ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ ПО АГРОБИЗНЕС И

РАЗВИТИЕ НА РЕГИОНИТЕ
БЛАГОЕВГРАД

КУРСОВА РАБОТА
на тема
„Биологични и химични методи за пречистване
на отпадни води”

Изготвил: Проверил: ...................................

Фак. № //
Спец.:

Благоевград, 2015 г.
 Въведение
В резултат от човешката дейност се образуват различни отпадъци,които попадат
в околната среда.Те предизвикват нежелани изменения в екосистемите,като увреждат
естествената основа за съществуването на живота и самите живи организми.
Важен компонент на околната среда са водите.Тяхното качество оказва огромно
влияние върху екологичното равновесие. Вследствие на бързото развитие на
промишлеността и урбанизацията потребностите от вода в целия свят непрекъснато
нарастват. Успоредно с това се увеличава и съдържанието на най-разнообразни
замърсяващи вещества в отпадъчните води. Основните замърсявания идват от
отпадните води на промишлените предприятия, от селското стопанство и от битовите
отпадни води.
В отпадните води на различните сфери на народното стопанство се съдържат
най-разнообразни замърсители. Това налага въвеждането на специфични технологии,
гарантиращи необходимата степен на тяхното пречистване. Като най-предпочитани и
ефективни са безотпадъчните и малко отпадъчните технологии.Те в най-голяма степен
биха възстановили естествената чистота на водните ни ресурси.
„Към основните показатели за замърсеност се отнасят тези които характеризират
общите свойства на водата-органолептични,физикохимични,съдържание на примеси,
концентрация на разтворени вещества,биохимична потребност от кислород (БПК) и
химична потребност от кислород (ХПК).“1
Основните замърсители на водоемите се разделят на 3 групи: физични,
химични,биологични.
Към физичните се отнасят:
Механични – твърди частици,метали,пластмаси,хартия и др.
Топлини – използвана за различни цели в промишлеността.Тя повишава
температурата на промишлените води и нарушава дейността на
микроорганизмите,растенията и животните.
радиоактивни замърсители - радиоактивни материали,които се получават при
опити с ядрено оръжие,с изотопи от АЕЦ и др. Те убиват клетките и действат като
силен мутагенен фактор.

1
Ковачев, Н. и кол., Пречистване на отпадъчни води - важен фактор в опазването на околната среда,
Науки за земята и околната среда, НБУ, 2005.
 Химичните замърсители са представени главно от неорганични и органични
вещества, който се намират в разтворено колоидно или неразтворено състояние във
водата.
Биологичните замърсители включват патогенни видове микроорганизми мъртва
органична материя, увеличено количество от определен представител на водните
екосистеми.
Основен източник за замърсяване на водоемите са битовите,промишлените и
отпадните води от селското стопанство. Те могат да се разделят на две категории:
- съдържащи нетоксични органични вещества – в повечето случаи към тях
спадат битовите и отпадните води от селското стопанство;
- съдържащи токсични органични и минерални продукти,а също и
радиоактивни вещества – към тази група спадат водите от металургичната и химичната
промишлености.
Съществуват пет основни вида метода за пречистване на отпадни води:2
1. Механични методи за пречистване на отпадни води.
Основават се на механичното задържане на замърсителите в отпадната вода чрез
решетки,сита,филтри и др.
2. Физико-химични методи за пречистване на отпадни води.
Най-голяма част от тях заемат адсорбционно-десорбционните методи. Основават
се на адсорбцията на органичните и неорганичните вещества върху твърдата
повърхност на подходящ адсорбент.
3. Химични методи за пречистване на отпадна вода.
Основават се на взаимодействието на различни реагенти с отпадната вода,при
което замърсителите се утаяват или изплуват,разграждат се или преминават във форма
не влошаваща качеството на водата.
4.Термични методи за пречистване на отпадната вода чрез загряване на
отпадната вода се предизвиква коагулиране и утаяване основно на органичните
замърсители.
5. Биологични методи за пречистване на отпадната вода.
Те се отнасят към най-широко застъпените методи за пречистване на ниско
замърсени отпадни води.Използва се способността на микроорганизмите да използват

2
Ковачев, Н. и кол., Пречистване на отпадъчни води - важен фактор в опазването на околната среда,
Науки за земята и околната среда, НБУ, 2005.
органичните вещества като хранителна среда.Така те усвояват от водата
замърсителите,като за сметка на това натрупват биомаса и отделят ниско молекулни
вещества (CO2,H2,CH4,H2S и др.)

