Университет „Проф.

д-р Асен Златаров”

гр.Бургас

на тема
Въздухът като елемент от природната среда.
Замърсяване и контрол.
на

Габриела Карабойчева
Студентка в специалност

„Медицина”, група № 1

2-ри курс, 3-ти семестър

Дисциплина „Формиране на екологични

компетентности чрез химични знания. Оценка на
химичните фактори в околната и работна среда”
 Атмосферата е газовата среда, която обвива нашата планета. В
зависимост от нейните свойства и преди всичко от разпределението
на температурата във височина, се разделя на няколко ясно изразени
сфери – тропосфера, стратосфера, мезосфера, термосфера и
екзосфера.

Фигура 1. Схема на основните атмосферни слоеве

ЕКЗОСФЕРА
Това е най-външния въздушен слой на Земята, който се
разполага над термосферата до около 10 000 км от земната
повърхност.

ТЕРМОСФЕРА

Простира се над мезопаузата, на височина до 80 - 700км. Най-

типичната особеност на този слой е бързото повишение на
температурата във височина надминаваща 1000-1500°С. Причината за

2
това явление е непосредственото поглъщане на енергията от
слънчевата радиация.

МЕЗОСФЕРА

Разположена е над стратосферата, на височина от 55 до 80-85км,

като се отделя от нея с тясна въздушна обвивка наречена стратопауза.
В този слой е съсредоточена около 0,2% от масата на атмосферата.
Той се характеризира с понижение на температурата във височина,
която на горната му граница достига до минус 85-90°С.

СТРАТОСФЕРА

Стратосферата е част от атмосферата, където температурата

постепенно се увеличава с нарастване на надморската височина. Тя се
отделя от тропосферата като под нея чрез междинна зона, наречена
тропопауза. Най-характерна особеност на стратосферата е наличието
на озон, като максималната концентрация на този газ се установява на
височина 25-30км, където образува т.нар. озонов екран (щит).

ТРОПОСФЕРА

Най-тънкият и най-ниският (до повърхността на земята) слой е

известен като тропосфера. Именно в него живеят растенията и
животните, включително и хората. Височината му достига до около
7 километра при полюсите и 17 километра на екватора. Както и
останалата част от атмосферата, тропосферата е динамична. В
зависимост от височината въздухът има различна плътност и
различен химичен състав. Той се движи постоянно около земното
кълбо, пресичайки океани, както и обширни райони суша.
Разграничават се приземен слой (на височина до100метра) и граничен
слой (на височина до 1-2 км). Въздухът над граничния слой се

3
означава като свободна атмосфера. Характерни особености за
тропосферата са повечето явления и процеси, определящи времето и
климата на Земята.

Така например:

 Атмосферна циркулация спомага за постоянния обмен на

топлина и водни пари между отделните части на планетата и за
поддържането на относително постоянство на химичния състав на
въздуха.

 Масата на водните пари е около 13,25.10 12т. Водата в

природата се намира в непрекъснат кръговрат и за една година
извършва около 40 цикъла. Концентрацията им в атмосферата
зависи силно от температурата. Смес от сух въздух и водни пари се
нарича влажен въздух. Количеството на водните пари във въздуха
може да се променя в широки граници. Най-малко има над
пустините, а най-много в тропическите области. Интересен факт е
че в по-топлия въздух обикновено се съдържат повече пари,
отколкото в по-студения.

 Движението на въздуха от места с високо към места с

ниско атмосферно налягане, се нарича вятър. Той може да пренася
на нови места малки организми, в това число бактерии, вируси,
семена и инвазивни видове.

 Може да настъпи неустойчивост на физичните свойства на

въздушната среда, като температура, влажност, налягане и те да
окажат влияние върху въздуха.

4
 Обща характеристика на въздуха
Характерно за въздухът е че притежава всички общи свойства на
газовете - има определена маса, няма форма и обем. На фигура №2
са посочени общите свойства на въздуха.

