1.Хигиената като основно профилактично направление в медицината и здравеопазването.

Определение, предмет, цел, задачи и методи на хигиената. Дялове на хигиената и обособяването им в

самостоятелни научни дисциплини

Медицинската наука обхваща 3 основни направления- профилактика, лечение и рехабилитация (или

профилактични и клинични). По своята същност медицината е насочена профилактично. Здравната
профилактика включва мерки(индивидуални, групови, държавни, обществени и др), които целят
предотвратяване на заболяванието, укрепване на организма и осигуряване на висока трудоспособност.
Профилактиката бива- конструктивна (промоция на здравето); първична (запазване на здравето); вторична
(ранно откриване на болестта); третична (възстановяване на здравто). Хигиената е основен дял на
първичната здравна профилактика. Изучава взаимодействието човек- околна среда. Околната среда може да
се разглежда като комплекс от всички предмети, фактори и отношения, с които си взаимодейства всеки
човек, и които определят неговото здраве. Хигиената изучава благоприятните и неблагоприятните фактори
на средата, които въздействат на човека, на неговото здраве и работоспособност. Обект на хигиената е
единството “човек- жизнена среда”. Предмет на хигиената е изучаването на взаимодействията в системата
“човек- жизнена среда”. Цел на хигиената е изучаването, опазването, подобряването на здравето и
работоспособността на човека. Чрез нея се внедряват препоръки, норми и изисквания в полза на здравето.
Задачи на хигиената са:

- Да прави хигиенна оценка на факторите и условията на жизнената среда. Изучава химичните,

физичните, биологичните и социалните фактори, които влияят върху човешкото здраве, както вредно,
така и благоприятно.
- Изучава процесите, които имат съществено значение за човешкото здраве- хранене, обучение, труд и
др.
- Изучава процесите в организма, възникващи при взаимодействието със средата, както и как те се
отразяват на човека, на неговото здраве и работоспособност.
- Разработва нормативи и мероприятия за факторите и процесите в средата за оптимизиране на
взаимодействието и с човека, които имат за цел предотвратяване на заболяване.
Вреден е всеки фактор, който предизвиква или провокира неблагоприятни здравни последици. В някои
условия факторът може да е вреден, а в други полезен. Например температурата, биоелементите в храната.
От значение е не толкова самия фактор, а неговота доза, концентрация и продължителност на действие.

Идеално е в средата да няма вредности, но това е практически невъзможно, затова целта е максимално
ограничаване на вредностите.

Хигиената изработва нормативи за концентрации, дози и интезитет на вредните фактори.

- Друга цел на хигиената е да разработва подходи и мероприятия за повишаване възможностите на

организма и за адаптация към новите условия.
Част от заболяванията възникват поради не добри адаптивни способности на организма. Здравето се
определя от оптималната външна и вътрешна среда.

Методи на хигиената- общонаучни, частнонаучни и специфични

- Методи за изучаване на жизнената среда- физични, химични, физико- химични, биологични

- Методи за изучаване на човека- биофизични, биохимични, биологични, психилогични, социални
Хигиената използва методи на други науки (частнонаучни)

- Специфични- санитарно описание (наблюдение и констатиране на жизнената среда), обследване

(включва и визуални и инструментални данни); хигиенна експертиза и метод (определя обективното
въздействие на жизнената среда върху човека).
Основни хигиенни дисциплини- всяка от тях изучава определен аспект от системата “човек- среда”. Те
биват:

1
 - Комунална хигиена- изучава здравните аспекти на условията на живот в населените места.
Въздействието на атмосферата, водата, почвата, климата, жилищата и комуналното строителство,
водоснабдяването и влиянието на урбанизацията върху човешкото здраве.
- Хигиена на заведенията за здравно обслужване- специализиран раздел на комуналната хигиена. Неин
обект са условията в здравните заведения, особеностите на строителството, храненто на болните и
борбата с ВБИ.
- Хигиена на храненето- изучава физиологичните нормни на храненто в различните възрастови, полови
и професионални групи, както и хигиената на хранителните продукти, обработка и съхранение.
- Хигиена на труда- взаимодействието “работещ човек- трудов процес- работна среда” . Изучава
влиянието на труда и факторите, професионалните заболявания, стреса и умората.
- Хигиена на детско- юнушеската възраст- осигуряване на правилно развитие на децата и
подрастващите, според техните анатомо- физиологични особености.
- Лична хигиена
- Радиационна хигиена- лъченията в енергетиката, медицината и селското стопанство.

2.Влияние на индустриализацията и урбанизацията върху биосферата и съвременната

патология
Биосфера представлява онази част от земната повърхност, водната и въздушната среда, в която
съществуват форми на живот. Съставки на биосферата са тропосферата, част от хидросферата и
повърхностния слой на литосферата.
Екологичната система= биогеоценоза е комплекс от животни, растения и фактори на сеедата,
свързани помежду си чрез обмяна на вещества и енергия.
Биоценозата е съвкупност от живи организми, които обитават даден биотоп. Биотопа е обитаван от
организмите участък от средата, в който има еднродни условия за съществуване.
Екологизация- използване на екологичните знания с цел организиране на човешките дейности така,
че да се запази екологичното равновесие.
В съвременното общество има значително повишаване на производителната дейност на човека,
боагодарение на научно- техническата революция (НТР).
Намесването на човека в естествените природни процеси застрашава екологичното равновесие,
което от своя страна води до последици и върху живота на хората. Антропогрнните изменения в
околната среда, особено тези, предизвикани от НТР пораждат промени в околната среда, които не
съответстват на биологичните и социалните нужди на човека. Екологизацията коригира методите на
нучно- техническия процес с цел намаляване на измененията в средата. Екологизацията намира
особено приложение в производството .
В съвременното общество, прогресът на науката и техниката, налагат използването на различни
енергии, материали и технологии. В работната и селищната среда се появяват нови вредности
(химични в-ва; шум и вибрации; лъчения и др).
Най- съществени са деградационните изменения в жизнената среда, някои от които са с глобален
характер:
- Замърсяването на атмосферата- всяко вещество, което не е постоянна съставка на въздуха и
предизвиква вреден ефект върху живите организми. Може да има химично, физично или
биологично естество. Основни замърсители са отпадъците от промишлеността. Атмосферни
замърсители са прах, въглероден диоксид, азотни оксиди, серен диоксид, оловни аерозоли и др.
Всички водят до промяна в нормалния газов състав на въздуха.
- Замърсяване на водите- от промишлени и комунални отпадни води.
- Замърсяване на почвата- торове, пестициди, радиоактивни отпадъци, пластмаси и др.
- Глобално затопляне (увеличаване на атмосферната топлина)- използването на все повече видове и
количество енергия.
- Нарушаване на екологичното равновесие- намесата на човека в естествените биологични процеси
и нарушаване на тяхното равновесие, нарушаване на хранителните пирамиди.
2
Поради механизацията на работния процес, умората и натоваряането придобиват нови аспекти.
Намалява мускулното напрежение, но се увеличава нервно- психичното.
Измененията в технологиите, производството и различните науки увеличават информационното
натоварване на човека. Възникват проблеми и в хигиената на храненето, нараства броя на
изкуствените храни. Приложение все повече намират лечебното и професионалното хранене.
Акцелерацията представлява ускорено физическо и полово развитие на подрастващите.
Урбанизация- социално- демографски процес на нарастване на градовете и концентрацията на
неселскостопански функции в тях. Възникват проблеми свързани с пренаселеността, засилен шум,
повишено нервно напрежение, замърсена среда, влошени условия за отдих и др.
Прогресите в медицината и подобряването на условията на живот в последните години снижи броя
на инфекциозните заболявания. Но в съвремието все по- често започнаха да се срещат други-
затлъстяване, АХ, атеросклероза, инфаркт, рак, неврози, диабет и др.
Основните причини за замърсяването на жизнената среда са старите промишлени технологии.

3.Екология и профилактика
Екологията изучава взаимовръзките между живите организми и жизнената среда. Има различни
видове екология:
- Екология на индивидите и видовете (аутекология)
- Екология на популациите (демекология)
- Екология на съобществата (синекология)
- Екология на човека (социална медицинска екология)
- Радиационна, морска и др.
Най- близка до хигиенната наука е медицинската и социалната екология. И в двете се изучава
човека и неговата среда; предмет са здравните аспекти и взаимодействието “човек- среда”; целта им
е здравето на човека.
Основното различие между хигиената и екологията е хигиената акцентира върху човека и
влиянията на средата върху него, а екологията изучава предимно антропогенните въздействия върху
средата.
Понятия, които се използват в медицинската екология са- биосфера, биогеоценоза, биотоп,
биоценоза.
Профилактиката представлява система от комплексни мерки, които целят предотвратяване на
заболяванетоПрофилактиката бива:
- Конструктивна профилактика- система от мерки, целящи стимулирането на полезните действия и
фактори на средата върху здравето на човека, чрез което се постига по- лесна адаптация на
организма и засилване на защитните му функции.
- Първична профилактика- система от мерки, целящи недопускане на заболяване. Постига се чрез
откриване, изучаване и отстраняване на причинителите и условията за възникване на заболяване
- Вторична профилактика- цели отслабеното протичане на вече възникнал патологичен процес.
Използва ранна диагностика и целенасочено лечение
- Третична профилактика- цели бързо оздрявяване непосредствено след болестта, по- кратък период
на връщане към нормалния начин на живот на болния и предпазване от социална и функционална
непълноценност. Към нея се включват рехабилитацията, диспансеризацията, трудоустрояването и
др.
- Четвъртична профилактика- включва мерки, целящи предпазване на застрашени организми от
свръхупотреба на медикаменти, както и предпазване от ненужни медицински интервенции.

3
4.Принципи и критерии на хигиенно нормиране-гранични стойности-основа за дейността на
държавния санитарен контрол са санитарните правила и норми. Те са необходими за точната
хигиенна оценка на факторите на околната среда и на влиянието им в/у човешкия организъм.
Санитарните норми и правила са оформени в официален законен документ хигиенни норми и
изисквания. Под хигиенни норми се разбират количествени показатели, х-щи условията на
външната среда, съответстващи на биологичната природа на човека и имащи за цел създаването на
неувреждащи здравето и работоспособността условия на живот. Стандарт-нормативен документ,
регламентиращ условията относно качеството и количеството, на които трябва да отговаря дадено
изделие и технически условия и методи за определянето им. В основата на хигиенните стандарти
лежат хигиенните норми, които са многократно потвърдени в практиката и закрепени по законен
ред. Пределно допустима концентрация- тази максимална концентрация, която при периодично или
неограничено продължително в/у организма не предизвиква освен в случаите на
свръхчувствителност соматични или психични з-я или изменения в здравното състояние, излизащи
от пределите на приспособителните физиологични реакции-намерени със съвременните методи на
изследване, веднага или в определени срокове на живота, на сегашно или на следващите поколения.

Атмосферата има 6 слоя- тропосфера, стратосфера, мезосфера, термосфера, екзосфера,

магнитосфера. Мезосферата, термосферата и екзосферата се обединяват в йоносфера.
Тропосфера- най- близко до повърхността на Земята, дължина около 12км. Съдържа въздух, водни
пари и аерозоли. С издигане на всеки 1000м, температурата спада с 6 градуса. Стратосфера- достига
до 50км от земната повърхност. Съдържа озон и температурата нараства. Озоновият слой задържа
по- голямата част от УВ и космичните лъчи.
Йоносфера- до 2000-3000км. Съдържа няколко подслоя. Газовите частици са йонизирани, като
степента на йонизация зависи от слънчевата активност. В този слой се образува полярното сияние.
Магнитосфера- индуцира се от въртенето на ядрото на Земята, което взаимодейства със слънчевия
вятър и електроните от короната на Слънцето в него. Частиците се натрупват в този слой, под
формата на 2 пръстена.
Химичен състав на въздуха:
-Кислород- най- голямо значение за живота. Осъществява окислителните процеси в клетките, чрез
което се освобождава енергия. Кислородният дефицит води до промени в метаболизма,
термобаланса, намаляване на имунитета и др. Най- чувствителна към хипоксията е ЦНС. Проявите
на кислороден дефицит възникват при концентрация под 17% във въздуха. се наблюдава намалена
работоспособност, умора, психична възбуда. 12%- отпадналост, виене на свят, задух; 8%- смърт.
Най- важен хигиенен параметър е парциалното налягане на кислорода във вдишания въздух
(21,28кРа норма). Повишеното количество кислород също води до нарушения. Над 80кРа се
проявяват остри токсични явления- стенокардия, възбуждане на мозъчната кора, гърчове,
припадъци и др.
-Азот- преобладава в атмосферния въздух, но няма практическо значение при вдишване. При по-
високи концентрации може да предизвика възбуда и наркотично действие с психични прояви. Азота
има основно значение в белтъчния синтез, чрез усвояването му от някои бактерии и водорасли.
-Въглероден диоксид- нормално не се натрупва във въздуха. Усвоява се от растенията при
фотосинтезата. Натрупва се чрез дишането, ферментацията. Има основно значение за човека, тъй
като възбужда центъра на дишането. Има основно значение в парниковите газове
-Водни пари- образуват се от изпаренията на водните басейни и са близо до земната повърхност,
образуват облаците и участват в различни процеси, както и поглъщане на лъчистата енергия.
-Озон- образува се от късовълновите УВ- лъчи и при бури с електрически разряди. Задържа част от
инфрачервената радиация. Индустриализацията предизвиква 2 основни проблема, свързани с озона
1.Намаляване на стратосферния озон- озонова дупка. Основен причинител е изхвърлянето на фреон.
2.Увеличаване на тропосферния озон, което е част от причината за глобалните климатични
изменения.
4
Озонът има силни оксидантни свойства и в замърсените райони предизвиква носогърлени,
дихателни, очни и др заболявания.

5.хигиенно- екологични изисквания към атмосферния въздух. Източници на замърсяване и

видове атмосферни замърсители (хигиенни норми). Влияние на атмосферните замърсители
върху биосферата и човека.
. Всяка субстанция в атмосферния въздух, която може да има неблагоприятни последици за
човешкото здраве и/или околната среда е замърсител на въздуха.
• Първични – излъчват се директно от източника (SOx, NOx, ФПЧ, CO2, тежки метали, ЛОС, ХФВ)
• Вторични – образуват се във въздуха от първични замърсители (озон, ПАН, киселини)
Повечето от замърсителите се задържат в долните слоеве на атмосферата.
Източници на замърсяване:
- Земеделските дейности- амоняк и метан
- Енергетиката- серни оксиди, СО2, токсични метали
- Депа за отпадъци и въглищни мини- метан
- Вулканични изригвания и пожари
- Транспорта- азотни оксиди, ФПЧ, токсични метали
- Изгаряне на горива
- Химическа промишленост
- Металургия
С цел намаляване на атмосферните замърсители се въвеждат норми и закони за контрол на
замърсяванвто, както и мониторинг на въздуха.
- Горен оценъчен праг - ниво на замърсителя, под което за оценка е достатъчно използването на
комбинация от методи за постоянни измервания и дисперсионно моделиране и/или индикативни
измервания.
- Долен оценъчен праг - ниво на замърсителя, под което за оценка е достатъчно използването само
на методи на дисперсионно моделиране или инвентаризация на емисиите и други представителни
методи.
Възможно е да се извършват постоянни измервания в постоянен пункт за измерване;. Пунктовете
биват транспортни; промишлени; извънградски и градски.
Основните показатели, характеризиращи качеството на атмосферния въздух в приземния слой, са
нивата на: + техните норми
- Праховичастици–ФПЧ10,ФПЧ2,5
- Серендиоксид(SO2)
- Азотен диоксид и/или азотни оксиди (NOx)
- Въглероденоксид(CO)
- Озон(O3)
- Оловенаерозол(Pb)
- Бензен
- Полицикличниароматнивъглеводороди(ПАВ)
- Тежкиметали–кадмий,никел,живак
- Арсен(As)
Алармен праг е всяко ниво, чието превишаване е свързано с риск за здравето на населението,
включително при кратковременна експозиция, при което се предприемат незабавни мерки. Праг за
информиране на населението е ниво, превишаването на което е свързано с риск за здравето на
особено чувствителни групи от населението, включително при кратковременна експозиция, и при
което е необходимо незабавно предоставяне на подходяща информация. Замърсяването на въздуха
въздейства основно върху дихателната система- изострени респираторни симптоми, повишена
реактивност на дихателните пътища, дразнене; възпаление на белите дробове; повишена смъртност
5
от респираторни заболявания и болнични посещения, хоспитализация; понижена функция на белите
дробове, астматични пристъпи, изостряне на ХОББ, повишен риск от рак на белия дроб, ССС-
променена автономна функция, инфаркт на миокарда, ангина пекторис, повишено кръвно налягане,
атеросклероза, хипертензия, повишена мозъчно-съдова исхемия,НС- нарушения в развитието на
нервната система, възпаление на невроните, оксидативен стрес, промени в кръвно-мозъчната
бариера, главоболие, тревожност, инсулт, болест на Алцхаймер, болест на Паркинсон,
Репродуктивните системи и здравето на децата.

6. Биологично и хигиенно значение на Ултравиолетовата, Слънчева и инфрачервената

радиация.
Слънчевата радиация е поток от лъчиста енергия, абсолютно необходим за живота на Земята.
Оказва влияние върху атмосферата, определя метеорологичните явления. До земния слой достига
много малко количество, което съдържа 1% УВ лъчи, 40% видими лъчи и 59% ИЧ лъчи.
УВ- радиация- има на- голяма биологична активност. Според дължината на вълната УВ- лъчите
биват:
- Къси- предимно бактерицидно действие, намират се във въздуха, повърхностните слоеве на
водоемите и почвата.
- Средни- витаминообразуващо действие (витамин Д в кожата). Недостигът води до нарушения в
калциево- фосфорната обмяна; рахит при деца и остеопороза при възрастните.
- Дълги- еритемно- загряващо действие. УВ еритемът е асептичен възпалителен процес, който
възниква след 1-3ч и преминава за 2-3 денонощия. УВ еритемът има латентен период и се появява
само върху облъчен участък, има ясни граници и преминава в загар.
При предозиране възникват неблагоприятни промени- повишаване на кожната и телесната
температура; оток на кожата; главоболие и отпадналост.

Видими лъчи-(400-760 Nm)- Необходими са за регулиране на нормалните денонощни биотитми.

Спектърът на светлината също е от значение( червен цвят- влияе възбуждащо, а синьовиолетовия-
подтискащо в/у кората на главния мозък; зелената и жълтата светлина стимулират зрителния
анализатор).

ИЧ- лъчи(над 750Nm )- биват дълги и къси и имат предимно топлинно действие. Дългие Имат по-
малка прониквателна способност и по- повърхностно действие, предизвикват повишаване на
кожната температура и топлинен еритем. Късите предизвикват слаби субективни оплаквания и
промени в дълбочина .ИЧ- лъчи се използват във физиотерапията за затопляне на по- дълбоко
разположени тъкани и органи; за разсейване на местни възпаления и за болкоуспокояващ ефект.

7. Хигиенно значение на метеорологичните фактори. Микроклимат – оценка и нормиране.

Метеорологичният комплекс включва: температура, влажност, атмосферно налягане, движение на
въздуха, инфрачервена радиация, атмосферно електричество и йонизация на въздуха. Температура -
Въздухът се затопля предимно от нагрятата земна повърхност. Главните фактори, които определят
температурата на въздуха са: географска ширина, надморска височина, сезон на годината,, релеф и
растителнoст. Влажността - насищането на въздуха с водни пари. Влажността на въздуха се
определя от относителната влажност, физиологичния дефицит на насищане и точката на оросяване.
Оптималната относителна влажност на въздуха при температура 18-22 °С и скорост на движение на
въздуха 0,3-0,4 m/s варира между 30 – 60%. Атмосферно налягане-налягането, което атмосферата
оказва върху телата на земната повърхност. Налягането, което земната атмосфера оказва на
повърхността на човешкото тяло е 16-18 t. То се уравновесява от вътретелесното налягане..
Паралелните или почти паралелните на почвената повърхност въздушни течения се наричат
ветрове. Ветровете биват глобални, регионални, местни. Атмосферното електричество е съвкупност
6
от електрични явления, протичащи в атмосферата – електрично поле, електрични заряди в облаците
и др. То е обратно пропорционално на височината. При нормално условия е 130 V/m. Йонизация на
въздуха – Въздушната среда се йонизира при разделянето на електронеутралните молекули и атоми
с образуването на положителни и отрицателни йони. Основни йонизатори са радиоактивните
процеси,УВ,космически и рентгенови лъчи.влагата.

Многогодишния режим на времето, характерен за дадена територия, се определя като климат. За

формирането на климата имат влияние: географската ширина, атмосферната циркулация, релефът
на местността и характерът на подстилащата повърхност Климатът се разделя на макроклимат – на
определна географска зона; мезоклимат – в определен район; микроклимат – в малка територия или
помещение. За да се поддържа нормалния баланс на организма, е необходимо съчетание на
метеофакторите с оптимални стойностти. Метеокоплекса оказва влияние върху терморегулацията,
здравословното състояние, самочувствието и работоспособността на човека. Високите температури
предизвикват обезводняване на организма, загуба на минерални соли и витамини. Ниските
температури на въздуха понижават кожната температура, влошават тактилната чувствителност,
нарушават координацията на фините движения. При висока влажност и висока температура,
потоотделянето е затруднено и организмът прегрява по-лесно; при висока влажност и ниска
температура бързо настъпва преохлаждане, тъй като влажният въздух е добър проводник на
топлина. Сухият въздух се понася сравнително по-добре, като може да се използва за лечебни цели.
Значителното изсушаване на въздуха обаче влияе неблагоприятно върху здравето, самочувствието и
работоспособността на човека- силна жажда, лигавиците изсъхват, появяват се рагади и пр. У малки
деца, особено у кърмачета, може да причини обезводняване на организма. Движението на въздуха
при непосредствено въздействие върху организмато увеличава топлоотдаването чрез конвекция и
изпарение и го предпазва от прегряване. При ниски температури допринася за охлаждане на
организма. Силният и продължителен вятър влошава самочувствието и нервно-психичното
състояние на човека и може да обостри някои хронични заболявания. При големи промени в
атмосферното налягане и намаляване на парциалното налягане на кислорода се създават условия за
хипоксия и кислороден глад. Чрез компенсаторни реакции - стимулация на хемопоезата и барична
тренировка организмът се приспособява. При работа в условия с повишено атмосферно налягане
(под морското равнище) и бърза декомпресия (изкачване от повишено към нормално налягане при
водолази), може да възникне декомпресионна (кесонна) болест. Отрицателните йони действат
стимулиращо и тонизиращо - намаляват умората, повишават възбудимостта на мускулната тъкан и
на кожните рецептори, подобряват съня, отстраняват някои смущения във вегетативната нервна
система, учестяват ритъма на мозъчните биотокове, стимулират нормализирането на артериалното
кръвно налягане и увеличаването на стомашната киселинност. Действието на положителните йони в
повечето случаи се оценява като неблагоприятно. При продължителната им инхалация се
наблюдава забавен ритъм на мозъчните биотокове, понижение на фагоцитарния индекс на кръвта и
на глобулиновите фракции, увеличаване на артериалното кръвно налягане.

8. Значение на водата – биологично, хигиенно, епидемиологично. Водоснабдяване на

населените места. Хигиенна характеристика и изисквания към източниците и системите на
водоснабдяване – контрол и охрана на водоизточниците.
От биологична гледна точка водата е нужна за: поддържане на осмотичното налягане на кръвта,
хидролиза, траспорт на вещества, извеждане от организма на отпадните продукти,
терморегулацията. От хигиенна гледна точка е нужна за поддържане на лична и обществена
хигиена. Епидемиологичното значение на водата е свързано с разпространението на различни
заболявания- холера, коремен тиф, паратиф, дизентерия от бактериален тип. За питейно
водоснабдяване се използват повърхностни и подземни води. В маловодните райони при липса на
други източници се използват и атмосферни(дъждовни) води. Повърхностните води са основен
7
източник на водоснабдяване на големите населени места. Това са реки, язовири и езера - могат да се
използват за питейно водоснабдяване след предварително обеззаразяване. От подземните води за
водоснабдяването се използват само междупластовите води.. При избора на водоизточниците
трябва да се спазват следните условия: количството на замърсителите на водата, които могат да
бъдат отстранени със съвременните методи за обработка, съставът и свойствата на водата, които не
могат да бъдат изменени, съвкупността от приподни условия и специално проведените мероприятия
да осигурят сигурност на източника в санитарно отношение. За питейно-битовото водоснабдяване
на населените места се използват две системи: централизирана и децентрализирана(местно
водоснабдяване). За местно водоснабдяване се използват предимно подземните води – кладенци и
извори. Кладенците биват шахтови и тръбни. Централното водоснабдяване е източник с най-добри
качества на водата, водоизточника и водопроводната мрежа са под постоянен санитарен и
технически контрол, рискът от замърсяване на водата е много малък, възможността за използване
на най-ефективните съоръжения за пречистване и обеззаразяване на водата е много по-голяма,
водата се предава направо в жилището. Около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово
водоснабдяване задължително се създават зони, в които се забраняват или ограничават определени
дейности. Санитарно-охранителните зони се устройват в при пояса – А,Б,В, границите на които се
определят от вида на водоизточника. Пояс „А“ е за строга охрана, пояс „Б“ е за охрана на водата от
замърсяване на биологични и бързо разпадаци се вещества, пояс „В“ е за охрана от замърсяване с
бавно разпадащи се вещества.

9. Хигиенни изисквания към качествата на питейната вода – БДС(органолептични, физико-

химични, микробиологични, биологични и радиобиологични)
Водата за питейно-битови нужди трябва да отгораваря на следните основни изисквания: да има
добри органолептични свойства; да бъде безопасна в епидемиологично отношение; да бъде
безвредна по химичен състав. Органолептичните свойства на водата я оценяват по външен вид.
Цвета на водата може да се промени при наличие на съедининения на желязо, манган, хром,
пестициди. Мирисът на водата се променя при наличие на планктон, наличие на фенол, бензин,
пестициди, прехлориране. Водата трябва да бъде без привкус. Мътността на водата зависи от
суспендираните органични и неорганични вещества в нея, която се използва като показател за
нейната чистота, степен на самоочистване и работа на пречиствателните съоръжения. Към физико-
химичните свойства на водата влизат: Температура - най-благоприятна 6-16 °С; Твърдост –
наличието на карбонати, хидрокарбонати. Различават се обща хидрокарбонатна и постоянна
твърдност. Нормата за общата твърдост на водата-60 μmol/l.; pH на водата – зависи от
разтворените в нея газове и от химичния й състав норма 6,5-8,5.; Сух остатък –оптимално ниво
200-400 mg/l. като при 105°С не трябва да превишава 1000 mg/l; Амоняк – показател за прясно
замърсяване с разлагащи се вещества от животински произход и повишен епидемиологичен риск,
по БДС – не се допуска; Нитрити – показател за скорошно замърсяване с белтъчна органична
материя с незавършен процен на минерализация, БДС – не се допуска; Нитрати – нормално в
малки количества, самостоятелно без амоняк и нитрити са признак на старо органично замърсяване
с завършен процес на минерализация, БДС – до 50mg/l.; Хлориди БДС – до 250 mg/l;
.Микробиологичния показател е свързан с наличиено на патогенни микроорганизми. Определя се
от микробно число - общ брой на микроорганизмите в 1л и служи за оценка на работата на
съоръженията за пречистване и коли-титър – най-малкото количство вода, в което се съдържа поне
1 Esch. Coli и е показател за фекално замърсяване на водата. По БДС – микробно число до 50, а
коли-тутър над 100 l. Колкото коли-титъра е по-малък толкова водата е по-нечиста. Биологичните
показатели определят характера на водоизточника за много по-дълъг период от време Организмите
се разделят на три групи – полисапробни(при силно замърсени води), мезосапробни, които биват
алфа(при започнал процес на самоочистване) и бета(в слабо замърсени води с разпад на органична

8
материя) и олигосапробни(за чисти води, в които органичното разпадане е завършило).
Радиологични качества на водата - 𝑆𝑟90 до 3700 mBq/l, 𝑅𝑎226 – до 150 mBq/l.

11. Методи и средства за пречистване на водата – утаяване, филтрация, коагулация.

Пречистването на водата има за цел отстраняване на мътността и цветността, намаляване на
органичната материя и микроорганизмите. Основно се използват три метода за пречистване –
утаяване, коагулация и филтрация. Утаяването – отстраняват се механични примеси с големина на
частиците над 0,01 mm и по-едри. Използват се утаители от хоризонтален тип- дълбоки циментови
резервоари с лек наклон срещу посоката на водата и вертикален тип – централна осева тръба в
посока отгоре надолу и след това с издигане нагоре с излизане в горната част на утаителя.
Коагулация – утаяват се финни механични и главно колоидни суспензии. Отстраняват се
цветността и мътността на водата, намаля се микрофлората. Осъществавя се при прибавяне към
водата на алуминиев силфат, железен сулфат, железен хлорид, които взаимодейства с
бикарбонатите на Са и Mg и образуват утайка. Тя абсорбира отрицателно заредените суспендирани
частици и се утаява в утаителни басейни или във филтри. Филтрация – цели пречистване от най-
фините механични и колоидни примеси. Потопените бавни филтри – избистрят водата и задържат
99% от микроорганизмите. Бързите еднослойни филтри – като предните, но през тях се пропуска
предварително коагулирана вода. Контактният избистрител – завършва коагулацията на водата и
задържа коагулантите. Непотопени (биологични) филтри – осигурява добър достъп на кислород,
добра минерализация и пречистване до 95-98%.