1. Същност и методи на биологично пречистване.

1.1. Същност.
В европейските държави от най-голямо значение е опазването на околната среда.
Намерени са безброй решения, чрез които да се произвеждат екологично чисти
продукти. Едно от тях е изграждане на съоръжения за биологично пречистване на
отпадните води. Разработени са различни видове пречиствателни съоръжения, които са
пригодени за пречистване на отпадни води от различни обекти: фамилни къщи,
промишлени заводи, нефтопреработка, пречистване на морска вода до питейна и т.н.
Всички тези пречиствателни съоръжения имат различен вид и конструкция, но работят
на един и същ принцип, а именно биологично пречистване.
Биологичното пречистване на отпадните води е сложен многостепенен процес на
разграждане на органични и неорганични вещества, извършен със съдействието на
организма от активната утайка. Тя представлява биоценоз от бактерии, гъби, протози,
безцветни флагелати, червей и др. между които съществуват различни екологични и
физиологични връзки. Тези бактериални култури се наричат дрожди. Това са
самозараждащи се микроорганизми, а за поддържане на живота им е необходим
постоянен поток от отпадни води и тяхната аерация.
Взаимодействието на активния ил със замърсяващите от отпадната вода
вещества протича на няколко етапа.
- Адсорбция на субстрата на клетъчната повърхност.
- Разграждането му от клетъчната повърхност.
- Поглъщане на разтворените вещества в клетката.
- Нарастване на биомасата.
- Освобождаване на отработен субстрат.
- Образуване на конгломерат.
Благодарение на дрождите и образуваната от тях активна утайка, изтичащата от
съоръжението вода е безцветна и без мирис. Така пречистената вода може да се заусти
във воден басейн или пък да изтича свободно в почвата. Чрез използването на различни
филтри степента на пречистване може да бъде подобрена и по този начин пречистената
вода може да се използва за напояване на тревни площи или пък да бъде върната за
повторна употреба.
Биологичното пречистване е природен, естествен процес, който се ускорява в
пречиствателните станции, това се постига чрез концентрация на микроорганизмите в
даден басейн. Освен микроорганизмите голяма роля играят и мини водораслите, които
се размножават по естествен път в самите съоръжения. За да съществуват и за да се
размножават микрорганизмите се нуждаят от подходяща среда, където има наличие на
хранителни вещества. Те разграждат тези вещества и получават енергия. Този процес
може да се извърши в аеробна или анаеробна среда. В първия случай органичната
материя се окислява с помощта на кислород до въглероден диоксид и вода.
Анаеробните процеси се наричат гниене. За да съществуват микроорганизмите се
нуждаят от вещества съдържащи въглерод, азот, фосфор и други.
1.2. Методи.
Биологичните методи за пречистване на отпадни води се подразделят на две
главни групи.
А) Анаеробни методи – това са тези процеси, протичащи основно с помощта на
бактериална биомаса. Те включват конверсията на сложни органични субстрати, като
полизахариди, липиди и белтъци в метан и CO2. Това симбиотично съобщество
представлява една саморегулираща се система.
Б) Аеробни методи – от своя страна те се подразделят на:
а) екстензивни - протичат при естествени условия без възможност управление
на технологичните процеси.
б) интензивни - това са най-широко застъпените методи за пречистване.Те са
перспективни,бързи и надеждни. Не се влияят от климатичните условия.Пречистването
протича в изкуствено създадени апарати (биофилтри и биобасейни),в които се
регулират параметрите на процеса (без температурата) и се създават оптимални
условия за развитието на необходимата аеробна микрофлуора.
Най-широко приложение намират аеробните пречиствателни съоръжения. Те
обикновено се монтират в мандри, колбасарници, винарни, ферми, градини, хотели,
къмпинги и други. Много важно е да се създадат условията, необходими за развитие на
микроорганизмите - това е съвкупност от физични, физикохимични, химични и други
фактори, които влияят върху живота и размножаването на микроорганизмите.
