини от група В, минералните соли са намалени на 50%.
Белтъците и целулозата също са значително редуцирани. Брашното, като цяло, трябва да
се съхранява в сухи проветливи помещения със срок на годност до 1 година.

ХЛЯБ

1. Белтъци – 6-8%; недостиг на лизин, но богати на глутаминова киселина; Основният

белтък в хляба е глутенът.
2. Въглехидрати – 45-50%; Основно скорбяла, малко декстрини и прости захари
3. Мазнините са в незначително количество (носители на ПНМК)
4. Фибри – целулоза, хемицелулоза
5. Минерални вещества P, Mg, K; микроелементи – Fe, Cu, Zn, Mn; усвояемостта на
повечето минерали е ниска, поради съдържанието на фитати.
6. Енергийност – в 100гр хляб има 250kcal
7. Недостатъчната консумация на пълнозърнести изделия увеличава честотата на
хиперлипопротеинемия, диабет, ССЗ, холелитиаза, подагра, колоректален рак.
 ХИГИЕННА ОЦЕНКА НА ХЛЯБА

Извършва се по:

1. Органолептични показатели
2. Влага – до 47%
3. Шупливост – над 60%
4. Киселинност – до 5% по Нойман
Препоръчва се да е в опаковка – удължава трайността и го предпазва от външно
замърсяване.
 101

40. Кулинарана обработка и консервиране на хранителните

продукти

Пригорвяне на храната-2 етапа:

-Предварителна обработка на продуктите-размразяване,
почистване;
-Топлинна обработка-печене, пържене и т.н.;трябва да е умерена; почти не се променя
съдържанието на vit.A, D, K; vit.C-понижава се активността му или се разрушава от алкална среда и
кислород;
1)Варене с вода и под налягане-благопрятни ефекти за нишестето и белтъците; неблагоприятни-
минерални соли и витамини(част от тях преминават във водата);

2)Пържене и печене-намаляват биологичните качества и на 3те макронутриента; разрушават се

витамините;незначителни промени в биоелементите;при продължително изпържване-окислителни
продукти (токсични);
*обработка на зеленчуци-основно промени във vit.C;варене под налягане- редукция на съдържанието му с
около 35%;микровълново въздействие-до 50%; стерилизация-35%;
Правилната кулинарна обработка води до унищожаване на патогенната флора.
Основно с електрически уреди-печки,фурни,скари и т.н.;
*микровълнови печки-нагрява се целия продукт,бърз метод(7-8 пъти по-бърз),по-малка денатурация на
белтъци,по-добро запазване на ПНМК и vit.; риск от запазване на някои патогенни микроорганизми.

Консервиране на храните:
1)Унищожение на микроорганизмите и разрушаване на ензимите, предизвикващи развала-продуктите се
запазват по-продължително време,но биологичната им стойност е понижена;
2)Създаване на условия за неразвитие на микроорганизми и потискане на ензимното действие-по-малка
трайност,но почти запазена биологична стойност;

Методи-4групи- физични,химични,физико-химични,биологични

I.ФИЗИЧНИ

1)Консервиране с ниски температури(хранителната и биологична стойност-почти напълно запазени):

-чрез охлаждане-температури близки до нулата-забавя се развитието на неспороносните микроорг. и
автолизисните и окислитените процеси;до2-3 седмици;
-чрез замразяване-в хладни камери,темпретура(-18˚),развала-главно от окислението на
мазнините;срок(зависи от съдържанието на мазнините) 6-12 месеца;

2)С високи температури:

-чрез пастьоризация-нагряване на продуктите под 100˚;незначителни промени в натуралните св-ва на

продуктите;срок-от няколко дни до няколко месеца;

-чрез стерилизация-Т˚C-над 100˚;унищожава се вредната микрофлора и спорите;съхранение при

обикновени условия дълго време;структурни промени в органолептичните св-ва и хим.състав;срок-няколко
месеца;
 102

-чрез сушене-намаляване на водното съдържание под 15%;начини-1)при естествени условия на открито, 2)с
нагорещен въздух, 3)вакумно сушене, 4)лиофилизация(сублимационно сушене)
*лиофилизация-замразяване при вакумни условия и последващо изпарение на леда;запазва най-добре
биологичните и органолептичните св-ва, но и микрофлората.лиофилизаират се само неконтаминирани
продукти.

II.ХИМИЧНИ

1)Чрез промени в осмотичното налягане

-чрез осоляване-с готварска сол над 10 %;унищожават те патогените,но и витамините,намалено количество
екстрактни вещества;
-чрез захар-със захарна концентрация над 60%;сладка мармалади

2)Промени в pH
-мариноване-1,5-2% оцетна киселина,сол и подправки-pH под 4

3)С антисептични вещества - серен двуокис, бензоена и сорбинова киселина; за плодови полуфабрикати,
туршии, зеленчуци и т.н.;

4)С антибиотици-само който не се използват за лекарства;

5)С антиоксиданти-vit.A,C и аскорбилпалмитат

III.ФИЗИКО-ХИМИЧНИ

-Опушване - комбиниран метод-сушене,осоляване,награване и антисептичното действие на дима

IV.БИОЛОГИЧНИ

-чрез антагонизма на микроорганизмите-ферментация (сапрофитната микрофлора разлага захарните

вещества с образуване на млечна киселина, променя се pH и тя става неблагоприятна за патогените)-
туршии.
 103

41.Функционални храни и напитки

Функционални храни - повлияват благоприятно една или повече функции в организма в допълнение
към обичайното хранене. Води до подобряване на здравния статус и/или намаляват риска от заболяване.

Видове:
-натурални храни с увеличен един нутриент;
-храни с добавен нутриент с полезни ефекти;
-храни с отстранен компонент с неблагоприятен ефект;
-храни с един или повече химически модифицирани ефекти;
*есенциален компонент включен в капсула,таблетка или разтвор се нарича „хранителна добавка”

1) Пробиотици - жизнеспособни микроорганизми - оптимзират функциите на нормалната чревна

флора-благоприятни физиологични,биохимични и имунни ефекти; Полезни действия-подобряват
смилаемостта на млечни продукти, потискат гнилостните процеси, възстановяват нормалната чревна
флора след лечение с антибиотици и др.
2)Пребиотици-неусвоими полизахариди като фруктоолигозахариди и инулин-стимулират растежа на
някои полезни бактерии;
3)Нутрацевтици-субстанция, която е храна или част от храна и осигурява здравни ползи, включително
превенция и лечение на болести.; ново определение-продукти,изолирани или пречистени от храни и
предлагани в медицинска форма.Продукти с психологични ползи.
4)Усилени,обогатени храни-обогатени с витамини и минерални соли;
5)Медицински храни-диетични храни при специфични заболявания (под лекарски контрол);
6)Фитохимикали-растителни съставки,които нямат хранителна стойност,но имат физиологични и
фармакологични св-ва.;За обогатяване на конвенционални храни. Примери:
-Антиоксиданти и антиканцерогенни фитохимикали-плодове и зелечуци(при превенция на
рак и ССЗ),vit.C,E и β-каротен-антиоксидантни св-ва
-Каротеноиди-плодове и зеленчуци с жълт и орнжев цвят-антиоксиданти
-Полифеноли-фитостероли(в семената и олиото) ,флаваноиди,танини (червно вино,чай),
фитоестрогени(раститени химикали)
-Сулфиди-в лука и чесъна-намаляват риска от стомашен и колоректален рак
-Глюкозинолати-зеле,броколи,карфиол-антиканцерогенни св-ва;

Функционалните храни се маркират с:

-здравен знак - маркира вразката диета-болест.Пр.храни богати на фолиева киселина при бременни.
-функционален знак - маркира поддържането на нормално функциониране на дадени структури или
системи не болест.Пр.червената боровинка поддържа функцията на уринарния тракт.

Примери за Функционални храни:

1)Холестерол понижаващи-в растителните стероли и станоли
2)Омега-3 обогатени яйца и млечни продукти
3)Обогатители-Пр.брашна подсилени с калций.

Трябва да е ясна степента на функционалния ефект за отделните нутриенти.Хранителна пирамида:

-В основата-витамини,минерали (антиоксидантен,антиатерогенен,антиканцерогенен ефект) и
есенциални аминокиселини (в състава на ензими,хормони, антитела и т.н.-хемопоеза и имуннта
защита);
 104

-В средната и горната част-раститени фибри(хипохолестеролемично действие),лецитин и

ПНМК(намаляват серумния холестерол и хепатопротективно действие) , фитохимикали(намаляват
риска от рак и ССЗ).
Млечно-киселите продукти са идеални за обогатяване с есенциални нутриенти,защото имат и вода и
мазнини.Функционалните храни имат най-голям потенциал за използване в областите-артериално
налягане,кръвни липиди и др.
Фукционални напитки
-Спортни и енергийни напитки
-Напитки,обогатени с витамини и минерали
-Билкови напитки
-Някой нутрацевтици
-Здравословни напитки
-Пробиотични напитки
Доминират спортните напитки-поддържане на водната, енергийната и електролитната хомеостаза.
Биват хипо-,изо-и хипертонични според тяхната концентрация спрямо телесната течност.-„Red Bull”
В Англия –подсилващите напитки доминират.Биват:
-Еликсири на билкова основа-тонизират или успокояват
-Стимулиращи напитки-„Red Bull”,продукти с кофеин,таурин,захари и подбрани витамини.
105

42. Генно-модифицирани храни

Генетично модифицираните храни се получават от генетично модифицирани организми-
микроорганизми, растения или животни, чрез рекомбинантна ДНК-
технология(„изрязване” и „прехвърляне” на гени).Първото трансгенно получено растение
е тютюн устойчив на антибиотици. Най-широко разпространени генно модифицирани
култури-соя,царевица,рапица,памук.

Положителни страни на генно модифицираните храни:

-повишена хранителна стойност
-устойчивост на вредители
-повишени добиви
-намалена нужда от използване на пестициди
-намалява замърсяването на околната среда
Примери:
-повишено количество на есенциални аминокиселини и белтъци-соя обогатена с лецитин
-повишено съдържание на мононенаситени и дълговерижни ПНМК-соево олио(с над 70%
олеинова киселина.)
-плодове с повече фруктоза и подобрен аромат
-обогатен микронутриентен състав-„златен ориз” с vit.A и Fe

Друго приложение на ДНК техологиите:

-модифицирани растения до лекарства, горива и др
-ваксини и имунитет
-модифициране на гените в млякото и предотвратяване на алергии

Рискове на генно-модифицираните храни:

-алергични реакции
-нови токсични вещества в организма
-изкуствено създадени микроорганизми с неясно поведение в околнта среда
-нови вируси
-поленът от генно-модифицираните растения може да зарази други растения
-риск от изчезване на някои видове растения и животни
-могат да увредят почвата
-неблагоприятни последици върху полезните насекоми,птици и др.

Категорични резултати за вредите от генно-модифицираните храни няма,но

производителите са задължени да отбележат върху етикета на продукта ,че е произведен с
генетично-инженерна технология.
106

43.Принципи на здравословното хранене

Здравословно хранене - което е адекватно на метаболитните потребности на организма,осигурява
добро здраве и активно дълголетие.То трябва да е балансирано и да осигурява разнообразие от
храни и енергийна адекватност,минимум 3 хранения на денонощие.

I.Оценка на енергийната адекватност

♀-1990-2520 ккал/ден
♂-2580-3270ккал/ден
Според степента на физ.активност-лека,умерена,тежка

II.Препоръки за баланс на основните макронутриенти - точното определяне на дневните белтъчни

потребности.Методи:
-На базата на кг/телесна маса-за наг 18 год.-0.80гр.белтък на кг/телесна маса(трябва да се бъде
диференциран и според типа физическа активност)
-Като енергиен процент от общите калории,внасяни с храната-по СЗО-10-15 Е% (съвременно
становище)
Според СЗО
А.Белтък-10-15 Е%
Б.Мазнини-15-30 Е%
-наситени мастни киселини-до 10Е%
-ПНМК-6-10Е%
-n-6 ПНМК-5-8 Е%
-n-3 ПНМК-1-2Е%
-трансмастни киселини-до 1Е%
-холестерол-до 300мг
В.Въглехидрати-50-65Е%
-добавена захар-до 10 Е%

III.Оптимален баланс на хранителните продукти

Американска хранителна пирамида - основа (зърнени храни,хляб,ориз,тестени) ,над основата
(зеленчуци,плодове), над тях(животински продукти-мляко,месо,риба,яйца).Храните са подредени от
основата към върха по намаляване на физиологичната стойност.Тази пирамида не е актуална вече
заради намалената двигателна активност.
Съвременна категоризация на храните:
Категория А-храни,най-богати на есенциални нутриенти-плодове,зеленчуци и някои животински
продукти,внасящи пълноценен белтък.
Категория Б-храни с есенциални нутриенти и висока енергийност-зърнени изделия,варива,ядкови
плодове
Категория В-храни почти несъдържащи есенциални нутриенти,но с много калории-
мазнини,добавена захар,алкохолни напитки
Хранителна пирамида по Попов – основа (зеленчуци,плодове), над тях (мляко,млечни продукти и
продукти от животински произход), над тях(категория Б), към върха-мазнини,добавена
захар,алкохол.

IV.Оптимално разпределение на храната през деня

Препоръчително разпределение-закуска-20-25 %,обяд-40-45%,вечеря-30-35%;
Оптимално разпределение-закуска-20%,обяд-40%,втора закуска-10%,вечеря-30%
107

V.Дневно или седмично разпределение на храните е по-здравословно?

Седмичното е по-добро-позволява здравословно оптимизиране на храните, не се натоварва
организма в ежедневието и се утилизират повечето нутриенти.Примерно меню:
7дни-зеленчуци,плодове,зърнени продукти в умерени количества
5-6 дни-мляко и млечни продукти
2-3 дни-месо и месни продукти
1-2 дни-риба,яйца,варива,ядки и вегитарански дни
Този вид хранене се пропоръчва за хора от зряла възраст-18-60 год.При подрастващи и възрастни
хора има някои особености.
108

44.Хранене при бременност и кърмене

Бременност - повишени енергийни и хранителни потребности.

Iви триместър-с 70-100ккал/ден,

IIри триместър-с 250ккал/ден,
IIIти триместър-с до 500ккал/ден.
Норма на калориен прием на жена във фертилна възраст преди бременност-2250-2310ккал/ден.
При бременни средното тегло нараства с 10-12,5кг.
Рискови фактори при бременност-хипертония,сърдечни заболявания,пушене.алкохол,лекарства,
токсични вещества.Плода е най-чувствителен на рисковите фактори между 17-56 ден след
зачеването,а жените обикновено тогава не знаят още,че са бременни.При съмнение за ранна
бременност-да не се консумират непастьоризирани соковеи млечни продукти,сурови и недопечени
меса и др.
Белтъци
Увеличени нужди от белтъци от животински произход(1,1 гр/кг тегло дневно-15Е% от общите
калории)-мляко,млечни продукти(осигуряват и vit.D и калциеви и фосфорни соли)
Мазнини(20-35% от общите калории)-за набавяне на незаменими биологично активни съставки за
плода-ПНМК,vit.E.Салати с растителни масла,млечни продукти-за vit.A,D.
Въглехидрати(50% от общите калории)-лесно разграждащи се плодове,млечна захар,пчелен
мед.Необходими за феталните тъкани и обмяната на веществата.

Витамини-в големи колочества

-Vit.C-с 20 мгр/ден повече-зеленчуци,плодове
-vit.B6-нуждата се увеличава успоредно с увеличаване на нуждата от белтъци
-vit.B-пълнозърнест хляб,ядки,варива
-фолацин-до 600мкгр/ден(норма-400)-заради увеличения обем кръв
-vit.B12-изключително от животински произход,необходим в големи количества,подпомага
фолацина в изграждането на еритроцитите,предпазва от „физиологична анемия”
-vit.A,E,D-големи нужди,набавят се от есетсвените им източници
Препоръчва се суплеменция с витамини и минерали,но под лекарски контрол
-фолиева киселина-зелени листни зеленчуци,портокали,банани,броколи-за превенция в дефекти на
невралната тръба.

Минерални вещества
Необходими за изграждане на костния скелет,нормално развитие и кръвотворене на плода.Това са
калций,фосфор,магнезий.
Fe-27мкг дневно-червени меса с много плодове и зеленчуци за по-добро усвояване(vit.C)
-хемово желязо-месо,риба,птиче месо
-нехемово желязо-сушени плодове и желязо-фортифизирани зърнени храни
*Абсорбцията на желязото се нарушава от кафе,чай,варива
Йод-повишение на нуждите с 70мкгр/ден-йодирана сол,морски храни
Zn-12мгр/ден-в белтъчните храни
Хранителния режим при бременни-4-кратен през първия триместър и 5-кратен през другите два.
Тютюнопушене,алкохол,наркотици-водят до нарушения в развитието на фетуса,намален прием на
храна,повишени нужди от някой нутриенти;наркотици-поведенчески разстройства
При констипацио-2-3 литра течности на ден-вода,мляко,сокове,супи;прием на фибри-
варива,плодове, сини сливи,смокини.Полезна е повишената физическа активност-разходки,плуване.
109

Хранене при кърмене

Енергиен внос за нуждите на енергоразхода и лактогенезата.
През I-II тримесечие-увеличена нужда с 600ккал,
през III тримесечие-с 500ккал/ден.
-Повишени потребности от белтък-мляко,млечни продукти,месо,риба
-Повишени нужди от въглехидрати-основно на комплексни
-Големи количества витамини и биоелементи
Vit.C-с 40 мг през първото и с 30 мг през второ и трето тримесечие
Увеличени нужди от vit.B1,B2(с 0,5мг),B6,фолиева киселина,vit.B12,значително нараства нуждата от
vit.A-от 700мкгр на 1200 мкгр
Повишени нужди от-калций ,фосфор,магнезий и от цинк,мед,йод,селен.
5-кратен режим на хранене на кърмачките.Препоръки:
-добре балансирани диети с мултивитамини и минерални суплементи
-много течности-поне 2 литра на ден(без кафе и алкохол)
-де се избягват пикантни храни и подрпавки;да се избягва тютюнопушенето
-консултация с лекар преди вземане на лекарства
110

45.Хранене на деца и ученици

Храненето при деца и ученици трябва да е здравословно и балансирано.Момчетата се нуждаят от
повече калории и белтъци(месо,мляко,яйца,риба). Енергийните и хранителните нужди в ранно
детство варират спрямо растежа, пола, здравословното състояние и др. При несъобразено хранене се
влошават минерализацията на костите,растежните процеси,намалява физ.активност и влошен
имунитет. По време на интензивния растеж-момичета(10-11г.),момчета(12-13г.) се изисква повишен
енергиен внос,белтъци, витамини,минерални в-ва.

Проблеми в храненето при подрастващи:

1)Наднормено тегло и затлъстяване-ниска физ.активност(основно),намален прием на плодове и
зеленчуци и повишен на наситени мастни киселини и захари;
2)Не се спазва препоръчителния 4-кратен прием на храна-пропуска се закуската;подходящи закуски
у нас- баничка със сирене,кифли със сирене, корн флейкс и др. с мляко (за дневните нужди от Ca-1/2
литър), боза,натурални сокове;
3)Лоши хранителни навици в семейството, които подрастващите копират;
4)Вегитарянство-лишава децата от пълноценен белтък,Fe,Zn,vit.B12,vit.D;
5)Консумация на алкохол-пречи на адекватния внос на някой витамини и минерали;фолатен
дефицит;
6)Заболявания вследствие на нездравословно хранене-основно при момичетата-настъпва минерален
и витаминен дефицит,неадекватен енергиен внос,нисък белтъчен приемпроблеми с менстуралния
цикъл; рестриктивните диети при млади момичета могат да доведат до отрицателно влияние върху
генома на бъдещите им деца;
7)Анорексия-води до анемия,спиране на местурацията,хормонални нарушения,забавяне на растежа и
др;
*Децата и подрастващите не трябва да спазват никакви ограничителни диети.Всяка неразумна диета
представлява физически и психически стрес за организма.

Енергийни потребности
-1-3год-1200ккал/ден
-3-7год-♂(1560-1760);♀(1440-1600)
-7-10год-♂(1750-2000);♀(1580-1780)
-след 10тата година се появяват половите различия в костния скелет и мускулната маса:
-10-14год-♂(2300-2650);♀(1930-2180)
-14-19год-♂(2820-3250);♀(2000-2270)

Белтъци:
-момчета-11-14год-42гр/ден;15-18год-55гр/ден
-момичета-11-14год-41гр/ден;15-18год-45гр/ден
Белтъци и АК-мляко и млечни продукти;
Триптофан,аргинин,хистидин-месо,риба,яйца;

Мазнини:
За доставка на ПНМК е важно качествения състав на мазнините- млечно краве масло
(vit.A,D,фосфолипиди);30-32% от енергията за деня;

Въглехидрати:
111

По-големи нужди.Препоръчват се комплексните въглехидрати и влакнините на плодовете и

натуралните плодови скокове;При излишък от захари-алергични реакции,затлъстяване,зъбен кариес
и др.

Витамини и минерални вещества:

Повишени нужди от растежните витамини-vit.A,D(за отлагането на калций в костите),B1,B6,B12
както и от vit.C и фолиева киселина;
-vit.B1,B2,ниацин-за мускулната система;
-момчета в пубертета-повишени потребности от вит.B1,B2,Ca,P и ниацин
-момичета в пубертета-повишени нужди от Fe(менстурация)-при недостиг на Fe и фолиева киселина-
чести анемии
-повишени нужди и от Ca,P,Mg,Zn и вит.D при подрастващите.
-калций и фосфор-мляко,млечни продукти,яйчен жълтък,варива,ядки;
-Mg,Cu,Zn,Co,I,флуор-за нормалното кръвотворене,растеж,развитие и функции на жлезите с
вътрешна секреция;
-Fe-кръвотворене-месо,варива,яйца,риба;

Режим на хранене:
-ранна детска и предучилищна възраст-4-5кратрн
-ученици-съобразен със занятията, но със закуска и подкрепителна закуска,при липса на закуска-
лоша концентрация, лесно раздразнение и др поведенчески разтройства.
112

46.Хранене на хора,заети с умствен труд. Хранене при стрес.

Умствената работа е съчетана с високо нервно-емоционално напрежение и хипокинезия.Храненето

трябва да е пълноценно с продукти с голяма хранителна плътност и максимално ограничаване на
рафинираните, консервираните и внасящи „празни калории” храни.
Белтъци:
Поне 10% от енргийния прием.Да се избират храни с нисък атерогенен потенциал-риба и птиче
месо.
-мляко и млечни продукти-осигуряват пълноценни белтъци и калций
-варива-фасул.леща,соя
-ядкови плодове-орехи,бадеми;
-пълнозърнести изделия-с хипохолестеролемичен ефект;
Мазнини:
25 Е%;препоръчитено е да се ограничват;ПНМК-6-10 Е%;да се комбинират растителни и рибни
мазнини;
Въглехидрати:
-да се ограничат лесноусвояемите;
-комплексни въглехидрати-пълнозърнест хляб,варива,картофи;
-захари-плодове,мляко,пчелен мед;
Влакнини:
25-30гр/ден-пълнозърнест хляб,овесени ядки,пшенични трици,плодове,зеленчуци-за нормализиране
на моторната активност на храносмилателния тракт;
Витамини:
-от естествени източници-сурови зеленчуци и плодове(превенция на скритите форми на
авитаминози);
-в-ва с антисклеротично и липотропно действие-холин,лецитин,ПНМК,вит.B6,B12,B15
-антиоксиданти-vit.E,A,C,каротеноиди,селен;
Минерални вещества
-правилно съчетаване на хранителните продукти от животински и растителен произход
-да се ограничи готварската сол
-да не се злоупотребява с алкохол
Режим на хранене:
4-кратен-Закуска(20-25%),обяд(40%),следобедна закуска(10%).вечеря(25-30%-млечно-
вегетарианска,2 часа преди лягане)
Хранене при стрес
При стрес-риск от атеросклероза,коронарни инциденти,инсулти,затлъстяване и др.
Нужда от вещества,които в организма образуват невромедиатори:
-холин и лецитин-предшественици на ацетилхолина(паметови процеси)-в яйчния жълтък,млечни
продукти,спанак,ядки;
-трптофан-предшественик на серотонина(с успокояващ ефект)-в месата,рибата,сирената;серотонин
има и в бананите,овесените ядки,доматите;
-фенилаланин и тирозин- предшественици на допамина, норадреналина, адреналина (за
внимание,концентрация,бодърстване);тирозин-в месата,сухите колбаси,рибата,сирена,но може да
има неблагоприятен ефект върху кръвното налягане при прием на антидепресанти;
-Захари-улесняват проникването на триптофана през кръвно-мозъчната бариера;глюкоза-енергиен
източник на мозъка-мед,конфитюр,мармалад;
-прясно мляко-нискомолекулни пептиди с успокояващо действие-при проблеми със съня;
113

-чай,кафе,ядки с мед,сирене-за ободряване и подобряване на умствената дейност;

При проблеми с теглото:
-намаляване количеството на храната и мазнините;
-безалкохолни-с диетични подсладители(аспартам);
-да се ограничи алкохола;
-да се увеличи физическата активност;
114

47.Хранене на хора в напреднала възраст(геродиетика).

