Университет „Проф.

д-р Асен Златаров“

Факултет по Обществени науки
Катедра: Педагогика и Психология

ЕСЕ
ТЕМА „ПРЕДПОЧИТАНАТА ФИЛОСОФИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО
ОТ МЕН“

Изготвил: Мария Петрова Ръководител:

Михай лова доц.Тинка Иванова
Специалност: „Съвременни аспекти
на българското образование в ДГ и НУ“
I курс – р.о.- магистратура
Фак.№ СА 14

Бургас 2015-2016г.
 Предпочитаната философия на образованието от мен

Моята предпочитана философия на образованието е либерализмът.

Либерализмът е политическа и всеобща теория, която засяга
теорията за ценностите, човека и етиката. Той възниква през XIII век с
основните характеристики за лична свобода, парламентаризъм,
демокрация, свобода на предприемачеството и социална хармония.
Според класическия либерализъм социалния контрол над
индивидуалната свобода бил той юридически, икономически,
религиозен педагогически трябва да е минимален, но да го има. Целта
да образоваме е преуспяваща в житей ското състезание свободна
независима личност, която по честен начин без да нарушава законите
се реализира демократичното общество.
Той не предвижда промяна в обществото като предварително условие
за развитието на образованието. Чрез образование и формиране на
конструктивни качества на личността може да се усъвършенства
обществото.
Либерализмът е философска концепция на движението за т.нар. ново
училище, което възниква в края на XIX век. Разпространява се в
Европа в 20-30 години на XX век.
Той има три елемента:
-изявен индивидуализъм – свободна изява и задоволяване на
желанията на индивида
-либерализъм на социалната държава
-отчуждението от системата.
Либералните училища и либералното образование възникват с
движението за т.нар. „Ново училище“ от края на XIX век.
Либералната философия към образованието и училището се изявява в
характерни черти за нея, които са:
-равен образователен шанс за всички
-спонтанност на активността на ученика
-съобразяване с потребностите и мотивите на учениците
-свобода на избора на темите от образователното съдържание, което
е непредметно структурирано и с минимална регламентация
-липса на строго установени форми и методи на обучение
-насърчаване на личната инициатива и конкурентност, която е
съчетана с дей ност в малки общности
-индивидуален темп на учене
-приоритет на неформалното общуване
-съществуване на собствен кодекс на взаимоотношенията, кой то е
малък модел на по-голяма общност
-интегриране на гражданските цели на възпитанието с личната
образованост
-себеизява и себеутвърждаване, без да се пречи на изявата на другите
-култивиране на етични средства за достигане на образователните
цели
-образованието да бъде по мярка.
Либерализма намира приложение в реформаторското движение от
позициите на детето, което възниква в края на XIX век началото на XX
век с книгата на Елен Кей – „Векът на детето“. Основната цел на това
движение е, че детето може да развие своя духовен потенциал без
грубата намеса на възрастните – родители, учители и други.
Детето трябва да живее и расте в атмосфера на свобода, за да може
най -добре да разгърне собственото си „АЗ“ – да бъде обградено с
грижа и любов от възпитателя.
Една от привърженичките на либерализма е Мария Монтесори –
идеите за свободното възпитание. Тя се застъпва за единство между
свободата и дисциплината във възпитателната работа с децата в
смисъл на вътрешна дисциплина, когато човек вече е господар на
самия себе си.
Важно място ней ната педагогика на малките деца заема разбирането
ѝ за сензитивните фази в тяхното развитие и необходимостта те да се
използват пълноценно за възпитанието.
Във връзка със създаването и използването на дидактични
материали тя развива и идеята за значението на нагледността като
принцип не само в сетивната област, но и по отношение на
способностите на детето за абстракция и обобщения.
Друга голяма идея, която Монтесори развива и защитава е идеята за
саморазгръщането на детето чрез неговата самодей ност. Според нея
човек е такъв какъвто е, не благодарение на учителя си, а на това,
което сам е направил.
Тя изгражда цяла система от дидактически материали, но вместо да
налага на учениците си конкретен материал разрешава на всяко дете
да работи, с това което му харесва. Монтесори схваща дисциплината
не като завършен факт, а като път кой то довежда детето до
понятието за добро. Целта е то да се дисциплинира чрез дей ност, чрез
подвижност и работа към добро. Същността на метода на Мария
Монтесори е да се остави детето свободно да се занимава с това, към
което го подтиква интересът. Дидактическите материали са
разработени за индивидуално използване или за работа в малки
групи. Учениците се занимават индивидуално или в малки групи по
техен избор. Тези избори се направляват от учителите, направлява се
и дей ността чрез инструкции.
Друг важен аспект е отношението на сътрудничество. От учениците се
изисква постоянно да търсят помощ от другарите си при
затруднения. Учебният процес е индивидуализиран. Подчертава се
индивидуалната и колективна отговорност. Децата поддържат
класната стая, дидактическите материали, участват при
изработването на правилата за вътрешния ред.
Друга привърженичка е Елен Кей , известна с книгата си „Векът на
детето“. В началото на XX век идеята за правата на детето заема
основно място в Европей ската педагогика.
Кей провъзглася няколко права на детето: право на нужди, право на
неприкосновеност на вътрешния свят, право на избор на родители.
Под влияние на тези идеи в обществото възникват нови понятия:
детско творчество, детска дипломация ,детски конгреси.

Използвана литература: интернет