Professional Documents
Culture Documents
ПРЕДГОВОР
Как придобих медицинска интуиция
През есента на 1982 година, след като приключих журналистическата си кариера и получих
степен магистър по теология, обединих усилията си с още двама партньори, за да основем
книгоиздателство, наречено „Стилпойнт". Издавахме книги за алтернативни на традиционната
медицинска терапия лечебни методи. Независимо от моя делови интерес в тази област, нямах ни
1
Ейкуменизъм – движение за обединение на църквите. – Бел.пр.
2
най-малко желание да се занимавам лично с алтернативна медицина. Не ме изкушаваше да се
запозная с нито един от лечителите. Не исках и да чуя за медитиране. Развих пълна непоносимост
към източните пеещи камбанки, музиката на Новата епоха 2 и разговорите за предимствата на
екологичното градинарство. Пушех, докато пиех кафе в огромни количества, като все още
моделирах себе си по образеца на изпечен вестникарски репортер. Изобщо не бях подготвена за
мистично посвещение. Независимо от това, същата есен постепенно осъзнах, че възприятийните
ми способности са претърпели значително развитие. Например, ако някой приятел споменеше, че
негов познат или позната не се чувства добре, в главата ми проблясваше прозрение за истинската
причина на проблема. Проявявах необикновена проницателност и това се разчу сред близкото ми
обкръжение. Започнаха да се обаждат различни хора в издателството с молба за среща и
интуитивна оценка на здравословното им състояние. През пролетта на 1983 година аз вече
тълкувах преживяванията им и здравословните им и житейски кризи - от депресия до рак.
Бях смутена. Нещо повече - бях объркана и малко уплашена. Не можех да си обясня как
получавам тези впечатления. Те бяха и все още са като обективни видения, които започват да се
прожектират в съзнанието ми веднага щом някое лице ми даде разрешение за преглед и ми
съобщи името и възрастта си. Тяхната обективност, усещането за отсъствие на всякакви чувства е
крайно важна, защото ми показва, че не аз произвеждам или прожектирам. То е като да
разглеждаш нечий чужд албум със снимки, в който нито един не ти е близък - впечатленията са
ясни, но напълно лишени от емоции, за разлика от онези, които получаваш, когато прелистваш
своя семеен фотоалбум.
Освен това не знаех колко точни са впечатленията ми. Ето защо, само след два месеца
консултации, открих, че се страхувам от всяка назначена среща като от особено опасно
преживяване. През първите шест месеца си казвах, че това е нещо като игра, в която проверявам
медицинската си интуиция. Въодушевявах се при всяко точно „попадение", защото ако не друго
„точното попадение" означаваше, че не съм си изгубила разсъдъка. Но всеки път се питах: „Ще се
получи ли и този път? Какво ще стане, ако интуицията ми изневери? А ако сгреша някъде? Ако
някой ми зададе въпрос, на който не мога да отговоря? Ако кажа на някоя жена, че е здрава, а се
окаже, че е имала злокачествено заболяване? И преди всичко, какво прави една бивша
журналистка и студентка по богословие, настояща издателка с тези съмнителни занимания?"
Струваше ми се, че изведнъж съм се задължила да разяснявам Божията воля на десетки
тъжни, уплашени хора, без никаква подготовка. По ирония на съдбата, колкото повече тези хора
искаха да прозра какво Бог прави с тях, толкова повече аз исках да прозра какво Бог прави с мен.
Напрежението, което изпитвах, накрая доведе до мигрена, която продължи години.
Не ми се искаше да спирам дотук, сякаш моето зараждащо се умение не се различаваше от
таланта на хлебаря, но знаех какво ме очаква. Католичка по възпитание и теолог по образование,
бях наясно, че свръхчовешките способности неизбежно водят в манастир или в лудница. Дълбоко
в душата си знаех, че се свързвам с нещо свято и неприкосновено по своята същност и това
убеждение ме караше да се чувствам раздвоена. От една страна се страхувах да не бъда отлъчена
като някогашните мистици, а от друга чувствах, че ми е отреден живот, в който ще бъда
критикувана и съдена и от вярващи, и от скептици. Но както и да си представях бъдещето, знаех,
че ме очаква нещастие.
Въпреки това, бях запленена от моите нови способности и обзета от непреодолимото
желание да преглеждам все повече хора. През тези първи дни получавах възприятия главно за те-
лесното здраве на дадения човек и свързания с него емоционален и психически стрес, но също
така виждах и енергийното поле, обграждащо тялото. Виждах го заредено с информация за мина-
лото на пациента и като излъчване на неговия дух. Започнах да осъзнавам нещо, което никога не
ми беше преподавано в училище, а именно че нашият дух е неизменна част от всекидневния ни
живот, че въплъщава нашите мисли и чувства, че съхранява всяка една от тях-от най-земната до
най-възвишената. Бяха ме учили, че след смъртта духът отлита „нагоре" или „надолу", в
зависимост от това, колко праведно сме живели. Сега разбрах, че нашия дух е нещо повече, че
участва във всяка секунда от живота ни. Той е съзнателната сила която, е самият живот.
Продължих с моите интуитивни прегледи, без да разсъждавам, докато един ден дойде краят
2
Нова епоха (New age) - Епохата на Водолея, която предстои. Духовно движение, което разпространява импулсите за
нова култура. - Бел. прев.
3
на вътрешното ми раздвоение. Случи се по време на сеанс с жена, която имаше раково заболяване.
Седяхме една срещу друга в моя малък кабинет. Денят беше горещ и бях уморена. Приключила с
оценката, за миг се поколебах, преди да я споделя с нея. Страхувах се да й кажа, че ракът се е
разпространил по цялото й тяло. Знаех, че ще ме попита защо я е сполетяло това нещастие и се
чувствах раздразнена от задължението да й отговоря. Така и стана - още преди да отворя уста, тя
протегна ръка, постави длан върху коляното ми и попита: „Каролайн, зная, че съм болна от рак.
Моля те, кажи ми защо се случва всичко това?"
У мен се надигна възмущение срещу омразния въпрос. Бях готова да извикам: „Откъде да
знам?" - когато изведнъж бях залята от енергия, непозната дотогава. Тя премина през тялото ми,
сякаш ме отстраняваше, за да си послужи с гласните ми струни. Повече не виждах жената пред
себе си. Имах чувството, че съм се смалила до размера на десетцентова монета и че ми е
заповядано да стоя мирно.
Един глас заговори чрез мен на тази жена: „Позволи ми да те върна назад в миналото и да
те преведа през всяка връзка в твоя живот. Позволи ми да ти посоча всички твои минали страхове
и да ти покажа как тези страхове са те управлявали толкова дълго, че енергията на живота не може
повече да те храни."
И „гласът" поведе тази жена, като не пропусна нито една подробност от живота й, казвам,
нито една. Припомни й дори най-краткия разговор; преразказа й моментите на страшна самота,
когато беше плакала насаме със себе си; спря се на всяка връзка, която беше имала някакво
значение за нея. Този „глас" остави впечатление, че всяка секунда от нашия живот - всяка наша
интелектуална, емоционална, творческа или физическа дейност, с която изпълваме тези секунди,
дори когато си почиваме - по някакъв начин се знае и документира. Всяка наша преценка се
отбелязва, всяко становище е източник на позитивна или негативна енергия, за която носим лична
отговорност.
Бях изпълнена с благоговение. Започнах да се моля, наполовина от страх, наполовина от
смирение пред тайните на мирозданието. Винаги съм приемала, че нашите молитви са „чути", но
никога не съм била съвсем сигурна как става това. Нито с моя обикновен човешки разум
проумявам как някоя система, даже божествена, може да следи за потребностите на всеки човек,
като дава предимство, да речем, на молбите за излекуване пред тези за финансова помощ. Не бях
подготвена за този свещен спектакъл, в който всеки миг живот се оценява така високо.
Докато се молех, все още в ролята на наблюдател, поисках жената да остане в пълно
неведение за това, че не аз бях тази, която й говореше. Нямаше да мога да обясня откъде зная под-
робностите от миналото й, така както не бих могла да отговоря на въпроса защо има рак. Веднага
щом произнесох молитвата си, отново обърнах очи към нея. Открих ръката си върху коляното й.
Не помнех кога съм я поставила там в отговор на нейния жест. Треперех с цялото си тяло.
Отстраних ръката си. Жената каза само;
- Благодаря. Сега мога да понеса всичко.
След кратка пауза продължи:
-Дори смъртта не ме плаши. Всичко е както трябва.
Напусна кабинета ми. Миг по-късно направих същото. Бях дълбоко потресена. Докато
вървях през красивото открито поле, което обгражда „Стилпойнт", реших да сътруднича на тази
интуитивна способност, независимо от последиците.
От този есенен ден на 1983 работя всеотдайно като интуитивен диагностик. С други думи
използвам моята интуитивна способност, за да помагам на хората да разберат емоционалната,
психическа и духовна енергия, която лежи в основата на тяхната болест, физическо
неразположение или житейска криза. Мога да усетя какъв тип болест се е развил в организма,
често пъти дори преди индивидът изобщо да е осъзнал наличието на болест. Но често хората, с
които работя, чувстват, че равновесието в живота им е нарушено и че става нещо нередно.
Нахлуването на интуитивните способности в моя живот не беше предшествано от
драматичен начален епизод. Те просто се пробудиха в мен непринудено и естествено, сякаш
винаги са били там, изчаквайки удобния момент да се проявят. Като дете имах будна интуиция,
реагирайки на моите вътрешни инстинкти, както повечето хора. Вие също инстинктивно, а по-
някога и съзнателно, оценявате енергиите на другите хора, но обикновено познавате съответното
лице, или поне сте имали някакъв контакт с него преди. Това, което отличава моята интуиция е,
4
че мога да оценявам хора, с които не съм имала никакъв досег. Всъщност предпочитам да не ги
познавам, защото видът на нечие уплашено лице смущава значително способността ми да
„виждам" ясно.
Колкото повече си служех с моята интуиция, толкова по-прецизна ставаше тя. Сега ми се
струва едва ли не обикновена, въпреки че механизмът й на действие завинаги ще остане малко
загадъчен за мен. До известна степен мога да ви науча как да станете интуитивни, но не съм
съвсем сигурна как самата аз придобих това умение. Подозирам, че станах свръхинтуитивна в
резултат на любопитството ми към духовните въпроси, в съчетание с дълбокото чувство на
неудовлетвореност, разочарование и безизходност, което изпитвах, когато животът ми не се
развиваше по план. От друга страна, също толкова възможно е моята медицинска интуиция да се
дължи на някаква храна, която съм консумирала. Познавайки как действат боговете, ни най-малко
не бих се учудила на това.
Не беше лесно да усъвършенствам своята интуиция, дори след като се заклех да й
съдействам. Нямах модели за подражание, нито учители, въпреки че в краен случай, можех да
получа подкрепа и напътствие от колеги медици. Сега обаче, след четиринадесет години
непрекъсната работа, моето умение ми се струва като шесто чувство. За мен това означава, че е
време да науча другите на езика на енергията и да им предам знанията си за медицинската
интуиция.
Работейки с моята интуиция, открих емоционалните и психологически причини за
болестта. Безспорно съществува тясна връзка между физическите и емоционалните стресове и
определени болести. Тази връзка е описана подробно например при сърдечните заболявания,
високото кръвно налягане и така наречената личност тип А. Моите конкретни наблюдения обаче
показаха, че емоционалните и духовни стресове или неразположения са първопричината за всички
физически (телесни) болести. Нещо повече, някои емоционални и духовни кризи съответстват
съвсем определено на проблеми в конкретни участъци на тялото. Например, оказа се, че хората,
които идват при мен със сърдечни оплаквания, са имали преживявания, които са ги накарай
да"изключат от своя живот интимността или любовта, а онези с болка в долната част на гърба -
постоянни тревоги от финансово естество. Болните от рак често пъти имат неразрешени връзки с
миналото, недовършена работа и емоционални проблеми, а онези със заболявания на кръвта -
скрити конфликти със семейството, от което произхождат. Колкото по-дълбоко навлизах в
тайните на човешката енергийна система, толкова повече осъзнавах, че почти нищо в нашите тела
не е “случайно", и следователно - в нашия живот. Връзката между емоционалните и психичните
стресове и различните болести могат най-добре да бъдат обяснени чрез анатомията на човешката
енергийна система - анатомията на нашия собствен дух, сърцевината на материята, която сега
преподавам навсякъде в Съединените щати и в много други страни и която е фокусът на тази
книга.
Моята работа като интуитивен лечител ми помогна да разкрия не само енергийните
причини за влошеното здраве, но и задачите, с които трябва да се справим в процеса на лечение.
Голямо значение за мен имаше откритието, че „излекуване" не винаги означава оздравяване на
физическото тяло от болестта. Излекуване също може да означава, че духът се е освободил от
дълго подхранвани страхове и негативни мисли за себе си или други хора. Този вид духовно
пречистване и излекуване е възможно, дори когато тялото умира физически.
Езикът на човешката енергийна система е средство за себеосъзнаване, начин да се справим
с духовните задачи. Изучавайки енергийната анатомия, ще определите модела на своя живот и
дълбоката функционална връзка между вашия ум, тяло и дух. Това себепознание ще ви достави
удоволствие, ще ви донесе душевен мир и ще доведе до емоционално и физическо оздравяване.
Този увод в медицинската интуиция е събрал резултатите от моето четиринадесетгодишно
изследване на връзката между анатомия и интуиция, тяло и ум, дух и сила. На нейните страници
ви уча на езика на енергията, с която работя. Чрез овладяването на енергийната анатомия ще
осъзнаете своето тяло като проявление на вашия собствен дух и ще започнете да го „четете" като
Библия. Способността да разбирате езика на енергията ще ви даде възможност да виждате духа
си в своето тяло и да разбирате какво го поражда и какво ви прави силни. Езикът на енергията ще
ви даде нов поглед към силата, която притежавате. Ще научите какво омаломощава духа и тялото
ви, за да можете да прекратите понататъшната загуба на енергия. Езика на енергията и
5
способността да разбирате човешката енергийна система ще ви помогнат да проясните своите
интуитивни впечатления и ще ви дадат конкретни опорни точки в човешкото тяло, които ще
притъпят усещането, че се взирате сляпо в празното пространство, за да научите нещо.
В моята книга заимствам от дълбоките, трайни, древни знания на няколко духовни
традиции - индуските чакри, християнските тайнства и кабалистичното дърво на живота - за да ви
предложа един нов възглед за механизмите, чрез които тялото и духът работят заедно. Забележете,
че съзнателно не съм включила богатото учение на Исляма, не защото не уважавам неговите
истини, а защото не съм живяла с тази традиция така, както с юдео-християнската, индуистката и
будистката и поради това не мисля, че бих могла да пиша за него правдиво. Докато се учите да
виждате своето тяло и дух по начин, който заимства от древните истини, ще започнете да
развивате своята интуиция и да разбирате и управлявате своя собствен дух.
Първоначално имах намерение да се съсредоточа само върху човешката енергийна система,
върху теорията и приложенията на енергийната диагноза и лекарската интуиция. Но след като
започнах да пиша, осъзнах, че не мога точно да изобразя тези енергийни понятия без духовна
рамка. Вярвам, че трябва да разбираме своето тяло и ум като индивидуални духовни сили, израз на
по-висша Божествена енергия. От нас се иска да открием както нашата лична сила, така и целта на
своя живот, която е една за всички| в духовен смисъл.
Всички ние имаме един и същи тип физическо тяло, което заболява или оздравява по едни
и същи причини, преживяваме едни и същи емоционални и психични кризи, общи за човешкия
опит. Всеки се страхува от изоставянето, личната загуба или предателството; гневът е също
толкова токсичен за тялото на евреина, колкото за тялото на християнина или индуса и всички сме
подвластни на любовта. Когато става въпрос за здравето на нашия дух и тяло, между нас няма
различия.
Така умствено-телесният фокус на тази книга е проникнат от духовния език на
символното зрение. Символното зрение е начин да видите и разберете себе си, другите хора и
житейските събития от гледна точка на универсалните архетипни модели. Развивайки символно
зрение, ще засилите своята интуитивна способност, защото ще се научите на здравословна
обективност, която разкрива символното значение на събитията, хората и житейските
предизвикателства и най-вече може би на мъчителното изпитание-болестта. Символното зрение ви
позволява да проникнете в своя дух и ви дава безгранични възможности за лечение и здраве.
Хората, които посещават моите лекции и семинари са различни: здравни специалисти,
хора, търсещи здравна помощ и такива, които искат да придобият медицинска интуиция. Но
всички те желаят да разберат силата на своя дух, искат да разбият вътрешна яснота, свой собствен
интуитивен глас. Много от лекарите, които посещават моите семинари, споделят своето чувство
на неудовлетвореност и безсилие, когато интуицията им подсказва, че в основата на болестта лежи
емоционална причина, но нямат право да поставят духовна диагноза, тъй като духовните идеи
нямат авторитет в традиционната наука.
Повечето лекари не съобщават своите интуитивни впечатления, защото, както някой се
изрази, „вътрешното чувство и доказателството все още не са съвместими с изискванията на
застрахователните компании". Друг лекар ми каза: „Не ми е нужна лекарска интуиция. Имам си
достатъчно. Искам да науча повече за семейните модели и по-дълбоките духовни проблеми на
моите пациенти, тъй като зная, че това е информацията, от която се нуждаят, за да оздравеят .
Нужна им е в по-голяма степен от лекарствата, които само временно прикриват симптомите."
Желанието за духовно тълкуване на живота е всеобщо. Вярвам, че езикът на енергията и
прилагането на символното зрение могат да помогнат за сближаване на традиционната медицина и
духовните възгледи за здравето и лечението.
Въпреки това, когато за първи път започнах да усещам интуитивно наличието на болест, аз,
както вече споменах, бях уплашена и обезпокоена от това, че ми липсва медицински и духовен
опит. Така през първите две години, премълчавах голяма част от информацията, която усещах.
Ограничавах своята работа до това, да помагам на хората да разберат своите емоционални,
психични и духовни стресове и факторите, обуславящи развитието на болестта им. Не обсъждах
специфични медицински терапии или хирургически процедури, а вместо това насочвах дошлите
при мен хора към лекари. Но през 1984 година се запознах с д-р Норман Шийли. С него започнах
интензивно да изучавам анатомията на човешкото тяло. Разговорите с Норм ми дадоха
6
възможност да се науча да разбирам по-добре образите, които получавах. Тази среща ми даде
сигурността, от която се нуждаех, и позволи моето умение да се развие напълно, Въпреки че все
още не лекувам пациенти, а само се опитвам да им помогна да открият духовните въпроси,
лежащи в основата на тяхната емоционална и физическа криза.
През годините на съвместна работа с Норм, който стана мой колега и скъп приятел, научих,
че умението ми има най-голяма стойност в стадия, предхождащ действителното развитие на
физическата болест! Преди тялото да я породи, енергийни индикатори като продължителна
летаргия или например, депресия ни подсказват, че сме започнали да губим своята жизненост.
Хората в такъв стадий търсят съвет от своите лекари, защото знаят, че не се чувстват добре -
получават сигнали, че телата им губят енергия. Често пъти обаче медицинските тестове показват,
че няма нищо нередно, защото все още не могат да установят отклонения на физическо ниво.
Традиционните медицински тестове няма как да отчетат загубата на енергия и повечето лекари не
обръщат внимание на идеята за енергийна дисфункция. Въпреки това постоянно се появяват нови,
озадачаващи болести, които не се поддават на традиционните методи на лечение. Някои от тях
като СПИН могат да бъдат откривани чрез традиционни медицински методи, но други изглежда се
развиват в резултат на нашия прекалено напрегнат живот и от постоянното излагане на
въздействието на електромагнитната енергия, създавана от компютрите, сателитните антени,
клетъчните телефони и многото други апарати, с които претоварваме околната среда. Болести
като синдрома на хроничната умора и различните разстройства, вследствие на въздействието на
околната среда, сега се смятат за „непотвърдени” според критериите на традиционната медицина
причинителят не е открит. Според енергийната дефиниция за здравословна дисфункция, обаче
това са напълно потвърдени болести, тъй като симптомите им показват, че пациентът търпи загуба
на сила в своето енергийно поле.
Медицинската интуиция може да помогне на лекарите, за които човешкото тяло е цялост,
обединяващ физическата и енергийната системи и които имат духовен възглед за човешките
преживявания, да определят енергийното състояние на физическата болест и да лекуват не само
симптомите, но и скритата причина. Лечението в енергийното поле може да включва редица
терапии, като например психотерапия, акупунктура, терапевтичен масаж и хомеопатия. Най-
важното за енергийното лечение обаче, остава активното участие на пациента. Колкото и
настойчиво надареният с интуиция диагностик да предупреждава за вероятността от развитие на
болест, предупрежденията не лекуват. Лекува действието.
Нищо не би ми доставило по-голямо удоволствие от това да успея да ви предам
интуитивното си умение чрез моите книги и семинари. Но само чрез дългогодишна практика
бихте могли да развиете напълно собствена интуиция. „Интуитивния преподавателски екип",
който създадохме с Норм - възпитаник на Харвардския университет, неврохирург и основател на
Американската асоциация за холистична медицина, ми даде възможност да работя като
професионалист. Всеки може да извлече полза от прилагането на знанията в тази книга и да развие
своите интуитивни умения, но една присъствена програма е крайно необходима за пълното
развитие на интуицията и затова в близко бъдеще с Норм имаме намерение да помагаме на студен-
тите по интуитивна медицина да провеждат своите присъствени програми в холистичните здравни
центрове из цялата страна. Норм и аз проведохме една присъствена програма, основана върху
науката за интуицията, в неговата ферма в Спрингфийлд, Мисури, която имаше за цел да научи
хората да използват интуицията си като естествена част от възприятийните умения.
Идеята за подобна програма щеше да изглежда доста екстравагантна преди десетилетие, но
обществото ни става все по-възприемчиво към медицинските терапии, използващи древните
знания за енергийния поток в човешкото тяло и около него, в това число акупунктурата,
акупресурата и ци-гун. Както д-р Лари Доси пише в своя труд „Смисъл и медицина", „Трябва да
практикуваме медицината на Ера III” - терапиите, които съчетават духовния и физически,
холистичния и алопатичния3 подход към лечението на физическите и емоционалните
разстройства. Вярвам, че подготвените в областта на медицинската интуиция накрая ще станат
постоянни членове на здравните екипи, както в нашата страна, така и по света. Традиционната
медицина е на път да признае връзката между енергийната или духовна дисфункция и болестта.
3
Алопатия - метод на лечение със средства, които се противопоставят на явленията на болестта, напр. лед против
възпалителни процеси.
7
Един ден тя неизбежно ще преодолее разделението между тяло и дух, но междувременно бихме
могли да си помогнем, като изградим наши мостове към своя дух, научавайки езика на енергията и
овладявайки символното зрение. Надявам се, че с помощта на тази книга ще се научите да мислите
за себе си на езика на енергията така ясно, както сега виждате тялото си и ще започнете да се
грижите за своя дух така съзнателно, както сега се грижите за своето физическо тяло.
ВЪВЕДЕНИЕ
Накратко за моя живот
Въвеждам ви в света, който съществува „зад моите очи" -така казвам и на хората, които
посещават семинариите и лекциите ми. Но ако първо ви разкажа за поредицата от сигнали, които
ме пробудиха за моето призвание, ако ви представя многото различни хора и събития, които през
изминалите години ме насочваха, за да се пробуди медицинската ми интуиция, може би ще
почувствате по-добре вътрешната сила, която ръководи вашия собствен живот.
Повратни моменти
Всичко, което има професионална, лична и духовна стойност за мен, съм научила
благодарение на моята работа като интуитивен диагностик. Когато учех в колежа имах съвсем
друга ориентация. Изпълнена с амбиции, следвах журналистика и в предпоследния курс реших, че
ще спечеля наградата „Пулицър", преди да съм навършила тридесет години. Но за беда още в пър-
вия вестник, в който започнах работа, открих, че не притежавам необходимия талант, за да успея
като репортер.
Напуснах редакцията на вестника, но не можех да приема мисълта, че моята единствена
професионална мечта - да стана писател, - няма да се сбъдне. По липса на резервна мечта,
изпаднах в отровна и непреодолима депресия, класическа „тъмна нощ на душата". През най-
тежките месеци спях до късно сутринта, после седях на пода в моя домашен кабинет, вторачена в
недописани журналистически статии.
Една сутрин, пробуждайки се от дълбок сън, все още полузаспала, ме обзе чувството, че
съм мъртва и че само си спомням времето, когато съм била още жива. Бях благодарна, че животът
ми е свършил. Когато най-накрая отворих очи и осъзнах, че все още съм твърде много жива,
усетих, че ми се повдига и прекарах сутринта, повръщайки от разочарование. Най-накрая, изтоще-
на, се върнах обратно в леглото, за да се опитам да анализирам къде бях сбъркала, планирайки
живота си. На това място, в ума ми избухна споменът за едно домашно в курса по журналистика.
Нашата преподавателка по журналистика отдели много време, за да подчертае значението
на обективността за точния репортаж. Обективността, каза тя, означава да се изолираш
емоционално от обекта, като се интересуваш само от „фактите", описващи ситуацията. Поиска да
си представим, че гори сграда и че четирима репортери, всеки един от които е застанал на
различно място, отразяват събитието. Всеки един от тях ще види събитието по различен начин.
Въпросът, който ни постави, беше: кой от репортерите е видял фактите такива, каквито са и има
най-правилна гледна точка? С други думи, кой от тях е видял истината?
Изведнъж това просто задание отпреди години придоби огромен символичен смисъл за
мен. Може би „истината" и „обективната действителност" са всъщност само въпрос на възприятие,
помислих си аз. Може би бях гледала на живота само с едно око, виждайки сградата само от
единия ъгъл. Разбрах, че трябва да отворя и другото си око и да изляза от този ъгъл.
После моята изтощена, разочарована душа направи друг скок назад във времето. В
годината след свършване на колежа напуснах родния си град Чикаго, за да отида на работа през
лятото в Аляска. Прекосих страната с мои добри приятели до Сиатъл, където се качихме на
ферибот и се отправихме на север на тридневно пътешествие до Хенз. Никой от нас не мигна, ето
защо когато пристигнахме в Хенз, фактически виждахме нещата двойни.
На пристанището ни посрещна един човек, който ни откара с микробус до местния хотел.
Прибрахме се в стаята и се строполихме върху леглата като всички освен мен, заспаха дълбоко.
Бях твърде възбудена, така че излязох и тръгнах да се поразходя из града. Шофьорът ме забеляза,
спря и ме попита къде отивам. Казах му, че съм излязла на разходка. Предложи ми да се кача,
както и направих, и ме остави пред една стара двуетажна дървена постройка с думите:
- Иди на втория етаж. Жената, която живее там, се казва Рейчъл. Поприказвай с нея, а после
ще дойда да те взема.
8
В Чикаго би ми се сторило доста опасно да постъпя по този начин. Изтощена и омагьосана
от Аляска, бях загубила способността да разсъждавам трезво и го послушах - качих се по стълбите
и почуках на вратата. Една индианка на осемдесетгодишна възраст - Рейчъл- отвори вратата и
каза: „Хайде, влизай. Ще ти направя чай." Такъв беше тукашният етикет - благосклонно,
доверчиво, топло гостоприемство. Не изглеждаше изненадана от появата ми и не мислеше, че съм
натрапница. За нея това беше обикновено събитие - някой, който се е отбил на чай и разговор.
Всичко беше като насън. Струваше ми се, че съм между два различни свята. Едната
половина от апартамента й беше украсена с предмети от руската култура - икони на Света
Богородица, самовар, в който приготвяше чая, завеси от руска дантела. Другата половина беше
изцяло атабаска, в това число малък тотемен стълб и индианско одеяло, окачено на стената.
Рейчъл отмести очи от самовара и забеляза, че съм вперила поглед в тотемния стълб.
- Разбираш ли от тотемни стълбове? - попита тя.
- Не - отвърнах. - Нима вие разбирате?
- О, да. Тотемните стълбове символизират пазителите на племето. Погледни този.
Животното на върха е мечка. Това означава, че духът на мечката - силна и умна, когато дебне
своята жертва, която никога не убива безпричинно, а само за да се защити и която се нуждае от
продължителен сън, за да възстанови силата си - този дух е пазителят на нашето племе. Ние сме
длъжни да му подражаваме.
Думите й ме сепнаха. Бях попаднала на добър учител, а един добър учител веднага грабва
вниманието ти.
Рейчъл ми обясни, че е наполовина рускиня, наполовина атабаска и че е живяла в Аляска
дълго, преди да стане щат. Разказа ми за своето семейство и за културните традиции на
атабаските. Този разказ, макар и кратък, промени живота ми завинаги.
- Виждаш ли онова одеяло на стената? Това одеяло е специално. В културата на атабаските
да тъчеш одеяла или да съчиняваш песни, или да имаш друго някакво занятие е въпрос на особена
чест. Трябва да получиш разрешение от песнописеца, за да пееш неговите песни, защото в песните
му е неговият дух. А ако си тъкач на одеяла, ти е забранено да започваш да тъчеш одеяло, ако не
си сигурен, че ще живееш достатъчно дълго за да го завършиш. В противен случай, ти е забранено
да започваш да тъчеш. Ако разбереш, че трябва да умреш, - забележете, тя каза „трябва да умреш"
- ще изпълниш церемония с някого, който е съгласен да довърши задачата вместо теб, защото не
можеш да оставиш работата си недовършена преди да умреш. В противен случай оставяш своя дух
след себе си.
Това одеяло беше почти завършено, когато Великият дух се яви в съня на жената, която го
тъчеше, и й каза да се приготви да напусне земята. Тя попита Великия дух дали ще живее доста -
тъчно дълго, за да завърши одеялото и Духът каза „да", ще й бъде дадено много повече време.
Жената умря два дни, след като завърши одеялото. Нейният дух е в това одеяло по един добър и
силен начин и ми дава сила.
- Животът е прост - заяви Рейчъл. - Хората идват на този свят, за да се грижат един за друг,
и за земята. После получаваш знак, че времето ти изтича и че трябва да направиш необходимото,
за да си отидеш, без да оставиш „недовършена работа". Трябва да се простиш, да предадеш своите
племенни задължения на друг, да приемеш от членовете на племето благодарността и любовта за
времето, прекарано с тях. Толкова е просто.
Рейчъл спря за миг, за да налее чая, после продължи:
- Утре вечер отивам на церемония - раздаване на подаръци. Един мъж се готви да напусне
Земята и ще даде на племето всички свои вещи. Ще постави дрехите и инструментите си в
продълговат съд. Племето символично ще приеме вещите му, което означава, че ще бъде
освободен от всякакви задължения към племето, за да завърши работата на своя дух. После ще ни
напусне.
Бях изумена от ведрото спокойствие и здравия реализъм в отношението на Рейчъл към
смъртта. Къде беше целият онзи страх, с който бях свикнала в моята култура? Рейчъл току-що
беше взривила моя свят, какъвто го познавах - по-специално представата ми за духовните
измерения на живота или за Бога - при все че срещата ни беше случайна като летен дъжд. Опитвах
се да си внуша, че истините, които ми предлагаше с чая, не са нищо повече от примитивни
вярвания, но един вътрешен глас ми казваше, че тя познава един Бог, който е далеч по-истински от
9
Бога, в който вярвах аз.
- Откъде този човек знае, че ще умре? Болен ли е? - попитах.
- О, той отиде при шамана. Шаманът прегледа енергията му. Неговата енергия каза на
шамана какво става с него.
- Откъде шаманът знае тези неща?
- Кажи ми - каза Рейчъл, като ме гледаше право в очите -защо ти не знаеш тези неща? Как
можеш да живееш, без да знаеш какво прави твоят дух и какво ти говори?
Явно беше възмутена от моето невежество, когато добави:
- Всеки отива при шамана, за да научи какво казва неговият дух. Преди години шаманът ми
каза: „Скоро ще си счупиш крака, ако не ходиш по-добре." Знаех, че няма предвид походката ми.
Искаше да каже, че не постъпвам честно, защото исках мъжа на друга жена. Не трябваше да
виждам повече този мъж. Беше ми трудно, защото го обичах. Но духът ми започваше да боледува
от безчестието. Напуснах това място за известно време и когато се върнах, тръгнах по правия път.
Много ми се искаше да остана с Рейчъл за известно време и да науча повече неща от нея.
Предложих й да чистя дома й, да изпълнявам поръчки, всичко. Но когато шофьорът на микробуса
дойде да ме прибере, тя ме отпрати и никога повече не я видях. Докато се качвах в колата,
шофьорът каза: „Бива си я, нали?"
Когато същата есен се върнах у дома от Аляска, тялото ми пристигна без моя дух. Отне ми
месеци да ги събера отново. Преди срещата с Рейчъл не бях мислила за силата на човешкия дух,
както я беше описала тя, нито за това, че вплитаме своя дух във всичко, което правим и във всеки,
с когото се запознаем. Нито съм знаела, че всеки мой житейски избор е израз на този дух и че се
отразява на здравето ми.
Сега разбирам, че разказът на Рейчъл за емоционалното и физическото лечение е хубав
пример как, с помощта на символното зрение, можем да променим своя живот. Тогава не го знаех,
но следобедът у Рейчъл беше моята първа среща с медицинската интуиция. Въпреки че от
началото на моята работа в тази област ме деляха още осем години, споменът за Рейчъл ме извади
от моята постжурналистическа депресия и ме постави на нови релси. Реших да уча богословие в
аспирантски курс, с надежда за по-добри перспективи и за да се освободя най-после от моите
мисловни ограничения и предубеждения. Може би Богът, когото познавах, не беше реално
съществуващият Бог, тъй като явно не отговаряше на молитвите ми да стана писателка. Може би
Богът, когото още не познавах, щеше да се окаже по-отзивчив.
Пристигнах в института за специализация в състояние на криза, чувствайки се безпомощна
за първи път в живота си. Все пак получих магистърска степен в изучаването на мистицизма и
шизофренията - душевното разстройство, което стои на пътя към духовното здраве. По-късно щях
да разбера, че точно това усещане за немощ ме е накарало да изучавам силата, тъй като житията на
мистиците са уроци по загуба на физическа, емоционална и духовна мощ, последвана от духовно
прераждане и ново отношение към силата. Затворени в себе си, чрез страдание и екстаз, мистиците
получават достъп до духа - достъп, толкова непосредствен, че придобиват способността да
“вдъхват” енергия, нещо като божествено електричество, на обикновени думи и действия, да
лекуват други хора чрез прояви на истинска любов, опрощение и вяра.
За някои от най-известните мистици на християнската култура - Свети Франциск Асизки,
Света Клара Асизка, Юлиан от Норидж, Света Тереза Авилска, Света Катерина Сиенска и в наше
време Падре Пио - се казва, че са били в постоянен личен диалог с Бога и че са живели с много по-
ясно съзнание от обикновените хора. Техните представи за действителността и силата се
различават от онези на останалите хора. Светът „зад техните очи" е безкрайно по-реален от този
пред очите им. На езика на християнството, мистиците са „на този свят, но не принадлежат на този
свят". На езика на будизма и хиндуизма, те са неподвластни на илюзиите на физическия свят;
виждат символно, ясно, защото са будни. („Буда" означава „пробуденият".) Въпреки че пътят към
постигането на такава степен на осъзнатост и яснота е труден и осеян с физически страдания; нито
един от мистиците нито за миг не е пожелавал да се върне към обикновеното съзнание.
Откакто си служа с интуицията и символното зрение, за да помагам на хората да разберат
причината, поради която са се разболели, често размишлявам за живота на мистиците и по-
специално за отношението на индивида към силата. В началото не правех връзка между
заболяване, лечение и сила, но по-късно се убедих, че силата е в основата на здравето. Моята
10
собствена обективност - символният поглед към живота - ми помага да анализирам
взаимоотношенията на хората със силата и нейното въздействие върху тялото и духа им.
Сега използвам езика на Рейчъл, за да обясня на хората, че са вплели своя дух в негативни
неща и че за да оздравеят, трябва временно да се оттеглят, да отзоват своя дух и отново да се
научат да вървят по правия път. Добре е да следваме тези прости указания, защото нашият живот
и житейският ни избор са въплъщение на нашия дух. Ние наистина втъкаваме духа си в събитията
и взаимоотношенията на своя живот. И това е всичко.
Период на обучение
Обърна ли поглед назад към изминалите четиринадесет години, разбирам, че за моето
обучение като интуитивен диагностик е била изготвена програма, която да ме научи да разбирам
езика на енергията. От 1983 до 1989 година, когато „чиракувах" в областта на новото знание, което
усвоявах, странни съвпадения ми помогнаха да науча необходимото.
Първо забелязах, че приемам „групи'' от хора с еднакъв здравословен проблем. По трима
души на седмица се свързваха с мен заради един и същи вид раково заболяване. След няколко
седмици се обаждаха други трима, всички - страдащи от мигрена. Приемах „групи" с диабет, рак
на белия дроб или простатата, пролапс на митралната клапа, проблеми с дебелото черво, депресия
и много други болести. Преди да реша да се доверя на интуитивните си впечатления, хората, които
търсеха съвета ми, не се явяваха в някакъв определен ред.
Същевременно качеството на получаваната информация се повиши. Тя ми показваше как
емоционалният, психическият и физическият стрес в живота на субектите е допринесъл за
развитието на тяхната болест. В началото не мислех да сравнявам моделите на стрес на един човек
с тези на друг, а само отбелязвах впечатлението, което получавах от всеки поотделно.
Впоследствие обаче, започнах да разбирам, че нито една болест не се появява случайно и
прегледах описанията на предишните случаи, за да потърся някакви емоционални и
психологически модели, които предхождат определена болест. До края на 1988 година успях да
определя емоционалните, психологични и физически модели на стреса за близо сто различни
болести. Тези модели се оказаха валидни и полезни за лекарите и другите здравни специалисти,
които обучавах по-късно.
Запознанството ми с Норм Шийли беше друго необикновено събитие. Освен неврохирург,
Норм е основателят на Американската асоциация за холистична медицина и водещият
американски експерт по овладяване на болката. От 1972 година се интересува и от метафизика.
През пролетта на 1984 година бях поканена да присъствам на една конференция на много
високо равнище в Средния запад - не заради интуитивните ми способности, а като издател в
„Стилпойнт", моята тогава все още основна професия. По време на конференцията се запознах с
един психолог, който ми посочи Норм Шийли и без видима причина каза:
- Виждате ли онзи мъж ето там? Лекар е и се интересува от екстрасенси.
Изпитах невероятно силно вълнение, но реших да отида при доктор Шийли и да му съобщя,
че съм надарена с медицинска интуиция.
Един ден на обяд, когато седяхме един до друг, му казах, че мога да поставям диагноза от
разстояние. Не изглеждаше ни най-малко развълнуван. По-точно, белеше ябълка и отвърна:
- Сигурна ли сте в това, което казвате? Отговорих му, че не съм сигурна. Тогава попита:
- Можете ли да установите наличието на мозъчен тумор? Виждате ли зараждането на
болестта в тялото? Нямам нужда от човек, който да ми каже, че нечия „енергия" е слаба; мога и
сам да разбера това. Нуждая се от човек, който може да сканира пациента като рентгенов апарат.
