всички лекции ODZ

ВЪЗНИКВАНЕ И СЪЩНОСТ НА МЕДИЦИНСКАТА
ЕТИКА
ПРАВНИ И МОРАЛНИ НОРМИ ПРЕЗ АНТИЧНОСТТА,
СРЕДНОВЕКОВИЕТО, РЕНЕСАНСА И 19 ВЕК
ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ И ЕТИЧНИ СТОЙНОСТИ НА 20
ВЕК
Определения:
n Етиката е философска наука, чийто

обект на изследване е човешкият морал
(нравственост).
n Моралът (от латински mosmorale –

обичаи, нрави) е съвкупност от принципи и
норми, които регулират поведението на
личността във взаимоотношенията й с
другите личности в обществото.
Медицинска етика
Медицинската етика е част от общата

етика. Тя е насочена към разрешаване на
практически проблеми, свързани с
ценностни противоречия и морални
конфликти, които възникват в
професионалната дейност на лекаря.
ХИПОКРАТОВАТА КЛЕТВА
В името на Аполон - лечителя, в името на Хигия, в името на Панацея и в името на всички
богове и богини, които вземам за свидетели, поемам върху себе си тази клетва.
На учителя, който ме е учил да лекувам ще гледам като на баща: ще му помагам да живее и
ще му давам каквото му е нужно, и ще гледам децата му като свои братя. Ако те поискат да
изучат нашето изкуство, аз ще ги обуча без пари и без никакви задължения в бъдеще. Ще ги уча
на принципите на медицината, ще им давам обширни обяснения, ще им развивам
доктрината, като на свои деца, както на тях, така и на учениците си, които са записани при
мен и са положили клетва. Аз ще препоръчвам на болните подходящ режим според
познанията си и ще ги защитавам от
всички вредни неща. Никога и никому няма да препоръчвам употребата на отрови и ще
отказвам да давам на
когото и да било подобно нещо. Когато влизам в някоя къща, това ще бъде само, за да лекувам
някой болен, като се
предпазвам от всякаква волна неправда и най-вече от всякакви сластолюбия към жените и
мъжете, били те свободни или роби. Всичко, каквото видя или чуя при изпълнението на своята
професия или извън нея и което не
бива да се разправя, аз ще го пазя в тайна и ще го смятам за нещо свещено. Ще запазя живота
си чист и свещен, както и моето изкуство. Ако изпълня тази клетва, без да я нарушавам, дано
живея дълго време, за да преуспея в
изкуството и да стана прочут во веки веков, като пазя тази клетва и не престъпя нищо от
нея. Ако пък сторя обратното, нека ме сполети ранна смърт и вечна забрава. Заклевам се, че по
силите на знанията си ще върша всичко, в което се кълна.
От ляво на дясно: Луна - римската богиня на Луната; Панацея – вселекуваща; Телесфор-

символ на живота, децата, съня,младостта и надеждата за нов живот; Хигия- богиня на
чистотата и доброто здраве; Асклепий -древногръцкия бог на лечението и син на Аполон;

Епионе – съпруга на Асклепий и богиня на успокоението на болката; Махаон и Подалирий в
древногръцката митология братя, царе на Трика в Тесалия, синове на Асклепий и Епионе.
Легендарни лечители, патрони на военно-полевата хирургия. По време на Троянската война
предвождат около 30-на кораби с тесалийска армия . Унаследили лечителското изкуство от
баща си, те били лекари на ахейците и храбри воини на бойното поле. В последствие са им
били издигнати светилища за лечение на болни; Язо е богиня на лечението, средствата и
начините за лечение Плътно в десен край стои римското божество Сол Инвиктус -
непобедимото слънце, като източник на топлина, здраве и светлина.
Биоетика – “
наука за оцеляване”
Американският биолог Потър въвежда

термина БИОЕТИКА, което означава “наука за
оцеляване”, “етично ръководство”. Той е
синоним на биомедицинска етика и
медицинска етика. Терминологията все
още е дискусионен въпрос и подлежи на
уточнение.
Като интердисциплинарна област медицинската

етика е тясно свързана с други научни и социално -
практически сфери:
n Биомедицинска етика и деонтология

n Биомедицинска етика и философия
n Биомедицинска етика и право
n Биомедицинска етика и теология
n Биомедицинска етика и психология
n Биомедицинска етика и икономика
История:
n Античност:
Във Вавилон Цар Хамураби създава
първия Кодекс на законите (1790 г пр.н.е.)
История:
n Античност: Платон е един от

застъпниците на тезата да се убиват
психично болните. Аристотел и Платон
използват медицината за илюстрация на
проблеми от политиката и етиката. Те
разграничават три типа лекари:
Аристотел и Платон
разграничават 3 типа лекари
n Лекарят на робите – описват го като един вид
диктатор, който налага назначението на
пациента
n Свободният лекар – той разговаря за
проблемите с пациента и включва семейството
му при обсъждане на терапията
n Лекарят като образована личност, който
предоставя информация за себе си и поема
отговорност за собствените си постъпки.
Медицинската етика през вековете-

Средновековие
n Развитието на етиката е повлияно

изцяло от църквата
n Изповядват се и се спазват
християнските ценности
n Съществуват схващания против
аборта, евтаназията и самоубийството
n Силен тласък в развитието на
арабската медицина
Медицинската етика през вековете

- Ренесанс
n Развитието на етиката е повлияно от бурното
развитие на природните науки
n Евтаназията и суицидът се оценяват
положително
n Християнските долбродетели са изместени от
буржоазните
n Бекъм - (euthanasia interior) (euthanasia
exterior)
n Обсъжда се извършването на експерименти с
хора
Медицинската етика през вековете -
19 век
n Томас Пърсивал създава “Медицинска

етика или Кодекс на институтите и
правила, пригодени към
професионалното поведение на
лекарите и хирурзите”
Кодекс за професионалното поведение на лекарите,

приет като задължителен от Американската
медицинска асоциация, защото описва:
n Задълженията на лекарите към пациентите и

обратното
n Задълженията на лекарите един към друг и към

медицината
n Задълженията на медицината към обществото и

обратното
ХХ век
1. Втората Световна война и отражението й

върху развитието на етиката
n експерименти с хора
n Нюрнбергски кодекс – 1947 г. За
първи път се поставя задължението за
получаване на свободно информирано
съгласие при участие в биомедицински
изследвания
n развитие на биоетиката
БИОЕТИКА
ФЕНОМЕНОЛОГИЯ
Задачата на философа е да опише:
- структурата на преживяването, в частност съзнанието

- въображението
- отношенията на индивида с другите живи същества
- ситуираността на човека в обществото.
Думата „херменевтика”
произлиза от гръцки език и е свързана с

името на гръцкия бог Хермес, който е изпълнявал ролята на посредник
(вестител) в отношенията между боговете. Оттук и предназначението
на науката херменевтика, която най-общо казано е посредник в
разбирането на смисъла на един текст и в неговата
интерпретация.
(тълкуване и интерпретация).
БИОЕТИКА
херменевтика
1.Тълкуването предполага преди всичко знание
не само за изследваното явление, но и за
неговия контекст. Трябва да са известни
мястото, участниците, времето, в което се
разглежда дадения обект.
2. Интерпретация - да се открие значението на
явлението, да се анализира през гледната
точка на съвремието и изследователя.
3. Разбиране - гледните точки се съпоставят и
след тяхното обобщение се достига до по-

пълно ПОзнание за нещата.
20 век
През 1964 г. в Хелзинки е създадена

Декларация, предназначена да ръководи
лекарите при биомедицинските
изследвания на човека.
С декларация от Манила (1981 г.) е
решено да се създадат във всички страни
комитети по медицинска етика, макар че
такъв комитет съществува в Англия от
1947 г.
През 1973 г. е публикуван и по-късно утвърден

законопроект за правата на пациента. Основните
постановки на този кодекс са:
n Внимание и уважение към личността на

пациента
n Пълна текуща информация за състоянието,
диагнозата, прогнозата
n Информирано съгласие за пристъпването към
определена процедура или лечение
n Право да получи информация относно
стойността на проведеното лечение и източника
на финансиране
n Право да знае кои правила и наредби регулират
неговото поведение
Кратки данни за медицинската
етика в България
1974г – Първа национална конференция по
медицинска етика
1979г – Втора национална конференция по
медицинска етика
1991г – започва да се преподава като
самостоятелна дисциплина в катедрата в
София
1992г - започва да се преподава като
самостоятелна дисциплина в катедрата в
Пловдив
“Колкото повече мислим за етиката,

толкова повече се удивляваме,
защото: Най-ясната и проста наука за
невежите е тази за морала. Тя е най –
сложна и най – неясна за учения”.
Дени Дидро
ЛИТЕРАТУРА
1. Льочкова М.
ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ В МЕДИЦИНСКАТА

ЕТИКА –МЕДИЦИНСКА ТАЙНА, ЯТРОГЕНИЯ
КОНФЕДЕНЦИАЛНОСТ
В МЕДИЦИНАТА
ЛЕКАРСКА ТАЙНА
Медицинската тайна е запазване

информацията за заболяването и
цялата лична информация, която
пациентът е споделил с лекаря във
връзка с диагностиката и лечението,
в кръга лекар - пациент.
Проблемът за конфиденциалността има три страни:

професионална, етична и правна.
Професионална - Няма друга професия, която

така да прониква в най-интимния свят на
пациента. Няма друга професия, която да се
базира на пълно доверие при общуването
между лекар и пациент.
Етична– неетично е лекарят да разкрие
тайната на пациента
Правна - Съобщаването на тайната на

пациента може да окаже социална вреда и в
такива случаи пациентът може да съди лекаря
за нарушение на медицинската тайна.
Има четири нива на нарушаване на

медицинската тайна:
0-ва степен - няма нарушаване на медицинската тайна –

информацията се споделя между членове на медицинския
екип
1-ва степен - незначително нарушение – ако се споделя

информация, без да се идентифицират пациентите.
Например,
ако медицинско лице споделя пред свои
близки случилото се през деня, без да споменава имената
на пациента
2-ра степен - значително нарушение – споделяне пред

външни лица с изнасяне имената на пациента
3-та степен - тежко нарушение – идентифициране на

пациента с изнасяне на информация за личния му живот,
неговото емоционално състояние, сексуално поведение и
др., които биха го дискредитирали пред обществото или
близките му.
ЯТРОГЕНИЯ
Ятрогенията е заболяване или влошаване на

вече съществуващо заболяване, причинено от
лекаря или медицинския персонал. Различават
се пряка (директна) и непряка (индиректна)
наречена още психогенна ятрогения.
Пряката ятрогенията включва всички

видове увреждания или усложнения,
предизвикани от неправилно извършени
медицински действия. Най-чести причини
за този вид са:
небрежност
немарливост
неспазване на необходимите правила и
изисквания.
Непряката ятрогения е причинена по

психогенен път. Възниква заболяване
или се влошава състоянието на болния в
резултат на психично въздействие от
страна на медицинския персонал. Източник
на ятрогенно въздействие в този случай е
словото, което действа на психиката на
болния.
ГРУПОВО И ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ
1. Под групово здраве се разбира

здравето на отделни социални групи:
заемащи определена територия
функциониращи като реални човешки

обединения
имащи свои специфични цели и

организация на дейностите
(напр. здравето на семейството;

здравето на даден колектив).
ГРУПОВО И ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ
2. С понятието “обществено
здраве” се означава обобщената
характеристика на здравето на
определен тип общество или на
конкретно общество (напр. здр.
статус на населението в страните от
Източна Европа; здр. статус на
населението в България).
Обществено здраве
Общественото здраве е сложно социално

явление. Свързва се със здравето на
популацията, на групата, а не с това на
отделния индивид.
Показателите за оценка на общественото

здраве са:
Демографски показатели
Показатели за заболеваемост
Показатели за физическо развитие
Здравно-социални показатели
1. Определение за демография
Демографията е наука за
характеристиките на човешките
популации, като размер, прираст,
гъстота, разпространение и
демографска статистика.
Медицинската демография изучава

демографските процеси, тясно свързани
със здравето на популациите.
ПОПУЛАЦИЯ
Терминът “популация” има

различен смисъл.
В демографията с него се
обозначава броят хора, живеещи
в дадена област.
В статистиката се обозначава
съвкупността от единиците на
наблюдение – т.н. генерална
съвкупност.
Демографията има 2 основни

раздела:
Статика
Динамика
І. Демографска статика
Демографската статика
изучава:
размера
разпределението
структурата на популацията по
възраст, пол и други фактори:
- стационарен тип възрастово –

полова структура
- прогресивен тип възрастово –

- регресивен тип възрастово –

Възрастово-полова структура на
населението
Подходи за характеристика на
възрастовата структура
Чрез съпоставяне на лицата от 0-14 г.,

15-49 г. и над 50 г.
Тип възр. стр. 0-14 г. 15-49 г. 50 г.+ Общо
Прогресивен 30,0 50,0 20,0 100,0
Стационарен 25,0 50,0 25,0 100,0
Регресивен 20,0 50,0 30,0 100,0
Преброявания
В статиката основният инструмент е

преброяването на населението.
Преброяването е процес на:
събиране,
компилиране
публикуване на:
демографска
икономическа
социологическа информация
към даден момент, обхващащ всички хора в една
държава или определена територия (ООН, 1958).
Напр.: Към 1 февруари 2011 година

населението на Република България е 7 364
570 души. Жените са 3 777 999, или (51.3%).
Мъжете са 3 586 571 или (48.7%).
История на демографията
3800 г. пр.н. е. – Преброяване във Вавилон за

данъчни цели
2323 г. пр.н. е. – Годишно преброяване на едрия

рогат добитък в Египет
2275 г. пр.н. е. – Данни за домакинства, плащащи

данъци в Китай
1500 г. пр. н. е. – Израелтяните започват редовна

регистрация на мъже за военни цели
1400 г. пр. н. е. – Редовна регистрация на жителите в

Египет
400 г. пр. н. е. – Рим наброява 120 000 възрастни

мъже
История на демографията
6-7 в.сл. н. е. - Първо преброяване на

губернатора на Сирия, свързано с
раждането на Христос
През 1793 г. Hung Liangqui пише:”За

около 4 поколения населението ще се
увеличи 10 или 20 пъти, докато
жилищата и земята – само 2 пъти или в
най-добрия случай – 5 пъти”.
НАСЕЛЕНИЕТО НА СВЕТА
През 1801 г. започват редовни

преброявания в Англия и Франция
1801 г. – 1 млрд. души население в света

2000 г. - 6 млрд. души население в света
2010 г. - 7 млрд. души население в света
ІІ. Демографска динамика
Демографската динамика
изучава промените в популацията
и процесите, определящи тези
промени.
Естествено движение - раждания,

умирания, бракове, разводи и др.
Механично движение (миграция)
Механично движение
1.Външна миграция– движение на хора

от една държава в друга
емиграция
имиграция
Насилствена миграция – при липса на

личен избор за миграция (войни, робство,
дискриминация, природни бедствия и др.)
Доброволна миграция - човек решава

сам да се пресели (по-добра работа, по-
добро качество на живот, събиране на
семейството и др.)
Механично движение
2. Вътрешна миграция
Постоянна вътрешна миграция

Урбанизация (селска депопулация)-
придвижване от селата към градовете
Градска депопулация – придвижване

от градовете към селата
Регионална миграция – обща

тенденция за постоянно преместване
на хора в страната
Временна вътрешна миграция
Дневна (махаловидна) – ежедневно

пътуване до месторабота
Сезонна – отиване на курорт
Полупостоянна - движение за
ограничен период от време – напр.
работа в др. район на страната, без
това да е свързано със сезоните –
напр. 3 месеца специализация
Естествено движение
на населението
Модел на демографски преход
Свързан е с динамиката на населението

– описан е за първи път през 40-те
години на ХХ век.
Представя 4 етапа в еволюцията на

популацията в едно общество. Промяната
в популацията е по 2 н-на:
1. Промяна по място – определен брой

държави могат да бъдат в различен етап
към определен момент във времето.
2. Промяна по време – теоретично

всяка държава преминава през етапите.
Моделът е разработен отдавна, поради

което някои държави в момента имат
характеристика отвъд етап 4.

Етап 1 – Висока плодовитост, висока

смъртност (преиндустриален). Високите
флуктуиращи нива на раждаемостта и
смъртността водят до нисък естествен прираст.
Възможни причини:
лош контрол на раждаемостта
висока детска смъртност
религиозни схващания, стимулиращи

създаването на големи семейства
висока смъртност
Етап 2 – Висока плодовитост, намаляваща

смъртност (индустриален). Раждаемостта
остава висока, докато смъртността рязко спада,
което води до повишаване на естествения
прираст.
Подобряване на качеството и достъпа до здравни

грижи
Намаляване на детската смъртност
По-добра канализация и водоснабдяване
По-добро хранене, транспорт и комуникации
Етап 3 – Намаляваща плодовитост, ниска

смъртност. Раждаемостта е ниска, докато
смъртността продължава да спада.
Естественият прираст се забавя и става
константа.
Подобрен достъп до контрацепция

Понижена детска смъртност
Индустриализация
Еманципация
Повишено желание за материални придобивки
За България 1950-1985 г.
Етап 4 – Ниска плодовитост, ниска

смъртност (устойчива популация).
Раждаемостта и смъртността са ниски.
Прирастът е около 0-та. Възможни са
флуктуации поради:
- „Бум на бебета” (английски: baby boom) е

термин, използван в САЩ, обозначаващ силно
повишената раждаемост след края на Втората
световна война) е термин, използван в САЩ,
обозначаващ силно повишената раждаемост след
края на Втората световна война в периода 1946)
е термин, използван в САЩ, обозначаващ силно
повишената раждаемост след края на Втората
световна война в периода 1946-1964.
- Епидемии.
За България – 1985-1990 г
Етап 5 на модела - раждаемостта е

спаднала под смъртността,
естественият прираст е отрицателен
(популацията намалява). България е в
този стадий от 1990 г. Характерен е и за
редица др. европейски страни – напр.:
Германия.
Уравнение на демографския
баланс
Начално население + (Раждания – Умирания) +

(Имиграция – Емиграция) =
= Начално население + (Естествен прираст) +

(Нетна миграция) =
= Крайно население
Основни термини и определения
Безплодие – Невъзможност за
зачеване, което бива:
Първично безплодие – Двойката не е

постигнала зачеване, въпреки опити за поне
2 години
Вторично безплодие – Двойката е имала

зачеване, но след това не може да го
постигне, въпреки опити за поне 2 години.
(Ако жената е кърмила, времето за опити за
забременяване се изчислява от края на
лактационната аменорея).
Термин (доносеност) – Раждане при

срок на бременността от 37 пълни
седмици до по-малко от 42 пълни
седмици (259-293 дни).
Недоносеност - Раждане при срок на

бременността по-малък от 37 пълни седмици
(по-малко от 259 дни).
Преносеност - Раждане при срок на

бременността 42 пълни седмици или повече
(294 дни и повече).
Раждане на живо дете - Раждането на живо

дете е пълното изтласкване или изваждане на
продукт от зачатие от тялото на майката
независимо от продължителността на
бременността, при което плодът след
отделянето диша или проявява други
признаци на живот като сърцебиене,
пулсация на пъпна връв или определени
движения на волевата мускулатура,
независимо от това дали пъпната връв е
прерязана и отделена ли е плацентата.
Всеки продукт от такова раждане се смята за
„живородено дете”.
Фертилна възраст –това е

възрастта, в която жената може да
ражда:
15-49 години
Пренатален период (преди раждането)
Неонатален период (Р – 28 ден)
Ранен (Р – 7 ден)
Късен (7 – 28 ден)
Перинатален период (22 г.с.- 7 ден)
Детска смъртност – смърт на детето до

навършване на 1 год.
22 г.с.
Раждане
7д
1г
28 д
НАЦИОНАЛЕН СТАТИСТИЧЕСКИ
ИНСТИТУТ
СТАТИСТИЧЕСКИ СПРАВОЧНИК
2015 г.
(Съвкупностите на населението и
техните структури се изчисляват към
31.12. за съответната година въз
основа на броя и структурите на
населението от предходната година и
настъпилите демографски събития
(живородени, умрели, заселени и
изселени) през годината.)
Някои демографски показатели за
2016 г. за България
67 258 живородени
107 870 смъртни случаи
Прираст на населението: -40 611 души
Нетна миграция: -9 761 души
3 417 645 мъже към 31 декември 2016 г.
3 656 800 жени към 31 декември 2016 г.
Население 7 074 445 души 2016 г.
Население 7 153 784 души 2015 г. (НСИ)
(Към 1 февруари 2011 година населението на

Република България е 7 364 570 души. Жените са 3
777 999, или (51.3%). Мъжете са 3 586 571 или
(48.7%)).
Разпределение на населението по пол в

България към 31.12.2013 г. по данни на НСИ
Раждаемост по години за България

(2000-2015 г.) по данни на НСИ
2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015
9.0 8.6 8.5 8.6 9.0 9.2 9.6 9.8 10.2 10.7 10.0 9.6 9.5 9.2 9.4 9.2
Смъртност и детска смъртност по години

за България (2000-2015 г.) по данни на
НСИ
2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2010 2011 2012 2013 2014 2015
14.1 14.2 14.3 14.3 14.2 14.6 14.7 14.8 14.5 14.6 14.7 15.0 14.4 15.1 15.3
13.3 14.4 13.3 12.3 11.6 10.4 9.7 9.2 8.6 9.4 8.5 7.8 7.3 7.6 6.6
Средна продължителност на
предстоящия живот - СППЖ
СППЖ –среден брой години, които предстои да

преживее поколението на новородените при условие,
че през целия живот на това поколение повъзрастовата
му смъртност се запази такава, каквато е в годината на
изчисляване на СППЖ. (хипотетичен показател, защото
би се получил ако се запазят непроменени
показателите за повъзрастова смъртност, което е
невъзможно – смъртността в отделните възрастови
групи непрекъснато се променя ).
Всяка промяна в коефициента за повъзрастова

смъртност се отразява на СППЖ – напр. намаляването
на детската смъртност води до увеличаване на СППЖ,
повишаването на смъртността в другите възрасти – до
намаляване на СППЖ.
СРЕДНА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ПРЕДСТОЯЩИЯ ЖИВОТ НА

НАСЕЛЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА:
- 2010-2012 г.
- 2011-2013 г.
- 2013-2015 г.
общо
мъже
жени
74.02
70.62
77.55
74.5
71.0
78.0
76.5 73.56 79.54
За десет години в периода между 2003

и 2013 г. средната продължителност на
живота при жените е нараснала с 2.4
години, а при мъжете - с 2.3 години.
РАЖДАЕМОСТ, СМЪРТНОСТ, ЕСТЕСТВЕН ПРИРАСТ В

БЪЛГАРИЯ ЗА ПЕРИОДА 2005-2015 г.
година
Раждаемост на
1000 души
население
Смъртност на 1000
души население
Естествен прираст
2005
9,2
14,6
– 5,4
2006
9,6
14,7
– 5,1
2007
9,8
14,8
– 5,0
2008
10,2
14,5
– 4,3
2009
10,7
14,2
–3,5
2010
10,0
14,6
–4,6
2011
9,6
14,7
– 5,1
2012
2013
2014
2015
9,5
9,2
9,4
9,2
15,0
14,4
15,1
15,3
– 5,5
- 5,2
- 5,7
-6,1
Основни демографски показатели за

2011, 2012, 2013, 2014 и 2015 г
Население към 31.12. (хил.)

7327.2 7284.6 7245.7 7202.2
Гъстота на населението (на 1кв.км)
66.1 65.7 65.3 64.9
Полово съотношение (брой жени на

1 000 мъже)
1054 1055 1056 1057
Относителен дял на градското от

общото население (%)
72.7 72.9 73.0 73.1
Основни демографски показатели за

2011, 2012, 2013, 2014 г
Раждаемост (на 1 000 души)
9.6 9.5 9.2 9.4 9.2
Смъртност (на 1 000 души)
14.7 15.0 14.4 15.1 15.3
Естествен прираст (на 1 000 души)
-5.1 -5.5 -5.2 -5.7 -6.1
Брачност (на 1 000 души)
2.9 2.9 3.0 3.4
Детска смъртност (на 1 000 живородени)
8.5 7.8 7.3 7.6
Тотален коефициент на плодовитост (бруто)
1.51 1.50 1.48 1.52
Нетен коефициент на възпроизводство
0.72 0.72 0.71 0.73
показатели за оценка на
възпроизводството на населението
Сумарна плодовитост– представлява
средния брой деца, които би родила една
жена през целия й фертилен период, ако
повъзрастовата плодовитост се запази
такава, каквато е в момента, за който тя
се изчислява;
Бруто коефициент на възпроизводство -

представлява средния брой на момичетата,
родени от една жена във фертилна възраст;
Нето коефициента на възпроизводство -

средния брой момичета, родени от една жена
през целия й фертилен период (15-49 г.),
които ще доживеят до възрастта, която майка
им е имала в момента на раждането им.
ДЕТСКА СМЪРТНОСТ
През 2015 г. – 6.6‰
През 2014 г. - 7.6‰
През 2013 г. – 7.3‰
През 2012 г. - 7.8‰.
През 1997 г. - 17.5‰ – най-висока

стойност от 1990 г. до сега
През 2001 г. - 14.4‰,
През 2005 г. - 10.4‰,
През 2011 г. - 8.5‰.
Коефициентът на детска смъртност

непрекъснато намалява.
Независимо от положителната тенденция в

намаляването на нивото на детската
смъртност в България, тя продължава да е
по-висока от тази в страните от Европейския
съюз.
В повечето от страните в Европейския съюз

коефициентът на детска смъртност е под
5.0‰.
Най-ниски са стойностите му в Швеция -

2.1‰, Финландия - 2.4‰, Естония - 2.5‰,
и Чешката република - 2.7‰.
Общо за ЕС-27 коефициентът на детска

смъртност през 2011 г. е 3.9‰.
Показатели
СКАЛИ ЗА ОЦЕНКА НА ПОКАЗАТЕЛИТЕ
РАЖДАЕМОСТ
ниска
средна
висока
15 на 1000
15-25 на 1000
над 25 на 1000
СМЪРТНОСТ
ниска
средна
висока
9 на 1000
9-15 на 1000
над 15 на 1000
ниска
средна
висока
10-15 на 1000
15-25 на 1000
25-50 на 1000
Грънчарова Г, Велкова А,
Александрова С. Социална
медицина. Издателски
ЗАБОЛЕВАЕМОСТ
проф. д-р М. Стойкова
катедра СМОЗ, ФОЗ, МУ-Пловдив
ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ
Демографско
състояние
Заболеваемост
Физическо
развитие
ДЕМОГРАФСКИ ПОКАЗАТЕЛИ
Показатели, свързани със състава и

структурата на средата, в която се
проявява обектът на изучаване
(общественото здраве), в която той
(„живее”)
ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ЗАБОЛЕВАЕМОСТ
Показатели, свързани с процесите,

протичащи в изучавания обект
(общественото здраве)
ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ФИЗИЧЕСКО
РАЗВИТИЕ
Показатели, свързани със

състоянието на изучавания обект
(общественото здраве)
При социално - медицинския анализ се

използват 2 групи показатели за оценка на
общественото здраве
1. Показатели да негативно здраве
- Демографски показатели
- Заболеваемост
- Индикатори за застрашено здраве
2. Показатели за позитивно здраве
Демографски показатели
Индекс на здравето
Физическо развитие
Здравна култура и здравословен стил на

живот
Здравни индикатори
За да се контролира и регулира общественото

здраве в ЕС е създадена Европейска комисия,
която има за цел представянето на сравнима
информация за:
здравето и здравното поведение на населението
болестите
здравните системи.
Първият набор от Здравни индикатори на

Европейската общност (European Community Health
Indicators - ECHI) е предложен от проекта ECHI 1.
Здравният индикатор е променлива

величина, поддаваща се на пряко
измерване, която отразява здравното
състояние на лицата в определена
общност.
За да бъдат структурирани, здравните

индикатори трябва да отговарят на следните
принципни изисквания :
да са лесни за разбиране
да са практически приложими
да е предоставена възможност за бързото им

осигуряване
да са налични в повечето или всички страни-членки
да са сравними
да са подбрани от надеждни източници
да не затрудняват статистическите институти и

отговорните ведомства
Индикатори
за обществено здраве (П. Салчев)
Индикатори за
здраве
Демографски
(среда)
За заболеваемост
(процеси)
За физическо
развитие
(състояние)
Здравно –
социални
(фактори)
Статични
Динамични
Болестност
Моментна
болестност
Антропометрични
Физиометрични
Соматоскопични
Социални
Икономически
На околната
среда
Основни категории - ECHI
1. Демографски и социално-икономически фактори
Население
Социално-икономически фактори
2. Здравен статус
Смъртност
Болестност по конкретни нозологични единици
Общ здравен статус
Други измервания на здравен статус
Основни категории - ECHI
3. Детерминанти на здравето
Класификация 1
Класификация 2
Лични и биологични фактори

- Начин на живот
Здравно поведение
- Вредни навици
Условия на живот и работа
- Околна среда
- Генетични особености
4. Здравни системи
Превенция, защита и промоция на здравето
Здравни ресурси
Здравна използваемост
Здравни разходи и финансиране
Здравно качество
Индикатори - Средна продължителност

на предстоящия живот - СППЖ
Това е един от индикаторите, носещи най-

голяма информация за:
общественото здраве
промените, които настъпват в условията на живот

на населението в дадена държава.
СППЖ – среден брой години, които предстои да

преживее поколението на новородените, при
условие, че през целия живот на това поколение
повъзрастовата смъртност се запази такава,
каквато е в годината на изчисляване на
показателя.
Индикатори - Средна
продължителност на предстоящия
живот - СППЖ
Всяка промяна на коефициентите за

повъзрастова смъртност се отразява по
точно определен начин на СППЖ.
Индикатори - Години живот в добро

здраве
- Индикаторът „години живот в добро здраве” (Healthy Life

Years - HLY) измерва броя оставащи години, които човек на
дадена възраст, се очаква да изживее без инвалидност.
- Индикаторът “години живот, съобразени с качеството
на живот” (Quality adjustet life years - QALY) измерва
ползата (в години спечелен живот) от различни здравни
интервенции и оценява най-изгодните такива за
обществото. Той измерва едновременно
продължителността на живота, който е и в добро здраве.
За да бъде измерен този показател, са създадени редица

индекси. За изчисляването на индексите се ползват данни от
извадкови изследвания сред населението – здравно интервю
и здравна анкета (които лицето попълва само)
Европейско здравно интервю
Европейско здравно интервю – 2014 е част от Европейската

система на здравни изследвания и се извършва от анкетьори на
НСИ. Те са посетили около 4 500 домакинства, за да съберат
информация за здравето, начина на живот и ползването
на здравни услуги от българите. Анкетирани са лица над 15-
годишна възраст. Анкетьорите са посетили избраните
домакинства в периода октомври 2014 - януари 2015 г. и са
провели персонални интервюта с всеки един, за да се попълни
специален въпросник, разработен от Европейската Комисия.
Въпросникът за изследването е условно разделен на три части
- въпроси, които се отнасят за цялото домакинство, част за
интервю с лицето от анкетьор и част за самопопълване
от анкетираното лице. Разработени са и помощни карти с цел
улесняване на интервюто при някои от въпросите. В зависимост
от естеството на въпроса периодът, за който се пита е
различен - две или четири седмици, шест или дванадесет
месеца.
Изборът на наблюдавания период е направен за максимално

улеснение на респондентите при техните отговори.
29.12.2011
ЕВРОПЕЙСКО ЗДРАВНО ИНТЕРВЮ - 2008
САМООЦЕНКА НА ЗДРАВЕТО(%)
Самооц. на здр. Общо Мъже Жени
Много добро 26.6 30.1 23.5
Добро 41.7 43.2 40.4
Задоволит. 20.3 18.0 22.3

Лошо 8.7 6.5 10.6
Много лошо 2.8 2.2 3.3
Даните за заболеваемостта имат

важно значение:
Описват честотата и характера на

разпределение на тежестта на
заболяванията в общността
Позволяват да се направи оценка на Общата

Играят основна роля в:
провеждане на профилактика;
оценката на дейността по контрол

на
заболяванията;
изследователската дейност
Даните за заболеваемостта имат

важно значение:
4. Определят насоките за развитие на

здравната служба
5. Подпомагат мениджмънта и дейността на

лечебните заведения
Понятия свързани със заболеваемостта
Болест – клинично понятие. Представлява

нарушение на нормалното взаимодействие на
човек с околната среда, при което възникват
структурни и функционални проблеми.
Заболяване (в статистически смисъл) е само това

болестно състояние, което е регистрирано в
здравната служба по различен повод:
при търсене на медицинска помощ;
профилактичен преглед;
епидемиологично проучване;
причина за смърт и др.
Класификации на възрастта
Класификация според СЗО
0-14 г. – детска възраст
15-44 г. – млада възраст
45-59 г. – средна (зряла) възраст
60-74 г. – възрастни хора
75-89 г. – стари хора (старческа възраст)
Над 90 г. – дълголетие
Класификация за нуждите на образованието и

здравеопазването
До 1 г. – кърмаческа възраст
1-3 г. – ранна детска възраст
4-6 г. – предучилищна възраст
7-14 г. – училищна възраст
Източници за изучаване
на заболеваемостта
Здравните заведения с цялостната им

документация
Индивидът и членовете на неговото

семейство
Регистрите за умирания
Методи за изучаване на заболеваемостта
Метод
Ед. на набл.
Документ
Пасивен метод
1. По данни на
обръщаемостта
а) по цялостния ОЗ - всеки случай

АЖ
учет
Хр З- първото
ЛАК
регистр. през год.
б) по спец. учети
ОЗЗ
всеки случай
БИ
Някои неепид. заб.

БИ
Диспансериз. заб. всеки случай

БИ
Хоспитализ. заб. всеки случай

КБНС
Заболев. с ВН
БЛ
2.По данни от
всеки см. случай
См.акт
прич. за смърт
Активен метод
а) по данни на
всеки открит
Списък
проф. прегледи
случай
случаи на заболяв.
Видове профилактични прегледи
Предварителни – преди встъпване в

брак; за шофьорска книжка; при
постъпване на работа
Периодични
Целеви – (цитонамазки)
ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ ПРИ

ИЗУЧАВАНЕ НА ЗАБОЛЕВАЕМОСТТА
1.Свежа заболеваемост – съвкупността

от всички новорегистрирани (открити
за първи път в годината) заболявания.
Бива:
обща
по конкретни групи заболявания.

2. Периодна болестност – съвкупност от

всички регистрирани през дадена година
или период заболявания - както
откритите за първи път, така и
хроничните заболявания, възникнали по-
рано, по повод на които е потърсена
медицинска помощ.
Бива:
обща
по конкретни групи заболявания

3. Моментна болестност (патологична

поразеност) – съвкупност от всички
регистрирани заболявания,
болестни състояния, вродени
аномалии и дефекти към определен
момент.
Открива се при профилактични

прегледи.
Айсберг на заболеваемостта =
моментна болестност – периодна болестност
Илюстрира нивото на скритата

заболеваемост.
Скритата заболеваемост може да бъде

над 50% от регистрираната
заболеваемост.
ЗАБОЛЕВАЕМОСТ
Заболеваемостта е мярка за риска

на конкретно заболяване.
Представлява интерес предимно за
изследователите при разкриване
причините или детерминантите на
заболяването.
БОЛЕСТНОСТ
Болестността помага да се оцени:
степента на здравните проблеми в

общността
да се определят високорисковите
популации.
Тя отразява:
потребностите от здравна помощ
подпомага планирането на здравни

услуги.
ДИНАМИКА НА БОЛЕСТНОСТТА
Динамика на болестността – това са

промените, които настъпват в нея, с
течение на времето.
Пр. 1. Болестността от злокачествени

новообразувания в България е нараснала 6
пъти за 44 години, а заболеваемостта – 3
пъти.
2. Туберкулоза
до 1990 г - низходяща тенденция
след 1990 г. – възходяща
за цяла Източна Европа.
Брой нови случаи от туберкулоза в България

(1970-2005)
2000
3000
4000
5000
6000
1970
1980
1990
2000
2010
Източник: World Health Organization, Regional Office for Europe. European health for all database
(HFA-DB)
СТАДИИ НА ЕПИДЕМИОЛОГИЧЕН ПРЕХОД

Източник: Population and Health: An Introduction to Epidemiology. Second edition. Population
Reference Bureau 54(4); 1999: 9
Мор и глад
Повтарящи се
пандемии
Дегенеративни и
придобити
заболявания
Хронични болести и
новопоявили се
инфекции
Co-епидемии от туберкулоза и ХИВ при ХИВ

позитивни пациенти
Епидемиологичен преход
Теория на епидемиологичния преход
Моделът е създаден от Омран 1970 г.
Теорията се фокусира върху “комплексните промени

в модела на здраве и болест, на взаимодействието
на този модел с демографските, икономически и
социални детерминанти и последствията от тях”.
Преход, свързан с подобряване на храненето,

хигиената и канализацията, с повишаване на
медицинските познания и технологии.
Преходът в здравните грижи се изразява в промяна

на отговора на обществото на здравните нужди на
популацията, занимава се с организацията на
здравеопазните системи.
1-ви стадий
Флуктуираща смъртност, дължаща се на епидемии, глад мор, войни
Смъртност 30-50/1000
Висока раждаемост
Средна възраст 20-40 г.
Смъртността се дължи на инфекции, паразитни болести,

туберкулоза и др.
2-ри стадий
Смъртност-30/1000
Раждаемостта се увеличава
Средна възраст – 55 г.
Подобрено хранене, хигиена и канализация
Развитие на медицината и въвеждане на здравни програми
3-ти стадий
Смъртност-20/1000
СППЖ – 70 г.
Причини за смърт – хронични заболявания и новопоявили се

инфекции, свързани с радиацията, инцидентите, хранителните
добавки, професионални рискове, замърсяване на околната среда.
СТРУКТУРА НА БОЛЕСТНОСТТА
Структура на болестността по причини означава

разпределение на класовете заболявания по
относителен дял сред всички регистрирани
заболявания, изразено в %.
Пр.: Структура на болестността през 2004 г
Болести на дихателната система (496,7 на 1000 и 36,3%)
Болести на нервната система и сетивните органи
Болести на органите на кръвообръщение
Травми и отравяния
Болести на кожата и подкожната тъкан
Болести на пикочо-половата система
Заб. Поради непълнота на регистрацията на обръщаемостта

за мед. помощ, след 2004 г. НСИ не публикува офиц. данни за
структурата на заболев. и болестността
СОЦИАЛНОЗНАЧИМИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
Заболяванията, които в най-голяма

степен оформят профила на
смъртността и заболеваемостта в
дадена страна или регион се наричат
“социално-значими”.
В развитите страни нараства

хроничната заболеваемост.
В развиващите се страни нараства

инфекциозната заболеваемост.
КРИТЕРИИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДАДЕН

КЛАС ИЛИ ОТДЕЛНО ЗАБОЛЯВАНЕ
КАТО СОЦИАЛНОЗНАЧИМО
Високо ниво на смъртност, неблагоприятна

динамика в активна възраст
Висок дял в структурата на причини за смърт,

особено сред хората в активна възраст
Висок относителен дял в структурата на:
общата заболеваемост
болестност
заболеваемост с временна нетрудоспособност
първична инвалидност
хоспитализирана заболеваемост
КРИТЕРИИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДАДЕН

КЛАС ИЛИ ОТДЕЛНО ЗАБОЛЯВАНЕ
КАТО СОЦИАЛНОЗНАЧИМО
Висок относителен дял в структурата на разходите за

болнично лечение и рехабилитация
Значителни щети, които причинява на болните и техните

семейства:
психологически
медицински
икономически
социални
6.
Значително натоварване на обществените фондове,
поради продължителна или трайна нетрудоспособност.
В различните страни съдържанието на
понятието се различава
За България към Социално Значимите

Заболявания спадат:
Болести на органите на кръвообръщение
Злокачествени новообразувания
Хронични заболявания на дихателната система
Туберкулоза
Травми, злополуки и отравяния
Болести на нервната система и сетивните органи
Захарен диабет
Психични разстройства
РИСКОВИ ФАКТОРИ ЗА СОЦИАЛНО ЗНАЧИМИТЕ

ЗАБОЛЯВАНИЯ
Специфичен “рисков портрет” на

българското население
Тютюнопушене
Нерационално хранене
Артериална хипертония
Наднормено тегло
Алкохолна консумация
Дислипидемия
Диабет
Адинамия и хиподинамия
Стрес
Наследствена предразположеност
Замърсена околна и трудова среда

Заболеваемост в съвременните условия
1. Налице е подмладяване на социално-значимите

заболявания.
2. Нараства заболеваемостта от:
туберкулоза
психични
венерически
онкологични заболявания
3. Нараства трайната неработоспособност, поради:
болести на органите на кръвообращението (42.6%)
болести на костно-мускулната система и на съединителната

тъкан (12.8%)
новообразувания (11.2%)
болести на ендокринните жлези, на храненето и обмяната

(8.7%)
Съвкупността от морфологични, функционални и

психически признаци, характеризиращи нивото и
динамиката на израстване на организма и
възможностите му за адаптиране към изменящите
се уловия на живот.
Акцелерация –ускорено развитие на организма и

личността. ( може да доведе до социален
инфантилизъм). Характеризира се с:
по-високи данни за новородени
по-ранно поникване на млечните зъби
по-ранно настъпване на менархе
по-ранно завършване на растежа

по-късно настъпване на менопауза при жените
по-късна поява на пресбиопия
ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ФИЗИЧЕСКО РАЗВИТИЕ
Антропометрични – ръст, тегло, гръдна обиколка,

размери на главата и крайниците и др.
Физиометрични – витален капацитет, мускулна сила,

реактивност и точност на двигателния акт и др.
Соматоскопични – телосложение, развитие на

мускулатурата, форма на гръдния кош и краката, вторични
полови белези, настъпване на пубертет и др.
Физическа дееспособност – бързина, сила и др.
Техника на провеждане на изследванията
Изследванията се правят в точно определено време на деня.

