Санитатно-бактериологичните показатели на водата са основни за определяне на

епидемиологичния риск. Отчитат се фекално-показателните микроорганизми във

водата, т.е. тези, които са постоянни обитатели на стомашно-чревния тракт на хора и
животни и не са сапрофити във външната среда. Определят се микробното число и
коли-титърът.

Микробно число:
3
Според БДС – не трябва да е повече от 50 микроорганизма в 1 см питейна вода.
3
Микробното число е общият брой на мезофилните микроорганизми в 1 см вода. То
характеризира общата замърсеност на водата с микроорганизми, развиващи се при
оптимална температура 37 градуса. Микробното число служи и за оценка на работата
на съоръженията за пречистване и обеззаразяване на водата.
Определяне:
Отчита се броят на развилите се колонии при посявка на определен обем вода в месо-
пептонен агар след 24-часово култивиране при 37 градуса. В зависимост от
предполагаемото замърсяване се засяват по-големи или по-малки количества вода, като
от всяка проба вода се правят по 4 посевки. Микробното число е равно на средната
3
аритметична стойност на поникналите колонии в отделните посевки, изчислени за 1 см
вода.

Коли-титър:
Според БДС – питейната вода трябва да има коли-титър над 100!
Това е най-малкото количество вода, в което се открива поне един бактерий от сем.
Enterobacteriaceae. Представлява специфичен показател за фекално замърсяване на
водата. Колкото титърът е по-малък, толкова водата е по-силно замърсена. Той е и
основен показател за ефективността на обеззаразяване на водата, тъй като E.coli има
по-голяма устойчивост към дезинфекционните агенти в сравнение с другите
микроорганизми, причинители на инфекциозни заболявания, които се предават по
воден път.
Определяне:
Бактериите ферментират захарите, съдържащи се в течните хранителни среди, с
образуване на киселина и газ. Използва се хранителната среда на Гинчев, която
съдържа пепто, лактоза и натриев хлорид. Посевките се култивират за 48 h при 37
градуса. Отчитането става на 4 етапа:
Първи етап – отчитане след първите 24h – Presumtive teste(предварителен тест) – следи
се образуването на газ и потъмняване на бульона. При изследване на отпадни води се
приема получената стойност от предварителния тест, но при изследване на питейна
вода се правят всички етапи.
Втори етап – От посевките, показали образуване на газ, се правят посевки върху среда
на Ендо(фуксин-лактозов агар) и се култивират при 37 градуса за 24h. При развитие на
E.coli се образуват колонии с червен цвят или бели с червен център.
Трети етап – Оцветяване по Грам. При наличие на Грам(+) микроорганизми се дава
окончателен отрицателен резултат, а при наличие на Грам(-) се предполага фекално
замърсяване и се преминава към последния етап.
Четвърти етап – Посявка на Грам(-) бактерии върху лактоза по Хис. Ако културата
разлага лактозата след 24-часова инкубация при 37 градуса и ако след допълнително
изпитване за оксидаза се окаже оксидазоотрицателна, се приема за окончателно
доказано наличие на E.coli.