Казах на доктор Шийли, че се съмнявам в точността на диагнозите си, защото съм
сравнително нова в тази област. Отвърна ми, че някой път ще ми позвъни за разговор с пациент,
който по негова преценка, може да има полза от умението ми.
Месец по-късно - май 1984 - той ми телефонира в „Стилпойнт". Каза, че има пациент в
кабинета си, съобщи ми името и възрастта му и зачака отговор. Ясно си спомням оценката, която
направих, защото бях много развълнувана; описах впечатленията си по-скоро с образи, отколкото
с езика на физиологията. Струва ми се, казах на доктор Шийли, че в гърлото на неговия пациент се
стича бетон. После говорих за емоционалните проблеми, които според мен, предшестваха
развитието на физическото му състояние. Пациентът наркоман, толкова много се страхуваше да
признае своето състояние, че физически беше неспособен да каже истината за него. Думите
11
замръзваха в гърлото му. Когато приключих, доктор Шийли каза „благодаря" и затвори. Нямах
представа дали съм свършила работата както трябва, но по-късно той ми съобщи, че пациентът
има рак на хранопровода.
Това беше началото на съвместната ми работа с Норм Шийли. Неговите спокойни реакции
в отговор на моите преценки се оказаха истинска благословия. Ако беше флиртувал с умението ми
в онези дни, щях да стана прекалено самоуверена и може би щях да се старая да му правя добро
впечатление на всяка цена, което несъмнено би навредило на точността на диагнозите ми.
Неговата безпристрастност ме подтикваше към обективност и яснота. Безпристрастността е
крайно необходима за извършване на точен анализ, както ме учеше моята преподавателка по
журналистика и както сега аз уча другите. Нищо не причинява повече вреда от потребността да си
„прав” или да докажеш, че си способен на интуитивна оценка.
"През цялата следваща година Норм ми помагаше да изуча анатомията на човешкото тяло,
и още няколко пъти ме потърси за оценка на свои пациенти. С всеки нов пациент, моите диагнози
ставаха все по-точни от техническа гледна точка. Вместо неясните образи на телесни органи,
скоро можех да различавам точните вибрации на отделните болести и тяхното място в организма
на пациента. Научих, че всяка болест и всеки телесен орган имат своя собствена „честота" или
честотен спектър.
Тогава нито за миг не допусках, че Норм и аз един ден ще станем работен екип, и макар че
си бях обещала да разбера своето умение, все още изразходвах по-голяма част от енергията си за
успеха на „Стилпойнт". После през март 1985 година, се запознах с един младеж. Смелостта, с
която посрещаше и лекуваше своя здравословен проблем, ме поощри да започна да се отнасям към
своите интуитивни възприятия с по-голямо доверие.
Докато работех с Норм, бях станала по-уверена в своята способност да разпознавам и
назовавам както болестите, които усещах, така и предхождащите ги енергийни стресове и
симптоми. Избягвах, обаче, да насочвам клиентите си към определени курсове на лечение, като
оставях това на Норм. Малкото, което знаех за лечението, се ограничаваше до книгите, които
четях, и до разговорите с мои колеги.
Една неделна утрин през март 1985 година, ми се обади мъж на име Джо, с когото се бях
запознала случайно след една лекция в Канзас Сити. Имал чувството, каза той, че с неговия син
Питър става нещо нередно, и ме попита дали бих направила оценка. Тъй като Питър беше
пълнолетен, помолих Джо да се свърже със сина си и да получи разрешение за оценката. След
десетина минути бащата се обади отново, за да ми съобщи, че Питър е готов да приеме всякаква
помощ, каквато бих могла да му дам. Попитах за възрастта на Питър и веднага щом ми отговори,
ме обзе чувството, че има левкемия. Не споменах за това на Джо, но попитах за телефонния номер
на Питър, като казах, че бих искала да говоря лично с него.
Докато отбелязвах своите интуитивни впечатления разбрах, че вибрациите, които усещах, в
края на краищата, не са на левкемия. Но не можех да отнеса честотата към никоя болест, защото
не я бях срещала по-рано. После внезапно осъзнах, че Питър е НIV-позитивен. Споменът за
разговора с Питър все още живее в мен - знаех колко особено бих се почувствала, ако някоя
непозната жена от другия край на страната ми се обадеше по телефона и ми кажеше: „Здравей,
току-що прегледах енергийната ти система и не само си НIV -позитивна, но вече развиваш
СПИН." Всъщност, тялото на Питър започваше да проявява симптомите на пневмоцистна
пневмония, най-широко разпространената инфекция на белия дроб при заразените с вируса на
СПИН.
Това, което всъщност казах на Питър тази сутрин, беше:
- Питър, аз съм приятелка на баща ти и съм интуитивен диагностик.
И се опитах да му обясня какво правех. Накрая казах:
- Питър, прегледах енергията ти. Имаш СПИН. Отговорът му беше:
- За Бога, Каролайн, толкова ме е страх. Направиха ми два теста; и двата се оказаха
положителни.
Тонът, с който говореше, неговото внезапно доверие ме изпълниха с вълнение, и ние
обсъдихме кое е първото нещо, което трябва да направи. Баща му не знаел, че е хомосексуалист и
още по-малко, че има СПИН, призна той. Заявих, че няма да кажа нищо на баща му, но го
насърчих да бъде откровен за живота и здравето си. Поговорихме около половин час. Веднага щом
12
оставих слушалката, баща му позвъни и ме попита какви са заключенията ми. Обясних на Джо, че
Питър трябва да говори с него и че не считам за уместно да споделя съдържанието на нашия раз-
говор. Джо каза:
- Зная какво му е на моя син. Иска да напусне юридическия институт и се страхува да ми го
признае.
Не отговорих и разговорът ни приключи.
Двадесет минути по-късно, Джо ми телефонира отново.
- Мислих за възможно най-лошото нещо, което може да е сполетяло сина ми. Ако ми се
обади и ми каже: „Татко, имам СПИН", зная, че ще продължа да го обичам.
Отвърнах:
- Надявам се да е така, защото точно това е, което ще чуеш.
Минаха още тридесет минути и Джо позвъни отново, за да ми каже, че Питър е на път за в
къщи и че до обяд на следващия ден двамата заедно ще бъдат в моята гостна в Ню Хемтшир. Не
бях подготвена за това и веднага се обадих на Норм.
Норм и аз съставихме лечебна програма за Питър със здравословна, главно вегетарианска
диета, аеробика, препоръчахме му да не пуши, компреси с рициново масло около корема в
продължение на четиридесет и пет минути всеки ден и психотерапия, за да се освободи от страха
да признае, че е гей. Питър правеше всичко, което трябваше, за да се излекува, без да се оплаква и
с лекота. „Трябва ли да направя още нещо?"
Искам да обърна внимание, че много хора пристъпват към изпълнението на своята лечебна
програма така, сякаш са наказани. Норм и аз сме работили с безброй пациенти, които постъваха
подобно на една наша пациентка, страдаща от затлъстяване, диабет и хронични болки. Обяснихме
й, че нейното състояние може бързо да се подобри, ако премине към здравословен режим на
хранене и умерено физическо натоварване. Отговорът й беше: „В никакъв случай. Не съм
способна на такива неща. Нямам никаква воля. Предложете ми нещо друго." За разлика от нея
Питър беше отговорен за своето оздравяване и с благодарност приемаше всички изисквания към
лечебната си програма без да се оплаква и лекота. След шест седмици кръвната му проба беше
отрицателна. До ден днешен е НIV отрицателен и работи като адвокат.
По-късно Норм и аз описахме този случай в нашата първа книга „СПИН: Към светлината
на преобразяването". След успеха на общата ни работа с Питър, Норм и аз започнахме да
провеждаме семинари за НIV -позитивни и болни от СПИН, с дълбокото убеждение, че щом един
човек може, значи и други биха могли да оздравеят.
От хоби до професия
Драматичното излекуване на Питър от болестта, считана за нелечима, ми донесе първата
покана от чужбина за лекции на тема СПИН. Неговият случай беше повратен момент в моята
практика и ме накара да насоча вниманието си към първопричините на болестта - по-специално,
как и защо се развива една болест, какво е необходимо за да се излекува и защо някои оздравяват,
а други - не. Особено ме занимаваше въпросът какво в една цивилизация би предизвикало
предразположение към епидимични заболявания, Какъв емоционален и физически стрес
пренастройва биохимията на група хора и води до заболяване.
Разсъждавах със символи и съзирах проявленията на СПИН като болест на цялата планета.
Белодробното заболяване пневмоцистна пневмония може да се разглежда като символ на
унищожението на горите, от които Земята черпи по-голямата част от своя кислороден запас. По
същия начин, саркомът на Капоши, характерните ракови образувания по кожата на много болни от
СПИН, символизира пораженията, нанасяни на земната кора най-драматично може би от опитите
с ядрени оръжия, но също и от токсичните отпадъци и от другите форми на химическо
замърсяване. И накрая човешката имунна система би могла да се разглежда като символ на
озонния слой на Земята, който сега е също толкова уязвим, колкото имунната система на тежко
болния пациент.
Някои хора наричаха случая на Питър „чудо", като намекваха, че Бог се е смилил и му е
помогнал да се излекува и че без Божието благоволение никога не би оздравял. Може и да е вярно,
но човек трябва да се запита: „Какво трябва да се направи, за да стане чудо?" Вярвам, че клетките
задържат вибрационната нагласа на нашето мислене, на убежденията ни и отчитат наличието или
липсата на деликатната енергийна честота - „благоволението”, чието проявление можем да
13
подтикнем, като откъснем духа си от погрешни и разрушителни представи.
Както е казано в „Курс по чудеса": „Чудесата са нещо естествено. Когато не се случват,
това показва, че нещо не е наред?"
Оздравяването на Питьр ми помогна да открия какво разстройва енергията, която поражда
чудесата. Например може да сте вегетарианци и да пробягвате 10 километра на ден, но ако имате
неморална връзка или мразите работата си, или всеки ден сте в конфликт с родителите си, губите
енергия - тоест сила - посредством модел на поведение, който може да ви разболее или да ви
попречи да се излекувате, ако сте болни. Съвсем различно е когато се обърнете към духа си и
отклоните своята енергия от негативните убеждения - тогава можете да ядете храна за котки и да
запазите здравето си.
Не ви съветвам да ядете нездравословна храна или да избягвате физическите упражнения -
моля да разберете това - а отбелязвам само, че тези фактори не са достатъчни за опазването на
вашето здраве. Нито казвам, че стремежът ви към духовно осъзнаване е гаранция за здравно
благополучие. Той обаче ще подобри качеството на живота ви и ще създаде оптимални условия за
вашето оздравяване - спонтанно или постепенно, физически или духовно.
Колкото повече осъзнавах връзката между нашите вътрешни движещи сили и нашето
здраве и живот изобщо - толкова повече се чувствах призвана да работя като интуитивен
диагностик. Норм и аз продължавахме съвместната си изследователска работа и през 1988
публикувахме своите открития за емоционалните и психологически проблеми, предшестващи
развитието на болестите, в книгата „Изграждане на здравето".
Последният завой
Скоро след написване на книгата, претърпях злополука, при която едва не умрях от загуба
на кръв. Получих кръвотечение от носа, което се превърна в масивен кръвоизлив. В линейката на
път за болницата седях на носилката, с огромен съд на скута, в който изтичаше кръвта ми, тъй
като, ако легнех назад, щях да се задуша. Внезапно загубих съзнание и в същия миг се озовах
извън линейката, докато се носех над магистралата и наблюдавах през прозореца тялото си и
отчаяните опити на работниците от бърза помощ да ме спасят.
Почувствах се напълно олекнала, еуфорична и вибрираща от живот - така, както никога по-
рано не се бях чувствала. Досетих се, че съм извън тялото си, и че може би съм дори мъртва.
Очаквах „тунела", за който толкова много бях слушала, но не го видях. Вместо това, ми се
струваше, че отлитам от Земята. Усещането за покой беше толкова силно, че дори сега споменът
за него ми въздейства по неповторим начин. После видях Норм. Стоеше на един подиум и се
готвеше да изнесе лекция, размахвайки екземпляр на „Изграждане на здравето". Чух го да казва:
„Мислех, че това ще бъде началото на съвместната ни работа, но за съжаление се оказа краят."
Пожелах незабавно да се върна в телесната си обвивка, към физическия живот, и веднага
почувствах как се устремявам обратно към тялото си. След преживяното, си зададох един-
единствен въпрос: „Защо не видях моето издателство, когато бях вън от тялото си?" И тогава
разбрах, че ще престана да работя като книгоиздател и ще се отдам на медицинската интуиция
през останалата част от живота си.
Като професионален интуитивен диагностик съм работила с много лекари от страната, като
Кристиан Нортръп, доктор по медицина, акушер-гинеколог, една от основателките на Женската
здравна клиника “Жените за жените" в Ярмут, Мейн, и авторка на “Женските тела, женската
мъдрост". Крис ми се обади, за да я прегледам през есента на 1990 и след нашата среща продължи
да ме търси за интуитивна оценка на много от своите пациенти. Възможността да работя с Крис
беше сигнал за началото на моята зрелост като професионален диагностик. Тя показа, че работата
ми с човешката енергийна система може да помогне на лекарите да помагат на другите.
От 1990 до 1992 година не само разширих практиката си за съвместна работа с лекари, но
също така проведох безчет семинари сама или с Норм в Съединените щати, Австралия, Европа,
Мексико и Канада. На тези първи семинари изнасях лекции за човешката енергийна система, след
което извършвах интуитивен медицински преглед на всеки от участниците. Понякога това
означаваше цели 120 прегледа за един уикенд. Често свършвах семинара, обляна в пот. В края на
работния ден се чувствах изтощена. След две години работа по този начин силите ми бяха на
изчерпване.
Точно когато се чувствах съвсем обезсилена, отново се появи благодатна възможност. През
14
февруари 1992 провеждах курс в северен Ню Хемпшир. Групата току-що се беше върнала от обяд.
Започнах следобедната сесия, като седнах до една Лена и я попитах:
- Какво мога да направя за вас сега?
Предполагах, че ще сподели нещо за здравето си, както обикновено се случваше, след което
ще продължа до пълно изтощение. Вместо това тя скръсти ръце на гърдите си, погледна ме, сякаш
бях илюзионист, и каза:
- Не зная. Вие ми кажете. Аз съм платила за това.
Малко е да кажа, че се ядосах. Толкова много ми се искаше да сграбча тази жена и да я
изхвърля през вратата, че не ми остана дъх. Поех дълбоко въздух и казах:
- Знаете ли, ще стоя до вас, докато не разбера причината за вашето отношение. И бихме
могли да останем така дълго време.
Атмосферата в залата стана напрегната. Никой не помръдваше.
Тогава не издържах. Станах рязко и обявих:
- Повече няма да правя никакви прегледи. Ще ви уча сами да се преглеждате. Сама съм и
ако продължавам така, няма да живея дълго. Ако някой си иска парите ще ги получи. Ако няма
какво да прибавите, извадете си бележниците, защото ще продължим да работим и ще се научите
да виждате тялото си така, както го виждам аз. Ще ви помогна много повече, ако успея да ви
преподам това, което аз зная, за да можете сами, без моя помощ, да определяте състоянието си.
После погледнах към жената и добавих:
- Мисля, че може би току-що спасихте живота ми и съм ви благодарна.
Никой не си поиска парите и от този ден започнах да уча хората да поставят сами
диагнозата си.
До есента на 1992 година Норм и аз обсъждахме разработването на програма за подготовка
на специалисти в областта на интуицията. Срещнахме се с един предприемач от Холандия, който
се съгласи да финансира първите етапи на нашата програма и през 1993 година започнахме
интензивен курс от семинари по медицинска интуиция, който завърши с написването на тази
книга. Докато преподавах научната система в семинари, имах щастливата възможност да чуя
житейските истории на много участници, някои от които преразказах тук. Между тях имаше
пациенти, които се лекуваха със средствата на енергийната медицина, като предотвратяваха
явното развитие на болест или лекуваха действително физическо страдание.
Когато обмислях съдържанието на книгата, се ръководех от последователността, с която аз
усвоих техниката на интуитивната диагностика и терапия. Първа част, глава 1, ви запознава с
принципите на интуитивната медицина - в реда, в който аз научих тези принципи - и ви дава
указания как сами да ги прилагате.
Първа част, глава 2 ви запознава с един помощен и вярвам нов модел на човешката
енергийна система, който се основава на синтеза на три духовни традиции: хиндуисткото учение
за чакрите, символичния смисъл на седемте християнски тайнства и мистичното значение на
десетте сефирота - Дървото на Живота - представено в Зохар, главната книга на Кабала, мис-
тичното учение на юдаизма. Седемте чакри, седемте християнски тайнства и Дървото на живота
символизират седемте нива на човешката енергийна система и седемте степени в развитието на
човека. Те съдържат основни уроци на универсалния духовен път - „пътешествието на героя”,
според дефиницията на Джоузеф Кембъл. Глава 2 в много отношения е сърцето на книгата, тъй
като в нея е обрисуван духовно-биологичният профил на човешката енергийна система.
Глава 2 завършва с обширно обяснение на духовно-енергийните начини на възприятие, от
които се ръководя в моята работа. Тези начини на възприятие ще ви осигурят необходимата
основа за овладяване на езика на енергията и символното зрение и може би ще ви помогнат да
стигнете до прозрения за енергийните модели на вашето собствено физическо и духовно здраве и
това на обичаните от вас хора.
Втора част, глави от 1 до 7, представя основата на анатомията на седемте енергийни
центъра на човешкото тяло и описва истински житейски истории, които документират как хората
използват енергийните данни в своето духовно развитие.
Послесловът („Ръководство за съвременния мистик") ви предлага начини как да прилагате
символното зрение в индивидуалното си развитие и грижа за здравето.
Както казвам на учениците си в началото на всеки семинар, запомнете само онова, което
15
със сърцето и ума си възприемате, като истина.
Първа част
Новия език на духа
ГЛАВА 1
ЕНЕРГИЙНАТА МЕДИЦИНА И ИНТУИЦИЯТА
Когато говоря за интуицията, разочаровам някои хора, защото вярвам, че интуитивното или
символно зрение не е дарба, а умение – умение, което се основава на самооценката. Развиването
на това умение, както и постигането на правилна самопреценка се постигат по-лесно, когато
разсъждавате с думите, понятията и принципите на енергийната медицина. Докато четете тази
глава имайте предвид, че да се научите да използвате интуицията означава да усвоите езика на
енергията.
Човешкото енергийно поле
Във всяко живо същество пулсира енергия и тази енергия съдържа информация. Не е
чудно, че практикуващите алтернативна медицина приемат тази идея, но дори и някои квантови
физици признават съществуването на електромагнитно поле, създавано от биологичните процеси в
тялото. Учените приемат, че човешкото тяло поражда електричество, защото на живата тъкан й е
присъщо да поражда енергия.
Вашето физическо тяло е заобиколено от енергийно поле, което заема пространство
колкото протегнатите ви ръце. То е едновременно информационен център и високочувствителна
възприятийна система. Ние постоянно сме „във връзка" с всичко около нас чрез тази система,
която е вид интелигентно електричество, предаващо послания към други човешки тела и
приемащо послания от тях. Именно тези послания от биоенергийното поле възприемат хората с
медицинска интуиция.
Практикуващите енергийна медицина вярват, че човешкото енергийно поле говори за
енергията на индивида. То ни заобикаля и е носител на емоционалната енергия, създавана от на-
шите вътрешни и външни преживявания - положителни или отрицателни. Тази емоционална сила
влияе върху тъканите на тялото ни. По този начин преживяванията, които изпълват живота ни,
ръководят биологичните процеси във физическото ни тяло - нашата биография става наша
биология.
Преживяванията, които внасят емоционалната енергия в енергийната ни система са: минали
и сегашни взаимоотношения (лични и професионални): дълбоки и мъчителни вълнения и спомени;
религиозни убеждения и психична нагласа, както и всякакви духовни влечения или суеверия.
Чувствата, които са резултат от тези преживявания, се кодират в биологичната ни система и
участват във формирането на клетъчната тъкан, която след това поражда енергия с характера на
тези чувства. Тези енергийни послания формират енергиен език, носител на буквална и символна
информация, която интуитивния диагностик разбира.
Ето един пример за съобщение, което енергийното поле е в състояние да предаде. Да
предположим, че сте имали затруднения с математиката в началното училище. Ако не знаете, че
дванадесет е равно на една дузина, фактът обикновено не създава емоционален заряд, способен да
окаже влияние на здравето на клетъчните тъкани. Ако обаче учителят ви е накарал да се
почувствате унизени от незнанието си, преживяването би създало емоционален заряд, който би
предизвикал клетъчно увреждане, особено ако споменът остане жив до зряла възраст, когато
трябва да се справяте с различни мнения и критики, с по-силни личности, с образованието или с
неуспеха. Интуитивният диагностик би могъл да улови точния образ на случилото се с учителя
или някакъв друг негативен символ, свързан с преживяването.
Положителните образи и енергията на положителните преживявания също се съдържат в
енергийното поле. Спомнете си, когато някой ви е похвалил за добре свършена работа, добро дело
или помощ, оказана на друг. Усещате положителна енергия - прилив на сила в тялото си.
Положителните и отрицателни преживявания оставят отпечатък в клетъчните тъкани, както и в
енергийното поле. Невробиологът доктор К. Пърт доказва, че невропептидите - химичните
вещества, отделяни в резултат на емоциите - са мисли, превърнати в материя. Нашите емоции
обитават физически тялото ни и взаимодействат с нашите клетки и тъкани. Всъщност доктор Пърт
казва, че вече не отделя съзнанието от тялото, тъй като клетките, които произвеждат химични
16
субстанции в мозъка в резултат на емоционални реакции, се съдържат в цялото тяло. Понякога
тялото реагира емоционално и произвежда „емоционални химически вещества, преди мозъкът да е
регистрирал проблема. Спомнете си например колко бързо тялото ви реагира на силен шум, преди
да сте имали време да помислите.
По повод книгата на Бил Мойърс “Лечение и съзнание" доктор Пърт каза: „Явно има
енергия, която още не сме разгадали. Например става ясно, че има енергия, която напуска тялото,
когато то умре.... Вашето съзнание е във всяка клетка на тялото ви”. Мойърс: „... Казвате, че моите
чувства се отлагат в тялото ми?" Пърт: „Разбира се. Не сте ли го усетили?... Има много явления,
които не можем да обясним, без да вземем предвид енергията."
Тълкуване на енергийното поле
Освен специфични драматични преживявания в детството, интуитивният диагностик може
да долови суеверия, лични навици, поведенчески модели, нравствени възгледи и предпочитания в
областта на музиката и литературата. Понякога енергийните образи са символични. Например
преглеждайки един пациент, който страдаше от задух, получавах все една и съща картина:
наказателен отряд го пронизва с куршум в сърцето. Явно това не се беше случило с него в
действителност, но и подробните медицински изследвания, на които се беше подложил, не бяха
посочили физическа причина за състоянието му. След като споделих впечатленията си с него, той
ми каза, че неговата съпруга му изневерява и че поведението й го кара да се чувства точно така -
„прострелян в сърцето". Осъзнавайки тези чувства, за които дотогава си беше затварял очите, той
успя ясно да определи проблемите и в брака, и в здравето си.
Нашата емоционална енергия се превръща в биологична материя чрез един много сложен
процес. Всяка радиостанция работи на точно определена дължина на вълната. По същия начин
всеки орган и всяка система в тялото са създадени с определели възможности да поглъщат и
отработват специфични емоционални и психологични енергии. С други думи, всяка област от
тялото излъчва енергия, с точно определена честота! Когато сме здрави, всичко е „добре
настроено". Област от тялото, която не предава на своята нормална честота, показва
местоположението на проблема. Промяна в честотата показва промяна в характера и тежестта на
заболяването и разкрива произхода на стреса, допринесъл за развитие на заболяването.
Този начин на тълкуване на телесната енергията е известен още като „вибрационна
медицина". Сходен е с най-древните лечебни методи - от китайската медицина и лечебната
практика на шаманите до всяка народна или алтернативна терапия, без изключение. Истина е, че
енергийната медицина не е нещо ново, но вярвам, че моята интерпретация и методът, по който ви
я преподавам, за да можете да използвате знанията за духовно лечение в съчетание със
съвременната медицина, са изключителни. Когато човек интуитивно почувства, че губи енергия
поради стрес и веднага предприеме някакви действия срещу загубата, вероятността стресът да
прерасне във физическа криза намалява или изобщо не се стига до нея.
Мога да ви направя разбор на езика на енергията, така че да започнете да виждате и
усещате човешкото енергийно поле, да разбирате съответстващата на него духовна анатомия, да
разпознавате източниците на своята сила и да развивате интуицията си. Затруднявам се, когато
трябва точно да обясня как аз получавам тази енергийна информация. Изглежда и други
интуитивни диагностици имат същите затруднения, но и те, и аз улавяме най-силните импулси -
информацията, която е най-наситена с напрежение. Тези импулси обикновено са пряко свързани с
онази част на тялото, която отслабва или заболява. Като правило енергийната система предава
само същественото, без което умът не би могъл да осъзнае нарушеното равновесие или
здравословното неразположение. Понякога символичната информация може да бъде
обезпокояваща - като образа „прострелян в сърцето". Тези подсилени възприятия са необходими,
за да може посланието да проникне през обичайните ни модели на поведение, които са
първопричината за здравословното неразположение, Интуитивните усещания подпомагат тялото в
стремежа му към здраве и живот. Нашата енергия винаги е насочена към здраве, макар да живеем
нездравословно. Например, ако изречем лъжа, нашето енергийно поле ще съобщи на другия
„енергийния факт", че не казваме истината. Енергията не може да лъже и не лъже.
Доверете се на своето първо възприятие
Когато получавате интуитивно възприятие за себе си или лицето, чието енергийно поле
тълкувате, внимавайте за всеки образ, който изниква в съзнанието ви. Повечето хора търсят
17
успокоение, а не здравен съвет, защото обикновено очакват сигурност от бъдещето и се страхуват
от неизвестността. Така може да се изкушите и да отминете някой обезпокоителен образ, който не
отговаря на желанията ви или на тези на човека, когото преглеждате. Повечето хора, които идват
при мен за мнение, вече инстинктивно са почувствали, че нещо със здравето им не е наред, но се
надяват да дам друго обяснение на техните съмнения, например очакват да им кажа: „Намирате се
в период на естествена промяна в организма, но физически няма причини за безпокойство". Важно
е обаче на хората да се казва истината, а не това, което искат да чуят. Многократно ми се е
налагало да повтарям отново и отново неблагоприятна интуитивна диагноза пред хора, търсещи
помощта ми. Техните интуитивни способности заслужават не по-малко доверие от моите; тези
хора знаят, че са болни. Но тъй като не изпитвам техния страх, моята интуиция тълкува данните
им по-обективно.
Хората трябба да осъзнаят страха си и да се изправят срещу него. Да вземем за пример
мъжа, „прострелян в сърцето". Струвало му се, че е по-безопасно да не се противопоставя на
невярната си съпруга само заради своите подозрения. Вместо да довери на вътрешното си чувство,
той насочил обидата и гнева си към тялото си, които в крайна сметка се проявили като болка в
гърдите. Неговото тяло и дух се мъчели да го разбудят за необходимостта да се заеме с изневярата
на съпругата си, но както много други хора, се надявал, че ако си затваря очите, нещата ще се
оправят. Неговото тяло обаче, разкри, че истинската цена на този „безопасен" подход е здравето
му. Историята на този мъж показва колко силни всъщност са интуитивните усещания и как
успяват да ни накарат да превъзмогнем ограниченията на предубежденията и ни подтикват да
вземем мерки за здравето си.
В живота понякога има много страдания и трябва да сме достатъчно силни в духовно
отношение, за да ги понесем. Ние в Западния свят често си представяме погрешно Божия проми-
съл за нас и очакваме да живеем в удобства и безгрижие. Измерваме намесата на Бога в нашия
живот според благосъстоянието ни, вярваме, че Бог е с нас, когато молитвите ни са чути. Но ни то
Бог, нито Буда, нито който и да е друг духовен водач не одобрява безметежния живот и не го
обещава. Духовните учения ни насърчават да се развиваме, въпреки страданията, тъй като точно
те са нашите духовни уроци. Ако развием интуитивните си способности, ще прозрем по-ясно
поуката в нашите преживявания.
Настройте се за размисъл
Няма универсална формула за развитие на интуицията. Някои хора достигат до нея чрез
медитация или чрез усъвършенстване на някой свой талант или предпочитан спорт. Често съм
чувала да казват, че интуицията е резултат от духовна нагласа, но не е точно така. Всеки има
интуитивна способност, помагаща му да се справя с живота, така че тя не е духовна цел.
Настроението за размисъл или медитативната нагласа улесняват интуитивните възприятия.
Обективното отношение ще ви помогне да изтълкувате възприятията, които получавате и да ги
поставите в символно-духовен контекст!
Обективността е ключът към успеха
Опитът ме научи да различавам субективните от обективните впечатления; моят показател
за вярна интуиция е липсата на чувство. Според мен, ясно възприятие е онова, което не е свързано
с емоционална енергия. Ако почувствам вълнение, разглеждам възприятието като „заразено". Но
лицето, което преглеждате, често е възбудено от вашите възприятия.
Според мен, възприятията не са слухови или зрителни. По-скоро те са като бързо
преминаващи мисловни образи, слабо наелектризирани. Когато изследвам нечие тяло, спирам се
на всеки енергиен център и чакам появата на образ. След около 5 секунди процесът започва,
продължава да се разгръща и спира от само себе си. Времетраенето е различно за всеки човек;
преглеждането на някои хора изисква почти час, докато при други отнема по-малко от десет
минути.
От време на време попадам и на лица, на които не мога да помогна. Мога само да
размишлявам защо е така. Няколко пъти имах чувството, че не разбират нищо от това, което им
казвам, а в други случаи оставах с впечатление, че лицето очаква да получи точно определен
отговор, какъвто не можех да дам, като например защо бракът му се е провалил. Също така на
практика съм безполезна за когото и да било, ако съм изтощена или ако умът ми е зает с нещо
дълбоко лично.
18
Ако искате да се научите да тълкувате човешката енергийна система, първо трябва да
изучите основните принципи на тази дейност и след това да придобиете практически опит. Тази
книга ви дава обща теоретична представа и някои насоки в изучаването на собствените
интуитивни възможности. Длъжна съм обаче да подчертая, че развивайки своето умение и
изпробвайки го в своя живот, трябва да вярвате на своите инстинктивни реакции.
Първи принцип
Биографията се превръща в биология
Според енергийната медицина, нашето същество е израз на историята на живота ни. Телата
ни са книга, в която всяка глава, ред или стих разказват за някакво събитие или връзка. Нашата
биология е живата, дишаща биография, в която са записани добрите ни страни, слабостите ни,
надеждите и страховете ни.
Всяка ваша мисъл е преминала през биологичната ви система и е активизирала в отговор
физиологична реакция. Някои мисли са като електрически удар, предизвикващ реакция в цялото
тяло. Страхът например, активизира всяка система в тялото ви: стомахът ви се стяга, пулсът ви се
ускорява, обливате се в пот. Мисъл, изпълнена с любов, може да успокои цялото тяло. Някои
мисли са по-неуловими, а има и подсъзнателни, много мисли нямат значение и преминават през
тялото без следа и без да ангажират съзнанието - тяхното влияние върху здравето ни е минимално.
Всяка съзнателна мисъл, но и много подсъзнателни, предизвикват в отговор физиологична
реакция.
Всички наши мисли, независимо от тяхното съдържание, най-напред навлизат в организма
ни като енергия. Онези, които носят емоционална, мисловна, психологическа или духовна енер-
гия, произвеждат биологични ответни реакции, чийто резултат се запазва в клетъчната ни памет.
По този начин нашата биография се вплита в биологичната ни система - бавно, постепенно, всеки
ден.
Случаят с един млад пациент на Норм е красноречив пример за това, как протича този
процес. Норм ми се обади по телефона за консултация на пациент - зъболекар, който чувствал об-
що неразположение и нарастващо изтощение. Имал остра болка отдясно, в коремната област и бил
много депресиран.
Непрекъснато нарастващото изтощение нарушава мисленето, чувствата стават хаотични,
което е енергиен симптом за нередност в тялото. Повечето хора не го възприемат като симптом,
защото не е болезнено в истинския смисъл на думата. Но ако изтощението продължава, дори
когато човек спи повече, тялото се опитва да съобщи, че човекът е „енергетично болен".
Навременно действие в отговор на това послание, когато болестта все още е в енергийния си
стадий, често пъти предотвратява развитието й.
Депресията е друг симптом, който показва, че не всичко е наред, В клиничната практика,
депресията обикновено се разглежда като емоционално и психично разстройство.
Продължителната депресия обаче, често предхожда развитието на физическата болест. На езика на
енергията, депресия буквално означава изтичане на енергия - или на жизнена сила - без участие на
съзнанието. Ако енергията беше пари, депресията е като да отвориш портмонето си и да обявиш:
„Не ме е грижа кой взема парите ми и как ги харчи." Продължителната депресия неминуемо
предизвиква хронично изтощение. Ако не ви е грижа кой харчи парите ви и как, неминуемо ще се
разорите. По същия начин, без енергия, не можете да поддържате здравето си.
Докато преглеждал своя пациент - зъболекар, Норм почувствал че мъжът се разболява.
Заради коремната болка му направил изследвания за рак на панкреаса, но те били отрицателни. И
така, той ми се обади за консултация. Както обикновено ми съобщи само името и възрастта на
пациента и не каза нищо за болката и за предположенията си. При оценката видях, че дясната
страна на тялото на пациента, около панкреаса, произвежда токсична енергия. Казах на Норм, че
този човек носи бремето на огромна отговорност, и това чувство му причинява непрекъснато
страдание. Измъчва го чувството, че не може да живее, както би желал, и това чувство го е
обсебило. (Всички ние имаме недобри чувства и мисли, но очевидно те не причиняват винаги
сериозно физическо заболяване. За да се появи една болест, отрицателната емоция трябва да
преобладава, какъвто беше случаят с този млад зъболекар.)
След като споделих мнението си с Норм, му казах, че пациентът има рак на панкреаса.
Норм призна, че вече имал такова подозрение, но изследванията се оказали „чисти". Сбогува се и
19
се върна към своя пациент. Препоръчал на зъболекаря да прецени как се чувства в своята работа.
По всяка вероятност го е посъветвал да направи някакви промени, за да постигне онова, което
желае. Пациентът признал, че иска да прекрати работата си като зъболекар и да се заеме с нещо
друго, но му се струва невъзможно да го направи заради последиците, които неговото решение
щяло да има за подчинените му. Норм не му съобщил, че има енергийната честота на рак на
панкреаса, но разговарял с него за разочарованието му от професията и се опитал да му помогне да
промени своята негативна нагласа. За нещастие, мъжът бил неспособен да последва съвета на
Норм. Той разбирал отговорността като задължение да се грижи за другите до себеотрицание и не
можел да промени светогледа си и да оцени своята значимост и себеосъществяване. Две седмици
по-късно, личният лекар на този млад мъж повторил изследванията за рак на панкреаса. Този път
се оказали положителни. Мъжът бил опериран веднага, но четири месеца след операцията
починал.
Понякога е необходимо голямо усилие, за да променим нагласата си и да дадем възможност
на тялото ни да оздравее. Този зъболекар не можел да приеме, че професионалната му
обремененост и чувство за безизходица са променили неговата биохимия и здраве, докато за
другите било лесно да разпознаят тези модели у него. Но да приемете мисълта, че всяка част от
вашия живот - от физическата ви история до взаимоотношенията ви с всяко становище, мнение,
или убеждение, което носите в себе си - засяга биологичния ви строеж, е само част от лечебния
процес. Вие също така трябва да накарате това разбиране да премине от мисловно на физическо
ниво, да усетите истината вътрешно, на клетъчно ниво, и да й повярвате изцяло.
Много лесно е да научите нещо ново и да прилагате това знание случайно. Когато казвам
„биографията става биология", имам предвид, че участваме до известна степен в създаването на
болестта. Но - и това е много съществен момент - не трябва да злоупотребяваме с тази истина,
като се самообвиняваме за заболяването си. Рядко хората избират съзнателно да се разболеят. По
скоро болестите се развиват в резултат на поведенчески модели и нагласи, които не осъзнаваме, че
са биологично отровни дотогава, докато не проявят действието си. Чак, когато болестта ни
принуди да преразгледаме своята нагласа, започваме да разбираме, че нашите всекидневни,
изпълнени със страх или горчивина душевни състояния всъщност са биологични негативни
субстанции.
Наистина всички ние имаме негативни мисли и чувства, но не всеки негативизъм поражда
болест. За да се създаде едно заболяване, негативните емоции трябва да са преобладаващи, а
онова, което ускорява процеса, е да знаете, че негативната мисъл е отрова и въпреки това да й
разрешавате да вирее в съзнанието ви. Например знаете, че трябва да простите на някого, но
решавате, че гневът ви дава сила. Ако позволите гневът да ви обсеби, увеличавате вероятността да
се разболеете, защото енергийният резултат от една натрапчива идея е безсилието. Енергията е
сила, и препращате енергия към миналото като не забравяте, а болезнените преживявания
изсмукват сила от днешното ви тяло и това може да доведе до болест.
Силата е главното при изцелението и запазването на здравето. Нагласи, които създават
чувство на безсилие, не само водят до понижена самооценка, но изпразват физическото тяло от
енергия и отслабват общото здраве. Така следващият принцип за разглеждане е значението на
силата за здравето.
Втори принцип: Личната сила е необходима за здравето
Един ден Норм ми се обади, за да прегледам жена, страдаща от депресия и хронична болка
в областта на шията и долната част на гърба. Попита ме дали би имала полза от някои от видовете
електромагнитна терапия. Отговорих: „Абсолютно никаква. Няма достатъчно сила в своя
организъм, за да се подобри с тези средства."
За първи път се изказвах за нечия сила във връзка с лечението. Норм ме помоли да поясня
какво имам предвид и едва тогава осъзнах какво съм казала. В този миг видях човешката
енергийна система в съвсем различна светлина като проявление на силата на индивида.
Обясних на Норм, че душевните нагласи на тази жена са я довели до загуба на жизнена
сила. Чувства се непълноценна, казах аз, винаги търси одобрение и изпитва огромен страх от
самотата. Нейната самооценка се основава единствено на възможността да контролира другите -
на първо място децата си. Нейните страхове и недостатъци са като „черна дупка", която
магнетично привлича всеки, особено нейните деца - само за да ги срази. Непрекъснато критикува
20
своите деца в старанието си да ги държи в подчинение, тъй като за слабите деца е трудно да
напуснат семейното гнездо. Открива недостатъци във всяка тяхна изява, било в учението или
спорта защото, ако ги подкрепи емоционално, рискува да ги направи силни. Тъй като
контролирането на другите изисква огромен разход на енергия и защото никога истински не се е
чувствала господар на положението, непрекъснато е изтощена. Хроничната й болка също е
резултат от неспособността да контролира другите. Когато дошла в кабинета на Норм, изглеждала
като човек, претърпял поражение.