Условията за развитие на микроорганизмите се определят от енергийните източници,
хранителните вещества, кислородния и температурния режим, рН-факторите,
осмотичното налягане, повърхностното напрежение на водата, разбъркването
/турбуленцията/ на потоците и други. За да живеят и да се размножават,
микроорганизмите имат нужда от енергия. Според вида на енергийния източник
микроорганизмите се делят на:
1. Автотрофни организми – използват външни източници на енергия/ светлина,
външни за тях неорганични вещества/;
2. Хетеротрофни организми – използват енергията, получена от разграждането
на приети с храната и включени в тях органични съединения.
Съществуват и смесенотрофни организми, които се използват и двата типа енергийни
източници. За поддържане живота на микроорганизмите, освен енергия, са необходими и
хранителни вещества / биогенни елементи /. Основните биогенни елементи са: въглерод,
водород, кислород, азот, фосфор и сяра. Към групата на биогенните елементи спадат още
калий, натрий, калций, магнезий, желязо, кобалт, молибден, мед, цинк, така наречените
микронутриенти, количеството на които в микроорганизмите е от 10 до 100 пъти по- малко от
това на основните биогенни елементи. Някои микроорганизми изискват, освен хранителни
вещества, също и специфични органични вещества, без наличието на които те не могат да
нарастват. Тези вещества общо се означават, като фактори на нарастването. Това са
витамините, аминокиселините, амините, висшите мастни киселини, някои хетероцикленни
съединения. Другото важно условие за развитието на микробните съобщества е наличието на
кислород. Въз основа на това, дали във водата се съдържа разтворен кислород, се различават
аеробни /в присъствие на кислород/ и анаеробни / в отсъствие на кислород/ процеси. Като
междинен процес се явяват така наречените аноксипроцеси, които протичат в случаите,
когато отсъства разтворен кислород, но се използва химически свързаният кислород в
нитратите и нитритите.
Целият процес на аеробно пречистване включва в себе си освен основните биологични
аеробни, също така и биологичните анаеробни, механичните, химичните, и физико-
химичните методи за обработка на отпадната вода. Това обединение дава възможност за
получаване на една надеждна, ефективна и без отпадна технология, гарантираща качествено
пречистване на замърсените води.
При анаеробни процеси степента на получаване на енергия е ниска и клетката
получава енергия от окислително–редукционните процеси, в които взимат участие акцептори
или донори на електроните – те имат основно органичен характер / процес на ферментация /
или са от органичен или неорганичен характер / анаеробно дишане /. Процесите, които се
развиват естествено в еднообемните септични, ями са анаеробни и затова те се класифицират
като недостатъчно ефективни за трансформиране на натрупаните органични отпадъци в тях.
За да се повиши ефективността на биотрансформацията, препоръчва се в такива случаи да се
промени процесът от анаеробен в аеробен. Това става като към биомасата в септичната яма се
прибавят: специално селекционирани високо продуктивни аеробни бактерии, комбинирани с
няколко вида ензими; липази за разграждане на мазнини; протеази за разграждане на
протеини / каквито са месото и млякото/;амилази за разграждане на нишесте /основен
компонент в картофите, хляба и ориза/ и целулаза /за разграждане на целулозата от
тоалетната хартия/. Молекулата на целулозата има множество късички разклонения, всяко от
които завършва с по една хидрооксилна група /ОН/ и при нейното разрушаване се отделя
кислород, който служи за поддържане на аеробните процеси. Анаеробното пречистване на
отпадъчни води /метанова ферментация/ е актуално само в случаите, когато то е част от
цялостен технологичен процес на пречиствателна станция или когато се използва методика за
производство на биогаз. В практиката обаче, този процес се счита за доста капризен и
неустойчив. Причините за това са в сложната му природа / развитие на различни видове
микроорганизми в сложни взаимоотношения помежду си/ и някои не добре изучени страни на
неговата биохимия и микробиология.

