Адаптация на децата от ранна възраст към детските ясли и градини

11в. Л.; 6в. СУ

Даскалова, Ф. Педагогика на ранното детство. Благоевград. 1991, стр. 70-74

Психология и педагогика на ранното детство. Под редакцията на Райна
Драгошинова. София, 1991, с. 141-145
Стандарти за развитие и учене в ранното детство: от раждането до 3 години,
София, 2015
АДАПТАЦИЯТА НА ДЕЦАТА В ПЪРВА ГРУПА НА ДЕТСКАТА ГРАДИНА И
ПЕДАГОГИЧЕСКОТО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С РОДИТЕЛИТЕ
Статия от 2019г.
https://diuu.bg › emag

АДАПТИРАНЕ НА ДЕТЕТО КЪМ УСЛОВИЯТА В ДЕТСКАТА ЯСЛА

(от материали за подготовка по ДП)

Думата „адаптация“ има латински произход „аdaptatio“ и означава буквално

„приспособяване“. Важен принос към изясняването на нейното значение има Жан
Пиаже. Според него, под адаптация следва да се разбира осигуряването на „равновесие
между въздействието, което оказва заобикалящата човека среда върху хода на
осъществяваните от него свойствени дейности, което позволява на индивида да
удовлетвори свои актуални потребности и да реализира свързаните с тях значими цели,
осигурявайки в същото време максимално съответствие между дейностите, извършвани
от човека и неговото поведение, с изискванията на средата.“ Казано по друг начин,
адаптацията е способността на организма да се приспособява към условията на
външната среда.

При изясняването на проблема за адаптацията на детето в ранна възраст към

условията на детската ясла следва да се обърне внимание на същността на нейните
основни проявления, а именно:

• адаптацията е особена форма на отражение на въздействието на външната и

вътрешната среда върху системите на организма, което се изразява в
тенденция за постигане на динамично равновесие с тях;
• адаптацията е микроцикъл от процеса на развитие на всеки индивид;
• адаптацията предствлява формиране на най-много, адекватни на условията
на изменящата се микросреда, форми на поведение.
 Процесът на адаптацията протича обикновено в няколко направляния
едновременно. Това обстоятелство дава основание на Г.А. Балл да открои две
разновидности на адаптацията: външна и вътрешна.
 Външната адаптация е процес на адаптиране, с помощта на който
личността се приспособява към външните обективни проблемни ситуации;
 Вътрешната адаптация се подразделя на два вида:
- адаптация, насочена към разрешаването на вътрешни конфликти и други
вътрешни проблеми на личността;
- структурна адаптация – приспособяване на механизмите на адаптацията
към към цялата структура на личността.
Според А.Остроухова, адаптирането е процес на достигане на определено
„равнище на фактическо приспособяване на човека, равнище на неговия социален
статус и самоусещане, удовлетвореност или неудовлетвореност от себе си и своя
живот“. Поради тази причина, според авторката, то зависи до голяма степен от
индивидуалните особенности на личността (най-вече психологически свойства:
способност, темперамент, емоционалност).
Днес понятието „адаптация“ се употребява в много по-широк смисъл и често се
отъждествява с понятието „живот“. Това обстоятелство се дължи на факта, че
генетическата предопределеност на детето (растене и развитие) се намира постоянно
под непосредственото въздействие и влияние на различни социални фактори.
Обстоятелство, което само по себе си не изключва, а по-скоро включва необходимостта
от активното му взаимодействие с околната среда. Не случайно, тази зависимост се
превръща все повече във водещо направление в съвременната педагогическа наука, тъй
като растенето и развитието на детето, в прехода от една социална в друга социална
среда, поставя с особена сила въпроса за адаптационните възможности на неговия
организъм. Това от своя страна очертава необходимостта от задълбоченото изучаване
на психофизиологическите механизми на неговата биологическа и социална адаптация,
израстване и развитие.
Именно това обстоятелство дава осонвание да се приеме твърдението, според
което първите три години от живота на детето са тясно свързани неговата социална
адаптация (адаптация към заобикалящата го среда). По своята същност това е сложен
социално-педагогически процес, който води към състояние на адаптираност,
проявяващо се в способността на личността, без дълги и продължителни конфликти да
изпълнява продуктивно водещата си дейност, да удовлетворява своите потребности, да
преживява чувство на самоутвърждаване и свободно да изразява своите творчески
способности. Важно условие успешната адаптация, в научната литература се обръща
внивание на създаването на оптимано съотношение на компенентите на активната
дейност. Или казано по друг начин „успешността на адаптацията зависи от правилното
определяне на това как, колко и към какво е необходимо и възможно да се
приспособи.“ Затова и адаптацията се възприема като неизбежен акт при наличието на
определени ситуации, които се характеризират с ясно изразено противоречие между
възможностите на човека и изискванията на средата.
Адаптацията към детската ясла често е съпроводено от трудности (децата или
плачат много и се стремят към контакт с възрастните или обратното, отказват да
контактуват както с възрастните, така и с другите деца; не могат да заспят; нямат
апетит; всяка раздяла с родителите е много емоционална; спада равнището на речевата
активност и интереса към предметната среда; детето често се разболява).Трудностите
се дължат най-вече на стресовата ситуация, в която попадат децата. Сред най-често
срещаните трудности, специалистите открояват:
- страха от изоставяне;
 - страха за безопасността си;
- страха от наказания от непознати;
- страха от неизвестното.