Тази жена не можела да се помири с неизбежността децата й да напуснат дома, но отрича
да е действала по друг начин, освен в техен интерес. В своите собствени очи е добра майка, за-
щото осигурява на децата си чист дом, здравословна храна и прилично облекло. И въпреки това,
систематично спъвала емоционалното им развитие - факт, който тя не приема.
Тъй като традиционните медицински терапии не й бяха помогнали, Норм обмисляше
алтернативен подход, включващ физиотерапия, стимулация на мозъка с електричество, цветова и
светлинна терапия. Осъзнах, че ако се приложат тези способи на лечение, тя може да получи
подобрение за седмица или може
би месец, но няма да се излекува напълно, докато не се откаже от патологичната борба за
надмощие.
Този следобед разбрах, че за успеха на една алтернативна терапия е наложително
пациентът да има вътрешно понятие за сила - способност да поражда душевна енергия и лични
чувства, като например вяра в своите възможности и способност да се справя сам с живота. Тази
жена имаше само външно понятие за сила, която черпеше от външен източник - своите деца.
Определено можеше да посещава психотерапевтични сеанси. Но ако откажеше да приеме
истината за себе си, щеше само най-редовно да се оплаква по един час всяка седмица, без
терапевтичен резултат. Както М. Скот Пек посочва в “Хора на лъжата" и в „Изкуството да бъдеш
Бог", да разберем и приемем истината за себе си, за своята роля в създаването на собствените ни
проблеми и за това как се отнасяме към другите, е жизнено важно за оздравяването.
Случаят с тази жена ми помогна да получа прозрение за ролята на силата в нашия живот и в
нашата енергийна система. Силата е в основата на човешкия опит. Всички наши нагласи и
убеждения, позитивни или негативни, са само продължение на начина, по който разбираме,
използваме, или не използваме силата. Никой от нас не е свободен от проявленията на силата.
Опитваме се да се справим с чувството за непълноценност или безсилие, да държим под контрол
хора и ситуации, убедени, че това ни прави силни, или оставяме чувството за сигурност (синоним
на сила) да определя личностните ни взаимоотношения. Много хора, изгубили нещо, което за тях е
олицетворение на силата - пари, работа, игра или човек, който им е давал самочувствие - съпруг
или любовник, родител или дете - развиват болест. Във връзката ни със силата се корени нашето
здраве.
Да разгледаме първия принцип - биографията се превръща в биология - заедно с втория
принцип - личната сила е необходима за здравето. Силата е посредник между нашия вътрешен ду-
шевен свят и външния свят и като посредник ги свързва с езика на митовете и символите. Да
вземем най-често срещаният символ на силата - парите. Когато човек възприема парите като
олицетворение на сила, тяхното придобиване и управление става символ на здравето на този
човек: когато жената се сдобие с пари, нейната биологична система приема сигнали, че в тялото й
нахлува сила. Умът й предава подсъзнателното съобщение: „Имам пари. Следователно съм в
безопасност, осигурена съм. Имам сила и всичко е наред." Това позитивно съобщение, предадено
на биологичната система, поражда здраве.
От само себе си се разбира, че да натрупаш много пари, не е гаранция за здраве, но
бедността, безсилието и болестта несъмнено са свързани помежду си. Когато ви е трудно да
печелите пари или внезапно ги загубите, биологичната ви система може да отслабне. Спомням си
един човек, който в средата на осемдесетте години превръщаше в пари всичко, до което се
докоснеше. Компанията му преуспяваше и той имаше енергия за десет души. Работеше до късно,
общуваше с различни хора до сутринта, след което се явяваше на работа пръв, винаги бодър,
ентусиазиран, способен да се справи с всяка задача. После, през октомври 1987 фондовата борса се
срина и компанията му фалира заедно с нея. След няколко месеца здравето му се влоши. Получи
мигрена, после ишиас и най-накрая много сериозно чревно заболяване. Не можеше повече да
21
понася стоенето до късно, нито своята светска програма и се оттегли от всички дейности, освен от
свързаните с оцеляването на финансовата му империя.
Този мъж не съзнаваше, че мерило за здравето му са парите. Но когато се разболя, веднага
осъзна връзката. Разбра, че за него парите означават свобода и възможност да води живот, за
който винаги е мечтал. Когато загуби богатството си, загуби своята сила, и само за няколко
седмици „биологията" му също се срина. Усилията и напрежението, свързани с възстановяването
на банкрутирала компания биха обезсилили всеки, но равният по сила стрес, когато предприятието
беше във възход, му даваше сила.
Всеки от нас има много символи на силата, и всеки един от тези символи има биологичен
аналог. За зъболекаря с рак на панкреаса символът на силата е бил неговата работа. Но тъй като
постепенно намразил работата си, губел сила всеки ден. Изтичането на сила предизвикало
биологична ответна реакция, която продължила до формирането на злокачествено заболяване.
Нашият живот се гради около символи на силата: пари, власт, звание, красота, сигурност.
Хората, които изпълват живота ни, и изборът, който всеки миг правим, са израз или символ на
нашата лична сила. Често ни се иска да предизвикаме човек, за когото мислим, че притежава по-
голяма сила от нас, но бързо се съгласяваме с всичко, защото вярваме, че нямаме сила да се
противопоставим. В безброй ситуации и връзки, за да се прояви силата, е необходимо
споразумение: кой я има и как да запазим своя дял от нея.
Да овладеем символичния език на енергията означава да се научим да анализираме
проявлението на силата в себе си и другите. Енергийната информация винаги е достоверна. Човек
на думи може публично да се съгласи с нещо, но неговата енергия ще каже какво изпитва в
действителност и истинските му чувства ще намерят някаква символична форма на изява. Нашите
тела - биологично и духовно, винаги търсят начин да изразят истината и винаги успяват.
Трябва да осъзнаете какво ви дава сила. Идентифицирайте своите символи на силата,
установете какво е взаимоотношението, символично и физическо, между вас и тези символи, об-
ръщайте внимание на всяко съобщение, което вашето тяло и интуиция ви изпращат за тях, и ще
улесните излекуването на която и да е болест.
Трети принцип: Сами можете да си помогнете да оздравеете
Енергийната медицина е холистична философия, която учи: “Аз съм отговорен за
изграждането на моето здраве. Следователно на някакво ниво съм участвал в пораждането на тази
болест. Мога да участвам в преодоляването на тази болест, като лекувам себе си, което означава
едновременно да лекувам своето емоционално, психично, физическо и духовно същество.”
Лечението на физическо страдание не винаги означава, че емоционалното и психично
напрежение, които са част от болестта, също са били намалени, така че съществува възможност
болестта да се възобнови. Лечението е пасивен процес, т.е. пациентът прехвърля своята
отговорност върху лекаря и предписаната терапия, вместо активно да се бори за своето здраве.
Целебният процес е активна душевна дейност, която включва изследване на собствените нагласи,
спомени и убеждения, за да се отстранят всички негативни модели, които пречат на пълното
емоционално и духовно оздравяване. Тази душевна дейност неизбежно изисква човек да
преосмисли влиянието на външните фактори, да преразгледа живота си и така да подтикне волята
си. Необходимо е волево усилие, за да разберем и приемем истините за живота си и да осъзнаем
как да използваме енергията си. Това е пътят, по който ще започнем да сътворяваме любов в себе
си, истинско самочувствие и здраве.
Езикът на традиционната медицина е някак войнствен за разлика от езика на енергийната
медицина: „Пациентът е бил атакуван от вирус", или „Някакво вещество е поразило клетъчната
тъкан и е довело до злокачествени образувания." Теорията на традиционната медицина смята
пациента за невинна, или напълно безпомощна жертва на нападение без предизвикателство.
В традиционната медицинска терапия пациентът изпълнява предписана от лекаря програма,
така че отговорността за лечението носи лекарят. Дали пациентът сътрудничи на този, който се
грижи за неговото здраве, положително се отбелязва по време на такава терапия, но се приема, че
нагласата на пациента е без значение за процеса - лекарствата и хирургията трябва да извършат
необходимото. При холистичните терапии е съвсем различно - готовността на пациента да участва
пълноценно в своето лечение е необходимо условие за успешно оздравяване!
Холистичната и традиционната медицина отразяват два различни вида отношение към
22
силата: активно и пасивно. Лечението с лекарства при традиционната медицина не изисква
съзнателно участие от страна на пациента, но ефектът на една холистична техника като
визуализацията се усилва от активния, ангажиран пациент. С други думи, установява се енергийна
връзка между съзнанието на пациента и лечебните възможности на терапията, а понякога дори и
на терапевта. Когато пациентът е пасивен - с нагласа „ще го изтърпя" - не оздравява напълно; дори
и да оздравее, може никога да не се справи напълно с източника на своята болест.
Пасивният консуматор на енергия
Майката с депресия и хронична болка в областта на шията и гърба е пример за човек, който
има само пасивна сила. При тази зависимост личността чувства, че трябва да получава енергия от
външната среда, от друг човек или чрез друг човек. Тя мисли, съзнателно или несъзнателно: ,,Сама
съм нищо." Такъв човек иска да придобие сила чрез пари, обществено положение, политическа,
обществена, военна, религиозна власт и връзки с влиятелни хора. Тя не изразява непосредствено
собствените си потребности, а умело манипулира всички около себе си, за да се възползва.
При съприкосновението ни с външния свят енергийната ни система може символично да се
разглежда като електромагнитни вериги. Тези вериги преминават през нашето тяло и ни свързват с
всичко, което ни заобикаля и с другите хора, или с други „силови обекти", така че можем да
„черпим" от тяхната енергия. Нашата връзка със силовия обект, обаче отнема известно количество
енергия от нашето поле, която отива в полето на обекта.
Енергийни вериги
25
съпруга
съпруг
Фиг.2: Енергийните вериги, преминаващи през тялото на жената към нейния съпруг
Забележка: Тъй като тази жена е изцяло зависима от своя съпруг, всички нейни енергийни вериги
са свързани с неговото енергийно поле. В резултат на този дисбаланс жената няма енергия да поддържа
своето тяло в добро здраве и едновременно с това създава у своя съпруг чувство „че се задушава".
Подобно на Джули, Джоана имаше непълноценен брак и разви рак на гърдата. Въпреки че
нейният съвместен живот не беше толкова ужасен като този на Джули, също имаше своите проб-
леми. Съпругът на Джоана, Нийл, поддържал връзки с няколко други жени. Джоана знаела за това,
но се опитвала да не обръща внимание. В своя опит да живее с неговата изневяра, започнала да
посещава семинари за самопомощ. Чрез тези семинари разбрала, че поведението на Нийл
нарушава нейните лични емоционални граници. Преди да започне да ги посещава, Джоана не била
помисляла за смисъла на личните емоционални граници. Омъжила се, както повечето хора, с
представата, че двама души трябва да станат една емоционална система.
Джоана скоро разбрала, че нейният рак на гърдата, който се появил в област от тялото,
свързана с даването и кърменето, ще се излекува, само ако започне да уважава себе си, ако развие
чувство за собствено достойнство. Все повече придобивала вътрешна представа за себе си като за
силна личност. Когато разбрала, че е индивидуалност, установила връзка със себе си -нещо, което
по-рано й се струвало невъзможно, тъй като представата й за нея самата винаги изискала съпруг.
Когато осъзнала собствените си потребности, упражнила своята нова вътрешна власт, като
въстанала срещу Нийл, и поискала от него да спазва брачната клетва. Той обещал да промени
поведението си, но след по-малко от месец забравил обещанието си. Джоана накрая разбрала, че
не може да го промени - и че самата тя се е променила толкова много, че не може повече да понася
неговите емоционални престъпления. Ако искала да излекува своето раково заболяване, трябвало
да се отстрани от ситуацията, която разрушавала здравето й. Развела се с Нийл и оздравяла от
рака.
Поддържащите групи за тежкоболни хора често им помагат да се самоопределят по нов
начин. Признавайки своите потребности и анализирайки своя живот от тази гледна точка, те
приемат, че положението, което се намират, не е нито приемливо за личността, в която постепенно
се превръщат, нито спомага за излекуването им. Те осъзнават, че трябва да предприемат нещо, за
да се променят. В процеса на лечение те се научават да се „изключват" от нещата и хората, които
изчерпват силата от телата им.
Необходимостта от промяна превръща лечението в заплаха за много хора. Те знаят,
съзнателно или несъзнателно, че да изключат своите енергийни вериги от силовите обекти
означава да се сбогуват с тях. Изпадат в бездействие, при което искат едновременно да се
изключат от своя силов обект и да останат свързани с него. Някои хора свършват с това, че се
опитват да живеят в два паралелни свята, като само отчасти обитават този, който повече не ги
устройва, и никога изцяло не преминават в другия. Получава се така, че много хора пътуват към
лековития извор, но веднъж пристигнали там, установяват, че всъщност не могат да пият от него.
Лечението изисква действие. То не е пасивно събитие. Ние трябва да използваме своите
вътрешни, душевни възможности, да намерим сили и да обърнем гръб на остарелите си възгледи и
модели на поведение, да подходим към себе си по нов „здравословен” начин - да станем от
болничната постеля и да тръгнем по своя път.
Символното зрение
Така както във Втора част описвам отпечатъците на силата, вплетени в нашата психика и
26
биология, опитайте се сами да направите оценка на връзката си с всеки един от седемте енергийни
центъра на своето тяло. Направете себе си обект на своя първи интуитивен преглед. В процеса на
работа ще откриете, че ставате по-чувствителни към необикновения свят, който е разположен зад
вашите очи. Накрая ще овладеете символното зрение, способността да използвате своята
интуиция, за да тълкувате символите на силата в своя живот.
Предлагам ви изложените по-долу ръководни указания като отправна точка. Когато се
стремите да разберете повече, изцелението е неминуемо. Но ви е необходим вътрешен метод за
възприемане на тази информация, за да я направите полезна за вас.
На първо място поставете си за цел да се научите да тълкувате предизвикателствата в своя
живот със символи. Намерете смисъл в тях. Помислете и почувствайте каква е връзката им с
вашето здраве. Всеки ден обръщайте внимание на предизвикателствата, които ви се отправят, и
как вашият разум и дух реагират спрямо тях. Наблюдавайте какво ви кара да губите енергия и в
коя част на тялото усещате загубата. Анализирайте духовната и биологична дейност, която се
извършва като следствие.
Второ, разглеждайте себе си не само като физическо, но и като енергийно същество.
Енергийната част от вас е онази, която предава и записва всички ваши мисли и външни влияния.
Нито за миг не забравяйте, че вашата биография става ваша биология. Придобийте навика да
анализирате хората, преживяванията и информацията, която допускате в своя живот. Развиването
на символно зрение започва целенасочено: съзнателно и редовно да изследвате, как общувате с
външния свят, как той влияе върху вашата емоционална и физическа сила. И помнете, че ако
имате лични предпочитания за начина, по който виждате –ще спъвате получаването на енергийна
информация.
Трето, всекидневно провеждайте енергийно самоизследване. Когато се усъвършенствате, то
ще ви отнема само няколко минути. Използвайте модела на човешката енергийна система,
представен в Глава 2, за справка. Размишлявайте върху всеки енергиен център в продължение на
минута или две, спокойно и обективно. Не чакайте да се разболеете, а се погрижете за здравето на
своята енергийна система. Научете се да усещате напрежението, натрупано във вашето енергийно
поле и вземете мерки да лекувате себе си на енергийно ниво. Направете самоизследването свой
навик.
Четвърто, когато откриете изтичане на енергия, съсредоточете вниманието си само върху
най-съществените неща, които ще ви помогнат да възстановите енергията си. Винаги си задавайте
въпроса: „Защо губя енергия?" При лечението на неправилна енергийна или физическа
координация, винаги трябва да участвате и с разума, и със сърцето си. Винаги се старайте да
прониквате отвъд физическите белези на кризата. Позовавайте се на свещените истини за
енергията (както са представени в Глава 2). Една или няколко от тези свещени истини имат
отношение към вашата стресова ситуация, запитайте се кои от тях са изразени символно там.
Например, ако кризата ви е свързана с вашата работа, може да се позовете на свещената
истина Почитай себе си. Може би затрудненията ви са свидетелство за начин на живот, който е
изчерпал възможностите си. Придържайте се неотклонно към тази представа и ще се измъкнете от
плуващите пясъци на илюзията - ще добиете духовната и символна яснота, която ви е необходима,
за да разтълкувате обективно положението, в което се намирате и да се поучите от енергийния
урок, който съдържа.
Духовното обучение ни учи да се вглеждаме в себе си внимателно - не егоцентрично, а като
начин за съзнателно управляване на личната енергия и сила. И така, вашата пета задача е да
научите по-скоро какво, отколкото кой изчерпва енергията ви. Разберете, че упрекът ви към човек,
който според вас изчерпва енергията ви, всъщност е ваша представа, произлязла някъде от вас.
Например ако завиждате на някого, важното за вас е не този конкретен човек, а сенчестата страна
на вашата природа, отразена в този човек. Всъщност този човек изпълнява ролята на ваш учител.
Съсредоточаването върху човека, комуто завиждате, няма да ви излекува. Само ще ви бъдат
изпращани все нови и нови учители, всеки следващ по-силен от предишния. Вашата задача е да
научите урока, който този учител ви преподава, а не да роптаете срещу учителя.
Ако погрешно заключите, че конкретен човек е причина да се чувствате изтощени, ще
изпитате страх и вина. Трябва повторно да се съсредоточите върху енергийния център, докато
образно видите каква сила притежава този човек по отношение на вас. Щом погледнете така към
27
урока, а не към учителя, вие ще сте се възползвали значително от символното зрение: ще
разберете истината, която ви е била предадена чрез предизвикателството.
Шесто, опростете своите изисквания към лечението. Изискванията към лечението на която
и да е болест по същество са еднакви. Мислете за болестта като за енергийно разстройство - почти
като за техническа неизправност. Щом веднъж определите коя свещена истина се отнася за вашия
случай, организирайте своя вътрешен лечебен процес около поуките от тази истина. Съчетайте
своето вътрешно лечение с подходяща традиционна медицинска терапия и спазвайте своята
програма. Протегнете ръка за подкрепата, от която се нуждаете, и използвайте тази подкрепа
правилно. Помнете, че задачата ви е да се избавите от своите рани, а не да живеете с тях, не губете
време да мислите, да действате и да се молите като жертва. Чувството, че сте жертва, само
утежнява болестта и ако се превърне в постоянно състояние на съзнанието, само по себе си е
болест.
Правете всичко необходимо, за да поддържате своето физическо тяло, например: вземайте
подходящо лекарство, всекидневно правете упражнения, хранете се правилно. Едновременно с
това, правете всичко необходимо, за да поддържате енергийното си тяло, например: довършете
започнатата работа, простете обидите от миналото. Не се страхувайте от резки промени, за да се
излекувате - напуснете работата си или се разведете, ако това са причините за вашия стрес;
научете се да медитирате или да карате ски. Не става въпрос за промени на всяка цена, а за
промени, които лечението изисква.
Говоренето не лекува, лекува действието. Необходимо е да се работи за поддържане на
позитивна нагласа, каквато и да е болестта, но лечението изисква усърдие и постоянство.
Визуализацията няма да помогне, ако я практикувате само веднъж седмично, и никой не постига
добра физическа форма с едно отиване до гимнастическия салон. Лечението на тялото или на
житейските трудности - или развиването на символното зрение - изискват всекидневна практика и
внимание. Лечението на болестта може да ви отнеме цялото време, въпреки че бихте могли да
опростите мерките, необходими за изпълнението на задачата.
Ако използвате съчетание от различни лечебни методи, различни лекари, курс с витамини
или билколечение и нямате успех в лечението, може би всъщност блокирате своето собствено
излекуване. Може би перспективата да оздравеете ви плаши повече, отколкото съзнавате. Може би
не сте в състояние да се освободите от нещо в миналото, или вашето оздравяване би променило
равновесието на силите между вас и друг човек. Помислете за това, защото явно някои болести са
много по-сериозни от други, а липсата на ефект от лечението не винаги е сигнал, че блокирате
своя лечебен процес. Но ако десет различни терапии и терапевти не са достатъчни, за да внесат в
някаква степен подобрение в живота ви, тогава трябва да помислите за съзнателно или
несъзнателно вмешателство или за твърде реалната възможност лечението ви да изисква
подготовка за напускане на физическия живот.
Седмо, опростете схващанията си за духовността. Всички мои земни изследвания за
небесния свят са ме довели до извода, че той е царство, което може да бъде разбрано. Ето защо,
личната теология не бива да бъде усложнявана. Стремете се да вярвате само в това, което небето е
определило като съществено Например:
• Всички обстоятелства могат да се променят в един миг и всяка болест е лечима.
Божеството не е ограничено от човешките представи за време и пространство или от земните
грижи.
• Бъдете верни на принципите си: живейте според вярата си.
• Бъдете последователни. Всеки живот преминава през различни степени на трудни
промени, както и на покой. Научете се да вървите в крак с промяната, вместо да се опитвате да
спрете нейния ход.
• Никога не чакайте друг човек да ви направи щастливи -щастието е вътрешна, лична
нагласа и отговорност.
• Животът по своята същност е училище. Всяка случка, предизвикателство или връзка
съдържат някакво послание, достойно да бъде научено или преподадено на другите.
• Позитивната енергия работи по-ефективно от негативната във всички ситуации.
•Живейте в настоящето и прощавайте на другите.
Не печелим нищо, когато вярваме, че небето „мисли и действа" по сложен начин. Много
28
по-ефективно е да се научим да мислим така, както небето прави това - на езика на простите и
вечни истини.
По всяка вероятност сме направили живота си по-сложен, отколкото трябва да бъде.
Постигането на здраве, щастие и енергиен баланс се свежда до решението да се съсредоточим
повече върху позитивното, отколкото върху негативното, и да живеем по начин, духовно
съвместим с истината. Само тези две задължения са достатъчни да позволят на силата, която се
съдържа в нашата Божествена биологична система, да влияе положително на съдържанието и
посоката на живота ни.
Всички ние сме длъжни да научим едни и същи истини и да позволим на нашето Божество
да работи в нас и чрез нас; това е проста задача, макар и нелека. Обстоятелствата и хората в нашия
живот са различни, но предизвикателствата, които те ни поднасят не се различават, също както
влиянието, което тези предизвикателства оказват върху нашето тяло и дух. Колкото по-добре
научим тази истина, толкова по-бързо ще развием символното зрение - способността да виждаме
отвъд илюзиите на материалния свят и да разпознаваме урока, който ни се предлага от житейските
предизвикателства.
ГЛАВА 2
СЪЗДАДЕН ПО ОБРАЗ БОЖИЙ
Още от самото начало знаех, че моите интуитивни възприятия, макар и описващи
физически неразположения, се отнасят главно за човешкия дух. Използвах енергийни термини, за
да ги обясня на другите. Енергия е неутрална дума, която не поражда религиозни асоциации или
дълбоко затаени страхове за връзката на индивида с Бога. Много по-лесно е да се каже някому
„Енергията ти е изчерпана", отколкото “Духът ти е отровен", при все че повечето хора, които
идват при мен, всъщност са в духовна криза. Описвах състоянието им като енергийно разст-
ройство, но знаех, че не им помагам така добре, както ако правех това на езика на духа.
Обединих енергийните описания с религиозна терминология, след като осъзнах
съответствията между източните чакри и западните религиозни тайнства. Това се случи
неочаквано, на един от моите семинари по енергийна анатомия. По време на уводната лекция
нарисувах на черната дъска седем окръжности във вертикален ред, за да изобразя силовите
центрове на човешката енергийна система. Поглеждайки кръговете, изведнъж си спомних, че има
не само седем чакри, но и седем християнски тайнства. В този момент разбрах, че духовните им
послания са едни и същи. По-късно, когато проучвах приликите между тях, научих, че Кабалата
също има седем аналогични дяла. Съответствията между тези три религиозни учения ме накараха
да проумея, духовността е нещо много повече от психологична и емоционална потребност: тя е
вродена биологична потребност. Нашият дух, нашата енергия и нашата лична мощ са израз на
една и съща сила.
Седемте свещени истини, които тези три религиозни учения споделят, са в основата на
нашата духовна мощ. Те ни учат как да насочваме своята енергия - или жизнена сила - която тече
през нашия организъм. Всъщност ние въплъщаваме тези истини в своите седем силови центъра. Те
са част от нашата вътрешна физическа и духовна управляваща система, и в същото време -
универсална, външна управляваща система, която насочва нашето духовно поведение и здраве.
Духовната ни задача в земния живот е да се научим да съгласуваме енергиите на тялото и ду шата,
на мисълта и действието, на физическата и умствената мощ. Нашето тяло съдържа иманентния
план на лечението.
В книга „Битие" от Библията тялото на Адам се описва като създадено по образ и подобие
на Бога. Посланието, което тази фраза съдържа е и буквално, и символично. Тя означава, че хората
са енергийни копия на Божествената сила - система от седем основни енергии, чиито истини сме
длъжни да изследваме и развиваме чрез опита, наречен живот.
Когато осъзнах, че човешката енергийна система въплъщава тези седем истини, повече не
можех да се ограничавам до енергийния речник и започнах да включвам духовни идеи в инту-
итивните си диагнози. Тъй като нашата биологична анатомия е също и духовна анатомия, езиците
на енергията и на духа, използвани заедно, пресичат най-различни системи от убеждения.
Откриват пътища за общуване между различните религиозни системи и даже позволяват на хората
да се върнат към религията си, която по-рано са отхвърляли, освободени от времето на догмата.
29
Хората на моите семинари с готовност възприемат този енергийно-духовен език, за да опишат
духовните предизвикателства, които техните физически заболявания, психически разстройства и
душевни страдания им отправят. Разглеждането на проблемите им в духовна рамка, ускорява
процеса на лечение, защото дава смисъл и цел на кризите им. Те имат възможност да си помогнат
да оздравеят; участват в изграждането на своето здраве и преизграждат своя живот. Стресът
съответства на духовна криза и дава възможност за духовно обучение; можете да разберете дали
правилно сте използвали и насочвали своя дух, своята лична сила почти при всяка болест.
Повечето религии и културни традиции - от митовете на старите гърци и хиндуистките
учения до вярванията на китайците и на маите - приписват на човешкото съзнание, дух или сила
Божествен произход. Повечето от митовете на всяка култура разказват за Божествено
взаимодействие с човечеството в разкази за богове, които се съвкупляват с човешки същества и
създават богоподобни или полубогоподобни деца. Това потомство въплъщава целия спектър на
човешкото поведение - велики дела на сътворение, разрушение и отмъщение, дребни прояви на
ревност, съперничество и накърнена гордост, трансцендентни метаморфози, секс и чувственост.
Ранните цивилизации, създали тези божествени митологии, изучавали своята емоционална
природа и силите, присъщи на човешкия дух. Всяка култура изразявала своите възгледи за
трансформациите и преходите на всемирното духовно пътешествие - „пътешествието на героя",
както е наречено от Джоузеф Кембъл.
Единствено в еврейските предания Бог-Йехова никога и никъде не е изобразен като полово
същество. За Бог се казва, че има дясна и лява ръка, но описанието никога не продължава по-
надолу от кръста. За разлика от други духовни традиции, евреите приписват на Йехова само някои
човешки качества, запазвайки си по-голяма дистанция между себе си и своето непристъпно
Божество.
Когато обаче на сцената се появява християнството, неговите все още еврейски
последователи дават на своя Бог човешко тяло и го наричат Иисус, син Божи. За останалите евреи
великата ерес на християните се състои в това, че отиват отвъд биологичната граница и започват
своята нова теология с едно биодуховно събитие - Благовещението. В Благовещението архангел
Гавраил съобщава на Дева Мария, че е спечелила благоразположението на Господа и ще роди син
и ще го нарече Иисус. Подтекстът е, че Бог е биологичният баща на това дете. Изведнъж
абстрактният Божествен принцип в юдаизма, наречен Йехова, се вселява в смъртна жена.
Християните превърнали раждането на Иисус в „биологична теология" и използвали
живота му като доказателство, че човечеството е създадено „по образ и подобие на Бога". Юдеите
и християните вярват, че нашето физическо тяло, по-специално мъжкото, е като това на Бога. По-
късните богословски съчинения оспорват тази биологична прилика, правят ревизия и я превръщат
в духовна прилика, но първоначалната идея, че биологично сме създадени по подобие на Бога,
остава непроменена.
Нишката, която свързва всички митове е, че ние, човешките същества, сме длъжни да слеем
своите тела със същността на Бога, че искаме да притежаваме Божественото в своята плът и кръв,
в своята умствена и емоционална природа. Във вярванията по цял свят, представите за духовната
природа на Божеството отразяват най-добрите човешки качества. Щом в най-добрия случай сме
милостиви, и Бог е всемилостив; щом можем да простим, Бог също е всеопрощаващ; щом сме
способни на любов, то и Бог е само любов; щом се стараем да бъдем справедливи, то
Божествената справедливост непременно господства над нашите усилия да отсъдим кое е
правилно и кое не. В източните религии Божествената справедливост е законът на кармата; в
християнския свят тя е в основата на Златното правило (библейска повеля, според която човек
трябва да се отнася към другите така, както иска те да се отнасят към него – Бел. Ред.). По един
или друг начин, сме вплели Божественото във всички аспекти на своя живот, мисли и действия.
В днешно време много от тези, които търсят истината за духа, се стараят да водят живот,
изпълнен с високо съзнание за свещеното, мъчейки се да постъпват според духовната си същност.
Такъв съзнателен живот е молба, желание за духовна отговорност. То е отрицание на класическата
връзка родител-дете с Бога в старите религии, и преход към духовна зрялост. Духовното съзряване
включва не само развиване на способност да се тълкуват мъдрите послания на свещените
текстове, но и на способност да се разбира духовният език на тялото. Когато станем по-осъзнати и
разберем въздействието на нашите мисли и нагласи - на вътрешния ни живот върху физическото
30
ни тяло и външния живот, повече не трябва да мислим за Бог Отец, който създава вместо нас и от
когото сме напълно зависими. Като духовно зрели хора можем да поемем отговорност да
участваме в изграждането на своя живот и здраве. Това участие е същината на духовната зрялост -
упражняването на правото за свободен избор и поемането на отговорността за него.
Упражняването на правото на избор е Божественото предизвикателство, свещения договор,
заради изпълнението на който сме тук. То започва с избора какви да бъдат нашите мисли и
нагласи. Ако някога избор е означавало да можем да реагираме на това, което Бог е създал за нас,
то сега право на избор означава, че сме участници в това, което преживяваме - че участваме в
изграждането на тялото си чрез градивната сила на своите мисли и емоции. Седемте свещени
истини на Кабала, християнските тайнства и хиндуистките чакри поддържат нашето постепенно
превръщане в съзнателни духовно зрели индивиди. Тези буквални и символични учения
дефинират по нов начин духовното и биологично здраве и ни помагат да разберем какво ни прави
здрави, какво ни разболява и какво ни лекува.
Седемте свещени истини се издигат над културните граници и на символично ниво,
очертават нашия жизнен път - план, отразен в биологичната ни анатомия. Отново и отново свеще-
ните текстове ни казват, че смисълът на нашия живот е да разберем и укрепим силата на своя дух -
сила, която е безусловно необходима за нашето душевно и физическо благополучие.
Злоупотребата с тази сила отслабва духа ни и изсмуква жизнената сила от физическото ни тяло.
Тъй като Божествената енергия е заложена в нашия биологичен организъм, всяка мисъл,
която прорязва съзнанието ни, всяка надежда, която xраним, всеки спомен, който пазим, се
превръща в позитивна или негативна команда към нашето тяло и дух. Великолепно е да виждаме
себе си през тази призма, но е и плашещо, защото нито една част от нашия живот или мисли не е
лишена от сила, нито пък ни принадлежи. Ние сме биологични творения на Божествения замисъл.
Щом тази истина стане част от съзнанието ви, никога повече няма да се задоволявате просто да
съществувате.
Символната сила на седемте чакри
Източните религии учат, че човешкото тяло съдържа седем енергийни центъра. Всеки един
от тези енергийни центрове съдържа универсален духовен житейски урок, който трябва да научим
като се развиваме към по-висше съзнание. Едва след като бях провеждала редовни интуитивни
прегледи в течение на много години, осъзнах, че инстинктивно съм се концентрирала върху тези
седем енергийни центъра. Тази свещена, древна образност е забележително точна в
изобразяването на човешката енергийна система, нейните навици и наклонности.
Системата от чакри е първообраз на индивидуалното развитие, преминаващо през седем
различни степени. Чакрите са разположени вертикално, от основата на гръбнака до темето, което
показва, че се издигаме към Божеството чрез постепенно преодоляване на притегателната сила на
физическия свят. На всяка степен придобиваме по-съвършена представа за своята индивидуална и
духовна сила, тъй като всяка чакра олицетворява един духовен урок на живота или
предизвикателство, еднакво за всички човешки същества. В процеса на усъвършенстване на всяка
чакра, индивидът придобива сила и самопознание, които стават неотделима част от неговия дух и
го тласкат напред по пътя към духовното съзнание в класическото пътешествие на героя.
Следва много кратко описание на духовните житейски уроци, които седемте чакри
олицетворяват (виж фигура 3):
Първа чакра: уроци, свързани с материалния свят.
Втора чакра: уроци, свързани със сексуалността, работата и физическите желания.
Трета чакра: уроци, свързани с еготог личността и самооценката (чувството за
собствено достойнство).
Четвърта чакра: уроци, свързани с любовта, опрощението и състраданието.
Пета чакра: уроци, свързани с волята и себеизявата.
Шеста чакра: уроци, отнасящи се до разума, интуицията, проникновението и
мъдростта.
Седма чакра: уроци, свързани с духовността.
31
Фиг.3: Седемте енергийни центъра или чакри в системата кундалини
Седемте духовни уроци на живота ни насочват към по-висше съзнание. Ако пренебрегнем
своето задължение и потребност да се отнасяме съзнателно към тях, енергията им може да се
прояви като болест. Всъщност повечето източни духовни учения разбират болестта като
изчерпване на вътрешната сила, или на духа. Съответствията между главните духовни учения
потвърждават универсалното човешко изживяване на връзката между духа и тялото, болестта и
лечението.
Ако вникнем в символите на седемте християнски тайнства, ще видим, че съответстват на
седемте чакри.
Символната сила на християнските тайнства
Раннохристиянската църква определила седем тайнства, или официално признати ритуали,
които трябвало да бъдат изпълнявани от ръкоположени църковни наставници. Тези седем тайнства
били, и все още са, религиозни церемонии, които отпечатват върху индивида - да използвам
християнската терминология- отличителния белег на „благодатта или Божествената енергия".
Всяко тайнство въздава по неповторим начин благодатта. Въпреки че седемте християнски
тайнства са били постановени първо в Римокатолическата църква, много от тях като Кръщение,
Брак и Свещенство са приети и в другите християнски традиции.
Всяко тайнство по своята същност представлява обряд, чрез който Божественото се
приканва да се всели непосредствено в духа на индивида. Терминът тайнство означава ритуално
призоваване на свещената сила в душата на индивида. Символният смисъл на тайнствата
надхвърля религиозния и моите бележки за тях не трябва да се разбират погрешно като
задължение да се приемат само от християнската институция.
Тайнствата внушават със символи изискването за духовна зрялост и за изцеление. Но те
изразяват съвсем точно и това, на което трябва да се посветим през основните етапи на своя
живот, за да поемем личната отговорност, която идва с духовната зрялост. Тайнствата са не само
ритуали, които ни облагодетелстват, те са и изисквания, които сме длъжни да. изпълним; те са не
само енергия, която получаваме, но и сили, които трябва да отдадем за другите. Да вземем
например тайнството кръщение, при което членовете на семейството поемат физическа и духовна
32
отговорност за детето, което са дали на света. Промяната, която предизвиква у нас този ритуал
като духовно зрели индивиди е да приемем символно, изцяло и с благодарност семейството, в
което сме родени. Символично, кръщение също означава да почитаме себе си и своето семейство,
като прощаваме на неговите членове всяка болка, която са ни причинили в детството. Силата,
която се съдържа в такава прошка, е точно онази сила, която лекува тялото.
Седемте тайнства и техният символен смисъл са следните:
Кръщение: да получаваш и да даряваш благодат олицетворяваща благодарността за твоя
живот във физическия свят.
Причастие: да получаваш и да даряваш благодат - под формата на „нафора” -
олицетворяваща свещения съюз с Бога и с хората в твоя живот.
Конфирмация4: да получаваш и да даряваш благодат, която допринася за твоята
индивидуалност и самооценка.
Брак: да получаваш и даряваш благословията, която осветява съюза със себе си,
символизиращ признаването и почитането на насъщната потребност да обичаш и да се грижиш за
себе си, за да можеш да обичаш изцяло друг човек.
Изповед: да получаваш и даряваш милостта на опрощението, която пречиства твоя дух от
злото на желанията.
Свещенство: да получаваш и даряваш благодат, която осветява твоя път на служене.
Елеосвещение: (последно миропомазване) да получаваш и даваш благодатта да се завършва
всяко дело не само преди смъртта, но и всеки ден, и която ти дава възможността да обичаш днес.
Седемте степени на личното посвещение са израз на сили, които имаме и които трябва да
осъществим, сили които трябва съзнателно да използваме и прилагаме като се променяме, според
изискванията на живота.
Символната сила на десетте сефирот5
Десетте сефирот, или Дървото на живота на Кабалата, са част от комплексно учение,
еволюирало в продължение на много векове - учение, в което откриваме поразително сходство със
знанието за чакрите и християнските тайнства. В средновековната Кабала, десетте сефирот
описват десетте качества на Божествената природа. Тъй като три от тези десет качества са
успоредени с други три, десетте качества, фактически, са групирани в седем нива, често
изобразявани като митично Дърво на Живота, обърнато с корените нагоре към небето. Десетте
сефирот представляват Божествено откровение за това, че човекът е създаден „по Божий образ"
(Битие 1:27), според Даниил Чанан Мат, „Зохар: Книга на просвещението". Божеството споделя с
човешките същества тези десет качества - духовни сили, които ни е заповядано да развиваме и
усъвършенстваме в своето житейско пътешествие.
Въпреки че юдаизмът защитава най-абстрактната представа за Бога, десетте сефирот се
доближават максимално до личността на Йехова. За разлика от другите религии, юдаизмът никога
не е гледал на своите пророци като на непосредствено въплъщение на самото Божество. Будизмът
започва с човек - Сихарта, който е предопределен да предаде посланието за просветление на
хората. В будизма няма описание на човекоподобна Божествена сила, но в хиндуизма има много
богове, дошли на Земята, а християнството има своя „Син Божи", който живее тридесет и три
години сред хората.
Десетте сефирот са качествата на Божеството, които са и първообразът на човешкото
същество. Тези качества се разглеждат едновременно като същността на Бога и като пътеки, по ко-
ито можем да се завърнем към Бога. Всяко качество представлява стъпало към по-пълното
разкриване на „името" и „лицето" на Бога. Често пъти десетте качества се описват като одеждите
на Царя - одежди, които ни позволяват да гледаме право в лицето източника на Божествената
светлина, без да бъдем ослепени. Другият образ - обърнатото дърво, символично показва, че
корените на тези десет качества проникват дълбоко в Божествената природа, която ни тегли назад
към небесата чрез молитва, съзерцание и действие. Задачата ни е да се извисим до нашия
Божествен източник, като развием тези качества в себе си.