Цели недопускане на епидемични взривове от воден произход. Хлориране на водата – използва се

Cl газ – за централно, Cl вар (33-35%) или хлорамини за по-малки местни водоизточници.
Механизъм на бактерицидното действие е образуване на хипохлориста киселина, която дисоциира с
отделяне на хипохлоратен йон– Cl2+H2O => HOCl + HCl . Работна доза – количеството хлор, нужно
за обеззаразяване на водата. Състои се от хлоропоглъщаемост – количеството хлор, необходимо за
окисляване на органичните вещества и соли и остатъчен активен хлор – количеството хлор
оставащо след насищане на хлопоглъщаемостта, с норма 0,3-0,4 mg/l след 30 мин. контакт на водата
с хлора. Методите за хлориране са: обикновенно – 1-1,5 мг/1 л за чисти, питейни води, природно
чисти води, хлориране с повишени дози хлор – 10-20 мг/1 л за замърсени, епидемиологични
съмнителни и унищоважане на всички патогенни микроорганизми с изключение на спорите на
антракса, след това се отстранява излишното количество остатъчен хлор; двойно хлориране – за
повърхностни води и дълги водопроводи; комбинирано хлориране- добавя се амоняк – за
подобряване на органолептичните свойства на хлора(прибавя се разтвор на амоняк, а след 1-2мин. и
хлор в съотношение 1:3-1:8, при което се образуват хлорамини), или съставки за удължаване
бактерицидният ефект на хлора – UV, озониране;. Озониране – озона е силен окислител с висок
бактерициден ефект (хлороустойчиви вируси, алги, протозои, микрозоопланктон), който подобрява
органолептичните свойства, отстранява Fe и Mn, разрушава петрол, феноли, пестициди, окислява
цианиди. Предварителното озониране унищожава канцерогенните хлорни деривати. Обеззаразяване
с UV-лъчи – потопени живачно-кварцови лампи, около които водата минава в тънък слой. С най-
силен бактерициден ефект на UV-лъчи межди 250-260nm дължина на вълната. При действие 1-2
мин – унищожават вегетативните форми, а при продължително време – спори, вируси, яйца на
хелминти. Специални методи: дезодориране – чрез аериране, обработка с окислители и филтриране
чрез активирани въглища.; омекчаване – чрез преваряване или прибавяне на CaO към нея.;
йонообменни методи – през филтри съдържаши йонити. Опресняване на морската вода – по
йонообменен, топлинен методи или чрез замразяване.; дефлуоризация – провежда се чрез филтри
през анионообменни смоли или през активиран алуминиев окис. Допустими концентрации на флуор
– 0,7-1 mg/l.

9
12.Хигиенно значение на почвата.Почвенни микроорганизми. Самоочистване на почвата-
po4wata e powarhnostniq rehaw sloi na zemnata kora (litosferata). struktura na po4wata-mineralni i
Почвата е богата на микроорганизми среда. В зависимост от количеството органична
материя,влага,растителност,температура се развиват различни видове микроорганизми. Видове
микроорганизми- патогени и сапрофити. Сапрофитите са нужни за минерализацията и разлагането
на органичната материя. Патогени – тетаничен бактерии,антракоза,временно обитаващи –
туберкулоза, туларемия
Критерии за микробно замърсяване -коли,емтерококи,клострдии, за органично замърс яване се
определя количеството на коли титъра,който трябва да е 1 или повече.
Под самоочистване се разбира освобождаването(без външна намеса) от попадналите в почвата
замърсители и тяхното обезвреждане
Минерализацията на азот-съдържащите замърсители е на 2 етапа- амнификация-разграждане от
микроорганизмите чрез ензими до амоняк и киселини и нитрофикация-от амоняк и солите му се
получава азотна киселина и нитрити → азотна и нитрати
Показатели
Физични – размер на почвени частицци,порьозност,водоемкост,въздушно съдържания
Химични – азот,амоняк,нитрати-пок за минерализиране органична материя
Саниттарно число – хумус (органичен азот) и минерализиран азот
Над 0.7 -силно замърсена, под 0.98- практически чиста почва
Пестициди,торове,метали
Основни кол показатели – транслокационен -способността на хим вещвства да преминават от
повърхността на почвата към корените до зелена маса
Миграционен въздушен-от повърхн. Към въздуха
Миграционен воден – от повърх. Към подземните води
Общосанитарен – нормално съществуване на биоценозата
Организми-лишеи,червеи
Бактериологични : коли,ентерококи,клостридии под 1 -чиста, над 0.01-0,001 – средно замърсена

13/14. Хигиенно значение на основните системи на планиране ,изграждане,устройство на

населените места. Функционално зониране на селищната територия
Изграждането на населените места зависи от фактори като околна среда,терен,климат, ресурси за
промишленост,водни басейни,минерални извори
Теренът е от значение за канализацията и отвеждането на водата при валежи. Оптимален наклон 1-6
градуса. Почата трябва да е суха, да няма близки до повърхността подпочвени води- нестабилно
строителство,пътища, строителство
Ако климатът е неблагоприятен може да се приложат допълнителни дейности за максимално
оптимизиране на средата- озеленяване, допълнително отводняване
Релефът е от значение за микроклимата, планинският релеф затруднява транспорта и канализацията
,равният терен – повърхностни одпочвени води,застой на въздух,по-слабо проветряване. Почвите са
от значение за земеделието. Биоресурси – дървен материал,строителство
Транспортът е съобразен с наличието на сухопътна и водна връзка-морски,речен
Зонирането е с цел да се избегнат максимално вредните въздействия и да се оползотворят
полезните. Зоните се разделят на такива за жилищни целли,спортни дейсности,озеленени
части,движение,транспорт,обществени дейности
Устройствен план- жилища,складове,производствени части,смесено предназначение
хигиенни изисквания към планиране,застрояване,благоустройство на жилищна зона и
жилища. Борба с шума
Жилищната територия е част от населеното място, в която са включени зони за
паркиране,озеленени площи, обществени и жилищни сгради,паркинги. Площтта на жилищната

10
територия в кв. Метри обитавани от 1 жител в големите градове трябва да е 35-50 кв м. Жилищна
зона с преобладаващо високо етажно застрояване-Преобладаващо жилищно застрояване с височина
над 15 м. Допуска се промяна на функцията в обществена. Задължително осигуряване на
необходимата площ за паркиране, в т.ч. и подземно. Минимум 50% от озеленената площ - с висока
дървесна растителност. Жилищна зона с преобладаващо комплексно застрояване-Минимум 50% от
озеленената площ - с висока дървесна растителност. Могат да се създават УПИ за подземни и
полуподземни обществени паркинги и гаражи, като покривите им се оформят като открити площи
за спорт и отдих.
Жилищна зона с преобладаващо средно етажно застрояване - Устройствена зона с преобладаващо
застрояване с височина до 15 м. Задължително осигуряване на необходимата площ за паркиране, в
т.ч. и подземно. Минимум 50% от озеленената площ - с висока дървесна растителност.
Жилищна зона с преобладаващо малко етажно застрояване-Устройствена зона с преобладаващо
застрояване с височина до 10 м. Задължително осигуряване на необходимата площ за паркиране.
Минимум 50% от озеленената площ - с висока дървесна растителност.
Борба с жилищния шум- осн. Източници – транспорт, вътреквартален,битов
Стресов фактор е върху целия организъм, води до сърдечни проблеми,усилен симоатикус и основна
обмяна,чусвтво за подтиснатост,умора
Намаляване на шума – отстояние на сгради от основни и главни пътища,правилно
зониране,шумоизолиращи материали на строителство,намаляване на шума от мпс
Шум над 120 дБ уврежда слуховите органи
50-80дБ затруднение в говора 50-60дБ – увреда в нервна система
Потимално ниво под 30дБ, над 40дБ уврежда съня и спокойствието на човек

хигиенно значение и изисквания към санитарно-техническото устройство на жилището-

осветление,отопление, вентилация. Миктоклимат
Системите за вентилация се проектират за:
1. осигуряване на необходимото количество пресен въздух за обитателите; 2. осигуряване на
необходимото количество пресен въздух за рaзреждане на отделени опасни вещества в
помещенията до пределно допустимата им концентрация при общообменна вентилация; 3. улавяне
на опасни вещества и миризми на мястото на отделянето им; 4. отвеждане на топлината и влагата,
отделяни в помещенията;
5. осъществяване на топловъздушно отопление с общообменна вентилация.
Системите за климатизация се проектират за осигуряване на топлинен комфорт в жилищните
сгради и в сградите за обществено обслужване
Системите за климатизация работят с принудително движение на въздуха и осигуряват чистота и
подвижност на въздуха в климатизираните пространства.
За поддържане на температурата и относителната влажност на въздуха в определени граници
нагнетяваният въздух се загрява или охлажда, овлажнява или изсушава. Когато не се изисква
едновременно поддържане и на двата параметъра, броят на четирите термодинамични
въздухообработващи процеса се намалява на два или три.
Материалите за изграждане на жилищните сгради трябва да се с опоределена пожарна
безоаснсот,,устойчиви на влага и шум,топлоизолация,да не се използват азбест и канцерогенни
материали. Оптимална температура за микроклимат е 20-22 градуса
Изискванията към отоплението са да поддържа постоянна температура, да не изсушава
въздуха,местното отопление е от електрически,згазови уреди,разликата в денонощната температура
не трябва да са повече от 6 градуса. Ценстрално водно отопление не трябва да е повече от 80
градуса
Естествено осветление е от външни условия, коеф на осветеност над 0.5%
Изкуственото осветление трябва да е много близко до дневното.
11
Вентилация-създаване на естествен въздушен поток,вентилационни
канали,вентилатори,аспиратори.

15.хигиенно-епидемиологични и икономически аспекти и значение на очистването на

населените места.системи за очистване на течни и твърди
Управлението на отпадъците има за цел да се предотврати или намали вредното им въздействие
върху човешкото здраве и околната среда и се осъществява в съответствие с изискванията на
нормативните актове относно:
1. опазване на водата, въздуха, почвата, растенията и животните;
2. шума и миризмите и опазване на природната среда и местата, които са обект на специална
защита.
Притежателите на отпадъци са длъжни:
1. да изпълняват разпоредбите за събиране, транспортиране и третиране на отпадъците;
2. да поддържат в постоянна изправност и нормално действие съоръженията си за третиране на
отпадъци;
4. да организират безопасно съхраняване на отпадъците, за които не може да бъде осигурено
третиране
Кметът на общината отговаря за:
1. осигуряването на съдове за събиране на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други;
2. събирането на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и
съоръжения за оползотворяването и/или обезвреждането им;
3. почистването на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от
населените
места, предназначени за обществено ползване;
Отпадъците в зависимост от техните вид, свойства, състав и други характеристики се
събират, транспортират и третират по начин, който няма да възпрепятства тяхното следващо
оползотворяване.
(2) Забранява се изоставянето, нерегламентираното изхвърляне и изгаряне или друга форма на
неконтролирано управление на отпадъците. очистване от твърди отпадъци – в кофи с капак и за
разделно събиране.
Методи-физични,химични,биологични
Изгаряне е физичен метод-не е ужно големи площи,бърз метод,парите и енергита може да се
използват рационално
Химически-дезинфекция Биологични- депа и компости(върху циментирани теритотии се изсипват
пластове не по-големи от 15 см и се затрупват с порьозен м-л,пръст , шума- след време се покачва
температура в ядрото) Сметищата са извън населено място
Очистване от течни -извозен метор и в малки населени места-септични ями -периодично
почистване и дезинфекция Канализационна система-намалява риска от зараза, състои се от
приемници-мивки,писуари,мрежа от тръби,съоръжения за обезвреждане и отвеждане на водата. Не
трябва да се допуска връшане на изпарения и обратни води
Механично очистване-решетки и утаяване
Биологични филтри- порьозна материя
Утайките се компостират.

12
16. Планиране, устройство и обзавеждането на болничните отделения. Микроклимат,
осветление и вентилация.
БОЛНИЧНО ОТДЕЛЕНИЕ Основното диагностично-лечебно структурно звено в лечебните
заведения за болнична помощ е отделението (клиниката) с легла, което се състои от болнични стаи,
диагностични кабинети, манипулационни зали и помощни помещения.
В болничното отделение присъстват: болнични стаи, трапезария, тоалетни, бани, дневна
стая,лекарски кабинети,манипулационна, превързочна, лаборатория.
Във всички стационарни отделения на болницата трябва да се осигурят медицински сестри в
съотношение най-малко една медицинска сестра на всеки 25-32 легла (клинична единица).
Болничните стаи трябва свободно движение на пациентите. Най-малко 7% от болничните легла
трябва да бъдат в единична стая със собствена баня. Предпочитат се двойни стаи, но се допускат до
четири легла в една болнична стая. Всички повърхности трябва да бъдат лесни за почистване с
водни разтвори. Стените, подовете и таванните повърхности трябва да са гладки и изработени от
непорьозни материали.
Леглата за пациентите трябва да бъдат разделени поне на метър едно от друго и да са лесно
достъпни за хора с физически увреждания или възрастни пациенти. Оптимални параметри за
болнична стая: Температура: 20-22°C Отн. влажност: 40-60% Скорост на въздуха: < 0.2 m/s
Специални изисквания занякои заболявания и състояния: Новородени, недоносени пациенти с
хипотиреоидизъм:24-25°C Пациенти с хипертиреоидизъм: 15-16°C
Системата на осветление трябва да: Създава добри условия за вижданe Подпомага изпълнението на
съответните дейности или работни задачи. Допринася за подходящо настроение.Осигурява
здравословни условия и намаляванежеланите ефекти. Спектърът трябва да е
възможно най-близък до естествената светлина. Не трябва да причинява отблясъци или сенки.Не
трябва да има трептене.Не трябва да излъчва топлина или шум.Значение на цвета на повърхностите
и контраста, пространството.
ВЕНТИЛАЦИЯ всички използвани зони на лечебното заведение трябва да бъдат добре
вентилирани,за да отговарят на изискванията за комфорт.
• Операционните зали и помещенията за изолиране на особено уязвими пациенти
(имунокомпрометирани) може да изискват Пoложително въздушно налягане, при което чистият
въздух се вкарва в стаята.
• Филтрите трябва да се проверяват редовно и да се почистват или сменят според нуждите.
скоростта на вентилация трябва да бъде
максимална, за да се разредят/отстраняат всички инфекциозни агенти.
• Минималната кратност на вентилация за операционни зали е 8-10 обмени на въздуха за час.
ОЦЕНКА НА ВЕНТИЛАЦИЯТА Разчетни показатели за вентилация – обем,
кратност Химични вещества във въздуха – CO2 инхалационни анестетици
Биологични агенти Хирургичният блок трябва да бъде така разположен и организиран, че да
предотврати несвързан човекопоток.
За осигуряване на асептика операционната зала трябва да бъде максимално отдалечена от входа.
Локализацията на съблекалнята трябва да предотвратява излагането на мръсни зони след
обличане на хирургическия екип. Сестринският пост трябва да позволява визуално наблюдение на
движението на пациентите.
АГ ОТДЕЛЕНИЯ.Трябва да се осигурят няколко входа: за инфекциозно болни бременни жени, за
здрави бременни жени, за гинекологични пациенти. Родилната зала трябва да бъде възможно най-
отдалечена от входа, за да осигури асептика.
Помещенията за новородени трябва да са отделни, но лесно достъпни до родилните зали.
ИНФЕКЦИОЗНИ ОТДЕЛЕНИЯ Разделяне на пациентите по възраст и диагнози от влизането им
в отделението: респираторни, стомашночревни, трансмисивни болести. По-малко болнични стаи в
клиничнаединица (до 20).
13
• Увеличен брой единични стаи (поне 10%). Не повече от две легла в стая.Не се допускат общи
тоалетни и бани. Специално третиране на болнични отпадъци,хранителни отпадъци и спално бельо.

Хигиенно-епидемиологични мероприятия за борба с вътреболничните инфекции

Профилактиката на ВБИ е специфична и неспецифична. Специфичната профилактика на ВБИ е
насочен към конкретни заболявания. Тя може да бъде планова (активна и пасивна) и екстрена.
Медицинският персонал задължително трябва да бъде имунизиран срещу острите заразни болести
съобразно имунизационния календар на България и да има допълнителни ваксини като Хепатит Б.
Неспецифичната профилактика включва комплекс от архитектурно-планировъчни, хигиенно-
технически, хигиенно-противоепидемични и дезинфекционно-стерилизационни мероприятия.
Противоепидемичните мерки биват: спрямо извора на заразата-епидемиологично проучване,
диагностика, лечение, изолация на инфекциозно болни; спрямо възприемчивите-специфична
профилактика; спрямо външната среда-дезинфекция, стерилизация, асептика. Хигиенните
мероприятия са правилно планировачно решение на здравните заведения, санитарен режим,
ефективна вентилация, организация на работата, лични предпазни средства, контрол на
здравословното състояние и заразоносителството. Основните превантивни мерки срещу
разпространението на нозокомиални инфекции са базирани на два основни принципа: изолиране
източника на инфекция от останалата част от болницата и прекъсване на пътищата на предаване.
Контролът на инфекциите трябва да бъдеосновна част от началния инструктаж и редовно да се
провеждат опреснителни обучения за поддържане знанията и информираността на персонала и при
неспазване на процедурите той следва да бъде санкциониран. Почистване с почистващ препарат
или дезинфектант, с отделно почистващо оборудване за всяка стая ежедневно, при всяко
замърсяване и след всяка интервенция (за операционни и родилни зали): Ежедневно мокро
почистване: чакални, кабинети за консултации, отделения за неинфекциозни заболявания, аптека.
Някои по-нови методи са - UV светлина, пари на водороден пероксид и самодезинфекциращи се
повърхности (медни покрития).

17. Санитарно-Хигиенни изисквания към специализираните здравни заведения -

инфекциозни, кожни, хирургични и акушер-гинекологични отделения, болници,
поликлиники, диспансери и спациализирани кабинети.
Самостоятелните специализирани инфекциозни болници е най-добре да се разполагат в
периферията на населените места с изолация между различните отделения и сектори в самата
болница. Инфекциозно отделение (клиника) да бъде в самостоятелна сграда, като се осигурява
самостоятелно приемане и изписване на болните, собствени лечебно-диагностични кабинети,
кабинет по образна диагностика и др. Приемното отделение се състои от боксове с вход от към
двора на болницата и изход към болничния коридор на отделението. Броят на леглата във всяка
секция е 20, a в болничните стаи (2-3) легла като задължително трябва да бъдат със самостоятелен
санитарен възел и душ.
Основни принципи, които трябва да се спазват в стационара за инфекциозно болни, са: да не се
кръстосват чисти и нечисти дейности; да не се смесват здрави (изписани) с болни пациенти; да не се
смесват потоците на болни с различни инфекциозни заболявания; самостоятелно (отделно) внасяне
на чисто бельо; самостоятелно (отделно) изнасяне на отпадъците и мръсното бельо. След
изписването на болните се дезинфекцират използваните от тях одеала, дюшеци, възглавници,
халати. Почистването и дезинфекцията на болничните стаи, коридорите, ма- нипулационните се
прави два пъти дневно. При преминаване от една секция на отделението в друга, при влизане в
кабинет за прегледи, приемен бокс или другите боксове е необходимо персоналът да облича втора
престилка, да поставя шапка и маска, да измие ръцете си и да ги обработи с дезинфекционен
разтвор, да изтрие обувките си на изтривалка напоена с дезинфекционен разтвор. При излизане
персоналът трябва да повтори процедурите като остави за дезинфекция втората престилка и
14
шапката. Не се разрешават посещения при болните. Твърдите отпадъци се отстраняват със
специален транспорт с контейнери, които след това се дезинфекцират.
Всяко хирургично отделение/клиника разполага най-малко с две операционни зали - за асептични
и септични операции. Мястото за извършване на хирургичните намеси трябва да разполага с
оборудване, хирургичен инструментариум, консумативи, пространствени, комуникационни и
хигиенни условия. Разположението на операционния блок трябва да осигурява пълната му
изолация от другите части на болницата, всички повърхности трябва да позволяват лесно
почистване-почистване и дезинфекция на операционните маси и аксесоарите става задължително
преди работа, между операциите и след приключване на оперативния ден. Осветлението трябва да е
достатъчно за извършване на работната дейност чрез естествено и изкуствено осветление.
Операционните лампи трябва да осигуряват минимум 2000 Lx осветеност на оперативното поле и
да се осигурят челни светещи лампи и светещи екартьори за допълнително осветяване на трудно
достъпни места. Осветителните тела трябва след всяка операция и в края на работния ден да се
почистват и дезинфекцират. Вентилацията трябва да осигурява обмяна на въздуха минимум 3-4
пъти на час. Да се поддържа температура за операционните зали 25 °С при относителна влажност
50-60%. В операционния блок трябва да се спазват правилата на асептика и антисептика.
Оперативния екип трябва да влиза само със специално облекло - калцуни, престилки, шапки, маски.
АГ:В приемното отделение, жените се разделят в 3 добре изолирани помежду си потока: Здрави
родилки с нормална и патологична бременност, Болни/обсервационни родилки, Гинекологично
болни. В боксовете за нормално родени бебета температурата на въздуха трябва да бъде 23 °С, а
при недоносените 25 °С. В родилната зала, коридорите, столовата се включват бактерицидни УВ
облъчватели. Контролът върху здравното състояние на персонала и изследването му за чревно
заразоносителство (шигели, салмонели, ентеропатогенни Ешерихия коли) е задължителен. Изисква
се и серологично изследване за носителство на повърхностния антиген на вируса хепатит В и
флуорография на белия дроб.

15
18.Физиологични и хигиенни изисквания към храните и храненето. Рационално хранене-

Racionalno hranene e pravilno organiziranoto saotvetstvashto na fiziologichnite ritmi snabdqvane na

Здравословно е това хранене, което е адекватно на метаболитните потребности на
организма, осигурява добро здраве, висока работоспособност и активно дълголетие.
Физиологичните норми за хранене се използват при: определяне на националната политика за
хранене на населението, оценка на индивидуалния хранителен прием и на хранителния прием на
групи от населението, разработване на препоръки за здравословно хранене на индивиди и групи от
населението, планиране и контрол на организираното хранене на групи от населението. Основните
хранителни вещества се делят на микро- и макро- нутриенти. Към макронутриентите спадат
белтъците, мазнините, въглехидратите, хранителните фибри(влакнини), витамини водно- и мастно-
разтворими.
Основните принципи на здравословното хранене включват то да бъде балансирано, да осигурява
оптимално разнообразие от храни и енергийна адекватност и да включва минимум 3 пъти прием на
храна за денонощие. Важно е да се съобразяваме с:
1.Оценка на енергийната адекватност: за жени 1990 – 2520ккал/ден, 2580 до 3270 ккал/ден
2.Препоръки за баланс на основните макронутриенти- на база кг/телесна маса или като енергиен
процент от общите калории внасяни с храната.
3.Оптимален баланс на хранителните продукти-храните са подредени в хранителна пирамида
според тяхната важност и биологична стойност.
Категория А – най-богати на есенциални продукти (плодове и зеленчуци)
Категория Б – внасят есенциални продукти, но са високо калорийни (зърнени храни, варива, ядкови)
Категория В – почти не съдържат есенциални нутриенти и са силно калорийни (мазнини, захар,
алкохол)
4.Оптимално разпределение на храната през деня-поне трикратен прием на храна-закуска 20-25%,
обяд 40-45%, вечеря-30-35% от общото количество храна.
5.Седмично балансиране на хранителните продукти.
7 дни – зеленчуци
7дни – зърнени храни
5-6 дни – мляко и млечни произведения
2-3 дни – месо и месни произведения
1-2 дни – риба, яйца, варива, вегетариянски
Заболявания свързани с нерационалното хранене биват: болести от недохранване(малнутриции
и хранителни поведенчески разтройства), заболявания от частично недохранване(анемии и др.),
заболявания от прехранване( с белтъци, с мазнини или с въглехидрати), дисбалансирано хранене(
затлъстяване-хиперпластчно и хипертрофично, ССС заболявания, рак, диабет), болести от
неправилен режим на хранене.

16
19. Изучаване на храненето на населението. Енергоразход и физиологични норми на хранене.
Контрол и оценка на фактическото хранене.
Хигиената на храненето изучава храната и храненето на човека (количествена и качествена
пълноценност) в зависимост от редица биологочини , социални и други фактори с цел да се осигури
хармонично развитие на младото поколение, да се опази и подобри здравето, увеличи
работоспособността и творческото дълголетие, да се повиши съпротивлението на организма към
вредните фактори на средата, да се предотвратят заболяванията, пряко свързани с храненето.
Общият енергоразход (total energy expenditure, TEE) за период от 24 часа е сборът от енергията за
основна обмяна (BEE), енергията, необходина за физическа активност (EEPA), специфичното
динамично действие на храната (термичен ефект, TEF) и по-рядко провокираната от студ
термогенеза. Енергията за основна обмяна е енергията, използвана за поддържане на основните
физиологични функции на организма в покой, на гладно, в спокойно лежащо
положение, без интензивно натоварване предходния ден и в термонеутрална среда. Физическата
активност (EEPA) е всяко движение на тялото, произведено от скелетните
мускули, което води до разход на енергия. Термичен ефект на храната е енергията за храносмилане,
усвояване, транспорт, превръщане и в някои случаи и за депониране на хранителните вещества.
За поддържане на определен равновесен енергиен баланс е важно приеманата ежедневно храна да
осигурява на организма толкова енергия колкото е изразходвана. Внасянето на по-малко енергия
води до отрицателен енергиен баланс, а той до използване на всички енергиини ресурси и на
енергикта от разграждането на белтъчините от храната и от тъканите и нарушения в растежа и
развитието.
Физиологичните норми за хранене са средни ориентировъчни величини за препоръчителното от
здравна гледна точка съдържание на хранителни вещества и енергия в храната на различни
възрастови групи от населението при специфични условия на труд и бит. При формиране на
нуждите от енергия и хранителни вещества трябва да се има предвид: енергоразход, телесна
маса, възраст, пол, климат, идеална телесна маса, ръст, възраст, условията на труд, физиологично
състояние и др. Според интензивността на физическото натоварване населението е разделено на 3
професионални групи:
1.С ниска интензивност- лица заети предимно с умствен труд
2.С умерена интензивност-работници при автоматизирани процеси, агрономи, химици,
ветеринари, санитари
3.С висока интензивност- миньори, каменоделци.
Медицинският контрол цели да се внедри здравословно хранене се следи дали храненето
съответства на физиологичните норми, какво е отражението му върху здравето, хранителна
плътност, биологичната стойност. Оценава се енергийна и нутриентна адекватност, хранителния
режим, разнообразието и технологията на приготвяне.
Фактическо хранене – проучване на храненето в домакинствата, при организирани групи,
еднородни групи от обществото (работници, деца, студенти), индивидуално + оценка на
нутритивното състояние на организма потребности, енергоразход). Става чрез няколко методи:
анкетен, тегловен и анкетно-тегловен – 3-4 пъти годишно ( за всеки сезон); статистически (за
продуктов набор и меню, меню-разкладка)- конкретно разпределение на хранителните продукти по
прием и ястия за една седмица; лабораторен метод – дали дневната дажба задоволява
подребностите на този колектив, за енергийността и състава на храната, количеството хранителни
вещества се умножава по енергийния еквивалент

17
20.Значение и хигиенна оценка на белтъчините, мазнините, въглехидратите, витамините,
минералните вещества и биомикроелементите. Заболявания от нерационално хранене.

