ПРОФЕСИОНАЛНИ

ПРАВОНАРУШЕНИЯ НА
МЕДИЦИНСКИТЕ РАБОТНИЦИ И
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА
ТЯХ.
НЕПРЕДПАЗЛИВИ МЕДИЦИНСКИ
ДЕЙСТВИЯ
Отговорността на медицинските работници през
различните исторически епохи за вредоносни резултати
в професионалната им дейност е била нееднаква в
зависимост от съществуващите обществено-
политически, морални и правни възгледи.
В най-древни времена, когато лекуването било
отъждествявано с действието на свръхестествени сили,
е съществувала абсолютна отговорност на лечителя за
смъртта на болния. Не се е правела разлика между
умисъл, небрежност и несъвършенство на
медицинските знания. В родовообщинния строй като
наказателна мярка били прилагани талионът и кръвната
мъст –око за око, зъб за зъб или на правен език
огледално наказание.
В робовладелската държава лечителят е носел различна
отговорност в зависимост от класовата принадлежност
на болния. Според законите на вавилонския цар
Хамураби ( ХVІІІ в пр.Хр.), ако в резултат на лечението
настъпи увреждане на здравето или смърт на
робовладелец, на лечителя били отсичани пръстите на
ръцете, понякога му бил отнеман и животът, но ако се
отнасяло за роб, лечителят е бил длъжен само да
заплати стойността му на неговия господар или да го
замени с друг. Според законите на Ману (Х-Vв. пр.Хр)
в древна Индия при неблагоприятен изход на лечението
всл. на небрежност лекарят е следвало за заплати
обезщетение, по-високо ако пострадалият е бил от по-
висока каста.
В Древен Египет лекарите са били задължени да се
ръководят строго от правилата за лечение, записани от
жреците на храмовете, издадени в особен лекарски
кодекс, наречен от Херодот ”Свещена книга”. Ако
лекарят е лекувал в пълно съответствие с тези правила,
той не носел отговорност дори и при смъртен изход на
болния. В Древна Гърция лекарите не са били
наказвани, ако болният “умре против волята” им. В
останалите случаи наказанието е било строго. В
древното римско право понятието “лекарски грешки”
било широко. То включвало неопитност, невнимание и
неоказване на медицинска помощ. В прочутите 12
таблици (създадени през 450 г пр. Хр) вече се правело
разграничение между умишлена и непредпазлива вина.
По времето на Марк Аврелий са били основани
колегиуми на архиатри за надзор на народното
здравеопазване и за изпит на желаещите да се посветят
на медицината. Юлий Цезар е дал право на гражданство
на всички лекари – роби и чужденци. Август е дал на
своя лекар Musa право на неприкосновеност (immunitia).
Забранено било лекарите да бъдат лишавани от свобода,
а при обвинение в престъпление те са могли да бъдат
освобождавани от предварително задържане срещу
гаранция, защото лекарят имал “да се занимава с четене
на своите ръкописи и с лечение на своите болни” При
съдебно секвестиране на имуществото си лекарите са
имали право да запазят мебелите и книгите си,”защото
без тях не биха могли да използуват своята наука”.
С разпадането на Римската империя изчезнали и
регламентите на медицинската дейност. В средните
векове въпросите относно задълженията, правата и
отговорността на лекаря са били решавани от
позициите на теологични норми, като нарушаването им
се наказвало по безпощаден начин. В началото на ХVІ
век в Германия излиза Наказателния закон на Карл
V(Лекс Каролина), чийто кодекс се отличавал с голяма
жестокост на предвидените наказания – отрязване на
ушите, изваждане на очите, разпъване на въртящо
колело. Лекс Каролина предписва задължение на съда
да призовава лекари при разглеждане на дела за
нанасяне на смъртоносни рани, детеубийство,
помятане, отравяне.
През 17 и 18 век принципът за безусловна отговорност на
лекаря за настъпил вредоносен резултат в професионалната
му дейност загубва своята непоколебимост. Утвърждава се
предимно гражданско-правната вместо наказателната
отговорност. В навечерието на Френската буржоазна
революция парламентът признава принципа на “контракт” на
медицинското обслужване между лекар и болен. Лекарят не
носел отговорност, защото пациентът сам си го избирал.
След революцията лекарят започнал да носи отговорност
само ако действията му били умишлени.
Кодексът на Наполеон от 1810 г визира наказателна
отговорност за деяния, извършени по непредпазливост на
всички граждани без оглед на професията им. Лекарят се е
ползвал от особени привилегии –като обвиняем можел да се
яви в съда и с други лекари, които да поемат ролята на
негови защитници.
В Русия преди Петър І лекуването се приравнявало на
“магьосничество и чародейство”. При неблагоприятен
изход лечителят носел безусловна отговорност, тъй
като се е считало, че неуспешното лечение е винаги
резултат на умисъл и незнание. Не се е правела разлика
между умисъл и небрежност. По-късно
законодателната политика на царските правителства в
Русия била насочена към укрепване на частната
лекарска практика и не се е търсела наказателна
отговорност.
Становищата за обличане на медицинския работник в
абсолютен професионален имунитет по отношение на
наказателната отговорност не са намерили подкрепа
нито от юристи, нито от медици. В наше време
медицинската деонтология, правната теория и
юриспруденцията признават постановката за правната
отговорност на медицинските лица. Медицинските
работници могат да извършат общодлъжностни
престъпления и професионални правонарушения,
свързани с изпълнение на пряката професионална
дейност.
При изпълнение на професионалните си функции
медико-санитарните работници могат да извършат
нарушения или да предприемат неправилни
медицински действия, от които да последва увреждане
на здравните или други интереси на индивида или на
обществото и като най-тежък изход да настъпи
смъртта на човека. За неправилни медицински
действия се приемат тези, които се намират в
противоречие на установените за дадено време правила
на медицинската, респ.стоматологичната професия.
Професионалната отговорност на медицинските лица
е свързана с допуснати нарушения при изпълнение на
професионалните задължения.

