Professional Documents
Culture Documents
Курсова работа по Основи на управлението
Курсова работа по Основи на управлението
СТОПАНСКИ ФАКУЛТЕТ
Туризъм, първи курс
(редовна форма на обучение)
По дисциплината
„Основи на управление“
Управление на системите
(Курсова работа)
Изработил: Проверил:
/Мартин Ц. Димитров/ /доц. д-р Ивалинка П. Пенчева/
Факултетен №: 3488
Човек може да управлява както себе си, така и другите. Това той може да прави:
а) Съзнателно, като обмисля своята дейност;
б) Интуитивно (подсъзнателно).
При съвременните условия акцентът следва да се поставя на първия начин. От гледна точка на
философията управлението се свързва с движението на материята, което се подчинява на
обективни закони. В случая управлението се отнася до привеждане на явленията в съответствие
с обективната закономерност, характерна за даден момент и среда. Използваните знания от
философията са от изключително значение при изясняването на управлението на
системите. Независимо от вида и характера на системата управлението е присъщо за нея, т. е.
не може да съществува система без управление. В зависимост от средата, в която се
осъществява, управлението може да се разглежда по отношение на:
- неживата природа;
- живата природа (биологичното разнообразие);
- технико-технологическите системи;
- социалните системи;
- околната среда.
Според утвърденото мнение в науката за управлението мениджмънтът представлява
разновидност на стопанското управление, и то най-вече при пазарни условия. В превод от
английски език, според една от най-утвърдените дефиниции, management означава да
управляваш или да бъдеш управляван, а също така и хората, които управляват бизнеса. Той се
появява със започване на промишлената революция в Англия (ХVІІІ–ХІХ век). Мениджмънтът
предполага икономическа свобода на хората, използване главно на икономически методи на
управление и вземане на самостоятелни решения въз основа на икономически критерии. Той се
свързва главно с дейности, в името на които се правят разходи и се получават приходи. Ето
защо мениджмънтът се свързва най-вече с фирмената дейност.
И тази диференциация има условен характер, тъй като при промяна на управленските подходи,
принципи или методи е възможно неуправляемите обекти да се превърнат в управляеми.
Древните държави като Египет, Китай, Елада и Рим - не само като степен на развитие, но и
като форма на организация. В Рим се използват такива понятия като владеене, разпореждане,
ползване, които са основа на известното и досега Римско право. През вековете отпечатък върху
развитието на управленската практика поставя военното дело. Не е случайно, че за първи път
организационно-управленските структури се появяват в армията и след това са заимствани от
цивилните организации. Значително на по-късен етап самото обществено-икономическо
развитие задълбочава нуждата от управленски знания, които да бъдат систематизирани в
научни теории. С други думи, създават се всички необходими предпоставки за това, като някои
по-важни от тях са:
а) Промишлената революция, слагаща край на занаятчийското и манифактурното производство;
б) Развитието на свързани с управлението области – математика, социология, психология,
икономика, инженерни науки и т. н.;
в) Концентрацията на капитала;
г) Уедряването на производството;
д) Разширяването на пазарите;
е) Научно-техническите открития, водещи до внедряването на качествено нови технически
средства, нови производства, нови технологии и нова организация (електропроводът,
двигателят с вътрешно горене, светотехниката, паро - и хидроенергията, изкуствените влакна,
електрометалургията и др.);
ж) Развитието на комуникациите (телефонни връзки, радиотехника) и т.н.
Относително неголямо количество на управляващите и липса Голям брой мениджъри, в това число и от средно равнище
на практика на мениджъри от средно равнище
Управленският труд често пъти не е диференциран от Управленският труд е точно обособен и ясно са очертани
изпълнителския управленските групи
Възможността за упражняване на управленски труд е Възможността за упражняване на управленски труд е следствие на
следствие на приемственост или по пътя на силата компетентност със съблюдаване на законност и ред
Малък брой на хората, които са способни да вземат важни Голям брой на хората, които са способни да вземат важни
управленски решения управленски решения
Акцентът се поставя върху заповедите и интуицията и Акцентът се поставя върху колективната работа
рационалността
През този период съществена промяна търпи и трудът на хората, в т. ч. и управленският труд.
