44.Сестрински процес.

Сестринска диагноза
СЗО във Виенската декларация за сестринството отбелязва значимата роля
на медицинските сестри като партньори в процеса на вземане на решения
относно здравното планиране и значимата им роля в обучението на
човека, семейството и общностите за поемане на отговорност за
собственото здраве.
В никакъв случай обаче небива да се допуска, че автономните функции на
медицинските сестри са насочени само в тази посока. Незаменима остава
ролята на медицинската сестра при лечението и обгрижването на болните,
семейства и общности със здравословни проблеми или с риск за
възникване на такива.
Съвременната концепция на сестринството е свързана с изграждане на
навици и умения у медицинската сестра за:
 клинично наблюдение;
 анализ на състоянието на пациента;
 прилагане на индивидуален подход в сестринските грижи.
Сестринския процес има цел, в своята същност е организиран и
систематизиран процес осигуряващ индивидуална грижа базирана на
ефикасност и ефективност с цел да осигури качествени сестрински грижи.
При прилагането на сестринския процес е необходимо да се поставят
следните задачи:
Запознаване на участниците при прилагане на иновационна сестринска
дейност – сестрински процес;
Определяне на условията за внедряване на„Сестрински процес”;
Разработване на специфична сестринска документация, отразяваща
сестринския процес;
Разработване на препоръки,отнасящи се до въвеждането на сестринския
процес в практиката.
За да се приложи сестринския процес е необходимо Съвета по здравни
грижи на лечебното заведение /ЛЗ/ съвместно с ръководството на ЛЗ и
ръководството на клиниката/отделението да проведат обучение на
персонала да изработят критерии за оценка, наблюдения контрол на
дейността и да осигурят необходимите средства, консумативи,персонал.
Една от съвременните автономни професионални компетентности на
медицинската сестра е изработването на план за сестрински (здравни)
грижи/сестрински процес.
Компетентността за създаване на персонализиран план за сестрински
грижи изисква владеенето на комплекс от теоретични и практически
знания и умения, като професионалния опит значително улеснява процеса.
Планът за здравни грижи може да има различни форми в зависимост от
състоянието и нуждата на пациента, от мястото където ще се реализира
(болница, хоспис, в дома и др.) и целите които трябва да се постигнат
(моментни, краткосрочни и т.н.).
За да бъде ефективен, точен и изчерпателен планът за сестрински грижи
трябва да отрязавя моментното здравно състояние на пациента, да е
съобразен с други релевантни данни, придружаващи здравословни
проблеми, социално-битови условия. Важно е и да се създадат измерими
цели и действия, които да са насочени към стабилизиране и подобряване
на състоянието на пациента.
Има различни определения за това какво точно представлява плана за
сестрински грижи. По принцип може да се определи като относително
стандартизирана, базирана на доказателства холистична грижа
извършвана от медицинска сестра. Във философията на сестринството е
заложен високия професионализъм за постигане на здраве, благоденствие
и надежда за човека и общността.
Важен принцип на сестринството е този, че професиналистите по здравни
грижи изпълняват своите задължения поставяйки пациента в центъра на
системата от здравни грижи.

44.1Планът за сестрински грижа се отбелязва в сестринско досие и

друга медицинската документация!
Включва планиране на грижите и действията които трябва да се изпълнят
за разрешаване на проблема на пациента чрез осигуряване на
непрекъснати грижи, безопасност, и подобряване на качеството на живот
на болния. Въвеждането в практиката позволява проследяване на процеса
на сестринската интервенция, корекции, както и извършване на
финансова, професионална и качествена оценка на работата на
медицинската сестра.
Поддържане и повишаване нивото на професионална квалификация на
медицинските сестри е процес, които изисква непрекъснато
обучение,образование и самообразование за постигане на високо ниво на
качеството на здравни грижи.
Спазване на етичните норми в медицинската практика е от голямо
значение за етичните взаимоотношения между здравния персонал и
пациентите. Спазването на принципите на
конфеденциалност,полезност,ненанасяне на вреда,
добронамереност,справедливост,уважение,информирано съгласие и др.
са от особена важност за работещите в сферата на общественото здраве.
Важна роля при изработване на план за сестрински грижи има
професионално-клиничното мислене, формирането на което започва още
по време на първия семестър и продължава да се изгражда по време на
пълния курс на обучение и се надгражда с натрупване на професионален
опит и продължаващо обучение.