Фигура 2. Общи свойства на въздуха

Съставът на въздуха се променя във височина, но в тропосферата

остава относително постоянен:

 Азот (N2) – 78,09%

 Кислород(O2) – 20,95%
 Аргон(Ar) – 0,93%
 Въглероден диоксид(CO2) – 0,036%
 водород
 диазотен оксид
 озон
 инертни газове

5
 Концентрациите на тези следи от газове в атмосферата се
измерват обикновено в милионни части (ppm). На 100 части въздух се
падат само 0,1 части от всички газове, като въглероден диоксид,
серни и азотни оксиди, озон, твърди частици и други, като тяхното
количество може да се променя в тесни граници. Промяната в състава
на въздуха може да оказва както положително, така и отрицателно
влияние върху природата.

Замърсяване на въздуха
Проблемът със замърсяването на въздуха е от
критична важност за всички нас, защото вреди на здравето
ни

То причинява сърдечни заболявания, инсулт, белодробни

заболявания и рак на белите дробове. Здравните специалисти и
медицинските експерти обръщат все по-сериозно внимание на
замърсяването на въздуха и ролята на изгарянето на въглища и
непрестанно подчертават огромните рискове за здравето от
качеството на въздуха. Точно емисия е изпускането на вредни
вещества (замърсители) в атмосферния въздух. Точката или
повърхността, откъдето се осъществява изпускането, се нарича
източник. Емисията се определя като маса на дадено вредно вещество
(замърсител) за един кубически метър изпускан газ или като дебит на
изпусканото вещество (емисионен дебит) при нормални условия. В
таблицата №1 са посочени отделните класификации на
замърсителите, а във фигура № 3 и №4 основните химични и
механични замърсители на атмосферния въздух.

6
 Изкуственин (антропогенни) – като например:

 Моторни превозни средства – автомобили, самолети, плавателни съдове

 Електрически централи, заводи, фабрики и други промишлени предприятия
Според  Горене на дървесни маси за отопление
източника на  Петролни станции и органични отпадъци, които освобождават метан
замърсяване на
Естествени(природни) – като например:
атмосферата
 Вулканични изригвания
 Горски пожари
 Процесът на гниене и дишане при хората и животните

Според Първични – изхвърлят се директно от източника. Включва CO2, SO2,

произхода на H2S, NO3, NH3.

замърсителите Вторични - получават се във въздуха при взаимодействието на два

или повече първични замърсителя

Непосредствен ефект – през първите 24 – 48 часа от атмосферното

замърсяване.
Според ефекта
Краткотраен ефект – през първите седмици или месеци след
на пребиваване на райони с високо атмосферно замърсяване.

взаимодействие Хроничен ефект – установява се при хора, които живеят дълго време
в замърсена околна среда.
върху здравето
Ефект, при който се провокира функционални смущения и
на хората намаляване на работоспособността.

Индиректен ефект – въздействието на замърсителите върху

условията на живот на хората.

Според  Агрегатно състояние

 Температура
физичните си
 Токсичност
параметри  Концентрация

Според начина  Сухо отлагане

им на отлагане  Отлагане с валежите
върху земната  Смесено отлагане

повърхнос

Таблица 1. Класификация на атмосферните замърсители

7
 Фигура 3. Основните химични и механични замърсители на
атмосферния въздух

8
 Фигура 4. Основните химични и механични замърсители на
атмосферния въздух

За контрол на замърсяването на въздуха се приема проектът на

Националната програма за 2020 – 2030 година, като тя е разработена
въз основа на Споразумение между Министерството на околната среда
и водите и Международната банка за възстановяване и развитие,
ратифицирано със закон от Народното събрание.

Хората трябва да се замислят за бъдещето си. Главно трябва да

се предприемат мерки за намаляване на емисиите на атмосферните
замърсители и нивата на отделните замърсители, тъй като живот без
чист въздух води до лоши последици, както при хората, така и при
животните, растенията и някои микроорганизми.

9
Литература:

1. Доц. В. Хаджиилиев, лекция „Въздухът като елемент от околната

среда” , Лекционен материал.
2. https://bg.wikipedia.org
3. https://env-health.org
4. https://www.eufunds.bg
5. https://www.greenpeace.org
6. https://www.moew.government.bg
7. https://natworld.info
8. https://polarpedia.eu

10