Хранене и остеопороза

При възрастните хора(над 60 год)се понижава основната обмяна, белодробния

капацитет,намалява активността на инсулиновия апарат и се понижават някои хормони.pH
намалява(старческа ацидоза). Намалява имунитета,мускулната тъкан атрофира(намалява
телесната маса) за сметка на мастната тъкан.В стомаха намалява количеството на
стомашния сок и пепсина и pH се увеличава.Нарушава се абсорбцията на някои
микронутриенти-вит.D,B12,фолиева киселина.Понижена усвояемост на минерални в-ва-
Ca,Fe,Zn.
Енергийни потребности
-мъже-60-75год-2200-2400ккал/денонощие;над 75год-2100-2300ккал
-жени-60-75год-1800-2000ккак/деноношие;над 75год-1700-1900ккал
Микро- и макронутриенти:
1)Белтъци:
-12-13 Е%
-животински белтъци-поне 50%-млечни продукти,пилешко месо,риба
-диетата трябва да е предимно млечно-растителна
-белтъци:мазнини:въглехидрати-1:0,8:3,5
2)Мазнини:
-25-30E%
-наситени мастни киселини-10%
-ПНМК-6---10Е%
-омега-3---1-2 Е%
-n-6—5-8Е%
-холестерол-250мгр
-хранителни мазнини-слънчогледово олио,зехтин,рибни продукти;
3)Въглехидрати:
-55-60Е%-лесноусвояеми(40-45%),полизахариди(55-60%)
-добавена захар-под 10%
-комплексни въглехидрати богати на фибри (препоръчват се)-пълнозърнести
изделия,макаронени изделия,картофи;фибри-предпазват от обстипацио и намаляват
серумния холестерол;
-несмилаеми влакна(пектин и целиулоза)-20-25гр/денонощие
4)Витамини и минерални в-ва:
-зеленчуци и плодове-витамини и микроелементи-K,Ca,Mg,Fe,Zn,Mn,Cu,Se;
-лук,чесън червена ряпа ябълки-съдържат специфични микронутриенти,които
нормализират липидната обмяна;
-антиоксидантни витамини-vit.C,B,A,P,E,K,минерали-Mg,Mn,Cu,Zn,флаваноиди-в
зеленчуците плодовете и варивата.
-витамини с антисклеротично и липотропно действие-вит.C,B6,B12,B15,холин,фолиева
киселина.
-калций и вит.D(10-15мкг)-профилактика на остеопороза
-болести на ЦНС-вит.C,B12,фолиева киселина,рибофлавин
-в последните години се обръща внимание на приема на достатъчно от микроелементите-
ванадий,никел, молибден
115

-храната трябва да е с алкална насоченост заради метаболитната ацидоза-

плодове,зеленчуци,млчко,млечни продукти
-храни,които нормализират чревната микрофлора-млечно-кисели
изделия(лактобацили);фибри
Режим на хранене-4-кратен:закуска(25Е%), обяд(36-40Е%), подкрепителна закуска (10-
15Е%), вечеря (25Е%);

Хранене и остеопороза
Остеопороза-заболяване,при което се губи костна маса и се повишава чупливостта на
костите.По-често засяга жени от бялата раса,пушачки,с ранен климакс и наследствено
обременени.Бива първична и вторична (повишени функции на паращитовидните
жлези,синдром на Кушинг,тиреотоксикоза,захарен диабет и др). Фрактурите са най-често в
областта на китките,гръбнака и тазобедрените кости.Заболяването не е съпроводено с
болки и обикновено започва да се усеща към 60-65 год,но започва по-рано.Измерване на
костна плътност-костна денситометрия.
Рискови фактори за развитие на остеопороза:
Комплекс от индивидуални рискови фактори-наследственост,пол,хранене,вредни
навици,ниска физическа активност,медикаменти,генетични фактори.
1)Калциев дефицит - неадекватен прием и/или намалена абсорбция на калций;дефицит на
вит.D;нарастване на секрецията на паратироидния хормон с възрастта;Здравината на
костите зависи основно от отношението калций/фосфор в менюто.Усвояването на калция
се подпомага от Mg,Cu,Zn,vit.B6,C,K,фолиева киселина и от белтъците и мазнини в
храната,подпомагащи усвояването на вит.Д.
2)Дефицит на витамин Д-недостатъчно експониране на слънце или недостатъчен прием
3)Високо консумация на белтък от животински произход и белтъчна малнутриция
-животински белтъци-доставят киселинни прекусори-калциуретичен ефект,костна загуба и
риск от фрактури
-растителен белтък-алкализиращи прекусори
-при недохранване с белтък-недостиг на пикова костна маса и риск от остеопороза по-
късно
4)Нисък индекс на телесна маса(ИТМ)-заради по-ниската пикова костна маса;фемурални и
вертебрални фрактури;
5)Злоупотреба с алкохол,кафе,сол,тютюнопушене
-алкохол-директен токсичен ефект върху остеобластите,индиректен ефект върху гонадната
функция
-кафе и солени храни-екскреция на калций с урината
-тютюнопушене-редукция на тегло,по-ранна менстурация;
6)Намлена физическа активност-намаленото натоварване на скелета води до редукция на
остеобластната активност и до потенциален негативен баланс на костната маса;риск от
фрактури-до 4пъти по-голям
Профилактика на остеопорозата(да започне отрано)
116

-калций(400-500мг/ден,но по време на изграждането на скелета достигането на пикова

костана маса-1000-1300мг/ден,както и при жени в менопауза-1500мг и лактация1000-
1300мг)-мляко,млечни храни,зелени листни зеленчуци,бадеми,риби,лешници
-витамин Д(суплементиране с 400-800 IU особено в сезоните без слънчево греене) -мазни
риби,сьомга,рибно масло,яйчен жълтък
-Mg,P,K,vit.C,Zn-в повечето храни
-оптимален подход-прием на веществата чрез хранителни източници,а не чрез суплементи
Храни в менюто:
-мляко и млечни продукти
-пресни плодове и зеленчуци-зеле,броколи,ряпа,моркови
-варива и ядки
Да се избягват:
-захар,мед,тестени изделия,кафе,чай
-готварска сол в големи количества
-алкохол
Рискови групи(следене и контрол на костната плътност)
-жени в ранна менопауза
-жени с нисък ИТМ
-жени с наследствена обремененост
-жени с ендокринни заболявания
-хора с нарушена чревна резорбция на калций
-стари хора с ниска телесна маса/костни фрактури
*при изписване на калциеви препарати на жени в менопауза се изписва и хормоно-
заместителна терапия
117

48.Хранене при спортисти

Хранителни потребности-зависят от възарастта,пола,телесните размери,тренировъчни

занимания.
Енергийни потребности-зависят от телесната маса,вида спорт,интензивност на
тренировките.
Основно се изчисляват по формулата:
Енергийна нужда=килограмите x коефицент на физ.натоварване(от таблица ♂/♀)

Питеен режим
-губят се около2-3 литра/час –течности и някои електролити(Na,K,Mg)
-измерва се теглото преди тренировка и след състезание и на всеки ½ кг съответства около
480мл вода
-преди тренировка(30 мин)-2 чаши вода,по време на тренировка на 15 мин-1/2 чаша вода
-електролитите могат да се компенсират с енергийни
напитки(вода,въглехидрати,електролити)
-урина-индикатор за добра хидратация(трбва да е леко оцветене и без миризма)
-при по-горещо време- „водно прекъсване”на 30 мин
Въглехидрати:
-при тренировки над 90 мин -8-10гр въглехидрати за кг/телесна маса за възстановяване на
мускулния гликоген
-при усилени тренировки (преди състезания) въглехидратите да се увеличат до 70Е%
-след физическо натоварване-първите 30 мин прием на 0,7-1,5гр/кг телесна маса
въглехидрати
-подходящи са и простите и комплексните въглехидрати
Белтъци:
-от 1,2-1,8гр/кг на ден-според интензивността на тренировката
-от 20-25Е% белтъци за спортуващи на ден(неспортуващи-12-15Е%)
-прием на протеинови концентрати-нефизиологичен метод,риск-неблагоприятни промени
в азотния баланс
-течни суплементи(енергийни напитки)-внасят се калории,но те могат да се превърнат в
мазнини
Витамини и минерални вещества:
-витамини като добавки(но не в големи количества)
-антиоксиданти-vit.E,C,β-каротен
-Fe-меса,риби,плодове и зеленчуци богати на вит. C за по-лесно усвояване на желязото
-Ca-мляко,млечни продукти
-Фосфор
-Микроелементи-хром,цинк,мед-с храната или като суплементи
Креатин
Произвежда се от черния дроб,бъбреците,панкреаса, и се складира в мускулите като
свободен креатинин и креатинфосфат(за мускулното съкращение).Съдържа се в месото и
рибата.Нивото на креатинфосфата в организма е регулирано, но повишения прием може да
стимулира повшено производство. Отнсотелно безвреден (20-30гр/ден на 4
приема).Суплеменцията с креатинин:
-повишава интрамускулната концентрация на креатинфосфат
-усилва анаеробната сила
118

-възстановява от интензивни упражнения

-усилва мускулната сила
-увеличава мускулната маса
*При продължително използване-стрнични ефекти-диария,мускулни крампи;метаболизира
се пикочна киселина и може да причини подагра.
119

49.Основни принципи на лечебното хранене.

Ентерално и параентерално хранене.

Лечебно хранене - което съответства на метаболитните потребности на увредения от

заболяване организъм. Цели възстановяване на увредените от болестта органи и системи
чрез балансиране на определени нутриенти и храни.
Принципи на лечебното хранене:
1)Да отговаря на основните изискване на здравословно хранене-разнообразни
продукти,хим.състав, хранителна стойност;
2)Баланс белтъци:мазнини:въглехидрати-да се доближава до здравословното хранене
3)Индивидуална диета-според вкусови изисквания,физиологични нужди на болния и др.
4)Храната да бъде механично,химично и термично щадяща
5)Хранителните продукти да се подлагат на подходяща термична обработка според
заболяването
6)Да бъде динамично-според стадия на заболяването и състоянието на болния строгата
диета да може да се разширява
7)Правилен режим на хранене и правилно разпределяне на хранат-4 кратно-
закуска(25Е%),обяд(40Е%), следобедна закуска(15Е%),вечеря(20Е%).5-кратно при болести
на храносмилателния тракт,черен дроб и др
8)Храната да е вкусна с приятен вид и аромат
9)Болния да бъде осведомен за диетата,нейната продължителност и ефект
10)У нас има номерична система на диетите от 1 до 15
Основни диети:
I.Диета при заболявания на стомаха и дуоденума
Диета №1-при хронични заболявания (хроничен гастит с повишена
киселинностн,дуоденит,язвена болест)-до 6 месеца;изключване на дразнещите храни(груба
целулоза,пържени и солени храни,подправки,алкохол и др)
Диета №1-А-преходна 7-10 дневна-остри и обострени застрити и язви;течно-кашави
храни-млечно-яйчни пюрета,кремове с брашно и нишесте,сокове,пюрета;без дразнещи
храни
Диета №2-при хроничен гастрит с понижена киселинност;по-пикантни храни-
сосове,подрпавки,пържене

II.Диети при чревни заболявания

Диета №3-спастичен колит и констипации;растителни влакнини-
плодове,зеленчуци,пълнозърнести изделия, млечни продукти
Диета №4-ентерити,ентероколити,колити;без прясно мляко и яйца,намален прием на
прости захари и мазнини,увеличен прием на лесноусвоими животински белтъци-
телешко,пилешко;без груба целулоза; плодове и зеленчуци-варени,пасирани и т.н.
Диета №4-безглутенова-глутенова ентеропатия;отсраняване на глутенсъдържащи храни-
пшеница,ръж; въглехидрати от царевично брашно,картофи,ориз;

III,Диети при жлъчно-чернодробни и панкреасни заболявания

Диета №5-А-остри и обострени хронични хепатити или холецистити;преходна и
краткотрайна; рязко намаляване на дневния внос на белтъци и мазнини и увеличен дял на
въглехидратите;изключват се екстрактивни в-ва(бульони,сосове),грубо целулозните
храни;лесноусвоими сладки храни и нишестени кремове;5-кратен прием
120

Диета №5-хронични чернодробни и жлъчни заболявания;ограничаване на животинските

мазнини и холестеролсъдържащите храни;белтъци основно животински-
млечни;достатъчно въглехидрати,плодове и зеленчуци,без грубо целулозни храни;
Диета №6-хронични панкреатити;ограничаване на мазнините;оптимално количество
белтъци (2/3животински);въглехидрати-полизахариди-хляб,ориз,картофи,плодови и
зеленчукови пюрета

IV.Диети при бъбречни заболявания

Диета №7-при бъбр.заболявания с пълна компенсация на бъбр.функция.;достатъчен
белтъчен внос,мазнини и въглехидрати в оптимално количество;минимално количество
готварска сол;течности-диуреза+400мл;5кратен прием
Диета №7-Н-нефрозен синдром;висок белтъчен внос(1,5г/кг телесна маса);да се намали
вноса на наситени мастни киселини,натрий и течност;
Диета №14-бъбречнокаменна болест;течности-вода,шипков,липов чай,супи и др(алкални
или кисели според урината);намалява се солта;при уртикария и оксалатурия-без
мес,риба,спанак,сини сливи,плодове,зеленчуци ,за да се алкализира урината,при
фосфатурия-ограничават се алкализиращите храни и се приема месо,риба ,яйца и др;

V.Хипоенергийна диета №8
При наднормено тегло и
затлъстяване,дислипидемии;хиповъглехидратна,нормобелтъчна,хиполипидна; 1000-
1500ккал/дневно;5кратен прием с разтоварващи дни само за сурови зеленчуци и мляко;

VI.Диета при захарен диабет №9

Физиологична диета-15-20Е% белтъци,до 30Е% мазнини;50-60Е%
въглехидрати(полизахариди и влакнини);индивидуални особености;5-кратен прием

VII.Диети при сърдечно-съдови заболявания

Диета №10-хипертонична болест,атеросклероза,сърд.заб. в компенсация или с
начална декомпенсация; ограничават се готварската сол, течностите, грубоцелулозни и
пикантни храни; плодове, зеленчуци, намаляване на животинските мазнини;храни богати
на калий, магнезий, липотропни в-ва,витамини;
Диета №10-А-изразена сърдечна недостатъчност,инфаркт,АХ III ст.;нискоенергийна
със снижение на белтъците, мазнините и въглехидратите; без сол и намаление на
течностите; кашави храни

VIII.Общи диети(№11и №15)

Диета №11-„усилена”хиперенегийна-при слаби
хора;хипербелтъчна,хипервъглехидратна,хиперлипидна;
Диета №15-обща храна,която се дава в болниците;балансирана,да се доближава до
обичайното хранене;

*Специални диети-плодови,разтоварващи,вегитариански и др.

Ентерално и парентерално хранене

Нутриентите се доставят в организма дистално от устната кухина.Чрез сонда-ентерално
или венозно-парентерално.Прилагат се при недохранване.Малнутриция-недостатъчен
121

прием,абсорбция или усвояване на микро- и макронутриентите-загуба на тегло,нарушени

функции на тъкани,влошена хомоеостаза.
„Маразъм”-недостатъчен внос на енергия,”квашиоркър”-дефицит на белтък;
Белтъчно-енергийно недохранване - анорексия,диети,органични причини, онкологични
заболчвания, критични състояния.
Ентерално хранене
Чрез назогастрална сонда-стомашен път и назо-йеюнална сонда-йеюнален път(само
фабрични храни-полимерни и олигопептидни)
Предпочита са стомашния път-може с болус или постоянна инфузия 20-150мл/час
*Готовите мономери –глюкоза и АК се усвояват по-лошо.
Храната трябва да се съобразява с дневните и индивидуалните нужди на болния-
течности,макронутриенти,електролити,витамини,микроелементи.
Абсолютни противопоказания-механичен и паралитичен
илеус,кървене,стенози,повръщание и др;
Парентерално хранене
Нутриентите се внасят венозно посредством централен или периферен път.Прилага се при
тежки форми на гастро-ентероколит,чревни фисури,малдигестия и малабсорбция,стенози и
обструкции.Противопоказания не съществуват.
-Периферен път-не повече от 5 дни;осмоларитет на р-ра под 850 mosmol/l
-Централен път-повече от 5 дни; осмоларитет на р-ра над 850 mosmol/l
При възрастни храненето се дозира по определени стандартни схмеи-за 24 часа като общо
количество или като количество кг/телесна маса
-аминокиселини-разтвори-за подобряване на отрицателния азотен баланс при пациент с
травма,сепси,изгаряния;
-мазнини-мастни емулсии,с тях може да се внасят и vit.A,D,E,K
-въглехидрати-р-ри на глюкоза;прилага се с АК разтвори и мастни емулсии
122

50.Алтернативно хранене
Алтернативно хранене-хранителен режими с различна продължителност, различаващи се
значително от принципните изисквания за здравословно хранене.Видове:
1)Редуцирано хранене
2)Интермитентно хранене
3)Вегетализъм
4)Вегетаризъм
5)Дисбалансирани диети
6)Разделно хранене
Редуцирано хранене:
Ограничен внос на хранителни в-ва и енергия най-често с цел отслабване. Под медицински
контрол и съчетано с двигателна активност не представлява риск. Вредни форми водещи
до нарушена хомеостаза и риск от заболявания-ограничаване само на един нутриент (Пр.
белтъчен дефицит) или пълно гладуване за повече от 7 дни.
-гладуване-редукция на мастната тъкан, но и на паренхимните органи -черен дроб, бъбрек,
далак, сърце, дефицит на вит.B12, фолиева киселина, Fe, Zn  мегалобластна
анемия;влошен имунитет;
-„омекотено гладуване”-с плодове,зеленчуци,чай
*Риск-при бързо отслабване мазнините под формата на триглицериди и мастни киселини
навлизат в кръвоносните съдовеатеросклероза,коронарни инциденти,мозъчно-съдова
болест;
-страда най-много черния дроб-без гликоген той е уязвим; засегнати са още панкреаса,
бъбреците, мускулната тъкан;
Колкото по-бързо човек сваля килограми, толкова рисковете са по-големи. Рисковете
зависят още от здравословното състояние, индивидуалните генетични и метаболитни
особености на човек.
*Добър вариант-разтоварващи дни 1 път седмично с прием само на плодове, зеленчуци
и/или мляко;
Интермитентно хранене
Прием на храна само 1 път дневно(вечер) или 2-3 пъти седмично; Нецелесъобразен
вариант- усилва се значително усвояването на енергийните съставки от храната за сметка
на пластичните, което е особено характерно при възобновяване на нормалното хранене;
Вегетализъм
Прием само на растителни продукти (строги вегетарианци);
Недостатъци:
-недостатъчен внос на есенциални нутриенти,незаменими АК,липотропни в-ва-стават по-
уязвими към химичните въздействия на околната среда;
-отсъства пълноценен животински белтък-намалена имунна защита,ензимни
функций,хемопоеза,хормони; риск от токсично увреждане на черния дроб;
-дефицит на vit.B12-мегалобластна анемия; неврологични увреждания-Алцхаймер;
-дефицит на vit.D,Ca,Fe,Zn и омега-3 мастни киселини(риба);
Позитиви (предполага се, че част от тях се дължат и на това че тези хора не пушат,пият
малко алкохол,са подложени на по-малко стрес и имат оптимална двигателна активност):
-намален риск от коронарно-съдови инциденти
-нормална телесна маса и артериално налягане;
-понижена заболяваемост на бъбреците и жлъчния мехур;
-намален риск от някой форми на рак(дебело черво,гърда);
123

*суровоядство-продуктите се приемат само в естествения им вид;риск от бактериални и

микотоксични заболявания;
Вегетаризъм
-първа група-не се консумира месо,местни продукти и риба;дефицит на
арахидонова,линоленова киселина и др.
-втора група(умерени вегетарианци-без особен риск)-не се консумира месо само от
бозайници,но се консумира от риби и птици;
Липсата на месо води до дефицит на незаменими АК и екстрактни в-ва;Физиологично
неоправдан режим;

Дисбалансирани диети:
-напоследък диети висок белтъчен прием(основно животински белтъци)-високо
съдържание на пурини-подагра,уратни бъбречни камъни;високо съдържание на наситени
мастни киселини и холестерол-атеросклероза;бедни на фибри-запек;ограничени плодове-
липса на в-ва с антиоксидантно действие;месните храни подкиселяват вътрешната сред на
организмаизвлича се клаций от костите-остеопороза;
Най-важен е балансът на белтъци, мазнини и въглехидрати съобразен с индивидуални
метаболизъм. Ограничението или липсата на един нутриент не е здравословно,а в частност
белтъците в големи количества увреждат бъбреците и черния дроб,а могат да имат и
токсично действие.Организма става уязвим към всякакви вредни въздействия.Тези диети
могат да имат временен ефект при някои хора.
Разделно хранене:
Формулирано от Херберт Шелтън и се основава на разделно приемане на продуктите с
цел по-лесната им преработка от организма и без да се натруват. Храните са представени
като сбор от хранителни в-ва,разделени в групи:
-въглехидратно преобладаващи-хлебни,ориз,картофи,царевица;
-белтъчно преобладаващи-млечни изделия,яйца,соя,месо,риба,ядки;
-бобови-зрял фасул,леща;
-мастно преобладаващи-растителни масла от семена,ядки,захтин,мас,маслко,сметана;
-захарно преобладаващи-моно- и дизахаридни-мед
захар,шоколадови,круши,череши,банани,кайсии, праскови и др плодове;
-зеленчуци-краставици,домати,чушки и др.
-кисели храни-с ниско pH-лимон,касис,туршии,кафе,чай,бира;
Сполучливи комбинации:
-белтъци с мазнини
-белтъци със зеленчуци
-белтъци с белтъци
-въглехидрати с мазнини
-въглехидрати със зеленчуци
-въглехидрати със захари
-мазнини със зеленчуци
-мазнини с кисели храни
-захари с кисели храни
-плодове-отделно
-бобови със зеленчуци
-бобови с мазнини
124

При този режим загубата на тегло може да се дължи на енергийния дефицит, иначе ефекта
е психологически.Подходящ е за запазване на теглото.В случая се касае за ензимната
несъвместимост на някои храни с други и конкуренцията им с каталитичния център на
ензимите или конкуренцията им при етапа на всмукване.Проучването на тези
взаимоотношения дава възможност за приемане на нутриентите така ,че да не остават
неусвоени.Те зависят още от концентрацията на нутиентите,режима на хранене,pH на
чревната лигавица,ензими,транспортни механизми,индивидуални особености и др.
Най-общи принципи на разделното хранене:
-не е подходящо приемане на 2 белтъчни продукта-няма да бъдат оптимално усвоени
-приемането едновременно на поли- и олигозахариди може да забави глюкозната
резорбция-положително
-скоростта на глюкозната резорбция е различна в зависимост от естеството на
нишестето,липидите, кулинарната обработка
-въглехидрати и мазнини-забавя се всмукването и на глюкозата и на мастните киселини
-въглехидрати и белтъци-конкуренция при всмукването основно за сметка на глюкозната
резорбция
-бавното хранене-над 30 мин-оптимално усвояване на нутриентите, дори при
неблагоприятни съчетания и обилно хранене
-3-4кратен режим на хранене
125

51.Особености в храненето на съвременния човек. Заболявания

свързани с храненето и храните.
(с уточнението, че тази тема я няма в учебника и трябваше да си я поизмисля ,така че
ако се сетите още нещо-допълвайте или си съчинявайте ☻)

Особености в храненето на съвременния човек:

-прием на прекалено много захар и мазнини;
-намален(почти наполовина) прием на зеленчуци и плодове;
-хранене тип „fast food” за прекалено малко време
-ниска физическа активност;
-често хранене един път дневно(особено вечер);
-избиране на храната по вкусови качества и външен вид, а не според нейната полезност и
енергийните нужди на организма;
-прием с храната на много пестициди,оцветители,консерванти и др в-ва с потенциално
болестотворно действие;
В основата седи небалансираното хранене съчетано с недостатъчно физическа активност,
което води до редица заболявания.Основните болести на съвременния човек са:
-затлъстяване-прием на много мазнини и прости захари,злоупотреба с алкохол;намален
прием на фибри и ниска физ.активност;
-сърдечно-съдови заболявания-атеросклероза-хиперхолестеролемия и АХ;приемат се
много наситени мастни киселини;повишено внасяне на екзогенен
холестерол;затлъстяване;повишен прием на готварска сол; повишени нива на хомоцистеин
в кръвта(поради дефицит на вит.B6,B12 и фолиева киселина)-самостоятелно стимулира
атерогенните процеси в кръвоносните съдове;
-ракови заболявания-хранителни канцерогени-от печене на директен
огън,нитрити(консервиране),гъбични токсини;затлъстяване;висок прием на рафинирана
захар,висок прием на мазнини;висок прием на белтъчни-рак на дебелото
черво;алкохол(рисков фактор при прекалена употреба,червеното вино обаче е източник на
флаваноиди и намалява риска от развитие на много карциноми;
-диабет-тип 2-затлъстяване,фамилна обремененост;генетична предиспозиция;от
хранителните фактори са важни-свръхприема на калорични храни,особено на
мазнини(наситени мастни киселини),рафинирани захари,храни бедни на влакнини;
Заболявания сързани с храненето и храните(това е само класификацията,а иначе всичките
ги има такто отделни теми):
-заболявания,предизвикани от биологично контаминирани храни-хранителни
токсоинфекции и интоксикации;микотоксикози,биохелминтози
-заболявания,предизвикани от химично замърсени храни
-заболявания,от свръхчувствителност към храните-хранителни алергии
-неблагоприятни взаимодействия между храни и лекарства
-заболявания от неправилно хранене-недохранване,частично
недохранване,прехранване,дисбалансирано хранене.
126

52.Заболявания от биологично контаминирани храни.

Хранителни токсоинфекции и интоксикации.Микотоксикози

Биологично замърсени храни-от живи микроорганизми-бактерии и техните

спори,микроскопични гъбички, вируси,рикетсии,биотоксини,дрожди и др.
Може да бъде:
-ендогенно(първично)-от животински произход
-екзогенно(вторично)-обработка,транспортиране,опаковка и др.
-пряко-в храносмилателната система
-косвено-чрез метаболитните продукти
Могат да променят или не органолептиката на храните (при промяна тя се дължи на
микробните ензими) и да се натрупват в продуктите без видими външни причини.Биват
няколко вида:
I.Бактериални и вирусни
II.Хранителни заболявания:
1)от микробен произход-токсоинфекции,интоксикации и с недостатъчно изяснена
патогенеза
2)от микроскопични гъбички-микотоксикози
III.Биохелминтози
Инфекциозни заболявания,предвани чрез храните
-Бактериални хранителни инфекции-с храната-коремен тиф,паратиф А и В,бактериална
дизинтерия,холера;малки инфекциозни дози;
-Вирусни хранителни инфекции-фекално-орален механизъм-хепатит
А,полиомиелит,чревни аденовируси; Противоепидемични мерки-висока култура и
хигиена;
Хранителни заболявания от микробен произход-размножават се патогенни и
сапрофитни микроорганизми в храната
1)Хранителни токсоинфекции-храни,контаминирани с високи дози живи
микроорганизми;най-често род Salmonella
•Токсоинфекции от род Salmonella-S.cholerae,S.enteridis-биотоп им е чревния
канал;устойчиви на външна среда,размножават се при стайна температура без да променят
органолептичните качества на продуктите;източник-животни(гризачи) и човек
-пътища на предаване-ендогенно контаминиране на
месото,трансовариално,мляко;екзогенно-по целия път на продукта от производтво и
консумация;най-често-месо,мелчни продукти,яйца
-клинична картина-внезапно,инкубационен период-6-24 часа,повръщане,болки в корема,
диария, температура-39-40˚,обща инктоксикация- болки в
мускулите,главоболие,нарушения в сърдечно съдовата дейност;
-микробиологични изследвания-консумирана храна,повърнати материали,фекалии
-профилактика-предпазване на контаминиране на продуктите(здравен и ветеринарен
контрол,лична хигиена);правилно съхранение;топлинна обработка
2)Хранителни интоксикации(токсикози)-храни,съдържащи бактериални токсини;може да
възникват и без задължително перорално приемане на живи микроорганизми;това са
стафилококовите инфекции и ботулизмът;
•Стафилококови интоксикации-стафилококов ентеротоксин от St.aureus(в горните
дихателни пътища на човека);Оптимални условия за развитие-30-37˚,pH-
127

7,5;стафилококите са осмофилни-не се размножават в среда със захар над 60%и натриев

хлорид 12%;ентеротоксинът е с висока термоустийчивост(над 100˚ за 2 ч.)
-клинична картина-инк.период-30мин до 6 часа;започва като остър гастрит-
повръщания,болки в епигасриума,понякога колапси явления;бързо оздравяване;
-заразяване основно от сладкарски изделия,млякото и местните продукти;
Нито ентеротоксинът, нито стафилкоките влияят върху органолептичните качества на
продуктите.
-профилактика-недопускане контаминиране;хладилно съхраненение;
•Ботулизъм-Cl.botulinum(анаероб,споробразуващ),намира се в почвата;размножава се с
отделяне на екзотоксин в херметично затворени стъклении и метални
консерви,вътрешността на колбаси,риба и др.Много устойчиви спори(дори при 100˚)
-ботулиновия токсин-белтъчно в-во,най-силен природен токсин;образува се при 20-30˚,но
се унищожава при 100˚ за 15 мин.;органолепрични промени по продуктите-неприятна
миризма,горчив привкус,бомбирани консерви;
-клинична картина-инк.период-6-30 часа,фиксира се в ЦНС-обща
слабост,главоболие,повръщане, разстройство;специфични симптоми-в
зрението(отслабване,диплопия,птоза),разстройство на говора, парализа на лицевите
мускули,хипотермия,брадикардия,хипотония;смърт-парализа на дихателни център или
сърдечната дейност;при своевременна диагноза-противоботулинов серум
-профилактика-здравна просвета на населението,консервиране на пресни,здрави и добре
измити продукти и опаковки,правилна стерилизация;без консерви от месо,риба
,гъби;внимателно оглеждане на консервите и изхвърляне при съмнение за развала;
3)Други харниателни заболявания от микробен произход-недостатъчно изяснена
патогенеза;усповно патогенни микроорганизми,които призвеждат
екзотоксин(Cl.perfringens,Esch.coli),но за отравяне е необходимо и приемане на масови
дози живи клетки
•Esch.coli-от човека,от месни, рибни и яйчни изделия;среща се при кърмачета и в детска
възраст;протичат като типични токсоинфекции
•Proteus-от животните и хората;от кайма,колбаси,риба;продължително протичане и
стопроцентов рецидивиращ характер
•Cl.parfringens-от месо и месни изделия;
Тези причинители са санитаропоказателни-маркират замърсяване на средата с чревни
бактерии.Изследват се чрез бактериологични и серологични методи.
Микотоксикози
Някои микроскопични гъбички произвеждат токсични в-ва(микотоксини) и предизвикват
микотоксикози. Хронични заболявания заради продължителното приемане на минимални
количества микотоксини(устойчиви и на 200˚)
1)Афлатоксикози-афлатоксин от Aspergillus flavus;канцерогенен фактор;среща се по
фъстъците и зърнените храни;продуцира се при 20-30˚ и влажност 85-90%;
-остра афлатоксикоза-мастна дистрофия и некроза на черния дроб
-хронична-цироза и първичен карцином на черния дроб
Профилактика-правилно съхранение в сухи и проветриви помещения;
2)Фузариотоксикози-род Fusarium
-Отравяне с „пиян хляб”-при съхранение на зърнени изделия във влажни
помещения;токсина е с невротропно действие-еуфория,световъртеж,нарушена
координация на движенията;
128

-Ерготизъм-растителни продукти контаминирани с мораво рогче;нервна,гангренозна и

смесена форма; алкалоиди,ерготамин и ерготоксин с адреналиноподобно
действие;профилактика-очистване на зърната от спорите на моравото рогче;
-Микотоксикози, причинени от род Penicillinum
•Исландитоксин-хепатотропен ефект฀атрофия на черния дроб и тумори;върху
зърнените храни;
•Патулин-„кафяво”загниване в ябълките;
Системен контрол върху хранителните продукти.При възникване на взрив от хранително
заболяване лекарят трябва да:
-постави първоначалната диагноза
-окаже първа помощ
-постави под забрана съмнителните продукти
-вземе проби от храни и материали
-информира РЗИ
129

53.Заболявания от химично контаминирани храни.

Химични замърсители – несвойствени за състава на хранителните продукти вещества:
1. от външната среда – пестициди, съставки на полимерни материали, замърсители
на въздушната среда и водата;
2. образувани при кулинарна обработка на продуктите – окислени вещества при
прегряване на мазнините.

Заболявания, които предизвикват:

1. неблагоприятни последици за здравето от хранителни добавки;
2. заболявания от вредни примеси в хранителните продукти (екзогенни
токсиканти) – нитрати, тежки метали и др.
3. немикробни хранителни отравяния (естествени токсиканти) – от продукти
токсични по природа или токсични при определени условия от растителен и
животински произход.

Вредни примеси в хранителните продукти (екзогенни токсиканти) –

вещества, попаднали от външната среда в продуктите. Хигиенна оценка:
● ДДД – допустима дневна доза за човек – максимално количество от дадено
вещество в мгр/кг телесна маса, което може да се приема ежедневно през целия
живот, без риск за здравето;
● ДН – допустимо ниво – максималната концентрация в мгр/кг продукт на
съответното вещество.