Процесът на адаптация е сложен и поради обстоятелството, че е строго

индивидуален и многофакторно обусловен.
В зависимост от възрастовия етап, на който се намира детето в ранна възраст, то
реагира по различен начин на измененията на външната среда.
• Първи етап от 0 до 6 месеца – детето, през посочения период се адаптира
сравнително бързо към детската ясла, тъй като то още няма устойчиви привички,
които да му се наложи да променя;
• Втори етап от 6 - 7 месеца до 1,6 години – определя се като един от най-
трудните за адаптация периоди, тъй като именно в тази възраст се формират
изключително много и устойчиви привички, от една страна, а от друга – налице
е сравнително малка подвижност, което не позволява на децата да променят
бързо формирани по-рано стереотипи;
• Трети етап след 1,6 години – децата сравнително лесно и леко се адаптират към
новите условия на средата, вследствие на по-високото равнище на своето
психическо развитие [182].
Що се отнася до факторите, които оказват влияние върху процеса на адаптация,
В.Костина, смятя че тяхното многообразие може да бъде обхванато в две големи
групи: обективни и субективни.

Към първата група (обективни фактори), авторката отнася тези, които са

свързани със заобикялащата детето среда.
Във втората група (субективни фактори) се включват тези, които са свързани с
биологичните и психологическите особености на детето.
Обективните и субективните фактори се намират в неразривно единство,
постоянно си взаимодействат и могат да оказват както положително, така и
отрицателно въздействие върху процеса на социалната адаптация на детето в ранна
възраст.

Наблюденията показват, че адаптацията протича с различна степен на тежест.

Редица педагози, психолози и лекари разграничават три степени на адаптация: лека,
средна и тежка. Като основни критерии за определянето на една или друга степен се
посочват:
- емоционалното състояние на детето
- отношението му към възрастните
- отношението му към връстниците
- състояние на съня и апетита
- честота и продължителността на острите заболявания;
- сроковете, в които поведението на детето се нормализира [178].