Основна функция на белтъците е пластичната те са структурен елемент на клетките.Имат и

каталитична, транспортна, хормонална, защитна, енергийна функции. Използването им като
енергия се увеличава при гладуване (1г=4 ккал), а качествата им се определят чрез биологичната им
ценност = количество задържан азот в тялото, вследствие азотна абсорбция. Краен продукт на
метаболизма им е уреята в урината (80%), креатинин, амониеви йони и др. При дефицит в приема се
получават ензимни смущения на клетъчно, тъканно и органно ниво мастна дистрофия на черния
дроб, намаляване на имунитетът, квашиоркър. При прехранване се увеличават продуктите на
азотния метаболизъм с увреждане на черния дроб и бъбреците.
Аминокиселините са структурен елемент на белтъчната молекула. Делят се на две основни групи:
ароматни – фенилаланин, тирозин, триптофан, хистидин (прекусори на допамин, епинефрин и
серотонин) и такива с разклонена верига – валин, левцин, изолевцин
Есенциални се наричат АК, които не могат да се синтезират в организма: валин (растеж, мускули);
левцин; изолевцин; триптофан (вит Б, серотонин); метионин (липотропно, за черен дроб); хистидин
(Еr и Leu); лизин (антитела, хормони и ензими); фенилананин (тирозин) + аргинин ( детска възраст).
Те трябва да се набавят с храната.
Потребността (0.8-1.4 гр/кг) зависи от възраст, пол, телесна маса, ниво на физическа активност. При
растеж е необходимо да има положителен азотен баланс.
Мазнини(липиди) са най-съществения източник на енергия за организма. Функциите са
енергетична и пластична (за изграждане на кл.мембрана). Биват прости (мастни киселини), сложни
(фосфолипиди, глюколипиди), смесени (стероли, витамини). Потребността на ден 15-30%Е (7-10%
ненаситени и 0-10% наситени). При дефицит се получава намаляване на телесна маса, потискане на
растежа и развитието, дегенеративни промени в черен дроб, бъбреци, ЦНС, ектодерма. Излишък
води до затлъстяване, нарушена функция панкреаса, черния дроб. Мастните киселини биват
наситени (животински-палмитинова и стеаринова) и ненаситени (растителни). Наситените потискат
функцията черния дроб водят до повишен атерогенен риск. От тях най-разпространена е моноенова
– слънчоглед; полиненаситените биват омега 3 и 4- те нормализират стената на кръвоносните
съдове, повишават имунитета, имат значение за утилизацията на мастно разстворимите витамини,
недостигът им води до потискане на растежа и развитието, а изобилието – до натрупване на
агресивни токсични продукти, те са биологично активни в натурален вид. От ненаситените
трансмастните киселини – печено, пържено, вафли –повишават риска от сърдечно-съдови
заболявания и от неоплазии.
Липопротеините са група съединения, които служат за транспорт на триглицеридите. Ако има по-
малко протеини и повече липиди, плътността им е ниска :хиломикрони – VLDL, LDL и HDL.
Гликолипидите (глюкоза +с вингомиелин) са сложни липиди– намират се в клетъчна мембрана,
мозък. Фосфолипиди (лецитин – хепатопротективно, антихолестеролово – яица, риба, ядки) и
стероли са структурни елементи (холестерол-животински стерол).
Въглехидрати са основен енергиен източник (1г=4 ккал) и резерв (гликоген); мин 50% Е;
Потребностите се увеличават при стрес, преохлаждане. Усвояват се чрез облекчена дифузия;
разгаждат се аеробно (цикъл на Кребс) и анаеробно. Смилаемоста им ги дели на бързо-(сварени
картофи), бавносмилаеми – мюсли, варива и несмилаеми – пълнозърнести, неузрели банани. При
увеличен внос(макс-400г) се получава линонеогенеза и затлъстяване, потискане на
имунобиологична активност, а при намален внос(мин 100г; 4 мг/кг/мин)- липолиза и кетогениза.
Основен източник на въглехидрати са растителни продуки, където те са под формата на
монозахариди, олигозахариди и полизахариди. Монозахариди са глюкоза; фруктоза – резорбира се
по-бавно; галактоза – само при разграждане на млечна захар). Олигозахариди са захароза, при

18
повишен прием, на която се нарушава холестероловия обмен и гнилостните процеси в червата,
матеоризъм; лактоза, малтоза. Полизахариди – комплексни – целулоза, хемицелулоза, пектин.
Витамини(микронутриенти) - Нискомолекулни органични съединения, необходими за протичането
на всички процеси в организма: стабилизация на клетъчните мембрани, донори и акцептори на
водород и електрони, хормонални, ензимни и ко-ензимни. Биват мастно-разтворими (пасивно
всмукване) и водно разтворими (пасивно и активно). Потребноста зависи от възраст, пол, професия,
физиологично и здравословно състояние. При недостик на витами се наблюдават абсолютни и
относителни (при повишени нужди) хиповитаминози. Водноразтворими витамини : Витамин
В1(тиамин) - 1.1-1.2 мгр, участва в метаболизма на въглехидрати, мастни киселини, алкохол,
белтъци, аминокиселини, има значение за растеж, храносмилане, нервна система. При дефицит се
потискане на ЦНС – главоболие, раздразнителност, влошена памет, ССС – стенокардия, тахикардия,
бери-бери – при тежък дефицит, Съдържа се бирена и хлебна мая, черен дроб, бъбреци, месо
(млякото е бедно). Витамин В2(рибофлавин) - 1.3 мгр, участва в метаболизма и е съставка на
флавопротеинови ко-ензими. Има значение за растеж, епител, синтез стероиди и гликоген,
резорбция Fe. Съд се в мляко, млечни продукти, риба. Витамин В3 (пантотенова киселина) 5-6 мкр,
участва като ко-ензим А в цикъл на Кребс, окисление на МК. При дефицит – депресия, умора,
мускулна слабост. Съдържа се в бирена мая, черен дроб, яйца. Витамин В6(пиридоксин) - 1.3-1.7
мгр, като аминотрансферази в метаболлизъм на аминокиселини, гликоген. При дефицит –
раздразнителност, сънливост), себореен дерматит. Съд. се в месо, риба, фасул, картофи, банани.
Витамин РР(ниацин) – 14-16 мгр, участва в биологичното окисление и енергийна обмяна. При
дефицит – лесна умора, мускулна слабост и болки, безсъние, депресия, при тежък (хроничен
дефицит – пелагра (Дерматит, Деменция, Диария = 3те Д). Съд. се в месо (пиле), ориз, яйца, мляко.
Фолацин(фолиева киселина) – 400 мкгр, в синтеза на Hg и регенерация на Er; метаболизъм на АК;
липотропен и хепатопротективен; синтез ДНК и РНК. При дефицит – мегалобластна анемия, при
бременни – дефект нервна тръба. Съд. се в листни зеленчуци, зеле. Витамин В12(цианкобаламин) –
2.4 мкгр, ко-ензим на ензими; кръвотворене. При дефицит (вегетарианци) – макроцитна
хиперхромна анемия, ЦНС и ГИТ прояви. Съд. се в месо, яйца, черен дроб, липсва в хляб. Витамин
Р(рутин) – има капиляроукрепващо действие, потенциира действието на витамин С,
антихистаминово и хипотензивно дествие. При дефицит – хеморагии, обща слабост, отпадналост. В
цитруси и шипки. Витамин С(аскорбинова киселина) - 70-80 мкгр, има окислително-редукционно
действие на клетъчно ниво, пропускливост и еластичност на клетъчните мембрани, антиоксидант.
При дефицит – кръвоизливи, ставни болки, растеж, понижен имунитет, променен липиден
метаболизъм, при тежък системен дефицит – скорбут.

19
21.Предпазно-професионално хранене
Механизацията и автоматизацията на трудовите процеси, както и намаляването на
продължителността на работния ден и работната седмица, значително улесниха работата на
индустриалните работници и намалиха разходите за енергия. Препоръчителният прием на енергия,
протеини, мазнини, въглехидрати и витамини от промишлените работници е представен по-горе .
Съвременният кетъринг за индустриални работници предвижда наличието на столова,
териториално свързана с предприятието, в резултат на което храната се осигурява с най-малко
разходи за време, както и възможност да се направи храната най-рационална в съответствие с
характеристиките на това производство.
Мерките за организиране на рационалното хранене на работниците в промишлеността трябва да се
извършват въз основа на задълбочено проучване на характеристиките на труда, възрастовия състав
на работниците, анализ на честотата на заболеваемост и резултатите от комплексни медицински
прегледи и прегледи.
Промишлеността, строителството и транспорта на хранителни работници се организират въз основа
на общите принципи за баланс, приети в рационалното хранене. Съотношението на протеини,
мазнини и въглехидрати трябва да бъде 1: 1.2: 4.6. Делът на животинските протеини трябва да бъде
55%, а растителните мазнини - около 30% от общия дневен прием. Храненето по време на
физически труд трябва да бъде пълноценно във витаминно отношение. Последните проучвания
напълно потвърдиха зависимостта на организма от основни витамини от тежестта и
продължителността на физическата активност: колкото по-интензивна и продължителна е работата,
толкова по-голяма е нуждата от витамини.
Широка мрежа от заведения за обществено хранене, разположени във фабрики, ви позволява да
покриете по-голямата част от промишлеността работници.
Една от най-важните мерки за рационализиране на храненето на работниците е въвеждането на
система от сложни обеди и сложни диети. За тази цел в столовите с участието на диетолог трябва да
се разработят няколко варианта на сложни диети, изградени на принципа на тяхната биологична
полезност. Установяването на правилна диета за индустриалните работници е важна превантивна
мярка. Три хранения на ден са широко разпространени, при които обикновено се препоръчват 30%,
обяд 45% и вечеря 25% от дневната диета. През последните години четири хранения на ден се
считат за най-физиологични: 1-ва закуска - 15%, 2-ра закуска - 25%, обяд - 35%, вечеря - 25% от
дневната диета. Дадените режими на диета са ориентировъчни. Те могат да бъдат изяснени,
коригирани и променени според ежедневието, времето на началото и края на работата, времето на
обедната почивка, отдалечеността на мястото на пребиваване, индивидуалните навици и т.н.
Установяването на правилната диета за работните нощни смени изисква голямо внимание. За
работните нощни смени най-рационалният режим е приемането на значително количество храна
преди започване на работа и малко количество през втората половина на нощната смяна. В този
режим се осигурява висока работоспособност и благополучие на работниците. Следната диета може
да се препоръча на работещите в нощната смяна: закуска - 25%, обяд преди началото на смяната -
30%, вечеря - 30%, втора вечеря - 15% (през втората половина на нощната смяна).

22. Здравна експертиза на млякото и млечните продукти.

Млякото бива казеиново - краве, овче, биволско и албуминово – кобилешко, магарешко, човешко,
в което съотношението албумин / казеин = 4/1. Съдържа лизозим и лактоглобулини -стимулират
имунитета и фактор за свързване на желязото – спомага за усвояването му. Хранителни съставки на
млякото са: Белтъци от 3.5% – всички есенциални аминокиселини, висока биологична стойност,
Казеин (80%), който е фосфопротеин, свързан с Ca, може да предизвика намалено съдържание на
Ca и повишено на Na и има алергизиращ ефект; Лактоалбумин, който е прост белтък, свързан със
сяра, триптофан, лизин, фенилаланин и Млечни албумини с антибактериално действие. Мазнини,
които са финно емулгирани, с ниска точка на топене, 98% усвояемост. Съдържат 60% ненаситени,
20
33% мононенаситени, 5% полиненаситени МК. Участват в изграждането на Олеинова,
палмитинова, миристянова киселини, лецитин, стериди, холестерол. Въглехидрати са основно
лактоза (4-7%) и подобряват използването на белтъците, минералните вещества, фосфора,
абсорбцията на Ca и чревната флора. Минерални соли – хлориди, фосфати, Na, Ca. Витамини -
витамин А, каротин. Млякото съдържа и примеси, които биват полезни и вредни. Хигиенната му
оценка се прави като се изследват проби взети от всеки гюм, микробиологично изследване – става
до 4 ч след взимането или до 12ч, ако се съхранява 3-5 С, биологична стойност: за натуралност –
плътност, малсеност, сух остатък, Т на замръзване, годност – според микробиологично изследване и
химичните контаминанти – консерванти, пестициди, органолептични качества - външен вид и цвят,
мирис (подгрят на водна баня), вкус, консистенция, киселинност – количеството микроорганизми в
млякото, изчислява се в условни градуси по Тьорнер – количеството NaОH, необходимо за
неутрализиране), pH – с лакмус – прясно издоеното е неутрално, при pH= 4,6 млякото се пресича
(изоелектична точка на казеина); слага се NaHCO3 – намалява се киселинността, но се увеличават
гнилостните бактерии; проба за розолова киселина – става малиново червена при наличие на
NaHCO3, H2O2 – (консервант) + бензидин и оцетна киселина = синьо, добавяне на антибиотици-
проверява се със закваска, микрофлора – зависи от количество, температура, съхранение.
Замърсителите биват патогенни (тиф, паратиф, дизентерия, холера, стафилококи) и непатогенни.
Стандарт за пастьоризирано мляко е 0.1-6 % масленост, 15-21 градуса киселинност по Тьорнер и
микробно число под 150 000. Млечни продукти се получават чрез млечно-кисела ферментация или
подсирване. Кисело мляко съдържа Lactobacilus bulgaricus, Streptococcus thermofilus, с ниско
съдържание на лактоза, високо съдържание на мазнини, галактоза, пептиди и амонокиселини,
млечната киселина (от млечнокиселите бактерии), която потиска гнилостната и патогенната
микрофлора и подобрява стомашната секреция, перисталтиката, газообразуване. Сметаната
съдържа белтъци -2.2%, мазнини – 15-45%, минерални соли, витамин Д и лецитин. Изварата се
получава чрез коагулация на белтъците в млякото – 4-17% концентрирани, богата на лесноусвоими
Ca и P соли и има ниско съдържание холестерол и може да се консумира при Артериална
хипертония, Атеросклоза. Сирената се получават чрез подсирване със сирищен ензим или млечно-
кисела закваска, а кашкавала с мая за сирене и млечно-кисели бактерии. Изискват до 60 дни зреене
– частично резграждане на белтъците и намаляване на микрофлората.

21
23. Здравна експертиза на месото и месните произведения, рибата и яйцато
Месото съдържа 75% вода, 20-30% белтъци – всички есенциални АК, растежни фактори, 4-30%
мазнини – преобладават наситении МК, 1 % небелтъчни азотни съставки, въглехидрати, добре
усвоими съединения на Ca, Mg, K, NaCl, S, Fe, I, Cu, Zn, витамин В. Замърсеното с микрофлора
месо може да съдържа: бруцелооза, салмонелоза, туберкулозни бактерии, трихинела, говежда и
свинска тения. Птичето месо има по-финна консистенция, оптимална балансираност на
аминокиселините богати на глутаминова киселина (специфичен вкус), меки мазнини,малко
холестерол. Бялото месо е богато на екстрактни и минерални веществава. Вътрешни органи
(субпродукти - черен дроб, бъбреци, черва) имат намалено съдържание на белтъци, повече липоиди
(холестерол, лецитин), витамини, Fe, Cu, Zn, нуклеопротеидите -натоварват организма с разпадните
си продукти (пикочна киселина). Местни продукти (колбаси, консерви) трябва да се съхраняват при
Т 0-6 С – до 48ч за мляно месо и до 2-3 дни за разфасовано. Колбаси се правят от нераздробено и
раздробено месо и се съхраняват в хладилник дни за нетрайните и от 2-6 месеца за трайните.
Хигиенна оценка на месо: месото има микрофлора, заради която след като се убие животното,
започва автолиза се образуват амини, амоняк, сероводород, индол променя се pH. Експертизата на
месото се извършва като се вземе проба: 300гр от шия, лопатка, бут и се изследват веднага след
получаване или до 18ч 0-4 С. Органолептични показатели са: външен вид, лепкавост, влажност
(прясното месо – коричка приизсъхване, а разваленото е лепкаво и влажно), цвят (на коричка и на
повърхност), местният сок да е прозрачен и да не е тъмнозелен, ако месото е прясно при натиск се
получава вдлъбнатина и се възстановява веднага, мирис - при варене на парата, със стъклена пръчка
в разрязано, състояние на тлъстините, костен мозък, бульон – да е прозрачен, ароматен, и с мазнина,
да няма парцалчета. Химични и биохимични показатели се изследват: с проба с CuSO4 – ако
бульона остане бистър – ОК, но ако е с утайка, като желе или зелен – развален; определяне на
амоняк с реактив Неслер- ако до 10мин няма промяна – ОК, но ако до 6 тата има – развален; pH до
6,4; проба със сероводород – да не става черен. Биологично изследване се прави като се вземе от
вътрешноста парче с размер на бобено зърно, което се допира до предметно стъкло, единични
микроорганизми – норма, над – развалено. За трихинели – диафрагма, междуребрени и шийни, за
цистицеркуси – дъвкателна мускулатура, шия, междуребрени, език. Хранителни мазнини биват
животински,млечни, растителни (слънчогледово,маслинено) и синтетични (маргарини).
Животински – овча (най-непълноценна), свинска и птича (моноенови-олеинова), рибни
(полиненаситени). Маргарини – хидрогенирани растителни масла, които биват: трапезни – ниско
съдържаниена мазнини, кулинарни – 99%маслено съдържание, диетични. Оценка на биологичната
стойност: НМК / ПНМН. При продължително съхранение – хидролизират – повишават се
свободните мастни киселини, пероксиди, алдехиди, кетони – гранясване, при 200 С – първични и
вторични окислителни продукти, разрушават се ПНМН, образуват се акролеини-канцерогени.
Рибата и рибни продукти имат високо белтъчно и минерално съдържание и високо съдържание на
полиненаситени мастни киселини (омега 3), аминокиселини и растежни фактори, мастно и
водноразтворими - особено А и Д, йод, макро- и микроелементи, малко съединителна тъкан – по-
лесно се усвоява от месото. Хайвера съдържа специфичния фосфолипид – ихтулин, албумин,
полиненаситени мастни киселини, лецитин, S, P, Fe. Морска риба има високо съдържание на
минерални вещества. Тя е лесно развалящ се продукт трябва бързо да се охлажда, за пушена – при 8
С траиност 72ч. Месо съдържа 75% вода, 20-30% белтъци – всички есенциални АК, растежни
фактори, 4-30% мазнини – преобладават наситении МК, 1 % небелтъчни азотни съставки,
въглехидрати, добре усвоими съединения на Ca, Mg, K, NaCl, S, Fe, I, Cu, Zn, витамин В.
Замърсеното с микрофлора месо съдържа бруцелооза, салмонелоза, туберкулозни бактерии,
трихинела, говежда и свинска тения. Птичето месо има по-финна консистенция, оптимална
балансираност на аминокиселините, богати на глутаминова киселина (специфичен вкус), меки
мазнини,малко холестерол. Бялото месо е богато на екстрактни и минерални веществава.
Хигиенната оценка на месо се извършва за съдържание на микрофлора, заради която след като се
22
убие животното, започва автолиза се образуват амини, амоняк, сероводород, индол и се променя
рН. Яйцата съдържат почти всички, небходими за растежа и развитието вещества - белтъци с
висока биологична стойност, тяхната усвояемост зависи от вида и топлинна обработка, мазнини -
липопротеини в жълтъка, триглицериди, фосфолипиди, холестерол (фосфолипиди/холестерол= 6/1),
минерали – S, Na, Ca, Cl, витамини – А, Д, каротеноиди; PP, В2. При развалата им може да се
получи хранителни токсоинфекции. Пресните трябва да се съхраняват при T 2-16 С, отн. влажност
60-80%, над 1 месец съхранение. Замразени на 6 С за 2 седмици, а яйчен прах – до 1 месец 0-4 С.
Качества: органолептични – консистенция, изглед, мирис, цвят, физически – черупка, тегло,
химични, микробиологиогични, овоскопия – ако има смесване на белтък и жълтък или увеличена
въздушна камера над 1 см, значи не е прясно. Поради възможността да имат салмонели и
стафилококи – 11 мин варене.

24. Здравна експертиза на хранителните продукти от растителен произход - зърнените храни

и изделията от тях , плодовете и зеленчуците.
В състава на всяко зърно са включени: обвивка(14%), захари(1%) и ендосперм (85%). Белтъците са
10-12% като дефицитът на лизин ги прави непълноценни. Мазнините са по-малко с по-висока
биологична стойност. Въглехидратите са 70% главно нишесте целулоза и пектин. Минерални в-ва
P, K, Mg. Микроелементи Fe, kobalt, Cu, Zn; Витамини- E, B, F. Брашната получени от цяло зърно се
наричат пълнозърнести и имат висока биологична стойност. Рафинираните брашна се произвеждат
от ендосперма и имат много въглехидрати и добра усвояемост, липсват вит В. Брашната се
съхраняват в сухи, проветриви помещения, със срок на годност една година. Хляб и тестени
изделия съдържат белтъци 7-8 %, въглехидрати 45-55 % и незначителни мазнини 250-280 kcal /100
мазнини. Хигиенната преценка на хляба се извършва по органолептични показатели, влага до 47%,
шупливост над 60%. В тях трябва да се търси Baacillus prodigyosus – червени слузести петна,
плесени – зелено-бяла главня, Fuzarium – микотоксикоза при влага – пиян хляб , ако има спори в
тестото – хлябът след изпичане става клисав. При стареене на хляб скорбялни колоиди стават на
глутен, а след препичане – пак става скорбяла и декстрин с по-добър вкус. Добавки към хляба са:
мляко, яйца, глутен, белтъчен концентрат, подобрители (калиев бранит, вит С, сол, ензими).
Препоръчва се хляба да се предлага в опаковки. Варива (бобови) имат високо белтъчно
съдържание и биологична стойност, добра балансираност, лизин, метионин, валин, треонин; богати
са на целулоза и водноразтвими витамини. Фасул – 23% белтъци, близки до казеина, мазнини -
1%,но биологично ценни, отлична храна, но трудно смилаема. Леща – подобна на фасула, има
повече Fe, по-лесно смилаема. Соя – белтъчно-маслен продукт, 33-40% белтъци, балансиран АК
състав и инхибира протеази в ГИТ, богата е на хистидин, аргинин, метионин, триптофан и съдържа
20% ПНМК. Ядки (орехи, фъстъци, лешници и бадеми) имат белтъчно съдържание 26%, АК,
есенциални нутриенти (ПНМК, фосфолипиди, вит Е), протекция срещу коронарни инциденти,
богати на енергия, но са алергени. При неправилното им съхранение- Apsergillus. Зеленчуци и
плодове основни източници на витамини, минерали ,целулоза, пектин, въглехидрати. Имат 1%
белтъчини и незначително мазнини. Зеленчуците съдържат 5% въглехидрати, а плодовете 10%.
Зеленчуци 40 kcal л/100г; Плодове 55 kcal /100г. Микрофлора те могат да се замърсят с патогенна
микрофлора при тяхното добиване, транспортиране и съхранение. Най- добре се съхраняват на Т от
0-3 гр., относителна влажност 80-90%. Употребяват се като сушени, замразени, туршии,
стерилизирани консерви, сокове. Подобряват секреторна актовност и моториката на ГИТ, апетита и
диурезата, намаляват холестерола, поддържат АКР, подобряват метаболизма на въглехидратите и
мазнините. Може да има примеси с пестициди, нитрати (при неправилно торене), Pb, Hg, Kd –
когато са близо до магистрали и микроорганизми, био- и геохелминти. Хранителни мазнини
биват: животински,млечни, растителни (слънчогледово, маслинено) и синтетични (маргарини).
Животински – овча (най-непълноценна), свинска и птича (моноенови-олеинова), рибни
(полиненаситени). Маргарини – хидрогенирани растителни масла. Биват: трапезни – ниско
23
съдържаниена мазнини, кулинарни – 99%маслено съдържание, диетични. Оценка на биологичната
стойност: НМК / ПНМН. При продължително съхранение – хидролизират – повишават се
свободните мастни киселини, пероксиди, алдехиди, кетони – гранясване при 200 С – първични и
вторични окислителни продукти, разрушават се ПНМН, образуват се акролеини-канцерогени.Краве
масло - 80% мазнини, 50% наситени МК, фосфолипиди, вит А,Д 2,Е, каротин. Срок на годност 15
дни.

25. Хранителни отравяния

Хранителни токсоинфекции възникват при консумация на контаминирани храни, с големи дози
микроорганизми. Най- чест причинител е салмонелоза. Най -чести фактори за предаване са: месо и
местни продукти, яйца, сухи детски млека; Клинична картина- инкубацоннен период 6-24h ,
повръщане, болки в корема, диария, повишаване на Т 38-40°С, симтоми на интоксикация – болки в
мускулите, главоболие нарушаване на СС дейност, продължителност на заболяване 2-3 дни.
Хранителни интоксикации се причиняват от храни съдържащи бактериални инфекции:
стафилококова инфекция от ентеротоксини. С.ауреус: източник е човека носител, болни от мастит
животни. Клинична к- инкубация от 30 мин до 6 ч, остър гастрит, повръщания, епигастриални
болки, температура не се повишава, оздравяване още в първото денонощие. Ботулизъм
/костридиум ботулиниум анаеробен, спорообразуващ, загива при 100 градуса за 15мин/, Клинична к
– инк. период 6-30h, токсинът се фиксира в ЦНС, с промени в зрението, разтройство в говора,
затруднения в гълтането, парализа на лицевата мускулатура, Т е нормална с брадикардия и
хипотония. Микотоксикоза-от микроскопични гъбички. По правило не протичат остро, а
хронично, при хроничен прием. Афлатоксикози (Aspergillus Flavus)- афлатоксин, мощни
канцерогени, чрез фъстъци и зърнени храни, съхранявани на влажно ( 85-90%) и топло ( 20-
30оС),Остра форма – мастна некроза и дистрофия на черния дроб, Хронична форма – цироза и
първичен Cа hepatis.Фузариотоксикози – Пиян хляб (Fusarium graminearum), при съхранение на
влажно, има невротропно действие (подобно на алкохолн опиянение), Профилактика – сухи
проветливи помещения. Ерготизъм (мораво рогче, Secale cornutum)-адренергично действие на
алкалоидите ерготамин, ерготоксин, има три форми-нервна, гангренозна и смесена

Отравянията с гъби, разделят се на: фалоидни - зелена мухоморка, основни токсични в-ва са
аманитините, фалоидинат, хелвеловата к-на, те са кл.отрови, хепатотоксично и невротоксично
действие, инкубационен период 12h, силни болки в корема, диария, повръщане; мускаринови -
червена, петниста мухоморка, вълчи зъб; мускарин и мускаридин засягат ЧС, инкубачонен период
1-2 ч; резиноидни - дяволска гъба, отровна млечица, лъжлива печурка, Коремни болки, диария,
повръщане и засягане на ЦНС; инкубация 30мин до 2 ч; Отравяния с отровни растения: дива
лоза, полски мак, бъз; при едни остър гастроентерит, при други обща интоксикация;
плевелнитоксикози-от семената попаднали в зърнените храни. Отравяния от животински
произход – с най-голямо значение са рибите: Отравяния с тежки метали: Pb, Mn, Hg, Cd, Cu, Zn,
Отравяния с прорастнали картофи :соланин( има хемолитично действие). Отравяния с миди:
при размножаване на планктона, с който се хранят рибите(невротично дейстевие). Отравяния с
пестициди: - хлорорганични пестициди; фосфоорганични пестициди; карбонати и дитиокарбоната;
живачноорганични съединения.Отравяния с тежки метали: Олово-от съдове с емайл съд. олово,
консерви и тенекии, калайдисани съдове; Живак-с риба и рибни продукти и живачно-органични
пестициди; Мед и цинк-при консумация на храна, съхранявана в медни и цинкови съдове.
Отравяне с нитрати-свързват се с хемоглобина до метхемоглобин. Добавки в храните, които
биват три вида: Наподобяващи органолептичните качества на храните- оцветители(каротин,
хлорофил,карамел,еритрозин,татрацин), ароматизанти(етерични масла, екстракти от подправки и
плодове), подсладители,киселини и основи, овкусители(глутаминова к-на), обогатители.

24
Ускоряващи технологията на производство-ензимни препарати и фиксатори на миоглобина.
Удължаване на сроковете на съхранение-антимикробни средства и антиокислители.

Основни принципи на профилактиката на хранителните отравяния. Задачи на лекаря при

възникване на взрив от хранително отравяне.
Профилактиката включва:
1.Мероприятия по предпазване от контаминиране на хранителни продукти-ветеринарен контрол за
здравословно състояние на животните.
Санитарен режим при добива на месото и млякото, санитарен режим в заведенията за обществено
хранене, лична хигиена на работещите в контакт с хранителните продукти.
2. Мероприятия изключващи възможността за размножаване на микроорганизмите в хранителните
продукти-съхранения в хладилни условия.
3. Унищожаване на микроорганизмите чрез достатъчна топлинна обработка на продуктите.
При възникване на взрив от хранително отравяне лекарят трябва:
1- да постави правилна диагноза
2 да окаже първа помощ на болните и да хоспитализира нуждаещите се
3 да постави под възбрана съмнителните продукти, храни и материали
4 да вземе отделни проби от пострадалите и от персонала на заведенията
5 да ги изпрати за изследване и бързо известие за възникналото заболяване до РЗИ.