1. Пестициди – замърсяват околната среда и попадат в организма основно с храната:

- хлорорганични пестициди – ДДТ (дихлоро-дифенил-трихлороетан),хексахлоран и
др. Те са устойчиви във външната среда, кумулират, нискотоксични са и се
отделятт с млякото;
- фосфорорганични пестициди – метафос и др. – най-широко използваните
пестициди. Те са с висока остра токсичност, нетрайни са и слабо кумулират;
- карбамати (севин) – инсектицидна активност и дикарбамати (цинеб) –
фунгицидна активност - слаба устойчивост във външната среда, слаба
кумулация;
2. Тежки метали – от промишлеността, транспорта и др.:
- олово – от калайдисани съдове, опаковки от метални консерви и др. Повишено е
съдържанието на олово в зърнените храни, заленчуци и плодове, отглеждани в
близост с металургични предприятия и магистрали;
- живак – в риба и рибни продукти;
- кадмий – от промишлеността и изкуствените торове попада в почвата и водата.
3. Полимерни материали, използвани за съдове и опаковки: те са безвредни, но
остатъчни мономери, които се отделят от тях и добавките, които съдържат
(стабилизатори, оцветители, пластификатори, антиоксиданти) са опасни.
- Полиетилен – не е подходящ за продължително съхраняване на хранителни
продукти, тъй като отделя специфична миризма;
- Полистирол – за опаковане и съхраняване на кисело мляко, сметана, сладолед.
Отделя стирол, който е хепатотоксичен и нарушава хемопоезата;
130

- Поливинилхлорид – канцерогенен, тератогенен и мутагенен ефект.

4. Нитрати – от азотни торове. В човешкия организъм се редуцират до нитрити под
влияние на чревната микрофлора. Свързват се с хемоглобина и образуват
метхемоглобин, както и взаимодействат с аминосъединения и образуват
нитрозамини, които са канцерогенни.
5. Други вредни примеси:
– антибиотици – предизвикват алергични реакции и дисбактериози;
– полициклични ароматни въглеводороди – канцерогени – от нефт и
нефтопродукти;
– радиационно замърсяване на продуктите от въздуха или натрупани в организмите,
обитаващи моретата и океаните.
131

54. Хранителни добавки

Това са хранителни продукти, целта на които е да допълват нормалната диета и

които осигуряват концентрирани източници на нутриенти (витамини и минерали) или
други субстанции, продавани в дозирана форма, предназначени да бъдат приемани в
измерими малки количества.
Съществуват две основни групи – суплементи и адитиви.

1.Хранителни добавки – суплементи – табтлетки, капсули, прахове или

разтвори, които са концентрирани източници на хранителни вещества. Имат роля за
предотвратяване на дефицита на естествените вещества – особено при вегетарианци и
бременни жени.
През 2002 г. Европейският съюз приема Директива за хранителните добавки –
публикуван е списък с витамини и минерали, които могат да бъдат използвани като
суплементи, химичните им форми, оптимално разрешените дози. На етикетите трябва да
се отбелязва, че те не предпазват, лекуват или възстановяват от болести и не могат да
заменят пълноценното и балансирано хранене.
2. Технологични добавки - адитиви – субстанции, добавени към храните по
технологични съображения, които могат да подобрят органолептичните им свойства
или да удължат тяхната трайност. Използването им се контролира от Европейският
научен комитет за храни в Европа.
Цели:
1. да се запазят храните пресни преди консумация;
2. подобряване на органолептичните им св-ва;
3. стабилност на продукта;
4. улесняване на производството;
5. икономически предимства.
Използват се в количества, които не надвишават определените максимални нива.
Видове:
А) оцветители: Е-100-180
- естествени – рибофлавин (жълт) – производство на сирена, хлорофил – при
консервиране на мазнини, въглерод и др.
- синтетични оцветители – тартразин – в безалкохолни, амарант (червен), и др.
Б) ароматизанти – етерични масла, ванилин и др.
В) подсладители – заместители на захарта:
- аспартам – 200 пъти по-сладък от захарта. Не оказва влияние върху енергийната
стойност на храната;
- захарин – 300-350 пъти по-сладък от захарозата. При топлинно въздействие придава
горчив вкус на храната. Безопасен в малки количества.
Г) киселини и основи – оцетна, лимонена, млечна и др киселини, а от основите –
натриев и амониев бикарбонат;
Д) обогатители – минерални вещества, ПНМК, лецитин;
Е) ензимни препарати – ензимни препарати от Aspergillus (предизвикват втасване на
хляба);
Ж) консерванти Е-200-290– сол, оцет, алкохол, сорбинова киселина, млечна киселина и
др.
132

З) антиоксиданти Е-300-322– вит. C, A и др.

И) емулгатори, стабилизатори, уплътнители и желиращи агенти Е-400-495.
133

55. Хранителни немикробни заболявания с продукти от растителен и

животински произход – гъби, риби и др.
1. Отравяния с продукти, токсични по природа (естествени токсиканти):
● От растителен произход
- отравяния с гъби – в България има 200 вида гъби, 20 от тях са
отровни. Такива са: фалоидни гъби – напр. Amanita phaloides –
съдържа аманити, фалоиди и хелвелова киселина. С хепатотропно и
невротропно действие; мускаринови гъби – съдържат мускарин и
мускаридин, които влияят на нервната система; резиноидни гъби –
дяволска гъба, лъжлива печурка – съдържат резиноидни вещества
(предизвикват коремни болки, повръщане и диария).
- отравяния с отровни растения – дива лоза, бъз, беладона и др.
Характеризират се с кратък инкубационен период и протичат като
остър гастроентерит или обща интоксикация;
- плевелни токсикози – от плевели, попаднали в зърнени храни
(съдържат алкалоиди, сапонини, гликозиди);
● От животински произход – основно от риби, съдържащи токсични
вещества.
2. Отравяния с продукти, токсични при определени условия:
● От растителен произход
- отравяне с прорастнали картофи – соланинът има хемолитично
действие. Омекнали, позеленели или прорастнали картофи са с високо
съдържание на соланин - предизвиква гадене, повръщане и диария;
- Отравяне с горчиви кайсии и бадеми – амигдалинът в тях при
хидролиза отделя циановодород, който води до главоболие,
световъртеж, гадене, загуба на съзнание.
● От животински произход:
- Риби – биотоксини се съдържат в хайвера на мряна, сом. При паламуда
мускулният хистидин образува хистаминоподобни вещества, които
предизвикват интоксикация. Вредни са и тежките метали, радиоактивни
и др. замърсители на водите;
- Миди – токсини от планктона, с който се хранят мидите имат
невротоксично действие;
- Пчелен мед – когато пчелите събират нектар от отровни растения.
Заболяването протича остро, като симптоматиката зависи от вида на
токсичните вещества.
134

55. Хранителни немикробни заболявания от растителен и животински произход – гъби, риби и

др.

1) Продукти токсични по природа

● Гъби
o Фалоидни – зелена (двойник на печурката) и бяла мухоморка
▪ аманитиди, фалоидин, хелвелова киселинана
▪ хепатотоксични, невротоксични
o Мускаринови - червена мухоморка
▪ мускарин и мускаридин
▪ ЦНС
o Резиноидни - дяволка гъба, лъжлива печурка и дипленка
▪ най-чести, по-малко опасни
▪ коремни болки, повръщане, диария
● Отровни растения (дива лоза, бъз, беладона)
▪ кратък инкубационен период
▪ преобладаваща картина на остър гастроентерит или обща интоксикация
● Плевелни токсикози - в семена - алкалоиди, сапонини, гликозиди
● Животински – някои риби

2) Продукти токсични при определени условия

● Прораснали картофи ( при дълго и неправилно съхранение нараства количеството

соланин ) на вид са омекнали, позеленели, прораснали
o соланин - гликоалкалоид с хемолитично действие
o гадене, повръщане, диария
● Кайсиеви и бадемови ядки
o амигдалин - гликозид, който при хидролиза отделя циановодород ( имат горчив
вкус)
o главоболие, световъртеж, гадене, до цианоза и загуба на съснание

● Риби – образуват биотоксини при определени условия

o биотоксини, по време на хвърляне на хайвер – мряна и сом
o паламуд, храненещ се с токсичен планктон - отравяне, подобно на хистаминова
интоксикация
o замърсяване на водоемите с тежки метали, радиоактивни и труги токсични
вещества
● Миди – през летните месеци; миди, хранещи се с планктон с невротоксично действие
(да не се събират миди, ако е червена водата)
● Пчелен мед - от отровни растения
135

56. Заболявания, в следствие свръхчувствителност към храните (хранителни алергии)

Рекция на непоносимост към някоя храна, в която се включва имунната система

(грешен имунен отговор). Непоносимостта към храните включва:
алергични реакции – антиген-антитяло реакция
неалергични (псевдоалергични) реакции- храни отделящи хистамин, метаболити на
арахидоновата киселина, биологичноактивни вещества
ензимни дефекти (лактатна непоносимост)
Над 20% от хората имат хранителна алергия. Обикновенно се проявят още в детство.

Диагноза: КК+ Кожно-алергичен тест (не тежки)+ серумен Ig E

Лечение: изключване на храните от диетата
Симптоматично при алергия: антихистаминови, бронходилататори
При прогресираща симптоматика и неповлияване от антихистамини: кортикостероиди

Класификации

oЕтиологична: мляко, месо, риба...

oПатогенетични механизъм
▪ Ig E медиирана - анафилактични, уртикария, астма, колики, диария
▪ Цитотоксични - Ig G/Ig M - серумна болест,васкулит
▪ Имунокомплекси – Ig A- глутенова ентеропатия
▪ Клетъчно медиирани - хематогенна контактна екзема
▪ Псевдоалергични (идиосинкразия) - медиаторно освобождаване
(уртикария,Квинке), ензимни дефицити (диария, маладсорбция)
▪ Токсични реакции от химични и биологични замърсители
● КК: общи (анафилактичен шок); кожни; ГИТ; дихателна
● Антигени
o Пълни (истински) - белтъци
o Непълни - липиди, въглехидрати, химични контаминанти.

Най-чести хранителни алергии:

● Краве мляко - най-честа - 90% от случайте до 5г.Като алергени действат
лактоалбумин, бета лактоглобулин (45%), казеин (30%),серумен албумин,
имуноглобулини (М и G)
● Яйца - деца 6м-3г. По-сенсибилизиращ е белъка.
● Риба - термолабилни алергени
● Зърнени - глутенова ентеропатия – ензимен дефицит
● Зеленчуци и плодове - първична и по-често кръстосана с полени – ябълки,
костилкови, ядки
● Ядки- анафилаксия; фъстъци, синапено семе
● Хранителни добавки: оцветители ,бензоати, сулфиди, хистамин (синьо сирене),
консерванти
● ГМО - не се наблюдават
● Атмосферни замърсители антибиотици, микроорганизми в храните
● Алергенността на някои храни се повишава при консервиране и продължително
съхранение
136

57. Взаимодействие между храни и лекарства

Ефекти:
● Инхибиране на лечебен ефект
● Засилване на страничните токсични ефекти

Механизми на взаимодействието:
● Влияние върху всмукването (приемане заедно с храна или на гладно, състав на
храната. Най-силно влияние имат мазнините и белтъците в храната. )
o на гладно: гликозиди, сулфонамиди, транквилизатори, някои антибиотици
(ампицилин, ловастатин, пенилциаламин) се усвояват по-добре
o с храна: гризаофулвин, диабетни препарати
o Са в мляко и млечни продукти - намарява усвояването на тетрациклини,
левотироксин при едновременен прием (хелатни комплекси)
o белтъчна свръхприем - гнилостни процеси - намаляват абсорбцията на
гликозиди
o мазнини - намаляват усвояване на диуретици и сулфонамиди
o полизахаридите ускоряват пасажа и намаляват абсорбцията
o Орлистат (ксеникал) индуцира мастна малабсорбция и може да доведе до
дефицит на мастноразтворими витамини
● Антагонизъм между храни и лекараства има при:
o хипотензивни и Na
o Варфарин и Вит К, някои билкови екстракти (папая, зелен чай, вит. Е и др)
o лекарства при хепатит – намаляват всмукването на хранителни вещества:
неомицин – мазнини, витамини, минерали; пенициламин – вит. В6, загуба на Zn
и Cu с урината
● Агонизъм има при:
o Хипотензивни и К
o диуретици и К
o алкохол с успокояващи, сънотворни, противоболкови; с аспирин потенцира
вредното деиствие на стомашната лигавица (кръвоизливи)
o грейпфрут - инхибира CYP3a4 в чревната стена и черния дроб, като повишава
абсорбцията и понижава инактивацията в черния дроб на много лекарства (1
плод е достатъчен, ефектът може да продължи до 7 дни) - диазепам, нифедипин,
кофеин, циклоспорин, ловастатин, кордарон; антикоагуланти -> риск от
кръвотечение

● промени в pH на организма (зависи от състава на храната) – влияе на активността на

лекарствата
o подкисляващи (месо, риба, яйца) – засилва действието на салиуретици; потиска
сулфонамиди и антидиабетни
● Промени посредством промени в pH в стомаха, пасажа, секрецията на течности и
ензими в ГИТ, жлъчна екскреция, порталния кръвоток от някои храни
● Групова алергия към храни и лекарства
137

● Флавоноиди, АК, витамини и минерали

o Циклоспорини + К, Mg - хиперкалиемия и хипомагнезиемия
o Тиазидни диуретици + Na, Cl, K, Mg, Ca
o ACE инхибитори +K - хиперкалиемия, аритмии
o Аспирин + вит С - намален ренален киселинен клиърънс
o остеопороза от: ГКС, Al, антиконвулсанти, Li, хепарин, тетрациклин,
циклоспорини

● Добавки
o Cr - намалява нуждите от инсулин
o Ехинацея (+ стероиди, анестетици) -хепатотоксичност
o Чесън (антидиабетни, антикоагуланти) - хипогликемия и хипертония
o Зален чай (варфарин)- намалява антикоагулантния ефект
o Гинко (+ тиазиден), йохимбин ( с антидепресанти) - хипертония
o Hypericum perforaum (+ МАО, дигогсин,теофилин,варфарин) - конвулсии,
кървене
o Valeriana (барбитурати, алкохол)- сънливост
o Вит Е(+варфарин) -кървене
o рибни мазнини (+аспирин) - потиска се тромбоцитната агрегация
138

58. Болести от недогранване. Малнутриция и хранителни поведенчески

разтройства
Парологични състояния, дължащи се на системни отклонения от здравословното хранене:
1. Недохранване,
2. Частично недохранване,
3. Прехранване,
4. Дисбалансирано хранене,
а според авторите на учебника се включва и 5. Заболявания, причинени от неправилен режим
на хранене.
Болести от недохранване: Характеризират се с общ белтъчно-енергиен
недоимък, алиментарна дистрофия и маразъм.

А. Малнутриции
Дължи се на нарушения в клетъчния баланс между доставка и изисквания към
нутриенти и енергия. Нарушения в структурата на организма, неговите органи и
системи и нарушения в техните функции.
Като причини се разглеждат освен хранителният дефицит, също и
възпалението, като фактор свързан с катаболизма. Получава се порочен кръг
малнутриция -> възпаление -> малнутриция.
❖ Първична малнутриция: деца в развиващите се страни
o Квашиокър: неадекватен белтъчен прием при добър/задоволителен енергиен прием;
при консумация предимно на храни богати на въглехидрати (хляб, макарони, ориз
картофи)
Клинична проява: генарализирани отоци (хипоалбуминемия), нормално, дори
наднормено тегло, поради нарушен телесен състав със задръжка на течности в
интерстициалното пространство
o Маразъм: нисък прием едновременно на белтъци и на енергия.
Клинична проява: изоставане в растежа, теглото е редуцирано
И при двете се наблюдава освен изоставане във физическите показатели и нарушения
на менталните функции.
❖ Вторична малнутриция: в следствие на други заболявания: хранителни поведенчески
разтроиства, онкологични, заболявания на ГИТ, стресови състояния като травма,
изгаряния, операции.
3 степени: лека, средна и тежка. Оценяват се според антропометрични измервания,
биохомични показатели, анамнеза за редукция в теглото за последните 3-6 месеца.

Б. Хранителни поведенчески разтроиства:

Психически заболявания; най-често жени с начало преди 30тата година.
Рискови групи са атлети, подрастващи, инсулин зависими диабетици, модели.
139

Рискови фактори са фамилна анамнеза за подобни разтроиства, предистория за

затлъстяване, наличие психо-емиционален стрес, предистория за неадекватни диети за
отслабване.

Анорексия невроза - тегло 15% или повече под норма, BMI<17,5 и аменорея

● ригидно поведение
● ексцесивно спортуване (при анорексия атлетика)
● суха кожа
● цианоза
● аритмия, брадикардия
● хипотермия
● запек
● хипоталамични дисфункции
● остеопения, остеопороза
● структурни мозъчни дисфункции
● чернодробна дисфункция
● лабораторно: електролитни нарушения, левкопения, тромбоцитопения, ниска серумна
глюкоза, нарушен липиден статус при чернодробни условнения
● Без лечение - 18-20% смъртност - най-често от сърдечни и бъбречни усложнения.

● Лечение - назогастрална сонда, парентерално хранене.

● Често пациентите развиват и булимия невроза, наличие на други прихически

разтроиства.
● Усложнения: сърдечни и бъбречни, като най-честа причина за смърт.

Булимия невроза - епизоди на ексцесично хранене за кратък период от време, най-често с

използване на компенсаторно поведение: самопредизвикано повръщане, понякога и вземане на
лаксативи и диуретици

● Нормално или наднормено тегло

● импулсивни, нестабилни личности
● Условнения: ГЕРБ, възпалено гърло, езофагит, руптура на езофага
● Други успожнения както при анорексия – по-рядко

Неспецифиично хранително разтройство - епизоди на свръхприем на храна без

използване на компесаторно поведение (повръщане, лаксативи и диуретици).

● Субклинична форма на анорексия или булимия

● съчетано с друго соматично заболяване ??
140

Епизодично ексцесивно хранене - наличие на 3 или повече критерии от изброените:

много бързо хранене; прием на много храна до дискомфорт; хранене, когато няма чувство
за глад; депресия или чувство на вина след хранене; наличие на дистрес, т.е. липса на
контрол на дхраненето. Без компесаторно поведение.

● Свръхтегло или затлъстяване

● Водещи до друго соматично заболяване
141

59. Заболявания от частично недохранване. Хранителни анемии

Частично недохранване : дефицит на някой или някои есенциален нутриент на фона на

оптимално хранене

● Дефицит на белтъци: понижени защитини механизми, пр: заболяването квашиоркър

(виж. Тема 58;
- белтъчен дефицит главно от животински произход - хранителни анемии, често е съчетан с
недостиг на Fe, фолиева киселина и vit. B12;
- вероятна пичина за възникване на хроничен панкреатит
- дефицит на холин и метионин – чернодробна стеатоза, която може да еволюиро да цироза
● Дефицит на мазнини: дефицит на ПНМК и фосфолипиди – атероклероза
● Въглехидрати: компенсаторно повишен белтъчен катаболизъм
● Дефицит на витамини(хиповитаминози) Дължи се на общо недохранване и
еднообразно хранене или на прекомерна употреба на консерванти, рафинирани или
кулинарно обработени храни.
● Дефицит на биоелементи:
Йод: ендемична гуша
-
Флуор: кариес
-
Калций: рахит
-
Характерен за съвременния тип хранене е дефицитът на K, Mg, Fe
-
Хранителни анемии: 2 млд души по света страдат от някаква анемия - жени, бременни,
кърмачки, деца 1-2г., в пред- и училищна възраст, стари хора.
Причини за хранителни анемии:
❖ Железен дефицит:

1. Повишени нужди от Желязо:

- варират според възраст, пол, физиологичен статус (10-15 мг/ден).
- Бременни – най-рискова група, особено бременни под 18г., многоплодна бременност,
жени с интервал под 2г. между две последователни бременности; препоръчва се
прием на суплементи
- Жени – кръвозагуби при менструация
- Ранно детство (0-2г, особено недоносени!) – много бързю растеж, ниско съд Fe в
кърмата, депата се изчерпват към 4-6м.; препоръчва се фортифиране на всички
захранващи храни за кърмачета
- Юноши – бърз растеж, поява на менструация
2. Недостатъчен прием на Желязо или ниска усвояемост с храната:
- диета
Усвояване на Fe:
● хемово желязо (животински продукти!) – усвоява се около 25%
● нехемово желязо (растителни) – ниска усвояемост под 8%; всмукването му се потиска
от фитати в зърнени храни, бобови и ядки и от оксалатите в спанак, патлаждан, сини
сливи. Добри растителни източници на Fe са спанак, коприва, лапад, боб и леща, грах,
пълнозърнест хляб, зелен лук, чесън, повечето ядки.
142

Вит С – подобрява всмукването на нехемовото желязо, т.е. оптимизира вноса на Fe от

●
растителни продукти
● Ca – потиска усвояването и на 2те форми
● Fe в яйца – свързано с белтък – трудно се усвоява
- абсорбцията на Fe се повлиява от железния статус (ниво серумен феритин). При
дефицит на Fe се подобрява усвояването му.
3. Инфекции и паразитози
- Малария (хемолиза, потисната хемопоеза, вторичен фолатен дефицит)
- ХИВ (хронични инфекции, хранителен дефицит, анти-еритроцитни антитела, лекарства),
- хелминтози (постоянни ГИТ кръвотечения)
- Ancyclostoma duodenale
- Шистозомиаза
- Аскариози и Трихуриазна инфекция (стомашни и чревни улцерации -кръвотечения)
4. Хронични заболявания - язва, Крон и ХУК, хемороиди, злокачествени заб. на ГИТ

❖ Дефицит на други нутриенти (най- често допринасят за развитието или

обострят вече възникнали хранителни анемии)
o вит А - трансферинови рецептори - нарушена мобилизация Fe от депата. Анемия възниква при
комбинация дефицит вит А + Fe

o вит В2/рибофлавин – нарушен (абсорбция и мобилизация на интрацелуларно Fe)

метаболизъм и HGB синтез. Обостря съществуващ Fe дефицит.

o вит В12 (вегетарианци, стари хора с атрофичен гастрит, Helicobacter pylori инфекция)
мегалобластна анемия

пернициозна анемия - автоимунно - дефицит на вътрешния фактор

o фолиева киселина (особено в развиващите се страни) – макроцитна мегалобластна анемия;

може да е вторична при паразитози и бактериален свръхрастеж

o вит С
143

60.Хранене и имунитет
Основни функции на имунната система са да разпознава антигените, да продуцицира
имуноглобулини (комплексни белтъци), както и различни клетки – лимфоцити,
плазматични клетки, макрофаги и др.
Храненето има значение за подтискане или стимулиране на имунната защита.
При белтъчно-енергиен дефицит (особено на пълноценен животински белтък),
намалява броя главно на Т-лимфоцитите. Протеиновата малнутриция потиска както
деленето на клетките, така и синтеза на антитела. Намалява активността на антиген-
презентиращите клетки, намалява и стимулацията на В-клетките. Повишават се
инфекциите, засягат се всичките органи и системи. Тимусът и слезката могат да
атрофират, лимфоидната тъкан е слабо развита. Особено важно значение има
глутаминовия дефицит. Глутаминът е:
1. енергиен източник за бързо пролифериращите клетки (доставя АТФ почти
колкото глюкозата, има значение за чревната мукоза) – при дефицит се
увеличава пропускливостта на чревната бариера;
2. азотен донор в пуриновия, пиримидиновия и протеиновия синтез, прекурсор в
синтеза на ДНК, РНК, за деленето на клетките. Ето защо е важен субстрат за
имунната система.
При висок прием на мазнини и енергия се разстройват функциите главно на Т-
лимфоцитите.
Дефицитът на есенциални мастни киселини: ПНМК, чийто основен източник за
растителните мазнини и рибата имат значение за образуване на простагландини и
левкотриени , които участват във възпалителния отговор: n-6 ПНМК (в слънчогледово и
царевично олио), подкрепят имунния отговор, докато n-3 ПНМК (в рибата),
подтискат хроничните възпалителни реакции и имунитета.
При хора със затлъстяване също се редуцира отговора на Т- и B-лимфоцитите. Те по-
често развиват сърдечно-съдови и ракови заболявания. При бързо отслабване и гладуване
намаляват неутрофилите, моноцитите и килърните клетки.
При прием на големи количества захар се образуват гликирани белтъци, които
могат да предизвикат автоимунни заболявания.
Микронутриенти:
1. селен – синергист с вит. Е. Протектира мембраните от оксиданти. Дефицитът
подтиска лимфоцитния отговор и фагоцитната активност. Свръхприемът не
повлиява имунните функции;
2. мед – кофактор за ензими. При дефицит се наблюдава нарушаване на
неутрофилната фагоцитоза;
3. цинк – дефицитът води до намаляване на клетъчно-медиирания имунен
отговор, атрофия на тимуса и лимфопения;
4. вит. А – има значение за повишаване на адхезията на моноцити и макрофаги;
5. вит. Е – главен мастноразтворим антиоксидант в тялото;
6. фолиева киселина, биотин, пантотенова киселина, B6, B12 - имат значение за
хуморалния и клетъчно-медииран имунен отговор.
Храни, повишаващи имунитета:
Месо, риба, яйца, мляко и млечни продукти – източници на пълноценен белтък.
Месо, риба, яйца – вит. B6, Zn, Fe.
144

Мляко и млечни продукти – вит. А.

Пълнозърнести изделия - B6, Zn, Fe.
Зеленчуци и плодове – вит С.
Чесън, лук – сулфиди – засилват имунната система.
Кисело мляко – спада към пробиотиците – стимулира имунната защитна бариера на
червата.
Чай – съдържа флавоноиди – антиоксиданти.
Пълноценното балансирано хранене повишава имунната защита и предпазва от
заболявания.
145

61. Забoлявания от прехранване и неправилен режим на хранене

Заболявания от прехранване

Тези заболявания са причинени от общо прехранване или свръхприем на

някои макро- или микронутриенти.
I. от макронутриенти:
● прехранване с белтъци – подагра – резултат от свръхприем на
богата на пурини белтъчна храна, хронична злоупотреба с
алкохол и хипокинезията;
● прехранване с мазнини – води до общо затлъстяване,
претоварване с кетонни тела, ацидоза. Мастната тъкан кумулира
отрови и забавя елиминирането им;
● прехранване с въглехидрати – захарен диабет – директен стрес
върху системата ,продуцираща инсулин или в резултат на
предизвиканото затлъстяване.
II. Заболявания от повишен внос на витамини (хипервитаминози) и
излишък на някои биоелементи:
Главно мастноразтворимите витамини:
- А - гадене, повръщане, болки в корема, мускулни болки
- Д - хиперкалциямия с вторично вкалцяване на меките тъкани
- К - тромбози, хеморагична анемия
- натрий - задържане на течности, хипертония

Болести от неправилен режим на хранене

Тези заболявания са свързани с неритмично подаване или утилизиране на

приетата храна. Нередовното хранене води до по-изразено складиране на
вещества като резерв. Обилната храна, получена в един или два приема е
причина за по-лошо усвояване на белтъците. Добре се усвояват мазнините
и въглехидратите, които организмът не успява да метаболизира и заделя като
резервна мазнина. Особено обилната вечерна храна, богата на мазнини води
до интензивни процеси на отлагане на холестерол върху съдовата стена.
Прехранването вечер води до по-изразено наддаване на тегло, отколкото
обилната закуска тъй като се разстройва метаболизма. Увеличава се и рискът
от литиази на бъбреците и жлъчката.
146

62. Хранене и затлъстяване. Хранене и диабет

I. Хранене и затлъстяване
Затлъстяването е хронично състояние, дължащо се на много фактори –
околна среда, генетични, метаболитни, физиологични, поведенчески и др. То
бива:
1. хиперпластично – увеличаване на броя на мастните клетки в детска
възраст и хипертрофично – уголемяване на мастните клетки в зряла възраст;
2. абдоминално (андроидно) и гиноидно. Абдоминалното затлъстяване
се свързва с по-висок здравен риск.
Затлъстяването се дължи на небалансирано хранене – излишък от
въглехидрати с увеличаване на липогенезата и намаляване на липолизата,
дефицит на белтъци, както и намалена физическа активност. Роля имат и
генетичните фактори – при затлъстели хора се регистрира мутация на
рецепторите на лептина, който има централна роля в енергийния баланс
(подтискащ ефект върху апетита).
Теглото е нормално ако ИТМ е 18.5-24.9; наднормено – 25-29.9; а при
затлъстяване е над 30. При оценка на здравния риск ИТМ се интерпретира
заедно със съпътстващите рискови фактори – фамилна анамнеза, възраст
над 45 години за мъже и след менопауза при жени, тютюнопушене, ниска
двигателна активност, хипертония, диабет, дислипопротеинемия и др.
От значение е и обиколката на талията – до 94 см за мъже и 80 см за жени.
Рискът е повишен ако при мъже е над 102см, а при жени над 88 см.
Протективни фактори спрямо свръхтегло и затлъстяване:
1. редуциращи диети за намаляване и поддържане на телесното тегло –
не трябва да излиза извън границите на 800-1500 kcal/ден.
2. редуциран прием на мазнини – те са богати източници на енергия, но
имат слабо изразен потискащ ефект върху апетита;
3. прием на храни с нисък гликемичен индекс – нискомастни диети, на
базата на храни с нисък гликемичен индекс: зеленчуци, плодове, бобови
храни, кисело мляко предизвикват засищане, поддържат инсулиновата
сензитивност и водят до висока загуба на тегло;
4. прием на белтък – утилизират се предимно за пластични нужди и
водят до най-силен ефект на засищане;
5. повишен прием на растителни фибри – ниска енергийна стойност,
увеличават чувството за засищане, редуцират абсорбцията на мазнините в
чревния тракт;
6. регулярна физическа активност с умерен интензитет – протективен
фактор срещу покачването на теглото.
Принципи за профилактика на затлъстяването:
147

1. енергийният прием да съответства на енергоразхода;

2. 3 основни приема с 2 междинни закуски;
3. вечеря – не по-малко от два часа преди лягане за сън;
4. консумиране на повече плодове и зеленчуци и пълнозърнести
храни;
5. намаляване на пикантните подправки и сол;
6. поне 1.5 литра течности дневно;
7. намаляване на мазнините и алкохола;
8. намаляване на сладкарските, тестените изделия и тлъсти меса;
9. ежедневно да се ходи пеша поне 1 час и да се прилагат леки
физически упражнения.