При леката адаптация (най-често с продължителност от една до две седмици),

още към 10 – 15 ден детето започва да проявява поведение, което отговаря на
изброените по-горе показатели (регулиран на апетита до края на първата седмица;
регулиране на съня в рамките на една – две седмици). Към края на първия месец детето
възстановява речта, играта, интереса към заобикалящата го среда. Отношенията с
близките не се нарушават драстично. Защитните сили на организма са понижени, но
незначително и до края на периода се възстановяват напълно. Не възникват остри
заболявания.
При адаптацията със средна тежест (най-често с продължителност до месец и
половина) се констатират нарушения в съня, апетита и емоциите (детето постоянно
хленчи, стои неподвижно, не проявява интерес към средата и новото обкръжение, не
ползва усвоените преди това речеви навици). Ярко изразени са и измененията, които
настъпват в дейността на вегетативната нервна система, като: бледност, потливост,
сенки под очите, пламтящи бузки и т.н. Това са чести симптоми за предстоящо
заболяване, което като правило протича в остра респираторна инфекция. Между 20 и 40
ден тези показатели се подобряват и нормализират.
Особена тревога, сред учените и специалистите, които са занимават с проблема
за адаптацията на децата от ранна възраст към условията на детската ясла, буди
тежката адаптация (продължителност от 2-6 месеца и повече), тъй като промените на
средата, с които се сблъсква детето предизвикват често заболявания, които са по-
продължителни като време. Това обстоятелство дава неблагоприятно отражение върху
цялостното физическо и психическо развитие на детето. Друг възможен вариант на
тежка адаптация се явява неадекватното поведение на детето, което граничи с
невротично състояние. Апетитът се намалява за дълго време. Често то отказва да се
храни изобщо. Детето заспива трудно и спи лошо (често крещи, плаче на сън, събужда
се със сълзи в очите). Във времето определено за бодърстване, то не проявява интерес
към заобикалящата го среда, избягва контактите с другите около него или проявява
агресия към тях и т.н.
При провеждането на различни комплексни изследвания на адаптацията, учени от
разни страни по света са откроили различни етапи в адаптационния процес:
• Остра фаза (средна продължителност около 1 месец) – съпроводена е от
разнообразни колебания в соматичното състояние и психическия статус, което
води до намаляване на теглото, части респираторни заболявания, нарушения на
съня, снижаване на апетита, регрес в речевото развитие;
• Подостра фаза (средна продължителност от 3 то 5 месеца) – характеризира се с
адекватно поведение, т.е. значително намаляват отрицателните емоции и
реакции, които могат да се регистрита по отделни параметри, на фона на
забавено темпо на развитие, особено психическо, в сравнение със средните
възрастови норми;
• Фаза на компенсиране - характеризира се с ускорено темпо на развитие, при
което към края на първата година от приемането на детето в яслата, то
преодолява всички задръжки в совето развитие.
Към разгледаните вече общоприети форми за протичане на адаптацията лека,
средна и тежка, Н. Аскарина добавя и четвърта – изключително тежка. Тя се
идентифицира още при първата среща с детето и се изразява в невъзможността да се
осъществи какъвто и да е контакт с него. Родителите се намират в същото състояние, в
което е и детето. Те се съмняват, че то ще може да свикне с условията в детската ясла.
Често родителите проявяват авторитарно поведение, влизат в конфликт със
специалистите, демонстриат компетеност по всички въпроси.
И тук естествено възниква въпросът: Как да се помогне на детето да се
адаптира по-лесно към условията в детската ясла?
Отговорите на този въпрос са много и всеки един от тях заслужава подобаващо
внимание.