Нарушенията представляват по-ниска степен на

отрицателни обществени прояви(каквито са
административните, данъчните и др.провинения) за
разлика от престъпленията, които са отрицателни
прояви, накърняващи в по-висока степен
обществените отношения. За констатирани
професионални нарушения санкциите у нас се налагат
от Комисията по професионална етика на БЛС и ССБ.
Стоматолозите носят отговорност при: а)неспазване на
правилата за добра стоматологична практика б)
уронващи престижа на професията в) неспазване
правилата, предвидени в кодексите за професионална
етика г) нарушаване на професионалната тайна по
отношение на заболяването на болния и
др.обстоятелства, свързани с неговата личност.
Наказанията за нарушения по чл.37 са порицание,
глоба в размер от 1 до 5 минимални работни заплати,
заличаване от регистъра на колегията от 3 месеца до 2
години. Наказанията по чл. 37 по ЗСОЛС не отменя
търсенето на гръжданска, наказателна или
дисциплинарна отговорност. Правната отговорност
бива дисциплинарна, административноанаказателна,
гражданска и наказателна.
Предпоставките за търсене на отговорността са:

1. Противоправно деяние (действие или бездействие)

2. Противоправен резултат (вреда –телесна повреда,

смърт и др.)

3. Причинна връзка между деянието и резултата

4. Наличие на вина (умисъл или непредпазливост)

Дисциплинарната отговорност се носи за нарушения на
трудовата дисциплина. Тя включва забележка,
предупреждение за уволнение и уволнение.
Административно-наказателната отговорност се налага
за извършено административно нарушение и включва
обществено порицание, временно лишаване от право
да се упражнява определена професия(лишаване от
правоспособност) и глоба. Гражданската отговорност
произтича от причинени морални или имуществени
вреди на отделната личност, на здравното или
лечебното заведение или на обществото.
Наказателната отговорност е най-тежката отговорност,
които могат да понесат медицинските работници. Чл.9
от НК определя като престъпление това
общественоопасно деяние (действие или бездействие),
което е извършено виновно и е обявено от закона за
наказуемо. Общественоопасното деяние е извършено
виновно, когато е умишлено или непредпазливо
(чл.11.от НК). Деянието е умишлено, когато деецът е
съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал
е неговите общественоопасни последици и е искал или
допускал настъпването на тези последици. Деянието е
непредпазливо, когато деецът не е предвиждал
настъпването на тези последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди или ги е предвиждал, но
самонадеяно се е надявал да ги предотврати.
Професионалните правонарушения могат са се
класифицират по следния начин:

1. Умишлени престъпления в медицинската практика:

незаконен(криминален) аборт, неоказване на
медицинска помощ, издаване на чужда тайна във
връзка с изпълняване на професията, незаконно
лекуване, издаване на лъжливи медицински
документи или поправка на такива, нарушение при
вземане и предоставяне на човешки органи или
тъкани за трансплантация, нарушение на правилата
за работа с наркотици, силнодействащи и отровни
вещества, нарушение на противоепидемичните
правила
2. Непредпазливи престъпления на медицинските лица
при упражняване на професията (чл.123 и 134),
причиняване на смърт, на тежка или средна телесна
повреда поради небрежност, самонадеяност

3. Лекарски (стоматологични)грешки (ненаказуемо

добросъвестно заблуждение на лекаря)

4. Нещастен случай в медицинската практика или

т.н.ненаказуема случайност, която лекарят не може
да предвиди и предотврати
По данни на различни автори приблизително 60% от
жалбите и 60-70% от образуваните дела за привличане
към отговорност на медицински работници се отнасят
към медицинските специалности, чието упражняване е
свързано с активно вмешателство върху човешкия
организъм (хирурзи, акушер-гинеколози) и около 25-
40% - за останалите специалности.
Незаконно извършване на аборт – Аборт, извършен
извън здравните заведения, определени от М З или в
нарушение на установените от това министерство
правила от лекари или лица(напр.студенти по
стоматология), нямащи висше образование, се счита за
незаконен (чл.126 от НК).
Варненският окръжен съд бе привлякъл под
наказателна отговорност студентка по стоматология
трети курс, която бе провела манипулации за
прекъсване на напреднала бременност на ученичка в
домашни условия чрез налагане на гумен дрен в
шийката на матката. Като усложнение се развива
путридна инфекция, която наложи по жизнени
показания оперативно изваждане на матката
(хистеректомия). За причиняване на незаконен аборт и
тежка телесна повреда на пострадалата, студентката бе
осъдена на 5 години лишаване от свобода.
Неоказване на медицинска помощ – Първо и
основно задължение на медицинските работници,
произтичащо от естеството и общественото
предназначение на медицинската професия, е да оказва
медицинска помощ на нуждаещите се в кръга на
своите познания, квалификация, специалност. То е
фиксирано и в кодекса за професионална етика на
лекарите и стоматолозите. също в чл.222, ал.3 на ЗЗ е
записано: ”Лекар, стоматолог, медицинска сестра,
акушерка и фелдшер, който откаже оказването на
спешна медицинска помощ на лице в критично за
живота му състояние, се наказва с глоба от 1000 до
5000 лева, а при повторно нарушение – с лишаване от
правото да упражнява професията си за срок от три
месеца до една година”.
За осигуряване на служебните задължения от страна на
медицинските работници законодателят е създал
допълнителна гаранция чл.141 от НК. По този член се
предвижда наказателна отговорност(поправителен труд
или глоба до 300 лева) за лице, което упражнява
медицинско занятие (лекар, стоматолог, фелдшер, сестра
и др.), ако след като бъде поканено, не се притече на
помощ на болен или родилка без уважителна причина.
Медицински лица, които не упражняват занятие, са
пенсионерите и тези, които са лишени от правото да я
упражняват. Те носят наказателна отговорност не по
чл.141, а по чл.139 от НК за непритичване на помощ при
непосредствена опасност за живота на другиго без
опасност за себе си. Този текст се има предвид за всеки
гражданин независимо от неговата професия или
образование.
Оправдание за неоказване на медицинска помощ не
може да бъде обстоятелството, че повикването е
направено, когато медицинското лице е свободно от
служебни функции. Липсата на специални познания не
може да бъде основание за отказ, тъй като
медицинското лице е длъжно да окаже първа
медицинска помощ от общ характер. Повикването
може да е по телефона, чрез пратеник, лично. То
трябва действително да е достигнало до медицинския
работник, той да я е възприел и отклонил. За да бъде
наказан медицинския работник, не е нужно неговото
поведение да е причинило смърт или влошаване на
здравето на някого. Ако е последвала тежка или средна
телесна повреда или смърт, той ще отговаря по
чл.123,респ.134 от НК.
Уважителни причини за неоказване на медицинска
помощ могат да бъдат: 1) невъзможност медицинското
лице да изостави друг болен без опасност за живота
му; 2) боледуване на мед.лице, чието заболяване може
да се влоши; 3) непреодолимо препятствие да достигне
болния, свързано с опасност за собствения му живот.
Пред анатомичния блок на Софийския медицински
институт са барелефите на д-р Стефан Черкезов и д-р
Борис Байданов, които са жертвали живота си, за да
спасят други хора. Неуважителна причина ще бъде
отказът на лекаря (стоматолога) да окаже помощ само
поради това, че е нощно време, нежеланието да ползва
транспортно средство, възможността да се зарази от
заразна болест.
Издаване на чужда тайна – Задължението да не се