Във връзка с обособяването на управленския труд и отделянето му от изпълнителския могат да
се посочат следните основни етапи:
- За първия етап е характерно, че изпълнителските и управленските функции се изпълняват от
едно лице, т. е. субектът и обектът на управление са едно и също лице. Това са първите стъпки
на управленската практика. Свързва се с индивидуалната форма на организация.
- Разделение между управляващия субект и управлявания обект - на практика това е първото
разделение на човешкия труд на изпълнителски и на управленски. Управленските функции
обаче се изпълняват от собствениците. Този етап се свързва с манифактурата.
- Осъществява се функционално разделение на труда в субекта на управление - част от
управленските функции са дадени на други лица, близки на собствениците, но основните
управленски функции собствениците запазват за себе си. Тук има частично освобождаване на
собствениците от второстепенни управленски дейности, като те се насочват към решаването на
главните, стратегическите задачи.
Етапът започва с възникването на капиталистическия начин на производство. По това време се
създават множество предпоставки за изграждане на научна управленска теория.
- Етапът на мениджмънта - започва в края на XIX в. и началото на XX в. Управлението се
осъществява от мениджъри, които имат специална подготовка. През етапа възникват редица
управленски школи.
Друг негов приносен момент е, че той за първи път въвежда сделната система на заплащане.
В своето творчество Емерсън се доближава до Тейлър. Основното различие между двамата е по
отношение на структурите на управление. Както посочихме, Тейлър е привърженик на
функционалната структура, докато Емерсън издига линейната.
Безспорно обаче е, че това движение се свързва с името на Мери Фолет (1868 – 1933). Тя
обосновава за първи път необходимостта от психологически аспекти на управлението. Според
нея човешките отношения между управляващи и управлявани не са по-маловажни от
властническите правомощия. Определя мениджмънта като “обезпечение изпълнението на
работите с помощта на други лица” и смята, че именно той предлага максимални възможности
за творческо мислене. Основните проблеми на мениджмънта са проблеми на човешките
отношения. Фолет се занимава с мотивацията, ценностите и развитието на хората. Човек е
творческо същество. Ето защо управляващите по такъв начин трябва да организират
изпълнителите, че те да дадат “цялото си сърце и душа” при изпълнение на поставените
задачи.
4. Поведенческа школа
Движението “Човешки отношения” получава своето естествено развитие и продължение във
вижданията на Поведенческата школа. Определящо за идеите на представителите от тази школа
е, че реализацията на трудовия потенциал на хората зависи от условията на труд и от
междуличностните отношения (между управляващи и управлявани, между самите
изпълнители). Те изследват различни аспекти на социалното взаимодействие, мотивацията,
властта и авторитета, организационните структури, комуникациите в организацията,
лидерството, качеството на трудовия живот и т.н.
В крайна сметка приема теория “Х” за неефективна и обосновава теория “У”. Най-общо за нея
е, че в основата є се поставя човешкият фактор. Тя е изградена на базата на следните съждения:
- човек иска да върши нещо, т.е. работата е естествената му дейност;
- хората непрекъснато се стремят да учат и да се развиват;
- на човек му е необходима публична изява и обществено признание;
- наред с материалните стимули съществено място имат и моралните;
- човек се стреми да участва при вземането на решения, а оттам и да поема отговорност.
“Теория “У” очаква от всекиго да направи най-доброто, на което е способен. Приема се, че,
общо взето, хората са разумни и кооперативно настроени и ако се осигурят възможности, те ще
проявят самодисциплина, необходима за ефикасна работа в организацията. Тогава те не вършат
работата си механично, а възприемат най-добрия творчески подход към труда си.”
5. Количествена школа
Количествената школа се нарича още Нова класическа школа. Тя се появява в края на
Втората световна война следствие натрупания през войната опит.
Нейните представители акцентуват върху използването на количествените методи за вземане на
решения, откъдето получават и самото име. Техните виждания се различават съществено от
другите школи, тъй като при управлението се разработва модел на ситуацията (най-често
математически). Той опростява реалността. Така се опростяват сложните проблеми, намалява
се броят на променливите.
