Хигиена на водата.

Питейно водоснабдяване.
Пречистване и обеззаразяване на
питейните води. Източници на
замърсяване на водоприемниците.
Мероприятия за здравна защита на
водоизточниците

Проф . д-р П.Гацева, дм

Катедра по хигиена и екомедицина-
Мед.университет-Пловдив
ПИТЕЙНО ВОДОСНАБДЯВАНЕ
 За водоснабдяване могат да се ползват
атмосферни, повърхностни и подземни
води.
 Атмосферни води- Атмосферните води от
дъжд и сняг се използват в безводни и сухи
райони. Събират се в специални, добре
защитени резервоари
 Повърхностни води
 Повърхностните водоизточници са реките,
естествените езера и язовирите и те са
удачни за водоснабдяване на големи
населени места поради големия им воден
дебит. При използване на повърхностни
водоизточници за питейно водоснабдяване
във всички случаи независимо от качествата
й, водата подлежи задължително на
 Подземни водоизточници
 Подземните водоизточници са най-често
естествени извори, шахтови и тръбни кладенци,
артезиански кладенци, дренажни плитки и
дълбоки водоизточници .
 Естествените извори у нас обикновено имат
карстов произход. Дебитът им е непостоянен и
зависи от количествата на падналите валежи и
снеготопенето. Качествата на водите от
шахтовите и тръбни кладенци, както и промените
в дебита им зависи от дълбочината на
водовземането. Колкото са по-дълбоки, толкова
дебитът и съставът им са по-постоянни.
Артезианските кладенци са най-добри и удобни
за водоснабдяване. Техният дебит и физико-
химичните им качества са най-постоянни.
 Системи за водоснабдяване
Различават се две системи : централно и
местно водоснабдяване
 Централното водоснабдяване се състои от
съоръжения за водохващане, пречистване и
обеззаразяване на водата, от резервоари и
водопроводна мрежа.
 Централното водоснабдяване има редица
предимства: избор на подходящ водоизточник с
достатъчен и постоянен дебит, осигуряване на
ефективни съоръжения за пречистване и
обеззаразяване, възможност за непрекъснат
технически и здравен контрол, доближаване водата
до потребителя и др.
 Рискът, свързан с качествата на питейната вода може

да бъде оценен на базата на комплексен анализ на

целия процес на добиване, обработка и
разпределение на водата, предназначена за
 Ако се допусне евентуално замърсяване на водата
се застрашава здравето и животът на големи групи
от населението. За да се избегне подобен риск,
важно условие е правилното изграждане на
водопроводната мрежа, която трябва да е от
водонепропускливи материали и да се разполага в
почвата над канализационните тръби. Водата във
водопроводната мрежа трябва да бъде винаги под
налягане, за да се избегне опасността от вакуумно
всмукване на замърсени води при повреда на
тръбите. Не се допуска свързването на технически
водопроводи с централни водопроводи за питейни
нужди. Преди да се пусне в експлоатация,
водопроводната мрежа трябва да се дезинфекцира
като в нея се пропуска вода със съдържание на
активен хлор 25-30 mg/l за период от 24 часа.