(ръстът късно след обед намалява, а теглото се увеличава)
Ръста се измерва във войнишки стоеж, а за кърмачета-в

лежащо положение.
Везната за измерване на теглото трябва да е нулирана и

проверена.
Силомерът отслабва и също трябва периодично да се

проверява.
Оценката се прави при описателните признаци:
- с условни показатели – първа, втора, трета степен
- слаб, среден, добре изразен
Данните за физическо развитие се

групират най-често по пол, възраст като
признаците се оценяват поотделно.
Използват се индекси, при които се

комбинират различни признаци.
Напр.:
Индекс на Брока
Теглото в кг = ръста в см – 100
Индексите се приемат условно, а не

като закони за хармонично развитие.
Показателите за физическо развитие

се използват основно за измерване на
позитивното здраве.
Промяна през последните десетилетия в някои

показатели за физическо развитие в България:
1. Ръст
мъже
жени
повишен с
1,7 – 5,2 см
1,1 – 4,4 см
2. Тегло
повишено с
1,8 – 7,0 кг
1,8 – 4,4 кг
Налице са: увеличена дебелина на кожните гънки, удължена

обиколка на талията, в същото време раменният диаметър
и гръдната обиколка са почти непроменени – т.е.
физическото развитие на младежите у нас не се развива
хармонично.
Проблеми на акцелерацията
По-ранно стартиране на полов живот
Липса на чувство за социална отговорност
По-усложнени училищни програми
- Наркомании, тютюнопушене и алкохол

Подмладяване на заболяванията
Теории за акцелерацията
Хелиогенна теория на Кох
Нутригенна теория на Ленъкс
Радиовълнова теория на Траубе
Теория за урбанизационния стрес на В. де Рудер
Теория на Фокс за жизненото ниво
Теория на цикличния характер
Всяка теория разглежда едностранно факторите,

свързани с акцелерацията.
При обясняване на такова сложно явление трябва

да се имат в предвид цялостните:
социални
екологични и културни
изменения в съвременното общество, които

действат едновременно с:
генетично-популационните фактори.
ЕПИДЕМИОЛОГИЯ
ВИДОВЕ ЕПИДЕМИОЛОГИЧНИ
ПРОУЧВАНИЯ
“Болестта трябва да се свързва със

средата на болния”. Хипократ
epi (над) demos (народ) logos (наука)
Епидемиологията изучава причините за

възникване и разпространение на
болестите.
ЕТАПИ В РАЗВИТИЕТО НА
ЕПИДЕМИОЛОГИЯТА
История
Преформална епидемиология 17-19 в.
През 1747 г. Джеймс Линд прави І-вия по

рода си “клиничен експеримент” -
установява връзка между консумацията на
лимони и появата на скорбут.
История
Преформална
епидемиология 17-19 в.
2. Началото на епидемиологията на
неинфекциозните заболявания поставя
Джон Сноу. През 1848-49 г. установява, че
водата на р. Темза има връзка с
възникналата в Лондон епидемия от холера.
И в 2-те проучвания липсва научна

теория и формулирани концепции.
История
Ранна епидемиология 1900-1945г
Грийнууд, Голдберг, Фрост и Хил

формулират критериите за причинно –
следствена връзка (рисков фактор) в
етиологията на неинфекциозните
През 40-те години на миналия век в САЩ е

проведено популационно интервенционно
изпитване чрез добавяне на флуор в
питейната вода и е доказан превантивния
ефект на флуора върху развитието на
кариеса.
История
Класическа епидемиология 1945-1985
І-во проучване “случай – контрола” - 1951 г. С

него Ричард Дол и Аустин Брадфорд Хил
доказват причинно – следствена връзка между
тютюнопушенето и рака на белия дроб.
1949 г. – Фрамингамското проучване разкрива

многофакторната причинност за възникване на някои
хронични неинфекциозни заболявания (ССЗ, диабет
и др.) и допринася за намаляване на смъртността от
ССЗ в САЩ.
Най – нова история

Модерна епидемиология 1985 г. до днес
Провеждат се най – значимите епидемиологични

проучвания, които спомагат за разрешаване на
глобални здравни проблеми. Разкрива се
връзката между: резерпин и рак на млечната жлеза;
захарин и рак на пикочния мехур; използване на
хормонални препарати по време на бременност и
увреждане на плода; употреба на кафе и рак на
панкреаса; влияние на пасивното пушене и др.
Видни съвременни епидемиолози: Оли

Миетинен, Кенет Ротман, Грийнланд.
Според Last (1988 г.)
Епидемиологията е наука, изучаваща:

- разпространението и причините за
отклонение в здравното състояние на
определени популации
- и прилагането на това познание за

контрол на здравните проблеми.
Видове епидемиология
Епидемиология на инфекц. заболявания – говори

се за необходима причина -(инфекциозен агент).
Причинителите са известни.
Епидемиология на неинфекц. заболявания
етиологията е неизвестна
вероятните причини са много.
До началото на 20 в.епидемиологията изучава

разпространението и детерминантите на инф.
Заболявания. От средата на 20 в. –хроничните
неинфекциозни заболявания
Обект на проучване
Епидемиология на инфекц. заболявания
изучава 2 или повече популации: хора,

инфекциозен причинител, животни.
Епидемиология на неинфекциозните
заболявания - обект на проучване е
определена човешка популация
Цели на епидемиологията
Да открие етиологията и рисковите фактори за

поява на дадено заболяване.
Да измери честотата на разпространение на

заболяванията, за да планира здравните
услуги.
Да разкрие връзката между фактори и

Да предложи стратегии за интервенция.
Да направи оценка на ефективността от

профилактичните и лечебни програми
Причинно – следствена връзка
Причинност –схващане, че дадени явления

причиняват последващи събития
Причина е ”нещо”, което е:
– асоциирано с ефекта, който причинява
– случва се преди ефекта, който причинява
– променя ефекта, който причинява
Асоциация – промените в едно явление
водят до промени в друго явление.
Взаимодействие между явленията
Неасоциирани (независими) явления

(A ←//→ B) (Напр. увеличаването на катастрофите и на
онкозаболяванията)
Асоциирани (статистически) явления (A ↔ B)
– Без причинно-следствена връзка

(паралелизъм)
(↑A ≡ ↑B) (Напр. затлъстяване и остеоартрит; психични

заболявания и нисък социален статус)
– С причинно-следствена връзка
• Индиректна - (A → C → B)
• Директна - (A → B) (Напр. прич. за серумен хепатит

– интравенозно инжектиране със замърсена спринцовка;
1. наличие на вирус – Директната причина
2. всички др. са индиректни –напр. имунитет)
Причина ↔ Следствие
Отношения между фактор (A) и следствие (B)

(верига на причинността - ефектът на паяжината)
• Фактор A е необходим и достатъчен
(A→B)
• Фактор A е необходим, но недостатъчен
(A + C → B) (захар в диетата и кариес)
• Фактор A не е необходим, но e достатъчен
(A → B, C → B )
• Фактор A е нито необходим, нито

достатъчен
(C ± A → B )
Между рисков фактор и дадено

заболяване може да има, може и да
няма асоциация.
Причини за липсата на асоциация:
случайност;
недостатъчна сила на фактора
замъгляване, дължащо се на др. фактор,

който изкуствено създава или скрива
връзката на даден фактор със
Рисковите фактори включват

“асоциация” (връзка), основаваща се
на статистическо твърдение, което
може да включва, но може и да не
включва причинност.
(Напр. изследване установява, че перинаталната

смъртност е по – висока в специализираните АГ
заведения от тази в малките общински болници.)
Критериите на Bradford Hill

(1965 г.)
За да се твърди, че дадена връзка е причинно -

следствена, трябва да отговаря на възможно
най-голям брой от критериите:
1. Сила на асоциацията.
Колкото по-силна е статистическата асоциация между

явленията, толкова по - вероятно е връзката между тях
да е причинно - следствена.
2. Повторяемост (консистентност).
Повторение на откритието от друг изследовател, в

друго време, на друго място и с други методи плюс
възможността за
убедително обяснение на разликите в
резултатите.
3. Специфичност на асоциацията.
Колкото по - точно може да се дефинира

заболяването и експозицията на предполагаемия
рисков фактор, толкова по-силна е връзката.
4. Отношение във времето.

Предполагаемата причина трябва винаги да
предхожда във времето следствието. Това е
единственият задължителен критерий!
5. Биологичен градиент.
Промяна в силата на експозиция на

предполагаемия рисков фактор води до съответна
промяна в нивото на заболеваемост.
(сериозен пушач започва да пуши по 2-3 цигари на

ден)
6. Правдоподобност.
Асоциацията трябва да има свое логично

обяснение в унисон с общото медицинско познание
и наука.
7. Последователност (кохерентност).
Всички наблюдения и резултати трябва да са в

съответствие с хипотетичния модел.
8. Експериментално доказателство.
В експериментални условия промяна в

причината трябва да води до промяна в
резултата.
9. Аналогия.
Асоциацията трябва да наподобява подобни

описани явления и събития.
РИСК
- От арабската дума risq – нещо, дадено на човек от Бог, от

което той може да извлече печалба.
- В англ. с думата риск изключват възможността да ти се случи

нещо добро.
- Вероятността да възникне събитие (напр.болест) се измерва

чрез риска.
- Рискът възниква при взаимодействие на човек с околната

среда.
- Рискът лежи в бъдещето, а не в миналото.
Риск
В епидемиологията рискът се определя

като:
събитие,
условие или
характеристика
на индивида и на окръжаващата среда,

което има статистическа връзка с
определен изход:
заболяване
инцидент
смърт.
Рисков фактор
Рисков фактор – фактор или

експозиция, която е свързана негативно
или позитивно с възникване на
заболяване.
Клинични рискове в глобалното

общество
1. Екологични рискове
- климатични промени – водят до

промяна в болестотворните причинители
- промяна в озоновия слой
- непрекъснато замърсяване на
околната среда
- глобални промени – увеличава се

населението на земята, нараства
консумацията

общество
2. Икономически рискове
- социална стратификация –
непрекъснато разделяне на обществото
на бедни и богати
- равенство/неравенство
- заетост-доходи

общество
3. Социални рискове
- революция на половете
- повишаване на разводите, самотни

майки, женска бедност
- създаване на “градски топлинен

остров”
- застаряване
- увеличаване на безработицата

общество
4. Рискове, породени от развитието
промени в начина на живот
информационно пренатоварване
скорост на промените (децата нямат

респект от техниката)
шок от очаквания за бъдещето
Здравен риск
- Факторите на околната среда ,

съвместно с биологичните и
поведенчески характеристики на
индивида, влияят върху силата на
отговора му, съобразно експозицията.
Не всеки, притежаващ рисков фактор,

развива заболяване!
Видове рискови фактори, за развитие

на заболявания
1. Ендогенни
- наследствени (генетични)
- придобити
- биологични (възраст, пол)
2. Екзогенни
- природни (физически, химически)
- социални
Вид на проучв.
Алтернат. име
Единица на набл.
Проучват
I. Наблюдателни проучвания
(дискриптивни)
1. Описателни – описват честота и разпространение на явлението във връзка с

различни променливи –време, място, личностни особености
- Екологични
Корелациионни
Популации
Тенденции на
заболев.
- Описание на сл.
Индивиди
- Срезови
За честота
Индивиди
Честота и
(трансверзални)
характ. на забол.
2. Аналитични – търсят причинно – следствена връзка между различни
социални фактори и възникването на конкретни заболявания
- Случай-контрола Case-control
Индивиди
Оценка на
риска
- Кохортни
Follow-up
studies
Индивиди
Оценка на
риска
Вид на проучв.
Алтернат. име
Единица на набл. Проучват
II. Експериментални проучвания
(интервенционни)
- Рандомизир.
Клинични
Пациенти
Проучват нов
клин. изпит.
проучвания
терапевт. метод
- Полеви
Здрави хора
Профилактични
в риск
интервенции
- Ипитв. в/у
Интервенц.
Човешки
Проучв. и анализ
групи от насел.проучв. в
общности
на социалнознач.
общността
Основни понятия в епидемиологията
1. Обект на проучване в епидемиологията е определена

човешка популация.
2. Популация – най – често се определя чрез географски

характеристики (напр. населението на 1 държава, група
работници, пациенти в болница).
а) Популация в риск – част от дадено популация, при която

съществува вероятност за възнкване на неблагоприятно
събитие (напр. при жени на възраст от 25-70 г. има риск да
развият рак на шийката на матката)
3. Експозиция – количеството на фактора, на който е

изложена дадена група.
4. Експонирани лица – изложени на въздействието на даден

рисков фактор (пушачи, наркомани).
Основни понятия в епидемиологията
5. Кохорта – (от лат. “cohortis”) група от здрави лица,

подбрани от популацията по определен признак.
За изследване се подбират лица, които имат

еднаква характеристика в определен временен
интервал (напр. родените в една и съща година,
сключили брак в една и съща година).
6. Видове кохорти
- затворени – не променя състава си. Всички лица

се проследяват за еднакъв период от време.
Изчислява се кумулативна заболеваемост
- отворени – променят състава си. Лицата се

прослед. за различен период. Отчита се времето,
прекарано от лицето в риск.
Аналитични проучвания
1.Видове кохортни проучвания:

- проспективни – започват от определен момент и
продължават в бъдещето. По-точни са. Скъпо
струващи, отнемат дълъг период от време.
- ретроспективни – използват данни от

миналото, експозицията се е състояла и
заболяването е възникнало. По –бързи и евтини, но
неточни.
- амбиспективни – в двете посоки –в миналото и

в бъдеще. Носят по-богата информация, спестяват
време и средства. По–неточни са от проспективните .
Оценка на риска
Вероятност
риск
0,0 0,1 0,2 0,3 0,4 0,5 0,6 0,7 0,8 0,9 1,0
Не може
Може да
се случи
се случи
Кохортно проучване
a+ b +c+d
b+d
a+ c
Всичко
c+d
Неекспонир.
лица
a+ b
b
a
Експонирани
лица
Общо
Лица без
Лица със
Експозиция
заболели
незаболели
Cie= ------------------------ x 10n

CiNe= ------------------------ x 10n
популация в риск
популация в риск
заболели
шанс = ------------------------
незаболели
Кохортно проучване
(Да се оцени риска от употребата на алкохол за поява на цироза на черния
дроб)
2000
225
CIp=-------x1000=112,5%o
2000
1775
225
Всичко
1000
25
CIHЕ=-------x1000=25%o
1000
975
25
Не употр.
алкохол
(неекспон.)
1000
200
CIE=-------x1000=200%o
1000
800
200
Употреб.
алкохол
(експонир.)
Общо
Незабол.
Забол.
1.RR (относителен риск) – измерва силата на връзката

между експозиция и заболяване.
CiЕ 200
RR= ----------- = --------- =8

CiНЕ
25
При употребяващите алкохол има 8 пъти по –

голяма вероятност да развият цироза на черния
дроб. (RR>1)
2. RD (атрибутивен риск или рискова разлика) –

измерва свръхзаболеваемостта в групата на
експонираните, вследствие въздействието на
изследвания фактор.
RD= CiЕ – CiНЕ = 200 – 25 = 175%o
Свръхзаболеваемостта от цироза на черния дроб

е 175%o и се дължи на употребата на алкохол при
условие, че двете сравнявани групи не се влияят
от други фактори, въздействащи върху появата
на заболяването.
3. PAR (популационен атрибутивен риск) –

оценява относителния дял на заболяванията
в цялата популация, които биха могли да се
избегнат, ако се отстрани действието на
рисковия фактор.
CiР – Ciне 112,5 - 25
PAR= ----------- = ------------х 100 = 77,7%
Ciр 112,5
Ако отстраним употребата на алкохол за

цялата популация, заболеваемостта й от
цироза ще намалее със 77,7%.
4. AR – атрибутивна фракция на експонираните

(абсолютно сравняване)
CiЕ - CiНЕ
200 - 25
АR= ----------- = --------- х 100 = 87,5%
CiЕ
200
Употребата на алкохол е етиологична причина в

87,5% от случаите с цироза на черния дроб.
Проучване случай – контрола (започва от
резултата - болния - към причината – риска )
a+ b +c+d
b+d
a+ c
Всичко
c+d
Неекспо-
нирани
a+ b
Общо
Контрола
Лица със
Проучване случай – контрола

(да се изчисли риска от появата на диабет при пациенти с висок холестерол)
200
100
100
Всичко
152
D=80
C=72
Неекспо-
нирани (без
РФ)
48
B=20
(с висок
холестерол)
A=28
(с висок
холестерол)
(с РФ)
Общо
Контрола
Лица с
диабет
Проучване случай – контрола
AxD
28 x 80
OR = ------------ = -------------- = 1,56
BxC
72 x 20
Високият холестерол има отношение

при появата на диабет. 1,56>1
Ако OR > 1 – проучв. фактор е рисков за това

Ако OR = 1 – проучв. фактор не оказва влияние за
появата на това заболяване
Ако OR < 1 – проучв. фактор има протективно

действие
Борисов В, Глутникова З, Воденичаров

ЗАХАРЕН ДИАБЕТ В ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ
ПОВЕДЕНИЕ ПРИ ОСТРИ
УСЛОЖНЕНИЯ НА ЗАХАРНИЯ ДИАБЕТ
– КЕТОАЦИДОЗА, ХИПОГЛИКЕМИЯ,
ОСТРИ ИНФЕКЦИИ, ОПЕРАТИВНИ
ИНТЕРВЕНЦИИ
Лекция за студенти по стоматология
ИСТОРИЧЕСКИ ДАННИ:
Захарният диабет е древно заболяване, чиито исторически

корени се откриват още в египетските папируси и
староиндуските медицински книги с давност над 3000 години.
От тогава са познати:
- наследствеността на заболяването,
- сладкият вкус на урината,
- съдово-дегенеративните усложнения,
- диабетната кома.
По-късно ДЕМЕТРИУС от древна Елада описва диабета

като самостоятелно заболяване, а АРТЕУС от Кападокия /І-ви
век пр.н.е./ въвежда понятието диабетес, което означава
„изтичам”.
Китайците назовават заболяването по това време „болест на

жаждата”.
През Средновековието познанията върху

диабета незначително се разширяват. Едва през
1644 г. Уилис преоткрива сладкия вкус на урината,
а Добсън установява, че той се дължи на
захароподобни вещества.
В 1796 год. Ролло и Франк прибавят към

понятието „Diabetes” и понятието „mellitus” и така
се оформя и до днес придобилото гражданственост
наименование „Diabetes mellitus”, възприето по
цял свят.
През нашето съвремие това древно заболяване

прерастна в социално значим проблем, чиято популация
надминава 350 000 000.
Откриването от Лангерханс през 1869 година на

панкреасните острови и панкреатектомията,
предизвикала експериментален диабет, извършена от
Минковски и Меринг /1889 год/ са пътеводните звезди за
идентифициране на α и β клетките в панкреаса /1907
год/.
Изминат е дълъг и труден път до откриването на

инсулина от Паулеску в Румъния и Бантинг и Бест в
Канада – 1921 г. – Нобелова награда за медицина.
През следващите десетилетия усилията са насочени

към изясняване на патобиохимията и патогенезата на
диабета, химията и структурата на инсулина,
усъвършенстване на лечението до достигане на
биосинтезата на човешки инсулин и инсулинови аналози.
Захарният диабет е най-честото

ендокринно -обменно заболяване и засяга
всички възрастови периоди.
Той е хетерогенен синдром, дължащ се на пълен или

частичен инсулинов дефицит, който води до нарушение на
цялостната обмяна на организма.
Съвременното лечение на диабета, с възможностите за

поддържане на добър метаболитен контрол, осигурява:
▲ нормалното физическо и нервно-психическо развитие

на детето,
▲ пълна социална адаптация в обществото.
▲отдалечава и намалява степента на късните усложнения
Епидемиология:
Огромните различия в географски, расов и етнически план в
честотата на новооткритите случаи на диабет – съотношението
между най-високата и най-ниската заболеваемост надхвърля
900 пъти – представляват ключ за разгадаването на етиологията
и патогенезата на тип 1 диабет.
Очевиден е фактът, че тип 1 захарен диабет доминира сред

бялата раса и засяга по-често децата от Европа, Северна
Америка и Австралия и много по-рядко африканските,
азиатските и арабските деца, сред които заболеваемостта е под
1/100 000 годишно.
Заболеваемостта в Европа варира от 39/100 000 във

Финландия до 2,45/100 000 в Македония.
Голям интерес будят съобщенията за стръмно, почти

„епидемично” покачване на заболеваемостта от диабет в някои
страни през определени периоди от време. Подобен
епидемичен взрив беше регистрират и в България в края на 1995
г. и началото на 1999 год.
Причините за нарастващата заболеваемост се търсят преди всичко в:
● урбанизацията и индустриализацията, водещи до повишени токсични

въздействия,
● стрес и промяна на начина на живот и хранене пред последните

десетилетия,
● по-широко разпространение на вирусните инфекции сред децата в

градовете,
● изкуственото хранене на кърмачетата,
● приемане на повече мазнини и рафинирани въглехидрати и др.
Епидемиология:
Дефиниция и
класификация:
Според новото определение на Международния

експертен комитет, захарната болест представлява група
от метаболитни заболявания, характеризиращи се с
хипергликемия, която е резултат от нарушение в
инсулиновата секреция, в инсулиновото действие и/или
от двете заедно.
Етиологичната класификация включва 4 типа
диабет:
1. Захарен диабет тип 1.
2. Захарен диабет тип 2.
3. Други специфични типове диабет.
4. Гестационен захарен диабет.
І. Захарен диабет тип І
β - клетъчна деструкция, водеща до абсолютен

инсулинов дефицит. В 90 % генезата е автоимунна
– установяват се антиостровни антитела.
Дължи се абсолютен инсулинов дефицит.
Проявява се при деца и млади хора,
унаследява се генетично,
свързан е с HLA DR3 и DR4.
Започва остро и има
склонност към кетоацидоза.
А. Имунно медииран
Б. Идиопатичен
ІІ. Захарен диабет тип 2
Варира от предимно инсулинова резистентност с относителен

инсулинов недостиг до предимно секреторен дефект с инсулинова
резистентност.
Липсват антиостровни антитела. Установява се хетерогенно

генетично унаследяване, най-често дефицит на глюкокиназа.
В последните години зачестява и в детската възраст.
Обикновено е свързан със затлъстяване и липсва склонност

към кетоацидоза.
ІІІ. Други специфични типове

А. Генетични дефекти в β-клетъчната функция - с предимно
доминантно унаследяване.
1. Хромозома 12, хепатонуклеарен фактор-1-алфа – /MODY 3./
2. Хромозома 7, глюкокиназа /MODY 2/
3. Хромозома 20, хепатонуклеарен фактор – 4-алфа /MODY 1/
4. Митоходриална ДНК
5. Други
Б. Генетични дефекти в действието на инсулина
1. Инсулинова резистентност тип А.
2. Лепрехаунизъм
3. Синдром на Rabson-Mendenhall
4. Липоатрофичен диабет.
5. Други
В. Заболявания на екзокринния панкреас : панкреатит,

травма, панкреатектомия, неоплазия, кистична фиброза,
хемохроматоза, фиброкалкулозна панкреатопатия.
Г. Ендокринопатии: акромегалия, синдром на Cushing,

хипертиреоидизъм,глюкагоном,феохромоцитом, соматостатином,
алдостероном, други.
Д. Лекарствено или химично предизвикани

нарушения: Вакор, Пентамидин, Никотинова киселина,
Глюкокортикоиди, тиреоидни хормони, Диацоксид, Бета-
адренергични агонисти, тиазидни диуретици, дилантин, Алфа-
интерферон, други
Е. Инфекции: вродена рубеола,цитомегаловирусна инфекция.
Ж. Редки форми на имунно медииран диабет:

“Stiff-man” синдром, анти-инсулин рецепторни антитела, други.
З. Други генетични синдроми, свързани с по-висока честота

на диабет:
-Синдром на Down.
-Синдром на Klinefelter.
-Синдром на Turner.
-Синдром на Wolfram.
-Атаксия на Friedreich.
-Хорея на Huthington
-Синдром на Laurence-Moon-Biedle.
-Миотонична дистрофия
-Порфирия
-Синдром на Prader-Willi
-Други
ІV. Гестационен диабет
Класификация
Към класификацията Международният експертен

комитет запазва и състоянието на Нарушен глюкозен
толеранс /НГТ/, и въвежда понятието „Нарушена глюкоза
на гладно” /НГГ/, - и двете понятия като междинни етапи в
развитието на диабет. Ранната диагноза на тези състояния
позволява отлагане във времето на дебюта на захарния
диабет.
Според критериите на СЗО за НГТ се приема, когато

кръвната глюкоза на гладно е между 6,2 и 7,8 ммол/л, а на
втория час след орално обременяване с Глюкоза /1,75 г/кг т.
м./ - между 7,8 и 11,1 ммол/л. Стойности над 7,8 ммол/л на
гладно и постпрандиално над 11,1 ммол/л са показателни за
диабет.
Етиология:
Тип 1 диабет е резултат от селективната автоимунна

деструкция на β-клетките на панкреаса у генетично
възприемчиви индивиди, при което различни фактори от
околната среда играят важна роля за клиничната изява на
Основните идентифицирани етиологични фактори са

генетичните и свързаните с тях автоимунни нарушения,
както и екзогенни фактори от инфекциозно, алиментарно и
токсично естество, съчетанието и взаимодействието между
които води до развитие на тип 1 захарен диабет.
Следователно диабетът е хетерогенен в етиологично

отношение синдром.
1. Генетика:
Тип 1 захарен диабет не е наследствено заболяване в тесен смисъл, а

болест, при която се унаследява само генетичното
предразположение.
Не повече от 20 % от генетично
предразположените развиват
диабет, но се счита за доказано,
че заболяват само носителите на
генетична предиспозиция.
Тя от своя страна може да

бъде точно детерминирана
чрез HLA –генотипизиране.
Унаследяването е тясно
свързано с носителство на
HLS DR3, Dr4 и DQ.
2. Фактори на околната среда:
- вирусни инфекции -Коксаки В4, паротит, рубеола,

варицела, морбили, инфекциозна мононуклеоза, грип,
парагрип и др.
- алиментарни фактори – протеините на кравето мляко /b-

лактоглобулин/ и говежди серумен албумин, а напоследък се
обвинява и а-казеина.Приема се, че внасянето им преди 3
месечна възраст води до развитие на диабет у генетично
предразположени индивиди. На второ място от алиментарните
фактори се считат нитрозосъединенията в храната.
- други екзогенни фактори – социално икономически и

психо-емоционални фактори, най-вероятно на базата на
повишаване на инсулиновите нужди и на съществуващата тясна
връзка между невро-ендокринната и имунната система.
В края на краищата на стресовия фактор в етиологията на

диабета се приписва само провокираща роля при наличие на
генетична предиспозиция и вече стартирало β-клетъчно
увреждане.
Патогенеза:
С откриването на инсулина през 1921 година от Бантинг

и Бест и наблюдавания преди тях диабетен синдром при
панкреатектомирани кучета, се поставя началото на
общоприетата патогенетична концепция за захарния
диабет, която свързва заболяването с намалена или
липсваща инсулинова продукция.
Започналият автоимунен процес може да продължи от

няколко месеца до няколко години. Настъпването на
инсулинов дефицит се изявява с нарушен глюкозен
толеранс и при отпадане на 80 до 90 % от
инсулинопродуциращите клетки настъпва явен диабет.
Инсулинът е най-мощният анаболен хормон в човешкия

организъм. Той стимулира енергийното натрупване под формата
на гликоген, белтък и мастна тъкан.
При инсулинов дефицит настъпва повишена гликогенолиза,

протеолиза и липолиза, усвояването на глюкозата от клетките е
затруднено, затова в ранните стадии на заболяването доминира
хипергликемията, а по-тежкият инсулинов дефицит е отговорен
за настъпването на кетонурия, кетонемия и ацидоза.
Към инсулиновия дефицит се прибавя и повишена секреция на

контраинсуларни хормони /растежен хормон, кортизол, глюкагон
и катехоламини/, които обогатяват клиничната картина на
диабетната кетоацидоза.
Патогенеза
Патогенеза
Хипергликемията води до осмотична диуреза,

причиняваща полиурия и полидипсия, както и
дехидратация с пасивна загуба на електролити.
Загубата на тегло се дължи на катаболното състояние

и осмотичната диуреза.
Дехидратацията е особено тежка при деца с повръщане

и невъзможност за приемане на вода при замъглено
съзнание, както и в кърмаческа възраст.
□ Липолизата води до повишено образуване на кетони,
които причиняват метаболитна ацидоза.
Патобиохимия:
Последствията от инсулиновия дефицит - абсолютен,

частичен или относителен се изразява в:
1. Намален приток на глюкоза, аминокиселини, К и Р

към клетките на инсулиночувствителните периферни
тъкани.
2. Дълбоки интрацелуларни обменни нарушения във

въглехидратния, белтъчен и мастен метаболизъм с
отклоняване на обменните процеси към усилен
катаболизъм и нарушена енергетична и йонна хомеостаза.
В резултат на това клетката остава заключена за

глюкоза, появява се хипергликемия и настъпва
парадоксът клетката да плува в глюкоза и
едновременно да гладува за глюкоза.
Клинична картина:
При по-голяма част от децата клиничната картина се

представя с
▲ полиурия,
▲ полидипсия,
▲ никтурия и
▲ загуба на тегло.
Апетитът може да остане непроменен, понякога е

повишен, но по-често е намален. Рядко продължителността
на тази симптоматика е по-голяма от 1 месец.
При около половината от децата бързо се развива

кетоацидоза с повръщане, промени в съзнанието, като при
2-5 % настъпва кома.
Диагноза:
Изгражда се възоснова на анамнестичните данни,

клиничната картина и лабораторните показатели.
От обективното изследване се установява намалена

подкожна мастна тъкан, диабетна рубеоза, суха кожа,
зачервени и сухи лигавици, рагади по устните ъгли,
възпалителни, често с микотичен произход промени по
гениталиите.
От лабораторните показатели – стойност на кр. захар на

гладно над 7,8 ммол/л, глюкозурия, кетонурия , а
понякога и метаболитна ацидоза са достатъчни за
диагнозата. Освен това се откриват и промени в липидния
профил и завишен в различна степен в зависимост на
тежестта и давността на диабетния синдром Гликиран
хемоглобин.
ПРОМЕНИ В УСТАТА ПРИ ПАЦИЕНТИ С ДИАБЕТ
СУХА ЛИГАВИЦА НА УСТАТА, ПОРАДИ НАМАЛЕНА

СЕКРЕЦИЯ НА СЛЮНКА, ВСЛЕДСТВИЕ НА
ДЕХИДРАТАЦИЯТА ИЛИ ВЪЗПАЛИТЕЛНО - ДЕГЕНЕРАТИВНИ
ПРОМЕНИ В СЛЮНЧЕНИТЕ ЖЛЕЗИ
SOOR.
АНГУЛАРЕН ХЕЙЛИТ.
ГЛОСИТ – ЗАЧЕРВЕН И БОЛЕЗНЕН ЕЗИК, ЧЕСТО С ЯЗВИ

ПО ПОВЪРХНОСТТА МУ.
КАТАРАЛЕН СТОМАТИТ.
НЕКРОТИЧЕН ГИНГИВОСТОМАТИТ.
РАННА И ТЕЖКА ПАРАДОНТОЗА.
ПРОМЕНИ В УСТАТА ПРИ ПАЦИЕНТИ С ДИАБЕТ
ПАРАДОНТАЛНИ АБСЦЕСИ.
РАЗКЛАЩАНЕ НА ЗЪБИТЕ, КОЕТО НАЛАГА

ЕКСТРАКЦИЯТА ИМ.
НЕПРИЯТЕН ДЪХ ОТ УСТАТА.
ВКУСОВИ РАЗСТРОЙСТВА (СЛАДЪК ВКУС).
ЛЕВКОПЛАКИЯ.
МНОЖЕСТВЕН КАРИЕС, С ПРЕДИМНО ЦЕРВИКАЛНА
ЛОКАЛИЗАЦИЯ.
ОБИЛНО ОТЛАГАНЕ НА ЗЪБЕН КАМЪК.
Особености в еволюцията на
захарния диабет в детската възраст:
1. Прогресивност в естествения ход на заболяването
2. Подчертана лабилност на обменните процеси
3. Тежко протичане
Тези особености в клиничната еволюция на

заболяването се обуславят най-вероятно от:
1.Прогресивното изчерпване на ендогенната

инсулинова продукция.
2.Несъвършенството и лабилността на нервно-

ендокринната регулация в детската възраст.
3.Интензивния растеж на детския организъм с високо

енергийно ниво на биохимичните процеси.
Протичане:
В клиничното протичане на захарния диабет се

наблюдават няколко фази, които определят метаболитния
контрол и терапевтичното поведение:
1. Начална фаза:
Характеризира се с големите симптоми на диабета,

степенно различна хипергликемия и глюкозурия, със или
без кетоацидоза.
За овладяването на обменните нарушения са

необходими сравнително големи дози инсулин.
Продължителността на тази фаза е от 4 до 8 седмици.
Протичане:
2. Начална стабилизация с временна частична ремисия
След обменната буря настъпва тихата и спокойна

фаза на началната стабилизация, наричана още „меден
месец” на диабета.
През тази фаза изчезват клиничните признаци на

диабета с парадоксално възстановяване на глюкозната
хомеостаза при прогресивно намаляване на
инсулиновите нужди. Макар и рядко става възможно да
се спре инсулинолечението при получаване на
хипогликемии.
Детето и родителите му успокоени вярват, че е

станало чудо, диабетът е оздравял и не вярват на
лекуващите лекари, които ги предупреждават, че това е
само временна фаза в протичането на заболяването.
Протичане:
3. Фаза на относително хормонално равновесие
Постепенно увеличаване на инсулиновите

нужди, като в продължение на 2-3 години дозата
обикновено не се променя съществено.
4. Пубертетна фаза
Лабилността на заболяването се задълбочава

и трудно се постига добър метаболитен контрол
5. Постпубертетна фаза
Характеризира се с абсолютен инсулинов

дефицит, стабилизиране на инсулиновите нужди
и метаболитния контрол.
Лечението:
на детския диабет е комплексно и включва:
Инсулинолечение
Диетолечение
Физическа активност
Самоконтрол.
Обучение
ИНСУЛИНОВО ЛЕЧЕНИЕ
Инсулинът е животоспасяващо лекарство и

днес все още няма алтернатива.
През последните години широко приложение

намериха човешките инсулини, получени чрез
биосинтетична технология, както и синтетичните
инсулинови аналози.
Според началото и продължителността на

действието си инсулините биват бързодействащи
и интермедиерни, както и промишлено
подготвени микстури с различно съотношение на
двете съставки в тях
Дозата и вида на инсулина, като и честотата на инжектирането

му се определя индивидуално при всяко дете в зависимост от
възрастта, нуждите и стадия на диабета.
▲ Така при извеждане от състояние на кетоацидоза дозата на инсулина

достига 2,4 Е/кг/24 ч,
▲ Във фазата на първоначалната ремисия нуждите могат да спаднат под

0,2 Е/кг/24ч ,
▲ Във фазите на относително хормонално равновесие – пред и след

пубертета нуждите се движат между 0,8 и 1,0 Е/кг/24 ч,
▲По време на пубертета дозата понякога достига 1,5 Е/кг/24 ч.
При все повече деца добра метаболитна компенсация се

постига с интензифицираните заместителни схеми с 4-кратно
и дори 5-кратно инжектиране на инсулин.
Още по-добър е ефектът и от навлизащите в последните

години и в България инсулинови помпи
ДИЕТОЛЕЧЕНИЕ:
Определя се индивидуално според възрастта, пола и
физическите натоварвания при детето с точно
изчисляване на съотношението между въглехидрати,
мазнини и белтъчини. За улесняване и достъпност на
диетата е въведено понятието „ХЛЕБНА ЕДИНИЦА”,
равняваща се на 12 г въглехидрати.
Физическата активност е задължителна в

лечението на диабетно болното дете, но тя трябва да
бъде дозирана, ежедневна и по възможност по едно
и също време на денонощието.
Контрол и самоконтрол:
Включва:
▲проследяване на физическото развитие,
▲ изследване на гликирания хемоглобин – на всеки 4-ти месец,
▲ редовно провеждане – по възможност 2 пъти седмично на

разширени КЗП ,
▲ ежегодни изследвания за активно търсене на хронични

усложнения – бъбречни, очни и на периферната нервна система.
Детето с диабет и неговите родители се обучават в цялостния

контрол с възможност да вземат собствено решение при остро
настъпили ситуации – хипогликемия, инфекции, стрес,
диетични грешки, водещи до кетоацидоза.
ЗАЛА ЗА ОБУЧЕНИЕ НА ДЕЦАТА С ДИАБЕТ
И на родители, разбира
се...
Какво НОВО можем да дадем?
Здравното досие на диабетно

болното дете представихме
на ХІІ-тия Конгрес по
педиатрия през месец юни
2012 година в Пловдив.
Днес всеки пациент в

България разполага с него.
Ежедневен контакт чрез електронна поща

Обратна връзка с възможност за
корекции на лечението
Ежедневни консултации на десетки

деца
Усложнения на диабета - остри и

хронични
Остри усложнения
Диабетна кетоацидоза
- свързана е с инсулинов дефицит – при

дебюта на заболяването – абсолютен
или при вече започнато лечение,
най-често при инфекция, пропуск
при инжектирането на инсулина или
диетична грешка. Клиничната картина
включва големите симптоми на
диабета с бързо напредващи
дехидратация, ацидотично дишане и
промени в съзнанието до дълбока
кома.
Диагнозата се поставя
възоснова на клиничната картина и
изследванията – обикновено изразена
хипергликемия, глюко- и кетонурия,
декомпенсирана метаболитна
ацидоза при кръвно-газов анализ,
диселектролитемия и
хемоконцентрация.
ДКА - значение
1. Най-честата причина за хоспитализация на

пациенти със захарен диабет тип 1:
Дебют на диабета – 14 – 28%;
Неадекватен контрол и мониториране при

стрес, инфекции, операции
2.Най-честата причина за смърт при деца и

подрастващи с диабет
ДКА - Патофизиология
Състояние, аналогично на продължително
гладуване:
1.Инсулинов дефицит /релативен или

абсолютен/
2.Повишени контраинсуларни хормони:
Глюкагон
Растежен хормон
Кортизол
адреналин
ДКА - анамнеза
Предхождащи симптоми:
-полидипсия и полиурия / поява или засилването им/
Признаци на ДКА:
-Адинамия
-Сънливост
-Гадене и/или повръщане
-Коремна болка /псевдоапендицитис диабетикорум/
-Учестено и дълбоко дишане
-Недостиг на въздух
-Обърканост – до пълна кома
ДКА – анамнеза/причини
1.Стрес – инфекция, емоционално напрежение,

физическа травма, оперативна интервенция;
Пропуск на инсулинова инжекция!
/техническа неизправност на инжектиращото устройство,

изчерпване на инсулина в пълнителя, съзнателно спиране
на инсулина!!!/
NB: Рецидивираща ДКА – психосоциални проблеми в
семейството, училище, особено в пубертетна възраст/
-хронична инфекция
ДКА - статус
Промяна в съзнанието /до тежка кома/
Дехидратация
АН – нормално, рядко ниско
Ацетонов дъх
Дълбоко Кусмаулово дишане /може да

липсва при тежка ацидоза – рН <7.1 поради
нарушение в дих. център!/
Коремна болка /затруднена палпация
Лечение на ДКА – протокол на ISPAD
І.Рехидратация
ІІ.Инсулиново лечение
ІІІ.Корекция на хипокалиемията
ІV.Корекция на ацидозата /при рН под

7.0!/
V.Лечение на инфекцията като причина за

ДКА – широкоспектърна и парентерална
АБ/антимикотична терапия!
2. ДКА – инсулиново лечение
А/ при рН <7.2 mmol/l. – венозно

интензифицирано инсулино лечение с доза
0.1-0.05Е/кг./час
Б/ при рН >7.2 – подкожно

интензифицирано инсулиново лечение в
доза 0.1Е/кг./за доза през 2 – 3 часа
ДКА – мониториране на лечението
1.Състояние – съзнание, хемодинамични

показатели, неврологичен статус;
2.Кр. глюкоза – ежечасно;
3.КАС – през 2 часа;
4.Електролити, Хт – изходни нива и контрол
4.Диуреза, ацетонурия и глюкозурия – на всяка

порция урина;
5.Баланс на вливанията;
6.Приети пер ос храна/течности;
ДКА – рискове при лечението
1.Рязко спадане на кр. глюкоза
/при предварително гладуване или повръщане – опасност от

хипогликемия /мозъчен оток!
NB!!! При състояние на ацидоза мозъчната клетка е

изключително чувствителна към резки промени в
осмолалитета на извънклетъчната течност и реагира с оток
при рязко спадане на кр. глюкоза или при достигане на
ниво на кр. глюкоза под 10 – 12 ммол/л.!!!
ДКА – усложнения – Мозъчен оток
Предразполагащи фактори:
А.Висока начална гликемия
Б.Рязко спадане на серумния натрий
Честота: 0.4 – 1% от децата с ДКА
Прогноза: в 50% - фатален изход!
Време на поява – най-често в първите 24

часа
Мозъчен оток – Клинична изява
Предупреждаващи признаци:
Главоболие и забавяне на сърдечната честота;

Промени в неврологичния статус *
или
Специфични неврологични симптоми**
Повишаване на АН
Намалена кислородна сатурация
*- неспокойствие, раздразнителност, повишена

сънливост, изпускане на тазовите резервоари;
**- напр. парализи на краниални нерви
Хипогликемия
Друго животозастрашаващо остро усложнение,

свързано с абсолютен или относителен инсулинов излишък
поради:
▲ техническа грешка при инжектирането му,
▲ диетична грешка, УПОТРЕБА НА АЛКОХОЛ
▲ повишена физическа активност,
▲ диспептичен синдром,
▲ дефекти в хормоналната контрарегулация.
Клинически се изявява с прегладняване, тремор,

отпадналост, главоболие, сънливост, възбудимост,
намалена концентрация, неадекватно поведение и
неврологични прояви – хиперрефлексия, патологични
рефлекси, гърчове, преходни хемипарези, кома.
Хипогликемия:
кръвна захар под 4 ммол/л
ХИПОГЛИКЕМИЯ - ЛЕЧЕНИЕ
Лечението се определя от тежестта на

хипогликемията :
*перорален прием на подсладени течности,
*инжектиране на глюкагон – 0,5 mg до 6 год. възраст и 1

mg след 6 год. възраст
*инжектиране на 40 % глюкозен разтвор в доза 1 мл/кг
тегло интравенозно
*последваща инфузия на 10 % Глюкоза в продължение

на няколко часа.
При наличие на мозъчен оток се включват Human

albumin 20 % от 2 до 5 мл/ кг тегло, Манитол 18 %
0,5-1,0 g/кг тегло, Урбазон – 2 mg/кг.
Хронични усложнения
Невропатия - периферна и вегетативна,
Ретинопатия
Нефропатия
Настъпват обикновено при голяма давност и

декомпенсация на заболяването.
Лечението им изисква енергично подобряване на

метаболитния контрол и съвместни терапевтични
действия на ендокринолози, невролози, офталмолози
и нефролози.
Инфузионно ръководство по време на

хирургически интервенции при диабетно болни
деца
1.Поддържащо инфузионно лечение
Глюкоза
5 % глюкозен разтвор, 10 % при сериозен риск от хипогликемия. Да се

използва физиологичен разтвор при стойности на кръвната захар над 14
ммол/л - за половината или за цялото изчислено количество течности
, като при нужда се увеличи и скоростта на инсулиновата инфузия. При
спадане на кръвната захар под 14 ммол/л – възстановяване на вноса на
глюкозен разтвор
Натрий
Физиологичният солев разтвор - смес с глюкоза е широко използван.

