ВТУ ”Св. Св.

Кирил и Методий”
Педагогически колеж­гр. Плевен

Училищна дисциплина:Основи на НУП

РЕФЕРАТ
Парадигма на активното учене

Разработил: Йоанна Петрова Проверил: доц.д­р

Специалност: НУП и АЕ Г.Бонева
фк№ :16
Гр.Плевен
 2014/2015 г.
Съдържание

1.Парадигма на активното учене

2.Самореализацията

3.Консттруктивизъм

4.Ученето чрез собствен опит и преживяване

5.Концепцията за активното учене в неговите варянти

6.Използвана литература
1.Активното учене

Активното учене е начин на усвояване на знания, при който участниците изучават своите собствени
дейности и опит, с цел подобряване на своите постижения. То е в контраст с традиционното учене,
което се съсредоточава върху представянето на знанието и уменията. Фокусира се върху проучване
на извършените действия, а знанието се придобива като резултат, който се очаква да доведе до
подобряване на уменията и постиженията.
Процесът на активното учене предопределя промяната в професионалната роля на учителя. Той е
експерт по определен предмет и притежава умения да представя информация, която обогатява тази
на ученика, да прави демонстрации и да оценява знанията на учениците. В системата на активно
учене учителят влиза в ролята на фасилитатор (улесняващ). Новият процес изисква учителят да
развива умения и способности за планиране, концептуализиране и управление на учебния процес, за
консултиране, за да се изгради спокойна и защитена образователна среда.
Учителят трябва да се стреми към усъвършенстване на уменията за активно учене. Тук в центъра на
обучението е ученикът, който открива и решава проблеми, споделя и дискутира с помощта на
учителя, който помага за изграждането на стратегия за робота. Активно учене стимулира учащите се
да правят нещо повече от това просто да получават информация от учителят или учебникът, да
запомнят информацията и да я възпроизвеждат.
Решаващата отговорност за обучение остава у самия учител, доброто преподаване, изборът на
подходяща информация, която да предизвика интерес у учениците, достъпността на информацията,
системността за усвояването й, използваните начини на трайност на усвоеното, използването на
нагледни помощни средства, които подпомагат и улесняват възприемането на новите знания. Това
стимулира учениците да полагат по­големи условия и дава възможност за проверка на резултатите от
ученето и свобода в ученето.
2.Самореализацията

Самореалаизацията на детето в образователния процес, като основна задача на

новата образователна парадигма, се постига посредством развитието и
обогатяването на неговото „естествено състояние” ­ активността, чрез която
ученикът се превръща в субект, действащ осъзнато, отговорно и свободно в новия,
за него, образователен контекст. Продуктивната активност на ученика сe
 подхранва от умело регулиране и удовлетворяване на потребността от общуване,
самоизява и нови впечатления. Затова е необходимо непрекъснато да му се дават
възможности да разказва за преживяванията си , да го стимулираме да изслушва с
търпение другите, да задава въпросите си, да отстоява позицията си, без да обижда
околните, да съотнася собствените си представи към други, различни от неговите,
да прави оценка на постиженията на връстниците и самооценка на собствените. Да
се включва в дейности, разкриващи силните му страни, и резултатът от дейността
ще предизвика одобрението на околните. Добре е децата да съчетават в различни
неща полезното и интересното с това, което и обичат да правят.
На съвременен етап на развитие на психолого­педагогическото знание е
необходимо осъществяването на осъвременена интерпретация на
конструктивистката теория,която подхранва вариантите на активното
учене:’’самостоятелно учене’’,’’учене в действие’’,учене във и чрез
опита’’,контекстно учене’’, учене базирано на решаване на проблеми ‘’,’’учене чрез
взаимодействие и сътрудничество’’.Всички те са вплетени по един или друг начин
в логиката на така нареченото ‘’активно учене’’

3.Конструктивизъм

Според конструктивистката теория ученето е процес на индивидуална трансформация ­

(когнитивна,емоционална,интерперсонална,психомоторна
За това то придобива особена стойност за детето.Информацията не е привнесена самоцелно
отвън,а е преминала през фаза на селектиране,съотнасяне,вграждане и трансформиране в
една нова форма на познание.

