С.И. 12.

Вещества,
замърсяващи
околната среда
 Изпускането във въздуха на химикали и частици може да причини пряко увреждане на тропосферата (замърсяване на
въздуха); промяна на състава и функцията на атмосферните слоеве (парников ефект) или други последици като изтъняването
на озоновия слой. Замърсяването на въздуха, особено на територията на по- големи населени места е главен проблем и един от
най- мащабните примери за замърсяване.
Замърсителите могат да бъдат класифицирани като първични или вторични. Обикновено първичните замърсители се отделят
директно от процес, като например пепел от вулканично изригване, въглеродният оксид от отработените газове на моторни
превозни средства или серен диоксид, отделен от фабриките. Вторичните замърсители не се отделят директно. Един пример е
приземният озон.
Транспортният сектор се превърна в един от основните източници на замърсяващи съединения в света и един от основните
причини за парниковия ефект. Също така доклад на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) посочва, че пътният
транспорт е най-големият замърсител на въздуха в Европа. Чрез изгарянето на гориво моторните превозни средства, колите и
камионите отделят редица на увреждащи здравето замърсители, като прахови частици, азотни оксиди, серен диоксид,
въглероден оксид и летливи органични съединения. Някои от веществата в отработените газове на моторни превозни средства
също причиняват „вторични замърсители“, като озон, които се образуват чрез химични реакции във въздуха.
Замърсяването на въздуха е особено проблем в градските райони, където има много трафик. Някои замърсители обаче могат
да пътуват на дълги разстояния и могат да се натрупват в крайградски или селски райони поради метеорологични условия като
вятър или ниско налягане.
В сравнение с трафика, промишлените дейности са отговорни за по-големи общи емисии на година.
 Серни оксиди (SOx) – Главно серен диоксид (SO2). Това е една  Въглероден оксид (CO) - Това е продукт от непълно
от причините за безпокойство относно въздействието върху изгаряне на гориво като природен газ, въглища или дърва.
околната среда от използването на горива като източници на Автомобилните газове са основен източник на въглероден
енергия. окис.

 Азотни оксиди (NOx) - NO2 е един от най-известните  Въглероден диоксид (CO2) - отделя се от източници като
замърсители на въздуха. Азотните съединения, отделяни горене, производство на цимент и дишане.
като NOX и NH3, сега са основните подкисляващи компоненти
в нашия въздух и причиняват еутрофикация на екосистемите.  Тежки метали, като арсен (As), кадмий (Cd), олово (Pb) и
никел (Ni)
 Прахови частици - Частиците, алтернативно наричани
прахови частици (PM) или фини частици, са малки частици  Бензен и бензо(а)пирен
твърдо или течно вещество, суспендирани в газ. Човешките
дейности, като изгарянето на изкопаеми горива в превозни  Амоняк (NH3) - отделя се от селскостопански процеси.
средства, електроцентрали и различни промишлени процеси,
също генерират значителни количества аерозоли.
 Озон (O3) - Озонът не се отделя директно в атмосферата, а се
образува от верига от фотохимични реакции, следващи
емисии на прекурсорни газове: азотни оксиди (NOx),
въглероден оксид (CO) и летливи органични съединения
(VOC).
 Замърсяването на въздуха е основен екологичен риск за здравето. Многобройни научни изследвания
свързват замърсяването на въздуха с последиците за здравето, включително:
 Увреждане на дихателната система, водещо до развитие или влошаване на респираторни заболявания,
намалена белодробна функция, повишена честота и тежест на респираторни симптоми като кашлица и
затруднено дишане или повишена чувствителност към респираторни инфекции;
 Увреждане на сърдечно-съдовата система;
 Увреждане на нервната система, засягащо ученето, паметта и поведението;
 Увреждане на репродуктивната система;
 Рак
Замърсяването на въздуха също вреди на околната среда. Например, озонът може да увреди
посеви и друга растителност, като попречи на растежа. Тези въздействия могат да намалят
способността на растенията да поемат CO2 от атмосферата и косвено да засегнат цели
екосистеми и климата на планетата. Атмосферното отлагане на серни и азотни съединения има
подкиселяващ ефект върху почвите и сладките води. Подкисляването причинява смущения във
функцията и структура на екосистеми с вредни екологични въздействия, включително загуба на
биоразнообразие. По същия начин отлагането на азотни съединения може да доведе до
еутрофикация, което представлява свръхпредлагане на хранителен азот в сухоземните и
водните екосистеми. Последиците включват промени във видовото разнообразие, нашествия
на нови видове и измиване на нитрати в подпочвените води
Най-често срещаните неорганични замърсители на почвата са микроелементи като
арсен (As), кадмий (Cd), хром (Cr), мед (Cu), живак (Hg), олово (Pb), манган (Mn),
никел (Ni ), цинк (Zn) и радионуклиди. Въпреки естественото наличие на
микроелементи, опасност за околната среда и човешкото здраве може да възникне,
ако тези елементи присъстват в концентрации и/или в химична форма, които могат
да бъдат токсични за живите организми. Неорганичните замърсители по природа са
устойчиви и могат да се появят в много различни форми като соли, оксиди, сулфиди
или органо-метални комплекси или могат да присъстват под формата на йони,
разтворени в почвен разтвор, в зависимост от рН на почвата. Разделянето между
въздух, вода и почва се задвижва от химични процеси като адсорбция към частици
или рН-зависимо разтваряне във вода. За разлика от органичните замърсители, които
могат да бъдат разградени, когато се метаболизират от различни организми,
микроелементите не могат да бъдат разградени чрез метаболитни процеси.
Микроелементите обикновено се срещат в малки количества в почвите и растенията.
Общото съдържание на микроелементи в определени райони зависи от геоложкия
основен материал, местоположението, почвообразуващите процеси, които включват
изветряне, излужване и ерозия (които допринасят за мобилизирането и
пространственото разпределение на микроелементите в околната среда) и
антропогенни източници като напр. торове, утайки от отпадъчни води, отпадъчни
води, промишлени емисии, твърди отпадъци, пътен прах и атмосферни отлагания.
Концентрациите на микроелементите се изразява например чрез микрограма или
милиграма на килограм сухо тегло на почвата. Изобилието от микроелементи в
почвите може да варира от повече от 1 000 мг/кг (напр. алуминий, манган, барий) до
по-малко от 1 мг/кг (напр. кадмий, злато, живак, молибден, селен, сребро).
Замърсители на водата са тежки метали, хлориди, сулфиди, нитрати и оксиди . Някои от
характеристиките на тези замърсители имат висока разтворимост, която позволява по-
голямо увреждане на околната среда. Живакът е силно токсичен елемент и може да
образува опасни съединения. Тези неорганични примеси не са биоразградими и
представляват заплаха за водната флора и фауна и общественото здраве.
Замърсяването на водата може да наруши фотосинтезата на водните растения и по този
начин да засегне екосистемите, които зависят от нея. Сухоземните и водните растения
могат да абсорбират замърсители от водата (като техен основен източник на хранителни
вещества) и да ги предадат нагоре по хранителната верига към животни и хора хранещи се
с тях. Растенията могат да бъдат засегнати поради високи концентрации на натриев
хлорид във водата. Те също могат да бъдат засегнати от хербициди във вода.
Отпадъчните води от битовия сектор са друг основен фактор, допринасящ за
замърсяването на водата и последващите свързани с нея болести.
Позеленяване, причинено от фосфор