1.

Дидактиката на родинознанието и природознанието

като педагогическа наука – предмет и задачи, връзка с
другите науки

1.1 Същност, предмети и задачи на дидактиката на родинознанието

(РЗ) и природознанието (ПЗ).

Дидактиката на РЗ и ПЗ се отнася към системата на

педагогическите науки. Тя е една от частните дидактики, която има за
задача не само да конкретизира общите дидактически закономерности,
но и да допринесе за тяхното обобщаване и допълване. Нейният
основен предмет на изследване се явява процесът на обучение на
ученици – тяхното възпитание и развитие в хода на обучението, а също
и откриването на връзките между дейността на учителя и дейността на
ученика, съпровождащи учебно – възпитателния процес. Тази частна
дидактика изучава целите, предпоставките, методите, формите и
средствата на обучението по роден край (РК), ПЗ и РЗ в началното
училище. Тази цел се реализира с помощта следните основни задачи:

 Да изясни научните основи, които използва. Да отрази

взаимоотношенията между науката и учебния предмет.

 Да определи методите, с които си служи.

 Да изследва мястото и функциите на учебния предмет РК, РЗ и ПЗ

в учебно – възпитателната дейност в началното училище.

 Да изясни особеностите на учебния процес, да очертае характера

на учебно – възпитателната дейност по РК, РЗ и ПЗ.

 Да определи основната цел и конкретните задачи на обучението

по РК, РЗ и ПЗ. Да разработи критерии за определянето на учебните
цели.

 Да очертае рамките на учебното съдържание по РК, РЗ и Пз и да

подбере най – подходящите принципи за неговото структуриране.

 Да изясни връзката между общодидактическите изисквания и

специалнонаучните гледни точки.

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

 Да изясни конкретното проявление на дидактическите гледни
точки в хода на учебно – възпитателната работа, а също така да потърси
специфични принципи, свързани с обучението по РК, РЗ и ПЗ.

 Да изследва възпитателните измерения на учебния процес.

 Да очертае спецификата на използване на методите на обучение.

 Да изследва проблема за възникването на идеята за запознаване

на учениците със социалната и природна среда, да проучи периодите в
нейното развитие, да проследи етапите в нейното практическо
приложение.

1.2 Връзка на дидактиката на РЗ и ПЗ с другите науки

Чрез своите изследователски и учебни задачи дидактиката на РЗ

и ПЗ заема специфично междинно положение между социалната наука
и дидактиката, но тя е и тясно свързана и с редица други науки.

Дидактиката на РЗ и ПЗ има интеграционни функции. Тя

взаимства знания и изследователски методи от различни научни
дисциплини. За реализиране на своите задачи тя използва научните
обобщения и изводи на редица науки. Съчетава знания от областта на
педагогиката, психологията, философията, биологията, историята,
географията, анатомията на човека, геологията, астрономията,
етнографията и др.

Особено тясна е връзката на дидактиката на ПЗ с биологията и

нейните дялове. В учебното съдържание са включени данни от
ботаниката, зоологията, физиологията, а също така съществува връзка
и между дидактиката на РЗ и ПЗ с екологията, фенологията (наука за
закономерностите в сезонното развитие на живата природа във връзка
с екологичните особености). Дидактиката на РЗ и ПЗ има връзка и с
физиката и химията, тъй като учениците се запознават с химични и
физични явления.

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

2. ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ИДЕИТЕ ЗА ЗАПОЗНАВАНЕ НА
УЧЕНИЦИТЕ ОТ НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ С ПРИРОДНАТА И
ОБЩЕСТВЕНА СРЕДА

2.1 Възникване и развитие на идеята за обучение по родинознание

Идеята за обучението по РЗ и ПЗ откриваме в педагогическите

произведения на Ян Амос Коменски. Според него още в майчиното
училище детето трябва да се запознае не само със своето семейство,
родната къща, но и с родното място и заобикалящият го свят. Коменски
не използва термина родинознание, а говори за начални познания по
физика, оптика, астрономия, география, хронология, история. Той
поставя изискването всяко познание да води началото си от сетивата, т.
е. да идва от запознаването на детето с обекта. Именно затова
педагогът посочва необходимостта обучението да се изгради на
основата на сетивно – познавателния опит на възпитаниците и на
непосредствените наблюдения сред природата. В случаите когато
обектите не могат да се наблюдават пряко Коменски използва рисунки
или модели.

Според Коменски още в ранна възраст е необходимо към

запознаване на децата с природата. Като основна задача на майчиното
училище педагогът посочва упражняването на детските сетива, което
ще улесни възприемането на предметите от околния свят. Най – голямо
внимание Коменски отделя на развитието на зрението. Това той смята
да постигне като под формата на картини запознае децата с основните
обекти, включени в хронологията, историята географията, оптиката и
физиката. Възгледите на Коменски служат за основа на по –
нататъшното развитие на идеята за обучение по родинознание. Макар
да не използва това понятие, той очертава рамките на едно ново учебно
съдържание, в центъра на коеот стои запознаването с родината.

След Коменски Жан Жак Русо се застъпва родината да се

превърне в обект на наблюдение в обучението по география. Той
настоява децата да се запознаят с родните обекти, за да могат да
възприемат по – добре света. Възприемането на околната среда според
Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
Русо трябва да стане чрез излети сред природата и непосредствено
наблюдение на предметите. Той не иска детето а изучава науката, а да я
открива. Според него изучаването на термини и дати обременява
детското съзнание.

Русо съветва възпитателите никога да не заместват даден

обект със знак, освен когато е невъзможно той да бъде пряко
наблюдаван сред природата. Русо определя, че задачата на РЗ е да
запознае ученика с родината му и да формира умения за работа с карта.

Възприемайки идеите на Коменски и Русо педагозите –

филантрописти търсят възможности за реализирането им в
педагогическата практика. Течението на филантропите се появява през
втората половина на 18 век. То е придружено с ярък педагогически
ентусиазъм, който се основава на идеята за добрината на човешката
природа, за разумното мислене и действие към блаженство, за едно
„разумно – естествено” възпитание, което да доведе до хуманизиране
на цялостния живот. Първият сред филантропите е Йохан Бернхард
Базедов. В основата на Базедовите идеи за реформа на образованието
стои оптимистичното светоусещане на детето, „истинността” в
обучението. Педагогът отдава своите предпочитания на „изпълнената с
живот” образователна подготовка пред поучителността в обучението.

Необходимостта в промени в обучението Базедов обосновава с

несъвършенствата на тогавашната училищна система. Самият Базедов
признава че дължи всички свои недостатъци на вдишването на този
прах. Представите на педагога за възпитателното заведение на
бъдещето са свързани с обучение, при което възпитателят обогатява
ума и фантазията на учениците с мъдрост. Единствено ако съществува
връзката между живота, училището и природата, човек ще получи –
според него – нужното за живота. Базедов предлага и реализира
новаторски идеи още по време на работата си като частен учител и
възпитател. В обучението той широко използва нагледността и играта,
съобразявайки се с възрастта на възпитаника. Базедов използва 100
обекта, взети от природата, изкуството, дома, градината и обора. Той си
служи с къси разкази, разходки и разглеждане на картинки.
Възпитателното заведение на базедов променя господстващата
традиция в обучението. В него не се злоупотребява с наизустяването и
превеждането на неразбираеми думи. Това е училище, в което деца от 6
– 18 годишна възраст с помощта на „пример, упражнение и учение”

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

придобиват добродетели, научни познания и езикови знания.

Базедов обръща голямо внимание на идеята за сближаването на

учениците с околната среда. Той съветва възпитателите да запознават
децата с обектите от близкото детско обкръжение – предмети от бита,
природата, произведения на изкуството. Чрез своите произведения
филантропистът набелязва една нова подробна учебна програма, която
се намира в хармония с просветителските тенденции на епохата.

Кристиан Готхилф Залцман (наречен „патриарх сред

филантропистите”) през 1784 година основава възпитателно заведение
в Шнепфентал (близо до град Гота), където реализира своите идеи. Тук
се изучават разнообразни учебни предмети (немски, гръцки, френски,
английски, италиански език, религия, история, география, рисуване,
геометрия, счетоводство, пеене, свирене, физика, танци, плуване и др.).
Като основна цел на своята педагогическа дейност Залцман набелязва
упражняването и развитието на духовните сили на младежите.
Филантропистът издига „любовта към родината” в свещено задължение
на всеки човек и се обявява срещу модните тенденции, според които
човек няма своя родина. Залцман счита, че да се възпитава любов към
родната страна е необходимо учениците от рано да се запознаят с
природните и красоти, с живота и труда на хората и всичко, което ги
заобикаля.

