1.

Познание, познавателна активност и самостоятелност

Психичните процеси се подразделят на три подгрупи – познавателни, емоционални

и волеви, всяка от които представлява и изразява специфична страна на самата
психична активност.
Първата група психични процеси има за своя основна функция познанието. Те се
отличават от другите групи психични процеси преди всичко с това, че при тях
психичното отражение се извършва под формата на субективен познавателен образ.
Учителят е този, който „отваря” вратите на познанието на своите възпитаници. Зад
всяка врата има непознат за тях свят, а той е човекът, който може да им го покаже.
Колкото повече знания и умения притежава един педагог, толкова повече „врати може
да отвори” и толкова по-просветени ще бъдат учениците му. От него зависи доколко те
ще проявят интерес към онова, което им се представя. Той трябва да ги научи как да
опознават и да се ориентират в нови ситуации, защото те съпътстват ежедневието ни.
Неговата роля не трябва да се свързва с разказвача на истории, а на човека, показващ
парченцата от пъзела, който децата трябва да сглобят, за да стигнат самостоятелно до
отговора на даден въпрос, до знанието.
Ако днес смятаме, че имаме достатъчно познания в дадена област, то утре те ще са
недостатъчни и ние трябва да знаем къде и как да открием онова, което ни е
необходимо, за да вървим напред. Ето защо ученето през целия живот е задължително
за всеки, който желае да намери своето място, да се адаптира и просперира в
съвременното общество. Това е актуална тенденция и важи с пълна сила както за
учениците, така и за квалификацията на преподавателите. Поради големия обем
информация е по-ценно не самото й овладяване, а усвояване на процесите за нейното
търсене, разбиране и прилагане.
Познанието е съвкупност от процеси, процедури и методи за придобиване
на знания за явленията и закономерностите от заобикалящата ни среда, тоест, за
обективния свят.
Познавателните процеси са: усещане, възприятие, внимание, представа,
памет, въображение, мислене.
При определяне същността на “познавателната активност” различни автори
използват различни подходи. За някои познавателната активност е целенасочено
търсене, в резултат на което се получава ново знание. За други автори познавателната
активност е действено отношение към усвояваните знания и проявяване на интерес и
самостоятелност в процеса на обучение. Трети автори посочват, че тя се изразява в
повишена интелектуална ориентация към изучавания материал на основата на
възникнала познавателна потребност.
Като признаци на познавателната активност се посочват:
 мобилизиране на умствените сили;
 проявен интерес към изучавания материал.
Според М. Андреев същността на активността на познавателната дейност се състои
в отразително-преобразуващото отношение на ученика към обекта на познанието –
учебния материал. Активността се разглежда като качество на ученика.
Задачата с познавателен характер обикновено съдържа неизвестна величина,
проблем. Тя трябва да бъде не само разбрана, но и приета, да е налице интерес към
темата и/или процедурата по нейното изпълнение, което е предпоставка за създаване на
необходимата мотивация. Тоест, сред факторите, които имат отношение към
проявлението на познавателната активност и самостоятелност на учениците, особено
важни са провокирането на интереса и създаването на положителни мотиви за учене.
До голяма степен тези фактори са свързани и са взаимнообусловени [Схема №1].
 Етимологичното значение на термина „интерес” (на латински interesse – „в средата
съм”) изразява отношението на съответствие между организма и средата. Всяко
поведение е мотивирано от някакъв интерес.
Според Б. Минчев мотивацията е движещата сила, която стои зад всички действия
на индивида. Тя включва целева насоченост на поведението и изисква получаването на
пряка и своевременна връзка между целенасочените действия и постигнатите
резултати. Крайният резултат винаги има субективно значение и психологическа
ценност. Същият автор посочва основните функции на мотивите:
 подбуждат и насочват активността на индивида;
 задават смисъл на действията на индивида;
 служат като обяснителни схеми.

Схема № 1. Механизъм за реализация на познавателната активност

Рефлексия

Нов
продукт
Тестване напродукта

Преобразуване на
ситуацията/обекта

Изследване на
ситуацията/обекта

Мотивация

Проблемна
ситуация

Интерес

Потребности

С идеален С материален С дейностен

характер характер характер

Условия за развитие на познавателните интереси у учениците са:

 установяването на връзка на ученето с живота, връзка с реални житейски
ситуации;
 осигуряване на активна практическа дейност в процеса на обучението,
свързването на всяко ново знание с практиката.
Мотивите са свързани с потребностите и предметите, с които могат да се
задоволят. Само чрез опредметяването потребността придобива насочващо значение.
Върху една и съща потребност могат да възникнат различни мотиви. Мотивите
съществуват като: осъзнати (когато са определени, анализирани, действието е осъзнато)
и неосъзнати (когато активността е насочена към „други цели”, не е представена в
съзнанието). От друга страна те биват познавателни и непознавателни (материални)
мотиви. Познавателната мотивация се изгражда върху потребността от разбиране, от
осмисляне, от получаване на знания за действителността.
В началния етап на основната образователна степен в процеса на практико-
приложната дейност преобладава непознавателната мотивация, свързана със
задоволяване на потребностите от нови, полезни и красиви предмети, предназначени за
игра, учебна дейност, естетизация на интериора у дома и в училище, за подарък на
близък човек. Стремежът за достигане до крайния продукт в повечето случаи е
движещата сила, която мобилизира интелектуалния потенциал на учениците за
решаването на проблема, за да бъде реализирана успешно практическата задача,
свързана с опредметен продукт.
Познавателната мотивация обикновено присъства паралелно с непознавателната,
по-рядко се явява като самостоятелна и основна за учениците. За тях тя е по-скоро
неосъзната. Например в процеса на моделиране и конструиране се получават знания за
устройството и функцията на техническите обекти. Влизането в ролята на специалист в
дадена професионална област (конструктор, дизайнер, проектант и др.) води до
разбиране на смисъла и характера на дейността му и т.н. Предложените практически
задачи не винаги се посрещат с ентусиазъм от учениците, особено ако крайният
продукт не притежава необходимата естетическа стойност или практическа
приложимост. В тези случаи заложеното познание е възможно да не се реализира с
нужната ефективност. Това е нормално за тази възраст. Според Н. Левитов собствено-
познавателните мотиви (учене заради самото учене) започват да се утвърждават след ІІІ
клас.
Ето защо от изключителна важност в урока по технологии и предприемачество е
компонентът, свързан с мотивацията. Когато у ученика вече е създаден интерес към
проблема, преподавателят трябва да го стимулира към осъществяване на ефективни
познавателни действия, водещи до намирането на решения, свързани с опредметен
резултат.
Като цяло познавателното действие се свързва с преобразуване на обекта:
материално (материален или материализиран обект) и идеално (перцептивни или
когнитивни образи), в резултат на което се достига до ново знание или понятие.
Основни познавателни действия са:
• анализ;
• синтез;
• моделиране;
• идеализиране;
• абстрахиране;
• сравнение;
• класификация;
• измерване;
• обяснение;
• разбиране.
Съвременното разбиране на активността на познавателната дейност на учениците в
процеса на обучението се отличава с няколко важни особености:
• съдържанието на познавателната дейност, предвидено за реализиране в
учебните програми, все повече се свързва с личния опит на учениците и постиженията
на науката и техниката;
 • активизирането на познавателната дейност на учениците се отличава с
повишаване на относителния дял на самостоятелното овладяване на знания от различни
източници;
• активизирането на познавателната дейност на учениците се съпровожда от
засилване ролята на учителя като ръководител и организатор на учебния процес и
увеличаване на управленските му функции в сферата на обучението.
Разграничават се няколко вида активност на ученика в процеса на обучението:
емоционална, интелектуална, сензомоторна и говорна. Активността може да бъде също
така вътрешна и външна.
За активизирането на познавателната дейност на учениците съдействат:
положителните емоционални преживявания, породени от самата учебна дейност,
разнообразието на упражненията и диференцирането им, прилагането на обобщени
интелектуални умения за решаване на конкретни задачи, използването на съвременни
технически средства за обучение и дидактически материали, умението на учителя да
взема под внимание особеностите на психичното състояние на учениците и стадия на
познавателното им развитие.
Вниманието на специалистите все повече се насочва към възможностите за
мобилизиране на собствените усилия на учениците в процеса на усвояването на
знанията. Съвременната дидактика осъзнава факта, че най-трайни и функционални са
онези познания, които ученикът усвоява чрез собствени усилия.
Под самостоятелна работа на учениците в процеса на обучението трябва да се
разбира такава тяхна дейност, която те съзнателно организират и изпълняват в
съответствие с определена цел, като преодоляват срещаните при постигането на целта
трудности със собствени усилия, при което ръководството на учителя е непряко,
опосредствено.
Когато самостоятелността се разглежда в условията на познавателна учебна
дейност, се употребява понятието познавателна самостоятелност. Според Лернер
познавателната самостоятелност предполага способност на индивида със собствени
сили да организира своята познавателна дейност и да я осъществява за решаване на нов
познавателен проблем.
Самото решаване на задачата от ученика трябва да стане стимул за самостоятелно
решаване на проблема, заложен в нея. За да се достигне това ниво на познавателна
самостоятелност, е необходимо учителят да приеме педагогическа стратегия, при която
той се явява не толкова като източник на нова информация, колкото като „организатор
на самостоятелната работа на учениците, и педагог, който ги обучава на методите и
похватите за изпълнение на задачите за самостоятелна работа”.
Познавайки ценностната система на своите възпитаници и изискванията им към
характера на учебната среда, съвременният педагог може и трябва да се стреми към
провокиране на тяхната познавателна активност и самостоятелност, което не само води
до повишаване на учебните резултати, до по-трайно овладяване и разбиране на
усвоения материал, но развива и любознателността.
Извикването на желание да се изясни неизвестното, да се определят връзките и
зависимостите между предметите и явленията, осигуряват възпитаване на устойчиви
интереси. В резултат на целенасочена и системна работа в този аспект у учениците се
изгражда познавателна самостоятелност, в резултат на която те могат успешно да се
ориентират в информационния поток. Развиват се умения за придобиване на нови
знания, създават се условия за творческо израстване.
Познавателната култура на личността се свързва и с нестандартното мислене, което
може да се установи най-вече чрез степента на продуктивност, оригиналност и
равнището на абстрактност.