разгласяват чужди тайни се отнасят за някои професии,
като медицинската, адвокатската и др., при които
професионалистът по естеството на занятието си и при
неговото упражняване може да узнае чужди тайни от
разнообразен характер, съставляващи т.н.професионална
тайна. Създаването на най-тесен контакт с болния е
безусловно необходим за поставянето на правилна
диагноза и съответно лекуване. Такъв контакт е
възможен само тогава, когато болният има пълно
доверие в своя лекар. Етичната страна е свързана с
узнаване на факти и сведения за пациента, неговите
близки и познати при изпълнение на професията на
лекаря, респ. стоматолога. Част от тях могат да бъдат в
негов ущърб (морален или материален) и да увредят
доброто му име.
Правната страна на професионалната тайна е свързана
със законодателното й регламентиране. В чл.86, ал.1,
т.5 на ЗЗ е записано, че всеки пациент има право на
”защита на данните, отнасящи се до неговото
здравословно състояние”. В чл.28 на същия закон
законодателят регламентира кога здравната
информация може да бъде предоставена на трети лица
–когато “съществува заплаха за здравето и живота на
други лица”. В чл.220, ал.3 на ЗЗ е предвидено
следното наказание: “Длъжностно лице, което
предостави здравна информация извън условията и
реда на този закон и нормативните актове по
прилагането му, ако не подлежи на по-тежко наказание,
се наказва с глоба от 500 до 1500 лв, а при повторно
нарушение –от 2000 до 6000 лева”.
Нарушаването на медицинската тайна представлява
обществена опасност и законодателят налага и
наказателни санкции. Чл.145 от НК предвижда
наказателна отговорност лишаване от свобода до една
година или глоба от сто до триста лева за този, който
противозаконно открие чужда тайна, опасна за доброто
име на някого, която му е поверена или му е станала
известна във връзка с неговото занятие. Субект на
престъплението по чл.145 от НК може да бъде само
лице, упражняващо занятие (лекар, стоматолог,
фармацевт, акушерка, сестра и др.).
Медицинската тайна може да бъде нарушена в
следните ситуации -1) при изрично разрешение от
пациента; 2) при произтичащи от закона служебни
задължения, например съобщенията за смърт,
инфекциозни заболявания, при криминален аборт,
употреба на наркотици; 3) като задължение, вменено от
правораздавателните органи –като свидетел или
експерт лекарят е длъжен да установи здравното
състояние на пациента; 4) в интерес на обществото –
когато лекарят се стреми да избегне съдебна грешка,
при опасност от извършване на тежко престъпление;
5) при специфични случаи, например когато лекарят е
застрахователен агент, съдебномедицински експерт.
Задължението за се пази професионална и служебна
тайна се отнася не само до устни данни, но и до всички
медицински и съдебномедицински документи.
Те трябва грижливо да се съхраняват и се пазят
недостъпни за външни лица. Преписи се издават само
на държавни органи, които извършват следствена и
съдебна работа, а на други учреждения – само с
разрешение на първите.
Издаване на лъжливи медицински документи –
Съставянето на официален документ от медицинските
работници като длъжностни лица във връзка с изпълнение
на професионалните и служебните им задължения за
състоянието и здравето на някого с лъжливо съдържание
(медицински удостоверения, медицински бележки,
болнични листове за временна нетрудоспособност и др.,
както и поправката на такива документи е обществено
опасно деяние, защото се накърняват интересите на
държавата и се подрива силата на официалните документи
и доверието, което се има към тях. За това деяние
законодателят е предвидил специален състав в НК-чл.311,
по който стоматологът може да бъде подведен под
наказателна отговорност ( предвижда се лишаване от
свобода до 5 години, като съдът може да постанови и
лишаване от право да упражнява професия.
В чл.312 от НК е казано: “Лекар, който снабди някой с
лъжливо свидетелство за състоянието на здравето му,
когато не действа като длъжностно лице, се наказва с
лишаване от свобода до две години или с поправителен
труд”.
В чл.225, ал.1 на ЗЗ е предвидено наказания за
“медицински специалист, който издаде болничен лист
в нарушение на нормативно установените изисквания,
с наказва с глоба от 1000 до 3000 лева, а при повторно
нарушение –от 4000 до 10000 лева”. За да се осъществи
престъпния състав на чл.311 и 312 от НК, не е
необходимо непременно да е произлязла вреда от
издадения официален документ с невярно съдържание.
Незаконно лекуване – Чл.324 от НК предвижда
лишаване от свобода до 1 година или глоба от 100 до 300
лева за този, който упражнява професия или занаят, без да
има съответна правоспособност. във втората алинея
законодателят е предвидил, че когато професията или
занаятът са свързани със здравеопазването на населението,
наказанието е лишаване от свобода до 3 години и глоба от
100 до 300 лева. С това законодателят изрично подчертава
голямата опасност, която съществува за обществото и