Като един от основните недостатъци на тогавашното обучение

Залцман изтъква факта, че младежите не се запознават с природата и
като че ли усилията на възпитателите са насочени към отдалечаване на
учениците от нея. Основен недостатък педагога намира във факта че
училищата и възпитателните заведения обикновено се намират близо
до населени места. Това не позволява на възпитаниците да влязат в
непосредствен досег с природата, която е чистият и непресъхващ извор
на истината и мъдростта. Педагогът акцентира върху развитието на
разума, върху обучение, основано на нагледността, но също така отчита
и факта че не всичко може да се узнае с помощта на наблюдението,
например начинът на живот, храненето, ползата или вредата от
животното. Затова Залцман предлага учителят да допълни липсващата
информация с помощта на разказа. По същата схема се поднасят и
знанията за растенията, а след това и за минералите.

Макар Залцман да не поставя акцент върху понятието

„родинознание” в своето възпитателно заведение, той осъществява на
Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
практика обучение о родинознание, в чието съдържание откриваме
много от елементите, залегнали и днес в учебните програми по РК, РЗ и
ПЗ в началното училище.

Й. Х. Песталоци поставя като абсолютна основа на всяко

обучение нагледността. Всяко познание според него трябва да
произхожда от нагледността и да се връща към нея. В практическата си
дейност като учител той умело използва игрите и общуването с
природата. В беседите с децата Песталоци се опира на естествените
впечатления на малките възпитаници, за да ги запознае с формите и
свойствата на обектите, търси подходящи средства за онагледяване на
фактите. Педагогът изтъква необходимостта от нагледни книги за
ранното детство. След като запознае децата с предметите от околната
среда Песталоци се опитва с помощта на речника да улесни
постепенното изясняване на познатите вече обекти.

В обучението Песталоци включва данни от историята,които

показват примера на големи исторически личности (също и важни
събития, които съпровождат историческото развитие на човека),
географията, естествознанието (физика) и естествената история.

Карл Ритер (бащата на новата география) допринася за

развитието на дидактиката на географията, а косвено и за дидактиката
на РЗ. Той изисква географското обучение на децата да започне с
изучаване на близката детска околност. Ритер изисква с помощта на т.
нар. сравнителен или сравнително – описателен метод учениците да се
запознаят с географските обекти, да се научат да сравняват, да
обясняват. Този метод дава възможност да се открие връзката между
отделните географски обекти, между повърхнина и напояване, между
растения и животни. Особено значение Ритер синтетичния учебен път.
Той изисква в хода на обучението да бъдат свързани и да образуват
едно цяло географията, история, естествознание, и етнография. По този
начин Ритер се насочва към идеята за групирането на няколко учебни
дисциплини, като средище на този комплекс от знания той поставя
родинознанието. Така възниква и се развива идеята за въвеждане на
интегрална учебна дисциплина, в основата на която стои запознаването
с родината.

Фридрих Август Фингер е първият практик на обучението по

родинознание. В своята практическа дейност той се стреми да пробуди
у учениците непринуден интерес и положително отношение към
Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
родината, да ги научи да наблюдават обектите и явленията.

Ромел дава свои практически предложения за обучението през 1867

година. В резултат на положените усилия родинознанието е признато
като необходим предмет и е въведен в училище.

3. Исторически преглед на основните направления за

преподаване на учебното съдържание по природознание

3.1 Практическо направление – обхваща най – ранния период от

въвеждането на природознанието като учебен предмет.
Привържениците на това направление смятат, че тази учебна
дисциплина трябва да се въведе в училище, за да се дадат на учениците
знания за практическия живот. Тази идея е отразена във възгледите на
Коменски, Русо, Песталоци и др.

3.2 Морфологично – описателно (систематично) направление –

предлага нов начин на обучение. Началото на това направление се
поставя, след като шведския биолог Карл Линей (1707 – 1778) въвежда
система на растителния и животинския свят. Той въвежда бинарна
номенклатура за означаване на видовете. В систематиката, която той
създава първото име е родово, а второто – видово. Това внася
определен ред при систематизирането на видовете и въпреки това тя
предлага една изкуствена подредба на организмите, тъй като ги
обединява по някои несъществени белези.

Появата на систематика предизвиква интерес и сред педагозите. Това

води до нейното пренасяне в обучението по природознание. Учениците
се запознават с организмите като описват външните белези на
изучаваните животни и растения по определена схема.

3.3 Биологичното направление – внася много промени в обучението,

като предлага една нова подредба на учебното съдържание, свързано с
Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
природната среда. Пръв теоретик на това направление е Фридрих
Юнге. Той поставя морфологията и систематиката на заден план, а дава
предимство на биологичното изучаване на организмите. Юнге
формулира осем „биологични закона”, които учителят трябва да
използва като ръководна начало в хода на обучението.

1. Закон за съхранението – местожителството, начинът на живота и

устройството на организма си съотвестват.

2. Закон за органичната хармония – определя факта, че всяко живо

същество е член на цялото. С помощта на този закон се подчертава
връзката и зависимостта между организмите.

3. Закон за приспособяването – според него начинът на живота и

устройството на тялото се променят щом организма се постави при
други условия

4. Закон за разпределението – колкото по – целокупна работа е

разпределена между повечето органи, толкова по – съвършено ще се
извърши тя

5. Закон за развитието – всеки организъм се развива от по – проста

към по – съвършена форма

6. Закон за оформянето – частите, от които е формирано едно тяло

влияят на новопридобитите клетки да заемат известна форма

7. Закон за взаимната връзка – организмите зависят един от друг

8. Закон за икономията (спестяването) – за да може природата да

постигне известна цел си служи с най – малкото средство в
пространството и по отношение на количеството.

3.4 Подреждане по природни семейства – обектите се изучават по

следния начин:

 Разглеждат се само избрани представители от всяко семейство

 Обръща се внимание на отличителните черти на семейството

 Описват се само най – важните представители на семейството,

другите само се споменават

При тази подредба се подбират обекти които могат да бъдат

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
наблюдавани в близката природна среда.

3.5 Подреждане според културно – историческите степени – Тази

идея е подложена от О. Байер, който се опитва да подреди материала по
ПЗ според „културно – исторически периоди”, през които е минало
човечеството. Според Байер обучението по ПЗ ще има за задача да
разясни как човек е използвал природата през отделните степени от
развитието на човечеството. Байер изучава природата едностранчиво,
като поставя в центъра на обучението културното развитие. Той откъсва
природните тела от естествената им среда и ги поставя в изкуствена
зависимост, което затруднява възприемането на природата в
естествената им среда.

4. Идеята за запознаване на учениците с природната и

обществена среда и нейното практическо приложение в
българското начално училище (исторически преглед)

Габровското училище е открито на 2 януари 1835 ,е първото обществено

училище със светско образователно съдържание,което действа като
орган на буржоазното новобългарско просветно движение. С неговото
откриване започва нова епоха в развитието на българското
образование-епохата на светските обществени взаимни възрожденски
училища. Тая епоха трае приблизително до 1868 година, когато у нас
започва да се въвежда класно-урочна системана обучение под името
звучна метода.С откриването на Габровското училище се осъществяват
идеите на Паисий, Софроний и Берон за българското светско
образование. То играе ролята на разсъдник на новобългарски взаимни
училища,чрез които се разгаря процесът на българското национално
пробуждане и възраждане.
За разлика от килийното училище ,в което се учат малък брой деца,с
всяко едно от които се занимава учителят,взаимното училище е масово
и значително по-сложно организирано.В него се учат всички желаещи
деца от селището,без родителите им да плащат на учителя. Училището
се издържа от обща каса ,в която се събират пари от частни
дарения,вноски на еснафските сдружения,наеми от обществени имоти
,събиране на пари с дискус в църквата и други.Училището се помещава
в специална сграда ,строена нарочно за това.Учителите са хора,за които
учителството е постоянна професия. Те биват пазарявани от изборни
Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
училищни настоятелства и работят под нодзора на цялото селище.
Чиновете на учениците са наредени един зад друг в голям салон ,на
предния край на който има естрада за учителя.Учиниците от всеки чин
образуват отделение.Най-напред стоят начинаещите ученици.Върху
писалищната на предните чинове има вдлъбнатина ,насипана с пясък,по
който началните ученици се учат да пишат.
Върху стените на залата са накачени подред таблиците ,които играят
ролята на днешните учебници.Те са закачени високо,за да могат да се
гледат и четат едновременно от много ученици.Пред всяка таблица
има железен полукръг,който не позволява на учениците да пипат
таблицата и да я цапат.
Учителят ръководи ,надзирава и обучава децата с помощта на по-
възрастните и съзнателни ученици.Най-важните му помощници са
главните надзиратели, дверниците (вратарите),показателите и
надзирателите. Главният надзирател се назначава всеки ден и се грижи
за реда и държанието на учениците. Дверникът следи кои ученици
влизат и излизат от учебната стая. Показателите помагат за обучението
на начинаещите и малко напредналите ученици. Надзирателите са по-
възрастни ученици ,които водят децата от къщи до училище и обратно.
Животът и учебните занятия във взаимното училище протичат твърде
механично.всичко се извършват по команда.За всяко отклонение се
налагат наказания.Учениците се наказват и за незнание.
Забележителна фигура в българското Възраждане е д-р Петър
Берон и неговия „Рибен буквар”. Той има съществен дял за
формирането на новобългарския писмен и говорим език. Поставя
въпроса обучението да се води на говорим български, а не на черковно-
славянски. Особено актуално за времето е искането му за светско
съдържание на образованието. Възприема и препоръчва за българското
училище взаимоучителната организация на обучение, която позволява
за кратко време да се даде грамотност на повече деца. Ново е
виждането на Берон и за учителя и неговата роля при възпитанието и
обучението на децата. Главната му задача е да възпита децата в
умствено и нравствено отношение. Показателно е и отношението към
детската игра. Противно на средновековната практика да не се
позволява на учениците да играят в училище, а още повече в
присъствието на учителя, той включва игрите на открито в програмата
на училището.