Според конструктивистката теория,да се учи,значи преди всичко:

­да се действа целенасочено и ангажирано в ясно маркирани реалности.

­да се предлагат собствени решения и да се поема отговорност за собствените действия.

­да се осъществяват социални взаимодействия,насочени към споделяне на опит и оказване на

подкрепа.От тях зависи до голяма степен качествената определеност на образователните
резултати

­да се формират на стратегии и техники за самостоятелно учене.Степента на формираност

рефлектира директно върху ефективността на реализирания учебен успех и рефлексивно
поведение.

Така ученето придобива смисъл и се превръща в желана дейност .

4.Ученето чрез собствен опит и преживявания

Друго равнище на работа с опита е обогатяването му, като се използва собствения опит в
дадена дейност за придобиване на ново знание. Този процес може да осъществи чрез
разнообразни учебни ситуации. А те са слушане, усвояване, манипулиране с материалите,
самостоятелна работа. Активността се провокира чрез способостта на учителя да използва
пълноценно подходите и ситуациите. За обогатяване на опита се използват „отворените”
ситуации, в които се съдържа проблем и се изисква вариативност, творчество в процеса на
работа, преодолява при поява на неуспех. Създаването на тези ситуации изисква да се владеят
по – различни професионални компетентности като: проектиране съдържанието на учебната
ситуация и предвиждане декорирането й в процеса на научаването от учениците;
съдържанието да бъде свързано с усвоените знания от децата, с възможностите им да се
справят с възникнали трудности, с индивидуалният им ритъм на работа и др.; да има
логическа последователност на учебното съдържание и връзка с изучените теми и следващите
за изучаване; да се осъществи проверка на знанията в ситуации, изискващи различен придобит
опит – социален, познавателен, емоционален, културен.

опит

приложе рефлек
ние сия

Концептуализир
ане на опита

При този модел ученето започва от опита(вече утвърждаване житейски представи и

понятия),преминава през рефлексията (анализ на ситуацията)концептоализацията
(трансформиране в понятия) и се появява в практиката(опита).Този цикъл на осъществяване и
трансформация се повтаря.По този начин осмислен път на наблюдение, преценка, приложение,
съотнасяне към собственият опит, формулираните цели и своите очаквания.
„Обучението трябва да бъде оживявано непрекъснато” , осъществяващо се чрез някои
съществени опори, една от които е актуализирането и ползването на опита, в дейност, насочена
към придобиване на ново знание. Разнообразните учебни ситуации са една прекрасна
възможност за това. Ситуациите на учене са следните: слушане, усвояване, манипулиране с
материала, самостоятелна работа. Учителят е този, който може да ги оживява.

Обучение чрез проучване / изследване е процес на обучение, в чиято среда, обучаемите са

