Антон Семьонович Макаренко (1888-1939)

Колективът е инструмент за
изграждане на човешката индивидуалност.

А. С. Макаренко

Произведения:

• “Педагогическа поема” (1925-1935);

• “Марш на тридесетте години” (1930-
1932);
• “ФД-1” (1932);
• “Чест” (1937-1938);
• “Пътят на поколенията” (1935-
1938);
• “Знамена на кулите” ;
• “Книга за родителите” (1937);

Епоха:

Времето на Великата Октоврийска революция, на първите

години на установяване на новия режим в младата съветска
република.

Хронологична таблица:

1888г. – в градчето Белопол, Харковска губерния се ражда в

семейство на майстор в железопътна работилница;
1914–1917г. – студент в Полтавския педагогически институт;
1920-1928г.- поема ръководството на колония за малолетни
правонарушители, която нарича “Максим Горки”
1928г. - поема ръководството на Детска трудова комуна
”Феликс Дзержински” край Харков, като взема със себе си 60 от
възпитаниците на колонията ”Горки”;
1935г. – завежда педагогическата дейност в трудовите
колонии в Киев, към НКВЗ в Украйна.
1936г.– премества се в Москва и се отдава на теоретическа
педагогическа дейност;
1939г., 1 април – умира внезапно.
Водещи педагогически идеи:

‰ основно място в педагогическата му дейност заема

динамиката и диалектиката на възпитанието. Той е за
разделяне дидактиката от теорията на възпитанието поради
тяхната специфика, въпреки че са свързани органически;
‰ целта на възпитанието според Макаренко е програма на
личността, програма на човешкия характер, към която
педагозите трябва да се стремят;
‰ развива разгъната програма за възпитание на личността,
като съхрани нейната индивидуалност;
‰ възпитанието на новия човек, гражданин на света, трябва
да се откъсне от националното и местно значение и
съдържание, за да поеме общочовешкия дълг и отговорност
за щастливо бъдеще на цялото човечество;
‰ в център на системата от възпитателни средства поставя
колектива (учителски колектив, детски колектив и
семейството като колектив) и дейността (игра, учение и
труд);
‰ принципите за изграждане на колектива са: уважение и обич
към децата, съчетани с взискателност към тях, работата да
се организирва по системата на перспективните линии
(близки, средни и далечни) и възпитание в колектива и за
колектива, принцип на изискването и принцип на
колективната отговорност;
‰ анализира структурата на колектива и класифицира шест
групи в него: действащ актив, резерв на актива, здрав
пасив, разлагащ се актив, шпана (на жаргона на крадците –
отрепки) и блато;
‰ трудовото възпитание е един от най-важните елементи на
физическа култура и съдейства за психическото, духовното
развитие на човека;
‰ разглежда въпросите за методиката на играта и
класификация на детските играчки;
‰ разглежда дисциплината не като средство, а като резултат
от възпитанието (дисциплина на духа, на мисленето, на
поведението) и едва след това може да стане средство. Без
дисциплина не е възможен живот в колектива, не е възможна
колективна трудова дейност.

Приноси:

• разработва теория на организацията и възпитанието на детския

колектив и личност във и чрез колектива. Най-важното
педагогическо средство е “паралелното въздействие” –
едновременното въздействие на възпитателя върху колектива и
чрез него на всеки възпитаник. Истинският колектив трябва да
има обща цел, да се занимава с разнообразна дейност и да има
органи, които да насочват живота и работата му.
• Пръв разработва изискванията, на които трябва да отговаря
педагогическият колектив и правилата на неговите
взаимоотношения с колектива от възпитаници.
• Въвежда и популяризира редица методи на възпитание: метод за
организиране на колектива, за формиране на обществено
мнение, за съчетаване на уважение и взискателност, за
създаване на положителни традиции, за използване на
съревнованието, за разумните и мотивирани видове поощрения,
методът на “взрива”, които обогатяват теорията на
възпитанието и училищната практика.
• Поставя методиката на възпитателния процес в релсите на
достъпна за всички технология, защото не само показва какво
е длъжен да прави възпитателят, но и как да го прави.
• Разработва проблемите на семейното възпитание и прави тънък
анализ на различните видове лъжлив родителски авторитет (на
натиска, на разстоянието, на любовта, на подкупа, на
резоноьорството и др).
• В художествените си произведения (социалистически реализъм)
със завидно майсторство показва типичните черти на своята
съвременност и разкрива пътя на възпитанието на новия човек.
• Оригиналните педагогически възгледи на Макаренко имаше
период, когато бяха превърнати в догма и едва ли не
официално наложени в СССР и у нас, но педагогическата
система на Макаренко помага да се преодолее ограничеността
на педагогическото мислене, да се избегне затварянето в
приложните въпроси, да не се откъсва практиката от теорията
и теорията от практиката и с това винаги ще бъде актуална.

Библиография:

Макаренко, А. С. Избрани педагогически произведения.в 2

т.,- С., 1968.
Макаренко, А.С. Лекции за възпитанието на децата. - С.,
1949.
Макаренко, А.С. Книга за родителите. - С., 1960.
Макаренко, А.С. Педагогическа поема. - С., 1983.
Макаренко, А. С. Знамена на кулите. - С., 1958.
Кумарин, В. Принципът на самоуправление в теорията и
практиката на А.С. Макаренко. - Народна просвета, 1988, № 6
Педагогическото наследство на А. С. Макаренко и развитието
на българската педагогическа теория и практика. Материали от
Юбилейна научна сесия, - С., 1988.
Стаменов, И. Песталоци и Макаренко. Народна просвета,
1988, № 6.
Филонов, Г.Н. Антон Семьонович Макаренко. - В: Мислители
на образованието, Перспективи, т. 3. – С., 1995, с. 81-94