Етични аспекти на обслужването на

терминално болни. Етични проблеми на

евтаназията и асистираното самоубийство:
видове евтаназия. История и съвременно
състояние на проблема на евтаназията.
 Човешкият живот е основна обществена ценност. Правото върху
собствения или чужд живот е обект на дискусия и лежи в основата на всяка
традиция, религия, правораздаване.
Човекът е единственото същество, което осъзнава своята смъртност.
Отношението към смъртта отразява особеностите на човешката
индивидуалност, както и съществени характеристики от колективното
съзнание.
Проблемите на умирането и смъртта са обект на разгорещени обществени
дискусии. Евтаназията като средство за постигане на контрол върху смъртта
е съществен проблем вълнуващ философи, политици, юристи, лекари и
други от античността до наши дни. Тя засяга дълбоко същността на човека,
неговото съществуване, култура, зависимост и свобода, социална
принадлежност и морал.
Евтаназия- Терминът "евтаназия" произхожда от старогръцки (euthanasia)
и в буквален превод означава "лека и красива смърт без външна намеса".
Предложен е през ХVI век от английския философ Френси Бейкън за
обозначаване на „лека”, безболезнена смърт. С течение на времето променя
значението си. Днес се използва като понятие за безболезнена смърт,
причинена съзнателно за облекчаване на страданията и прекратяване
живота на хора, които са неизлечимо болни.
 Видове евтаназия:

В зависимост от компетентността и волята на пациента евтаназията бива:

(компетентен пациент е този, който разбира своето медицинско
състояние, какво е предполагаемото бъдещо развитие на болестта,
рисковете и ползите от лечението и който може да изразява своите
желания)
 Доброволна евтаназия. Предприеманото от лекаря действие е съобразено
с желанието на пациента, който е напълно компетентен да вземе решение
за прекратяване на неговия живот.

 Недоброволна евтаназия. При нея няма изразено желание или

компетентно решение от страна на пациента за прекратяване на живота.
 В зависимост от характера на предприеманото действие:

 Активна евтаназия. Предприетото от лекаря или друг член на

екипа активно действие предизвиква директно смъртта на
болния.

 Пасивна евтаназия. Смъртта на пациента е резултат от

съзнателно бездействие или въздържане от започване на
действие, което би продължило живота на пациента.
 Често евтаназията се разглежда заедно с понятието асистирано
самоубийство.
Това е действието на едно лице, което допринася за смъртта на друго,
чрез доставяне на средства или информация, необходими за целта. Когато
лекарят е този, който предоставя тази помощ, то се нарича асистирано от
лекаря самоубийство. И двете понятия включват предприемане на
съзнателно действие за прекратяване или подпомагане на прекратяването
на живота на друго лице, за да се облекчи болката и страданието.
 ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ
Много първобитни племена и народи са убивали или изоставяли деца, старци и
недъгави. Това било продиктувано от суровата действителност при походи, глад и
войни. Според обичаите на старите германски и прибалтийски народи, в някои
индиански племена на Америка, в Африка, Австралия и дори Япония, старите
хора, поради липса на ресурси за издръжката им, са били умъртвявани или
оставяни на произвола на съдбата.
Традицията в Древен Рим и Гърция е поддържала убийството на евгенична
основа. Умишленото убийство на болни, преждевременно родени или с вродени
малформации деца се е разглеждало като разумно и морално приемливо.
Убийството на деца уроди e било практика в Индия, Турция до XVIII век и в Русия.
В морален аспект за времето си тези действия били напълно приемливи, но
всъщност в тези случаи липсват присъщите елементи на евтаназията, които я
определят ,като „милосърдна”.
 И в древността лекари и философи са изразявали противоречиви мнения по
проблема за евтаназията.
• Хипократ напълно я отхвърля, като изрично забранява прекъсването на живота
под всякаква форма.
• Според Платон и стоиците философи евтаназията е позволена само при
определени обстоятелства.
• В древен Рим и Гърция самоубийството и евтаназията били етично приемливи.
• За юдейството, християнството и исляма евтаназията и самоубийството е грях.
Това са противопоказни явления в живота на християните.
По време на християнското средновековие евтаназията и абортът са абсолютно
невъзможни. Утописти като Томас Мор различават „euthanasia interior” като морална
подкрепа и „euthanasia exterior” като физическо прекратяване на живота. Френсис
Бейкън (1561-1626 г.) за пръв път използва терминът евтаназия в смисъла на лека и
приятна смърт в съчинението си „За достойнството и напредъка в науката” при
разглеждане на въпроса за неизлечимите болести.
 ХІХ век бележи съществуването на религиозни позиции против
евтаназията и светски позиции в подкрепа на ускоряването на смъртта на
сериозно болните и ранените.
В САЩ първата медицинска дискусия за евтаназията започва с
използването на морфина и етера в средата на ХІХ век. Обществения дебат
по въпросите на евтаназията довежда до приемане на законопроект в полза
на евтаназията, който е анулиран от законодателната власт в Охайо през
1906 г. С нарастването на хуманността в обществото и разширяването на
правата на отделната личност се формира гражданско и юридическо
отричане на евтаназията.
 Отстъпването на този принцип в по-нови времена е чудовищното
разрастване на евтаназията до геноцид по време на Нацистка Германия.
От 1939 до 1941 г. по заповед на Хитлер в Германия нацистите осъществяват
«програма за евтаназия», която е била засекретена. Умъртвявани били стотици
хиляди психично болни, старци и новородени деца, които не отговаряли на
нацисткия стандарт, а заедно с това и хиляди немски антифашисти. За тази цел
в градовете Хадамар, Борнбург, Бранденбург, Графанек, Хартхайм и др. били
направени в болниците газови камери, замаскирани като «душове», «стаи за
вани» и др. По – късно тази „програма“ е приложена в чудовищни мащаби във
всички окупирани територии на Европа.
Световната медицинска общественост реагира на нацисткия геноцид с
приемането на Женевска декларация през 1948 г., която утвърждава
уважението към човешкия живот като едно от най-важните и деонтологични
правила.
• През 1980 г. папа Йоан-Павел II издава Декларация за Евтаназията, в която се
противопоставя на милосърдното убийство, но одобрява в най-висока степен
използването на болкоуспокояващи лекарства за намаляване на болката и правото
на отказ от необичайни средства за поддържане на живота.