25
26. Хигиена на труда- предмет и задачи. Физиология и психология на труда. Ергономия.
Професионалната дейност на човека се осъществява в определена среда и при определени условия,
които при неспазване на дадени хигиенни изисквания могат а окажат неблагоприятно влияние
върху работоспособността и здравето на работещите.
Хигиената на труда е раздел от профилактичната медицина, изучаващ условията на труд и
трудовата дейност на човека и тяхното влияние върху здравето и работоспособността му. Хигиената
на труда разработва физиологично обосновани норми, правила и изисквания, с оглед създаване на
благоприятни условия за здравето и работоспособността на работещите. Целите на
професионалното здраве са поддържане и промоция на здравето и работоспособността на
работниците, подобряване на работната среда и работата и организация на работата и култура на
труда в насока, подпомагаща здравето и безопасността при работа.
Физиологията на труда е част от трудовата медицина, изучаваща измененията във функционалното
състояние на организма на човека под влияние на трудовата дейност и разработваща физиологично
обосновани средства за организация на трудовия процес, които да намалят умората и да поддържат
високо ниво на работоспособност.
Ергономията е приложната част на физиологията на труда. Ергономия означава работа по
определени правила. Взаимоотношенията между човека и техниката образуват една система-
ергономична система. Целта на ергономията е оптимизирането на условията на труд, след което да
се съгласуват и приспособят към физиологичните особености и възможности на човека чрез
подходящи конструктивни и функционални характеристики на машини и съоръжения, чрез
съответстваща организация на работния процес, работното място и работната среда, чрез набор от
средства за осигуряване на ергономични условия на труд. Съвременната ергономия разглежда
ергономични изисквания към работното място, работната мебел, физическо напрежение, цветово
оформяне на работната среда и др.
Професионални вредности- фактори на работната среда и трудовия процес. Професионални
заболявания- класификации.
Професионалните рискови фактори могат да предизвикат намаляване на работоспособността или
други отрицателни последствия за здравето на човека. Те се разделят на ергономични фактори,
фактори на работната среда и фактори на трудовия процес. Продължителното действие на
професионални вредности води до развитие на професионални заболявания.
Към ергономичните фактори спадат работни зони, обзавеждане, техническа обезопасеност на
машини и др. Към факторите на работната среда се причисляват микроклимат, осветление, физико-
химични, химични и биологични фактори. А към факторите на трудовия процес спадат тежест,
напрежение, работна поза, работни движения и работни почивки.
Освен самото натоварване и неговата продължителност, редица фактори оказват влияние върху
силата на човека. Такива са възраст, пол, сръчност и тренировка, почивки и др. Мускулната дейност
се определя от енергоразходът.
Освен тежестта, напрежението е друг фактор. То представлява натоварването на организма, при
интензивна работа на мозъка. С него са свързани вниманието, количеството на информация, което
трябва да се обработи, психо-емоционалното напрежение и др.
Работната поза е важен фактор на трудовия процес. Тя представлява разположението на частите на
тялото една спрямо друга, при извършване на трудова дейност. При промяна на работната поза се
променя и напрежението на мускулите. Най-честите работни пози са стояща и седяща.
Неблагоприятните пози влияят отрицателно върху работоспособността и могат да доведат до
различни увреждания на организма. Класификациите на работните движения се определят от частта
на тялото, която изпълнява движенията- ръце, крака, навеждане и т.н. Работните движения се
характеризират със скорост, ритъм темп и мускулна сила. Скоростта зависи от физиологични,
биохимични и технологични условия. Ритъмът може да е умерен, среден или висок, а темпът на
движения е броят на завършени цикли движения за единица време.
26
Последният фактор на трудовия процес са работните почивки. Важно е да се определи общото
време за почивки, мястото, броя и тяхната продължителност. Почивките се делят на активни,
полупасивни и пасивни, в зависимост от естеството на труда.
Професионално заболяване е заболяване възникнало предимно от въздействието на вредните
фактори от работната среда или трудовия процес върху човешкия организъм. Класифицират се на
специфични професионални заболявания, условно професионални заболявания и
парапрофесионални заболявания.

27. Хигиенно физиологична оценка на съвременни форми на труд.. Профилактика.

Трудът се разделя на умствен и физически. Физическия труд отразява ролята на човека в трудовия
процес като източник на мускулна енергия, а умствения труд се характеризира с умствена,
творческа дейност.
За определяне тежестта на физическия труд може да се съди по по енергоразхода и кислородната
консумация. Мускулната работа се дели на динамична и статична. При динамичната работа има
изотонично мускулно съкращение , което води до преместване на товар, а и на тялото или на части
от тялото на човека в пространството. Динамичната работа се дели на обща, регионална и локална,
като разликата е в това колко голяма част от мускулната маса е ангажирана. При статичната работа
мускулното съкращение е изометрично и напрежението на мускулите е постоянно. То притиска
кръвоносните съдове, като това води до кръвен застой.
При физическата работа се променя температурата на тялото. Повишаването на енергоразхода, води
до повишаване на топлообразуването. При работа, свързана със значително потоотделяне, се
намалява отделителната функция на бъбреците. Също така нараства циркулиращата кръв в
организма, поради постъпване от депата и увеличената еритро- и левкопоеза. В кръвта при
мускулна работа се повишава концентрацията на соли в плазмата, намаляват алкалните резерви в
кръвта и се променя и нивото на захарта. Повишава се и нивото на адреналин, норадреналин и
кортизон. При продължителна физическа работа намаляват глюкокортикоидите в кръвта, което
води до намаляване на функционалните възможности на миокарда и скелетната мускулатура.
Влияние се оказва и върху храносмилателните процеси- забавяне на смилането и абсорбирането на
храната.
Умствения труд се характеризира с умствена и творческа дейност и няма съществен разход на
енергия. Всяка умствена работа се съпровожда с нервно-емоционално напрежение и се наблюдават
вегетативни промени в организма. Нервно-емоционалното напрежение води до засилена сърдечно-
съдова и дихателна дейност и повишен мускулен тонус. При емоционално напрежение се повишава
обмяната на катехоламините, отделяне на норадреналин и съдържанието на адреналин в кръвта.
Характерно е повишеното съдържание на захар в кръвта и повишено артериално налягане.
Патологичните изменения при умствения труд изискват по-дълго време за възстановяване, в
сравнение с физическия труд.
Има различни форми на труд- физически труд със значителна мускулна активност,
полумеханизиран и механизиран труд, конвейерен труд, интелектуален труд и труд, свързан с
дистанционно наблюдение.

28. Функционални промени в организма при физическа и умствена работа.

При физическата работа се променя температурата на тялото. Повишаването на енергоразхода, води
до повишаване на топлообразуването. При работа, свързана със значително потоотделяне, се
намалява отделителната функция на бъбреците. Също така нараства циркулиращата кръв в
организма, поради постъпване от депата и увеличената еритро- и левкопоеза. В кръвта при
мускулна работа се повишава концентрацията на соли в плазмата, намаляват алкалните резерви в
кръвта и се променя и нивото на захарта. Повишава се и нивото на адреналин, норадреналин и
кортизон. При продължителна физическа работа намаляват глюкокортикоидите в кръвта, което
27
води до намаляване на функционалните възможности на миокарда и скелетната мускулатура.
Влияние се оказва и върху храносмилателните процеси- забавяне на смилането и абсорбирането на
храната.
Умствения труд се характеризира с умствена и творческа дейност и няма съществен разход на
енергия. Всяка умствена работа се съпровожда с нервно-емоционално напрежение и се наблюдават
вегетативни промени в организма. Нервно-емоционалното напрежение води до засилена сърдечно-
съдова и дихателна дейност и повишен мускулен тонус. При емоционално напрежение се повишава
обмяната на катехоламините, отделяне на норадреналин и съдържанието на адреналин в кръвта.
Характерно е повишеното съдържание на захар в кръвта и повишено артериално налягане.
Патологичните изменения при умствения труд изискват по-дълго време за възстановяване, в
сравнение с физическия труд.
Работоспособност. Умора и преумора. Показатели за оценката им. Профилактика
Ефективността на трудовата дейност зависи от два основни фактора- натоварване и
работоспособност. Работоспособността е способността на човека да извършва продължително
време работа, без да намали нейната мощност и качество. Това важи както за умствената, така и за
физическата работа. Работоспособността зависи от множество фактори- пол, възраст, мотивация,
тренираност, хранене, почивка и др.
Нервно-психическата работоспособност се определя от няколко фактори, разделени в пет класа-
умствени, технически, психомоторни, зрителни и специализирани възможности. При извършване на
определена работа функционалните възможности на организма се променят във времето. Съответно
промените в работоспособността протичат в 4 фази. 1. Фаза на вработване- в началото на деня,
нивото на работоспособност се повишава. 2. Фаза на висока устойчивост- фаза на високи
показатели на работоспособност и стабилни показатели на физиологичните функции. 3. Фаза на
намаляване на работоспособността- протича с намаляване на функционалните възможности и 4.
Фаза на краен подем- в края на смяната.
Умората е особено физиологично състояние на организма, възникващо след интензивна и
продължителна работа и изразяващо се във временно намаление на работоспособността. При тежка
физическа умора умствената дейност е слабо продуктивна, а при умствена умора пада и мускулната
работоспособност. Умората се характеризира с чувство за умора, физиологични, психологични и
биохимични промени в организма и намалена възможност за извършване на работа.
В зависимост от вида на работата умората се дели на физическа и умствена умора. Физическата
умора от своя страна може да бъде локална и обща. Общата физическа умора настъпва при работа
на големи мускулни групи на горните и долните крайници. Локалната физическа умора е
характерна при ръчни работни операции с монотонност на движенията. Умствената умора се дели
на сензорна, интелектуална и психична умора.
Преумората е състояние на акумулиране на умора вследствие недостатъчното възстановяване на
организма. При преумора се наблюдават главоболие, вялост, разсеяност, влошена памет и др.
Като профилактика на умората се разглеждат ергономични изисквания към работния процес и
работната среда, оптимизация на режима труд и почивка, подобряване на условията на работната
среда и прилагане на средства за повишаване на работоспос обността, като професионално
обучение, тренировка, здравословно хранене и психично разтоварване.

28
29. Производствен микроклимат- класификация и въздействие. Профилактика.
Съвкупността от физичните и метеорологичните фактори на въздушната среда, каквито са
температура, влажност, движението на въздуха и инфрачервената радиация, които въздействат
върху тялото на човека, се определя като производствен микроклимат. Тези фактори зависят от
условията на конкретното производство, броя на хората в производственото помещение, размера и
устройството на работното помещение.
Най-значително въздействие върху организма на човека оказва температурата на въздуха. В
резултат на непосредствения допир с кожата на човека, въздухът се затопля, при което отнема
топлина от тялото. Този въздух се подменя непрекъснато с нов, по-студен, постъпващ от работната
среда. В резултат на това протича топлообменен процес познат като топлоотдаване чрез конвекция.
Като всяко тяло в природата и човешкото тяло излъчва и поглъща невидими топлинни лъчи. Те се
поглъщат и/или отразяват от повърхността на околните строителни елементи и технологични
съоръжения. Необходимата топлина за процеса на изпарение, се произвежда и отнема от човешкия
организъм. Този процес се нарича топлоотдаване чрез изпарение. Общото количество отдадена
топлина от човешкото тяло към заобикалящата го среда, трябва да е равно на произведената от
организма. Така тялото се предпазва от прегряване или преохлаждане. Човешкия организъм има
способност да се приспособява към микроклимата на околната среда и това се нарича
терморегулация.
За ограничаване на вредното въздействие на производствения микроклимат върху работниците и
служителите се използват различни методи за колективна и индивидуална защита. Например:
Производствени процеси с голямо отделяне на конвектна и лъчиста топлина се организират като
непрекъсваеми или сепарирани в отделни помещения. Горещите цехове се оборудват с
вентилационна система, а през студения сезон , помещенията се осигуряват с локално или
централно отопление.

30.Производствен шум, инфра и ултразвук-хигиенна характеристика, застрашени професии,

въздействие в/у организма, профилактика.
Шумът и Вибрациите са широко разпространени неблагоприятни фактори и борбата с тях е един о т
най-актуалните проблеми на опазването на околната среда и защитата на здраВето.
Продължителното въздействие на интензивен шум и вибрации върху организма на човека, особено
в съчетание с нервно напрежение, води до преумора, снижаване на производителността и
качеството на труда, спомага за появата и развитието на общи и професионални заболявания.
Звуковите вълни са колебателен процес, който се характеризира с:
• период на колебание .(Т) - времето за едно пълно колебание;
• честота на колебанията - броя на пълните колебания за една секунда(Hz); • амплитуда на
колебанието(A) Според спектралния си състав шумът бива: • нискочестотен (шумът от
бавнооборотни неударни агрегати; шумът, проникващ през звукоизолиращи стени, екрани или
кожуси). Преобладава интензивността на звукови честоти до 300 Hz. Най-високите нива в спектъра
са измерени за честоти под 300 Hz; • средночестотен (шумът на болшинството машини, стругове и
пробивни/неударни агрегати). Преобладава интензивността на звукови честоти до 1000 Hz; •
Високочестотен (звънтящ, шипящ, пищящ, свиркащ щум; шум от ударни агрегати; шум о т
движещи се с голяма скорост потоци въздух, пара, вода или други флуиди). Най-високи нива в
спектъра са измерени за честоти над 1000 Hz. В сравнение с ниско- и средночестотния шум,
високочестотният шум е най-вреден за организма.
Според причината за появата му шумът бива:
• механичен - о т триенето на детайлите на машините, от износено или неизправно оборудване; •
ударен - 8 резултат о т работата на ударни машини и агрегати; • аеродинамичен - о т движещи се с
голяма скорост въздух и флуиди.

29
В съответствие с основните принципи за превенция на здравето понастоящем е приета и утвърдена
йерархия на мерките за управление и контрол на риска за здравето:
• премахване на източниците на шум; • контрол на шума при източника; • колективни мерки за
контрол и защита чрез организацията и разположението на работното място;
• лични предпазни средства.
Вибрации по типа цяло тяло и ръка-рамо-хигиенна характеристика, застрашени професии,
въздействие в/у организма, профилактика.
Вибрации – представляват механични трептения на материалните точки на телата около една
равновесна точка, предизвикани от външни или вътрешни сили.
• Честота - броят цикли, които вибриращият обект завършва за една секунда. Измерва се в [Hz].
• Амплитуда - разстоянието от неподвижното положение до крайното положение от двете страни.
Измерва се в [m].
• Скорост - варира от нула до максимум по време навсеки цикъл на вибрация; частиците се движат
най-бързо,
докато преминават от естественото си неподвижно положение до крайно положение на ампитудата.
Измерва се в [m/s].
• Ускорение - мярка за това колко бързо се променя скоростта с времето; променя се от нула до
максимум
по време на всеки цикъл на вибрация. Измерва се в[m/s2].
• Посока на вибрациите
- вертикални
- хоризонтални
- ротационни
Въздействие на вибрации цяло тяло-Увреждане на централната и периферната нервна система;•
Костно-мускулни смущения и увреждания;
• Увреждане на слуха и вестибуларния апарат;• Нарушения на зрението, сензомоторните реакции и
координацията;
• Нарушения в хемодинамиката;
• Ендокринни, хормонални иневрохуморални ефекти;
• Гинекологични смущения изаболявания;
• Опасност от резонанс в жизнено-важни органи.
Въздействие на вибрации рука-рамо
• Мравучкане, боцкане, изтръпване на ръцете;• Сутрешна скованост, болка и изпотяване на ръцете;
• Побеляване на пръстите и дантелен рисунък;• Намаляване на усещането завибрации, топло,
студено, допир и болка;
• Промяна във вида на пръстите и ноктите;• Костно-мускулни увреждания на ръката и китката;•
Увреждания гривнената, лакътната,
раменната става.
Оценка на вибрации тип цяло тяло:Определя се дневна стойност на експозиция поотделно
за трите оси (x, y, z). Дневна гранична стойност на експозиция, определена за период от 8 часа –
1,15 m/s2
Дневна стойност на експозиция за предприемане на действие, определена за период от 8 часа – 0,5
m/s2.
Оценка на вибрации тип ръка рамо:Измерват се поотделно за двете ръце. Изчислява се дневна
стойност на експозиция въз основа на средноквадратичните стойности, измерени в трите оси (x, y,
z). Дневна гранична стойност на експозиция, определена за период от 8 часа – 5 m/s2 . Дневна
стойност на експозиция за предприемане на действие, определена за период от 8 часа – 2,5 m/s2.
Застрашени професии: шофьори на автобуси и камиони; оператори на тежки машини; шлосери,

30
стругари. Профилактика:Елиминиране на опасността; Подмяна на опасното с по-малко опасно;
Технологични мерки;Административни и организационни
мерки; Колективни средства за защита; Лични предпазни средства;Намаляване на вибрациите при
източника;
Ограничаване на разпространението;

31.Атмосферното налягане като фактор на работната среда. Биологично действие на ниското

и високото налягане. Профилактика.
В условията на повишено атмосферно налягане по кесонния метод работят главно водолази и
работници, играждащи обекти под водата
или под земята в райони със силно оводнен грунт като тунели, станции и линии на подземни
железници, основи на сгради и мостове, прокопаване на стволови шахти на рудници и др. В
зависимост от предназначението си кесони- те биват вертикални и хоризонтални. Вертикалните
кесони се използват при залагането на фундаменти на сгради, строителството на мостове и
прокопаването на стволови шахти. Хоризонталните кесони се използват главно при строителството
на тунели. Кесонният метод е начин за подсушаване на пространството
където се работи чрез подаване на въздух под високо налягане. Силно..компресираният въздух
изтласква водата и освобождава фронт за строителни работи. Устройството на кесоните включва:
работна камера (кесон), в която се извършва основната дейност (например: изгребване на почвените
слоеве, изливане на бетон и др.), вертикални шахти и шлюзове, осигуряващи движението на
работещите към и навън от работната камера, подаването на строителните материали и изнасянето
към повърхността на изкопания грунт без да се променя налягането в кесона. Рискът за здравето на
работещите в условията на повишено атмосферно налягане е висок, свързан с опасности, породени
от специфичните особености при работа и включва: 1. Токсичното действие на газовете кислород,
азот, въглероден оксид и въглероден диоксид. 2. Баротрабма (увреждане на membrana tympani и
вътрешното ухо) - компресионна и декомпресионна; 3. Кесонна болест

32.Ултравиолетова и инфрачервена радиация като фактори на работната среда. Източници,

въздействие и профилактика.
.. Според характера на наблюдаваните ефекти биологичноактивният UV диапазон се дели на 3
участъка: UVA с дължина на вълната о т 400 до 315 nm; UVB с дължина на вълната 315-280 nm и
UVC с дължина на вълната 280-200 nm.
Общоприето е UVA да се нарича "еритемна зона", UVB - "антирахитична" и UVC - "бактерицидна".
Тези условни наименования са свързани с характера на биологично действие на съответната зона..
Източници на UV радиация: волтова дъга, живачно-кварцови горелки, електродъгови пещи,
живачно-кварцови лампи, които се използват в медицината и др. отрасли. В реалните
производствени условия най-опасен източник на UV-радиация е процесът на електродъгово
заваряване. Нивото на UV-лъчението на тези работни места е много високо. Въздействие:иск за
здравето съществува и за всички, които работят на открито през месеците с интензивно слънчево
греене: селскостопански работници, работещи в горското стопанство и дърводобива, водния
транспорт, професионални спортисти, строители, спасители на плажа и. др.Рискови органи спрямо
въздействието на UV-лъчи са кожата и очите. Различават се остри и хронични увреждания.
Хроничните ефекти на UV-радиация върху кожата и очите включват: 1. Кожен рак 2. Соларна
кератоза, известна още като фотосъстаряване на кожата. 3. Катаракта
Намаляването на риска за здравето на работещите в условия на UV-радиация може да се постигне с
колективни и индивидуални мерки и средства за защита. Колективните мерки за защита са главно
технически и организационни. За работещ ите се организират периодични медицински прегледи.

31
Използването на ДПС (очила или щитове с UV-филтри, защитно облекло, обувки и ръкавици) е
задължително. Инфрачевена радиация:
Инфрачервените лъчи (IR) са невидими лъчи с дължина на вълната 760 нм до 420 нм с предимно
топлинно действие. О т своя страна спектърът на IR-лъчи се дели на къси IR-лъчи (А) -; средни IR-
лъчи (В) - и дълги IR-лъчи (С). Биологичното действие на IR-лъчи зависи о т дължината на вълните,
мощността на лъчението, продължителността и честотата на експозицията, особеностите на
облъчваните тъкани и др. Важна за организма особеност на IR-лъчи е способността им да проникват
на различна дълбочина и да се поглъщат о т различни тъкани в зависимост о т дължината на
вълната. IR-лъчи с дължина на вълната
6-14 микром се задържат от повърхностните слоеве на кожата на дълбочина .Късите IR-лъчи
(дължина на вълната о т 760 нм до 1.4 микром) проникват на дълбочина до няколко сантиметра.
-инфрачервена(професионална) катаракта
-слънчев удар
Профилактика:За оптимизиране на условията на труд и намаляване на риска за здравето на
работещите съществуват колективни и индивидуални мерки за защита. Колективните мерки за
защита включват технологични, технически и организационни мерки. Към технологичните се
отнасят замяна на горещата обработка на металите със студена; замяна на обичайните пещи за
нагряване с индукционни и др. Техническите мерки включват топлоизолация на нагретите
повърхности на оборудването и тръбопроводите. Към организационните колективни мерки за
защита се отнася правилният режим на труд и почивка, предварителните и периодичните
медицински прегледи. Колективните мерки за защита задължително се съпровождат от
индивидуални. В конкретния случай става дума за защитно облекло, изработено о т тъкани с
отразяващо покритие и плътно прилягащи към лицето защитни очила или щитове с вграден IR-
филтър, носене на шапки, поглъщащи инфрачервените лъчи.

33. Химически агенти в работна среда - класификация, общо и специфично действие, ,

метаболизъм, кумулация и профилактика.
Най-подробната класификация на промишлените отрови се базира на химичната им природа и ги
дели на две основни групи:
• неорганични вещества: халогенни елементи (хлор, бром и др.); съединения на сярата
(сероводород, серен диоксид и др.); съдинения на азота (амоняк, азотни оксиди и др.); съединения
на фосфора (фосфороводород и др.); съединения на арсена, въглерода, цианиди, тежки и редки
метали.
• органични съединения: ароматни въглеводороди (бензен, стирен, толуен и др.); хало-
генопроизводни, нитро- и аминопроизводни на въглеводородите (хлорбензен, нитробензен, анилин
и др.); хлорирани въглеводороди о т метановия хомоложен ред (тегорахлорметан, дих- лоретан и
др.); едновалентни и двувалентни алкохоли (метанол, етанол, етиленгликол и др.); алдехиди,
кетони, сложни естери, хетероциклични съединения (формалдехид, ацетилен, фур- фурол, индол,
аналгин и др.)
В реални условия химичните вещества и препарати постъпват в организма : инхалаторно, през
кожата и перорално. Основен и най-опасен е дихателният път на постъпване.
Абсорцията на вредните вещества през дихателните пътища е най-бързият път за постъпване в
организма. По дихателен път постъпват газове, пари и аерозоли. През кожата постъпват
газообразни, течни и твърди вещества. Процесите протичат в две фази и зависят о т коефициента на
разпределение масло-вода. Основните пътища за преодоляване на кожната
бариера са през епидермиса, през космените фоликули и през изходните канали на потните и
мастни жлези, които са удобна "входна врата" Веществата, постъпващи през кожата попадат във
венозната кръв. Ако постъпват бавно, а бързо метаболизират, в артериална кръв може и да не се
докажат.Биотрансформацията на токсичните вещества протича предимно в черния дроб.. Крайният
32
резултат от биотрансформацията е понижаване (де- токсикация или инактивация) или повишаване
(активация) на токсичността на отровите.
Почти всички постъпили в организма промишлени отрови се включват в различни химични
процеси: окисление, възстановяване, хидролиза, дезаминиране, метилиране, ацетилиране,
транссулфориране и др.Непроменените токсични вещества или техните метаболити се екскретират
през бъбреците, стомашно-чревния тракт, белите дробове или кожата. Най-важният път за
елиминиране на отровните вещества са бъбреците чрез присъщите им функции: гломерулна
филтрация, активен и пасивен тубуларен транспорт.
Екскрецията чрез жлъчката е основен път, по който се елиминират о т организма ендогенни
субстанции с висока полярност и токсични вещества (или техни метаболити) с надпрагова за човека
молекулна маса. През стомашно-чревния тр акт се отделят главно трудноразтворими вещества
(метали, алкалоиди, багрила). Тук най-често се образуват комплексни съединения - биологични
хелати, чрез които отровите се извеждат о т организма с фекалиите. Хелати образуват главно
металите, естествен хелатор е пектинът. Някои вещества се отделят чрез слюнката (олово, живак),
други чрез мастните и потни жлези на кожата - алкохоли, бензен, етери и др. През кожата, в
непроменен вид се елиминират редица неелектролити - етилов алкохол, ацетон, фенол, хлорирани
въглеводороди и др. В състава на потта се отделят някои метали. Неелектролити,
бавнометаболизиращи отрови или метали (олово, живак, арсен) се екскретират и чрез млечните
жлези.асилване на вредното действие при повторно попадане на веществата в организма се нарича
кумулация. Натрупването на веществото обуславя материална кумулация, а натрупването на ефекта
- функционална.

34. Производствени прахови аерозоли - определение и класификация. Хигиенна

характеристика, застрашени професии, профилактика Сборното понятие прах (прахов аерозол)
включва разнообразни органични и неорганични вещества с най-различно по характер и сила
увреждащо въздействие, обединени о т общо физическо свойство - силно раздробени частички,
които поради своя малък размер и маса и о т носително голяма повърхност се задържат във въздуха
за различно дълъг период о т време. Прахът във въздуха се отнася като колоидна система, в която
раздробените твърди частички са дисперсната фаза, а въздухът е дисперсната среда и се означава с
понятието прахов аерозол.
Огромен е броят на производствените отрасли, при които човекът е експониран на въздействието на
праховия фактор. Към т . нар. прашни производства се отнасят о ткр и ти те и подземни рудници за
рудо- и въгледобив; добиването на изходни суровини и производството на строителните материали
- камъни, чакъл, пясък и др.; металургията; машиностроенето; Според начина на получаване
праховете биват първични (дезинтеграционни и кондензационни) и вторични. . Дезинтеграционните
се получават при механичното раздробяване на твърди тела, например извършване на пробивни
работи, взривяване, изземване на добитата маса - при добив на полезни изкопаеми, хидро- и пътно
строителство. Кондензационните аерозоли се образуват при кондензация на парите или газовете
след високи температурни въздействия върху вещества, които са в твърдо агрегатно състояние при
обикновена температура - прахообразуващи процеси при топенето на метали и силикатни
минерали. Вторични са тези прахове, които на даден етап о т производств о то или в края, при
пакетирането, транспортирането и насипването на материалите се намират ^прахообразно
състояние или са седиментирали върху работното оборудване, пода, прозорците и др., и при работа
и при създаване на въздушни течения преминават о т ново във въздуха на работната среда. О т
дисперсността на праха (големината на частиците) зависи дълбочината на проникването в
дихателната система и характерът на праховите увреждания. "Отлагане" е количеството прах, което
се утаява в различните области на дихателната система при вдишване и издишване (изразява се като
разлика в концентрациите на праха във вдишания и издишания въздух). "Изчистването" е
елиминиране на часгп о т частичките посредством ресничестия епител, белодробните макрофаги в
33
зависимост о т м ястото на отлагането. "Задържането" е натрупаното количество прах в
алвеоларната област за определено време след завършване на първичното бронхиално очистване,
или 20 часа след последната инхалация. Първата защитна бариера за праха са горните дихателни
пътища - така напр., почти всички частици с размер над 10 т т се задържат предимно в носната
кухина, а при дишане през устата само незначителен процент о т тях прониква до бронхите о т
втори порядък. В носната кухина основните пречиствателни защитни механизми са носните
космици, о т делената о т лигавицата на носната кухина слуз, богата на лизоцим, по която се
полепват прашинките, тр е птящ и те реснички на епитела и носните конхи, създаващи силно
нагънатия релеф на вътрешната носна повърхност. Тук въздухът се движи кръгово с най-голяма
скорост (120-150 cm/s) и затова първостепенна роля играе инерционното утаяване, наречено
импакция. Утаените частички се изнасят със секретите към фаринкса и се елиминират или чрез
поглъщане, или чрез изхрачване или се изчистват механично (издухване, кихане и др.). При дишане
през устата част о т частичките се утаяват главно чрез импакция в устната кухина и фаринкса, и се
елиминират чрез поглъщане. В производството се срещат най-често хетерогенни прахови аерозоли,
включващи съставки с различно химично и биологично действие. Химичният състав на праха
определя биологичната му активност - неговото фиброзогенно, алергенно, токсично и раздразващо
действие. фиброзогенността на праховите частици се определя преди всичко о т съдържанието на
свободен силициев'двуокис. Важен фактор при оценка на риска при прахово въздействие е
експозицията (Е), която е равна на произведението о т времето - Т (отработени смени в дни, месеци
и години, целия трудов стаж), през което човекът е бил изложен на прах и средната концентрация -
Сср на общия инхалиран прах и на фината (респирабилна - под 5 ц т) фракция в дихателната зона на
работника през този период. Е = С .Т Основните профилактични направления могат да се
систематизират като: 1. Технологични 2. Санитарно-технически 3. Санитарно-хигиенни 4. Медико-
профилактични. Най-ефективни и радикални са технологичните и санитарно-техническите
решения, ограничаващи прахообразуването и прахоразпръскването. Към тях се отнасят: • радикални
изменения в технологичните процеси, свързани с инпТензивно прахоотделяне: максимално
избягване на сухите методи за обработване - напр. внедряване на водното бурене; прилагане на
ефективни способи за мокро обезпрашаване - използване на средства и методи за повишаване на
мокрещата способност на водата - поставяне във взривните дупки на пластмасови патрони,
напълнени с вода или пасти, приготвени на основата на целулоза или бентонит (довело до
намаляване на запрашеността 8 подземните мини о т 20 до 80%); прилагане на непрекъсваеми
работни процеси, управлявани автоматично, механизация и херметизация.
 използването на прахообразни материали и суровини да се сведе до минимум като се въведат
пастообразни и гранулирани (напр. в пластмасово производство). • капсуловане и устройване на
локална аспирация със задължително прахоулавяне преди отделянето на въздуха в атмосферата. •
транспортирането на суровини и материали да се извършва чрез максимално съкращаване на пътя,
използване на капсулован лентов, шнеков или пневмотранспорт, като се прилага периодично
пръскане с вода. • изолиране 8 отделни помещения на процеси, машини и съоръжения, свързани с
интензивно прахоотделяне. • устройване на ефективна общообменна вентилация о т низходящ ти п
и местна аспирация с капсуловане или също о т низходящ тип, съобразно особеностите на
производството. • при вентилация с рециркулация на въздух съдържанието на праха в
рециркулационната струя да бъде до 10% ПДК за работна среда. Към групата на санитарно-
хигиенните и медико-профилактичните дейности се отнасят: • отстраняване на утаения прах 8
работните помещения, най-добре чрез пневматично засмукване с промишлени прахосмукачки. •
използване на подходящи лични предпазни средства (маски, очила) и противопрахово работно
облекло. • организиране на системен контрол на запрашеността на въздуха. провеждане на
предварителни и периодични медицински прегледи - на всеки 12 или 24 мес. с участие на терапевт,
ОПЛ, дерматолог, офталмолог. • осигуряване на предпазно професионално хранене на работниците
- богатата на мазнини (ПНМК), белтъци (цистин, цистеин, метионин), калций и витамини (vit А)
34
храна, потиска развитието на силикотичния процес. • осигуряване условия за добра лична хигиена
(двусекторни шкафове за лично и раб. облекло, бани, перални и др.). • организиране на фотариуми с
UV-облъчвания, индивидуални инхалации с физиологичен и содов разтвори (5% разтвор на NaCI,
2% содов разтвор) за възстановяване самоочистващит е функции на бронхиалното дърво.