В периода 1857 – 1871 година знанията за природата през

първите две години от обучението се дават по време на обучението по
четене. Тук се включват знания от различни научни области като:
физика, химия, астрономия, география и др. Учениците получават

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

знания за растенията, животните, човешкото тяло, телата и веществата,
формите на земната повърхност, водните басейни, валежите,
електрическите явления, скалите и минералите, небесните тела. През
1871/72 година Иван Гюзелев, Рачо Каролев и П. Генчев съставят нова
програма за габровските училища и в в първоначалните училища се
въвежда нова дисциплина: ПРЕДМЕТНО УЧЕНИЕ. То съдържа „разкази
за най – обикновени неща, които човек вижда най – често пред себе с,
например къща и покъщнина, храна и облекло, растения и животни и
други”. Широко приложение тук намира принципа за нагледност.

След закон от 1880 година в Княжество България се въвежда нов

предмет – естествознание и се изучава в III и IV отделение. В учебното
съдържание са включени сведения от областта на ботаниката,
зоологията, анатомията, физиката, химията, минералогията. В III
отделение обучението по естествознание включва беседи за
предметите от околната среда и техните характеристики, живите и
неживите тела, растенията. В IV отделение се дава информация за
човешкото тяло, въздуха, водата, слънцето, магнита,електричеството в
природата, телеграфа.

В Източна Румелия се изучават няколко учебни предмета:

предметно обучение и естествознание (I – IV отделение), география (III –
IV отделение), история (III – IV отделение)

Предметното обучение продължава да бъде дял от българския

език и според програмите от 1894 до 1907 година и оставя дял от
обучението до 1922 година. Цели на обучението в програмата от 1907
година:

1. Да буди и развива многостранен интерес

2. Да помогне на учениците да усвоят известни знания от

естествознанието

3. Да се развие възглед за причинната и законосъобразна връзка с

природата

4. Учениците да разберат че между органическата и

неорганическата природа има взаимна зависимост и влияние

5. Да изостри наблюдателността на учениците

През 1922 година влиза в сила нов закон за народното просвещение и

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
според програмата която е въведена тогава в I и II отделение предметно
учение се изучава 3 часа седмично, а в III и IV отделение –
отечествознание с гражданско учение (4 часа седмично,) и
естествознание, народно стопанство и лична хигиена (3 часа седмично).
Цели на програмата от 1922 година:

1. Да улесни прехода от домашния към училищния живот

2. Да упражни и изостри сетивата на децата; да ги привикне да

наблюдават предметите, явленията и събитията около тях.

3. Като изостря детските сетива да разшири детските представи за

близките им предмети и явления.

4. Да развие говора на децата

Целта на обучението по естествознание е следната:

1. Да провикне учениците да наблюдават природните явления и

твари, да развие любов към природата

2. Да ги научи да си обясняват достъпните за наблюдение и

разбиране физични и биологични явления

3. Да ги запознае с елементарните начини по – които природата се

използва в народното стопанство

4. Да съдейства за създаване на хигиеннни навици у децата

Програмата от 1935 година предвижда изучаването на предметно

учение в I и II отделение, на отечествознание с гражданско учение и
природознание със здравеопазване и стопанство в III и IV отделение.
Целите на тази програма доближават тези на програмата от 1922 година,
а именно: Да провикне учениците да наблюдават природните явления и
твари, да развие любов към природата; Да ги запознае с елементарните
начини по – които природата се използва в народното стопанство; Да
развие говора им; Да разшири и допълни представите им за близките
предмети, явления и събития. На предметното учение са посветени 4
часа седмично, като в I и II отделение няма учебници.

В III и IV отделение се изучава отечествознание с гражданско

учение (4 часа седмично, като целта е учениците да опознаят родното
място. В IV отделение съдържа 3 дяла: отечествена география,

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

гражданско учение, история). В програмата от 1935 година се посочва,
че „гражданското учение в III отделение съставя неразделна част от
родинознанието.

Според програмата от 1951 година през първите две години

на обучение не се изучава специален учебен предмет, посветен на
природата и обществената среда. В 1 и 2 клас „учениците получават
знания за природата при уроците по обяснително четене на четива с
естественонаучно съдържание”. В 3 и 4 клас се изучава
естествознание 2 часа седмично, като в 3 клас се разглеждат следните
теми: културни растения и тяхното отглеждане, домашни и диви
животни, растения и дървета в ранна пролет. Знанията по география са:
хоризонт, форми на земната повърхност, вода, време и климат,
топографски карти, животът на човека. В 4 клас се включват теми за
вода, въздух, полезни изкопаеми, почва, човешко тяло и грижи за него.
Предвиждат се знания за земното кълбо и географските области на
България.

Програмите от 1954, 1960, 1964 година не носят съществени

изменения, а с реформата през 1973 се изгражда Единно средно
политехническо училище (ЕСПУ). Курсът на обучение в началното
училище става 3 години и родинознание се изучава по 1 час седмично.
Цел на обучението по родинознание е да се дадат начални знания на
учениците за човека и неговата жизнена среда, да се запознае с
елементите на природата и обществената среда, в която човека живее.

През 1981/82 година започва „преустройството на

образованието”. В 1 и 2 клас се въвежда учебния предмет „роден край”,
а в 3 клас знанията за природата , историята и обществото се разделят
на 2 – природознание и родинознание. Цел на обучението по роден край
е систематизирането на сетивно – познавателния опит, натрупан от
детето, да разшири и задълбочи знанията за човека и неговата жизнена
среда, да развива познавателните способности на учениците, техните
интереси и наклонности, да развива личността.

5 Концепции към обучение насочено към запознаване на

учениците от началното училище с природната и обществена
среда…….

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

Съществуват различни концепции за обучението в началното училище,
насочено към запознаването с природната и обществената среда. Те се
формират през 70 – те години на миналия век. Трите основни тенденции
са:

1. ТЕНДЕНЦИЯ ЗА ТРИВИАЛИЗИРАНЕ – учебното съдържание и

разглежданите въпроси се редуцират често пъти съобразно училищните
нужди, което води до тяхното тривиализиране. Това е едно
криворазбрано обучение, съобразено с детските способности и то става
причина да се дискутират въпроси, които са добре познати на децата,
без да се насочват към нови гледни точки.

2. ТЕНДЕНЦИЯ ЗА ПРЕКАЛЕНА НАУЧНОСТ – стремежът за

постигането на едно ориентирано към науката обяснение, често пъти се
изгражда в изкривеното разбиране за внасяне на прекалена научност в
знанията в началното училище. Тази тенденция се подсилва и от
разпространението на мнението, че началното училище представлява
един подготвителен курс за обучението в следващите класове.

3. ТЕНДЕНЦИЯ ЗА ОРИЕНТИРАНЕ КЪМ КОНЦЕПЦИИТЕ НА

РЕФОРМАТОРСКАТА ПЕДАГОГИКА – разпространението на
реформаторски възгледи и училищни модели става причината в
началното училище да се открият отделни идеи от педагогиката на
Монтесори, Петерсен, Дюи или Френе. Често пъти се наблюдават
промени или допълнения в педагогическата практика. А именно
подготовка на училищна печатница; планиране на обучение,
ориентирано към проекти, въвеждане на свободни занимания,
оформяне на ъгъл за четене, игра, моделиране в класната стая и др.
Търсят се някои практически, организационни промени, които почти не
засягат същността на основната учебна работа. Всички тези частични
иновации са причина за едно ново основно дидактическо
преориентиране. Методи и образци от различен вид се използват
практически, като се отделят изкуствено от техния теоретичен контекст.
Това не води до промяна в цялостната концепция за обучението.

6 Място на дидактичните принципи в обучението по РК, ПЗ и

РЗ
Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
В обучението по РК, РЗ и ПЗ се съблюдават редица принципи. Тези
основни положения от общата дидактика намират своето приложение
при запознаването с природната и обществена среда, като се взема
предвид спецификата на учебното съдържание

1. Принцип за нагледност - исторически този принцип е сред най –

древните, изведени от практическия опит. Неговото формулиране и
научно обосноваване е свързано преди всичко с трудовете на Ян
Коменски. Изключителното значение, което големият педагог е отдал
на нагледността в обучението е концентрирано във формулирането от
него „златно правило” :”всичко, което е възможно да се предостави на
сетивата, което се вижда - за възприемане със зрението, което се чува
– със слуха, което има мирис – с обонянието, което може да се вкуси – с
вкуса, което е достъпно за обонянието – чрез осезанието. Основното
значение на този принцип се обуславя от характера на учебното
съдържание и голяма част от изучаваните обекти могат да бъдат
наблюдавани в природната среда. Нагледността в обучението по РК, и
ПЗ се постига чрез директното съприкосновение с обектите от
природната и социалната среда.