II. Хранене и диабет

Захарният диабет е метаболитно заболяване, което се характеризира с
хронична хипергликемия, в резултат на нарушения в инсулиновата секреция
или действие, или и на двете.
Диагноза - при наличие на клинични признаци (полиурия, полидипсия,
загуба на тегло) и регистрирани стойности на плазмена глюкоза ≥11.1
mmol/l при изследване без оглед времето на последното хранене.
„Преддиабет”:
● НГГ – нарушена гликемия на гладно – плазмена глюкоза 6.1-6.9
mmol/l.
● НГТ- нарушен глюкозен толеранс – при плазмена глюкоза на втория
час по време на оралния глюкозо-толерантен тест между 8.7-11
mmol/l.
Диабетици със захарен диабет тип 1 са 9.6%, а тип 2 – 90.4%.
Рискови фактори за диабет тип 2 са:
● Възраст на 45 години;
● ИТМ≥25;
● Фамилна анамнеза;
● Ниска физическа активност;
● Нарушена гликемия на гладно;
● Хипертония, гестационен диабет;
● HDL ≤0.9 mmol/l или триглицериди ≥1.7 mmol/l и др.
В ранните стадии на диабет тип 2 се наблюдава хиперинсулинемия и
инсулинова резистентност, но с прогресиране инсулинът спада. Инсулиновата
резистентност и хиперинсулинемията заедно с хипертония,
хипертриглицеридемия, понижени нива на HDL холестерол и повишен
кардиоваскуларен риск са в основата на метаболитния синдром.
148

Най-честите усложнения, до които води диабетът са микро- и

макроангиопатия.
Намаляването на теглото чрез диети и регулярна физическа активност води
до редуциране на риска от диабет.
Препоръки за превенция и редукция на риска от усложнения при
диабет тип 2:
1. да се поддържа нормален ИТМ.
2. правилно разпределение на храната с междинни закуски – за по-
добър гликемичен контрол;
3. 50-55% въглехидрати и повече разтворими фибри;
4. ограничаване на простите захари;
5. наситени мастни киселини - под 10% от енергийния прием;
6. белтъци под 15%;
7. консумация на храни с нисък гликемичен индекс. За практическа
цел се използват „хлебни единици” (1 хлебна единица=12 гр.
въглехидрати).
149

63. Хранене и сърдечно-съдови заболявания

В основата на сърдечно-съдовите заболявания е развитието на атеросклеротични плаки.

Основните обратими рискови фактори за тези болести са следните:
● Тютюнопушене;
● Липидни нарушения;
● Затлъстяване – особено висцерално;
● Хипертония;
● Физическа неактивност;
● Диабет;
● Повишени нива на хомоцистеин;
● Стрес.

Фактори на риска, свързани с храненето:

1. Наситени мастни киселини – повишават LDL холестерола. С най-висок
атерогенен потенциал са миристинова к-на (във високомастни млечни продукти), и
палмитинова к-на (меса и колбаси);
2. Транс-мастни киселини – при производство на маргарини с частично
хидрогениране – необходимо е да се ограничат до 1% от общата енергийна стойност
на храната;
3. Екзогенен холестерол – от краве масло, сметана, месо, яйца. Яйчният жълтък е
богат на холестерол, но съдържа и фосфолипида лецитин, който елиминира холестерола
при метаболитните процеси;
4. Свръхтегло и затлъстяване – генетичната предиспозиция, повишен прием на
мазнини и въглехидрати, ниска двигателна активност са причина за покачване на
систолното и диастолното налягане;
5. Повишен прием на готварска сол – поради асоциацията м/у приема на Na и
хипертонията, СЗО препоръчва ограничаване на приема на готварска сол до 3 гр на ден;
6. Повишени нива на хомоцистеин в кръвта – поради дефицит на фолиева
киселина, вит. B6 и B12 , се нарушава метаболизма на метионин, увеличава се
хомоцистеина, което води до стимулиране на атеросклерозата;

Протективни фактори, свързани с храненето:

1. Риба и рибни масла – източници на n-3 полиненаситени мастни киселини –
ейкозопентаенова и докозахексаенова киселина – инхибират атеросклерозата,
имат хиполипемичен ефект върху триглицеридите и VLDL, а също и
противовъзпалително действие;
2. линолева киселина – в слънчогледово, царевично и соево масло – има
хипохолестеролемичен ефект;
3. зеленчуци и плодове – съдържат есенциални нутриенти, влакнини, антиоксиданти
и намаляват риска от инфаркт и инсулт; минимум 400-500 грама на ден;
4. калий – има хипотензивен ефект – от плодове и зеленчуци;
5. алфа-линоленова (ядкови плодове и орехи)и олеинова киселина (маслини и
зехтин) – протективен фактор за ИБС;
6. влакнини (хранителни фибри) – пектини, целулоза, хемицелулоза, лигнини –
хипохолестеролемичен ефект – необходими са над 25 грама на ден;
150

7. антиоксиданти – вит. Е, С, каротеноиди, флавоноиди. Установена е редукция на

риска при прием на ликопен – каротеноид, който се съдържа в домати, розов
грейпфрут и диня.
8. нисък до умерен прием на алкохол – кардиопротективен ефект. Ексцесивната
консумация на алкохол води до повишаване на риска за високо кръвно налягане и
инсулт. Умерен прием е по едно питие на ден за жени и две за мъже. Едно питие
съдържа 15 мл абсолютен алкохол – 330 мл бира, 150 мл вино или концентрат – 40
мл.

Препоръки за намаляване на риска от ССЗ:

● висока консумация на плодове и зеленчуци (минимум 400 гр на ден);
● пълнозърнест хляб и бобови храни;
● увеличаване на консумацията на ядки;
● растителни масла и особено зехтин;
● риба – поне веднъж седмично;
● намаляване на солта;
● ограничаване на храните, богати на холестерол;
● поддържане на нормално телесно тегло.
151

64. Хранене и ракови заболявания

Раковите заболявания са вторите по разпространение заболявания след сърдечно-съдовите
– в България са причина за 13-15% от общата смъртност. Ракът е мултифакторно
заболяване, което се определя от взаимодействието на генетични фактори и фактори на
околната среда. Освен тютюнопученето, радиацията, инфекции и др. от значение за
развитието на рак е и храненето. Доказана е ролята на свободните радикали . В
развиващите се страни най-чести са ракът на черния дроб и стомаха, а в развитите – при
мъжете – ракът на белия дроб, колоректалния рак и ракът на простатата, а при жени – на
гърдата, колоректалния рак и ракът на белия дроб.

Хранителни канцерогени
Хранителните продукти могат да станат източници на канцерогени при следните случаи:
● Печене на директен огън (грил) – от месо, риба и въглехидратни храни –
предизвикват рак на стомаха;
● При прибавяне на нитрити с цел консервиране – образуват се
нитрозосъединения – предизвикват рак на стомаха;
● При лошо съхранение на фъстъци и зърнени храни - развиват се гъбички,
отделящи токсини (водят до рак на черния дроб).

Роля на енергийната стойност на храната и физическата активност

Високата енергийна стойност на храната повишава риска от рак на панкреаса. При жени
след менопауза, високият ИТМ води до нарастване на риска от рак на гърдата, вероятно
поради нарастване на серумните нива на естрадиол. Високата физическа активност
намалява риска от рак на дебелото черво, белия дроб и гърдата, поради намаляване на
транзиторното време – времето на преминаване на канцерогенните вещества през
организма.

Влияние на въглехидратите
Рафинираната захар увеличава риска от рак на гърдата и дебелото черво, докато
повишения прием на влакнини със зеленчуците и плодовете се счита за протективен
фактор, поради свързването на някои канцерогени в храната, ускоряване на пасажа в
чревния тракт, свързването на жлъчните киселини. Пробиотиците Lactobacillus и
Bifidobacterium имат значения за превенция. Нишестето също има протективен ефект.

Влияние на мазнините
Високия прием на мазнини увеличава риска от рак. Повишеното отделяне на жлъчни
киселини в колона и превръщането им в дезоксихолат играе роля на промотор на
канцерогенезата и клетъчната пролиферация – това е от значение за рака на дебелото черво
, докато при рака на гърдата – ефектът на мазнините се дължи на предизивикана от тях
промяна в профила на половите хормони. Прекалено големия прием на n-6 ПНМК
може да стимулира развитието на тумори, докато n-3 ПНМК в рибата имат
протективен ефект.

Влияние на белтъка
152

Високото белтъчно съдъжание в храната води до увеличена ферментация на

аминокиселини и образуване на амоняк в дебелото черво, което увеличава риска от
рак. Значение за развитие на колоректален рак има приемането на консервирани червени
меса от бозайници.

Влияние на алкохола
Директното въздействие върху нуклеиновите киселини и индиректното образуване на
свободни радикали заедно с подтискането на ензимите участващи в синтеза на нуклеинови
киселини, води до увеличаване на честотата на раковите заболявания. Установено е обаче,
че консумацията на червено вино, богато на флавоноиди води до намаляване на риска от
рак.

Влияние на витамините:
● Каротеноиди – имат антиоксидантни свойства и водят до образуване на вит.А,
необходим за нормалното развитие на епителните клетки.
● Вит. С, Е – също играят роля на антиоксиданти.
● Фолиева киселина – намалява риска от рак на правото и дебелото черво.

Минерални вещества:
● Натриев хлорид – дразнител на стомашната лигавица и увеличава риска от рак на
стомаха;
● Селен – от морските храни – антиоксидант;
● Някои биоактивни вещества в храните:
1. алицин – в чесън, лук – подтиска развитието на канцерогенни вируси;
2. терпеноиди – в цитрусовите плодове;
3. фитоестрогени – в соя, боб, леща;
4. флавоноиди и др фенолни съединения – в червено вино, боровинки, къпини,
касис. Имат потискащ ефект върху образуването на нитрозамини.
Полифенолите на зеления чай, ликопена от доматите също имат благоприятен
ефект.

Храни, намаляващи риска от ракови заболявания – заленчуци и плодове,

пълнозърнести храни, кафе и чай (но без да се прекалява), ядки, бобови храни.
Трябва да се избягва приемът на горещи храни и напитки.
153

65. Рискови фактори при работа. Класификация на съвременните

форми на труд
Професионални рискови фактори са такива фактори на организацията на труда
или условията на неговото изпълнение, които могат да предизвикат намаляване на
работоспособността или други отрицателни последствия за здравето на работещите.

I. Фактори на трудовия процес:

1. тежест – степента на включване в трудовия процес на опорно-двигателния
апарат и степента на енергийното натоварване на организма. Обикновено
физическото натоварване се определя по енергията, изразходвана при трудовата
дейност и по кислородната консумация. Голямо значение има и мускулната сила. От
значение за човешката сила са и редица фактори като възраст, ръст, телесложение, пол
(жените са 20-35% по-слаби от мъжете), сръчност на ръцете, тренировка, почивка,
фактори на околната среда.
Допустимата изразходвана енергия трябва да е 6250 кДж за смяна на здрав мъж и 4150
кДж за жена;
2. напрежение – натоварването на организма при упражняване на труд,
изискващ интензивна работа на мозъка при получаване и анализ на информация,
се определя като напрежение на труда. Степента на напрежението се определя
основно чрез промените във висшата нервна дейност и сензорните органи по време на
работа;
3. работна поза – има значение за работоспособността. Неблагоприятните пози
могат да доведат до различни увреждания на организма – плоскостъпие, изкривяване
на гръбначния стълб и др. най-честите пози са седяща и стояща. Принудителните пози
води до бърза умора;
4. работни движения – класифицират се в зависимост от частта на тялото, която
изпълнява движението – на ръцете, на краката, навеждане напред, назад, встрани,
завъртания около надлъжната ос на тялото, преместване на цялото тяло, като всяка
група се разделя на класове в зависимост от степента на сложност. Основните
параметри на движението са: мускулна сила, скорост, ритъм (редуване на елементи
на движението със съответните почивки между тях) и темп (броя на завършените
цикли на работните движения за единица време);
5. режим на труд и почивка – физиологичните режими на труд и почивка са
научно-обоснована система за реда и начина на ползване на периодите на почивка, с
цел осигуряване на висока и трайна работоспособност, високо качество на
извършваната работа и опазване на здравето и работоспособността на работещите.
Разработването физиологичните режими на труд и почивка включва:
● определяне на общото време за регламентирани почивки;
● място на почивките;
● брой на почивките;
● продължителност на почивките;
● ред за ползването им.
Кратките почивки са не повече от 10 минути, а обедните са от 45 до 60 минути. У нас се
спазват следните принципи:
1. поредността на смените се определя по часовниковата стрелка;
154

2. осигуряване на два почивни дни –поне единия е събота или неделя;

3. сутрешната смяна не може да започва преди 6 ч., а нощната – по-късно от 22
ч.;
4. продължителността на почивките между две смени е поне 12 часа;
5. не се допускат повече от 4-5 последователни нощни смени.
Почивките могат да бъдат:
● активни (двигателна дейност и упражнения) – при работещи с намалена
двигателна активност;
● полупасивни (разходки) – при средна степен на физическо натоварване;
● пасивни (четене, музика) – при хора, заети с тежък физически труд.

II. Ергономични фактори на работното място

Работното място е част от работното помещение, оборудвано и снабдено с
необходимите средства на труда , където човек осъществява трудовата си дейност и
прекарва по-голяма част от работното си време.

1. Работни зони:
Работното пространство е частта от пространството, където е работещия и която е
необходима за работните движения.
Работната зона е ограничена част от работното пространство, където се извършват
работните операции.
● Максимална работна зона – съвкупността от всички точки в пространството,
които могат да се достигнат от работната част на съответния крайник;
● Оптимална работна зона – част от максималната зона, в която продължително
време се извършват естествени работни движения с оптимален ефект.

2. Организационно-техническо обзавеждане (работна мебел, технически средства

и средства за възстановяване)
- характеристика на седящата работна поза, която трябва да се осигурява от
работната мебел: торсът, раменете и вратът да са в изправено, но свободно положение,
без гръбначния стълб да е силно извит, да може да се заемат различни пози и тежестта
на тялото да се предава на седалката чрез седалищните кости, а не чрез бедрата;
- основни размери на работната повърхност:
● височина (710-780 мм);
● ширина на работната повърхност (1000-1300 мм);
● дълбочина на работната повърхност (650-700 мм);
● височина на свободното пространство под масата за краката (600 мм);
● широчина на работното пространство под масата за краката (600 мм).

3. Съобразяване на организацията на работното място с антропометричните,

физиологияни и психологични особености на човека.

Антропометричните показатели, които се използват са:

● класически (ръст, дължина на крайниците и др.)
155

● функционално-динамични – характеризират човешкото тяло при заемане на

определени пози и пространството, което е необходимо за свободното извършване на
двигателната дейност;
● габаритни – за определяне на минималното работно пространство – най-
големите размери на човешкото тяло и неговите части в различни пози;
● перисоматични – разстоянието от тялото до ралични точки на работното
пространство.
4. Техническа обезопасеност на машини и съоръжения – важна е както
обезопасеността на машините и съоръженията, но и спазването на инструкциите за
безопасност на труда.

Класификация на съвременните форми на труд

Физиологична класификация на трудовата дейност:

1. физически труд със значителна мускулна активност – повишен енергоразход,
пренапрежение на опорно-двигателната система;
2. полумеханизиран и механизиран труд – намалява ролята на големите мускули и
се увеличава относителния дял на по-малките;
3. труд при полуавтоматизирано и автоматизирано производство – монотонност.
Ролята на човека е да управлява машини.
4. конвейерен труд – разчленяване на трудовия процес на операции; монотонност;
5. труд, свързан с дистанционно наблюдение и управление – човекът е в ролята на
оператор – повишена отговорност, напрежение и хипокинезия;
6. интелектуален труд – операторски, управленски, творчески труд, труд на
преподаватели и медицински работници, на учащи и студенти – отговорност,
напрежение, стресови ситуации.
156

66. Съвременни проблеми на хигиената на труда, ергономията, естетиката и културата на труда.

Профилактични задачи и функции на лекаря по опазване здравето на работещите

1. Хигиената на труда е раздял от профилактичната медицина, изучаващ условията на труд и

трудовата дейност на човека и тяхното влияние върху здравето и работоспособността му.
Хигиената на труда има за цел да създаде благоприятни условия за здравето и
работоспособността на работниците
Трудовата медицина е медицинска специалност, занимаваща се с

❖ Оценка на здравето на работещите и връзка между условията на труд и работните процеси

❖ Подпомагане управлениеро на здравето
❖ Подпомагане управлението на уменията и работоспособността на цялото работещо
население.
❖ Управление на индивидуални случаи в аспект на работоспособност и производителност
❖ Първична, вторична и третична профилактика на увреденото здраве
❖ Потенциално въздействие върху здравето на цялото население

2. Целите на професионалното здраве са:

✔ Поддържане и промоция на здравето и работотоспособността на работниците
✔ Подобряване на работническата среда и работата, за да допринасят повече за
безопасността и здравето на работниците
✔ Организация на работата и култура на труда в насока, подпомагащо здравето и
безопасността на работата
Физиология на труда е част от трудовата медицина, изучаваща измененията във функционалното
състояние на организма на човека под влияние на трудовата дейност и разработваща
физиологично обосновани средства.

3. Ергономията- приложната част на физиологията на труда. Ергономия- работа по

определени правила.
Взаимотношенията между човека и техниката са тясно свръзани и зависещи един от друг.
Единството на тази система се определя от това, че оръдията на труда възникват заедно с човека и
се развиват заедно с него.Новата техника може да окаже отрицателно влияние върху човека –
върху неговите сетивни органи и нервна система – затова човекът е лимитиращ фактор при
развитието на новата техника.

В ергономичната система много автори включително и трето звено – средата, а други и четвърто –
предметът на труда и пето звено – лица освен оператора, намиращи се в зоната на действие на
машината.

Ергономията е комплекнсна наука изучаваща функционалните възможности и особености на

човека и трудовия процес с цел създаване на такива условия, методи и организация, които след
157

оптимални услови от страна на човека, да направят човешкия труд високопроизводителен и да

осигурят безопасност и хигиена на труда за запазване на здравето и работоспособността на човека.

Целта на ергономиията е оптимизирането на условията на труд, след което се съгласуват и

приспособяват към физиологичните особености на човека чрез подходящи конструктивни и
функционални характеристики на машини и съоражения чрез съответна организация на работното
място и работната среда.

В системата човек- машина (СЧМ) човекът има главна, водеща и определяща роля. Машината е
усилвател и ускорител на човешките възможности. Средата е другия елемнт в ергономичната
система, която осигурява нормално професионално развитие, добро здраве и висока
работоспособност.
158

67. Ергономични изисквания към работното място и работната мебел- основни принципи.

Работното място е част от работното помещение, оборудвано и снабдено с необходимите

материално-технически средства на труда, където човек осъществява трудовата си дейност и
където прекарва по- голямата част от работното време. Работното пространство е часта от
пространството, в което се намира работещия и което е необходимо за работните движения.

Работна зона е ограничена част от работното пространство, където се извършват работните

операции. Различават се 2 работни зони – максимална и оптимална ( физиологична).

✔ Максималната работна зона ( зона на досегаемост) е съвкупност от всички точки в

пространството, които могат да се достигнат от работната част на съответния крайник.
✔ Оптимална работна зона- тази част от максималната работна зона, в която крайниците
могат продължително време да извършват естествени работни движения с максимален
ефект.
При организация на работното пространство трябвва да се има предвид:

✔ Работна поза ( седнал; прав; седнал- прав)

✔ Конфигурация и начин на разположение на панела на индикаторите и органите на
управление.
✔ Възможности за зрително възприятие на работното място
✔ Необходимост от използване на работната повърхност за писмена или друга работа.

1. Организационно- техническо обзавеждане (работна мбел, технически средства, средства

за възстановяване)
Към работната мебел се отнасят мебелите , изполвани за работни повърхност; маси, работни
бюра; седални устройства: работни столове, седалки; седла: таборетки, допълниителна мебел,
етажерки, стелажи: допълнителни плотове.

Характеристика на седящата работна поза, която трябва да се осигурява от работната мебел.

▪Торсът, раментеи вратът да бъдат в изправено, но свободно положение, без гръбначния

стълб да е силно свит.
▪ Седящият работник да може да заема различни правилни разботни пози; защото нито една
поза не може да бъде заемана продължително време
▪ Тежестта на тялото да се предава на седалката чрез седалищните кости, а не чрез бедрата
Обикновено работната повърхност се простира неподвижна, а седалното устройство се регулира
по височина.

Основни размери на работната повърйност

● Височина на работната повърхност

159

● Ширина на работната повърхност

● Дълбочина
● Височина на свободното пространсво под масата за краката
● Широчина на свободното просттранство под масата на краката
Седалката поема значителна част от тежестта, като по този начин се освобождава част от
скелетната мускулатура, от нейното напрежение, свързано с поддържане на позата. Затова
разпределението на напрежението върху опорната повърхност трябва да е такова, че да не
получат големи налягания в проксималната и срединна част на бедрата.

Седалните устрийства в зависимост от предназначенията си се различават по външен вид- форма

на седалка, облегалка, подлакътници. Височината на седалката не трябва да е над височината на
коляното или 380 -420 мм. Облегалките са със седловидна конфигурация като тялото се подпира в
областта на 3 поясен прешлен. Подлакътниците не се предвиждат тъй като ограничават
движението. При някои работници, при които няма непрекъснати повторения или серийни
движения подлакътниците могат да се използват за почивка по време на микропаузите. В
зависиомост от характера на извършваната работа работняи стол може да има допълнителни
приспособление- въртящ; на колелца и др.
160

68. Влияние на трудовия процес върху функционалното състояние на организма.

Всяка трудова дейност е свързана с промени във функционалното състояние на системите и

органите, създаващи възможност за изпълнениеи на дадена работа. Степента на изразеност е
различна в зависимост от преобладаването на физическа и умствена работа.

1. Физически труд
Мускулната дейност се характеризира със съкращаване и разпускане на работещите мускули,
образуване на токсини, засилване на обмяната на веществата и повишаване на енегроразхода.

Колко е по- интензивна работата, колкото повече мускулни групи участват толкова по- голям е
енегроразходът и консумацията на кислород. За определена техника на труда се съди както по
енергоразхода, така и по кислородната консумация.

Движенията и техния характер при мускулна работа зависият от една страна от импуслсите идващи
от кората на главния мозък, а от друга- от импулсите постъпваши от периферията ( от мускулните
проприорецептори) към центъра. Установено е, че мускулната работа преизвиква редица
промени в кората на главния мозък, нарушава се условно рефлексорната дейност, задълбочаване
на задръжните процеси.

Мускулната работа се дели на:

✔ Динамична
✔ Статична
При динамична работа има изотонично мускулно съкращение. Съкращаването на мускулите води
до преместването на товар, а също така на тялото на човека и на тегови части в пространството.

● Обща мускулна работа- осъшествявана от над 2/3 от скелетната мускулатура, в това число
долнни крайници и тяло.
● Регионална – която се изпълнява от мускулатурата на раменния пояс и горните крайници
● Локална- с участието на по- малко от 1/3 от скелетната мускулатура
При статична работа има изометрино мускулно съкращение, напрежението на мускулите е
непрекъснато, за разлика на динамичната при която има паузи, когато нервните центрове не
изпрашат импусли към мускулите. Статичното напрежение на мускулите оказва натиск върху
кръвоносните съдове, поради което кръвообращението е нарушено, има кръвен застой и се
натрупват недосмлени продукти.

- Изменение във външното и тъканното дишане

- Повишава се обема на белодробната вентилация- до 60/80 литра в минута – по този начин
се повишава броя на дихателните движения- повишаване на дихателния въздух, тоест
задълбочаване на дишането
- Потребността на организма от кислорд е в пряка зависимост от интензивността на труда
- Повишава се минутния обем на сърцето, ударния обем, сърдечната честота.
- Диастоличното налягане не се променя или се увеличава слабо при големи усилия.
161

- При физическа работа се увеличава кръвоснабдяването на мускулите.

- Повишава се обмяната на веществата и се повишава се енергоразхода
- Повишаване на теленса и кожна температура
- Повишаване на темп. на тялото с 0.4- 0.6 град. С е благоприятен фактор, стимулиращ
обмяната на веществата и тъканното дишане
- При по- висока темп. се засилва белтъчния разпад; влошава се ССС и ЦНС, нарушава се
водно- солевата обмяна.
- При работа със значително потоотделяне се намалява отделителната функция на
бъбреците.
- При мускулна работа се повишава циркулиращата в организма кръв.
- Повишава се еритропоезата , левкопоезата, броя на левкоцитите, еритроцити, хемогобина,
вискозитета, понижаване на алкалните резерви на кръвта.
- Може да има хипогликемия
- Повишаване съдържаниието в кръвта на адреналиин, норадреналин, корикосерон и др.
- Понижаване на активността на симапатикоадреналната и хипофизо-адренокортикалната
системи.
- Понижение на глюкокортикоидите в кръвта – понижени функционални възможности на
миокарда и секелтната мускулатура.
- Понижена секреторна и моторна функжия на стомаха.

2. Умствен труд
Отдава се значение на сензорния апарат, емоционалната сфера, вниманието, паметта и
активното мислене

- Смята се че нервното напрежение представлява активация на коровите структури. Всяка

умствена работа се съпътсва с нервно-емоционално напрежение.
- Изостря се възприятието, вниманието, паметта, наблюдават се вегетативни промени.
- Нервноемоционалното нарежение води до засилена ССС дейност, дихателна дейност,
енергиен обмен, повишаване на муслукния тонус..
- Повишава се активността на симпатико-адреномедуларната, хипоталамо-хипофизарната
система .
- Повишаване обмяната на катехоламини, отделяне на норадреналин
- Съдържание на адреналин и кортикостероиди стимулира енергиините процеси, изменя
минералната обмяна и повишава възбудимостта на невроните.
- Повишава съдържаниието на захарта
- Повишава броя на левкоцитите в кръвта
- Повишаване на артериалното налягане

3. Класификация на съвремените форми на труд:

162

1. Физически труд със значителна мускулна активност – повишена мускулна активност,

напрежение на опрнодвигателен апарата
2. Полумеханизиран и механизиран труд- понижаване на муслулното усилие,
муслукната активност се премества от проксималните на дисталните звена, повеишава
се кфалификацията на работниците, увеличава се факторът монотонност
3. Труд при полуавтоматизирано и автоматизирано производство – главна
характеристика е монотонността
4. Конвейерен труд – характерно е автоматизация на двигателните навици. Недостатък –
монотонстта води до бързо настъпване на умора. Понижение на възбудимостта на
анализаторите, влошено внимание, понижена скорост.
5. Труд свързан с дистанционно наблюдение и управление – повишена отговорност,
нервно напрежение, хипокинезия.
6. Интелектуален труд- професии в сферата на материалното производство, професии
извън материалното производство (научна дейност). Към инттелектуалния труд спадат
o операторски труд- контрол върху работата на машините- висока отговорност и
нервно напрежение
o управленски труд- значително повишаване обема на информацията, лична
отговорност, стресови и конфликтни ситуации
o творчески труд- голям обем на паметта, напрежение, внимание.
o Преподавателки и медицинки труд- постоянен контакт с хора, голям обем на
информация за вземане на решения ведещи до нервно напрежение.
o Труд на учащи и студенти- стресови ситуации (изпити, колоквиуми)
163

69. Работоспособност. Умора, преумора. Профилактика на умората.

● Рабостособност е способността за продължително извършване на определена работа с

определена мощност и качество за определено време, без да настъпят неблагоприятни
промени в организма;
● Зависи от: опит, трениреност, мотивация, производствени условия (режим труд-почивка,
място, психоклимат), нивото на фунционалните възможности на организма, пол, възраст,
хранене)
● Работна крива
o Вработване - от минути до 1,5ч, при умствен труд - до 2,5ч
o Фаза на намаляване на работоспособността - най-добре е тогава да е обедната
почивка за по-бързо вработване след почивката
o Фаза на краен подем
● Умора - физиологично състояние на организма, което настъпва след интензивна и
продължителна работа и представлява временно намаление на работоспособността
o чувство за умора (физическа и психична) - намаляване на възможността за
извършване на дадена работа
o биохимични промени в организма
o обща двигателна умора
▪ двигателно опиянение
▪ изтощение
▪ възбуждане на ЦНС, загуба на апетит, жажда, безсъние, хипертония
▪ психична сфера - намаляване на тонуса и сетивността
o локална двигателна умора - при машинопис
o умствена умора - сензорна, психична, интелектуална
● Преумора - патологичен процес, вследствие на акумулиране на умора и недостатъчно
възстановяване, предразполага към други патологични процеси - тежест, сънливост,
вялост, разсеяност, нарушена памет и внимание, безапетитие, неврози и др.
Профилактика

● Внедряване на ергономични изисквания в организацията на трудовия процес

● Оптимизиране на режима труд- почивка
● Подобряване на работната среда
● Повишаване на Работоспособност - треноровка, здравословно хранене
● Стемеж към мах ефективност с миn усилия
● Психическо разтоварване - аеройони
● Удовлетвореност - мотивираност
164

Проблеми на умствения труд

● дейности по приемане и преработка на информация, значение на нервно-емоционалното

напрежение и симпатико-адреномедуларна, хипоталамо-хипофизарна, кортикални
сисетми – повишаване на кръвна захар, АН, левкоцити
● емоционален компонент (симпатико- адренална система) - учестява дишане, пулс,
повишава RR
● умора на вниманието - след 4 часа
165

70. Професионален стрес

Определение - еднотипна неспецифична приспособителна реакция, включваща физиологични,
психоемоционални и поведенчески компоненти, която е отговор на организма на действито на
различни фактори на околната среда. Значението на стреса е да адаптира дейността на отделните
органи и системи и да запазва хомеостазата.

