МОДЕЛИ НА ПРОФЕСИОНАЛНО

ПОВЕДЕНИЕ
 Според съвременните схващания в здравеопазната практика могат да се
установят няколко вида отношенията с пациента. Те се наричат модели на
взаимоотношения и характеризират начините, по които медицинските
работници трябва да се отнасят към пациента, в зависимост от наличните
предпоставки.
Съществуват шест модела на взаимоотношения, три от които се приемат
за основни. Това са:
1. Патерналистичен модел.
2. Автономен модел.
3. Модел на партньорство.
Другите три модела са договорен, бизнес и превантивен
ПАТЕРНАЛИСТИЧЕН МОДЕЛ
Думата „pater“ произлиза от латински и означава баща.
При този модел отношението към пациента е като родител към дете.
Този начин на отнасяне към пациента е бил водещ през вековете от
древността до 70-те години на нашето столетие, когато той е атакуван много
сериозно.
Според този подход се допуска прилагането на лъжа, скриване на истина-
та, измама, непредоставянето на информация, насилие и др. Но всичко това
се прави в името на доброто и благополучието на пациента като се прилага
принципа на благодеянието. Доброто се определя най-често от лекаря, от
гледна точка на медицинската наука.
Силен и слаб патернализъм:

▪ Силен патернализъм – когато действията на здравния професионалист

ограничават доброволния иинформиран избор на пациента, който е
компетентен да го направи.

▪ Слаб/оправдан патернализъм - в спешнии неотложни ситуации; при

малки деца;при психично болни; при инфекциозно болни, които са
опасни за другите; когато пациентът не е в състояние сам да вземе
решение – той е под въздействие насилна болка, стрес, психотропно
вещество и др
 Патерналистичния модел е оправдано да се прилага в следните случаи:

 В спешни и неотложни ситуации.

 Когато пациента е под въздействието на силна болка, стрес или психотропно

вещество и не е в състояние да вземе сам решение;

 При малки деца;

 При много възрастни пациенти;

 При психично болни;

 При инфекциозно болни, когато те са опасни за околните. При този модел

лекарят взема решенията за курса на лечение като носи и отговорността за
изхода от него.

Патерналистичният модел е силно критикуван поради нарушаването на

основното човешко право всеки сам да решава, кое е добро за него и поеме
отговорност за себе си. Страничен човек трудно би могъл да реши кое е най-
доброто за някой друг човек.
АВТОНОМЕН МОДЕЛ
При този модел на взаимоотношения се прилага принципа за уважение на
автономността на личността. Приема се, че пациентът е автономна личност, че
той разбира своите права и интереси, в състояние е да управлява собственото си
поведение и поеме отговорност за взетото решение. Автономната личност е
интелигентен човек, който може да разбере предоставената му информация и
вземе решение и даде информирано съгласие. При този модел пациентът:

• получава пълна и точна информация за състоянието си, резултатите от всички

изследвания, съобщава му се пълната и точна диагноза, алтернативите за
лечение и прогнозата,както и сведения за това, какво ще се случи, ако той не
се лекува;

• сам решава кое е доброто за него;

• носи отговорност за взетото решение;

• дава информирано съгласие.

Този модел намира понастоящем голямо приложение, тъй като на пациента се

предоставят все повече права.
МОДЕЛ НА ПАРТНЬОРСТВО
Ако приемем, че патерналистичният и автономният модел са двете крайности при
взаимоотношенията медицински работник - пациент, някъде между тях се намира
модела на партньорство. При този модел лекарят и пациентът се обединяват в името
на обща цел - да се справят с болестта. Тя е центърът, около който двете страни
водят разговор.
При този модел и двата субекта са на ниво автономни личности, които се
уважават един друг. Целта е чрез взаимно доверие и отстъпки да се стигне до
консенсус по всички въпроси отнасящи се за диагнозата, лечението и човешките
връзки между пациента и лекуващия го лекар. Кое е добро за пациента и неговото
здраве, се решава съвместно в контекста на реалните проблеми и интереси на
болния, който е личност, способна да разсъждава правилно и да прави свой избор, за
който отговорно поема последствията.
От гледна точка на правата на пациента и задълженията и отговорностите на
лекуващия екип този модел е най-издържан
ДОГОВОРЕН МОДЕЛ
При този модел съществува точно регламентирани и фиксирани права и
задължения от страна на пациента и лекаря. Ангажиментите са точни и ясни и
съществува някаква обвързаност на пациента с резултатите от лечението. Този
модел намира приложение при лечение на наркомани с намаляващи дози.

БИЗНЕС МОДЕЛ
При този модел медицинският труд е стока с определена цена и пациентът
заплаща всяка услуга и здравна помощ, която му е приложена.

ПРЕВАНТИВЕН МОДЕЛ
Целта при този модел е да не се допусне да настъпи заболяване или влошаване на
здравето. Пациентът получава съвети как да живее, за да запази здравето си.
 Уважение към интегритета на пациента се изисква от медицинската
сестра и другите специалисти по здравни грижи в тяхната работа и във
всекидневието и в драматични ситуации, свързани с риск за живота.
Същността на този принцип изисква от медицинския персонал да:

 уважава пациента като личност с неговото право на самоопределяне

и лично достойнство;

 проявява чувствителност към индивидуалните различия на болните

като уникални личности;

 уважава и разбира индивидуалното възприемане на болестта от

пациента.
Съвременните тенденции в етиката на здравните грижи са в посока засилване
на позицията на пациента, затова от здравните специалисти се изисква да:

 да знаят различните реакции на болните към болестта, да искат и да са в

състояние да изпитат емпатия към тях и състоянието в което са;
 да са чувствителни към уязвимостта на пациента и неговото индивидуално
възприемане и изживяване на болестта и последствията от нея за живота
му.