 Местната система за водоснабдяване е
несъвършена и несигурна в
епидемиологично отношение.
 Основни съоръжения за получаване на
вода са кладенците – шахтови или
тръбни. Важно условие, което трябва
да се спазва при изграждането им е
мястото на кладенеца да отстои най-
малко на 30 m над и на 100m под
източници на замърсяване.
 От хигиенна гледна точка
преимущество имат дълбоките тръбни
или шахтови кладенци с помпа.
Кладенец като форма на локално
водоснабдяване
Тръбен кладенец като форма на
локално водоснабдяване
 ПРЕЧИСТВАНЕ И ОБЕЗЗАРАЗЯВАНЕ НА
ПИТЕЙНИТЕ ВОДИ
 Задача на пречистването е премахване на
механичните примеси,подобряване на
органолептичните и химични качества на
водата, намаляване на бактериологичното
замърсяване.Прилага се при ползването на
язовирни,езерни и речни води за
водоснабдяване Пречистването се състои от:
 коагулация –спомагателен процес с
химични реагенти /алуминиев
сулфат,железен хлорид и др./ с цел
улесняване процесите на утаяване и
филтриране чрез образуване на
флокули.Прилага се при мътни води.
 утаяване- в утаителни басейни , при което
водата частично се избистря и обезцветява;
 Процес на коагулация, флокулация и
седиментация при пречистване на водата
Демонстрация на коагулация в
лабораторни условия
 Филтриране-в пясъчни филтри,които са
главно два вида:бавни-задържат около 99% от
микробната флора, но непрактични в
съвременните условия поради бавната скорост
и малкия обем на филтрираната вода; бързи-
по-голяма филтрационна скорост /5-10 куб.м
за 1 час от 1кв.м /;свръхбързи -20-60 куб.м за
1 час от 1 кв.м.
 В съвременните условия се ползват основно
бързи и свръхбързи филтри. Филтриращият
пясъчно-чакълест материал е по-едрозърнест,
благодарение на което се постига значително
по-голяма филтрационна скорост.
Промивката на бързите филтри от
задържалата се материя се извършва в
обратна посока на филтрирането. В
развиващите се страни се ползват лесни за
изготвяне и поддържане пясъчни филтри.
Пречистване на пит.вода -1.коагулация,
2.флокулация, 3.седиментация, 4.бърз
пясъчен филтър
Схема на етапите на пречистване на
питейна вода
 Основното направление за подобряване на процеса на
пречистване на водата е създаването на мултибариерна
технология. Тя включва класическата коагулация и
избистряне, допълнена с озониране, съчетано със
сорбция върху активен въглен и мембранно филтруване.
Филтрирането през зърнеста среда осигурява задържане
на основната част от замърсителите . С активния въглен
се сорбира останалата част от органичните замърсители.
Освен различните видове активни въглени определен
интерес представляват природните сорбенти, като
перлити, зеолити, керамзити и др. Високите им
сорбционни, йонообменни и филтрационни свойства,
значителните запаси и ниската им цена ги правят
приложими в пречистването на природните води.
 Понастоящем се предлагат за ползване много и най-
разнообразни филтри и системи за пречистване на
питейна вода в условията на дома и офиса .

 При пречистване на водите може да възникне
необходимост от подобряване /кондициониране
/качествата на водите :
 ● обезжелезяване и обезманганяване (намаляване
количеството на желязото и мангана ) на водата се извършва
чрез третирането й с варно мляко и аериране, при което
солите на желязото и мангана преминават от разтворими в
неразтворими форми и се утаяват;
 ● омекотяване (намаляване твърдостта ) на водата – чрез
прибавяне на варно мляко или йонитни филтри;
 ● флуориране на питейната вода с цел понижаване
заболяемостта от зъбен кариес.Като реагенти се използват
предимно натриев флуорит или натриев силикофлуорит;
 ● дефлуориране на питейната вода – чрез йонообменни
смоли, чрез разреждане с вода, бедна на флуор;
 ● обезсоляване (опресняване) на питейна вода – при
ползване на води с много високо солево съдържание, напр.
морска вода. За целта се ползват дестилация, йонообменен
метод и др.;
 Обеззаразяване на питейни води –физични
и химични методи:
 Физични методи:
 ултразвук; облъчване с ултравиолетови
лъчи/ модерен метод, действащ ефикасно
върху бактерии,вируси и паразити,
попаднали във водата ;/преваряване /за
малки количества вода/
 Химични методи:
 хлориране, озониране
 От хим. методи най-широко използвано е
хлорирането поради факта,че е ефективен,
бърз и икономичен метод.
 Най-използвани дезинфектанти са:хлор-
газ,хлорна вар,натриев хипохлорид
/белина/,производни на изоцианурова
киселина /много подходящи за плувни
басейни.
 Хлорът е добре разтворим във вода, където
хидролизира до хипохлориста и солна киселина :
 CL2 + H2O = HOCL +HCL
 Бактерицидният ефект се дължи именно на
хипохлористата киселина, която е силен окислител.
Установено е, че хлорът действа върху обмяната на
веществата на попадналата микрофлора във
водата и нарушавайки окислително-редукционните
процеси , предизвиква гибелта й.
 Хлор-газ се използва най-масово в централното
водоснабдяване на населените места, където чрез
специални апарати се осигурява точна
дозировка.Прието е след хлориране и осигурен
30-мин.контакт с водата остатъчният хлор да е в
рамките на 0,3-0,4 мг/л.
 При малки водоснабдявания за
обеззаразяване се използват хлорна вар,
хлорамини или течна белина, които се
дозират чрез съответни дозатори.
 ОЗОНИРАНЕ- бактерицидният му ефект се
дължи на окислителното действие на
отделения при разпадането му атомен
кислород и на вторично образувалите се
свободни радикали.Озонът има по-силен
окислителен ефект от хлора.Унищожава не
само вегетативните форми на
микроорганизмите, но и спорообразуващите
микроорганизми,вируси и протозои.
 подобрява органолептичните качества на
водата /цвят, мирис, привкус/;
 разрушава пестицидите и
петрол.деривати;
 отстранява желязото и мангана;
 с предварително озониране се
разрушават т.нар. предшественици,
които при хлориране биха
образували канцерогенни
трихалометани и др. халоформи.
 Ефектът му е кратък и затова не се