2. Принцип за научност - опира се на закономерната връзка между

съдържанието на науката и на науката и на учебния предмет.
Независимо от факта че в начална училищна възраст се формират
елементарни представи и понятия за обектите и явленията този
принцип изисква учебното съдържание да запознава учениците с
обективните научни факти, понятия, закони, теории от съответния клон
от науката, във възможната степен да разкрива нейните съвременни
постижения и по – нататъшни перспективи за развитие. Този принцип е
обоснован от историческото развитие на науката.

Принцип за системност – изисква при овладяването на знанията по РК,

РЗ и ПЗ да се следва установената система в науката. Съответно във
всеки учебен предмет е отразена система от взаимно свързани понятия,
които произтичат едно от друго закономерности, свързващи
определени явления, които са обусловени т други, предшестващите ги
събития, и т.н. Принципът за системност е свързан с една от най –
важните характеристики на развития ум . системно мислене. Счита се,
че е усвоен този материал, който е образувал у човека система от
асоциации, връзки между старото и новото знание. Мозъкът работи по –
Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
добре, ако се натоварване на малки порции, но системно и редовно.

3. Принцип за приемственост и последователност – при обучението

по РК, РЗ и ПЗ принципът за системност се допълва от принципите за
приемственост и последователност. При тяхното съблюдаване се
създава възможност за повишаване на равнището на знанията на всеки
следващ етап на обучение. Тяхното значение се обуславя и от факта, че
подборът на учебното съдържание по РК, РЗ и ПЗ се извършва на
основата на принципа за спираловидност и това позволява на учителя
да използва сетивно – познавателния опит на учениците.

4. Принцип за достъпност – той е от решаващо значение в

обучението по РК, РЗ и ПЗ. Една от основните задачи на дидактиката на
РЗ и ПЗ е да опрости научните твърдения, така че да бъдат разбираеми
за учениците. Този принцип изисква обучението да се изгражда върху
реалните възможности на учащите, за да не изпитват морални,
физически или интелектуални травми, които се отразяват отрицателно
върху тяхното физическо и психическо здраве. В същността на
принципа е заложена закономерната връзка между обучението и
развитие.

5. Принцип за индивидуален подход – принципът за индивидуален

подход изисква обучението да бъде съобразено с индивидуалните
познавателни способности, а също и специфични интереси из областта
на РЗ и ПЗ, с мотивите за учене на всеки ученик. Оценяването и
учебният материал са съобразени със знанията, опита и
индивидуалното развитие на детето.

6. Принцип за практическо приложение на знанията – има

специфично място в обучението, тъй като значението на практическите
дейности, използвани в хода на обучението по РК, РЗ и ПЗ е голямо
защото се разкрива възможност за възпитаване на качества като
наблюдателност, самостоятелност, точност. Благодарение на този
принцип учениците осъзнават необходимостта от теоретични знания
при извършване на практически дейности и се подчертава ролята на
биологичните знания при запазването на биологичното равновесие в
природата, изяснява се значението на някои жизнени функции на
човека.

7. Принцип за активност – изисква учебният процес да бъде

организиран така, че да съдейства за възпитаване у учениците на
Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
самостоятелност и инициативност. Процесът на усвояване на знанията
протича без проблеми когато учениците вземат активно участие в
учебно – възпитателния процес. Приложението на този принцип зависи
до голяма степен от подбора на задачите за самостоятелна работа.
Индивидуалната работа дава възможност на учениците да търсят
основните характеристики на изучаваните обекти.

8. Принцип за обучение ориентирано към действие ¬– този

принцип е пряко свързан с принципа за активност. С обучение
ориентирано към действие се дава възможност на учениците
самостоятелно да обмислят проблеми. В този случай учениците не са
обект на поучени, а активни субекти в учебния процес. Характерни
белези на този принцип

- Връзка с живота и с различни жизнени ситуации

- Ориентиране към интересите на учениците в обучението

- Планиране на действието

- Социално учене: обучение ориентирано към действие, изисква

работа в група и комуникация

- Влагане на различен смисъл в многообразните форми на

действие (екскурзия, проучване и др.)

9. Принцип за възпитаващо обучение – този принцип заема важно

място в обучението по РЗ и ПЗ. Неговото приложение позволява
овладяването на знанията за природната и обществена среда, за
възпитанието на децата. Значението на това основно начало в
обучението се определя и от възпитателните задачи, набелязани в
програмите по РК, РЗ и ПЗ в началните училища. Задачите за
интелектуално, гражданско, нравствено, естетическо, екологично
възпитание пронизват учебния процес.

10. Принцип за хронологизъм – поставя изискването да се фиксира

времето на възникване на историческите събития и явления и тяхната
продължителност

11. Принцип за пространствена локализация – при разглеждането на

конкретни исторически събития се обръща внимание на значението на
конкретната обстановка, а в някои случаи и на особеностите на
природната среда за възникването на исторически явления и за развоя
Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
на дадено историческо събитие.

12. Принцип за свързване на историята със съвременността -

неговото приложение дава възможност историческите изводи и
обобщения да се използват като мост за разрешаването на някои
съвременни проблеми на обществото. Подчертава се значението на
определени исторически събития, за развитие на различни клонове на
обществения живот.

7. Урокът – основна организационна форма на обучение……

Основната форма за реализиране на образователния процес в

България (а и в повечето страни) е класно- урочната форма на обучение.
Урокът е основна организационна форма за тази реализация и
представлява единство между дейността на учителя и тази на
учениците в отделните класове, където се разработва определена тема
от учебното разпределение (програма), за определено учебно време..
Урокът се явява логически завършен цялостен елемент на учебно-
възпитателния процес. В него се изявява сложното взаимодействие
между цел, съдържание, методи и средства на обучението.

Съществуват различни дефиниции за същността на урока, тъй като

образователния процес е обект на изследване както на педагогика, така
и на дидактиката, педагогическата психология и редица други
науки.Урокът се характеризира със специфичните за него форма и
съдържание. За всяка урочна единица те са задължителни и въпреки
това някои определения за урока като основна организационна форма
на обучение, се правят без оглед на форма и съдържание. Такива
дефиниции са крайно неоснователни и необосновани, защото няма урок
без съдържание, както и няма съдържание без форма. Формата на урока
представлява външната му структура, организирането и провеждането,
реализирането на съдържателната му страна; специфичните методи,
които използва учителят. Структурата на урока представлява неговият
“скелет”, неговото ядро. Тя се определя основно от дидактическите
задачи, които включват: усвояване и затвърдяване на учебния материал
от страна на учениците, знанията и уменията, които те придобиват,

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

както и проверката и оценката на знанията им.

Днес учителят не е единственият източник на информация,

тъй както учениците имат достъп до разнообразна такава. Това налага
допълнителната работа на учителя да открои най- точната и кратка
информация, в компресиран вид за нуждите на даден урок. Но
информацията, която той трябва да предложи не трябва да противоречи
на образователните изисквания и дидактически принципи. Творческият
подход при провеждането на уроците има своите преимущества. Той
може да засили самостоятелната работа на учениците- те сами трябва
да извеждат научната информация и да я анализират. В този случай
учителят има само координаторска дейност и следи и съблюдава за
правилната посока при анализирането на информацията.

При подготовката на урочната единица учителят трябва да формулира

темата, образователните и възпитателните цели, да подбере нужния
материал за разработване на темата, да определи структурата на урока;
методите, които ще използва във всяка фаза от урока.

Урочният план е последната стъпка от подготовката на учителя. Но

“дори и на най- квалифицираният учител в най- подробния план не ще се
отдаде да отрази целия ход, цялото съдържание и насоченост на
бъдещия урок да предвиди всички тънкости и съставки на учебния
процес”1.това доказва, че планът е визуализиране, нагледно помагало.
Той има своите инварианти (педагогическите и образователните цели,
подходи и методи), както и своята вариативност. Но няма свой
образцов модел, макет, по който трябва ад се създава и изнася урок.
Това зависи изцяло от личната мотивация на учителя, неговото
отношение към професията и образователния процес и др. От важно
значение за ефективността на урока има изборът на методи, които в
съвременния вид на урока трябва да развиват потенциите на учениците,
самостоятелното им мислене и творчески способности. Трябва да се
избягва представянето на готови научни истини.

Всеки урок трябва да има научна обоснованост, ясна целенасоченост,

организационно и материално единство; да има последователност и
приемственост на урочните операции.

Урокът като основна организационна форма на обучението има свои

съществени елементи, които се реализират по специфичен начин и в
1

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

различна степен в отделните видове уроци.