Има доста данни, че ползването на хипотонични солеви разтвори – под
0,9 % NaCl, повишава риска от остра хипонатриемия при
хоспитализирани деца
Калий – задължително е мониторирането на електролитите. След
завършване на хирургическата интервенция да се добави 20 ммол калиев
хлорид във всеки литър инфузионен разтвор.
Калкулация на необходимите течности:
Телесно тегло Течности за 24 часа
За всеки килограм между 3-9 кг 100 мл/кг
За всеки килограм между 10-20 кг добави допълнително 50 мл/кг
За всеки килограм над 20 кг добави допълнително 20 мл/кг
Максимално количество 2000 мл за момичета и 2500 мл – за момчета.
2. Инсулинова инфузия
● Да се прибавят 50 Е бързодействащ инсулин към 50

мл физиологичен разтвор – 0,9 %, като по този начин
в 1 мл разтвор има 1 Е инсулин, да се постави в
перфузионна помпа и четливо да се надпише
● Да се започне инфузията с:
0,025 мл/кг/час /т.е 0,025Е/кг/час/ ако кр.захар е < 6-7 ммол/л,
0,05 мл/кг/час при кръвна захар между 8 и 12 ммол/л,
0,075 мл/кг/час при кръвна захар между 12 и 15 ммол/л
0,1 мл/кг/час, /0,1 Е /кг/час/, при кръвна захар >15 ммол/л.
2. Инсулинова инфузия
● Целта е да се поддържа кръвна захар между 5 и 10 ммол/л в

зависимост от типа на оперативната интервенция чрез
адаптиране на скоростта на инсулиновата инфузия на всеки час
● Кръвната захар трябва да се изследва често – най-много с 1-
часов интервал
● Да не се спира инсулиновата инфузия, а само да се
намали скоростта на инфузията дори и кръвната захар да е
под 5-6 ммол/л, тъй - като това може да доведе до
рекушираща, компенсаторна хипергликемия.
●Инсулиновата инфузия може да се спре временно – за 10-15
минути, ако кръвната захар е под 4,0 ммол/л.
ИНДИВИДУАЛНО
ЗДРАВЕ
СОЦИАЛНИ ФАКТОРИ НА
ЗДРАВЕТО И БОЛЕСТТА
ИНДИВИДУАЛНО ЗДРАВЕ
Концепция за здраве и болест
Модел на здравето
Индивидуално здраве
Континиум на здравето и болестта
Детерминанти на здравето
Социална история на заболяването
Емпирично – сетивно познание
Хората са свързвали разбиранията си

за здраве и болест с различни
вярвания.
Хуморална концепция за развитие на

болестите
Болестта е била обяснявана като липса на

равновесие между четирите хумора (кръв,
черна и жълта жлъчка, флегма) в тялото.
(Различни са вижданията на Хипократ, Гален,
Парацелз)
Механистично – системна концепция
Човешкото тяло е разглеждано като

машина, болестта - като повреда в
машината и призванието на
медицината се е схващало като
задача да направи ремонт на
машината.
„Витрувиански човек“ е известна скица е известна скица, придружена с бележки

от Леонардо да Винчи е известна скица, придружена с бележки от Леонардо да
Винчи, нарисувана около 1490 е известна скица, придружена с бележки от
Леонардо да Винчи, нарисувана около 1490 г. Картината представлява перфектен
пример за интереса на Леонардо към пропорциите. Картината дава основата на
опитите на Леонардо да обвърже човека с природата.
Биомедицинска концепция
Първоначалното разбиране за
произхода на болестите се
основава на модела:
Причинител на болести
Гостоприемник
Разширен модел
политика
психологически
фактори
икономич.
условия
начин на
хранене
геогр.
положение
начин на живот
хранителни
климат
пол
генетични
въздух, вода
възраст
биологични
Фактори,
свързани с:
Околна
среда
Гостоприемник
Причинител
на болести
Екологична концепция
Здравето означава относително

отсъствие на болка и дискомфорт и
продължителна адаптация и
приспособяване към околната среда с
цел осигуряване на оптимално
функциониране.
Психосоциална концепция
Теория за влиянието на
психосоциалните фактори върху
здравето и болестта.
Холистична концепция
Според този подход здравето се

описва като единен или многостранен
процес, включващ благополучието на
човешкото същество в контекста на
неговата околна среда.
Социално – медицинска концепция
Концептуален модел на здравето (Australian

Institute 0f Health and Welfare, 2002)
благосъстояние
Здраве
Здравни системи
Здравни системи, здраве и

благосъстояние
Конференция, Талин, 2008г.
Действие
Въздействие върху
икономиката
резултатите
икономиката
Социално
благосъстоя
ние
Здраве – (СЗО – 1946):
Здравето е състояние на пълно

физическо, психическо и социално
благополучие, а не само отсъствие
на болест или недъг. (т.е. здравето
е интегрална категория)
ИНТЕГРАЛЕН МОДЕЛ НА ЗДРАВЕТО
личност
здраве
Физическо благополучие - Измерването на

физическото здраве е постижимо и се реализира
успешно от съвременната медицина.
Психическо благополучие -
субективният опит на съществуване,
субективната оценка за личното ниво на
ефективност, независимост,
компетентност, преценка на степента на
зависимост от другите, чувството на
способност да се реализира личния
интелектуален и емоционален потенциал.
Да живееш ва хармония със себе си и с

околния свят!
Социално благополучие -
Индивидът да изпълнява
безпрепятствено социалните си роли
в своята
семейно – битова,
професионално – трудова
обществено – битова среда

като се взимат в съображение
комфорта на икономическата и
политическа ситуация, при които той
изпълнява тези роли.
Сложно е определянето на индивида като здрав

или болен по критерийте на социално –
медицинската концепция.
Според П. Салчев, за да се разбере концепцията,
трябва да се отговори на следните въпроси:
Кога започва и завършва здравето

(респ. болестта)?
Здравето (болестта) състояние ли е на

организма или е процес?
Дали здравето (болестта) е свойство на

организма или представлява
проявление на различни фактори?
Сложно е определянето на индивида

като здрав или болен по критерийте на
социално – медицинската концепция.
4. Как се измерва здравето
5. Какво представлява здравето като

социална категория – ценност, право,
цел, отговорност
6. Здравето може ли да бъде измерител

на жизненост, благосъстояние
Отговорите на въпросите П. Салчев

формулира така:
1. Здравето може да бъде определено

като състояние само в един кратък
(измерим) момент, но в своята същност
то е един непрекъснат процес на
промяна на различни състояния (но не
е прост сбор от тях!!!!).
2. Здравето е процес на постоянно

променящи се състояния под
въздействие на факторите на външната
и вътрешна среда на организма, с цел
запазване интегритета на индивида и
постигане на оптимално равновесие.
Отговор на четвърти въпрос:
Критерии за оценка на
индивидуалното здраве
І. От клинична гледна точка:
Мнението на засегнатия индивид
Клиничния преглед на лекаря
Лабораторни изследвания
Многообразие в мотивите за определяне

на индивида като болен или здрав
ІІ. От социологична гледна точка
индивидът се признава за болен, ако не може да

изпълнява пълноценно социалните си роли в:
семейно - битовата
- професионално – трудовата
- обществено – битовата среда
индивидът се признава за болен, ако е бил

признат за временно или трайно нетрудоспособен
Динамичен здравен континиум

Спектър на здравето и болестта
- позитивно здраве
- добро здраве
- отсъствие на болест
- неразпознато заболяване
- умерено изразено заболяване
- тежка степен на заболяване
- смърт
здраве
смърт
Динамичен здравен континиум
1-ва фаза: здрави хора

2-а фаза: застрашени хора (с неблагоприятно
поведение или живущи в неблагоприятна среда)
3-та фаза: хора в риск (напр. със започваща

абнормост, но без субективни оплаквания)
4-та фаза: болни хора
5-та фаза: хора с ограничени функции
6-та фаза: хора, зависещи от чужда помощ
7-ма фаза: смърт
Пети въпрос: Какво е здравето като

социална категория?
Ценност
Лична отговорност
Право – В Конституцията на Република

България (чл. 52)
Цел- на индивида, обществото и държавата
Профилактиката, здравната промоция и

здравната мотивация са методите за
“реализиране на здраве” или “постигане на
по-добро здравословно състояние”.
Шести въпрос:
Определение на СЗО за качество на живот
Качеството на живот е състоянието на

живот като резултат от комбинация на
ефектите от всички фактори, определящи
здравето, щастието (включително
комфорт във физическата среда и
удовлетворяващо занятие),
образованието, социалните и
интелектуални достижения, свободата на
действие, справедливостта и свободата
на изразяване”
Индекс на качеството на живот

на обществото
Включва:
детска смъртност
средна продължителност на
предстоящия живот на новородените
грамотност
Петко Салчев предлага дифиниция, според

която:
«Здравето е сложна многомерна категория,

имаща триединна структура от хармонично
единство между:
биологични,
психологични
социални качества,
развиващо се като неперкъснат процес във:
времето
и пространството
под влиянието на факторите (детерминантите)

както и на обкръжаващата го среда, така и на
вътрешно присъщите за индивида, отразяващо
интегралните свойства на индивида в общността,
изразяващо се и измеримо чрез истинското
качество на живот».
Факторите, които определят

здравето на:
индивидуално
популационно ниво
се наричат детерминанти
(определящи).
Следователно:
Детерминантите на здравето
представляват широка гама от:
личностни фактори
социални фактори
икономически фактори
фактори от околната среда
които определят здравето на индивида

и популациите.
Здравето на индивида зависи от комбинация на 2

основни фактора:
- генетичните му особености
- факторите от обкръжаващата го среда:
а)социална
б)жизнена
Съществуват твърде много класификации на

детерминантите на здравето
Детерминанти на здравето:
Фактори, свързани със стила и начина на живот
Генетични фактори
Фактори на външната среда
1. Фактори на здравето от
социалната среда са:
социални фактори
културни фактори
икономически фактори
политически фактори
Свързани са с: икономическата,
правната и културна система на една
държава.
2.Факторите на жизнената
среда са:
води (за битови нужди, минерални

води)
вибрации, шум, запрашеност и

йонизиращи лъчения в жилищни и
обществени сгради и урбанизирани
територии
химични агенти
биологични агенти
въздух
ДЕТЕРМИНАНТИ НА ЗДРАВЕТО
Източник: WHO,2007, стр. 152
Анализ на данни от проучвания в различни

страни (САЩ, Англия, Франция, Русия)
показва, че силата, относителната
тежест на отделните фактори е
следната:
Стил на живот – 50%
Наследственост – 20%
Външна среда – 10%
Социално-икономически условия – 10%
Здравна помощ – 10%
1. Стил на живот като интегриращ

социален фактор
Определение на понятието:
Стил на живот - отразява характерните

повтарящи се поведенчески стереотипи на
дадена личност или социална група.
Стилът на живот е конкретен израз на

многообразните социални фактори.
Здравословен стил на живот – конкретният

тип жизнени дейности, насочени към
подобряване на здравето
1. Стил на живот като интегриращ

социален фактор
Критерии за здравословен стил на живот
Антирисково поведение
Здравна активност, основана на

здравна информираност
Здравна самопомощ и взаимопомощ
Психологическа нагласа (мотивация)
2. Наследственост
Генетичната конструкция е уникална,

тя не се променя след раждането, но
околната среда оказва влияние върху
цялостната изява на тези генетични
възможности.
3. Външна среда
Съвкупност от физически,
биологични и психосоциални
компоненти, които са взаимосвързани и
би трябвало да се разглеждат цялостно
при оценка на влиянието на околната
среда върху здравето.
4. Социално – икономически
условия
Икономическият статус е главен фактор за нивото

на заболеваемостта, детската смъртност, качеството
на живот, средната продължителност на живот.
Образование – неграмотност, безработица, бедност,

недохранване, висока заболеваемост и детска
смъртност.
Трудова заетост - сигурността в работата повишава

здравето, благосъстоянието и удовлетвореността.
Политическа система – разпределение на ресурси,

избор на технологии, организация на здравеопазване
Разходи за здравеопазване като % от

БВП, по данни на Световната банка
2012 г.
2014 г.
САЩ –
17.05
17.14 (на първо място)
Франция –
11.61
11.54
Германия -
11.27
11.30
България –
7.42
8.44 (на 47 място)
(България 2013 г – 7.43)
Източник: www.TheGlobalEconomy.com
5. Здравеопазване
Позитивен ефект
Директно/индиректно
Близко/далечно
влияние
Негативен ефект
Ятрогения
Медикализация –
тотална инвазия на
медицината в
живота
Социални детерминанти
Социален градиент (социални различия) – на по -

ниските нива на социалната стълбица в
обществото се срещат по – често и повече
болести. Там е по – ниска и очакваната
продължителност на живота.
Стрес
Начало на живота – възможностите, които се

осигуряват на децата в ранна възраст, са
критични за здравето през целия им живот
Социална изолация – изключване на определени

групи от пълноценно ангажиране в социалния
живот
Работа (трудова среда)
Безработицата
Социална подкрепа
Хранене
Транспорт
Разработват се програми, които се

фокусират върху социалните
детерминанти.
Социални фактори на здравето
Социален фактор може да бъде всеки

елемент на обществената дейност.
В този смисъл всички детерминанти на

здравето са “социални фактори”,
с изключение на:
генетичните
физически
биологични фактори
на външната среда.
Социални фактори на здравето
Социална макросреда:
политически
етнически
културни (обществено здраве)
Социална микросреда:
семейство
приятели
професионална среда
бит
здравна служба (индивидуално здраве)
Личностови фактори
Личност - личността е продукт на

обществените взаимоотношения
Личността има 2 страни:
1. Субстанционална – вкл. всичко онова, по което

личността се отличава от др. членове на обществото:
ценностна система;
материална заинтересованост; културност;
психобиологически качества;
2. Релационна – мястото и ролята на личността в

групата и обществото.
Тази реализация се осъществява в 3 среди:

семейно-битова;
професионално-трудова;
обществено-битова;
Социално-медицински подход към

болния
Практическото приложение на
социално-медицинския подход се
състои в съставяне на социална
история на заболяването.
Социалната история на заболяването

отразява 2-те страни на личността.
Определение на понятията:
Социална етиология – да се разкрият

социалните фактори, които имат
отношение към появата на заболяването и
евентуално да ги отстраним.
Социалнна патогенеза – да се разкрие

причинно – следствената връзка между
заболяването и един или няколко фактора,
както и механизма, по който се
осъществява нарушението на здравето.
Социална профилактика –«опазване и

увеличаване здравето на здравите» и да
се предотвратяват усложненията при
възникналите вече заболявания.
Социална терапия – изключване или

ограничаване въздействието на всички
социални фактори, които влошават
състоянието на болния.
Социална рехабилитация – индивидът да

постигне максимална социална
реализация в рамките на съществуващия
недъг или заболяване
СОЦИАЛНА ИСТОРИЯ НА
ЗАБОЛЯВАНЕТО
Личностни особености на индивида:
Семейно – битова среда
Професионално – трудова среда
Обществено – битова среда
Здравен маршрут на болния
Медико – социален план
литература
Борисов В. Лекции по социална медицина. ФОЗ, МУ – Пловдив

2009 г.
Борисов В. Методология на социалната хигиена. С., Мед. и

физкултура 1990.
Борисов В, Попова С, Георгиева

Животът и здравето на
гражданите са висша ценност,
според Конституцията на
Република България.
Видове права в организираното общество
морални – зачитане и уважение на достойнството

и живота на човека. Моралното право се
валидизира чрез моралните принципи и правила.
юридически – залегнали са в различни нормативни

актове – закони, наредби, декларации, конвенции.
социални права – правата, които човек има като

гражданин на една държава
ПРАВА НА ПАЦИЕНТА
Моралното право е морално доказано твърдение

на базата на моралните принципи и правила.
В най-общи линии основните права на човека, залегнали в

Декларацията на правата на човека на Обединените нации
от 10.12.1948 г., се свеждат към следните основни нравствени
принципи:
1. Свобода на избора, решението и действието на

личността, без да се засягат интересите на останалите членове
на обществото (т.е. всяко човешко същество се ражда свободно
и като такова се стреми към независимост)
2. Всеки човек се ражда равен на другия и като такъв има

право на еднакво зачитане на човешкото му достойнство,
независимо от неговата расова, етническа, полова,
възрастова, социална или религиозна принадлежност.
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СМА ЗА ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА

СМА, Лисабон 1981 г, ревизир. 1995 г и 2005 г
Право на качествена медицинска помощ
Право на свободен избор –пациентът

избира свободно своя лекар или лечебно
заведение
Право на самоопределение –компетентният

възрастен пациент има право да даде или
откаже съгласие за всякакъв вид
диагностична процедура или терапия, след
като е получил необходимата информация
Права на пациента в безсъзнание

Права на некомпетентния според закона

пациент –ако пациентът е непълнолетен или
некомпетентен по др. причина, съгласието се
взима от законово упълномощен
представител
Права на пациента при извършване на

процедури против волята на пациента –
диагностични процедури и лечение против
волята на пациента могат да се извършват
само в изключителни случаи, ако специално
са разрешени от закона и са съобразени с
етичните принципи

Право на информация
Право на конфиденциалност
Право на здравно обучение – лекарите имат
задължението да участват активно в здравното
обучение
Право на лично достойстнство – достойнството на

пациента трябва да бъде уважавано на всички етапи
на медицинските грижи. Трябва да се уважават
културата и ценностите, които изповядва пациента.
Пациентът има право на хуманни палиативни грижи,
за да му се осигури достойна смърт
Право на религиозна помощ
Според П. Салчев „Права на

пациентите е понятие,
представляващо единство и
взаимодействие на регламентирани
правни норми и деонтологични
принципи, включващи етични
ръководства за различни медико –
социални групи”.
Той разделя правата на пациента на 2

групи:
Права на пациента според П. Салчев :
Общи:
право на информация
право на информирано съгласие
право на изпълнител на медицинска помощ
право на лична сигурност
право на обжалване
право на запазване на тайната на пациента
право на качествени зравни услуги
1. Право на информация – този вид

право на пациента може да бъде
разгледано в контекста на моделите на
взаимоотношение лекар - пациент
2. Право на информирано съгласие
3. Право на изпълнител на медицинска

помощ - това е свободният избор на
пациента на медицинско лице или лечебно
заведение, от което да окажат здравните
грижи.
4. Право на лична сигурност - касае

осигуряването на защита от неправомерни
действия от страна на здравната система по
време на обслужване на пациента.
5. Право на обжалване
Правото на пациента да изразява своето

отношение към действията на здравните
професионалисти – лекари, медицински
сестри, които възникват в процеса на
здравните грижи. Пациентът има право на
защита – здравният специалист може да
бъде санкциониран за неправилно или
неправомерно действие.
6. Право на запазване на тайната на

пациента
7. Право на качествени здравни

услуги - едно от основните права и
задължения на здравната служба е
осигуряване на справедлив достъп на
пациентите до здравни услуги.
За да бъдат качествени услугите, на всеки

трябва да се осигури:
Основен пакет от здравни услуги
Равен достъп до лечебните заведение
Лечение без дискриминация –

независимо от раса, пол, възраст,
социален статус, етническа
принадлежност – (принципа на
универсализма според Патерсън)
Задоволяване на потребностите на
най – застрашените групи от
ПРАВА НА ПАЦИЕНТА
проф. д-р М. Стойкова, дм
2. Специални права на
пациента
Права на лицата при трансплантация
Права на лицата при прилагане на

високо технологични генни техники
Права на лицата при човешкото

възпроизводство и използване на
репродуктивни технологии
Право на достойна смърт (евтаназия)
Права на психично болни лица
1. Права на пациента при

трансплантация
Тя се извършва при условия, които

гарантират защита на човешките права
и свободи на донорите и реципиентите.
Осъществява се съгласно официално
утвърдени медицински стандарти на
необходимите медицински изследвания и
медицински методи за взимане,
съхранение и присаждане на органи,
тъкани и клетки с лечебна цел.
Медицинските стандарти гарантират
максимална сигурност за донора и
реципиента.
2. Права на лицата при прилагане

на високотехнологични генни
техники
Дарителство на генетичен материал и

фетосни тъкани
1.Да се запази тайната на донора и приемника
2. Да има съгласие на донора
3. Да има информирано съгласие на приемника
4. Да има писмен договор между двете страни с

ясни задължения
3. Права на лицата при

човешкото възпроизводство и
използване на репродуктивни
технологии
4. Права на лицата при

промяна на пола
Харта на Европейския съюз за основните

права (член 21)
При раждането ни нашият пол (мъжки или

женски) се определя официално въз основа
на нашите физически белези. Възможно е
обаче така определеният пол да не отговаря
на нашето полово самоопределяне, т. е.
начина, по който чувстваме и възприемаме
нашия пол. Транссексуални са лицата,
които имат и/или изразяват своето полово
самоопределяне различно от определения
при раждането им пол.
Транссексуалните лица могат да изразяват своето

полово самоопределяне по различни начини. Тези от
тях, които желаят по-трайни физически промени,
могат да се подложат на хирургическа операция или
да приемат хормони. Този процес може да отнеме
няколко години и не винаги води до пълна
промяна на официално определения пол („смяна на
пола“). Половото самоопределяне може да се
изразява и чрез употреба на облекло и козметика
(лицата, които практикуват това, са известни като
„кросдресъри“ или „трансвестити“). Трябва да се
отбележи, че транссексуалните лица срещат
дискриминация и трансфобия, основани на половата
им идентичност, а не непременно заради тяхната
сексуална ориентация. Транссексуални лица могат
да бъдат хетеросексуални, хомосексуални или
бисексуални.
Антидискриминационното законодателство
на ЕС забранява дискриминацията, основана
на пола, на работното място. Съдът на
Европейските общности е постановил, че
транссексуално лице, което е било
подложено на дискриминация, може да
получи защита на основание на забраната на
дискриминацията, основана на пола, ако е
сменило напълно пола си или е в процес на
пълна смяна на пола. Не е уточнено, обаче,
дали други транссексуални лица (които не
са се подложили или не се подлагат на
хирургическа операция) се ползват със
защита.
Държавите-членки са възприели различни подходи:
В 12 държави-членки (Белгия, Дания, Франция, Ирландия, Италия, Латвия,

Нидерландия, Австрия,Полша, Словакия, Финландия и Обединеното кралство)
дискриминацията срещу транссексуалните лица се счита за форма на
дискриминация, основана на пола. Обикновено, обаче, транссексуалните лица
не са обект на защита като категория. Вместо това те биват включвани в
приложното поле на нормите относно дискриминацията, основана на пола, чрез
практиката на националните съдилища.
В 11 държави-членки (България, Кипър, Чешката република, Естония, Гърция,

Литва, Люксембург, Малта, Португалия, Румъния и Словения) дискриминацията
срещу транссексуалните лица не се разглежда като дискриминация, основана
на пола или на сексуалната ориентация. Не е ясно дали в тези държави
транссексуалните лица са обект на защита от дискриминация.
В 2 държави-членки (Германия и Испания) дискриминацията срещу

транссексуалните лица се счита за форма на дискриминация, основана на
сексуалната ориентация.
В 2 държави-членки е въведено специално основание за дискриминация. В

Унгария това основание е формулирано като „полово самоопределяне“, а в
Швеция като „самоопределяне или изразяване на транссексуалност“.
5. Право на достойна смърт

(евтаназия)
6. Права на психично болните

лица
Основен принцип при провеждането на

психично-здравна политика е спазването на
човешките права на потребителите на
психиатрични услуги. Съблюдаването на
човешките права на психично болните става
при отчитане на баланса между правата на
пациентите и защитата на интересите на
обществото.
РБ - Наредба №5 на МЗ (20.02.1987 г), по чл.

333, ал.1 от Кодекса по труда
Документи, касаещи правата на

пациента
1.В България
Закон за здравето
Закон за здравното осигуряване
Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина
Закон за трансплантация на органи, тъкани и клетки
Закон за съсловните организации
Национален рамков договор
Наредба за достъп на здравноосигурените лица до лечебните

заведения за болнична и извънболнична помощ
Наредба №39 за профилактични прегледи и диспансеризация
Наредба №38 за определяне списъка на заболявания, за които

НЗОК заплаща
Наредба №40 за определяне на основния пакет от здравни

дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК
Наредба №5 на МЗ (20.02.1987 г)
Кодекса по труда, чл. 333, ал.1
В Закона за здравето, гл. ІІІ са

регламентирани основните права и
задължения на пациента:
зачитане на гражданските, политическите,

икономическите, социалните, културните и
религиозните му права;
грижи от общността, в която живее;
достъпна и качествена здравна помощ;
повече от едно медицинско становище

относно диагнозата, лечението и прогнозата
на заболяването;
защита на данните, отнасящи се до неговото
здравословно състояние;
възнаграждение за работата, която

извършва, еднакво с това, което
получава, ако не е болен;
запознаване на достъпен език с

неговите права и задължения;
8. ясна и достъпна информация за

здравословното му състояние и
методите за евентуалното му лечение.
Задължения на пациента
Закон за Здравето - чл.94
Пациентът е длъжен:
да се грижи за собственото си здраве
да не уврежда здравето на другите

членове на обществото
да съдейства на изпълнителите на
медицинска помощ
да спазва установения ред в лечебните

заведения
Други документи
Декларация на ООН за правата на

човека – 1966г
Декларация от Лисабон на СМА за

правата на пациента – 1981г
3. Европейска харта , регламентираща 14

фундаментални права на пациента:
1. Право на превантивни мерки -Всяко лице има право на

подходяща услуга с цел предотвратяване на заболяване. Здравните
специалисти са задължени да повишават информираността на хората
в тази посока.
2. Правото на достъп – Всяко лице има право на достъп до здравни

услуги, в зависимост от неговите здравни нужди. Здравните услуги
трябва да гарантират равен достъп за всички, без дискриминация въз
основа на финансови ресурси, място на пребиваване, вид на
заболяването или път за достъп до услуги.
3. Право на информация - Всяко лице има право на достъп до всички
видове информация относно състоянието на неговото здраве,
здравните услуги и как да ги използва, както и достъп до всички научни
изследвания и технологични иновации.
4. Право на съгласие - Всяко лице има право на достъп до цялата

информация, която би могла да му даде възможност да участва
активно при взимане на решения, касаещи неговото здраве. Тази
информация е предпоставка за започване на всяка процедура и
лечение, включително и участие в научни изследвания.
5. Право на свободен избор - Всяко лице има право свободно

да избира между различни процедури за лечение и доставчици
на здравни услуги, на базата на адекватна информация.
6. Правото на личен живот и поверителност - Всяко лице има
право на поверителност на личната информация, включително
информация относно състоянието на неговото здраве и
потенциални диагностични или терапевтични процедури. Има
право на конфиденциалност относно проведени диагностични
изследвания, посещения при специалист и цялостно
медицинско лечение.
7. Правото на зачитане на времето на пациента - Всяко лице

има право да получи необходимото лечение бързо, в рамките
на предварително определен период от време. Това право се
прилага на всеки етап от лечението.
8. Право на спазването на стандартите за качество - Всяко

лице има право на достъп до висококачествени здравни услуги
на базата на спецификация и спазване на точни стандарти.
9. Право на безопасност – Всяко лице има право да бъде

предпазено от увреждане, причинено от лошо функциониране
на здравните услуги, извършване на незаконни медицински
действия или грешки. Има право и на достъп до здравни услуги
и медикаменти, които отговарят на високите стандарти за
безопасност.
10. Право на иновации -Всяко лице има право на достъп до
иновативни процедури, включително и диагностични такива, в
съответствие с международните стандарти и независимо от
икономически или финансови съображения.
11. Право да се избегнат ненужно страдание и болка - Всяко лице

има право да избегне толкова страдания и болка, колкото е възможно,
във всяка фаза на протичане на заболяването и неговото лечение.
12. Право на персонално лечение - Всяко лице има право на
диагностични или терапевтични програми, адаптирани максимално
към неговите лични нужди.
13. Право на жалби - Всяко лице има право да се оплаква всеки път,
когато е претърпяло вреди, както и правото да получи отговор или
друга обратна връзка.
14. Право на обезщетение - Всяко лице има право да получи

достатъчна компенсация в рамките на разумно кратък период от
време, когато е претърпяло физическо, морално или психологическо
увреждане, причинено при ползване на здравни услуги.
4. Харта на хоспитализиран пациент – 1979 г
5. Допълнителен протокол към Конвенцията за

правата на човека и биомедицината относно
биомедицинските изследвания – Държ.в-к
бр.71/2007г
6. Допълнителен протокол към Конвенцията за

защита на правата на човека и на човешкото
достойнство във връзка с прилагането на
постиженията на биологията и медицината
относно забрана на клонирането на човешки
същества – Държ. В-к бр.13/2007г
ЛИТЕРАТУРА:
Александрова-Янкуловска С. Биоетика. Изд.

център МУ-Плевен, 2013
Етични кодекси
Много дентални организации са публикували

кодекси за етично поведение, за да направляват
своите членове в практикуване на тяхната професия.
Американската дентална асоциация има Етичен
кодекс от 1866 г.
В етичните кодекси са заложени изискванията, които

трябва да се спазват, за да се говори за
професионализъм в денталната практика.
В етичните професионални кодекси са формулирани

правила, неспазването на които може да доведе до
санкции от порицание до лишаване от право за
практикуване
Нормативни документи на
БЗС
Закон за съсловните организации на лекарите и

лекарите по дентална медицина
Глава III – УСТРОЙСТВО
Раздел II
Пълномощията и задачите на БЗС и Районните

колегии, както и на ръководните им органи, са
определени в Закона. По-детайлно техните права и
задължения са развити в Устава и Кодекса по
професионална етика, които се приемат от Конгреса
на БЗС - Централен Устав и Централен Кодекс по
професионална етика и съответно за всяка Районна
колегия от Общото събрание. Устава и Кодекса по
професионална етика на всяка Районна колегия
следват структурата и логиката – т.е. са подчинени -
на централния Устав и Кодекс.
КОДЕКС
за професионална етика на
утвърден със Заповед № РД-09-224 от

11.04.2006 г. на министъра на
Обн. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. и

доп. ДВ. бр.18 от 24 Февруари 2017г.
Глава първа
- дентална професия
Чл. 1. Този кодекс съдържа

задълженията на денталното
съсловие, произтичащи от
практикуването на денталната
професия. В него са отразени
моралните принципи и критериите
за професионално поведение на
денталното съсловие.
Чл. 2. (1) Всеки лекар по дентална медицина, упражняващ

професията си на територията на Република България, е
длъжен да бъде вписан в регистъра на районната колегия, в
която се установява на работа, да плаща редовно членския си
внос съгласно изискванията на Устава на БЗС и да спазва този
кодекс.
(2) лекарят по дентална медицина е длъжен да упражнява

компетентно, своевременно и качествено своята
професионална дейност.
(3) лекарят по дентална медицина е длъжен да осигури при

своята професионална дейност всички условия, необходими за
нейното качествено изпълнение и за сигурността на пациентите
и на денталния екип.
(4) лекарят по дентална медицина е длъжен да осигури при

своята професионална дейност спазването на всички
необходими мерки за избягване предаването на заболявания.
(5) лекарят по дентална медицина няма право да предприема

действия или да дава предписания при случаи, които
надхвърлят неговата професионална компетентност.
Чл. 3. (1) лекарят по дентална медицина трябва да

избягва всяко действие или бездействие, които могат
да навредят на неговия личен и професионален
престиж, да накърнят честта и достойнството на
денталното съсловие или да разклатят доверието на
обществото в това съсловие.
(2) лекарят по дентална медицина, работещ на

договор, не е длъжен да приема като част от този
договор задължения, които могат да нарушат
професионалната му независимост.
Чл. 4. лекарят по дентална медицина е длъжен да

познава и спазва нормативните документи, които
регламентират неговата дейност.
Чл. 5. (1) лекарят по дентална медицина регистрира и

упражнява професията си в лечебни заведения (амбулатории)
съобразно с действащите нормативни разпоредби в Република
България.
(2) лекарят по дентална медицина упражнява лично
професията си и носи отговорност за хода и резултатите на
извършеното от него дентално лечение.
(3) лекарят по дентална медицина няма право да прикрива или

да подпомага по какъвто и да е начин лица, които незаконно
упражняват дентална практика.
(4) лекарят по дентална медицина няма право да допуска

неправоспособни лица да извършват лечебни манипулации в
неговия кабинет.
(5) Разпоредбата по ал. 4 не се отнася до обучението в

акредитирани лечебни заведения.
(6) лекарят по дентална медицина е длъжен да не допуска

неконтролиран достъп до медикаментите и материалите в
неговия кабинет.
Чл. 6. (1) лекарят по дентална медицина възлага на

членовете на помощния персонал изпълнението на
определени функции, които отговарят на техните
квалификации, умения и опит и са съобразени с
действащите нормативни разпоредби в Република
България.
(2) лекарят по дентална медицина контролира,

направлява и отговаря за работата на целия
персонал.
Чл. 7. лекарят по дентална медицина няма право да

ползва диагностично-лабораторни и/или медико-
технически (зъботехнически) услуги от
неправоспособни лица и/или нерегистрирани
заведения.
Глава втора
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ДЕНТАЛНАТА ДЕЙНОСТ
Чл. 8. (1) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2017 г.) Лекарите по дентална медицина, както
и лечебните заведения не могат да използват за своята дейност
търговска реклама!!!!!!!!!!!!!!!!!!!.
(2) (Предишен текст на чл. 8, изм. - ДВ, бр. 18 от 2017 г.) Лекарят по дентална
медицина представя своята дейност по подходящи начини, съобразени с
действащите в Република България нормативни актове и този кодекс.
Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2017 г.) Представянето на денталната дейност
по чл. 8, ал. 2 се извършва чрез оповестяване на всички или на част от
следните данни:
1. име и вид на лечебното заведение;
2. адрес, телефон, електронна поща и/или други средства за контакт;
3. работно време;
4. видове дейности, които се извършват в лечебното заведение;
5. имена на лекарите по дентална медицина;
6. валидни квалификации, придобити научни степени и заемани академични

длъжности;
7. наличие или липса на договорни отношения със здравноосигурителни

институции;
8. други релевантни факти и обстоятелства.
7. наличие или липса на договорни отношения със

здравноосигурителни институции;
8. други релевантни факти и обстоятелства.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2017 г.) Информацията по ал. 1 задължително

се представя на български език.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2017 г.) Лекарят по дентална медицина няма
право да рекламира своята дейност, посочвайки конкретни цени в
медии и онлайн пространството и използвайки методи на промоции и
намаления на услугите, които предоставя. Същото се отнася и за
изработване на печатни рекламни материали.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2017 г.) Лекар по дентална медицина, който е
преместил практиката си, може да постави на предишния адрес
информационна табела за новия адрес на практиката за срок до една
година при спазване на действащите в страната нормативни актове.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2017 г.) Името на лекар по дентална

медицина, който вече не практикува, не може да се използва от
неговите приемници за период, по-дълъг от една година, без неговото
(или на неговите наследници) писмено съгласие.
Чл. 10. лекарят по дентална медицина няма право да обявява или

представя своята дейност по неверни или заблуждаващи начини,
които:
1. съдържат твърдения или намеци, че препоръчваното или

извършваното от въпросния лекар по дентална медицина лечение има
способността да лекува или облекчава заболявания - ако това
твърдение не е основано на обективни критерии и резултати;
2. съдържат твърдения или намеци за превъзходство на въпросния

лекар по дентална медицина пред останалите лекари по дентална
медицина, които не подлежат на обективна проверка от обществото;
3. невярно представят или пропускат определен факт, необходим за

достоверното представяне на дейността;
4. съдържат твърдения или намеци за квалификация, която лекарят

по дентална медицина не притежава;
5. изтъкват непризнати научни степени;
6. изтъкват обстоятелства, нямащи конкретно отношение към

практиката на лекаря по дентална медицинаа, например заемане на
административна или изборна длъжност;
7. накърняват престижа и достойнството на денталното съсловие.
Глава трета
ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С ПАЦИЕНТИТЕ
Чл. 11. (1) лекарят по дентална медицина признава и зачита

правата на пациента и уважава неговото човешко достойнство.
(2) лекарят по дентална медицина няма право да отказва

обслужване на пациенти поради една или повече от следните
причини: раса, вероизповедание, пол, здравословно състояние,
етническа или национална принадлежност.
(3) лекарят по дентална медицина може да проявява разумна

предпазливост при подбора на пациентите, включително да
откаже да обслужи пациент, ако е убеден, че в отношенията
между него и пациента не съществува необходимото доверие.
Чл. 12. (1) Сигурността на пациентите стои над личната и

съсловната лоялност на лекаря по дентална медицинаа.
(2) лекарят по дентална медицина действа в защита на
пациентите, когато има основателно съмнение, че те са
застрашени от поведението, здравословното състояние,
действията или бездействието на друг лекар по дентална
медицина.
Чл. 13. лекарят по дентална медицина е длъжен да помогне на

пациент в спешно състояние, ако той няма възможност да се
обърне към лекуващия го лекар по дентална медицина.
Чл. 14. (1) Ако лекарят по дентална медицина временно

отсъства от практиката си, той насочва пациентите си да бъдат
приемани при необходимост или спешност от друг лекар по
дентална медицина.
(2) Ако лекарят по дентална медицина възнамерява да

прекрати практиката си, той насочва пациентите си с
незавършено лечение да бъдат приемани за довършване на
лечението от друг лекар по дентална медицина.
(3) Ако пациент в отсъствие на своя лекуващ лекар по

дентална медицина се обърне към друг лекар по дентална
медицина, последният:
1. полага необходимите грижи за пациента по време на това

отсъствие;
2. след завръщането на лекуващия лекар по дентална

медицина връща пациента при него заедно с цялата
необходима информация, освен ако пациентът или негов
законен представител изрично не изрази друго предпочитание.
Чл. 15. (1) лекарят по дентална медицина предварително информира

пациента или негов законен представител за:
1. необходимите изследвания, предлаганото лечение и всички разумни

алтернативи, включително и присъщия им риск и приблизителната им стойност;
2. продължителността на лечението и очаквани особености в протичането му;
3. очакваните резултати от лечението;

4. очакваните резултати, ако лечението не бъде проведено;
5. начините за покриване на разходите (чрез НЗОК, доброволни осигурителни

институции, пряко разплащане и пр.).
(2) лекарят по дентална медицина не може да пристъпва към лечение на

пациент, преди да е изпълнил задълженията по ал. 1 и да е получил
информирано съгласие.
(3) лекарят по дентална медицина е длъжен да поиска в писмена форма

съгласието или отказа на пациента или негов законен представител за
прилагане на определени лечебни методи и процедури, за извършване на
сложно и/или скъпо струващо лечение, включване на пациента в клинични
изпитвания на лекарства и пр.
(4) Ако пациент или негов законен представител заяви, че възнамерява да

подаде жалба срещу лекаря по дентална медицина, то последният е длъжен да
положи всички разумни усилия проблемът да се реши на място.
(5) лекарят по дентална медицина няма право да препоръчва или извършва

ненужни дентални лечения или манипулации.
Чл. 16. лекарят по дентална медицина няма право да подтиква

пациентите към купуване на даден продукт чрез невярно или
заблуждаващо представяне на неговите качества.
Глава четвърта
ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С
ДРУГИТЕ ЧЛЕНОВЕ НА СЪСЛОВИЕТО
Чл. 17. лекарят по дентална медицина проявява колегиалност

и уважение в отношенията си с другите лекари по дентална
медицина и в изказвания за тях пред трети лица.
Чл. 18. лекарят по дентална медицина се въздържа от

неуважителни коментари пред пациентите по отношение на
действията или становищата на други лекари по дентална
медицина.
Чл. 19. лекарят по дентална медицина при поискване оказва

съдействие на други лекари по дентална медицина или лекари
в рамките на своята компетентност и съобразно с този кодекс.
Чл. 20. лекарят по дентална медицина прави публични

изявления по отношение на съсловието, само ако е убеден във
верността на тези изявления.
Глава пета
НАСОЧВАНЕ НА ПАЦИЕНТИ
Чл. 21. (1) В случай на необходимост лекарят по дентална медицина насочва

пациента за консултация или специализирано лечение.
(2) В случаите, когато пациентът или негов законен представител налагат

консултант на лекуващия лекар по дентална медицина, последният има право:
1. да откаже консултанта;
2. да се оттегли от лечението, ако неговият отказ не бъде приет от пациента

или негов законен представител.
Чл. 22. При несъгласие със становището на консултанта лекуващият лекар по

дентална медицина има право:
1. да откаже да изпълни предписанията на консултанта и да предложи друг

консултант;
2. да се оттегли от лечението, ако становището на консултанта бъде прието от

пациента или негов законен представител.
Чл. 23. Специалистът, след като извърши консултацията или

специализираното лечение, връща пациента обратно на изпратилия го лекар по
дентална медицина, освен ако пациентът или негов законен представител
изрично не изрази друго предпочитание.
Чл. 24. Специалистът има право на отделен хонорар за консултацията или

специализираното лечение.
Глава шеста
ЛЕЧЕБНА ДОКУМЕНТАЦИЯ
И ПРОФЕСИОНАЛНА ТАЙНА
Чл. 25. (1) лекарят по дентална медицина води пълна лечебна

документация на пациента по съответния нормативен ред.
(2) Всички факти и обстоятелства от личния живот на

пациента, станали известни на лекаря по дентална медицина в
неговата професионална дейност и включени в лечебното
досие на пациента, имат поверителен характер и не подлежат
на разкриване освен в случаите, предвидени със закон, или с
писменото съгласие на пациента.
(3) лекарят по дентална медицина отговаря членовете на

неговия персонал да познават и спазват изискването за
съблюдаване на професионалната тайна.
(4) При прекратяване на практиката и при поискване лекарят
по дентална медицина предоставя на пациента или на негов
законен представител копие от лечебното му досие.
(5) Ако пациентът е насочен към специалист за консултация

или специализирано лечение, специалистът има пълен достъп
до лечебното му досие.
Глава седма
ЗАПЛАЩАНЕ НА ТРУДА НА ЛЕКАРЯ ПО ДЕНТАЛНА
МЕДИЦИНА
Чл. 26. (1) лекарят по дентална медицина получава

възнаграждение за извършваната професионална
дейност според установените цени в лечебното
заведение.
(2) Общото събрание на районната колегия на БЗС

разработва и приема минимални стойности на
денталните дейности, които са задължителни за
всички лекари по дентална медицина в съответния
район, независимо от формата на упражняване и
заплащане на техния труд.
(3) Разпореждането по ал. 2 не се отнася за

договорените цени в Националния рамков договор по
задължителното здравно осигуряване.
Глава осма
КВАЛИФИКАЦИЯ
Чл. 27. лекарят по дентална медицина

непрекъснато поддържа и повишава
своите професионални знания и
умения.
Глава девета
НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ
Чл. 28. Членовете на БЗС носят отговорност за следните нарушения:
1. неспазване на Устава на БЗС;
2. неспазване на правилата, предвидени в Кодекса по професионална

етика;
3. неспазване на ПДМПЛДМ (правилата за добра мед. практика);

4. неизпълнение решенията на конгреса;
5. неплащане на членския внос в определения от устава на БЗС срок.
Чл. 29. За нарушения по чл. 28 на членовете на БЗС могат да бъдат

налагани наказанията, предвидени в чл. 38 от Закона за съсловните
организации на лекарите и лекарите по дентална медицина (ЗСОЛС):
1. порицание;
2. глоба в размер една до пет минимални заплати;
3. заличаване от регистъра на колегията за срок от три месеца до две

години.
Глава девета
НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ
Чл. 30. (1) Нарушенията по чл. 28 се установяват и наказанията по чл.