Стресът преминава през 3 фази:

฀ Фаза на тревога- промени на организми под влияние на различни фактори на средата и

понижено ниво на резистентност на организма
฀ Фаза на резистентност- съпротива свързана с продължително действие на факторите на
средата и необходимост от поддържане на защитните механизми на организма.
฀ Фаза на изтощаване – нарушение в регулацията на защитните механизми и тяхното
изтощаване. Настъпват функционални и структурни промени в организма. След фазата на
изтощаването, стресът придобива психологично значение. Възниква състояние на дистрес.
От психологична гледна точка стресът настъпва при несъответствие на субективното възприемане
на повишените изисквания и действието на определени стресогенни фактори и личните
възможност за справяне с тях.

Стресът като биологично състояние включва участието на множество системи на организма,

сензорен апарата, ЦНС и жлези с вътрешна секреция. Засягат се отделни органи и системи на
организма- ССС, ЦНС, ГИТ, Дихателна система и др. Силните въздейства върху организма
предизвикват стресови реакции, които най- общо се предават схематично така:

Стресор -> сензорен път –> моторна кора (когнитивна интерпретация) и лимбична система
(афективна интерпретация) -> реакция на сетивните органи и системи.

Проблеми свързани със стреса:

- Масовост, сериозно отрицателно въздействие върху работоспособността, повишаване на

стрес свързана болестност.
- Стресогенни фактори- ендогенни и екзогенни. Ендогенните са свързани с организма и
личността- генна структура и интелектуалност. Екзогенни- работна и социална среда.
Стресфакторите се делят още на социално-икономически (несигурност на работното място,
нисък стандарт, корупция,високи данъци,престъпност), семейно- групови (конфликти,
отглеждане на деца, здравни проблеми в сем., грижи за роднини, финансови затруднения,
агресия), професионални на работната среда (натовареност,изисквания, повишено
внимание, отношения с колеги..).
- Според вида на симптомите, характеризиращи психоемоционалното състояние на
изследваните лица, се приемат следните форми.
166

o Афективна- със симптоми на напрегнатост

o Състояние на еустрес
o Депресивна форма

За измерването на влиянието и динамиката на стреса има 4 групи показатели:

o Показатели за функциите на ССС - пулсова честота, кръвно налягане, сърдечен ударен

обем, ЕКГ и др.
o Показатели за зрително- двигателни реакции- бързина и кординация
o Показатели на вниманието- концентрация, обем, превключване
o Показатели за психомоториката- стратегии за ограничаване на стреса:
- Поведенчески контрол- наличие на индивида, на варианта на поведение, които
осигуряват непосредствено осигуряване на обеми заплаха.
- Когнитивен контрол , интерпретация, оценка и интеграция на събитието в изяснен
план.
- Контрол чрез взимане на решения, способност да се направи избор от 2 или повече
алтернативи на поведение.
167

71. ПРОФЕСИОНАЛНИ ВРЕДНОСТИ И ПРОФЕСИОНАЛНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ.

ВРЕДНИ ФАКТОРИ, СВЪРЗАНИ С НЕПРАВИЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДА И
НАПРЕЖЕНИЕ. ПРОФИЛАКТИКА.

1. Професионални вредности- фактори на производствения процес, работната

среда и трудовия процес, увреждащи здравето и работоспособността на човека.
Професионалните вредности се обуславят от характера на технологичния процес,
от неправилна организация на труда и нарушени санитарни условия. За борба с
професионалните вредности се провеждат санитарен контрол и оздравителни
мероприятия
Класификация на професионалните вредности:
− неблагоприятен микроклимат
− атмосферно налягане (декомпресии, кесон в подпочвените води)
− шум
− вибрации
− йонизиращи и нейонизиращи лъчения
− химични, физико-химични, биологични фактори

2. Професионални заболявания- болест, която е настъпила изключително или

предимно под въздействие на вредните фактори на работната среда или на трудовия
процес върху организма и е включено в списъка на професионалните болести.
Към професионалната болест се отнасят и нейното усложнение и късните й
последици.
Професионалните заболявания и отравяния се разделят на следните групи:
Специфични професионални заболявания. Заболяванията в тази група имат за
етиологичен фактор единствено вредните фактори на работната среда и трудовия
процес / силикоза, вибрационна болест, производствени отравяния и др./
Условно професионални заболявания. При тях професионалния характер се
приема условно, след изключване на други причини за болестта (хроничен
професионален бронхит, професионална астма, професионални инфекциозни и
паразитни заболявания, професионално късогледство, заболявания на нервната и
мускулно-скелетната система и др.)
Парапрофесионални заболявания. Това са заболявания, свързани с труда, при
които производствените дейности са само отключващ или допълнителен момент,
благоприятстващ развитието на заболяването, а не основна причина. Тяхната
етиология е комплексна, зависи и от други факторите извън работната среда. /
артериална хипертония, улкусна болест, невроза и др.
168

3. Вредни фактори, свързани с неправилна организация на труда

● Нерационален режим на труд- почивка
o нерационална организация на работното време
o нарушен нормален ритъм и темп
o повишена интензификация на трудов процес - стрес и професионални вредности
o извънредно, системно удължаване на работния ден
o пренепрежение на органи и системи
● При нарушение на технологичния режим - химични, физични, микроклимат
● Недостатъци на санитарно-хигиенните условия: отопление, осветление, вентилация, площ
на работното място
4. Профилактика
● Сумирано работно време = 40ч седмично; 12ч почивка между 2 дежурства
● Редуване на статични с динамични дейности
 169

72. Влияние на неблагоприятните физични фактори в производството върху

организма. Производствен микроклимат, атмосферно налягане.
Профилактика.

1. Производствен микроклимат- съвкупността от физични и метеорологични фактори на въздушната

среда (температура, влажност на въздуха, скорост на въздуха, инфрачервена радиация) които
въздействат на тялото на човека при осъществяване на трудовата му дейност.
Най- значително въздействие върху организма на човека оказва температурата на въздуха.
Неговата влажност и скорост на движение имат косвено влияние върху интензивността на
топлинното въздействие(засилват или отслабват ефекта му).

Топлоотдаването между човека и околната среда се осъществява чрез конвекция (въздухът около
човек постоянно се затопля и подменя с нов по студен въздух), кондукция (топлопроводимост-
директен допир между твърди тела и пренос на топлина от по- топло към по- студено), изпарение
и топлинно излъчване. Постоянната собствена температура на човешкото тяло е от 36, 5 до 36,8 C.
● Нормиране на производствения микроклимат се осъществява в съответствие с
физическите усилия и максималното топлоотделяне на човека в зависимост от
категорията на работа и годишния сезон.
Според типа физическа работа

● лека <3 ccal/min

o в седнало или изправено положение без системно нетоварване и вдигане на
тежести
o шивачи, фармацевти, оператори на автоматизирани производства и др.
● средно тежка - 3-5 ccal/min
o постоянно ходене или прав стоеж, пренасяне на не по- големи от 10кг тежести
o текстилно производство, заварчици, бояджии
● тежка - > 5 ccal/min
o системно физическо натоварване, повдигане на тежести > 10кг
o пристанищни работници, доменно, леярско, ковашко производство

Измерване на производствения микроклимат

1. Измерване на температурата:
● Термометри (живачни, спитртни, електронни)- Приборите се поставят на разстояние 2 м от
стените и 1.5 м от пода.
2. Измерване на относителната влажност- в зависимост от принципа на действие 3 вида
уреди- тегловни влагометри, хигроскопични влагометри и психрометри.
● Аспирационен психрометър на Асман – сух и влажен термометър чрез таблици в обхвата
от 10 до 100%.
3. Измерване на скоростта на въздуха
● Анемометри – динамични и статични
● Кататермометри (кататермометър на Хил - определя охлаждащата способност на околния
въздух)
Профилактика
170

Използвает се различни технологични, технически, организационни методи както о средства за

колективна и индивидуална защита:

● топлинна изолация
● всмукателна инсталация при висока влага (хранителната и фармацевтичната промиш.)
● да се сепарират производствата с по-голяма лъчиста енергия. При тях задължително се
въвежда висока степен на автоматизация, дистанционно наблюдение)
● екраниране, предпазители- при технологични машини отделящи топлина >55 C.
● вентилация
● кесонен метод - начин за подсушаване на мястото, където се работи, чрез подаване на
въздух под високо налягане
●
2. Повишено атмосферно налягане- В услови на повишено атмосферно налягане по кесонния
метод работят главно водолази и работници, изграждащи обекти под водата или под
земята. Общото време, прекарано под влияние на повишено атмосферно налягане се дели
на 3 периода ( компресия- повишаване на налягането, работа в условие на повишено
налягане, декомпресия- период на намаляване на налягането.)
Компресия - промени в membrana tympani; шум в ушите, болки синусите, световъртеж,
главоболие, спада диафрагмата, кръвта отива към вътрешните органи
Риск за здравето:
o Баротравма - риск от тъпанчева руптура- компресионна и декомпресионна. Лица с
патологични процеси, затрудняващи дишането и отварянето на Евстахиевата тръба
(тумори, полипи, хипертрофия на долните носни ходове и др.) не бива да се
допускат на работа при повишено налягане.
o Токсично действие на газовете О2, N2, CO, CO2. Когато кислорода е под високо
налягане неговата токсичност се изразява в силно съдоразширавящо действие на
белодробните капиляри с изразен оток и затруднено дишане. Понастоящем
водолазите не използват въздух под налягане, а специална газова смес от кислорд
и азот- Нитрокс.
o кесонна болест или декомпресионна болест. Възниква при рязка декомпресия при
водолази. Това е газова емболия, която се проявява при бързо преминаване от
високо към по- ниско атмосферно налягане след работа в кесон или след
водолазна работа.
За лечение на кесонната болест се използват специални камери. Извършва се в специалзизирани
отделения за хипербарна оксигенация.
171

73. Шум, ултра- и инфразвук в производството, производствени вибрации- хигиенна

характеристика, биологично действие, профилактика.

1. Шум- хаотичната съвкупност от звукове с различна честота и интензивност, правилно или

неправилно менящи се във времето, които се разпространяват във въздуха, възприемат се и могат
да оказват неблагоприятно въздействие върху органзима. Това е всеки неприятен и нежелан звук,
който възпрепятства човешката дейност и влошава качеството на живот. (20-11 000 Hz, включва 9
октави - октавата е честотен диапазон) .Според спектралния си състав шума бива:

✔ Нискочестотен ( от бавнооборотни неударни агрегати, честота до 300 Hz)

✔ Средночестотен ( болшинството машини, честота до 1000 Hz)
✔ Високочестотен (пищящ, кънтящ, свиркащ шум – най вреден) >1000 Hz
Според промените на интензитета:

✔ Импулсен шум- за части от секундата интензитета на шума намалява, увеличава се и

следва пауза.
✔ Постоянен шум- незначителни промени в интензитета ( не повече от 5db)
✔ Променлив шум- промени в интензитета (повече от 5db)
Според причината за появата му- механичен ( триене), ударен и аеродинамичен.

Интензивност = звуковата енергия, преминаваща през 1 куб. см за 1 сек- изразява се чрез

десетичен логаритъм, отнесен към приета норма - dB

● пълна тишина = 0 dB
● шепот=15 dB
● разговор = 60 dB
● моторна косачка = 90 dB
● рок концерт = 126 dB
Минималната звукова енергия, която при човека е в състояние да предизвика слухово възприятие,
се нарича долен слухов праг и се означава с 0 децибела. Най-горната граница, при която човек
възприема звука като болка, се нарича горен слухов праг или праг на болката и отговаря на сила на
звука от 130 децибела при 1000 херца честота.

Високочестотният шум има изразено вредно влияние върху организма. Проявите на шумовата
патология могат условно да се разделят на специфични, засягащи органа на слуха и неспецифични
– засягащи целия организъм. Звукът като вълнова енергия над известни граници има универсално
биологично разрушително действие. Високият шум засяга най-рано слуховия орган, централната и
вегетативната нервна система. Хората стават неспокойни, раздразнителни, неработоспособни,
често имат главоболие и световъртеж, страдат от безсъние. Той влияе върху нервно-психичната
сфера, сърдечно-съдовата система, стомашно-чревния тракт, жлезите с вътрешна секреция,
обмяната на веществата, нервно-мускулния апарат и др. Високоинтензивният шум при
ежедневно въздействие бавно и небратимо влияе върху звуковия анализатор- професионална
глухота.
172

Според нашето законодателство критериите за принзаване на професионалния характер на

заболяването са билатерална загуба на слуха над 35db на по добре чуващото ухо и експозиция
мин. 5 год.

Въздействието на продължителни интензивни нискочестотни тонове втвърдява membrana tympani.

Хигиенна оценка

● Оценката се основава на
o характеристиките на шума
o продължителност на експзицията
o характер на извършваната работа
o индивидуална чувствителност
o пол
o възраст
o други фактори на работната среда
● Измерва се с шумомери и коригиращи филтри; сравняват се с БДС за постоянен и
непостоянен шум
● Мерки за оптимизиране
o премахване на източника (икономически най-ефективно)
o контрол на шума
▪ акустични - звукоизолация или т.н.”звукова сянка”,
звукопоглъщане, виброизолация, виброгасене, шумозаглушаване
▪ архитектурно - планировъчни – решения за разположение на
оборудването, шумозашитни зони
▪ организационно - технически - замяна на машините, „ тихи” технологии,
текущи рамонти, режим, предварителни и периодични медицински
прегледи със задължителна аудиометрия
o колективни мерки за контрол
o ЛПС (лични предпазни мерки) - наушници и антифони, вградени в каски или
шлемове
2. Производствени вибрации

● Механично колебание на материалните частици около равновесно положение в диапазона

инфразвуковите и частично звуковите честоти.
● Амплитуда (преместване в равновесно положение, Db), честота (Hz), виброскорост(m/s) и
виброускорение(m/s2)

Класификация:

● на цялото тяло или общи вибрации - при самосвали, тирове и т.н. – опира се с голяма
повърхност върху вибриращата основа
● на системата „ръка-рамо" или локални вибрации- рудодобив, въгледобив, металургия –
работещият държи вибриращия инструмент
173

Източници на вибрации:

Общи вибрации- булдозери, самосвали, локомотиви, автобуси, шофьори на тирове и др. Те

въздействат на ССС, НС (анализатори), отпадналост, главоболие, безсъние, раздразнителност,
вегетативна полиневропатия - изтръпвания и болки при покой и нощем, ИБС, Болест на Рейно,
АХ, язва

Локални вибрации- ръчни инструменти, обработване на детайли и др. Техните поражения са

свързани с нервнотрофичните и хемодинамичните нарушения. Ранните прояви са проемени в
болевата, темпер. и вибрационната сетивност. Нискочестотните вибрации- атония на пръстите, а
високочестотните- съдов спазъм.

Методи за оптимизация: работно и допълнително оборудване, работни места, обучение,

внедряване на методи с по - ниска продължителност и интензивност на експозицията, ЛЧП

3. Ултразвук- механични колебания с честота > 20 000 Hz; не се възприемат от човека

Източници: свирки, сирени, аеродинамични процеси, турбини и др.

o нискочестотни (20-100kHz) - за почистване, обезмасляване и заваряване

o високочестотни (100-1000 kHZ)- за информация, обработка на сигнали
● ефектите условно се делят на механични (микромасаж на тъканите), физико-химични
(ускоряване на биологичните реакции), термични и кавитационни.
● нискочестотен - общо и локално въздействие: отпадналост, главоболие, безсъние,
раздразнителност, студени крайници, диспептични оплаквания
● оптимизиране: оборудване, звукоизолиращи устрийства, кабини с дистанционно
управление, ЛПС, предварителни и периодочни прегледи
4. Инфразвук

колебания < 20 Hz, не се възприемат от човека

● голяма амплитуда = високо налягане и сила

● разпространяват се по законите на аеродинамиката: на големи разстояния
● източници: земетресения, изригвания, вулкани, морски бури
● промени в ССС, ЦНС, дихателна и ендокринна система, астено-вегетативен синдром
o 8Hz - резонанс с алфа - ритъма на мозъчните вълни
o 1-3 Hz - кислородна недостатъчност
o 5-9 Hz - болки в гърди и корем
● Профилактика: изолация, локализация, мерки за поглъщане, ЛПС, медицински прегледи
174

74. Ултравиолетова и инфрачервена радиация, лазери в производството.

Хигиенна характеристика, биологично действие, профилактика на вредното
им влияние.

1. Ултравиолетова радиация

Характеристика- част от електомагнитния спектър, с дължина на вълната < 400 nm

Делят се на 3 участъка:

● UV A = 400- 315 nm- еритемна зона

● UV B = 315-280 nm- антирахитична зона
● UV C- 280-200 nm – бактерицидна зона (не достигат до земята- поглъщат се от амосф.)

Източници: В производствени условия най- често се срещат източници, излъчващи в

диапазаона 360-220 nm. Получаването на UVC е възможно сам от изкусвени източници-
бактерицидни лампи. Източниците на UV лъчи са многобройни: волтова дъга, живачно-
кварцови горелки и лампи и др.

Биологично действие

● предизвикват фотолиза и денатурация на белтъците

● Остри увреждания
o Еrythema fotoelectrica - след 4-9 ч (латентен период) - с ясни граници, на
изложените на слънце части, след няколко дни минава в загар )
o Изгаряния - мехури, улцерации (риск от рак)
o Fotoftalmia electrica (електроженисти, заварчици, електропещи) - силни режести
болки, усещане за чуждо тяло, глявоболие, светобоязън, сълзанe, оток и
хиперемия на конюктива, до ерозии + главоболие, световъртеж, колапс
● Фотосенсибилизация към лекарства
o тетрациклини, сулфонамиди, антидепресанти
o фототоксични (при едновременна употреба) и фотоалергични (предварителна
сенсибилизация)
o проявява се чрез еритем, дерматит, електоофталмия, главоболие
● Хронични увреждания
o Комедони, акне, фоликулити, екземи, пигментация, хиперкератоза на кожата
o Melanoma
▪ 5% честота, но 80% смъртност
▪ фамилност
▪ диспластични невуси, озонова дупка, светли хора „ирландски тип”
o Соларна кератоза (фотосъстаряване на кожата, хиперпигментация,
телеангиектазии, губи тургор и еластичност)
175

o Катаракта, птеригиум (външно перде- поява на израстък с осър връх от

конюктивата), рак на окото
o Herplex simpelx

Рисков контингент

● електодъгово завараване, живачно – кварцови лампи, леяри, заварчици, дерматология и

физикална терапия, селскостопански рабитници, воден транспорт, строители, спасители
на плажа, скиори и др.

Профилактика (колективни и индивидуални мерки)

● екранация на източниците, производственият процес- автоматизиран

● очила
● щитове с филтри,
● да се избягва продълйителен престой на слънце между 11-15ч,
● кремове със защитен фактор - намаляват риска от изгаране – 10 мин x толкова пъти,
колкото е фактора
2. Инфрачервена радиация

Характеристика – невидими лъчи с дължина на вълната от 760 nm до 420 µm с

предимно топлинно въздействие.

● IR A - 760 nm - 2,5 µм - проникват на няколко см дължина

● IR B- 2,5 - 25 µm
● IR C- 25 - 420 µm - задържат се в кожата

Ако е известна темп. на излъчващото тяло, което е част от технологията може да се получи
предствава за спектъра на лъчението и възможния биологичен ефект.

Биологично дeйствие

● Късите IR лъчи (А лъчи)

o рисков орган е окото - леща, ирис, ретина
o катаракта на стоманолеярите и на стъклодухачите
o увреждане кожата при висока температура
o промени в температурата на бъбреци, мозък, мускули, бял дроб, понижават
кислородната консумация, белтъчен разпад
o слънчев удар (тахикардия, главоболие, повръщане)
● рисков контингент - пещи (разтопен метал, нагрети стени)

Профилактика
176

● шапка за селкстостопански работници

● специален кожух за леярите, водна завеса
● нормиране труд- почивка
● ЛПС (защитно облекло, защитни очила или щитове с филтър, шапки поглъщащи лъчите.

3. Лазерно излъчване-

Характеристика

Light Amplification by Stimulated Emmision of Radiation

● преобразуват светлинна, топлинна и електрическа в кохерентно електромагнитно лъчение

в оптичния спектър
● монохроматичност
● кохерентност във времето и пространството
● огромна концентрация на енергия
● образува насочен кохерентен тънък сноп с постоянна дължина на вълната и голяма яркост
● по спектър - IR, ND, YAG, СО, СО2, видими, аргон-хелий, UV, азотни, рентгенови
● по възбуждане- електрични и оптични

Биологично действие

● зависи от дължина на вълната, продължителност, мощност, енергия, режим, ритъм, вид на

облъчването
● термично - изпарява белтъци без да уврежда околна тъкан
● механично - ударна вълна
● създава ел. поле
● променя фотопроводимост- отслабва молекулните и химичните, образува свободни
радикали и йони
● петехии, обезцветяване на космите, тромбоза и изгаряне, коагулационна некроза с
левкоцитна реакция; окото е най-чувствително (уврежда макула, изпарява предна очна
камера, хематоми на очното дъно, оток на склерите, изгаряне, катаракта), мозък (оток и
кръвоизливи), главоболие, уморяемост, тремор, лабилност на пулса и артериалното
налягане

Източници

● жироскопи
● обработка диаманти, сплави
● системи за химически спектрален анализ
● оптична връзка
● военно строителство
● за холограми, рязане, CD
● медицина

Профилактика
177

● за качествена профилактика да се отчете класа лазер

o І клас - напълно екранирани, ниска мощност, за изложби, безвредни за окото
o ІІ клас - ниска мощност до 1 мW, видим спектър, да не се гледа снопа >0,25сек
o ІІІа клас - макс до 5 мW, биват UV, IR, видими
o ІІІб клас - 500 мW, уврежда очите и кожата, да се използват очила и екрани, да се
използва звукова и светнинна сигнализация, когато се работи с лазера
o ІV клас - мощност > 500 мW - сериозни увреди, да се използват екрани, матови,
тъмни повърхности, осветеност - минимум 150 Lx- да не се разширява зеницата,
което увеличава поглъщаемостта за лазера, вентилация
● да не се допускат лица с : миопия, катаракта, малигнени кожни заболявания, ИБС, АХ,
ендокринни, бременност
● прегледи x 2 годишно
 178

75. Постоянни и променливи магнитни полета. Статично електричество.

Магнитното поле (МП) е форма на съществуване на материята, силово поле, чрез което се
осъществява взаймодействието м/ду движещите се електрически заряди или токове. МП е
съставка на ЕМП. При промяна на величината му във времето винаги възниква и електрическо
поле. Постоянно магнитно поле (ПМП) се създава от постоянен ток или от в-ва със свойства на
постоянни магнити.

Характеристики на МП:
1. Напрегнатост – определя се от силата на тока и формата на проводника; ампер/метър [A/m].
2. Индукция – векторна величина зависеща от с-вата на средата. Съвпада с посоката на
магнитното поле; tesla [T].
3. Поток = индукция.площта (перпендукулярна на вектора); weber [W].

I. Основни източници.
Устройства с магнитни детайли, устройства за закрепване на детайли в металообработката,
кранове, MRI, електролизни вани, електрохидравлични устройства.
Изкуствените МП намират приложение и в лечебната практика.

II. Биологично д-е.

Първите промени, които предхождат всякакви други реакции на организма, са измененията на
биоелектричната активност на мозъка. Първоначално превалират възбудните процеси, а след
това електрическите ритми се забавят. Оплакванията от действието на МП са: главоболие,
световъртеж, шум в ушите, безпокойство и тревога.
ПМП предизвиква вегетативно-съдови промени изразяващи се във вазодилатация. Хроничното
д-е на МП може да доведе и до артериална хипертония. Измененията в другите органи и
системи са същите като при ЕМП.

III. Профилактика.
Магнитна индукция на работното място до 60 mT. Няма регламентирани противопоказания за
работа с ПМП.

Статично Електричество
Съвкупността от явления, свързани с възникването на електрически заряди на повърхността или
обема на диелектрици или изолирани проводящи тела. Статичното електричество възниква при
съприкосновение на две различни в-ва, при което електроните или йоните се преразпределят и
се образува двоен електрически слой с противоположни знаци. В зависимост от начина и
източника на образуване електростатичното поле може да съществува като собствено (поле на
подвижни заряди) или като стационарно (поле на постоянен ток).
Показатели: интензитет [V/m] и потенциал[V].
 179

I. Основни източници.
А) Умишлено използване на електронно-йонна технология – при пречистване на газове,
сепарация на руди, производство на хартия, балатуми и др.
Б) Неблагоприятна последица на даден производствен процес.

Други източници – компютри, наелектризирани синтетични материали (мокети, пластмасови

покрития, облекло).

II. Биологично д-е.

Вредно д-е. Най-чувствителни са ССС и нервната с-ма. Оплаквания – главоболие, отпадналост
нарушен сън и апетит. Опастност и за живота поради възможността от визникване на взривове и
пожари.

III. Профилактика.
Допустима стойност 60 kV/m за 1h.
Мероприятия:
- Заземяване на електростатично-проводните части на машините, апаратите, тръбопроводи и
др.
- Висока относителна влажност на средата – 65-75%
- Средства за индивидуална защита – антистатични обувки
- Неутрализиране на статичното електричество чрез йонизиране на въздуха.
180

76. Хигиена на труда при работа с компютърна техника.

Микрокомпютърът е широко използван от най-различни професионални групи.

I. Психофизиологични характеристики на труда.

Трудът не е еднотипен. Варира от монотонен изпълнителски до интелектуален творчески
труд. Характеризира се с:
a) Преработка на значителни обеми от информация;
b) Значително психосензорно натоварване (предимно на зрението);
c) Нервно-емоционално напрежение;
d) Висока степен на монотонност;
e) Фиксирана седяща работна поза, свързана с ограничена двигателна активност
(хипокинезия).

II. Фактори на работната среда.

Дисплеите с катодно-лъчева тръба излъчват електромагнитни вълни с широк спектър,
който включва рентгеновите, УВ, видимите и инфрачервените лъчи и радиочестотните
електромагнитни полета.
Масовото внедряване на плоските т.н. TFT (Thin Film Transistor) монитори с LCD дисплеи
значително намаляват споменатите лъчения.
Източници на статично електричество са и наелектризираните синтетични материали от
интериора на помещенията.
Шумът (било то от компютъра, допълнителни устройства свързани с него, като принтер
и/или скенер и др.) също има неблагоприятно д-е в/ху работещия.

III. Влияние в/ху зрението.

Зрителната умора е специфична за работата с PC и наподобява тази при продължително
гледане на TV.
Симптоми: парене, сълзене, зачервяване, замъгляване, размазване и сливане на буквите,
диплопия, главоболие. Намаляват възможностите за: акомодация, конвергенция, ясно
виждане. Връзка м/ду работата с дисплей и появата на трайни очни увреждания не е
намерена.

IV. Други промени в организма.

Локална динамична (поради работата с клавиатура) и статична умора (позата).
Неправилната организация на работния процес и работното място е една от
предпоставките за възникване на евентуални професионални заболявания –
тендовагинити, карпален тунелен синдром, координационни неврози, невралгии,
микротравми на сухожилията, мускилите и ставите, които впоследствие могат да
предизвикат хроничен болков синдром; миофобрози в областта на врата, раменния пояс и
кръста.
181

V. Профилактика.
Основните мероприятия са:
- Професионален подбор;
- Оптимизиране параметрите на средата;
- Правилна организация на работното място и правилна работна поза;
- Оптимизиране на зрителната дейност;
- Подходящ режим на труд и почивка.
Осветеността е в зависимост от характера на извършваната работа и вида на екрана. При
работа с тъмен екран, околната осветеност трябва да се намали и обратното.
Прозорецът не трябва да попада в зрителното поле на оператора.
Осветителни тела – поставят се успоредно на прозорците. Светлината трябва да пада от
ляво.
За намаляване на статичното електричество се препоръчва увеличаване на относителната
влажност на въздуха в помещението, подовите настилки и работното облекло да са с
минимално съдържание на синтетични материали.
Зоните, които най-често се следят с поглед трябва да са на приблизително еднакво
отстояние от очите. Това в голяма степен намалява необходимостта от бърза акомодация
и снижава зрителната умора.
Работната повърхност и работните столове трябва да са съобразени с ръста на оператора,
ето защо е най-добре те да са с възможност за регурлиране.
За намаляване на риска от електромагнитни лъчения е удаяно компютрите да са
разположени в редица един до друг или симетрично около една ос.
Разстояние очи-екран – 40-70 cm.
За профилактика на зрителната умора е необходимо по време на почивка да се прави
масаж на очните ябълки при затворени клепачи. Това е благоприятно за
кръвоснабдяването на очите и на очното налягане. За намаляване на умората на
акомодацията е желателно погледът да се отмести към по-отдалечени предмети – на
повече от 2 m от очите.
182

77. Прахови аерозоли

Прахът е един от най-значимите и универсално действащи фактори на средата, който
уврежда здравето както на работниците, така и на населението живеещо в замърсените
райони.
Сборното понятие прах (прахови аерозоли) включва разнообразни органични и
неорганични в-ва с различно по характер и сила увреждащо д-е , обединени от общо
физическо с-во – силно раздробени частици, които поради своя малък размер и маса и
относително голяма повърхност се задържат във въздуха за различно дълъг период от
време.

