60.

Хигиенни проблеми при селскостопанския труд и

при прилагане на минерални торове и пестициди

Селскостопански труд
Селското стопанство включва растениевъдство и животновъдство, както и първична
обработка на растителни и животински продукти.

Трудово-медицинските проблеми се групират в следните раздели:

 физиология на селскостопанския труд;
 хигиенни проблеми със селскостопански машини (вибрации, шум);
 токсикологични проблеми;
 трудово-медицински проблеми в растениевъдството ;
 трудово-медицински проблеми в животновъдството;

Особености на селскостопанския труд:

 сезонност – напрежение в определени периоди, ненормиран труд;
 работа на открито;
 физическо натоварване;
 употреба на пестициди, изкуствени торове;
 експозиция на шум, вибрации, газови замърсители (от машините);
 биологичен риск – инфекции, алергии („фермерски бял дроб” – алергичен
алвеолит при вдишване на актиномицети от балите със сено);

РАСТЕНИЕВЪДСТВО
Най-развити в България са зърнените и технически култури, производството на
зеленчуци и фуражи.
Основна машина в селското стопанство е ТРАКТОРЪТ!
Основни дейности в растениевъдството – оран, култивиране, брануване, сеитба,
прибиране на реколтата – са почти изцяло механизирани.
Оран – дълбока обработка;
Култивиране – междинна, преди сеитба;
Брануване – повърхностно;
Влачене и валиране – за изравняване;
Торене – с органични, неорганични (минерални) и биологични торове;
Напояване:
1. повърхностно (гравитачно);
2. дъждуване (изкуствено оросяване);
3. капково напояване.
Работа на открито – зависи пряко от метеорологичния фактор.
 Работа в кабина – има особености. Защитава от вятъра и валежите, но стените не са
термична бариера, а дори допринасят за затопляне през лятото – опасност от
прегряване - и за изстудяване през зимата. Интензивна УВ-радиация през топлия сезон
(изгаряния, меланоми).
ТРАКТОР – вибрации, шум – с износването на машината се усилват.
Прах – основни източници са почвата и селскостопанските култури. Причнинно-
следствената връзка между източниците и състава не е доказана, но е известно, че
прахът бива минерален, органичен и смесен. В някои почви количеството на силиция
достига 10%. 90% от праховите частици са финодисперсни, което определя
селскостопанския прах като важно звено в патогенезата на хронични респираторни
заболявания на работещите.
Химични в-ва във въздуха – от двигателя на ТРАКТОРА, пестициди.
Основни професии в селското стопанство – разделят се на две групи:
1. механизирани – тракторист, комбайнер – монотония, невро-сензорно
напрежение.
2. ръчен труд – берачи – тежко физическо натоварване.

Пестициди (средства за растителна защита) – за борба с болести, насекоми, гризачи.

На преден план все повече излизат отрицателните ефекти от употребата им.
Особености:
 широк спектър на токсичност (включително и бозайници);
 въздействат върху всички видове, населяващи биотопа, не само вредните;
 непредотвратима е циркулацията им във въздуха;
 някои (хлороорганичните – ДДТ – забранен в България от 1963г.) имат дълъг
период на полуразпад - 10-15г. и значителна биокумулация;
«МРЪСНАТА ДУЗИНА» - 12 в-ва в селското стопанство, които трудно се разграждат,
кумулират и замърсяват въздуха, водите и почвата, има голяма вероятност да доведат до
неблагоприятни последствия за човешкото здраве:
 Хексахлоробензен
 Алдрин
 Хлордан
 Мирекс
 ДДТ
 Токсафен
 Диелдрин
 ПХБ
 Ендрин
 Полихлорирани ди-бензо-р-диоксини
 Хептахлор
 Полихлорирани ди-бензо-п-фурани
Според употребата им пестицидите биват – инсектициди, акарициди, нематоциди,
фунгициди, хербициди, репеленти – за отблъскване, атрактанти – привличат и
унищожават, родентициди – за гризачи, авициди – за птици, регулатори за растежа и др.

Според химичния си състав пестицидите се делят на множество групи, най-важните от

които са фосфороорганични, хлороорганични, карбамати, медни и серни препарати.