2. Химично пречистване на отпадни води.

Химичното пречистване на отпадните води представлява прибавяне на
химикали, с цел подобряване утаяването на суспендираните вещества в
седимитационни басейни. Друг вариант е провеждането на процеса флокоация
(аериране на водата с цел суспендираните вещества заедно с мехурчетата газ да се
издигнат над водата и по този начин да бъдат отстранени).
Пълният процес се завършва с филтруване, отново с цел да се отстранят
микроорганизмите и суспендираните вещества.
В много държави като задължително ниво се предвижда и дезинфекция на
водата (унищожаване на патогенните микроорганизми).
Химичното пречистване се прилага за корекцията на pH и за отстраняване на
някои разтворени вещества от промишлени отпадъчни води. Основни процеси:
- Химично окисление;
- Електрохимично окисление/възстановяване;
- Неутрализация.
Основната цел на химичното пречистване на водата е постигане на неутрална
киселинност, т.е. рН да бъде приблизително равно на 7. Обикновено процесът се
провежда в реактори – смесители, директно в цеха или завода, в който технологичните
води се замърсяват. Възможни са два случая: Отпадъчните води имат алкален характер,
т.е. рН>7. В този случай водите се обработват с киселини до получаването на соли.
Отпадните води имат кисел характер. Тогава водите се обработват с разтвори на
основи, като например натриева, калиева, калциева основа и амонячна вода. Резултатът
е образуването на разтворими или неразтворими соли. Неразтворимите се отлагат във
вид на утайка, като за целта се използват специални утаители. Химическите системи за
пречистване на отпадни води обикновено се състоят от бързо и бавно смесителни
резервоари, резервоари за химикали, резервоар за смесване и дозиране на химически
разтвори, дозиращи резервоари, дозиращи и смесителни резервоари, бавни и бързи
бъркалки, дозаторни помпи, ел. двигателен редуктор, електро автоматична контролна
система, канал. Също така има и системи за обезводняване на утайката. Химическото
пречистване е процес, при който се променя агрегатното състояние на материала, който
е разтворен или попаднал във водата. В процеса на химическо пречистване веществата
в отпадни води с оптимална киселинност се утаяват чрез добавяне на химически
вещества (коагуланти, флокуланти, полиелектролити и др.) и се отделят от калната
вода. Прилагането на химическо пречистване има 3 стъпки: флокулация, коагулация и
утаяване.
Пречистване на отпадните води с помощта на окислители.
Окислителните методи за пречистване на промишлени отпадни води се
основават на разрушаване на замърсяващите вещества до безвредни продукти под
действието на силни окислители като хлор и негови съединения, озон, калиев
перманганат, водороден прекис, кислород и други.
Характерна особеност на метода е ограничената му приложимост предимно до
отпадни води, съдържащи ниски концентрации на замърсяващи вещества. Намира
приложение предимно за при обработката на промишлени отпадни води, съдържащи
токсични примеси (цианиди , комплексни цианиди на мед и цинк ), или съединения, за
които е нецелесъобразно извличането им от отпадните води или отстраняването им
посредством други методи (водороден сулфид, сулфиди).
Активността на веществата като окислители се определя от стойността на
окислителния им потенциал. Хлорът и веществата, съдържащи активен хлор, се явяват
най-разпространените окислители. Те се използват за пречистване на отпадни води от
сероводород, хидросулфид, феноли, цианиди и други.
 При третиране на промишлено отпадни води, отстраняването на молекулярни и
йонно разтворени вещества чрез окисляване с натриев хипохлорит е един от най-
разпространените и икономически изгодни методи за пречистване. Широко използван е
и хлорният двуокис, който поради високия си окислителен потенциал разрушава
простите и комплексните цианиди от отпадните води на галваничните цехове, окислява
фенола и неговите хомолози, като не допуска получаването на хлорфенол.
За окисляване на отпадни води от целулозни, нефтопреработвателни и
нефтохимични производства се използва и кислород от въздуха. Процесът протича в
течна фаза при повишена температура и налягане. С повишаване на температурата и
налягането на скоростта на реакцията и дълбочината на окисление на сулфид и
хидросулфид се увеличава. Атмосферния кислород се използват и при пречистване на
отпадни води съдържащи желязо. За разрушаване на сулфидни съединения може да се
използва и въглероден двуокис, съдържащ се в димните газове.
Друг силен окислител използван при пречистването на отпадни води е озонът.
Той има способността да разгражда във водни разтвори, при нормална температура,
много органични съединения и примеси. Окислението с озон може едновременно да
осигури обезцветяване, премахване на вкусове и миризми и обеззаразяване. Озонът
окислява както неорганични, така и органични вещества, разтворени в отпадната вода.
Озонирането е подходящо за третиране на отпадни води, съдържащи феноли, масло,
сероводород, арсенови съединения, повърхностно активни вещества, цианиди,
оцветители, канцерогенни ароматни въглеводороди, пестициди и други.
За обезцветяване на отпадни води, замърсени с различни багрила, се прилага
комбинация от озон и ултравиолетови лъчи. Системите могат да използват озон,
