Карина Ангелова Илиева – 6 Клас

79 СУ „Индира Ганди „
РЕЦИКЛИРАНЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ
КАКВО Е ОТПАДЪК?

По смисъла на закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда, „отпадък” е вещество, предмет
или част от предмет, за който няма предварително непосредствено приложение, или от който притежателят желае или е длъжен да се
освободи. Вещества, предмети или части от предмети, предадени на специализираните фирми за третиране на отпадъци от
собственика или упълномощени от него лица, също се определят като отпадъци до момента, в който възстановените от тях материали
или произведената от тях енергия бъдат включени в производствения цикъл.

МАЛКО ИСТОРИЯ И ФАКТИ:

Ако погледнем назад във времето, още в най-древни времена, още праисторическите хора са трупали отпадъци от своята дейност.
Когато купчината с боклук ставала твърде голяма, древният човек напускал пещерата и се заселвал в друга. Боклукът е бил проблем и
на древните полиси. В Атина, преди 2500 години е създадено първото общинско сметище. През 1388 г. Английският парламент
забранява изхвърлянето на отпадъци в реките и канавките. Малко по-късно боклукът извън градските порти на Париж станал толкова
много, че пречел на отбраната на града.
РЕЦИКЛИРАНЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ
ВИДОВЕ ОТПАДЪЦИ

Според произхода си отпадъците се делят на няколко основни групи: производствени, опасни, строителни и битови.

БИТОВИ ОТПАДЪЦИ са тези, които се получават в жизнената дейност на хората по домовете, в административни, социални и
обществени сгради. Към тях се приравняват отпадъци и от търговски обекти, занаятчийски дейности, обекти за отдих и забавления,
когато нямат характер на опасни отпадъци и в същото време тяхното количество или състав няма да попречи на третирането им
съвместно с битовите;
ПРОИЗВОДСТВЕНИ ОТПАДЪЦИ са тези, образувани в резултат на промишлена, занаятчийска, селскостопанска и обслужваща дейност
на физически и юридически лица;
ОПАСНИ ОТПАДЪЦИ са тези, чиито състав, количество и свойства създават риск за човешкото здраве и околната среда и са
определени като такива според Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното
обезвреждане. Те влияят върху околната среда и организмите като предизвикват увреждания на различните органи и системи на
човека. При разделното им събиране за рециклиране или компостиране, е необходимо да се подхожда особено внимателно, за да не
бъдат допуснати дори и в малки количества опасни за здравето примеси. Тежките метали, като олово и кадмий се концентират в
пепелта или в остатъците след изгарянето, което налага специалното им третиране в последствие.
СТРОИТЕЛНИ ОТПАДЪЦИ са тези, получени в резултат на строителната дейност
на строителните площадки, както и такива от разрушаване или реконструкция
на сгради и съоръжения
СЕЛСКОСТОПАНСКИ ОТПАДЪЦИ са такива, които се отделят от
селскостопанската дейност.
РЕЦИКЛИРАНЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ
РЕЦИКЛИРАНЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ

Рециклирането е дейност за възстановяване или възобновяване на суровинни свойства. Голяма част от отпадъците представлява
ценна суровина и може да бъде върната обратно в производствения процес или пък да ѝ се намери друго приложение.
Термично третиране на отпадъците: с цел използване на потенциалната им енергия и намаляване на обема им. То може да бъде чрез
изгаряне (в инсинератори), пиролиза, газификация, плазмено хидриране. Общото между тях е високата температура, при която се
постига обезвреждане и оползотворяване на отпадъците до енергия и вторични суровини. Перспективното плазмено преобразуване
се смята за почти безотпадно. Отпадъците се превръщат в плазма при температура от 4 000 градуса. Няма изпускане на вредни
съединения.

ИЗВОД :

Днес, движеща сила в изграждането на рециклиращи

икономики е намаляването на разходите за
депониране. Рециклирането само по себе си струва
пари, но събирането и рециклирането на един тон
рециклируеми материали е много по-икономично от
депонирането на един тон отпадък. Враг на
рециклирането са евтините сметища и изгарянето.
ОГРАНИЧАВАНЕ НА ПОТРЕБЛЕНИЕТО НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯТА
Енергийната ефективност означава да използваме по-малко енергия, за да
получим същия краен резултат. Тя прави възможно спестяването на
енергия и намаляването на емисиите от електроцентралите.

Намаляване на енергийното потребление на сградите

Една от важните области, в които могат да се реализират икономии на

енергия, е отоплението и охлаждането на сгради, тъй като те представляват
около 80% от енергийното потребление на домакинствата.

Използване на слънчевата енергия

Промените в правилата за енергийна ефективност на сградите насърчават

инсталирането на слънчеви панели на публични и нежилищни сгради, стига
това да е технически и икономически възможно. До 2030 г. всички нови
жилищни сгради трябва да имат слънчеви инсталации.

Преминете към енергоспестяващо осветление

Лампите с нажежаема жичка и халогенните такива, които най-често се използват в хотелите, са силно неефективни от енергийна
гледна точка – само 20% от енергията всъщност се преобразува в светлина, останалите 80% се губят като топлина.
ОГРАНИЧАВАНЕ НА ПОТРЕБЛЕНИЕТО НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯТА
Таймери за осветление

Можем да настроим таймери за включване или изключване на осветлението в предварително зададени часове всеки ден. Те могат да
се използват в зони, които биват заети по едно и също време всеки ден, като ресторанти или конферентни/заседателни зали.