• През 1996г. в Северните територии на Австралия е гласуван закон за доброволната

евтаназия. След 9 месеца Федералният Парламент го отменя.

• През 70-те и 80-те години на ХХ век в Холандия след поредица от съдебни дела, е
постигнато съгласие между медицинските власти и законодателите да не се
преследват лекари, които помагат на пациенти да умрат при спазване на стриктни
правила. От 1 февруари 2002г. в Холандия доброволната евтаназия и
подпомогнатото самоубийство са разрешени със закон.

• На 4 ноември 1997г. в щата Орегон, САЩ е приет закона “Смърт с достойнство”,

който позволява подпомогнато самоубийство при определени условия.

• През 2001г. Националният съвет на Швейцария разрешава подпомогнатото

самоубийство, но оставя забраната за евтаназия.
• В България няма закон за евтаназията и подпомогнатото
самоубийство. Конституцията на страната гарантира правото на
живот, а посегателството върху човешкият живот се наказва като най-
тежко престъпление. Евтаназията, като форма на убийство, е
наказуема според наказателния кодекс. Самоубийството не се
преследва от закона, но подпомагането му е престъпление.
ЕТИЧНИ АСПЕКТИ НА ЕВТАНАЗИЯТА И АСИСТИРАНОТО САМОУБИЙСВО
Проблемът за еватназията основателно вълнува и обществеността. Днес тя е
особенно популярна и актуална. Причините за това се търсят в няколко насоки:
 в промяна на ценностната система на съвременния човек с акцент върху качеството
на живота и ползата му за обществото
 във все по – широкото разпространение на бедността, спадането на жизненото
равнище и поради необходимост от полагане на задължителни медицински грижи
за умиращите и терминално болни, което изисква изразходване на огромни
финансови средства
 промяна в демографското състояние на населението – нарастване на броя на
възрастните и стари хора
 Всичко това показва, че евтаназията не е толкова медицински колкото
социален проблем.
Съществуват четири кардинални принципа, които формират основата за
етичното разглеждане на асистираното самоубийство и етичната значимост и
намеренията на лицата, извършващи тези действия: автономност,
благодеяние, не нанасяне на вреда и справедливост.