4
Първо причестяваме на 14 годишна възраст, възприето в римокатолическата църква. - Бел. ред.
5
Сефирот (чисти числа, ед. ч. - сефира) - основни инструменти на кабалистиката са десетте аспекта на Единичното,
които наред с двадесет и двете свещени букви на еврейската азбука, образуват тридесет и двете пътеки, по които Бог е
сътворил света, според свещените еврейски книги „Сефер Йецира", „Книга на Творението" - Бел. прев.
33
Кете
р Енергията на
Божественото, която се
влива във физическото
проявление
Тифе
рет Енергията на
състраданието, хармонията
и красотата
Йесо
д Енергията на
репродуктивната сила на
Бога
Кете
р Енергията на мистичната
общност на Израел –
символ на мистичната
общност на човечеството
36
НИВО 7: Сливане на чакрата на
Духа, тайнството Елеосвещение и
Живей в настоящия сефира Кетер
момент НИВО 6: Сливане на чакрата на
--- Ума, тайнството Свещенство, и
Търси само истината сефирот Бина и Хохма
--- НИВО 5: Сливане на чакрата на
Подчини личната си Волята, тайнството Изповед и
воля на Божествената сефирот Хесед и Гевура
воля НИВО 4: Сливане на чакрата на
----- Емоционалната сила, тайнството
Любовта е Божествена Брак и сефира Тиферет
сила НИВО 3: Сливане на чакрата на
----- Личната сила, тайнството
Почитай себе си Конфирмация и сефирот Од и
--- Неца
Почитайте се взаимно НИВО 2: Сливане на чакрата на
---- Партньорството, тайнството
Всичко е единно цяло Причастие и сефира Йесод
НИВО 1: Сливане на енергията на
Племенната чакра, тайнството
Кръщение и сефира Шехина
Вътрешната сила
Втора част
Седемте свещени истини
Енергийна анатомия
Чак- ОРГАНИ ПСИХИЧНА, ФИЗИЧЕСКИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
ра ЕМОЦИОНАЛНА
ПРОБЛЕМАТИКА
1. Опорно-двигателна Семейна и групова безопасност Хронична болка в долната 1
система и сигурност част на гърба
Основа на гръбнака Обезпечаване на жизнените Ишиас
Крака потребности
Способност да отстояваш Разширени вени
Стъпала себе си Тумори/рак на правото черво
Право черво Душевен комфорт Депресия
Имунна система Социален и семеен закон и ред Болести свързани с имунната
система
2. Полови органи Обвинение и чувство за вина Хронична болка в долната 2
част на гърба
Дебело черво Пари и секс Ишиас
Долни гр. прешлени Власт и управление Проблеми на половата система
Таз Творчество Болка в областта на таза
Апендикс Честност и етика Сексуална потентност
Пикочен мехур. на взаимоотношенията Проблеми с пикочната система
Област на бедрата
44
убеждения, които подпомагат изграждането на личността и на чувството за принадлежност към
група хора в определена географска област.
За да се сдобиете с енергията на своята първа чакра, съсредоточете се за няколко минути
върху нещо, свързано с вашата общност, което предизвиква емоционална реакция във вас:
• слушане на националния химн
• наблюдение на военен парад
• церемония по награждаване на златни медалисти на Олимпийските игри
• на скъп за вас човек
• вестта, че дете е било наречено на ваше име
Когато се концентрирате върху избраното от вас преживяване, онази област от вашето тяло,
която реагира в отговор, е Племенната ви чакра.
Местоположение: Основата на гръбнака (при опашната кост).
Енергийна връзка с физическото тяло: Гръбначния стълб, правото черво, краката, костите,
стъпалата и имунна система.
Енергийната връзка с емоционалното/умственото тяло: Първата чакра е основата на
емоционалното и умствено здраве. Емоционалната и психична устойчивост води началото си от
семейството и от социалната среда в детството. Различни психични болести са резултат от
дисфункции в семейството, като раздвоение на личността, манийно-компулсивно разстройство,
депресия и деструктивни модели на поведение като алкохолизма.
Символна/сетивна връзка: Енергията на първата чакра се проявява в нашата потребност от
логика, ред и организация. Тази енергия ни ориентира във времето и пространството и управлява
нашите пет сетива. Като деца възприемаме и опознаваме физическия свят чрез петте си сетива.
Първата чакра не може да ни даде символно обяснение на нашия живот, защото нашите пет сетива
ни дават само физически възприятия, а чрез тях приемаме нещата с номиналната им стойност.
Едва когато станем по-големи, придобиваме способността да откриваме символното значение на
събитията и взаимоотношенията.
Връзка със сефира/тайнство: Сефира Шехина, която буквално означава мистичната
общност на Израел, символизира човечеството като духовна общност и женския дух на Земята,
известен като Гая. Символният смисъл на тайнството Кръщение е да почитаме своето биологично
семейство като свято и избрано от Бога, като най-подходящото племе, от което да започнем своя
жизнен път.
Първичен страх: Страхът за физическото оцеляване, страхът да не бъдем изоставени от
групата и страхът от загубата на физическия ред.
Първични сили: Племенна/семейна идентичност, чувство за съобщност и племенния закон
на честта; подкрепата и предаността, които създават чувство за сигурност и връзка с физическия
свят.
Свещена истина: Свещената истина на първата чакра е: „Всичко е единно цяло." Ние
научаваме тази истина и изследваме нейната градивна сила чрез преживявания, свързани с
племенната, или групова динамика. Нейното послание е, че сме свързани с целия живот и че всеки
избор, който правим, и всяко убеждение, което носим в себе си, упражнява влияние върху целия
живот. Символното значение на сефира Шехина е, че всички ние принадлежим на една духовна
общност. Тази свещена истина е част от нашето духовно развитие и биологично здраве и
физически се изявява в честността, предаността, справедливостта, здравите семейни и групови
връзки, осъзнаване на действителността, потребността от нравствени устои и способността да
управляваме физическата си сила за своето оцеляване.
Започваме да откриваме истината, че “Всичко е единно цяло", от момента на своето раждане
в племето или семейството. Да бъдем част от едно племе е първична потребност, тъй като сме
напълно зависими от него за насъщните си жизнени потребности: храна, подслон и облекло. Като
племенни същества, енергетично сме устроени да живеем заедно, да учим заедно, да бъдем заедно,
да чувстваме потребност един от друг. Всички племенни единици, в които участваме - от нашето
биологично семейство, общината която образуваме със своите колеги, до връзките с приятели - ни
осигуряват жизнено необходимите физически условия, в които можем да проучваме градивната
сила на тази истина.
Племенната култура
45
Никой не започва своя живот като съзнателен „индивид" със съзнателна воля.
Самоопределението идва много по-късно и се развива на етапи от детството до старостта.
Започвайки живота си като част от племето, ние се свързваме с племето, с племенното съзнание и
колективната воля, като усвояваме неговите предимства и слабости, убеждения, суеверия и
страхове.
Чрез своите взаимодействия със семейните и други групи се научаваме да споделяме едно и
също убеждение с други хора. Също така научаваме колко болезнено може да бъде изключването
от групата и нейната енергия. Научаваме се да съблюдаваме нравствения кодекс, предаван от
поколение на поколение. Правилата на добро поведение възпитават децата на племето през
годините на тяхното развитие, като осигуряват чувство за принадлежност и лично достойнство.
Ако племенните събития ни свързват енергетично помежду ни, то племенните нагласи
правят същото - дори сложните схващания от рода на „Ние всички сме братя и сестри" или суе-
верията като „Числото 13 носи нещастие".
Племенната чакра и всички въпроси, които тя отразява, са свързани енергетично със
състоянието на имунната ни система, както и с нашите крака, кости, стъпала и правото черво.
Имунната система, символично, прави за тялото точно това, което племенната енергия прави за
групата: предпазва цялото от потенциално опасни външни влияния. Болестите, свързани с
имунната система, хроничните болки и другите проблеми със скелета се активират енергетично от
проблеми между личността и племето. Ако са трудни за разрешаване, губим сила главно от
първата чакра и ако предизвикателството прерасне в крайно силен стрес, ставаме податливи на
болестите, свързани с отслабването на имунната система – от обикновената настинка до кожната
туберкулоза.
Племенната чакра е нашата връзка както с позитивните, така и с негативните групови
преживявания. Епидемиите са негативно групово преживяване, към което можем да станем
енергетично податливи, ако личните страхове и нагласи на нашата първа чакра са подобни на
онези, които “първата чакра" на цялата културна общност носи в себе си. Вирусните и други
епидемии до голяма степен са отражение на актуалните социални проблеми на племенната
култура и на състоянието на социалната „имунна система” на племенното общество. Този момент
заслужава да се отбележи, тъй като всеки от нас е свързан чрез нагласите на своята първа чакра
със своята култура и нейните нагласи.
Драматичен пример за болестта като проявление на енергията на племенната общност
представлява епидемията от полиомелит през 30-те и 40-те години на 20 век. През октомври 1929
година, икономиката на САЩ изпада в криза и започва Голямата депресия, която засяга цялата
нация. Описвайки как се чувстват, всички американци - журналисти, политици, директори и
работници - мъже и жени - твърдели, че икономическото бедствие ги е парализирало.
В началото на 30-те години, полиомиелитната епидемия се проявява като олицетворение на
парализирания дух на нацията. Онези, които най-силно чувствали икономическата парализа, или
от опит, или чрез страха от нея, енергетично били най-податливи към вируса. Тъй като децата в
най-голяма степен попиват_енергията на племето, американските деца били така уязвими за
инфекциозната болест, както възрастните за икономическата. Всичко е единно цяло: когато
племето се зарази със страх, тази енергия се предава на неговите деца.
Усещането за парализа така бързо се вплело в племенната психика, че американските
гласоподаватели дори избрали президент, парализиран от полио Вируса, Франклин А. Рузвелт,
жив символ на физическата немощ, но и на несломимия дух. Необходимо било едно физическо
племенно събитие и изпитание на физическата сила, Втората световна война, което да излекува
американския племенен дух. Чувството за героизъм и племенно единство, подкрепено от
внезапното увеличение на броя на работните места, върнало гордостта, силата и честта на всеки
член на племето.
До края на войната американската нация отново приела ролята на водеща световна сила.
Всъщност, Съединените щати се превърнали в лидер на свободния свят, защото разработили
ядрените оръжия - позиция, която вляла огромна гордост и сила в Племенната чакра на
американската култура. Още веднъж, това оздравяване намерило отражение в езика на
говорителите на племето, които описвали своята новоизлекувана цивилизация като изправена
„отново на крака". С тази промяна в съзнанието, отразяваща оздравяването на племенния дух,
46
полио вирусът вече можел да бъде победен. Духът и нагласата на племето накрая се оказали по-
силни от вируса. Не случайно Джонас Солк открива ваксината на полиомиелита в началото на
1950- те години.
По-съвременен пример за същата динамика е вирусът на СПИН. В Съединените щати този
вирус преобладава при наркоманите, проститутките и хомосексуалистите. В други страни, като
Русия и много държави в Африка, намира почва сред онези, които живеят на границата на
оцеляването. В Латинска Америка вирусът процъфтява сред жените от средната класа, които са
омъжени за „донжуани". Тези мъже не са хомосексуалисти, но имат сексуални контакти с други
мъже като „мъжки" спорт. Всички, които прихващат вируса, независимо от начина, възприемат
себе си като жертва на своята племенна култура.
Всеки е бил пожертван от нещо или някого, но това жертвено съзнание изразява чувството
на безпомощност в рамките на племенната култура, заради сексуални предпочитания, или заради
липса на пари и на обществено положение. Тези латиноамериканци са убедени, че няма начин да
се предпазят. HIV-позитивните латиноамерикански жени, дори омъжените за преуспяващи мъже,
не могат да изразят несъгласието си с поведението на своите съпрузи, защото тяхната култура все
още не цени гласа на жените. Символно погледнато, вирусът на СПИН възникна в американската
култура, точно когато проблемът за “жертвеността” стана нейно основно направление.
Потребността на някои да се чувстват овластени за сметка на други, смятани за по-малко ценни,
изчерпва културната енергия на собствената ни страна. Съответно, следват предизвикателства към
биологичната ни система.
Здравето на нашата първа чакра зависи от това, как се отнасяме към своите лични племенни
проблеми. Ако се чувстваме пожертвани от обществото трябва така да се справим с тази негативна
нагласа, че да не губим енергия. Например, бихме могли да потърсим терапевтична помощ да
придобием някакво професионално умение, да се стремим да откриваме символното значение на
събитията, да станем политически активни, за да променим нагласите на обществото. Хранейки
ожесточение срещу племенната култура, въвличаме своята енергия в постоянен вътрешен
конфликт, който блокира лечебната сила на свещената истина “Всичко е единно цяло”
Племето, към което принадлежим, ни запознава с живота „на този свят". Учи ни, че светът
е безопасен или опасен, щедър или мизерен, образован или невеж - място, където и взимаш, и
даваш. И ни предава своите възгледи за естеството на действителността - например, че този живот
е само един от многото или че друг живот няма. Ние наследяваме от своето племе отношението
към другите религиозни, етнически и расови групи. Нашето племе възбужда мисловните ни
процеси.
Всеки е чувал етнически обобщения като „Всички немци са много организирани", или
„Всички ирландци са големи фантазьори". Казано ни е нещо за Бога или невидимия свят и това,
как той взаимодейства с нас, по подобие на „Който зло мисли другиму, зло намира" или „Не се
присмивай на никого, защото Господ ще те накаже". Също така възприемаме различни схващания
във връзка със секса като например, „Мъжете са по-умни от жените", „Всички малки момчета
обичат да спортуват, а всички малки момичета - да играят с кукли."
Племенните възгледи, които наследяваме, са съчетание от истина и измислица. Много от
тях, като например: „Убийството е най-тежкото престъпление", имат непреходна стойност. Други
не притежават качеството на вечна истина и са по-тесни, предназначени да държат племената
разделени едно от друго, в противоречие със свещената истина „Всичко е единно цяло". Самият
процес на духовно развитие отправя към нас предизвикателството да възприемаме племенните
влияния, които са позитивни, и да отхвърляме онези, които не са.
Нашата духовна сила расте, когато сме способни да прозрем вътрешните противоречия,
присъщи на племенните учения и да следваме по-дълбокия смисъл на истината. Всеки път, когато
се пренастроим към символично осъзнаване, повлияваме позитивно своята енергийна и
биологична системи. Също така, влизаме позитивна енергия в колективното тяло на живота -
световното племе. Мислете за този процес на духовно съзряване като за “духовна хомеопатия".
Системите от убеждения и енергийните последици от тях
Независимо колко „правилни" или „погрешни" са семейните убеждения, или възгледи, те
насочват известна част от нашата енергия към акт на творчество. Всеки възглед, всяко действие
има пряк и непосредствен резултат. Когато споделяме системите от убеждения на група от хора,
47
участваме в енергийните и физическите събития, създавани от тази група. Това е творческата,
символна изява на свещената истина „Всичко е единно цяло". Когато заедно с други подкрепяме
кандидат за някакъв пост, и този кандидат спечели, ние чувстваме, че нашата енергийна и
физическа подкрепа е помогнала; освен това, имаме известно усещане, че той представлява
нашите интереси - което е начин да изживеем физически силата на единството, съдържаща се в
истината „Всичко е единно цяло".
Карл Юнг отбелязва, че груповото съзнание е най-нисшата форма на съзнание, защото
отделните индивиди, участващи в негативно групово действие, рядко поемат отговорност за
своята лична роля и действия. Този факт е сенчестата страна на истината „Всичко е единно цяло ".
В действителност, неписаният племенен закон гласи, че водачът поема отговорността, не
последователите. Нюрнбергският процес след Втората световна война е класически пример за
границите на племенната отговорност. Повечето от обвиняемите нацисти, дадени под съд за
организирането и провеждането на геноцида спрямо единадесет милиона души (шест милиона
евреи и пет милиона хора от други националности), заявили, че само са „изпълнявали заповеди".
На времето несъмнено са били горди, че могат да изпълнят своите племенни задължения, но по
време на процеса се оказали напълно неспособни да поемат каквато и да е лична отговорност за
последиците от своите действия.
Предвид силата на колективните убеждения - верни или погрешни - за индивида е трудно
да бъде на различно мнение от своето племе. Учат ни да правим избор, който среща одобрението
на племето, да приемаме неговия стил на обличане и начин на мислене. Символно, тази адаптация
отразява съюза на индивидуалната воля с груповата воля. Необикновено силно е усещането, че си
в група или семейство, където се чувстваш духовно, емоционално и физически удобно. Такъв
съюз овластява и енергетично зареждане личната сила и съзидателност - и това продължава,
докато индивидът прави избори, съзвучни с тези на групата. Ние се обединяваме, за да създаваме.
В същото време у нас има непреодолимо вродено желание да изследваме границите на
своите творчески възможности, да разширяваме личната си власт и влияние. Това желание е
импулсът, който ни тласка към осъзнаване. Универсалното човешко пътешествие е осъзнаването
на собствената сила и откриването на начините за използването на тази сила. Осъзнаването на
отговорността, която свободата на избора съдържа в себе си, е същината на това пътешествие.
От гледна точка на енергията, осъзнаването изисква жизнеустойчивост. Изключително
трудно и често пъти много болезнено е да направим оценка на своите лични убеждения и да се
разграничим от онези, които повече не подкрепят личния ни растеж. Промяната е квинтесенцията
на живота; външната и вътрешната промяна са постоянни. Когато се променяме вътрешно,
надрастваме някои системи от убеждения и даваме предимство на други. Първите системи от
убеждения, които оспорваме, са племенните, тъй като нашето духовно развитие следва
структурата на енергийната ни система; правим критичен преглед на възгледите си отдолу нагоре,
като започваме с най-ранните с най-основните.
Оценката на личните убеждения е духовна и биологична потребност. И физическото ни
тяло, и ума ни, и духа ни се нуждаят от нови идеи, за да се развиват. Някои племена например
слабо осъзнават значението на спорта и здравословното хранене, докато някой техен член не се
разболее. Един нов физически режим и по-подходяща диета могат да подобрят състоянието на
болния. Като резултат, други членове на семейството получават коренно различна умствена и
физическа представа за необходимостта да вземат по-отговорни и съзнателни решения в грижите
за себе си, като например да се научат да ценят лечебната сила на здравословното хранене и
упражненията.
Разгледани в символен план, нашите житейски кризи ни казват, че трябва да се освободим
от убеждения, които повече не служат на индивидуалното ни развитие. Моментите, в които трябва
да избираме между промяната и застоя, са най-голямото изпитание за нас. Всеки кръстопът
означава, че навлизаме в нов цикъл на промяна - дали да възприемем нов здравословен режим или
нова духовна практика. А промяна означава неизбежна раздяла с познати места и хора, и начало
на нов житейски етап. Много от хората, които срещам на моите семинари, се намират на
границата между два свята: стария, който трябва да изоставят, и новия, в който се страхуват да
преминат. Ще ни се да станем по-осъзнати, но същевременно се страхуваме, защото това означава,
че трябва да поемем лична отговорност за себе си, своето здраве, кариера, нагласи и мисли.
48
Веднъж поели отговорност за поне една област от своя живот, не можем повече да прибягваме до
„племенната логика", за да извиняваме поведението си.
В племенното съзнание не съществува строга дефиниция за лична отговорност, така че в
племенната среда е много по-лесно да се избегнат последиците от личния избор. Отговорността се
простира до физическите граници на нашия живот, което означава, че отделните индивиди поемат
отговорност за своите финанси, социално-битови проблеми, взаимоотношения и кариера. Племето
не изисква от своите членове да поемат лична отговорност за убежденията, които наследяват.
Според „племенната логика" е допустимо да се оправдават нечии предразсъдъци с извинения от
рода на: „Всички в моето семейство мислят така." Изключително трудно е да се откажеш от зоната
на удобството, което придружава такива извинения; спомнете си само колко пъти сте казвали:
„Всеки го прави; тогава защо не и аз?" Това извъртане е най-грубата форма на свещената истина
”Всичко е единно цяло” и широко се използва, за да се избегне отговорността при всякакви
неморални действия - от укриването на доходи и прелюбодеянието до задържането на погрешно
върнатата сума от продавача в магазина. Духовно осъзналите се зрели индивиди, обаче не могат
повече да използват племенната логика. Избягването на данъчното облагане става преднамерен
акт на кражба, прелюбодеянието - съзнателно нарушаване на брачния обет, а задържането на
рестото - кражба от магазина.
Често пъти човек трябва да изследва доколко е обвързан с племенните предразсъдъци,
преди да започне лечение. Джералд ме потърси за преглед с оплакването, че се чувства изтощен.
След като прегледах енергията му, останах с впечатление, че има злокачествен тумор на дебелото
черво. Попитах го дали си е направил медицински изследвания; той се поколеба за миг и отговори,
че току-що са му поставили диагноза рак на дебелото черво. Каза, че се нуждае от помощта ми, за
да се увери, че наистина би могъл да оздравее. Част от неговото същество се опитваше да се
изключи от племенната нагласа за рак, тъй като всеки, развил раково заболяване в неговото
семейство, беше умрял, и нито той, нито който и да е друг член от семейство то му не вярваше, че
ракът е лечим. Говорихме за различните начини да получи помощ, като например техниките,
помагащи на хората да развият позитивна нагласа чрез визуализация. Най-важното, Джералд вече
беше разбрал интуитивно, че неговата енергийна връзка с тази племенна нагласа е също толкова
сериозен проблем, колкото самата физическа болест. Джералд положи всички усилия, за да
подпомогне лечебния процес, като се освободи от племенното предубеждение спрямо рака. Беше
готов да опита всичко възможно.
Негативните предизвикателства на племенната сила
Нашето племе ни учи на преданост, чест и справедливост - нравствени възгледи, които са
важни за нашето благополучие и чувство за лична и групова отговорност. Те изразяват свещената
истина на първата чакра, първото тайнство и първата сефира: „Всичко е единно цяло". Ако
предаността, честта и справедливостта бъдат разглеждани едностранчиво, те могат да се
превърнат в ограничения и да въздействат като отрова.
Преданост
Предаността е инстинкт, неписан закон, на който членовете на племето могат да разчитат,
особено по време на криза. Тя е част от племенната енергийна система и често пъти е по-важна
дори от любовта. Може да сте предани към член на семейството, когото не обичате, или към хора,
с които имате общ етнически произход, макар и да не ги познавате лично. Групата очаква
преданост и това има огромна власт над индивида, особено когато не е съгласен с общоприетите
норми, заради предаността си към някого или към някоя кауза, с изключително значение за него.
При прегледа на млад мъж, който се оплакваше от хронична умора, придобих представата,
че краката му, символно, са в неговия роден град; първата чакра на този мъж буквално препраща-
ше енергия през ходилата му към града. Другата част от тяло му беше при него, ако мога така да
се изразя, там където живееше в момента, и тази разпокъсаност беше причината за неговата
хронична умора. Когато му казах какво съм видяла, той отбеляза, че всъщност никога не е искал
да напусне родния си град, тъй като семейството му зависело от него, но бил преместен от
компанията, за която работел. Попитах го дали харесва работата си. Отговори: „Горе-долу."
Предложих му да напусне и да се върне у дома. След два месеца получих писмо от него. Няколко
дни след разговора ни, пишеше му той, си подал оставката и до седмица се прибрал у дома.
Хроничната умора изчезнала и въпреки че все още нямал работа, се чувствал страхотно.
49
Предаността е красиво племенно качество, най-вече, когато е съзнателна и служи не само
на групата, но и на индивида. В крайните си форми вреди на самосъхранението и трябва да я
преодолеем, за да се избавим. Следният случай е израз на такова състояние и илюстрира
символното значение на тайнството кръщение.
Тони, 32-годишен, син на имигранти от Източна Европа, бил на пет години, едно от седем
деца, когато семейството му се преселило в Съединените Щати. През първите години, когато все
още търсели свое място в новите условия, родителите на Тони с мъка осигурявали на децата си
дори прехраната. На осем години, Тони бил нает за дребни услуги в една сладкарница.
Семейството на Тони било признателно за допълнителните десет долара седмично. След
два месеца момчето вече носело в къщи почти двадесет долара на седмица и се гордеело със себе
си - виждало колко много родителите му ценят неговия принос към семейния бюджет. Но щом
взаимоотношенията се утвърдили, собственикът на сладкарницата започнал да прави опити за
сближение с Тони. Безобиден в началото, впоследствие се оказало, че сладкарят е педофил, който
обсебил детето и Тони бил принуден да ходи при него всяка вечер, за да му доказва, че всичко все
още е „тяхна тайна".
Разбираемо е, че тайната разстроила детето. Тони знаел, че неговите чести срещи със
сладкаря са неморални, но семейството му сега разчитало на месечната помощ от вече сто долара.
Накрая се решил да разкаже истината на майка си - какво е принуден да прави за тези пари. Тя му
забранила дори да споменава за случая, защото членовете на семейството разчитали да запази
работата си.
Тони останал в сладкарницата до тринадесетата си година. Злоупотребата с него се
отразила и на ученето му. Едва успял да изкара пети клас. За да се издържа, чиракувал при един
строителен работник и започнал да пие.
Алкохолът помагал на Тони да потиска кошмарните си спомени за сексуалното насилие и
успокоявал нервите му. Напивал се всяка вечер. На шестнадесет години вече бил изпечен
побойник и кварталът пропищял от него. Няколко пъти полицията го прибирала заради побоища.
Семейството му се опитало да го принуди да се откаже от пиенето, но без успех. Веднъж, когато
приятелите му го оставили в къщи след напиване, яростно се опълчил срещу родителите и братята
си, за това че не са го спасили от сладкаря. Знаел, че майка му е казала на баща му за
издевателствата и въпреки това настояли да продължи работата си, но забранили на по-малките
братя да ходят в магазина. А по-късно разбрал, че и братята му са знаели, но го приемали на шега,
само понякога намеквали, че навярно му е било приятно.
На двадесет и пет години Тони основал малка строителна фирма за дребни ремонти.
Работата му вървяла, докато станал на двадесет и осем. По това време вече пиел толкова много, че
започнал да получава пристъпи на параноя, когато се виждал наобиколен от демони, които му
заповядвали да се самоубие. На двадесет и девет години Тони загубил предприятието си и дома
си. Потърсил спасение в алкохола.
Срещнах Тони само месец, след като беше започнал пак да работи. Беше нает да ремонтира
една къща близо до моята и се запознахме съвсем случайно. Дори по време на работа пиеше. Казах
нещо по този повод. Той отговори: „И ти щеше да пиеш, ако имаше моите спомени." Погледнах го
и по стойката му разбрах, че е бил насилван като дете. Попитах го дали иска да говори за
детството си. И той започна да разказва.
Срещнахме се няколко пъти, за да поговорим за неговото минало. Докато го изслушвах,
осъзнах, че болката, която изпитваше заради семейното предателство, е по-силна от болката
заради сексуалната злоупотреба. В действителност семейството му сега го считаше за пияница и
очакваше да се проваля отново и отново в своя живот. Тази мисъл го унищожаваше. Колкото и да
е невероятно, вече беше простил на сладкаря. Недоизяснените взаимоотношения бяха с неговото
семейство.
Два месеца по-късно, Тони сам реши да се включи в програма за алкохолици. След като
приключи курса, ми се обади и сподели въздействието на лечебните сеанси. Знаеше, че му
предстои да се справи с негативните чувства към семейството си.
В терапевтичните кръгове, помирение означава да се изправиш пред хората, с които имаш
недоизяснени взаимоотношения и да излекуваш раните си. В най-добрия случай, хората, които са
те наранили, ще се извинят, но след това някак си всичко ще се поднови или ще приключи. Но
50
Тони съзнаваше, че неговото семейство никога не би признало предателството си.
Родителите му щяха да се срамуват, но емоционално бяха неспособни да признаят, че са
знаели всичко и независимо от това са приемали онези пари. Така че Тони започна да отправя
молитви към Бога и се подложи на продължителна психотерапия.
След година въздържание и усърдни молитви, каза, че повече не таи гняв към близките си.
Повярвах. Беше размислил и беше решил, че родителите му не са били способни да направят друг
избор от страх, че няма да се справят при новия начин на живот. Тони поднови връзките със
семейството си и когато бизнесът му се разрасна, те заговориха с гордост за успеха му. Според
него, това беше тяхното извинение за събитията от далечното минало.
Тони намери сили да прости на семейството си и да види в него източника на силата, която
беше открил в себе си. Духовното му пътешествие започна с изгнание, за да оздравее и достигне
любовта, когато беше приобщен отново. Съдбата му е въплъщение на символното значение на
тайнството кръщение.
Друг мъж, Джордж, пристигна на един от моите семинари, само защото съпругата му
настоявала. Не беше типичен участник. Представи се като „зрител" и от самото начало даде да се
разбере, че цялото това „фокус-мокус" интересува съпругата му, а не него.
Започнах с уводна лекция за човешката енергийна система. Джордж решаваше
кръстословица. Дремеше по време на онази част от лекцията, която засягаше връзката между
психичните нагласи и физическото здраве. През междучасието донесох на Джордж чаша кафе.
- Мога ли да възбудя любопитството ви с кафе? - попитах, като се надявах да разбере, че
предпочитам учениците ми да държат очите си отворени.
След междучасието, се заех с първата чакра и същността на племенното влияние. Джордж
се пооживи. Първо помислих, че е от кафето, но след като обясних какъв е резултатът от ранното
възпитание върху биологичното ни развитие, Джордж отбеляза:
- Твърдите, че всички неща, които съм чул от нашите, са още в тялото ми?
Тонът му граничеше със сарказъм, при все че думите ми явно бяха засегнали някаква
струна в него. Отвърнах, че може би не всичко, което неговите родители са му казали, е все още в
енергията му, но несъмнено много неща са там.
- Например - попитах - как родителите ти се отнасяха към своето остаряване?
Попитах го, защото Джордж току-що беше навършил шестдесет. Всички участници
очакваха мълчаливо отговора му. Когато разбра, че е станал център на внимание, той се притесни
и заприлича на дете.
- Не зная. Никога не съм мислил за това.
- Добре, помисли сега - казах и повторих въпроса. Съпругата на Джордж седеше на ръба на
стола, готова да отговори вместо него. Стрелнах я с поглед, който казваше: Дори не си го
помисляй. Тя се облегна назад.
- Не зная какво да кажа. Моите родители винаги ми казваха да работя упорито и да пестя, за
да имам сигурни старини.
- И кога възнамеряваш да остарееш? - попитах. Джордж не можа да отговори на въпроса;
затова попитах по друг начин:
- Кога остаряха родителите ти?
- Когато станаха на шестдесет, разбира се.
- Значи още тогава си решил, че ще остарееш, когато и ти станеш на шестдесет - казах.
- Всеки остарява, когато стане на шестдесет - каза Джордж. - Такъв е животът.
Пенсионираме се на шестдесет години, защото тогава вече сме стари.
Следобедната дискусия започна около забележките на Джордж. Мислел, че старостта
започва на шестдесетгодишна възраст, защото това убеждение непрекъснато му било внушавано
от неговите родители, а те доживели до седемдесет.
Обсъдихме какво означава да се „изключиш" от някое убеждение, когато е невярно, но
въпреки това, има „власт" над нас. За всеобща изненада, включително моя и на съпругата на
Джордж, той веднага се вкопчи в идеята, сякаш някой му беше дал нова играчка, с която да се
забавлява.
- Искате да кажете, че ако се изключа, както казахте, от една мисъл, тази мисъл няма да има
повече „думата" в моя живот?
51
Настъпи върховен миг, когато Джордж погледна към жена си и каза:
- Не искам повече да бъда стар, а ти?
Жена му започна да се смее и плаче едновременно – както и всички останали.
Все още не мога да си обясня как разумът на Джордж така бързо схвана същественото, за
да „литне". Рядко съм виждала човек да разбере смисъла на нещо така мигновено и дълбоко, както
този мъж, за когото веднага стана ясно, че главната причина да остарява е мисълта, че трябва да
остарее. От мига, в който Джордж започна да уважава своето вътрешно чувство за възраст, вместо
да се ръководи от натрапените представи, той изпита истинско удоволствие от живота.
Чест
Онова, което свързва членовете на племето, е не само преданността, но и честта. Всяко
племе има свой закон на честта, който е съвкупност от религиозни и етнически традиции и
ритуали. Ритуали като Кръщението енергетично приобщават новите членове на племето към
духовната му сила. Чувството за чест ни зарежда със сила, поставя ни наравно с нашите кръвни и
етнически родственици и ни учи колко важно е да държим на своята дума и да постъпваме честно.
Обикновено мислим, че чувството за чест не е предпоставка, за да бъдем здрави, но съм се
убедила, че може би е сред най-съществените, дори е равно по сила на любовта. Чувството за чест
влива мощна позитивна енергия в нашето духовно и биологично тяло, имунната система, костите
и краката. Без чест за индивида е много трудно, даже невъзможно да отстоява себе си с гордост и
достойнство, защото няма критерий за поведението си и не може да направи свободен избор,
защото не вярва в себе си и в събратята си.
В племенния сватбен ритуал на чувството за чест се отдава първостепенно значение. Една
жена, която беше последният жив член от семейството, го описа така: „Когато умираше, баща ми
ме помоли да обещая, че ще имам дете. Казах му, че не съм намерила човека, за когото искам да се
омъжа. Неговите последни думи към мен бяха: „Омъжи се, за когото и да е, само продължи рода."
Поведението на брачните партньори учи следващото поколение на етични норми.
Съпружеската изневяра е забранена; никой възрастен, дори и да изневерява, не разрешава на
децата си да се отклоняват от това правило, когато на свой ред станат възрастни. Бащата поддържа
своето семейство; баща, който заобикаля това задължение, създава у своите деца изкривена
представа за дълг и отговорност. Учат ни да се отнасяме към другите с уважение; непочтителните
родители възпитават деца, които стават непочтителни възрастни. Без нравствената устойчивост на
правилника за честно поведение, децата израстват, неспособни да създадат сигурен живот за себе
си.
Когато дадете обещание, трябва да го спазвате, независимо дали сте го дали на себе си, или
на другиго. Трябва да си вярвате и да уважавате своите задължения. Когато не вярвате на себе си,
всичко ви се струва временно и несигурно, защото това е вътрешното ви чувство. Един мъж каза:
„Не искам да живея така, както живяха родителите ми - те винаги се лъжеха взаимно. Но все си
мисля, че някак съм наследил тази черта и при подходящ случай ще се държа по същия начин."
Необходимостта от индивидуална чест се простира извън малката племенна група, към която
принадлежите и обхваща цялото общество.
Със Сам се запознах на един семинар, където той откровено разказа историята на своя
живот. Израснал в бедност, без баща. Отчаяно искал да бъде водач, дори главатар на банда, и кога-
то желанието му се осъществило, то се претворило у него в чувство за чест. Печелел почти 75 000
долара на седмица като главен наркодилър. Имал свой персонал от „служители", които му
помагали в сделките; оперирал с големи парични суми.
Един ден, докато шофирал, Сам включил радиото и попаднал на някаква беседа. Когато
протегнал ръка, за да смени станцията, гостенката в студиото заговорила за съществуването на
ангели. Казала, че всеки човек има ангел-хранител и че тези ангели ни пазят и следят всички наши
действия. „Не исках да слушам повече тези неща, но изведнъж се сетих, че когато бях малък,
моята баба ми разказваше приказки за моя ангел, който винаги бдял над мен. Бях забравил всичко,
докато не чух тази жена."
И сега, когато отивал за доставка, бил обзет от досадното усещане, че неговият ангел го
наблюдава какво прави. „Целия ден си мислех само за едно: как, когато умра, ще обяснявам какво
съм правил, за да печеля пари?"
За първи път в живота си почувствал, че има проблем, с който не може да се справи. „В
52
смисъл, че имах много момчета, които разчитаха на мен за парите си. Не можех просто да им
кажа: „ей, слушайте, трябва да променим нещата сега, защото тези ангели ни наблюдават и не
трябва да ги сърдим." Те бяха безпощадни и не знаех как да се измъкна."
Една нощ, само няколко дни след беседата по радиото, катастрофирал и получил сериозни
травми на краката и гърба. Неговите „служители" го успокоили, че ще продължат бизнеса, но Сам
видял в злополуката възможност да промени посоката на своя живот. Лекарите му казали, че го
очаква бавен и продължителен процес на възстановяване, докато започне отново да ходи, но
навярно ще трябва да понася хронични болки до края на живота си. Сам започнал да чете книги за
изцелението - и за ангелите.
„Имах чувството, че ако обещая да не се връщам повече на улицата, ще излекувам краката
си. Казах на моите момчета, че вече не издържам на натоварването, и по някаква причина ми
повярваха. Мисля, че искаха моя дял от печалбата, и нямах нищо против. Напуснах квартала при
първа възможност и започнах живота си отначало."
След това Сам се забъркал с друг тип „банда" - група младежи, които се събирали вечер в
един местен клуб на Християнския младежки съюз. Посветил се да им помага да избегнат живота,
който той водел преди. „В сравнение с парите, които изкарвах, сега не печеля почти нищо, но,
уверявам ви, това няма никакво значение. Справям се някак. И когато се срещам с тези деца, и ги
слушам как мечтаят, им казвам, че всичко е възможно, защото зная, че е истина. Дори им говоря
колко важно е да се гордеят с това, което правят, и понякога им говоря за техни те ангели. Тези
деца ме карат да чувствам, че имам някаква цел в живота. По-рано нямах това чувство, и трябва да
ви кажа, че е по-страхотно от който и да е опиат, който някога съм продал. За първи път в живота
си зная какво значи да си чист до дъното на душата и да се гордееш с това, което си." Беше станал
друг тип „главатар на банда", внушаващ чувство за чест на децата, с които работеше.
Сега Сам накуцва, но все пак може да върви. Той шеговито отбеляза: „Кой би помислил, че
с недъг ще се държа по-добре на краката си?" Все още има болки, но отношението му към живота
е усещане за безкрайна радост. Вдъхва вяра на всеки, до когото се докосне, и излъчва
самоуважение, което извира от искрената му любов към живота. Не се съмнявам, че е успял да се
излекува, защото е осмислил живота си.
Справедливост
От нашето племе научаваме какво означава справедливост. Тя се изразява със закона „око
за око" или „Постъпвай с другите така, както би желал да постъпват с теб", или със закона на
кармата „Каквото даваш, това получаваш." Племенната справедливост поддържа обществения ред
и накратко гласи: Справедливо е да търсиш възмездие за нанесени без основание вреди;
справедливо е да правиш всичко необходимо, за да защитиш себе си и своето семейство;
справедливо е да помагаш на други членове от семейството при самозащита или отмъщение. Не-
справедливо е да излагаш на опасност член на семейството заради лична облага; несправедливо е
да не се подчиниш на заповед на племето; несправедливо е да помагаш на онези, които са заплаха
за племето. Забраната срещу злепоставянето на семейството упражнява силен контрол върху всеки
член.