29 се налагат съгласно чл. 40 и 41 Закон за съсловните организации на
лекарите и лекарите по дентална медицина (ЗСОЛЛД) като:
1. нарушенията се установяват с акт за констатирано нарушение;
2. акт за констатирано нарушение има право да съставя всеки член на

комисията по професионална етика към районните колегии на БЗС;
3. наказателното постановление се издава от председателя на

управителния съвет на районната колегия на БЗС;
4. съставянето на актове, издаването и обжалването на

наказателните постановления се извършва съгласно Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН);
5. сумите от наложените глоби постъпват в приход на районните

колегии на БЗС.
(2) Информация за всяко наложено наказание се изпраща на

Управителния съвет на БЗС в срок 14 дни след издаване на
наказателното постановление.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Параграф единствен. Тази кодекс е

приет на основание чл. 9, т. 2 ЗСОЛС от
Конгреса на БЗС, проведен на 16.
ХII.2005 г., и отменя Кодекса за
професионална етика на лекарите по
дентална медицина, приет на Конгреса
на БЗС, проведен на 23.IV.2000 г.
ПРОБЛЕМА ЗА СМЪРТТА
ИСТИНАТА И НАДЕЖДАТА
EВТАНАЗИЯ
Тези които работят в областта на

медицината са длъжни да не
пренебрегват необходимостта от
притежаване на умения в помощ на
страдащите и умиращите; те винаги
трябва да помнят колко необходима е
утехата, безграничната доброта и
чистосърдечното милосърдие.
ИСТИНАТА И НАДЕЖДАТА
Терминално болни – болни, при които

диагнозата на неизлечимо болен е
вече
потвърдена, смъртта е неизбежна
и
предстои съвсем скоро.
На такива болни:
Трябва ли да се каже иситната или да се

премълчи?
Кога да се съобщи лошата новина ?
Как да се съобщи?
В какъв обем да бъде тя?
Въпроси, на които трябва да си отговори

лекарят, преди да пристъпи към действие
Съществуват ли обстоятелства, при които не бихте

му съобщили истината?
Съществуват ли обстоятелства, при които бихте го

излъгали?
Съществуват ли обстоятелства, при които не бихте

съобщили цялата истина?
Съществуват ли обстоятелства, при които ще кажете

истината за доброто на болния?
Преценява се статуса на болния:
стадий на заболяване
възраст
пол
интелект
социално и културно ниво
Решението се взима след като се

прецени ползата и вредата за пациента
от гледна точка на неговото
благополучие.
Терминално болните реагират по 2 основни

начина при съобщаване на истината:
Едните изпадат в дълбока и

продължителна депресия, състоянието им
се влошава и се налага лечение и на
депресията
Другите изпадат в депресия за 2-3 дни,

погълнати са от мислите за себе си,
премислят живота си и причините за това
състояние. В определен момент се
стабилизират и започват борба със
"Не ще се поддам на ничия молба

да поднеса някому смъртоносно
питие, нито пък аз сам ще реша
да сторя такова подобно нещо.
Също така не ще дам на жена
песар за унищожаване на плода;
ще пазя своя живот и своето
изкуство винаги чисти и
неопетнени от никакво
престъпление" (Из Клетвата на
Хипократ)
Думата “евтаназия” (от гръцки eu –

добър, приятен и thanatos – смърт)
означава приятна, лека, безболезнена
смърт.
В деонтологията с понятието
“евтаназия” се означава правото или
моралното задължение на лекаря да
предизвика смъртта на тежко и
безнадеждно болен по негова молба, за
да облекчи страданията му, чрез
съответни медикаменти.
Кои са основните аргументи, изказани от

поддръжниците на узаконената евтаназия:
- човек има право сам да избере кога и как да
умре;
- човек има право както на достоен живот, така и
на достойна смърт;
- чрез евтаназията се слага край на безсмислените
страдания;
- въпрос на християнско милосърдие е да
помогнем на загубилите вяра и надежда, които при
това не страдат от морални скрупули да прекратят
страданията си.
Видове евтаназия
Доброволна – когато пациентът желае евтаназия
Недоброволна – когато пациентът не може да

решава или не го питат и решават вместо него
Пасивна – когато лекарите прекратяват подаването

на животоподдържащи средства и оставят
пациента на естественото му биологично
развитие.
Активна – когато лекарят участва със съвети,

лекарства или действия, с които допринася за
прекратяване живота на пациента.
Суицид – самоубийство
Подпомогнато (асистирано)
самоубийство, т.е. на човека са дадени
указания и помощни средства за
отнемане на живота му.
Самоубийството може да бъде
подпомогнато от лекар и тогава се
нарича асистиран суицид
Въпроси……..
Но смъртта слага ли край на страданията?
Доколко човек, когато е тежко болен или страда

ТЕЖКО, може свободно да реши дали да живее, или
да умре?
Свободен ли е наистина тогава?
Господар ли е на себе си, на разума си, на волята си,

когато е завладян от маловерие, отчаяние,
малодушие или пък от честолюбие?
Страданието ли е същинската причина човек да

пожелае смъртта, или самотата, безлюбието,
липсата на надежда?
Наблюденията показват по-скоро,

че човек губи мотивацията си да
живее, а оттук и да преодолява
болката и трудностите, когато не
вижда смисъла.
И обратното: чувството или

съзнанието за смисъла прави много
неща, дори всичко, лесно поносимо,
положително, градивно.
Религия……
Цялата християнска система от

разбирания за смисъла на човешкия
живот, страданията и смъртта прави
своеволното предизвикване на смъртта
абсолютно недопустимо. Човекът е
Божие творение. Животът му е даден от
Бога, Бог го поддържа и само Той може
да му го отнеме.
Доводи на привържениците на
евтаназията
На базата на правото на автономност, всеки

човек трябва да може свободно да избере
изхода на своя живот. Те се базират на
зачитане и защита на достойнството на
човека, включително и чрез достойна смърт.
Поддържането на живота против волята на

човек, когато смисълът на съществуването
му изцяло е загубен, а болният трябва да
умира в бавна агония.
Друг аргумент е този, че съвременната

техника позволява животът на пациента
да бъде поддържан по изкуствен начин.
В това състояние пациентът е жив труп,
той няма никакво качество на живот,
напълно зависим е от другите, което
рефлектира върху личното му
достойнство. Има ли смисъл да води
такова съществуване?
Радетелите за легализация на евтаназията

разсъждават така: човек има право на
избор. Ако е решил, че не иска повече да
живее, това право трябва да му се
гарантира от закона, претендиращ за
демократичност и хуманност.
Само че точно юристите дават най-

сериозен отпор на легализацията на
евтаназията с аргумента, че т. нар.
„убийство от съжаление” би довело до
неконтролируеми и безнаказани убийства
с користни цели. Дори писменото
съгласие може да бъде изтръгнато с
измама, насилствено или в безсъзнателно
състояние от заинтересовани роднини и
лекари.
Някои от държавите, в които извършване

на евтаназия е разрешена със закон:
Белгия -приет през септември 2002г. (броят

на незаконните случаи на евтаназия в Белгия
са около няколко хиляди годишно )
Австралия(северните територии)-през
1995г. са приети т.н. Права на терминално
болните. Много скоро след това този закон е
отмемен, но все пак 3-ма души са били
евтаназирани.
Колумбия – от май 1997г. евтаназията е

легализирана за терминално болни, дали
съгласие за такава. Предстои изработване

точни указания и алгоритъм за получаване на
съгласие и точна преценка на случаите.
Холандия – теоретично евтаназията е криминално

деяния, но от 1993г (допълнени през 1999г.) лекарите,
спазили следните условия, не са преследвани от закона:
Акo пациентът страда от непоносима болка, като не е

задължително пациентът да е терминално болен;
Акo пациентът неколкократно и настойчиво е искал да умре, като

желанието е напълно доброволно и добре обмислено;
Акo няма алтернатива за копиране на болката;
Акo двама лекари са съгласни за провеждане на процедурата
Акo смъртта е докладвана
Япония – от март 1995г. евтаназията е приложима, ако

пациентът отговария на следните критерии:
Акo болката е непоносима и не може да се копира по никакъв

начин;
Акo смъртта е неизбежна и предстояща (терминално болен)
Акo пациентът ясно е изразил желанието си да бъде прекратен

живота му / и
Швейцария - евтаназията е легализирана през 2006 година . От

2015 година има приет Закон.
Орегон, САЩ – от 1994г. с поправка през

1997г. евтаназията е разрешена при
следните условия:
Акo е лице над 18 години
Ако е жител на щата Орегон
Акo лицето е информирано и лично е дадено

съгласие т.е. човекът може да осмисли дадената му
информация и е в състояние да изкаже мнение
Акo диагнозата показва до 6-месечна

продължителност на живота и решението не е взето
в състояние на депресия или друго психическо
разтройство.
Решението на пациента се дава пред 2-ма свидетели
и състоянието на пациента се преценява най-малко
от 2-ма независими лекари.
За 6 години в щата Орегон има

регистрирани 171 случая на умрели по
закона “Смърт с достойнство”. През
2003 г 42 души са умрели чрез
подпомогнато самоубийство.
От посочените по горе законово уредени случаи

на евтаназия могат да се формулират няколко
причини за прекратяване на човешки живот:
1. Непоносима болка, която не може да се копира с

познатите медицински методи
2. Ограничена продължителност на живота
3. Ясно изразено желание за прекъсване на живота

на самия човек или на зависим индивид (Човек сам
разполага със своя живот и има право да реши как
да умре)
4. Уронващ достойнството на човека физически вид и

психическо състояние на терминално болен
5. Емоционално ангажиране на близките
6. Финансова тежест за близките
7. Финансова натоварване на здравната система
8. Липса на морална и / или духовна подкрепа от

близките и / или религиозната общност
Логично е да се зададе въпроса струват ли си

хилядите вложени парични средства за
породължаване на живота с ден или месец?
Струва ли си да се живее година или две в
подобно състояние?
Често хората около пациента страдат повече от

самия него – те са свидетели на мъките му, а са
безпомощни; искат да направят нещо за човека
който им е скъп, но възможностите са
ограничени.
Естественият изход от тази объркана ситуация е

да се избере бързото и безболезнено решение –
краят на живота на човека. Така мъките на
болния свършват, близките се чувстват
разтоварени от своята безпомощност и не на
последно място от грижите за тежко болния,
финансовите разходи за семейството и за
обществото са значително намалени.
Основните разходи за лечение се изразходват

именно за тежко и неизлечимо болните. Затова от
финансова гледна точка е толкова изгодно тези
хора да се подстрекават към доброволна смърт.
Легализираната и широко разпространена

евтаназия е изгодна, затова няма да се щадят
сили и средства и ще се търсят все по-изтънчени
и въздействащи начини тя да бъде насърчавана.
Узаконената евтаназия ще бъде и неизчерпаем

източник на органи за трансплантиране на други
хора, с по голям хъс за живот въпреки
здравословните си проблеми. Съответно и до по-
голямо развитие на този дял от медицината.
Привържениците на евтаназията изхождат и от

факта, че с подобряване на медицинските грижи и
с повишаване социално-икономическото ниво на
някои общества, животът като цяло се подобрява и
се увеличава продължителността на живота.
Увеличава се делът на възрастните хора. В ерата
на застаряващото общество средствата за
поддържане на здравето им се увеличават.
Терминално болните изискват много грижи и
средства, които може да бъдат насочени в други
области на медицината, за лечение на други тежки
ЕТИЧНО ЛИ Е ТОВА РАЗСЪЖДЕНИЕ?
ТРАНСПЛАНТАЦИЯ
кат. СМОЗ, ФОЗ, МУ-Пловдив
ВИДОВЕ СМЪРТ
1. Биологичната смърт е трайно,

необратимо състояние. При нея умират
всички клетки на тялото. Дишането,
сърдечната, и мозъчната дейност са
преустановени завинаги.
2. Клиничната смърт е краткотрайна и

обратима, тя се характеризира с
временно спиране на дишането и
сърдечната дейност. С медицинска
помощ пациентът може да бъде изведен
от клинична смърт.
Клинична смърт
Тя настъпва след спиране на дишането и дейността

на сърцето, което не винаги става мигновено. То
често се предшества от агония , която отразява
некоординираните действия на хомеостатичните
системи в терминалната фаза. Този период трае
различно дълго време - от минути до няколко часа.
Приложените лечебни мероприятия през това време
могат да възвърнат правилната дейност на сърцето и
дихателната дейност, даже когато те са спрели за 5-6
минути. Прилагането на комплекс от мероприятия
при тези състояния се нарича реанимация.
Изучаването на терминалните жизнени явления и на
клиничната смърт, както и на средствата за борба с
тях, съставят обектите на реанимацията. Протичането
и изхода на тези състояния зависи от
продължителността на мозъчната хипоксия, която
води до тежко увреждане на мозъчните клетки и
преходни или трайни нервно-психични смущения у
преживелите клиничната смърт.
ВИДОВЕ СМЪРТ
3. Мозъчната смърт е необратим процес на

прекратяване на мозъчната дейност
вследствие умирането на мозъчните клетки,
който не може да бъде спрян, въпреки
намесата на лекарите.
С помощта на съвременната медицинска

техника дишането може да бъде поддържано
по изкуствен начин, което прави възможно
отлагането на биологичната смърт за
неопределено време.
Мозъчната смърт има отношение към

трансплантацията.
ОСНОВНИ КРИТЕРИИ ЗА
УСТАНОВЯВАНЕ НА МОЗЪЧНА СМЪРТ:
Изключване на случаите с мозъчна

увреда, които могат да бъдат обратими
Липса на мозъчни рефлекси: на

роговицата, зеницата, вестибуларни
Липса на спонтанно дишане. Това се

установява чрез спиране на
вентилатора за 5 мин., като продължава
да се подава кислород.
Установяване чрез лабораторни

изследвания (енцефалограма) липсата
на мозъчни импулси
Трансплантацията е съвкупност от медицински и други

дейности, свързани с донорство на органи, тъкани и
клетки от
живо или починало лице, и присаждането им на
друго лице с
лечебна цел.
1. Извършва се при условия, които гарантират защита на
човешките права и свободи на донорите и реципиентите.
2. Осъществява се съгласно официално утвърдени медицински
стандарти за необходимите медицински изследвания и медицински
методи за:
- взимане,
- съхранение
- присаждане на органи, тъкани и клетки с лечебна цел.
Медицинските стандарти гарантират максимална сигурност за донора
и реципиента.
История на проблема:
Първо присаждане на роговица–1906 г.
1954 г.-първа успешна бъбречна

трансплантация между близнаци в
Бостън
1962 г.-първа успешна бъбречна

трансплантация от мъртъв донор
1966 г. -първа трансплантация на

панкреас
1967 г.- първа трансплантация на
черен дроб
История на проблема:
1967 г.- първа трансплантация на

сърце (проф. Кристиан Бърнард в
Кейптаун)
1981 г. –употреба на моноклонални

антитела към лимфоцити при органни
присадки
1982 г. – първа трансплантация на

изкуствено сърце на дентален лекар от
Детройт
1988 г.-използване на кръв от пъпната

връв за костно-мозъчна
трансплантация
Източник: Calne R, Essay History of transplantation.

2006; Lancet 368:551-2
Основни понятия :
донор (дарител) е лице, от което се

вземат органи, тъкани и клетки за
тяхното присаждане на друго лице с
лечебна цел.
реципиент (приемник) е лице, на което

се присаждат органи, тъкани и клетки с
цел лечение.
Видове трансплантация:
Видовете са в зависимост от това от кого се взима

органа за
присаждане:
Автотрансплантация – от един човек на същия човек.
Алотрансплантация – от един човек на друг.
а) Изотрансплантация - трансплантация, при която

донорът и реципиентът са генетично идентични организми
(еднояйчни близнаци или клонинги)
б) Кръстосано донорство – договаряне за размяна между
2 двойки донор-реципиент, когато е налице кръвна
несъвместимост в самата двойка реципиент-роднина
Ксенотрансплантация – на хора от животни.
Експлантация – присаждат се трансплантати от
неорганични и изкуствени материали.
Документи, касаещи трансплантацията в

РБ
Закон за трансплантация на органи,

тъкани и клетки (ДВ бр. 71, 2006 г.)
2. Съгл. Чл. 11(1) от Закона е създадена

Изпълнителна Агенция по
Трансплантация към МЗ
ПРАВНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА
ИЗВЪРШВАНЕ НА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ
Предварително съгласие за даряване на органи, тъкани

или цялото тяло. Съгласието се дава докато пациентът е
жив и здрав.
Сигурно установена мозъчна смърт.
Безплатност на даряваните органи за трансплантация.
Установяването на мозъчната смърт, взимането и

присаждането на тъкани и органи да се извършва от
различни екипи.
Тъканите и органите се взимат от специализирани

екипи в специализирани клиники.
1. От жив донор
От жив донор най-често се взима:
кръв
кожа
костен мозък
бъбреци
част от черен дроб
1. От жив донор- взимането на органи, тъкани и клетки

от жив донор се извършва само, ако не представлява
опасност за неговия живот.
Когато донорът е от семейството,

етичните проблеми са по-малко.
Свързани са с:
прави се медицинска преценка за

съвместимост
на донора и реципиента
1. От жив донор –
безопасност за здравето на донора

– етичен конфликт м/у принципите на
благодеяние и ненанасяне на
вреда. Решаването му става чрез
получаване на нотариално заверено
писмено информирано съгласие от
донора, след като предварително е
запознат на достъпен език с рисковете,
които поема.
информирано съгласие на
реципиента;
запазване на медицинската тайна.
1. Целта на донорството е спасяване на

човешки живот, т.е. изключват се дейности
с експериментална или научна цел.
2. Лицето, което дарява трябва да е

физически и психически здраво. Това се
установява от комисия, състояща се най-
малко от 3-ма лекари, единият от които е
психиатър.
3. Донор може да бъде само лице, което е

съпруг или роднина на реципиента по права
или по съребрена линия.
4. Необходимо е да се обяснят на донора на

достъпен език рисковете.
4. Задължително се взима писмено
съгласие.
Необходимо е предварително да се
установи, че и двата чифтни органа са с
напълно запазени функции.
7.
Взимането на органи става само в
определените от МЗ заведения.
8.
Извършването на оперативните
дейности се извършват от комисия
специалисти.
2. От мъртви донори – етичните проблеми са:
1. Получаване на “съгласие” за вземане на

органи. (В РБ е несъгласие, изразено приживе
от мъртвото лице и вписано от
общопрактикуващия му лекар в
здравноосигурителната книжка).
2. Установяване на мозъчна смърт – от

постоянно действаща комисия от 3-ма лекари,
които не участват в самата трансплантация, с
цел избягване конфликт на интереси
Лица, които приживе са изразили

несъгласие
за вземане на органи, тъкани
и/или клетки към:
20.05.2010 г.
Брой лица:2 839
26.10.2016 г.
Брой лица:2 780
Взимане на органи от труп:
Взимането на органи се осъществява

само при стационарни условия.
За изземането на органи се съставя

специален план.
На трупа се извършва задължителна
аутопсия.
На труп, подлежащ на съдебно -

медицинска експертиза, се взимат
органи, без да се засягат тези,
необходими за експертизата.
Не се допуска обезобразяване на
трупа.
Не се разрешава взимането на органи от

деца под 6 г., както и от трупове на
лица, страдали от опасни
3. Най-съществен етичен и социален

проблем е разпределението на
органите:
На първо място са медицинските

индикации –
Подходи за разпределение на ресурсите

Критерии за подреждане на нуждаещите се от
трансплантация:
1.Медицински индикации - в САЩ има 6 фактора,

които се оценяват за рецепиента
- Наличие на психиатрични проблеми
- Характеристика на семейството
- Социално – икономически въпроси
- Вредни навици
- Наличие на опетняващо лицето действия /стигма

от
гр. - знак, клеймо, татуировка, петно /
- Разходи
В становището на СМА за
донорството и трансплантацията като
етични критерии за подбор на
реципиенти са посочени:
тежест на медицинската потребност;
продължителност на времето за
чакане;
медицинска вероятност за успех,

измерена чрез факторите – вид на
заболяването, усложнения, тъканна
несъвместимост
Основни моменти в декларацията, приета от СМА

относно трансплантация на човешки органи –
Единбург, 2000 г.:
Професионалните задължения на
лекарите при извършване на
трансплантации
Социалните аспекти, свързани с

осигуряване на органи и тъкани
Свободно и информирано взимане на

решение за дарителство на органи
Определяне на смъртта
Осигуряване на справедливост при

достъпа до органи и тъкани
Контрол върху експериментални и

новоразвиващи се трансплантационни
процедури
Важни въпроси за решаване пред

трансплантолотията са:
Да се осигури справедлив
достъп на населението до
трансплантация на тъкани
и органи
Стоят за решаване проблемите,

свързани с:
разпределението на наличните оскъдни

органи и тъкани за
трансплантация-(всеки ден в Европа
умират по 12 души , вследствие на липса
на органи за трансплантация)
листата на чакащите само в ЕС е 50 000

души
обществеността се нуждае от повече

информация за процеса на
трансплантация.
центровете за трансплантация се нуждаят

от мониториране и оценяване на тяхната
дейност
3. Разпределение по реда в списъка на чакащите – пациентите с най-дълго време на чакане

първи
получават съответното лечение.
4. Теория на нуждите – трябва да се предпочете този, който се нуждае повече от медицински
грижи. Решаваща е тежестта на състоянието.
Проекто бюджет МЗ – 2009; 2010 г.
Подходи за разпределение на ресурсите

Лица, които приживе са изразили несъгласие за вземане на органи,
тъкани и/или клетки, към 20.05.2010 г.
Брой: 2839
Потенциални реципиенти на органи, тъкани и

клетки, към 19.05.2010 г./ 26.10.2016 г.
Нуждаещи се от
трансплантация на:
брой
19.05.2010 г. 26.10.2016 г.
бъбрек
777 998
черен дроб
25 43
сърце
29 27
бял дроб
0 16
Потенциални реципиенти на
органи към 26.10.2016 г.
Панкреас - 9 души
Тънко черво – 1 човек
Международно сътрудничество за
органни трансплантации от 2010
г. до 26.10.2016 г.
Предоставени
на
Евротрансплан
т
Получени от
Евротрансплант
Сърц
е за
транс
-
плант
ация
Черен
дроб
от
трупен
донор
Чере
н
дроб
от
жив
донор
Бъб-
реци
от
трупе
н
донор
Бял
дроб за
транспл
.
ОРГАНИ
Икономически - Прогресивно увеличаване на разходите за

здравна помощ – увеличаване броя на обхванатите с
транспланатация лица; високотехнологични решения по
отношение на трансплантационните техники.
Социални - вследствие на икономически проблеми свързани с

конфликт между политиките на страните, стремящи се да
задържат нарастване на разходите за здравна помощ и
същевременно да не нарушават правото на индивида на здравна
помощ. Готовност на обществото да осигури достъп на
нуждаещите се от трансплантация
и да поеме издръжката на
тази група болни.
Възможности за решаване на проблема
Увеличаване броя на донорските органи от починали лица или лица в

мозъчна смърт.
Увеличаване броя на живите дарители на органи.
Създаване на банки за органи и тъкани за трансплантация- Eurocord-

банка за кръв от пъпна връв.
Разширяване на международното сътрудничество и координация в

областта на трансплантация на органи от живи донори - проект
EUROTOLD на Европейската комисия.
Селективно култивиране на тъкани.
Използване на животни като алтернативен източник на органи-

ксенотрансплантация.
Александрова-Янкулова
КОНТРАЦЕПЦИЯ
СТЕРИЛИЗАЦИЯ
НОВИ РЕПРОДУКТИВНИ ТЕХНОЛОГИИ
ВИДОВЕ КОНТРАЦЕПЦИЯ:
1.Временната контрацепция е
свързана с техниките и средствата,
използвани за предпазване от
бременност.
2.Трайната контрацепция е свързана

с вазектомия и стерилизация
Становище на СМА за семейно

планиране
СМА одобрява семейно планиране, доколкото

целта му е обогатяване на човешкия живот, а не
неговото ограничаване.
Всяка жена трябва да контролира плодовитостта

по избор, а не случайно.
В много развиващи се страни съществува

потребност от контрол на плодовитостта – в тях
жените не използват контрацептиви, но те също
желаят да избегнат бременност.
Становище на СМА за семейно

планиране
СМА утвърждава правото на жената, независимо

от националност, социална принадлежност или
вероизповедание да осъществява индивидуален
избор но контрацепция.
СМА препоръчва всички национални медицински

асоциации да разширят обучението по семейно
планиране.
СТЕРИЛИЗАЦИЯ
Стерилизацията е необратима контрацепция.
Стерилизацията етично и правно изглежда оправдана само по

медицински показания с цел запазване здравето на пациента.
В България няма закон за стерилизация, което означава, че не е

разрешена. Извършва се само със съгласието на пациента по
медицински индикации, в интерес на здравето на пациента.
ЕВРОПЕЙСКО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ВЪВ ВРЪЗКА СЪС

СТЕРИЛИЗАЦИЯТА
Страни, в които няма правни пречки за извършване на
стерилизация са Германия, Холандия, Англия, Италия.
Във Франция, Гърция, Ирландия, Португалия, Румъния е
регламентирано извършването на стерилизация само от лекар.
Страни, в които има разработен законов документ за
стерилизация са Австрия, Дания, Исландия, Финландия,
Швейцария, Словения и Хърватска.
АБОРТ
Аборт, който не е направен по медицински

показания се нарича социален аборт. Свързан е
с желанието на майката като причините могат да
бъдат:
Брой деца в семейството
Ниска възраст на майката
Липса на условия за отглеждане на дете
Семеен статус
За и против аборта е дискусия, в която се

противопоставят възгледите за неприкосновеност на
живота и неговото качество.
Привържениците на аборта се позовават на

дефиницията за личност.Човешко същество, което
не е личност, може да се остави да умре.
Основният въпрос е определяне възрастта на

зародиша, при която се смята, че той има
определено качество на живот.
Според законите на САЩ през първото

тримесечие приоритет запазва правото на жената
да реши. В следващите периоди държавата може
да се намеси с цел запазване живота на майката,,
само ако той е доказано застрашен.
В Европа съществува
два типа абортно право:
Законодателство, което не разрешава аборта, с

изключение по медицински показания – Албания, Румъния.
В Мароко и Ирландия абортът се смята за углавно
престъпление.
Законодателство, в което абортът е разрешен, но с редица

ограничения – повечето европейски страни.
В България абортът по желание е разрешен през 1965 г ,

по-късно е забранен за жени, които нямат повече от 2 живи
деца. От 1974 г аборт може да извърши всяка жена, която
няма медицински противопоказания и бременността е до
12-та гестационна седмица.
Абортът е криминален,
когато е извършен:
извън определените от МЗ
здравни заведения
от не медицинско лице
без съгласието на майката
РЕПРОДУКТИВНИ ТЕХНОЛОГИИ
Изкуствено оплождане
In vitro фертилизация
Сурогатна майка (майка под наем)
1. ИЗКУСТВЕНО ОПЛОЖДАНЕ
Изкуственото оплождане представлява

въвеждане във влагалището на съпругата
на генетичен материал по изкуствен
начин.(in vivo – самото оплождане става в
тялото на жената)
В хуманната медицина тази техника се

прилага в два случая:
когато оплодителната способност на
съпруга е ниска.
генетичния материал е взет от друг човек

а не от съпруга.
Когато генетичният материал е взет

от донор, а не от съпруга, възникват
следните морални конфликти:
1. Детето е генетичен наследник само на

майката
2. Има вече 3-ти човек – донор в семейната

двойка
3. Всеки човек има право да знае

генетичните си родители, а в този случаи донорът
остава неизвестен.
4. В някои страни има и правен проблем - детето

създадено чрез използването на донор, трябва да
бъде осиновено
5. Със създаването на банки за сперма възниква
моралният проблем , че материалът може да бъде
използван без съгласието на донора
НАРЕДБА № 28 ОТ 20 ЮНИ 2007 Г. ЗА ДЕЙНОСТИ ПО АСИСТИРАНА

РЕПРОДУКЦИЯ
МЗ,Обн. ДВ. бр.55 от 6 Юли 2007г. изм. и доп.,
бр. 44 и 58 от 2011 г. и бр. 43 от 2012 г.)
Чл. 4. (1) Сперматозоиди могат да бъдат вземани от всеки пълнолетен мъж, който не
страда от наследствено хронично заболяване, не е поставен под запрещение,
отговаря на критериите за подбор по тази наредба (в случаите на
непартньорско даряване) и е дал писмено информирано съгласие.
Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2011 г.) Донорът на сперматозоиди за непартньорско
дарителство дава писмено информирано съгласие.
(2) На лицето по ал. 1 се предоставя информация за целите и естеството на

вземането; изследванията, които са необходими; регистрирането и защитата на
личните данните на донора; мотивите, които оправдават задаването на
въпроси за предишни заболявания и лични въпроси към донора.
(3) Информацията по ал. 2 се предоставя от лекар или биолог съгласно Приложение

№1, раздел III, т. 3, 4, 5 и 6 в достъпна форма, като се използват разбираеми понятия.
Потвърдените резултати от извършените изследвания се съобщават и обясняват на
донора.
(4) Информираното съгласие по ал. 1 може да бъде оттеглено до момента на

ползване на генетичния материал за дарителство.
(5) Забранява се предоставяне на информация на донора или на трети лица за

реципиентите, ползвали анонимни донорски сперматозоиди, освен в случаи, посочени
в закон.
(6) Информацията за самоличността на донора се съхранява в лечебното заведение

за период 30 години.
(7) Информацията по ал. 6 е служебна тайна и не може да бъде разгласявана освен

в случаите, посочени в закон.
НАРЕДБА № 28 ОТ 20 ЮНИ 2007 Г. ЗА ДЕЙНОСТИ ПО АСИСТИРАНА

РЕПРОДУКЦИЯ
МЗ,Обн. ДВ. бр.55 от 6 Юли 2007г. изм. и доп.,
бр. 44 и 58 от 2011 г. и бр. 43 от 2012 г.)
Чл. 10. (1) Яйцеклетки могат да бъдат вземани от всяка пълнолетна жена,
която не страда от наследствено хронично заболяване, не е поставена под
запрещение, отговаря на критериите за подбор по тази наредба и е дала
писмено информирано съгласие.
Чл. 13. (1) Вземането на яйцеклетки от донор в случаите по чл. 12 може да се

извърши, ако са изпълнени следните условия:
1. донорът е на възраст от 18 до 34 години при неродствено даряване и от 18

до 38 години при родствено даряване и не е поставен под запрещение;
2. донорът е информиран на достъпен език за рисковете, които поема;
3. получено е писмено съгласие от донора, заверено от нотариус, в чийто

район на действие се намира лечебното заведение, което ще извърши
вземането;
4. физическото и психическото здраве на донора е установено с протокол,

подписан от членовете на комисия, назначена от ръководителя на лечебното
заведение, извършващо вземането, която се състои най-малко от трима лекари,
които не участват в състава на екипа по вземането;
4а. има поне едно живородено дете;
2. Ин витро фертилизация
С генетичния материал от съпруга/донора

се опложда яйцеклетката на
съпругата/донорката, след което следва
трансфер на ембриона до матката за
имплантация. Този процес изисква висока
степен на прецизност, за да бъде успешно
оплождането.(in vitro)
Луиза Браун
1978 г.
Великобрит.
В какви случаи се прилага ин витро:
имунологична несъвместимост
невъзможност за контакт между мъжките и

женските полови клетки
безплодие с неизвестна причина
генетични заболявания в семейството
допустима възраст за ин витро – 43 години
Рискове и правни проблеми при in

vitro оплождане
При хетероложно оплождане със

семенна течност може да възникне
проблем, когато детето навърши
пълнолетие и по закон има право да
знае кои са генетичните му родители.
В някои Европейски държави със закон

е отменена анонимността на донора –
Великобритания, Германия, Дания,
Холандия, Финландия.
Възниква проблема с броя успешни

пъти за използване на 1 донор – в
България е до 3 пъти.
Рискове при in vitro оплождане
Създаването на банки с
яйцеклетки изисква наличието на
документация за личните данни на
дарителя (мед. тайна?)
Поставя се въпроса да не се
оплождат повече от необходимите
за 1 оплождане яйцеклетки
Възникват проблеми, свързани с

излишния генетичен материал
3. Майка – сурогат (заместваща

майка) Предложения в НС
Направени са изменения и допълнения към:ЗЗ,

Семейния Кодекс, Наказателния Кодекс,
Гражданско – Процесуален Кодекс и някои
наредби.
2. Сурогатна майка - на възраст 21-43 г.
3. Сурогатна майка може да стане жена, която

има поне 1 живородено дете, родено в
брак. Тя трябва да е психически здрава
4. Сурогатна майка се става до 2 пъти
5. Сключва се договор между семейството

бъдещи родители и майката-заместител.
Семейството и държавата ще поемат
разноските.
Държави, в които се практикува

сурогатното майчинство
Австралия, Великобритания,
Гърция, Дания, Канада, Украйна,
Беларус, Грузия, Русия, много
щати на САЩ, Белгия, Холандия,
Испания, Япония, Индия, ЮАР и
др
КЛОНИРАНЕ
Клонираната овца Доли
Клонирането е термин, описващ процедура,

която създава генетично копие на биологичен
обект
ВИДОВЕ КЛОНИРАНЕ
1. Репродуктивно клониране
Осъществява се чрез разделяне на ембриона (получават се

идентични близнаци, носещи генетична информация от майката и
от бащата).
Клонирането чрез използване на ДНК от възрастни индивиди се

осъществява чрез така наречения соматично-клетъчен ядрен
трансфер. Генетичен материал от ядрото на соматичната клетка
се внася в яйцеклетката, чието ядро е премахнато
предварително. Получената клетка се стимулира за делене по
химически или електронен път. При достигане на необходимата
степен на развитие, клонираният ембрион се имплантира в
матката. Така е създадена овцата Доли през 1997 г.
Eтични безпокойства, свързани с

клонирането
При някои клонирани животни се

наблюдава страдание от различни
болести, ранно стареене и др. Ако това
е валидно и за клонирани човешки
индивиди, това не крие ли рискове за
човечеството?
Възможно е клонираните хора да са с

по-ниски умствени възможности, което
крие рискове да бъдат използвани само
за “черна работа”.Това би довело до
дискриминиране на част от обществото
чрез създаване на малоценни и елитни
съобщества.

По-богатите нации, клонирайки

природно най-надарените индивиди,
биха получили доминиращо господство
над по-слабите общества и страни.
Възпроизвеждането на поколения от
генома само на 1 индивид ще доведе до
неравнопоставеност на двамата
партньори. Соматичното клониране
обезсмисля съществуването на
семейството.

След като една жена може да се

възпроизведе само с 1 своя
яйцеклетка и 1 свое соматично
ядро, основателно възниква
въпроса – къде е мястото на
мъжа?
За целите на медицината все повече

ще се използва терапевтичното
клониране. То създава възможности за
лечение на много болести:
– рак,
- левкемии,
- сърдечно-съдови заболявания,
- болестите на Алцхаймер и на
Паркинсон и др.
2. Терапевтично клониране –
Целта му е създаване на стволови клетки,

които могат да бъдат специализирани в
развитието на различни органи за нуждите на
трансплантацията.
Стволови клетки чрез клониране - Учените

успяха да създадат човешки стволови клетки с
нов метод на клониране. Взет е генетичен
материал от кожни клетки на възрастен човек,
след което генетичният материал е поставен в
яйцеклетката. Оставя се да „порасне“ до ранен
ембрион и оттам се извличат стволовите
клетки от бластоцита.
Учени в Нова Зеландия създадоха

генномодифицирана порода крави, чието мляко
намалява риска от предизвикването на
алергии. В млякото на тези животни липсва
белтъкът бета-лактоглобулин, който често
предизвиква алергии при бебетата. (до 3% от
новородените имат непоносимост към краве
мляко в първата си година).
Освен, че е ниско алергично, млякото на

генномодифицираните крави съдържа повече
хранителни белтъчини.
Литература
Борисов
СОЦИОЛОГИЯ – СЪЩНОСТ, ПРЕДМЕТ, МЕТОДИ
ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ КАТО ДВИГАТЕЛ
НА ОБЩЕСТВЕНОТО РАЗВИТИЕ
катедра СМОЗ, ФОЗ, МУ-Пловдив
Антъни Гиденс: Социологията изучава обществения

живот на човека, групата и обществото.
Социологията е наука е наука за

обществото, която изучава
закономерностите в:
- развитието на социалните системи,

общности и групи
- развитието на личността.
Резултатите от социологическите
проучвания намират приложение в:
Маркетинг
Реклама
Политика
Здравеопазване
Образование
Основни елементи на
обществената система (по Ст. Михайлов, Нико Ахиел, Ж.
Ошавков)
Основни страни:
2. Главни области:
Материално производство
производителни сили
производствени отношения
Социобиологично възпроизводство
бит; образование; възпитание,
здравеопазване; др.
Духовно възпроизводство
наука, изкуство, морал, религия, политика,
право
Социално управление
управл. дейност, извършвана от партии,
синдикати и др.
Комуникации
език, печат, радио, телевизия, общ.
транспорт, кино и др.
Дейностите за задоволяване на
материалните и духовни
потребности се извършват в т.н.
човешки обединения. Вътре в
тези обединения възникват
човешки взаимоотношения.
Носител на тези взаимоотношения е
личността.
Всеки човек е личност, но тя се

превръща в такава, само ако
индивидът влезе в
съприкосновение с обществото.
Личността има две страни:
Субстанционална –
материална заинтересованост
ценностна система
културност
психобиологическа характеристика
Релационна – в обществото личността обитава 3

среди:
професионално – трудова
семейно – битова
обществена
В тях личността играе различни роли, но

социолозите ги разделят на две основни:
ролята на ръководител
ролята на ръководен
Предмет на социологията е
социологическата структура на
Основна цел на науката социология е да

се анализира структурата на социалните
взаимоотношения в процеса на
социалното взаимодействие.
Основната функция на социологията

е да подпомогне социалното управление
във всички негови етапи и равнища.
Класификации:
Първа класификация:
Теоретична социология – ориентирана

е към провеждане на обективни научни
изследвания на обществото с цел
обогатяване на теоретичните познания.
Емпирична социология – представлява

съвкупност от методически и технически
приоми за набиране на първична
социологична информация.
Втора класификация:
Обща социология – изучава общата структура на

обществото
Темпорални социологии (временни) – изучават в

определено време конкретна структура в
обществото-(соц. проучвания преди избори).
Регионални социологии (пространствени) –
изучават в определено пространство определена
структура на обществото.
Отраслови социологии – медицинска, икономическа

социология.
Социология на човешките обединения.
Социология на обществените отношения.
Социология на личността.
Социологични методи
Като фундаментална наука социологията

обяснява социалните явления като събира
и обобщава информация за тях.
Социологините проучвания дават
възможност за прогнозиране и
управление на социалните явления.
Тясно свързани със социологията са

психологията, политологията,
културологията, антропологията,
медицината и др.
МЕТОДИ, КОИТО ИЗПОЛЗВА СОЦИОЛОГИЯТА
Социологически
методи
Словесна
информаци
я
Поведени
е
Документ
и
Разпитва
не
Наблюде
ние
Анализ на
документ
и
анкета
интервю
явно
свободна
беседа
тайно
официални
неофициални
ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ- VOX POPOLI, VOX DEI!
Същност на общественото мнение
Определение за обществено съзнание:

Система от възгледи и идеи (философски,
естетически, религиозни, правни,
нравствени, художествени и политически),
които хората имат за света, както и за
мястото и ролята им в обществото.
Като поделение на общественото съзнание

общественото мнение съдържа в себе си
елементи на: социалната психика;
идеологията; науката.
Основни белези на общественото

мнение:
Изразява интересите и нормите на обществото

като цяло.
Неговият носител не е единичен, а включва

определено множество от хора, образуващи
определена общност – напр. медицинска
общност.
Не е прост сбор от мнения на участниците, на
носителите му. То е надиндивидуално
образувание.
Функции на общественото мнение:
Регулативна - общественото мнение става

предпоставка за регулиране на явления и процеси
в обществото. Регулира поведението както на
отделни социални групи така и на отделния
индивид.
Оценъчна
Нормативна
Последните две са подфункции на регулативната.
Общественото мнение е двигател на

общественото развитие!
Проявление на общественото
мнение
посредством говоримата реч
посредством писмената реч
посредством поведението и
действията на хората
Общественото мнение се формира от
обективни фактори – материално -

икономическите взаимоотношения в едно
общество (битието)
субективни фактори – политически,

културни и др. Институции или отделни
личности, които чрез един или друг
похват формират общественото
мнение.(медии)
Субект в здравеопазването е :
медицинската общественост
(като изпълнител на услугата)
пациентът (като потребител на

услугата)
Проучване мнението за проблемите в

3.оценка на
ефективн. на
меропр.
2.в п/са на
взим.на реш.
в разл.в/ве
леч.-проф.
заведения
1.преди
взим. на
решение
I.Мнение на
медиц.
обществ.
Трето ниво
Второ ниво
Първо ниво
3.оценка на
ефективн. На
БЪЛГАРИНО, ПОМНИ СВОЯ

РОД И ЕЗИК!
Паисий Хилендарски
Да се познават случилите се по-рано в тоя свят неща и

делата на ония, които са живеели на земята, е не само
полезно, но и твърде потребно, любомъдри читателю. Ако
навикнеш да прочиташ често тия неща, ще се обогатиш с
разум, не ще бъдеш много неизкусен и ще отговаряш на
малките деца и простите хора, когато при случай те запитат
за станалите по-рано в света деяния от черковната и
гражданска история. И не по-малко ще се срамуваш, когато
не можеш да отговориш за тях.
Отгде ще можеш да добиеш тия знания, ако не от ония,
които писаха историята на този свят и които при все, че
не са живели дълго време, защото никому не се дарява
дълъг живот, за дълго време оставиха писания за тия
неща. Сами от себе си да се научим не можем, защото
кратки са дните на нашия живот на земята.
Затова с четене на старите летописи и с чуждото
умение трябва да попълним недостатъчността на
нашите години за обогатяване на разума!
ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКАЯ
ИСТОРИЯ
НА
БЪЛГАРСКИЯ
ЗЪБОЛЕКАРСКИ СЪЮЗ
Проф. д-р Мария Стойкова, дм
ПЪРВИТЕ:
Фридрих Фламих
(1844-1911) - роден в
Прага
Игнации Мушлер
е натурализиран
български зъболекар
от полски произход
Протеза с идентификационна плака с надпис Мушлер

253. Намерена през 1913 г. при реставрация на
църквата “Св. Богородица” във Велико Търново
ПЪРВИТЕ:
• Александър Войнов
• Васил Аргазов
ОБЯВЛЕНИЕ
Долуподписаний заемамъ честъ да

обявя на публиката, че ся занимавамъ
съ чистене на зъби и гуждание
(поставяне) на нови ; За доверяване
оставям срокъ да ми ся заплати 15
дена следъ завършване на работата ми.
Цена умерена.
В.К.Аргозовъ.Квартиръ: ул.”Св. Петка”
No90
ПЪРВИТЕ:
Михаил Елмазов
(1859-1928)
Димитър Тошков
(1874-1940) е първият
зъболекар – народен
представител, избран за
депутат в 16-17 Народно
Събрание.
Атанас Кисов
пловдивчанин
Атанас Кисов в свръхмодерния за

времето си кабинет в София.
ПЪРВИ ЖЕНИ ЗЪБОЛЕКАРКИ:
• Юрданка Калдаръмова - Сенкова

• Аника Спиридонова Герчева
• Мария Сакарова – Лазарова
• Мара Бербенко
• Зорка Тошева - Тошкова
• Д. Мутанова
• Lir’ur pdlc,
• Мария Николова Гудева
Юрданка
Калдаръмова Мария
Сакарова
Мария
Гудева
ПЪРВИ ЖЕНИ ЗЪБОЛЕКАРКИ:
„Ние, зъболекарките сме най-типичният

