Понятието метод озн. път за изследване, за познание, за теория, за учене. Методътна обуч.

е форма на съдържанието и обучението,

съответстваща на най-близката дидакт. цел, която в дад. момент наобучението учителя поставя пред себе си и пред учениците.
Методите на обуч. се отличават с някои универс. своъства като ясност, детерминираност, насоченост, резултатност, плодотворност,
надеждност и иикономичност. Методите на обуч. имат и свои функции, разделени в три осн. групи-общи, особени и единични. Към
общите спадат адаптираща, активираща, развиваща, възпитаваща, организираща, комуникативна. Особените ф-ции са обучаваща,
формираща, трансферна, технологична, метакогнитивна и др. Съм единичните ф-ции спадат социална, конкурентна, мнемонична и др.
Факторите, от които зависи избора на едни или др. методи на обуч., са известни в дидакт. като детерминанти. Непосредствените
детерминанти са тези, от които пряко зависи изборът на конкр. методи на обуч. Към тях спадат своеобр. на конкр. тема, наличието на
дидакт. помагала, уч. време, личните особености на учителя, етапът на урока и т.н. Опосредствените детерм. не определят конкретния
метод директно. Към тях спадат целта на обуч., особеностите на уч. предмет, възрастовата особеност на ученициту, средата. От голямо
значение е учителят активно и целесъобразно да използва онези методи, които разгръщат самостоят. и насърчават творч. на учениците.
Изложението на уч. материал се осъществява чрез няколко метода. При метода за устна комуникация излож. на уч. материал от учителя
се осъщ. чрез словесно творчество. Педагогът трябва да владее правилата на риториката. Целите и зад. на устната комуникация са за се
съобщи опр. инф. на учениците, разрешаване на опр. задачи, да се въздейства в/у интелекта, волята, чувствата. Езикът на изложението
трябва да е на съотв. наука. Необходимо е избягването на груби изрази, провинционализми, смешнидуми, вулгарни изрази. Стилът на
излож. да се отличава с логическа, реторично-художествена и музикална страна. Техниката на излож. вкл. постановка на гласа, техника
и темп на говор, похвати за привличане на внимание, зрителен контакт, полож. на главата, сполучлив подбор от жестове. В дидакт. се
дефинират няколко разновидности на изложението. Разказът, е непрекъснато излож. на опр. факти и проблеми. Използва се за
представяне на нови знания, чувства, емоции, отношение. Изразителността се засилва от интонацията, жестовете и мимиките.
Ояснението е др. разновиднос на изложението. В него преобладават рационалните аргументи. Използва се с цел учениците да вникнат
в същността на процесите и явленията. Лекциятаа е вид излож., при което системно и без прекъсване се разработва дад. темаот
програмата през целия уч. час. Използва се в горните класове и висш. уч. завед. Излож. с опонент е вид драматизация, ри която
присъства втори човек, който се намесва в хода на изложението, провокира диалога с учителя и създ. впечатление, че се вкл.
спонтанно. Др. метод за преподаване е диалоговият или сократовата беседа. Чрез диалога се откриват и преоткреват нови знания.
Въпросите при този метод трябва да бъдат точни, кратки и ясни, да стимулират мисленето на учениците, да бъдат поставени в
логическа последователност. Дискусия или обсъжване е др. метод, представляващ своеобразна размяна на мнения и идеи в рамките
на дад. тема, за постигане на по-голяма яснота и по-задълбочено познание. Учителят трябва задълбочено да познава темата на
дискусията, атмосферата да бъде доброжелателна, за да се постигне взаимно разбиране и уважение. броят на участниците е м/у 15 и
30, разположени в полукръг или кръгла маса. методът по процедура „Филипс 66” предполага разделяне на класа на групи, всяка със
свой отговорник и говорител. Този метод осигурява извеждане на колективни решения. Методът инвентика е предназначен за
стимулиране на откривателството в областта на техниката и се изразява в това, предметите да бъдат разгробени на части, след което
частите да бъдат използвани в нови форми чрез изменения и комбинации. Методат „чек лист” се използва за стимулиране на груповото
творчество. Същността му се състои в използването на отделни листове със задачи, необходими за решаването на дад. проблем.
Методът за работа с книга, в основата на който стои словото, е основен рационален пот за учене, който се отличава с голямо
своеобразие и ефективност. Методите зе изследване на действителността поставят ученика, макар и условно в ролята на изследовател.
Това мотивира ученика и засилва желанието за активно участие в процеса на търсене и откриване на научни истини. Един от най-често
използваните методи е наблюдението, което е активна форма на сетивно познание. Съществуват различни видове
набнюдениеспонтанно, описателно, систематично и организирано, самостоятелно или ръководено от учителя. Др. метод за идследване
на действит. е експериментът, който се използва за проучване на непознатото и ученикът е не само наблюдател но и активен участник.
Експериментът има значение за формиране на изследователски дух, за свързване на теорията с практиката и за придобиване на
умения. Разновидностите на експеримента са експеримент с цер проучване и откриване на нови знания, експеримент демонстрация и
експеримент приложение. Проучването на документи е др. метод за изследване на действителността и се състои в разглеждане на
документи, снимки, ръкописи, карти, административни актове. когато не са достъпни автентични док., се прибягва до използване на
репродукции. Съществуват и методе за индиректно изследване и включват демонстрация на обекти, явления, процеси, на чертежи на
учителя в/у дъската, на дидакт. материали, чрез мултимедия, на опити, на действия, моделиране и възпроизвеждане на съществените
страни на изучавани предмети и явления чрез макети и модели, упражняване или съзнателно извършване на опр. деъствия с цел
тяхното усъвършенстване, проект и тема или тема за проучване, лабораторна работа. Подражателните методи са често използвани.
Един от тях е игровия метод, чрез който се стимулира детската активност, влияе в/у емоциите и чувствата. Разновидностите на този
метод са подвижните, ролевите, дидактическите, конструктивните, симулационните игри и игрите драматизации. Важни моменти в
игровия метод са изясняване същността и правилата на играта, уточняване на отговорностите и фазите на играта, разпределянето на
ролите и осегуряване на необходимите материали. Друг подражателен метод е драматизацията, при който се осъществява синтез м/у
музика, слово, танц, мимика, жест. Вид драматизация е и изложението с опонент. Ученето чрез симулатори е друг подражателен метод,
чрез който се възпроизвеждат основните особености и функции на изучаваните процеси и притежава необходимата безопасност на
участниците. Използва се предимно в професионалното обучен