44.2Сестринска диагноза
Установяване на водещия проблем на пациента.
Това е базата за разработване на индивидуален план за здравни грижа.
Целта е да се да установят нуждите на пациента, която той не може да
задоволи сам.
Сестринската диагноза разкрива проблемите на пациента, който
медицинската сестра може да разреши в рамките на своята автономност.
Сестринската диагноза е медицинска преценка, която описва формата на
реакцията на пациента към заболяването и състоянието му, като посочва
причината за тази реакция. В този случай, много зависи от вида на
заболяването, промените във външната среда, медицинските процедури,
условията на живот на пациента, както и от неговите лични обстоятелства.

44.3ЕТАПИ ЗА ФОРМИРАНЕТО НА СЕСТРИНСКА ДИАГНОЗА

1.Определяне нуждите, които пациентът не може да задоволи/изпълни
сам.
2.Идентифициране на факторите, които причиняват заболяването.
3.Идентифициране на силните и слабите страни на пациента, които
допринасят за развитието, или за предотвратяването на появата на
трудности.
4.Предвиждане на по-нататъшните възможности на пациента, тяхното
разширяване или ограничаване.

44.4Планът за здравни грижи /сестрински процес/може да бъде

разделен най-общо на пет отделни стъпки.
1.Събиране на информация - по време на тази фаза се събира
информация за физиологичен, психологически и социален статус на
пациента. Данните се набавят чрез: интервю, измерване и регистриране на
физиологичните показатели, оглед, общото наблюдение, налична
документация, събиране на данни и оценки от придружители, близки,
свидетели присъствали на инцидента и др.
2.Анализ, Сестринска диагноза – включва оценка на действителния
здравен проблем и потенциалните рискове. Може да се поставят повече
от една сестринска диагноза в зависимост от състоянието на пациента.
Целта е максимално изчерпателно да се опише проблема за да се
планират адекватни мерки за съхранение на здравния потенциал на
болния, подобряване и предотвратяване на здравословни рискове.
3.Фаза на планиране – планирането се извършва на база на поставените
сестрински диагнози, като водещи са животозастрашаващите и рискови
симптоми.
На всеки проблем/сестринска диагноза трябва да се постави ясна и
измерима цел за да се постигне положителен резултат от действията на
медицинската сестра.
В плана трябва ясно да се дефинират дейностите, методиката и
интервалите на извършване.
4.Фаза на изпълнение/реализиране – разработения индивидуален план е
специфичен за всеки пациент и се фокусира върху постижими резултати.
По време на извършване на медицинските дейности активно трябва да се
наблюдава пациента за признаци на влошаване или подобрение; как се
отразява приложението му върху физическото и психическото състояние
на пациента; да се съчетават здравните грижи при необходимост с
обучение и инструктаж на пациента и/или близките му за извършването
им и ефектите от приложението им. В процеса на прилагане на
планираните медицинските дейности могат да се извършват промени, да
се добавят нови здравни грижи или да се прекратяват, допустимо е да се
препланират или добавят сестрински дейности.
5.Фаза на оценяване – последния етап от сестринския процес след като се
са извършени всички сестрински интервенции е оценката. Целта е да се
оцени степента на постигане на планираните сестрински интервенции,
качеството на извършаване и наличието на положителни или отрицателни
резултати в резултат на разработения и приложен план.
6.Постигнатите резултати за пациентите се описват в три групи:
състоянието на пациента се подобрява;
• състоянието на пациента се стабилизира;
• състоянието на пациента се влошава (умира).
Тази фаза позволява да се извърши оценка на качеството на работата и
професионалната компетентност на медицинската сестра да планира и
прилага в практиката сестринския процес като автономна функция.