Форма – устройство, структура, организация, вид на определено съдържание
ОРГАНИЗАЦИОННАТА ФОРМА НА ОБУЧЕНИЕ: - определя вида и начина на организиране на учебната дейност; - подредеността и взаимната свързаност на компонентите на даден дидактически процес или явление с оглед оптималното им функциониране; - системата от дидактически елементи (цел, съдържание, методи на работа, учебна база, технически средства, субекти и др.) Класифицират се на 2 големи групи: 1. ОБЩИ ФОРМИ: - Фронтална – работа с целия клас - Групова – класа се разделя на групи - Индивидуална – учениците работят самостоятелно - Съществуването на общите форми е невъзможно без конкретните форми 2. КОНКРЕТНИ ФОРМИ: - Класно урочни – урок. Той е основна организационна форма за училищно обучение. Включва: управление от педагота на уч. дейност на учениците (цел, задачи, планиране, подготовка; познавателна дейност на учениците; взаимодействие между педагога и учениците; създаване на подходяща атмосфера от учителя. Всеки един урок има своя структура – хоризонтална и вертикална. Включва: теми, цели, задачи, съдържание, методи. Той е регламентиран, предварително планиран и времево ограничен. - Класно неурочни: -Практикум – използва се предимно при изучаването на дисциплините от природонаучния цикъл. Занятията се провеждат в лаборатория и специално оборудвани кабинети. -Семинар – този вид форма изисква развито абстрактно мислене, самостоятелност на учениците: изготвяне на план и разпределение на задачите, самостоятелна работа на учениците, обсъждане на доклади, реферати, есета, преценка от страна на учителя -Екскурзия – Организиране и осъществяване на наблюдения и познание на различни обекти, предмети, явления. форма на обучение, в която подрастващите се поставят в непосредствен контакт с предмети и явления в тяхната естествена среда. Предварително учениците се запознават с целите и задачите на екскурзията – къде ще ходят, какво ще наблюдават и т.н. Учителят прави инструктаж на учениците за тяхната безопасност. Завършва с обработка и обобщение на резултатите -Тренинг – динамична групова форма за изява и конструиране на обучение по различни практически умения, общуване. Използват се методи: групови дискусии, анализ на поведенчески модели, игрови методи, интерактивни и имитативни. -Пленер – прилага се по дисциплината ИИ. Целта е учениците да са в естествена среда. Това е форма на открито. Учениците наблюдават и пресъздават чрез творческа дейност. -Извънкласни и извънучилищни – практикум, тренинг, семинар. Към тях могат да се причислят и индивидуална работа в кръжок, школи, групови занятия по интереси, излети, походи, кино, театър, концерт, клубове, секции Под метод на обучението разбираме: път, начин, средство за постигане на учебна цел. Универсални свойства на методите за обучение: яснота, резултатност, икономичност, насоченост, плодотворност, детирминираност. Метод на обучение: форма на взаимодействие между дейностите на учителя и учениците, с които се осъществява функционирането и целенасоченото движение на процеса на обучение. Функции на методите: информационно – обучаваща; ръководно – комуникативна; мотивационно – развиваща МЕТОДИТЕ СЕ ОБОСОБЯВАТ В 5 ОСНОВНИ ГРУПИ: ИНФОРМАЦИОННИ МЕТОДИ: - Училищен разказ – устно изложение и може да бъде използван с цел информиране на учениците, мотивиране, ситуиране на участието им в обучителният процес, емоционално украсяване и емпатизиране на взаимоотношенията между субектите и др. - Училищната лекция – внимателно и усърдно четене на обучително съдържание от страна на учителя, като няма никаква дискусия от страна на учениците. - Инструктаж – този метод уреждащ, устройващ с големи приготовления характер Има три веда инструктаж : уводен, текущ и заключителен. Инструктирането може да се осъществи устно, с демонстриране на отделни процедури и изцяло в практическа форма. - Консултация- означава съветване и е от голямо значение за обучението и възпитанието. Представлява обменяне на информация умения и навици на ученика и непрекъснато усъвършенства тяхното качество. Консултирането може да има : предупредителен , тренировъчен , обяснителен и др. характер . - Беседа- има разговорен характер и е най-използваният . НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ МЕТОДИ: - Наблюдението- активен метод, благодарение на които се опознава и възприема сетивно възприемания свят. Ръководи се от учителя – има за цел да натрупа факти, да образува представи за обектите от обкръжаващата среда. - Експеримент – въз основа на придобитите знания , умения и навици, ученикът може да изследва и опознава действителността. - Проучване на документи - Демонстриране - онагледяване, придружено с описание и обяснение от учителя или ученика. ЕВРИСТИЧНО – МОДЕЛИРАЩИ МЕТОДИ: -Брейнсторминг – метод на мозъчна атака, т.е. генериране на идеи. -Синектика – означава събиране, смесване на нееднородни неща, което поражда нови отношения и връзки. -Игрови методи – играта е особен начин за отражение и усвояване на действителността чрез собствената дейност във въображаем план. ИМИТАТИВНИ МЕТОДИ: -Ситуативни – обучението максимално се доближава до реалния живот и до практическата дейност на хората. -Решаване на проблеми и задачи – задачата е да се разработят и приложат решения , които имат повече от един верен отговор, дискутираните проблеми да са добре структурирани. -Игрови методи – играта е особен начин за отражение и усвояване на действителността, чрез собствената дейност във въображаем план. ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ: Интерактивни са методите, основани на едновременното получаване на знания, формирането на умения и изграждането на нагласи, чрез поставянето на обучаваните в ситуации, в които могат да взаимодействат и след това да ги обсъждат на основата на преживяното.
14. Социална педагогика- Форми и средства на организация на спортно- систезателна дейност в социално- педагогическата практика. Нетрадиционни спортни игри и упражнения адаптирани за деца и ученици със СОП.