Редица педагози и психолози, сред които Н. В. Кирюхина говорят за

необходимостта от съблюдаването на определени изисквания, за да се осигури по-
плавно и безболезнено адаптирането на децата към новата среда в детската ясла:
създаване на емоционално-благопирятна атмосфера в групата, ефективна работа с
родителите, правилна организация на игровата дейност.
Създаване на емоционално-благоприятна атмосфера в групата изисква
формиране на положително отношение у детето към детската ясла и желание да я
посещава. Преди всичко това отношение зависи от работещите в яслата спецалисти.
Ако детето още в първите дни усети топлота, неговите вълнения, притеснения и
страхове ще изчезнат много бързо. За да е приятно на детето в яслата, следва да се
обърне внимание на доближаването на обстановката до домашната: да се разместят
мебелите, да се създаде специален кът, в който детето да може да се усамоти, да
поиграе или да си почине. Желателно е в близост до този ъгъл да се обособи
своеобразна жива градина с растения в зелен цвят, тъй като този цвят действа
благоприятно върху емоционалното състояние на човека. Необходимо е също така да се
обособи ъгъл и за спортни занимания, който би удовлетворил потребността на децата
от 2 до 3 години от движение. Установено е благоприятното въздействие върху детето
на играта с пясък и вода, както и с фигури с разнообразен обем и форма. За
преодоляването на проблемите със съня, които възникват не само при вътрешно
напрежение у детето, но и от неблагопирятното въздействие на външната среда се
препоръчва то да си донесе от вкъщи своя любима играчка. В детската ясла следва да се
съблюдава и изискването за потребността на децата в адаптационен период да общуват
с възрастните. Ласкавото обръщане към детето, периодичното вземане на ръце му
придава чувство на сигурност и безопасност.
Работата с родителите следва да започне още с постъпването на детето в
яслата. Необходимо условие за успешна адаптация е съгласуването на действията на
родители и специалисти, доближаване на подходите към индивидуалните особености
на децата в семейството и в детската ясла. Задача на специалистите, работещи в
детската ясла е да успокоят преди всичко родителите по отношение безопасността на
тяхното дете, като да ги поканят да посетят яслата, да разгледат помещенията,
шкафчетата, креватите, играчките, да им покажат с какво ще се занимават децата в
яслата, да ги запознаят с дневния режим, заедно да обсъдят как да облекчат процеса на
адаптация на детето. На свой ред, родителите са длъжни да се вслушват в съветите на
специалистите и да се опитат да разберат съветите, които той им дава. Ако детето
наблюдава доброжелателно отношение от страна на своите родители към детската ясла
и към хората, които работат в нея, то много по-бързо ще адаптира в новата обстановка.
Организацията на игровата дейност в адаптационния период е насочена към
формирането на емоционален контакт и доверие между децата и специалистите в
детската ясла. Емоционалното общуване възниква на основата на съвместна дейност,
съпроводена с усмивки, ласкава интонация, проява на загриженост към всяко дете.
Препоръчва се първите игри с новопостъпилите деца да имат фронтален характер. По
този начин нито едно дете няма да се почувства пренебрегнато и лишено от внимание.
Игрите следва да се подбират в зависимост от възможностите на децата и мястото им
на провеждане.
Към споменатите по-горе изисквания за облекчаване на процеса адаптация на
децата в ранна възраст, М. С. Деркач и Л. П. Речкина посочват и други, като:
- правилно комплектоване на групата (през седмицата да не се приемат повече от
3-4 нови деца; след което в рамките на следващата седмица да няма нов прием;
- правилно разпределение на кадровия потенциал в яслата (да не се допуска честа
смяна на кадри, групата да не се оставя без присъствието на възрастен).
Н. В. Ватутина препоръчва децата да постъпват в детско учреждение
приоритетно през лятото и/или есента. Така, според нея, те по-леко ще се адаптират,
тъй като по-голяма част от времето ще имат възможност да пребиват на открито. Освен
това, авторката посочва, че би било добре за безболезненото адаптиране, през първите
няколко дни, сутришният преглед на детето да не се прави от медицинското лице, а от
майката. Добро въздействие би имало и воденето на новоприетото в детската ясла дете
малко по-късно от другите деца, за да може да му се обърне по-голямо ввнимание.
Други автори препоръчват да се обръща внимание на новоприетите деца особено във
времето определено за сън, за храна и игра: да му се разрешава да не яде храна, която
не харесва; да му се пее песничка или да се милва, докато заспи; да не му отнема
любимата играчка.
Особено важно условие за избягване на усложненията по време на адаптацията е
осигуряването на плавен преход на детето от семейството в детската ясла. Работата за
овладяването на този момент трябва да се провежда на няколко етапа: подготовителен
(родителски, анкетиране, консултиране); наблюдение (диагностика, попълване на
адпатационни листове, открояват се децата с тежка адаптация и с тях се провежа
индивидуална работа; анализ и изводи (анализ на резултатите отразени в
адаптационните листи и индивидуалните карти за развитието на детето).
За безболезненото адаптиране на детето в детската ясла, най-често се препоръчва
осъществяването на следните дейности:
- детето да се подготвя предварително в семейството за спазване на дневен режим
и самостоятелност (хранене, спане, бодърстване);
- у детето да се изгражда вътрешна нагласа за постъпване в детската ясла;
- детето да се запознава предварително с условията и режима в детската ясла и с
персонала;
- времето на пребиваване на детето в яслата постепенно да се увеличава, като през
първата седмица то да не надвишава три часа на ден;
- дейностите, в които детето участва, до окончателно включване в живота на
яслата, да се увеличават постепенно
- през първите дни от постъпването в яслата е добре да присъства в групата и
майката
- да се обръща специално внимание на здравословното състояние на детето,
особено през първите дни
- деца, при които се наблюдава проява на силен емоционален стрес се препоръчва
консултация с психолог и/или невролог
- да се създават условия за спокоен отдих на детето вкъщи и т.н.

