Тема 2: Химичен състав на атмосферния въздух.

Замърсяване на атмосферния въздух –

значение и профилактика
Атмосферният въздух представлява постоянна газова смес от кислород, азот,
въглероден диоксид и инертни газове, а понятието атмосфера включва освен
постоянната газова смес и различни газови примеси от естествен и антропогенен
произход като прах, химични вещества и микроорганизми. Атмосферата представлява
газовата обвивка на земята, която достига на височина 3000 км и се разделя на няколко
зони:
Тропосфера – най-близо до земята, със средна височина 10-12 км.
Характеризира се с постоянен химичен състав, неустойчивост на физичните свойства
(колебания на температура, атмосферно налягане, влажност и др.) и вертикален
температурен градиент (понижение на температурата на всеки 100 м с 0.650 С. В този
слой винаги има прах, токсични вещества, микроорганизми и други.
Следва междинен слой - тропопауза – с височина 1-3 км.
● Стратосфера – височина до 50 км. Характеризира се с голямо разреждане на въздуха,
малка влажност, липсва прах и други атмосферни замърсители. Тук се образува озон от
йонизиране на кислорода. Озонът задържа гибелните късовълнови ултравиолетови
лъчи.
● Мезосфера – височина 50 - 80 км и съдържа голямо количество озон.
●Йоносфера – граници от 80 до 500 -1000 км. В този слой има много положително и
отрицателно заредени йони. Заедно с мезосферата и стратосферата образуват защитен
екран на земята и задържат късовълновата радиация, която може да унищожи живота
на земята.
● Екзосфера – граници от 500 -1000 км до 3000 км. Плътността на въздуха тук е близка
до тази на космическото пространство.
● Магнитосфера – граници от 3000 до 50 000 км. Тук има радиационни пояси, които
имат защитна функция.
Тропосферата е най-важния слой, защото състоянието му отразява всички процеси,
които протичат на земята. Другите слоеве имат помалко значение за хигиенната
практика и по-голямо значение за авиационната и космическата хигиена.
АТМОСФЕРЕН ВЪЗДУХ – ХИМИЧЕН СЪСТАВ
Атмосферният въздух като постоянна газова смес съдържа азот -78.09 об.%, кислород –
20.95 об.%, въглероден диоксид – 0.03-0.04 об.% и други газове (аргон и инертни
газове, водород, радон и озон) - около 1 об.%.
Азот – той е химически неактивен. Има значение за изграждането на органични
съединения и за разреждане на кислорода. При повишаване на налягането на азота
над 5 атмосфери се наблюдава възбуда, а след това наркотично действие с психични
промени – сънливост, халюцинации, разстройство в координацията на движенията.
При работа в условия с повишено налягане (водолази) се вдишва кислород с хелий.
Кислород – има значение за окислителните процеси в клетките. При понижението му с
3-4 % се наблюдава ускоряване на дишането и кръвообращението. При концентрация
на кислорода под 17 об.% се наблюдава главоболие, сърцебиене, задух, виене на свят,
при 10 об.%- загуба на съзнание, а при 8 об.% - смърт. При повече от 50 об.% - води до
мускулни гърчове и епилептиформени припадъци.
Въглероден диоксид - близко до промишлени предприятия концентрацията му достига
1%. Участва в процеса на фотосинтеза, пропуска към земята слънчевата радиация,
поглъща отразената от земята инфрачервена радиация, води до запазване на
топлината в долните слоеве на атмосферата (парников ефект). При дълго пребиваване
на много хора в затворено помещение без вентилация концентрацията на въглеродния
диоксид се увеличава. Високи концентрации има в рудници, винарски и бирени изби,
канали и др.
● концентрация 0.5% води до промени в дишането, периферното
кръвообращение и активността на мозъка;
● концентрация над 2 об.% води до задух, учестено дишане;
● концентрация 5 об.% води до загуба на съзнанието;
● концентрация 8-10 об.% води до смърт.
Озон - образува се при дисоциация на молекулата на кислорода под влияние на
късовълновите ултравиолетови лъчи с образуване на атоми, които се присъединяват
към неутрални молекули. Може да се образува по време на бури. Най-голямо
количество се натрупва над моретата на височина 20-30 км. В приземния атмосферен
слой задържа излъчваната от земята дълговълнова инфрачервена радиация и това
води до запазване на топлиния баланс в долната част на тропосферата. В горните
слоеве на атмосферата поглъща гибелните късовълнови слънчеви лъчения. Около
рентгенови апарати, във физиотерапевтични кабинети концентрацията на озона е
повишена и това води до гадене, виене на свят, главоболие, нервна възбуда.
ЗАМЪРСЯВАНЕ НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ
Атмосферните замърсители са вещества, които не са постоянна съставка на въздуха, но
в достатъчни количества предизвикват ефект върху човека, растенията и животните. Те
са:
● първични – излъчват се пряко от даден източник;
● вторични – получават се след взаимодействие между два или повече първични
замърсители или при взаимодействието на първичен замърсител и постоянна съставка
на въздуха (азот, кислород, въглероден диоксид, озон, инертни газове, водни пари).