Биологични и канцерогенни фактори на работната среда и производствени алергени.

Патогенно действие, застрашени професии, профилактика.
Биологични фактори – работа с болни хора и животни с биологични материали и среди, с
биопродукти, с микроорганизми. Биологични агенти са микроорганизми, включително генно
модифицирани, клетъчни култури и човешки ендопаразити, които могат да предизвикат инфекция,
алергия или интоксикация.
• "Микроорганизъм" е микробиологична единица, клетъчна или неклетъчна, способна да се
размножава или да пренася генетичен материал. • "Клетъчна култура" е in vitro растеж на клетките,
произлизащи от многоклетъчни организми. Според начина на въздействие върху човешкия
организъм биологичните агенти се групират като: • Агенти от алергенно и токсично естество, които
образуват биоаерозоли и са вредни за дихателните пътища, очите и/или кожата: вируси, бактерии и
гъбички и техните ендотоксини, β-глюкани, хитин, микотоксини, както и растителни частици,
полени и белтъци-сенсибилизатори. • Агенти, които причиняват инфекциозни и паразитни болести
по един или повече пътища на предаване (векторни заболявания чрез насекоми и растения,
контактен път, убождане, вдишване и поглъщане). Професионална експозиция на биологични
агенти може да се осъществи по два начина:
• чрез умишлено/съзнателно използване на микроорганизми в работния процес (напр. в
лаборатории, биотехнологии) или • като случайно или неволно излагане в резултат на дейности,
включващи много различни микроорганизми или среди, в които биологичните агенти се срещат
естествено (напр. компостиране, рециклиране, пречистване на отпадни води, селското стопанство,
преработката на храни, здравеопазване, образование). Увреждания от биологични агенти са
възможни при всички трудови дейности, но най-висок е рискът в секторите: • Здравеопазване –
въздушнокапкови, контактни и кръвни инфекции; • Работа с животни (животновъдство,
ветеринарни специалисти, зоомагазини) – зоонози; • Лесовъдство и земеделие – трансмисивни
инфекции и алергии; • ВиК и сметосъбиране – фекалноорални инфекции и паразитози; •
Хранителна промишленост – алергии и инфекции. Йерархия на контрола и управлението на риска :
Елиминиране на опасността Подмяна на опасното с по-малко опасно Технологични мерки
Административни и организационни мерки Средства за колективна защита Лични предпазни
средства Застрашени професий:

35
35. Трудово-медицински проблеми в рудодобивната промишленост. Минната промишленост
включва добива на най-различни полезни изкопаеми. Съществуват два основни способа за добив - о
т к р и т (карцерен) и подземен (шахтов). О т хигиенна и икономическа гледна точка за по-
целесъобразен се ;счита о ткр ития способ за добив, но той не може да намери приложение във
всички случаи. Условията на труд зависят о т прилагания способ за добив и о т вида на полезните
изкопаеми - въглища, руди и др. Технологичният процес при подземния рудодобив включва
пробиването на взривни дупки (бурене), запълването им с взривни вещества и взривяване (целящо
отбиване на част о т рудната маса), товаро-разтоварни и транспортни дейности за изнасяне на
повърхността на полезните изкопаеми и някои спомагателни дейности (най- важна о т тях е
крепенето на минните изработки с оглед задържането на галериите и предпазването им о т слягане).
Пробиването на взривни дупки се извършва чрез ръчни вибриращи инструменти - бързоударни
пневматични пробивни чукове (2700-3700 удара/мин), работещи със сгъстен въздух - т е биват
ръчни, с тегло около 20 кд и телескопни с тегло о т 50 до 75 кд. При подходящи условия се
използват и самоходни сондажни машини. Обща и професионална заболяемост. Най-честото и
тежко професионално заболяване сред миньорите о т рудодобива е силикозата. Разпространени са и
вибрационната болест, невритът на слуховия нерв. Срещат се и острите отравяния с взривни газове,
най-вече при аварийни ситуации, както и някои инфекции и паразитози. Медико-профилактични
мерки. Поради теж ките условия за работа в рудодобива, към желаещите да работят в този отрасъл
трябва да се предявяват повишени изисквания, със стриктно спазване на противопоказанията за
постъпване на работа, прецизен анализ на резултатите о т периодичните медицински прегледи.
Абсолютно противопоказание за постъпване на работа в минната промишленост са заболявания
като туберкулоза, хронични възпалителни изменения на дихателната система, заболявания на носа и
носоглътката, органични заболявания на сърдечно-съдовата система. Особено важно е
осигуряването на балансирано хранене и чиста питейна вода за битови нужди и правилната
асенизация на подземните мини с оглед недопускане разпространението на инфекциозни и
паразитни заболявания.

35/2. Трудово-медицински проблеми във въгледобивната промишленост

Минната промишленост включва добива на най-различни полезни изкопаеми. Съществуват два
основни способа за добив - о т к р и т (карцерен) и подземен (шахтов). О т хигиенна и икономическа
гледна точка за по-целесъобразен се ;счита о ткр ития способ за добив, но той не може да намери
приложение във всички случаи. Условията на труд зависят о т прилагания способ за добив и о т
вида на полезните изкопаеми - въглища, руди и др. Във въгледобивните мини, поради меките рудни
породи, е възможно използването какт о на немеханизирани способи (отбиване на въглища с
къртачни чукове), така и на напълно механизирани способи чрез различни видове комбайни, които
извършват всички операции по изземването на въглищата. Възможно е и прилагането на
хидравлични способи - отбиване на въглищата с мощна струя вода, подавана под налягане.
Последният способ до голяма степен елиминира прахообразуването, но се влошават
микроклиматичните условия. При по-твърди въглищни пластове се налага и извършването на
взривно-пробивни работи. За взривяването в пробитите дупки се поставят взривни вещества (о т
типа на амонит и т е и динамитите) в специални гилзи и се възпламеняват с детонатори. Товаренето
на о тб и та та руда се осъществява ръчно и/или с пневматични товарни машини на вагонетки или
транспортни ленти. Важни фактори на работната среда в минната промишленост са шумът и
вибрациите. При подземния рудодобив основните източници на шум и вибрации са пневматичните
пробивни чукове, сонди, машините за механизирано изземване, товарене и транспортиране на
полезните изкопаеми, вентилационните съоръжения и др. При пробивните дейности с
пневматичните чукове в забоите се измерват нива на шума до 100-120 dB(A). При о ткр и ти я добив
на полезни изкопаеми основни източници на шум и вибрации са багерите, булдозерите,
автосамосвалите, сондите и др. Налице е съчетание на вибрации предавани върху цяло тяло (чрез
36
пода и седалката) с такива, предавани върху системата ръка-рамо (чрез лостовете за управление),
непостоянство на честотния им състав в съчетание с тласъци и в комбинация с шум. Прахът е най-
важния и разпространен фактор на работната среда в мините. При подземния рудодобив най-високи
концентрации на праха са измерени при пробивно-взривните дейности (средни концентрации 200-
800 т д / т 3 при сухо бурене и спадането им до 2-10 т д / т 3при въвеждането на мокрото бурене),
товаро-разтоварните и транспортните операции. Като цяло, в рудодобива се отделят големи
количества финодисперсен прах - частичките с размер до 5 ц т са 90-95%. Колкото е по-твърда
породата, толкова повече фино дисперсен прах се образува. Във въгледобива прахът също е
съществен фактор, но ту к праховите аерозоли показват съществени различия по отношение състав,
дисперсност и др. Прахът е органичен (въглищни частички) и с по-слабо изразена дисперсност.
Съдържанието на свободен кристален силициев диоксид е общо взето (ниско, но винаги е налице.
При определени концентрации въглищният прах има изразени взривни свойства - като долна
граница на взривоопасна концентрация се приемат 3 0 д /т3. При взривове се отделят големи
количества въглероден оксид, който се разпространява бързо из рудника, с наличие на голям брой
пострадали. Във въгледобива се наблюдават съществени различия о т рудодобива. Необходимо е да
се отбележи намаленото количество на кислорода -19-20% за разлика о т нормалното за атмосфер-
ния Въздух количество - 21%. Това се дължи на гниене, тлеещи пожари, бавни окислителни
процеси. Изброените причини обуславят и повишеното количество йа въглероден guokcug в
рудничната атмосфера, но той може да проникне и о т въглищните пластове. Често срещан е
метанът (въглищен газ). Той също постъпва о т въглищните пластове и при недостатъчно ефективна
вентилация може да достигне до взривоопасни концентрации - 5% метан във въздуха.
Концентрациите на взривните газове (въглероден оксид и азотни оксиди) обикновено са по-ниски.
Трудовият процес се характеризира с тежки физически натоварвания; въпреки че някои
технологичните операции са механизирани, относителният дял на ръчния труд, особено при
подземния рудодобив е висок. Работната поза често е принудителна, неудобна, в ограничено
пространство. С татичното натоварване е изразено. Работата изисква непрекъснато внимание,
сръчност, свързана е със зрително напрежение, без дневна светлина. Професионалният риск е висок
и изисква отговорност, дисциплинираност и психо-емоционална устойчивост. Във въгледобива най-
голямо значение имат антракозата, антракосиликозата и силикоантракозата, като възникването на
тези заболявания е свързано с необходимостта о т по-голяма експозиция и латентен период, но
развитието и изходът са по-благоприятни. Шумовите и вибрационни увреждания се срещат много
по-рядко, отколкото в рудодобива. Средствата за лична защита в минната промишленост включват
специалното работно облекло и ботуши, ръкавици и каска, също така и предпазни приспособления -
скоби за предпазване на ръцете при рязане на подпорни материали, предпазни колани, очила,
противопрахови маски, антифони и др. Медико-профилактични мерки. Поради теж ките условия за
работа в рудодобива, към желаещите да работят в този отрасъл трябва да се предявяват повишени
изисквания, със стриктно спазване на противопоказанията за постъпване на работа, прецизен анализ
на резултатите о т периодичните медицински прегледи. Абсолютно противопоказание за
постъпване на работа в минната промишленост са заболявания като туберкулоза, хронични
възпалителни изменения на дихателната система, заболявания на носа и носоглътката, органични
заболявания на сърдечно-съдовата система. Особено важно е осигуряването на балансирано хранене
и чиста питейна вода за битови нужди и правилната асенизация на подземните мини с оглед
недопускане разпространението на инфекциозни и паразитни заболявания.

36. Трудово-медицински проблеми в черната и цветната металургия Производственият цикъл в

черната металургия включва следните основни производства: агломерационно, доменно,
стоманодобивно, прокатно-валцово и феросплавно. Агломерационното производство е
подготвителен технологичен етап, при който в процеса на термично спичане (агломерация) на
концентрата (главно прахообразни рудни материали) се получават по-едри парчета агломерат,
37
подходящи за преработка в металургичните пещи. Технологичният процес включва: подготовка на
ш ихтата, вторично смесване и спичане при температура 1200-1300°С. Основните производствени
процеси са свързани със значително прахоотделяне. Микроклиматът в помещенията с
производствени източници на топлина се оценява като неблагоприятен - прегряващ с интензивна
инфрачервена радиация и конвекционна топлина. През студения период на годината в помещенията
без производствени източници на топлина, микроклиматът се оценява като преохлаждащ, особено
при висока относителна влажност и на места - със силни въздушни течения - напр. до 1.5 m/s в
проходите на агломерационното помещение. В това помещение се установява и т.нар. микроклимат
ти п "зебра" - редуване на топли (местата до агломерацията) и по-студени (в проходите) зони.
Шумът не е съществен фактор с изключение на помещенията с агломашините, където на места
превишава нормите. Основни токсико-химични фактори са въглеродният оксид и серният диоксид.
На повечето работни места концентрациите на химичните агенти не превишават граничните
стойности. Шумът в близост до доменните пещи обикновено е с интензите т 86-90 dB (А), като на
места достига до 110 dB (А). В стоманодобивното производство се получава стомана чрез
рафиниране на чугуна, смесен с железни отпадъци или с чисти железни руди. Познати са следните
технологични варианта, определящи и т р и т е вида цехове: мартенови, бесемерови и томасови
(конверторни) и електростоманодобивни. Неблагоприятни здравни последици за работещ ите. Най-
честите здравни последици за работещите в черната металургия, и т о предимно в топлите цехове,
са грипът, острите катаригна горните дихателни пътища, ангините и пневмониите, които се отнасят
към т.нар. простудни заболявания, рискът о т прегряване (до топлинен удар) или преохлаждане,
заболяванията на периферната нервна система и опорно-двигателния апарат, на сърдечносъдовата
система (хипертония, атеросклероза), на.храносмилателната система (язви, гастр и ти , колити),
остри и хронични интоксикации, високо ниво на травматизма (термични изгаряния) и др. На
работните места където водещата професионална нокса е производствения прах, най-честото
заболяване е бронхитът. Той се характеризира с вяло протичане, не е съпроводен с изразени
функционални нарушения на външното дишане и рядко се усложнява с астмоидна компонента.
Основните профилактични мерки в черната металургия са: правилно организиране на аерацията на
помещенията с производствени източници на топлина чрез специални покривни конструкции и
отвори за естествена вентилация; устройване на ефективни общи и локални вентилационни
съоръжения; въздушни душове на работните места с интензивно отделяне на топлина; водни завеси
- особено пред топлинните източници; херметизация и капсуловане на съоръженията и процесите с
интензивно прахоотделяне; където е възможно, внедряване на автоматизация и дистанционно
управление, при подготвителните операции - овлажняване на шихтата, включително и чрез
специални оросителни системи; редовно почистване на осадения прах. Цветна металургия След
добиване на рудата, съдържаща цветни метали (мед, олово, цинк, кадмий и др.), се извършва
нейното обогатяване в специални флотационни фабрики до концентрат, о т който се извличат
съответните цветни метали. В предприятията на цветната металургия основните производствени
процеси и вредности са сходни на тези 8 черната металургия. Съществена разлика, която се
отразява и на здравните последици е допълнителното наличие на специфични вредности,
характерни трудова медицина съответното производство: мед, олово, никел, цинк, кадмий и т.н.
Това води най-често до остри и/или хронични интоксикации, характерни за конкретния добив на
цветни метали. Един о т водещите неблагоприятни фактори на работната среда на преобладаващия
брой работни места е микроклиматът. Редица технологични процеси (пържене, топене, конверторно
получаване на черна мед) се съпровождат с отделяне на големи количества т о плина, значителна
част о т която се отделя като интензивна инфрачервена радиация. Мощни източници на топлин.но
излъчване са нагретите пещи, о ткр ития пламък, разтопения метал, разлива на щейн и шлака.
Същевременно на работни места, отстоящ и на 5-10 т о т източниците на интензивно
топлоизлъчване, температурата на въздуха е значително по-ниска, особено през студения период на
годината. Микроклиматът може да се определи като мозаечен. Характерна за цеховете с интензивни
38
топлинни източници е и високата скорост на движение на въздуха, достигаща до 2-2,5 m/s.
Неблагоприятни здравни последици за работещите. Най-чести са заболяванията на горните
дихателни пътища (и като следствие на дразнещото действие на серните газове), на периферната
нервна система, на храносмилателната и сърдечно-съдовата система. Налице е риск о т прегряване и
топлинен удар, както и о т тежки изгаряния. На работещите в цветната металургия е необходимо да
се осигури специално работно облекло, ръкавици и обувки и лични предпазни средства както и
питеен режим с подходяща минерална вода. Задължително осигуряване на пълноценно хранене. На
работещите в конт а к т със серни газове е необходимо да се устроят пунктове за изплакване на
устата с 1% разтвор на натриев бикарбонат и инхалации на алкалии. Да се обръща внимание на
професионалния подбор на работниците и да се извършват редовно периодичните профилактични
прегледи.

36/2 Трудово-медицински проблеми в машиностроенето Машиностроенето Все още е един о т

най-големите отрасли в икономиката. Производствените процеси и технологии, които се прилагат в
различните предприятия са сложни и разнообразни. Независимо о т това в различните предприятия
на машиностроенето се използват еднотипни производствени процеси, машини и съоръжения, което
позволява трудовомедицинските проблеми да се разглеждат общо, тъй като т е засягат почти всички
обекти. Условията на труд в цеховете, отделенията и участъците за машиностроенето са твърде
разнообразни. Счита се, че леярските цехове са "горещи" производства и се характеризират с
прегряващ микроклимат - висока температура ,на въздуха и интензивно топлинно излъчване. На
практика с голямо отделяне на топлина и интензивно инфрачервено излъчване са свързани отделни
етапи като топенето и леенето на метала, избиването на отливките, сушенето на формите и сърцата,
и ремонтите на пещите. Подготовката на формовъчната пръст, формоването, изготвянето на сърца,
очукването на отливките и др. са "студени" операции. На практика микроклиматичните условия в
леярните са променливи, по-често става дума за микроклимат ти п "зебра" или ти п "мозайка".
Метеорологичните условия са по-устойчиви при конвейерно леене отколкото при разпръснато
леене. Във втория случай част о т т.нар. студени операции всъщност протичат в условия на
прегряващ микроклимат. Процесите на нагряване и обработка на метала в ковашко-пресовите
цехове са свързани с отделяне на голямо количество топлина. Работниците са изложени на
въздействието на топлинното излъчване на нагретите повърхности iia пещите и о т нагретите
детайли. Интензивността на облъчването се колебае в широки граници, особено интензивно е при
обработката на големи изделия.Усещането на висока температура се усложнява о т тежката
физическа работа, при която организма също генерира топлина. Шум и вибрации. По-голяма част о
т операциите в леярните са съпроводени с интензивен шум и вибрации. Най- неблагоприятен е
шумът при пневматично очистване на отливките. Интензивен импулсен шум се регистрира при
работа на избиващите решетки, при формовъчните процеси, при ръчната трамбовка, при барабаните
и пистолетите за почистване на отливки, при стационарните шмиргели и при компресорите. Нивото
на шума варира о т 90 до 108 dB/A. Вибрациите в леярния цех са както общи (при тръскащите
решетки), така и локални. Най-интензивни са при работа с пистолети за почистване на отливки, с
ъглошлайф и пневматичен шмиргел. Химичните вещества в машиностроенето са сериозна опасност
за здравето във всички цехове. Работниците в леярните са изложени на влиянието на СО. Източник
на СО са топилните пещи - вагрянки, сушилни пещи и електропещи. Значителни количества СО се
отделят при изгарянето на органичните вещества о т формовъчната пръст след изливането на
метала във формите. СО се отделя при сушенето на леярните кофи в работните помещения. Тъй
като е по-лек о т въздуха СО в леярните е най-опасен за кранистите. Работата с режещи
инструменти е свързана с повишен риск о т злополуки. Основна причина са металните стружки с
различна форма и големина. Голямо разпространение има очния т травматизъм при рязане и
шлайфане на метални изделия, особено ако не са взети мерки и не се спазват правилата за безопасна
работа.
39
Заболяемост на работниците в отрасъла Общо тя е по-ниска о т тази в други отрасли и се движи в
последните години у нас на 10-12 място. Нейната структура се определя тясно и о т условията на
труд - на първо място са простудните заболявания, следвани о т битови и професионални
злополуки, стомашно - чревните 21, тези на периферната нервна система и опорно - двигателния
апарат, неврози, хипертонична болест. Увеличават се заболяванията на женските полови органи и
усложненията на бременността, вследствие нарастването броя на заетите в отрасъла жени.
Профилактика Осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд в машиностроенето е
сериозен проблем. Необходимо е да се прилагат комплексни мерки: • архитектурно-планировъчни
(рационално разположение на производствените звена); • технологични (замяна на опасните
технологии с по-малко опасни); • технически (комплексна механизация и автоматизация; планови
предупредителни ремонти и др.); • организационни (снабдяване с ДПС, обучение по здраве и
безопасност при работа, инструктажи и др.); • медицински (предварителни и периодични
медицински прегледи) и др. При планирането на мерките по здраве и безопасност при работа,
приоритет имат мерките за колективна защита. Когато техният капацитет се изчерпи, задължение на
работодателя е да осигури ДПС, да обучи работниците правилно да ги използват и да контролира
спазването на правилата за безопасна работа и използването на ДПС.

37. Трудово-медицински проблеми в химическата промишленост.

Продуктите на химическата промишленост намират най-широко приложение в енергетиката,
транспорта, бита на хората, металургията, машиностроенето,в селското стопанство, в
строителството,в медицината и др. Суровинната база има решаващо значение за развитието на
химическата промишленост.
Основни суровини за химическата промишленост са: природният газ, нефтът, дървесината,
въглищата, каменната сол, сярата, фосфатите , калиевата сол, водата, атмосферният въздух,
електрическата енергия и др.
Според използваните суровини и технологията на преработването им, химическите подотрасли се
делят на: неорганична (основни производства-киселини, соди, минерални торове, фосфорити, сяра,
препарати за растителна защита ) органична химия (основните й производства са пластмаси,
синтетичен каучук, синтетични влакна и др).
А в зависимост о т обема и характера на произвежданите продукти, подотраслите на химическата
промишленост се делят на 2 основни вида: тежка и лека химическа промишленост.
Тежката химическа промишленост обхваща производството на: торове, сода, киселини;
нефтопреработката; производството на синтетични и изкуствени влакна; на каучукови изделия и
пластмаси. Понастоящем производството на пластмаси е широко застъпено. Пластмасите се делят
на две групи: термопластични и термореактивни.
Рискът за живота и здравето на работещите включва на първо място опасностите от взривяване и
пожари поради специфичните характеристики на използваните суровини и технологичните условия.
Съществува и опасност от травми,както и изграяния от неохладени детайли. Нивото на шума в
близост до някои машини е високо и има опасност за слуха на работещите.
Голям риск крият също и химичните вещества във въздуха на работната среда. Летливите
продукти при термопиролиза включват: формалдехид, фенол, хлоропрен, хлороводород и др. Те са
опасни за здравето на работниците.
Леката химическа промишленост обхваща производството на бои и лакове, сапуни и други
перилни препарати, фармацевтични и парфюмерийни изделия и др. В почти всеки етап на
обработката на суровините ,а включително и траснпортирането,в работната среда попадат прах и
химични вещества.
Действието на химичните вещества и праха върху организма на работещите е интермитентно;
комбинирано поради многокомпонентното присъствие и множествените контакти; съчетано с

40
физични фактори на средата, най-често шум и общи вибрации. Рискът за здравето се определя от
технологичните параметри на процесите и оборудването, а именно:
• налягане, което може да бъде: нормално, понижено или повишено. Благоприятно е да се работи
под вакуум, по-често налягането е повишено • температура - болшинството процеси в химическата
промишленост протичат при висока температура; • използването на катализатори, които
ускоряват химичните процеси. Така се намалява количествата на суровини и се скъсява времето за
междинни операции.
Като първа и най-важна особеност на химическата промишленост трябва да се отбележи, че остри
отравяния са възможни само при аварийни ситуации! При нормални условия на експлоатация,
които се характеризират с поднормени стойности на химичните вещества, се наблюдава
увеличаване честотата на неспецифични, полиетиологични заболявания като неврози, ССЗ и
др., инициират се или се обострят алергии. Най-често срещаните алергени в химическата
промишленост са:метали; формалдехид;; епихлорхидрин; изоцианати; фуранови съединениня;
хлорирани нафталини; антибиотици и др.
Мерките за оптимизиране на условията на труд и укрепване на здравето на работещ ите включват:
1. Спазване на хигиенните изисквания - гранични стойности и др. хигиенни стандарти (осигурява
се защита на болшинството работещи!); 2. Автоматизация и въвеждане на непрекъснати
технологични процеси и безотпадни; 3. Максимално механизиране на производствените
операции; 4. Осигуряване на пълна херметичност на използваните съоръжения; 5. медицински
прегледи. 6.Специални мерки за групите с повишен риск; . 7 внедряване на превантивни мерки:
използване на устойчиви материали, контролно-измервателни прибори и сигнализиращи устройства
- газанализатори;8. Устройство на ефективна вентилация; 9. Лични предпазни средства, лична
хигиена и висока здравна култура на работниците

38 Трудово-медицински проблеми в текстилната промишленост.

Текстилната промишленост включва а широк спектър от процеси като производството на
естествени, изкуствени и синтетични влакна, обработката и оцветяването на тъканите, производство
на трикотажни изделия и др.
Според вида на преработваните влакна текстилните предприятия биват: 1. За обработка на
растителни влакна - памук, лен, коноп, юта и др.; 2. За животински - вълна и естествена коприна; 3.
За изкуствени - изкуствена коприна (вискоза); 4. За синтетични - полиакрилнитрил, полиамидни и
др. влакна.
Според крайните продукти от производството различаваме предприятия за производство на влакна
и такива за производство на тъкани.
Понастоящем памукотекстилните предприятия са най-разпространени.
Основните етапи в памукотекстилна промишленост са: първична обработка на памука, предене,
тъкане, избелване на тъканите, боядисване и апретиране.
Фактори на работната среда в текстилната промишленост и вредностите, свързани с тях , са:
Неблагоприятен микроклимат (прегряващ, статичен) с технологично управляеми параметри -
висрка температура, висока влажност и ниска скорост на движение на въздуха. През летния сезон
температурата е още по-висока поради изразената инсолация. Статичният микроклимат
«детренира» терморегулацията и е причина за изразената простудна патология в бранша. Статично
електричество - поради голямия брой триещи се влакна, повърхности и част и на машините;
Шум - постоянен по характер, средно- и високочестотен по честота, интензивен;
Общи вибрации (по-интензивни в тъкачниците) и вибрации, предавани по системата ръка-рамо;
Прах със смесен състав: органичен (о т обработваните влакна и влакнести материали) и
неорганичен (почвени частици). По-високи концентрации са типични за памукотекстилни и
лененотекстилните предприятия. Дисперсността е средно изразена Нерядко в състава на праха се

41
откриват биоциди (пестициди), главно дефолианти, които се използват непосредствено преди
механизираното бране на памука.
Значително микробно и микотично замърсяване. Касае се за Грам-отрицателни пръчици и
микроскопични гъбички.
Химични вещества и препарати, които се използват на различни етапи о т производств о то на
прежда и тъкани:
При пърлене на тъканите се използват бензинови горелки или силно нагрети чугунени плочи.
Отделят се СО, С02, алдехиди и други въглеводороди. Във въздуха се откриват СО и следи о т
бензин. При боядисване и щамповане се използват (анилин, серни багрила, азотни оксиди,
индигозолови багрила, натриев хидросулфид (насища въздуха със S02), оцетна и сярна киселина,
формалдехид и фенол. В текстилната промишленост се срещат много заболявания на дихателната
система, но най-разпространеното и опасно заболяване е бисинозата. Освен бисинозата са описани
още т.н. памучна треска и конопена треска, които се манифестират с висока температура,
втрисане, кашлица и ринит при ко нта кт с обработваните суровини. Счита се, че причината е
ендотоксин, който се съдържа в растителния прах. Понастоящем често се среща във всички отрасли
където се използват органични материали и носи общото име Синдром на токсичния органичен
прах. „ Кашлицата на тъкачите" е астматиччно състояние, което се съпровожда с треска. Освен с
белодробна патология текстилната промишленост се свързва често и с онкопатология. В различни
отрасли на промишлеността е доказано канцерогенното действие на азобагрила, причина за рак на
пикочния мехур. Уврежданията на мускуло-скелетната система от повтарящите се движения са
типични за текстилната промишленост.
Мерките за оптимизиране на условията на труд и намаляване на риска са насочени предимно към
подобряване на:
микроклиматичните условия- чрез съвременни вентилационни системи 2. намаляване на
прахообразуването и прахоотделянето-използването на закрити агрегати и пневматичен
транспорт на суровината 3. намаляване на шума и вибрациите - изолация на шумните текстилни
машини, използват се подложки о т каучук, стоманени пружини и др. Осигуряването на лични
предпазни средства, обучението как правилно да се използват и контрола са задължителни. 4.
физиологично обоснован режим на труд и почивка. 5. Мерки за намаляване на
концентрацията на химични вещества и препарати във въздуха на работната среда.