генериран от атмосферния въздух, или получен от технически кислород.
Отстраняване на концентрирани органични и неорганични замърсители
За подходящо решение за пречистването на концентрирани органични и неорганични
замърсители в отпадните води се счита използването на електрохимично окисление,
основаващо се на електролиза на производствените отпадни води.
Химическите трансформации при електролизата могат да бъдат много различни
в зависимост от вида на електролита и материала на електрода, както и присъствието на
различни вещества в разтвора. Основно електролизата включа два процеса: анодно
окисление и катодно възстановяване.
В качеството на анод се използват електролитно неразтворими материали като
въглерод, графит, магнетит, оловен диоксид и други депозирани на база титан. Като
катод обикновено се използват олово, цинк и неръждаема стомана. От съществено
значение за електрохимичното окисление е плътността на тока.
За да се предотврати смесване на продуктите на електролизата, особено газове
(водород и кислород), които могат да образуват експлозивни смеси, се използва
керамична, полиетиленова, азбестова или стъклена диафрагма, разделяща анодното и
катодното пространство.
В процеса на анодно окисление протича разпадане на органичните вещества,
получени като междинни или крайни продукти от окислението (органични киселини,
CO2, H2O). При електролиза на алкални отпадни води, съдържащи цианид, на анода
протича окисление на цианидни йони с образуване на цианатни йони и допълнителното
им електрохимично окисляване до крайни продукти.
С цел да се подобри електропроводимостта на отпадни води, намаляване на
консумацията на енергия и засилване на процеса на окисляване, в някои случаи се
добавя вода и минерални соли.
За химично пречистване на отпадни води производителите на пречистващи
съоръжения днес предлагат комплексни решения, при които е предвидено отделяне на
образуващата се процеса на пречистване утайка. Сред съоръженията, които се
включват в системите за химично пречистване, са смесителни резервоари, резервоари
за химикали, резервоар за смесване и дозиране на химически разтвори, дозиращи
резервоари, бъркалки, дозаторни помпи, системи за контрол и управление и други.
Често се предвиждат и системи за обезводняване на утайката.
Химичното пречистване се явява много ефективен метод, осигуряващ води с
подходящ химичен състав, които могат да бъдат използвани повторно в
производството.
Неутрализация. Процесът на неутрализация се препоръчва за химично
пречистване на отпадни води, които имат киселинен или алкален характер и не са
замърсени с други компоненти, като целта е да се получи вода с неутрален характер.
Използват се няколко подхода: взаимна неутрализация на отпадни води с киселинен и
алкален характер; неутрализация с прибавянето на локални реагенти, напълно
разтворими във вода или частично разтворими в нея като киселинни разтвори, негасена
вар, гасена вар, натриев карбонат, натриев хидроксид, амоняк; филтриране през
неутрализиращи материали като вар, варовик, доломит, магнезиев карбонат и други.
Неутрализацията посредством смесването на води с киселинен характер с такива
с алкален се счита за един от най-лесно приложимите и икономически изгодни методи
за неутрализация. Този метод намира широко приложение в химическата
промишленост.
„Благодарение на различията по отношение на формиране и отвеждане на тези
води се използват регулиращи и усредняващи устройства, с помощта на които
отпадните води равномерно се отвеждат в канализационната система и се осигурява
оптимално използване на киселините и основите, съдържащи се в тях. Необходимо
условие е отпадните води да не съдържат токсични или взривоопасни вещества. Когато
отпадните води са само с киселинен или само алкален характер, се прибягва към
реагентни методи за неутрализация. Изборът на конкретен реагент е в зависимост от
концентрацията на замърсяващи вещества и от характера на получените продукти след
неутрализацията.“3
За неутрализация на отпадни води с алкален характер се използват различни
киселини и киселинни газове като димните газове, съдържащи CO2, SO2 , NO2, N2O3 и
т. н. Прилагане на киселинни газове не само неутрализира отпадните води, но и
пречиства вредните компоненти на самите газове.
Неутрализация на алкални води с димни газове е икономична технология, тъй
като това елиминира изхвърлянето на отпадни води, намалява потреблението на прясна
вода, води до икономия на топлина за загряване на прясна вода и се почистват димните
газове от киселинни компоненти (CO2, SO2, и т. н.) и прах.
Неутрализирането на отпадните води спомага за предотвратяване развитието на
корозия в тръбопроводните системи, за поддържане на оптимални условия за
микроорганизмите в пречиствателните станции за отпадни води, прилага се и преди
заустяването на част от пречистените отпадни води в естествени водоеми. Тя е често
използван метод за регулиране концентрацията на водородните или хидроксилните
йони в отпадните води.
Изборът на конкретен метод за неутрализация зависи от вида и концентрацията
на киселините в отпадните води, количеството и режима на постъпващите за
неутрализация отпадни води, наличието на реагенти и други.

