ХИГИЕННИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ КАЧЕСТВАТА НА ПИТЕЙНАТА

ВОДА. САНИТАРНА ОХРАНА НА ВОДОИЗТОЧНИЦИТЕ

Изисквания към водата за питейни и стопанско-битови цели
1. Да удовлетворява вкусовите потребности със своите органолептични
свойства;
2. Да не съдържа токсични и радиоактивни вещества, причинители на
инфекциозни заболявания, паразитози и хелминтози;
3. Съдържащите се във водата минерални вещества и микроелементи
да отговарят на биологичните, хигиенните и стопанските изисквания.
МОНИТОРИНГ НА ПИТЕЙНАТА ВОДА
Извършва се от органите на ДЗК:
- Регионалната здравна инспекция (РЗИ);
- Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ);
- Водоснабдителни организации (В и К и други фирми, експлоатиращи
водоснабдителната мрежа).
Цел на мониторинга - осигуряване на постоянна и системна информация за
качествата на питейната, контрол върху ефективността на пречистването и
обеззаразяването във връзка с профилактиката на заболяванията предавани
по воден път.
Видове мониторинг
1. Постоянен – включва задължителен минимум показатели
(органолептични, физико-химични и микробиологични) и се допълва с
актуални за района показатели;
2. Периодичен – включва показателите от постоянния мониторинг,
радиологични показатели, тежки метали, пестициди, въглеводороди и
други.
Периодичният мониторинг се провежда при избор на нов водоизточник.
При
действащ водоизточник се извършва 1 път годишно.
КАЧЕСТВА НА ПИТЕЙНАТА ВОДА
1. Органолептични – цвят, вкус, мирис, мътност;
2. Физико-химични – нормални съставки, санитарно-химични
показатели за органична материя и санитарно-токсични показатели;
3. Микробиологични - общо микробно замърсяване, наличие на
патогенни микроорганизми и вируси;
4. Биологични – наличие на паразити, хелминти, висши водни
организми;
5. Радиологични – наличие на радиоактивни елементи
и отпадъци.
КАЧЕСТВА НА ПИТЕЙНАТА ВОДА – ОРГАНОЛЕПТИЧНИ
Органолептичните качества (цвят, вкус, мирис, мътност)
1. Цвят
- чистата природна вода е безцветна на дълбочина до 2 m, като при по-
голяма дълбочина придобива синьо-зеленикав цвят;
- придобива определено оцветяване при наличие на хумусни вещества,
желязо, манган (оцветява се в жълто-кафяво), при наличие на някои
водорасли и едноклетъчни организми (синьо-зелено оцветяване) и др.
Норма – до 150С по Рубльовската скала
2. Мътност
- зависи от степента на суспендираните във водата органични и
неорганични вещества (почвени, хумусни, частици, глина, едноклетъчни
растителни организми);
- мътните води са указание за замърсяване с отпадни води или
недобро пречистване. Те се обеззаразяват по-трудно.
Норма – до 1.5 mg/l
3. Мирис (определянето става с помирисване)
- питейната вода не трябва да има мирис;
- мирисът се появява при наличие на гниене на органични вещества
(мирис на амоняк, сероводород, метан, меркаптани), замърсяване с
индустриални и селскостопански продукти – фенил, цианиди, бензоли,
нефтени продукти и други;
- повечето минерални води имат мирис, без да са опасни в
епидемиологично отношение.
Норма – до 2 бала
4. Вкус (определя се с дегустация)
- питейната вода трябва да има приятен, освежаващ вкус, без
страничен
привкус;
- привкусът се дължи на по-голямото количество разтворени в нея
газове и други вещества;
- при наличие на мнoго органична материя водата има блудкав,
блатист привкус; хлоридите придават солено-горчив привкус; железните
соли – метално- тръпчив привкус.

КАЧЕСТВА НА ПИТЕЙНАТА ВОДА – ФИЗИКО-ХИМИЧНИ

Физико-химични показатели
I. Показатели, характеризиращи природния (минералния) състав на
водата – температура, твърдост, активна реакция (рН), сух остатък;
II. Показатели на органичния разпад – окисляемост, амоняк, нитрити,
нитрати;
III. Показатели, характеризиращи токсичността на водата – живак,
олово, кадмий, арсен и други.
