ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ

„Св. св. Кирил и Методий“

Педагогически факултет

Основи на управлението

Приложимост на основните моменти, залегнали в

разбиранията на представителите на управленските школи
при управлението на съвременните организации

Изготвил: Мадлена Бориславова Спасова, специалност

Социалнопедагогическа превенция и пробационни дейности, фак.
№ 2205014493, ОКС магистър, дистанционно обучение

Велико Търново, 2023

 1. Съдържание
2. Увод

Управлението представлява процес на въздействие от страна на

управляващите върху управляваните за да могат да бъдат постигнати предварително
набелязаните цели, като по този начин се съгласува съвместната дейност на хората. Именно
съвместната дейност на хората е основната причина за поява на управлението, тъй като
индивидуалната дейност не може да даде такива резултати. Това налага тя да се координира, да
се управлява, тъй като в противен случай всеки ще действа съгласно своите виждания,
интереси, разбирания и общата поставена цел няма да бъде изпълнена.
Във връзка с обособяването на управленския труд и отделянето му от изпълнителския могат да
се посочат следните основни етапи: Първият етап се свързва с индивидуалната форма на
организация. Вторият етап се характеризира с разделение между управляващия субект и
управлявания обект и се свързва с манифактурата. През третият етап се осъществява
осъществява функционално разделение на труда в субекта на управление. Четвъртият – етапът
на мениджмънта, който ще разгледаме подробно. Започва в края на 19-ти и началото на 20-ти
век. Управлението се осъществява от мениджъри, които притежават специална подготовка.
През този етап възникват редица управленски школи.

Науката за управление извървява път на развитие и еволюция. Концепцията за научното

управление се развива през един продължителен период от време, като се започне от средата на
XIX век, та до 20-те години на ХХ век.
Появата и оформянето на управлението като наука, като област за научно изследване е
своеобразен отговор на потребностите на големия бизнес. Заедно с това е опит да се използва
преимуществото на техниката, създадена в периода на промишлената революция. Не на
последно място с оформянето на управлението като наука се стига до финализиране на
усилията на дръзновени, любознателни хора, стремящи се да открият и приложат ефективни
способи за изпълнение на работата. През първата половина на ХХ век получиха развитие
четири ясно различими школи на управленческата мисъл. Хронологически те могат да бъдат
подредени така:
 школа на научното управление;
 административна школа;
 школа на човешките отношения;
 школа на науките за управление (количествена школа).
Всички те са допринесли в някаква степен за развитието на управлението. Днес дори най-
прогресивните съвременни организации използват определени концепции и идеи, възникнали в
рамките на исторически проявилите се школи.

Голямата необходимост от съвременни управленски знания, които по-късно да

прераснат в управленски умения, изисква не само бързо и комплексно развие на
управленската наука, но и развитие на редица други науки свързани с нея. За
настоящото и особено за бъдещото й развитие е нужно все повече да се отчитат
реалните условие на обкръжаващата ни среда. Вече не е възможно да се насочим към
управление на икономическата системата, без да отчитаме връзката и с други системи.
В исторически план множество школи, течения, подходи и схващания са дали
отражение върху съвременна наука за управлението и управленската практика. Етапът
на мениджмънта започва в края на 19 и началото на 20в. Управелението се осъществява
от мениджъри, които имат специална подготовка. През етапа възникват редица
управленски школи, като някои от изградените принципи са общовалидни и днес. В
развитието на управленската наука са правени редица периодизации. Като една от тези
периодизации, направена от М. Мескон, М. Альберт и Ф. Хедоури, могат да бъдат
посочени следните управленски школи и периодът, през който те функционират:
1. Школа на научното управление – 1885 - 1920 г.
2. Класическа (административна) школа – 1920 - 1950 г.
3. Движение “Човешки отношения” – 1930 - 1950 г.
4. Поведенческа (Бихейвиористична) школа – след 1950 г.
5. Количествена школа (Нова класическа школа) – след 1950 г.

3. Изложение
1. Школа на научното управление – 1885 - 1920 г.
2. Класическа (административна) школа – 1920 - 1950 г.
3. Движение “Човешки отношения” – 1930 - 1950 г.
4. Поведенческа (Бихейвиористична) школа – след 1950 г.
5. Количествена школа (Нова класическа школа) – след 1950 г.

4. Заключение
5. Използвана литература
6. Приложения