39.Хигиена на труда при производство на цимент-Razli4nite vidove ciment se proizvejdat po 3

na4ina:mokar suh i konbiniran.Etapite na proizvodstvo vklu4vat:1 dobiv na surovinite nai 4esto v otkriti
karieri.2.Podgotovnka im 4rez razmestvane i razdrobqvane v razli4ni vidove melnici.3.Razmestvane im s
dobqvane na voda s glinomela4ki do ednorodna plasti4ka masa.Neblagopriqtni f-
ri:prah,6um,vibracii,mikroklimat(pregrqva6 ili ohlajda6),toksikohimi4ni v-va.Osnovni zastrra6eni profesii
sa operatorat,palna4at na cimen.Fizi4esko natovarvane po intenzivnost e leko do sredno.Pri palna4ite fiz
natovarvane ba4e e zna4itelno.Zabolqvaniq-prostuda,,bolesti po kojata i dr.Profilaktika-sa naso4eni glano
kam namalqvane na koncentraciqta na praha i toksi4nohimi4nite v-va v vazduha na rabotnata sreda,max
optimizaxiq na klimati4nite usloviq,ograniavane na vrednoto sistemno deistvie na 6uma i vibraciite varhu
organizma,li4na higiena

42
40. Трудово-медицински проблеми в селското стопанство.
Селското стопанство включва: многобройни отрасли на земеделието (растениевъдството):
полевъдство, овощарство, градинарство, зеленчукопроизводство, лозарство и др. и
животновъдството: скотовъдство, свиневъдство, овцевъдство, птицевъдство и др.
Селскостопанско производство непрекъснато се индустриализира, но въпреки това значително се
отличава от промишленото. Характеризира се със следните особености: 1. Сезонност и кратки
срокове за определени дейности на заемеделието, които са причина за значително напрежение през
определени периоди в годината - ненорм ирано работно време, прекомерна продължителност на
работния ден,; 2. Работа на открито , т.е. работещите в селското стопанство са изложени на
влиянието на климатичните особености на района, сезона и промените във времето: високи и ниски
температури, интензивна UVрадиация, валежи и др. 3. Работните операции особено в земеделието,
част о т тях не са достатъчно механизирани и обуславят значително физическо натоварване при
работа.. 5. Широко е застъпена употребата на средства за растителна защита и растежни
стимулатори - пестициди (биоциди), минерални торове и др..6. Работа с много и разнообразни
машини, свързана с експозиция на шум, вибрации, прах, газови замърсители и др.. 7. Изразен
биологичен риск. В миналото опасността о т контакта с биологични агенти се е свеждала до
заболявания, предавани о т болни животни на човек в процеса на отглеждането им.
Основните етапи в растениевъдството са: обработка на почвата, сеитба, грижи за посевите,
прибиране на реколтата и първична обработка на селскостопанските продукти . Почти всички
дейности се извършват с помощта на трактор който е основна селскостопанска машина. Други
основни машини в растениевъзството са зърнените комбайни. Все по-голямо приложение намират
универсалните селскостопански машини, с които може да се извършват повече операции за по-
голям брой култури и комбинираните машини, изпълняващи няколко операции едновременно.
Условията на труд в селското стопанство са специфични.
Работата на открито определя значението на метеорологичния фактор на работната среда за
здравето и работоспособността. Rаботещите са изложени на непрекъснатото действие на
климатичните условия на открито .
При работа на трактори, самоходни и прикачни машини неблагоприятно въздействие върху
организма на работените оказват вибрации, предавани на цялото тяло посредством пода на
кабината и седалката, а чрез волана или други средства за управление на машината, вибрациите се
предават и по системата ръка-рамо.
Шумът при работа на селскостопански машини по произход е механичен и аеродинамичен.
Източници на механичен шум са вибрациите на отделните части на самоходните и стационарни
машини, възникващи при работа на двигателя. Основен източник на аеродинамичен шум са
ауспухните тръби, които изхвърлят отработени газове под голямо налягане и с голяма скорост.
Прахът е неизбежен спътник на селскостопанската работа. Основни източници на прах са почвите
и селскостопанските култури. По състав прахът бива минерален, органичен и смесен. Особено
място заема органичният прах, богат на растителни остатъци. 90% о т праховите частици са
финодисперсни, което го дефинира като сериозна опасност и определен риск за здравето на
работещите.
Химичните вещества във въздуха на работната зона при механизирани дейности са представени о
т използваните препарати за растителна защита и торове - органични, минерални и биологични.
Основните професии в селското стопанство са представени от две големи групи. В първата група
влизат всички професии, свързани с механизирани дейности. Втората група професии са
свързаните с ръчен труд , професиите от първата група се характеризира с леко до средно
физическо натоварване'. Все по-изразено в тези професии е нервно-сензорното и нервно-психично
натоварване.

43
Ръчните операции в растениевъдството са свързани със средно и тежко физическо натоварване.
Животновъдството е отрасъл, който обединява множество подотрасли. Най-голямо значение имат
говедовъдството, промишленото птицевъдство, свиневъдството и овцевъдството.
Основните технологични процеси в модерните ферми са механизирани. Работният ден започва с
хранене на животните,почистване на оборите и измиване на съдовете. Този цикъл се повтаря три
пъти дневно и обуславя тежък физически труд в говедовъдството. Трудът е тежък физически с
изразено динамично натоварване, а при ръчното доене - принудителна работна поза и статично
натоварване. Стационарните и преносими машини и двигатели, които се използват
животновъдството генерират шум и вибрации. Във въздуха на работната среда, особено сутрин
рано, се натрупват значителни количества въглероден диоксид (издишван о т животните),
амоняк и сероводород. Във въздуха на работната среда се открива прах, главно с органичен
произход. Най-голямо значение в ж ивотновъдството има биологичният фактор на работната
среда - причина за често срещаните заболявания сред работещите в селското стопанство, които не
са смъртоносни за човека и възникват спорадично.
Заболяванията, които най-често се регистрират в животновъдството се класифицират 6 няколко
групи:
I група - Заболявания и увреждания на здравето в резултат на пряк контакт (Алергичен контактен
дерматит ,Алергичен ринит, Ухапвания, удари, натъртвания и др.)
II група - Заболявания, породени т въздействието на органични вещества и биологични агенти
(Отравяния с пестициди, Хроничен бронхит, Професионална астма ,"фермерски бял дроб" и др.)
III група - Заболявания, свързани с механични и физични фактори на работната среда(Загуба на
слуха ,Травматизъм, свързан с машините и оборудването Заболявания на МСС)
Мерки за намаляване на риска
Необходимо е да се предприемат мерки за понижаване на концентрацията на органичен прах във
въздуха на работната среда чрез херметизация на оборудването , ефективна вентилаци и др.
Работещите в контакт с биологични агенти трябва да се осигурени с пълен комплект ЛПС:
костюми, очила, ръкавици, респиратори.
Предварителни медицински прегледи. Работещите в контакт с биологични агенти трябва да се
диспансеризират и непрекъснато да се наблюдават.

40/2. Трудово-медицински проблеми при употреба на минерални торове и пестициди.

Особено място в селското стопанство се пада на използването на средства за растителна защита -
пестициди. В групата на пестицидите се включват всички вещества, които се използват за
предпазване, унищожаване или борба с вредителите на растенията (болести, насекоми, плевели,
гризачи, инсекти, и др.), Безспорно е значението на пестицидите за повишаване на добивите и за
ликвидиране на някои паразитни болести. Наред с това обаче непрекъснато се увеличава
информацията за отрицателните ефекти на тези съединения върху екосистемите и хората.
Според употребата им пестицидите се разделят на следните основни групи: •Инсектициди - за
борба с инсектите; • Акарициди - срещу кърлежите; • Нематоциди - за борба с червеите; •
фунгициди - за борба с гъбните заболявания, като се прилагат върху растенията или за третиране на
семена; • Хербрциди - за борба с плевелите; и др.
Химическа класификация на пестицидите о т списъка на разрешените препарати ги дели по
състав на следните по-важни групи: • фосфороорганични, • хлороорганични, • карбамати и
тиокарбамати, • дитиокарбамати, • производни на карбамида, • кумаринови производни и др.
Начините на прилагане на пестицидите се определят о т целта, формата на препаратите, която
често зависи о т свойствата на активните им вещества, а именно: • прашене; • третиране с
гранулирани препарати; • пръскане; и др.
Вредно въздействие на пестицидите върху организма на човека

44
Основните пътища за постъпване на пестицидите в организма на човека са чрез кожата, белите
дробове и в по-малка степен чрез храносмилателната система. Постъпилите в организма пестициди
се свързват с плазмените протеини и чрез тях транспортират до другите органи.
Интоксикация с фунгицида хлорбензол води до настъпването на чернодробна порфирия след
консумиране на обеззаразени с този фунгицид зърнени храни. Интоксикация с инсектицидът
хлордекон води до токсичен чернодробен синдром. През 30те години са описани за пръв път и
токсични увреждания на черния дроб до остра чернодробна некроза, предизвикана от препаратите
диоксин и дибензофуран. Освен диоксините, до хронична хепатална порфирия могат
хексахлорофенът, полихалогенираните бифенили и други хлорирани феноли, дори и при липса на
вроден ензимен дефект. Минералните торове са произведени в промишлени предприятия продукти,
включително и природни изкопаеми, които съдържат хранителни елементи, необходими за растежа
и развитието на растенията. Минералните торове се наричат още изкуствени (промишлени) торове,
когато се получават чрез технологична преработка на природни суровини в промишлени условия
(фосфорни и калиеви торове) и синтетични, които се получават изцяло по синтетичен път (азотните
торове).

41.Хигиенни проблеми на детската и юношеската възраст.Акцелерация.Заболяемост сред

подрастващите- Хигиенат на детската и юношеската възрасте наука, изучаваща въздействието на
средата в-у детския и юношеския организъм. Задачи:изучаване на анатомофизиологичните
особеносати, акцелерация, хигиена на учебно-възпитателната табота, решаване на проблемите
схипокинезията, информационната претовареност, физическо възп, спорт, хигиена на
извънучилищните занимания, на храненето, предпазване от инфекции, заболявания, СЗЗ, здравна
просвета и възпитание. АКЦЕЛЕРАЦИЯТА е увеличаване на тоталните размери на тялото,
ускоряване на темповете на разтеж и развитие у представителите на едн авъзраст, спрямо тези от
предходни поколения. Съпроводено е с ранно полово развитие,особено при момичетата.
Ускоряване на умственото развитие, съпроводено от повишено нервно-психическо напрежение.
Средб децата с по-ускорени темпове на разстеж се срещат по-често някои заболявания.Диабета,
левкозите, ревматизма се подмладяват.
Задачи:
1 изучаване на анатомо-физиологичните особенности на децата и юношите.
2 биологичната вьзраст,акселерацикта и т.н. сензетивни
периоди в развитието на юношите.
3 хигиената на учебно-възпитателната работа.
4 хигиенните [пробл. на физ. вьзп,спорта и закаляването.
5 осигуряване . на подходяща. среда за учение и вьзпитоние.
6 хигиената на извьнучилищниоте лагери.
7 хигиената на храненето на децата и учениците.
8 предпазването и борбата с инфекциозните. заболявания.
9 социално значимите заболявания и профилактиката им.
10 здравата просвета и вьзпитанието.
1. провеждане на основни и комплексни прегледи и следене на физ. развитие.
2 диспансеризация и наблюдение на нуждаещите се деца
.Провеждат мед. контрол над формите за вьзпитание.Следят храненето..Следят за хигиената в
класните стаи и дома.Провеждат семинари за информираност . на децата за вьзможни заболквания.
Акселерация-означава увеличаване на тоталните размери на тялото,ускоряването на темповете на
растеж и развитие у представители на едновьзрастова популация в сравнение с врьсниците им от
предходното поколение
.Закономерна особенност на Акселерация е ускоряването
на умственото развитие на децата придружена от повишена вьзбудимост на нервната система
източник на невротични сьстокния).
Проблеми които поставкят Акселерация
:Има ли сьответствие м/у функционалното развитие и физическо развитие на различни. органи и
системи.
45
Основен хигиенен принцип е характерьт,обемьт,методите и условията на обучение да бьдат
сьобразени с психофизиологичните особенности на сьответната вьзраст. (1-3 клас-развитие на
срьчноста,кординация на движеникта и такива)(4-8 клас-работа в училищните работилници ) наи
голямо положителна влияние в/у работоспособността имат които се провеждат при започване на
умората.Трябва да се следи за правилната работна поза,материалната база,да се следи да не се
носят тежки предмети в по- малката вьзраст, да се следи температурата при която се работи и шум
Училищното и професионално ориентиране представлява психологична подготовка на
подрастващите за бьдещата им работа като се имат
предвит здравословното сьстояние,физическото и нервнопсихичното развитие,инетересите и
наклонностите.Практическата дейност на УПО се осьществява . от
педагози,икономисти,лекари.Началник етап е професионална информация
Разпределение на площа при строеж..трябва да се съобрази с броя на учащите.
Незастроената площ се разделяна физкултурен салон и
площадки,зелени площи и малка част стопански двор.За всеки ченик трябва да има 1.4-1.5 метра в
класната стая.
Максимален брои ученици . в клас -35.

42.Хиг. Изисквания към планиране, устройство, обзавеждане на детските градини и

училищата, отопление, осветление, вентилация: 42/43. Хигиенни изисквания към планиране,
устройство и обзавеждане на детски ясли и градини. Санитарно-техническо благоустройство
Детските градини и ясли се проектират според наредба №3. Яслите могат да бъдат приобщени към
детските градини.
Изисквания:
Групова изолация на децата (намалява заболеваемостта)
Условия за двигателна активнот в помещения и на открито
Терен:
Трябва да бъде далеко от оживени улици, с <30% застроена площ и > на 50% зелена площ. Трябва да
има двор обоудван със стационарни оборудвания за игра, пясъчник, сенници. Трябва да се обработва
2 пъти годишно с инсектициди и препарат против кърлежи. Пясъкът се подменя.
Сградата трябва да е до 2 етажа. Трябва да има следните помещения: спалня и занималня (4м2 на
дете), гардероб със санитарен възел, физкултурен салон (мин 80м2), административно-медицински
помещения, перално помещение и кухненски блок.
Височината на помещенията трябва да е над 2,5м.
Санитарни изисквания
Осветление: търси се висок светлинен коефициент (1:3-5) с остъкляване на въшните стени, горни
прозорци. Замърсените стъкла задържат 50%от светлината. Изкуственото осветление трябва да
постига осветеност над 300лукса. Предпочитат се луминесцентните лампи.
Отопление и микриклимат: осигурява се топлинен комфорт чрез контрол на температурата (18-21*С),
влажността (30-60%), скоростта на движение на въздуха (0,15-0.25м/сек) и качеството на
ограждащите конструкции. Децата имат по-голяма топлозагуба от възрастните. Във филкултурните
зали трябва температурата да бъде 15*С.
Вентилация: нужно е системно проветряване чрез малки прозорчета или големи прозоци по време на
междучасията, както и коридорите.
Водоснабдяване: чрез централен водпровод или мествен водоизточник с 15-20дм2 на ден.
Канализация
Обзавеждане:
Трябва да съответства на ръста на учениците, лестно да се дезинфектира, безопастно, естетичо, да се
премества лестно. Физкултурните уреди трябва да са боядисани с влажна боя и стабилно закрепени.
46
Играчките трябва да са боядисани с безвредни багрила, без остри ръбове, тежащи под 300г.
Мебелите трябва да са подвижни за обособяване на временни кътове. По стените може да има цветни
украси.

47
43. Хигиенни проблеми на санитарно-техническото благоустрояване на училищата, хигиенни
изисквания към оборудването в училищата и учебните пособия.
Училищните площи се групират по три зони, съобразно възрастта на учениците.
1ва – работа в 1ви период от 1-3 клас
2ра- работа в 2ри или трети период, със сектори за общообразователни природонаучни дисциплини
3та – многофункционална зона (рисуване, библиотека, спорт, хранене, медицински кабинет)
Теренът е единен комплекс с учебна сграда, с 25-30м2 на ученик. Преповъчва се квадратна форма
със съотношение застроена/свободна площ 1:3. Опуска се изнасянето на функционални сектори
извън терена на не повече от 200-300м.
Сградата трябва да не бъде по-висока от 3-4 етажа. Според мерки против инфекциозни заболявания,
не трябва да се прояктира за повече от 700-900 ученика.
Кластната стая предвижда 1,5м2 на дете, с класове с не-повече от 30 ученика. Площа трябва да е
>50м2. Разтоянието на първите чинове от дъската трябва да е >2м.
Езиковите лаборатории трябва да са снабдени с мултимедия и аудио-системи.
Местата за самоподготовка се предвиждат за 5-10% от общия брой на учениците. Могат да бъдат
полу-затворени индивидуални кабинети или отворени пространства с подвижна мебел.
Коридорите са резервоари за чист въздух/ трябва да са широки >2,8м/
Природонаучните лаборатории изискват демострационен плот, с водопровод, канализация,
вентилация и електрозахранване.
Кабинетите за трудово обучение са с обикновено 18 места (половин паралелка). Може да се
проектира и самостоятелно. Включват и гардероб, умивалник, …
Спортните съоражения биват открити и закрити. Закритите трябва да са >162м2 при височина 4,5-
5м (обем въздух на ученик). Трябва да бъдат в отделно едноетажно крило, с включени тоалетни,
съблекани, душове.
Столова се проектира при училище с повече от 180 ученика. Може да има 2 бюфета – за топли и за
студени закуски.
Гардеробите са единични индивидуални гардеробчета или общи централни гардероби.
Библиотеката включва читалня и компютърна зала. Компютърния кабинет трябва да е с не-повече
от 15 места, с северно изложение и 2см антистатично покритие.
Санитарния блок включва тоалетни на всеки етаж, отделно за момчета и момичета в съотношение
1:1. Учителите и персонала използват отделни тоалетни.

Санитарни изисквания
Осветление: търси се висок светлинен коефициент (1:3-5) с остъкляване на въшните стени, горни
прозорци. Замърсените стъкла задържат 50%от светлината. Изкуственото осветление трябва да
постига осветеност над 300лукса. Предпочитат се луминесцентните лампи.
Отопление и микриклимат: осигурява се топлинен комфорт чрез контрол на температурата (18-
21*С), влажността (30-60%), скоростта на движение на въздуха (0,15-0.25м/сек) и качеството на
ограждащите конструкции. Децата имат по-голяма топлозагуба от възрастните. Във филкултурните
зали трябва температурата да бъде 15*С.
Вентилация: нужно е системно проветряване чрез малки прозорчета или големи прозоци по време
на междучасията, както и коридорите.
Водоснабдяване: чрез централен водпровод или мествен водоизточник с 15-20дм2 на ден.
Канализация
Обзавеждане:
Трябва да съответства на ръста на учениците, лестно да се дезинфектира, безопастно, естетичо, да
се премества лестно. Физкултурните уреди трябва да са боядисани с влажна боя и стабилно
закрепени. Чиновете са 1-2 местни. Трябва да осигурява правилна стойка, да е удобен за четене и
писане. Според размера на децата има 5 размера на чиновете. Трябва да се имат предвид
седалищната дистанция (разтояние на масата от ръба на стола – трябва да е леко
припокит/негативен), гръбначната дистанция (между края на масата и облегалката – 5см+гръден
кош) и дълбочинна ширина (ширина на седалката).
Учебни дъски: трябва да е гладка с добър контраст, без отблясъци. Първите чинове трябва да са не
по-близко от 2м.
Учебни пособия

48
В началните класове, учебника не трябва да е по-тежък от 0,3кг. Препоръчва се раница за
транспорт.
Хартия: тази за учебници трябва да е бяла, гладка, без петна и бразди, не гланцова, с малка
прозирност, сатинирана (намалява патогени), малка маса и дебелина 0,075мм.
Шрифт: опростени четливи букви с плътен черен цвят (цветовете изморяват). Големината им е 208-
3мм за начални и 1075 за горни курсове. Между линиите разтоянието трябва да е >0,5мм.
Дължина на печатния ред: при по-млади деца, редът трябва да е дълъг за да „не губят реда“, при
възрастните по-къс. Прилага се двуколонно разположение на текста.
Илюстрации: ясни рисунки и опростеи схеми помагат на учението. Трябв да има 0,5мм разтояние
между текста и рисунката.
Моливи: дължината

44. Изисквания към седмичните разписания на учебните часове: на деца от 1 до 11 клас

работоспособността намалява 2 час и се усилва към 4 час. За по-големи деца се изморяват 4
час.Учебната седмица е 5 дневна.за 1 клас учебните часове са по 35 мин, а след зимната ваканция
по40 мин.За по-големите деца е по45 мин, с едно голямо м-учасие от 30 ин.с малки м-у часия от 1о
мин.през 1 и 2 час с е слагат предмети натоварващи втората сигнална система, а 3 и 4 физическо и
трудово.Храненето е четирикратно.Престоя на открито 2-3 часа.

45.Проф з-я-съощаване, признаване, регистриране. - Проф заболявания настъпват изключително

или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес
в/у организма и са включени в списъка на проф болести. Към проф болести се отнасят както
усложненията, така и късните им последици. За правилната диагноза на проф заболявания е
необходима не само прецизна клинична оценка, но и точно определена етиология. Проф
заболявания са клинична дисциплина, която изучава етиологията, патогенезата, клиниката,
лечението, профилактиката, трудовата експертиза и епидемиологията на проф болести сред
трудовите колективи. Основни критерии за характера на заболяването са: 1.етиологично
изясняване, включващо подробна проф анамнеза, производствена х-ка и протокол за извършено
проучване на проф болест. Проф анамнеза съдържа видаа, размера и продължителността на
действие на вредните фактори на работната среда и трудовия процес, проследяване на цялата
трудова дейност (проф маршрут) на изследвания; Данните от проф анамнеза се обективизират от
официално издаден по определен образец документ-производствена х-ка, удостоверена от
административното ръководство на фирмата.От особено значение е протоколът за извършено
проучване на проф болест, изготвен от съответното териториално поделение на НОИ, както и
данните от картата на работното място и комплексната оценка на условията на труд, които се
разработват и съхраняват в Службата по трудова медицина, обслужваща съответното предприятие
или фирма.2.Клиничната оценка включва обективно изследване на всички органи и системи, при
което се търсят т.н проф стигми по кожата, лигавиците, ноктите, космите, зъбите, венците (сивкаво
оцветяване по венците и букалната лигавица при експозиция на оловни аерозоли, жълтеникаво
оцветяване на шийката на фронталните зъби при експозиция на кадмиеви окиси, азбестови
брадавици по кожата). Палпацията, перкусията могат да покажат отклонения само при тежки
случаи на заболяванията и в повечето случаи са недостъпни за ранна диагностика на настъпилите
увреждания. 3.Параклинични изследвания-хематологични, биохимични, микробиологични,
серологични, имунологични. Определена специфичност е характерна за токсико-химичните
изследвания, с които се доказва наличие на химически в-ва или техни метаболити в биологичните
течности-кръв, урина, секрети (определяне на олово в кръв и урина, на делта аминолевулинова к-на
в урината, на арсен в косми и нокти, на фенол при отравяне с бензол). Особено ценни и широко
използвани са функционалните изследвания за оценка състоянието на дихателната, сс,
отделителната, нс и сетивните органи;4.Оценка на специализирания трудов стаж, който има
съществено значение за определяне х-ка и степента на заболяването. С нарастване на трудовия стаж
се увеличава възможността за появата на хронични проф заболявания.При острите и алергични
проф заболявания продължителността на трудовия стаж няма значение. Те могат да възникват още
при първия контакт на работника с производствените вредности, поради което законодателно не се
изисква определена продължителност на трудовия стаж при оценка на х-ра на заболяването.5.Полът
и възрастта са фактори, които трябва да се имат предвид при диагностика на проф заболявания.
49
Младите, по-възрастните и жените, експонирани на вредности са с по висок риск да заболеят в
сравнение с останалите работници.6.Епидемиологичен тест-повишената честота на дадено
заболяване сред някои групи професии е в полза на проф х-р на заболяването. 7.Елиминационен и
експозиционен тест-напълно или частично отзвучаване на симптомите на заболяването при
отделяне и обострянето им при връщане на болния на работното му място. С особена диагностична
стойност са тези тестове при алергичните проф заболявания (БА, контактни или алергични
дерматити, екземи), при проф заболявания на ОДА. 8.Общите заболявания могат да бъдат
предпоставка за по бързо, тежко и затегнато протичане на проф заболяване;9. Предразполагащи ф-
ри като хроничен етилизъм, тютюнопушене, нерационално хранене потенцират действието на
производствените вредности, ускоряват появата на заболяването и трябва да се вземат под
внимание при обсъждане на проф му характер. За признаване проф х-р на заболяването освен
етиологичните, клинични, параклинични критерии задължително условие е то да бъде включено в
списъка на проф болести.Проф заболявания са подредени са подредени по етиологичен принцип,
нозологични единици са разпределени в 6 групи в зависимост от проф вредности, причиняващи
болестта.Основните групи заболявания са:-заболявания, предизвикани от химическите фактори-
всички вредности, свързани с експозицията на химическите рискови ф-ри (отравяния с олово,
кадмий, манган, пестициди, вв)-заболявания от физическите фактори и пренапрежение -системно
динамично или статично пренапрежение на кости, стави, мускули, периферни нерви и плексуси,
вибрационно въздействие, преохлаждане на крайниците, йонизиращи и нейонизиращи лъчения,
атмосферно налягане (остеоартроза, тендовагинити, лигаментите, невропатии, полиневропатии,
пареза на гласните възли, прогресиращо късогледство, вибрационна болест, височинна болест;-
прахови и алергични заболявания-всички дейности, свързани с експозиция на прах и проф алергени
(силикоза, азбестоза, хроничен бронхит)-инфекциозни и паразитни заболявания-работа, свързана с
обслужване на болни хора и животни или преработване в месности с насекоми, които са
преносители на инф заболявания (тбк, антракс, бруцелоза)-проф зз-всички дейности, свързани с
експозиция на азбест, химически канцерогени, радиоактивни лячения (рак на кожата, на ларинкса,
на бд)-кожни болести, причинени от физически, химически или биологични агенти, невключени в
други раздли-всички проф дейности, обуславящи експозиция на тези етиологични фактори.

