ДОВЕРИЕТО КЪМ АКУШЕРСКАТА ПРОФЕСИЯ

Въведение:
По време на бременността настъпват редица промени, свързани с психическото
състояние на жената, част от които са обусловени от настъпващите в нейната
физиология промени, а друга част са в резултат на психологически фактори, свързани с
коренната промяна на нейната функция – да бъде майка. Като правило, ако не се
наблюдават допълнителни въздействащи социални и по-рано съществували
психологически фактори, психологическите промени имат общ характер и са свързани
с етапите на бременността.
Професията на акушерката може да се определи като „комуникативна”
професия. Една от основните й задачи се свърза с умението на акушерката да изгражда
ефективни професионални взаимоотношения, да мотивира жената за активно участие и
съдействие в процеса на акушерски грижи, да поддържа системно емоционална връзка
с нея, да постига съразмерна емоционална подкрепа, да умее да снижава болката и
тревожността, да вдъхва увереност, да я учи и подпомага в поддържането на
подходящо за нея здравно поведение. Акушерската практика изисква създаването на
добри условия за комуникация, както и доверие между акушерката и бременна, които
могат да бъдат постигнати, когато е показано уважително отношение и представяне.
Изграждането на взаимна връзка и общуване трябва да започва със запознаване,
базирано на професионалното поведение на акушерката. Акушерката има специфична
роля в системата на здравеопазването и притежава специална професионална
идентичност. Като специалист, занимаващ се с личния живот на жените, ежедневната и
дейност изисква емоционална сдържаност, тактичност, деликатност, емпатия и
съчувствие към пациента. Ясно се очертава необходимостта от добре обучени
акушерки, които бързо да се адаптират, да поемат отговорност за работата си, да могат
да работят в многопрофилен и многосекторен контекст в болниците и общностите, да
могат да управляват промените и предизвикателствата в работата си.
Професионалното поведение на акушерката с оглед осъществяване на ефективна
психологична комуникация и доверие е свързано със съблюдаване на някои основни
изисквания: да успокоява, да напътства, да информира за всичко свързано със
състоянието; да подготвя и разяснява на бъдещата майка как протича едно спокойно и
овладяно раждане; да задава въпроси, обобщаващи казаното от пациентката; да води
разговори на теми, които са най-близки до пациентката (навици, интереси и др.).
Регулационните механизми на акушерската дейност са фиксирани в закони и в
подзаконови актове, имащи сила на територията на Република България. Основните
източници на регулация на дейността на акушерките се съдържат в Закона за здравето и
по-специално в чл. 126-128, касаещи приоритета за опазването на здравето, както и
грижите, свързани с осигуряването на репродуктивните възможности на жената.
Законът за здравето (ЗЗ) изпълнява функция на общ нормативен документ, който
препраща към конкретните подзаконови актове, което се съдържа в нормите на чл. 80
от ЗЗ. Препратката предполага прилагането към отделните елементи на
здравеопазването на конкретни стандарти, засягащи отделната медицинска материя.
Изхождайки от тази конкретна препратка, регулирането на акушерската дейност се
извършва от два подзаконови нормативни акта, а именно:
- Наредба № 1 от 08. 02. 2011 г., регулираща професионалните дейности, в това
число и на акушерките, както и Наредба № 34 от 3. 08. 2010 г., с която се утвърждава
Национален стандарт „Неонатология”;
- Наредба № 12 от 21. 07. 2014 г., с която се утвърждава Национален стандарт
„Акушерство и гинекология”. Съдържанието на Наредба № 1 от 08. 02. 2011 г. съдържа
императивни норми относно дейностите, които могат да бъдат извършвани от
акушерките. Обобщено тези дейности са посочени в чл. 2 на Наредбата, като в тази
правна материя се съдържа целият обем, който здравната практика предполага като
предмет на дейност на акушерките.
В частност към такива дейности се отнасят предоставяне и събиране на здравна
информация, което по същество включва и събирането на такава информация, която
може да има отношение към положението на бременната, дори и да не бъде
непосредствено свързана с медицинските параметри на бременността, както и с онези
манипулации, които предстои да бъдат извършени на бременната. Към това се отнася и
промоцията на здравето, превенцията и профилактиката на болестите (Наредба № 1, чл.
2, ал. 1, т. 2).
От това следва, че въпросите за психоемоционалните състояния на бременните
пряко могат да бъдат включени във функциите на акушерката.
Към общите задължения на акушерката се включват и дейности по предоставяне
на медицински и здравни грижи, рехабилитация, осъществяване на манипулации,
оказване на спешна медицинска помощ.
Релевантно за темата на настоящето изследване е съдържанието на т. 2 от чл. 5,
ал. 1, а именно:
- б. „д”.– оценка на рисковите фактори, които могат да окажат въздействие
върху бременната в периода преди раждането;
- б. „е” – консултиране по семейно планиране, което предполага и консултиране
по фактори, оказващи въздействие върху семейното планиране, като културни,
социални и религиозни фактори. Подобно разширително тълкуване на императивната
норма се налага от грижата, която акушерката трябва да положи за здравето на
бременната и съответното съдържание на нормите на Закона за здравето;
- б. „к” – оказване на психологическа помощ на бременната и на нейното
семейство. Този текст е достатъчно ясен особено при възприемане на общия контекст
на разпоредбите, съдържащи се в този раздел на Наредбата. Очевидно е, че в рамките
на непосредствените задължения на акушерката се включват и елементи, които
предполагат и помощ при психоемоционални състояния.
Въпреки всички нормативни промени, факт е, че все още дейностите на
акушерките не са заложени в програмата „Майчино здравеопазване” на Националната
здравноосигурителна каса. Грижите за бременните жени с нормална бременност могат
да се осъществяват само от общопрактикуващ лекар или специалист акушер-гинеколог
по избор на бременната. Акушерките, работещи в женските консултации са все по-
малко, а на много места лекарите предпочитат да работят без акушерка. Липсата на
възможност за финансиране на дейностите е основен проблем пред реализирането на
самостоятелните акушерски практики и лишава бременните жени от избор. Все повече
професионалисти по здравни грижи избират да работят в държавите от ЕС привлечени
от реалното финансово оценяване на техния труд и по-добрите условия на работа. Тези
процеси водят до недостиг на медицински специалисти у нас и съответно до
понижаване на качеството на здравните грижи, което пък от своя страна срива
доверието към професионалистите по здравни грижи.