вредата за някого ( от невежествено “лекуване”), ако едно
лице няма съответна квалификация, служебно или
академично звание и започне да упражнява медицинска
професия. Този текст има предвид не само самозваните
лечители, но и лица от средния и младшия персонал,
студенти по медицина и други, които се представят за
“доктори”, “доценти” и др.
Отговорност по този текст на НК могат да носят и
лекари, респ.стоматолози, които са лишени от
граждански права или със заповед на министъра на МЗ
им е отнета правоспособността (поради недостатъчни
знания, хроничен алкохолизъм и др.заболявания, които
правят невъзможно упражняването на професията) ако
въпреки това те продължават да упражняват
професията си или да заемат съответна служба.
Нарушение на противоепидемичните правила –
Чл.355 на НК предвижда наказателни санкции, когато
се наруши наредба, издадена против
разпространяването или появяването на заразителна
болест по хората (наказанието е поправителен труд или
глоба от сто до триста лева). когато деянието е
извършено по време на епидемия, свързана със
смъртни случаи, наказанието е по-тежко-лишаване от
свобода до 1 година или поправителен труд.
Нарушение на правилата за работа с наркотични,
силнодействащи или отровни вещества
У нас е приет Закон за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите в Държавен в-к бр30 от 1999.
Наредба №30/95 г е за условията и реда за предписване
и отпускане на лекарствени средства с приложение №1
за лекарствените средства, които се отпускат без
рецепти от аптеките, прил. №2 със списък на
лечебните растения, които съдържат отровни и
силнодействащи вещества и се отпускат по рецепта и
прил. 03 за лекарствени средства, съдържащи
силнодействащи и наркотични вещества.
Законодателят е създал ч354б, ал.4 от НК, в който
субект на престъплението може да бъде само лекарят.
 НЕПРЕДПАЗЛИВИ ДЕЙСТВИЯ НА
МЕДИЦИНСКИТЕ РАБОТНИЦИ И НЕЗНАНИЕ
НА ПРОФЕСИЯТА
Субект на престъпления при професионална
непредпазливост са лица, които упражняват правно
регламентирано занятие или дейности, представящи
източник на повишена опасност и които не са субект на
престъплението по чл.343 от НК. Правно регламентирано
занятие или дейност е такова, за упражняването на което
се изискват специални знания или опитност по силата на
нормативен акт, съответно разрешение. Източник на
повишена опасност представляват само такива занятия и
дейности, при които и най-малкото незнание или
немарливо изпълнение на занятието или дейността
създава опасност за живота и здравето на други лица.
Престъпленията поради професионална
непредпазливост на медикосанитарните лица с
резултат смърт или телесна повреда (тежка и средна)
са визирани в чл.123 и 134 от НК. Третира се не
обикновената, а професионалната непредпазливост,
като наказанието е значително по-тежко от това за
обикновената непредпазливост. непредпазливата вина
е или небрежност, или самонадеяност. Отговорността
при непредпазливата вина почива на изискванията на
закона за повишена професионална предпазливост при
упражняване на някои професии, свързани с
възможността за извършване на общественоопасни
деяния, т.нар. професионални престъпления (лекари,
стоматолози, акушерки, аптекари, шофьори,
технически ръководители на строежи).
По-голямата част от делата срещу лекари и стоматолози са
във връзка с проява на небрежност и самонадеяност, които
законът включва под понятието”немарливост”(чл.123 от
НК)
При небрежността медицинското лице не предвижда
противоправните последици от своите действия
( бездействия), но е могло и е било длъжно да ги
предвиди.
Например стоматолог бе подведен под наказателна
отговорност и осъден за това, че е назначил антибиотична
терапия с пеницилин, от която е последвал екзитус, без да
извърши пробите за изпитване на кожна чувствителност
към антибиотици (епикутанна и скарификационна проба),
с което е нарушил разпоредбите на Инструкцията на МЗ
за предпазването от алергични реакции
Стоматолог бе подведен под наказателна отговорност заради
това, че поради невнимателно и неправилно прилагане на
стоматологична техника за екстракция на коренова пулпа
нервоекстракторът попада в стомаха (поради поглъщане) всл.
на което се развива перфорация на стомашната стена,
перитонит и екзитус. Стоматолог бива подведен под
наказателна отговорност заради това, че е извършил резекция
на зъб с гранулом (апиктомия), без да е спазил условията за
асептика и стерилност (работел с нестерилизирани конци). По
време на операцията отваря максиларния синус, без да е имало
анатомични отклонения от нормата. Развива се синуит и
сепсис, който е и причина за смъртта на болния. Телесна
повреда в стоматологичната практика е изваждането на здрав
вместо болен зъб, което се дължи на повърхностно,
незадълбочено изследване, без рентгеново и др. изследвания.
При самонадеяността медицинското лице предвижда
противоправните последици от своите действия
(бездействия), не ги желае, но се надява да ги
предотврати.