въвлечени в дейности, подтикващи ги да задават въпроси, да провеждат проучване, да
разрешават дадени проблеми и по този начин да достигнат до определени изводи за
заобикалящия ги свят.
Проучването, като подход към процеса на обучение, включва изследване на реалния и
предметния свят, предизвиквайки задаването на въпроси и правенето на открития по пътя на
търсене на нови схващания. Процесът на изследване се ръководи единствено от любопитството
на обучаемия, от интересите или желанието му да разбере дадено наблюдение или да реши
проблем. Процесът започва, когато се забележи нещо интригуващо, изненадващо или такова,
което предизвиква въпроси – нещо ново, нещо нелогично, което няма връзка с предишния опит
на обучаемия или със сегашно негово схващане. Следващата стъпка е самото действие,
изразяващо се в продължително наблюдение, задаване на въпроси, правене на предположения,
тестване на хипотези, издигане на теории и концептуални модели. По време на целия процес
обучаемият трябва да намери свой собствен път. Рядко се случва той да е линеен, по­често
обучаемият се лута насам­натам, върви по цикличен път или следва поредица от събития.
Колкото повече напредва процесът, толкова повече въпроси изникват, като стават причина за
по­задълбочено взаимодействие и връзка с новите открития и заедно с това предполагат по­
голяма вероятност за по­нататъшно усъвършенстване на разбирането. Изследващият събира и
записва информацията, представя резултатите и съответните обяснения, използва различни
източници като книги, филми или вижданията на други хора. Всичко това помага на
обучаемите да конструират нови смислени рамки на света.
При обучението чрез проучване преподавателят подпомага или насочва обучаемия в процеса
на самооткриване и създаване на негово собствено схващане за света. За да се разбере този вид
обучение трябва да бъде казано, че при него самия процес на обучаване означава изследване в
процес на обучение. То се практикува в среда, в която обучаващите се, са въвлечени в дейности
които активно ги мобилизират да провеждат и проучват, да задават въпроси и да разрешават
проблемите си.
Това е метод, който ги активизира по този начин да стигнат до определен извод за
заобикалящия ги свят. В обучението чрез проучване се прилагат няколко необходими стъпки.
Процесите на обучение включват изследване на реалния свят. От любопитството на
обучавания зависи и се ръководи създаването, изследването и правенето на откритията, по
пьтя на тьрсене на нови схващания. От него зависи дори и желанието му да реши проблема в
изследването. За изходна точка се счита и реалния процес стартира, когато пред ученика
излезе нещо интригуващо или нещо нелогично, което да предизвика въпроси които нямат
връзка с предишния опит на обучаемия. Обучението продължава със следваща стъпка.
Характеризира се със стартиране на самото действие на правене на предположения и тестване
на хипотези и концепции. Подобен подход е доста ефективен, тъй като вьздейства на ученика
да намери своя собствен пьт, но по скоро той е хаотичен и се лута насам­натам, вьрвейки по
цикличен път или следващ редица сьбития.
При обучението чрез проучване, съществена е и ролята на преподавателя. Той трябва да
насочва учениците в процеса на самооткриване, а също и да създава без вмешателство негова
собствена преценка за света. Изследователя пък от своя страна активно събира и записва
информацията като използва различни източници – книги, филми или виждания на други
хора, прави интерпретация на данните и наблюденията. Чрез този почти самостоятелен начин
на действие на това обучение, обучаемите могат да конструират нови смислени рамки на света.

Може би най­голямата пречка за прилагането на активно обучение, е че преподавателите се

притесняват от следните рискове: учащите да не участват; учащите да не прилагат висши
форми на мислене; учащите да не научат необходимото учебно съдържание. Други основни
пречки за прилагането на активното обучение са: влиянието на традиционния стил на
преподаване; оценката на собствените способности и самоопределянето на ролите;
дискомфортът и безпокойството, които промяната предизвиква; ограничените стимули за
развитие на способностите за промяна.
Някои специфични пречки за прилагането на активно обучение са: ограниченото време на
учебния час; увеличаването на времето за подготовка; потенциалната трудност за прилагане в
по­големи групи; липсата на нужните материали, оборудване и ресурси.
Контекстно учене. Осъществява се чрез създаване на проекти с помощта на различни модели,
решаване на проблеми от живота на децата,близки до ежедневието и интересите им, учене в и
чрез опита с помощта на игри и симулации.
Работа върху грешката. Ученето винаги е съпроводено с грешки. Ако ученикът не може да
установи, че прави грешки и не може да поправи грешките си, то това значи, че той не може и
да се учи. Правилносто насочване на ученика да се коригира го стумилира към откриване на
информация, търсене на връзки и зависимости, откриване на различни варианти за правилно
решаване на конкретната задача. Това води до самостоятелна и творческа дейност на ученика.
Активното учене изисква самостоятелно преминаване по познатото към непознатото,
вариативно манипулиране с информацията и собствени стратегии за работа.
Учене чрез игри. Играта е основна и водеща дейност в детското развитие.
Фрьобел подчертано застъпва и ясно формулира фундаменталната теза на съвременното
образование: учене чрез преживяване и учене чрез игра . Според него чрез играта детето
осъществява своето собствено образование.Тази игра се нуждае от ръководството на опитни
педагози, за да постигне истинската си цел. В резултат на това образованието става
направляван живот и игра. Истинският учител стои настрана и позволява, чрез правилно
ръководство, да излязат на преден план заложбите на детето.
Не случайно редица изтъкнати психолози интерпретират играта като средство за свободно
проявление на детето. Чрез нея се създават предпоставки за развитие на учебна дейност. Тя е
спонтанна проява, средство за самоизява, за реализация на своето аз.