В заключение може да се каже, че периодът на адаптация към детската ясла е

много деликатен момент за крехката психика на детето и към него трябва да се
подхожда внимателно и с търпение, както от страна на семейството, така и от страна
на работещите в детските ясли.

АДАПТАЦИЯТА НА ДЕЦАТА В ПЪРВА ГРУПА НА ДЕТСКАТА ГРАДИНА И

ПЕДАГОГИЧЕСКОТО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С РОДИТЕЛИТЕ
Статия от 2019г.
https://diuu.bg › emag

Включването на родителите в различни форми на педагогическо взаимодействие дава

възможност да се осигури по-плавна и безболезнена адаптация от семейната среда към
детската градина. Подкрепата на родителите осигурява емоционален комфорт на детето
и го стимулира за активно участие в режимните моменти в условията на детската
градина. В статията е описано педагогическо изследване, проведено с децата от първа
група на ДГ „Детелина” в с. Нови хан. Представени са резултатите и изводите от
изследването, както и добра организационна практика в детската градина с устойчив
ефект.

Детската градина е необходим етап в развитието на детето. В условията на

детската градина то навлиза в обществото на своите връстници и постепенно започва да
усвоява навиците на социалния живот. Приблизително до 3-годишна възраст
интересите на детето са около неговия дом и близките хора, след това се разширяват
към външния свят. В детската градина то ще се научи как да общува с други деца,
зараждат се първите приятелства. В България за разлика от други страни детската
градина е не само място за отглеждане на децата, но е и институция за ранното им
възпитание и образование след 3-годишна възраст.
„За детето в първа група най-важното е да се създадат условия за адаптирането му към
новата среда и да се намали максимално стресът, който преживява. Не бива да
забравяме, че децата идват с известен моторен, езиков, емоционален и социален личен
опит и способността за адаптиране е повлияна от него. Затова една от целите на
учителя е да се намалят тревожните преживявания на детето в процеса на адаптиране
към новите условия в детската градина” (Димитров & Николова, 2012: 8).
В този контекст е проведеното с децата от първа група на ДГ „Детелина” в с. Нови хан
изследване, резултатите и изводите от което представяме в настоящата публикация.
Цел на изследването: Да се изследва адаптацията на децата в първа група и
отношението на родителите към процеса на адаптирането.
Задачи на изследването:1. Да се установи кои и какви са характеристиките на
проблемите при адаптирането в първа група на деца, които са посещавали яслена група.
2. Да се установи кои и какви са характеристиките на проблемите при адаптирането в
първа група на деца, които не са посещавали яслена група.
Предмет на изследването: адаптацията на децата и отношението на родителите към
процеса на адаптиране чрез форми на педагогическо взаимодействие.
Обект на изследването: ефективността на работата и сътрудничеството с родителите
за улесняване на адаптацията на децата.
Обхват на изследването: 34 деца от първа група на ДГ „Детелина” – с. Нови хан,
община Елин Пелин, като 7 от децата са родени през първото тримесечие на 2015 г.
(под 3 години), но са постъпили в групата по желание на родителите. Изследването е
проведено около месец след началото на учебната година.
Метод: наблюдение.
Резултатите от проведеното изследване са обобщени в процентно отношение и са
представени в следващата таблица.
Таблица 1. Показатели за адаптираност при децата в първа група
Показатели Да Не
Детето има умения за самообслужване 85% 15%
Детето има добър апетит 82% 18%
Детето е активно и емоционално, спокойно по време на престоя в детската
градина 91% 9%
Детето е пасивно и потиснато по време на престоя в детската градина 12% 88%
При сбогуване и през деня детето е неспокойно и чувствително,
емоционално и зависимо привързано към родителя 15% 85%
Детето изразява ясно чувствата си: кога е тъжно, радостно, ядосано 97% 3%
Детето инициира и поддържа общуване с възрастни 81% 9%
Детето инициира и поддържа общуване с връстници 88% 12%
Детето играе самостоятелно с играчка 52% 48%
Детето играе паралелно (едно до друго), споделя лична играчка 64% 36%
Детето участва в игри, организирани от възрастните 94% 6%

