Реферат

на

Социална медицина и обществено

здраве

Социалната медицина като наука:

зараждане, развитие, предмет, задачи и
методи
 Социалната медицина е интегративна дисциплина, занимаваща се
със здравето и болестта като функция на това как, кога и защо болестта се
разпространява в дадена популация във времето. За да се стигне до това
определение обаче медицината извървява дълъг път. Основите може да се
търсят още в древността в трудовете на Хипократ:
„Болестите имат три причини: едната е храненето, втората черпи своя
произход от това, което идва до човека от въздуха и атмосферата, а третата
причина е съставена от разнородни агресии, като: падането, нараняването,
прекомерната умора и други подобни прояви. Последствията на тези
причини са съизмерими на тяхната сила“
Хипократ, „ За въздуха, водите и местата“
Дали тези трудове са на Хипократ или на другите лечители от остров Кос,
няма толкова голямо значение, а по-същественото е че за пръв път се
обръща такова внимание на факторите на околната среда. По-късно, по
времето на Римската империя, за пръв път се обръща внимание на
етиологията на заболяването – конкретно връзката между оловното
натравяне и пиенето на вино от глазирани с олово съдове.
Епохата на феодализма е свързана с по-бавното развитие на науката.
Чак през 1603 г. John Graunt систематизира своите наблюдения като
създава първата таблица за преживяемостта, посочваща вероятността за
смърт през различните възрасти.
Следващият по-важен момент от историята на социалната медицина
е през 1700 г., когато италианския лекар Bernardino Ramazzini написва
труда си озаглавен „За болестите на занаятчиите“. В него той обръща
внимание на голяма част от факторите свързани с производството
причиняващи заболявания, като химикали, прах, метали и др. Той въвежда
термина професионално заболяване и се приема като основател на
трудовата медицина. Няколко години по-късно прави изследвания в
областта на рака на гърдата и стига до заключението, че това заболяване се
среща по-често при медицинските сестри, поради произтичащият от
тяхната професия по-различен социален живот.
Осемдесет години по-късно немския лекар Й.П. Франк обобщава
познанията за социалните взаимоотношения между здраве и болест в труда
си „Die medizinische Polizei”. Той се счита за баща на социалната
медицина. В този период, във връзка с индустриалната революция, се
поставя началото и на трудовото законодателство, което без съмнение е
свързано със социалната медицина. Началото е поставено в Англия през
1802 г. със закон за ограничаване продължителността на работния ден до
12 часа, но поради липсата на контролиращ орган, този закон се спазва
пожелателно до 1833г., когато се създава фабричната инспекция като
държавен орган контролиращ прилагането на закона. Едновременно с това
във Франция забраняват използването на деца до 12 годишна възраст в
мините, а по-късно в Германия и във фабриките.
 В следващите години медицината и по-специално социалната
медицина търпи сравнително бързо развитие, за да се стигне до
дефинирането на термина социална медицина от G. Guerin. Той разделя
социалната медицина на социална патология, социална етиология и
социална терапия. За основоположник на социалната медицина се счита и
още един немски лекар - Рудолф Вирхов :

