Лекция № 1 – 1 час Професионално- етични изисквания към медицинската сестра работеща с деца. Компетенции на медицинската сестра работеща с деца. Комуникация с детето, семейство, мултидисциплинарен екип и общността. Етапи на развитие на детето. Планиране на грижите. Професионално- етични изисквания към медицинската сестра работеща с деца.
Въведение:
Познанията по етика, служат като фундамент за постигане на
добордетелност в поведението на медицинската сестра и саморегулиране на професионалното поведение. Отговорността за етичните решения се определя от прилаганите подходи за решаване на моралните дилеми. Етичното поведение е важна част от практиката на медицинската сестра, поради което значението на етиката при оказване на грижи за болните все повече нараства. В условията на болничната и извънболничаната помощ акцентът на сестринските грижи се отнася към преките и непреки грижи за пациента и неговото семейство . Терминът „грижа“ крие познавателен и емоционален оттенък в своето значение. Когато някои се грижи, нещата за които става дума, са от интерес за него и представляват ценност. Да се грижиш и интересуваш от нещо означава да вярваш, че то е добро или доброто. От друга страна взаимоотношенията при обгрижването включват и емоции. Емоциите могат да са тъга, гняв, съжаление, съчувствие, но това чувство не се носи от грижата, то се носи от субекта. Грижите могат и да се степенуват. Грижа се много, грижа се повече от...Има и такъв случай някои да вярва, че грижите са добро нещо, но да не се интересува и грижи. Следователно, ако искаме да дадем определение на грижите от гледна точка на етиката на медицинската сестра, то е че когато човек се грижи, той трябва да е убеден че върши добро или неговите грижи са доброто. Грижата в добрия смисъл на думата, означава влагане, инвестиране на ресурси на един човек в друг нуждаещ се от помощ в момента. Грижата изисква отношение на доверие, тъй като тя се проявява в стремеж да се помогне на слабия, за да стане той по- силен в медицинската практика - да оздравее. Всички хора могат да бъдат слаби или силни, здрави или да се разболеят. Всички хора по тази логика са зависими един от друг и от другите въобще. Етиката на грижите предполага ,че са необходими определени качества, за да се прояви добрата грижа и те са чувствителност, умение и грижливост и т. н. И тези качества са нравствена черта. Медицинската ссетра трябва да се грижи за парвилните неща, за нещата носещи морално одобрение. Те трябва да притежават правилна ценностна система. Тя трябва да е чувствителна към човешките потрпебности. Pellegrino (1982) определя четири значения на грижите за пациента в професиите на лекаря и медицинската сестра: Съчувствие и състрадание към болния човек Медицинската сестра да направи за болния човек това, което той поради състоянието си не може, не знае или не бива да извърши сам Лекарят поема отговорност за лечението на здравния проблем, а медицинската сестра и акушерката за оказаните грижи Здравните професионалисти извършват своята професионална дейност в името на доброто на пациента. Етичната страна на здравните грижи се проявява в това, че професионално се работи за доброто на пациента и членовете на здравния екип са морално отговорни да допринесат добро на пациента т. е. да го излекуват. Медицинските грижи са в основата на лечението, докато съчувствието и непосредствената помощ за пациента, са предмет на обгрижването извършвано от медицинската сестра. Моралните преживявания и взаимоотношения на медицинските сестри работещи с деца пациенти са в три посоки:
взаимоотношения и преживявания вътре в екипа от
професионалисти по здравни грижи; взаимоотношения със семейството или родителите на пациента; взаимоотношения и морални преживявания към детето пациент. Компетенции на медицинската сестра работеща с деца.
Наличието на соматично заболяване е труден период за всеки
човек, но най-неблагоприятно това се отразява върху психиката на болното дете. Детето за разлика от възрастния няма нито натрупан опит, нито придобити знания –затова соматичното заболяване за него представлява стресова ситуация, в която се налагат многобройни ограничения, както в неговата двигателна активност, така и при неговите социални контакти. Още по-сериозни проблеми възникват пред болното дете тогава когато неговото състояние изисква то да се намира в болнични заведение. Дори когато то се намира в болнично заведение заедно с един от своите родители, то и в този случай непривичната, различна от домашна обстановка , създава за него сериозни затруднения. Хоспитализмът представлява съвкупност от психични и соматични нарушения, които са свързани с продължителното пребиваване на индивида в медицинско учреждение. Хоспитализмът поставя негативен отпечатък върху всички сфери на формиращата се личност на детето и предизвиква изоставане в движенията, овладяването на речта и т.н. Затова една от основните задачи пред професионалистите по здравни грижи за работа с деца с хронични заболявания е намаляването на вероятността от стресови ситуации, които да провокират психосоматичните прояви . Усилията на медицинската сестра за оказване на професионална психологическа подкрепа на деца със соматични заболявания трябва да бъдат насочени в следните основни направления:
1. Подпомагане/ съдействие за реализация на пълноценния механизъм на
лечението;
2. преодоляване на психологическото напрежение, породено от
собственото заболяване;
3. намаляване на негативните въздействия на заболяването върху
процеса на социализация на детето. АЛГОРИТЪМ за психологическа подкрепа на детето от страна на МС
1. Установяване на комуникация с детето;
2. Постигане на състояние на емпатия; 3. Адаптация на детето към процеса на лечение и медицински процедури; 4. Работа със семейството и социалната среда на детето, за постигане на лечението; 5. Установяване на индивидуално-психологически и социално- психологически проблеми на болното дете; 6. Професионална помощ от специалист за преодоляване на индивидуално-психологическите и социално-психологическите проблеми. Комуникация с детето, семейство, мултидисциплинарен екип и общността.
