Варненски свободен университет

„Черноризец Храбър“

Курсова работа по

Организационна психология

на тема

Адаптация и организационна
социализация

Изготвил: Проверил:

Асен Василев Янкулски Проф. Д.пс.н. В. Стоянов

Специалност: Психология
Фак. №: 151511034
Редовно обучение
 Адаптацията и организационната социализация са едни от належащите проблеми в
общество в което разделението на труда и глобализацията навлизат с пълна сила. За всеки
индивид който иска да се ползва от благата на технологизирано общество е наложитолно
да се приспособи, адаптира към продуктите на културата, а когато последните се окажат
социалната работна среда навлизаме в понятието, организационна социаизация.

Адаптацията е понятие, което се използва многозначно в социалните, биологичните,

психологическите науки. Най-общо адаптацията е процес на приспособяване към
променящи се условия. В биологията този процес отразява целесъобразната биологична
адекватност във функциониращият биологичен организъм, както и измененията в неговата
структура под влияние на средата. Оптималното хомеостатично положение е в основата на
биологичната адаптация, като процеса на адаптиране е свързан с организиране,
координиране и интегриране на биологичните отражения. Това предполага приемане и
обработване на информация на различни равнища. Най-общо можем да опишем няколко
равнища на биологична обработка на информация, генетично, епигенетично,
тъканно(органно), организмично, всички те взаимодействат със социалната и фактическата
среда. Последните оформят екологичната среда на адаптация на индивида, а самата
адаптация се характеризира с адекватност, активност, избирателност, и целесъобразност.
Психофизиологичната адаптация, отразява възможността за интеграция на реакциите на
цялостния организъм. Тази форма на адаптация е от значение за организационната
психология, защото изследва адаптивните процеси на висшата нервна дейност,
когнитивните процеси. В зависимост от равнището на взаимодействието между човек и
средата проблемите за адаптацията могат да се разглеждат в биологичен,
психофизиологичен, социален, личностен, трудово-професионален и диференциално
психологически аспект.

Има опити за разграничение на дефинициите на адаптация и приспособяване, като

приспособяването се приема за по низша форма, а адаптацията е резултат на вече
изработени механизми. Функционалното описание на адаптацията е вече добре изработен
механизъм за справяне с типични проблеми. Биологизаторските течения в социалните
науки свеждат адаптацията до съвкупност от приспособителни процедури, което от своя
страна е свеждане до пасивните форми на пригаждане. В подобен случаи се говори за
непосредственото изменение на субекта под влиянието на средата. Подобни описания на
адаптацията загубват способността за адекватно функционално и цялостно описание на
проблема. При изясняване на същността в социален и социално-психологически контекст
се говори за адаптация на хората към обстоятелствата и тяхната жизнена дейност, като
процес, който се основава на обективните закономерности на всеобщата връзка на
социалните явления и отношенията на членовете в обществото. Разбирането на
адаптацията като навлизането на личността в различни социални взаимоотношения и
поемане на различни социални роли в една или друга обществена група, доближава
понятието социална адаптация до понятието социализация. Има опит за известно
разграничаване: социализацията засяга процеса на усвояване на социален опит и поемане
на социални роли, а социалната адаптация е приспособяване към условията на нова
дейност и осигуряване на нейната ефективност. Както се забелязва това разграничение по
скоро формално защото за интериоризацията на социалните роли стоят психологически
механизми и съдържания.

В психологията понятието адаптация се асоциира с възникващите промени в

поведението под влиянието на вътрешните и външните условия, изработването на
определен начин на поведение с цел извършването на някаква дейност, както и вътрешни
механизми за регулация. В този смисъл се преценява и психическата готовност към труда и
дейност като равнище на осъществена адаптивност (В. Шубкин, М. Дятченко, Ж. Пиаже, и
др.)

Според разбиранията на Жан Пиаже адаптацията е равновесие между асимилация

и акомодация, т. е. присвояване на дадени въздействия към системата от съществуващи
схеми на поведение и тяхното приспособяване към дадена ситуация. По този начин се
гарантира равновесието между субекта и обекта, между организма и средата. За да се
изгради адаптивно поведение значение имат активността, целенасочеността и
мобилизацията на силите особено при нови изисквания, затруднени ситуации и условия на
дейност. В монографичният труд на Здрава Иванова „Личност и професионална адаптация“
е предложен следният функционален модел на адаптация към дейността:

Уравновесяване на взаимовръзката между субекта и обекта на дейност.

Активна стратегия на поведение на личността.

Реализиране на личността в дейността.