Описателно може да се определи, че урокът е ръководено от учителя

занятие с постоянен състав от ученици, протичащо в рамките на
определено време за решаване на учебно-възпитателни цели на
основата на конкретно учебно съдържание.

В процеса на конструирането на урока целта играе особено важна роля.

Целта на урока произтича от общо педагогическите и дидактическите
цели, от целите на образованието и обучението. Тя се опира на
образователните и възпитателните цели. Дидактическата цел е по-общо
понятие от дидактическа задача, поради което не е целесъобразно да
се използват като синонимни понятия. Разрешаването на
дидактическите задачи води до достигане и изпълнение на
дидактическа цел. Планирането на урока включва, както
формулирането на неговите цели, така и определяне на конкретните
му задачи.

Ефективността на урока зависи до голяма степен от положението, което

той заема в общата система от уроци и от подготовката на учениците.
Доброто обосноваване на системата на уроците разкрива пред учителя
перспективата на работата с класа, осигурява приемствеността на
съдържанието и методите на обучението, позволява да изведат на
преден план водещите идеи в учебното съдържание, да се
осъществяват вътрешно- предметните и междупредметните връзки.
Изключително важно е целите на отделния урок да се плануват в тясна
връзка с целите на предходните и следващите уроци.

Характерът на общите изисквания към съвременния урок произтича от

тенденциите на общественото развитие, които имат значение за
обществото. Съвременният урок трябва да има ясно определени
конкретни цели. Целите на урока често се ограничават само в
образователната сфера и пренебрегват решаването на възпитателните
задачи, с помощта на учебното съдържание и обучението. Основно
внимание трябва да се отделя на ключовите идеи, които трябва да
усвояват учениците. Ефективността на урока до голяма степен зависи от
сполучливия подбор на методите на обучението. Основно внимание
трябва да се отдели на онези методи, които осигуряват не само
овладяването на знанията, но и развиват самостоятелно мислене на
учениците, творческите им сили и възможности.

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

Тези обобщени признаци могат да послужат за ориентиране в
качеството на урочната работа на учителя, за анализ на неговата
дейност и работата на учениците по време на урока. Но те не трябва да
се разбират като своеобразен алгоритъм за анализ на урочната работа и
за гарантиран успех.

8. Екскурзията
В основата на съвременната образователна класно-урочна
система в училището основна форма на обучение е урокът.Учебният
процес по роден край,природознание и родинознание се осъществява
чрез различните форми на урокът – урок-лекция,урок-беседа,урок-
екскурзия,практически урок и др.- които са свързани и придават
единство на този процес.

8.1 ЕКСКУРЗИЯТА – СПЕЦИФИЧНА ФОРМА НА ОБУЧЕНИЕ ПО РОДЕН

КРАЙ, РОДИНОЗНАНИЕ И ПРИРОДОЗНАНИЕ

Екскурзията е “такава форма на обучение,при която учениците

непосредствено изучават предметите и явленията в тяхната
естественаа среда” (Дидактика). Непосредственото изучаване на
предметите и явленията правят екскурзията разнообразна,интерсна и
желана форма на урочна дейност. В обучението по роден край,
природознание и родинознание екскурзията има особено силно
влияние върху учениците поради непосредствеността на усвояване на
материята – природа,природни явления, забележителности и д.р.

8.2 ОБРАЗОВАТЕЛНО ЗНАЧЕНИЕ НА ЕКСКУРЗИЯТА

Образователното значение на екскурзията се проявява в няколко

направления:

 знанията се придобиват при естествени условия;

 добива се богат илюстративен материал чрез наблюденията;
 явленията се възприемат в тяхната цялост;
Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
 събира се богат материал за по-нататъшна работа в калс;
 въздейства благоприятно чрез голямото разнообразие на
впечатленията.

Екскурзията има голямо значение за свързване на теорията с

практиката. Съвременните методи на обучение толерират всички форми
на боучение, които реално свързват информацията, получена по време
на урок, и реалността, а именно тези качества се съдържат главно в
екскурзията.

8.3 ФУНКЦИИ НА ЕКСКУРЗИЯТА

Обучаваща функция

Обучаващата функция на екскурзията в часовете по родинознание

и природознание е свързана с предоставяне и усвояване на знания за
заобикалящата среда – природа и явления, взимовръзки и
взимодействия, забележителности. Предлага възможност за усвояване
на нови знания и свързването им с вече придобити такива
непосредствено и чисто практически онагледено. Създават се ценни
връзки между знания, умения и навици, неосъществими в класната стая.
По време на екскурзията се затвърждават и обогатяват вече придобити
знания. Например знанията за природните промени през пролетта
могат лесно да бъдат разбрани чрез онагледяване по време на кратка
екскурзия до близкия парк, където всеяко дете може директно и лично
да се запознае с тях. Лесната усвоимост на материала по време на урок-
екскурзия се обуславя главно от факта,че знанията са непосредствено
свързани с нагледни примери,а усвояването е много по-лесно когато в
процесът участват всички сетива.

Екскурзията, освен онагледяване на изучавания материал, дава

възможност на учениците да усвоят умения за познаване на природата,
необходими в ежедневието. Уменията за наблюдение, ориентиране,
анализ и сравнение , силно се развиват и активно се прилагат по време
на урокът-екскурзия.

Възпитателна

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

функция

По време на екскурзия се сзадават редица възможности за

възпитаване на различни качества, умения и чувства у учениците.
Например екскурзиите до забележителни места из родината
доближават децата до историята и подвизите на нашите деди и
възпитават обич и почит към отечеството. Както и всеки досег с
природата улеснява екологичното възпитание на детето. Факт е,че
всяка тревичка и дръвче са живи и ако не се пазят, умират и изчезват.
Връзката на човек с природата се показва лесно и достъпно по време на
урок-екскурзия и трябва да се използва , за да се убеждават децата
колко важна и крехка е природата и как да я пазим и да живеем в нея
без да я рушим.

Възпитават се множество сетива – слух, обоняние, зрение. С

помощта им децата разбират теоретичните познания, усвоени до този
момент в класната стая. Чувството за ориентираност в среда трябва да
се стимулира. Мисленето (анализирането и обощаването) е основна
част от дейността по време на екскурзия – обсъждането и
обобщаването на информация между учениците, обмен на мнения и
мисли. Задавнето на задачи за откриване на различни белези и
взаимовръзки между различните природни явления и елементи развива
логическото мислене у децата и създава среда за по-честата му
употреба в учебния процес.

Събуждане на интереса към околоната среда и нейното опазване

е основна задача на екскурзията по природознание. Чрез наблюдението
на явления, растения, животни и връзките между тях, трайно се
създават впечатления , които посредством онагледяване ( усвояване
чрез няколко сетива) стават трайни и стабилни знания. Развива се
познавателния интерес у децата , желанието да се доближат лично до
изучаваната материя, като това прави разбирането и по-лесно и по-
интересно.

8.4 ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЕКСКУРЗИЯТА В ОБУЧЕНИЕТО ПО РОДЕН КРАЙ,

ПРИРОДОЗНАНИЕ И РОДИНОЗНАНИЕ

За осъществаване на успешен урок-екскурзия трбва първо

учениците да са добре запознати с целта на тази екскурзия. Необходимо
е добре да се разясни, че в основата на урокът-екскурзия стои
познавателната цел – усвояване и затвърждаване на знания , а не
Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
разходка или почивка. Необходима е добра дисциплина и дори да се
прилагата игри като спомагателно средство на учебния процес, трябва
да се наблегне на познавателната функция на екскурзията.

В педагогиката има различни класификации на екскурзията – в

зависимост от сезона, от средата, от тематиката, от продължителността.

Екскурзиите, свързани с определен сезон и неговите природни

особености, са типични за заниманията по природознание. Чрез тях
децата лично се убеждават в промените, свързани с природните
кръговрати и научават особености в поведението на растенията и
животние спрямо тези промени. Всеки урок сред природата впечатлява
силно малките ученици и създава трайни впечатления у тях. Достъпни
са кратките екскурзии до близкия парк, градина, гора, ферма, където
децата могат да се запознаят с различните видове екосистеми и
взаимоотношенията в тях, както и ролята на човека в опазването им.

Програма по природознание в 3 и 4 клас включва запознаването

с различни растителни и животински видове, които се запомнят от
децата лесно и непосредствено по време на екскурзия. За това в 3 и 4
клас екскурзията е необходима част от обучението по природознание.

Има различни възможности за времето за провеждане на

екскурзията. Тя може да се проведе преди или след излагане на нов
материал, свързан с темата на екскурзията. И в двата случая темата е
определяща за мястото на провеждане на екскурзията.