Лекар от районна болница бе подведен под

наказателна отговорност за извършено
кръвопреливане на болен, без да определи кръвната
група, като се надява, че биологичната проба ще му
даде възможност да открие несъвместимостта на
прелятата кръв. В резултат на тази неправилна
дейност болният умира и лекарят бе осъден.
Като незнание на професията могат да се преценят
пропуски в диагностични, лечебни и санитарно-
профилактични мероприятия, чието познаване се явява
задължително и е необходима съставна част от обема
на средната подготовка на стоматолог изобщо или по
определен вид специалност.
Стоматолог става причина за настъпване на смъртта на
болна, на която прилага интравенозно инжекция от
олеум камфоратум (не знае, че не трябва да се прилагат
интравенозно маслени субстанции), за да я изведе от
колапсно състояние, в което тя изпада след екстракция
на зъби. Непосредствено след инжекцията болната
умира от мастна емболия на белия дроб.
Дадено медицинско лице може да бъде привлечено към
наказателна отговорност по цитираните по-горе
текстове само ако се установи неправилно медицинско
действие или бездействие, настъпил вредоносен
резултат (телесна повреда или смърт) за болния,
наличие на причинна връзка между неправилните
медицински действия или бездействия и настъпилия
вредоносен резултат за болния, вина на медицинския
работник. Първите три въпроса се решават от
съдебномедицинска експертиза - най-често
комисионна. Установяването на вината е от
компетенция само на следствено-съдебните органи.
Неблагоприятните последици от работата на
медицинските работници най-често са резултат на:
недостатъчно задълбочено или невнимателно
изследване на болния, на неприлагане на задължителни
методи и средства за диагностика, на несвоевременно
или неосъществимо болнично лечение, на небрежно
лечение, на недостатъчна подготовка на болния за
операция или неправилното й техническо извършване,
на оставяне на чужди тела при хирургическата
интервенция .
 ЛЕКАРСКИ (СТОМАТОЛОГИЧНИ) ГРЕШКИ
Понятието “лекарска грешка” е медицински термин.
Лекарската(стоматологичната) грешка е добросъвестно
заблуждение на лекаря(стоматолога) в неговата
професионална работа, дължаща се на несъвършенството на
медицинските знания, методите на диагностиката и лечението,
на особеното протичане на заболяването при дадени болни или
на обективно трудните условия в които се е осъществила
дейността на лекаря. Няма елементи на нехайство, небрежност
и професионално невежество Медицинските действия, довели
до влошаване на здравето или смъртта на човека са извършени
в нарушение на установени за дадено време правила на
медицинската наука, но за тях липсват задължения и
възможност да бъдат предвидени от медицинското лице. За
лекарски грешки може да се говори само тогава, когато се
изключват умишлени и непредпазливи действия (бездействия).
Най-разпространена е класификацията, според която се
разделят на:
1. Диагностични грешки – дължат се на относителното
несъвършенство на медицинските знания и неточност
на някои методи в изследване и диагностика, на
незадоволителния преглед всл. липса на необходимата
или остаряла техника, на трудните условия, в които е
трябвало да действува медицинското лице, на
недостатъчното време за изследване или на особености
в протичането на патологичния процес ( без симптоми,
атипично, скрито, мълниеносно), на недостатъчната
подготовка или опит на лекаря. Атипичността на