Цел на проучването:

Да се анализира доверието към акушерската професия от бременни жени в състояние

на психоемоционален дискомфорт.

Материали и методи:
 В изследването са приложени следните методи:
Документален метод – задълбочено са изучени актуални национални и
европейски регулаторни документи в областта на акушерските грижи, както и етичните
аспекти на дейността на акушерките в Р. България. Въз основа на различни нормативни
документи са анализирани базовите компетентности и добрите практики на
акушерката.
Анкетен метод – за целите на изследването е разработена пряка индивидуална
анонимна анкета за установяване мнението на 100 бременните жени от следните
лечебни заведения и женски консултации към тях: МБАЛ „Свети Врач“ ЕООД, гр.
Сандански; МБАЛ „Рокфелер“ЕООД, гр. Петрич; Клиника по Акушерство и
Гинекология при Университетска Болница „Лозенец“, гр. София; СБАЛАГ „Майчин
дом“, гр. София и МЦ „Технобиос”, гр. София.

Анализ на резултатите:

Фиг. 1. Влошаване на физическото състояние в резултат от емоционален

дискомфорт на анкетираните бременни жени

Резултатите показват, че 92% от бременните са отбелязали влошаване на

физическото си състояние, в резултат от емоционален дискомфорт, породен от
бременността, а относителния дял на отрицателено отговорилите е едва 8%.