Когато член на племето извърши нещо ценно за другите, останалите автоматично споделят
„енергийната награда." Възприето е някой от племето да „Живее за сметка на силата" на друг
член, който се радва на всеобщо признание. „Какво означава едно име?", питаме понякога с
пренебрежение. Но името означава много - енергията на гордостта или срама, която излъчва от
първата чакра на човека. Нарушаването на племенната справедливост, от друга страна може да
причини на енергийната система на индивида толкова значителна загуба на енергия, че индивидът
да се затруднява при общуване.
Племето обикновено приема, че има логична причина за това положение. Такива възгледи
донасят ужасни разочарования. Някои хора с години напразно се опитват да разберат защо е
трябвало да изтърпят определени трагични събития. Когато не могат да намерят задоволителен
отговор, заживяват като в мъгла - неспособни да продължат напред, неспособни да се разделят с
миналото. Племенният закон е необходим за поддържане на обществения ред, но не отразява
небесния план. Разсъждавайки символно за тайнството Кръщение, човек може по духовен път да
свърже човешкото понятие за справедливост с Божествения замисъл. Ако разгледаме условията на
53
племенната среда като „предпоставка" за духовен напредък, а не като удобство, ще разберем, че
мъчителните изпитания са трайно необходими за нашето развитие и че не са наказания за делата
ни.
Когато племенната справедливост спъва духовния ни напредък трябва да се освободим от
ограниченията й върху индивидуалната свобода на избора. Това е една от най-трудните задачи
свързани с първата чакра, защото често изисква физическо отделяне от семейството или от
общността, с която сме се обвързали.
Патрик, който посещаваше един от моите семинари, беше невероятно очарователен. Ако в
близост се появеше жена, започваше веднага флирт. Който го познаваше, мислеше, че е весел,
добродушен и общителен. Работеше в „Бърза помощ" и умееше да разказва увлекателно. Когато
споделяше разни неща от живота си, всички го слушаха като хипнотизирани. Малко от тях
забелязваха, че Патрик също страда от хронични болки в краката и долната част на гърба. Не
можеше спокойно да изслуша цяла лекция, а трябваше от време на време да става, за да се
поизпъне. Вървеше леко накуцвайки.
Всички мислеха, че Патрик е така безгрижен в личния си живот, както се показва пред
другите, въпреки че беше от Северна Ирландия, където се водеха безкрайни религиозни и
икономически битки. Може би беше привикнал с огнестрелните рани и жертвите на бомбени
атентати при работата, която имаше.
Една сутрин срещнах Патрик на закуска и той ме помоли да го прегледам с явно
неудобство. Попитах го за възрастта му и когато изпаднах в онова особено състояние, което
предшества появата на образите, той нервно ме попита:
- Колко мислиш, че можеш да видиш?
Веднага получих картина, че е в армията и че силната болка се дължи на жестоко
подбиване на краката до степен на трайно увреждане.
- Защо ми се струва, че водиш двойнствен живот - наполовина в армията, наполовина в
болницата? Участваш ли в някаква военна организация?
Изведнъж Патрик се скова. От сърдечно и нежно човешко същество се превърна в
леденостуден непознат и осъзнах, че съм пресякла опасна граница. Той отговори:
- Там, където живея, трябва да си готов да се защитаваш. Явно имаше предвид
непрестанните конфликти в Северна Ирландия.
Въпреки това знаех, че в този миг енергията му не съдържа самозащита, а агресия. Казах:
- Убедена съм, че си пренапрегнат заради членството ти във военизирана организация и
това е причина за хроничните ти болки. Според мен, трябва да ограничиш контактите си с тази
група, или окончателно да я напуснеш.
Той отвърна:
- Има невъзможни неща. Човек не може да се оттегли, когато събитията са съдбоносни,
колкото и да му се иска. И не може лесно да се промени каквото и да е. Отмъщението води до
друго отмъщение; тази седмица са моите крака, следващата -техните. Кръгът е затворен и ако си
попаднал там, не можеш да излезеш.
Помълчахме малко и после той добави:
- Сега трябва да вървя. Казахме си достатъчно.
Мислех, че вече е закусил и става от масата, но в действителност напусна семинара, и
никога повече не го видях.
Дали някога е бил принуден да отнеме чужд живот, не зная, но съм сигурна, че товарът на
двойнствения живот беше причината да не може да излекува краката си. Той просто не беше в
състояние да скъса с „военното племе", въпреки че трябваше да заплати със здравето си и
конфликта между личното чувство за справедливост и атмосферата на заслужено възмездие, която
го заобикаляше.
Фундаменталният урок на първата чакра е, че истинска справедливост въздава само Бог.
Разбрах дълбочината на този урок, когато преглеждах една жена, с тяло изцяло превзето от рак.
Видях разпятие. Този образ не беше свързан с нейната религия, а по-скоро с мъчително чувство,
поради преживяването „Юда"- изпитанието да се излекуваш от всепроникващата болка на
осъзнато предателство.
Обмислих значението на този образ и осъзнах, че преживяването „Юда” е архетип. То
54
означава, че човешката логика и понятието ни за справедливост, в някакъв миг престават да ни
служат и че нямаме свободата да пренареждаме събитията в своя живот и да се водим от
желанията си. Урокът на преживяването „Юда” е, че допускаме грешка, когато се уповаваме на
човешката справедливост и че трябва да пренасочим вярата си към Божествения авторитет. Това
означава да вярваме, че животът ни се управлява от „Божествено правосъдие", дори и да не можем
да го видим. Не трябва да се огорчаваме и да се отдаваме на мъченичество, когато сме предадени
или не можем да получим онова, което искаме, като жената, развила раково заболяване в резултат
на предателство. Трябва да вярваме, че изобщо не сме били принесени в жертва и че това
мъчително преживяване ни предизвиква да преценим в какво вярваме. Историята на Ерик е
класически пример за точно такъв вид предизвикателство.
С Ерик се запознах преди няколко години на един семинар в Белгия. През цялото време
седеше мълчаливо и когато курсът свърши, ми съобщи, че ще ме откара до Амстердам. Бях изто -
щена и ми се спеше, но щом потеглихме, той каза: „Позволете ми да ви разкажа за себе си." Очите
ми се затваряха, но въпреки това се съгласих, и до ден днешен съм му благодарна.
Преди десет години Ерик изведнъж изгубил всичко, за което бил живял. Двамата
съдружници, с които се опитвал да съживи две търговски предприятия, обявили, че повече не
желаят да работят с него. Понеже били двама срещу един, нямал избор. Те му предложили за
компенсация да вземе 35 000 долара в брой или да придобие всичките акции на една западнала
фирма, които всъщност били без стойност.
Зашеметен, Ерик си тръгнал и се прибрал у дома. Щом влязъл казал на жена си: „Трябва да
ти кажа нещо", на което тя отговорила: „И аз трябва да ти кажа нещо. Искам развод. Срещнах
друг."
„И тримата ми партньори ме изоставиха в един и същи ден. Бях зашеметен, и въпреки че
съм атеист, заключих, че само небето може да обърка нечий живот така. Тази нощ реших да се
моля. Обърнах се към Бог: Ако Ти ме наказваш, говори. Ще изпълня всичко, което искаш от мен."
Същата нощ сънувах сън. В съня си карах кола през Алпите в ужасна буря. Пътят беше
предателски заледен, и трябваше да стискам здраво волана, за да не изхвърча от пътя. В един миг
почти загубих управлението и едва не полетях в пропастта. Накрая прехвърлих върха на
планината и когато се озовах оттатък, бурята утихна, слънцето изгря, пътищата станаха сухи и
безопасни. Продължих по пътя до една малка хижа, на прозореца на която за мен гореше свещ, а
на масата ме чакаше топло ядене.
Размислих върху съня си и реших, че трябва да приема предложените акции от
незначителната фирма, тъй като тя произвеждаше храна за котки, а колата, която карах в съня си
беше „Ягуар". Моите партньори бяха направо възхитени от избора ми, като си правеха сметка, че
така си спестяват 35 000 долара. Не знаех защо, но чувствах, че приемайки това предложение,
трябва да ги пусна да си отидат, а също и моята жена, без да се гневя. Трябваше да им кажа
„сбогом", въпреки че по ирония на съдбата те бяха тези, които си мислеха, че се отървават от мен.
Скоро след това се появиха няколко възможности да подпомогна малката фирма и както беше
предсказал сънят, първите месеци на възстановяването й се оказаха сериозно изпитание. Но
благодарение на съня, знаех, че ще успея, и не се отказвах.
Днес притежавам една от най-преуспяващите компании в Белгия. Ожених се за най-
прекрасната жена - мой партньор в живота в пълния смисъл на думата. Никога не съм се надявал,
че ще стане така - само Бог знае какво ни очаква. Всяка сутрин започвам деня с молитва, като
благодаря на Бога, че ме избави от предишния живот, защото никога нямаше да имам смелостта да
напусна онези трима души сам. Сега, когато срещна хора, чийто живот се е обърнал с главата
надолу, им казвам: „Бог е с вас. Няма за какво да се тревожите. Сигурен съм."
От всички тези житейски ситуации можем да научим свещената истина „Всичко е единно
цяло". Духовната сила, която се съдържа в сефира Шехина и тайнството Кръщение обединява
енергията си с енергията на Племенната чакра, за да ни дадат „интуицията" на първата чакра, за да
ни помагат да живеем един с друг честно и почтено и да преодоляваме заблудите, които
противоречат на истината „Всичко е единно цяло". Следващият етап в нашето развитие е да
изследваме темите на втората чакра и свещената истина „Почитайте се взаимно".
Въпроси за самоанализ:
1. Какви системи от убеждения сте наследили от своето семейство?
55
2. Кои от тези убеждения, все още влияещи върху начина ви на мислене, преценявате като
остарели?
3. Суеверни ли сте? Кои ваши суеверия са по-силни от способността ви да разсъждавате
логично?
4. Имате ли личен закон на честта? Какъв е той?
5. Случвало ли ви се е да правите компромис със своето чувство за чест? Ако е така, взели
ли сте някакви мерки, за да го излекувате?
в. Имате ли неразрешени взаимоотношения с членовете на своето семейство? Ако е така,
избройте причините, поради които не лекувате семейните си отношения.
7. Избройте всички блага, които дължите на своето семейство.
8. Ако сега създавате семейство, избройте качествата, които бихте желали да предадете на
своите деца.
9. Кои племенни традиции и ритуали продължавате да спазвате/съхранявате за себе и
своето семейство?
10. Кои племенни черти на характера бихте желали да засилите и разбиете у себе си?
ГЛАВА 2
ВТОРАТА ЧАКРА:
СИЛАТА НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА
Глава 3
Третата чакра: силата на личността
Енергията на третата чакр, чакрата на личната сила, става доминираща вибрация в нашето
развитие през пубертета. Тя ни подпомага в по-нататъшния процес на индивидуализация, на
формиране на Аза, егото и личността, отделно от наследената идентичност. Този енергиен център
сьдьржа и повечето въпроси, свързани с развитието на личната сила и самооценката.
С третата чакра се завършва физическата трилогия на човешката енергийна система. Като
чакри едно и две, тя е свързана главно с физическата форма на силата. Първата чакра отразява
груповата, или племенната сила, втората – потока от енергия, протичащ между индивида и
общността, а третата чакра е свързана с нашата лична сила по отношение на външния свят.
Местоположение: Слънчевият сплит. Енергийна връзка с физическото тяло: стомаха,
панкреаса, надбъбречните жлези, тънките черва, жлъчния мехур, черния дроб, средната част на
гръбнака, разположена над слънчевия сплит.
Енергийна връзка с емоционалното/умственото тяло: Третата чакра, често наричана
слънчев сплит, е нашият център на личната сила, магнитната сърцевина на личността и егото.
Болестите, които произхождат от този енергиен център, се активират от въпроси, свързани с
отговорността за себе си, самооценката, страха от отхвърляне и прекомерната чувствителност към
критика.
Символна/сетивна връзка: Третата чакра посредничи между предимно външното,
характерно за първата и втората чакра, и постигането на субективно съзнание. Първата чакра има
външен център на тежестта и мястото й е в груповото съзнание. Втората чакра също има външен
гравитационен център, но се съсредоточава върху взаимоотношенията и тяхното въздействие
върху нас. При третата чакра обаче, центърът на тежестта частично се измества от отношението ни
към хората около нас, към това, как разбираме и се отнасяме към себе си.
Връзка със сефирот/тайнство: Сефира Неца олицетворява Божественото качество
търпение, а сефира Од символизира величието и единоначалието на Бога. В системата от чакри
тези две характеристики образуват двойка, защото в кабалистичното учение и двете олицетворяват
качествата, които са ни необходими, за да “стъпим здраво на краката си” като индивиди. Така,
Неца и Од, символно, представляват краката на тялото. Освен това те са смятани за източник на
пророчеството и за център на символното зрение. Символното значение на Неца и Од има трайна
духовна връзка с тайнството Конфирмация (Първо причастие) . Това тайнство олицетворява
появата на „сьзнателното Аз”, или онази част от човешката личност, която е вечна и естествено
73
свързана със свещеното.
Първичен страх: Страхът от отхвърляне, критика, от това да изглеждаме глупави и да не се
справим с личните си задължения; всички тези страхове, свързани с външността ни, като например
страхът от напълняване, оплешивяване или от остаряване; опасенията, че тайните ни могат да
станат достояние на други.
Първични сили: Самооценката, самоуважението и самодисциплината; амбицията,
способността да произвеждаме действие и способността да се справяме с кризите; смелостта да
поемаме рискове; великодушието, етичността и силата на характера.
Свещена истина: Свещената истина на третата чакра е “Почитай себе си”, поддържана от
духовните енергии на сефирите Неца (търпение) и Од (величие) и символното значение на
тайнството Конфирмация, както и от силата, свойствена на третата чакра. Енергиите, които се
събират в тази чакра, имат една единствена духовна цел: да ни помогнат да развием напълно
своята способност да разбираме себе си - връзката със собствената ни личност и това, как да
отстояваме и се грижим за себе си. Духовното качество, което тайнството Конфирмация ни дава, е
самоуважението. Това тайнство символизира и прехода от детството към зрелостта. Всички ние
сме заставали или ще застанем очи в очи със събитие, което ни разкрива нашите собствени
вътрешни достойнства и слабости като независими от общността индивиди. Духовното качество,
свойствено на третата чакра, ни принуждава да се осъзнаем като личности, различни от
племенното Аз.
Самоуважението и интуицията
Когато започнах със семинарите по интуитивно ръкобвдство, давах на участниците
упражнения за концентрация и медитация. Въпреки това повечето от хората, които медитираха,
казваха, че нямат успех в развиването на своята интуиция. По време на един от семинарите,
осъзнах, че всъщност досегът с интуицията не е достатъчен. В по-голямата си част, участниците
78
вече бяха във връзка със своята интуиция, но разбираха естеството й съвсем погрешно.
Всеки участник в семинарите смесваше интуицията с пророческия дар. Мислеше, че
интуицията е способност да се предсказва бъдещето. Но интуицията не е нито способност да
пророкуваме, нито средство за избягване на финансова загуба или несполучлива връзка. Всъщност
тя е способността да използваме енергийните данни за вземане на незабавни решения.
Енергийните данни са емоционалните, психологичните и духовните елементи на дадена ситуация.
Те се проявяват в живота ни всекидневно, така че не са някаква свръхсетивна информация от
бъдещето.
Информацията, която е достъпна за интуицията, ни дава знак за присъствието си, като ни
кара да се чувстваме напрегнати, угнетени и тревожни, или в другата крайност - разсеяни и
апатични, сякаш внезапно сме изгубили връзка с всички свои усещания. Нашите съновидения от
интуитивно естество съдържат символи на промяната или на хаоса. Често пъти такива
съновидения се явяват по-интензивно по време на емоционални кризи. Енергийните или
интуитивни усещания сигнализират, че се намираме на кръстопът и че имаме възможност да
повлияем на следващия етап от живота си, поне до известна степен чрез свободния избор.
Интуицията и независимостта на третата чакра ни дават способността да поемаме рискове,
да извършваме целенасочени действия по инстинкт. Евън. 28-годишен, страдаше от тежък
улцерозен колит. Докато го преглеждах, получавах все една и съща картина - кон, който водят към
стартовата врата, но нито веднъж не се надбягва. Третата чакра на Евън беше като широк отвор, от
който се изливаше енергия. Изглеждаше така, сякаш не му бяха останали сили да се държи на
краката си. Всъщност имаше вид на човек, който беше бягал от възможностите, предоставени му
от живота, поради страх от неуспех, и нито веднъж не бе рискувал да потърси потвърждение на
някое хрумване, подсказано му от интуицията.
По неговите собствени душ, животът му бил поредица от лъжливи стартове. Обмислил
всички възможни начинания в областта на бизнеса, но нито едно не му допаднало. Вечно проучвал
пазара на ценни книжа, в търсене на формула, която да му разкрие механизма на покачване и
спадане на цените на акциите. Обладан от тази страст, грижливо събирал статистически данни,
фактически станал доста добър в разпознаването на акциите, чиято цена била на път да се покачи.
Когато го попитах защо чисто и просто не е продължил нататък и не е инвестирал в някои от онези
акции, той отговори: „формулата все още не е перфектна. Трябва да бъде перфектна". Въпреки
това се ядосваше на себе си, тъй като няколко пъти щял да спечели много пари, ако се бил доверил
на вътрешния си глас. Всъщност, щял да стане много богат. Отбелязах, че след като се справя така
добре „на хартия", със същия успех би могъл да спечели чрез една действителна инвестиция. Евън
отговори, че пазарът на ценни книжа е непостоянен и че никога не може да бъде напълно сигурен,
че прогнозите му ще се окажат верни.
С улцерозния колит тялото на Евън се раздираше от неспособността да действа по
вътрешен инстинкт. Не можеше да си наложи да инвестира дори малка сума пари. Страхът да
поеме риск буквално разрушаваше тялото му, макар че беше маниакално отдаден на един бизнес,
който не е нищо друго, освен риск. Ако му кажех да използва техника на релаксация, щеше да е
почти толкова уместно, колкото ако кажех на някой тинейджър да се прибира навреме у дома.
Трябваше да отклони вниманието си от своя подобен на компютър ум и да се обърне към
инстинктите си. Но той упорито настояваше, че инстинктите не дават „гаранция" за резултатите,
само подсказват възможностите.
По същия начин участниците в моите семинари бяха във връзка с интуицията си, но
смятаха, че интуиция означава да получаваш по-скоро ясно, отколкото насочващо ръководство.
Надяваха се, че едно добро „попадение" би им дало възможност да уредят живота си по ноя начин,
да постигнат съвършена хармония и щастие. Но интуитивно ръководство не означава да следваме
глас, който води до Обетованата земя. То означава да сме достатъчно уверени в себе си, за да а
приемем че чувството, което изпитваме, всъщност ни насочва към поемане на отговорност за своя
живот и към решения, които могат да ни избавят от застоя или нещастието.
Жена, която страда от ниско самочувствие, не е способна да следва своите вътрешни
импулси, защото страхът й от провал е прекомерно силен. Интуицията, като всички медитативни
дисциплини, може да бъде изключително резултатна единствено при условие че индивидът
притежава смелостта и личната сила да извършва целенасочени действия под нейно ръководство.
79
Ръководството предполага действие, но не гарантира отсъствието на риск. Ние оценяваме
собствения си успех от гледна точка на нашето удобство и сигурност, докато вселената преценява
успеха ни по това колко сме научили. Докато нашият критерий за успех е чувството за удобство и
сигурност, ще се страхуваме да се ръководим от интуицията си, защото, самата й природа ни
насочва към нов цикъл на обучение, или усвояване на нови знания, което не винаги ни привлича.
На един от моите семинари, жена на име Санди с гордост отбеляза, че е прекарала шест
години от живота си в един индийски ашрам, разработвайки своя медитационна практика. Всяка
сутрин и вечер се отдавала на едночасова медитация и получавала много ясно духовно
ръководство. Веднъж, когато останахме насаме, тя ме попита дали моята интуиция не ми
подсказва кьде е най-добре да живее и как да се издържа. Защо самата тя не е получила такава
информация по време на медитация, на свой ред попитах аз и допълних, че професионалното
ориентиране не е моя специалност. Отговори ми, че интуицията й я напътствала само по духовни
въпроси. Но нали професията е част от нейния живот, възразих аз, и следователно част от ду-
ховната й дейност. Каза, че чисто и просто не може да получи такъв вид информация. След това я
попитах:
- А кой е възможно най-лошият отговор, който интуицията ви подсказва при медитация?
- Това е лесно - отговори тя веднага - да се върна към преподавателската работа в Детройт.
Всъщност вече имах такива кошмари.
- На ваше място - казах - бих обмислила тази възможност. Изглежда ми като ръководство.
Година по-късно получих писмо, с което Санди ме уведомяваше, че след моя семинар,
вътрешният подтик да се върне към учителската професия не й давал нито миг покой. Борила се с
него така упорито, че получила мигренозни пристъпи и сънят й се разстроил. Междувременно се
издържала като продавачка в книжарница, но не й плащали достатъчно. Така че, когато й
предложили да замества в нейния бивш училищен район, приела. За два месеца организирала
факултативен курс по медитация за ученици от средните училища, който се провеждал два пъти
седмично след редовните занятия. Курсът се оказал толкова успешен, че бил включен в учебната
програма за следващата година. Санди с удоволствие подписала преподавателския договор. Скоро
след това мигренозните болки и безсънието й изчезнали.
Изцелението изисква вяра в собствените възможности. Преди да осъзная значението на
самочувствието за развитието на интуитивните умения, бих твърдяла, че вярата е най-важният
фактор в процеса на лечението. Сега поставям знак на равенство между вярата, от една страна, и
самочувствието и силата на индивида, от друга, защото ниското самочувствие отразява липсата на
вяра в себе си, а също и в силите на невидимия свят. Безспорно вярата е жизнено необходима за
справяне със задачите на всекидневието.
Така например, една жена, която още не беше навършила тридесет години, на име Джанис,
ме потърси, защото искаше да научи как да се грижи за здравето си. Джанис имаше няколко
сериозни здравни проблема, но не ме попита защо й се случват всички тези неща; искаше само да
започне да се лекува.
В юношеска възраст била оперирана поради блокаж в дебелото черво. Когато се
запознахме, беше омъжена, майка на едно дете, и лежеше в болница заради седма коремна
операция. По-голямата част от чревния й тракт беше отстранена и щеше да има колостома до края
на живота си. Не можеше повече да приема твърда храна, и трябваше да се храни през катетър,
имплантиран в горната част на гръдния кош, който също щеше да остане до края на живота й.
Вечер, преди лягане трябвало да се скачва към течната храна, която през нощта щяла да се стича в
тялото й. Тъй като този начин на хранене, наречен хиперали-ментация, бил току-що разработен, не
влизал в застраховката й. Пътуванията и дори екскурзиите в края на седмицата се превръщали в
истинско мъчение, тъй като трябвало да взема цялата тази медицинска екипировка със себе си. В
резултат от всичко това, Джанис и нейният съпруг потънали в дългове.
На път за болницата, преди срещата с Джанис, си мислех, че ще бъде отчаяна поради
положението, в което се намира, и изпълнена със страх пред бъдещето. Но за голяма моя изненада,
тя излъчваше позитивно отношение и енергия. Интересуваше се от енергийните техники като
медитацията и визуализацията, за да подобри чрез тях здравето си. По време на разговора ни
отбеляза: „Трябва да призная, че докато ми поставяха катетъра, се чувствах недостойна, да не кажа
виновна. Мислех си, че съм се превърнала в бреме за моя съпруг и едва ли съм подходяща
80
съпруга. След това, обиколих няжои от залите в болницата и видях състоянието на други хора.
Реших, че моето положение не е чак толкова лошо и си казах, че мога да се справя с него."
След последната операция, Джанис се върнала в училище, за да завърши и да се дипломира
като медицинскаестра. Но докато се настройвала към предишния си живот, нейният съпруг
поискал развод. Джанис ми телефонира и се уговорихме да се срещнем. По време на разговора ни
отбеляза: „Не съм чак толкова изненадана, че Хауард иска развод. Той ми даде всичката подкрепа,
на която беше способен, през последните дванадесет години, но за него този брак не беше кой знае
какво. Не мога да му се сърдя; имам син, който се нуждае от мен, и съм дълбоко убедена, че
отрицателните емоции само ще влошат физическото ми състояние. Но съм уплашена - какво да
правя сега? Има ли визуализация, която изведнъж да ми даде смелост?"
Решихме, че разводът й сега е на първо място по важност и че се нуждае от възможно най-
голяма подкрепа през месеците, които й предстоят. В последната фаза на развода, Джанис си на-
мери работа в една местна болница. Задно със своя десетгодишен син се премести в нов
апартамент и се постара да завърже нови познанства. Превърна своя духовен живот в приоритет и
всяка сутрин тя и синът й визуализираха живота си като щастлив и пълноценен – дейност, което
активира духовните им енергии, свързани с третата чакра: издръжливостта, жизнеността и
самоуважението. Твърдо беше решила да „отстоява себе си" в това изпитание. И успя.
Здравословното й състояние остана непроменено през този преходен период, и една година след
развода, срещна прекрасен мъж и се омъжи повторно.
Историята на нейния живот е един добър пример, който показва, че човешкият дух е
способен да превъмогне физическите недостатъци и смело да отговори на предизвикателствата,
отправени към личността. Джанис преживя тежки дни, но се убеди, че самосъжалението е по-
вредно за нея от физическото й сьстояние. Положителната нагласа и всекидневната духовна
практика поддържаха нейното физическо и душевно равновесие - символ на енергийната подкрепа
на сефирот Неца и Од и тайнството Конфирмация.
Символното значение на тайнството Конфирмация е, че когато укрепваме душевно,
оживяваме вътрешно. Чувството за собствено достойнство и осъзнатата индивидуална мощ поня-
кога идват внезапно, в някой паметен момент от живота, който придобива значение на посвещение
в духовна зрялост. Може би в момент на внезапно просветление сте разбрали как бихте могли да
изпълните някоя задача, която преди не е била по силите ви. Може би сте видели себе си като
силни и надарени, и сте осъзнали, че бихте могли да постигнете всякакви цели - от добра
физическа форма до финансов успех.
Развиването на самоувереност за преследване на цели е начин за превръщане на
индивидуалната сила във фактор на индивидуалната промяна. Едновременно с това може да се
очаква също толкова внушителна промяна в духовния живот на индивида. Вътрешното укрепване
измества гравитационния център на личността от „външното" към „вътрешното" - знак за духовен
преход.
Повечето култури практикуват обред на прехода за младежите - тайнство, което
олицетворява достигането на пълнолетие на духа: например, бар мицвах в юдейската култура и
Конфирмацията в християнската. В традициите на много коренни американци, поне исторически,
младите мъже били изпращани далеч от племето, за да поживеят сами в пустошта, след което били
удостоявани със званието воин. Тези церемонии отбелязват края на зависимостта на младия
индивид от протективната енергия на племето и поемането на отговорност за своя физически и
духовен живот. Освен това церемонията отбелязва официалното племенно признаване на този акт.
Веднъж „посветен", младият човек става обект на по-големи очаквания от страна на приятелите и
семейството.
В течението на живота, самооценката може да се развие на етапи чрез преодоляване на
различни изпитания, поредица от малки стъпки към посвещението. Всеки път, когато отбележим
напредък в самооценката, дори минимален, се налага да променим нещо във външната динамика.
В повечето случаи ненавиждаме промяната, но да се променяме е необходимост, и инициацията е
израз на тази необходимост. Може да се наложи да прекратим някоя връзка, защото сме станали
достатъчно силни и се нуждаем от по-силен партньор. Или може да напуснем работата си, защото
изпитваме потребност да скъсаме с познатите безопасни модели и да изпробваме собствените си
творчески възможности. Ако често се втурваме към резки промени, те могат да се окажат пречка.
81
Ето защо трябва да се стараем да регулираме възможностите си и да не приемаме по няколко
предизвикателства едновременно. Промените, които осъществяваме, докато преодоляваме
препятствията едно по едно, трасират пътя ни към личната сила.
Предизвикателствата на пътешествието
Не е лесно да започнеш да опознаваш и разбираш себе си, да придобиваш независимост и
чувство за собствено достойнство, въпреки че пътуването се състои само от четири фази. Третата
чакра съдържа енергията на нашите лични амбиции, нашето чувство за отговорност и уважението
кьм собствените положителни качества и недостатъци, както и нашите затаени страхове и мисли,
които още не сме готови да си признаем. Тъй като душата ни често се разпокъсва от противоречия,
трябва да приемем духовното предизвикателство да се освободим от негативната енергия, за да
приемем нова, да се разделим със закостенели навици и представи за собствения Аз, за да се
преродим. По пътят към личната независимост и зрялост е нещо много повече от подтик към
психологически здравословен живот. Да бъдем съзнателни за самопознанието и символното
проникновение, е жизнено важна задача, която засилва вярата ни в самите нас.
Харесвам историята на Чък, защото разкрива същността на истината „Почитай себе си".
Чък по произход е от Източна Европа. Влиянието на семейството му било силно във всяко от-
ношение - социални нагласи и религиозни ценностни критерии. От децата се очаквало да станат
като родителите си. Чък бил аутсайдерът в семейството. Не обичал спорта и бирените партита.
Привличали го либералните идеи и приятели. В гимназията вече водел двойнствен живот, тъй като
държал своите интереси и приятели настрана от дома. Когато завършвал гимназия вече знаел, че е
хомосексуалист. Семейството му не би приело тази истина и Чък напуснал дома си, за да пътува в
чужбина и да се учи. Овладял много езици.
Накрая се върнал в своя роден град, удостоен с множество академични отличия, но въпреки
това, непрекьснато бил депресиран. Когато се запознах с него, той явно изпитваше потребност да
прекрати пътуванията навън и да предприеме пътуване кьм себе си. Разговаряхме за неговия
живот на езика на символите и стигнахме до съгласие, че истинската причина да замине за
чужбина е била неудобството от това, че е аутсайдерът в семейството. Той отчаяно искаше да бъде
приет от тях, въпреки че на самия него все още му предстоеше да приеме себе си. Все още не
можеше да заживее открито като гей, което го тревожеше, защото, както каза: „Не смятам, че съм
приел себе си като гей, щом единствените хора, които знаят, че съм гей, са моите приятели. Най-
големият ми страх е, че ако анализирам чувствата си, ще стигна до извода, че не мога да приема
себе си истински. Какво да правя тогава?
Чък се беше отдал на изучаване на мистицизма и част от живота му беше посветена на
духовни занимания - молеше се, медитираше и ходеше на църква. Предложих му да отиде на
поклонение до светите места, за които обичаше да чете, и да си постави за цел да приеме себе си.
Той си спомни думите на свой приятел: „Поклонничеството е насочен навън мистицизъм, а
мистицизмът е насочено навътре поклонничество."
Следващото лято Чък напусна Европа, за да посети Фатима, Лурд и някои други места,
които бяха въплъщение на свещеното за него. Навсякъде с благоговение се молел, за да се осво-
боди от болезненото си минало и да придобие силата да приеме себе си изцяло. Когато се завърна,
беше променен. Беше свободен и „жив" по начин, по който всички трябва да бъдем. Беше
прогонил своята сянка и като че ли излъчваше светлина. Едно от първите неща, които направи при
завръщането си, беше да покани семейството си и да им съобщи, че е гей. Беше подготвен за
всякаква реакция от тяхна страна, но за негово щастие, те приеха с разбиране новината. Духовното
пътешествие на Чък му донесе независимост от миналото и от страховете за утрешния ден и
дълбока вяра в себе си.
Всички ние сме тръгнали на поклонение, въпреки че не е задължително да пътуваме
физически до светите места и да изпълняваме церемонии, за да позволим на миналото да си отиде
от нас. Все пак е необходимо да пътуваме духовно и да прогоним страховете, които ни пречат да
открием красотата в нашия живот, да стигнем до мястото на нашето изцеление и самоприемане.
Можем да предприемаме този вид пътуване всекидневно в уединението на своите молитви и
85
медитация.
Покойната поетеса Дороти Паркър веднъж направила следната забележка: „Мразя
писането. Обожавам написаното." Същото може да се каже за пътя кьм личната сила: веднъж
пристигнали, сме като в Рая, но пътят дотам е дълъг и труден. Животът безмилостно ни
принуждава да осъзнаем колко важни са думите на Полоний: „На себе си бъди верен." Защото ако
не осъзнаем, че имаме сила, за да живеем достойно, всяко преживяне ще бъде за нас мъчителен
опит.
Когато работим с интуицията сме длъжни да преодоляваме страховете си. Няма преки
пътеки кьм здравето на личността и интуитивните способности не са отговорът - те са само ес-
тествените резултати от чувството за собствена цена.
Ние сме биологично програмирани да научим този урок: телата ни процъфтяват, когато
духът ни процъфтява. Третата чакра въплъщава свещената истина „Почитай себе си" - истина,
която е подкрепена от символното значение на сефирот Неца и Од и от тайнството Конфирмация.
Когато животът ни се гради върху една рационална самооценка, придобиваме сила и
издръжливост и заедно с това развиваме своите интуитивни способности по естествен начин.
Въпроси за самоанализ
1. Харесвате ли се? Какво не харесвате в себе си и защо? Работите ли активно, за да
промените онова, което не харесвате в себе си?
2. Честни ли сте? Понякога изопачавате ли истината? Ако постъпвате така, защо го
правите?
3. Критични ли сте към другите? Не обвинявате ли другите, за да защитите себе си?
4. Способни ли сте да признаете, че грешите? Приемате ли с готовност мнението на другите
хора за себе си?
5. Нуждаете ли се от одобрение? Защо?
6. Как определяте личността си - като слаба или като силна? Страхувате ли се да се грижите
сами за себе си?
7. Позволявате ли си да имате връзка с човек, когото всъщност не обичате, за да не бъдете
сами?
8. Уважавате ли се? Готови ли сте да промените начина си на живот, за да удържите на
обещанието си?
9. Страхувате ли се от отговорността? Чувствате ли се отговорни за всичко и всички?
10. Доволни ли сте от живота си? Ако не го харесвате, правите ли нещо, за да го промените
или сте се примирили с положението?
ГЛАВА 4
ЧЕТВЪРТАТА ЧАКРА: СИЛАТА НА ЕМОЦИИТЕ
Четвъртата чакра е центърът, който генерира енергията за цялата енергийна система. Като
средна чакра, тя е медиатор между тялото и духа и определя тяхното здраве и сила. Енергията на
четвъртата чакра е емоционална по своята природа и подпомага усъвършенстването на чувствата
ни. Тази чакра въплъщава нравствения урок, който ни учи да действаме, водени от любов и
състрадание, и ни внушава, че най-мощната енергия, която имаме, е тази на любовта.
Местоположение: централната част на гръдния кош.
Енергийна връзка с физическото тяло: сърцео и кръвоносната система, гръдният кош,
гърдите, тимусната жлеза, белите дробове, раменете, ръцете, диафрагмата.
Енергийна връзка с емоционалното/умственото тяло: тази чакра отговаря на нашите
емоционални възприятия, които определят качеството на живота ни много повече, отколкото
умствените възприятия. Децата реагират на обстоятелствата с широка гама от емоции: любов,
съчувствие, доверие, надежда, отчаяние, омраза, завист и страх. Предизвикателството към зрелите
индивиди е да поддържат в равновесие породилите се у тях чувства, за да действат съзнателно и
със състрадание.
Символна/сетивна връзка: Повече от всяка друга, четвърта чакра представлява нашата
способност да се “освободим и приемем Бога." С нейната енергия приемаме своите лични
емоционални предизвикателства като продължение на Божествения промисъл, чиято цел е нашата
86
съзнателна еволюция. Освобождавайки душевната болка чрез освобождаване на потребността да
знаем защо става това, което става, достигаме състояние на вътрешен покой. Но преди това трябва
дьлбоко да осъзнаем целебната сила на прошката и да разберем, че чисто човешките ни понятия за
правосъдие не лекуват.
Връзка със сефира/тайнство: Четвъртата чакра съответства на сефира Тиферет, символ на
красотата и състраданието в Бога. Тази енергия олицетворява сърцето на Бога - непресьхващ извор
на подхранваща жизнена сила. Тайнството Брак сьответства на енергията на четвъртата чакра.
Като първообраз, бракьт е преди всичко израз на връзката със себе си, вечният съюз на личността
и душата.
Предизвикателството, свойствено на четвъртата чакра, е подобно на това на третата чакра,
но е духовно по-извисено. Докато дейността на третата чакра е съсредоточена върху отношението
ни към света, който е извън нас, четвъртата чакра отразява нашите чувства във връзка със света,
който е вътре в нас. - нашата емоционална реакция спрямо собствените ни мисли, идеи, вътрешни
нагласи и импулси, и вниманието, с което се отнасяме към своите емоционални потребности. Това
ниво на отговорност е основният фактор при формирането на здравословни взаимоотношения с
другите.
Първичен страх: Страхът от самотата, изолацията; страхът да “следваме гласа на сърцето”;
страхът, че не сме способни да се защитим емоционално; страхът от емоционалната слабост и
предателство. Загубата на енергия от четвъртата чакра може да стане причина за ревност, ярост,
гняв, омраза и неспособност да простим на другите, както и на себе си.
Първични сили: Любовта, прошката, състраданието, самоотвержеността, вдъхновението,
надеждата, доверието и способността да лекуваме себе си и другите.
Свещена истина: Четвъртата чакра е силовият център на човешката енергийна система,
защото Любовта е Божествена сила. Интелигентността, или „умствената енергия", се смята за по-
висша от емоционалната енергия, но в действителност, емоционалната енергия е истинската
движеща сила на човешкото тяло и дух. Любовта в нейния най-чист вид - безусловната любов – е
субстанцията на Божеството с неговата способност безкрайно да ни прощава и да се отзовава на
молитвите ни. Нашите сърца са създадени да изразяват красота, състрадание, прошка и любов.
Противоречи на духовната ни природа да постъпваме другояче.
Ние не владеем езика на любовта по рождение, а прекарваме живота си, изучавайки
любовта. Нейната енергия е чиста сила. Любовта ни привлича и плаши. Тя ни стимулира,
контролира, вдъхновява, лекува, разрушава. Любовта е храна за нашето физическо и духовно тяло.
Всяко житейски предизвикателство е урок за някое от проявленията на любовта. Начинът, по
който реагираме на тези предизвикателства, се регистрира в клетъчната ни тъкан: ние
съществуваме на границите на биологичните последици от нашите биографични избори.
Силата на любовта
Тьй като любовта има огромна сила, опознаваме тази енергия постепенно. Всяка степен е
урок за дълбочината и различните проявления на любовта: прошка, състрадание, щедрост,
доброта, грижата за себе си и за другите. Степените следват реда на нашите чакри: ние започваме
да се учим на любов в рамките на своето племе, като възприемаме проявленията на нейната
енергия от членовете на своето семейство. Племенната любов може да е безусловна, но в най-
общия случай ни предава очакването за вярност и племенна подкрепа; в племенната общност,
любовта е енергия, споделяна между роднини.