представител на жената в професията.
Нашата професия ни затваря цял ден всред
нея, и не за ден два, не за недели и месеци, а
за години, свързани с края на живота ни. И
колкото по–силно се свързваме с нашата
професия, колкото тя става
по–незаменима в нашия живот, толкоз
повече ние се задължаваме към тая
професия, толкова повече трябва да
живеем с нея и за нея.”
самозвани лечители:
„В наше село ни вади зъбите Станчо

Глухарят. Кабинетът му е на двора,
под инджирката круша, а столът му е
дръвникът. Той е един плосък пън,
дето си сече дърва, удобен е за сядане
и отстрани има 2 чепа, дето се
хващат болните, кога изпадат в
критичност”. За клещите той пише:
„...дето от 3 оки стари петали му ги
направи Ферад налбантина”
самозвани лечители:
пише и за павурчето с ракия за плакнене

„...задръстено със сламка, та да не пуска
много ракия, защото веднаж, като вадел на
Дянка фурнаджият един кътник и му дал да
сръбне да си напари болното място, той
смукал, смукал и го оплакнал до дъно.” Не
стига това, ами „...не минало и неделя, и пак
дошъл да му вади здрав мъдрец само заради
павурчето”. За услугата Станчо Глухарят
взимал ”....по 2 лева на зъб, но и за 3 яйца се
съгласявал”.
Скулптурна група от 12 в. на фасадата

на катедралата “Сан Марко” във Венеция
Пътуващ зъбовадец от 16 в.
Гравюра от Lucas de Leyde (1523)
Rijksmuseum в Амстердам
БЪЛГАРСКИ
ЗЪБОЛЕКАРСКИ СЪЮЗ
В края на 1905 година – месец

декември, в десет и половина
сутринта в малкия салон на
„Славянска беседа” в София се
събират будни и родолюбиви
представители на
зъболекарската професия в
България.
Първи конгрес на българските

зъболекари
Това е Първият конгрес на
българските зъболекари. Така със
създаването на Българското
одонтологично дружество се поставя
началото на организирания живот на
новото за Княжество България
зъболекарско съсловие.
Изказване на д-р М. Русев, директор на дирекция за

опазване на общественото здраве пред І-вия конгрес
на българските зъболекари
„В медицината има няколко

специалности, занимаващи се с
опазване человеческото здраве и
една от най–видните и най –
ефективните е зъболекарството
....... ясно е какво значение имат
зъбите за здравето, красотата и
обществените отношения на всеки
человек”.
По–нататък в словото си
д-р Русев заявил:
„Висшите санитарни власти следят с
голям интерес развитието на
зъболекарското изкуство в България...аз се
надявам, че зъболекарите в България,
макар и сравнително малко на брой – 30 в
цялата страна, събрани днес на първи
събор, ще се погрижат да турят в правилен
път на развитие тяхната специалност” и
завършил с думите „...обявявам Първия
Български Зъболекарски събор за открит”.
Първи конгрес на българските

зъболекари
Избрано е конгресно бюро с

председател Михаил Елмазов и
секретар Димитър Тошков, които
подписват новоприетия Устав на
Одонтологичното дружество. За касиер
е избран З. Сеферян.
Втори конгрес
Приема нов устав, съгласно който се

променя наименованието: ПЪРВО
БЪЛГАРСКО ОДОНТОЛОГИЧНО
(ЗЪБОЛЕКАРСКО) ДРУЖЕСТВО, което
има за цел:
• да работи за научното обединение;
Втори конгрес
• да работи за повдигане и пазене престижа

на съсловието и на отделните негови
членове, в кръга на науката и законите;
• да действа за обширно разпространяване
на практически познания по одонтология и
стоматология из масите на народа;
• да обсъжда санитарно-одонтологически и
стоматологически въпроси, възбудени било
от членовете му, било от властите.
Проблеми на съсловието по
онова време:
1. Чуждици
• Руските възпитаници използвали термини
като луначни болки (от луночка зуба = зъбна
алвеола), венечно карманче (карман =
джоб), процес на заживяване ( от
заживление = заздравяване), живателен
апарат (живательний = дъвкателен). Така
напр. един читател на публикация пита: „Как
може да снеме отиск ( вместо отпечатък)
от уста” и много други.
1. Чуждици
• От френски навлизат термините улсерация,
кюспид, артикюле.
• Немските възпитаници въвеждат термините
щамп, ординационна стая.
• Често срещан е и терминът бридж от англ.
мост.
• Не липсват и фолклорни термини като напр.
заешка джука, вместо устна.
2. Норми на поведение и професионална
етика – на форумите са обсъждани
проблеми, свързани със ”Зъболекарската
етика”:
”...шарлатанството на някои зъболекари със
своите реклами, други до неколегиалните
страни между някои членове, трети до
непристойни отношения между публиката
и зъболекарите”. На втория конгрес е взето
решение за учредяване на „...тричленна
комисия, която да изравнява възникналите
инциденти и недоразумения”.
На втория конгрес е взето решение за
учредяване на „...тричленна комисия,
която да изравнява възникналите
инциденти и недоразумения”.
Титли и реклами
• В една реклама четем, че Елмазов се е
обявил за: „...Д-р, единствен
председател на одонтологичното
дружество”. По онова време титлата
„д-р” не е била позволена за
зъболекари.
3. Четвърти конгрес – (4-6 юли

1910 г.)
• На него е взето решение за
преименуване на Одонтологичното
дружество в Български Зъболекарски
Съюз. За негов председател е избран
Никола Бананов.
• Решено е да се създаде съсловното
списание „Зъболекарски преглед”,
което да бъде месечно научно
популярно списание.
Пети конгрес - (26-29 юни 1911 г.)
Забележителен с това, че поставя

основите на училищното зъболечение
в България. За жалост „....от 1
октомври 1920 г. се уволняват по
бюджетни причини всички училищни
лекари и зъболекари”
Първият брой на списанието „Зъболекарски преглед”

излиза на 15 септември 1911 г. Негов първи редактор е
д-р Минчо Стоянов.
Осми конгрес – (25 март 1915 г.)
След него, по време на Първата

Световна война Българският
Зъболекарски Съюз не е свиквал свои
редовни конгреси.
Девети конгрес–(11 юли 1920 г.)
Поставен е въпросът за въвеждане на

висше зъболекарско образование в
България. Зъболекарски институт
към Медицинския факултет в
София се създава едва през 1942 г.
Първият студент в Зъболекарския институт,

открит през 1942 г. е Стефан Крайовски
Войните
Балканска война (1912-1913 г.) – няма

организирана зъболекарска помощ за
армията
Първата световна война (1912-1913
г.) - мобилизираните зъболекари
работят със собствени инструменти към
полковите лазарети и предимно вадят
зъби.
Войните
Втора световна война (1939-1944 г.)-

биват разкрити зъболекарски служби в
дивизионните болници, авиацията,
флота и самостоятелните части.
Пътят след войните
• На 03.10.1949 г. се провежда
Национална конференция. Въз основа
на решението на предварително
съставена смесена комисия, БЗС се
закрива след 44 години независима
активна дейност.
Всичко, което дотогава се нарича

„зъболекарско” се преименува в
„стоматологично”. Списанието от
„Зъболекарски преглед” се преименува
в сп. „Стоматология”.
1972 г.
Забранява се частната практика

на лекари и стоматолози.
В здравеопазването се установява
трайно централизираната
административна система.
1989 г. – в страната настъпват

демократични промени
• На 10 - 11 март 1990 г.в гр. Пловдив
се провежда Национална конференция
на стоматолозите в България, на която
се учредява БЗС.
• Приемат се Програма и Устав на съюза,
избират се ръководни органи:
Национален координационен съвет
Контролно експертна комисия
д-р Ив. Антикаджиев д-р А. Бакърджиев д-р Кр. Куманов

Съпредседатели на Националния координационен
съвет
Новата история:
• На 24.04.1990 г. Пловдивския
окръжен съд вписва в регистъра за
юридически лица с нестопанска цел
Български стоматологичен съюз (БСС).
• На 2-3.11.1990 г. се провежда І-ви

Конгрес на БСС в гр. Пловдив
Участници в Първия Конгрес на БСС
• 1991 г. започва издаването на сп.

„Стоматолог” с редактор д-р Живко
Михайлов.
• След 19 годишно прекъсване се
узаконява свободната дентална
практика.
• На 15-17.05 1997 г. се провежда IV –ти

Конгрес на БСС.
• 21.07.1998 г. – в ДВ се обнародва приетият

от НС Закон за съсловните организации на
лекарите и стоматолозите в България.
• Във връзка с новия Закон на 23.10.1998 г.

в „Новотел” – гр. Пловдив се провежда
Извънреден конгрес на БСС
д-р Живко Михайлов
Избран за Председател на БСС 1997 г.,

заемащ този пост до 2005 г.
Решения на Извънредния
конгрес:
• на следващ Конгрес да се прекрати
дейността на БСС, след като ССБ започне
реално да изпълнява своите функции;
• БСС смята за целесъобразно да се слее с
новата организация като й предаде своето
име, опит и традиции с оглед запазване на
историческата приемственост и оптимална
защита на интересите на стоматологичното
съсловие;
• възлага на определена група да работи по
новия проектоустав, който да бъде съобразен
със закона за съсловните организации.
• На 14 - 16.01.1999 г. в залата на ВВМА

в София се провежда Учредителен
конгрес на ССБ.
• 2007 г. - Съюзът на Стоматолозите в

България (ССБ) се преименува в
Български Зъболекарски Съюз
(БЗС), а понятието „стоматолог” е
заменено от „дентален лекар”.
д-р Николай Шарков
Председател на УС на ССБ 2005 – 2007 г.

Председател на УС на БЗС 2007 - 2011 г.
Председател на УС на БЗС от 2011 г.
д-р Борислав Миланов
Минчо Стоянов, януари 1931 г.
„.....И никога безпристрастният

историк не ще може без
възхищение да отмине
стоманената воля на едно
малобройно, но единно съсловие,
което е допринесло твърде много
за културата и напредъка на
страната ни”
ЛИТЕРАТУРА:
1. Боснев
2. Обществено здраве
3. Медицинска демография
4.
5. ГРУПОВО И ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ
6.
7. 1. Под групово здраве се разбира
8. здравето на отделни социални групи:
9.
10. заемащи определена територия
11.
12. функциониращи като реални човешки
13. обединения
14.
15. имащи свои специфични цели и
16. организация на дейностите
17.
18. (напр. здравето на семейството;
19. здравето на даден колектив).
20.
21. ГРУПОВО И ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ
22.
23. 2. С понятието “обществено
24. здраве” се означава обобщената
25. характеристика на здравето на
26. определен тип общество или на
27. конкретно общество (напр. здр.
28. статус на населението в страните от
29. Източна Европа; здр. статус на
30. населението в България).
31.
32. Обществено здраве
33.
34. Общественото здраве е сложно социално
35. явление. Свързва се със здравето на
36. популацията, на групата, а не с това на
37. отделния индивид.
38.
39. Показателите за оценка на общественото
40. здраве са:
41.
42. Демографски показатели
43.
44. Показатели за заболеваемост
45.
46. Показатели за физическо развитие
47.
48. Здравно-социални показатели
49.
50. 1. Определение за демография
51.
52. Демографията е наука за
53. характеристиките на човешките
54. популации, като размер, прираст,
55. гъстота, разпространение и
56. демографска статистика.
57.
58. Медицинската демография изучава
59. демографските процеси, тясно свързани
60. със здравето на популациите.
61.
62. ПОПУЛАЦИЯ
63.
64. Терминът “популация” има
65. различен смисъл.
66.
67. В демографията с него се
68. обозначава броят хора, живеещи
69. в дадена област.
70.
71. В статистиката се обозначава
72. съвкупността от единиците на
73. наблюдение – т.н. генерална
74. съвкупност.
75.
76. Демографията има 2 основни
77. раздела:
78.
79. Статика
80.
81. Динамика
82.
83. І. Демографска статика
84.
85. Демографската статика
86. изучава:
87.
88. размера
89.
90. разпределението
91.
92. структурата на популацията по
93. възраст, пол и други фактори:
94.
95. - стационарен тип възрастово –
96. полова структура
97.
98. - прогресивен тип възрастово –
100.
101. - регресивен тип възрастово –
103.
104. Възрастово-полова структура на
105. населението
106.
107. Подходи за характеристика на
108. възрастовата структура
109.
110. Чрез съпоставяне на лицата от 0-14 г.,
111. 15-49 г. и над 50 г.
112.
113. Тип възр. стр. 0-14 г. 15-49 г. 50 г.+ Общо
114.
115. Прогресивен 30,0 50,0 20,0 100,0
116.
117. Стационарен 25,0 50,0 25,0 100,0
118.
119. Регресивен 20,0 50,0 30,0 100,0
120.
121. Преброявания
122.
123. В статиката основният инструмент е
124. преброяването на населението.
125.
126. Преброяването е процес на:
127.
128. събиране,
129.
130. компилиране
131.
132. публикуване на:
133.
134. демографска
135.
136. икономическа
137.
138. социологическа информация
139.
140. към даден момент, обхващащ всички хора в една
141. държава или определена територия (ООН, 1958).
142.
143. Напр.: Към 1 февруари 2011 година
144. населението на Република България е 7 364
145. 570 души. Жените са 3 777 999, или (51.3%).
146. Мъжете са 3 586 571 или (48.7%).
147.
148. История на демографията
150.
151. 3800 г. пр.н. е. – Преброяване във Вавилон за
152. данъчни цели
153.
154. 2323 г. пр.н. е. – Годишно преброяване на едрия
155. рогат добитък в Египет
156.
157. 2275 г. пр.н. е. – Данни за домакинства, плащащи
158. данъци в Китай
159.
160. 1500 г. пр. н. е. – Израелтяните започват редовна
161. регистрация на мъже за военни цели
162.
163. 1400 г. пр. н. е. – Редовна регистрация на жителите в
164. Египет
165.
166. 400 г. пр. н. е. – Рим наброява 120 000 възрастни
167. мъже
168.
169. История на демографията
170.
171. 6-7 в.сл. н. е. - Първо преброяване на
172. губернатора на Сирия, свързано с
173. раждането на Христос
174.
175. През 1793 г. Hung Liangqui пише:”За
176. около 4 поколения населението ще се
177. увеличи 10 или 20 пъти, докато
178. жилищата и земята – само 2 пъти или в
179. най-добрия случай – 5 пъти”.
180.
182.
183. НАСЕЛЕНИЕТО НА СВЕТА
184.
185. През 1801 г. започват редовни
186. преброявания в Англия и Франция
187.
188. 1801 г. – 1 млрд. души население в света
189.
191.
193.
195.
197.
198. 2000 г. - 6 млрд. души население в света
199.
200. 2010 г. - 7 млрд. души население в света
201.
202. ІІ. Демографска динамика
203.
204. Демографската динамика
205. изучава промените в популацията
206. и процесите, определящи тези
207. промени.
208.
209. Естествено движение - раждания,
210. умирания, бракове, разводи и др.
211.
212. Механично движение (миграция)
213.
214. Механично движение
215.
216. 1.Външна миграция– движение на хора
217. от една държава в друга
218.
219. емиграция
220.
221. имиграция
222.
223. Насилствена миграция – при липса на
224. личен избор за миграция (войни, робство,
225. дискриминация, природни бедствия и др.)
226.
227. Доброволна миграция - човек решава
228. сам да се пресели (по-добра работа, по-
229. добро качество на живот, събиране на
230. семейството и др.)
231.
232. Механично движение
233.
234. 2. Вътрешна миграция
235.
236. Постоянна вътрешна миграция
237.
238. Урбанизация (селска депопулация)-
239. придвижване от селата към градовете
240.
241. Градска депопулация – придвижване
242. от градовете към селата
243.
244. Регионална миграция – обща
245. тенденция за постоянно преместване
246. на хора в страната
247.
248. Временна вътрешна миграция
249.
250. Дневна (махаловидна) – ежедневно
251. пътуване до месторабота
252.
253. Сезонна – отиване на курорт
254.
255. Полупостоянна - движение за
256. ограничен период от време – напр.
257. работа в др. район на страната, без
258. това да е свързано със сезоните –
259. напр. 3 месеца специализация
260.
261. Естествено движение
262. на населението
263.
264. Модел на демографски преход
265.
266. Свързан е с динамиката на населението
267. – описан е за първи път през 40-те
268. години на ХХ век.
269.
270. Представя 4 етапа в еволюцията на
271. популацията в едно общество. Промяната
272. в популацията е по 2 н-на:
273.
274. 1. Промяна по място – определен брой
275. държави могат да бъдат в различен етап
276. към определен момент във времето.
277.
278. 2. Промяна по време – теоретично
279. всяка държава преминава през етапите.
280.
281. Моделът е разработен отдавна, поради
282. което някои държави в момента имат
283. характеристика отвъд етап 4.
284.
286.
288.
289. Етап 1 – Висока плодовитост, висока
290. смъртност (преиндустриален). Високите
291. флуктуиращи нива на раждаемостта и
292. смъртността водят до нисък естествен прираст.
293.
294. Възможни причини:
295.
296. лош контрол на раждаемостта
297.
298. висока детска смъртност
299.
300. религиозни схващания, стимулиращи
301. създаването на големи семейства
302.
303. висока смъртност
304.
306.
307. Етап 2 – Висока плодовитост, намаляваща
308. смъртност (индустриален). Раждаемостта
309. остава висока, докато смъртността рязко спада,
310. което води до повишаване на естествения
311. прираст.
312.
314.
315. Подобряване на качеството и достъпа до здравни
316. грижи
317.
318. Намаляване на детската смъртност
319.
320. По-добра канализация и водоснабдяване
321.
322. По-добро хранене, транспорт и комуникации
323.
325.
326. Етап 3 – Намаляваща плодовитост, ниска
327. смъртност. Раждаемостта е ниска, докато
328. смъртността продължава да спада.
329. Естественият прираст се забавя и става
330. константа.
331.
333.
334. Подобрен достъп до контрацепция
335.
336. Понижена детска смъртност
337.
338. Индустриализация
339.
340. Еманципация
341.
342. Повишено желание за материални придобивки
343.
344. За България 1950-1985 г.
345.
347.
348. Етап 4 – Ниска плодовитост, ниска
349. смъртност (устойчива популация).
350. Раждаемостта и смъртността са ниски.
351. Прирастът е около 0-та. Възможни са
352. флуктуации поради:
353.
354. - „Бум на бебета” (английски: baby boom) е
355. термин, използван в САЩ, обозначаващ силно
356. повишената раждаемост след края на Втората
357. световна война) е термин, използван в САЩ,
358. обозначаващ силно повишената раждаемост след
359. края на Втората световна война в периода 1946)
360. е термин, използван в САЩ, обозначаващ силно
361. повишената раждаемост след края на Втората
362. световна война в периода 1946-1964.
363.
364. - Епидемии.
365.
366. За България – 1985-1990 г
367.
369.
370. Етап 5 на модела - раждаемостта е
371. спаднала под смъртността,
372. естественият прираст е отрицателен
373. (популацията намалява). България е в
374. този стадий от 1990 г. Характерен е и за
375. редица др. европейски страни – напр.:
376. Германия.
377.
378. Уравнение на демографския
379. баланс
380.
381. Начално население + (Раждания – Умирания) +
382. (Имиграция – Емиграция) =
383.
384. = Начално население + (Естествен прираст) +
385. (Нетна миграция) =
386.
387. = Крайно население
388.
389. Основни термини и определения
390.
391. Безплодие – Невъзможност за
392. зачеване, което бива:
393.
394. Първично безплодие – Двойката не е
395. постигнала зачеване, въпреки опити за поне
396. 2 години
397.
398. Вторично безплодие – Двойката е имала
399. зачеване, но след това не може да го
400. постигне, въпреки опити за поне 2 години.
401. (Ако жената е кърмила, времето за опити за
402. забременяване се изчислява от края на
403. лактационната аменорея).
404.
406.
407. Термин (доносеност) – Раждане при
408. срок на бременността от 37 пълни
409. седмици до по-малко от 42 пълни
410. седмици (259-293 дни).
411.
412. Недоносеност - Раждане при срок на
413. бременността по-малък от 37 пълни седмици
414. (по-малко от 259 дни).
415.
416. Преносеност - Раждане при срок на
417. бременността 42 пълни седмици или повече
418. (294 дни и повече).
419.
421.
422. Раждане на живо дете - Раждането на живо
423. дете е пълното изтласкване или изваждане на
424. продукт от зачатие от тялото на майката
425. независимо от продължителността на
426. бременността, при което плодът след
427. отделянето диша или проявява други
428. признаци на живот като сърцебиене,
429. пулсация на пъпна връв или определени
430. движения на волевата мускулатура,
431. независимо от това дали пъпната връв е
432. прерязана и отделена ли е плацентата.
433. Всеки продукт от такова раждане се смята за
434. „живородено дете”.
435.
437.
438. Фертилна възраст –това е
439. възрастта, в която жената може да
440. ражда:
441.
442. 15-49 години
443.
445.
446. Пренатален период (преди раждането)
447.
448. Неонатален период (Р – 28 ден)
449.
450. Ранен (Р – 7 ден)
451.
452. Късен (7 – 28 ден)
453.
454. Перинатален период (22 г.с.- 7 ден)
455.
456. Детска смъртност – смърт на детето до
457. навършване на 1 год.
458.
459. 22 г.с.
460.
461. Раждане
462.
463. 7д
464.
465. 1г
466.
467. 28 д
468.
469. НАЦИОНАЛЕН СТАТИСТИЧЕСКИ
470. ИНСТИТУТ
471.
472. СТАТИСТИЧЕСКИ СПРАВОЧНИК
473. 2015 г.
474.
475. (Съвкупностите на населението и
476. техните структури се изчисляват към
477. 31.12. за съответната година въз
478. основа на броя и структурите на
479. населението от предходната година и
480. настъпилите демографски събития
481. (живородени, умрели, заселени и
482. изселени) през годината.)
483.
484. Някои демографски показатели за
485. 2016 г. за България
486.
487. 67 258 живородени
488.
489. 107 870 смъртни случаи
490.
491. Прираст на населението: -40 611 души
492.
493. Нетна миграция: -9 761 души
494.
495. 3 417 645 мъже към 31 декември 2016 г.
496.
497. 3 656 800 жени към 31 декември 2016 г.
498.
499. Население 7 074 445 души 2016 г.
500.
501. Население 7 153 784 души 2015 г. (НСИ)
502.
503. (Към 1 февруари 2011 година населението на
504. Република България е 7 364 570 души. Жените са 3
505. 777 999, или (51.3%). Мъжете са 3 586 571 или
506. (48.7%)).
507.
508. Разпределение на населението по пол в
509. България към 31.12.2013 г. по данни на НСИ
510.
511. Раждаемост по години за България
512. (2000-2015 г.) по данни на НСИ
513.
514. 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015
515.
516. 9.0 8.6 8.5 8.6 9.0 9.2 9.6 9.8 10.2 10.7 10.0 9.6 9.5 9.2 9.4 9.2
517.
518. Смъртност и детска смъртност по години
519. за България (2000-2015 г.) по данни на
520. НСИ
521.
522. 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2010 2011 2012 2013 2014 2015
523.
524. 14.1 14.2 14.3 14.3 14.2 14.6 14.7 14.8 14.5 14.6 14.7 15.0 14.4 15.1 15.3
525.
526. 13.3 14.4 13.3 12.3 11.6 10.4 9.7 9.2 8.6 9.4 8.5 7.8 7.3 7.6 6.6
527.
528. Средна продължителност на
529. предстоящия живот - СППЖ
530.
531. СППЖ –среден брой години, които предстои да
532. преживее поколението на новородените при условие,
533. че през целия живот на това поколение повъзрастовата
534. му смъртност се запази такава, каквато е в годината на
535. изчисляване на СППЖ. (хипотетичен показател, защото
536. би се получил ако се запазят непроменени
537. показателите за повъзрастова смъртност, което е
538. невъзможно – смъртността в отделните възрастови
539. групи непрекъснато се променя ).
540.
541. Всяка промяна в коефициента за повъзрастова
542. смъртност се отразява на СППЖ – напр. намаляването
543. на детската смъртност води до увеличаване на СППЖ,
544. повишаването на смъртността в другите възрасти – до
545. намаляване на СППЖ.
546.
547. СРЕДНА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ПРЕДСТОЯЩИЯ ЖИВОТ НА
548. НАСЕЛЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА:
549. - 2010-2012 г.
550. - 2011-2013 г.
551. - 2013-2015 г.
552.
553. общо
554. мъже
555. жени
556.
557. 74.02
558. 70.62
559. 77.55
560.
561. 74.5
562. 71.0
563. 78.0
564.
565. 76.5 73.56 79.54
566.
567. За десет години в периода между 2003
568. и 2013 г. средната продължителност на
569. живота при жените е нараснала с 2.4
570. години, а при мъжете - с 2.3 години.
571.
572. РАЖДАЕМОСТ, СМЪРТНОСТ, ЕСТЕСТВЕН ПРИРАСТ В
573. БЪЛГАРИЯ ЗА ПЕРИОДА 2005-2015 г.
574.
575. година
576.
577. Раждаемост на
578. 1000 души
579. население
580.
581. Смъртност на 1000
582. души население
583.
584. Естествен прираст
585.
586. 2005
587.
588. 9,2
589.
590. 14,6
591.
592. – 5,4
593.
594. 2006
595.
596. 9,6
597.
598. 14,7
599.
600. – 5,1
601.
602. 2007
603.
604. 9,8
605.
606. 14,8
607.
608. – 5,0
609.
610. 2008
611.
612. 10,2
613.
614. 14,5
615.
616. – 4,3
617.
618. 2009
619.
620. 10,7
621.
622. 14,2
623.
624. –3,5
625.
626. 2010
627.
628. 10,0
629.
630. 14,6
631.
632. –4,6
633.
634. 2011
635.
636. 9,6
637.
638. 14,7
639.
640. – 5,1
641.
642. 2012
643.
644. 2013
645.
646. 2014
647.
648. 2015
649.
650. 9,5
651.
652. 9,2
653.
654. 9,4
655.
656. 9,2
657.
658. 15,0
659.
660. 14,4
661.
662. 15,1
663.
664. 15,3
665.
666. – 5,5
667.
668. - 5,2
669.
670. - 5,7
671.
672. -6,1
673.
674. Основни демографски показатели за
675. 2011, 2012, 2013, 2014 и 2015 г
676.
677. Население към 31.12. (хил.)
678.
679. 7327.2 7284.6 7245.7 7202.2
680.
681. Гъстота на населението (на 1кв.км)
682.
683. 66.1 65.7 65.3 64.9
684.
685. Полово съотношение (брой жени на
686. 1 000 мъже)
687.
688. 1054 1055 1056 1057
689.
690. Относителен дял на градското от
691. общото население (%)
692.
693. 72.7 72.9 73.0 73.1
694.
695. Основни демографски показатели за
696. 2011, 2012, 2013, 2014 г
697.
698. Раждаемост (на 1 000 души)
699.
700. 9.6 9.5 9.2 9.4 9.2
701.
702. Смъртност (на 1 000 души)
703.
704. 14.7 15.0 14.4 15.1 15.3
705.
706. Естествен прираст (на 1 000 души)
707.
708. -5.1 -5.5 -5.2 -5.7 -6.1
709.
710. Брачност (на 1 000 души)
711.
712. 2.9 2.9 3.0 3.4
713.
714. Детска смъртност (на 1 000 живородени)
715.
716. 8.5 7.8 7.3 7.6
717.
718. Тотален коефициент на плодовитост (бруто)
719.
720. 1.51 1.50 1.48 1.52
721.
722. Нетен коефициент на възпроизводство
723.
724. 0.72 0.72 0.71 0.73
725.
726. показатели за оценка на
727. възпроизводството на населението
728.
729. Сумарна плодовитост– представлява
730. средния брой деца, които би родила една
731. жена през целия й фертилен период, ако
732. повъзрастовата плодовитост се запази
733. такава, каквато е в момента, за който тя
734. се изчислява;
735.
736. Бруто коефициент на възпроизводство -
737. представлява средния брой на момичетата,
738. родени от една жена във фертилна възраст;
739.
740. Нето коефициента на възпроизводство -
741. средния брой момичета, родени от една жена
742. през целия й фертилен период (15-49 г.),
743. които ще доживеят до възрастта, която майка
744. им е имала в момента на раждането им.
745.
746. ДЕТСКА СМЪРТНОСТ
747.
748. През 2015 г. – 6.6‰
749.
750. През 2014 г. - 7.6‰
751.
752. През 2013 г. – 7.3‰
753.
754. През 2012 г. - 7.8‰.
755.
756. През 1997 г. - 17.5‰ – най-висока
757. стойност от 1990 г. до сега
758.
759. През 2001 г. - 14.4‰,
760.
761. През 2005 г. - 10.4‰,
762.
763. През 2011 г. - 8.5‰.
764.
765. Коефициентът на детска смъртност
766. непрекъснато намалява.
767.
769.
770. Независимо от положителната тенденция в
771. намаляването на нивото на детската
772. смъртност в България, тя продължава да е
773. по-висока от тази в страните от Европейския
774. съюз.
775.
776. В повечето от страните в Европейския съюз
777. коефициентът на детска смъртност е под
778. 5.0‰.
779.
780. Най-ниски са стойностите му в Швеция -
781. 2.1‰, Финландия - 2.4‰, Естония - 2.5‰,
782. и Чешката република - 2.7‰.
783.
784. Общо за ЕС-27 коефициентът на детска
785. смъртност през 2011 г. е 3.9‰.
786.
787. Показатели
788.
790.
792.
794.
795. СКАЛИ ЗА ОЦЕНКА НА ПОКАЗАТЕЛИТЕ
796.
797. РАЖДАЕМОСТ
798.
799. ниска
800. средна
801. висока
802.
803. 15 на 1000
804. 15-25 на 1000
805. над 25 на 1000
806.
807. СМЪРТНОСТ
808.
809. ниска
810. средна
811. висока
812.
813. 9 на 1000
814. 9-15 на 1000
815. над 15 на 1000
816.
818.
819. ниска
820. средна
821. висока
822.
823. 10-15 на 1000
824. 15-25 на 1000
825. 25-50 на 1000
826.
827. ЛИТЕРАТУРА
828.
829. Грънчарова Г, Велкова А,
830. Александрова С. Социална
831. медицина. Издателски
ЕКСПЕРТИЗА НА
ЗАБОЛЕВАЕМОСТТА
С ВРЕМЕННА
НЕТРУДОСПОСОБНОСТ
проф. д-р Мария Стойкова
катедра СМОЗ, ФОЗ, Пловдив
Лекарската експертиза на
работоспособността представлява
експертна оценка на вида, степента и
продължителността на
нарушената работоспособност на
индивида. Тя има:
медицинско
социално
правно
значение.
В зависимост от състоянието на индивида

нетрудоспособността може да бъде 2 вида -
временна и трайна.
1.Временната нетрудоспособност (ВН)

е състояние, при което промените
(морфологични и функционални), дължащи
се на заболяването , имат обратим,
преходен характер.
Ясно е, че възстановяването на лицето ще

настъпи в относително кратки срокове.
Понятието временна нетрудоспособност е такова

състояние, при което лицето не може да изпълнява
трудовите си задължения поради:
заболяване;
злополука;
изследване или лечение в същото или

друго населено място;
лечение в чужбина;
гледане на болен или карантиниран член

от семейството;
придружаване на болен член от

семейството
за консултация в същото или
друго
населено място;
бременност и раждане.
Временна неработоспособност е налице в случаите, при които

осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи
поради:
общо заболяване;
злополука;
професионална болест;
лечение в чужбина;
санаторно-курортно лечение;
належащ медицински преглед или изследване;
карантина;
отстраняване от работа по предписание на здравните органи;
гледане на болен или на карантиниран член от семейството;

належащо придружаване на болен член от семейството за
медицински преглед;
изследване или лечение в същото или в друго населено място,

в
страната или в чужбина;
бременност и раждане;
гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради

карантина в заведението.
2.Трайна нетрудоспособност
(инвалидност) -
е състояние, при което патологичните

промени, вследствие на заболяването,
имат прогресиращ, необратим или
частично обратим характер.
Работоспособността на лицето е
загубена за дълъг период от време
или завинаги.
1-ва група инвалидност – над 90%;

напълно загубена работоспособност
2-ра група инвалидност – 71 – 90%

загуба. Загубена трудоспособност по
отношение на своята и всички други
професии, но лицето може да се
трудоустрои и работи при специални
условия без задължително работно
място.
3-та група инвалидност – (50 – 70%)

загуба. Това е нетрудоспособност,
изразена в по – слаба степен. При нея
лицето извършва работа с по – ниска
квалификация, или предишната си
работа, при облекчени условия.
Органи на експертиза за временна

неработоспособност:
Лекуващ лекар или дентален лекар

Лекарска консултативна комисия –
ЛКК
Териториални експертни лекарски

комисии – ТЕЛК
Детска експертна лекарска комисия

- ДЕЛК
Национална експертна лекарска

комисия – НЕЛК
Органи на експертиза за трайна

неработоспособност:
Териториални експертни лекарски

комисии – ТЕЛК
Детска експертна лекарска комисия

- ДЕЛК
Национална експертна лекарска

комисия – НЕЛК
Трудоустрояване на лица с ВН и с
трайно намалена работоспособност
под 50% се прави от лекуващия лекар
и ЛКК, а на лица с 50 и над 50%
трайно намалена трудоспособност –
от ТЕЛК и НЕЛК.
ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ОРГАНИТЕ

НА ЕКСПЕРТИЗАТА
Лекуващ лекар или дентален лекар има

право:
Да издава еднолично болничен лист (БЛ) за

ВН за срок до 14 дни непрекъснато за не
повече от 40 дни в една календарна година
с прекъсване.
БЛ се издава за календарни, а не за работни

дни!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Еднолично да трудоустроява осигуреното

лице с БЛ, когато се налага облекчаване
условията на труд, за не повече от 1
месец.
НАРЕДБА ЗА МЕДИЦИНСКАТА ЕКСПЕРТИЗА

Приета с ПМС № 87 от 05.05.2010 г.
Обн. ДВ. бр.36 от 14 Май 2010г., изм. ДВ. бр.5 от 14 Януари 2011г., изм. ДВ.
бр.41 от 31 Май 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.55 от 4 Юли 2014г., изм. и доп. ДВ.
бр.67 от 12 Август 2014г., изм., бр. 17 от 1.03.2016 г., в сила от
1.01.2016, изм. ДВ. бр.17 от 1 Март 2016г.
Лекуващият лекар има задължение
Да насочва болния за експертиза към

ЛКК с „талон за медицинска
експертиза” и необходимата
документация
Да насочва болния към ТЕЛК при

настъпила трайна загуба на
работоспособност, която не е
предшествана от ВН.
ЛКК се създават в заведенията за:
1. Извънболнична помощ
групова практика за специализирана

помощ ( с не по- малко от 3-ма
специалисти)
МЦ и МДЦ
ДКЦ
2. Болнична помощ.
ЛКК:
Разрешава непрекъснат отпуск за ВН

еднократно до 30 дни, общо – не повече
от 180 календарни дни
ЛКК към групова практика за

Специализирана Медицинска Помощ
разрешава отпуск за ВН само за
заболявания от техния профил
ЛКК трудоустроява за срок до 2 години,

но за не повече от 6 месеца еднократно
ЛКК насочва болните към ТЕЛК
Основен документ при експертиза на

ВН е БЛ.
Болничният лист е документ с:
медицинско значение – доказва здравното

състояние на лицето
юридическо значение – оправдава

неявяването на работа
финансово значение – след издаването му

се изплаща парично обезщетение на
нетрудоспособното лице
статистическо значение – способства за

изучаване на ЗВН
НОРМАТИВНИ ДОКУМЕНТИ, КАСАЕЩИ ЕКСПЕРТИЗАТА НА

РАБОТОСПОСОБНОСТТА
Закон за Здравето – Гл.ІІІ, Раздел ІV
Наредба за медицинска експертиза на

работоспособността (Обн. ДВ. бр.47 от 7 Юни
2005г., изм. ДВ. бр.89 от 8 Ноември 2005г., изм. ДВ.
бр.96 от 30 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.23 от 16
Март 2007г., изм. ДВ бр.36 от 14 Май 2010г., ДВ
бр.5. 14.януари.2011 г. изм., бр. 17 от 1.03.2016 г.,
в сила от 1.01.2016 г., изм. ДВ. бр.17 от 1 Март 2016г. )
Правилник за устройство и организация на

работа на органите на медицинска експертиза на
работоспособността (ДВ. бр.47 от 7 Юни 2005 г.)
Болничните листове се издават от

лекуващите лекари/лекарите по
дентална медицина и ЛКК.
Лекарите по дентална медицина

издават болнични листове само за
заболявания от тяхната
специалност!!!!!!!!!!!!!!
Клиничният преглед и становището за

временната неработоспособност се
отразяват в личната амбулаторна карта
(ЛАК) на лицето.
Болничният лист се издава в деня, в който се установи

временната неработоспособност. Не се допуска издаване на
болничен лист, в който датата на започването на отпуска е по-
късна от датата на издаването му.
Изключение се допуска само в случаите, когато временната

неработоспособност е констатирана в деня, в който лицето е
било на работа, независимо от отработените часове, или след
изтичане на работното му време. В тези случаи отпускът, даден
за временна неработоспособност, започва задължително от
следващия календарен ден, независимо че той може да е
неработен за лицето.
Изключение се допуска и в случаите, когато болничният лист е

продължение. В тези случаи отпускът, даден за временна
неработоспособност, започва задължително от деня, в който
лицето е следвало да се яви на работа по предхождащия
болничен лист, независимо че той може да е неработен за
лицето.
Осигуреният е длъжен да представи болничния лист или да

уведоми работодателя/осигурителя до два работни дни от
издаването му.
Болничен лист за минало време без предварителен

преглед на болния не се издава. Изключение се
допуска най-много до два дни в случаи на тежки
остри или изострени хронични заболявания, когато
при прегледа обективната находка, отразяваща
естеството и стадия на даденото заболяване,
доказва, че лицето е боледувало и е било в
състояние на временна неработоспособност, но
прегледът не е могло да бъде извършен. В тези
случаи причините за неизвършеният предварително
преглед задължително подробно се мотивират в ЛАК
и се отбелязват в графа "бележки" на болничния
лист.
За лица, които поради заболяването си не носят

отговорност за действията си, този срок е 10 дни.
При издаване на болничния лист денят на прегледа
се включва в посочените два, съответно 10 дни.
Не се издава болничен лист за временна неработоспособност:
1. На неосигурени по Кодекса за социално осигуряване (КСО) лица с

изключение на случаите по чл. 42, ал. 2 и 3 КСО;
2. Когато при прегледа се установи, че осигуреният е работоспособен;
в този случай в служебната бележка, ако такава се поиска, се
отбелязват датата и часът на явяването и на напускането на
лечебното заведение;
3. При кръводаряване освен в случаите, когато поради

кръводаряването настъпи временна неработоспособност;
4. За гледане на хронично болен освен в случаите, когато се прибавя

ново заболяване, което утежнява състоянието и налага гледане на
болния, при обективизирано изостряне на заболяването или в
терминалния стадий;
5. За гледане на лице с трайно намалена работоспособност/вид и

степен на увреждане, на което е определена чужда помощ, с
изключение на децата до 16-годишна възраст с определени вид и
степен на увреждане;
6. За заболяване, за което ТЕЛК (НЕЛК) е определила 50 и над 50 на

сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане;
изключения се допускат, когато са налице обективни данни за
обострянето му, както и при интервенции, свързани с лечението на
хронично заболяване. Чл. 13. (1) Болничен лист за временна
неработоспособност се издава на осигурено лице
Болничен лист на осигурен, изпратен за

консултация или изследване, се издава от
лекуващия лекар/лекаря по дентална
медицина или от ЛКК, които са го изпратили.
Консултантът издава болничен лист в

случаите, когато поеме лечението, като
приеме болния в лечебно заведение за
болнична помощ или му осигури системно
домашно-амбулаторно наблюдение и
лечение.
Еднократното даване на рецепта или

еднократната консултация не се считат за
поемане на лечение !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Болничен лист за придружаване на болен

член от семейството, включително на болно
дете, се издава от лекуващия лекар или от
ЛКК, изпратили болния за консултация,
изследване или постъпване за лечение, след
като осигуреният представи документи от
лечебното заведение, към което е насочен
болният, от които се вижда времето,
необходимо за придружаване.
Когато извънболничното лечение се поеме от

лечебно заведение в друго населено място,
болничен лист на придружителя се издава от
това заведение по реда на наредбата
На осигурените лица, които работят при

повече от един
работодател/осигурител, се издава
повече от един екземпляр на болничния
лист за представяне пред всеки от тях.
В графа "бележки" на болничния лист
се изписва броят на работодателите
или осигурителите, за които е издаден.
Болничен лист за цялото време на

болничното лечение се издава еднолично от
лекуващия лекар/лекаря по дентална
медицина.
В случаите, когато след болничното лечение

болният се нуждае и от домашно лечение,
при изписването се издава един болничен
лист от ЛКК, в който се включват дните за
болничното лечение, включително денят на
изписването, както и не повече от 30 дни за
домашно лечение.
В историята на заболяването, в ЛАК и в

епикризата се отразява издаденият болничен
лист и се обосновава необходимостта от
отпуск за домашно лечение.
Здравна политика
Международно здравно сътрудничество
– СЗО
Здравни стратегии на СЗО и на ЕС
ЗДРАВНА ПОЛИТИКА
ЗДРАВНА
СТРАТЕГИЯ
ЗДРАВНА
ПОЛИТИКА
ЗДРАВЕН
МЕНИДЖМЪНТ
Отразява
крайната цел.
Тя е устойчива и
относително
постоянна.
Отразява
главните задачи
за постигане на
тази цел.
Може често да се
променя.
Представлява
конкретна
реализация на
политиката.
ЗДРАВНА ПОЛИТИКА
Здравната политика е система от

дългосрочни решения, свързани с опазване и
укрепване на здравето.
Тя е “Средство за привличане на
обществения интерес към:
- проблемите на здравето
- проблеми за предотвратяване на болестите
- възстановяване и укрепване на здравето

чрез прилагане на научни знания и
технологии” MI, USA, 1990
Обект – обект на здравната политика са

обществените процеси, които оказват
влияние и от които зависи здравето.
Предмет – подходите за привличане на

обществения интерес към здравето, начините
за прилагане и оценка на резултатите.
Целите на здравната политика се определят както
от общополитическите възгледи, тенденции и
процеси, така и от специфичния й обект – здравето
и организацията на здравните грижи в една
държава.
Здравната политика се разработва на няколко нива:
- общодържавно
- областно
- общинско
- на ниво здравно заведение
В България
На общодържавно ниво
Народно събрание – законодателна власт - приема ,

променя и допълва законите, свързани със
здравеопазването. Към него е Парламентарна
комисия по здравеопазване
Министерски съвет – изпълнителна власт –

Министерство на Здравеопазването – координира
всички дейности в здравеопазването; разработва
здравната стратегия и здравна политика за страната.
В България
На областно ниво
Районна здравна инспекция – (РЗИ)
- Те са органи за провеждане на
държавната здравна политика на
регионално ниво.
- Чрез функциите си могат да въздействат

върху общинската здравна политика.
В България
На общинско ниво
Комисия по здравеопазването към Общинските

съвети.
може да има Служба по здравеопазването към

Общинските съвети
Общините разработват стратегия за решаване на

общинските здравни проблеми; отговарят за
формиране и провеждане на здравна политика, в
съответствие с потребонситте и възможностите на
общината
В зависимост от обхвата на здравната

политика се различават:
национална здравна политика
регионална здравна политика
общинска здравна политика
лекарствена политика
политика на първичните здравни грижи
на болничното дело и др.
СТРУКТУРА НА ЗДРАВНАТА
ПОЛИТИКА
Дескриптивна част
По своя характер е описателна и аналитична.