Вредно въздействие на пестицидите върху човека:

Хепатотоксичност! Натрупване на пестицидите в околната среда и персистиране десетки
години. Описвани са масови явления на анемия, намаляване на тегло, недостатъчно
развитие на децата, уродства, смърт на плода. Тумори, токсичен хепатит.

СТРУКТУРА НА ЗАБОЛЕВАЕМОСТТА в сектора на селското стопанство –

определя се от спецификата на труда:
1. Заболявания на опорно-двигателния апарат – гръбначен стълб, стави.
2. Хронични бронхити, емфизем, остри респираторни заболявания.
3. Заболявания на ССС, СЧТ и НС.
4. Трудови злополуки.

ЖИВОТНОВЪДСТВО
Съдържа говедовъдство, птицевъдство, свиневъдство и овцевъдство. Основните
помещения са оборите. Фермата трябва да разполага със стая за гледачите, фуражна
кухня, миялна за инвентара.
Основни процеси – хранене на животните, доене, почистване на оборите и измиване на
съдовете. Трудът е тежък, физически. Микроклиматът зависи от външните атмосферни
условия, защото помещенията не се отопляват. Има натоварване с шум и вибрации от
техникческите съоръжения. Има значителна експозиция на прах.
Важно значение има биологичния фактор на работната среда – смесено понятие, което
включва експозиция на:
 Смесен органичен прах – растителен и животински;
 Ароматни съединения от растителен произход;
 Условно патогенна флора от животните;
 Антропозоонозни патогени;

Заболявания в животновъдството:
I група – увреждане от пряк контакт – хроничен ринит, дерматит, астма, ухапвания,
ритвания, удари, ужилвания, травми.

II група – увреждания, породени от химични и биологични агенти – отравяне с

пестициди, хроничен бронхит, професионална астма (поливалентно сензибилизиране на
организма с продължителност 5 години след прекратяване контакта с алергена),
резистентност към антибиотици, инфекции, антропозоонози (бруцелоза, туларемия,
лептоспироза, токсоплазмоза, орнитоза, листериоза, тетанус, вирусен енцефалит,
ехинококоза, дифилоботриоза).

III група – заболявания вследствие механични и физични фактори – травматизъм (от

машини), заболявания на опорно-двигателния апарат, загуба на слуха.

Мерки за намаляване риска от заболеваемост – мерки за понижаване количеството прах

във въздуха – херметизация, вентилация; периодично централно дезинфекциране на
работното облекло, осигуряване на ЛПС – костюми, очила, ръкавици, респиратори. Важно
е провеждането на предварителни медицински прегледи и диспансерен контрол на
работещите.

Минерални торове
Основните елементи, изграждащи растенията са въглерод, кислород, азот, калий, калций,
натрий, фосфор и сяра. Когато количеството им намалее в почвата, добивите се влошават.
Една част от тези елементи растенията си набавят от въздуха и водата освен от почвата, но
някои могат да си набавят само и единствено от нея, например фосфор, затова се налага,
когато почвата е бедна на някои от тези елементи, те да се внасят допълнително чрез
торене. Количеството им обаче се определя от нормите на торене, които зависят от вида
на почвата, културите, ПДК (пределно допустими концентрации) на съответните вещества.
Предозирането води до влошаване на добивите по качество и количество, а оттам може
да се влоши и здравето на човешкия организъм след консумация.
Торене – внасяне на органични, неорганични, биологични торове и вещества с цел
повишаване на добивите и качеството на селскостопанската продукция. Видове –
органични (птичи, оборски...), неорганични/минерални, биологични (нитрагин, фосфоро-
и азобактерин).
Минерални (неорганични) торове
По своята същтност минералните торове представляват соли, които се използват за
внасяне или повишаване на количеството на хранителните вещества в почвата.
Минералните торове влияят не само върху добивите, но и върху качеството на
продуктите. Фосфорните торове са необходими за покълването на семената и заедно с
калиевите повишават участието на бобовите треви в тревостоя, а азотното торене засилва
растежа на растенията (ускорява развитието на листната маса). За оптимално усвояване
на азота от растенията допринася торенето с калий.
Видове минерални торове:
В зависимост от елементите, които съдържат, минералните торове се разделят на азотни,
фосфорни и калиеви. По броя на хранителните елементи, които се внасят с тях, торовете
се разделят на прости и комбинирани.