46.Професионални бронхити и БА- Остри и хорнични възпалителни прояви от страна на

бронхиалната лигавица, предизвикани изключително или преимуществено от вредни фактори на
работната среда, без или при незначителното въздействие на битово-инфекциозни причини.
Етиология, патогенеза и проф риск-продължителна работа, свързана с експозиция на прах или
токсоиритативни аерозоли.Прахови бронхити, при които значение имат продължителността на
експозиция, концентрациите на праха в работната среда, химическия му състав, процентното
съдържание на свободен силициев двуокис. По кк са хронични.Най-рискови професии са тези на
леярите, въглищните минори, работниците от производството на азбест, цимент,
брашно.Хроничните бронхити се срещат по често при лица, експонирани на органични прахове, в
сравнение с неорганични.Токсично-иритативните (токсико-химични) бронхити се предизвикват от
промишлени пари, газове и аерозоли.По кк са остри и хронични.Лесно разтворими нокси (хлор,
амоняк, киселини) увреждат горните дихателни пътища , трудноразтворимите (серни газове,
берилий) долните дихателни пътища и бронхиолите, а други, въздействат в/у алвеоларните стени и
кръвоносни съдове (азотни окиси, бензин).КК-суха кашлица, експекторация по често оскъдна или
слузна, понякога с хемоптое, болки в гърдите, задух и лесна умора.Обективното изследване
установява изострено дишане, сухи свиркащи или дребни и средни влажни хрипове, а
спирометричните показатели-различен тип вентилаторни нарушения.По късно се прибавят прояви
на дихателна и ссн.Диагноза на острите бронхити с токсикоиритативна етиология не създава
диагностични затруднения.При тези с хронично протичане (прахови и токсично-химични) е
необходимо наблюдение на:достатъчна по продължителност проф експозиция (над 10г).
Етиологичен фактор да превишава съответната ПДК, отсъствие на заболяването при започване на
работа, изключване или ограничаване до минимум възможността от въздействие на инфекциозни
или битови фактори.Лечение и трудова експертиза-етиологично и симптоматично (аб,
бронхиолитици, бронходилататори, а при необходимост кортикостероиди и кислородотерапия).При
острите токсикохимични бронхити работоспособността е временно загубена, а при хроничните-
трайно трудоустрояване на работа, без експозиция на прах, токсични в-ва, неблагоприятен
микроклимат. ПБА е алергично възпаление с обратима бронхиална обструкция, характеризираща се
50
с бронхиална хиперреактивност, предизвикана изключително или преимуществено от алергени в
работната среда (проф алергени). Етиология-причина за заболяването са производствените
алергени, които могат да постъпят в организма по инхалаторен, контактен или перорален път. В
зависимост от своя произход са растителни, животински и химически.Химическите производствени
алергени могат да бъдат органични (формалдехид, метакрилат, аб) и неорганични (хром, никел,
калай). Проф риск-заболяването е често при работници, изложени на смесени алергени-прах от
косми, брашно, лепила, козметични средства, полени, фуражи, смески, гъбни спори. Самостоятелно
значение имат антигени от сурово кафе, памук , насекоми, дезинфектанти.Поради факта, че при
атопични индивиди алергични реакции могат да бъдат предизвикани и при минимални
концентрации на алергена и кратка експозиция ПДК за производствените алергени не се
определя.При неатопични лица е доказана зависимостта доза-ефект време, поради което не трябва
да се подценява значението на санитарните и хигиенни изисквания към работната среда.Патогенеза
и кк-определя се до голяма степен от патогенетичното действие на производствените
алергени.Взависимост от различния механизъм на действие се определят 2 вида алергени:1 група
проф алергени (хром, никел, платина)-въздействат като алергени, отключват реакция алерген-
антитяло и водят до развитието на първична алергична проф астма.При атопични индивиди
клинично протича с 1 тип реакция по Соомбс и Гелл, т.е поява на астматичен пристъп 15-20 мин
след контакта с проф алерген или по 2 тип-след 4-6 часа;2 група прф алергени- (текстилни влакна)-
действат като алергени и иританти, водят до дразнене и хроничен проф бронхит, на фона на който
се развива вторична алергична проф астма (инфекциозна и автоалергична);характерно за
клиничното протичане са честите астматични пристъпи, които трудно се повлияват от прилаганото
медикаментозно лечение;3 група (летливи химични съединения като хлор, серни окиси, азотни
окиси, амоняк, киселини) действат като иританти , водят до рефлекторен бронхоспазъм и клинично
се развива неалергична (иритативна) проф астма с отсъстващи алергични прояви-синдромна проф
астма.Диагноза–нозологична:кк, физикално, функционално, инструментално, имунологично
изследване и етиологична-екзогенен х-р на заболяването; наличие на алергена в работната среда и
отсъствието му в бита; моноалергия, доказана с кожно-алергични тестове (епикутанни, перкутанни-
страч тест, прик тест и интрадермални), проведени елиминационен и експозиционен тетс;
извършване на неспецифични (с ацетилхолин и хистамин) и специфични (с проф алерген)
инхалаторни тестове за доказване съответно на повишена неспецифична и слецифична бронхиална
реактивност.Проведените инхалаторни тестове се оценяват като положителни в случаите, когато
има понижаване на ФЕО1 с 15-20% в сравнение с измерените изходни стойности.. Лечение-
етиологично:подходящо трудоустрояване и при възможност специфична хипосенсибилизация;
патогенетично-антихистамини, симпатикомиметици, парасимпатиколитици, кортикостероиди;
симптоматично-АБ, бронхолитично, кислородотерапия, кардиотонично.Трудова експертиза-при
доказване на проф БА се налага трайно трудоустрояване на работа без контакт с производствени
алергени.При чести, тежки и продължителни пристъпи със значителни вентилаторни нарушения се
определя и процент загубена работоспособност.Съществени значение има провеждането на
профилактични медицински прегледи, своевременно откриване на болни с клинични и
функционални белези на бронхиална обструкция, като се сравняват резултатите от ФЕО1 с
изходните данни при постъпването на работа.

47.Пневмокониози.Силикоза и азбестоза- Силикозата е силикогенна пневмокониоза,

предизвикана от прах, съдържащ свободен силициев двуокис.Проф риск-минори от рудодобива,
пясъкострийчици и дробилчици от машиностроенето, при производството на огнеупорни и
керамични материали, при обработка на гранит, тунелджии.Патогенеза: инф теория-причината е не
прахът от свободен силициев диоксид, а видоизменен туберкулозен микобактерий; механична
теория-възникването на фиброза зависи от физичните и морфологични свойства на праха;
имунологична- при разпадането на праховите клетки се освобождават нуклеопротеиди, които
стимулират образуването на колагенни влакна.В подкрепа на тази теория е наличието на
хипергамаглобулинемия, лимфоцитна инфилтрация, наличие на плазматични клетки, синдрома на
каплан (силикоза+ревматоиден артрит); силанолна-на повърхността на праховите частици се
образуват свободни радикали, които се включват активно в химични реакции и остават само
силанолните групи, водещи до развитието на фиброза.Заболяването започва с фагоцитиране на
праховите частици от макрофагите и последващото им разрушаване и освобождаване на
фиброгенните фактори. Във фибробластите протича превръщането на пролина в оксипролин под
51
действие на липидните прекиси, образувани при разпадането на макрофагите, под влияние на
каталитичната активност на сил. Двуокис.КК:характерни за анамнезата на болните са т.н работен
задух, сухата кашлица, бодежи в гърдите. При клиничното изследване в зависимост от стадия на
заболяването могат да се установят барабанни пръсти, цианоза, диспнея, емзизематозен гръден кош,
сонорен до скъсен перкуторен тон, отслабено до бронхиално дишане, сухи свиркащи хрипове при
1/3 от болните, крепитации или дребни влажни незвънливи хрипове в белодробните
основи.Клинико-лабораторните изследвания показват повишени хематологични показатели
(хемоглобин, еритроцити, хематокрит), в някои случаи ускорено СУЕ, повишен общ белтък за
сметка на бета-и гама-глобулините, повишен фибриноген и хаптоглобин, повишени невраминова и
дифениламинова к-на, отразяващи метаболизма на съединителната тъкан, повишен оксипролин и С-
реактивен протеин.Рентгенологично се определят 3 стадия на силикозата и един предклиничен
наречен контрола-т.е отсъствие на силикоза, които намират практическо приложение в рутинната
клинична практика.1-усилен белодробен рисунък двустранно, уголемени хилусни сенки и наличие
на дребнопетнисти сенки с големина 0.3-1 мм в средните БД полета; 2-рентгеновите промени
обхващат средните и отчасти горните и долните БД полета като промените са симетрични, сенките
са с големина 3-4 мм, установяват се плеврални сраствания и 3 стадий, при който на фона на
промените от първите 2 стадия се оформят псевдотумори, често разположени върхово, едностранно
на фона на изцяло нарушена архитектоника на БД паренхим. Честа находка в този стадий са
петрифицирани крайхилусни лимфни възли и масивни плеврални сраствания.Проф анамнеза и
експозиция на кварц. Хигиенната х-ка на праховия ф-р и съдържание на свободен силиц двуокис
над 10% от общото съдържание на прах (силикозоопасни обекти).С най-висок относителен дял са
тези със силикоза 1 стадий, следвани от болните с 2-3 стадий на заболяването и силикотуберкулоза.
Съвременни методи на изследване са КТ, с която се разграничават силикотичните струпвания с
размер около 1 см и повече, както и радиоизотопнотоизследване на БД за състоянието на
перфузионните процеси (йод 131 и технеций 81) и 96 галий-сцинтиграфията за натрупване на
изотопа в туморните тъкани, силикотични маси, туберкуломи.От съществено значение са
профилактичните скринингови изследвания на работници с повишен здравен риск и
флуорографията. Клиничната диагноза на силикозата съдържа стадия на заболяването, формата
(дифузно-склеротична, нодозна и псевдотуморна), еволюцията на заболяването (бърза, бавна и
късна), компенсираност (функционално състояние на дс и ссс), усложнения и съпътстващи
заболявания.ДД-при наличие на малки ивицести сенки-силикатози, БД застой, синдром на Хаман
Рич, берилиоза. При малки възловидни сенки-интерстициална пневмония, милиарна туберкулоза,
карциноза, саркоидоза.Големите паренхимни сенки налагат изключване на БД карцином, фиброзно-
кабернозна тбк, пневмония, ехинокок на бд.Усложнения-силикотуберкулоза-най често при
нодозната форма на заболяването; неспецифични БД заболявания- хроничен бронхит, БД емфизем,
кор пулмонале хроникум; усложненията са също проф заболявания; съпътсващи заболявания-
пиелонефрит, хиперточна болест, диабет.Лечение: лечебните методи са насочени към намаляване
на отложения в БД прах и неговото токсично действие, както и потискане на тъканната
реакция.Етиопатогенетично-специфично лечение с активни полимери на Н-оксидната група-
поливинилпиридин-нитроген-оксид, който се предполага, че има блокиращ ефект върху
хидроксилните групи на силициевата к-на по повърхността на праховите частици, с което се
елиминира токсичния ефект на кварца върху макрофагите. В процес на клинично изпитване с
подобен ефект е Oxirich.Билковите препарати на основата на алкалоида бис-бензил-изоквинолин
(тетрандрин, цефарантин, варбамин), предизвикващи разпадане на синтезирания в лезиите
триптоколаген и активно транспортиране на макрофагите. Кортикостероиди в кратки срокове и под
АБ покритие.Витаминотерапия-вит С в неголеми дози.Диетолечение-рационален хранителен режим
с диета, богата на белтъци за сметка на казеина и обогатена с липотропни
вещества.Симптоматично-за лечение на усложненията на силикозата (бронхолитици,
бронходилататори, АБ, кислород, диуретици и кардиотоници).Лечение:зависи от стадия на
заболяването. При категория 0-контрола (отсъствие на силикоза) трудоспособността е запазена и
най често се препоръчва санаториално лечение в гр Шипка и гр смолян (санаториум за
профилактика и лечение на силикозата). При наличие на силикоза и в зависимост от
функционалното състояние на дс, ссс работоспособността е от трайно ограничена за основната
професия до напълно загубена . В зависимост от хипоксемията дихателната недостатъчност може да
се категоризира в 3 степени (1-от 80 до 60 ммХг, от 60 до 50-2 ст, 3 ст-под 50), а хиперкапнеята-
леко изразена44-50, средно-50-70 и тежка-над 70.Азбестоза-пневмокониоза, предизвикана от прах
52
от азбест, който е сборно наименование на група силикатни минерални с иглеста форма и
променливо съдържание на кварц, магнезий, желязо, алуминий.Проф риск-работници от азбесто-
текстилната промишленост, азбесто-циментовото производство; производството на азбесто-
пластмасови изделия, спирачни накладки, гарнитури и изолационни плоскости в корабостроенето,
пещоремонта. Патогенеза:съществена х-ка на азбестовия прах е неговото многообразно биологично
действие. Инхалираните азбестови игли предизвикват пролиферация на ретикулни влакна и
образуване на азбестови телца около респираторните бронхиоли в долните дялове.Постепенно
ретикулните влакна се заместват с колагенови и обхващат проксималните части на алвеолите т.н
фиброзиращ алвеолит. Образуването на азбестови телца, състоящи се от централно разположена
игла, покрита с желязо съдържащ белтък, се счита като своеобразна защитна реакция на организма.
Такива телца могат да се установят при експозиция и на други прахови частици с неправилна
форма-талк, графит и доказват съответната експозиция, но не и наличие на заболяване.КК-
Белодробна азбестоза (паренхимна форма)-характеризира се с развитието на дифузна,
интерстициална фиброза в долните БД полета. Първите оплаквания се регистрират след дълъг
латентен период от 15-20 г.Появяват се задух при физически усилия и оплаквания от горните
дихателни пътища в резултат на хроничния фарингит и ларингит.Физикалното изследване
установява цианоза, барабанни пръсти и крепитации в БД основи.Функционалното иследване на дс
показва рестриктивни вентилаторни нарушения, а КГА-данни за хипоксемия. При рентгеновото
изследване се регистрират промени в БД основи под формата на ивицести сенки, достигащи до
косто-диафрагмалните ъгли.С напредване на заболяването ивицестите сенки стават по груби, а
сърдечният и диафрагмалният контур са нерязко очертани. Плеврална азбестоза (плеврална форма)-
установяват се хиалинни плеврални плаки по париеталните листове на пристенната,
диафрагмалната и медиастиналната плавра, понякога с калциеви отлагания в тях.Азбестов плеврит-
налице са най често двустранни, хеморагични изливи с остатъчна хиалиноза, упорити на лечение.
Белодробен карцином-усложнение на БД азбестоза;среща се в почти еднаква честота при двата пола
и е локализиран на местата на фиброзата; това дава основание БД азбестоза да се разглежда като
преканцероза.Мезотелиом на плаврата и перитонеума-редки туморни образувания при експонирани
на азбестов прах лица, след дълъг латентен период от 20-40 г.Клинично се х-ра с прогресиращ задух
или асцит, болкова симптоматика със съответна локализация и хеморагични пунктати, в които се
откриват туморни клетки и повишено количество хиалуронова к-на.Азбестови брадавици-образуват
се при попадане на азбестови игли в кожата и развитие на грануломи тип чуждо тяло.Те са указание
т.е проф стигми за съответна експозиция, но не и за наличие на заболяване. Диагноза: значение
имат проф анамнеза за експозиция на азбестов прах над ПДК, характерните рентгенови и
функционални промени.ДД: трявба да се имат предвид дифузни фиброзни промени при системни
заболявания, както и останалите силикогенни пневмокониози. При пещероремонтчици се среща
силикоазбестоза, поради комбинирана експозиция на азбестов прах и кварц.Лечение: етиологично с
прекъсване на праховата експозиция и симптоматично;оперативно при мезотелиоми на плеврата
или перитонеума и при БД карцином.

48.Олово- Мек, ковък и пластичен метал със сив цвят. При температура 400-500 се образуват
оловни аерозоли, замърсяващи въздуха на работната среда. Професионален риск: флотационни
фабрики (преработка на оловно-цинкови руди), производство на акумулатори, оловни бои, оловно
стъкло и пластмаси, при изготвяне на глазури и емайли в декоративната, порцеланово-фаянсовата и
грънчарската промишленост, в полиграфията. Патогенеза: основен път на проникване е
дихателният (почти пълна абсорбция на оловните аерозоли).Дермалният има значение само при
наранена кожна повърхност. Оловото циркулира в кръвта под формата на колоидален дифосфат и
дифосфоглиценат. По голямата част от него е концентрирана в лебкоцитите и еритроцитите.
Оловото е мощен редуктор-образува неразтворими соли с кодехидрогеназата и нарушава клетъчния
метаболизъм на водорода и индиректно на кислорода; блокира синтеза на порфирините, с което се
нарушава изграждането на хемопростетичната група на хемоглобина; нарушава включването на
желязо в протопорфириновата молекула и обуславя анемичен синдром с намален хемоглобин и
еритроцити при повишено съдържание на серумно желязо и порфирини.Предполага се че именно на
порфирините се дължи кожното оцветяване и оловната колика; наблюдава се материална
кумулация, т. е. Образуване на оловни депа в паренхимните органи (слезка, черен дроб, бъбреци и
кости). Излъчва се от организма основно чрез бъбреците, СЧТ, слюнчените, потните и млечните
жлези).Характерни са професионалните стигми-оловна пигментация по венците и букалната
53
лигавица (сиво-кафяво оцветяване, което при притискане става по-интензивно) и оловен фациес
(сиво-бледо оцветяване със землист отенък), който е израз на средно–тежка степен на оловно
отравяне. Най- честите клинични синдроми на хроничната оловна интоксикация са: -астено-
вегетативен (функционални нарушения от страна на ЦНС и ПНС)-главоболие, световъртеж, бърза
уморяемост, безсъние, хиперхидроза, колебания в стойностите на кръвното налягане);-стомашно-
чревен (функционални нарушенияв секрецията и мотилитета на стомах, дванадесетопръстник,
тънки и дебели черва)-метален вкус в устата, намален апетит, тежест в епигастриума, диспептични
растройства и оловна колика (коликообразни болки, облекчаване на болката при дълбока палпация,
изразена обстипация, повишено кръвно налягане и брадикардия);-хематологични (ретикулоцитоза,
наличие на базофилно пунктирани еритроцити, анемия при повишено серумно желязо)-хепатален
(тежест в дясното подребрие, умерено увеличен черен дроб, нарушения в белтъчната, ензимната,
въглехидратната, мастната и детоксичната функция на черния дроб);-сърдечно-съдов-брадикардия,
хипотония, спастично-атонични капиляри;-ендокринен (оловен базедовизъм, нарушения в
овариално-менструалния цикъл);Основни стадии на хроничната оловна интоксикация:Оловно
носителство (предклиничен стадий)- повишено съдържание на олово в кръвта и урината
(плумбемия и плумбурия), повишена екскреция на ДАЛК, ретикулоцитоза над 15 %о;Оловна
интоксикация (клиничен стадий)-лека степен-астено-вегетативен, стомашно-чревен и
хематологичен синдром на фона на променените токсикологични и клинико-лабораторни
показатели;-средно-тежка-астено-вегетативен, стомашно-чревен, хематологичен и хепатален
синдром;-тежка-токсична енцефалопатия, която не се среща при съвременни условия на труд.
Повишено съдържание на олово над 2,08 ммол/л в кръвта, повишено съдържание на олово в
урината-над 0.53 ммол/л;повишени стойности на на ДАЛК-над 8000 ммол в 4 часова урина;
копропорфирин-над 153 нмол в 24 ч урина; ретикуоцити над 85.10/л; пунктирани еритроцити над
1%0.Диагноза:значение за правилната диагноза имат-продължителната експозиция на олово и
оловни съединения; основните клинични симптоми и синдроми; токсикологичните изследвания
(наличие на олово в биологичните течности); нарушенията в хембиосинтезата (повишена ДАЛК,
свободни еритроцитни порфирини и копропорфирин в урината).ДД: с хематологични, чернодробни
заболявания, остър хирургичен корем, жлъчна и бъбречна колика.Лечение: антидотна терапия-Ca
Na2 EDTA в ампули от 10% 10 мл, приложен по 1 ампула дневно заедно с 5 мл вит С в 5% 500 мл
серум гликозе. Образуват се комплексни ратворими разтворими съединения на оловото (оловните
йони изместват Са от молекулата на антидота), които се екскретират с урината. Използва се както с
лечебна, така и с диагностична цел (по количеството на екскретираното олово се съди за степента
на оловна абсорбция). Прилагането на антидота е ежедневно 3 поредни дни с 3 дни интервал,
максимално 3 поредни курса със следене на плумбурията, а в началото и в края на курса и
плумбемията. Антидотът е противопоказан при наличие на бъбречни и чернодробни
заболявания.Сукцимер (Шемет) капсули от 350 мг-2,1 г дн в еднакви приеми на 8 часа в
продължение на 5 дни, след което редуциране на дозата до 1,4 г дн. Лечебният курс при ниско
степенна оловна експозицияе от 7 до 10 дни. При високостепенна-до 20 дни.Д-пенициламин
(купренил) т. 250 мг-2 г дн в 4 приема в продължение на 7 дни (подходяща терапия за
нискостепенна оловна експозиция и профилактика). Симптоматична терапия (витамини С,Б1, Б12,
спазмолитици, хепатопротективни).Санатароиално лечение в гр. Кюстендил с прием на вода,
съдържаща серни съединения (до 1 л. Дневно). Лечебно-профилактично хранене с храни богати на
пектин, метионин, редуване на алкализиращи и подкисляващи хранителни продукти.Трудовата
експертиза зависи от стадия на хроничната оловна интоксикация- оловното носителство
(профилактични мероприятия, диспансеризация, лечебно-профилактично хранене,
витаминотерапия, санаториално лечение). Оловна интоксикация: лека степен- антидотна терапия
санаториално лечение, временно трудоустрояване; средно-тежка степен- антидотна и
симптоматична терапия, санаториално лечение, временно или трайно трудоустрояване.

49.Живак, манган- Единственият течен метал, който в природата се среща най често под формата
на живачен сулфид. Изпарява се при 0 гр, като парите му са по тежки от тези на въздуха.Проф риск-
работещи в производството и ремонта на физични прибори, на рентгенови тръби, на живачни,
кварцови и луминесцентни лампи, за стоматолозите при изготвяне на амалгамени пломби, в
галванопластиката, военната промишленост. Патогенеза: пътища на проникване в организма са
дихателен и дермален (при наранена кожна повърхност). Живакът циркулира непроменен в кръвта
2-3 денонощия, след което се свързва с белтъците и образува меркуриалбуминати. Блокира СХ-
54
групите на тъканните белтъци и ензими и образува депа (материална кумулация) в черния дроб,
бъбреци, слезка, костен мозък. Токсичното действие на живака е насочено предимно към ЦНС и
нервно-вегетативните центрове. Излъчва се чрез бъбреци, СЧТ, потни, слюнчени и млечни
жлези.КК: астено-вегетативен-главоболие, повишена раздразнителност (живачен еритизъм),
чувство на страх, тремор, затрудняващ извършването на малки и точни движения; стомашно-
чревен-живачен птиализъм, живачен фарингит, кусмаулово гърло (лаковочервено); сърдечно-съдов-
тахикардия, аритмия, капиляроспазъм; кожен-по откритите части на тялото, дерматит, екзема,
косопад; лещов феномен на Аткинсон- светлокафеникав до тъмнорозовокафяв цвят на очната леща
в зависимост от продължителността на експозиция; бъбречни увреждания (живачен нефрит)-при
отравяне със сублимат (живачен хлорид-меркурихлорид).Стадии на живачното въздействие.
Живачно носителство (повишено ниво на живак в биологичните течности, симптом на Аткинсон).
Живачна интоксикация в лека степен (микромеркуриализъм) с астено-вегетативен и стомашно-
чревен синдром, намалена карбоанхидразна активност. Живачна интоксикация- средно-тежка
степен с разгъната КК. Живачна интоксикация- тежка степен, с наличие на живачна
енцефалопатия.Диагноза: проф анамнеза, продължителна експозиция на живак и живачни
съединения, повишеното ниво на живак в биологичните течности, намалената активност на
карбоанхидразата.ДД: заболявания на ЦНС и ПНС с непрофесионална етиологияЛечение:
антидотна терапия-унитиол 5% 5 мл в курс от 5 до 10 дни по 1 амп и.м дневно; сукцимер (шемет)
капсули от 350 мг-2.1 г дн в еднакви приеми на 8 часа в продължение на 5 дни, след което
редуциране на дозата до 1,4 г дн на 12 часа в продължение на 2 седмици. Лечебен курс максимално
до 20 дни. Терапията със сукцимер е алтернативна на тази с унитиол, но може да се приложи и като
продължение на терапията с унитиол не по рано от 4 седмици след последната му апликация;
симптоматична терапия- вит С, Б1,12, глюкозни разтвори, санаториално лечение в Кюстендил;
лечебно-профилактично хранене с храни богати на пектин.
Трудовата експертиза при живачно носителство е диспансеризация и санаториално лечение, а при
живачна интоксикация-стационарно лечение с антидоти, санаториално лечение и временно или
трайно трудоустрояване на работа без контакт с живак в зависимост от степента на отравянето.
Манган- Сребристобял метал, парите на който при топене се окисляват и образуват манганови
окиси във вид на кафяв дим.Проф риск- работници от добива и преработката на манганова руда, от
черната и цветната металургияи производството на фероманган, заваровъчни флюси и електроди.
Патогенеза: пътища на проникване-дихателен, дермален; манганът циркулира в организма под
формата на неустойчив комплекс с плазмените белтъци и се отлага в депа (материална кумулация)-
мозък, кости, черен дроб, бъбреци, ендокринни жлези под формата на малко разтворим манганов
фосфат; избирателно засягане ЦНС (стрио-палидарния комплекс-нуклеус каудатус, путамен) чрез
директно увреждане на нервните клетки и индиректно-по пътя на съдови микролезии; мощно
окислително действие, водещо до дехидратация на тъканите; нарушение в метаболизма на
адренергичните невромедиатори; Излъчва се чрез бъбреците, счт и кожата.КК и степени на
мангановата интоксикация-Мангановото носителство се характеризира с повишено ниво на манган
в кръвта и урината.Липсват субективни оплаквания.Манганова интоксикация-начален стадий с
функционални нарушения на НС-астено-вегетативен синдром с хипомимия, брадилалия,
брадикинезия, трофични кожни промени по пръстите на ръцете, акроцианоза, акрохипотермия.
Манганова интоксикация- стадий на микроогнищна симптоматика със засилване на проявите от
първия, начален стадий и поява на депресивни симптоми (отпадналост, сънливост, апатия),
координационни смущения (тремор, неустойчива походка), ЕМГ регистрирано повишение в
биоелектричната активност на екстензорната група мускули и сетивни нарушения (отпадане на
корнеалните, фарингеалните и коремните рефлекси).Манганова интоксикация-изразен стадий с
развитие на Паркинсов синдром-хипертонично-хипокинетичен синдром, симптом на зъбчатото
колело, петлова походка, характерен тремор, ангажиращ главата, тялото и крайниците, смутен
говор, затруднено гълтане, хиперхидрозаи хиперсаливация, психични отклонения.Манганова
пневмокониоза (металокониоза) при минори от добива на манган съдържащи руди с прояви на
диспнея, болки в гърдите, необилна експекторация и развитие на хронична пулмопатия и хронично
белодробно сърце. Диагноза: проф анамнеза, наличие на повишени нива на манган в биологичните
течности и характерни прояви на паркинсонизъм. За мангановата пневмокониоза значение има
рентгеновото изследване.ДД: паркинсонов синдром с друга етиология, специфични и неспецифични
белодробни заболявания, други пневмокониози. Лечение: антидотна терапия с Ca Na2 EDTA 10%
10 ml и ежедневно следене на мангана в урината, а в началото и в края на лечението и манган в
55
кръвта; симптоматична и патогенетична терапия при разгънат паркинсонов синдром; санаториално
лечениев гр Кюстендил; лечебно-профилактично хранене-храни богати на пектин, АК, метионин,
цистеин.Трудова експертиза-при първия стадий на интоксикацията болните са трудоспособни за
работа без контакт с манган и негови съединения (трайна частична нетрудоспособност). В стадий на
микроогнищна симптоматика и изразения стадий ѝ (трайна частична или напълно ограничена
работоспособност)

56
50.Кадмий, хром, никел, цинк- Мек, ковък и разтеглив метал със сребрист цвят. Замърсяването на
въздуха на работната среда става под формата на жълтокафяви пари от кадмиеви окиси, които са по
тежки от въздуха.Проф риск-разливчиците при добива на кадмий, апаратчиците от електролизата
му, пресори от производството на кадмиево-никелови акумулатори, галванотехници.
Патогенеза:основни пътища за проникване в организма са дихателният и дермалният; Механизмът
на кадмиевата интоксикация все още е напълно изяснен. За натрупването му в бъбреците и черния
дроб значение има белтък, наречен металопротеин, с който кадмият образува комплексни
съединения-албуминати; свързва СХ-групите на клетъчните ензими и белтъци, нарушава
метаболизма на калций и фосфор, понижава активността на антитрипсина в белодробната мукоза,
оказва директно дразнещо действие върху лигавиците; тубулна нефропатия със засягане на
проксималните бъбречни каналчета; образуване на депа (материална кумулация) в бъбреци, чд,
слезка, кости; пътища на излъчване са бъбреците, счт, слюнчените, потните и млечните жлези.КК:
остра интоксикация с кадмий-протича в 2 клинични форми и изявата им след латентен период от ½-
10 часа; инхалационна (белодробен, кардиален, хепатален синдром) и дигестивно-резорбционна
(горно и долно-диспептичен, дехидратационен, хепатален и ренален синдром).Хронична
интоксикация с кадмий-настъпва след 8-10 години професионална експозиция: -проф стигми-в
шийката на фронталните зъби златисто-кафява пигментация;- атрофични промени в горните
дихателни пътища (ринити, хипо- и аносмии; -хронични пулмопатии (дифузна пневмосклероза и
белодробен емфизем);-стомашно-чревен синдром-метален вкус, гастрити, колити);-хепатален
синдром (токсичен хепатит);-ренален синдром-критичен орган на кадмия са бъбреците, с развитие
на токсична нефропатия, включваща тубулна дисфукция (повишена екскреция на бета2-
микроглобулин, лизоцим), гломерулна дисфункция (повишена екскреция на албумин, трансферин и
съдържание в плазмата на бета2-микроглобулин и креатинин) и целуларна лезия (повишено
отделяне на бета-галактозидаза);-костно-ставен синдром-рентгенографското изследване на
бедренета кост, тазовите кости, ребра показва хоризонтални костни стриации, симетрично
разположени, даващи илюзия за костни фрактури без наличие на калус и разместване;-
канцерогенно действие (кадмият и неговите съединения са с доказано канцерогенно действие по
отношение на простатната жлеза.Основни стадии на хроничната кадмиева интоксикация: кадмиево
носителство (повишено съдържание на кадмий в биологичните течности); кадмиева интоксикация-
лека степен с наличие на стомшночревен синдром и бързопреходна протеинурия; средно-тежка
степен с хепатален и ренален синдром (трайна протеинурия); тежка степен с хепателен, ренален
синдром и наличие на костни поражения. Диагноза:документирана експозиция на кадмий и
кадмиевите съединения, характерните клинични симптоми и синдроми, наличие на кадмий в
биологични течности, установяването на селективна протеинурия-бета2 микроглобулини,
аминоацидурия ДД:с увреждания на отделителната, дихателната, ССС и костите с друга
етиология.Лечение: антидотна терапия-Ca Na2 EDTA в ампули от 10% 10 мл приложен по 1 ампула
дневно заедно с 5мл вит С в 5% 500мл серум глюкозе. Образуват се комплексни разтворими
съединения на кадмия, които се екскретират с урината. Курсът на лечение е 3 поредни дни с 3 дни
интервал, максимално 3 последователни курса с ежедневно следене на кадмий в урината, а в
началото и в края на курса-кадмий в кръвта.Контрол на урината за албумин.-Д-пенициламин
(купренил) т. 250 мг-1 г дневно в четири приема в продължение на 10 дни; симптоматична терапия-
витамини от групите Д и Е, хепатопротективни; санаториално лечение в гр. Кюстендил; лечебно-
профилактично хранене-храни богати на калций и витамин Д; при профилактичен преглед на
работници, експонирани на кадмий и неговите съединения задължително следене на урината за
наличие на белтък.Трудова експертиза-при кадмиево носителство-диспансеризация и санаториално
лечение; при кадмиева интоксикация в зависимост от степента-стационарно лечение с антидотна
терапия с временно или трайно трудоустрояване. Hrom-metal s sivostomanen cvqt,trudno
tpoom,himi4no malko aktiven. Prof risk-rabotnici angajira6ti v polu4avaneto i prilaganeto na hrome i
negovite saedineniq,pri polu4avane na kau4uk,organi4ni boi,hromovi. profilaktika-hermetizaciq i
ustroistvo na efikasna ventilaciq na vanite za hromirane na metali i koji.li4ni predpazni sredstva,li4na
higiena,kremove za race.