заболяването може не само да затрудни, но и да лиши
лекаря от възможност и при най-добросъвестно
изпълнение на професионалните си задължения да
постави вярна диагноза.
2. Грешки в лечението – Срещат се по-рядко. Дължат
несъвършенството на самия метод на лечение, на
неправилната диагноза, поставена от друг стоматолог,
на незадоволителна преценка или предоверяване на
лабораторните резултати и др. Най-много грешки се
срещат при извършване на сложни и тежки оперативни
интервенции. Лекарските грешки са обект на клинико-
патологоанатомични разглеждания, на обсъждания на
клинични съвети и др.
НЕЩАСТНИ СЛУЧАИ В МЕДИЦИНСКАТА ПРАКТИКА
Под нещастен случай (медицинска случайност) в
медицинската(стоматологичната) практика се разбира
неблагоприятния изход от лечението (медикаментозно,
хирургично и др.), настъпил в резултат на случайно стекли се
обстоятелства, които лекарят (стоматологът) не е в състояние да
предвиди и при най-добросъвестно изпълнение на
професионалните си задължения. Внезапна смърт може да
настъпи всл. идиосинкразия и алергичен шок към някои лечебни
препарати, дадени в обикновените лечебни дози и възприетия
начин на приложение, при серо- и ваксинопрофилактиката, на
операционната маса преди операцията всл. психичен и
емоционален шок или по време на операцията от наркозата,
макар и проведена прецизно и в съответствие с изискванията на
съвременната анестезиология и др. Следователно
неблагоприятният изход от лечението не е свързан с каквито и
да е пропуски и грешки.
Стоматологичните грешки и нещастните случаи не са
престъпления и не водят до наказателна отговорност. те
са обект на внимание на клиникоанатомични
конференции или лечебно-контролни комисии.
Грешките и особено нещастните случаи се обхващат в
най-общи линии от фактическия състав на случайното
деяние по чл.15 на НК : “Не е виновно извършено
деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл
да предвиди настъпването на обществено опасните
последици (случайно деяние)”.
Правото да се упражнява професията може да бъде отнето на
медицински специалисти (лекар, стоматолог, фелдшер и
др.):
1. При невъзможност да се упражнява медицинска дейност,
ако страдат от заболяване (хроничен алкохолизъм,
токсикомания, психични заболявания и др.) или е носител
на вирус (СПИН и др.), които застрашават здравето и
живота на пациентите. (чл.192, ал.1 от ЗЗ).
2. Министърът на здравеопазването може със заповед да
отнеме правото на едно лице да упражнява медицинска
професия в република България за срок от 6 месеца до 2
години в случаи на:
а) повторно нарушаване на утвърдените медицински
стандарти
б) повторно нарушаване на принципите и реда за
извършване на експертизата и работоспособността (чл.193,
ал.1 от ЗЗ)
3. При системни нарушения при упражняване на
професията –поради небрежност, самонадеяност или
незнание
4. Отнемане на право на практикуване може да се наложи
на медицински специалисти, които предписват и
отпускат лекарствени средства в нарушение на закона
или нарушават наредбите за клинични изпитания на
лекарствените средства
5. При извършено престъпление от общ характер, което е
несъвместимо със заеманата длъжност или съответната
професия. В този случай правото да се упражнява
професията или да се заема определена длъжност се
взема от съда
 ОРГАНИЗАЦИЯ И ОСНОВНИ ВЪПРОСИ НА
СМЕ В СЛУЧАИ НА ПРИВЛИЧАНЕ НА
МЕДИЦИНСКИ РАБОТНИЦИ КЪМ
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА
ПРОФЕСИОНАЛНИ ПРАВОНАРУШЕНИЯ