Включва анализ на факторите на здравето и
здравните потребности.
Основни елементи:
задълбочено проучване на епидемиологичните процеси
анализиране на основните елементи на общественото

здраве
утвърждаване на промоцията на здравето
СТРУКТУРА НА ЗДРАВНАТА
ПОЛИТИКА
Прескриптивна част
По своя характер е:
- директивна
- приложна
- интервенционна
- инструментална.
Свързана е с разработването на организационни модели

за медицинска помощ, промоция на здравето. Осигурява
подкрепа за реализирането на тези модели.
СЪВРЕМЕННИ ПРИОРИТЕТИ
НА ЗДРАВНАТА ПОЛИТИКА
Преориентация от болнична към разширяване на

първичната помощ
Промоция на здравето и профилактика на

болестите (Отавска харта – 1986 г)
Повишаване ефективността на здравеопазната

система
Пазарна ориентация – прилагане на пазарни

механизми в отговор на нарастващите разходи и
повишени изисквания на населението
Осигуряване качество на здр. обслужване
Децентрализация и регионализация на здр.

система
МЕЖДУСЕКТОРНО
СЪТРУДНИЧЕСТВО
Междусекторното сътрудничество е главното

условие за изграждането на всеобхватен интегрален
подход в здравната политика.
Включва четири основни инстанции:
Държавните органи
Обществеността
Здравеопазна система
Отделния индивид
МЕЖДУНАРОДНО
ЗДРАВНО
СЪТРУДНИЧЕСТВО
В периода на Ренесанса възниква идеята за международно

здравно сътрудничество, породена от разпространението на
чумни и холерни епидемии.
През 1348 г. Венецианската република създава Карантинен

съвет с три длъжностни лица, които имат постоянни
обществени функции.
През 1892 г. – европейските страни приемат конвенция за

борба с холерата
Идеята за установяване на международен орган, който да

следи за проблемите на общественото здраве, се заражда с
формирането на законите на международното право в края
на 19-ти и началото на 20-ти век.
1902 г. във Вашингтон се създава международно санитарно

бюро.
1907 г. в Париж се създава международно бюро по

обществена хигиена с 12 страни членки
На 9 декември 1907 г. в Рим г. в Рим е сключена конвенция

за създаване на Международната организация на
здравеопазването от правителствата на Обединеното
кралство г. в Рим е сключена конвенция за създаване на
Международната организация на здравеопазването от
правителствата на Обединеното кралство, Белгия г. в Рим е
сключена конвенция за създаване на Международната
организация на здравеопазването от правителствата
на Обединеното кралство, Белгия, Бразилия г. в Рим е
сключена конвенция за създаване на Международната
организация на здравеопазването от правителствата
на Обединеното кралство, Белгия, Бразилия, Испания, САЩ Франция Франция, Италия
Франция, Италия,
Холандия Франция, Италия,
Холандия, Португалия Франция, Италия,
Холандия, Португалия, Русия Франция, Италия,
Холандия, Португалия, Русия, Швейцария Франция, Италия,
Холандия, Португалия, Русия, Швейцария и Египет
1919 г. се създава Лигата на нациите

1926 г. – е направена ревизия на Международната санитарна
конвенция с включване на мерки за предпазване от вариола
и тиф.
СВЕТОВНА ЗДРАВНА
ОРГАНИЗАЦИЯ
1945 г. – на конференцията на ООН в Сан Франциско се

разглежда проекта, изработен в Дъмбъртън Окс и се взима
решение в най-кратък срок да се създаде Международна
организация по здравеопазването.
На 22 юли 1946 г. се подписва договорът за създаване на

новата международна организация в областта на
здравеопазването под името Световна Здравна
Организация (СЗО).
Учредителният акт на тази организация е назован

Конституция. Ратифицирана е на 7 април 1948 г.
В кратък период от време Конституцията на СЗО

набира необходимия брой ратификации (26
страни) и влиза в сила на 7 април 1948 г. – този ден
е обявен за Международен ден на здравето и от
1950 г. се чества ежегодно.
България става член на СЗО на 9 юни 1948 г.
В настоящия момент в организацията членуват 194

страни членки, разпределени в 6 региона:
Африкански (седалище Бразавил)
Американски (седалище Вашингтон)
Източтно-средиземноморски (седалище Александрия)
Европейски (седалище Копенхаген)
Югоизточно-азиатски (седалище Ню Делхи)
Западно Тихоокеански (седалище Манила)

Total population - 7494000
Gross national income per capita (PPP

international $) - 13,440
Life expectancy at birth m/f (years) - 70/77
Probability of dying under five (per 1 000 live

births) 12
Probability of dying between 15 and 60 years m/f

(per 1 000 population) - 205/86
Total expenditure Global Health Observatory
Global Health Observatory
on health per capita (Intl $, 2010) - 947
Total expenditure on health as % of GDP (2010) 6.9
Figures are for 2009 unless indicated. Source: Global

Health Observatory
C
u
r
r
e
n
t
s
e
l
e
c
t
i
o
n
:
Global Health Observatory
Общ брой на населението – 7494000
Брутен национален доход на глава от населението (PPP $) - 13,440

Средна продължителност на живота при раждане м / ж (години) - 70/77
Вероятност за умиране под петгодишна възраст (на 1 000 живородени

деца) - 12
Вероятност за умиране между 15 и 60 години м / ж (на 1 000 души от

населението) - 205/86
Общо разходи за здравеопазване на глава от населението
`(Intl $ 2010) - 947
Общо разходи за здравеопазване (като% от БВП за 2010 г.) - 6.9
Данните са за 2009 г. Източник: Global Health Observatory
2012 г.
Общ брой на населението – 7278000
Относителен дял на подрастващите на

възраст под 15 г. – 13,53%
Относителен дял на хората над 60 г. – 26,11%
Брутен национален доход на глава от

населението – 15,450 (PPP int.&)
http://www.who.int
Библиотека на СЗО: www.who.int/hit
Бюлетин на СЗО:
www.who.int/m/topics/bulletin/en/index.html
Международна класификация на болестите:

www.who.int/m/topics/icd10/en/index.html
ОСНОВНИ ФУНКЦИИ НА
СЗО
Ръководство и координация на международните здравни

дейности
Подпомагане на правителствата за развитие на

националните здравни служби
Политика за борба и премахване на острите заразни
Разработката на споразумения, конвенции и др. по

въпросите на международното и национално здравеопазване
Сътрудничество със специализираните организации в

системата на ООН - УНИЦЕФ, ФАО, ЮНЕСКО;
ОСНОВНИ ФУНКЦИИ НА
СЗО
Стимулиране на научните изследвания
Специализация и обучение на медицински кадри
Разработка на международни стандарти за храните,

биологичните и фармацевтични продукти
Издателска дейност и др.
СТРУКТУРА НА СЗО
Регионално бюро за Африка (AFROРегионално бюро за Африка (AFRO)I, с

център в БразавилРегионално бюро за Африка (AFRO)I, с център
в Бразавил, Република КонгоРегионално бюро за Африка (AFRO)I, с център
в Бразавил, Република Конго. AFRO включва по-голямата част от Африка, с
изключенуие на ЕгипетРегионално бюро за Африка (AFRO)I, с център
изключенуие на Египет, СуданРегионално бюро за Африка (AFRO)I, с център
изключенуие на Египет, Судан,ТунисРегионално бюро за Африка (AFRO)I, с
център в Бразавил, Република Конго. AFRO включва по-голямата част от
Африка, с изключенуие на Египет, Судан,Тунис, ЛибияРегионално бюро за
Африка (AFRO)I, с център в Бразавил, Република Конго. AFRO включва по-
голямата част от Африка, с изключенуие на Египет, Судан,
Тунис, Либия, СомалияРегионално бюро за Африка (AFRO)I, с център
изключенуие на Египет, Судан,Тунис, Либия, Сомалия и МарокоРегионално
бюро за Африка (AFRO)I, с център в Бразавил, Република Конго. AFRO
включва по-голямата част от Африка, с изключенуие на Египет, Судан,
Тунис, Либия, Сомалия и Мароко, които са част от EMRO.[39]
Регионално бюро за Европа (EUROРегионално бюро за Европа (EURO), с

център в КопенхагенРегионално бюро за Европа (EURO), с център
в Копенхаген, Дания.
Регионално бюро за Югоизточна Азия(SEAROРегионално бюро за

Югоизточна Азия(SEARO), с център в ДелхиРегионално бюро за Югоизточна
Азия(SEARO), с център в Делхи, ИндияРегионално бюро за Югоизточна Азия
(SEARO), с център в Делхи, Индия. Северна Корея се обслужва от SEARO.
Регионално бюро за Източното Средиземноморие (EMROРегионално бюро за

Източното Средиземноморие (EMRO), с център в КайроРегионално бюро за
Източното Средиземноморие (EMRO), с център в Кайро, ЕгипетРегионално
бюро за Източното Средиземноморие (EMRO), с център в Кайро, Египет.
EMRO включва страните от Африка, и по-специално в МагребРегионално бюро
за Източното Средиземноморие (EMRO), с център в Кайро, Египет. EMRO
включва страните от Африка, и по-специално в Магреб, които не са включени в
AFRO, както и страните от Близкия изток, с изключение на ИзраелРегионално
бюро за Източното Средиземноморие (EMRO), с център в Кайро, Египет.
EMRO включва страните от Африка, и по-специално в Магреб, които не са
включени в AFRO, както и страните от Близкия изток, с изключение
на Израел. Пакистан се обслужва от EMRO.
Регионално бюро за западния Тихи океан (WPROРегионално бюро за западния

Тихи океан (WPRO), с център в МанилаРегионално бюро за западния Тихи
океан (WPRO), с център в Манила, ФилипиниРегионално бюро за западния
Тихи океан (WPRO), с център в Манила, Филипини. WPRO обхваща всички
азиатски страни, които не обслужват от SEARO и EMRO, и всички страни
в ОкеанияРегионално бюро за западния Тихи океан (WPRO), с център
в Манила, Филипини. WPRO обхваща всички азиатски страни, които не
обслужват от SEARO и EMRO, и всички страни в Океания. Южна Корея се
обслужва от WPRO.
Регионално бюро за Северна и Южна Америка (AMROРегионално бюро за

Северна и Южна Америка (AMRO), с център в ВашингтонРегионално бюро за
Северна и Южна Америка (AMRO), с център в Вашингтон, САЩРегионално
бюро за Северна и Южна Америка (AMRO), с център в Вашингтон, САЩ. По-
известно е като Панамериканска здравна организация (ПЗО). Тъй като тя
предхожда създаването на СЗО, ПЗО е далеч от най-автономния от всички 6
регионални бюра.
Женева
Regional Office for

Europe (EURO)
8, Scherfigsvej
DK-2100 Copenhagen 0,
Denmark
СТРУКТУРА НА
СЗО
Regional Office for the

Americas / Pan American
Health Organization
(AMRO/PAHO)
525, 23rd Street, N.W.

Washington, DC 20037
U.S.A.
Regional Office for Africa

(AFRO)
Cite du Djoue P.O.Box 06

Brazzaville, Congo

Eastern Mediterranean
(EMRO)
WHO Post Office

Abdul Razzak Al Sanhouri
Street, Nasr City, Cairo
11371 EGYPT
Regional Office for

South-East Asia (SEARO)
World Health House,

Indraprastha Estate
Mahatma Gandhi Road
New Delhi 110002 India

Western Pacific (WPRO)
P.O. Box 2932

1000 Manila Philippines
УПРАВЛЕНИЕ НА СЗО
Общо събрание - Световна Здравна Асамблея
Събира се в Женева всяка година (м. Май)

Присъстват делегати от всички държави
Определя бюджета и политиката на СЗО
Изпълнителен съвет
34 членове, събира се 2 пъти годишно
Секретариат
Около 3800 служителя, работещи в централата на СЗО и

регионалните офиси
ГЛОБАЛНА СТРАТЕГИЯ НА
СЗО “ЗДРАВЕ ЗА ВСИЧКИ”
1977 г. - ХХХ сесия СЗО приема решение, че

главната социална цел на тази организация и на
правителствата през следващите десетилетия трябва
да бъде:
“Достигането от гражданите на всички страни в света на

такова ниво на здравето, което да им позволи да водят
плодотворен от социална и икономическа гледна точка
живот”
ГЛОБАЛНА СТРАТЕГИЯ НА
СЗО “ЗДРАВЕ ЗА ВСИЧКИ”
1978 г. - Алма Ата - Международната

конференция по първична медицинска
помощ
Приема се, че първичната медицинска

помощ е централно звено в националната
система на здравеопазване и осъществява
нейната главна функция.
ПРИОРИТЕТИ НА ЗДРАВНАТА
ПОЛИТИКА В ЕВРОПА
1. Преориентация на болничната помощ към

разширяване на първичните здравни грижи.
75% от разходите за здравеопазаване са за стационарна

помощ, която се ползва от 20% от населението.
Централна фигура в системата на първичните здравни

грижи в семейният лекар, който е специалист по обща
медицина.
2. Промоция на здравето и целенасочена

профилактика на болестите.
3. Повишаване ефективността на здравеопазната

система.
4. Регионализация и децентрализация на
здравеопазната система.
5. Пазарни принципи и механизми в системата на

здравеопазването.
6. Качество на здравното обслужване.
7. Здравен мениджмънт и висока управленска

култура.
8. Интергративен подход в управлението и

функционирането на здравеопазването.
Стратегията “Здраве за всички до 2000 г”

прераства в “Здраве за всички през 21 век”
С две основни цели:
Промоция и опазване на човешкото здраве
Намаляване честотата на основните заболявания и

увреждания и страданията, които причиняват
За постигане на целите са поставени 21

задачи за изпълнение
Здравна политика на
Европейския съюз
(ЕС)
Здравна политика на EC
Дейностите на ЕС за здравето се
основават на 3 ключови принципа:
Интеграция
Устойчиво развитие
Фокус на приоритетни теми
В стратегията на Европейския съюз е заложен цялостен

интегративен принцип,
насочен към интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.
„Европа 2020“ предлага
три подсилващи се взаимно приоритета:
интелигентен растеж: изграждане на икономика,

основаваща се на знания и иновации;
устойчив растеж: насърчаване на по-екологична и

по-конкурентоспособна икономика с по-ефективно
използване на ресурсите;
приобщаващ растеж: стимулиране на икономика с

високи равнища на заетост, която да доведе до
социално и териториално сближаване
На политиките, свързани със здравето е отредена важна

роля в стратегията „Европа 2020“. В съобщение на
Европейската комисия от 29 юни 2011 г. „Бюджет за
стратегията „Европа 2020“, се подчертава, че „подкрепата за
постигане на добро здраве представлява неразделна част от целите за
интелигентен и приобщаващ растеж в стратегията ,,Европа 2020“.
Запазването на здравето и активността на хората за по-дълъг
период има положителен ефект върху производителността и
конкурентоспособността. Иновациите в здравеопазването спомагат за
посрещане на предизвикателството, свързано с устойчивостта в
сектора в контекста на демографските промени“, като за
постигането на „приобщаващ растеж“ е важно да се работи за
намаляване на неравенствата по отношение на здравето.
В предложената трета програма за действие на

ЕС в областта на здравето (2014—2020 г.),
озаглавена „Здраве за растеж“, в още по-голяма
степен се заздравява и подчертава връзката между
икономическия растеж и доброто здравословно
състояние на населението. Програмата е насочена
към действия с ясна добавена стойност за ЕС в
унисон с целите на стратегията „Европа 2020“ и
настоящите политически приоритети.
В програмата се посочва, че здравето не е просто

ценност сама за себе си — то е и фактор за растеж
и само население в добро здраве може да използва
напълно своя
икономически потенциал.
Да си добре приспособен към болно общество,

не е признак на добро здраве.
ЗДРАВНИ СИСТЕМИ
Определение за здравна система
Здравните системи включват

всички организации, институции и
ресурси, които произвеждат
дейности, с цел подобряване,
поддръжка и възстановяване на
здравето.
Талин 2008 г.
Здравната система представлява

широк комплекс от медицински и
немедицински дейности,
ориентирани към опазване и
възстановяване на здравето.
Здравна дейност - „Всяко

усилие, чиято основна цел е
подобряване на здравето”.
Фундаментални цели на
здравната система
Подобряване здравето на
обслужваното населението
Задоволяване на
очакванията на хората
Финансова защита срещу

разходи при увреждане на
здравето
Постигане на ефективност
Целите се постигат чрез четири важни

функции
Създаване на човешки и материални

ресурси
Финансиране (обръща се внимание на

разпределянето на финансовия риск
чрез предварително заплащане –
осигуровки)
Ефективно управление и
стопанисване
Предоставяне на здравни услуги
- на индивидуално ниво
- обществено ниво
Еволюция на здравните системи
Организирана здравна система се появява

чак в края на 19 век, което е свързано с
индустриалната революция.
Собствениците на компании започват да

предоставят медицински услуги и да
подобряват условията на труд.
Първи модел на държавно социално

осигуряване – след приемане на Закон в
Германия през 1883 г. (по предложение на
канцлера Бисмарк) , който задължава
работодателите да осигуряват здравето на
ниско платените работници и да разширяват
постепенно този пакет.
Еволюция на здравните системи
Подобно законодателство се
приема по– късно в:
Белгия–1884 г., Норвегия-1909 г.,

Япония-1922 г., Дания–1935 г.,
Англия–1942 г.
Холандия въвежда социално

осигуряване през Втората световна
война.
Япония , Норвегия, Швеция, Унгария

въвеждат здравното осигуряване след
Втората световна война.
Принципи, по които функционират здравните

системи в Европа
Осигуряване на всеки на достъп

до медицинско обслужване –
(равен достъп)
Солидарност при разпределение

на разходите
Висок стандарт и качество на

здравните услуги
Видове системи на здравеопазване
Осигурителна
Държавна
Частна
Смесена
Благотворителна
Финансиране
Правителствено (бюджетно)
Централизирано
Децентрализирано
Неправителствено
Фондово
Общинско
Лично
Благотворителност
В зависимост от начина на
финансиране в света съществуват 4
основни модела на здравеопазване
Фундаменталните принципи на различните

здравеопазни модели:
1. Модел “Бисмарк” - система на социалното здравно

осигуряване. Частният сектор е много добре развит, особено
в извънболничната помощ.
заплаща се на дейност (сегашната българска)
съществува държавно нормативно регулиране чрез законови актове и

засилено местно самоуправление
ограничено участие на държавата
собствеността на здравните ресурси е плуралистична
разрешена автономност на здравните заведения - децентрализация и

районизация;
финансирането е от здравно-осигурителни фондове, набиращи

средства чрез осигурителни вноски
фондовете са:
- задължителни и доброволни,
- избираеми и неизбираеми.
Германия, Италия, Австрия

2. Модел “Бевъридж” - смесена система между

Националната здравна служба и здравното осигуряване с
превес на данъчното финансиране на здравеопазването.
Добре развито е и доброволното здравно
осигуряване. Здравеопазването се финансира пряко от
бюджетите на държавата и общините и е безплатно за
пациентите. Заплаща се на дейност.
държавата е собственик на здравните институции и осигурява
ресурсите им
управлението е силно централизирано
здравните потребности определят достъпа чрез одобрена

система от право
Великобритания, Швеция, Канада, Испания;
Великобритания - публично финансиране; публично

предоставяне на здравни услуги;

3. Модел “Семашко”- система на държавния монополизъм:
държавна здравна система
централизирано планиране и финансиране
общи данъци и приходи
системата се финансира пряко от държавния бюджет,

заплаща се на издръжка
собствеността е държавна
поликлиничен тип организация на здравната служба

(смесица от специалисти и общопрактикуващи лекари)
участието на населението е основано на местожителството

(участъков принцип)
липсват частни структури за оказване на здравни услуги
няма здравни осигуровки
всеобщо достъпно и безплатно е за пациентите.
Бившите социалистически страни

4. Модел “Кенеди”- смесена система с превес на частните

структури в здравеопазването и здравното осигуряване:
липсва задължителното здравно осигуряване с единна
национална система, обхващаща цялото население.
широко приложение на пазарните принципи
икономически либерализъм и плуралистична собственост
достъпът се определя от възможностите и желанието да се плати
отговорността за качеството се поддържа от мотива за печалба като

ценови листи и конкуренти пазари служат за баланс и орегулиране
Намесата на държавата е силна по отношение на здравословните

условия на живот и е ограничена при оказване на медицинска помощ и
спазване на правата на пациентите
Ролята на държавата се свежда до гарантиране на медицинското

обслужване на стари хора, социално слаби и ветерани от
войната /програми Медикеър и Медикейд/.
САЩ
Реформата Обама – през 2010 г. Барак

Обама подписва Закон за Защита на
пациента и за достъпна помощ
Причини – при значително нарастване

на средствата за здравеопазване,
здравните индикатори за общ. здраве
са по-лоши от други развити страни.
Основна цел -регулиране на

здравното осигуряване, а не на
здравната помощ.
Напр.: Осигурителите да поемат някои

превантивни услуги – ранни прегледи,
имунизации, консултации и скрининг.
Предвиждат се мерки с/у работодатели,
които уволняват болни работещи.
Система на държавен
монополизъм
Данъкоплате
ц
Здравеопазван
е
НАЦИОНАЛ
ЕН
БЮДЖЕТ
Семашко
Предимства
Безплатна и достъпна помощ
Уеднаквени права за всички
По-равномерно териториално
разпределение на средства
Много пари при добра икономика
Недостатъци
Неритмично финансиране
Липсва плурализъм в собствеността и

формите на организация и финансиране
Липсват механизми на самоуправление
Липсват външни стимули за

потребителя
Липсва конкуренция и стимул за

лекарите
Малко пари при лоша икономика
Бевъридж - 1944
През 1942 г. лорд Бевъридж определя

здравната помощ като една от 3-те основни
предпоставки за социална сигурност.
В Бялата книга на Правителството – 1944 г.

се подчертава, че “всеки , независимо от
средства, възраст, пол и занятие, ще има
равна възможност да получава най –
добрите и най – съвременни медицински и
свързани с тях налични услуги”.
Бевъридж - 1944
Смесен тип стопанство с преобладаване на

държавно организирана и данъчно
финансирана национална здравна служба при
свободен достъп за всички.
Особености:
Финансирането и осигуряването на здравни

услуги се осъществява от една структура;
Организацията на здравната служба е базирана

на разделението на общопрактикуващите
лекари и специалистите;
Частният сектор е отделен от държавната

система;
Плурализъм във формите на организация и

начините за финансиране и заплащане на труда
Участието на населението е основано на

местожителството;
Въвежда се конкуренция и в обществения сектор
Бисмарк - 1881 г.
Смесен тип стопанство при наличие на

социална здравноосигурителна система със
задължително осигуряване
Организацията на осигуряването
(покритието) е на принципа на локални или
професионални групи;
Често представлява смесица между частни и

публични осигурители
Получаването на здравните услуги се

основава на принципа на участие в някакъв
фонд
Със задължителното осигуряване е обхванато

цялото население. При формиране на фондовете
участват 3 страни: работещи, работодатели,
държава
В зависимост от участието на тези 3
страни има 2 типа държави:
1-ва гр. – основната част от

постъпленията идват от държавата –
Швеция, Исландия, Финландия и др.
2-ра гр. – водещи са целевите вноски на

работещи и работодатели – Япония,
Германия, Холандия
Тристълбово здравно осигуряване
Задължително основно осигуряване - чрез

задължителна здравноосигурителна вноска,
която е % от трудовото възнаграждение.То
покрива “базисен пакет” от здравни услуги и
стоки.
Задължително допълнително здравно

осигуряване – то също е % от трудовото
възнаграждение. Покрива “разширен пакет”
от здравни услуги.
Доброволно здр. осигуряване – заплаща се

като здравно – осигурит. премия в свободно
избран лицензиран фонд. Покрива “VIP” пакет
от здравни услуги.
Двустълбово здравно осигуряване
1.Задължително здравно осигуряване –осъществ.

се от свободно избран лицензиран
здравноосигурит. фонд срещу определена
вноска - % от трудовото възнаграждение.
Покрива “стандартен пакет” от здравни
услуги и стоки.
2. Допълнително здравно осигуряване – заплаща

се здравноосигурителна премия към свободно
избран лицензиран фонд. Покрива
“допълнителен пакет” от здравни услуги.
Модел на здравно осигуряване
БЮДЖЕТ
РАБОТОДАТЕЛ
ИНДИВИД
ОСИГУРИТ
ЕЛНИ
ФОНДОВЕ
Социална защита на
потребителите:
- здравно осигуряване
- социално осигуряване
- пенсионно осигуряване
По-стабилно финансиране на
лечебните заведения
Големи административни разходи
Трудно координиране
Свободно договаряне => растат

разходите за медицинска помощ
ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАЗВИТИЕ НА
ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНИЯ МОДЕЛ
Какви са реалните възможности за развитие на модела в

България, техните предимства, недостатъци и рискове?
(д-р Димитър Петров Съветник на БЛС

www.blsbg.com/download/PETROVPrezentacia-2010
.03.20.ppt)
ДВУСТЪЛБОВ МОДЕЛ
Същност – задължително и допълнително здравно

осигуряване
Необходими условия за развитие:

- не са нужни големи промени в нормативната уредба.
- привличането на нови клиенти от ДДЗО ще зависи от

ясното дефиниране на задължителното и
допълнителните покрития;
- няма елементи на частична демонополизация по

хоризонтала или вертикала.
ЗАМЕСТВАЩО ОСИГУРЯВАНЕ
Същност
Определени категории лица /с доходи над дадено ниво/ могат

да се осигурят изцяло в ДЗО /.
Право на заместващо здравно осигуряване могат да имат:
- лица с годишен доход за предходната година над определен

размер;
- семейства с доход на член от семейството за предходната

година над определен размер.
Необходими са не много големи промени в нормативната

уредба.
Осигурява сравнително плавен преход от съществуващия

модел.
Поява на крупни инвеститори от бранша.
Крие нисък риск.
Премахва до известна степен монопола на НЗОК по

хоризонтала
Отговаря до известна степен на обществените очаквания - а

именно, част от обема и качеството на медицинските услуги да
зависят от размера на вноските.
Ще стимулира осигурителите да инвестират в създаване на

елитни лечебни заведения.
Ще се създаде траен източник на финансиране на

високотехнологичната медицина.
Ще се стимулират лицата с високи доходи да ги обявят, за да

влязат в заместващото осигуряване.
Няма да създаде навици за здравно осигуряване
Нисък социален ефект.
Възможна необходимост от поемане от държавата на

допълнително осигуряване на някои категории лица,
поради свития задължителен пакет.
ТРИСТЪЛБОВ МОДЕЛ
Същност
Тристълбовата система се състои от:
задължително,
задължително допълнително
доброволно здравно осигуряване
Варианти за реализация на модела
1. Според контингента, подлежащ на задължително допълнително

здравно осигуряване:
- всички работещи и самонаети;
- всички работещи и семействата им;
- всички граждани.
2. Според размера на вноските:
- фиксиран процент от осигурителния доход ;
- част от общата здравноосигурителна вноска;
- фиксирана сума на лице.

1. Ще стимулира появата на осигурителния пазар на крупни

инвеститори от бранша.
2. Значително увеличение на приходите.
3. Стимулиране на големите осигурители да инвестират в

собствени лечебни заведения и съответно развитие на
високотехнологичната медицина.
4. Създаване на реален и мощен пазар на допълнителното

здравно осигуряване.
5. Отговаря на обществените очаквания част от обема и

качеството на медицинските услуги да зависят от размера на
вноските.
6. Стимулиране до известна степен лицата с високи доходи да

се осигуряват върху тях.
7. Крие нисък риск от изпадане в неплатежоспособност.
8. Премахва се по вертикала частично монопола на НЗОК.
1. Известна опасност да се поемат нереалистични обещания към

осигурените към фондовете.
2. Необходимост от по-тежък лицензионен режим върху

фондовете.
3. Необходимост от значителни промени в действащата

нормативна уредба.
4. Необходимост от време за стартиране на системата.
5. Трудно контролиране на възможна скрита селекция на риска

от фондовете.
6. Сравнително високи административни разходи.
7. Ясна концепция и практическо разделяне на пакета, което е

трудна задача, както и решението как се изчислява риска според
размера на премията и индивидуалния риск.
Кенеди
Особености:
Смесен тип стопанство с преобладаване

на частните структури в здравеопазването
и здравното осигуряване
Липсва задължително здравно

осигуряване с единна национална
система, обхващаща цялото население
Пазарните принципи са в основата на

системата
Държавата финансира обслужването на

стари хора, бедни и ветерани чрез
федерални и щатски програми, контролира
качеството на медикаментите и здравните
технологии и съблюдава за спазване на
законодателството
Модел на доброволна система
ЧАСТНИ
ОСИГУРИТ
ЕЛНИ
ФОНДОВЕ
РАБОТОДАТЕЛ
ИНДИВИД
Гранчарова
НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНА
СТРАТЕГИЯ
(2014-2020)
ПОЛИТИЧЕСКИ КОНТЕКСТ
Националната здравна стратегия 2014 –

2020 г. е израз на очертаващият се
консенсус, както между експертите в
областта на здравеопазването, така и между
институционализираните и неформалните
структури на гражданското общество относно
необходимостта от рязък прелом в здравната
политика с акцент върху промоцията на
здраве и профилактиката на болестите.
ЕВРОПЕЙСКИ КОНТЕКСТ
В предложената трета програма за действие

на ЕС в областта на здравето (2014—2020 г.),
озаглавена „Здраве за растеж“, в още по-
голяма степен се заздравява и подчертава
връзката между икономическия растеж и
доброто здравословно състояние на
населението.
В програмата се посочва, че здравето не е

просто ценност сама за себе си — то е и
фактор за растеж и само население в
добро здраве може да използва напълно
своя икономически потенциал.
Програма „Здраве за растеж“

(2014—2020 г.)
Постигането на всички основни цели,

определени в „Европа 2020 - Стратегия за
интелигентен, устойчив и приобщаващ
растеж“, зависи в голяма степен от:
човешките ресурси в здравеопазването
организацията и структурирането на
здравното обслужване
усвояването на ресурсите и финансирането

на системите.
Процесът на целеопределяне в
Националната здравна стратегия
(2014-2020) се основава на
споделените европейски ценности и
включва предшестващи усилия и
разработки, партисипативни дискусии и
писмени становища.
МЗ формулира 5 главни цели:
ЦЕЛИ
Стратегическа цел 1. Подобряване на

здравето, безопасността и благосъстоянието
на населението до средните нива на ЕС
Задача А: Увеличаване на броя на българите, които са здрави във

всеки етап от живота: - Увеличаване на очакваната
продължителност на живота в добро здраве с 2 години -
Намаляване на детската смъртност с 30% - Намаляване на
неравенствата с 30%
Задача Б: Промоция на здравето и интегрирана профилактика на

ХНБ
Задача В: Повишаване на икономическото и социално

благосъстояние на индивидите, семействата и общините
ЦЕЛИ
Стратегическа цел 2. Трансформиране на

здравната система за осигуряване
достъпно и качествено здравно
обслужване
Задача А: Преориентиране на здравната система към

ПМП и преструктуриране (оптимизиране) на
болничния сектор, основано на регионалната
здравна политика и конкуренцията „позитивна сума”
Задача Б: Рационализиране на управлението,

финансовия и качествен контрол в здравеопазването
Задача В: Модернизиране на системата за спешна

Задача Г: Ефективно функциониране на майчиното,

детското и училищното здравеопазване
Задача Д: Осигуряване на дългосрочно обслужване за

уязвимите групи население
ЦЕЛИ
Стратегическа цел 3. Въвеждане на

единна интегрирана информационна
система чрез развитие на електронното
и мобилно 27 здравеопазване
Задача А: Национален план за внедряване на електронното и

мобилно здравеопазване
Задача Б: Подкрепяне на приемането и целесъобразното
използване на информационните технологии чрез стимулиране
и техническа помощ
ЦЕЛИ
Стратегическа цел 4. Осигуряване на

капацитета на човешките ресурси за
посрещане на нарастващите здравни
потребности
Задача А: Улесняване достъпа до специализация
Задача Б: Осигуряване качеството на продължителното

обучение
Задача В: Осигуряване на условия за медицинските

специалисти и техните лидери да бъдат напълно
отговорни, справедливо оценявани и да притежават
инструментариума, системите и ресурсите за работа
и постигане на високи резултати. Съхраняване на
нужните човешки ресурси и развитие на техните
възможности и талант
ЦЕЛИ
Стратегическа цел 5. Развитие на научните

знания и иновации
Задача А: Ускоряване процеса на научните

изследвания за подобряване здравното обслужване
Задача Б: Нарастване разбирането за това „какво

работи” в общественото здравеопазване и лечебната
помощ, определяне и внедряване на иновативни
методи
Задача В: Инвестиране в регулативните науки за

подобряване безопасността на хранителните и
медицинските продукти, водата и др.
ПОЛИТИКИ
Политика 1:Ефективно управление (ръководство) на

здравеопазването за успешно постигане на стратегическите
цели
Политика 2:Реформиране на финансовата система на

здравеопазването за увеличаване на финансовите ресурси
и тяхното ефективно управление
Политика 3:Осигуряване на човешки ресурси в

здравеопазването, които да могат да удовлетворят
нарастващите настоящи и бъдещи здравни потребности на
хората
Политика 4:Осигуряване на равен достъп на хората до

качествени здравни дейности адекватни на техните
здравни потребности
ПОЛИТИКИ
Политика 5. Промоция на здравето и

профилактика на болестите с фокус на
хроничните незаразни болести
Политика 6. Осигуряване на ефективна

грижа на уязвими групи от населението
Политика 7: Ефективно функциониране на

майчиното, детското и училищно
здравеопазване
Политика 8:Регионална здравна политика,

основана на доказателства
ПОЛИТИКИ
Политика 9: Здравни технологии,

иновации и инвестиции
Политика 10:Развитие на електронното

здравеопазване
Политика 11: Създаване на подходяща

среда за включване на гражданското
общество в решаване на проблемите на
здравето на нацията
Здравна служба
Здравна служба
Определение: Здравната служба е

система от здравни органи и здравни
заведения, които дадена страна създава
за:
здравното обслужване на населението
за управлението на здравните дейности.
Здравната служба се състои от две части:
1.
Здравни заведения – заведения за извънболнична
помощ; за болнична помощ; центрове и др.
Те изпълняват производствени задачи.
2.
Здравни органи:
Министерство на Здравеопазването;
Регионални Здравни Инспекции (осъществяват и

организират държавната здравна политика на територията
на областта);
Общински здравни администрации.
Това са организационно – управленски звена.
ЗЗ, гл. І, раздел ІІ- Органи на управление на националната

система за здравеопазване
Фактори, от които зависи развитието на

Един от най – важните фактори е общественото

здраве:
Равнище и динамика на общата заболеваемост и

болестност.
Обща и детска смъртност
Промени в честотата на заболяванията
Промени в структурата на заболеваемостта и смъртността
Всичко това води до промени в здравните

потребности и изисква преструктуриране на
здравната служба на всички равнища.
1. Медицински:
ниво и тенденция на общественото здраве
развитие на медицинската наука
развитие на медицинското образование
медицински традиции и др

1. Немедицински:
здравна и социална политика на страната
ниво на икономическо развитие
климато-географски особености
национални традиции и др
Функции на здравната служба
Профилактична
Диагностична
Лечебна
Рехабилитационна
Медико-образователна и възпитателна
Нива на здравна помощ
Здравните услуги се организират на 3

нива като всяко ниво се подкрепя от по-
високото, към което пациентът може
да бъде препратен при нужда.
Първична здравна помощ (ПЗП)–”Основна

здравна помощ, основана на практически, научно
обосновани и социално приемливи методи и
технологии, които са универсално достъпни за
всяко лице, семействата и обществото.Оказва
се при пълното участие на населението, в
рамките на разходите, които обществото и
страната могат да си позволят на всеки етап
от своето развитие” Декларация от Алма Ата,
1978 г
ЗДРАВНА ПОМОЩ
Здравната помощ е по-общото понятие и

се определя като „множество дейности и
услуги, оказвани на индивидите,
семействата и общността от здравни
и медицински специалисти с цел
промоция, профилактика,
възстановяване и проследяване на
здравето и повишаване качеството на
живот”
Първична медицинска помощ (ПМП)”

“Първичната медицинска помощ трябва
да бъде достъпна за всички”. Декларация
от Алма Ата, 1978 г
“ПМП представлява грижи на първи

контакт, нивото , на което пациентът
среща здравния работник, на което се
лекуват най-разпространените и
обичайни състояния и се осъществява
профилактика”. Gill Walt & Patrick Vaughan
1981 г
МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ
Медицинската помощ е част

(елемент) от общата здравна помощ и
включва всички дейности по
диагностика, лечение, рехабилитация
и профилактика, извършвани от
медицински специалисти с определена
квалификация в амбулаторията,
болницата или дома на пациента.
Декларацията от Алма Ата поставя

нови ориентири за развитието на ПЗП
Преориентиране на здравното обслужване – ПМП
да стане сърцевината на здравеопазната система
Междусекторно сътрудничество и подход в

здравната политика (вкл. начин на живот и околна
среда)
Включване на обществото и индивида при

взимане на решения и по-голяма лична
отговорност за собственото здраве
Преразпределение на ресурсите от болнична към

ПМП
Основни принципи, на които

трябва да бъде изградена ПМП
достъпност и равнопоставеност –покрива цялата страна и

дава равни възможности на всеки жител
първото ниво на контакт между индивида и здравната система
превантивност - съдейства за укрепване на здравето чрез

превант. и профилакт. дейности
мултидисциплинарност – широк обхват на патологията
етапност и приемственост – начален етап в в цялостната

интегрирана здравеопазна с-ма
непрекъснатост – през цялото денонощие и през целия живот

предоставят се основни здравни грижи
осъществява се от:
- индивидуални практики
- групови практики
Функции на ПМП
Укрепване и опазване здравето на

хората
Лечебна – диагностика, лечение,

рехабилитация
Медико-социална – (трудово-лекарска
експертиза, медико-социални грижи)
Координационна
Осигуряване на медикаменти
Организационна – привличане на
гражданите и обществеността
Реформата в ПМП в България

стартира от 01.07.2000 г
Свободен избор на общопрактикуващ лекар/ дентален

лекар
Възможност за смяна на общопрактикуващ
лекар/ дентален лекар
Регулиран от общопрактикуващите лекари/ дентални

лекари достъп до специализирана помощ
Ежегодно сключване на Национален рамков договор
Сключване на договор м/у РЗОК и общопрактикуващите

лекари/ дентални лекари
Заплащане на капитационен принципна базата на

Националния рамков договор и потребителска такса от
пациентите в размер на 1% от минималната работна
заплата
Вторична здравна помощ –
на това ниво се изпращат пациенти с по-сложни

здравни проблеми
при такива пациенти се прилагат

специализирани здравни услуги
- диагностично – консултативни центрове
- районни болници
Третична здравна помощ –
на това ниво се изпращат пациенти с най-сложни

здравни проблеми
при такива пациенти се прилага

суперспециализирана здравна помощ
- здравни институции на регионално

(областно) ниво
- централно (национално ниво)
Организационни принципи при изграждане

на съвременната здравна служба
Единство и комплексност
Регионален принцип и децентрализация
Пирамидален строеж и децентрализация
Окрупняване на здравните заведения
Създаване на многопрофилни здравни

заведения за оказване на комплексна
здравна помощ
2-ри принцип (регионализация и

децентрализация)
СЗО обръща особено внимание на

децентрализацията и регионализацията,
което позволява
- доближаване на основната (първична)

медицинска помощ до местоживеенето и
местоработата на индивида (декларация от
Алма Ата – 1978 г.)
- повишаване на ефективността й
Регион
Основна териториална единица, в
рамките на която се постига пълно
задоволяване на здравните нужди на
населението.
(Изключение правят някои

суперспециализирани медицински
дейности, които се оказват на по-високо
или национално ниво).
Пирамидална структура на здравната

служба
в България
Суперспециали
зирана
Тясно
специализирана
Специализирана медицинска
помощ
Първична медицинска помощ
3-ти принцип (пирамидална структура)

СЗО препоръчва 3 норми за териториална децентрализация
Райони с население 2 000–30 000 души, на които трябва да

е предоставен пълен комплект от заведения за първична
здравна помощ (индивидуални, групови практики)
Области с население 200 000-500 000 души, на които

трябва да е предоставен пълен комплект от заведения за
вторична здравна помощ (медицински центрове, ДКЦ,
районни болници)
За всеки 1-2 милиона души население трябва да има

заведение от “третичен” тип, осигуряващо
високоспециализирана помощ при използване на най-
модерни технологии (многопрофилни болници, национални
центрове).
Статистика за България – дентални

лекари към м. декември 2015 г.
Редовните членове на БЗС са 9102 души
Жените в професията са 2 пъти повече от мъжете
80% от денталните лекари са на възраст над 50

години
На 1 лекар по дентална медицина се падат

средно около 800 души население
Най-наситени с кадри (лекари по дентална

медицина) са градовете и някои от областите:
София, Пловдив, Варна, Видин, Габрово,
Кюстендил, Перник, Смолян, Ст. Загора

На всеки пациент е предоставена

възможност да премине през
отделните нива на здравно
обслужване като на всеки следващ
етап получи по-квалифицирана и по-
специализирана помощ.