В 1 и 2 клас екскурзиите могат да са по-често по природознание

поради запознаването с растителния и животинския свят в тези
класове. Докато в 3 и 4 клас започва активно обучение по роден край и
родинознание, свързани с географията и историята на България. Тези
предмети стават неустоимо интересни за учениците посредством
екскурзиите поради непосредствеността на поднасяне на
информацията – заставане пред кралски дворец или паметник на
голямо събитие оставя трайни спомени у детето. Географските
екскурзии спомагат за изграждане на представи за географската
организираност на света около нас – град,село, район, гора, поле и т.н.
Също така децата се запознават с трудовата дейност на човек и как тя
влияе на природата около нас. Трудовите екскурзии са също много
увлекателни за учениците и дават поводи за много коментари и
заключения.
Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
 Материалът по природоснание, родинознание и роден край
предоставят възможност за провеждане на многобройни уроци –
екскурзии , които да подпомогнат процеса на обучение.Добре е
преподавателя да има план на екскурзиите, посредством който да може
да разшредели правилно учебният материал и да се съобрази с
климатичните условия за провеждането на всяка екскурзия. Планът се
съобразява с годишният учебен план за съответният клас.
Преподаватля предварително посещава мястото на екскурзията като
набелязва основните моменти и места за спиране, наблюдение и
коментар. Подготвя учебния материал, който трябва да поднесе и
въпросите , с които ще провокира учениците да разсъждават .
Посредством разказ учителя въвежда учениците в темата. Чрез
обяснения и наблюдение учениците усвояват материята . Наблюденито
е основно средство за обучение по време на екскурзия. Има
възможности за употреба и на игрови методи. Чрез зададени
въпроси и задачи се затвърждават и обощават нови и стари знания и
умения.

Екскурзията като организационна форма на обучение е широко

приложима в началния етап на обучение по природознание,
родинознание и роден край поради нейната достъпност и висока
информативна стойност. Нейната ефективност улеснява работата на
учителите и създава неизмерим интерес у учениците, което обуславя и
нуждата от честата и употреба в учебния процес. И макар
организирането на екскурзия да е трудоемко и свързано със средства
мероприятие, то се оказва най-забавно и достъпно средство за
развиване на детското мислене и интерес към обучението.

9. Методи на обучение, използвани при поднасяне на учебното

съдържание в обучението по човека и обществото, човека и природата,
роден край и околен свят

1.1.2. Беседа

Най-често използвания в обучението по роден край, родинознание и

природознание словесен метод е беседата.

По време на беседата на базата на личния опит на учениците и

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
комплекс от зададените от учителя въпроси, се достига до новото
знание, разкриват се съществуващи закономерности, формулират се
обобщения и изводи.

Честата употреба на този метод е обусловена от факта, че голяма част

от изучаваната тематика е близка до сетивно-познавателния опит на
малките ученици.

Беседата има редица предимства в сравнение с останалите словесни

методи. Нейното използване разкрива богати възможности за
стимулиране на детската познавателна активност. Изгражда се
мотивация за изразяване на собствено мнение, за изказване на
предположения, за обобщаване и използване на наличните знания в
нови учебни ситуации.

Съществуват богати възможности за прилагането на беседата в

обучението по роден край в І и ІІ клас. Използвайки предварителните
знания на децата учителят може да обърне внимание на
представителите на растителния и животинския свят, на промените,
които настъпват с природата през различните сезони.

В обучението по роден край или по природознание беседата се

провежда на базата на извършени наблюдения сред природата. По този
начин се преподават и затвърдяват знанията за характерните белези на
природни обекти от различни екосистеми, за периодичните явления в
природата. Използвайки резултатите от непосредственото наблюдение
на децата, учителят обогатява познанията на учениците, обсъжда
причините за настъпилите промени в природната среда. При това
съчетаване на беседата с наблюдението се създават условия за
осмисляне на учебната информация.

Беседата се провежда и на базата на резултати от проведени опити. В

обучението по роден край и по природознание учителят извършва опити,
за да демонстрира определени свойства на въздуха и водата, да докаже
необходимостта от някои условия на живот за съществуването на
живите организми. Съчетанието на беседата с експиримента дава
възможност на учениците да възприемат и разберат поднесената
информация, да овладеят трайно новите знания.

Методът беседа намира приложение във всички типове уроци. Той има
водеща роля не само в урока за нови знания, но и по време на уроците

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

за затвърдяване, за обобщаване на знанията, при лабораторните уроци,
при комбинираните уроци.

По време на беседата учителят получава обратна информация за

знанията на учениците. Той има възможност да фиксира резултатите от
познавателната дейност на децата, да установи обема на техните
знания. Създава се предпоставка да се проследят индивидуалните
възможности на малките възпитаници и трудностите, които те срещат
при възприемането на учебната информация. Затова в обучетието по
роден крой, родинознание и природознание този метод често се
използва за проверка на знанията на учениците от началното училище.
По този начин контролът и проверката от страна на учителя протича
неусетно и не създават напрежение и отрицателни емоции у децата.

1.1.3. Дискусия

Дискусията се използва при поставянето на различни проблемни

въпроси, които изискват от децата лично мнение. Този метод се
използва и след провеждането на опити, свързани с темата за
природната среда. Учениците по групи и след това общо в класа
споделят своите идеи, разменят мнения, обсъждат, за да достигнат до
вярното решение на въпроса или задачата.

Дискусията се използва и при изучаването на историческата

тематика. Във връзка с различни методични единици възникват
възможност за поставяне на проблемни въпроси, които стимулират
познавателната дейност на учениците. Обсъждането на историческите
факти, тяхното анализиране, сравняване или обобщаване, позволява на
учениците да формулират изводи във връзка с конкретни исторически
събития или явления.

1.1.4. Конспективно изложение

Конспективното изложение се допълва от разказа на учителя.

Самото наименование на този метод подсказва, че събитието се
обрисува без подробности, като се посочва единствено какво се е
случило. Подробните обяснения за начина на протичане на съдитията се
дават от разказа.

В повечето случаи е трудно конспективното изложение да бъде

разграничено от разказа, тъй като тези два метода са взаимно свързани
помежду си. Това става възможно по време на уроците за затвърдяване
Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
на знанията, когато учителят иска да припомни познати факти накратко,
само с помощта на конспективното изложение.

1.1.5. Инструктаж

Инструктажът се използва в комбинация с нагледни или с

практическите методи. Обикновено инструктажът предшества
експеримента и упражнението, а понякога и наблюдението.

1.2. Нагледни методи

Нагледните методи имат основно място в обучението по роден

край, природознание и родинознание. Те се използват паралелно със
словесните методи и представляват тяхно важно допълнение. Те
позволяват на учениците да придобият визуална представа за
изучаваните обекти.

1.2.1. Наблюдение

Наблюдението представлява целенасочено възприемане на

характерните белези или свойства на предметите, или явленията от
околната действителност. Използването на този метод дава
възможност за стимулирането на някои познавателни способности у
учениците. Развива се детското внимание, наблюдателност. На
основата на резултатите от наблюденията учениците анализират,
сравняват наблюдаваните обекти.

Наблюдението може да се използва в различни варианти – преди,

по време или след урока, посветен на дадена тема. В повечето случаи
най-подходящото е наблюдението да се провежда преди урока, за да
може учителят при преподаването на новите знания да се опре на
нагледната информация, събрана от учениците.

Наблюденията, провеждани в класната стая, дават възможност

на учениците да разглеждат внимателно обекта, да се запознаят с
неговите съществени белези. Тук всеки ученик може да разполага със
собствен екземпляр, което позвалява по-подробно и по-точно да бъдат
възприети признаците на обекта.

При извъвшването на наблюдение извън рамките на класната

стая основна задача на учителя е да покаже обекта, за да могат
учениците да го възприемат в неговата естествена среда. Децата трябва
да открият изучавания обект и да го разграничат от останалите. В
Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
същото време наблюдението сред природата позволява на малките
ученици да възприемат разглеждания обект като елемент от
екосистемата, която той обитава. Умелото съчетаване на наблюдението
в класната стая и на наблюдението сред природата е предпоставка за
запаметяването и осмислянето на поднасяната учебна информация.

С помощта на този метод на обучение у учениците се формират

редица умения, а именно да се наблюдава определен обект,да се
анализират неговите основни белези, да се отделят съществените от
несъществените характеристики на обекта, да се извършва
съпоставителен анализ на два обекта, да се определят типичните
проявления на дадено явление, да се отразяват резултатите от
наблюдението.

В повечето случаи наблюдението се съчетава с други методи.

Обекновено то върви ръка за ръка със словесните методи, като разказ,
обяснение или беседа. Във връзка с някои теми от учебното
съдържание по природознание то може да се съчетае и с практически
методи, като експеримент или упражнение.

1.2.2. Демонстрация

Демонстрацията е метод, който дава възможност да се съчетае

словото с нагледността. Осъществява се паралелно с разказа или
обяснението на учителя.

Същността на този метод е свързана с демонстрирането на

разнообразни нагледни средства – естествени или илюстративни.

Необходимостта от използването на демонстрацията, както и на

нагледните методи като цяло, се обуславя от факта, че в хода на
обучението по роден край, природознание и родинознание учениците
получават сведения за редица непознати обекти и техните свойства, за
проявата на някои природни явления. Това поставя изискването за
използването на нагледна опора на словото на педагога, която да
подпомогне формирането на представи и понятия за изучаваните
обекти и явления. Демонстрираните нагледни средства трябва да
отразяват точно характерните белези на изучаваните предмети.