Въз основа на получените резултати се констатира, че децата бързо се адаптират към

новата обстановка. Преобладаваща част от тях (85%) нямат проблем при раздялата с
близките си сутрин, целуват мама, помахват за сбогом и усмихнати се качват по
стълбите, за да влязат в първа група. Те познават дневния режим в детската градина.
Висок е процентът на децата, които се чувстват спокойни по време на престоя в
детската градина, емоционални и активни са (91%), както и на тези, които имат добър
апетит (82%). Във висока степен проявяват инициативност в общуването с връстниците
(88%) и с възрастните (81%).
За много от децата в първа група на ДГ „Детелина” хората, които ги обгрижват –
педагогът и помощник-възпитателите, са познати и близки от яслената група. Това се
дължи на добрата организация, създадена от директора с цел максимално да способства
и улесни адаптацията на децата към променената обстановка, а именно – част от
персонала на яслената група да продължи с тях в първа група. Безспорно една добра
практика в детската градина. Така, от една страна, децата се чувстват спокойни сред
хора, с които са прекарали заедно цяла година. От друга страна, педагогът познава
както възрастовите, така и индивидуалните особености и възможности на всяко дете и
няма да му се налага тепърва да го опознава. Не по-маловажно е и това, че от
образователния процес в яслена група децата са придобили познания, които в първа
група ще се надграждат. Поставени в ситуация на среща само с един „нов” учител,
децата с желание се включват в организираните от педагогическите специалисти игри.
Докато в началото детето играе самостоятелно с играчки, впоследствие наблюдава
действията на възрастните и връстниците и ги наподобява.
В първа група 64% от децата започват да играят едно до друго с почти едни и същи
играчки и игрови материали. Постепенно, играейки си, децата от време на време влизат
във връзка, разменят материали, извършват някои действия заедно, но липсва стремеж
към координиране на взаимодействията по посока на общи епизоди, сюжети или цели.
На по-късен етап играта на децата се осъществява по общ замисъл, постепенно
зараждащ се от отделни епизоди, в които има допълващи се роли: майка – дете,
продавач – купувач, лекар – пациент. Така се научават да общуват помежду си, да
споделят играчките, придобиват различни навици, усъвършенстват езиковите си
умения с песнички, стихотворения, приказки. Научават важни неща като ориентация в
пространството и времето, смяна на сезоните и на деня и нощта, затвърдяват
хигиенните си навици.
Детето играе, тича, прави гимнастика и всичко това заедно със своите връстници,
научава се да бъде в група, приспособява се към живота. Така постепенно се
социализира, адаптира и боледува по-малко. Чрез поощрението при съревнованието с
връстниците си се научава също по-бързо да се самообслужва, да се храни и облича.
Изследването показа, че 85% от децата имат изградени умения за самообслужване.
Във връзка с изложеното по-горе, може да се направи следният извод: децата,
посещавали яслена група, дори и по-малките, нямат проблем с адаптацията в първа
група, защото са в същата детска градина, обградени от познати за тях хора, а това ги
кара да се чувстват спокойни и уверени.
Като симптоми на адаптираното дете може да се посочат следните признаци и
поведение:
 Разделя се с родителя самостоятелно и в добро настроение.
 По време на престоя си в детската градина е спокойно. С радост се включва в игри,
празници и развлечения. Може често да задава въпроси на педагога от рода на
„кога” и „дали“ ще го вземат от детска градина, но това са въпроси, с които то
очаква да бъде потвърдена неговата сигурност.