Сензори за движение

Сензорите за движение включват светлините, когато се засече движение, и ги изключват след предварително зададен период без
наличието на такова. Те са полезни там, където няма много движение – като тоалетните в общите зони – и могат да спестят до 60% от
потреблението на енергия в помещението.

Сензор с фотоклетка

фотоклетката разпознава кога има достатъчно естествена светлина и реагира чрез затъмняване или изключване на светлините.
Съществуват различни видове в зависимост от размера на зоната, която искате да осветявате.

Изберете възобновяема енергия

Ограничаването на глобалното покачване на температурите е изключително важен приоритет и екологичните енергийни доставки са
важен компонент в този процес. Промяната към възобновяеми източници на енергия ще намали драстично нашите емисии, свързани
с работата ни, и – най-важното – ако се извърши правилно, ще увеличи търсенето на възобновяема енергия във нашият район.
РАЦИОНАЛНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИЗКУСТВЕНИ ТОРОВЕ
История
Управлението на плодородността на почвата е главно занимание на земеделците в продължение на хиляди години. Египтяните,
римляните, вавилонците и германите са използвали минерали, за да подобряват добивите от нивите си. Съвременната наука за
храненето на растенията започва през 19 век с трудовете на немския химик Юстус фон Либих.
Джон Бенет Лоус, английски предприемач започва да експериментира с въздействието на различните елементи върху растежа на
растението в саксии през 1837 г., а година по – късно пренася експериментите при културите на нивите. През 1842 г. е патентован
тор, образуван от преработени фосфати със сярна киселина, като така е създаден първият минерален тор в промишлеността.
РАЦИОНАЛНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИЗКУСТВЕНИ ТОРОВЕ
Тор е всяко вещество с естествен или изкуствен произход, което се прилага към почвата или към растителните влакна, за да
предоставя едно или повече хранителни вещества от съществено значение за растежа на растението.
Съществуват много видове торове, както естествени, така и промишлено произвеждани. Торовете подобряват растежа на растенията.
Това се постига по два начина, като традиционният е с добавки, които предоствят хранителни вещества.

Класификация на торовете

Торовете се класифицират, според това, дали предоставят един елемент или няколко. Биват единични, комбинирани (сложни торове) –
предоставят два или повече елемента. Понякога се класифицират като минерални (неорганични) или органични – оборска тор, птичи
тор, компост. Минералните торове понякога се наричат изкуствени торове, тъй като различни химични обработки са нужни за
производството им.

Приложение

Торовете се използват широко за отглеждането на всякакви култури, като приложението им зависи от плодородността на почвата
прилагат се към културите в твърдо, така и в течно състояние.

Пренаторяване

Внимателните наторителни технологии са важни, тъй като прекаленото количество хранителни вещества може да има пагубен
ефект върху растението. Когато се използва твърде много тор се получава нагар у растението, което води до поражения или дори
смъртта му. Различните торове се различават по своята склонност да причинят нагар.
РАЦИОНАЛНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИЗКУСТВЕНИ ТОРОВЕ
ИЗВОД :

Употребата на торове е благоприятна за осигуряване на хранителни вещества за растенията, макар да притежават някои отрицателни
ефекти върху околната среда. Нарастващата употреба на торове може да засегне почвата и водата, включително подземната, поради
разпръсването на минералните съединения богати на азот, срещащи се в торовете са основна причина за намаляване на кислорода
в световния океан, особено в крайбрежните зони, езера и река.
Намаленото количество разтворен кислород във водата, намалява способността на тези райони да поддържат водна фауна.
Развиването на минералните торове значително поддържа световния прираст – изчислено е, че прибилизително половината от хората
по света се хранят, благодарение на употребата на минерални торове.
През последните 50 години, употребата на комерсиални торове расте стабилно, нараствайки почти 20 – кратно до настоящото
потребление от 100 млн. тона азот годишно. Оценено е, че без торове около 1/3 от храната, произвеждана днес, няма да може да
бъде произвеждана. Употребата на фосфатни торове също е нарснала от 9 млн., тона годишно към 1960 г., до 40 млн., тона годишно
през 2005 г. През 60 – те години в САЩ, започва разработката на карамбиди със сярна обвивка, поради ниската и цена и стойността
и на вторично хранително вещество.
Световната популация се очаква да нарастне до около 8000 млн., около 2030 г., когато двама от всеки трима души ще живеят в
градовете. Ще възникне непропроционално високо търсене на храни, което ще означава, че през следващите три десетилетия,
производството на храни ще трябва да се увеличи с около 60 %. Това увеличение на производството ще трябва да дойде, не само от
високо развитите в научно и технологично отношение страни, но и в развиващите се, чрез интензификация на селското стопанство,
тоест повече доходност за единица време и на единица площ. Тъй като урбанизацията намалява работната сила в селските райони,
селското стопанство също ще трябва да приеме нови форми на механизация и да преминем към използването на интензификация на
земята, използвайки възможностите и разумно и ефективно. Тези сценарии сочат към увеличение на употребата и ефективността на
всички природни ресурси, както и на необходимостта от използване на минерални торове.