Демонстрацията намира приложение не само при поднасянето на

новите знания. Тя се използва и при затвърдяването и обобщаването на
знанията. Този метод на обучение има място във всеки етап от хода на
Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
урока.

1.3. Практически методи

Практическите методи имат важно значение за осъществяването

на обучаващата функция на урока и по-точно за формирането на редица
практически умения у малките ученици. Те се използват в съчетание с
други методи на обучение.

1.3.1. Експеримент

Практически метод, който постоянно присъства в обучението по

природознание е експериментът. Използва се за възпроизвеждане в
лабораторни условия на определено природно явление. Той е
необходим при запознаването на учениците със свойствата на телата и
веществата, при изясняването на понятията „агрегатни състояния на
веществата” или „кръговрат на водата в природата”. Този метод намира
приложение и при доказването на неразривната връзка между живата и
неживата природа и по-точно за посочването на ролята на светлината,
водата и въздуха за живота на растенията. Различни експерименти се
извършват и във връзка с темата за свойствата на въздуха, водата,
почвата, магнита.

С помощта на този метод учениците могат да проследят фазите в

развитието на организмите, измененията, които настъпват с тях при
промяната на условията на живот.

Извършването на всеки експеримент се предшества от

инструктаж за последователността на неговото провеждане, за
условията за безопасност при изпълнението му. Необходимо изискване
при провеждането на експеримента е той да е достъпен и резултатите
от него да бъдат ясно видими от всички ученици.

Именно с помощта на експеримента учителят би могъл да

демонстрира и докаже съществуването на някои явления, да обясни
пречините за тяхната поява. Чрез този метод в класната стая могат да
се възпроизведат редица явления, които учениците трудно биха могли
да наблюдават в природата.

Създава се възможност за стимулиране на детската

познавателна активност. Експериментът като метод има задачата не
само да разкрива нови знания, но и да развие детската наблюдателност.

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

Вниманието на учениците се насочва към издирването на причинно-
следствените връзки между дадени явления, към формулирането на
изводи.

1.3.2. Упражнение

Упражнението като метод на обучение се използва във връзка с

единични теми от учебното съдържание и има значение за формирането
на някои практически умения, при работа с географската или
историческата карта, при измерването на температурата на въздуха или
водата, при работата с компас, при измерването на пулса и др.

С помощта на упражненията се уточняват и затвърдяват знанията,

създават се умения за измерване, за ориентиране в посоките на света,
за работа с лабораторни уреди и др.

Методите работа с учебника и използване на исторически

източници се включват към групата на практическите методи. В някои
случаи те могат да бъдат условно обособени и в отделна група –
текстови методи.

1.3.3. Работа с учебника и учебната литература

Този метод намира особено широко приложение в І и ІІ клас. Тук

неговото приложение се характеризира със своя специфика. Поради
факта, че учениците все още не са овладявали напълно и
усъвършенствали техниката на четене, учебниците по роден край
съдържат предимно илюстративен материал. Текстът не е обемист, а по
-скоро представлява допълнение към картините. По тази причина
учебникът по родек край за І клас изпълнява предимно функциите на
картинна книга, съдържаща рисунки, игри, задачи, които могат да се
използват като допълнение към работата на учителя в клас.

Работата с учебника във ІІ, ІІІ и ІV клас придобива нов смисъл с

усъвъвшенстването на уменията за четене на учениците. Тук учебникът
и учебните помагала изпълняват своята класическа функция. Те
съдържат текст, от който учениците могат да черпят информация по
време на урока. Те представляват източник на любопитни данни,
включени като допълнение към темите.

Използвайки този метод, учителят може да насочи вниманието на

учениците към въпроси или задачи, записани в учебника.

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

 Работата с учебника се използва и след поставянето на
проблемни въпроси и познавателни задачи. В тези случаи учителят
насочва учениците към учебника, за да провелят истинността на своите
твърдения.

Работата с ученика може да се използва умело и по време на

самостоятелната работа на учениците, а именно във връзка с
попълването на таблица или съставянето на схема по данни от текста,
при изпълнението на достъпни опити или наблюдения, при решаването
на познавателни или практически задачи.

Използването на метода работа с учебника дава възможност за

формиране у учениците на умения за самостоятелна работа с книгата.

1.3.4. Използването на исторически източници

Този метод намира ограничено приложение в обучинието по

родинознание. Това се дължи не само на факта, че техниката на четене
през първите години на обучението не е усъвършенствана, но и на
трудностите, които учениците срещат при възприемането на
истореческите факти. Приложението на този мотод става възможно
едва в ІІІ и най-вече в ІV клас.

Използването на исторически източници разнообразява урочната

работа, намира приложение и при самостоятелната работе на учениците
и създава интерес към изучаваната тематика. С неговата помощ
учениците се убеждават в достоверността на изложените от учителя
факти. Значението на историческите източници не се изчерпва с това,
че чрез тях учениците достигат по-лесно до историческата истина. С
тяхна помощ учениците се пренасят мислено в миналото, създават се
образни представи за историческите събития.

Историческите източници, които биха могли да послужат като

основа за разказа на учителя са археологичиски паметници,
етнографски материали – те могат да се наблюдават по време на учебна
екскурзия до паметници на архитектурата, археологически разкопки, до
историческия, археологическия или етнографския музей.

Подходящи за начална училищна възраст са и не много обемисти

и достъпни исторически източници с „литературно-публицистичен”
характер, които създават емоционална атмосфера и въздействат върху
чувствата на учениците.
Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
 Приложението на този метод е предпоставка за стимулирането на
детската любознателност и познавателна активност. С негова помощ
учениците се насочват към издирванито на доказателства по
определена теза, към разкриването на причинно-следствените връзки
между историческите събития и явления, към формулирането на
обобщения и изводи във връзка с поставен проблем.

Описаните методи само условно биха могли да се причислят към

споменатите групи. По време на обучението по роден край,
родинознание и природознание те се използват в различни комбинации,
редуват се , допълват се помежду си. Това дава възможност за по-
достъпното поднасяне на учебната информация, за трайното усвояване
на знанията, за стимулирането на детските интереси, за
разнообразяването на урочната работа.

11. Място на самостоятелната работа в обучението по РК,

човекът и природата, човекът и обществото, околен свят

Използването на самостоятелната работа в учебния процес улеснява

реализирането на дидактичните и възпитателни задачи, поставени в
началното училище. В дидактиката се срещат различни определения на
самостоятелната работа. Например Б. П. Есипов характеризира
самостоятелната работа по следния начин:

- Това е такава дейност, при която учениците съзнателно полагат

умствени или физически усилия.

- Учениците се стремят съзнателно да постигнат определени

познавателни резултати.

- Цялата учебно – познавателна дейност, както и всички трудности,

които се срещат по пътя на изпълнението и учениците трябва да
преодолеят самостоятелно, без непосредствената помощ на учителя.

- Самостоятелната работа, както и всяка друга учебно –

познавателна дейност се осъществяват под ръководството на учителя.

Според И. И. Малкин класификацията на самостоятелната работа на

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

учениците е следната:

1. От репродуктивен тип

2. С познавателен изследователски характер

3. От творчески тип

4. От познавателно – практически тип

В други класификации видовете самостоятелна работа се групират въз

основа на нейното дидактическо предназначение, а именно на
самостоятелната работа:

1. За получаване на нови знания

2. За прилагане на знанията

3. За повторение на знанията

4. За проверка и оценка на знанията, уменията и навиците.

Използването на самостоятелната работа в обучението по РК, човекът и

природата, човекът и обществото, околен свят има значение за
стимулирането на познавателната активност на учениците от начална
училищна възраст. С помощта на самостоятелната работа се реализира
принципа за индивидуален подход в обучението.

12. „Партньорската работа” в обучението по РК, човекът и

природата, човекът и обществото, околен свят

Наред с фронталното обучение в началното училище се използва

„Партньорската работа” и груповото обучение. Те намират широко
положение при запознаването на малките ученици с природната и
обществената среда.

Под „Партньорската работа” се разбира обикновено

краткотрайна съвместна работа на двама ученика. Тя често се определя
като предварителен подготвителен етап на груповото обучение. Но
партньорската работа може да бъде и напълно самостоятелна работа,

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

като се изхожда от факта, че има задачи чието изпълнение е свързано с
работата на двама души.

В началото, когато учителят въвежда „Партньорската работа” в

обучението по РК, човекът и природата, човекът и обществото, околен
свят е необходимо да се съблюдават приятелските взаимоотношения
между децата. По – късно с придобиването на умения за съвместна
работа, партньорите могат да бъдат подбирани от „педагогическа
гледна точка”. Необходимо изискване при формирането на тази
миниатюрна група е равнището на знанията и уменията на партньорите
да бъде еднакво. Колкото по – големи са различията в постиженията на
учениците, толкова повече партньорската работа се превръща в
„помощно обучение”, при което единият ученик изпълнява функциите на
учител и помощник. Времето предвидено за партньорска работа в
началното училище не бива да надхвърля 10 минути.