 Разказва с удоволствие какво се е случило в детската градина.
Изследването установи, че 12% от децата в групата са пасивни и се чувстват потиснати
по време на престоя си в детската градина. Това е така, защото са новопостъпили или
нередовно я посещават. Много малко са тези, които не срещат никакви проблеми при
постъпването в детска градина. Дори и най-общителното дете е леко стъписано пред
перспективата за първи път да се озове сред съвсем непознати хора. В детската градина
то е поставено наравно с другите деца. Тези деца са все още в период на адаптиране
към новите условия. Нормалната адаптация може да продължи от една седмица до един
месец, но понякога този период може да бъде и по-дълъг. Това е строго индивидуален
процес. Продължителността му зависи от много фактори – характер и здравословно
състояние на детето, семейна обстановка, готовност на родителите за този важен етап
от развитието му. В периода на адаптация се наблюдават различни признаци на стрес у
детето, като отказ да се храни, потиснатост, тревожност, плач, напикаване, повишена
температура, боледуване, при други – и агресия. Педагогът и родителите трябва да
имат търпение и да му помогнат да преодолее този период бързо и безболезнено.
От изключително важно значение за нормалната адаптация към новите условия и среда
е предварителната подготовка на детето, че ще ходи на детска градина. На първо
място, необходимо е да му се обясни за промяната, която ще настъпи в живота му.
Второ, да се изтъкват позитивните страни на пребиваването му там през част от деня,
присъствието на много деца на неговата възраст. Трябва да му се обясни след кое
събитие от деня родителите ще го вземат. За това може да се използва и любимата
играчка, с която детето говори и се чувства сигурно. Ако то до този момент не се е
отделяло от майка си, е добре да се оставя на близък човек или в детски парти център за
час-два, за да свиква да прекарва известно време без нея. Също, родителят
предварително може да заведе детето да разгледа детската градина или да се разходят
около нея.
началото на постъпването в детска градина повече от децата плачат, всяка сутрин
някои от тях разиграват една и съща сцена – вкопчват се в майка си и баща си и не ги
пускат да си тръгнат. При други деца нежеланието може да бъде изразено чрез неясни
оплаквания или чрез повтарящи се неразположения (Бакюс, 2007: 29). Така по един или
друг начин те изразяват негодуванието си, но това са нормални временни реакции,
които отминават бързо. Родителите не бива да се притесняват, за да не се пренася това
върху детето, а ритуалът на раздялата трябва да бъде по-кратък (въздушна целувка,
съпроводена с думите „до скоро“, гушкане и целуване, махане с ръка). Ритуалът ще
направи родителя по-уверен и тази увереност ще се предаде на детето. Отново, когато
го взема от детска градина, е важно да е положително настроен, усмихнат, тръпнещ в
очакване да го види. Така детето ще усеща по-осезателно обичта на родителя и ще се
чувства желано, а не изоставено. Вечер е добре да се разговаря с него как е минал денят
му и за заниманията в детската градина. Активното слушане е процес, при който
родителят дава обратна връзка за фактите, които чува, като се опитва да отрази и
изкаже чувствата на детето, каквито ги разбира. По този начин детето успява от своя
страна да разбере по-добре чувствата си, да ги осмисли или да намери решение на
проблема си.
Родителите не бива да сравняват детето с другите деца, да използват лъжи и наказания,
да го манипулират. Те трябва да работят в сътрудничество с детската градина по
посока на по-бързата му адаптация. Необходимо е вкъщи да се подкрепят същите