Прахът е колоидна с-ма и се състои от: дисперсна фаза – прахови частици; дисперсна
среда – въздух.

I. Класификация на праховете.
a) Според начина на получаване:
- Първични
= дезинтеграционни – при механично раздробяване на твърди тела. Имат
неправилна форма;
= кондензационни – при кондензация на парите или газовете след високи
температурни въздействия в/ху в-ва, които са в твърдо агрегатно с-е при
обикновена t ̊.
- Вторични – прахове, които на даден етап от производството или в края му са
в прахообразно с-е и при работа и при създаване на въздушни течения
преминават отново във въздуха.
b) Основни параметри на праховите аерозоли:
- Вид на праха:
= органичен – природен; животински; от човешката дейност;
= неорганични – метални (в металургията); неметални (основи, киселини;
минерални соли)
Минералните соли съдържащи свързан SiO2 причиняват силикатози, а тези със свободен –
силикози. Продължителното вдишване на нефиброгенни прахове причинява прахова
пневмония – ковашки бели дробове.
В реални условия най-често се срещат смесените прахове.
- Дисперсност:
= прах – прахови частици > 10 mcm;
= облак – 10-0.1 mcm;
= дим - < 0.1 mcm.
183

По-голямата дисперсност е причина за по-голямата физико-химична активност –

способността на частиците да адсорбират йони на повърхността. Това определя и по-
голяма стабилност на праховете.

II. Отлагане в дихателната с-ма.

От дисперсността, зависи дълбочината на проникване и характера на увреждането.
- >10 mcm – задържат се предимно в носната кухина;
- 5 µm – 10 mcm – горни дихателни пътища;
- 1-5 µm – респираторни бронхиоли и алвеоларни дуктули;
- < 0.5 µm – достигат алвеолите.
Основна роля за почистване на пътищата до терминалните бронхиоли има мукоцилиарния
клиърънс, а дистално – алвеоларните макрофаги.

III. Химически състав на праха и фиброзогенно д-е.

Химичният състав на праха определя биологичната му активност – фоброзогенно,
алергенно, токсично, дразнещо д-е. Фиброзогенността се определя предимно от
свободния SiO2.
Органичните прахове съдръжат специфични биологично активни компоненти и водят до
развитието на хиперсензитивен пневмонит.

IV. Концентрацията на праха във въздуха и времето на експозиция имат водещо

значение за възникването на прахова патология и е показател за ефективността
на провежданите профилактични мероприятия.

V. Здравен риск – функция м/ду тежестта на възможната вреда и вероятността за

възникването и.

VI. Неблагоприятни здравни ефекти

- Бели дробове:
А) Пневмокониози – 6 типа:
= силикоза - свободен SiO2, най-характерна и бързо развиваща се;
= силикатози - соли на SiO2, т.е. свързан SiO2, тук се отнасят азбестоза,
талкоза и др.;
= металокониози;
= карбокониози;
= от смесен прах;
= от органичен прах.
Б) Рак, алергии, емфизем, туберкулоза и др.
184

- Системни реакции;
- Метална треска;
- Алергии;
- Иритативно д-е – хромосъдържащите прахове водят до улцерация и
перфорация на носната преграда.
- Увреждане на кожа и очна лиавица.

VII. Профилактика – основните направления са:

1. Технологични;
2. Санитарно-технически – тези две групи са най-ефективни и радикални. Към
тях се отнасят:
- Промени в технологичните процеси, свързани с интензивно прахоотделяне;
- Да се сведе до минимум използването прахообразни материяли и суровини;
- Изолиране в отделни помощения на процеси и машини, свързани с
интензивно прахоотделяне.
3. Санитарно-хигиенни и
4. Медико-профилактични. Тук се отнасят:
- Ползване на маски;
- Провеждане на мед. Прегледи;
- Условия за добра лична хигиена;
- Осигуряване на подходящо хранене.
185

78. Химични фактори в производството и основи на производствената

токсикология.
Промишлените отрови са суровини, междинни, крайни или отпадъчни продукти, които се
откриват в работната среда под формата на газове, пари, аерозоли или течности с
конкретни качествени и количествени харектеристики и оказват вредно въздействие в/ху
организма. Токсичното д-е на химичните агенти е известно като интоксикация (отравяне)
и бива остро и хронично.
Токсикологията се дели на:
- Клинична – изучава острите и хронични отравяния;
- Профилактична – Дели се на: екотоксикология и хигиенна. Последната има за
задача опазване на човешкото здраве и ограничаване вредното д-е на хим. в-ва и
препарати.
Класификацията на промишлените отрови се базира на химичната им природа:
- Неорганични в-ва;
- Органични в-ва.
Механизмите на интоксикация се определят от два основни паралелно протичащи
процеса:
1. Токсикокинетика – изучава постъпването, транспорта, разпределението,
биотрансформацията и отделянето от организма на токсичните в-ва.
В реални условия химичните в-ва постъпват в организма по неинвазивни пътища:
инхалаторно ( най-опасно), перкутанно и перорално.
Разпределението се извършва през тъканните бариери: хемато-енцефална,
плацентарна и кръвно-мозъчна. Газовете и парите условно се разделят на
нереагиращи (постъпват в кръвта чрез дифузия и кръвта се насища с тях поради
разликата в парциалното налягане, при излизане на чист въздух кръвта се очиства от
тях) и реагиращи (насищане липсва; абсорбцията протича с еднаква скорост и е
пропорционална на времето на препстой, дих. честота и срокорстта на кръвотока).
Според разпределението в тъканите и проникването през мемрабните се делят на:
неелектролити (в мозък и мастна тъкан) и електролити (пр.: олово в костите).
Биотрансформация – протича в предимно черния дроб. На две фази:
= първа – чрез окисление, редукция или хидролиза. Така се повишава
полярността на ксенобиотика и се подготвя за
= втора – тук получените метаболити са високо реактивни и се свързват с
ендогенни молекули, което ги прави по-лесно разтворими и екскретируеми.
Екскрецията се извършва през бъбреците (най-важен), стомашно-чревния тракт
(главно трудноразтворими в-ва – пр.: метали), белите дробове, кожата (редица
неелектролити – алкохол и др.) и млечните жлези (метали, бавнометаболизиращи се
отрови).
186

2. Токсикодинамика – изучава механизмите на токсично д-е; функционалните и

структурните изменения, засягащи и проявяващи се на различни йерархични нива в
организма.
Основни понятия в токсикодинамиката:
= критична клетъчна концентрация;
= критична клетка – първата популация клетки, в които отровата достига
критична концентрация
= критична тъканна концентрация;
= критичен орган – първият орган, в който токсичното в-во достига критична
концентрация при конкретните условия.
= критичен ефект – биологична промяна, свързана с първичния ефект.
= кумулация
Адаптация – без възникването на каквито и да е необратими нарушения
Синергизъм (А+Б < [А+Б]), антагонизъм (А+Б >[А+Б]), независимо д-е; по-сила на
комбинацията: адитивно д-е(А+Б = [А+Б]), потенциране (А+Б < [АБ]).
Токсичността на химичните агенти показва какъв е реалният риск от отравяне.
Опастността е съвкупнустта от с-ва, определящи вероятността в реални условия да се
прояви вредно д-е на в-вото.
Токсиметрия – раздел от токсикологията, който включва съвкупността от методи за
изследване и начините за количествена оценка на токсичността и опастността за
човешкото здраве. Токсиметрични параметри:
- Средна смъртна доза (DL50) – 50% смърт при опитни животни;
- Праговете на остро и хронично д-е (LOEL)– най-малката наблюдавана ефективна
доза;
- NOEL – най-голямата доза, предизвикваща токсичен ефект;
- Коефициент на кумулация
- Зони на остро и хронично д-е – колкото по-тясна е зоната на остро, толкова
опастността от остро отравяне е по-голяма и обратно, колкото по-широка е зоната
на хронично д-е, толкова опастността от хронично отравяне е по-голяма.
На базата на тези показатели, резултатите от лаб. изследвания и свойствата на в-вото
се прави количествена оценка и класификация по токсичност и опастност.
Класификация (по класове) по типа на въздействие на малките ежедневни дози:
- I – изключително опасни – химични в-ва предизвикващи отдалечени ефекти –
гонадотропни, ебриотропно и тератогенно д-е; канцерогени и др.;
- II – високо опасни – невротропни;
- III – умерено опасни – хематотропни в-ва;
- IV – дразнещи и разяждащи – в/бу кожа, лигавици, очи и др.
187

Биомаркери – наречени още диагностични тестове, представляват скринингови

показатели за оценка на ранните ефекти от токсичното д-е. Използват се като индикатори
за здравното състояние и риска от професионални заболявания. Делят се на три групи:
1. За експозиция – това са самите хим. в-ва, техни метаболити и продукти;
2. За ефект – показатели за функционалното състояние или други индикатори за
равновесието в организма, изложен на токсично въздействие.
Макар да няма ясна граница м/ду 1. и 2. последните информират за промени във
функциите на клетките, тъканите, органите и системите.
3. За индивидуална чувствителност – те са от изключително значение при търсенето
и откриването на лица с повишена чувствителност.
188

79.Промишлени отрови – източници, класификация, характеристика.

Профилактика на професионалните отравяния. Стр. 194, 195, 206
Промишлени отрови – суровини, междинни, крайни или отпадъчни продукти, които се
откриват в работната среда под форма на газове, пари, аерозоли (дим, прах) или течности с
конкретни качествени и количествени характеристики и оказват вредно влияние бърху
организма. Токсичното им действие върху човека се нарича интоксикация (отравяне).
Може да протече остро или хронично с различна тежест до летален изход.

Химизация – широко внедряване на химически технологии във водещи отрасли

(машиностроене, хранителновкусова промишленост, селско стопанство, металургия,
транспорт и др.)

Източници – грешки в технологичните режими, неизправности в технологичното

оборудване, стари, износени машинни съоръжения, аварии, неспазване технологичната
дисциплина, неефективна вентилация на помещенията и др. Също отказ или неправилна
употреба на ЛПС (лични предпазни средства), лоша лична хигиена.

Класификация: според химичната им структура

1. Неорганични – халогени (хлор, бром), серни съединения (сероводород, серен
диоксид) азотни съединения (амоняк, оксиди), фосфорни съединения
(фосфороводород), съединения на арсена, въглерода, цианиди, тежки метали.
2. Органични – ароматни въглеводороди (бензен), халогенопроизводни, нирто- и
аминопроизводни, алкохоли (метанол, етанол), алдехиди, кетони, естери.

Други класификации: според агрегатно състояние, по характер на действие

(хепатотропни, невротропни, нефротропни, хематотропни)

Класификация според типа на токсичното действие и обратимостта на ефекта

(стр.202) – към въпрос 78.

1. изключително опасни - канцерогени, тератогени, мутагени

2. високо опасни – невротропни вещества предизвикващи конвулсии,
невропаралитични отрови; отрови, увреждащи паренхимните органи
3. умерено опасни - хематотропни, увреждащи хемопоезата и костния мозък; с
хемолитично действие
4. малкоопасни – дразнещи лигавиците и очите и разяждащи химични агенти.

Характеристика – към въпрос 78. (токсокинетика и токсодинамика)

Профилактика на отравянията – най-ефективна е промяна в технологията с цел от

страняване на токсичното вещество или замяна с по-малко токсично.
Търси се усъвършенстване на технологията – автоматизация и комплексна механизация;
херметизацияна оборудването, ликвидиране на ръчните операции.
Здравно-хигиенни и здравно-технически мероприятия – строг контрол на въздуха в
помещенията, контрол върху спазването мерките за хигиена и безопасност. Осигуряване
189

на ЛПС за безопасност в случай на авария. Инструктажи – за предотвратяване на аварии с

летален изход.
Необходимо е спазване на личната хигиена – осигуряване на съблекални, пералня за
работно облекло (фармацевт. промишленост)
Необходимо е да се провеждат предварителни и периодични медицински прегледи.
Работниците трябва да се запознаят с рисковете на производството.
190

80. Производствен травматизъм. Лични предпазни средства (ЛПС) –

хигиенни изисквания. Хигиена на труда на жените и подрастващите.
(това е от стария учебник, батки )

Производствен травматизъм – внезапно увреждане на орган/тъкан в условията на труд.

Трудова злополука – увреждане, нарушаващо работоспособността за повече от един ден.

Причини: неправилна организация, неизправност на машини, лоши санитарно-хигиенни
условия, пол

Електротравми – редки, но тежки. Резултат от неправилно устройство на

електросъоръжения, отсъствие на заземяване, неспазване правилата за безопасност, пол
Най-опасен е ток с честота 50 Hz, напрежение над 250 V и сила 0,1 А
Клинична картина – тетания, затруднено дишане, силни болки, световъртеж, главоболие,
обърканост, повръщане, епилептиформени гърчове, изгаряния по кожата.
Профилактика – техническа изправност на уредите, инструктаж, добри санитарни условия,
пол

ЛПС
Антропологична класификация: според частта на тялото, която предпазват – за
глава(шапки, каски), за очи(очила), комбинирани за очите и ДП (маски, шлемове), за
слуховите органи(външни и вътрешни антифони), за горни крайници(ръкавици), за долни
крайници(ботуши, обувки, гамаши), за тяло(престилки, пояси)

Функционална класификация(според вредностите от които предпазват) – ЛПС за

неблагоприятен микроклимат; лъчения; шум, вибрации, ултразвук, прах, токсични газове и
пари, изпръскване с агресивни течности, механични фактори, биологични вредности.

Хигиена на труда на жените и подрастващите

Вегетативната НС на жените е по-чувствителна от тази на мъжете поради особеностите на
функционалното състояние на женската ЦНС, периодите на мензис, бременност, лактация,
климакс. Промишлени отрови – перстициди, олово, живак – отделят се с майчиното мляко,
преминават през плацентата. Физическо натоварване и принудителна поза – жените имат с
15-25% по-нисък физически капацитет от мъжете. Продължителният седеж може да доведе
до застойни явления в малкия таз и дисменорея и възпалителни процеси на матката и
аднексите (шивачки). Продължителен изправен строеж – варици.

Условията на труд на подрастващите трябва да са съобразени с възрастта и физическото и

емоционално развитие на работещите. Необходимо е спазване нормите за
продължителност на детски труд, забранява се даване на нощни смени и извънреден труд,
контролира се спазването на Закона за труда на подрастващите (ЗТП) от кодекса на труда.
191

81. Трудово-медицински проблеми на съвременния селскостопански

труд. Условия на труд при механизаторите и животновъдите. 239-248

Селското стопанство включва растениевъдство и животновъдство, както и първична

обработка на растителни и животински продукти.

Трудово-медицинските проблеми се групират в следните раздели:

● физиология на селскостопанския труд
● хигиенни проблеми със селскостопански машини (вибрации, шум)
● токсикологични проблеми
● трудово-медицински проблеми в растениевъдството
● трудово-медицински проблеми в животновъдството

Особености на селскостопанския труд:

● сезонност – напрежение в определени периоди, ненормиран труд
● работа на открито
● физическо натоварване
● употреба на пестициди, изкуствени торове
● експозиция на шум, вибрации, газови замърсители (от машините)
● биологичен риск –инфекции, алергии („фермерски бял дроб” – алергичен алвеолит
при вдишване на актиномицети от балите със сено)

РАСТЕНИЕВЪДСТВО – най-развити в България са зърнените и технически култури,

производството на зеленчуци и фуражи.

Основна машина в селското стопанство е ТРАКТОРЪТ!

Основни дейности в растениевъдството – оран, брануване, култивиране, сеитба,

прибиране на реколтата – са почти изцяло механизирани.
Оран – дълбока обработка; Култивиране – междинна, преди сеитба; Брануване –
повърхностно; Влачене и валиране – за изравняване
Торене – с органични, неорганични (минерални) и биологични торове
Напояване – 1. повърхностно(гравично)
2. дъждуване(изкуствено оросяване)
3. капково напояване

Работа на открито – зависи пряко от метеорологичния фактор.

Работа в кабина – има особености. Защитава от вятъра и валежите, но стените не са
термична бариера, а дори допринасят за затопляне през лятото –опасност от прегряване
- и за изстудяване през зимата. Интензивна УВ-радиация през топлия сезон (изгаряния,
меланоми)
ТРАКТОР – вибрации, шум – с износването на машината се усилват

Прах – основни източници са почвата и селскостопанските култури. Причинно

следствената връзка между източниците и състава не е доказана, но е известно, че
прахът бива минерален, органичен и смесен. В някои почви количеството на силиция
192

достига 10%. 90% от праховите частици са финодисперсни, което определя

селскостопанския прах като важно звено в патогенезата на хронични респираторни
заболявания на работещите.

Химични в-ва във въздуха – от двигателя на ТРАКТОРА, пестициди.

Основни професии в селското стопанство – разделят се на две групи

1. механизирани – тракторист, комбайнер – монотония, невро-сензорно напрежение.
2. ръчен труд – берачи – тежко физическо натоварване

Пестициди (средства за растителна защита) – за борба с болести, насекоми, гризачи.

На преден план все повече излизат отрицателните ефекти от употребата им.

Особености:
● широк спектър на токсичност (включително и бозайници)
● въздействат върху всички видове, населяващи биотопа, не само вредните
● непредотвратима е циркулацията им във въздуха
● някои (хлороорганичните –ДДТ –забранен в България от 1963г.) имат дълъг период
на полуразпад -10-15г. и значителна биокумулация

«МРЪСНАТА ДУЗИНА» - 12 в-ва в селското стопанство, които трудно се разграждат,

кумулират и замърсяват въздуха, водите и почвата., има голяма вероятност да доведат до
неблагоприятни последствия за човешкото здраве:
● Хексахлоробензен
● Алдрин
● Хлордан
Мирекс
● ДДТ
● Токсафен
● Диелдрин
ПХБ
● Ендрин
● Полихлорирани ди-бензо-р-диоксини
● Хептахлор
● Полихлорирани ди-бензо-п-фурани

Според употребата им пестицидите биват – инсектициди, акарициди, нематоциди,

фунгициди, хербициди, репеленти – за отблъскване, атрактанти – привличат и
унищожават, родентициди – за гризачи, авициди –за птици, регулатори за растежа.

Според химичния си състав пестицидите се делят на множество групи, най-важните от

които са фосфороорганични, хлороорганични, карбамати, медни и серни препарати.

Вредно въздействие на пестицидите върху човека:

193

Хепатотоксичност! Натрупване на пестицидите в околната среда и персистиране десетки

години. Описвани са масови явления на анемия, намаляване на тегло, недостатъчно
развитие на децата, уродства, смърт на плода. Тумори, токсичен хепатит.

СТРУКТУРА НА ЗАБОЛЕВАЕМОСТТА в сектора на селското стопанство – определя се

от спецификата на труда:
1. заболявания на опорно-двигателния апарат – гръбначен стълб, стави.
2. хронични бронхити, емфизем, остри респираторни заболявания
3.Заболявания на ССС, СЧТ и НС
4. трудови злополуки

ЖИВОТНОВЪДСТВО: съдържа говедовъдство, птицевъдство, свиневъдство и

овцевъдство. Основните помещения са оборите. Фермата трябва да разполага със стая за
гледачите, фуражна кухня, миялна за инвентара.
Основни процеси – хранене на животните, доене, почистване на оборите и измиване на
съдовете. Трудът е тежък, физически. Микроклиматът зависи от външните атмосферни
условия, защото помещенията не се отопляват. Има натоварване с шум и вибрации от
техникческите съоръжения. Има значителна експозиция на прах.
Важно значение има биологичния фактор на работната среда –смесено понятие, което
включва експозиция на
● Смесен органичен прах –растителен и животински
● Ароматни съединения от растителен произход
● Условно патогенна флора от животните
● Антропозоонозни патогени

Заболявания в животновъдството
I група – увреждане от пряк контакт –хроничен ринит, астма, ухапвания, ритвания,
удари, ужилвания, травми

II група – увреждания породени от химични и биологични агенти – отравяне с

пестициди, хроничен бронхит, професионална астма (поливалентно сензибилизиране на
организма с продължителност 5 години след прекратяване контакта с алергена),
резистентност към антибиотици, инфекции, антропозоонози (бруцелоза, туларемия,
лептоспироза, токсоплазмоза, орнитоза, листериоза, тетанус, вирусен енцефалит,
ехинококоза, дифилоботриоза)

III група – заболявания в следствие механични и физични фактори – травматизъм(от

машини), заболявания на опорно-двигателния апарат, загуба на слуха

Мерки за намаляване риска от заболеваемост – мерки за понижаване количеството прах

във въздуха – херметизация, вентилация; периодично централно дезинфекциране на
работното облекло, осигуряване на ЛПС – костюми, очила, ръкавици, респиратори. Важно
е провеждането на предварителни медицински прегледи и диспансерен контрол на
работещите.
194

82. Хигиена на труда при употреба на минерални торове и пестициди

Учебници: (1) Попов стр. 241, 242-246 + интернет

Торове
Основните елементи, изграждащи растенията са въглерод, кислород, азот, калий, калций,
натрий, фосфор и сяра. Когато количеството им намалее в почвата, добивите се влошават.
Една част от тези елементи растенията си набавят от въздуха и водата освен от почвата, но
някои могат да си набавят само и единствено от нея, например фосфор, затова се налага,
когато почвата е бедна на някои от тези елементи, те да се внасят допълнително чрез
торене. Количеството им обаче се определя от нормите на торене, които зависят от вида на
почвата, културите, ПДК (пределно допустими концентрации) на съответните вещества.
Предозирането води до влошаване на добивите по качество и количество, а от там може да
се влоши и здравето на човешкия организъм, след консумация.
Торене – внасяне на органични, неорганични, биологични торове и вещества с цел
повишаване на добивите и качеството на селскостопанската продукция. Видове –
органични (птичи, оборски...), неорганични/минерални, биологични (нитрагин, фосфоро-
и азобактерин).

Минерални (неорганични) торове

По своята същност минералните торове представляват соли, които се използват за внасяне
или повишаване на количеството на хранителните вещества в почвата. Минералните
торове влияят не само върху добивите, но и върху качеството на продуктите. Фосфорните
торове са необходими за покълването на семената и заедно с калиевите повишават
участието на бобовите треви в тревостоя, а азотното торене засилва растежа на растенията
(ускорява развитието на листната маса). За оптимално усвояване на азота от растенията
допринася торенето с калий.
Видове минерални торове:
В зависимост от елементите, които съдържат, минералните торове се разделят на азотни,
фосфорни и калиеви. По броя на хранителните елементи, които се внасят с тях, торовете
се разделят на прости и комбинирани.

Пестициди
Пестицидите са отровни химикали, създадени с цел да убиват вредителите или болестите
по растенията, в почвата, във вече произведените храни, докато те се транспортират или
съхраняват. Различните видове се прилагат на различни етапи в борбата с плевели,
гризачи, вредители или за дезинфекция. По дефиниция те са отрови!
Видове:
● по предназначение - инсектициди, фунгициди, акарициди, хербициди, родентициди
● по действие - репеленти и атрактанти

194
Мартин Шахид, 14 гр.
195

● по състав - фосфороорганични (ФОС), хлорорганични (ХОС), карбамати,

тиокарбамати, дитиокарбамати, кумаринови, серни, медни
Как пестицидите влияят върху околната среда ?
Независимо, че са създадени не за да въздействат върху хората, веднъж приложени
тяхното разпространение вече не може да бъде контролирано! Те остават в окръжаващата
ни среда, попадат във водата ни, остават в храните ни, в почвата и въздуха – те са около
нас! Прилагането им трябва да става изключително внимателно, при спазване на редица
предпазни мерки и по подходящ начин. Правителствата са тези, които трябва да
контролират тези отровни препарати от момента на пускането им на пазара, през
прилагането им до остатъците от тях в храните, водите и окръжаващата ни среда
Стотици опасни пестициди са в употреба в България, но също така и в ЕС… Само от
одобрените, 92 са доказано канцерогенни, 2 доказано мутагенни, 20 увреждат
репродуктивната система на човека, 48 блокират или съществено нарушават функциите на
ендокринната система, 25 предизвикват кожни реакции, а 47 са невротоксични;
Влияние на пестицидите върху човешкото здраве:
● Остро отравяне с ясно изразени симптоми - При попадане на големи количества в
организма, настъпва остро отравяне, което може да завърши със смърт. 25 милиона
селскостопански работници в света годишно имат поне един инцидент - отравяне от
пестициди. Силно увреждат черния дроб.
● Хронични ефекти - намалена имунна защита, алергични реакции, диабет и др.
● Отдалечени ефекти - Най-страшното е , че пестицидите могат да действат и
незабележимо и то в изключително ниски концентрации. Могат да минат години
между въздействието им и заболяването, а дори и действието им да се прояви чак в
следващото поколение. Всяка година в света се откриват около 772000 нови случая на
различни заболявания, които се дължат на въздействие на пестициди.
Ето само част от списъка:
*Индуциране на злокачествени заболявания -левкимия, рак на костите и др.
*Генетични промени
*Влияние върху имунната система
*Вродени дефекти при новородени
*Скъсяване времето на лактация при кърмачки
*Увреждане на нервната система – проблеми с умственото развитие
*Диабет
*Стерилитет

195
Мартин Шахид, 14 гр.
196

*Аборти
УОЗ (устойчиви органични замърсители) – токсични химични в-ва, които трудно се
разграждат, натрупват се в организмите и хранителната верига, пренасят се по въздуха,
водата и чрез мигриращите биологични видове, предизвикват неблагоприятни последици
за човешкото здраве и околната среда близо и далеч от техните източници. 9 от 12те УОЗ
са пестициди!!! (мръсната дузина)

Пестициди - Хигенни изисквания

● Наредба № 10
o до февруари – обучение
o определят се кои са позволените пестициди
o лица над 18г
o курс бърза помощ
● Условия
o Сутрин
o температура < 28оС
o скорост на вятъра < 5м/сек
o не се пуши и яде през това време
o гръбни пръскачки - < 5м разстояние м/у двама с пръскачка
o с трактор - да е херметично затворен
o със самолет- на 500м от жилищна зона или на 200м от ферма
o !!! жителите да уведомят 3 дена по-рано
o дрехите се накисват в силно алкални р-ри, изпират се няколко пъти в топла и
студена вода
Прахът – от селскостопански работи (смилане, триене, транспортиране) + остатъчни
примеси на тор и пестициди; финодисперсен – сериозна опасност
Химични вещества във въздуха – пестидици и торове

196
Мартин Шахид, 14 гр.
197

83. Хигиена на труда в минното дело

Учебници: (1) Попов стр. 213-218

Хигиена на труда
1) раздел от профилактичната медицина, изучаваща условията на труд и трудовата
дейност на човека и тяхното влияние върху здравето и работоспособността
2) хигиенни норми според производствена токсикология и физиология на труда
3) задачи
a) оценка на здравето на работещите
b) връзка на здравето с условията на труда и работните процеси
c) подпомага управлението на здравето, уменията и работоспособността на цялото
работещо население
d) управлява индивидуални случаи в аспект на работоспособност и производителност

Минно дело
Добив на полезни изкопаеми. Два вида – открит (кариерен) и подземен (шахтов). Включва
пробивно-взривни дейности и товарни дейности. Основни рискови фактори –
неблагоприятен микроклимат, шум, вибрации, прах, токсични газове, липса на дневна
светлина в подземните рудници и др.
1) Микроклимат
Подземен рудодобив
● зависи от дълбочината (Т се увеличава с 1 C на всеки 30м дълбочина) рудата,
влажността, вентилацията
● ниски или високи Т, висока влажност, различни скорости на движение на въздуха,
експозиция на микроклиматични условия с противоположно действие върху
терморегулацията (прегряване, охлаждане) – простудни заболявания
Открити рудници - зависи от макроклиматичните условия, а при някои професии и от
кабините на машините (булдозери, багери...)