Когато се пробуди втората чакра и познаем приятелството, любовта разширява своите
граници, за да включи и личности „отвън." Ние изразяваме лю6ов чрез споделяне и грижа за други
хора, с които нямаме кръвна връзка. А когато се пробуди и третата ни чакКра, откриваме любовта
към външните неща, към нашите лични, физически и материални потребности като не забравяме
нито спортните, нито научните си интереси, модата, любовта и брака, кариерата и дома, грижата
за тялото.
Първите три чакри свързват любовта с външния свят. Нашата цивилизация не винаги е
изисквала нещо повече от любовта, освен тези три нейни проявления. Малко хора са търсели нещо
повече от племенната и брачната любов. С появата на психотерапията и движението за духовни
знания, любовта била призната за сила, която определя или поне оказва влияние върху
87
биологичната активност. Любовта ни помага да лекуваме себе си и другите.
Житейските кризи, в центъра на които стоят въпроси, свързани с любовта - разводът,
смъртта на любим човек, емоционалната злоупотреба, изоставянето, съпружеската изневяра –
често са самата причина за болестта, а не само предхождащо я събитие. Физическото лечение
често пъти изисква, или налага лечение на емоционалните проблеми.
Джек, дърводелец, 47-годишен, инвестирал значителен дял от спестяванията си в търговско
предприятие, създадено от неговия братовчед Грег. Описвайки себе си като „новобранец в
бизнеса", Джек ми каза, че Грег винаги имал вид на човек, който знае какво прави със средствата,
и обещал, че това крупно вложение ще донесе достатъчно за ранното пенсиониране на Джек.
Съпругата на Джек, Лин, не била склонна да вложат всички свои спестявания в едно предприятие,
без гаранция за печалба, но Джек вярвал на своя братовчед и смятал, че всичко ще стане точно
както очаквали.
След четири месеца търговското предпиятие фалирало и Грег изчезнал. Два месеца по-
късно, Джек претърпял трудова злополука и получил нараняване на седалището. Развил високо
кръвно налягане и станал затворен и депресиран. Дойде на един от моите семинари, защото Лин, в
отчаяния си опит да го извади от състоянието на депресия, го принудила да присъства заедно с
нея.
Някои неразположения са толкова очевидни, че всеки страничен наблюдател може да
свърже видимите признаци и да установи причината, финансовият стрес, в съчетание с чувството,
че братовчед му се е възползвал от него, се превърнали в бушуващ огън в душата на Джек и
довели до слабост в долната част на гърба и седалищния нерв. Неговият гняв допринесьл за
високото кръвно, тъй като дълго мислел за огромната грешка, която е направил, доверявайки се на
щедрите обещания на братовчед си. Джек се чувстваше отпаднал духом поради измяната на Грег и
мисълта, че е разочаровал съпругата си.
Когато моята лекция продължи с темата за прошката, Джек стана толкова раздразнителен,
че поиска разрешение да напусне стаята. Не исках да си отиде, защото трябваше да чуе това, което
щях да кажа. Но когато го погледнах, разбрах, че ако остане, ще се раздразни още повече. Лин се
обърна към Джек, сякаш бяха сами в стаята, взе ръката му и каза, че макар и да се самонаказва,
според нея, е действал, воден от любов.
- Не мога да повярвам, че постъпка, направена от любов, се възнаграждава със страдание -
продължи тя. - Мисля, че ако промениш гледната си точка и се придържаш към истината, че си
подкрепил някого, когото обичаш, защото си чувстващ, че така е редно, тогава – по някакъв начин
- всичко това ще излезе на добро за нас. Не искам ядът, които изпитваш към братовчед си, да
разбие живота ни, и затова казвам просто да забравим.
Джек започна да плаче, мълвейки думи на извинение и благодарност към жена си. Другите
участници в семинара също бяха дълбоко развълнувани и излязоха в почивка, за да оставят Джек и
Лин за малко сами. Лин ме помоли да остана с тях. После каза:
- Мисля, че сега можем да си вървим. Джек и аз ще бъдем добре.
След няколко месеца се свързах с Джек и Лин, за да проверя какво става с тях. Лин каза, че
Джек се е върнал на работа и че неговият гръб все още му създава проблеми, но вече не го боли
толкова много. Кръвното му налягане било нормално и повече не бил депресиран. И двамата се
чувствали изненадващо свободни след своята финансова несполука, защото и двамата наистина
съумели да простят и да продължат нататък.
- Нямаме никаква вест от Грег - допълни тя - но подозираме, че тия дни той мисли за тази
бъркотия много повече, отколкото ние.
Тази двойка е пример за духовната сила на сърдечната енергия. Състраданието, което се
изля от сърцето на Лин в тялото на Джек, му даде подкрепата, от която се нуждаеше, за да прости
на своя братовчед и на себе си и да се върне към живота.
Пробуждане на съзнателното Аз
За да се извисим над четвъртата чакра, тряббв да „преминем" през нея и да научим нейните
уроци, когато навлезем в светая светих на своето собствено сърце, оставяме зад гърба си
познатите мисловни модели на долните три чакри и най-вече на племенното сърце.
Освобождаваме се от закрилата на шаблонни определения като: „Мой приоритет са нуждите на
семейството ми" или „Не мога да сменя работата си, защото жена ми трябва да е спокойна" и на
прага на своето сърце сме посрещнати от един-единствен въпрос: ,А аз? Кой съм аз?"
Този въпрос е като заклинание, което извиква с години потискани, но добре съхранени
емоционални данни, които за миг могат да определят нов път за нас. Възможно е да направим
опит за бягство, обратно към закрилата на племенния дух, но неговата способност да ни приюти
вече си е отишла.
Ние пристъпваме към страшната задача да опознаем себе си с разкриване на своята
емоционална природа - не във връзка с някого или нещо, а във връзка със самите нас. Със или без
някой друг, изпълняващ главната роля, човек трябва да си отговори на въпросите: Какво
харесвам? Какво обичам? Какво ме прави щастлив? Какво не ми достига? Кои са силните ми
страни? Мога ли да разчитам на себе си? Кои са слабите ми страни? Защо правя това, което правя?
Кое ме кара да изпитвам потребност от вниманието и одобрението на другите? Достатъчно ли съм
силен да бъда до друг човек, като при това уважавам своите собствени емоционални потребности?
Тези въпроси са различни от въпросите на племенния дух, който ни учи да питаме: Какво
харесвам във връзка с другите? Колко силен мога да бъда, като при това оставам привлекателен за
другите? Какво другите трябва да правят за мен, за да бъда щастлив? Какво трябва да променя в
себе си, за да накарам някого да ме обича?
Не ни е лесно да търсим отговорите на тези въпроси, защото знаем, че те ще изискват от
нас да променим живота си. До началото на 60-те години на 20 век подобно самоизследване е било
преимущество само на някои членове на обществото - мистици, художници, философи и други
творчески гении. Срещата с Аза активира преобразяването на човешкото съзнание и последиците
от него за много художници и мистици са били драматични епизоди на депресия, отчаяние,
халюцинации, видения, опити за самоубийство и извънмерна емоционална възбуда, както и
възторжени състояния на екстаз, подсилен с физически и трансцендентен еротизъм. Повечето хора
били на мнение, че цената на духовното пробуждане е прекалено висока и рискована, и че пос-
ледното е предназначено само за неколцина „надарени".
90
Но революционната енергия на 60-те години накара много хора да си повтарят: А аз? Кой
съм аз?". Оттогава насам движението за човешко съзнание преведе нашата култура през
архетипния вход на четвъртата чакра. Разкри тайните на нашите сърца и произнесе ясно болките
на нашето наранено детство, които все още определят до голяма степен личността ни на зрели
индивиди.
Не е чудно, че нашата култура на четвъртата чакра стана свидетел на всеобхватното
увеличение на броя на разводите. Отварянето на четвъртата чакра превърна първообраза на брака
в първообраз на партньорството. Като последица повечето съвременни бракове изискват по-скоро
силен усет за личността, отколкото отказване от Аза, както изискваха традиционните бракове.
Символичният смисъл на тайнството Брак е, че човек трябва на първо място да бъде в съюз със
своята собствена личност и дух. След като постигне ясно вътрешно разбиране на себе си, може да
създаде успешно интимно партньорство. Ето защо увеличението на разводите се корени в отваря-
нето на четвъртата чакра, която въвлича хората в себеоткриване. Много хора приписват вината за
разпадането на брака си на факта, че брачният им партньор не е подкрепил техните емоционални,
психични и интелектуални потребности, в резултат на което се е наложило да потърсят истински
партньор. Отварянето на четвъртата чакра промени и нашите представи за здравето, лечението и
причините за болестта. Ако някога долните чакри са били разглеждани като главни източници на
здравните неразположения - генетични или предизвикани от вируси - сега вече произходът на
болестта се търси в нивоти на токсичния емоционален стрес. Лечениетозапочва с „ремонт” на
емоционалните повреди. Нашият цялостен медицински модел се реорганизира около мощта на
сърцето.
Историята на Пери, който беше лекар, е отражение на тези промени. Запознах се с него на
едни от моите семинари. Имал огромна практика, която създала типичното ниво на професионален
и личен стрес. Когато медицинските среди били наводнени с информация за алтернативни теории
и практики, Пери прочел това-онова, но продължил да предписва традиционно лечение на
пациентите си. Не знаел достатъчно за алтернативните терапии, за да ги препоръчва.
Преди около пет години, Пери решил да участва в семинар по алтернативно лечение.
Много силно впечатление му направили не само научната обоснованост на представените мате-
риали, но и случаите, които колегите му обсъждали. Когато се върнал на работа, започнал да гледа
на всички свои пациенти с други очи и да ги разпитва за техните лични проблеми по време на
редовните прегледи. Пери прочел различни книги, свързани с холистичното здраве и посетил
други лекции и семинари по темата, която му изглеждала особено интересна - емоционалната
страна на болестта. Малко по малко загубил вяра в традиционните лечебни методи. Искал да
обсъди чувствата си със своите колеги, но те не споделяли интереса му. Стигнал до там, че
изпитвал неудобство, когато изписвал рецепти, но все още не се чувствал достатъчно уверен, за да
препоръчва на пациентите си да търсят други видове лечение. Накрая толкова се страхувал всеки
път, когато отивал в кабинета си, че мислел да се откаже от лекарската практика.
После едни ден, докато се готвел за среща с нов пациент, Пери, който вече бил на 52
години, получил сърдечна криза на бюрото си. По време на рехабилитацията поискал среща с
психотерапевт и консултант по духовните въпроси. След няколко-месечна психотерапия взел
отпуск, през който изучавал алтернативни методи за лечение. Накрая създал лечебен център, къ-
дето заедно с физическите, се обслужвали емоционалните, психологически и духовни потребности
на пациентите.
„Претърпях много силна сърдечна криза - каза Пери. - Винаги ще вярвам, че си върнах
здравето, защото започнах да се занимавам с терапия и следователно със себе си. Сърцето ме бо-
леше, но не съзнавах, че е заради лекарската ми практика, докато буквално не се разболях от
сърце. Какво по-ясно от това? Заради самия мен трябва да лекувам пациентите си с грижата и
разбирането, от които, сега зная, те се нуждаят. Също така трябва да се грижа за себе си по друг
начин и да не оставам до късно в извънработно време, както някога в моята работа. Сега поставям
грижата за себе си на първо място. Целият ми живот е по-здравословен, защото се разболях и
реших да вярвам, че сърдечната ми криза съвсем не е само едно развитие на електрически проблем
в коронарната ми система."
ГЛАВА 5
ПЕТАТА ЧАКРА: СИЛАТА НА ВОЛЯТА
Петата чакра въплъщава предизвикателствата на подчиняването на личната волята на
волята на Бога. От духовна гледна точка нашата най-висша цел е да „оставим своята собстве на
воля в ръцете на Бога". Исус и Буда, както и други велики учители, са олицетворение на
съвършенството на това състояние на съзнанието - пълното единение с Божествената воля.
Местоположение: Гърлото.
Енергийна връзка с физическото тяло: Гърлото, щитовидната жлеза, трахеята,
хранопровода, паращитовидната жлеза, шийните прешлени, устата, челюстите, зъбите.
Енергийна връзка с емоционалното/умственото тяло:Петата чакра резонира на
емоционалната и умствената борба, съпровождаща изучаването на същността на свободния избор.
Всички болести имат връзка с петата чакра, тъй като изборът участва във всеки детайл на нашия
живот и следователно във всяка болест.
Символна/сетивна връзка: Символното предизвикателство на чакрата на волята е да
напреднем в своето развитие чрез съзряване на волята: от племенното схващане, че всеки и
всичко около нас има власт над нас; през схващането, че ние самите имаме власт над себе си; до
финалното схващане, че истинската власт произтича от приемането на Божията воля.
Първичен страх: Страх, свързан с нашата воля, съществува във всички предходни чакри.
Страхуваме се за своя авторитет или свобода на избора в своя собствен живот, първо в своето
племе и после, в личните и професионалните си взаимоотношения. Страхуваме се за своя
авторитет пред себе си, от загубата на самоконтрол, когато става въпрос за нашата реакция спрямо
парите, силата, емоционалния контрол от страна на друг човек над благополучието ни. И накрая,
страхуваме се от волята на Бога. Да предаде своята свобода на избора на Божествената сила,
остава най-голямата борба за индивида, който се стреми към осъзнаване.
Първични сили: Вярата, самопознанието, личният авторитет, способността да вземаме
решения, когато знаем, че независимо какво решение ще вземем, можем да спазим обещанието,
дадено пред себе си или пред друг човек.
Връзка със сефира/тайнство: Петата чакра съответства на сефира Хесед, която въплъщава
Божията любов и милост и на Гевура, олицетворяваща Божия сьд. Хесед и Гевура са лявата и
дясната ръка на Бога, изобразяващи балансираната природата на Божествената воля. Те внушават,
че Бог е милостив и че само Бог има право да съди изборите, които правим. Сефира Хесед ни
напомня да общуваме с благи думи, а сефира Гевура ни напомня да говорим с уважение и
почтителност. Тайнството Изповед е свързано с петата чакра и символно ни напомня, че всички
ние, сме отговорни за начина, по който използваме своята воля. Чрез тайнството Изповед ни се
дава възможност да отзовем своя дух от „негативните мисии", на които сме го изпратили,
96
следствие на негативни мисли или действия.
Свещена истина: Петата чакра е центърът на избора и следствието, на духовната
карма. Всеки избор който правим, всяка мисъл или чувство, което носим в себе си, е акт на сила,
който има биологични, обществени, лични, локални и глобални последици. Ние сме навсякъде,
където са нашите мисли и по този начин, нашата лична отговорност включва нашия енергиен
принос.
Какви избори щяхме да правим, ако действително можехме да видим техните енергийни
последици? Можем да се доближим до този вид предвидливост само чрез съблюдаване на
свещената истина „Подчини личната си валя на Божествената воля". Духовният урок на петата
чакра ни показва, че действията, мотивирани от лична воля, която се е доверила на Божествения
авторитет, дават най-добрите резултати.
Мислите и нагласите на индивида също се нуждаят от по-висше ръководство. Една жена,
която ми разказа за своето „близко до смъртта" преживяване, разглежда всеки направен от нея
избор като оказващ енергийно въздействие върху целия й живот. Защото докато била на границата
между физическия и не-физическия живот, прегледала всеки направен от нея жизнен избор и
видяла с очите си последиците от тези действия за себе си, за други хора и за целия си живот. Било
й показано, че ръководството свише винаги се стараело да проникне в съзнанието й. Независимо
какво избирала, рокля или кариера, нито един неин избор не бил толкова незначителен, че да бъде
пренебрегнат от Бога. При покупката на една рокля й бил показан непосредствения енергиен
резултат от тази “сделка” по веригата от хора, участвали в нейното създаване и пласмент.
Сега тя се моли за ръководство преди всяко решение, което трябва да вземе.
Осъзнаването на енергийните последици както от нашите действия. така и от нашите мисли
и убеждения може да извиси честността ни на по-високо ниво. Да лъжем другите или себе си, е
нещо, за което не може да става и въпрос. Истинското, пълно излекуване изисква честност пред
себе си. Неспособността та да бъдем честни пречи на оздравяването не по-малко от
неспособността да простим. Честността и прошката връщат нашата енергия – нашия дух – от
енергийните измерения на “миналото”. Петата чакра и нейните духовни уроци ни показват, че
личната сила е в нашите мисли и нагласи.
Последиците от страха
Най-скъпо струващите енергийни последици са резултат от страха. Изборът, направен от
страх, дори когато ни води до онова, което желаем, обикновено произвежда нежелани странични
ефекти. Тези изненади ни учат, че да избираме, водени от страха, е престъпление срещу доверието
ни към Божественото ръководство. Всички ние живеем, поне в определени периоди, с илюзията,
че разполагаме с живота си. Стремим се към пари и обществено положение, за да имаме по-голяма
свобода на избора и за да не сме принудени да изпълняваме решения, които други са взели вместо
нас. Идеята, че съзнанието изисква подчиняване на личната воля на Божествената воля, е в пълно
противоречие с всичко, което в нашите очи се е превърнало в мерило за притежаващ власт човек.
Така можем да повтаряме цикъла страх-изненада-страх-изненада, докато стигнем до онзи
миг в молитвата, когато казваме: „Нека бъде волята Ти". Щом отправим тази молитва,
ръководството може да влезе в живота ни, заедно с нескончаеми съвпадения по място и време –
Божествена “намеса” в най-чист вид.
Емили, 35-годишна, е начална учителка. Преди тринадесет години, малко след завършване
на колежа, загубила левия си крак поради раково заболяване. През възстановителния период се
върнала у дома, за да живее при родителите си. Нейният едногодишен, според техните очаквания,
престой продължил десетилетие, защото Емили не била в състояние да се върне към предишната
си самостоятелност, а вместо това, ставала все по-потисната и уплашена пред перспективата да се
грижи сама за себе си. Дотолкова ограничила физическата си активност, че не отивала по-далеч от
следващата улица. С всяка година все повече се затваряла в дома на родителите си, докато накрая
прекратила дори доставящите й удоволствие разходки.
Родителите на Емили й предложили лечение, но нищо не било в състояние да й повлияе.
Както каза майка й: „Всичко, което Емили правеше ден след ден, беше да предъвква убеждението
си, че загубата на крака й е разрушила всичките й надежди да се омъжи и да има свое семейство,
или какъвто и да е самостоятелен живот. Чувстваше се „дамгосана" от своето преживяване с
97
раковото заболяване и понякога отбелязваше, че желае ракът да се върне и да „довърши
започнатото".
В резултат на болестта на Емили, майка й започнала да се интересува от алтернативна
медицина. По времето, когато се запознахме, тя и съпругът й бяха събрали смелост да помолят
Емили да се изнесе. Емили трябваше да се научи да се грижи за своите собствени физически
потребности и да излекува психиката си. Трябваше отново да се осланя на своята собствена воля.
Родителите на Емили наели и обзавели апартамент за нея и тя се нанесла там - сърдита и
уплашена. Казала на родителите си, че се чувства изоставена от тях. След месец се запознала с
една сьседка, Лаура, самотна майка с десетгодишен син, на име Ти Джей. Момчето винаги се
връщало от училище преди майка му да се прибере от работа. Емили го чувала как се движи из
апартамента, гледа телевизия, яде снакс и чака по три часа идването на Лаура.
Един следобед Емили се връщала в кьщи от магазина, когато Лаура се прибирала от работа.
Започнали да разговарят за Ти Джей и Лаура отбелязала, че е загрижена за неговите уроци и вре-
мето, през воето е сам след училище. Емили изведнъж сама предложила не само да прави
компания на Ти Джей всеки следобед, но и да го подготвя за училище, тъй като е квалифицирана
учителка. Лаура се съгласила с благодарност и на следващия ден Емили започнала да дава частни
уроци на детето.
След няколко седмици новината, че една „чудесна учителка" дава частни уроци и се грижи
за децата след училище, обиколила живеещите в комплекса. Емили била затрупана с молби от ра-
ботещи родители. Попитала управителя на комплекса дали има свободна стая на разположение за
три часа всеки следобед. Имало свободна стая, финасовите въпроси били уредени и Емили - три
месеца след напускане на дома на родителите си - била, както се изрази, „отново жива".
Когато Емили ми разказваше историята си, няколко пъти наблегна на спонтанността, с
която доброволно се наела да занимава Ти Джей. Предложението „се изплъзнало от устата й". Ако
имала време да помисли, каза тя, никога не би предложила помощта си. Точно защото жестът бил
толкова непривичен за нея, решила, че й е „подсказан” от небето. В края на краищата Емили реши,
че й е било предопределено да учи Ти Джей, както и единадесетте други деца, поверени на
грижите й, преди да се върне кьм учителството следващата есен.
По някаква причина на Емили й било оказано благоволението да разпознае, че е
напътствана. Веднага щом започнала да се грижи за другите, нейният собствен страх, че няма кой
да се грижи за нея, намалял. Била живо доказателство, осъзнала тя, че Бог се грижи за
потребностите на всички, и това обновило вярата й.
Вярата
Вярата е същността на петата чакра. Когато вярваш в някого, това насочва част от
енергията ти към този човек. Когато вярваш в една идея, това насочва част от енергията ти към
тази идея. Когато вярваш в някой страх, това насочва част от енергията ти към този страх.
Резултатът е, че ние - нашият ум, сърце и живот - се вплитаме в последиците от такова обвързване.
Нашата вяра и нашето право на избор всъщност са силата, която твори. Ние_сме „средството",
чрез което енергията се превръща в материя в земния живот.
"Следователно, неотменната духовна задача в живота на всеки един от нас е да открием
кои са нашите мотиви за изборите, които правим, и в какво вярваме - в своите страхове или в
Божественото. Тези въпроси трябва да разглеждаме като предмет на духовен размисъл или като
резултат от физическа болест. Всички ние стигаме до момент, когато питаме: Кой отговаря за моя
живот? Защо не става така, както желая? Независимо от степента на своя личен успех, изведнъж
осъзнаваме, че нещо не ни достига. Някое непредвидено събитие, някоя връзка или болест ще ни
покаже, че нашата лична сила не е достатъчна, за да преодолеем кризата. Трябва да осъзнаем, че
личната ни сила е ограничена. Трябва да се замислим дали някаква друга „сила" не действа в
живота ни, и да попитаме: Защо се случва това? Какво се иска от мен? Какво трябва да направя?
Какво е моето предопределение?
Осъзнаването на собствените ни недостатъци ни подготвя да обмислим избори, които иначе
не бихме направили. Има моменти, когато ни се струва, че сме загубили контрол над живота си.
Когато това усещане е най-силно, ставаме възприемчиви за ръководство, което преди не бихме
посрещнали с радост.
98
Тогава нашият живот може да вземе неочаквана посока. Повечето от нас заключават:
„Никога не съм мислил, че ще правя това или че ще живея тук, но го правя и всичко е наред."
По-лесно бихте стигнали до момента на подчиняване на Божествената воля, ако можете да
използвате символното зрение, за да гледате на живота си само като на духовно пътешествие.
Всички познаваме хора, които са намерили изход от крайно тежки обстоятелства - и са отчели
значението на факта, че са оставили Бог да ги води. И всеки един от тези хора е казал на Бога: „Да
бъде волята Ти." Ако тази молитва е всичко, което се иска от нас, защо толкова се плашим от нея?
Оставаме в плен на страха, че признавайки Божествената воля – чрез подчиняване на своята
воля на по-висша воля - ще се разделим с всичко, което ни носи физическа утеха. С волята си се
съпротивляваме на Божественото ръководство: каним го, но се мъчим да го изолираме напълно от
себе си. Отново и отново на моите семинари наблюдавам хора, които са изправени пред една и
съща дилема: търсят интуитивното ръководство, но се страхуват от онова, което този глас ще им
каже.
Запомнете, че вашият физически живот и вашият духовен път са идентични. Да намираме
удоволствие в своя физически живот е духовна цел също толкова, колкото да придобием здраво
физическо тяло. И двете са резултат от следване на Божественото ръководство при избора как да
живеем и работим, водени от вяра и упование. Да се подчиним на Божествения авторитет означава
да се освободим от илюзиите на физическия свят, а не от удоволствията и утехата на физическия
живот. Духовните енергии на петата чакра ни водят към този момент на подчинение. Сефира
Хесед влива в нашата пета чакра Божествената енергия на великодушието чрез любовта, която ни
учи да бъдем възможно най-човечни при всички обстоятелства. Понякога най-великият акт на
любов е да не съдим другите или себе си. Отново и отново ни се напомня, че да бъдем критични е
духовна грешка. Дисциплинирането на волята ни дава възможност да се въздържаме от изразяване
на негативни мисли за другите или за себе си. Бидейки некритични, помъдряваме и побеждаваме
своите страхове. Сефира Гевура ни учи да се освобождаваме от потребността да знаем защо става
това, което става, и да вярваме, че причината, каквато ида е тя, е част от един грандиозен духовен
замисъл.
Марни, 44-годишна, е лечителка, истински миропомазана лечителка, започнала своята
работа след седемгодишна „тъмна нощ на душата", през която й се наложило да лекува себе си. На
тридесет години, Марни била социален работник в Шотландия. Водела активен живот, имала
много приятели и изпитвала огромно удоволствие от работата си, когато й казали, че състоянието
й не подлежи на диагноза.
Само за няколко месеца развила неизяснено заболяване, което се изразявало в силни
хронични болки по цялото тяло - в гърба, силно главоболие или в краката. Накрая болката я
принудила да вземе отпуск. Почти две години търсела помощ от различни специалисти, но нито
един не могъл да й обясни причината за състоянието й, и за загубата от време на време на
равновесие, нито да предпише ефикасно лечение.
Марни изпаднала в задълбочаваща се депресия. Нейните приятели я посъветвали да се
обърне за помощ към алтернативните терапевти, на които тя не вярвала. Един ден нейна приятелка
се появила в дома на Марни с колекция от книги за алтернативни методи на лечение, между които
съчиненията на Сай Баба, духовен учител, живеещ в Индия. Марни изчела материалите, но
решила, че са от ония глупости, на които „само сектантски настроените същества биха повярвали".
След още шест месеца болките принудили Марни да си вземе думите обратно и да отпътува
за Индия, за да се опита да посети лично Сай Баба. Прекарала три седмици в неговия ашрам, но
нито веднъж не го видяла лично. Въпреки това скоро след завръщането си у дома, сънувала
поредица от сънища, в които постоянно й бил задаван един и същи въпрос: Можеш ли да приемеш
това, което съм ти дал?
Отначало Марни помислила, че сънищата са чисто и просто резултат от пътуването й до
Индия и многобройните разговори за същността на Божията воля за хората. После един приятел я
посъветвал да се отнася към сънищата така, като че ли наистина й се задава духовен въпрос. Както
Марни се изрази: „Нямах какво да губя, така че защо не?"
Следващия път, когато сънувала съня, отговорила на въпроса: „Да, ще приема това, което
си ми дал." В мига, в който казала да, се почувствала обляна в светлина и за първи път от години
не изпитвала болка. Събудила се с надежда, че болестта си е отишла, но не било така - в
99
действителност, състоянието й постепенно се влошило през следващите четири години. Все си
мислела за съня, като не преставала да вярва, че това всъщност не е сън, но продължила да
изпитва гняв и отчаяние, като на моменти й се струвало, че Бог иска от нея да страда без
основание.
Една нощ, докато плачела. Марни казала, че ще се „подчини". Дотогава смятала, че се е
предала изцяло в Божиите ръце в момента, когато сънувала съня, но тази нощ осъзнала, че:
„Моето състояние беше примирение, не подчинение. Живеех с този вид нагласа, който казва:
,Добре, ще го направя, а сега ме възнагради, като ме накараш да се почувствам по-добре". И
тогава, тази нощ, осъзнах, че може никога да не се почувствам по-добре, и че ако случаят е такъв,
тогава какво да кажа на Бога? Подчиних се напълно. Казах: „Каквото и да си избрал за мен, да
бъде. Само ми дай сили."
"В същия миг Марни почувствала облекчение, болката намаляла, а ръцете й се изпълнили с
топлина - не обикновена телесна топлина, а „духовна топлина". Тя веднага разбрала, че топлината,
която се излъчва от ръцете й, има силата да лекува другите, въпреки че по ирония на съдбата,
самата тя не можела да „пие от този кладенец". В действителност се засмяла на състоянието си,
защото било „точно както историите за някогашните мистици, за които бях чела - но кой би
помислил, че ще се усъвършенствам в тяхната област?"
Марни сега е многообичана и високо уважавана лечителка, и ако нейното физическо тяло
значително се е излекувало от „неподлежащата на диагноза" болка, тя все още има своите трудни
моменти. Но, както казва Марни: „Бих преживяла всичко отново, заради това, което съм днес и
което зная, заради привилегията да помагам на другите така, както сега умея."
Нейната история, според мен, е забележителна с дълбокото разбиране на разликата между
подчинение и примирение и защото Марни развенча мита, че щом кажем „да" на Бога, всичко миг-
новено ще се оправи, да кажем „да" на своето състояние, е първото действие, което може да
промени състоянието ни - да кажем „да" на Бога е второто.
Актът на изповедта пречиства духа ни от последиците на изборите, които сме направили.
Научавайки повече за своята енергийна природа, осъзнаваме до каква степен нашият дух остава
свързан с негативните събития и мисли, минали и настоящи. Изповедта е много повече от
публично признаване на решението. От гледна точка на енергията, то е признание, че сме
осъзнали и следователно укрепнали за страха, който е владеел нашия дух преди. Символно,
изповедта освобождава духа ни от миналите страхове и негативни мисловни модели. Да оставаме
свързани с негативните събития и убеждения, е отрова за нашия ум, дух, клетъчна тъкан, и живот.
Нашата карма представлява енергията и физическите последици от изборите, които правим.
Негативните избори пораждат ситуации, които се повтарят, за да ни научат как правим позитивни
избори. Щом научим урока и направим позитивен избор, ситуацията не се повтаря, защото нашият
дух вече не е свързан с негативния избор, породил урока. В западните култури, този вид кармичен
урок се разпознава в известни поговорки като: „Каквото посееш, това ще пожънеш" или „Каквото
повикало, такова се обадило". Актовете на изповедта показват, че признаваме своята отговорност
за онова, което сме извършили, и че осъзнаваме грешката в своя избор. На езика на енергията, този
ритуал ни освобождава от мъчителните цикли на обучение и ни пренасочва към творческите,
позитивни енергии на живота.
Изповедта е толкова важна за здравето на нашия ум, тяло и дух, че не можем да не се
изповядаме. Потребността да пречистим своя дух от спомените, които ни изпълват с чувство на
вина, е по-силна от тази, да мълчим. Както ми каза веднъж един служител в затвор: „Много
престъпници биват залавяни, защото изпитват нужда да кажат поне на един човек какво са
извършили. И ако в момента това изглежда като хвалба, все пак е форма на изповед, която аз
определям като улична изповед."
Психотерапевтите са съвременните изповедници. С тяхна помощ се опитваме да разрешим
своите психологични и емоционални борби чрез открито проучване на тъмните страни и
управляващите страхове на своята природа и психика. Животворната енергия на изцелението се
излива в нашата енергийна система всеки път, когато премахнем влиянието на някой от страховете
си върху живота ни и го заменим с по-здраво чувство за себе си. На езика на изповедта, тези
терапевтични събития идват, за да призовем обратно своя дух от негативните мисии, на които сме
го изпратили.
100
Знаейки че петата чакра ни учи как да използваме своята воля и записва напътствията,
които даваме на своя дух, как тогава, да боравим с уроците й?
Между главата и сърцето
Тъй като центърът на волята е разположен между енергиите на сърцето и ума, трябва да се
научим да съгласуваме своите, ответни реакции с техните импулси. Обикновено докато сме деца,
ни насочват към една от тези две управляващи енергии: момчетата - към умствената енергия, а
момичетата - към сърцето.
Умствените енергии захранват външния свят, докато сърдечната енергия захранва
владенията на личността. В течение на векове нашата култура е приемала, че емоционалната енер-
гия отслабва способността ни за вземане на бързи и подходящи решения и че умствената енергия е
безполезна в емоционалната област или както гласи една стара поговорка: „Разумът не е спечелил
нито една война срещу сърцето". В продължение на векове, до около 1960 година, това разделение
е било нещо обикновено. После десетилетието, в което главата „се срещна" със сърцето, дефинира
по нов начин хармоничната личност, личността при която умът и сърцето работят съгласувано.
Ако умът и сърцето не общуват помежду си на разбираем език, едното от двете доминира.
Когато ръководи умът, страдаме емоционално, защото превръщаме емоционалните преживявания
във враг. За да управляваме всички ситуации и взаимооотношения, потискаме чувствата си.
Когато ръководи сърцето, сме склонни_да се самозаблуждаваме, че всичко е наред. Независимо
кой ръководи, умът или сърцето, волята ни е мотивирана от страха и недостижимата цел да
контролираме всички и всичко, а не от чувството на вътрешна сигурност.
Тази несъгласуваност между главата и сърцето прави хората зависими. На езика на
енергията всяко поведение, мотивирано от страх към вътрешното израстване, се определя като
зависимост. Дори здравословни дейности като физическите упражнения или медитацията, могат
да се определят като зависимост, ако се използват за избягване на болката или само за лично
прозрение. Всяка дисциплина може да се превърне във волева преграда между съзнанието и
подсъзнанието, която казва: „Искам ръководство, но не ми изпращай лоша вест." Дори се
опитваме да управляваме ръководството свише, което търсим. Накрая заживяваме в затворения
цикъл на умственото желание за промяна и емоционалния страх от нея при всеки опит да я
осъществим.
Единственият начин да излезем от този модел е свободният избор, който ангажира
обединените сили на ума и сърцето. Лесно е да не променяме модела, който ни задържа,
оправдавайки се, че не знаем какво да правим по-нататък. Това в повечето случаи не е вярно.
Когато попаднем под въздействието на ограничения, то е защото знаем какво трябва да правим по-
нататък, но се страхуваме да го направим. Излизането от повтарящите се цикли в нашия живот
изисква здравословен избор, насочен към утрешния ден, а не към вчерашния. В решения, които
гласят: „Стига, няма повече да понасям такова отношение” или „Не мога да остана тук нито ден
повече - трябва да напусна", се съдържа онзи вид сила, който обединява енергията и на ума, и на
сърцето и в същия миг, животът ни започва да се променя под напора на този интензивен избор.
Естествено е да се боим да напуснем удобството на привичките в своя живот, дори когато, както
често се случва, той е отчайващо тъжен. Но промяната плаши, а очакването да ни споходи
чувството на сигурност преди да предприемем нещо, само води до вътрешно терзание, защото
единственият начин да придобием това чувство на сигурност, е да влезем във вихъра на промяната
и да излезем от другата страна с усещането, че отново сме живи.
Айлин Кади беше една от основателките на духовната общност „Файндхорн" в Северна
Шотландия. Тя ми разказа за своя интересен живот, изпълнен с промени и предизвикателства, чрез
които се научила да вярва в Божественото ръководство и да се подчинява на указанията му. Тя
получила напътствие, в което разпознала гласа на „Христос", да напусне своя съпруг и петте си
деца и да се свърже с мъж на име Питър Кади. Въпреки че последвала това указание, следващите
няколко години от живота й били смутни, отчасти защото самият Питър по онова време бил
женен. Накрая Питър напуснал съпругата си, оженил се за Айлин и станал управител на западащ
хотел в един град, наречен Форес, в Северна Шотландия. Имали три деца и благодарение на
получените от Айлин напътствия, Питър скоро превърнал долнопробния хотел в заведение с
четири звезди. През онези години, Айлин не се срещала с другите си пет деца, но й било казано, че
накрая ще се помири с тях, което се оказало вярно. Айлин била напътствана, както и двамата
101
разбрали, от много свято място.
На върха на своя успех, за всеобща изненада, Питър бил уволнен. Той и Айлин останали
поразени от новината. Не очаквали, че трудът им ще бъде възнаграден по този начин. Но отново
Айлин получила указание да наеме фургон в местния паркинг, наречен Файндхорн. Там били
посъветвани да създадат градина -едно на пръв поглед нелепо предложение, предвид климата,
местоположението и оскъдното слънце. Въпреки това направили каквото им било подсказано и
скоро към тях се присъединила жена на име Дороти Маклийн.
Като Айлин, Дороти също получавала напътствия, само че нейните указания идвали от
„природните енергии", които й давали съвети как да си сътрудничи с тях по градивен начин. При-
родните енергии обещали да подсилят растежа на градината точно за седем години, за да покажат
какво може да бъде постигнато, когато духовните, човешки и природни сили на живота работят
заедно.
Градината разцъфтяла, точно според обещанието. Растителността достигнала нечувани
размери. Слухове за „Вълшебната градина" скоро проглушили ефира и хора от цял свят се
отправили към този отдалечен кът, за да я видят с очите си. Никой не бил разочарован; дори
скептично настроените градинари-специалисти трябвало да признаят, че е величествена. На
въпроса за първопричината за това великолепие, Дороти, Питър и Айлин казвали истината:
„Следваме Божията воля".
Накрая около градината се сформирало общество. Айлин медитирала по изключителен
начин в нощните часове всеки ден от полунощ до шест сутринта в обществената баня, единст-
веното място, където намирала усамотение. Техният малък фургон, който едва бил достатъчен за
един човек, сега приютявал шестима. Всяка сутрин Айлин пристигала и предавала на Питър
указанията, получени през нощта. Той ги следвал до последната буква и се грижел да бъдат
изпълнени от членовете на новосформираната комуна. Построени били сгради, бил установен ред
и скоро общността им процъфтяла.
След седем години, точно както било обещано, растителността придобила нормални
размери. Тогава на Айлин й било казано, че ръководството за Питър се прекратява и че сега той
трябва сам да потърси път към своя собствен глас. Тази новина обтегнала отношенията им и
накарала Питър да се обърне за указания към други в комуната. Скоро хората се надпреварвали да
му влияят. Резултатът бил хаос и Айлийн изпаднала в униние. Накрая Питър казал на Айлин, че я
напуска, нея и комуната, и че всъщност никога не е бил влюбен в нея. Съкрушена от откровението
на Питър и развода, Айлин се чудела как може това да е наградата за изпълнението на Божията
воля.
Днес Айлин казва, че нейните борби и отчаяние, дори разводът й, се дължат на „съпротива
срещу Бога." Въпреки че следвала указанията, които получавала, казва тя, всъщност не искала да
го прави и в резултат на това била във вътрешен конфликт през повечето време. Трябвало да се
научи на упование и вяра в своята връзка с “Христовото съзнание", както наричаше получаваното
от нея ръководство. Това била нейната лична духовна мисия.
Сега Айлин казва, че Божествената сила е реалност вътре в нея, винаги я ръководи.
Обрекла се е на служене и чувства, че наградите й са многобройни. „Имам семейство в
първообразен смисъл. Заобиколена съм от общност, която е моето семейство. Имам красив дом,
сърдечна връзка с всички мои деца и интимна връзка с Бога. Чувствам се благословена."