Заключение
В Европейския съюз живеят над 500 милиона души. Отпадъчните води, които се
генерират от това голямо население и от промишлеността, са основен източник на

3
Инженеринг ревю, Химично пречистване на отпадни води, Сп. „Инженеринг ревю“, брой 2, 2014,
април, http://engineering-review.bg/engineering-statii.aspx?br=97&rub=1095&id=2445
замърсяване. Те могат да повлияят върху качеството на питейната вода и водите за
къпане. Също така те могат да ускорят загубата на биологично разнообразие и да
попречат за изпълнението на целите на Европа (и света) за постигане на добро
екологично състояние на водите в бъдеще.
Водата е от съществено значение за нашето общество и за здравето ни. Чистите
реки, езера и крайбрежни води са важни за стопанската дейност и за отдиха. Също така
те спомагат за формирането на идентичността на районите, в които живеем. Когато не
се пречистват по подходящ начин, отпадъчните води могат силно да влошат качеството
на водата. Въздействието варира от повишена локална смъртност на рибата до
широкомащабни проблеми, като разпространение на водорасли, заплашващи цели
екосистеми в резултат от използваните от земеделските стопани прекомерни
количества изкуствени торове.
Използвана литература:
1. Червенкова, Ю., Методи за пречистване на водите, сп. „Ново знание“,
Издание на висше училище по агробизнес и развитие на регионите,
http://uard.bg/files/custom_files/files/documents/New%20knowledge/year2_n2/
paper_chervenkova_y2n2.pdf
2. Цачев, Ц., Пречистване на отпадъчни води,1992.
3. Инженеринг ревю, Химично пречистване на отпадни води, Сп. „Инженеринг
ревю“, брой 2, 2014, април, http://engineering-review.bg/engineering-statii.aspx?
br=97&rub=1095&id=2445
4. Европейска комисия, Дирекция „Околна среда“, Опазване на околната среда
от заустването на отпадни води,
http://ec.europa.eu/environment/water/water-urbanwaste/info/pdf/waste_water_bg.pdf
5. Инфрабилд, Третиране на отпадъчни води, сп. „Строители“, година VIII, брой
3, 2014.