Пестициди
Пестицидите са отровни химикали, създадени с цел да убиват вредителите или болестите
по растенията, в почвата, във вече произведените храни, докато те се транспортират или
съхраняват. Различните видове се прилагат на различни етапи в борбата с плевели,
гризачи, вредители или за дезинфекция. По дефиниция те са отрови!
Видове:
 по предназначение - инсектициди, фунгициди, акарициди, хербициди, родентициди;

 по действие - репеленти и антрактанти;

 по състав - фосфороорганични (ФОС), хлорорганични (ХОС), карбамати, тиокарбамати,

дитиокарбамати, кумаринови, серни, медни;

Как пестицидите влияят върху околната среда ?

Независимо, че са създадени не за да въздействат върху хората, веднъж приложени
тяхното разпространение вече не може да бъде контролирано! Те остават в
окръжаващата ни среда, попадат във водата ни, остават в храните ни, в почвата и въздуха
– те са около нас! Прилагането им трябва да става изключително внимателно, при
спазване на редица предпазни мерки и по подходящ начин. Правителствата са тези, които
трябва да контролират тези отровни препарати от момента на пускането им на пазара,
през прилагането им до остатъците от тях в храните, водите и окръжаващата ни среда.
Стотици опасни пестициди са в употреба в България, но също така и в ЕС… Само от
одобрените, 92 са доказано канцерогенни, 2 доказано мутагенни, 20 увреждат
репродуктивната система на човека, 48 блокират или съществено нарушават функциите на
ендокринната система, 25 предизвикват кожни реакции, а 47 са невротоксични.
Влияние на пестицидите върху човешкото здраве:
 Остро отравяне с ясно изразени симптоми - При попадане на големи количества в
организма, настъпва остро отравяне, което може да завърши със смърт. 25 милиона
селскостопански работници в света годишно имат поне един инцидент - отравяне от
пестициди. Силно увреждат черния дроб.

 Хронични ефекти - намалена имунна защита, алергични реакции, диабет и др.

 Отдалечени ефекти - Най-страшното е, че пестицидите могат да действат и

незабележимо и то в изключително ниски концентрации. Могат да минат години
между въздействието им и заболяването, а дори и действието им да се прояви чак в
следващото поколение. Всяка година в света се откриват около 772000 нови случая на
различни заболявания, които се дължат на въздействие на пестициди.

Ето само част от списъка:

*Индуциране на злокачествени заболявания - левкемия, рак на костите и др.;
*Генетични промени;
*Влияние върху имунната система;
*Вродени дефекти при новородени;
*Скъсяване времето на лактация при кърмачки;
*Увреждане на нервната система – проблеми с умственото развитие;
*Диабет;
*Стерилитет;
*Аборти;
УОЗ (устойчиви органични замърсители) – „Мръсната дузина“ – токсични химични в-ва,
които трудно се разграждат, натрупват се в организмите и хранителната верига, пренасят
се по въздуха, водата и чрез мигриращите биологични видове, предизвикват
неблагоприятни последици за човешкото здраве и околната среда близо и далече от
техните източници. 9 от 12те УОЗ са пестициди!!!
Пестициди - Хигенни изисквания:
 Наредба № 10:

o до февруари – обучение;

o определят се кои са позволените пестициди;

o лица над 18г;

o курс бърза помощ;

 Условия:

o Сутрин;

o температура < 28оС;

o скорост на вятъра < 5м/сек;

o не се пуши и яде през това време;

o гръбни пръскачки - < 5м разстояние м/у двама с пръскачка;

o с трактор - да е херметично затворен;

o със самолет - на 500м от жилищна зона или на 200м от ферма;

o !!! жителите да се уведомят 3 дена по-рано;

o дрехите се накисват в силно алкални р-ри, изпират се няколко пъти в топла и

студена вода;