57
51.Хлор, серни оксиди, азотни оксиди, амоняк, въглероден оксид- hlor-jyltozelen gaz s ostra
drazne6ta mirizma, 2.5 pyti po tejyk ot vyzduha.Prof. risk.-v himi4eskata promi6lenost pri proizvodstvo na
sinteti4ni smoli, plastmasi,insekticidi,v tekstilnata i hartieno-celuloznata promi6lenost.Profilaktika-
hermetizaciq,avtomatizaciq,distancionno upravlenie na proizvodstvenite procesi.,nosene na protivogaz i
dr.azotni okisi-gazove s bledojylto do tymnokafqvo ocvetqvane. h2o i no3 nai opasni i toksi4ni...prof risk-
vzrivni v-va, k-ni,izk. torove,celuloza i dr.profilaktika-hermetizaciq,avtomatizaciq,distancionno upravlenie
..amonqk-bezcveten gaz s harakterna ostra mirizma. Prof. risk-pri sint. mu polu4avane ot vyzduha,pri
koksuvane,pri suha destilaciq na kamenni vygli6ta,proizvodstvo na soda,vzrivni v-va.Profilaktika-izpolzvat
se spec. Protivogazi. Seren dvuokis-bezcveten gaz sys spec. drazne6t ostyr miris.Prof. risk-pri topene i
pyrjene na rudi-medni,olovni,cinkovi,v metalurgiqta. Profilaktika-hermetizaciq, avtomatizaciq, nosene na
protivogazi i drugi li4ni predpazni sredstva. Serovodorod-Bezcveten gaz s mirizma na razvaleni qica.. Po
tejyk ot vyzduha.Prof. risk-v kojarskata, hartieno-celuloznata i zaharnata promi6lenost.V neftodobivyt.
Profilaktika-hermetizaciq i avtomatizaciq na rabotnite procesi,dobra ventilaciq,med. kontrol. Vygleroden
okis-bezcveten gaz,bez mirizma,po-lek ot vyzduha,gori sys sinkav plamyk kato se okislqva do co2.Prof.
risk-v metalurgiqta,v cimentovata,kerami4nata i styklarskata promi6lenost.Profilaktika- hermetizaciq i
distancionno upravlenie na procesite,predvaritelni i pereodi4ni med. Pregledi.

52.Органични р-ли-Бензол- Безцветна, лесно подвижна течност със специфична миризма и висока
летливост. Проф риск-работници от нефтохимическата, обувната промишленост, от производството
на мебели, лакове и смоли. Бензолът е изходна суровина за получаване на различни химични
съединения-толуол, ксилол. Патогенеза:прониква в организма главно през дихателните пътища и
кожата. След преминаване в кръвната циркулация и достигане до равновесие с тъканите, бензолът
се отлага в депата от мастна тъкан в органите, богати на липиди. При еднократна експозиция се
натрупва главно в ЦНС, надбъбреци, черен дроб и костен мозък, а при хроничната-в костния мозък
и мастната тъкан.При експозиция на концентрации, значително над ПДК, бензолът проявява
изразен наркотичен ефект, като критичен орган е ЦНС. При продължително въздействие на ниски
концентрации се уврежда кръвотворният апарат с нарушено образуване предимно на червени и
бели кръвни клетки.В организма бензолът метаболизира до фенол, който се ексретира с урината
като фенилглюкоронид и фенилсулфонова киселина (1:2).Пирокатехинът е следващият метаболит,
получен при окисление в черния дроб. Бензолът се отделя в непроменен вид главно чрез белите
дробове и като фенол и пирокатехин-чрез бъбреците.КК на острата и-я с бензол: Протича с прояви
от страна на ЦНС и като резултат на наркотичния ефект на бензола-главоболие, световъртеж,
епилептиформени гърчове и смърт (в зависимост от степента на и-я).КК на хроничната и-я с бензол-
неврастенен и психастенен;-хематологичен, с определена последователност. Първоначално се
наблюдава потискане на левкопоезата, предшествана от краткотрайна левкоцитоза, неутропения и
относителна лимфоцитоза. Следва потискане на еритропоезата и на мегакариоцитната функция на
костния мозък, проявени с еритропения и тромбоцитопения и накрая-потискане и на трите реда на
кръвообразуване, т.е развитие на панцитопения. Бензолът е доказан производствен канцероген.
Диагноза: проф експозиция на бензола, хематологични промени, изявени с анемия (пойкило-и
анизоцитоза), левкоцитоза с променена левкоцитарна формула (миелоцити и метамиелоцити),
левкопения и тромбоцитопения под 50.10/9; сулфатна проба (съотношение м/у неорганични и
органични сулфати в урината); Повишено съдържание на фенол в урината, намалено съдържание на
вит С в плазмата.Лечение и трудова експертиза:симптоматично; при необходимост се извършват
хемотрансфузии на еритроцитна, левкоцитна и тромбоцитна маса в зависимост от хематологичните
показатели; трудоспособността при острата и-я е временно загубена, след което работникът може да
се върне на същата работа при липса на остатъчни т.е постинтоксикационни синдроми; при
хроничното въздействие на бензола, особено показателно е изследване на белите кръвни клетки.
Понижаване на левкоцитите с 20% от предходната стойност е указание за подходящо временно
трудоустрояване на работа без контакт с химични в-ва; задържането на левкоцитите в ниски
стойности и/или прибавяне на анемичен или хеморагичен синдром са основание за трайно
трудоустрояване или определяне на трайно и напълно загубена работоспособност.
Аминопроизводни на бензина-Представляват слаболетливи течности или кристални субстанции, с
ароматен мирис, производни на бензола, в молекулата на който един водороден атом е заменен с
амино или нитро група. Представители на най често срещаните в практиката аминопроизводни са
анилин, алфа и бетанафтиламин, парафенилендиамин или урсол, а на нитропроизводните-
58
нитробензол, динитробензол, тринитротолуол. Проф риск-работещи в парфюмерийната
промишленост; в производството на изкуствени смоли, на изходни суровини за получаване на
анилинови бои, взривни материали.Патогенеза:постъпват в организма през дихателната с-ма и
кожата. Производните на бензола имат кумулативни с-ва-образуват депа в подкожната тъкан,
паренхимните органи (черен дроб), където се метаболизират и частично неутрализират. В
организма имат разностранно действие, което се определя преди всичко от химичната структура на
съединението: -амино-и нитропроизводните на бензола са метхемоглобинообразуватели
(окисляване на 2валентно желязо в тривалентно);-имат хемолитично (понижават нивото на
глутатиона и аскорбиновата киселина в еритроцитите), нефро-и хепатотоксично действие;-
въздействат в/у ССС (съдоразширяващ ефект на нитросъединения) и ЦНС;-някои от производните
на бензола (особено парафенилендиамин-урсол) се проявяват като силни професионални алергени и
могат да предизвикват екземи или професионална бронхиална астма; Отделят се частично при
издишване в непроменен вид и преди всичко чрез бъбреците под формата на окислени, редуцирани
продукти и на съединението с глюкороновата киселина.КК на острата и-я:Първите симптоми са 3-5
часа след началото на експозиция на токсичен агент. Появява се главоболие, световъртеж,
сърцебиене, болки зад гръдната кост, гадене, понякога повръщане. Цианозата по кожата и
лигавиците има характерен зеленикав оттенък. При острата и-я с нитробензол издишвания въздух и
урината имат мирис на горчиви бадеми.При средно-тежката форма гореспоменатите симптоми се
засилват, цианозата е генерализирана, появява се задух, АКН се понижава, пулсът е ускорен и
филиформен. Стойностите на метхемоглобина се колебаят в границите м/у 20-30%, установяват се
телца на Хайнц в еритроцитите (базофилно оцветени включвания, разположени ексцентрично,
представляващи денатуриран хемоглобин). За разлика от метхемоглобина, който изчезва за 2-3 дни,
телцата на Хайнц се появяват по късно и се задържат за няколко дни до 2-3 седмици.При тежката
форма на остра и-я към КК се прибавят конвулсии, намалена зрителна острота, смущения в
сетивността и говора, настъпва кома. Стойностите на метхемоглобина достигат до 70%, телцата на
Хайнц-до 80%о, кислородната сатурация намалява. В по късните стадии се развива хемолитичен
процес (иктер, повишен общ билирубин за сметка на индиректна фракция, хемоглобинурия,
хепатомегалия) и ОБН. Смърт може да настъпи от парализа на дихателния и СС център.Като
последици на острата и-я са възможни вегето-съдови нарушения, счр, нарушение на зрението,
дегенеративни промени в миокарда и чд, апластични промени в костния мозък. КК на хроничната и-
я –наблюдава се астено-вегетативен синдром-Хроничното въздействие на анилин се характеризира
със засягане на кожата и лигавиците (акне вулгарис, екземи, хиперкератоза, конюнктиви),
анилинови анемии, папиломи на пикочния мехур. Имат определена роля за възникване на
доброкачествени и злокачествени образувания на пикочния мехур. Доказано е действието на урсола
като професионален алерген, причиняващ проф бронхиална астма.Повечето от нитропроизводните
на бензола дават характерна жълта оцветка на дланите, крилата на носа, ноктите, рижаво
оцветяване на косата, лабилност на пулса и АКН със склонност към хипотония, токсични хепатити,
които могат да преминат в чернодробна цироза. За хроничното въздействие на тротила
(тринитротолуола) е характерна триадата-анемия, катаракта и токсичен хепатит, дерматити, кожен
рак. Клинично-лабораторни показатели-анемия, пойкилоцитоза, неутрофилна левкоцитоза, телца на
Хайнц, повишен вискозитет, ускорено СУЕ; тъмно-червен цвят на кръвта, дължащ се на
повишената концентрация на метхемоглобин.Диагнозата на острите и-и с производни на бензола не
предизвиква особени затруднения, като в ДД отношение трябва да се имат впредвид остри и-и с
медикаменти, предизвикващи хемолиза (фенацетин, левомицетин); проф експозиция, повишеното
съдържание на метхемоглобин, телца на Хайнц в еритроцитите. Лечение и трудова експертиза-при
остро отравяне се налага задължително хоспитализиране, кислородотерапия, водно-електролитна
реанимация, хемотрансфузии на изогрупова кръв, глюкокортикоиди, при ОБН и хемодиализа;
трудоспособността е временно загубена; при липса на остатъчни явления не се налага
трудоустрояване. Лечението на хроничните отравяния изисква общоукрепващи процедури,
витаминотерапия (вит А, С, Б1/12), седатива, антианемични средства, а при необходимост и
хирургично лечение (на папилома на пикочния мехур или на катарактата). Хроничните отравяния
изискват трайно трудоустрояване на работа без експозиция на токсични в-ва.

53.Интоксикации с пестициди- Пестицидите са химични в-ва, предназначени за борба с

причинителите на болести и вредителите на растенията. С/д употребата си пестицидите се разделят
на:инсектициди (за унищожаване на вредните насекоми), акарициди (с/у паяците), фунгициди (с/у
59
гъбните заболявания), хербициди (за борба с плевелите), дефолианти и дисеканти (за обезлистяване
и унищожаване на храсти), родентициди (за борба с гризачите), авициди (за борба с птици-
вредители), репеленти (за отблъскване на насекоми). В зависимост от химичния си състав
пестицидите се отнасят към няколко основни групи :ФОС, ХОС, карбамати и дитиокарбамати,
нитрофеноли, кумаринови производни, живачни органични с-я, медни с-я, сяросъдържащи с-я
Проф риск-при оценка на пестицидите като проф рискови фактори и на възможността ва
въждействие в/у цялото население трябва да се имат предвид:да се използват в/у открити и
сравнително обширни площи; използват се в сравнително високи концентрации; комбинирано
приложение на препаратите; Проф риск за отравяне с пестицидите съществува за работниците от
производството, транспортирането, съхраняването и приложението им. Патогенеза-основните
пътища за постъпване на пестицидите се подлагат на детоксикация чрез: неспецифично свързване с
белтъците; обезвреждане чрез екскреция или чрез химично превръщане. Кумулативните свойства
на различните пестициди се проявяват в различна степен.С най-висок кумулативен ефект (мастна
тъкан, бъбреци, чд, мозък) са ХОС, органичните живачни с-я, медните препарати; функционална
кумулация на ФОС и кумариновите пестициди.Пътищата на излъчване от организма са бъбреците и
хст, а при жени в период на лактация-и чрез млякото.КК на и-я с ФОС:Те са специфични
инхибитори на серумната (псевдохолинестеразата) и еритроцитната
(ацетилхолинестеразата).Натрупването на ацетилхолин в организма води до появата на:-
мускариноподобен (бронхоспазъм, повишен тонус и усилена перисталтика на червата, усилена
секреция на стомашните, бронхиалните, потните, слюнчените, слъзните жлези, миоза, брадикардия,
понижено АКН);-никотиноподобен (мускулни фибриларни потрепвания на лицевата мускулатура,
тялото, крайниците, тремор, парестезии, тонично-клонични гърчове);- церебрален (главоболие,
дезориентация, нарушено съзнание, промени в дишането, кома);Различават се 3 форми на остра и-я-
лека, средно тежка и тежка.Клиничните прояви започват няколко минути до няколко денонощия
след попадането на отровата в организма. При леката форма настъпва пълно възстановяване след 2
до 10 денонощия. Летален изход може да настъпи поради респираторни увреждания и
дехидратация. Хроничното отравяне с ФОС се изявява с прояви от страна на ВНС с преобладаване
на парасимпатикусовия тонус, токсична церебрастения и артериална хипотония, чд нарушения до
токсичен хепатит, хипохромна анемия, хроничен бронхит. Диагноза се поставя чрез изследване
активността на холинестеразата като инхибирането на серумната холинестераза се разглежда като
тест за абсорбция, а на еритроцитната-като тест за отговор на организма, показващ степента на
ефекта. За абнормно се приема понижаването с 30% от изходното ниво на ензима.Лечение:
специфична антидотна терапия-РАМ средно по 500 мг в 500 мл серум глюкоза до 2000 мг за
лечебен курс и токсогонин-в доза 3 мг/кг телесна маса венозно.Тези реактиватори на
холинестеразата се прилагат първите 24 часа сле и-я, поради факта че след това комплексът ФОС-
холинестераза се стабилизира и не се поддава на дисоцииране.След първото денонощие и в самото
начало на и-я като антидот може да се използва и Атропин в доза 1-3 мг преж 30 мин-1 час до
преодоляване на явленията на и-я или до поява на признаци на атропинизиране (мидриаза,
тахикардия, изразена сухота в устата).

54.Проф увреждания при неправилна организация на труда-напрежението на ОДА е последица

от изжършената статична/динамична дейност, водеща до умора.Патологичните процеси, свързани с
пренапрежение на ОДА, са най чести при неправилно изграждане на двигателния режим-внезапно и
бързо натоварване без предварително изградена тренираност;несъответствие м/у възможностите и
натоварването;неправилен проф подбор; бързо и рязко натоварване след продължително
прекратяване на работа.Е-я:пренапрежението на ОДА е в резултат на два последователни процеса-
механично въздействие или агресия и реакция на биологичня субстрат, т.е начин на възприемане на
въздействието от тъканите. Механичната агресия може да се яви в следните
варианти:едномоментно усилие;системно усилие; тежък физически труд.Реакцията на биологичния
субстрат се определя от:психо-физиологичните възможности на организма;вегето-трофичното
равновесие; серумните биохимични проби; имунологична резистентност на организма.
Пренапрежението на ОДА води до поява на трофични нарушения в интерстициалните
пространства, последица от асептичен възпалителен процес, който предизвиква вторични
дегенеративни промени във фибриларните структури-сухожилни, лигаментарни, капсуларни,
костни, хрущялни и мускулни. Пренапрежението предизвиква симпатикотония-вазоконстрикция,
което обуславя кислороден глад, преобладаване на дисимилативни процеси, дразнене рецепторите
60
на клетъчно и интерстициално ниво и поява на функционална болка. КК-предклиничен стадий:
функц болка и лекостепенни вегетосъдови нарушения;стадий на изразени клинични прояви;
обратно развитие; хронифициране. Стенозиращ тендолигаментит на ануларните връзки-по
флексорната страна на епифизите на метакарпалните кости, където сухожилието на дългия флексор
на пръста преминава през разтеглицата от сухожилието на късия флексор (щракащ пръст).
Инсерционит на м.флексор ет екстензор карпи радиалис ет улнарис-се получава в резултат на
дейности, изискващи преодоляване на голяма съпротива от положение на форсирана флексия към
форсирана екстензия (болки в основата на 2, 3, 4 пръст). Лечение-етиологично (откъсване от
работната среда за определен период) и патогенетично (противовъзпалително и аналгетично),
санитарно с рехабилитация. Трудова експертиза-по леки-временна нетрудоспособност с
медикаментозно и саниториално лечение.При затегнато протичане временна нетрудоспособност с
последващо подходящо трудоустрояване.

55.Вибрационна болест- Специфично проф заболяване, характеризиращо се с бавно и постепенно

развитие, фазово протичане, полиморфна кк и водещи нарушения от страна на ЦНС И ВНС.
Етиология-основен етиологичен фактор са вибрациите, които представляват механични трептения,
характеризиращи се с широк диапазон честоти. С/д честотата се различават: нискочестотни
вибрации-до 30 Хц, които се разпространяват по тъканите на значителни разстояния и предизвикват
предимно нервно-мускулни, костно-ставни и атонични промени; средночестотни-от 30 до 100Хц;
високочестотни-над 100Хц, които лесно се гасят от тъканите и рано водят до сетивни нарушения и
вазоспастични състояния на съдовете.С/д въздействието им в/у организма вибрациите се разделят
на: локални, въздействащи предимно в/у горните крайници при използване на ръчни вибриращи
инструменти; общи, въздействащи в/у цялото тяло и смесени.С/д посоката на въздействие в/у
организма вибрациите са хоризонтални, диагонални, вертикални, ротаторни. Най трудно от
организма се понасят вертикалните вибрации. По отношение на възбуждането на резонанс най
опасни са вибрациите от инфразвуковия диапазон (за цялото тяло са 4-6 Хц, за главата-20-25Хц).
Проф риск-локални вибрации-работници от рудо и въгледобива, в строителството, дърводобива,
машиностроенето.На локално вибровуздействие са подложени минори, сондори, тунелджии,
паркетаджии, мозайкаджии, дървосекачи, работещи на банцигови машини, шлайфисти, шлосери,
шмиргелисти. Риск за развитие на вибрационна болест от общи вибрации съществува за
работниците от авто и жп транспорта, водачите на авто и авиомашини, на електровози, в селското
стопанство при трактористи и комбайнери.Патогенеза:вибрациите въздействат в/у
механорецепторите, разположени в кожата, фасциите, адвентицията на съдовете, надкостницата,
телцата на Фатер-Пачини и ангажират нервно-вегетативните субстрати на различни нива.
Вибрациите въздействат на организма като хроничен стресов фактор с дезорганизация на кора-
подкорие в хипоталамо-лимбо-ретикуларния комплекс. Така се обяснява голямата вариабилност на
клиничните прояви при вибрационната болест, а лабилността им, в зависимост от силата на
вибровъздействие и индивидуалните особености на организма-фазовото протичане на клиничните
синдроми.КК на ВБ от действие на локални вибрации: С/д някои автори това е класическата форма
на ВБ, изявяваща се след 5-6г работа с вибриращи инструменти.През 1-я стадий наречен начален
субективните оплаквания са оскъдни или липсват, поради което болните не търсят лекарска помощ
и заболяването се открива при провеждане на профилактичните медицински прегледи.
Оплакванията могат да се състоят в отпадналост и преходно изтръпване на пръстите.Обективното
изследване установява хиперрефлексия, лек функционален тремор, хипералгезия на крайните
фаланги. Още в този стадий се демонстрира намалена вибросетивност или хипопалестезия-лека
степен, която предхожда субективните оплаквания и появата на ангиоспазъм.Симптомът на Лание-
Лавастин и феноменът на дантеления рисунък са слабо (+).Капиляроскопията показва наличен
ангиоспазъм или ангиодистонични капиляри.Студовата проба с възстановяване на изходната кожна
т-ра има гранични стойности.Феноменът на скритата хиперхидроза е слабо (+).Умерено-изразеният
2ри стадий се х-ра с болкова симптоматика по пръстите на ръцете, появяваща се в края на работния
ден (нощем).Типично е отзвучаването на болката след започване на работа.Болните съобщават за
тръпнене, мравучкане, изстиване, пристъпно побеляване на пръстите, липса на чувствителност,
неловки движения, намалена мускулна сила, понякога с изпущане на предмети.Обективното
изследване установява имбибирани, оточни пръсти, нарушена трофика (изгладен кожен рисунък,
задебеляване и деформиране на крайните фаланги тип барабанни палки, хиперкератоза,
ксантохромия по дланите. Ноктите потъмняват , стават стриирани, чупливи, изтъняват, появява се
61
хипотрофия в мускулатурата на раменния пояс, тенара, хипотенара и интеросеиите. Мускулната
сила и издръжливост са понижени, като характерно е по ранното снижаване на мускулната
издръжливост.Особено типично за този стадий е хипакузисът поради комбинираното въздействие
на шум и вибрации.Аудиометричното изследване установява повишен праг на слуховото
възприятие. Хипопалестезията е със средна степен на изразеност (12-15 дб).Най чувствителни са
виброрецепторите в дисталните части, като по правило вибрационният усет е твърде устойчив и не
показва отклонения дори и при проведени лечебни мероприятия.Тези промени във
вибросетовността се открояват с характерните си особености и се приемат за патогномонични при
вибрационна болест. Постоянните симптоми са дисталната хипестезия (полиневритен тип) за болка,
т-ра и допир. Характерно за този стадий е наличието на бял демографизъм с удължен латентен
период и скъсено времетраене. Всички вегетологични проби, споменати в 1я стадий са (+) и с
изразена хиперсимпатикотония. Кожната термометрия показва хипотермия (22-25) при нормална
28-30 за 4ти пръст. При студовия тест се установява побеляване на крайните фаланги или
прекъсване на студовата провокация поради изразен болков синдром, както и удължено време на
възстановяване на изходната т-ра-след 25-30 мин, т.е вазоконстрикторен тип реакция. Реограмата и
осцилограмата дават данни за повишен съдов тонус.ЕМГ установява функционални нарушения и
повишена възбудимост на мотоневрона, а ЕНГ-снижена скорост на провеждане по сетивните
влакна, предимно на медиалния и улнарния нерв, като по значителни са уврежданията на
н.медианус.Сегментната демиелизацияна нервните обяснява понижената скорост на провеждане на
възбуждението. Рентгенографски може да се установи остеопороза в костите на китката и пръстите
и кистозни просветления.Чести са стомашно-чревните и жлъчните дискинезии, понижени
еритроцити и хемоглобин, хемолиза на Ер, умерена еозинофилия, левкоцитоза и
лимфоцитоза.Изразеният, разгънат 3ти стадий се наблюдава при продължителност на експозиция
над 10г. Х-ра се с постоянна болкова с-ка (без денонощни колебания), спарещ х-р, ирадиираща към
рамото и шията.Болните изпущат предмети, съобщават за зачестяване и удължаване на
ангиоспастичните кризи, последвани от посиняване на пръстите и дланите, появяват се съдови
нарушения и от страна на долните крайници. Обективното изследване установява оточност по
пръстите на ръцете и дланите, спонтанна хиперхидроза, задебелни интерфалангеални стави. Слухът
е снижен до пълна загуба.Установяват се смущения в зрението, обонятелните и вкусовите
рецептори. Хипопалестезията е изразена в тежка степен (над 22-25 дб).Разгръща се синдром на
ВПНПосвен в горни и в долни крайници.Чести са диенцефалните кризи, увреждания на
периферните нерви, вегетомиофасцитен синдром, костно-ставни промени (кисти, асептични
некрози).КК на ВБ от въздействие на общи вибрации-Развива се след 6-7г работа на вибрационна
площадка.КК се х-ра с промени от страна на ЦНС, неврастенна симптоматика и вегетативна
дисфункция.В 1я стадий се установява повишена възбудимост, хиперрефлексия, тремор на ръцете,
нарушена вегетативна реактивност.2я стадий изразен стадий се х-ра с чести вегетативни кризи,
диенцефални прояви и признаци на микроогнищна мозъчна с-ка.В 3я изразен стадий е налице
нистагъм, намален визус, особено при въздействие на вертикални вибрации в/у седящия шофор.
Основен синдром са вестибулопатиите, хипо до арефлексия, хипестезия за болка и т-ра, сетивни
нарушения, тежка степен на хипопалестезия, нервно-циркулаторни нарушения съчетани с
вегетативна невропатия на горни и долни крайници. Характерни са измененията в гръбначния
стълб, които са трайни-кифосколиоза, деструктивни промени на интервертебралните дискове от
лумбосакралната област.Клиничните прояви са дископатии или деформираща остеоартроза,
съпроводени с вторични радикулити и радикулопатии, протичащи затегнато и често рецидивиращи.
Установява се ИБС, стенокардни прояви, тенденция към хипертония, сч и жлъчни дискинезии.
Чести са отклоненията във въглехидратната, мастната обмяна, понижава се съдържанието на
витамин С. Нарушенията в периферното кръвообращение-намалена до липса на пулсации на
аа.дорсалис педис и хронична артериална недостатъчност на крайниците. Работници с подобни
нарушения не трябва да се допускат на работа, свързана с експозиция на вибрации и охлаждащ
микроклимат.Диагноза-съществуват задължителни и факултативни критерии; към задължителните
се отнасят-наличието на вибровъздействие т.е контакт със съоръжения , генериращи вибрации;
експозиция на вибрации превишаващи хигиенно допустимите норми (среднодневно и общо); хипер
или хипалгезия, хипо или анестезия за т-ра, допир, натиск, понижен дискриманицонен усет, вегето-
съдови нарушения. Към факултативните критерии за диагноза се отнасят регистрирани нарушения в
слуховия и вестибуларния анализатор, нервно-сухожилно-мускулни и костно-ставни промени,
отзвучаване на симптомите в ранните стадии, след прекъсване на контакта и изострянето им след
62
връщане на работа с вибрации. При скринингово изследване се прилага палестезиометрия за
определяне на вибросетивността. ДД-болест на рейно (остро начало, предимно при жени, след
инфекции, интоксикации или емоции); синдром на рейно(студови, травматични, токсични,
колагенози, рамо-ръка синдром, на карпалния канал, вегетативни невропатии, васкулити,
ангионеврози);обменни заболявания, хроничен етилизъм;Лечение-етиологично-отстраняване на
болния от контакта с вибрации или намаляване времето на експозиция; патогенетично-използват се
медикаменти, с които се цели блокиране и регулиране на възбудно-застойните процеси в
ЦНС.Медикаментозното лечение се определя от клиничните прояви.При доминиране на
вазоспастичните промени се прилагат симпатиколитични медикаменти, адренергични блокери-
редергам или парасимпатикомиметици, холинергични средства-нивалин, вазодилататори-вазолат,
агапурин, са-антагонисти-дилтиазем, коринфар.При атония-медикаменти тонизиращи съдовата
стена и подобряващи пермеабилитета-са глюконокум, вит С, рутаскорбин; невропептици от
фенотиазиновия ред-тиоридазин, аминазин; симптоматично-физиотерапия, санаториално лечени
(павел баня, стз минерални бани); НСПВ (аулин, фелоран, диклофенак), аналгетици, витамини от
групата на бкомплекс (неуробекс, миламма н).Трудова експертиза-в началния стадий на
заболяването на работоспособността е запазена за съответната професия. Работниците се
диспансеризират, провежда се динамично наблюдение и санаториално лечение. Болните от 2ри
стадий са временно нетрудоспособни за 4-6 месеца до стабилизиране на състоянието. Провежда се
активно болнично и санаториално лечение, след което е показано временно трудоустрояване за 2-
4месеца. Млади работници със затегнато протичане на заболяването могат да се насочат към
СТЕЛК за преквалификация. Болните от 3 стадий са негодни да упражняват основната си професия
и тежък физически труд. Трудово-експертната оценка се прави след клинично наблюдение,
изследване и лечение. Определя се процента на загубена работоспособност и правото на работа при
специални условия

63