прилага като заключителен етап при

обработката на водата. Обикновено
се съчетава с последващо хлориране
на водата.
 ИЗТОЧНИЦИ НА ЗАМЪРСЯВАНЕНА ВОДОПРИЕМНИЦИТЕ

 Основни източници на замърсяване на

водоприемниците са фекално-битовите,
промишлените и селскостопанските отпадни
води.
 Фекално-битови води: Те се получават
след използването на водопроводна вода от
населението за различни битови и стопански
цели и последващото й постъпване в
канализационната мрежа
 Промишлени отпадни води: Характерът и
степента на замърсяване на
водоприемниците се определя от
използваните технологични процеси в
различните производства :химическа,
хранително-вкусова,хартиено-целулозна,
нефтопреработвателна

Селскостопански отпадни
води:
 Животновъдни комплекси –
отпадните им води са богати на
органична материя, много
микроорганизми, вкл.
причинители на зоонози
(туларемия, бруцелоза и др).
  Средства за растителна защита
(пестициди) и изкуствени
минерални торове – от
органичните замърсители
 ЗДРАВНА ОХРАНА НА ВОДОИЗТОЧНИЦИТЕ
 Около водоизточниците и съоръженията за
питейно-битово водоснабдяване задължително се
създават санитарно-охранителни зони, на
територията на които се забраняват и ограничават
определени дейности, с цел запазване качеството
и количеството на водата.
 Санитарно-охранителните зони се устройват в три
пояса –І, ІІ и ІІІ, границите на които се определят в
зависимост от вида на водоизточника,
хидроложките и хидрогеоложките особености и
топографията на терена и от възможностите за
използването на част от тях за стопански нужди.
 Първият най-вътрешен пояс І е зона на строга
охрана на водата и водовземните съоръжения и
резервоарите за чиста вода, задължително се
ограждат с трайна ограда и обозначават с
предупредителни надписи и достъпът на външни
лица е забранен.
 Вторият среден пояс ІІ се разполага над
или около пояс І според вида на
водоизточника и има за цел опазване
водата на водоизточника от замърсяване
с биологични, бързо разпадащи се, лесно
разграждащи се и разтворими и силно
сорбируеми вещества, както и от
дейности, водещи до намаляване дебита
на водоизточника.
 Третият външен пояс ІІІ има за цел
опазване на водата от замърсяване с
бавно разграждащи се
трудноразтворими и несорбируеми
вещества.