Интерактивното обучение се дефинира като „взаимодействие между хората в процеса на

тяхното общуване”. Това е обучение, в което основната форма на работа е урокът и което
създава условия за повишена вътрешна и външна активност на ученика в процеса на ученето.
По време на обучението, ученикът трябва да бъде мотивиран и да има желание да бъде
обучаван. Обучението трябва да бъде организирано по приятен начин, за да не бъде
възприемано като трудна дейност, трябва да бъде под формата на игра. Ученето чрез игра
стимулира мисленето, емоциите и въображението, ражда образи, които съзнанието приема по
лесно и познанието става достъпно и лично преживяно. Създаването на сигурна социална
среда е едно от задължителните условия за пълноценното протичане на урока. Обучението
трябва да ориентира ученика към учене чрез опит. Ученикът трябва да участва в обучението и
да са активизирани всичките му възприятия и способности. Благодарение на ученето чрез опит
познанието става по достъпно до индивидуалното съзнание на ученика. Обучението трябва да
бъде насочено към цялостно активизиране на възприятията и способностите на личността на
ученика. Методите на преподаване трябва да предлагат естествено включване на ученика в
процеса на познанието.
Това са методи, в които учителите използват дидактически и ролеви игри, драматизации,
обсъждания, дискусии, наблюдения, експерименти, упражнения, анализиране и др.
Непрекъснатия контакт с учениците подобрява работоспособността. Те трябва да вземат
участие и да бъдат преоценявани.
Интерактивни методи на обучение:
1. Обсъждане – чрез него учителят и учениците обменят информация, споделят опит и идеи,
мисли и чувства. Този метод води до организирано задаване на въпроси от учителя и
учениците. Това изисква от учителя добро познаване на учебния материал и възможностите на
учениците си.
2. Дискусия – обучение чрез разрешаване на спорни въпроси и проблеми, изграждане на теза
и антитеза, обощаване и систематизиране на резултатите. Методът е последователност от
разнообразни техники, представени като изисквания към работата на учителя и като предмет
на специално изучаване от учениците.
3. Мозъчна атака – методът организира ученическата група или класа свободно и бързо да
изказва идеи в отговор на зададен от учителя въпрос. Направените предложения от учениците,
за определеното им време, се оценяват чрез обсъждане, след което се излага вярната теза. При
изпълнението на този метод възникват проблеми свързани с трудностите да се преодолеят
спонтанните реакции в поведението на децата и даването на оценъчните съждения.
 4. Упражнение – то е най­често изполваният метод. Обучението е ориентирано към развитие
на личностните и социалните умения. Това служи за мотивиране, корегиране и активизиране
на опита и моделите за поведение, като въвежда ново съдържание или затвърдяване на
нагласи, даване на оценки и др.
5. Дидактическа игра – този метод интегрира различни възможности за активизиране на
мисленето и въображението на учениците. Чрез него пътят на познанието става по­достъпен,
т.е. игрите създават познавателни ситуации, близки до опита на децата. С помощта на
дидактическите игри се демонстрират модели на поведение, които иначе биха били трудни за
наблюдени.
6. Ролева игра – предствяне на реални ситуации от учениците от социалната среда, играейки
със своето въображение. Учителят играе заедно със своите ученици. Задължително всяка
ролева игра трябва да приключва с оценяване и обсъждане на извършеното.
Методите на интерактивното обучение е необходимо да се реализират в подходяща социално –
психологическа среда. Ролята на учителя в интерактивното обучение се проявява вариантно –
като помощник, съветник, консутант и източник на информация. Той е този, който създава
условия за разгръщане на инициативата на учениците и стимулиране на самостоятелното
търсене на информация във всяка една житейска ситуация.
Техники за съдаване на благоприятни социално­психологически условия за работа:
­Работа в малки групи и по двойки – Това улеснява въвеждането на участниците в
дискусионни проблеми, споделяне на опит, разработване на проекти, по­добро импровизиране в
разиграването на ролеви игри и др.
­Договаряне на правила за съвместна дейност – в началото на всяко едно обучение е
необходимо да се постигне споразумение за правилата за работа в групата. Нужно е самите
участници в играта да станат автори на правилата, които после да спазват. Правилата се
записват и се поставят на видно място.
­Кръг на разговорите – За дейности, в които всички работят заедно – обсъждания, дискусии,
ролеви игри и др., препорачително е всички учащи да бъдат разположени в кръг, така че да е
възможен контактът очи в очи.
­Работа в „подвижни групи” – Чрез нея се постига обсъждане на поставени въпроси от
всички участници. На три места в помещението се поставят табели с надписи, съответно:
“вярно”, “невярно”, “не знам”. След поставянне на въпроса за обсъждане, всички участници
застават до надписа, който изразява неговото мнение. Така се оформят временни групи, които
изразяват своите аргументи. Ако под въздействие на аргументите, някой от участниците
промени мнението си, може да се прехвърли в друга група.
­Провеждане на дискусия – При обсъждане на въпрос се използва кълбо прежда. При
задаване на въпрос, учителят хваща края на нишката и подавакълбото на този ученик, който
иска отговори. Така се образува връзка между него и учителя. След отговора си, ученикът
хваща нишката и хвърля кълбото на следващия ученик, който иска да отговори. Така кълбото
се превръща в регулатор на участието на членовете от групата.
­Активизиращи игри – Използването им се препоръчва, когато учениците нямат добре
развити умения за работа в група, не се познават или се срамуват, или просто ако децата са
изморени и не са толкова активни. При използването на този вид игри, всяки от участниците
трябва да се чувства значим. Учителят трябва да дава точни и ясни инструкции, а и е
желателно да се редуват игри по двойки, в по­малки групи или с целия клас.
Интерактивното обучение внася разнообразие, спомага за пробуждане на положителни емоции
в ученика. Учениците се учат да излушват, да зачитат всяко мнение, сами да обобщават
информация и да я прилагат при необходимост. Учителят организира и ръководи обучението,
той не поднася информацията на готово, а подбужда към мислене и вземане на решения. При
прилагането на този метод на обучение се ускорява и подпомага процеса на разбиране и
усвояване.
Концепцията на активното учене се базира на общи стратегии: Ученето е преживяване;
Ученето трябва да придобива конкретен смисъл за всяко дете; Акцентира се върху
възможностите за овладяване на общи способи за творческа изява и умствена дейност;
Актуализиране на опита и интегриране на новите знания във вече съществуващите; ученето се
осъществява самостоятелно във и чрез опита; Повишено внимание към динамичните зони
емоционално, социално и интелектуално развитие на децата; Прилагане на придобития опит в
нови житейски ситуации; Стимулиране на самореализацията; Разширяване на възможностите
за социално взаимодействие и работа в сътрудничество; Изграждане на умения за планиране,
осмисляне и оценяване на собствения познавателен процес; Създаване на интерактивна среда,
позволяваща свобода на избора и изявата на всеки отделен ученик.