Комуникацията между медицинските специалисти и детето
пациент, изпълнява преди всичко психологически и социално- психологически функции в процеса на лечението. Но в никакъв случай на заден план не бива да остава и една много важна част от професионалната комуникация а именно- функцията за събиране на обективна информация от пациента, така необходима при снемането на анамнеза и последващо ефективно лечение. Комуникацията при работа с деца и техните семейства включва и съществения елемент-ЕМПАТИЯ. МС трябва да отчита факторите характерни за детската личност- умението на детето да слуша и разбира, детската агресия, Общуването между медицинските специалисти и пациентите и техните близки има значение за самия лечебен процес. Именно чрез общуването персоналът на медицинското заведение може да придобие по-подробна и много по-съществена информация както за моментното здравно състояние, така и за неговата здравна история. Тази информация е от значение за назначаване на лечение, допълнителен режим, който пациентът трябва да спазва, особено ако е дете и от какви действия трябва да се въздържа в своето ежедневие. Комуникационните процеси между медицинските специалисти и семейството на болното дете е от съществено значение за организационните процеси протичащи в лечебното заведение. Комуникацията със семейството дава възможност то да е предварително информирано за всички административни процедури, както и за съпровождащите лечението финансови разходи. Тази комуникация създава възможност на семейството да вземе информирано решение относно лечението на детето и да участва активно в него. Периоди на детството: особености и патология:
Вътреутробен период – започва от зачатието и приключва с
раждането. Има продължителност 280±10 дни. Развитието на плода преминава през ембрионален период до 3 лунарен месец. Въздействието на тератогенните фактори през този период води до развитие на ембриопатии-груби анатомични аномалии и дисплазии. Феталният период трае от третия лунарен месец до раждането. През този период органите нарастват и се диференцират функционално. Неблагоприятните фактори водят до задържане в растежа и нарушение в диференциацията. Неонатален период – с прерязването на пъпната връв и първото вдишване на новороденото започва извънутробния живот. Неонаталният пеиод обхваща първия месец (до 28 ден). Кърмачески период – от първия месец до края на първата година. Това е период на най-интензивно физическо и нервно-психическо развитие. В края на първата година детето утроява телесната си маса от раждането, увеличава ръста си с 25 см. и обиколката на глава с 12 см. Променят се телесните пропорции за сметка на удължаване на крайниците. Поникват първите 6-8 зъба. Период на ранната детска възраст – от 1 до 3 години. Характеризира се с усъвършенстване на двигателните функции и активността, говора и психиката. Темповете на растеж остават относително високи. Настъпват стабилизиране на функциите на всички органи и системи, включително и самоконтрол на тазовите резервоари. Предучилищна възраст - от 3 до 6 години. През тази възраст темповете на растеж и съзряване се забавят, но се наблюдава физиологично издължаване за сметка на крайниците. В края на периода започва смяна на млечните зъби с постоянни. В края на периода започва смяна на млечните зъби с постоянни. Училищна възраст – от 6-14 години. Характеризира се с по-бавно, но устойчиво развитие и растеж, най-вече на мускулно-скелетната система, а пропорциите на тялото се доближават до тези на възрастните. Млечните зъби се заменят с постонни. Нарастват интелектуалните възможности. През втората половина на периода настъпва и пубертета с характерния растежн скок с повече от 10- 15см. Юношеска възраст – от 15 до 18 години. Пубертентото развитие завършва към 13-14 година. Лабилната психика на децата през този период и погрешното възпитание водят до конфликтни ситуации с опити за самоубииство, тютюнопушене, употреба на алкохол и наркотици, както и преждевременен полов живот. Благодаря за вниманието!