Връзката на Айлин с „Христовата" енергия отразява съвременния мистичен път. Нейният
живот обединява и двата духовни пътя: стария при който духовният водач се е подлагал на
лишения и самотно съзерцание като посредник между другите и Бога; и новия при който
индивидът живее в духовна общност. Айлин живее с изпитанията, блаженствата и наградите на
Божественото ръководство. Нейният живот е изпълнен с чудеса и щастливи случайности.
Онзи, който подчини своята воля на Божественото ръководство, може да преживее мигове
на тежки изпитания и на велики прозрения, мъчителния край на много периоди в своя живот, като
например брака или кариерата. Но все още не съм срещала човек, който да твърди, че крайният
резултат от съюза с Божествения авторитет не заслужава тази цена. Историята на Йов, която е
първият урок по подчинение, разкрива същността на това преживяване по-добре от всяка друга.
Йов имал голяма вяра и голямо богатство и се гордеел и с двете. Сатаната помолил Бога да
му разреши да изпита Йов, като твърдял, че ще накара Йов да загуби вяра в Бога. Бог се съгласил.
102
Сатаната първо направил така, че Йов да загуби имотите и децата си, но Йов останал верен на
Бога. Щом такава е Волята Божия, казвал той, да бъде. След това на Йов била изпратена болест и
жена му го посъветвала да „похули Бога" за нещастията, които нямали край. Йов останал верен на
Бога. Жената на Йов умряла.
Йоб бил посетен от своите приятели Елифаз, Валдад и Софар, които му изказали
съболезнованията си и повели спор за същността на Божествената справедливост. Те вярвали, че
Бог не би наказал „праведен мъж" и че Йов трябва да е направил нещо, с което е обидил небесата.
Йов казал, че е невинен и че страданията му са част от световната неправда. Постепенно обаче,
стигнал до мисълта, че може би Бог, все пак, е несправедлив, след като го кара да страда. Тогава
един млад мъж на име Елиу се присъединил към Йов и неговите приятели и ги смъмрил задето
мислят, че биха могли да знаят „Божията умисъл" и че Бог им дължи обяснение за Своя избор.
Накрая Бог заговорил на Йов и го поучил за разликата между човешката воля и
Божествената воля. Бог попитал Йов: „Къде беше ти, когато поставях основите на земята?" и
„Давал ли си ти някога през живота си заповед на утринта и посочвал ли си на зората мястото й?"
Йов осъзнал, че да противоречи на волята на Бога, е лудост, и се разкаял. Съобщил на
приятелите си истината, която научил: че никой смъртен не би могъл да знае Божията умисьл, че
единствената истинска проява на вяра е да приемем всичко, което Бог иска от нас, и че Бог не
дължи на никой смъртен обяснение за Своите решения. После Йов се подчинил на Божията воля,
като казал: „ Тъй, аз говорих онова, що не разбирах, за чудни мен дела, които не знаех". Бог дал на
Йов друго семейство и удвоил земните му богатства.
Отново и отново, предизвикателствата, отправени към нас, ни карат да си задаваме
въпроса: Каква е Божията воля за мен? Често гледаме на Божията воля за нас като на задача, рабо-
та, средство за придобиване на сила за себе си. Но всъщност, Божествената воля ни кара преди
всичко да извлечем поуки за естеството на духа и Бога.
Най-големият акт на Воля, в който можем да вложим своя дух, е да живеем според
следните правила:
1. Не съдете.
2. Не се надявайте на нищо.
3. Откажете се от потребността да узнаете защо става това, което става.
4. Вярвайте, че непредвидените събития в нашия живот са форма на духовно обучение.
5. Бъдете смели, за да правите изборите, които всеки от нас трябва да направи, да приемете
това, което не можете да измените, и достатъчно мъдри да различавате едното от другото.
Въпроси за самоанализ:
1. Какво според вас означава „силна воля"?
2. На кои хора във вашия живот позволявате да управляват волята ви и защо?
3. Стремите ли се да управлявате други хора? Ако е така, кои са те и защо изпитвате
потребност да ги управлявате?
4. Можете ли да изразите себе си честно и открито, когато трябва? Защо?
5. Чувствате ли кога получавате напътствия за действие?
6. Доверявате ли се на ръководство, неподкрепено от „гаранция" за изхода?
7. Кои са вашите страхове във връзка с Божественото ръководство?
8. Молите ли Бог за помощ в осъществяването на личните си планове, или можете да
кажете: „Ще правя онова, което небето ми посочи."
9. Какво ви кара да губите контрол над своята собствена воля?
10. Пазарите ли се със себе си в ситуации, при които знаете, че трябва да се промените, но
постоянно отлагате предприемането на някакви действия? Ако е така, кои са тези ситуации и
какви са причините за нежеланието ви да действате.
ГЛАВА 6
ШЕСТАТА ЧАКРА: СИЛАТА НА УМА
Шестата чакра е чакрата на нашите умствени и мисловни способности и на
психологическото умение да оценяваме своите убеждения и нагласи. Чакрата на ума резонира на
енергиите на нашата психика, на съзнателните и подсъзнателни психични сили. В източната
духовна литература шестата чакра е „третото око" , духовният център в който взаимодействието
103
между ум и душа може да доведе до интуитивно зрение и познание. Това е чакрата на мъдростта.
Предизвикателствата на шестата чакра се състоят в отварянето на ума, развиването на
обективно мислене, отдръпването на силата на индивида от измислиците и полуистините, и още, в
придобиването на умението да действаме по вътрешно указание и да правим разлика между
мислите, породени от силата на духа, и мислите, породени от страха и заблудата.
Местоположение: Центърът на челото.
Енергийна връзка с физическото тяло: Мозъкът и централната нервна система, епифизата
и хипофизата, очите, ушите и носа.
Енергийна връзка с емоционалното/умствено тяло: Шестата чакра ни свързва с нашето
умствено тяло, инрелигентността и психичните ни особености. Нашите психични особености са
съчетание от всичко, което знаем и всичко,, което смятаме за истина – уникална комбинация от
факти, страхове, лични преживявания и спомени, които са в състояние на постоянна активност в
нашето умствено енергийно тяло.
Символна/сетивна връзка: Шестата чакра активира уроците, които ни водят към мъдростта.
Помъдряваме чрез житейските преживявания и чрез придобиване на разграничителна
възприятийна способност, наречена обекстивност. Символното зрение отчасти представлява
заучена „обективност" - състояние на ума, извън сферата на влияние на „субективното мислене"
или „мисленето на начинаещия", което води до силата и прозрението на „обективното" мислене
или отворения ум.
Връзка със сефира/тайнство: Сефира Бина, въплъщаваща Божествения разум и сефира
Хохма, въплъщаваща Божествената мъдрост, са на една линия със шестата чакра. Бина е утробата
на Божествената майка, която получава семе за зачатие от Хохма, определяна като „началото".
Съюзът на тези две сили създава по-ниско разположените сефирот. Бина и Хохма символизират
универсалната истина, че “мисълта" предхожда “формата" и че сътворението започва в
енергийното измерение.
Бина и Хохма ни напомнят да държим будно съзнанието си за това, което създаваме - да
използваме пълноценно своя ум, когато превръщаме енергията в материя. Това е мостът, който
свързва тези сефирот с тайнството Свещенство.
Символно, Свещенството представя задачата, която индивидът е призван да изпълнява в
служба на другите. Като първообраз, признанието от страна на другите: притежавате свое
проникновение и мъдрост, е онова, което ви кара да помагате на: като майка, лечител, учител,
спортист или верен приятел. Ролята на свещеника, разбира се, е тази, която по традиция се свързва
с действителното тайнство Свещенство. Символно обаче, Свещенството е всяко събитие или чест,
с които обществото, към което принадлежите, признава, че се облагодетелства от вашия път на
служене толкова, колкото и вие. Тази взаимна изгода е отличителният белег на вашето
Свещенство “ръкоположено” призвание. Красотата на символното Свещенство в отдаването на
почит към истината, че всеки човек е способен на жертва за другите, не само чрез своята
професия, но, което е по-важно, чрез личността, в която се превръща. Тайнството Свещенство
символно е признание не толкова на изпълнението на нашите задачи, колкото на духовния ни
принос за живота на другите.
Първичен страх: Нежеланието да се вгледаме в себе си и да признаем страховете си; страх
от истината, когато разумът ни е помрачен; страх от здравата, реалистична преценка; страх да се
доверим на външен съвет; страх от дисциплината; страх от сенчестата ни страна и нейните
особености.
Първични сили: Интелектуалните способности и умения; оценката на съзнателните и
подсъзнателните прозрения; вдъхновението; импулсът за творчество и интуитивно мислене –
емоционалната интелигентност.
Свещена истина: свещената истина на шестата чакра е: “Търси само истината”. тя ни
принуждава постоянно да се стараем да различаваме истината от илюзията – двете сили, които
изпълват всяка секунда от живота ни. Да отделим истината от илюзията е задача повече на ума,
отколкото на мозъка. Мозъкът управлява поведението на физическото ни тяло, а умът - на
енергийното ни тяло, което е нашата връзка с мисълта и възприятието. Мозъкът е физическият
инструмент, който превръща мисълта в действие, но възприятието – и всичко свързано с него,
например осъзнаването – характеризира ума. При осъзнаването човек може да се абстрахира от
104
субективните възприятия и да види истината или символичния смисъл на дадена ситуация.
Обективността (безпристрастността) не означава отсъствие на интерес. Тя е заглушаване на
инстинктивния страх. Човек, който е придобил обективна вътрешна нагласа на съзнанието, има
толкова завършена представа за себе си, че външните влияния нямат власт над неговия ум. Тази
яснота на ума и Аза е квинтесенцията на мъдростта – една от Божествените сили на шестата чакра.
Обективността
Как на практика, човек прилага обективността в своя живот? Историята на Пит е пример за
един от начините на използване на това умение. Пит се свърза с мен за мнение, когато
преживяваше сериозна лична криза. Съпругата му, с която от седемнадесет години бяха женени,
беше обявила, че повече не го обича и иска развод. Пит, естествено, беше съкрушен, както и
четирите им деца. Предложих му само за миг да се опита да прецени ситуацията от обективна
гледна точка. Подозирах, че жена му иска да смени ролята на домакиня - роля, в която беше
прекарала по-голямата част от живота си. Като дете се е грижила за по-малките си братя и сестри;
омъжила се е на седемнадесегодишна възраст и на осемнадесет е станала майка. Сега, на
четиридесет, се пробуждаше за себе си и своите собствени потребности, и вероятно имаше връзка
с друг мъж. Казах на Пит, че може би съпругата му е уплашена от това, което изпитва, и че ако
познаваше терапевтичната терминология, би могла да опише новите емоционални енергии, които
напират в нея, вместо да се паникьосва от тях. Любовната й история е опит за бягство от онова,
което става вътре в нея. Може би изобщо не я е грижа за мъжа, с когото се е свързала, въпреки че в
момента не го съзнава. Спряла се е на любовната история, защото не може да измисли друг
предлог да напусне съпруга и децата си. Възможността да потърси терапевтична помощ не е част
от нейната култура или от начина й на мислене.
Казах на Пит, че който и да беше нейният съпруг, тя в този момент от живота си щеше да
реагира по същия начин, защото се намира в процес на преоткриване на себе си, който няма нищо
общо с него. Самата тя не знае, че преживява „тъмна нощ", а Пит трябва да се научи да не приема
субективно нейните прояви на отхвърляне, независимо че е прицел за емоционалния й гняв,
защото тя е много по-ядосана на своята обърканост, отколкото на него.
Пит възприе тази информация и се постара да я използва. Въпреки че той и неговата
съпруга решили да се разведат, всеки път, когато потъвал в скръб и огорчение заради разпадането
на семейството си, търсел опора в един по-обективен начин на разглеждане на тази криза. Малко
след нашия първи разговор, Пит открил, че съпругата му е имала любовна история с негов приятел
и че всъщност са се разделили. Разбрал, че не е влюбена в другия мъж, а се опитва да намери
изход от своята обърканост. Казах му, че тя по всяка вероятност ще продължи да търси
разрешение на своята криза чрез намиране на нов партньор, но това няма да помогне. Всяка връзка
е обречена на неуспех, защото намирането на друг партньор - и превръщането й по този начин
отново в домакиня- не е решението на нейния проблем! Накрая ще бъде принудена да се заеме със
себе си и да се постарае да излекува истинския източник на своята болка.
Да станем обективни и съзнаващи, означава да внедрим определени разбирания от своя ум
в тялото си, т.е. да се слеем с разбиранията, които са истина, и да им дадем живот, така че тяхната
сила да стане едно цяло с нашата собствена енергия.
Да вземем например истината: „Всичко тече, всичко се променя". Умствено, възприемаме
тази мъдрост без особени трудности. Но когато промяната е в нашия собствен живот - когато
забелязваме, че остаряваме, когато хора, които обичаме, умират или отношения, които са били
близки и сърдечни, охладняват - тази истина ни ужасява. Често пъти са ни нужни години, за да се
оправим след някои промени, защото сме се надявали, че каквото и да е „то", ще остане
непроменено. През всичкото време сме знаели, че ще се промени, но тайно сме се надявали, че
енергията на промяната ще подмине тази част от живота ни.
Дори когато тази истина ни изглежда като враг, сложил край на един щастлив период от
живота ни, самотните времена ще свършат и животът ще започне отново. Обещанието на “Всичко
се променя" е, че след всеки край идва ново начало.
Съзнанието е способността да освободим старото и да прегърнем новото, с ясното
разбиране, че всички неща започват и свършват в подходящ момент. Трудно е да се научим да
живеем с тази истина, защото човешките същества се стремят към постоянство - липса на
промяна. Ето защо, да се осъзнаем, означава да заживеем изцяло в настоящия момент и да
105
помним, че утре нито една ситуация, нито един човек няма да бъдат същите. Тъй като промяната е
неизбежна, човек трябва да я разглежда като естествена част от своя живот и да се стреми да върви
по течението й, а не срещу него, както съветва “Дао-Дъ Дзин”. Безполезно е да се опитваме да
спрем промяната, защото това еневъзможно. Нашата задача е да използваме по най-добрия начин
своята енергия във всяка ситуация с разбирането, че участваме, но нямаме решаващ глас в онова,
което ще ни се случи утре.
Често след лекция за обективността, групите в моите семинари реагират, че такъв подход е
прекалено хладен и безпристрастен. Но това е неправилно разбиране на обективността. Веднъж
помолих всеки участник да назове ситуация, която намира за изключително заплашителна. Един
мъж каза, че много трудно би понесъл да се върне в службата си и да научи, че е бил уволнен от
ръководството на фирмата. Казах му да си представи, че не е обвързан с работата си и че има
неограничена свобода на избора. Казах му да визуализира своята работа като капка, а не като
океан от енергия в своя живот, чиято огромна творческа сила го пронизва. После му казах да си
представи, че отива на работа и научава, че са го уволнили. Сега, попитах го, как би реагирал? Той
се засмя и отговори, че при образа, който си представя в момента, едно уволнение няма да има
никакво значение за него. Ще се чувства съвсем добре, защото е способен да привлече към себе си
следващото работно място.
Това е смисълът на обективността: разбирането, че никой човек или група от хора не може
да определя жизнения ви път. И така. Когато в живота ви настъпи промяна, то е защото една по-
мащабна динамика ви тласка напред. Може да ви се струва, че група хора заговорничат, за да ви
отстранят от работа, но това е илюзия. Ако повярвате на тази илюзия, тя ще ви държи в плен може
би до края на живота ви. Освен това, ако моментът е неподходящ за вашата промяна, “заговорът”
ще се провали. Това е по-висшата истина за тази житейска промяна, и символното зрение, което
върви ръка за ръка с обективността, ви дава възможност да я разберете.
Едва ли е възможно някой да се събуди една сутрин, за да оповести: „Мисля, че днес ще се
осъзная". Загадките, на които се натъкваме, пораждат у нас желание да разширим параметрите на
своя ум. В живота на всеки от нас е имало и ще има връзки и събития, които ни карат да
преразгледаме своята представа за действителността. Самото устройство на нашия ум ни
принуждава да се интересуваме защо нещата са такива, каквито са, дори само в нашите собствени
объркани представи.
Дани ме помоли за помощ, защото му бяха поставили диагноза рак на простата.
Единственото, което искаше от мен, беше: „Просто ми помогнете да разбера какво в моите мисли
и дела е било погрешно."
Когато прегледах енергията на Дани, проумях, че прави добро на всички, само не и на себе
си. Попитах го какво му се иска да направи и той каза: „Бих желал да напусна работата си в
търговията, да се преместя в провинцията, сам да произвеждам храната си и да работя като
дърводелец." След това обсъдихме последиците от такава промяна: беше поел ангажименти към
своята компания, участваше активно в няколко групи и най-вече своето семейство, допадаше му
техния начин на живот. Всички тези взаимоотношения щяха да бъдат прекратени. После Дани
каза: „Отдавна ми се ще да разсъждавам по друг начин. Не искам главата ми да е пълна с цифри.
Искам да мисля за други неща, например за природата. Разбира се, природата няма да ми плати
сметките. Но чувствам, че съм призван да живея живота си по друг начин. Чувствам го отдавна, но
едва сега разбирам, че трябва да последвам това чувство." Отговорих му, че вече е на вълна
ръководство. Трябва да го слуша, и ако се ръководи от усещанията си, ще открие един нов свят, в
който здравето му ще разцъфти. Два месеца по-късно, Дани ми се обади, за да каже, че неговото
семейство подкрепя предложението му за преместване и че следващото лято се отправят на
югозапад. Чувствал се по-добре от всякога, допълни той, и знаел, че повече никога няма да има
злокачествено образувание в тялото си.
Дани беше готов и успя да промени живота си и да приложи на практика новите си
възгледи. Казвайки сбогом на представата си за себе си до този момент и на своята работа, той
също така се освободи от мисълта, че силата му във физическия свят е ограничена. Чрез следване
на вътрешния си глас, се настрои за анализ на своята вътрешна реалност: Какьв е смисълът на
живота? Какво трябва да правя? Какво е важно да науча? Той намери сили да заяви: „Външният
свят няма чак такава власт над мен. Избирам да се вслушам в своя вътрешен свят”.
106
По този начин се осъзнаваме - появява се проблем, правим нещо, за да го разрешим, и
следва нов проблем. Когато по свой избор спрем този процес, изпадаме в състояние на напрегнато
очакване, при което все повече и повече се отдалечаваме от жизнената сила. Преминаването от
субективно към обективно съзнание обаче, може да стане много естествено и лесно. Карън,
участничка в един мой семинар, била уволнена от три работни места за по-малко от година.
Нямало как да не се запита дали проблемът не е в нея, каза тя. И веднага поискала да намери от -
говора. След като дълго изучавала себе си, осъзнала, че сама е създавала своите проблеми. Не
изпитвала абсолютно никакво влечение към нито една от трите работи. Всъщност желаела про-
фесионална промяна. Това било откритие. Днес Карън участва в най-различни дейности и с всяко
ново начинание открива нови предпочитания, амбиции и страхове. Според нея, това е естес-
твеното прогресивно развитие на съзнателния живот. Когато си спомня времето преди „да й
просветне", се чуди как е можела да преживее и един ден без размисъл за нещата, които осмислят
живота й. „Несъзнателният живот си е несъзнателен. Дори не разбираш, че нищо не разбираш.
Мислиш само за основните неща - храна, облекло, пари. Никога не ти идва на ум да се запиташ
защо си създаден, каква е целта. А после, когато си зададеш този въпрос, не можеш да престанеш
да си го задаваш. Винаги води до нова истина."
Съзнанието и неговата връзка с изцелението
През последните четири десетилетия се появи огромна по обем информация за ролята на
съзнанието в проблемите на здравето. Нашите нагласи изпълняват изключително важна роля в
изграждането или разрушаването на телесното ни здраве. Депресията например, не само нарушава
нашата способност да се лекуваме, но директно отслабва имунната ни система. Гневът,
ожесточението, яростта и възмущението възпират процеса на лечение, или напълно го
преустановяват. В желанието да се излекуваме е заложена огромна сила. Без тази вътрешна сила,
болестта обикновено лесно надвива физическото ни тяло. С всички тези нови знания, силата на
съзнанието получава отговорно място в медицинския модел на здравето и болестта.
Учудващо е колко много хора признават, че изпитанието болест е станало повод да обърнат
поглед навътре кьм себе си и да се запознаят отблизо със своите нагласи и начин на живот.
Всъщност всички те свидетелстват за един и същи процес на оздравяване - пътешествието от
субективния до обективния ум.
В началото, когато научават диагнозата, хората се изпълват със страх. Но щом си върнат
присъствието на духа, повечето от тях съобщават, че вече са предусещали, че нещо не е наред, но
са пропъждали това чувство от страх. Това е важно, защото показва, че интуицията ни
предупреждава за загубата на сила от нашето тяло. Когато обаче страхът постепенно се уталожи,
хората обръщат поглед навътре към себе си и правят преглед на съдържанието на своите мисли и
на емоционалните си данни, Така започва процесът, при който умът и чувствата са в съгласие,
хората осъзнават, че между онова, което мислят и онова, което чувстват, има разлика. Лечението
изисква единство на ума и сърцето, или най-общо казано, умът е този, който трябва да се
приспособява към чувствата, прекалено често пренебрегвани от нас във всекидневието.
Непрекьснато слушам истории, в които хората разказват какво са предприели, за да
реорганизират живота си, давайки на чувствата си право на глас. Историята на Силвия илюстрира
това пътуване към съзнанието и на ума, и на сърцето. И двете гърди на Силвия бяха отстранени
поради раково заболяване. Ракът се беше разпространил и към някои от лимфните бъзли. Би било
естествено да мисли постоянно за това, но Силвия се абстрахира от раковото си заболяване и се
съсредоточи върху стресовете в своя живот, които замърсяваха енергията й. Обърна внимание на
страховете си и влиянието, което те упражняваха върху нейната психика и призна, че се ужасява
от самотата. Беше развила рака малко след своя развод. Естествено щеше да бъде да се
съсредоточи върху мисълта, че е сама и върху своето огорчение, но вместо това, обеща да се радва
на всеки ден от живота си. Реши да не мисли непрекъснато за миналото, да забрави мъчителните
преживявания, включително развода, и да благодари за всички добри неща, които й се бяха случи-
ли. Често изпитваше тъга заради положението, в което се намираше, но вместо да се отдаде на
тази тъга, тя се освобождаваше от нея, като си поплакваше и продължаваше нататък. По-късно
започна да дава подкрепа на други хора, които се възстановяваха от рак и животът й придоби нов
смисъл и значение. От символна гледна точка, беше „ръкоположена" -т.е. силата, която даваше на
другите, се връщаше към нея чрез признанието и благодарността на онези, на които помагаше.
107
Никога не беше чувствала така ясно самостойността си. След шест месеца в организма й нямаше и
следа от рак.
Един аспект на осъзнаването е да се живее в настоящия момент и да се цени всеки ден.
Силвия успя да се изолира от миналото си и създаде нов живот, който имаше смисъл и цел: това
значи да бъдеш обективен спрямо кризата в своя личен живот. Макар и да беше развила рак,
Силвия подаде ръка на истината, че един укрепнал дух е способен да излекува болното тяло –
обективният ум има власт над субективните преживявания. Отново и отново съм свидетелка на
това, че оздравяването е въпрос на осъзнаване - не на болестта, а на жизнената сила, която
индивидът никога по-рано не е използвал.
Съзнанието и смъртта
Означава ли това, че хората, които не оздравяват, не са успели да разширят съзнанието си?
Съвсем не. Но мнението, че не са успели, е много дискутиран въпрос в холистичната медицина.
Един механизъм в нашия ум настойчиво кара да разглеждаме всички ситуации в контекста на или-
или, победа или загуба, добро или зло. Когато нечие тяло не оздравява от някоя болест, хората
може неправилно да заключат, че индивидът просто не се е постарал достатъчно.
Смъртта не е неуспех на изцелението. Смъртта е неизбежна част от живота. Истината е, че
много хора успяват да се излекуват от своето емоционално и психично страдание и така умират
“изцелени”.
Историята на Джаксън показва какво означава да умреш съзнателно. Джаксьн ми се обади
за мнение, тъй като имаше злокачествен тумор на мозъка. Болката му била нестихваща. Решил да
направи всичко, на което е способен, за да оздравее, довери ми той, независимо дали ще оживее
или ще умре. Заедно обсъдихме всяко незавършено дело в неговия живот, което успяхме да
определим като такова -от неизяснените връзки до страховете, с които трябваше да се пребори.
Помисли дори за неизпратените благодарствени писма. Джаксън се съсредоточи върху края, но
като същевременно се съсредоточи върху факта, че не завършва живота си, а завършва
недовършената работа с пълно съзнание. Непрекъснато се питаше: „Какво трябва да науча в този
живот?" Всеки път, когато получаваше прозрение или отговор, действаше съобразно. Например
сети се, че никога не бил обяснил на съпругата си защо й е поискал развод. Един ден просто й
казал, че му е дотегнало да бъде семеен и желае да се освободи от клетвата, както се изрази. Знаел,
че е объркана и съкрушена, и въпреки че му поискала обяснение, умишлено се въздържал да
поговори с нея.
Осъзна, че поведението му е модел, защото бившата му съпруга била само една от
няколкото души, които наранил по същия начин. Просто била най-драматичната жертва. Джаксьн
призна, че харесвал усещането за сила, което получавал, когато виждал бъркотията, която създава,
напускайки хора и ситуации. Способността да създава хаос го карала да се чувства значим. Сега
реши да внесе яснота. Свърза се с всички, които преценяваше като жертва на своите действия, и
им изпрати писма, в които обясняваше поведението си и молеше за извинение. Джаксън неуморно
изследваше „сенчестата страна" на своята личност и правеше всичко възможно да я изведе от мра-
ка. Въпреки това, щеше да умре. Каза ми обаче, че всичко е наред, защото е сигурен, че е научил
уроците на своя живот.
Целта на осъзнаването е не да надхитрим смъртта, нито дори да се имунизираме срещу
болестта. Целта е да можем да се справяме с всяка промяна в своя живот – и в своето тяло – без
страх и отворени за истината, чието послание промяната носи в себе си. На разширяването на
съзнанието, например чрез медитация, да се гледа като на застраховка срещу физическата болест е
неправилно. Усъвършенстването на физиката не е целта на осъзнаването; целта е
усъвършенстването на духа. Физическият свят и физическото тяло са само учители по пътя към
тази цел.
В духа на тези разсъждения лекуването на страха от смъртта аспект на спокойствието,
което човешкият дух е способен да постигне чрез своето пътуване към съзнанието. Когато хората,
които са успели да разширят своето съзнание, прехвърляйки по този начин мост между този свят и
отвъдния, говорят за продължението на живота и своето чувство на облекчение, някои от нашите
собствени страхове веднага се разпадат. Имах възможност да се уверя в това, когато се запознах
със Скот и Хелън Ниъринг. Включвам тяхната история, защото ми помогнаха самата аз да
проумея природата на човешкото съзнание и нашата сила да лекуваме представите, които
108
разстройват способността ни да живеем истина.
Скот и Хелън Ниъринг
Скот и Хелън Ниъринг са известни със своя принос към движението за опазване на
околната среда и популяризирането на самодостатъчността като жизнен стил. В по-младите си
години били смятани за бунтари, защото техният начин на живот - „назад към земята", бил новост
през 30-те години, когато станали екип. Построили своя дом със собствените си ръце и се
изхранвали с плодовете и зеленчуците, които сами отглеждали. Повече от седем десетилетия
живели заедно, в хармония със земята, а Хелън продължила да живее по същия начин до своята
смърт през 1995 година. Философските им статии и лекциите, които изнасяли учели хората да се
отнасят с уважение към околната среда и да живеят на принципа на самозадоволеността. В
книгата си „Да живеем добре" описват предимствата на живота, изпълнен с признателност за
щедростта на природата. Техните идеали и познанието за един по-висш цикъл на Божествената
причина и следствие и до днес вдъхновяват безброй хора. Скот починал в началото на 80-те
години на стогодишна възраст. Имах привилегията да се запозная с Хелън на един от моите
семинари, и тя ми разказа за решението на своя съпруг да умре. Направил този избор съзнателно,
когато почувствал, че повече не е в състояние да живее по начин, който поддържа духовния му
растеж.
„Един ден Скот влезе в къщи, носейки дърва за камината. Остави дървата на пода и ми
съобщи, че е дошло време да умре. Знаел това със сигурност, защото вече не бил в състояние да
изпълнява своите задачи и лични задължения. Дълбоко в себе си бил осъзнал, че е време да умре.
Каза, че ще приеме смъртта, като престане да се храни. В продължение на три седмици стоях край
него, докато той лежеше в леглото, въздържайки се от храна. Не се опитвах да му предлагам
каквото и да било, нито го молех да промени намерението си, защото разбирах колко дълбок е
неговият избор."
Скот Ниъринг починал преди да изтекат три седмици от деня, в който решил да умре,
защото вече не бил способен да живее според принципа на самодостатъчността - темата на не-
говия едновековен живот. Хелън добави: „Имам намерение да направя същото нещо, веднага щом
стана неспособна да се грижа за себе си. В смъртта няма нищо страшно. Просто приемаш, че е
дошъл часът да си отидеш и му помагаш, като не се храниш. Правиш това, за да напуснеш тялото
си. Не е голяма работа.
Скот и Хелън Ниъринг достигнали ниво на осъзнатост и личен избор, по които може да се
спори, както и целият им живот е предмет на спорове. Смъртта, която избрали, е
предизвикателство към дълбоките племенни убеждения за намесата в процеса на смъртта, както и
на религиозния възглед, че нашият смъртен час е само в Божиите ръце. Може и да е така, но щом
ще способни да разберем, че е дошъл нашият час, нямаме ли право сътрудничим на това
разбиране? Може би Скот, в резултат на старанието да живее едва ли не обективно - съпричастен
на идеали, които съдържат само истина - е имал щастието да узнае „вътрешно", че е дошъл
неговият час. Вместо разложението чрез болестта, предпочел да се обедини с интуицията си и
напуснал живота в пълно съзнание до последния миг. Не е ли това най-висша степен на
осьзнатост? Да умреш съзнателно, е, безспорно, една от многото награди за това, че си водил
съзнателен живот,
Докато пишех тази книга, през септември 1995 година почина и Хелън. Получила сърдечен
удар, докато шофирала. Беше ми казала, че ще напусне този живот при завършване на следващата
си книга. Удържа на думата си.
Нашият страх от смъртта е толкова силен, че суеверията относно смъртта господстват в
племенното съзнание. Скот и Хелън ще останат в паметта ни не само със своя природосъобразен
начин на живот, но и като хора, които имаха пълна вяра в продължението на живота отвъд
физическите форми.
Согял Ринпоче
Согял Ринпоче е бележит учител и автор на „Тибетската книга на живота и смъртта". По
света е известен като „смеещият се Ринпоче", защото цялата му личност искри от хумор. През
1984 година се запознах със Согял в неговия дом в Париж. Никога преди това не го бях срещала,
но разбира се, бях чела много за тибетските учители и изгарях от нетърпение да разбера дали
онова, което бях чела, е истина. Например бях чела, че много тибетски духовни учители са
109
преодолели обикновените закони на времето и пространството и че някои от тях владеят
левитацията и могат да тичат със скорост от седемдесет километра. Чела бях също така, че когато
някой тибетски учител бъде запитан директно за неговата „сила", той винаги „отклонява"
вниманието от себе си и насочва разговора към някой друг духовно издигнат учител.
На път към жилището на Согял се чудех какво ще има за вечеря. Тъй като нямах представа
за тибетските обичаи, си задавах всякакви смешни въпроси - като, например, дали ще трябва да
медитирам с часове преди вечеря? Оказа се, че Согял беше поръчал китайска готова храна й ние
седнахме на пода в неговия кабинет и изядохме вечерята си направо от кутиите.
Веднага щом атмосферата стана предразполагаща за сериозен разговор, попитах Согял:
- Вярно ли е, че можете да левитирате? Той се засмя почти истерично, и после каза:
- О, не, аз - не. Но моят учител можеше. После попитах:
- Вярно ли е, че благодарение на медитационната си практика, можете да бягате
необикновено бързо?
Въпросът ми отново беше посрещнат със смях и той пак отвърна:
- О, не, аз - не. Но моят учител можеше.
Неговите отговори съвпадаха напълно с онова, което бях чела: че тибетският учител, когато
бъде интервюиран, отклонява всякакво внимание от своята собствена сила към силата на някой
друг. После изведнъж ми хрумна: може би Согял четеше мислите ми и знаеше точно какво съм
чела и откъде идват въпросите ми. Накрая казах:
- Нямам повече въпроси. Има ли нещо, което бихте желали да ми кажете?
- Искам да ви разкажа как умря моят учител - отвърна той. - Събра своите астролози и им
каза да му направят хороскоп, като отбележат най-благоприятния момент, в който да отдели своя
дух от енергиите на Земята. Неговият дух бeше изключително силен и той искаше да си отиде, без
да предизвика някакви енергийни последици. Може би не си наясно с тези неща, но когато някой
дух напуска Земята, това оказва влияние върху цялото й енергийно поле, А когато много силен
дух си отива, влиянието върху Земята е още по-драматично.
Така неговите астролози предложиха ден и час, които бяха най-благоприятният момент за
неговата смърт. После каза на своите ученици, че на този ден и в този час ще си отиде. Точно това
направи. На този ден медитира заедно с учениците си, благослови ги и после затвори очи и
освободи своя дух от тялото си.
Попитах Согял дали неговият учител не е избрал смъртта, защото е бил болен. Отново
въпросът предизвика неговия почти неконтролируем смях и той каза:
- Болен? Какво общо има болестта с това? Както всички се раждаме в мига, който е най-
подходящ за идването на енергията ни на Земята, точно така има най-благоприятен момент, в
който да напуснем Земята. Моят учител не беше болен. Той беше съвършен. Защо трябва да
умираме в страдание и болест? Съзнателният ум е способен да отдели духа от тялото, без да се
налага да търпи болката на физическото разложение. Всеки има право на такъв избор.
Согял описа състоянието на духовно съвършенство като достигане на ниво на съзнание,
което “никога не противоречи на Бога", така че собствените избори на индивида съвпадат с
Божествения избор. Според Согял, неговият учител живял в състояние на съзнанието, при което
дилемата на избора - увереността, че един избор е по-добър от друг - повече не съществува. Всеки
избор бил правилен, както каза Согял, при степента на съвършенство, която неговият учител бил
достигнал. Согял каза, че неговият учител е пример за това, как трябва да живее и умре
просветленият ум.
Развиване на обективното мислене и символно зрение
Семейство Ниъринг и Согял Ринпоче са проникнали в силата на обективното мислене. Но
да се опише съзнанието върху хартия, е възможно само до известна степен поради неизразимите
качества на духовността. Както гласи един дзен-коан: „Ако можеш да кажеш какво е, няма да е
това, което е."
Ясно си спомням преподавателката, която ме запозна с будистката и хиндуистка мисъл.
Като заключителен изпит, тя ни заведе, всичките петима студенти, на едно отдалечено място за
неделен отдих и обяви правилата: никакво говорене, никакви будилници или ръчни часовници.
През нощта събуждаше някой студент, караше го да заеме йогийска поза, после задаваше въпроси:
какво казва християнинът за природата на Бога? Какво казва будистът за природата на реалността?
110
Каква е истината за вечния живот? Каква е целта на този живот? Въпросите бяха проникновени.
Преподавателката ни оценяваше не качеството на нашите отговори, а пристрастието ни към някоя
конкретна философска школа. Ако усетеше, че клоним към една форма на истината повече,
отколкото към друга, смяташе, че не сме усвоили урока на нейния курс: Истината е една и съща на
нивото на истината като такава. Според нея, същността на осъзнаването е следната: да търсиш
истината, като се абстрахираш от обществените и културните й форми. Обръщайки поглед назад
към влиянието, което оказа върху мен, признавам заслугата й за това, че положи основите на
моите собствени способности в символното зрение.
Как да работим със своя собствен ум, за да усъвършенстваме умствената си възприятийна
система и умението да различаваме истината от илюзията? Както при всички достойни цели е
необходим е някакъв вид дисциплина, за да постигнем осезаем напредък. Следният случай е
пример за неправилен подход към задачата да станем по-осъзнати.
Оливър бил преуспяващ бизнесмен, но стигнал до момент в своя живот, когато изпитал
желание да прави нещо по-смислено. Така се опитал да работи за осъществяването на различни
проекти, които представлявали смислени социални дейности. Нищо не го удовлетворявало.
Помолил Бог да го напъти какво да прави със своя живот. Накрая си уредил среща със световноиз -
вестен духовен учител. Срещата продължила само десет минути, през които този духовен учител
казал на Оливър, че задачата му е да „чака и да се готви". Така той „чакал" - чакал в Париж, в Рим,
в Ориента. Чакал в първокласни хотели и докато отпивал от капучиното си на Ривиерата. Накрая
решил, че инструкцията да „чака" е безполезна. Върнал се към инициативите за социално
подпомагане и попълването на чекове за тяхната поддръжка. Но сърцето му оставало празно. По
мое мнение, духовният учител му дал единствената инструкция, която не можел да изпълни. Ако
бил в състояние да „чака в духовен смисъл, да се вглъби в себе си и да приеме малкото, което се
искало от него, щял да започне да получава отговора, който очаквал.
В много отношения, духовното предизвикателство „да чакаш" и да се превръщаш в друго
качество личност е по-голям принос за този свят от финансирането на нова болница. Това може би
е трудно за разбиране. Ние не сме свикнали да ценим онова, което не можем да видим, а не можем
да видим силата, излъчвана от здравата психика. Така онези, чиято работа е да “чакат и да се
преобразяват”, често могат да ни се сторят безполезни.
Но „чакането и ставането" е символният смисъл на това да бъдеш “призован към
посвещение” – т.е. да дадеш възможност на Божественото да пробуди част от своя дух, който
сьдържа квинтесенцията на онова, което си способен да дадеш на себе си и на другите. Жената,
която стана известна като Пийс Пилгрим, въплъщава този духовен процес, в който даваме
възможност на Божеството да отвори вратата.
Пийс Пилгрим, единственото име, с което тази жена се представя през последните двадесет
и пет години от своя живот, водела скромен и дълбоко духовен живот, през който се молела да й
бъде показан път на служене. На петдесет и две годишна възраст послушала своя вътрешен глас,
който й казал да обикаля непрестанно страната в името на мира. С това поръчение била
„ръкоположена". И така, само с „една риза на гърба", тръгнала и „вървяла, докато намери място да
отдъхне, и ядяла само онова, което й предлагали". Нейният живот станал декларация на силата на
вярата, че Бог се грижи изцяло за потребностите на всеки един.
По време на своето двадесет и пет годишно странстване, Пийс Пилгрим се докоснала до
живота на стотици хиляди хора, изпълнени със страхопочитание от изумителната й връзка с Бога.
Веднъж когато слизала по един селски път, температурата рязко спаднала. Не била подготвена за
тази внезапна промяна и премръзнала до кости. Наблизо нямало място, където да се подслони.