Изброени са и „вътрешните“ условия които опосредстват психологическият ефект на

външните въздействия има се в предвид цялостната сложна структура на индивида и
личността с всичките многообразни психични процеси, състояния и качества, потребности,
установки , знанията и уменията. Авторът ни уверява че именно отношението на личността
към въздействията на средата са от особено значение за адаптацията към дейността. Често
последната детерминанта на адаптацията се замества със съобразността, грешка която
води до механизиране в смисъла на обектификация на личността. Отнемането на
личностната насоченост, стига този процес да бъде интернализиран довежда и до
дехуманизиране. В подкрепа на подобни твърдения Л. С. Рубинщайн пише: „Само
външното детерминиране води след себе си вътрешна пустота, отсъствие на
съпротивляемост, на избирателност по отношение на външните въздействия.“

Адаптацията може да носи социални характеристики спрямо едно включване на

индивид в колектив. В социалната психология терминът професионална адаптация се
схваща като „процес на взаимодействие на личност и професионалната среда,
приспособяване към отношения, традиции и ценностни ориентации, характерни за
средата, в която протича професионалната дейност“. Съдържателната характеристика на
социално-психологическата адаптация засяга активното включване на личността в
социалната среда, утвърждаване на собствен социален статус, придобиване на социално
значими качества и способности, определяне на ролята и положението в колектива,
изграждане на междуличностни взаимоотношения. Оценката на адаптационните
възможности на трудовият колектив може да се постави посредством следните
характеристики.
Информираща роля на колектива, организиращата роля на колектива, регулативна и
възпитателна роля на колектива, начина на ръководене на колектива, не формалните
социални контакти.

Робърт Фелдман предлага модел за организационна социализация в три етапа.

1. Оценяване и сравняване. Подмяна на неефективни или неподходящи

предварителни представи и нагласи с адекватни новата среда. Това включва
представяне на изискванията на Организацията към новите членове. В следствие на
това се появяват или организационен реализъм или липса на такъв. Естествено е за
хората с по-реалистична представа стресът да бъде в по-малко количество.
2. Сблъсък между очакванията и същинските организационни изисквания. Този процес
протича при включването на индивиди в различните дейности. Сблъсъкът се
характеризира в: изучаването на задачите отнасящи се до новите дейности,
изяснява се в личен план собствената роля на новата среда, установява се на
междуличностни отношения. Съществено мен в този етап е приемането на
организационните изисквания. Налагането им изцяло като принуда без да се
изясняват целесъобразността им, може да доведе до дистрес и дезадаптационни
процеси.
3. Постигане на значими качествени промени за личността. Установяват се конкретни
отношения с останалите членове на групата, установява се нова социална роля,
личността се вписва в нова социална среда.

На неформално ниво от изключително значение е организационната социализация на

работната група в която попада нов член. Отнася се до влиянието на груповата психика
върху персоналните промени на новите членове в процеса на организационна
социализация. От голямо значение тук са груповите мнения, груповите норми,
преобладаващите настроения, представата за ролята на всеки член от групата,
неформалните отношения в групата.
 Маркер за успешна организационна социализация е съответствието между личността и
организацията изразено в съгласуваност между нормите и ценностите на организацията и
ценностите и очакванията на индивида. Положителните страни на организационната
социализация са: привързаността към организацията, активност в работата, засилена
удовлетвореност от работата, обобщено може да кажем че успешната организационна
социализация повишава организационната ефективност.

Организационна социализация може да бъде и частично неуспешен. Симптомите на

индивидуално ниво са протичане на дезадаптивни процеси като физиологични, психични,
поведенчески, организационни: Главоболие, стомашни разстройства, високо кръвно
налягане, язва, сърдечни пристъпи, кожни заболявания, изпотяване и други; депресия,
тревожност, агресия, умора, ниска самооценка, загуба на концентрация, чувство за вина;
повишена употреба на алкохол, цигари, наркотици, усамотяване, засилена агресивност,
суицидни опити; отсъствие от работно място, междуличностни конфликти, ниска
продуктивност, ниско удовлетвореност от действията, аварии катастрофи и други.
Симптома на организационно ниво показващ разминаването между очаквания и
възможността за реализацията им е голямо текучество.

В заключение можем да добавим, че има още много фактори които влияят на

организационната социализация и адаптация, но за съжаление поради обема на
настоящата работа не са включени, някой от тях са: комуникацията в организацията във
всичките и форми, стилът и начините на ръководене на хората, моделите за вземане на
решения, начините на преодоляване на стреса и др. От поставените до тук постановки се
оказва, че адаптацията и организационната социализация са изключително сложни и
комплексни процеси за които е най-подходящ мултидисциплинарен подход на изследване.
Адаптацията заема позиция на родово понятие спрямо видовото понятие организационна
социализация. Последната може да бъде адекватен метод за понижаване на стреса и
повишаване на ефективността на работната дейност.
 Библиография

В. Стоянов (2014) Организационна психология, В.

Л. С. Рубинщайн (1957)Битие и сознание, М.

З. Иванова (1981) Личност и професионална адаптация, С.