I. Показатели, характеризиращи природния състав на водата
1. Температура
- питейна вода с температура от 60 до 160С най-добре утолява
жаждата;
- температурата зависи от произхода на водата и от годишните
сезони;
- при подпочвените води годишната температурна разлика е от 1
до 100С, а при повърхностните води е от 0 до 250С;
- вода с температура над 160С няма освежаващо действие, а с
температура под 60С може да причини простудни заболявания, възпаление
на стомашно-чревната лигавица, хиперацидитет и други.
Норма – от 6 до 160С
2. Твърдост
- обуславя се от наличието на соли на алкалоземните метали, главно
калция и магнезия под формата на карбонати и хидрокарбонати, и по-
малко на сулфати и хлориди.
- Обща твърдост - обуславя от наличието на всички калциеви и
магнезиеви соли в непреварена вода;
- Временна, отстранима (хидрокарбонатна) твърдост - дължи на
хидрокарбонатите на калция и магнезия, които при варене се превръщат в
съответните неразтворими карбонати и се утаяват;
- Постоянна, неотстранима твърдост - представлява разликата между
общата и хидрокарбонатната твърдост.
Нормира се общата твърдост При варенето на водата общата твърдост
намалява за сметка на утаяване на бикарбонатите като карбонати.
Твърдата вода
- има лоши вкусови качества;
- неудобна за стопански и битови цели (пресича сапуните, кожата
става суха, груба и лесно се уврежда, косите стават твърди и мазни);
- непригодна за получаване на дестилирана вода за изготвяне на
лекарства.
- затруднява варенето на месото и варивата;
- чаят и кафето губят аромата си.
- води до образуване на котлен камък в парните котли, бойлери,
перални и до повишен енергоразход.
- има отношение към бъбречно-каменната болест, отлагане на зъбен
камък, хипертонията, атеросклерозата, стомашно-чревните разстройства.
Норма – 12 mgEqv/l
3. Активна реакция (рН)
- характеризира природния (минералния) състав на водата;
- индикатор за замърсяване на откритите водoеми с кисели и алкални
промишлени води;
- участва в механизма на бактерицидно действие на Cl и има значение
за ефективността на хлорирането.
Норма – от 6.5 до 8.5
4. Сух остатък
- свързан е с минерализацията на водата и е в права корелация с
калциевите и магнезиевите соли;
- за прясна вода се счита тази със сух остатък до 1 g/l;
- с по-високо съдържание е морската и минералната вода, дъждовната
вода има ниско съдържание на соли;
- високите стойности на сухия остатък променят вкусовите качества
на водата, наблюдава се задържане на вода в организма, водещо до
напрежение на регулаторните механизми;
- консумацията на високо минерализирана вода от хора с бъбречни и
сърдечно-съдови заболявания води до задълбочаването им.
- консумация на слабо минерализирани води повишава секреция
и
киселинността на стомашния сок, намалява съдържанието на Ca, P и
алкалната
фосфатаза.
II. Показатели на органичния разпад
1. Окисляемост
- определя се от количеството кислород, изразходвано за окисляване
на органичната материя в един литър вода;
- обуславя се от съдържащите се във водата редуктори – органични
(хумусни вещества, микроорганизми и други) и неорганични (железни,
манганови йони и други);
- високата окисляемост на водата е показател за замърсяването и с
фекално-битови, селскостопански и промишлени отпадъчни води.
Норма – до 2.6 mg О2/l
2. Амоняк (от органичен и неорганичен произход)
- амоняк от неорганичен произход се получава при процеси на
деминерализация чрез редукция на нитрати от денитрифициращи
микроорганизми или е под формата на амониеви соли на желязото;
- амоняк от органичен, животински произход – има санитарно
значение, тъй като показва гнилостно разпадане на прясно внесена
органична материя.
Норма – амоняк не се допуска в питейната вода
3. Нитрити (органичен и рядко от неорганичен произход)
- образуват се при редукция на нитратите в блатни и подземни води и
при окисляването на атмосферния азот в дъждовната вода (нетрайни
съединения, бързо преминават в амоняк и нитрати и нямат здравно
значение);
- нитритите с органичен произход за показател за скорошно (прясно)
замърсяване с белтъчна органична материя с незавършен процес на
минерализация.
Норма – не се допускат нитрити
4. Нитрати (органичен и неорганичен произход)
- нитрати от неорганичен произход попадат във водите при торене на
почвата с азотни торове или от промишлени отпадните води;
- нитрати от органичен произход - признак за старо замърсяване,
когато процесът на минерализация е завършил, водоизточникът се е
самопречистил и не е опасен в епидемично отношение;
- наднормените концентрации на нитрати (50 mg/l) водят до
заболяването водно-нитратна метхемоглобинемия при кърмачета.