Учебна среда Средата на

­окуражава преподавателя
поемането на ­ демократична;
интелектуален риск; ­ рефлексивна;
­ провокира ­ той е и ученик;
съществуващи ­ подкрепяща;
нагласи; ­ даваща власт и
­ стимулира отговорност на
критичната обучаваните;
рефлексия; ­ конструктивно
­ даваГрупата
добра обратна критична
Индивидът
връзка;
­ чувство аз ­ желание и
­ използва дисонанса
сигурност при способност за
и конфликта като
експериментиране промяна;
основа за учебен
на идеи; ­ критична рефлексия;
опит.
­ индивидуална и ­ самооценяване;
групова отговорност ­ самостоятелно
за резултатите; мислене;
­ преподавателят на ­ поема отговорността
доминира; за собственото учене;
­ уважение на ­ добри умения за
мненията на междуличностно
Използвана литература:
другите; общуване
­ зрелост на
1. Дидактика­ държавно издателство ‘’Народна просвета’’ София,1987
междуличностните
отношения
2. Съвременно реално училище­реалност и предизвикателства­Емилия Любомирова Василева
(Университетско издателство)’’Св.Климент Охридски София ,2004

3. „Учене чрез опит и преживяване“, научно съобщение на Съюза на учените в България, клон
Добрич, т. 8, 2006

4. www.pomagalo.com