2) Шум и Вибрации
Подземен рудодобив
● основни източници – пробивни машини и уреди, товарни и транспортни машини,
● шум – обикновено високочестотен със сила до 120 dB (A)

197
Мартин Шахид, 14 гр.
198

Открити рудници - зависи от макроклиматичните условия, а при някои професии и от

кабините на машините (булдозери, багери...)
● основни източници – сонди, товарни и транспортни машини
● вибрации – цяло тяло (под и седалка), ръка-рамо (лостове на управление)
3) Прах
Подземен рудодобив
● основни източници – пробивно- взривни дейности, товаро-разтоварни и транспортни
дейности
● финодисперсен прах; колкото по твърда руда толкова по финодисперсен; силициев
диоксид и силикати; силикоза и силикатози (азбестоза, оливиноза, талкатоза...);
маслени аерозоли съдържащи канцерогенни в-ва
Открити рудници
● основни източници – пробивно- взривни дейности, товаро-разтоварни и транспортни
дейности
● намалена естествена вентилация в по-дълбоките рудници
4) Химични агенти
● основни източници – взривни дейности, автотранспорт, пожари, гниене

Подземен рудодобив
● CO, азотни газове, метан (въглищни пластове), сероводород (гниене на подпоренд
дървен материал), серен диоксид (пожари), радон (рудници за тежки метали)
● Въгледобив – намалено количество кислород (гниене, пожари, окислителни процеси),
повишено количество CO2, метан (въглищен газ)

Открити рудници
● основни източници –взривни дейности, автотранспорт
● CO, азотни оксиди...
5) Трудовия процес – физическо натоварване, често принудителна работна поза, зрително
напрежение, изисква сръчност, концентрация, психо-соц. устойчивост
6) Заболяемост – хронични инфекции на дихателната система, инфекции на кожата, заб.
на ПНС (невралгии, радикулити), опорно двиг. с-ма, ГИТ, травми
● Подземен рудодобив – силикатоза, вибрационна болест, неврит на слуховия нерв,
отравяния, инфекции, паразитози

198
Мартин Шахид, 14 гр.
199

● Въгледобив – антракоза, антракосиликоза, силикоантракоза

● Открити рудници – пневмокониози, вибрационна болест

7) Профилактика
● прах – мокро пробиване, сухо прахоулавяне, херметизирани камиони с вентилация
● микроклимат – вентилация, топлоизолация на кабините на машините
● шум и вибрации – намаляване на времето на експозиция, автоматизация и
дистанционно управление, виброгасящи карети, виброгасящи ръкохватки, вибро и
звукоизолация на двигатели и кабини, ЛПС – антифони, ръкавици с виброгасяща
подплата
● взривни газове – вентилация
● осветление
● ЛПС – облекло и ботуши, ръкавици и каска, скоби за ръце, предпазни колани, очила,
противопрахови маски, антифони...
● Профилактични медицински прегледи (трудова медицина), балансирано хранене, чиста
питейна вода

199
Мартин Шахид, 14 гр.
200

84. Хигиена на труда в металургията

Учебници: (1) Попов стр. 218-223

Видове металургия: черна и цветна

Черна металургия – производства: агломерационно, доменно, стоманодобивно,
прокатно-валцово, феросплавно
1) Агломерационно производство – термично спичане (агломерация) на прахообразни
рудни материали за получаване на по-едри парчета агломерат
● микроклимат – тип “зебра” (топли и студени зони), висока влажност, силни течения
● прах (основен проблем) – Fe, Fe оксиди, силициев диоксид, кокс, калции...
● токсико-химични – CO, SO2
2) Доменно производство – получава се чугун чрез топене на Fe руди, агломерат, флюси
и кокс в доменни пещи
● микроклимат (основен проблем) – топли и студени зони, силни течения
● прах (особ. леярния сектор) – като при агломерационното производство
● токсико-химични – доменен газ (азот, CO !!!, CO2, водород, метан), SO2, оловни и
манганови аерозоли
● шум (доменни пещи) – до 110dB (A)
3) Стоманодобивно производство – получава се стомана чрез рафиниране на чугуна
● микроклимат (основен проблем) –висока T и ифрачервена радиация (при започване),
ниска Т (при завършване на технологичния п-с)
● прах – метални аерозоли с висока дисперсност - Fe оксиди, силициев диоксид,
манганови и оловни аерозоли
● токсико-химични – CO, CO2, SO2…
4) Прокатно-валцово производство – получава се фасонна стомана, фасонни профили,
ламарини, тръби. Бива горещо (най-често) и студено (рядко).
● микроклимат (основен проблем) – топлина и инфрачервена радиация, силни течения,
потоци от хладен и горещ въздух – простудни заболявания
● прах- Fe окиси, фино дисперсен
● токсико-химични – CO, серни оксиди, маслени аерозоли

200
Мартин Шахид, 14 гр.
201

● шум – широколентов, нискочестотен, над 90dB (A)

5) Феросплавно производство – продукт с увеличено съдържание на манган
● микроклимат – зони с и без източници на топлина. Без източници – зависят от
атмосферните условия. С източници – висока Т, инфрачервена радиация
● прах- манганови аерозоли
Черна металургия – здравни последици: простудни заболяваниея (грип, ангини,
пневмонии, ГДП...), топлинен удар, преохлаждане, ПНС, травми

Черна металургия – профилактика:

● топлина – аерация, общи и локални вентилационни съоръжения, водни завеси
● прах – херметизация, капсуловане, автоматизация
● ЛПС с/у прах, токсични аерозоли, шум...
● режим на труд и почивка – климатизирани стаи за отдих
● питеен и хранителен режим – газирана вода, вит C, натриев цитрат
● редовни медицински прегледи – трудова медицина

Цветна металургия – руда с цветни метали (мед, олово, цинк, кадмий...), обогатяване на
рудата, извличане на цветни метали. Основни производствени процеси и вредности са
сходни с черната металургия като има някои специфични различия.
1) Производство на мед (Cu) – от обогатен меден концентрат с примеси на сяра и др.
Етапи - производство на шихта, пържене, топене, конверторно получаване на черна мед,
рафинация
● микроклимат – мозаечен, топлина и инфрачервена радиация в близост до източници
(пещи, пламък, разтопен метал...), ниска температура с отдалечаване от изтоичници,
висока скорост на въздуха, някои процеси на открито и зависят от макроклимата.
● прах – Fe, Cu, силициев диоксид, Zn; в начални етапи от натрошаване, пренасяне и т.н.
по-късно – високо кондензационни аерозоли
● токсико-химични – серен диоксид
● шум – наднормен в 1/3 от от работните места; до 100 dB (A)
● здравни проблеми – ГДП ( вкл. дразнещи серни газове), ПНС, ГИТ, ССС, прегряване ,
топлинен удар, изгаряния
2) Производство на олово (Pb) – от сулфидни оловни руди. Етапи – агломериращо
пържене, топене, рафинация

201
Мартин Шахид, 14 гр.
202

● микроклимат – като при Cu. Топлина, влажност...

● прах – високодисперсен; олово, силициев диоксид
● токсико-химични – оловни аерозоли, серен диоксид
● шум – като при Cu
● здравни проблеми – храносмилателната система (Pb !!!), ГДП, нервна с-ма, оловна
интоксикация засилена от висока Т и физическа работа.
3) Производство на цинк (Zn) – от обогатен цинков концентрат. 2 метода –
пирометалургичен (пържене, дестилация, рафиниране) и хидрометалургичен (пържене, р-
ри сярна киселина, претопяване)
● микроклимат – прегряващ, а в електролитните цехове с висока влажност
● токсико-химични – във въздуха – цинк, мед, олово, арсен, кадмии, серни с-я..
● здравни проблеми – цинкови пари (леярска треска, левкоцитни хромозомни
аномалии), ССС, ГИТ, дихателната с-ма, нервната с-ма, заболявания на носоглътката
поради серни и кисилинни изпарения.

Цветна металургия – профилактика:

● топлина – топлоизолиране и екраниране на топлоизточниците
● прах и химични в-ва – херметизация, автоматизация, прахо- и газоулавяне, мокро
почистване на подове и стени, индустриални прахосмукачки за махини
● ЛПС и облекло с/у прах, токсични аерозоли, шум...
● шум – шумозаглушаване на машини и стаи, ЛПС
● режим на труд и почивка – климатизирани стаи за отдих
● питеен и хранителен режим – газирана вода, вит C, натриев цитрат
● серни газове – изплакване на устата с 1% р-р натриев бикарбонат, инхалации на
алкалии
● редовни медицински прегледи – трудова медицина

202
Мартин Шахид, 14 гр.
203

85. Трудово-медицински проблеми в машиностроенето

Учебници: (1) Попов стр. 207-213

Българските машиностроителни фирми произвеждат... (вж. стр207)

Цехове/отделения – за гореща обработка, за студена обработка

Цехове за гореща обработка (подготвителни):

1) леярни цехове – топене на металите и разливане в предварително подготвени форми от
леярска пръст
● Подготвително отделение – подготвяне на формировъчна пръст
● Формировъчно отделение – насипване на формировъчната пръст в калъпи/форми
● Пещи – топене на металите и разливане във форми; опосност от изгаряне при
ралзиване; интензивното ултравиолетово и инфрачервено лъчение - катаракта
● Избиване на отливките от формите
● Доочистване и шлифоване
2) ковашко-пресов цех – нагряване в пещ; обработване с ръчни чукове или ковашки
машини
3) термични цехове – подобряване на свойствата без промяна на формата; в пещи и вани -
обгаряне, нормализация, закаляване, отвръщане, циментиране

Цехове за студена обработка (металообработващи):

1) механични и стругарски цехове – с металорежещи машини се получават части и
детайли с точно определени размери, форми, отверстия и повърхности
2) монтажни цехове – обединяване на частите и детайлите, заваряване (UV лъчи!!!),
боядисване, противокорозионно покритие (галванизация)
Машиностроене – условия на труд
1) микроклимат
● Цехове за гореща обработка – предимно прегряващ усложнен от тежката физическа
работа; на места тип зебра/мозайка – редуващи се горещи и студени операции
● Цехове за студена обработка – обикновено оптимални; проблеми се наблюдават в
стари и преустроени помещения с лоша вентилация (лято) и отопление (зима)

2) шум и вибрации

203
Мартин Шахид, 14 гр.
204

● Цехове за гореща обработка – интензивен шум (до 108 dB (A)) и вибрации (общи и
локални) – очистване на отливките, при търскащите и избиващите решетки, ръчна
трамбовка...
● Цехове за студена обработка – предимно шум (до 88 dB (A)) от металорежещи
машини: има и общи вибрации но обикновено в норма
2) прах – обикновено не е проблем с някои особености
● Цехове за гореща обработка
o Ковашко-пресовни цехове – метален прах

● Цехове за студена обработка

o Шлайфане, полиране – грубо дисперсен пах
o Заваряване – фино дисперсни аерозоли съдържащи метални оксиди; при
обмазани електроди се отделят опасни манганови и хромни аерозоли
3) химични вещества – обикновено не е проблем с някои особености
● Цехове за гореща обработка
o Леярни цехове – CO, органични в-ва, акролеин, цинков оксид, амоняк,
формалдехид, азотни оксиди, флуор, хлор, олово, манган
o Ковашко-пресовни цехове – СО, серен диоксид, сажди

● Цехове за студена обработка

o Механични цехове – смазочно охлаждащи течности (минерални масла, нафта,
алкални р-ри) – замърсяване на ръце, облекло...; маслени фоликулити, кожни
гнойни заболявания
▪ Заваряване – токсични газове (СО, азотни оксиди) – белодробен оток-
смърт

o Монтажни цехове
▪ Боядисване – бои, лакове, пластификатори, разредители, разтворители
▪ Галванизация – органични разтворители, алкални разтворители,
минерални киселини...; никелови дерматити и екземи; хромовия
анхидрид уврежда лигавицата на носа и ГДП

4) Други особености
● Изправено положение, сравнително тежък труд, напрежение на ЦНС и анализаторите,
концентрация, координация...
5) Заболяемост

204
Мартин Шахид, 14 гр.
205

● простудни заболявания (неблагоприятен микроклимат) – най-често

● травми и злополуки – чести особено при неспазване на правилата за безопасност –
режещи машини (горни крайници, очни травми от стружки), изгаряния и др.
● ГИТ, ПНС, опорно-двиг. апарат, неврози, заболявания на женски полови органи и
усложнения при бременност, пневмокониози при електрозаварчици, фотоофталмии,
хронични интоксикации, алергии, кожни реакции, кожни гнойни заболявания,
ревматизъм, ССС
6) Профилактика
● архитектурно-планировъчни – рационално разположение на производсвените звена
● технологични – по-безопосни технологии
● технически – механизация и автоматизация, ремонти
● организационни – ЛПС, обучение, инструкции
● медицински – периодични прегледи

205
Мартин Шахид, 14 гр.
206

86. Трудово-медицински проблеми в химическата промишленост

Учебници: (1) Попов стр. 227-233

В България – 18 подотрасъла обединени в 4 групи – органична и неорганична химия, лека

и тежка промишленост. Хим. пром. е много суровиноемък – суровините могат да
достигнат до 75% от себестойността на продукцията
Основни суровини – природен газ, нефт, дървесина, въглища, каменна сол, сяра, фосфати,
апатити, калиева сол, вода, атмосферен въздух, електрическа енергия
Неорганична химия – от неорганични суровини; продукти - киселини, соди, минерални
торове, фосфорити, сяра, пестициди, взривни вещества
Органична химия – от органични суровини – нефт, природен газ, дървесина...; продукти
– пластмаса, синтетичен каучук, синтетични влакна...
Тежка химическа промишленост – торове, сода, киселини, нефтопреработка, синтетични
и изкуствени влакна, каучук, пластмаса
● Нефтопреработване – Нефтохим Бургас, Плама Плевен – бензин, пропан-бутан,
парафини, фенол, ацетон, синтетичен каучук, полиетилен, полистирол, горива,
смазочни масла, грес, дизелово гориво. Към нефтохимическото производство се отнася
и поризводството на полимерни материали (синтетични влакна), пластмаси
Лека химическа промишленост – бои, лакове, сапуни, перилни препарати,
фармацевтични и парфюмерийни изделия
Химическа промишленост – общи етапи:
● подготвителни операции – изпомпване на течности, пълнене на реакционни съдове с
течни съставки/реакционни смеси, смилане, пресяване, смесване, разделяне, дозиране,
транспортиране...
● основни химични п-си – хлориране, сулфониране, аминиране, дезаминиране,
нитриране, редукция, окисление...
● разделяне на химичните компоненти – дестилация, ректификация, филтрация,
кристализация, центрофугиране, екстракция...
● заключителни операции – сушене, смилане, разфасовка, опаковане
● допълнителни операции – пробовземане, смяна на катализатори, чистене на остатъци,
шлака, ремонти...

206
Мартин Шахид, 14 гр.
207

Вредности
● химични в-ва и прах – основен проблем. Прахът е често финодисперсен и
реактивоспособен. Остри (при аварии) и хронични отравяния с химични в-ва. Чести
алергии – метали (хром, кобалт, никел, манган, берилий, платан), формалдехид, фталов
и малеинов анхиндрид, епихлорхидрин, хлорирани нафталини, антибиотици...
● налягане – променливо
● употреба на катализатори
● интензивен шум (мелници, елеватори, сушилни, барабани, вибросита...)
● прегряващ микроклимат (сушилни, пещи)

● натоварване на ЦНС, ССС, хиподинамия, монотония

Профилактика
● хигиенни изисквания
● автоматизация, механизация, херметичност
● спазване на технологичния режим
● медицински прегледи, скрининг за професионални заболявания
● газанализатори
● вентилация
● ЛПС

207
Мартин Шахид, 14 гр.
208

87.Трудово-медицински проблеми в текстилната промишленост.

Учебници: (1) Попов стр. 223 -227 (2) Цветков стр. 376-380

Хигиена на труда
4) раздел от профилактичната медицина, изучаваща условията на труд и трудовата
дейност на човека и тяхното влияние върху здравето и работоспособността
5) хигиенни норми според производствена токсикология и физиология на труда
6) задачи
a) оценка на здравето на работещите
b) връзка на здравето с условията на труда и работните процеси
c) подпомага упревлението на здравето, умениятя и работоспособността на цялото
работещо население
d) управлява индивидуални случаи в аспект на работоспособност и
произвоодителност

Текстилна промишленост – производство (от текстилни влакна) и обработка на тъкани (

≈ текстил, платове).
Видове текстилни влакна
1) Естествени
a) растителни – памук, лен, коноп
b) животински – вълна (овце, кози), естествена коприна (копринена буба)
2) Изкуствени – изкуствена коприна (вискоза)
3) Синтетични – полиестер, Aramid, Kevlar

Производствени етапи
Производство на памучен текстил е най-разпространеният и универсален пример.
1) Механична обработка на текстилните влакна
a) първична обработка
b) предене – производство на влакна и прежда. Уреди: вретено, предачни машини с
няколко вретена. Етапи – разбиване и разчепкване (батажно отделение); очистване,
разчесване, провлачване (дарачно отдел.), изтегляне и усукване.

208
Мартин Шахид, 14 гр.
209

c) тъкане – производство на тъкани. Уред – тъкачен стан

2) Механо-химична обработка на изтъканите платове (в апретурни цехове): избелване,
боядисване, апретиране и др. процедури. Апретиране – допълнителна обработка
придаваща здравина, еластичност, немачкаемост и т.н. Окончателната обработка на
тъканите включва различни процеси според търсените качества – здравина,
устойчивост на вода, огън, плесен и др.

Условия и рискове на работната среда

● Микроклимат – висока температура (топлинен удар), висока влажност, ниска скорост
на движение на въздуха
● Статично електричество – триене – влакна, машинни части
● Шум – постоянен, средно- и високочестотен, интензитет – може 110 dB/А (децибела по
скала А).
● Вибрации – общи, при работа на текстилните машини, по-интензивни в тъкачниците
● Прах – органичен (влакнести материали); неорганичен (почвени частици). Особен
проблем при обработка на памук и лен.
● Бактериално и микотично замърсяване – предимно G- бактерии; Гъби – пеницилиум,
аспергилус...
● Химични вещества и препарати
o Пърлене, тъкане - CO, CO2, алдехиди и др. Въглеводороди
o Обезкорбяване, изваряване – алкални аерозоли, бензин, хлорни препарати
o Боядисване, щамповане – анилин, H2S, диазобагрила, азотни оксиди,
идгигозолови багрила, SO2, оцетна и сярна киселина, формалдехид, фенол.
Общи и професионални заболявания
1) Общи заболявания - най-често дихателната система; Простудни заболявания, женски
полови органи, усложнена бременност, злополуки, слух, ГИТ, ССС, ПНС, МСС и др.
● Бисиноза - текстилен прах – хроничен бронхит + емфизем + астма
● Синдром на токсичния органичен прах (памучна/конопена треска) - t, втрисане,
кашлица, ринит
● Хроничен бронхит
● Онкозаболявания – рак на правото черво (производство на синтетични влакна), рак на
пикочния мехур (от азобагрила)
● Увреждания на МСС (муск. скелетни смущ.) – миозит, тендомиозит, тендовагинит,
радикулит, плоско стъпало...

209
Мартин Шахид, 14 гр.
210

2) Рискови професии – даракчии, предачки, тъкачки, шлосери, избелвачи, бояджии,

щамповчици... Наблюдава се феминизация на текстилната промишленост.
● даракчии – възпаление на ГДП, бисиноза, увреждане на слуха, злополуки
● предачки, тъкачки – физическо претоварване, нервно псих./сензорни нарушения,
увреждане на слуха, МСС, плоскостъпие, злополуки, разширени вени
● апретурни цехове – опасни химични вещества
● лен – по-интензивно прахово замърсяване
● вълна – антракс, запрашеност, бактерии
● коприна – вредни газове (амоняк, сероводород), кожни увреждания, болест на Басини
Профилактика
● За прах – вентилация, климатична инсталация, механизиране на рисковите етапи,
индустриални прахосмукачки (интегрирани с машините)
● За шум и вибрации – изолация на машини и стени, подложки за машини, ЛПС
● За влага - климатик, специални облекла и обувки, термовентилация бояджийския цех
● Добро осветление
● Рационален режим на труд и почивка
● Периодични медицински прегледи (трудова медицина)

210
Мартин Шахид, 14 гр.
211

88. Трудово-медицински проблеми в здравеопазването

Учебници: (1) Попов стр. 248-254

Системата на здравеопазването в България:

● Лечебни заведения
o за извънболнична помощ – медицински центрове, спешна помощ
o за болнична помощ – многопрофилни и специализирани болници, диспансери
● Здравни заведения – медицински и немедицински специалисти; промоция, превенция
на здравето; структури – НЦООЗ, НЦРРЗ, НЦЗПБ, НЦЗИ, РИОКОЗ, НЕЛК, здравни
кабинети в детски/учебни/социални заведения, приюти и домове за временно
настаняване

Рискове
● биологични агенти – бактерии, вируси, гъбички, приони...
● неправилна организация, нарушения на трудовия п-с – извънредни дежурства,
неправилно редуване на смени, спешни случаи, удължаване на работния ден...
● неправилна ергономия на медицинския труд – оборудване, инструменти, техника,
мебели...
● динамично и статично физическо натоварване – мускулно скелетни смущения,
неудобна работна поза, травми и заболявания на гърба, ставите и мсукулите
● химични в-ва и препарати
o дезинфектанти
o фиксиращи и консервиращи р-ри (формалин – съдебна мед., патология)
o оцветители – хистологични и хистохимични лаборатории
o реактиви за токсикохимични лаборатории
o химикали за стерилизация – етиленовият оксид е канцероген
o биоциди за почистване
o лекарства
o SiO2, акрилни смоли – ортопеди, дентална медицина
o възможна кумулация на хим агенти
o Токсични газове и дим

211
Мартин Шахид, 14 гр.
212

▪ хирургията (лазери) – бензен, цианиди, формалдехид, биоаерозоли,

мъртви и живи кл, фрагменти от крувни кл и вируси – ГДП и очи
▪ анестетици – диетиов етер, райски газ, хлороформ, изофлуран,
метоксифлуран, енфлуран, халотан, севофлуран – операционни, дентални
лекари, родилни зали, реанимация
o алергични реакции – латекс и др
● електроудар – апарати под напрежение, неизправни уреди и инсталации
● пожари – лаборатории – леснозапалими в-ва
● прегряващ микроклимат – хирургия, кухненски бокс, перални помещ.
● променливо атмосферно налягане – планинска спасителна служба, подводни екипи
● шум и вибрации – дентални лекар, зъботехници, протезиране, кухня, пералня,
регистратура...
● йонизираща радиация – рентгенови и радиологични отделения, лъчетерапия,
скенери...
● нейонизираща радиация – лазерни лаборатории, физикална терапия (UV, IR, лазерно
лечение...)
● конфликти, нападения, наранявания, травми – особено психиатрите, нарколечение

● нервно-психично, нервно-сензорно и психо-емоционално напрежение, висока

отговорност
Профилактика
● организация на труда – интензивност, труд-почивка, физ. Активност
● микроклимат
● звуков комфорт
● осветление
● ергономизиране на средата
● ЛПС
● психо-социален климат
● хранене
● здравно-законодателни условия за оптимизиране на трудовите условия

212
Мартин Шахид, 14 гр.
213

89. Оценка на риска в службите по трудова медицина

Учебници: (1) Попов стр. 32…307…. (2) Цветков стр. 119- (3) наредба 5 и др.

Речник
1. “Вреда” е физическо нараняване и/или увреждане на здравето.
2. “Опасност” е възможен източник на вреда.
3. “Идентификация на опасност” е процесът на установяване съществуването на опасност
и на определянето на нейните характеристики.
4. “Риск” е вероятността за настъпване на вреда при конкретни условия на излагане и
тежестта на вредата.
5. “Елементи на риска” са тежестта на вредата и вероятността за възникване на тази вреда.
6. “Опасно събитие” е ситуация, в която човек е изложен на опасност, която довежда до
вреда.
7. “Анализ на риска” е използване на разполагаема информация за идентифициране на
опасни събития и за определяне елементите на риска.
8. “Оценка на риска” е процес на взимане на решение относно допустимостта на риска на
база на анализа на риска, разпоредбите на нормативните актове и отчитане на фактори
като технически достижения, околна среда, психологически, икономически и социални
аспекти.
9. “Оценяване на риска” е процесът на анализ и оценка на риска.
10. “Оценител на риска” е лице, което оценява риска.
Трудова медицина – медицинска специалност, занимаваща се с оценка на здравето на
работещите, връзката му с условията на труд и рабоните процеси, подпомагане на
управлението на здравето, уменията и работоспособността на цялото работещо население
и управлението на здравето, уменията и работоспособността на цялото работещо
население и управлението на индивидуални случаи в аспект на работоспособност и
производителност. Тя се занимава с първична, с вторична и третична профилактика на
увреденото здраве, с потенциално въздействие върху здравето на цялото население. Задачи
свързани със цялостната защита и промоция на здравето и работоспособността на всички
работници:
● Поддържане и промоция на здравето и работоспособността на работниците
● Подобряване на работната среда и работата на работниците
● Организация на работата и култура на труд
Оценката на риска е изискване на европейското законодателство, което е въведено във
всички Държави – членки. Оценка на риска означава откриване на онова, което би могло

213
Мартин Шахид, 14 гр.
214

да причини увреждане, така че да могат да бъдат взети необходимите предпазни мерки.

Правилната оценка на риска е в основата на успешното управление на риска. Обучението
на работещите на базата на правилно оценени рискови фактори в работната практика е
особено съществен момент от управлението на риска. Преминалият обучение работещ
може не само да прилага правилата, но той просто работи много по-ефективно и
способства за осигуряване на по-здравословна и безопасна работна среда. Основната
наредба: НАРЕДБА № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на
извършване на оценка на риска
Кой извършва оценка на риска?
Оценяването на риска се извършва от работодателя. При оценяването на риска участват
служби по трудова медицина (СТМ), органите за безопасност и здраве и другите
специалисти от предприятията.
Етапи
● Класификация на трудовите дейности – описание на всички професии на даденото
място
● Идентификация на опасностите – най – разпространените методи за идентификация
на опасностите са личен оглед на работните места, разговори с работещите,
наблюдение на процесите и контролни измервания като се определя дали експозицията
на определен професионален агент би могла да увеличи вероятността от
неблагоприятни ефекти върху здравето на експонираната популация. Базира се на
експереиментални изследвания върху животни и епидемиологични проучвания върху
експонирани лица.
● Оценка на доза-отговор зависимост – дефинира връзката между дозата на въздействие
и вероятността за специфични странични ефекти
● Оценка на експозицията – вероятността за натрупване на токсичния агент от
околкната среда в организма
● Характеризиране на риска – интерпретира събраната информация и определя дали на
работното място съществуват сигнификантни здравни ефекти. Възприета е белгийската
практика за дефиниране на риска (Р) като величина, съставена от произведението на
три параметъра – вероятност (В), експозиция (Е) и последици (П). ( Р = В * Е * П )
Определят се работниците и служителите, изложени на опасности
Рискови фактори при работа (виж тема 65 ако искаш детайли или от стр121...)
1) Фактори на трудовия процес
● Тежест
● Напрежение
● Работна поза

214
Мартин Шахид, 14 гр.
215

● Работни движения
● Режим на труд и почивка
2) Ергономични фактори на работното място
● Работни зони
● Организационно техническо обзавеждане
● Съобразяване организацията на работното място с антропометричните,
физиологичните и психологични машини и съоръжения
● Техническа обезопасеност на машини и съоръжения
3) фактори на работната среда
● Микроклимат
● Осветление
● Производствени лъчения (йонизиращи, нейонизиращи)
● Механични колебания (шум, вибрации, инфра-, ултразвук)
● Физико-химични (прахове)
● Химични (газове, пари, течности, аерозоли с токсично действие)
● Биологични
Значение на подобрените условия и безопасност на труда (стр 122)
● Социален - самочувствие, удовлетвореност, време за възстановяване
● Икономически - производителност, качество, технически цикъл, загуби от брак,
текучество на кадри, компенсация за работа
● Здравен - увеличена работоспособност и намалена професионална заболеваемост

215
Мартин Шахид, 14 гр.
216

90. Препоръки на МОТ по безопасност и здраве при работа

МОТ – международна организация на труда, създадена 1919г. В нея се включват

органи, представляващи интересите на държавите, работодателите и работниците в
съотношение 2:1:1.
Основни органи на МОТ:
● международна конференция на труда (ежегодно, Женева)
● административен съвет (56 члена в съотношение 2:1:1) - основният изпълнителен
орган на МОТ
● международно бюро по труда - секретариатът

Цел – установяване на задоволително ниво на условията на труд и живот на трудещите се.

По-важни конвенции на МОТ засягат здравеопазването на работещите, редуциране на

риска на работното място, оптимизиране на работната среда, профилактика на рака.
Организацията въвежда стандарти в обезщетяването при трудови злополуки и
професионални заболявания.
Конвенциите на МОТ поставят минимално допустим стандарт на условия на труд.
Препоръките залагат по-високи стандарти и предложения за постигането им.
За да влезе в сила дадена конвенция на МОТ в определена държава е необходимо
нейното ратифициране от правителството. Веднъж осъществена, ратификацията води
до международно-правни задължения за държавите и прилагане на мерки за контрол.
Препоръките не изискват ратификация.

Конвенциите засягат „улегнали” въпроси, по които е възможно постигането на

компромиси. Препоръките конкретизират и доразвиват определени разпоредби, те
съдържат разгърнати решения, които могат да се разглеждат като съвети към
правителства, синдикати и работодатели.

Държавите членки на МОТ са длъжни в определени срокове да придвижат предложена

Конвенция към парламента, да представят доклад за изпълнение на задължението както и
обзорен доклад за цялостното състояние на националното законодателство, добрите
практики (guidelines) и трудностите при прилагането им. При неспазване на ратифицирани
от тях конвенции държавите членки подлежат на международни санкции.

Конвенциите на МОТ не противоречат на вътрешното законодателство в Република

България.

СПЕРМААААА!

216
Мартин Шахид, 14 гр.
217

91. Предмет, задачи и проблеми на хигиената на децата и

подрастващите
Учебници: (1) Попов стр. 284-285

217
Мартин Шахид, 14 гр.
218

218
Мартин Шахид, 14 гр.
219

91. Предмет, задачи и проблеми на хигиената на децата и

подрастващите
Учебници: (1) Попов стр. 284-285

219
Мартин Шахид, 14 гр.
220

220
Мартин Шахид, 14 гр.
221

92. Основни дейности на лекаря за правилното развитие и доброто

здравно състояние на деца и учащи се

Детското здравеопазване включва всичките проблеми на общото здравеопазване, но

съобразени с анатомо-физиологичните, имунологичните и други особености на децата и
подрастващите. Детският организъм е податлив, реагира по особен начин с повишена
заболеваемост по-тежко протичане на заболяванията и по-висок леталитет.
Главното направление в развитието на детското и училищното здравеопазване е
профилактиката – борбата за детско здраве, битова среда в детските, учебните и обществените
заведения. Практическата дейност по профилактика и промоция на здравето на детското население
се осъществява от семейните лекари, педиатрите и медицинските специалисти, работещи в
здравните кабинети, в детските заведения и училищата. Наблюдението и контролът над
физическото развитие и физическата дееспособност на децата е една от основните задачи на
лекарите в системата на детското здравеопазване. Контролът над физическото развитие започва
още от раждането на детето. Нормалното тегло на детето има изключително голямо значение за
здравето и бъдещето му развитие.
Долната възрастова граница за начало на много хронични заболявания се измества в
детско-юношеската възраст. Тяхната профилактика става много актуална. Лекарите активно трябва
да издирват децата с хипертония или хипертонични реакции, зрителни аномалии, гръбначни
деформации, нервно-психични разстройства и други. При плановите профилактични прегледи на
децата да се търсят ранни симптоми. Ранното откриване навременното и правилно лечение на
децата намалява опасността от усложнения и хронифициране на болестния процес. Насоката на
работа е ориентирана към здравното образование за здравословен начин на живот, здравословно
хранене, зъбна профилактика и борба с вредните навици. Ефективността на превантивната дейност
е най-висока, ако започне от ранна детска възраст. Опазването здравето на детското население е и
държавна задача.