Основен проблем на съвременното

здравеопазване е несъответствието между
пирамидалния строеж на здравната служба и
търсенето на здравна помощ, което много
често се изразява в заобикаляне на първо и
второ ниво и директно обръщане на
пациента към специализирани и
свръхспециализирани здравни заведения.
Балабанов
РАЗКРИВАНЕ НА
ДЕНТАЛНА ПРАКТИКА
Първите задачи на новозавърширлия

дентален лекар са:
1. Да регистрира денталната си практика в

РК на БЗС, където получава свой собствен
УИН и след това в РЗИ.
2. Да реши къде ще работи
- в собствен кабинет, който тепърва ще

узаконява
- в разкрит вече кабинет
Основният нормативен документ, който регламентира

изискванията за регистриране на практиката на свободно
практикуващия лекар е:
1. Закона за съсловните организации.
Раздел I - Членство
Членството в БЗС възниква с вписването в регистъра на районната колегия

на БЗС.
Вписването се извършва след подаване на заявление от лекаря по

дентална медицина. В заявлението се посочват трите имена, ЕГН,
месторождението, гражданството на лицето и адресът по местоживеене и
месторабота.
Към заявлението за вписване се прилагат:
1. диплома за завършено висше образование;
2. диплома за специалност или за научна степен - при наличие на такива;
4. документ, удостоверяващ местоработата и стажа на лицето;
5. при подновяване на членството - извлечение от регистъра за наложено

наказание;
6. за чужденци - разрешение за дългосрочно пребиваване и работа в

страната;
7. свидетелство за съдимост.
Основният нормативен документ, който регламентира

изискванията за регистриране на практиката на свободно
практикуващия лекар е:
1. Закона за съсловните организации.
Раздел I - Членство
Членството в БЗС възниква с вписването в регистъра на районната колегия
на БЗС.
Вписването се извършва след подаване на заявление лекаря по дентална

медицина. В заявлението се посочват трите имена, ЕГН, месторождението,
гражданството на лицето и адресът по местоживеене и месторабота.
Към заявлението за вписване се прилагат:
1. диплома за завършено висше образование;
2. диплома за специалност или за научна степен - при наличие на такива;
4. документ, удостоверяващ местоработата и стажа на лицето;
5. при подновяване на членството - извлечение от регистъра за наложено

наказание;
6. за чужденци - разрешение за дългосрочно пребиваване и работа в

страната;
7. свидетелство за съдимост.
Основните нормативни документи, които регламентират

изискванията за разкриването на денталния кабинет от свободно
практикуващия лекар са:
Закон за устройство на територията (ЗУТ).
Закон за лечебните заведения.
Заповед № РД 09-325 от 04.04.2000 г. на Министрество на

здравеопазването – Хигиенни изисквания към помещенията на
медицинските, денталните, медико-денталните и
диагностично-консултативните центрове, медико-
диагностичните и медико-техническите лаборатории, както и
за осигуряването на противоепидемичен режим в тях.
Указание № 1 от 21.04.2003 г. на Министрество на

здравеопазването за разделно събиране, съхранение и
обезвреждане на отпадъците от лечебните заведения.
Наредба № 39 от 26.08.2010 г. на МЗ за утвърждаване на

медицински стандарт по профилактика и контрол на ВБИ. Обн.
ДВ. бр.69 от 3 Септември 2010г.
Закон за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ)

(обн. ДВ., бр. 124 от 23.12.1997 г.; изм. ДВ бр. 15 от 15.02.2013
г.)
Закона за управление на отпадъците (обн. ДВ. Бр.53 от 13.07.

2012 г., в сила от 13.07. 2012 г.)
Планирането на денталния кабинет (още

преди строителството или реконструкцията
на помещенията) започва с изготвяне на т.
нар. „Предварително технико-
икономическо задание (ПТИЗ)” от лекаря
по дентална медицина.
В това задание денталният лекар посочва

изисквания по отношение на:
формата и размерите на помещението
пространственото му ориентиране
(изложение)
оцветяване на стени
подова настилка
изводи за вода
канализация
ел.инсталация
въздух под налягане
Когато кабинетът е вече регистриран и

узаконен в съответния РЗИ
В тези случаи остава да се регистрира

само практиката на денталния лекар. Без
значение е дали кабинетът е бил
предвиден в архитектурния план на
новопостроена сграда или е бил узаконен
след извършени преустройства от
първоначално изградено помещение за
други цели.
Когато закупеното или наето помещение е с

друг статут – ателие, офис, апартамент:
Се налага узаконяването на помещението

като кабинет по дентална медицина.
Закона за устройство на територията
Съгласно ЗУТ в съществуващата жилищна

сграда с режим на етажна собственост се допуска
преустройство и промяна на предназначението на
жилищно помещение или на самостоятелно
жилище в кабинет за здравни нужди, за офис, или
за ателие за индивидуална творческа дейност,
свързани с достъп на външни лица в сградата,
ако обектите се намират на първия или на
полуподземния етаж.
Преустройството им следва да бъде

съобразено със санитарно-хигиенните,
противопожарните и другите технически
изисквания. Необходимо е изрично
писмено нотариално заверено съгласие
на всички собственици на жилища –
непосредствени съседи на обектите.
По изключение може да се допусне

разполагане на посочените обекти и на
други надземни етажи само въз основа на
решение на Общото събрание на
собствениците, взето по установения
ред, и с изрично писмено нотариално
заверено съгласие на всички собственици
на жилища – непосредствени съседи на
обекти.
При закупуване или наемане на помещение,

което не е със статут на лечебно заведение, са
необходими следните документи:
Нотариален акт за помещението.
Разрешително за ползване на сградата

(Акт 16).
Нотариално заверено съгласие на

съседите.
Изготвят се четири проекта за кабинета само от

оторизирани фирми:
Общ архитектурен проект.
ОВ проект (отопление и вентилация).
В и К проект (водоснабдяване и
канализация).
Проект за електроинсталацията
Съгласно Заповед № РД 09-325 от 04.04.2000 г. на МЗ „Хигиенни

изисквания към помещенията на медицинските, денталните,
медико-денталните и ДКЦ, медико-диагностичните и медико-
техническите лаборатории, както и за осигуряването на
противоепидемичен режим в тях”:
Лекарски кабинети - 12 кв.м.;
Помещение за лабораторни изследвания - 15 кв.м.;
При наличие на източник на йонизиращи лъчение да се

осигури процедурно помещение 16 кв.м., командно - 3 кв.м.,
фотолаборатория – 12 кв.м., склад за филми и химикали – 3
кв.м.;
За рутинна зъботехническа дейност се изисква по 5 кв.м. за

1 работно място, но не по-малко от 12 кв.м. общо;
Спомагателни помещения: чакалня – 9 кв.м., регистратура –

4 кв.м., санитарен възел с преддверие с обща площ 3 кв.м.;
кът за съхраняване на инвентара и препарати за почистване
и дезинфекция.
Минималната светла височина на помещенията

да е 2.50 м. В помещенията с източници на
йонизираща радиация се осигурява минимална
светла височина от 3 м.
Подовите настилки в кабинетите да са

водонепропускливи, позволяващи влажно
почистване и дезинфекция (мозайка, теракот,
линолеум, рувитекс, ламинат), без цепнатини и
фуги.
Стените
След изпълнението на проекта за строеж или преустройство и

положителен доклад от фирмата за строителен надзор се
извършва проверка от РЗИ (бившите структури на РИОКОЗ) и се
съставят два протокола:
за осветление, микроклимат и шум;
за организация и качество на
дезинфекцията, стерилизацията и
събирането и съхранението на
отпадъците.
В резултат на горните заключения РЗИ

(бившите структ. на РИОКОЗ) издава
санитарно разрешително.
Всички необходими документи се подават в РЗИ за регистриране на

денталния кабинет като лечебно заведение за извънболнична
помощ, съответно на денталната практика съгласно изискванията
на ЗЛЗ.
Регистрацията се извършва в съответната

РЗИ, на чиято територия се намира
лечебното заведение, въз основа на
заявление, към което се прилагат:
Регистрацията се извършва в съответната РЗИ, на

чиято територия се намира лечебното заведение,
въз основа на следните документи:
заявление
съдебното решение за регистрация, удостоверение за

актуална съдебна регистрация, удостоверение за данъчна
регистрация и единният идентификационен код;
учредителният акт на дружеството, съответно на

кооперацията, и правилникът за устройството, дейността и
вътрешния ред на лечебното заведение;
имената на лицата - съдружници или акционери в дружеството

или членове на кооперацията, учредяващи групова практика;
дипломата за съответното висше образование на лицата,

които ще управляват, съответно ще работят в лечебното
заведение;
документът за призната специалност на лицата, които ще

ръководят, съответно ще работят в лечебното заведение;
удостоверението за вписване в регистъра на районната

колегия на Българския лекарски съюз или Българския
зъболекарски съюз за лекарите и лекарите по дентална
медицина, които ще ръководят, съответно ще работят в
заведението;
свидетелството за съдимост на лицата, представляващи

лечебното заведение;
разрешението за ползване на помещенията за лечебно

заведение, издадено по реда на чл. 164 от Закона за
териториално и селищно устройство, а когато не се изисква
такова разрешение - заключение от РЗИ;
хигиенното заключение за обекта от органите на РЗИ;
разрешението от компетентния държавен орган, когато в

лечебното заведение ще се използва медицинско оборудване
с източник на йонизиращо лъчение.
В 15-дневен срок от подаване на

заявлението по ал. 1 или от отстраняване
на непълнотата от РЗИ се издава
удостоверение за регистрация на
лечебното заведение.
Здравно
Законодателство
Правни норми
Правните норми са субективни правила за

поведение, които зависят от волята на
хората, създават се от тях и отразяват
обективните закономерности на обществото.
Чрез тях се постига единство в действията на

индивидите за:
- достигане на определени цели
- за поддържане социалната
организираност на обществото
Характеристики на правните норми
Имат властен характер – (като инструмент на

държавното управление съдържат
възможности за принуда спрямо онези, които
се отклоняват от нормата)
Регулират важни и трайни обществени
отношения, свързани с управлението на
държавата. Останалите се регулират от др.
социални норми – морално-етични,
организационни, религиозни и др.
Характеристики на правните норми
Правната норма е общо правило за

поведение, с което се определят правата и
задълженията на субектите на правото –
граждани, държавни органи и организации
(юридически лица).
Тя не е персонално адресирана и се прилага

многократно за разлика от индивидуалните
държавни актове – заповед, решение.
Структура на правната норма
Хипотеза – дава фактическата

обстановка, при която възниква
необходимост от определено
поведение (de facto|
Напр.: дадено заболяване, при което

гражданинът (в случая лекар) следва
да извършва определени действия или
да се въздържа от такива.
2. Диспозиция – определя параметрите

на дължимото поведение при
посочената ситуация, правата и
задълженията на субектите, които
участват в правоотношението. Тя е най-
важната, определящата съставна част
от правната норма – (de jure)
3. Санкция – в нея се посочват

неблагоприятните последствия, които
биха настъпили при отклонение от
дължимото поведение.
Нормативни актове
Юридически актове, в които се закрепват
документално правните норми, са
Нормативни Актове. Обнародват се в ДВ.
Видове:
- законови (Конституция, Закони, Кодекси и

др.)
- подзаконови (на МС - Постановления,

Правилници, Наредби; на Министри-
Правилници и Наредби; на Общински
Съвети и т.н.)
Закони в Република България,

свързани със здравето и
Закон за здравето
Закон за лечебните заведения
Закон за здравното осигуряване
Закон за съсловните организации на

лекарите и лекарите по дентална
медицина
Закони в Република България,

свързани със здравето и
Закон за кръводаряването и
кръвопреливането
Закон за здравословни и безопасни

условия на труд
Закон за лекарствените продукти в

хуманната медицина
Закон за Българския Червен Кръст
Здравно законодателство
Съвкупност от всички правни норми, регулиращи

разнообразните отношения в здравеопазването
Основни функции
Организационна
Защитна
пациенти
здравни служители
Основни принципи
Право на медицинска помощ
Право на лична свобода и решение
Зачитане на човешкото достойнство
ЗАКОН
ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ
Урежда устройството и дейността на

лечебните заведения в Република България
Лечебни заведения по смисъла на този закон

са организационно обособени структури на
функционален принцип, в които лекари или
лекари по дентална медицина самостоятелно
или с помощта на други медицински и
немедицински специалисти осъществяват
всички или някои от следните дейности:
ЗАКОН
1. диагностика, лечение и рехабилитация на болни;
2. наблюдение на бременни жени и оказване на

родилна помощ;
3. наблюдение на хронично болни и застрашени от

заболяване лица;
4. профилактика на болести и ранно откриване на

заболявания;
5. мерки за укрепване и опазване на здравето;
6. трансплантация на органи, тъкани и клетки.
ЗАКОН
В лечебните заведения може да се извършва

обучение на студенти и следдипломно обучение
на медицински специалисти.
В лечебните заведения може да се извършва

научна дейност.
Лечебните заведения се създават по Търговския

закон или по Закона за кооперациите.
Лечебната дейност се осъществява от физически

лица - лекари и лекари по дентална медицина.
ВИДОВЕ ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ
За Извънболнична помощ
1. Амбулатории за първична медицинска помощ (ПМП):
а) индивидуална практика за ПМП се организира и осъществява от дентален лекар ;
б) групова практика за ПМП се осъществява от търговско дружество или

кооперация, учредени от дентални лекари;
2. Амбулатории за специализирана медицинска помощ (СМП):
а) индивидуална практика за СМП се организира и осъществява от дентален лекар с

призната специалност ;
б) групова практика за СМП се осъществява от търговско дружество или

кооперация, учредени от дентални лекари с призната специалност;
в) медицински център, дентален център и медико-дентален център;
г) диагностично-консултативен център (ДКЦ);
3. Самостоятелни медико-диагностични и медико-технически лаборатории.
4. Дентални центрове
Глава ІІІ
Чл. 16. (1) Медицински център или медико-дентален

център е лечебно заведение, в което осъществяват
специализирана извънболнична помощ не по-малко
от трима лекари и/или трима лекари по дентална
медицина с различни признати специалности.
(2) Дентален център е лечебно заведение, в което не
по-малко от трима лекари по дентална медицина с
различни признати специалности осъществяват
първична и специализирана извънболнична
дентална помощ.
(3) (Медицински център, дентален център или

медико-дентален център се управлява от лекар,
съответно лекар по дентална медицина, с призната
специалност.
Глава ІІІ
Чл. 17. (1) Диагностично-консултативният център е лечебно

заведение, в което осъществяват специализирана
извънболнична помощ не по-малко от 10 лекари с различни
признати специалности. Центърът трябва да бъде съоръжен с
необходимата медицинска апаратура, да разполага поне с една
медико-диагностична лаборатория и уредба за образна
диагностика.
(2) Диагностично-консултативният център се управлява от

лекар с призната специалност и квалификация по здравен
мениджмънт или магистър по икономика и управление с
придобита образователна и/или научна степен, специалност
или преминато обучение за повишаване на квалификацията
по чл. 43 от Закона за висшето образование в областта на
здравния мениджмънт.
Болнична помощ
болница за активно лечение;
болница за продължително лечение;
болница за рехабилитация;
болница за продължително лечение и рехабилитация.
Според профила - многопрофилни или специализирани
Университетски болници са многопрофилни или

специализирани
клинично обучение на студенти и докторанти

клинично обучение по здравни грижи;
следдипломно обучение
ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ
ЗА БОЛНИЧНА ПОМОЩ
Многопрофилна болница 🡪 лечебно заведение,

което има отделения или клиники най-малко по
две медицински специалности.
Специализирана болница 🡪 лечебно заведение,

което има отделения или клиники по една
медицинска или дентална специалност:
1. Една основна медицинска или дентална

специалност;
2. Една или повече профилни специалности
3. Повече от една профилна специалност,

производни на различни основни медицински
специалности, когато болницата е
предназначена за лечение на заболявания от
една и съща група.
В зависимост от териториалния обхват на

обслужваното население:
районни
областни
междуобластни
национални
ДРУГИ ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ
Център за спешна медицинска помощ
Център за трансфузионна хематология
Център за: психично здраве; за кожно-

венерически заболявания; Комплексен
онкологичен център – (бившите диспансери);
Център за комплексно обслужване на деца с
увреждания и хронични заболявания;
Хоспис
Диализен център
Тъканна банка
ФИНАНСИРАНЕ
НА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ
Източници за финансиране:
1. НЗОК;
2. Републиканският и общинските бюджети;
3. Доброволни здравноосигурителни фондове;
4. Местни и чуждестранни юридически и физически лица.
Приходи на лечебното заведение:
1. Договори за оказана медицинска помощ;
2. Директни плащания от физически и юридически лица;
3. Възстановяване на направени разходи от трета страна;
4. Целеви субсидии от републиканския бюджет;
5. Целеви субсидии от общинските бюджети;
6. Отдаване под наем на оборудване, помещения и площи

съгласно действащото законодателство;
7. Дарения, завещания, помощи и други източници.
Потребностите на населението от достъпна

извънболнична и болнична медицинска
помощ се определят и планират на
териториален принцип чрез Национална
здравна карта, посредством която се
осъществява националната здравна
политика.
Националната здравна карта се изработва

въз основа на областни здравни карти.
Чл. 36. (1) (Доп. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 20.07.2007 г.) Лечебните
заведения по чл. 10, т. 5 и лечебните заведения за извънболнична помощ,
извън тези по чл. 8, ал. 1, т. 1, буква "а" и т. 2, буква "а", се учредяват като
търговски дружества или кооперации, както и като дружества по
законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на държава,
страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, след
което се регистрират по реда начл. 40. При необходимост държавата и
общините самостоятелно или съвместно с други лица могат да създават такива
заведения като дружества с ограничена отговорност или като акционерни
дружества.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) Лечебните заведения
по чл. 8, ал. 1, т. 1, буква "а" и т. 2, буква "а" се учредяват като еднолични
търговски дружества или еднолични търговци, след което се регистрират по
реда на чл. 40. В случаите, когато лечебните заведения почл. 8, ал. 1, т. 1, буква
"а" и т. 2, буква "а" се учредяват от физически лица - лекари и лекари по
дентална медицина, те се регистрират само по реда на чл. 40.
(3) В случаите по ал. 1 и 2 в предмета на дейност задължително се вписва

осъществяването само на извънболнична помощ или на дейностите по чл.
27 и 28.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.) Търговската регистрация
на фирмата задължително трябва да съдържа пълното обозначение на
съответния вид лечебно заведение по чл. 8 и чл. 10, т. 4 и 5.
ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО
Урежда обществените отношения,

свързани с опазване здравето на
гражданите
(Обн., ДВ, бр. 70/2004 г. - в сила от 01.01.2005 г., посл.

изм. ДВ. бр.103 от 27 Декември 2016 г.)
Раздел I
Общи положения
ПРИНЦИПИ:
1. Равнопоставеност при ползване на здравни услуги;
2. Осигуряване на достъпна и качествена здравна

помощ, с приоритет за деца, бременни и майки на
деца до една година;
3. Приоритет на промоцията на здраве и

интегрираната профилактика на болестите;
4. Предотвратяване и намаляване на риска за
здравето на гражданите от неблагоприятното
въздействие на факторите на жизнената среда;
5. Особена здравна закрила на деца, бременни, майки

на деца до една година и лица с физически
увреждания и психически разстройства;
Раздел II
Органи на управление
Министър на здравеопазването
Висш медицински съвет към МЗ
Висшият медицински съвет включва:
5 представители, определени от министъра на

5 представители на БЛС
по 3 представители на БЗС, БФС, НЗОК
по 1 представител на Българската асоциация на

професионалистите по здравни грижи, на Националното
сдружение на общините, на всяко висше медицинско училище,
на БЧК.
Министърът на здравеопазването е председател на съвета

без право на глас.
Раздел II
Министър на здравеопазването ръководи националната система за

здравеопазване и осъществява контрол върху дейностите по:
опазване здравето на гражданите и държавен здравен контрол;
осъществяване на спешна медицинска помощ, трансфузионна хематология,

стационарна психиатрична помощ, медико-социални грижи за деца до тригодишна
възраст, трансплантация и здравна информация;
осигуряване и устойчиво развитие на здравните дейности в лечебните и здравните
заведения;
медицинска експертиза.
представя в Народното събрание годишен доклад за състоянието на здравето на

гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия.
утвърждава разпределението на субсидиите от държавния бюджет за дейностите
осъществява методическо ръководство и контрол на медицинската дейност на

лечебните заведения, създадени към Министерския съвет, Министерството на
отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
упражнява и други правомощия, възложени му със закон или с нормативен акт на

Министерския съвет.
Раздел II
Министър на здравеопазването
ВМС е консултативен орган, който обсъжда и дава

становища по:
1. Приоритетите на Националната здравна стратегия;
2. Етични проблеми на медицината и биомедицината;
3. Законопроекти и проекти на нормативни актове;
4. Докладите на министъра на здравеопазването;
5. Годишния проектобюджет на здравеопазването;
6. Научните приоритети в областта на медицината и

стоматологията;
7. Годишния прием на студенти и специализанти;
8. Видовете специалности в здравеопазването
Раздел II
Държавната здравна политика на

територията на областта се
осъществява и организира от
регионална здравна инспекция
На областно ниво:
Регионална Здравна Инспекция (РЗИ) , която се ръководи и

представлява от директор
На общинско ниво:
Служба по здравеопазване към общинската

администрация
Раздел II
Регионалните здравни инспекции осъществяват на

територията на съответната област дейности по:
държавен здравен контрол;
контрол върху регистрацията и здравната дейност,

осъществявана от лечебните и здравните заведения;
планиране, организиране, ръководство и контрол на

медицинската експертиза;
промоция на здравето и интегрирана профилактика на

болестите;
събиране, регистриране, обработване, съхраняване, анализ и

предоставяне на здравна информация за нуждите на
националната система за здравеопазване;
мониторинг на факторите на жизнената среда и на дейностите

със значение за здравето на населението;
анализи, оценки и прогнози за здравно-демографските процеси

на регионално ниво;
Раздел II
Регионалните здравни инспекции осъществяват на

територията на съответната област дейности по:
лабораторни анализи и изпитвания;

разработване и изпълнение на регионални здравни програми и
проекти;
координация и изпълнение на национални и международни

здравни програми и проекти;
методическа, консултативна и експертна помощ;
следдипломно практическо обучение в областта на опазване

на общественото здраве;
проверки по сигнали на граждани, свързани с опазването на

общественото здраве;
планиране и организиране на здравните дейности при

бедствия, аварии и катастрофи и изготвяне на военновременен
план за територията на съответната област.
съвместно със съсловните организации проучват

потребностите от медицински и немедицински специалисти с
висше образование и предлагат на министъра на
здравеопазването броя на местата за следдипломно обучение
по специалности.
Раздел III
Държавен здравен контрол
Органи на държавния здравен контрол са:
Главният държавен здравен инспектор на

Република България
Бившите Регионалните инспекции за опазване и

контрол на общественото здраве, които са в
структурата на РЗИ
Националният център по радиобиология и

радиационна защита (НЦРРЗ).
Раздел III
Държавен здравен контрол
Дейности на РЗИ:
1. Контрол по спазването на здравните изисквания към обектите с обществено

предназначение, продуктите, стоките и дейностите със значение за
здравето на човека и факторите на жизнената среда
2. Контрол върху заразните болести;

3. Контрол върху здравословното състояние на контактните със заразноболни
лица, заразоносителите и съмнително болните от заразни болести, както и
на други лица по епидемични показания;
4. Промоция на здравето и интегрирана профилактика на болестите;
5. Лабораторен контрол на факторите на жизнената среда и анализиране и

оценяване на влиянието им върху здравето на гражданите;
6. Наблюдение, оценка и контрол на шума в урбанизираните територии и

обществените сгради, на замърсителите в храни и на питейните води;
7. Методическа, консултативна и експертна помощ в областта на опазване на

8. Разработване и изпълнение на регионални програми и проекти в областта

на опазването на общественото здраве;
9. Изпълнение на национални програми и проекти в областта на опазването на

10. Следдипломно практическо обучение в областта на опазването на

общественото здраве.
Раздел IV
Здравни заведения
Здравни заведения по смисъла на този

закон са:
1. Националните центрове по проблемите на

2. Националната експертна лекарска

комисия (НЕЛК);
3. Здравни кабинети по чл. 26 и др.
Раздел V
Здравна информация и документация
Здравна информация са личните данни, свързани със здравословното

състояние, физическото и психическото развитие на лицата, както и
всяка друга информация, съдържаща се в медицинските рецепти,
предписания, протоколи, удостоверения и в друга медицинска
документация.
Здравна информация може да бъде предоставяна на трети лица,

когато:
1. Лечението на лицето продължава в друго лечебно заведение;
2. Съществува заплаха за здравето или живота на други лица;
3. Е необходима при идентификация на човешки труп или за установяване на

причините за смъртта;
4. Е необходима за нуждите на държавния здравен контрол за

предотвратяване на епидемии и разпространение на заразни заболявания;
5. Е необходима за нуждите на медицинската експертиза и общественото

осигуряване;
6. Е необходима за нуждите на медицинската статистика или за медицински

научни изследвания, след като данните, идентифициращи пациента, са
заличени;
7. Е необходима за нуждите на Министерството на здравеопазването,

Националния център по здравна информация, НЗОК, РЦЗ, РИОКОЗ и
Националния статистически институт.
ДЕЙНОСТИ ПО ОПАЗВАНЕ НА ЗДРАВЕТО
Раздел I. Общи положения
Създаване и провеждане на политика, насочена към

опазване здравето на гражданите чрез:
осигуряване на здравословна жизнена среда
обучение за здравословен начин на живот
здравна профилактика
профилактични прегледи
диспансеризация
Раздел II. Осигуряване на здравословна жизнена среда
Раздел III. Здравни изисквания към козметичните

продукти
Раздел IV. Дейности за въздействие върху рискови за
здравето фактори (тютюнопушенето, злоупотребата с
алкохол и недопускане употребата на наркотични
вещества)
Раздел V. Контрол върху заразните болести
граничен здравен контрол
имунизации
вътреболнични инфекции
епидемии
биотероризъм
поведение при 13 ООИ (холера, чума, вариола, жълта треска, вирусни

хеморагични трески, дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, бруцелоза,
антракс, малария, тежък остър респираторен синдром и туберкулоза с
бацилоотделяне)
Раздел VI. Защита от въздействието на йонизиращи

лъчения
Раздел VII. Защита на здравето на гражданите при

извършване на дейности с азбест и
азбестосъдържащи материали
Раздел VIII. Курортни ресурси и курорти
минералните води
лечебните пелоиди
лиманно-лагунните тини
изворните тини
торфът и бентонитовите глини
крайбрежната плажна ивица
местностите с благоприятни за профилактика, лечение и

рехабилитация биоклиматични условия
МЕДИЦИНСКО ОБСЛУЖВАНЕ
Раздел I. Достъпност и качество на

медицинската помощ
Принципи:
1. своевременност, достатъчност и качество на

медицинската помощ;
2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ

с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1
година;
3. сътрудничество, последователност и координираност на

дейностите между лечебните заведения;
4. зачитане правата на пациента.
Извън обхвата на задължителното здравно

осигуряване на българските граждани се
предоставят медицински услуги, които са свързани с:
1. медицинска помощ при спешни състояния;
2. стационарна психиатрична помощ;
3. осигуряване на кръв и кръвни продукти;
4. трансплантация на органи, тъкани и клетки;
5. задължително лечение и/или задължителна изолация;
6. експертизи за степен на увреждания и трайна

неработоспособност;
7. заплащане на лечение за заболявания по ред, определен

от министъра на здравеопазването;
8. медицински транспорт по ред, определен от министъра на

здравеопазването.
Раздел II. Права и задължения на пациента
Пациент е всяко лице, което е потърсило или на което се оказва

Като пациент всеки има право на:
1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите,

социалните, културните и религиозните му права;
2. грижи от общността, в която живее;
3. достъпна и качествена здравна помощ;
4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата,

лечението и прогнозата на заболяването;
5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно

състояние;
6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което

получава, ако не е болен;
7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения;
8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и

методите за евентуалното му лечение.
Медицинските дейности се осъществяват след

изразено информирано съгласие от пациента.
За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар

(дентален лекар) уведомява пациента, съответно неговия
родител, настойник или попечител относно:
1. диагнозата и характера на заболяването;
2. описание на целите и естеството на лечението, разумните

алтернативи, очакваните резултати и прогнозата;
3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-

лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите
лекарствени реакции, болка и други неудобства;
4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при

прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение.
Задължения на пациента
1. да се грижи за собственото си здраве;
2. да не уврежда здравето на другите;
3. да съдейства на изпълнителите на медицинска

помощ при осъществяване на дейностите,
свързани с подобряване и възстановяване на
здравето му;
4. да спазва установения ред в лечебните и

здравните заведения.
Раздел III. Медицинска помощ при спешни

състояния
Спешно състояние е остро или внезапно възникнала

промяна в здравето на човека, която изисква незабавна
медицинска помощ.
Медицинската помощ при спешни състояния е насочена

към предотвратяване на:
1. смърт;
2. тежки или необратими морфологични и функционални

увреждания на жизнено значими органи и системи;
3. усложнения при родилки, застрашаващи здравето и живота

на майката или плода.
Раздел IV. Медицинска експертиза
За установяване степента на намалена работоспособност и за

потвърждаване на професионална болест
Експертизата на временната неработоспособност:

лекуващия лекар
лекарски консултативни комисии (ЛКК)
териториални експертни лекарски комисии (ТЕЛК)
национална експертна лекарска комисия (НЕЛК)
Експертизата на трайно намалената работоспособност и

професионалните болести се извършва
ТЕЛК
НЕЛК
Раздел V. Медицинско осигуряване при бедствия, аварии

и катастрофи
ЗДРАВНА ЗАКРИЛА
НА ОПРЕДЕЛЕНИ ГРУПИ ОТ НАСЕЛЕНИЕТО
Раздел l. Здравна закрила на децата
Детски ясли
Детски кухни
Здравните кабинети в:
детски градини
училища
домове за отглеждане и възпитание на деца
други специализираните институции за деца
Раздел II. Репродуктивно здраве
1. промоция и консултации за опазване на репродуктивното

здраве при децата и лицата в репродуктивна възраст;
2. осигуряване на достъп до специализирана консултативна

помощ по въпросите на репродуктивното здраве и
семейното планиране;
3. профилактика и лечение на безплодието;
4. специализирана информация, консултации, профилактика и

лечение на предаваните по полов път болести и СПИН;
5. профилактика, лечение и диспансерно наблюдение на лица

със злокачествени заболявания на репродуктивната
система.
Раздел III. Асистирана репродукция
Когато състоянието на мъжа или жената не позволява осъществяване на

репродуктивните им функции по естествен път
Раздел IV. Генетично здраве и генетични

изследвания
1. профилактични и диагностични изследвания за доказване

и класифициране на генетични заболявания;
2. диспансеризация на лицата с повишен риск за поява и

развитие на генетични заболявания;
3. лечение на наследствени заболявания, вродени аномалии

и предразположения;
4. установяване на наследствени признаци и

идентифициране на родител;
5. съхраняване на генетична информация.
Глава пета
ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ
Раздел I. Закрила на психичното здраве
1. осигуряване на лицата с психични разстройства на достъпна и

качествена медицинска помощ, грижи и подкрепа, необходими за
живота им в семейството и в общността;
2. защита на психичното здраве при рисковите групи: деца, учащи се,

възрастни хора, лица, пребиваващи в социални заведения,
военнослужещи, задържани и лишени от свобода;
3. активна профилактика на психичните разстройства;
4. подкрепа на обществените начинания в областта на

психичноздравната помощ;
5. специализирано продължаващо обучение на лицата, които

осъществяват дейности по опазване на психичното здраве;
6. изпълнение на програми за обучение по укрепване и опазване на

психичното здраве на лицата, които преподават, извършват
лечебна дейност, социална адаптация, организация и управление,
опазване на обществения ред;
7. научноприложни изследвания, насочени към укрепване на

психичното здраве;
8. обществена информираност по проблемите на психичното здраве.
Глава шеста
НЕКОНВЕНЦИОНАЛНИ МЕТОДИ ЗА БЛАГОПРИЯТНО
ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ИНДИВИДУАЛНОТО ЗДРАВЕ
Неконвенционалните методи са:
1. използване на нелекарствени продукти от органичен

произход;
2. използване на нелекарствени продукти от минерален

произход;
3. използване на нетрадиционни физикални методи;
4. хомеопатия;
5. акупунктура и акупресура;
6. ирисови, пулсови и аурикуларни методи на изследване;
7. диетика и лечебно гладуване.
МЕДИЦИНСКО ОБРАЗОВАНИЕ. МЕДИЦИНСКА ПРОФЕСИЯ. МЕДИЦИНСКИ
НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ВЪРХУ ХОРА. МЕДИЦИНСКА НАУКА
Раздел I. Медицинско образование
Основни принципи:
1. продължителност и високо качество на преподаването с
усвояване на гарантиран обем теоретични знания и
практически умения;
2. етапност и непрекъсваемост на обучението;
3. право на избор на специалност
Професионални направления
Медицина
Дентална медицина
Фармация
МЕДИЦИНСКО ОБРАЗОВАНИЕ. МЕДИЦИНСКА ПРОФЕСИЯ. МЕДИЦИНСКИ
НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ВЪРХУ ХОРА. МЕДИЦИНСКА НАУКА
Раздел ІI. Медицинска професия
Медицинската професия се упражнява от лица, придобили

медицинска правоспособност.
МЗ създава и поддържа публичен регистър за лицата,

придобили медицинска правоспособност в Република
България
Чл. 190. (2) Медицинските специалисти и лечебните

заведения, не могат да използват за своята дейност
търговска реклама.
Раздел III. Признаване на дипломи,

удостоверения и други доказателства за
професионална квалификация
ЗАКОН
за здравното осигуряване
Здравното осигуряване е дейност по набирането

на здравноосигурителни вноски и премии,
управлението на набраните средства и тяхното
разходване за заплащане на здравни дейности,
услуги и стоки.
Здравното осигуряване е задължително и

доброволно
ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЗДРАВНО ОСИГУРЯВАНЕ
Гарантира
свободен достъп
свободен избор на изпълнител
Принципи
1. задължително участие при набирането на вноските;
2. участие на държавата, осигурените и работодателите в управлението на НЗОК;
3. солидарност на осигурените при ползването на набраните средства;
4. отговорност на осигурените за собственото им здраве;
5. равнопоставеност при ползването на медицинска помощ;
6. равнопоставеност на изпълнителите на медицинска помощ при сключване на

договори с РЗОК;
7. самоуправление на НЗОК;
8. договаряне на взаимоотношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска

помощ;
9. основен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК;
10. свободен избор на изпълнители на медицинска помощ от осигурените;
11. публичност в дейността на НЗОК и публичен контрол върху извършваните от

нея разходи.
Раздел II. Национална здравноосигурителна каса
Националната здравноосигурителна каса (НЗОК)
централно управление в София
районни здравноосигурителни каси (РЗОК)

поделения на РЗОК.
Органи на управление на НЗОК са:
1. събрание на представителите;
2. управителен съвет
3. контролен съвет
4. директор
Раздел III. Финансово устройство на НЗОК
Приходи от:
1. осигурителни вноски;
2. лихви и приходи от управлението на имуществото на

касата;
3. приходи, регламентирани с други закони в полза на

здравното осигуряване;
4. възстановяване на направени осигурителни разходи в

предвидените в нормативните актове случаи;
5. глоби и наказателни лихви;
6. такси, определени с тарифа на Министерския съвет;
7. ликвидационни дялове от търговски дружества -

длъжници, обявени в ликвидация;
8. дарения и завещания;
9. други източници.
Раздел III. Финансово устройство на НЗОК
Разходи за:
1. заплащане на медицинска помощ, договорена с НРД и с

договорите с изпълнителите;
2. издръжка на административните дейности по здравното

осигуряване, предвидена с годишния закон за бюджета на
НЗОК;
3. издателска дейност в рамките на средствата за издръжка

на административните дейности на НЗОК;
4. придобиване на движимо и недвижимо имущество и други

инвестиционни разходи за нуждите на НЗОК;
5. такса за обслужване събирането на здравноосигурителни

вноски от Националния осигурителен институт (НОИ);
6. други разходи
Раздел IV. Осигурени лица. Права и задължения
Задължително осигурени в НЗОК са:
1. всички български граждани, които не са граждани и на

друга държава;
2. българските граждани, които са граждани и на друга

държава и постоянно живеят на територията на
Република България;
3. чужди граждани или лица без гражданство, на които е

разрешено дългосрочно пребиваване в Република
България, освен ако е предвидено друго в международен
договор, по който Република България е страна;
4. лица с предоставен статут на бежанец, хуманитарен

статут или с предоставено право на убежище.
Задължението за осигуряване възниква:
за всички български граждани - от влизането на закона в сила
за новородените - от датата на раждането;
за чужденци - от датата на получаването на разрешение за

постоянно пребиваване;
за бежанци - от датата на откриването на производство за

предоставяне статут на бежанец или право на убежище.
Правата на осигурените възникват:
за новородените - от датата на раждането;
за бежанци - от датата на откриване на производство за

предоставяне на статут на бежанец или право на убежище;
за всички останали - от датата на заплащането на

здравноосигурителната вноска.
Права на задължително осигурените лица:
1. да получават медицинска помощ в обхвата на основния

пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на
НЗОК;
2. да избират един изпълнител на медицинска помощ,

сключил договор с РЗОК;
3. на спешна помощ там, където попаднат;
4. да получават информация от РЗОК за договорите,

сключени от нея с изпълнителите на медицинска помощ;
5. да участват в управлението на НЗОК чрез свои

представители;
6. да подават жалби пред директора на съответната РЗОК

при нарушения на закона и на договорите.
Задължително осигурените лица заплащат на лекаря, лекаря по дентална

медицина или на здравното заведение суми, както следва:
1 Чл. 37. (1) изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., ….лицата по чл.
33 заплащат на лекаря, на лекаря по дентална медицина
или на лечебното заведение суми, определени с
постановление на Министерския съвет.
Изключения:
лица със заболявания, определени по списък към НРД
малолетни, непълнолетни и неработещи членове на семейството
военнослужещи на наборна военна служба
пострадали при или по повод отбраната на страната, ветерани от

войните, военноинвалиди
задържани под стража или лишени от свобода
социално слаби
лица без доходи, настанени в домове за деца и юноши, в домове за

деца от предучилищна възраст и в домове за социални грижи;
медицински специалисти
Раздел V. Здравноосигурителни вноски
Определят се върху дохода (1.8%) и се внасят от

работодателя и от осигурения в съотношение:
- 2000 - 2001 г.
80:20
- 2002 - 2004 г.
75:25
- 2005 г.
70:30
- 2006 г.
65:35
- 2007 г.
60:40
- 2008 г.
55:45
- 2009 г.
50:50
- 2011 г.
60:40
Размер на здравноосигурителна вноска – определя

се всяка година със Закона за бюджета на НЗОК – 8
на сто за 2017 г.
За 2017 г. разпределението на
здравноосигурителните вноски между осигуряващия
и осигурения е в съотношение 60:40, както следва:
3,2 на сто за сметка на осигуреното лице;
4,8 на сто за сметка на осигуряващия;
Здравноосигурителната вноска на
самоосигуряващите се лица е изцяло за тяхна
сметка и в размер на 8 на сто за 2017 г.
2000 - 2001 г. - 80:20;
- 2002 - 2004 г. - 75:25;
- 2005 г. - 70:30;
- 2006 г. - 65:35;
- 2007 г. - 65:35;
- 2008 г. - 60:40;
- 2009 г. - 60:40;
- 2010 г. и следващите години - 60:40:
За сметка на републиканския бюджет се осигуряват:
лицата до 18-годишна възраст или до завършване на средно

образование;
студентите - редовно обучение до навършване на 26-годишна

възраст, и докторантите на редовно обучение по държавна
поръчка;
военнослужещите на наборна служба;

гражданите, които отговарят на условията за получаване на
месечни социални и целеви помощи;
задържаните под стража или лишените от свобода;
лицата в производство за предоставяне на статут на бежанец;
ветераните от войните и военноинвалидите; инвалидите,

пострадали при или по повод на отбраната на страната, по време
на наборна военна служба, при природни бедствия и аварии;
пострадалите при изпълнение на служебния си дълг служители на
Министерството на вътрешните работи и държавните служители;
родителите, осиновителите или съпрузите, които полагат грижи за

инвалиди със загубена работоспособност над 90 на сто;
съпрузите на кадровите военнослужещи, участващи в

международни операции и мисии
Раздел VI. Обхват на медицинска помощ при

задължителното здравно осигуряване
медицински и дентални дейности за предпазване от заболявания;
медицински и дентални дейности за ранно откриване на заболявания;
извънболнична и болнична медицинска помощ за диагностика и лечение по

повод на заболяване;
медицинска рехабилитация;
неотложна медицинска помощ;
медицински грижи при бременност, раждане и майчинство;
аборти по медицински показания и при бременност от изнасилване;
дентална и зъботехническа помощ;
медицински грижи при лечение в дома;
предписване и отпускане на разрешени за употреба лекарства,

предназначени за домашно лечение на територията на страната;
предписване и отпускане на медицински изделия и диетични храни за

специални медицински цели;
медицинска експертиза на трудоспособността;
транспортни услуги по медицински показания.
Раздел VII. Национален рамков договор
Националният рамков договор (НРД) съдържа:
1. условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ,

както и реда за сключване на договорите с тях;
2. отделните видове медицинска помощ;
3. условията и реда за оказване на помощта;
4. обема, цените и методиката за заплащане на помощта;
5. качеството и достъпността на договаряната медицинска помощ;
6. документацията и документооборота;
7. списъците с лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални

медицински цели и цените, до които НЗОК напълно или частично ги заплаща;
условията за предписването и получаването на лекарствата, медицински
изделия и диетични храни за специални медицински цели, с изключение на
лекарствата, съдържащи наркотична или упойваща съставка;
8. задълженията на страните по информационното осигуряване и обмена на

информация;
9. условията и реда за контрол по изпълнението на договорите;
10. други въпроси от значение за здравното осигуряване;
11. санкции при неизпълнение на договора.
Раздел VIII. Договор между Националната

здравноосигурителна каса и изпълнител на
Раздел IХ. Информационно осигуряване на

дейността на Националната здравноосигурителна
каса
Раздел Х. Контрол, експертиза и спорове
ДОБРОВОЛНО ЗДРАВНО ОСИГУРЯВАНЕ
Осигуряване на дейност по поемане на рискове,

свързани с финансовото обезпечаване на
определени здравни услуги и стоки.
Обезпечавне на предоставянето на здравни

услуги и стоки извън обхвата на задължителното
здравно осигуряване.
Осъществява се при спазване на принципа на

доброволност на осигуряването.
Може да се извършва чрез възстановяване на

разходи или чрез абонаментно обслужване.
Закон
за съсловните организации на лекарите и
Урежда устройството, организацията и

дейността на съсловните организации
на лекарите и лекарите по дентална
медицина, условията за упражняване
на тяхната професия и отговорността за
нарушаване на професионалната етика.
Закон
Съгласно Закона двата съюза са

юридически лица и упражняват своята
дейност чрез техните районни колегии.
Всички лекари и лекари по дентална
медицина, които упражняват
професията си, задължително членуват
в съответната съсловна организация.
Закон
Органи на управление на Българския

зъболекарски съюз (БЗС) са:
конгресът;
управителният съвет;
контролната комисия;
комисията по професионална етика;
Закон
Органи на Районната колегия на БЗС

са:
общото събрание;
управителният съвет;
контролната комисия;
комисията по професионална етика.
Закон
Пълномощията и задачите на БЗС и на

Районните колегии и на техните
ръководни органи са определени в
Закона. По-детайлно техните права и
задължения са развити в уставите,
които се приемат от Конгреса на БЗС и
Общото събрание на Районните
колегии.
Закон
Членовете на БЗС (регистрирани в

Районните колегии) имат съответни
права и задължения посочени в Закона
и в съответните устави. Предвидени са
и наказания за нарушения, допуснати
при изпълнение на служебните
задължения.
Закон
За неспазване правилата могат да бъдат налагани следните

наказания:
1. порицание;
2. глоба в размер на:
от една до пет минимални работни заплати - за нарушения по Кодекса

за професионална етика
от пет до десет минимални работни заплати - за неспазване правилата

за добра медицинска практика;
3. заличаване от регистъра на колегията за срок от:
3 месеца до една година - за нарушения по Кодекса за професионална

етика
от 6 месеца до две години - за неспазване правилата за добра

медицинска практика;
Комисиите по професионална етика на районните колегии на БЛС,