АРГУМЕНТИ ЗА ЕВТАНАЗИЯТА
- Поддържането на живота на човек против неговата воля, когато той е
загубил своя смисъл и той умира в постепенна агония е жестокост. Всеки
човек трябва да има правото да избере достойната смърт.
- Напредъкът на медицинските технологии прави възможно поддържането
на живота до степен, тежка за пациента, което води до загуба на качеството
и смисъла на човешкото съществуване.
- Никой не може да бъде принуден да понася болки и страдания. Активната
помощ при умиране е всъщност нещо хуманно от тази гледна точка.
- Сред общественото мнение се наблюдава нарастваща подкрепа на активната
евтаназия.
- Разбирането на човешкия живот като нещо свято и неприкосновено, базирано
на религиозни схващания вече не е актуално. Разбирането за добро и зло се
променя в зависимост от времето и конкретните обстоятелства.
- Убийството е юридически допустимо при определени случаи (напр. По време
на война). Следователно не би трябвало евтаназията да се обявява за неетична.
- Трябва да се позволи на медицинската наука да помага на хората да приключат
живота си по поносим начин в случай че ги очаква неизбежна скорошна и
мъчителна смърт.
Неизвестно е дали евтаназията ще доведе до положителни или отрицателни
промени в медицинската наука. Според привържениците й тя ще направи
медицината по-хуманна
 АРГУМЕНТИ ПРОТИВ ЕВТАНАЗИЯТА
- Човешкият живот не може да бъде оценяван според ползата, която допринася. Това
би снижило моралните ценности на човечеството. Освен това преценката на ползата
и вредата от отнемането на нечий живот е силно субективна и не може да бъде основа
за вземането на необратими решения.
- Евтаназията противоречи на хуманните принципи на медицината. Тя може да окаже
отрицателно влияние върху специалистите, като им отнеме отговорността за живота
на болните и да насърчи решаването на проблемите чрез тоталното им отстраняване.
Освен това тя поставя лекарите в ролята на съдници, които преценяват дали има
смисъл някой да живее или не.
- Несъвместими са несигурността на поставената диагноза и прогнозите за развитието
на болестта от една страна и невъзвратимостта на предприетите действия от друга.
Възможно е да е допусната грешка при поставянето на диагнозата, а освен това са
известни и случаи на излекуване при тежки заболявания.
- Евтаназията облекчава физическите страдания, но създава силни психически
страдания на болните и техните близки.
 АРГУМЕНТИ ПРОТИВ ЕВТАНАЗИЯТА
- Евтаназията ще промени отношението на обществото към неравноправните му
членове и би могла да започне да се прилага на базата на дискриминация и социално
неравенство. Проблемите с възрастните и болни хора ще започнат да се решават чрез
тяхното премахване.

- Евтаназията ще увеличи участието на държавата в медицинската дейност, което в

крайна сметка ще доведе до вземане на здравни решения, основани на немедицински
причини.

- Желанието на пациента може да бъде резултат от временно психично състояние

(напр. депресия), а би могло да бъде подтикнато и от отношението на лекаря и да не
изразява реалното отношение на болния по въпроса. Болният би могъл да подлежи
на внушение в зависимост от начина на поднасяне на информацията за болестта и
евентуалното предлагане на евтаназията като алтернатива.
 АРГУМЕНТИ ПРОТИВ ЕВТАНАЗИЯТА
─ С напредъка на медицината се увеличават значително възможностите за овладяване на
болката, стреса и депресията. Допускането на евтаназията ще доведе до намаляване на
разработването на палиативни грижи.
─ Активната евтаназия би могла да се превърне в лесно достъпна алтернатива на
самоубийството.
─ Желанието за евтаназия, основано на чувството за непълноценност на собствения
живот и тежест за близките, ще се среща по-често у по-интелигентни и образовани
хора, което ще повлияе негативно върху генофонда на нацията.
─ Съмнителна е реалната мотивация на евтаназията – дали тя ще освободи болния от
страданията му, или по-скоро близките му от грижите и отговорността за него.
В съвременното общество проблемите за прилагането на евтаназията са изключително
актуални. Те повдигат както чисто медицински, така и общо социални дискусии, насочени
основно към две групи обстоятелства.
Влияние върху медицинската професия
В последните няколко десетилетия медицинската наука е отбелязала значителен прогрес
под влияние на техническия напредък и промените в общественото съзнание. Значително
се е променила гледната точка на хората по въпросите за живота и смъртта. За ценен вече
се приема не животът сам по себе си, а животът, който има стойност, определена по
дадени стандарти за качество (добро физическо и умствено здраве, автономност,
способност за социална адаптация).
Съществуват няколко основни позиции по отношение на евтаназията и асистираното
самоубийство:
- Те са морално недопустими и не трябва да се практикуват
- Те са допустими само в изключителни случаи, но те трябва официално да се узаконяват
- Те трябва да се легализират, тъй като се отнасят до правото на личен избор за достойна
смърт на нелечимо болните хора
- Тяхната допустимост е предмет на обществени дискусии, но от медицинска гледна
точка са неприемливи и лекарите не бива да участват в тяхното прилагане
 Спорно е отношението към участието на мед. професионалисти в евтанатични актове.
• От една страна се смята, че ако се допусне лекарите свободно да прилагат евтаназията,
те ще получат неограничено право да решават дали един човек заслужава да живее или
не, дали даден живот си струва.
• Освен това евтаназията противоречи на традиционното разбиране за целта на
медицината – поддържане на здравето и спасяване на живота на човека. Убийството на
човека не е за негово добро, така че не би могло да бъде цел на медицинската практика.
Задължението на лекарите е да се грижат и да подкрепят своите пациенти, независимо
от възрастта, социалното им положение или тежестта на състоянието им. Допускането
на възможността лекарите да убиват своите пациенти би унищожило доверието на
хората в тях, а освен това би отнело мотивацията на лекарите и би ги подтикнало да
разрешават проблемите по най-лекия възможен начин – чрез тоталното им отстраняване.
• От друга страна обаче се приема, че когато един човек е изгубил своето съзнание, разум,
връзка с околните и способността да чувства най-елементарните човешки радости, то
неговият живот е изгубил смисъла си и трябва да се даде на лекаря право да помогне на
пациента си да го прекрати по достоен начин.