Виден представител на тази школа е Норберт Винер. В своя труд “Кибернетика или управление
и свръзка в животното и машината” той излага идеята за използването на общ подход за
разглеждане на управленските процеси в различни системи. Той доказа универсалния характер
на управлението и изведе кибернетиката на преден план. Кибернетизацията на управлението
води до масово използване в управлението на компютърна техника, информационни системи,
което създава предпоставки за автоматизация в управлението.
Управлението на организациите има статут на наука вече повече от 100 години. В този период,
управленската мисъл се променя съобразно околната среда и наличието на изисквания от
страна на тази среда – това от една страна, а от друга страна –при всички случаи, управленската
мисъл отразява основните потребности на самата организация от начина на управление, от
внедряване на иновационни идеи в управленската практика и пр. Така например, ако преди
малко повече от 100 години, от съществено значение е измерването чрез хронометраж на
дейността на служителите и работниците, то в днешно време – като много по –добър вариант се
приема управлението на производителността чрез допълнителна мотивация. Все пак, може да
се каже, че не всички идеи на управленската мисъл от края на ХIХ век и началото на ХХ век са
остарели, като в настоящия доклад ще се покаже възможността за използване на някои от
идеите на представителите на класическия мениджмънт при управление на съвременната
организация и повишаване на производителността. Предвид краткия обем на доклада, в него,
ще бъде акцентирано върху труда и принципите на Тейлър и Емерсън.
Науката за управление като база се свързва с Фр. Тейлър. Според него, научното управление е
еволюция, а не – изобретение, като появата му е естествена последица от комплексното
действие на множество фактори от различно естество. Според Тейлър, главна задача на
управлението трябва да бъде осигуряването на максимална печалба за предприемача, но заедно
с максимално благосъстояние на всеки зает в предприятието работник. На практика, това е и
първия принцип, който може да се приложи в съвремието- видно е, че този принцип сериозно
отразява възможността на предприятието да реализира на практика своята социална
отговорност, като пък последната е в основата на формиране на добрия имидж и благополучие
на организацията.
Принципите на Емерсън се различават от тези на Тейлър, като тук –подобно на Тейлър- могат
да се приложат повечето от тях в съвременното управление. Кратък коментар на
приложимостта на тези принципи е както следва:
точно поставени идеали или цели; в съвремието, точното поставяне на целите и приобщаване
на кадрите към тях е необходимо условие за подобряване на производителността на фирмите и
наетите лица. Без целеполагане, компанията не може да постигне успех;
здрав смисъл на дейността. Този принцип се свързва донякъде с предходния, като следва да се
посочи, че здравия смисъл на дейността е определящ и по отношение на средствата на
акционерите – нещо, на което съвременните „стейкхолдъри” държат особено много;
дисциплина; този принцип обаче е един от тези, които трудно биха могли да бъдат приложени
в практиката в съвремието. Това е така, тъй като персоналът изисква мотивация за дейността
си, а не принудително налагане на дисциплина;
Заключение
Докато Тейлър, започвайки своята изследователско- организационна работа през 80-те години
на XIX в., с анализиране работата на отделния работник и отделната машина, си остава в
границите на работилницата или цеха, Емерсън за първи път поставя въпроса за ефективността
на производството в широк мащаб. Следва да се посочи, че концепцията на Тейлър е много по-
дискутивна в сферата на научния мениджмънт – така например – на широка и емоционална
дискусия се подлагат принципите на Тейлър за справедливо заплащане - според изработеното и
според индивидуалния принос на всеки работник. Следва да се посочи, че индивидуалния
принос на всеки работник е проблемна тема и в съвремието, тъй като в някои сфери –например
– сферата на услугите или обслужването, този индивидуален принос много трудно може да се
измери. По аналогичен начин, доста трудно може да се измери възможността за анализ на
оценката, когато става въпрос за екипна работа –особено - при създаване на софтуерен продукт,
в сферата на медицината, здравеопазването и други.
Използвана Литература
1. Андреева, М., Основи на управлението, Стено, Варна, 2003
2. Златев, В., Мениджмънт без граници, Стопанство, София, 1999
3. Каменов, К. Основи на управлението. Част 1. В. Търново, 2004
4. Пенчева, И. Р. Пенчева, П. Пенчев. Основи на управлението. В. Търново, 2016