Тогава чула глас, който й казал: „Иди под следващия мост." Направила това, което й било казано,
и там намерила голям кашон, достатъчно широк за нея, за да си почине в него. В кашона имало
възглавница и одеяло. Предавайки ми тази история, очакваше от мен да разбера, че тези неща са
били поставени там от Бога.
Пийс Пилгрим обясни, че чрез своя живот е преминала през различни степени на обучение
относно конфликта. Първо трябвало да преживее външен конфликт, после вътрешен. Когато
накрая подчинила живота си на Бога, била възнаградена да учи без конфликт. Пийс Пилгрим
станала източник на безкрайна мъдрост, която е същността на сефира Хохма, и на Божествения
разум - същност на Бина. Превърнала се в образ на ръкоположения дух, владеещ до съвършенство
111
символното зрение и живеещ в пълна хармония с Бога. Нейните препоръки към другите били
прости, в съответствие с природата на истината: “Не ям изкуствени храни и не храня изкуствени
мисли." В превод: Уважавайте тялото, уважавайте ума, уважавайте духа.
Развиването на обективното мислене е задача за цял живот, отчасти защото е едно огромно
предизвикателство, отчасти защото ни кара да вникнем в нашите илюзии и страхове. Налага се да
преизградим себе си отвътре навън, процес, който винаги допринася за голям брой промени в
нашия живот. Все още не съм срещала човек, поел пътя на духовното пробуждане, който да не е
преживял периода на „очакване" - период, през който неговият вътрешен свят се преустройва. И
както при всички въпроси на духа, ако веднъж тръгнем по този път, не можем да се върнем назад.
Предписанията, дадени по-долу, могат да послужат като отправна точка в развиването на
обективно мислене и символно зрение, на способността да различаваме истината от илюзията и да
долавяме енергийната сила зад видимите неща. Когато съставях тези предписания, имах предвид
сефирот Хохма и Бина, които отговарят на шестата чакра. Следването на тези предписания може
да ви помогне да придобиете символно зрение и да развиете своята способност да достигате
измерението на Божествения разум.
Разработете своя интроспективна практика и работете, за да осъзнаете в какво
вярвате и защо.
Дръжте ума си отворен и се научете да усещате кога се „затваря".
Осъзнайте, че отбранителното поведение е опит да не допуснете новите си
прозрения в полето на ума.
Разглеждайте всички ситуации и взаимоотношения като имащи символично
значение, дори да не можете веднага да разберете какво е то.
Отворете се за ръководните указания и прозрения, получавани чрез вашите сънища.
Работете за освобождаването на всякакви мисли, които подхранват
самосъжалението или гнева ви, или обвиняват друг човек за нещо, случило се с вас.
Упражнявайте се да бъдете обективни. Вземайте незабавни решения, основаващи се
на най-мъдрата преценка, на която сте способни в момента, вместо да работите за постигането на
точно определен краен резултат.
Въздържайки се от всякакви преценки - не само за хора и ситуации, но и от такива,
които засягат размера и важността на задачите. Вместо това, непрекъснато си напомняйте за по-
висшата истина, че не можете да раз6ерете всички факти или подробности в една ситуация, нито
да си представите дългосрочните последици от своите действия.
Научете се да разпознавате кога сте под влияние на страха. Веднага се изолирайте от
този страх, чрез изследване на влиянието, което той оказва върху вашите мисли и емоции; после
правете избори, които отслабват влиянието на страх.
Изолирайте се от всички ценностни критерии, поддържащи убеждението, че успех в
живота означава постигане на определени цели. Вместо това, разглеждайте успешния живот като
процес на постигане на самоконтрол и на способност да се справяте със задачите, които животът
ви поставя. Визуализирайте успеха по скоро като енергийна сила, отколкото като физическа.
Действайте по вътрешно указание и се откажете от своята потребност от “гаранция”,
че вътрешното ви ръководство е автентично. Колкото повече искате гаранция, толкова по-малка е
вероятността да получите такава.
Не отклонявайте вниманието си от настоящия момент -въздържайте се да живеете в
миналото или да се тревожите за бъдещето. Научете се да вярвате на онова, което не виждате,
повече отколкото на това, което виждате.
Осъзнаването
Няма нищо лесно в осъзнаването. Моят собствен живот беше много по-лек преди да науча
за дълбокия смисъл на избора, за силата на избора, което придружава поемането на отговорност.
Прехвърлянето на отговорността върху външен източник може да ни се стори, поне за момента,
много по-лесно. Веднъж узнали повече обаче, не можете до безкрайност, самозалъгвайки се, да се
измъквате.
Изпитвам симпатия към хората, които упорито работят, за да освободят своите негативни
112
нагласи и болезнени спомени. „Само ми кажете как и ще го направя", казват ми те. Ние винаги ще
търсим лесната медитация, лекото упражнение, което ще ни изведе от мъглата, но така не става.
Разбира се, има един прост начин, само че не е лесен: Дайте свобода. Дайте свобода на живота,
такъв, какъвто сте си мислили, че трябва да бъде и прегърнете живота, който се опитва да
проникне в съзнанието ви.
Толкова много хора, които се мъчат да намерят своя път, са в толкова необходимото, но
объркващо състояние на очакване. Част от тяхното същество изгаря от желание да даде
възможност на Божествената воля да направлява живота им, но страхът, че ще загубят всякаква
утеха във физически план, ако наистина и се подчинят, продължава да ги мъчи. Така пребивават в
положение на очакване, докато станат достатъчно силни да освободят този страх и да прегърнат
по-дълбоката истина, че всичко „ще бъде наред" - „наред" не според нашата представа, може би, а
според Божията.
Тоби ми се обади за преглед, защото страдал от тежка депресия, артрит и импотентност.
При прегледа на енергията му, получих информация, че здравето му е започнало да се влошава
почти веднага след петдесетия му рожден ден. Всъщност бил убеден, че щом прехвърли
петдесетте, най-хубавите години от живота му ще са си отишли. Когато споделих възприятията си
с него, той отговори:
- Огледайте се около себе си. Виждате ли някакви възможности за работа за мъж на моята
възраст? Живея в постоянен страх, че всеки момент мога да загубя работата си заради някой по-
млад и тогава какво ще правя?
Предложих на Тоби да започне програма от физически упражнения, като се съсредоточи
върху преизграждането на физическото си тяло. Трябваше да направи нещо, за да почувства завръ-
щането на силата в своето тяло, и оттам - в своя живот. За голяма моя изненада, той възприе това
предложение. Отлагал записването си на гимнастика, но сега е съгласен да го направи.
После му казах да прочете някои будистки материали за илюзията и да започне да мисли за
възрастта и времето като за илюзия. Това предложение го завари неподготвен.
- Как така времето да е илюзия?
- Можеш да вземеш решение, че няма да остаряваш съгласно обикновената линия на
времето. Можеш да решиш да изхвърлиш своя календар и да живееш пълноценно всеки ден -
отвърнах.
Тоби започна да се смее.
- Бих се радвал, ако това помогне - каза той.
- Тогава опитай. Можеш винаги да се върнеш към това да бъдеш стар. Тази възможност не
се губи. Но първо опитай другата.
После заради безгрижието в гласа на Тоби, попитах:
- Осъзнаваш ли, че само през тези няколко мига не беше депресиран?
Тоби замълча. После отвърна:
- Права сте. Изобщо забравих за депресията си.
- Точно сега, усещаш ли някаква артритна болка? - попитах.
- Бих казал не, сега не. Но иначе, идва и си отива.
- Но точно сега, когато размишляваш за възможността да се почувстваш отново свободен и
добре, не си нито депресиран, нито изпитваш болка, нали?
- Да, така е - отвърна.
- Тогава нека просто приемем, че колкото по-позитивни възможности си предоставяш и
колкото по-позитивни действия предприемаш, толкова по-добре ще се чувстваш и ще възс-
тановиш силата си, включително сексуалната енергия.
Тоби каза:
- Добре. Но ако не мога да запазя позитивен светоглед? Тогава всичко ще започне отначало,
така ли?
-Да, така.
- Казвате, че отговарям за моите настроения и моя артрит и че депресията усилва болката.
Значи съм отговорен за всичко това.
- Така изглежда.
- Трябвало е да станете адвокат - заключи Тоби и добави -дадохте ми много материал за
113
размисъл. Ще направя всичко възможно.
Четири месеца по-късно, получих пощенска картичка от Тоби. Той и съпругата му били на
пътешествие по море. В картичката пишеше: „Прекарваме чудесно - денем и нощем
включително."
Не е често срещано явление един разговор така из основи да преобърне нечий живот, но
Тоби беше готов да разгледа своите нагласи и да признае, че е избирал да отделя голямо внимание
на негативността. Когато един човек така бързо възприеме енергията на мъдростта, не мога да не
си представям, че духовните сили в нашето енергийно поле, като Хохма, сефира на мъдростта,
само чакат удобен случай да проникнат в съзнанието ни.
Кари, 34-годишна, ми се представи по телефона, казвайки:
- С мен става нещо нередно.
- И какво е то? - попитах,
- Не мога да си върша работата. Не мога да мисля. Не мога да правя нищо - каза тя.
Когато прегледах енергията й, веднага забелязах, че умът й, символно казано, не е в тялото
й. Беше пълен с образи, които нямаха нищо общо с нейния сегашен живот, а отразяваха само
духовен живот в някаква отдалечена област на страната.
- Какво четете? - попитах.
Кари изреди списък от книги, до една свързани с духовността. После каза:
- Все си мисля, че мястото ми е в Ню Мексико. Преди една година отидох там, за да се
оттегля и да бъда известно време сама и получих това странно усещане, че би трябвало да се пре-
местя в Ню Мексико. Не познавам никого там, но не мога да се освободя от тази мисъл.
Докато разговаряхме за силата на това усещане, обясних на Кари, като използвах
символното значение на тайнството Свещенство, че понякога хората биват призовани към
определени места и че може би е мъдър избор да последва това чувство.
Кари започна да плаче, казвайки, че ужасно се страхува да замине и ужасно се страхува да
остане.
- Струва ми се, че животът ми тук е свършил и че просто трябва да се освободя, но не зная
какво ми предстои.
Попитах я какво я е подтикнало да се оттегли преди година.
Отговори, че била много въодушевена от житейската история на една жена, която казала на
Бога: „Само ми покажи истината. Не искам нищо друго в моя живот." Явно животът на тази жена
се променил забележително, веднага щом произнесла молитвата.
- Не съм мисионерка - каза Кари. - Но искам да живея истински живот. Не мисля, че като
адвокат в Детройт правя това. Уважавам хората, с които работя и съм благодарна за възможността
да помагам на другите чрез моята работа, но непрекъснато чувствам пустота и не мога повече да
издържам.
Добавих:
- Не е моя работа да казвам на хората къде да живеят, но вярвам, че трябва да последвате
гласа, който чувате.
Кари се премести в Ню Мексико. Отказала се от юридическата практика и за голяма своя
изненада, веднага щом се установила в новия си дом, открила, че я влече акушерството, професия,
която не била обмисляла, докато живяла в Детройт.
Тя ми писа няколко пъти, за да ме държи в течение и всеки път даваше израз на усещането
за завръщане на живота в своето тяло. „Усещам прилив на енергия, винаги когато се доближа до
бременна жена. Започвам да разбирам тази субстанция наречена енергия. Отминавах я като нещо
въображаемо, докато живеех в Детройт, но сега мисля, че във вселената има някаква съзнателна
сила, която постоянно поддържа живота и че тази сила тече през нас", писа ми тя в едно писмо.
По мое мнение Кари намери своя път на служене. Винаги ще благоговея пред хората, чиито
живот е изпълнен с присъствието на интуитивното ръководство.
Пътешествието към осъзнатостта, често е по-привлекателно на теория, отколкото на
практика. Стремежът към осъзнаване, теоретично, чрез книги и разговори, ни кара да фан-
тазираме, да си представяме как достигаме обетованата земя без реално да се налага да правим
някакви промени в живота си. Дори мисълта, че съществува обетована земя, може временно да ни
накара да се чувстваме велики. До известна степен пристрастените към семинари правят точно
114
това – изхвърлят се на думи, но се връщат у дома и към своя живот такива, каквито са били преди
да дойдат на лекционния цикъл.
Британският писател Греъм Грийн веднъж чакал две и половина години за
петнадесетминутна среща с католическия мистик Падре Пио, който живеел в един манастир в
Италия. Падре Пио имал репутацията на „жив светец" по различни необикновени причини, като
например появата на стигми - раните на Христос - върху тялото му, когато бил млад свещеник. В
определения за срещата с мистика ден, Грийн първо присъствал на литургия, отслужена от Падре
Пио. Трябвало да се срещнат след литургията; вместо това, Грийн напуснал църквата, отправил се
към летището и отлетял обратно за Лондон. Когато го питали защо е провалил срещата, Грийн
обяснил: „Не бях готов за начина, по който този човек можеше да промени живота ми.”
Преди няколко години се запознах с един човек на име Дан, който посещаваше курс по
съзнание и бизнес-практики. Каза, че бил много въодушевен от заниманията, които се фокусирали
върху приложението на принципите на холистичното здраве в бизнеса - като например
позитивната нагласа и обединяването на силата на ума и сърцето. Няколко седмици след
семинара, каза Дан, открито споделил с колегите си знанията, които придобил. Вярвал, че
ентусиазмът му ще бъде заразителен и че всички, ще изпитат желание да внесат повече лично
съзнание в своята работа.
Първото официално изпитание на новия му оптимизъм дошло, когато неговата компания
пуснала нов обект в действие. Казал на своите колеги да „визуализират" успех и изобилие. Дори
ги събрал на първия ден от пускането на обекта и заедно медитирали. След това, шефът на Дан му
казал лично, че ще му бъде много признателен, ако държи своята новооткрита „магия" настрана от
компанията. Когато обектът не дал желания резултат, Дан - и неговите нови идеи - станали
мишена на безмилостна критика, до такава степен, че бил принуден да напусне компанията. В
продължение на месеци след това, изпадал във все по-дълбоко отчаяние и обърканост. После, един
ден, бивша негова колежка поискала да се срещнат. По време на разговора казала на Дан, че
докато Дан преливал от ентусиазма на своите нови идеи, няколко служители изразили
загриженост, че е станал член на секта.
По време на нашия разговор, Дан осъзна, че е направил грешка в преценката. Точно защото
бил готов да живее по новите вътрешни правила, решил че и всички останали са готови. Но те не
били готови. Искал обкръжението му веднага да стане жив пример за идеите от семинара - главно
защото знаел, че ще му бъде трудно да продължи да работи там със своите нови вътрешни
правила, така различни от тези на компанията. Накрая се съгласи, че не би могъл да получи по-
голям подарък от напускането на тази ситуация, за да може да намери по-подходяща работна сре-
да. Скоро след това, започна да строи своя нов живот.
Да се осъзнаем, означава да променим правилата, по които живеем и възгледите, които
защитаваме. Нашите спомени и нагласи са буквални правила, които определят качеството на
живота, както и здравината на нашите връзки с другите. Промяната в съзнанието винаги включва
период на изолация и самота, през който индивидът свиква с нивото на истината. И тогава винаги
се намират нови приятели, никой не остава сам задълго.
Разширяването на нашето съзнание към царството на осъзнатостта винаги използва
енергиите на сиферот Хохма и Бина, в съчетание с вътрешното желание да открием своя път на
служене, който ни дава възможност да разгърнем пълния потенциал на ума, тялото и духа си.
Въпроси за самоанализ
1. Кои ваши схващания ви карат да тълкувате действията на другите по негативен начин?
2. Кои ваши негативни модели на поведение непрекъснато излизат на повърхността във
взаимоотношенията ви с другите?
3. Кои ваши нагласи ви лишават от сила?
4. Кои убеждения продължавате да приемате, макар и да знаете, че не са истинни?
5. Критични ли сте? Ако е така, кои ситуации или взаимоотношения карат тази ваша
склонност да се проявява?
6. Намирате ли извинение за своето негативно поведение?
7. Можете ли да си спомните моменти, в които сте били изправени пред по-дълбоки нива
на истината от онези, които сте свикнали да чувате, и сте възприели преживяването като заплаха?
8. Кои свои убеждения и нагласи бихте желали да промените? Готови ли сте да се
115
ангажирате с осъществяването на тези промени?
9. Чувствате ли се добре, когато разсъждавате за своя живот обективно?
10. Страхувате ли се от промените, които могат да настъпят във вашия живот, ако открито
възприемете съзнателния начин на живот?
ГЛАВА 7
СЕДМАТА ЧАКРА: НАШИЯТ ДУХОВЕН ПОСРЕДНИК
Седмата чакра е нашата връзка с духовната ни природа, и способността ни да позволим на
своята духовност да се превърне в неотделима част от физическия ни живот и да ни води.
Енергийната ни система като цяло се оживява от нашия дух, а седмата чакра е програмирана да се
стреми към интимна връзка с Божественото. Тя е чакрата на молитвата. Тя е и “нашата банкова
сметка на благодатта”, хранилището на енергията, натрупана чрез благочестиви мисли и дела, чрез
вяра и молитва. Тя ни дава възможност да придобием вътрешна осъзнатост, чрез медитация и
молитви. Седмата чакра олицетворява нашата връзка с трянсцендентните измерения на живота.
Местоположение: главата.
Енергийна връзка с физическото тяло: Седмата чакра е входният пункт за човешката
жизнена сила, която неспирно се излива в човешката енергийна система от по-голямата вселена,
от Бога или Дао. Тази сила храни тялото, ума и духа. Тя се разпределя по цялото физическо тяло и
долните шест чакри, свързвайки ги със седмата чакра. Енергията на седмата чакра влияе на
енергията на главните системи на тялото: централната нервна система, мускулната система и
кожата.
Енергийна връзка с емоционалното/умственото тяло: Седмата чакра съдържа енергията,
която поражда предаността към Бога, вдъхновението и пророческите мисли, трансцедентните идеи
и мистичните връзки.
Символна/сетивна връзка: Седмата чакра съдържа най-чистия вид енергия на благодатта
или прана. Тази чакра складира енергията, произвеждана чрез молитва и медитация и съхранява
нашата способност да виждаме символно. Това е енергийният център на духовното прозрение,
въображението и интуицията, отиващи далеч отвъд обикновеното човешко съзнание. Това е
мистичното царство, измерението на съзнателата връзка с Божественото.
Първичен страх: Страхът, свързан с духовните въпроси като „тъмната нощ на душата";
страхът от изоставяне в духовен смисъл, от загуба на идентичност и връзка с живота и хората
около нас.
Първични сили: Вярата в Божественото присъствие и всичко, което тази вяра олицетворява
в живота на индияида - като например вътрешното ръководство, лекарската интуиция и онова
качество доверие, което обезсилва човешките страхове; предаността към Бога.
Връзка със сефира/тайнство: Сефира, свързан със седмата чакра, е Кетер, което означава
“теме”. Източните духовни традиции упоменават седмата чакра като теменната чакра. Кетер
олицетворява „нищото”, енергията от която започва физическото проявление. Приема се, че е
вечна, без начало и без край. Християнското тайнство, свързано със седмата чакра е Елеосвещение
(помазване на умиращия), ритуалът изпълняван преди смъртта. Символно, тайнството
Елеосвсщение олицетворява процеса на отзоваване на духа от различните „ниши” в живота на
индивида, които все още съдържат “недовършена работа” или освобождаване от угризенията на
съзнанието на индивида, като думи, които е трябвало да изрече, но не е изрекъл, или думи които
не е трябвало да изрича. Към недовършената работа могат да се отнесат и взаимоотношенията,
които ни се иска да сме приключили по друг начин или пътищата, по които сме искали да поемем,
но не сме го направили. Накрая на своя живот ние съзнателно водим тези спомени към финал,
приемайки изборите, които някога сме направили и освобождавайки се от чувството, че нещата са
могли или е трябвало да стоят иначе. Това означава да „отзовеш своя дух", за да напуснеш този
свят и да се върнеш изцяло в духовното измерение.
Напълно е възможно последните думи на Исус на кръста да са поставили началото на това
тайнство. Той казал на майка си и на своя ученик Йоан: Жено, виж своя син. Йоане, виж своята
майка." После, обръщайки се към Бога, Исус казал: „Прости им, те не знаят какво правят" и
„Свърши се. На теб предавам своя дух." Тези думи въплъщават съзнателното приключване на
116
един живот и подготовката за завръщане кьм вечната духовна същност.
От друга символна гледна точка, Елеосвещението представлява ритуал, който трябва да се
изпълнява редовно в човешки живот. В много моменти от своя живот, заставаме на кръстопът,
където трябва да дадем възможност на един отминал етап да „умре". Колкото по-слабо се държим
за физическия свят, толкова по-пряк достъп получаваме до енергията на Кетер, теменната чакра,
трансцендентната връзка с Божественото.
Свещена истина: Енергията на седмата чакра ни мотивира да се стремим към интимна
врьзка с Божественото във всичко, което правим. Това духовно желание за връзка е значително по-
различно от желанието за обвързване с някоя религия (Религията, преди всичко, е групово
преживяване, чието основно предназначение е да защити групата, главно от физическа заплаха:
болест, бедност, смърт, социална криза и дори война. Религията се корени в енергията на първата
чакра. Духовността от своя страна, е индивидуално преживяване, насочено към освобождаване
на страховете на физическия свят и установяване на връзка с Божественото. Свещената истина на
тази чакра е: “Живей в настоящия момент”.
Стремежът към лична духовна връзка ни разтърсва до основи. Нашата съзнателна или
несъзнателна молитва да опознаем непосредствено Божественото звучи приблизително така: “Не
искам повече да бъда покровителстван от групата, нито желая някой посредник да филтрира
ръководството за мен. Сега искам Ти да влезеш в моя живот и да отстраниш от него всяка пречка –
независимо дали е човек, място или занятие – която ме лишава от възможността да образувам
интимен съюз с Теб”. Както Майстер Екхарт е казал в „Душата и Богът са едно", крайната цел на
мистика е единението: „Бог е любов, а който обича Бога и Бог е в него."
В своя стремеж кьм единение с Божественото, ние искаме всички физически,
психологически и емоционални „илюзии" да бъдат отстранени от нашия живот. Щом веднъж
започне този процес на отстраняване, в нас се пробужда един властен глас, който започва да се
състезава с всеки външен авторитет в нашия живот, способен да ни хвърли във вътрешен смут или
дори „духовна шизофрения".
Един човек, социален работник, ми се обади, защото усетил присъствието на ангели около
себе си. Обзело го чувство, че не прави абсолютно нищо, за да помага на бедните и отчаяни хора,
които изпълвали работния му ден. „Една вечер се прибрах у дома, паднах на колене и казах на
Бога: „С тези хора ли си изобщо? Чуваш ли техните молитви? Те имат нужда от помощ и се
чувстват толкова безсилни." На следващия ден, докато седях с онази жена и се опитвах да й
помогна да се справи с борбите в своя живот, видях ангел до нея. Този ангел се усмихваше. Бях за-
шеметен. Продължих да разговарям с нея, като че ли нищо не ставаше, но едва сдържах
необикновеното чувство на екстаз, което започна да ме изпълва. Непрекъснато й повтарях:
„Повярвайте ми, всичко ще се оправи." Тогава тя каза: „Вярвам Ви, наистина Ви вярвам." И излезе
усмихната. Сега виждам ангели навсякъде. Иска ми се да кажа на всички, че сме заобиколени от
небесни същества. Преди този случай бях толкова отчаян. Зная, че звучи невероятно, но не е. Само
искам да направя повече, от цялото си сърце.
Духовното пробуждане
Много е писано за природата на личното духовно пътешествие, но една от първите творби
остава и една от най-известните - „Тъмната нощ на душата", написана през 16-ти век от Свети
Йоан Кръстник. В тази класическа творба авторът определя ясно етапите на отделяне от
племенния или групов интелект (моя терминология), необходими за образуване на здрава,
напълно съзнателна връзка с Божественото. Всеки етап се характеризира с нови преживявания на
изтънчена мистична трансцендентност, както и с депресивност, лудост и необикновена самота,
непознати на обикновения човешки опит.
В Католическата традиция творбата на Свети Йоан Кръстник дала известна свобода на
индивидите да се отделят от груповите религиозни преживявания и да се устремят към
индивидуално духовно развитие. Монашеският живот се превърнал в начин да се издигнат над
обикновените религиозни параметри на разбиране на Бога за непосредствена среща с
Божественото. През следващите векове, когато европейците се сблъскали с други култури, станало
ясно, че усърдната молитва, самоизследването и самодисциплината водят до мистични
преживявания при всички култури.
117
Подобно на църковните религиозни водачи, манастирите и ашрамите „пазели" силата на
Божественото зад добре охранявани стени. Хората, които съобщавали, че имат видения, чуват
гласове, преживяват необикновено силна телепатична връзка и могат да лекуват чрез молитва и
допир, едновременно с това постели до изнемощяване, медитирали със седмици и изпадали в
депресия, която би довела обикновените смъртни до самоубийство. Страничните наблюдатели,
дори живеещите в манастирите, стоели на почетно разстояние от тези мистици, да не би
Божественото да се насочи към тях. Знаело се, че малцина, могат да издържат на „прекия контакт"
с Небесния свят.
През 60-те години на 20 век вторият събор във Ватикана бил повратен момент в историята
на западния религиозен свят. Това събиране на римокатолическата йерархия премахнало някои
вековни традиции и поставило началото на нова духовна свобода за всички, независимо от
религиозния им произход. Думата католик само по себе си означава „универсалност" на мисълта -
един много мощен символ, внушаващ, че Римокатодическата църква е единствената истинска
Християнска църква. Чрез Ватикан II, тази най-ранна силова структура призовала към
универсален духовен либерализъм.
Хората по света започнали да прекрачват границите на своите религиозни вярвания и да
проучват духовните учения на другите. Жени се стремели към духовен сан; християни се стичали
на тълпи към дзен будистките манастири и хиндуистки ашрами; будисти и хиндуисти се
интересували от християнското учение; религиозни водачи от източни и западни религии
провеждали официални срещи. Бариерите между Изтока и Запада се рушели не само под ударите
на бунтарски настроени миряни, но и от учени, като Томас Мъртън, монах от ордена на
трапистите, който в своята класическа творба „Азиатският дневник на Томас Мъртън"
формулирал ясно необходимостта от проучване на общите за будизма и християнството истини.
За духовно ориентираните индивиди тази нова духовна свобода отбелязала повратен
момент във възможността да „познаем Бога" с революционни внушения, които нямат равни на
себе си от времето на бунта на Мартин Лутер. Светското образование омаловажило ролята на
ръкоположените или официални религиозни водачи, тъй като „непосветените" усвоили уменията,
необходими за разчитането на мъдрите послания на свещените текстове. Символично, стените на
манастирите -които дълго време пазили „Божествената светлина" - се сринали. Всъщност, през 50-
те години китайците нахлули в Тибет и принудили Далай Лама да напусне своя манастирски дом.
Изгнанието на духовния водач на народа било една от най-болезнените страници в тибетската
история, но ученията на Далай Лама и много други надарени учители оказали свое влияние върху
духовните общности по света. Божествената светлина проникнала в живота на безброй „мистици
без манастири" - обикновени хора, които се проникнали от духовните учения в уединението на
своя личен свят.
Тази преориентация от религия към духовност е не само една културна тенденция. Тя
представлява първообразна реорганизация на нашето планетарно общество, което сега има достъп
до универсалните истини посредством символното зрение. То включва шестото чувство на
интуицията, което усеща връзките между всички живи енергийни системи.
На един от моите семинари, една жена ни разказа за своята връзка с природата. „Всеки ден,
докато се приготвям за работа в моята градина, произнасям една молитва, за да призова на помощ
духовете - пазители на природата, и веднага усещам, че тези енергийни същества са до мен. Ако
някой, преди много години, ми намекнеше, че ще говоря такива неща, щях да му кажа, че е луд.
Но преди осем години, когато видях с очите си едно екологично бедствие, ме обзе тъга, каквато не
бях изпитвала през живота си. Тъгата не ме оставяше. После един следобед, докато се разхождах в
гората, чух глас, който сякаш идваше изпод коленете ми. Гласът молеше: “Помогни ни" Заплаках,
защото разбрах, с цялото си същество, че самото природно царство ми говори. Същата вечер се
свързах с моя шеф и подадох оставката си като управител на склад. Нито за миг не се запитах как
ще се издържам. Просто трябваше да последвам този глас. После произнесох една молитва, като
поисках да ми бъде показан начин да помогна на природата. След седмица един човек, когото по
това време познавах съвсем бегло, ме попита дали бих желала да се заема с отглеждането и
продажбата на билки. Това беше началото на моя живот."
Това интуитивно чувство на свързаност движи нашата планета като цяло напред към
холистичния възглед за здравето и болестта, за околната среда и нейното биологично разнообра-
118
зие, за милосърдието и благотворителността като приоритети на обществото. Това движение към
единодействие, към „единен свят" е продължение на излъчената в света Божествена светлина.
Сякаш цялото човечество е получило „заповед" да се издигне духовно на нивото на холистичното
зрение и служене, за изпълнението на която заповед пред нас са се открили всевъзможни пътища
на служене.
Един мистик, който работи на световно политическо равнище, за да обедини страни и хора
и да направи света по-добър, е Джим Гарисън, 44-годишен, президент на фондацията „Горбачов",
президент на Международната асоциация за външна политика и председател на централното
управление на корпорацията „Диомед". Той също така е теолог, получил докторската си титла по
богословие от университета в Кеймбридж. Към неговите заслуги се числят инициативата за
основаването на фондацията „Горбачов", създаването на космически мост за американските
астронавти и (бившите) съветски космонавти и свикването на Първия световен форум, на който
много държавни ръководители - като Джордж Буш, Маргарет Тачър и Михаил Горбачов - се
срещнаха с мощни проводници на духа, като Дийпак Чопра и Тхич Нхатхан, за да обсъдят едно
ново виждане за нашето световно общество. Джим е човек, които черпи енергия от въображението
и мощта на човешкия дух.
Роден в Китай, в семейството на американски мисионери, Джим описва своето първо
духовно преживяване по следния начин: „Когато бях на пет години, случайно се озовах в един
будистки храм в малко тайванско село, където за първи път видях монах да медитира. Докато го
наблюдавах, забелязах, че една муха пълзи по лицето му, а монахът не потрепва с нито един
мускул. Това ме очарова. Мухата отлетя и после пак се върна, но монахът не помръдваше.
Осъзнах, че този човек е някъде другаде. Седнах и продължих да го наблюдавам, и единственото,
което си мислех беше: „Къде е той?"
Следващата неделя, по време на службата, докато баща ми изнасяше проповед, осъзнах, че
не вярвам на това, което проповядва. Изведнъж проумях, че Изтокът крие несметни богатства от
истина и неговата култура трябва да бъде уважавана, а не покръствана. После ме изпратиха в
протестански интернат и на седемгодишна възраст бях набит жестоко, защото не исках да се
съглася с онова, което мисионерите ме учеха за Бога. По време на това преживяване, образът на
монаха се върна в съзнанието ми и ми напомни, че има място отвъд времето и пространството,
където можем да отидем. Този образ ми помогна да оцелея в интерната.
Когато бях на девет, започнах да споря по богословски въпроси. Спомням си, че излязох в
защита на едно момиче - католичка - на име Джаки, ученичка в същия интернат. Другите ученици
й казваха, че ще отиде в ада, защото е католичка, а аз казах, че никой, който вярва в Бога, не отива
в ада. Това, че е католичка, казах, няма значение. Заради тези думи бях изпратен в карцер за две
седмици. Скоро след това, една от възпитателките събра всички деца в една стая, за да им даде
бонбони. От съседната стая я чувах да казва на децата, че могат да получат още бонбони, ако се
съгласят да не играят с мен, докато не приема Бога. Отново образът на монаха изплува в съзна-
нието ми, като ми напомни, че има място отвъд житейските обстоятелства, където можем да
отидем, за да се спасим от външния свят.
Веднъж започнал да посещавам това място, започнах да научавам добродетелите: когато си
заобиколен от тесногръдие, задачата ти е да си част от светлината - да защитаваш другите, да се
противопоставяш на онези, чиито идеи са негативни. От това прозрение се роди идеята за
социална справедливост, която сега е моят живот. Вярвам, че сме “инструментът”, чрез който
Духът работи за изпълнението на задачите на по-нататъшното развитие на човечеството. На тази
единствена идея съм посветил живота си. Убеден съм, че моят духовен живот и работа се дължат
на моя отказ да се отрека от автентичността на преживяното с онзи монах. В деня, когато го видях,
трябва по някакъв начин да съм отишъл заедно с него на онова място. Оттогава не съм се връщал
към обикновеното съзнание. Вярвам, че понякога трябва да медитираме, друг път – да се молим, а
трети път – да посрещнем смело предизвикателството на улицата, така да се каже. Има и случаи,
когато трябва да се поклоним пред Мирозданието и многообразието на Бога. Това е задачата на
човешкия дух.”
Джим живее като съвременен мистик. Събирайки световните ръководители на Първия
световен форум, за да „обмислят внимателно следващата фаза на човешкото развитие", той разкри
пълните възможности на човешкия дух и показа, че човек, въоръжен с вяра, е способен да даде
119
своя неповторим принос за оздравяването на планетата.
ПОСЛЕСЛОВ
НАПЪТСТВИЯ ЗА СЪВРЕМЕННИЯ МИСТИК
Не съм първата, която оповестява, че живеем в най-вълнуващото време. Живеем във време,
различно от всички предишни времена. Живеем между две парадигми на силата, или две
парадигми на обективната реалност - вътрешна и външна, енергийна и физическа.
Преструктурираме себе си и своите взаимоотношения с личната и духовната власт. Това
преструктуриране неизбежно ще преобрази всеки аспект на нашата световна култура в
съответствие със свещената истина „Всичко е единно цяло".
Фактът, че животът на нашето световно общество сега е наситен с кризи, които засягат
всяка нация, всеки орган, всяка система в нашето световно „тяло", има символно значение. Яд-
реното замърсяване, недостигът на питейна вода, проблемите на околната среда, разрушаването на
озоновия слой са само първите от многото въпроси, които вече не са от национален, а от световен
мащаб. На макрокосмично ниво, заплахата от световни бедствия ни принуждава да изграждаме
политика на единство, така както индивидът, заплашен от сериозна болест, трябва да мобилизира
всички сили на своето тяло и живот, за да оцелее. Дошъл е краят на системата „разделяй и владей"
и е започнал процесът на замяна на тази система с опит за обединение на силите на различните
нации, за да оцелеем и влезем без страх в новото хилядолетие. Нашият „информационен век" на
взаимна обвързаност е символ на глобалното съзнание.
Информационната технология е физическо въплъщение на нашите енергийни
взаимодействия. Създали сме във външната среда онова, което вече съществува в нашето
енергийно поле. Енергийната информация се използва навсякъде: в холистичните модели на
здравето; в съвместните програми и семинари „здраве и развитие" за обучение в позитивни
124
нагласи; в спортната подготовка, кьдето умствените нагласи и визуализационните умения се
смятат за също толкова важни, колкото физическите умения на състезателите. Независимо от
мотивите -пари, желание за победа в спортно събитие или излекуването на някоя болест - заетите
в тази сфера се обръщат към енергийните решения, за да подобрят своите физически резултати.
От гледна точка на първата чакра, енергийният век на нашата цивилизация е
„информационна ера", поддържана от компютразицията в професионалната сфера, класните стаи и
домакинствата. От гледна точка на седмата чакра, обаче, можем да го разглеждаме като “ера на
съзнанието", която изисква уменията на мистика, необходими за управлението на енергията:
молитвата, медитацията, постоянния самоанализ и единството на всички хора. И все пак, времето
е едно, всички ние вървим по един и същи път.
Ръководство за съвременния мистик
Мислете чрез понятията на единството.
Гледайте през призмата на символното зрение. Напомняйте си, че всички физически и
емоционални пречки са илюзия. Винаги се стремете да откриете енергийния смисъл на ситуацията
го следвйте.
Анализирайте изборите, които правите всеки ден, и последиците от тези избори за вашата
енергийна система. Това ще ви помогне да почувствате кога губите енергия поради страх или
негативни мисли.
Всеки ден използвайте като ръководство графичното изображение на вашия биологичен
организъм (виж фигура 6). Не забравяйте седемте свещени истини на тялото и дух:
1. Всичко е единно цяло.
2. Почитайте се взаимно.
3. Почитай себе си.
4. Любовта е Божествена сила.
5. Подчини личната си воля на Божествената воля.
6. Търси само истината.
7. Живей в настоящия момент.
Прости и силни, тези истини ни помагат да съсредоточим своя ум, тяло и дух върху
допирната точка с Божественото съзнание. Дотогава, докато използвате тези истини като опора,
можете да правите оценка на всяка загуба на сила и да освободите духа си от негативизма, като
съзнателно определите коя от истините не съблюдавате.
Всекидневна медитация
Накрая, като форма на всекидневна медитация, насочвайте съзнателно вниманието си към
всяка една от вашите чакри, като започвате с първата и постепенно се придвижвате нагоре. Докато
съсредоточавате вниманието си, правете следното:
1. Задайте си въпроса: „Губя ли енергия? Какъв страх черпи енергия от тази част на тялото
ми?" Поемете дълбоко дъх и съзнателно изключете своята енергия от този страх.
2. Призовете закрилящите енергии на тази чакра, сефира и тайнство.
3. Навлезте съзнателно в енергията на тази чакра и почувствайте качеството на
енергийната активност, която нараства в тази част на тялото.
Проследете чакрите, като се съсредоточавате върху всяка една по следния начин:
За чакра едно се съсредоточете върху енергията на сефира Шехина и се почувствайте
свързани с целия живот. После се съсредоточете върху символния смисъл на тайнството и
благословете живота, който сте приели и семейството – както личното, така и „глобалното" - което
е вашият живот.
За чакра д6е се съсредоточете върху енергията на сефира Йесод и почувствайте енергията
от тази област на тялото. която сте насочили кьм творчество. Ако енергията ви е замърсена -
изпълнена е с негативности страх – преразгледайте своите намерения. Извикайте в ума си
енергията на тайнството Причастие: погледнете на всеки в своя живот като на човек, който има
Божествено предназначение. Когато не виждате ясно тази Божественост, помолете за силата да
прозрете кои илюзии ви управляват.
125
Тайнство: Елеосвещение;
Сефирот: Кетер, Увенчаване
Седм ачакра: Единство на цялото 7 ---
мироздание, Транседентност, Тайнство: Свещенство
Висша любов Сефитот: Бина и Хофма;
Разбиране и Мъдрост
Шеста чакра: Ум, Яснота
6 ---
Тайнство: Изповед
Сефирот: Гевура и Хесед;
Пета чакра: Воля 5 Съд и Мъдрост
---
Тайнство: Брак
Четвърта чакра: Любов Сефира: Тиферет
4 Красота
---
Тайнство: Конфирмация
Сефирот: Од и Неца;
Трета чакра: Личност 3 Величие и Издръжливост;
Търпение
---
Тайнство: Причастие
Втора чакра: Сила (власт) 2 Сефира: Йесод, Основа
---
Тайнство: Кръщение
Сефира: Шехина,; Гая,
Първа чакра: Племе (семейство)
1 Сътворение
127