221
Мартин Шахид, 14 гр.
222

222
Мартин Шахид, 14 гр.
223

93. Анатомо-физиологични особености на организма на децата и

юношите. Закономерности в динамиката на основните морфологични
показатели

Кърмаческата възраст е продължение на неонаталния период и завършва на 12 месечна

възраст. Този период се отличава с бързи темпове на физическо и нервно-психическо развитие.
Друга характерна черта е имунологичната незрялост на детето. За малкото кърмаче е присъщ
преходен имунен дефицит, който се компенсира отчасти от предадения от майката пасивен
имунитет и защитните фактори на майчината кърма. През първите месеци от раждането
кърмачетата не боледуват от някои заразни заболявания при условие, че майката е преболедувала
от такива. Естествено хранените кърмачета боледуват по-рядко и по-леко от бактериални и
вирусни инфекции от изкуствено хранените. През кърмаческия период продължава откриването и
уточняването на вродените аномалии. През първите 6 месеца след раждането трябва да се
осигурява майчина кърма, както и своевременно и правилно захранване на кърмачето. През
първата година от живота на детето е важно с него да се общува ласкаво, нежно и чрез
положителни емоции.
Ранна детска възраст /от 1 до 3 г./ - характеризира се с бързо усъвършенстване на
двигателните функции и активността на детето, говора, психиката, разширяване на социалните му
контакти и познавателни възможности. Бързо се развива опорно-двигателния апарат. Най-
забележими са промените в костната и мускулната системи. Костната тъкан на децата съдържа
повече органични вещества и по-малко минерални вещества, което й придава гъвкавост и
еластичност.
Мускулите на децата се развиват неравномерно. Най-рано укрепват мускулите на долните
крайници, по-късно се развиват и мускулите на ръцете, но мускулната сила е малка. Сърдечно-
съдовата система се характеризира с бързо увеличаване обема на сърцето. Пулсът е учестен
постепенно се забавя. Дихателната система на децата е все още с незряла структура и функция.
Дихателните движения са повърхностни и по-чести.
Интензивно се променя храносмилателната система. Увеличава се обема и мускулния слой
на стомаха, нараства киселинността и ензимната активност на стомашния сок. Това дава
възможност за хранене с по-разнообразна храна. Бързо се развива нервната система. Важна
особеност на тази възраст е интензивното развитие на психиката. В ранна детска възраст трябва да
започне възпитателната дейност. Децата имат силна нужда от емоционално наситено отношение
към тях, по-голямо внимание и затова най-подходяща среда за отглеждане на децата в тази възраст
е семейството.
Предучилищна възраст /от 3 до 6 г/ - темповете на растеж и съзряване постепенно спадат,
но опорно-двигателния апарат продължава да се развива интензивно. Наблюдава се първото
физиологично издължаване на тялото за сметка на долните крайници. Интензивно се развиват и
укрепват мускулите. Продължават, но с по-бавни темповете процеси на растеж и диференцировка
на сърцето и съдовете. Подобрява се секреторната и моторната функция на храносмилателната
система. Нервните процеси се характеризират още с преобладаване на ирадацията и бавна
концентрация. Особеностите в развитието на нервната система са в основата на изграждане на
дневния режим и продължителността на занятията. За правилното развитие на децата имат игрите

223
Мартин Шахид, 14 гр.
224

и словото. Грижите трябва да са насочени към правилно физическо и нервно-психическо развитие,

предпазване от инфекциозни заболявания от битов и уличен травматизъм.
Училищна възраст:
Начална училищна възраст /от 7 до 10г/ - развитието е относително равномерно, но
достатъчно интензивно. Продължава растежът и вкостяването на скелета. Мускулната система се
развива усилено, но неравномерно. Сърдечно-съдовата система се развива бавно. Млечните зъби се
сменят с постоянни. Увеличават се съпротивителните сили на организма спрямо неблагоприятните
фактори на средата. През този период има неустойчивост на нервните процеси, с преобладаване на
възбудните над задръжните процеси. Това е период на адаптация на детето към системно
училищно обучение. Училищното обучение дисциплинира децата, стимулира тяхната
самостоятелност и воля, разширява кръга на интересите им.
Средна училищна възраст /от 10 до 14г, адолесцентна, тийнейджърска/ - преход от
детството към юношеството. Период на полово съзряване. Настъпва многостранен прелом в
биологичното, психичното и социалното развитие, което води до превръщане на детето в юноша
или девойка. Увеличават се темповете на растеж – момчетата 10см. годишно, а момичета 8см.
годишно. Увеличава се мускулната сила и издръжливост. Интензивно се развива сърдечно-
съдовата система, повишава се съдовия тонус. Бурния физически растеж и развитие се стимулира
от усилената дейност на жлезите с вътрешна секреция. Промени настъпват в психиката и
поведението на учениците. Счита се, че този период е най-важен в развитието на човека, тъй като
промените-физически, физиологични, емоционални и др. имат изключително значение за здравето
и развитието в следващите периоди от живота. Изисква се строго спазване на хигиенните норми за
режим на труд и почивка, внимателно отношение от страна на родителите и учителите, дозирано
физическо натоварване, здравно образование, за да не станат учениците жертва на вредни навици.
Горна училищна възраст /от 15 до 18г/ - завършва половото развитие и настъпва полова
зрялост. Процесите на растеж се забавят и постепенно спират. Формирането на костната и
мускулната системи е почти завършено. Интензивно се развиват малките мускули. Към края на
периода завършва формирането на сърдечно-съдовата система. Понякога могат да се наблюдават
смущения в сърдечната дейност-промени в сърдечния ритъм, функционални шумове и др.
Увеличава се жизнената вместимост на белите дробове. Продължава пренастройката на
ендокринната система. Усъвършенстват се функциите на централната нервна система и висшата
нервна дейност. Укрепват психиката и волята. За да навлязат в зряла възраст здрави и с добра
социална адаптация е важна профилактиката и промоцията на здравето през целия период на
детството и юношеството.

224
Мартин Шахид, 14 гр.
225

94. Проблеми на акцелерацията и биологичната зрялост и

значението им за медико-профилактичната дейност в учебно-
възпитателните заведения

Акцелерация означава увеличение на тоталните размери на тялото, ускоряване на

темповете на растеж и развитие на цели поколения в сравнение с предходните. Акцелерацията е
положително явление, тъй като вследствие ускореното физическо и полово развитие се подобряват
двигателните възможности, спортните постижения и др., но едновременно с това възникват и
негативни последици с медицинско и обществено значение. Срещаните досега заболявания в
училищна възраст зачестяват в предучилищна възраст, а заболяванията на възрастните зачестяват
сред учениците. Поради по-високата възбудимост на нервната система се увеличава честотата на
невротичните състояния на децата и подрастващите. Поради това профилактиката на много
социално значими заболявания като дегенеративните на сърдечно-съдовата система,
метаболитните и др. трябва да започне още в детска възраст.
По-ранното настъпване на биологичната зрялост поставя редица въпроси пред
профилактиката, педагогиката, психологията, социологията. Възникващите проблеми поставят
пред възпитанието нови задачи за сексуално възпитание, подготовка за семеен живот и родителски
задължения и налагат да се търсят нови, по-съвременни възпитателни мерки.
Необходими са комплексни профилактични мерки за оптимизиране на целодневния режим
на децата, контрол върху учебната и информационната натовареност, организиране на извънкласни
занятия по интереси, активен отдих за израстване на здраво и хармонично развито младо
поколение.

225
Мартин Шахид, 14 гр.
226

95. Хигиенни и физиологични основи на учебно-възпитателната

работа в детските заведения и училищата. Особености на дневния режим
в детските заведения

По своята физиологична същност трудът на ученика е предимно умствен с психично

натоварване. Реализира се благодарение на следните нервни процеси – възбуждане и задържане,
ирадиация и концентрация, взаимна индукция и други. За организация на учебния процес трябва да
се познава физиологичната крива на работоспособност на учащите се. Работоспособността има
дневна, седмична и годишна динамика.
Фази на дневната работоспособност:
1.Фаза на вработване – по-ниска работоспособност и начало на адаптация към съответната
работа. Продължителността на фазата зависи от възрастта на детето. Вработването настъпва през
първия учебен час и първия ден на учебната седмица.
2.Фаза на оптимална работоспособност – повишена концентрация на вниманието, бързо и
точно възприемане на учебния материал и правилно изпълнение на поставените задачи. Настъпва в
средата на учебния ден и на учебната седмица.
3.Фаза на понижена работоспособност – обемът на извършената работа намалява,
качеството й се влошава. Засилват се признаците на умора и настъпва по-бързо при по-малки
ученици. В началото на тази фаза може да се наблюдава „фаза на краен подем“ - мобилизиране на
резервните сили за поддържане на високо ниво на работоспособност. Настъпва умора, която се
характеризира с няколко фази:
а/ Възбудно-двигателна фаза – учениците стават неспокойни
б/ Пасивна – учениците стават апатични, отпаднали, сънливи
в/ Уравнителна – учениците реагират еднакво на слаби и силни дразнители
г/ Парадоксална – реагират силно на слаби дразнители и обратно
д/ Ултрапарадоксална – реагират отрицателно на положителни дразнители и обратно
Ако след субективните и обективните явления на умора учебната работа продължава, се
стига до преумора. Преуморените ученици имат често главоболие, нарушение в съня и
апетита, апатия към учебната работа и други.
Работоспособността се променя и през учебната година. Най-висока е от октомври до
януари и постепенно намалява.
Дневният режим е научно обоснован ред на работа и почивка, хранене и сън, който е
съобразен с възрастовите и индивидуалните особености. В основата на рационалния дневен режим
лежи изработването от детето на условни рефлекси за време. Редуването на основните режимни
моменти спомага за изработването на определен ритъм в дейността на организма. Физиологична
основа на дневния режим е създаването на динамичен работен стереотип. При изграждането му
организмът в определено време има готовност за извършване на определена дейност – учебна
работа в училище, домашна подготовка на уроците, сън, хранене и др. Динамичният стереотип се
създава постепенно с изразходването на значителна нервно-психична енергия. Неговото
преобразуване или нарушаване е свързано с нови нервни и психични усилия и разрушаването му
води до неприятни субективни усещания. Изграждането на рационален дневен режим трябва да
бъде съобразен с особеностите на ВНС при децата, възбудимостта на нервните клетки в главния

226
Мартин Шахид, 14 гр.
227

мозък при мнозинството здрави деца показва 2 подема – І подем между 8 и 12 ч. /по-висок и по-
продължителен/ и ІІ подем между 16 и 18 ч. Дневният режим се разработва за 24 часа.
Основни особености при построяване на дневния режим на деца от 1 до 3 г. са: бърз растеж
и развитие, незавършено диференциране на много органи и системи. Основни режимни моменти
са: сън не по-малко от 12 часа, хранене 4 пъти дневно, игрови занимания за развитие на моторика и
психика, време за прекарване на открито 2 пъти по 2 часа дневно.

227
Мартин Шахид, 14 гр.
228

96. Дневен режим на ученика – хигиенни основи. Ролята на лекаря

за внедряването им. Профилактика на училищната умора

Дневният режим на ученика включва: учебни занятия в училище, подготовка на уроците,

извънучилищни занимания, занимания със спорт или физкултурна дейност, престой на открито,
хранене и сън. Времето за подготовка на уроците вкъщи трябва да се съобразява с възрастта и да не
превишава: 1-1,5 часа от 1 до 4 клас, 2-2,5 часа от 5 до 8 клас, 3,5-4 часа за 9 до 12 клас.
Необходими са почивки от 10-15 мин. за по-малките на всеки 25 мин, а за по-големите на всеки 35-
40 мин. Необходимо е да се създадат оптимални условия за работа на ученика – работно място,
осветление, топлинен и звуков комфорт. За извънкласни интереси е необходимо 1-2 часа за
начален и среден курс, до 1,5-2,5 часа за горен курс дневно. Останалото време се разпределя за
игри, хранене и сън, разходки на открито, спорт. Продължителността на двигателната почивка на
децата трябва да бъде 3,5 часа за начална училищна възраст, за средна 3 часа, а за горна 2,5 часа.
Сънят е много важен и трябва да бъде достатъчно продължителен. Препоръчва се: от 1 до 3 клас –
10-10,5 часа; от 4 до 5 клас – 10,5-9,5 часа; от 6 до 8 клас – 9,5-9 часа; от 9 до 12 клас – 9-8 часа. В
днешно време важен фактор за преумора играе прекомерния престой пред телевизионния екран и
компютъра за сметка на времето за разходки и игри. Максималната продължителност за гледане на
телевизия е 1 час за малките ученици, за средна училищна възраст е 1-1,5 час, а за горната
училищна възраст 3 часа не повече от 2-3 пъти седмично.
За профилактика на училищната умора и преумора се спазват следните условия:
1.Умственото и физическото натоварване да съответства на възрастовите анатомо-
физиологични особености и възможности на учениците.
2.Регламентиране на дневния и седмичния хорариум на учебните занятия.
Продължителността на учебния ден да е съобразена с възрастта.
3.Обемът и съдържанието на учебните предмети и програми да не водят до информационна
претовареност на учениците.
4.Учебните предмети да се подреждат в дневните и седмичните разписания съобразно
относителната си трудност и в съответствие с дневната и седмична динамика на
работоспособността.
5.Продължителността на учебния час да е съобразена с възможностите на учениците от
различна възраст за активно внимание. Прието е за учениците от 1 и 2 клас учебен час до 35 мин., а
за останалите 45 мин.
6.Регламентиране и правилно организиране на почивките – след всеки учебен час 10 мин.
почивка и голямо междучасие от 30 мин. по правило след третия час.
7.Методика за преподаване с включване на повече анализатори спомага за по-лесно и
трайно усвояване на учебния материал и по-добра работоспособност.

228
Мартин Шахид, 14 гр.
229

97. Хигиена на обучението

Неблагоприятни фактори са интензификация на интелектуалната дейност, голямо зрително

натоварване, постоянна концентрация на вниманието и бързото му превключване, натоварване на
мускулно-скелетния апарат и др. При работа с компютри особено голямо е натоварването на
зрителния анализатор, неговата акомодация, конвергенция и остротата на зрението. Промените в
акомодацията започват след 20-25 мин. работа с компютър, а след 40 мин. са значителни. Влошава
се зрителната острота, настъпва временна миопия. Значително нараства натоварването на ЦНС,
която е в процес на съзряване и е лесно ранима. Нарушенията могат да се появят и по-рано в
сравнение с възрастните. Характерни са оплаквания от страна на скелетно-мускулната система –
болка в гърба, раменете, врата и краката, схващане на пръстите. Дължат се на принудителната
работна поза. Това може да окаже отрицателно въздействие на все още формиращия се гръбначен
стълб и да доведе до деформацията му, а също и да нарушаване на телесната стойка. При работа с
компютри в училищните помещения се формират специфични условия на околната среда –
различни видове излъчване на дисплеите, статично електричество и електростатично поле,
йонизация на въздуха, шум, повишена температура на въздуха.
Необходимо е да се отчитат и възрастовите особености на психиката на децата. За опазване
здравето на учениците са разработени хигиенни изисквания към устройството и обзавеждането на
кабинетите по информатика. Регламентира се максималната продължителност на работа на
учениците с персонални компютри.

229
Мартин Шахид, 14 гр.
230

98. Хигиена на трудовото и професионално обучение

Професионалното обучение включва:

-начално професионално обучение – придобиване на първоначална квалификация по
професия или по част от професия
-непрекъснато професионално обучение – усъвършенстване на придобита квалификация по
професия или по част от професия
Съществуват 4 степени на професионална квалификация: първа степен /завършен VІ клас/, втора и
трета степен /завършен VІІ клас или основно образование/, четвърта степен /завършено средно
образование/.
Институциите в системата на професионално обучение са: професионални училища,
професионални гимназии, професионални колежи, центрове за професионално обучение, центрове
за информация и професионално ориентиране, центрове за квалификация на обучаващите,
национална агенция за професионално образование и обучение.
Благоприятно влияние на трудовото и професионалното обучение се определя и от
това, че се създава възможност за превключване на организма от един вид дейност –
преимуществено умствена работа, протичаща в условията на относителна неподвижност, на
друг вид дейност – предимно физическа работа, където основното натоварване пада на
двигателната сфера. При организиране на трудовото и професионално обучение е необходимо
отчитане на повишената възрастова чувствителност, по-голямат ранимост и уморяемост при децата
в сравнение с възрастните.
Всяка физическа работа се извършва при характерна поза. Спазването на правилна поза е
едно от основните хигиенни изисквания при работа на децата, юношите и девойките. За
провеждане на трудово и професионално обучение е необходимо осигуряването на подходяща
база. Часовете по химия, физика, астрономия и биология се провеждат в лаборатории, които
трябва да имат площ – 66-70кв.м. и лаборантска стая с площ 16кв.м. Учебните работилници по
дървообработване, металообработване, кабинетите по шивачество и готварство и по
електротехника трябва да имат съответната площ. Необходимо е съблюдаване на рационален
режим на труд и почивка, а също така използване на инструменти, които съответстват по размер,
тежест, конструкция на анатомо-физиологичните възможности на учениците. Работното място
трябва да осигурява правилна работна поза, пълна безопасност по отношение на травматизма.
Учебната работилница по металообработване се обзавежда с два размера станове – с
височина 85 и 95см. Шлосерските станове се подреждат успоредно на прозорците при разстояние
между редовете не по-малко от 1м.
По кодекса на труда се предвижда продължителността на работния ден на 16 и 17
годишните да бъде 6ч., като по изключение в предприятията се допускат 15 годишни подрастващи
с продължителност на работния ден 4ч. Определени трудови дейности са забранени за лица от 15
до 18 годишна възраст съгласно действащото в момента законодателство. Важно е провеждането
на подробен инструктаж преди започване на учебно-производственото обучение от учители и
оторизирани лица. Разработват се инструкции за безопасна работа, които се поставят на видни
места по стените на учебните цехове.

230
Мартин Шахид, 14 гр.
231

99. Структура на заболеваемостта на подрастващите. Методи за наблюдение и оценка

на здравното състояние на децата и юношите.

Изучаването на заболеваемостта на детското население има важно хигиенно и медико-социално

значение. Така се определят здравните и социални потребности, разработват се и се внедряват
програми за профилактика и промоция на здравето.

Заболяемост по обращаемост - по данни на регистрираните в здравните заведения заболявания

● значително снижение/ликвидиране на редица тежки и разпространени в миналото остри
инфекциозни и паразитни заболявания (полиомиелит, дифтерия,тиф, коклюш); от
хроничните малария, тбц, ревматизъм
● сега водещо място заемат болести на дихателна система, нервна система и сетивни органи,
кожа и подкожна мастна тъкан, инфекции, травми,
отравяния и злополуки
● 7-10 год по-често инфекции, 11-14 и нагора
травми и злополуки
Моментна болестност - всички регистрирани при
профилактичните прегледи заболявания на децата
(новооткрити+известни)
● хронични заболявания, измества се долната
възрастова граница за начало на тези заболявания
● ССЗ, АХ, диабет, затлъстяване, алергични
заболявания,анемии, онко и др.

231
Мартин Шахид, 14 гр.
232

232
Мартин Шахид, 14 гр.
233

Изследва се осанката и стойката

233
Мартин Шахид, 14 гр.
234

234
Мартин Шахид, 14 гр.
235

235
Мартин Шахид, 14 гр.
236

236
Мартин Шахид, 14 гр.
237

100. Хигиенни основи на физическото възпитание, спорта и закаляването на подрастващите -

значение и основни принципи. Медицински контрол над физическото възпитание, спорта и
закаляването - основни направления

Спорт
Принципи:
- Съобразяване с възраст, пол, здравното състояние
- Системност и постоянство
- Индивидуални особености
Бива уроци и извънучилищни (сутрешна гимнастика, междучасия)
Силови групи: основна (нормални ученици, пълен обем), подготвителна (деца с леки отклонения,
изключват се силно натоварващите упражнения) и специална група (деца с постоянно или
временно отклонение)
Активно спортуващи деца подлежат на периодични медицински прегледи. Подлежат и на преглед
три дни преди и деня след състезания.

Урокът по физическо се провежда по следния ред:

-уводна част: 5-10мин, разгрявка
-основна част: 30-35мин, усъвършенстват се нови или стари физически качества
-заключителна: 3-5мин, отпускане и премахване н кислородния дълг

Закаляване: система от мероприятия повишаващи устойчивостта на организма. Изработват се

съответните приспособителни реакции (терморегулация, повишава работоспособноста)
Особено значение има усъвършенстването на терморегулацията: химическа (произвежда топлина)
и физическа (отделя топлина).
Закаляването е условнорефлекторен процес. Въвличат се дихателната система, ССС,
храносмилателна и др. така се разширяват техните компенсаторни възможности.
Нерефлекторно има засилване на нервните процеси, подобряване на подвижността и
равновесието. Закаляването е мощен биостимулатор, премахва стреса, повишава
работоспособността, кожното оросяване, забавя се дишането, повишава се усвояването на
кислород. Пулсът се забавя, кръвното се понижава.
Принципи:
- Постепенност
- Системност:започва се от най-ранна възраст и се продължава цял живот без прекъсване
- Комплексност: разнобразни условия
- Идивидуален подход
Видове: с въздух, вода, със слънчеви лъчи

237
Мартин Шахид, 14 гр.
238

101. Хигиенни изисквания към устройството и поддържането на обектите за отдих на учащите се

Няма нищо никъде. Извади късата клечка.

238
Мартин Шахид, 14 гр.
239

102. Хигиенни изисквания към планиране, устройство и обзавеждане на детски ясли и

градини. Санитарно-техническо благоустройство

Детските градини и ясли се проектират според наредба №3. Яслите могат да бъдат приобщени към
детските градини.
Изисквания:
- Групова изолация на децата (намалява заболеваемостта)
- Условия за двигателна активност в помещения и на открито

Терен:
Трябва да бъде далеко от оживени улици, с <30% застроена площ и > на 50% зелена площ. Трябва
да има двор оборудван със стационарни оборудвания за игра, пясъчник, сенници. Трябва да се
обработва 2 пъти годишно с инсектициди и препарат против кърлежи. Пясъкът се подменя.
Сградата трябва да е до 2 етажа. Трябва да има следните помещения: спалня и занималня (4м2 на
дете), гардероб със санитарен възел, физкултурен салон (мин 80м2), административно-
медицински помещения, перално помещение и кухненски блок.

Височината на помещенията трябва да е над 2,5м.

Санитарни изисквания
Осветление: търси се висок светлинен коефициент (1:3-5) с остъкляване на външните стени, горни
прозорци. Замърсените стъкла задържат 50%от светлината. Изкуственото осветление трябва да
постига осветеност над 300лукса. Предпочитат се луминесцентните лампи.
Отопление и микриклимат: осигурява се топлинен комфорт чрез контрол на температурата (18-
21*С), влажността (30-60%), скоростта на движение на въздуха (0,15-0.25м/сек) и качеството на
ограждащите конструкции. Децата имат по-голяма топлозагуба от възрастните. Във физкултурните
зали трябва температурата да бъде 15*С.
Вентилация: нужно е системно проветряване чрез малки прозорчета или големи прозорци по
време на междучасията, както и коридорите.
Водоснабдяване: чрез централен водопровод или местен водоизточник с 15-20дм2 на ден.
Канализация

Обзавеждане:
Трябва да съответства на ръста на учениците, лесно да се дезинфекцира, безопасно, естетично, да
се премества лесно. Физкултурните уреди трябва да са боядисани с влажна боя и стабилно
закрепени.
Играчките трябва да са боядисани с безвредни багрила, без остри ръбове, тежащи под 300г.

239
Мартин Шахид, 14 гр.
240

Мебелите трябва да са подвижни за обособяване на временни кътове. По стените може да има

цветни украси.

240
Мартин Шахид, 14 гр.
241

241
Мартин Шахид, 14 гр.
242

103. Хигиенни проблеми на санитарно-техническото благоустрояване на училищата,

хигиенни изисквания към оборудването в училищата и учебните пособия.

Училищните площи се групират по три зони, съобразно възрастта на учениците.

1ва – работа в 1ви период от 1-3 клас
2ра- работа в 2ри или трети период, със сектори за общообразователни природонаучни
дисциплини
3та – многофункционална зона (рисуване, библиотека, спорт, хранене, медицински кабинет)

Теренът е единен комплекс с учебна сграда, с 25-30м2 на ученик. Преповъчва се квадратна форма
със съотношение застроена/свободна площ 1:3. Допуска се изнасянето на функционални сектори
извън терена на не повече от 200-300м.

Сградата трябва да не бъде по-висока от 3-4 етажа. Според мерки против инфекциозни
заболявания, не трябва да се проектира за повече от 700-900 ученици.
Кластната стая предвижда 1,5м2 на дете, с класове с не-повече от 30 ученика. Площта трябва да е
>50м2. Разтоянието на първите чинове от дъската трябва да е >2м.
Езиковите лаборатории трябва да са снабдени с мултимедия и аудио-системи.
Местата за самоподготовка се предвиждат за 5-10% от общия брой на учениците. Могат да бъдат
полу-затворени индивидуални кабинети или отворени пространства с подвижна мебел.
Коридорите са резервоари за чист въздух/ трябва да са широки >2,8м/
Природонаучните лаборатории изискват демострационен плот, с водопровод, канализация,
вентилация и електрозахранване.
Кабинетите за трудово обучение са с обикновено 18 места (половин паралелка). Може да се
проектира и самостоятелно. Включват и гардероб, умивалник, …
Спортните съоражения биват открити и закрити. Закритите трябва да са >162м2 при височина 4,5-
5м (обем въздух на ученик). Трябва да бъдат в отделно едноетажно крило, с включени тоалетни,
съблекани, душове.
Столова се проектира при училище с повече от 180 ученика. Може да има 2 бюфета – за топли и за
студени закуски.
Гардеробите са единични индивидуални гардеробчета или общи централни гардероби.
Библиотеката включва читалня и компютърна зала. Компютърния кабинет трябва да е с не-повече
от 15 места, с северно изложение и 2см антистатично покритие.
Санитарния блок включва тоалетни на всеки етаж, отделно за момчета и момичета в съотношение
1:1. Учителите и персонала използват отделни тоалетни.

Санитарни изисквания
Осветление: търси се висок светлинен коефициент (1:3-5) с остъкляване на въшните стени, горни
прозорци. Замърсените стъкла задържат 50%от светлината. Изкуственото осветление трябва да
постига осветеност над 300лукса. Предпочитат се луминесцентните лампи.
Отопление и микриклимат: осигурява се топлинен комфорт чрез контрол на температурата (18-
21*С), влажността (30-60%), скоростта на движение на въздуха (0,15-0.25м/сек) и качеството на
ограждащите конструкции. Децата имат по-голяма топлозагуба от възрастните. Във филкултурните
зали трябва температурата да бъде 15*С.

242
Мартин Шахид, 14 гр.
243

Вентилация: нужно е системно проветряване чрез малки прозорчета или големи прозоци по време
на междучасията, както и коридорите.
Водоснабдяване: чрез централен водпровод или мествен водоизточник с 15-20дм2 на ден.
Канализация

Обзавеждане:
Трябва да съответства на ръста на учениците, лестно да се дезинфектира, безопастно, естетичо, да
се премества лестно. Физкултурните уреди трябва да са боядисани с влажна боя и стабилно
закрепени. Чиновете са 1-2 местни. Трябва да осигурява правилна стойка, да е удобен за четене и
писане. Според размера на децата има 5 размера на чиновете. Трябва да се имат предвид
седалищната дистанция (разтояние на масата от ръба на стола – трябва да е леко
припокит/негативен), гръбначната дистанция (между края на масата и облегалката – 5см+гръден
кош) и дълбочинна ширина (ширина на седалката).
Учебни дъски: трябва да е гладка с добър контраст, без отблясъци. Първите чинове трябва да са не
по-близко от 2м.

Учебни пособия
В началните класове, учебника не трябва да е по-тежък от 0,3кг. Препоръчва се раница за
транспорт.
Хартия: тази за учебници трябва да е бяла, гладка, без петна и бразди, не гланцова, с малка
прозирност, сатинирана (намалява патогени), малка маса и дебелина 0,075мм.
Шрифт: опростени четливи букви с плътен черен цвят (цветовете изморяват). Големината им е 208-
3мм за начални и 1075 за горни курсове. Между линиите разтоянието трябва да е >0,5мм.
Дължина на печатния ред: при по-млади деца, редът трябва да е дълъг за да „не губят реда“, при
възрастните по-къс. Прилага се двуколонно разположение на текста.
Илюстрации: ясни рисунки и опростеи схеми помагат на учението. Трябв да има 0,5мм разтояние
между текста и рисунката.
Моливи: дължината да е 140-160см с дебелина 7-8мм.

243
Мартин Шахид, 14 гр.