правила, каквито очакват детето в детската градина, а именно – да се подреждат
играчките след игра, да се храни на масата по същото време, а не пред телевизора, да се
поддържа ред, да спи следобед. Важен е примерът на възрастните в семейството.
Родителите трябва да запознаят учителите с навиците на детето, възможни негови
реакции и поведение, да търсят информация как е минал денят му в детската градина.
Типични реакции на детето у дома до приключване на процеса на адаптиране:
 Детето заспива трудно, спи неспокойно, плаче насън, буди се.
 Детето загубва апетит, не приема достатъчно количество храна.
 Доминираща тема за детето е привързаността към родителя.
„Адаптирането е процес, който е свързан с реакциите на трите страни: възрастните в
детската градина – педагог и възпитател, семейството и детето.Успешното адаптиране
на детето предполага възрастните – двете институции, да се включат активно и да
подпомогнат този процес” (Димитров & Николова, 2012: 9).
Шест съвета на психолози за лесна адаптация: родителите да не се притесняват, да
обърнат внимание на режима на детето си, на храненето му вкъщи, на закаляването му,
да се отделят от него, като го оставят на други хора, да наблюдават игрите му с другите
деца.
Детската градина е център, където детето се среща със свои връстници. Ако живее под
постоянна опека, малчуганът ще израсне напълно неспособен да се справя с живота на
възрастен, няма да може да се адаптира към работа в екип, да се социализира, в
повечето случаи не развива умения за общуване, не знае как да създаде приятелства,
няма собствено мнение, става зависим от околните. Затова ролята на детската градина е
незаменима, а ние педагозите съвместно с родителите трябва да подпомогнем
адаптацията на децата.
Изводи от проведеното изследване:
 Добрата организация, създадена от директора, съдейства максимално за по-бързата
адаптация на децата, а именно – част от персонала на яслената група (педагог и
помощник-възпитатели) да продължи с децата в първа група. Една добра практика
в детската градина.
 Децата, които са посещавали яслена група, нямат проблеми с адаптацията в първа
група.
 Децата, които постъпват направо в първа група или не посещават редовно детска
градина, преживяват различен период на адаптация, в зависимост от различни
фактори – здравословно състояние на детето, характер, предварителна подготовка
за детската градина и т.н.
 За бързата и безболезнена адаптация в първа група е необходимо учители,
помощник-възпитатели и родители да работят в сътрудничество.
Автор: Анелия Ангелова, ДГ „Детелина”, с. Нови хан, община Елин Пелин
anelia.m.angelova@abv.bg
рецензент: доц. д-р Катя Гетова
 Литература:
1. Адаптация на детето в детската ясла или
градина: http://www.moetodete.bg/vazpitanie/adaptaciya-na-deteto-v-detskata-yasla-ili-
gradina.html
2. Асоциация Родители: http://www.roditeli.org/images/files/association%20roditeli-
guide%20for%20parents-kindergarten-2015.pdf
3. Бакюс, Ан. (2007). Моето дете от 3 до 6 години. София: Слънце.
4. Димитров, Д. & Николова, И. (2012). Аз съм в детската градина. Практическо
ръководство за учителя за първа група (3–4 години) в детската градина. София:
Изкуства.
5. За адаптацията на децата в детската
градина: http://www.odz14.com/za-vas-roditeli/nashite-syveti/adaptatsiya-na-detsata-v-
detskata-gradina.html
6. За по-успешна и бърза адаптация към детската градина: http://purvite7.bg/za-po-
uspeshna-i-brza-adaptatsiya-km-detskata-gradina/
7. Златарова, М. Детската градина – необходим етап в развитието на
детето: http://bulgarianbaby.tripod.com/detska_gradina.htm
8. Михайлова, Б. Адаптация на детето в нова среда: goo.gl/xsys87