Според агрегатното състояние са:
● твърди;
● течни;
● газообразни;
● комбинирани.
Най-голямо значение от атмосферните замърсители има прахът.
Според състава си той е:
● Органичен (растителен – при цъфтежа на растенията, животински, синтетичен);
● Неорганичен (минерален и метален).
По произход прахът е:
● Природен:
- пустинен (при силни ветрове и бури прахът се разпространява на големи разстояния и
е причина за необичайните цветни дъждовалежи и снеговалежи);
- вулканичен (при изригване на вулкани) и земетресения;
- космически (при изгаряне на метеорити в атмосферните слоеве. Годишното
количеството на този прах е 100 тона);
- морски (солеви) – при силен вятър морската вода се разпръсква на малки капчици,
които се изпаряват и във въздуха остават минералните соли;
- почвен;
● Комунално – битов (уличен, битов);
● Производствен;
● Строителен.
Основните източници на замърсяване на атмосферния въздух в населените места са:
1. Промишлени предприятия и ТЕЦ – в редица отрасли на черната и цветна металургия,
химическата промишленост, нефтодобив и нефтопреработване, при горене на твърди и
течни горива в атмосферата се отделят различни химични вещества, прах, сажди,
смоли и др.;
2. Транспортни средства – в газовете от автомобилите има азотни и серни окиси,
алдехиди, канцерогенни вещества, сажди, въглероден диоксид и др.;
3. Битови обекти – замърсяването на въздуха е през студения период на годината,
когато се използват печки на дърва и въглища;
4. Строителни обекти
Влиянието на атмосферните замърсители върху здравето на човека е пряко и косвено.
1. Пряко действие
● Зависи от възрастта, храненето, здравословното състояние на човека;
● По-уязвими са децата и старите хора, болните от хронични заболявания (астма,
бронхити, коронарна недостатъчност);
● Атмосферните замърсители имат токсично, дразнещо, алергенно, мутагенно,
ембриогенно и тератогенно действие;
● Високите концентрации водят до остри отравяния, а малките концентрации, но с
продължително действие водят до намаляване на имунологичните сили на организма;
● В райони със зъмърсен въздух се наблюдават повече бронхити, ангини, пневмотии,
бронхиална астма и други заболявания на дихателната система и някои сърдечно-
съдови заболявания.
2. Косвено действие:
● Прахът и саждите влошават санитарно-битовите условия – замърсяват стените,
подовете, таваните, прозорците на стаите и намаляват естествената осветеност;
● Праховите частици кондензират водни пари и газове и способстват за образуване на
мъгли, включително т. нар. токсични мъгли (смог). Това води до увеличаване на
уличния травматизъм, действа потискащо на настроението и самочувствието на хората;
● Фреоните, които се използват в хладилната техника разрушават озоновия слой в
стратосферата и се образува озонова дупка;
● Атмосферните замърсители:
- предизвикват парников ефект (задържат топлината в приземния слой на земята, което
води до промени в климата);
- поразяват растителността и нарушават екологичното равновесие;
- разрушават строителните материали и корозират металите.
Самоочистването на атмосферния въздух се осъществява по следните начини:
1. Чрез разреждане на замърсителите въз основа на тяхното движение, предизвикано
от вятъра (хоризонтално и вертикално);
2. Чрез утаяване на праховите частици на земната повърхност;
3. Чрез „промиване“ на приземния въздушен слой от валежите;
4. Чрез „механично филтриране“ от зелените насаждения.
Санитарната охрана, тоест предотвратяване замърсяването на въздуха се осъществява
чрез комплексни профилактични мероприятия, които имат за цел недопускане на
вредни вещества в атмосферата над разрешената гранична стойност (норма).
1. Планировъчни мероприятия – промишлените предприятия да се строят извън
населените места, на определено разстояние, което е озеленено (т. нар. санитарно-
защитна зона); автомобилният транзитен транспорт да бъде извън градовете;
2. Технологични мероприятия – използване на нови безотпадъчни технологии.
Твърдото и течното гориво да се замени с природен газ;
3. Санитарно-технически мероприятия – използване на прахо- и газоуловителни
съоръжения в предприятията.
4. Мониторинг и контрол по замърсяването на въздуха - (оборудването за мониторинг,
процедурите за локализиране и обслужването на мониторите трябва да бъдат
стандартизирани). Има национални системи за мониторинг на въздуха. Системата за
мониторинг на въздуха в България е част от Европейската система за наблюдение.
5. Мониторинг на човешкото здраве – епидемиологични проучвания, включително и на
рискови групи от населението (деца, бременни жени).
Атмосферният въздух освен с постоянен химичен състав (азот, кислород, въглероден
диоксид, водород, аргон и инертни газове, озон) има и физични свойства. Те са:
1. Космически (слънчева радиация, космически лъчи и хелиогеомагнитни фактори);
2. Метеорологични (температура, влажност, движение на въздуха, атмосферно
налягане, атмосферно електричество, йонизация на въздуха).