Фиг. 2. Предпочитана личност за обсъждане на протичането на

бременността
 Резултатите от проведения анализ показват, че повече от половината бременни
(53,33%) обсъждат бременността си с наблюдаващия ги акушер-гинеколог. Най-малко
споделят с родителите си (2,67%) и с приятелки (7,33%). Прави впечетление, че
бременните обсъждат с майките си (13,33%), почти колкото и с бащата на детето
(12,67%). Бременната жена усеща дълбока емоционална и физическа връзка с бебето и
има голяма нужда да изрази своите преживявяния пред мъжа до себе си. Често обаче
партньорът е неподготвен за бащинство и не може да сподели нейните настроения и
желания. От тук произтичат и конфликтите в двойката, а в такава ситуация бъдещата
майка би могла да бъде тревожна и раздразнителна.
Едва 10,67% от анкетираните са обсъждали бременността си с акушерка, което
определя доверието към акушерската професия.
Фиг. 3. Какво бихте искали да направи акушерката за подобряване на
психоемоционалният Ви дискомфорт

Данните показват, че бременните биха искали акушерката е да даде информация

за протичане на бременността (23%) и раждането (23%). Висок е процентът и на тези
бременни, които биха искали да бъдат насочени за допълнителна консултация със
съответните специалисти (21%). 8 % от бременните биха искали да бъдат „успокоени“
„насочени към подкрепата на съпруг“ (6%). Общият показател за отговорите в тези две
опции от въпроса е 14%. Всички останали възможности са свързани с непосредственото
подпомагане от страна на акушерката на бременната жена, в т.ч. и по въпроси, които
излизат от преките задължения на акушерката – споделяне на собствения опит на
акушерката (19%).

Фиг. 4. Полза от консултация със специално обучена и подготвена

акушерка, по отношение възникването по време на бременността на негативни
емоционални прояви и начините за справяне с тях

Значителна част от допитаните бременни (80%) считат, че би им била полезна

консултация със специално обучена и подготвена акушерка, по отношение
възникването на негативни емоционални прояви и начините за справяне с тях.
Отрицателен отговор са дали 8,67% , с „ не мога да преценя” са отговорили 11,33% от
анкетираните.
Фиг. 5. За да се доверите на акушерка, считате ли, че тя трябва да
притежава специализирано обучение, свързано с консултирането Ви

Основната част от бременните отчитат необходимостта от допълнително

обучение на акушерките, свързано с тяхното консултиране (73%). Само 11% от
респондентите считат подобно обучение за ненужно.
Очевидно, при консултирането на бременните възникват редица въпроси, по
отношение на които акушерките не притежават необходимата компетентност.
Определена част от бременните (16%) не могат ясно да изразят позиция по
необходимостта от подобно обучение.

Изводи:

1. Според анализа на данните от проведеното изследване физиологичното

състояние на бременната може да се влоши от емоционален дискомфорт. Това определя
необходимостта не само от специфични медицински грижи за бременната, но и
различен подход от акушерката към нейната психика. Незначителен процент от
анкетираните са обсъждали бременността си с акушерка, което определя пониженото
доверие към акушерската професия. Дългите години на зависими акушерски функции
обезличиха акушерката като специалист, който може да води самостоятелно нормално
раждане и да проследява нормално протичаща бременност. Упражняването на
самостоятелна акушерската професия е регламентирано и утвърдено от медицински
стандарти и поставя на изпитание професионализма на акушерката. Необходимо е
създаване на позитивен професионален имидж и изграждане на доверие към
акушерската професия като едно от най-древните и уважавани призвания.
2. Наличието на специално обучени и подготвени акушерки е предпоставка за
активно общуване и споделяне, защото, от една страна, те са в непосредствен и
значително по-близък контакт с бременните, а от друга, притежават достатъчно опит и
познания в областта на психичните и физиологични особености на протичането на
бременността. Това би повишило доверието към акушерската професия.
3. В съвременния свят, в който жената е изправена пред редица
предизвикателства на личността, професионализмът и социалната реализация са
необходими научно-обосновани познания в областта на процесите, протичащи в
женската психика през целия период на бременността, с оглед своевременно откриване
и реагиране на възникналите отклонения в емоционално-психичната сфера.

