Социална педагогика - Тема 3

ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ НА СОЦ. РАБОТНИК/ПЕДАГОГ С КЛИЕНТА – СЪЩНОСТ,

ОСОБЕНОСТИ, ОСНОВНИ ПОДХОДИ КЪМ ПРОФЕСИОНАЛНОТО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ
НА СОЦ.ПЕДАГОГ/РАБОТНИК С КЛИЕНТА.

Взаиводействието между соц.педагог/работник с клиента е сложно и динамично. То e целенасочен

процес на взаимно влияние, в резултат на което протичат и се постигат качествени изменения и у
двете страни.
Особеностите при взаимодействието между соц.педагог/работник и клиента са:
 Действат две относително самостоятелни системи(соц. работник - клиент);
 Установяват се субективно - обективни отношения, които постепенно преминават в субективно -
субективни (т. е клиента се включва в решаването на проблема – самопомощ).
 Целта е обединяваща т. е крайната цел е да отпадне нуждата от соц.помощ и клиента да оцелява и
устойчиво да се развива.
Социалния педагог изпълнява следните задачи:
 Оказва помощ като се съобразява с индивидуалните особености и възраст като цели клиента да
има сили и възможности да се справя с проблемите си;
 Помага на клиента да анализира и оценява собственото си поведение и състояние, да осъществява
рефлексия, да опознава себе си, да взаимодейства с други представители от соц. институции;
 Създава условия, клиента да има възможност да избира;
 Адаптира или реадаптира клиента в социума и осъществява соц. терапия, корекция и соц.
рехабилитация;
Връзките между соц.работник и клиент са характеризират с целенасочени, двупосочни,
непрекъснати, противоположни и съобразени с конкретната ситуация. Соц. работник трябва да е
тактичен и да владее етикета на общуване, да умее да води диалог, да владее техника за вербално и
невербално общуване.. Да има мярка в поведението, реакциите и действията си и да проявява
деликатност, тактичност и учтивост. Стилът на общуване се свързва с как работи и какви методите и
похвати използва.
Соц. педагог използва стратегии на взаимодействието и съответни тактики съобразно конкректи
ситуации:
 Стратегия насочена към изменение на жизнената ситуация на клиента, но преди всичко с
активната позиция на соц.работник. Тук субективната позиция на клиента е на ниско равнище;
 Стратегия насочена към изменение на жизнената ситуация на клиента, но с изява на субективната
насоченост на клиента;
 Стратегия насочена към изменение на жизнената ситуация на клиента, който изразява висока
степен на субективната си позиция. Тук соц. работник влияе косвено на клиента, като го
мотивира, поощрява, стимулира, насочва към действително активно участие в решаването на
проблема. Клиента праявява разумна самостоятелност и отговорност за собственото си социално
изменение.
Във връзка с професионалното взаимодействие на соц.педагог/работник с клиента съществуват
основни подходи. Подходът е съвкупност от принципи, форми, методи, похвати и средства за
осъществяване на взаимодействието. Той разкрива стила на работа на соц.работник/педагог,
определя начина на общуването му и следователно оказва влияние на постигането на очакваните
резултати. Значими са следните взаимосвързани подходи – хуманен, личностно-ориентиран,
оптимистичен подход, индивидуален подход, ситуационен подход, системен подход, когнитивен
подход, диференциран подход, холистичен подход.
Диагностика - чрез нея се установява състоянието на клиента, измеренията на неговия проблем.
Точната диагностика е важна за оптимално протичане на взаимодействието.