Експертизата по дела срещу медицински работници се

извършва от комисия (най-често тричленна) с участието
на съответни висококвалифицирани специалисти и
съдебен лекар. Напр. при настъпване на смърт при
хирургическа интервенция и при съмнение, че смъртта е
във връзка с проведено лечение, експертизата се възлага
на съдебен лекар и двама хирурзи от хирургическа
стоматология, и то извън заведението, където е опериран
болният.
Следствените и съдебните органи предоставят цялата
документация по боледуването на пострадалото лице
в оригинал и другия следствен материал
(показанията на обвиняемия, неговите обяснения и
възражения, на свидетелите). Експертите след
внимателно проучване на делото съставят писмена
експертиза със заключение, като не само отговарят
на поставените въпроси, но и н на други, за които
сметнат, че може да се отговори. Най-често
поставяните въпроси са:
1. Правилно и своевременно ли е поставена диагнозата,
ако не-как се обяснява неправилното й поставяне
2. При дадените условия в необходимия обем ли са
били проведени изследванията, следвало ли е да се
проведе консулт с по-опитни специалисти
3. Нуждаел ли се е болният от настаняване в болница,
има ли причинна връзка между късното настаняване
в болницата и неблагоприятния изход на
заболяването
4. Съответства ли проведеното лечение на поставената
диагноза. Своевременно, в необходимия обем и
правилно ли е било проведено медикаментозното
лечение, какви пропуски и неправилни действия са
допуснати
5. Да се изясни налагало ли се е хирургическо лечение,
своевременно ли е било проведено, правилно ли е
бил избран оперативния метод за хирургическо
вмешателство и дали технически е било правилно
извършено
6. Има ли нарушение на действащите инструкции и
разпоредби, отнасящи се до диагностиката и лечението
7. Правилно ли са проведени следоперативните грижи
и лечение на болния
8. Могъл ли е да бъде избегнат неблагоприятния изход
9. Коя е причината за смъртта, какво е значението на
допуснатите пропуски или неправилни медицински
действия за смъртта на болния