ТЕМА 1.

КАЗУС ТЕХНОЛОГИЯ

Казус технологията е една от възможностите за приложение на

интердисциплинарното обучение - неговото конструиране и развитие.
Характерно за процесуалната страна на казус технологията е, че в нея се
работи с комплекс от казуси. Казус-технологията е целенасочено комбиниране
на различни педагогически случаи и проблеми. Конкретните казуси могат да
са комплекти от текстове за предварително запознаване или проучване на
тема/проблем. Могат да бъдат снимки, диаграми, таблици, презентации,
филми. Основната цел на приложението им е обучаемите да развиват умения
за педагогическа интерпретация. в педагогическата технология на
интердисциплинарното обучение се разбира като целенасоче

Казусът като основна моделираща единица на педагогическа

активност, в която обучаемите (учениците) са въвлечени, чрез
представянето на педагогически проблем, чрез хронологични действия и
логични последици от тях. В решаването му се демонстрират знания за
няколко теоретични концепции и начини за приложението им.
Приложната значимост на казуса е свързана с интердисциплинарност и
изследователска дейност, което позволява развиванета на формиращата
и компетентностната му функция при неговото приложение.

В редица научни източници съществуват определения за понятието

„казус“. Фрай и Сътр (1999) описват казусите като сложни примери, които
дават представа за контекста на проблема, както и илюстрират основната
точка. Възприема се твърдението, че казусът е „случка с послание“ или
история, която служи за образоване. Основни компоненти в структурата на
казуса, чрез които може да се различи от обикновената проблемна ситуация
са: наличие на много конфликти, липса на готови решения, наличие на
фактори и фокус, достоверност, има връзка между цели на преподаването и
спецификата на казуса (Георгиев, Л. 2011). Казусите изискват участие и
конкретно прилагане на широк набор от умения. В научни издания е
отбелязано, че обучаемите могат да учат по-ефективно, когато участват
активно в процеса на обучение (Bonwell, Ch. C.; Eison, J. A., 1991).
Използването на казусите като интерактивна изследователска обучителна
стратегия измества акцента от преподавателя към обучаемите и тяхната
познавателна и социална активност. В този смисъл преподаването чрез
казуси е един от начините, чрез който стратегиите за учене могат
активно да бъдат прилагани. Тук казусът се разглежда като основен
емпиричен изследователски конструкт. С приложението му се отчита учебно-
познавателния и социално-аксеологичния опит на обучаемият, конструират се
реални педагогически ситуации. Мисленето върху проблемите, заложени в
казуса развива рефлексията и саморефлексията, умения за аналитико-
критично интерпретиране на създадената проблемна ситуация. Казусите са
силно свързани с повишаване на мотивацията и интереса на обучаемите. Те
могат да бъдат използвани за:

- практическо приложение на теоретичните концепции;

- насърчаване на активно учене;
- осигуряване на възможност за развитие комуникация;
- групова работа и решаване на проблеми.