Обучението по РК, човекът и природата, човекът и обществото и

околен свят предоставя многообразни възможности за провеждане на
партньорска работа. Това се дължи на разнообразието на тематиката,
заложена в основите на учебното съдържание на тези учебни предмети.
От една страна партньорската работа създава възможност за
повторение и затвърдяване на знанията на учениците, за формирането и
усъвършенстването на познавателни, практически и организационни
умения. От друга страна учениците придобиват умения да общуват с
партньора, да споделят и разискват идеи, да търсят правилния вариант
за решаване на задачата, да си помагат.

13. Груповото обучение при запознаване с природната и

обществената среда

От значение за успешното протичане на учебно – възпитателния процес

по РК, РЗ и ПЗ е приложението на груповото обучение. При груповата
работа класът се разделя на групи, като в началното училище те трябва
да са малки (около 3 – 5 човека). В зависимост от естеството на
поставената задача групата може да има свой отговорник, който да се

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

сменя периодично. Това съдейства а възпитаването на чувство а
отговорност у всеки ученик, формира увереност в собствените сили и
създава мотивация за учене. Като типичен за груповото обучение се
сочи следния ход на учебната работа:

- Учителят и учениците заедно избират тема и я подразделят на

отделни теми

- Учениците се разделят на групи

- Учителят предоставя материали и дава указания на групите

- След изпълнението на задачите в групите се представят

резултатите от груповата работа.

Този класически ход на груповото обучение може да се проследи по –

подробно. След поставянето на темата и целта на самостоятелната
работа на групите се предлагат конкретни задачи. С помощта на
инструктажа учителят проследява хода на предстоящата работа.
Решаването на задачата се извършва съвместно с учениците от една
група. Първо те обсъждат условията на задачата, планират своята
дейност като разпределят задълженията на всеки член на групата и
след това те пристъпват към решаването на задачата. Учениците
наблюдават, сравняват, класифицират, обобщават, формулират изводи.

Понякога груповата работа може да се съчетае с

индивидуалната и партньорската работа. В тези случаи всеки ученик от
групата получава отделна задача или се работи по двойки. След
приключването на индивидуалната или партньорската работа
учениците обсъждат съвместно получените резултати, анализират
отделните факти, обобщават и формулират отговора на задачата.

Учениците от началното училище могат да наблюдават

климатичните промени (фенологични наблюдения), животните
(зоофенологични наблюдения)

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

 16. Контрол и проверка на знанията и уменията……..
Контролът и проверката на знанията са неделима част от учебния
процес по РК, РЗ, и ПЗ. Чрез тях учителят може да получи обратна
връзка за нивото на знанията, за степента н усвоеност на уменията на
учениците.

1. Наблюдение. Наблюдението е най-достъпният метод за контрол

(проверка) на знанията, уменията и навиците. Необходимо е учителят да
формира у себе си способността за наблюдение на учениците в процеса
на обучението. Съзнателността, внимателността, загрижеността
съсредоточеността, готовността да се отговаря на въпроси или да се
участва в даден вид учебна дейност може да бъдат важни указания за
учителя. Отношението към ученето също може добре да се наблюдава в
редица случаи.

2. Устно изпитване. То е важен метод за установяване познанията на

учениците. При устното изпитване може добре да се проверява както
точното запомняне на материала, така и способността за интерпретация
на отделните моменти в него. Необходимо е при устното изпитване
целият клас да следи отговорите, за да може да допълни при нужда
отговора на изпитвания ученик. То може да бъде фронтално и
индивидуално.

3. Писмени работи. Предимство на писмените работи е това, че с тяхна

помощ за един учебен час може да се проверят всички ученици. Те
могат да бъдат текущи контролни писмени работи и срочни контролни
писмени работи.

- Текущите контролни работи не се съобщават предварително, те имат

по-ограничени функции и темата им е областта на учебната материя,
която се изучава в момента, в близките уроци.

- Срочните контролни писмени работи се планират предварително и

това се съобщава на учениците. Темите имам по-обобщаващ характер.

4. Практически работи. По някои учебни предмети знанията и особено

уменията и навиците се проверяват най-добре с помощта на
практическите работи. Те са подходящи методи за проверка по физика,
химия, биология, трудово обучение, рисуване, физическо възпитание.
Темите им могат да бъдат както индивидуални, така и общи за целия
клас.
Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
5. Изпити. Изпитът е заключителна проверка. Той може да бъде устен,
писмен, практически или комбиниран. Изпитът може да бъде и
конкурсен (постъпване в специално училище, във висше учебно
заведение), за да се направи по-добър подбор.

6. Графична проверка. Този метод позволява да бъде установено до

каква степен е усвоена съществена част от учебния материал и
изпълнява и развиващи функции, стимулира развитието на детското
внимание и наблюдателност. Усъвършенства зрителната памет и
улеснява формирането на пространствените представи. За
провеждането на бърза графична проверка понякога се използват
графичните дидактични игри

18. Възможности за реализиране на идеи за екологичното образование

в обучението в началното училище. Съвременни тенденции

1. Актуалност на екологията и на екологичното възпитание

Екологията е биологическа наука. Нейното наименование е от

гръцки произход от oikos, което означава „дом” и logos – „наука”. В
преносен смисъл – наука за природата като общ дом за всички.

1.1 Нарастването на ролята на екологията засяга и

отношението и към явления от социалния и културния живот. Вече се
говори и за екология на социалните взаимоотношения.
1.2 В своето сегашно развитие екологията придобива и
хуманитарни измерения. Тя се свързва и с педагогиката, доколкото
разумното отношение към природата трябва да се възпитава.
2. Български традиции в екологията и екологичното възпитание.
Грижи за опазването на околната среда са съществували винаги. И
фолклорът осъжда пренебрежителното отношение към природата и
отразява осъзнатото чувство за виновност, когато се проявява

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

некултурно отношение към нея.

Връзката между човека и природата е изразена и в трудовите

задължения.

Очевидни признаци на тревога предизвикват явления, свързани с

настъпващото отчуждаване от природата. По начало българинът е
създал добри традиции в отношението си към природата. Но те са
помрачавани и от прояви на грубо потребителство, на нехайство, а в
отделни случаи и на злосторничество и на това не може да се гледа с
безразличие.

3. Задачи и насоки на екологичното възпитание

Отношението на човека към природата се изразява с 3 основни насоки:

3.1 Утилитарно-практическото отношение към

природата и свързаното с него възпитание е първично и е най-
всеобхватно, защото се проявява у всички хора. Това отношение е
предимно консумативно. Утилитарно-практическото отношение е
нормално, ако с него не се причиняват умишлени злоупотреби или
увреждания поради небрежност.
3.2 Научно-познавателното отношение е зародено по-
късно. То се проявява в съзнателно и целенасочено изучаване на
причинно следствените връзки и природата, като от екологично
гледище изследователското наблюдение е насочено към
закономерностите в развитието на видовете в растителния и
животинския свят.
3.3 Естетическо – отношение се определяло от жизнените
впечатления и от интелектуалното осмисляне на особеностите и
закономерностите в природата.
4. Основни задачи на екологичното отношение
4.1 Формиране не културно отношение при
Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
непосредствения контакт с природата. Възпитанието на грижовно
житейско отношение към природата е повеля на нашето съвремие.
4.2 Постоянно повишаване на знанията за природата, за
да се формира интелектуално отношение към нейната сложност, към
неумолимата и' закономерност. Всяко явление в природата е причинно
обусловено и изключва всякакви мистификации.
4.3 Формирането на естетическо отношение към
природната среда е също едно от основните средства за повишаване на
грижите за нейното опазване. Вложеното у човека естетическо
отношение към природата трябва да се приеме като изходно положение
и за културно отношение към нея, особено във връзка със задачата за
нейното опазване.
Подзадачи:

 Да се култивира и развива естетическото възприемане,

което се отличава с това, че съдържа не само сетивни елементи, но и
емоционално реагиране на съдържащата се в обекта навъзприемането
красота.
 Да се формира устойчив естетически вкус , който е
несъвместим с нарушаването на градивните елементи на красотата.
 Да се стимулира дейността за умножаване на прекрасните
дадености на природата.
5. Екологичното образование и възпитание в процеса на
обучението и чрез извънучилищните форми на работа
Основно значение за изграждане на екологичната култура има
природонаучното образование.

Освен училищното обуение важно място в системата на екологичното

възпитание имат и извънучилищните въздействия. От особено
значение е семейството.

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

Екологичното възпитание не е самостоятелна задача в общата система
на възпитанието. То, както се вижда, е във взаимодействие с други
задачи, предимно с умствено, с нравствено, с естетическо възпитание.

6. Значение и перспективи на екологичното възпитание

Екологичното възпитание е свързано със степента на цивилизованост
на съзнанието.

От много важно значение е да се стабилизира природната хармония и

хармонията между обществото и природата.

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org