Норма – 50 mg/l
5. Хлориди (неорганичен и органичен произход)
- хлориди с неорганичен произход попадат във водата от богати на сол
подпочвени пластове и нямат санитарно значение;
- хлориди с органичен произход - показател за замърсяване на водата с
битови отпадни води. Води с високо съдържание на хлориди са фактор за
развитие на хипертонична болест.
Норма – 250 mg/l
6. Сулфати (неорганичен и органичен произход)
- богати на сулфати са твърдите води;
- придават солено-горчив вкус на водата;
- сулфатният йон има слабително действие.
Норма – 250 mg/l
7. Фосфати
- рядко се срещат в природно чистите води;
- появата на по-големи количества в питейната вода е сигнал за
настъпило органично замърсяване, но може да бъдат и от естествен
неорганичен произход или от използване на фосфатни торове.
Норма – 50 mg/l
8. Флуор (биоелемент, който се отлага най-много в зъбите, костите,
космите и ноктите)
- съдържанието му в повечето водоеми (85% от всички водоизточници
в България) количеството му е под 0.6 mg/l и рядко надминава 1-2 mg/l. За
това водите за питейно-битово водоснабдяване се флуорират;
- най-малко е количеството на флуора в повърхностните
водoизточници;
- при пречистването и обеззаразяването на водата количеството му
намалява;
- при концентрации над 1.5 mg/l предизвиква заболяването флуороза;
- при концентрации под 0.5 mg/l се развива зъбен кариес.
Норма - 0.7 - 1 mg/l
9. Йод (жизнено необходим микроелемент за човека)
- съдържанието му във водите е ниско (около 10 микрограма на
литър);
- чрез водата човек си набавя само около 5-6% от необходимия му йод,
а около 90% се набавя с храната;
- намаленото постъпване на йод в организма води до ендемична гуша.
Норма - 200- 220 микрограма
10. Желязо - във вид на неорганични (сулфати, бикарбонати) и
органични (хумати) съединения
- високо съдържание на Fe - влошава органолептичните качества на
водата (придобива жълто-кафяв цвят, влошава прозрачността и вкуса и) и
тя не е годна за използване за домакински и стопански нужди;
- участва в процесите на тъканното дишане;
- участва в синтезата на хемоглобин и преноса на кислорода до
тъканите;
- в организма постъпва главно с храната, а в незначителни количества
- с питейната вода.
Норма – 0.2 mg/l = 200 микрограма на литър
11. Манган
- рядко се среща в питейната вода;
- в големи количества придава метален привкус на водата;
- променя прозрачността на водата, оставя жълти петна по прането;
- създава условия за развитие на специфични
микроорганизми
(алги) по стените на водопроводните тръби, които могат да ги запушат.
Норма – 0.1 mg/l = 100 микрограма на литър
12. Цинк и мед – срещат се минимални количества в питейната вода.
Норми, съответно - 5 mg/l и 0.2 mg/l
13. Олово, хром, кадмий, селен, барий (токсични елементи)
- оловото и кадмият се срещат по-често в агресивните меки води;
- могат да бъдат извлечени от пластмасовите водопроводни тръби, при
производството на които се използват оловни и кадмиеви стабилизатори;
- повишени количества на горепосочените елементи има във водите на
водоизточници от райони с рудни находища.
КАЧЕСТВА НА ПИТЕЙНАТА ВОДА – МИКРОБИОЛОГИЧНИ
Микробиологични показатели –за преценка на епидемиологичната
опасност при консумацията на водата.
1. Микробно число
- количествен показател, който показва общия брой микроорганизми в
1 cm3 вода, отчетени при посявка върху месо-пептонен агар, 24 часова
инкубация при 37оС;
- определя се на 15 дни;
- променя си при различни метеорологични условия;
- увеличаване на микробното число е показател за нарушения в
технологията на пречистване и обеззаразяване на водата.
Норма – не повече от 50 микроорганизма в 1 cm3 вода
При мониторинг на питейната вода съществено значение има качественият
бактериологичен анализ, включващ задължително определяне на
колиформи и фекални колиформи.
Колиформите (семейство Еnterobactriceae)
- показател за фекално замърсяване на водата;
- някои представители при подходящи условия могат да се
размножават във водна среда;
- наличието на колиформи е първи сигнал за възможна
епидемиологична
опасност.