Използвана литература:

1. Атанасова З., С. Димитрова, Измерения на комуникативната компетентност на

акушерката в съвремието, Управление и образование, том 12 /5/, 2016г., с.65-71
2. Атанасова З., К. Пеева, Компетентност на съвременните акушерки за
провеждане на разговор с бременните, родилките и гинекологично болните
жени, Управление и образование, том 12 /5/, 2016г., с.57-64
3. Закона за здравето (Обн. ДВ. бр.70 от 19 Юни 1998г.;последно изм. и доп. ДВ,
бр. 9 от 3 февруари 2015 г)
4. Дилова П., С. Александрова-Янкуловска, Потребности на бременните жени от
акушерски грижи
5. Димитрова Д, Оценка на доверието към акушерската професия сред бременните
жени у нас. Сестринско дело, 2012, бр. 2 Стр. 11-15
6. Кодекс за професионална етика на медицинските сестри, акушерките и
асоциираните медицински специалисти. Издаден от Министерството на
здравеопазването, Обн. ДВ. бр.45 от 19 Юни 2015
7. Милчева Х., А. Андонова, Здравните специалисти за професионалната си
реализация в съвременните условия, Управление и образование, том 12 /5/,
2016г., с.222-226
8. Митева К., Професионалните компетенции на съвременната акушерка за работа
с пациентки с патологична бременност, Управление и образование, том 12 /5/,
2016г., с.107-112
9. Наредба № 1 от 08. 02. 2011 г. (ДВ бр.15 от 18 февруари 2011 г.)
10. Наредба № 12 от 21. 07. 2014 г. (ДВ. бр.66 от 8 август 2014 г.)
11. Наредба № 34 от 3. 08. 2010 г. (ДВ. бр.95 от 3 декември 2010 г.)
12. Наредба №12 от 21 юли 2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт
„Акушерство и гинекология” на Министерството на здравеопазването (ДВ, бр.66
от 08.08.2014 г.)
13. Национална здравна стратегия (2014-2020), https://www.mh.government.bg
14. Перусанова-Павлова Л., Здравни грижи за бременни със социални и
психосоматични проблеми, Университетско издателство „Св. Климент
Охридски” 2016
15. Перусанова-Павлова Л., Д. Сиджимова, Изменения в психике беременной
женщины– наблюдение, консультация и помощь со стороньй акушерки, Medicus
International medical scientific journal. Том: 4, 2015 г., ISSN 2409-563Х, стр. 14-16
16. Програма „Майчино здравеопазване“, http://www.nhif.bg
17. Рашева А., Преодоляване на психосоматични проблеми и ресоциализация на
деца и юноши, чрез работа в група, Годишник на Софийски университет “Свети
Климент Охридски”, Книга Педагогика, том 104., С. 2011 
18. Сербезова И., Специални акушерски грижи за бременни, раждащи, родилки и
новородени, Печатна база на Русенски университет
19. Тончева С., В. Димитрова. Ролята на акушерката при консултирането на жени.
Trakia Journal of Sciences, 2008, Том 6, Бр. 2, с. 23-25.
20. Хаджиделева, Д., Комуникативна компетентност в акушерските грижи, МУ –
София, Централна медицинска бибилиотека, ISBN 978-954-9318-69-2
21. Хаджиделева,Д., Мотивация и очаквания на акушерките свързани с
потребността от непрекъснатото развитие на професионалната им
компетентност, В: В: Интердисциплинна идея в действие, под ред. акад.
Н.Манолов, изд. ТЕМТО ISSN1313- 9134 , София, 2014, стр.98
22. Хаджиделева,Д., А. Димитрова, Синдромът на „емоционално и професионално
изпепеляване и нарушената комуникация в акушерската практика, списание
„Акушерство и Гинекология” ISSN 0324-0959, София,2014, бр. 53,стр.52