“Ако медицината желае реално да изпълни своята велика мисия, тя трябва

активно да интервенира върху социалния и политически живот.“

Не случайно Германия се приема като родина на социалната

медицина. Първата катедра по социална медицина е основава в Берлин
едва през 1920 г. от Гротян, като катедра по социална хигиена. Една година
по-късно Семашко основава първата катедра по социална хигиена в Русия,
а двайсет години по-късно Дж. Райл основава и такава в Оксфорд. В този
период все по-голямо внимание се отделя на общественото здраве. Създава
се идея за орган който да следи за проблемите на общественото здраве, от
правителствата на Обединеното кралство, Белгия, Бразилия, Испания,
САЩ, Франция, Италия, Холандия, Португалия, Русия, Швейцария и
Египет. Конвенцията подписана през 1907 г. в Рим, по-късно дава основите
на СЗО.
В България социалната медицина има кратка история и започва
веднага след Освобождението. Първият труд с такава насоченост е на д-р
Моллов - „Временни правила за устройството на медицинското управление
в България“, в последствие поправени и допълнени до „Полицейски
правила за опазване на общественото здраве“ и „Условия които трябва да
се спазват при градежа на селските къщи“. Временните правила на
Моллов по-късно са допълнени от д-р Грим с още седем, в които
специално внимание е обърнато на здравната просвета, комуналната
санитария, карантинната служба и санитарния надзор. Като учебен
предмет социалната медицина в България се въвежда през 1917 г. с указ на
цар Фердинанд за създаване на Медицинския Факултет, дисциплините
които ще се изучават в този факултет и катедрите, които го образуват.
Първоначално катедрата е именувана „Хигиена и социална медицина“.
Едва през 1947 г. се създава самостоятелна катедра „Организация на
здравеопазването“, а през 1949 г. се открива и първата катедра по социална
медицина в Пловдив.
Световната здравна организация се учередява през 1948г. в Женева,
като от тогава и България членува в нея. СЗО си поставя за цел постигане
на възможно най-високо здравно равнище на всички народи.
Ефективността на такава организация се доказва през 1979 г., когато като
следствие от целенасочени и планувани действия СЗО успява да изкорени
едрата шарка.
 СЗО се управлява от страните членки посредством Световната
здравна асамблея. Тя приема концепцията „Здраве за всички до 2000
година“. Развитието на медицината налага нов подход в мисленето, и през
1978 г. в Алма Ата се приема нова здравна стратегия, наблягаща не само на
оказване на здравни услуги на населението, но и обръщане вниманието на
политическите, икономическите и социалните причини за лошото здраве.
На дневен ред излиза и промоцията на здравето. През 1986 г. в Отава се
приема Харта за промоция на здравето с осем ключови детерминанти на
здравето, а именно – мир, подслон, образование, хранене, доход, стабилна
екосистема, социална справедливост и равенство, безпристрастност.
През 1998 г. се приема концепцията „Здраве за всички в 21 век“
Социалната медицина минава през доста голямо развитие от
възникването си до днешни дни. Еволюция търпи и предметът на
социалната медицина - първоначално тя се е занимавала само с
отрицателните социални влияния върху здравето и начините на тяхното
намаляване и премахване. В последствие се развива до наука обхващаща и
положителните социални фактори на здравето. Тъй като тя е интегративна
дисциплина включва в себе си медицинската социология, медицинската
етика, медицинската демография, теория и история на медицината и
здравеопазването, икономика на здравеопазването, социалната хигиена,
социалната епидемиология, социалната педиатрия, социалната психиатрия,
здравен мениджмънт, здравна политика, здравно законодателство и др.
Целта на социалната медицина като наука е здравето на населението, а то
според СЗО е:
„Здравето е състояние на пълно физическо, психическо и социално
благополучие, а не само отсътвие на болест или недъг.“
СЗО 07.04.1948 г.
За да изпълни целта си социалната медицина си поставя няколко основни
задачи:
 изучаване здравето на популацията.
 проучване влиянието на медико-социалните фактори, факторите на
околната среда и начин на живот върху здравето на населението.
 разработване на научно обосновани препоръки за превенция и
отстраняване на неблагоприятните социални фактори
 предлагане на оздравителни дейности за повишаване здравния
уровен на населението (подобряване на общественото здраве)
 теоретично обосноваване на държавната и обществена политика в
областта на здравеопазването
 проучване на здравните потребности на населението и тяхната
удовлетвореност, и произтичащата от това оценка на дейността на
здравната служба
 подготовка и възпитание на медицинските служители за практическо
решаване на здравните проблеми чрез използването на социално-
медицински подходи
  усъвършенстване на здравното и трудовото законодателство в
съответствие с променящите се социално-икономически условия.
Тези задачи могат да се обобщят в мониторинг и оценка на -
1. Здравните потребности на населението
2. Изменящите се здравни потребности
3. Ефективността на здравеопазната дейност
Методите които използва социалната медицина са няколко типа –
исторически, епидемиологичен, статистически, социологически,
икономически, методи на математическо моделиране и експеримент,
методи на информатиката.
 Историческите методи позволяват да се анализира развитието на
общественото здраве, както и да се оцени бъдещето на
здравеопазването. Разкриват зависимостта между равнището на
здравето и нивото на организационно, културно и икономическо
развитие на обществото.
 Епидемиологични – изучават болестите на ниво популация, а не като
отделни случаи, тяхното възникване, разпространение и принципи за
профилактиката им. Тези методи включват: дескриптивна
епидемиология, аналитична епидемиология, експериментална и
медико-епидемиологично моделиране.
 Статистическите методи като цяло дават възможност за
количествено измерване на масово проявяващи се явления като
заболеваемост, смъртност, здравни потребности, здравни дейности.
 Социологическите методи позволяват проучването на социалните
взаимоотношения свързани със здравето и неговото опазване.
 Икономическите методи имат все по-голямо значение във връзка с
растящите разходи за здравеопазване в световен мащаб. Те се
прилагат както за иследване на източниците на финансиране на
здравните дейности, така и за въздействието на нивото на
здравеопазване върху икономиката на страната (оценка на загубите
от временна и трайна нетрудоспособност и смъртността)
 Математическо моделиране и експеримент – използват се за
моделиране на сложни системи, за които няма достатъчно
информация или за такива за които съвременната статистика не
може да даде достатъчна информация.
 Информатика – методи за обработка на информационния поток за
целите на здравеопазването

В развитието на медицинската наука елементи от социалната

медицина възникват още в самото и начало. С течение на времето с
промяната на възгледите на хората, индустриалното развитие и развитието
на науката, социалната медицина заема все по-важно място в
медицинската наука, за да стигнем до наши дни когато здравето се
разглежда като едно доста широко понятие и постигането му зависи не
само от липсата на болест, но и от социалното положение на индивида в
обществото.

Библиография:

1. Доц. Д-р М.Семерджиева, Социална медицина и обществено

здраве, лекции 2011 г.
2. Уикипедия, Световна здравна организация
3. Уикипедия, Хипократ
4. Доц. Д-р Петко Салчев, Електронен учебник по Социална
медицина, 2009 г.