Фекални колиформи
- индикатор са за прясно фекално замърсяване с Е. Coli, Klebsiela,
Citobacter;
- E. Coli е нормален обитател на стомашно-чревният тракт;
- количеството на E. Coli във водата е пряк показател за фекално
замърсяване и косвен показател за замърсяване на водата с патогенни
микроорганизми;
- Е. Coli е устойчива към действието на дезинфекционни агенти
повече в сравнение с други микроорганизми, причинители на инфекциозни
заболявания, предаващи се по воден път (лептоспироза, туларемия,
бруцелоза, коремен тиф и други).
Коли-титър – най-малкото количество вода, в което се открива поне 1
бактерий от семейство Еnterobactriceae - над 100 ml (или респективно коли-
индекс – брой E. Coli в 1 ml вода).
КАЧЕСТВА НА ПИТЕЙНАТА ВОДА – БИОЛОГИЧНИ
Биологични качества
- определят се предимно при откритите водоизточници, чиято
вода по-често се замърсява;
- показват характера на водоизточника за много по-дълъг период от
време и допълват информацията дадена от физико- химичните и
микробиологичните показатели.
При биологичните изследвания се определят така наречените
„съобщества“ или „биоценози“, представляващи групи от водни
растителни и животински организми, изискващи определени условия на
живот, хранене и развитие. При промяна на условията във водоизточника,
например замърсяването му води до сменя на биоценозата.
Хидрофлората и хидрофауната се делят на две биоценози:
1. Бентос - към него спадат организмите, чиито живот е свързан с
дъното, брега и подводните предмети.
2. Планктон - към него се отнасят свободно живеещите във водата,
несвързани с дъното низши организми (фито- и зоопланктон)
Норма - не се допуска съдържание на видими с невъоръжено око
организми на каквито и да са представители на групата на кръглите
червеи;
Норма - от фитопланктона се допускат не повече от 100 клетки в 1 l вода.
КАЧЕСТВА НА ПИТЕЙНАТА ВОДА – РАДИОЛОГИЧНИ
Естествена радиоактивност на водата
- дължи се на постоянния обмен със съдържащите се в почвата
радиоактивните елементи;
- в природните води се съдържат соли на урана, тория, радия,
радиоактивен калий;
- степента на радиоактивност зависи от радиоактивността на
земните пластове, през които преминават водите;
- по-висока радиоактивност имат минералните води.
Изкуствена радиоактивност на водата
1. Замърсяване с радиоактивни отпадъци от промишлеността,
лечебната, научно-изследователската дейност;
2. Аварии в атомни електроцентрали;
3. Радиоактивни киселинни дъждове;
4. Военни действия.
САНИТАРНА ОХРАНА НА ВОДОИЗТОЧНИЦИТЕ
Най-вътрешен пояс I
- за строга охрана на водоизточника и съоръженията за водовземане от
човешки дейности, които могат да замърсят водата;
- обхваща района на водовземането и територията, на която се
намират водопречиствателните съоръжения и резервоарите за чиста вода;
- разрешават се дейности, свързани с експлоатацията на
водоизточника и съоръженията;
- достъп имат само длъжностните лица от обслужващата обекта фирма и
контролните органи;
- в пояс I на водоизточниците и съоръженията за питейно-битово
водоснабдяване от повърхностни води и от води на естествени извори се
разрешават и дейности, свързани с изпълнението на противоерозионни,
залесителни и отгледни горскостопански мероприятия.
Среден пояс II
Водоизточника се охранява от:
1. Замърсяване с химични, биологични, бързо развалящи се, лесно
разградими и силно сорбируеми вещества;
2. Дейности, водещи до намаляване на ресурсите на
водоизточника и/или проектния дебит на водовземното съоръжение;
3. Други дейности, водещи до влошаване качествата на
добиваната вода и/или състоянието на водоизточника;
Границите на пояс II зависят от големината и качествата на водоизточника
и преди всичко от способността му да се самопречиства.
Външен пояс III

Водоизточника се охранява от:

1. Замърсяване с химични, бавноразпадащи се, трудно
разградими, слабо сорбируеми и несорбируеми вещества;
2. Дейности, водещи до намаляване на ресурсите на
водоизточника и/или проектния дебит на водовземното съоръжение;
3. Други дейности, водещи до влошаване качествата на
добиваната вода и/или състоянието на водоизточника.