Тема 2. Цели и целеопределяне в организацията.

Цели на концептуално равнище –

намерение, визия, мисия, цел-предназначение, глобална цел, приоритетни цели и базови
стратегически ориентации, базови цели. Стратегии – корпоративни (на организационен
растеж), в отделните полета на бизнес, ресурсни, устройствени, ролеви, политики и политика
в организацията.

Един от основните проблеми на една организация е определянето на нейните цели и стратегии.

Образът на онова, към което се стреми управляваното цяло, е важно за съществуването му. От
функционална гледна точка, целта е желан резултат, който насочва поведението на хората и
социалните образувания и ги мотивира да действат. От съдържателна гледна точка тя (целта) е
идеален мисловен модел, изпреварващ образ на действителността (тъй като става дума за
бъдещ резултат, който все още не съществува). Целта е и един от главните
структурообразуващи фактори – отношението към него предопределя приобщеността на
субектите, разграничаването или индиферентността им към определени събития, състояния,
дейности и т.н. Тя играе структурообразуваща роля и от „технологична гледна точка“ –
предопределя възможните, необходимите и допустимите начини на действие, за да бъде
реализирана на практика. Ето защо целевата система и ориентация на организацията отразява
интегрирането й като цялост, както и нейната структурата. В организациите се наблюдава
целева дивергенция (разнообразяване на целите), което става с приобщаването на всеки нов
човек, формирането на група – формална или неформална. Всеки субект обикновено се стреми
да реализира и свои цели чрез организацията. Като се има предвид, че във всеки страт на
организацията също се определят цели, понякога дори противоречиви (например стремежът към
по-висока печалба в икономическия страт и някои социални цели в социокултурния страт), е ясно,
че целите, направляващи поведението на организацията, са сложна и противоречива
система, която се нуждае от хармонизация, координация, интеграция в цялост, които
понякога са възможни само на базата на компромиси или усилия за съгласуване:

Изясняването на целите на една организация е постепенен процес на създаване на система от

мисловни модели – образи на бъдеща ситуация. Ето защо тук се мобилизира сетивното
(извлечено от опита и усета към него), рационалното (традиционно научното, формализуемото) и
интуитивното познание, налично в организацията. Моделите постепенно се конкретизират и
проясняват, като се работи на три равнища:
- концептуално: създаването, от страна на всички заинтересовани от дейността на
организацията и/или оказващи значими въздействия върху функционирането й субекти, на
споделен възглед за нейното развитие - визия; с други думи – изясняване на
 първоначалните намерения на заинтересованите страни спрямо това бъдеще , както и опит
да се очертае идеалното състояние към, което организацията трябва да се насочи;
- системно ниво : изследва и оценява възможностите в дадената ситуация да се
постигат различни цели, както и съпътстващите ги явления и процеси и
необходимите за това ресурси,; това позволява да се анализира първоначално очертаната
ориентация, възглед, визия, като по-прецизно се изяснява какво и как би било най-добре да
се преследва в дадената ситуация; тук се формулират и оценяват различни
пътища/начини на реализация на разнообразните цели – т.е. разработват се
множеството стратегии; вследствие на усилията на това равнище визията се
прояснява, прецизира, но може да се наложи и драстично да се промени и да се
върнем още веднъж към концептуалното ниво на целеполагането; изходът на
работата на това равнище са конкретизирани стратегически (значими за оцеляването
на организацията) цели;
- изпълнително (екзекутивно) равнище : „превеждане на целевите ориентации на езика на
изпълнителите“, създаването на ориентиращи измерители за степента на реализацията на
целта и описание на условията, които трябва да се осигурят, за да бъде всичко това
възможно; тук се разработват планове и бюджети; плановете съдържат баланс на задачи
– изпълнители – ресурси, а бюджетите представляват план за ресурсите – входящи,
налични, както и начина на изразходването им по разнообразните предназначения,
При създаването на отделните целеви модели доминира определен тип мислене, но доколкото то
трудно се изолира в „чист вид“, а и с оглед изграждането на по-ясна представа, в някаква степен се
ангажират и останалите типове мислене.
Когато създаваме конкретна система от цели, ние невинаги обхождаме всички типове цели и
стратегии, включени в мрежата. Поради различни причини (време, способност, предпочитания,
потребност, цена, достатъчност и т.н.) обикновено се прескача между типове модели и равнища на
работа. Например ние можем да започнем с някакво наше неясно намерение и веднага да
преминем към реализацията му – определяне на конкретни стъпки в тази посока (така обикновено
постъпват импулсивните хора). Разбира се, ще страда качеството, но ние може би нямаме време за
анализи, нямаме нужните умения, не чувстваме потребност от по-задълбочена работа върху
целевата система.

https://www.bg-ikonomika.com/2010/10/9_26.html