съответно на БЗС, разглеждат жалби за горепосочените нарушения.
В ДЕНТАЛНАТА ПРАКТИКА
Определение:
Въздействие от 1 система върху

друга с оглед постигане на някяква
цел.
Целенасочен процес за осигуряване

ефективно функциониране на
управляваната система и
съгласуваност в работата на всички
нейни подсистеми при налични
ресурси и в конкретна среда.
Управляваща
→
Управлявана
→
Система (субект)
Система (обект)
Система (обект)
А
В
Ентропия
→
Намал. ентропия
→
Регулир. определен.
състояние А
състояние Б А
състояние Б
Определения:
Мениджмънт е регулиране на системата

чрез намаляване на ентропията за
постигане на предварително определени
цели.
Мениджмънт е целенасочено
въздействие от управляващата система
към управляваната за получаване на
конкретни резултати при налични
ресурси.
Основни функции в процеса

на мениджмънт:
определяне на целите
взимане на решение
планиране
организиране
работа с персонал / подбор и

разпределение/
ръководство /непосредствено управление/

контрол
оценка
Типове цели:
общи и частни
с висок и с нисък приоритет
близки / краткосрочни / и далечни
/ дългосрочни /
терминални и инструментални
ВЗИМАНЕ НА РЕШЕНИЕ
Взима се в зависимост от
поставената цел
Защо?
Какво?
Пътища и начини за постигане на

целта
Какво?
Как?
Кога?
Необходими ресурси
Кой?
С какво?
СИСТЕМЕН МОДЕЛ НА
МЕНИДЖМЪНТА В ЗДРАВНАТА
Външна среда
Здравна организация
Мениджмънт
Вход
Процес
(превръщане)
Изход
Обратна връзка
I-ви ПРИНЦИП – Икономическите

аспекти на дейността в денталната
практика не трябва да влияят на
лечението
II-ри ПРИНЦИП – Дълготраен успех има

само това управление, което е насочено
към пациентите, колегите и самия
дентален лекар
Как да управляваме
практиката си?
Цялостно управление на
практиката, подчинено на целите,
които си е поставил денталният
лекар, което следва взетите веднаж
решения
Управление на основните задачи
Управление на ресурсите
Управление на социалните
процеси
УПРАВЛЕНИЕ НА РЕСУРСИТЕ
Включва:
Човешки ресурси – персонал
Материални ресурси
Технологии и оборудване
Време
Информация
Финанси
Пациенти
1. УПРАВЛЕНИЕ НА ПЕРСОНАЛА
инструкция
напътстване
съпровождане
упълномощаване
2. УПРАВЛЕНИЕ НА РАБОТНОТО ВРЕМЕ
Метод на ALPEN
А. Определяне на задачите
L. Преценка на продължителността на
работното време
P. Резервиране на буферни часове за

непредвидени посещения
Е. Подреждане на приоритети, съкращаване

на срокове, възлагане на други задачи
N. Окончателен контрол: прехвърляне на

недовършените работи за друг ден
3. УПРАВЛЕНИЕ НА ЛЕЧЕБНАТА ДЕЙНОСТ
Основни дейности в денталната

практика
лечебна дейност –основна цел на

денталния лекар трябва да бъде -
“повече време за пациентите”
мениджмънт на практиката – само

последователното планиране на метод,
време и ресурси води до успешна
практика
Задачи на денталния лекар като

мениджър на практиката
разкриване на кабинет
финансиране
структуриране
определяне на методите и средствата за

лечение
лечебна дейност
управление
работа с персонала, делигиране на права
ръководене и мотивация на сътрудниците
ръководене на пациента
Приходите на кабинета зависят от:
1. Индивидуални фактори на
практикуващия
личността на денталния лекар
условия на практикуване
тип на пациенти
Двете основни области в

денталната практика са:
1. Лечебна дейност
2. Управление
Практиката е успешна, когато:
Има удовлетворени пациенти
Реализира се печалба
професионален разход-(разходи и
данъци +амортизация на матер.
ресурси)=брутна печалба-данъци=
чиста печалба
Добрият професионален приход зависи

от:
1. Денталния лекар
2. Избор на практика
обща
специализирана
3. Оборудване на кабинета
4. Умение за адаптиране към общото

развитие на професията
Успеха на практиката зависи от

наличието на пациенти
Местонахождение на кабинета
Удовлетвореност на тези пациенти,

които вече веднаж са посетили
кабинета
Лечебен капацитет на кабинета
Ресурси - Процес - Резултати
- финансови
- снижена заболеваем.
материални
- качество на живот
човешки
- удовлетв. на пациента
време
- здравословен живот
Ефективността на управленския процес се

изразява в преобразуването на ресурсите в
резултати
изисквания към денталния

мениджър:
Висока професионална квалификация по

дентална медицина;
Планиране, устройство и обзавеждане на

денталния кабинет;
Осигуряване на съвременна апаратура,

материали, медикаменти и инструменти,
което е свързано с познаване на
маркетинга в областта на медицинското
снабдяване във всичките му аспекти –
медицински, търговски, финансови,
счетоводни и др.;

мениджър:
Планиране приема на:
- пациенти,
- рационално организиране на
работното време,
- регулиране на посещенията,
- организиране на замествания в
случаи на отсъствия и др.;

мениджър:
Познаване на законовата и
нормативна уредба, касаеща
здравеопазването;

мениджър:
Денталният лекар е ръководител и

работодател на останалия персонал:
– друг лекар по дентална медицина

(нает),
- медицинска сестра,
- техн. секретар и др.,
което налага познаване на трудовото

законодателство;

мениджър:
Работата с хора (пациенти, колеги,

помощен персонал) изисква притежаване
на умения за ефективна комуникация
на различни нива;
Денталният лекар трябва да притежава

определени познания в областта на
финансите и счетоводството, поради
ежедневните финансови
взаимоотношения с пациентите и
данъчните му отговорности.
ЗДРАВЕН
проф. д-р Р. Стефанов, дм
Определение
Определение
Мениджмънт е целенасочено въздействие.
Мениджмънтът е целенасочен процес за

осигуряване на ефективно функциониране на
дадена организация, за съгласуваност в
работата на всички нейни елементи, при
налични ресурси.
Мениджмънтът е регулиране на дадена система

чрез намаляване на нейната ентропия
(неопределеност, случайност, хаотичност - безпорядък)
Същност
Мениджмънтът предполага съществуването на

управляваща и управлявана системи, т.е.
субект и обект на управление
Управляваща
система
(субект)
система
(обект)
система
(обект)
Същност
Интегративна
същност на
здравния мениджмънт
ЗДРАВЕН
МЕНИДЖМЪН
Т
Икономика
Психологи
я
Социология
Социалн
а
медицин
а
Статистик
а
Теория на
мениджмънт
а
Здравен мениджър
Здравният мениджър е официално

назначен в позицията на власт, чрез
която целенасочено въздейства върху
управляваната от него здравна
организация.
Здравният мениджър направлява

дейността на здравния персонал.
Нива на мениджмънт
Висш мениджмънт – политическо ниво
Координиращ мениджмънт – средно ниво
Оперативен мениджмънт – мениджмънт

на “права линия”
Министерството на
здравеопазването (МЗ)
Регионална здравна инспекция

(РЗИ)
Директора на болницата, центъра и

др.
Управленчески процес
определяне на целите
взимане на решение
разработване на план
организиране и координиране
ръководство, контрол и оценка
УПРАВЛЕНЧЕСКИ ЦИКЪЛ
Управленчески цикъл
Цел
Организиране
на
изпълнениет
о
Решение
Оценка
и
контро
л
ИНФОРМАЦИ
Я
на човешките ресурси
Процес на ефективно използване на

персонала за постигане на целите на
дадена организация и същевременно
удовлетворяване потребностите и
очакванията на хората.
Групи:
персонал
пациент
на човешките ресурси
Аспекти
планиране на персонала – привличане, подбор

и оценка
осигуряване на здраве, трудоспособност и

безопасност
обучение и развитие
мотивиране и стимулиране на персонала
Организационен айсберг
ФОРМАЛНА
СТРУКТУРА
НЕФОРМАЛНА
СТРУКТУРА
Формална структура
Формалната структура
е задължителна и тя
се изгражда отгоре-
надолу
Водеща е ролята на
мениджърът, който
заема официалната
позиция на власт
Неформална структура
Тя не е задължителна.
Притежава силен емоционален елемент,

осигуряващ взаимното привличане или
отблъскване на членовете на
неформалната група и се изгражда
отдолу-нагоре.
Лидер
Водещо лице в
неформалната
структура е лидерът.
Той не се назначава и
няма позиция на власт
и неговата ръководна
функция се основава на
взаимното
привличане, съгласие
и консенсус с
членовете на
неформалната
структура.
Стил на мениджмънт
Отразява типичното поведение и отношение на

мениджъра към подчинените в процеса на
взимане на решения и упражняване на власт.
КОНТИНИУМ НА МЕНИДЖЪРСКИЯ СТИЛ
АВТОКРАТИЧЕН
КОНСУЛТАТИВЕ
Н
СЪПРИЧАСТЕН
ДЕМОКРАТИЧЕН
САМОРЕГУЛИРА
Щ
Автократичен стил
мениджърът сам взима решение и го обявява

на подчинените като неоспорим факт
КОНТИНУУМ НА МЕНИДЖЪРСКИЯ СТИЛ
Н
Консултативен стил
мениджърът представя своите виждания и

очаква съображения и въпроси от
подчинените си, за да вземе по-обосновано
управленско решение
Н
Съпричастен стил
мениджърът представя проект за решение и иска

предложения за окончателното решение
Н
Демократичен стил
мениджърът определя само границите на

задачите и кани работните групи да обосноват
решението
Н
САМОРЕГУЛИРА
Щ
Саморегулиращ (свръхдемократичен)
стил
мениджърът позволява на подчинените си

да действат свободно
при наличие на общ ориентир и цел
Мотивация
Ефективното управление на човешките ресурси
предполага мениджърът във всеки момент да е
наясно не само с това какво и как работят
хората, но защо и какъв личен смисъл влагат в
дейността си и какво удовлетворение получават
от своя труд.
Мотивите се раждат от потребностите на

личността и се характеризират с определена
автономност.
Мотивация
Модел на А. Маслоу
за йерархията на
потребностите
САМО-
РЕАЛИЗАЦИЯ
ЕГО-СТАТУС
ПРИНАДЛЕЖНОСТ
СИГУРНОСТ
БАЗОВИ ПОТРЕБНОСТИ
Физиологични потребности
за храна, сън, облекло и др.
Потребност от безопасност,
финансова осигуреност
Потребност от любов, приятелство,

взаимопомощ, доверие
Потребност от самоуважение,
уважение, престиж
Индивидът се самомотивира и е
способен да поема собствена
отговорност за действията си
10 начина да бъде мотивиран

един служител
Според служителите:
Признание.
Чувство за съпричастност към

дейността на компанията.
Проява на разбиране.
Сигурност в работата.
Добро заплащане.
Интересна работа.
Възможности за повишение.
Лоялност от страна на
ръководството.
Добра работна атмосфера.
Подходяща дисциплина.
Според ръководителите:
Добро заплащане.
Сигурност в работата.
Възможности за повишение.
Добра работна атмосфера.
Интересна работа.
Лоялност от страна на
ръководството.
Подходящо дисциплина.
Признание.
Проява на разбиране.
Чувство за съпричастност към

дейността на компанията.
Източник: http://www.novavizia.com/6702.html
Управленчески екип
Екип
Инструментът за
осигуряване успех в
мениджмънта.
Мениджърът трябва да
подбере членове на
екипа с необходимите
различни качества и
стилове на поведение.
ЛИДЕР
Стабилен, доминантен, последователен,

целенасочен.
Координира усилията на останалите членове на
екипа и притежава умение да аранжира
приоритетните задачи.
ИНИЦИАТОР-КОНСТРУКТОР
Неспокоен, енергичен, доминантен.

Целенасочва изпълнението на конкретни задачи.
ИНОВАТОР
Доминантен, интелигентен, с вкус към новото,

генератор на идеи.
Притежава най-богато въображение и
интелигентност в екипа.
ОЦЕНИТЕЛ (КОНТРОЛЬОР)
Интелигентен, стабилен, “студен” наблюдател и

интерпретатор на процесите, обективен и
безпристрастен.
ФИРМЕН РАБОТНИК
Стабилен и контролируем. Работи системно и

методично. Практически организатор на
реализирането на управленческите решения.
ОТКРИВАТЕЛ НА РЕСУРСИ
Това е човекът от екипа, който най-бързо става

приятен и привлекателен при делови срещи.
Действа главно извън екипа като събира

необходимата информация за нужни на
организацията ресурси – финансови,
материални, човешки.
ЕКИП-РАБОТНИК
Изпълнява ролята на вътрешен социален

комуникатор в екипа и търси баланса между
формалната и неформална структура на
организацията.
ИЗПЪЛНИТЕЛ “ДО КРАЙ”
Насочва се към детайлите на задачите и към

окончателното им завършване.
Етапи на развитие:
Неразвит екип
Избягват се близките отношения, целите все още са
неясни, лидерът взима по-голямата част от
решенията;
Експериментиращ екип
Проблемите се разглеждат по-открито, по-често е
взаимното изследване на мнения, групата може да
стане временно по-самонаблюдателна;
Етапи на развитие:
Контролиращ се екип
Личните взаимодействия се изграждат на основата на
сътрудничество, задачите са изяснени, целите са
съгласувани и се използват пробни процедури на
съвместна дейност;
Зрял екип
Вазимоотношенията са открити, обсъжда се широк
спектър от алтернативи, работата е издържана в
методично отношение, налице е ръководен стил,
основан на сътрудничество, членовете на екипа имат
гъвкаво поведение и поемат отговорността на своя
екип пред цялата организация.
Мениджмънт на
финансовите ресурси
Под мениджмънт на финансовите ресурси се

разбира тяхното целево регулиране или по-точно
тяхното адекватно приоритетно
разпределение и оползотворяване.
Мениджмънтът на финансовите ресурси включва

два кардинални въпроса:
Източници на финансови ресурси в здравеопазването;
Целево регулиране на тези ресурси;
Главни източници на финансови ресурси:
Данъци – държавен или общински бюджет;
Здравно-осигурителни фондове;
Директно заплащане от пациентите;
Други (неправителствени организации, дарения).
Целево регулиране на финансовите

ресурси е свързано с тяхното адекватно
приоритетно разпределение и
оползотворяване.
Това налага постоянен микро- и

макроанализ на здравните разходи и
оценка на ефективността на здравните
услуги чрез използване отношението
разход-полза (cost –benefit).
организационната промяна
Типове промяна:
Частична
Фундаментална
Промяна в мисията – генералната цел.
Промяна в методите, средствата и структурата.
Промяна в организационната култура.
Фактори:
стимулиращи ↔ противодействащи
външни ↔ вътрешни
Ефекти:
очаквани ↔ неочаквани
Бариерите пред промяната:
Според източника
Вътрешна съпротива
Определя се от самата организация, структура,

квалификация на персонала, професионална
мотивация, стил на управление и др.
Външна съпротива
Произхожда от околната среда на здравната

организация. Това са многобройни политически,
икономически, законови, културни и други фактори.
Според причините
Индивидуална съпротива
Това е най-съществената бариера за провеждане на промени.
Фактори на индивидуална съпротива:
Трудно преодолими навици;
Конфликт на интересите;
Страх от загуба на свобода или власт;
Възможни социални загуби;
Възможни икономически загуби;
Страх от неизвестното и неинформираност за смисъла на

промяната.
Според причините
Организационна съпротива
Свързана е със стремежа на организациите за запазване

равновесието и конфорта, определени от
съществуващата в момента структура.
Главните причини за организационната съпротива:
Стремеж към поддържане на стабилитет;
Бюрократичен стил на управление;
Инвестирани до момента ресурси;

Необходимост от нови инвестиции;
Страх от намаляване на властта и др.
Подходи за преодоляване съпротивата

срещу промяната:
Участие
Изразява се в осигуряване участие на повече
лица в проектирането и реализирането на
промяната.
Образование
Използване на целенасочени образователни
програми за повишаване управленската
култура в реформиращата се организация.

Външен агент
Намесата на външен за организацията фактор
(политик, журналист, експерт) може да намали по
естествен път съпротивата към предстоящата
промяна.
Принуда
Подходът трябва да се използва много
внимателно, тъй като може да доведе до още по-
негативно отношение към промяната.

Стимули
Въпросът за стимулите е задължителен при
планирането на всяка промяна. Първостепенно
значение има степента на справедливост на
възнаграждението при всяка промяна.
Постепенност
Рязката еднократна промяна по правило
предизвиква съпротива, докато поетапна буди по-
малко съмнения и се осъществява в по-
естествено.
МАРКЕТИНГ
Съвременният маркетинг се
разглежда като управленски
подход, като комуникация и
философия за управление на
производството и фирмата.
По–конкретно това е ориентирана
към потребителя и печалбата
философия на бизнеса.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ:
1. Маркетингът е съвкупност от дейности по

привеждане на ресурсите на производителя в
съответствие с изискванията на пазара с цел
решаването на 2 проблема:
на потребителя – задоволяване на дадена

потребност
на производителя – реализиране на печалба
2. Маркетингът – това е интегрирана,

ориентирана към потребителя и печалбата
философия на бизнеса. Джон Маккитерик, 1957г.
Съчетаното решаване на тези два

проблема се осъществява чрез
механизма на КОНКУРЕНЦИЯ –
осигуряване на по–желани, по–
качествени, достатъчни и по–
ефективни стоки или услуги, в
сравнение с тези на конкурентите.
Маркетинговата дейност цели да

осигури баланс между интересите
на:
потребителя
фирмата
обществото
Акцентирането върху един от тези

интереси поражда няколко съвременни
маркетингови концепции:
продуктова – акцентира върху високото

качество и умерената цена
търговска – акцентира върху

допълнителните усилия за продажба на
продукта чрез реклама и съответни
търговски техники
маркетингова – акцентира върху

определянето на потребностите и
оценките на потребителите
социално – маркетингова - акцентира

върху потребностите на
обществото като цяло във връзка
със законността и морала
МАРКЕТИНГ – МИКС – съвкупност от

стратегически, тактически, програмни,
оперативни и технически дейности и средства
за реализиране целите на маркетинга. Може
да се срещне и като МАРКЕТИНГ НА 4-те Р-
та:
Product
Place
Price
Promotion
Комуникационните дейности
- разгласа
- реклама
- лични продажби
- public relation
Служат за:
1. Въздействие върху потребителя при създаване
на отношение към даден продукт или услуга
2. Взимане на конкретно решение за покупка.
Комуникационното въздействие се
реализира в следната
последователност:
Решение
за
покупка
Убежден
ие
Мотивац
ия
Осъзнав
ане
Доброжела
телно
отношение
Предпочи
тание
МАРКЕТИНГ
НА ЗДРАВНИТЕ УСЛУГИ
Услуга е всяка дейност за

удовлетворяване на потребности и
желания, свързана с размяна на
стойности, но не водеща до форма
на собственост върху получената
стойност.
Характеристики на услугите:
Липса на собственост
Неосезаемост
Преходност и несъхраняемост
Неотделимост от източника на услугите
Хетерогенност и вариабилност на качеството

Ефективност на маркетинга
на здравни услуги:
междуличностни отношения с пациентите,

основани на доверие и симпатия
професионална компетентност и
утвърден престиж на лекаря
лесно и достъпно получаване на

здравната услуга с намаляване
препятствията и бюрократичните
процедури преди контакта с лекаря
внимателен подбор на персонала –

изискване да притежава личностни
качества като толерантност,
емпатия, дискретност,
самодисциплина, общителност
обучение на здравния персонал в

стандартизирани стереотипи на
работното място
постоянен мониторинг и контрол на

мнението и удовлетвореността на
пациентите
внимателно обмислена политика за

материално стимулиране на
персонала, ориентирана дългосрочно
МАРКЕТИНГ
Маркетингът в денталната
практика може да се определи като
установяване, поддържане и
задълбочаване на отношенията с
пациентите, с оглед постигане на
взаимна изгода така, че да се постигнат
целите на:
Потребителя (в случая пациента) –

неговите цели най–често са естетика
(здрави и красиви зъби); безболезнено
лечение;
На денталния лекар – осигуряване на

професионални услуги; престиж на
практиката; добиване на определен
доход за оказването им
На обществото – достигане на
задоволително дентално здраве на
МАРКЕТИНГЪТ ИМА
ТРИ РАЗДЕЛА:
ВЪНШЕН МАРКЕТИНГ – включва различни

видове реклама, всеки от които може да има
различни цели, похвати и средства. Напр.
цел на рекламната кампания може да бъде:
поддържане на дентално здраве

(health promotion)
увеличаване броя на пациентите при

денталния лекар
повишаване престижа на денталния

лекар
повишаване престижа на
денталната асоциация чрез
засилване на обществените контакти,
както и повлияване при взимане на
политическо решение , свързано с
повишаване на общественото здраве
МЕЖДИНЕН МАРКЕТИНГ – включва

взаимоотношенията в кабинета:
между дентален лекар и помощен

персонал
между кабинета и пациента /визитки

и всичко, което е на хартиен носител/
ВЪТРЕШЕН МАРКЕТИНГ – вътрешният

маркетинг е философия, водеща до
маркетингово ориентирана програма за
вътрешна дейност, чиято цел е
запознаване на денталните лекари с:
важността на маркетинговия подход към

тяхната професия
възможностите, които създават външната
и междинна маркетингова дейност
Д-р Леви от Сан Франциско:
Not working in the practice,
working on the practice
ПРОФИЛАКТИКА И ПРОМОЦИЯ НА
ЗДРАВЕТО В ДЕНТАЛНАТА ПРАКТИКА
ПРОФ. Д-Р М. СТОЙКОВА,ДМ
ЕСТЕСТВЕН ХОД НА ЗАБОЛЯВАНЕТО
Естественият ход на заболяването започва с взаимодействие между даден

рисков фактор и възприемчив индивид. (ако дозата на фактора и периодът на
действие са достатъчни за преодоляване на индивидуалната резистентност на
организма, възниква заболяване). – напр. тютюнопушене
І-ви стадий на заболяването – безсимптомна предклинична фаза – включва

промени в организма, които все още не позволяват изявата на установими
клинични белези.
С напредване на времето се достига до клинично изявено заболяване, което

може да се открие с рутинните методи на диагностика – преглед, биопсия.
Следващата фаза на развитие на заболяването може да протече по различен

начин и да доведе до:
Оздравяване
Хронифициране
Инвалидизиране
Смърт
профилактика
Преморбидна – насочена е към популацията.(напр. забрана на тютюнопушенето на общ.

места; повишав. цената на тютюневите изделия)
Първична – предотвратяване възникването на заболявания чрез отстраняване на РФ или

намаляване нивото им сред цялата популация (напр. имунизации)
Вторична – насочена е към заболявания в предклиничен стадий. Цели да открие

заболяването рано, преди появата на симптомите и чрез навременно лечение да подобри
прогнозата. Основният инструмент за осъществяването й е скринингът.
Третична – при възникнало вече заболяване да се предотврати инвалидизация и екзитус
Скрининг – организиран опит за откриване на отклонения в здравното състояние или

откриване на РФ сред видимо здрави лица. Той е процес на идентифициране на лицата в
предклиничен стадий чрез относително прости тестове.
Видове скрининг:
Масов – на цялата популация
Многофазов – прилагат се едноврем. няколко сканиращи теста при един и същ пациент
Целеви – сред лица с висок риск за заболяване
Опортюнистичен (откриване на случаи – при лица, посетили лечебното заведение по

друг повод) – напр. цитонамазка за рак на шийката на матката при жена, дошла по др.
повод при акушергинеколог
Профилактика в денталната практика
1. Комплексна профилактика на кариеса –(вкл.

преморбидна и първична профилактика)
Флуорна
Хранителна
Хигиена
Здравна Мотивация
2. Вторична – вкл. своевременното лечение на

кариеса за предотвратяване на неговите
усложнения – пулпит и периодонтит
3. Третична – всичко, което се прави в протетичната

дентална медицина
ІІ. Развитие на концепцията за здравна

промоция
Първата международна конференция на СЗО по

промоция на здравето се провежда в Отава през 1986 г.
На нея е приета Отавската харта, в която се формулира
понятието “Промоция на здравето”. В хартата се
призовават държавите да поставят здравето като
приоритет в политиката си.
1. Определение на понятието „здравна промоция”
Промоция на здравето е процес на създаване на

възможности (даване на шанс) на хората чрез
саморегулиращо се здравно поведение да подобрят
собственото си здраве.
В Отава се дифинират 5 преоритетни

области, свързани с промоция на
здравето
Създаване на околна среда, укрепваща

здравето
Засилване на обществената активност в

посока опазване на здравето
Развитие на лични знания и умения за

укрепване на здравето
Преориентиране на здр. служби към

промоция
Междусекторно сътрудничество и
партньорство
Конференции, свързани с промоция на

здравето
ІІ-та е в Аделаида, Австралия (1988 г) –

здравословна обществена политика
ІІІ-та в Сундсвал, Швеция (1991г)-създаване

на околна среда, поддържаща здравето
ІV-та-Джакарта, Индонезия (1997 г) –

акцентира върху ролята на социално-
икономическото развитие и партньорството;
осигуряване на инфраструктура за промоция
на здравето
ЗДРАВНА ПРОМОЦИЯ
Фокусът е ориентиран не към

медицинските заведения, а към
хората
На индивида се отрежда ролята не на
пасивен консуматор на здравни грижи,
а му се дава шанс за постигане на по-
добро здраве чрез самоконтрол
върху собственото здравно
поведение.
Цел на здравната промоция е

подобряване на здравето:
непосредствена цел е формиране на

здравословен стил на живот
крайна цел е подобреният здравен

статус на населението
Средство за постигане на тази цел

е здравословният начин на живот
на отделния индивид, групата и
В този смисъл чрез понятието „здравна

промоция” се създава нова парадигма,
нова философия по посока на
общественото здраве и
здравеопазване.
Личността променя ролята си от обект

на медицински дейности в субект на
грижите за своето собствено здраве
като тя носи отговорност за него.
По този начин грижата за здравето

престава да бъде отговорност само на
медицинския сектор, в нея вече е
въвлечен отделният човек, групата и
обществото със стила и начина си на
живот. Промоцията излиза извън
рамките на здравеопазната система и
се разпростира извън пределите й,
обхващайки социални, политически,
организационни, педагогически и др.
процеси.
Концепцията за промоция на здравето

преориентира приоритетите в здравните
дейности в следните насоки:
от болния към здравия човек с акцент върху

позитивното здраве
от регулиране на здравното поведение

чрез външни въздействия към неговото
саморегулиране и самомотивация
от право на здраве към отговорност за

здравето
от здраве за хората към здраве чрез хората
от професионална изолация на медицинските

работници към мултипрофесионален
подход и междусекторно
сътрудничество
Основна идея на промоцията е:
да се преодолее пасивният подход към

здравето
да се гледа на личността и групата

като основен ресурс в дейността по
укрепване на здравето
Подходи за здравна промоция – многофакторната

обусловеност на здравето предполага различни
подходи към неговото опазване и подобряване
Медицински/профилактика
Промяна в поведението
Здравно възпитание
Упълномощаване
Социални промени
ПОВЕДЕНИЕ
Съответствие на действията
Модели на справяне-позитивен и негативен
Модели на консумация
Профилактични умения и действия

Самопомощ и грижа
ЗДРАВЕ
ЖИЗНЕНА СРЕДА
Социална среда
Физическа среда
Икономика
Политика
4-ти – Упълномощаване – хората да осъзнаят

своите интереси, да придобият умения и увереност,
свързани с възможността да подобрят здравето си
Насочено е към:
Индивида – да повярва, че е способен да

промени ситуацията на базата на
информация и умения, които притежава
Обществото – активно включване на

обществото; увеличаване възможностите за
промяна на социалната действителност
Методи: план за здравни грижи; дейност на

учителите; работа с жителите на определен
район и др.
5-ти подход – Социална промяна
Целта е –промяна на физическата,

социална и икономическа среда, които
имат ефект върху промоцията на
здравето.
3-ти подход - Здравно възпитание
Здравното възпитание е целенасочен

подход за формиране на субективна
здр. култура, така че хората да
направят информиран избор за
тяхното здравно поведение.
Здравна култура – съвкупност от

здр. знания, убеждения и поведение за
повишаване, поддържане и
възстановяване на индивидуалното и
обществено здраве.
3 основни фази на здравно

възпитание
Здравно-образователна за
придобиване на здр. знания
Промяна в отношенията, убежденията

и здравната мотивация
Постигане на промяна в здр.

поведение
Здравното възпитание се постига

чрез процес на комуникация.
3 основни модела на здравно

Традиционен модел – насочен е към

предотвратяване на заболяванията, а не
към позитивно здраве. Прилага се при болни
или преболедували лица. Доминираща е
ролята на обучаващия, който дава
инструкции и указания на обучавания.
Модел на съпричастно здр.възпитание –

насочен е към РФ за здравето.
Осъществява се двупосочен обмен на
знания и идеи м/у обучаващия и обучавания.
3 основни модела на здравно

Промотивен модел – насочен е не само към

профилактика на заболяванията, а и към
позитивното здраве и неговото укрепване.
Прилага се холистичен подход към
здравето.
При последните 2 се отчита влиянието на

социално-икономическите и др. условия на
средата.
Мотивацията на здр. поведение има сложна

структура. Типове мотиви за здр. поведение
според Т. Трендафилов (1984 г)
Мотиви от здр. –рационално естество –

основава се на познаване и оценяване на
ползата от извършване на дадено действие.
Типичен е за възрастни хора и хронично
болни.
Мотиви от психо-физиологично естество –

базира се на емоциите или физическите
преживявания от извършването на дадено
действие – напр. не посещавам дент. лекар,
защото манипулациите са болезнени.

Мотиви от естетическо естество –

свързани са с естетическия възглед на
личността. Обикновено пораждат
здравословно поведение – спортуване
за идеална фигура. Крайности във
възгледите могат да доведат до
нездравословно поведение – напр.
изтощителни диети за хубава
фигура, употреба на анаболи и др.

Мотиви от социално-психологическо
естество- свързани са с влиянието на
общественото мнение. Типични са за
подрастващите – напр.
тютюнопушене, наркомании и др.
Мотиви от морално естество-

обосновани са на чувството за дълг и
солидарност – напр. безвъзмездно
кръводаряване.

Мотиви от икономическо естество –

свързани са с икономическия статус на
индивида – напр. цени на лекарства, на
храна.
Методи на здравно възпитание
1. Класически методи:
1. Метод с преобладаване на устното

слово – беседи, лекции, дискусии,
“организиране на кръгла маса” и др.
2. Метод с преобладаване на
писменото слово – здр. листовки,
брошури, табла, здр. вестници и
списания
1. Класически методи:
3. Нагледен метод- плакати, снимки,

изложби, модели.
4. Комбиниран метод- съчетава

елементи от останалите 3 метода –
филми, пиеси, телевизионни
предавания на здр. тематика. Един от
най-ефективните.
2. Модерни методи:
1. Социално подражание –известна

личност дава пример с някакъв здравословен
аспект на поведението си – напр. участва в
реклама за спиране на вреден навик.
2. Дифузия на нововъведенията – лидери

в общността участват активно в здравно-
възпитателна програма. напр.
президентшата участва в кампания за
борба с рака на гърдата.
2. Модерни методи:
3. Социална имунизация - привеждане на

контрааргументи с/у вредни навици. напр.
децата в детската градина да свикнат да
мислят, че предпочитат ябълка пред
шоколад.
4. Медийни стратегии- участие на

масмедиите в процеса на здравно
възпитание.
РИСКОВЕ
И ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА
ПРЕОДОЛЯВАНЕ ИМ
ЧРЕЗ СПАЗВАНЕ НА
ЕРГОНОМИЧНИ И ХИГИЕННИ
ИЗИСКВАНИЯ
РИСК ЗА ДЕНТАЛНИЯ ЛЕКАР
1. От инфекции:
- хепатит (В,С)
- спин
(НАРЕДБА № 3 от 8.05.2013 г. за утвърждаването на медицински

стандарт по превенция и контрол на вътреболничните инфекции)
2. От шума в кабинета:
- хипертония
- нервно-психични отклонения
(депресия, невроза)
- проблеми със слуха
3. От увреждане на очния анализатор
4. За опорно–двигателния апарат:
а/ от принудителната поза
б/ от неправилен режим на работа
5. Стрес
В практиката на денталния лекар съществуват

редица вредни фактори на работната среда,
които рефлектират върху здравето
Факторите:
неправилни работни навици
повтарящи се движения
неудобна поза
работа в ограничено поле
нарушена видимост
допринасят за появата на мускулно-

скелетни разстройства (МСР) – Work Related
Musculo-Skeletal Disorders (WRMSD)
1. Основен симптом при МСР са болките в

главата, шията, горната и долната част на гърба
и в ставите: раменна, лакътна, китка,
тазобедрена, колянна и глезенна.
2. Уврежданията могат да бъдат

редуцирани до минимум с:
- правилна работна поза – редуване на

седнала и права поза
- ергономично оборудвано работно място
- правилна организация на работния процес
- рационално разпределение на работните

функции между денталния лекар и асистента му
- прилагане на техники за мускулна

релаксация чрез физически упражнения
Правилна работна поза на денталния

лекар
Стойката на тялото да е симетрична и

изправена
Мислените линии между: очите; раменете;

лакътните стави; таза; коленете и
глезените да са успоредни на пода
Ъгълът между бедрата и подбедрицата
трябва да е около 105 градуса.
Задната част на бедрата лежи върху 2/3 от

седалката на столчето

лекар
Тялото трябва да е наклонено леко напред
Раменете трябва да са прави и отпуснати
Мишниците трябва да са свободно отпуснати до

тялото. Не е правилно ръцете да са отведени
встрани и раменете да са повдигнати
Китките трябва да са отпуснати
Неработещите пръсти трябва да са опрени на

главата или зъбите на пациента
Устата на пациента трябва да е позиционирана на

20-25 см от денталния лекар на височина
гръдната му кост

лекар
По правило първо се позиционира стола

на денталния лекар и след това се
нагласява стола на пациента
Вместо да променя позицията си, винаги,

когато е възможно, денталният лекар
трябва да репозиционира главата на
пациента
Редуването на седяща със стояща поза

е най-доброто средство за превенция на
МСР
Правилна организация на работния

процес
- Обзавеждането на работното място трябва да е

със съвременно оборудване и да е съобразено с
ергономичните принципи
- Трябва да има рационално разпределение
на работните функции между денталния лекар
и неговия асистент
- Подаването на инструментите е най-удачно да

става пред пациента. Подаване отзад или
странично води до излишна ротация на тялото на
денталния лекар и премесване на зрението му,
което води до здравословни проблеми след време
МСР могат да бъдат предотвратени

или редуцирани чрез:
Участие на денталните лекари в ергономични

програми
Практикуване на физически упражнения в

ежедневната практика
Промяна в работната поза
Медикаментозно и физиотерапевтично
лечение
Прилагане на психосоматичен подход и

индивидуални ергономични инструкции
Синдром на професионално
„прегаряне”
Професионалното „прегаряне” е състояние на

здрави хора, осъществяващи интензивен и тесен
контакт с клиенти, пациенти, в емоционално
напрегната трудова атмосфера. Х. Дж.
Фрейденбергер, 1974 г.
Съгласно съвременните данни под „прегаряне” се

разбира състояние на физическо, емоционално и
умствено изтощение у професионалисти,
работещи в социалната сфера.
Хората с висока степен на прегаряне

започват да възприемат своята
професионална дейност като безсмислена,
губят способността си за самореализация и
лична перспектива. Отчаянието от липса на
резултат или равнодушието и
неразбирането от околните води до
обезценяването на старанията и усилията.
Засегнатият не вижда смисъл не само в
това, с което се занимава, а губи и желание
за живот
ЗА ПАЦИЕНТА:
1. От инфекции:
- хепатит (В,С)
- спин
2. В хода на работата:
а/ да се фрактурира:
- зъб
- инструмент
б/ пациентът да погълне инструмент
в/ при запълване на канал
- препресване
- перфорация
г/ при екстракция
- следекстракционни усложнения
- фрактуриране на челюст
д/ при протезиране
- нестабилна конструкция
- висока протезна конструкция
е/ да развие алергична реакция към
- анестетик
- лекарствено средство
ж/ поглъщане на чуждо тяло
з/ увреждане на меките тъкани

в здравеопазването управлението
на риска има четири етапа:
Осъзнаване на риска
Контрол на риска
Въздържане от риск
Трансформиране на рисковете
Качеството на оказаната здравна

помощ зависи от:
1. Пълно управление на качеството.
2. Управление на риска.
3. Вътрешен клиничен контрол.
4. Вътрешен дентален контрол.
5. Грешен съвет към пациента.
6. Недостатъчен контрол на инфекциите.
7. Надхвърляне на клиничната компетентност.
8. Злоупотреба с доверието на пациента.
9. Липса на информирано съгласие.
Toчка 5 от Европейската
биомедицинска конвенция:
Интервенция в състоянието на здравния

статус на даден човек може да се извърши само,
ако горепосоченият е дал съгласието си за нея.
Въпросният човек следва да получи

предварително подходящата информация,
касаеща целта и същността на интервенцията,
както и последиците и рисковете от съответната
интервенция.
Засегнатият може да оттегли съгласието си по

всяко време.
Точка 8 от Европейската
Когато с оглед на спешна ситуация

съответното съгласие не може да се вземе,
може да се извърши всяка наложителна
медицинска намеса с оглед подобряване на
здравословното състояние на засегнатия
индивид.
Точка 9 от Европейската
По време на интервенция, когато

пациентът не е в състояние да изразява
съгласието и желанията си, се взимат
предвид изразените в предходен момент
такива.
Доброто управление на риска изисква :
Да направите така, че пациентът да си дава

сметка какво включва лечението.
Да подчертаете, че не винаги е възможно

гарантирането на благоприятен изход.
Да избягвате, по възможност, всяка болка или

дискомфорт.
Да обяснявате възможните изходи от лечението.
5.
Да проверите дали пациентът е разбрал какво му
е казано.
Рискове, произтичащи от условията в

кабинета:
Неергономично подреден кабинет
Пожар
Опасност, която създават електроинсталациите
4.
Химически опасности
Неправилно съхраняване на отпадъците

6.
Неправилна организация на работата
Съвети за избягване на риска в

денталната практика:
Винаги мислете за качеството на

предлаганата от Вас услуга.
2.
Въведете в практиката си ефективни
отчетни системи.
Бъдете концентрирани по време на лечение
Спазвайте хигиенните изисквания
Работете безопасно като използвате лични

предпазни средства
Да мислите за качеството означава:
Да въведете в практиката си система от основни

критерии за качество.
Да осигурите безопасност в работата.
Да намалите преразходите (това ще рефлектира

върху цената).
Да се стремите към балансирано съотношение

между количество и качество.
Да изпълнявате перфектно всяка манипулация.
НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА
“МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТИ “
2008-2010 г
През 2008 г. Правителството на

Република България одобрява Национална
програма “Медицински стандарти в
Република България /2008 -2009 г/”. В нея е
предвидено към съществуващите 25
медицински стандарти да бъдат създадени,
добавени и одобрени още 53 нови такива.
За изпълнение на програмата са
предвидени 736,4 хил. лв.
1. Определение:
Медицинските стандарти определят

нормативни изисквания за:
качество на оказваната медицинска помощ
осигуряване защита на правата на

пациентите.
Стандартите се разработват от експерти

на медицинските общности с участие на
медицински специалисти от лечебните
заведения в страната. Те имат
общонационален обхват и валидност.
Стандартите дефинират:
основните цели и задачи на клиничната

медицинска специалност
ключовите елементи на профилактичния процес
ключовите елементи на диагностично –

лечебния процес
изискванията за професионална компетентност

при практикуване на съответната клинична
специалност
гранични области на съответната медицинска

специалност
2. Приоритетни цели на Националната

програма:
осигуряване на стандартно качество на

профилактична дейност
осигуряване на стандартно качество на лечебно –

диагностичната дейност
като двете дейности се превърнат в основен

фактор за намаляване заболеваемостта и
смъртността на населението в България
3. Очаквания в края на действие на

Програмата:
Освен постигане на приоритетните цели:
1. Да бъдат очертани рамките за създаване

на диагностично – лечебни алгоритми
2. Дефиниране на базовите медицински
изисквания за ефективна обществено –
здравна дейност
3. Свеждане до минимум на рисковете от

допускане на ”лекарска грешка”

всички лекции ODZ

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

всички лекции ODZ

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

ВЪЗНИКВАНЕ И СЪЩНОСТ НА МЕДИЦИНСКАТА

ПРАВНИ И МОРАЛНИ НОРМИ ПРЕЗ АНТИЧНОСТТА,

СРЕДНОВЕКОВИЕТО, РЕНЕСАНСА И 19 ВЕК

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ И ЕТИЧНИ СТОЙНОСТИ НА 20

n Етиката е философска наука, чийто

n Моралът (от латински mosmorale –

Медицинската етика е част от общата

От ляво на дясно: Луна - римската богиня на Луната; Панацея – вселекуваща; Телесфор-

чистотата и доброто здраве; Асклепий -древногръцкия бог на лечението и син на Аполон;

Американският биолог Потър въвежда

Като интердисциплинарна област медицинската

n Биомедицинска етика и деонтология

n Античност: Платон е един от

Медицинската етика през вековете-

n Развитието на етиката е повлияно

Медицинската етика през вековете

n Томас Пърсивал създава “Медицинска

Кодекс за професионалното поведение на лекарите,

n Задълженията на лекарите към пациентите и

n Задълженията на лекарите един към друг и към

n Задълженията на медицината към обществото и

1. Втората Световна война и отражението й

- структурата на преживяването, в частност съзнанието

произлиза от гръцки език и е свързана с

след тяхното обобщение се достига до по-

През 1964 г. в Хелзинки е създадена

През 1973 г. е публикуван и по-късно утвърден

n Внимание и уважение към личността на

“Колкото повече мислим за етиката,

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ В МЕДИЦИНСКАТА

Медицинската тайна е запазване

Проблемът за конфиденциалността има три страни:

Професионална - Няма друга професия, която

Правна - Съобщаването на тайната на

Има четири нива на нарушаване на

0-ва степен - няма нарушаване на медицинската тайна –

1-ва степен - незначително нарушение – ако се споделя

2-ра степен - значително нарушение – споделяне пред

3-та степен - тежко нарушение – идентифициране на

Ятрогенията е заболяване или влошаване на

Пряката ятрогенията включва всички

Непряката ятрогения е причинена по

1. Под групово здраве се разбира

заемащи определена територия

функциониращи като реални човешки

имащи свои специфични цели и

(напр. здравето на семейството;

ГРУПОВО И ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ

Общественото здраве е сложно социално

Показателите за оценка на общественото

Показатели за физическо развитие

Медицинската демография изучава

Терминът “популация” има

Демографията има 2 основни

- стационарен тип възрастово –

- прогресивен тип възрастово –

- регресивен тип възрастово –

Чрез съпоставяне на лицата от 0-14 г.,

Тип възр. стр. 0-14 г. 15-49 г. 50 г.+ Общо

Прогресивен 30,0 50,0 20,0 100,0

Стационарен 25,0 50,0 25,0 100,0

Регресивен 20,0 50,0 30,0 100,0

В статиката основният инструмент е