КУРСОВА РАБОТА

Тема:
Форми на педагогическо взаимодействие за ориентиране в
околната среда. Същност, своеобразие, видове и приложение

Изготвил: Неше Ахмед Проверил:

ПНУП- 2 курс, фак.№ 21052 доц. д-р В. Найденова
 съдържаниЕ
1. Същност на формите за педагогическо взаимодействие
2. Своеобразие
3. Видове форми
 Основна и допълнителна форма
4. Подходи на педагогическо
взаимодействие
5. Принципи на педагогическо взаимодействие
6. Литература
 ВЪВЕДЕНИЕ

Днешното дете расте в една твърде динамична заобикаляща го

действителност и ограниченият му познавателен опит би затруднил процеса на
адаптирането и приобщаването му към все по-сложните и противоречиви явления в
нея.
Съществен фактор за формиране на детската личност е природната среда.
Задълбоченото опознаване на заобикалящата природа е свързано с развиване на
трайни интереси към измененията в нея, тяхната последователност и периодичност.
Постоянно изменящото се многообразие от форми, багри, пространствени
очертания и др. привлича детето, поражда потребност от взаимодействие, стремеж
към изучаване.
 СЪЩНОСТ НА ФОРМИТЕ ЗА ПЕДАГОГИЧЕСКО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ
В процеса на формиране на детето, като личност са много важни единствено и
съгласуваността на всички социално – педагогически системи- семейство, детска ясла, детска
градина и други.
Важна особеност в предучилищна възраст /ПУВ/ е потребността на децата да общуват.
Общуването се проявява:
 у дома- с близките
 в детската градина- с учители и връстници
 в обществото- с деца и възрастни
Общуването в детската градина има характер на педагогическо взаимодействие. То има две
страни:
 педагогическо въздействие и
 ответна реакция от страна на детето
Същността на педагогическото взаимодействие се изразява във взаимно-свързаните
дейности на педагога и неговите възпитаници.
Тази съвместна дейност определя динамиката на педагогическата система и педагогическия
процес. Резултатът се измерва чрез усвоените–знания, умения и компетентности.
 Педагогическо взаимодействие може да се разглежда като:

 индивидуален процес (между възпитаващ и възпитаван)

 социално психологически (взаимодействие в група
 интегрален процес (обединяващ различни възпитателни въздействия и практики в
конкретното общество).
Едно взаимодействие се превръща в педагогическо тогава когато възрастните
(педагози, родители) встъпват в ролята на наставници.
Педагогическото взаимодействие предполага равенство във взаимоотношенията,
въпреки че в отношенията си с децата, възрастните често използват авторитарен тип
въздействие, опирайки се на своите възрастови и професионални (педагогически)
преимущества.
Педагогическото въздействие в учебния процес ни позволява ефективно да
постигнем целите. Учителят демонстрира необходимите проби, алгоритъмът, който трябва
да се следва. Детето трябва да помни и повтори.
Например, в урока, учителят обяснява как да се реши нов тип задача, води до
определена последователност от действия.
 Педагогическо взаимодействие е:

 Категория;
 основа на педагогическия процес;
 универсална характеристика на педагогическия процес;
 има фундаментално значение в педагогиката;
 съдържанието на педагогическото взаимодействие е значително по-обхватно от това на
понятието „педагогическо въздействие“ – характеризиращо педагогическия процес само
чрез неговите субект-обективни отношения.

Педагогическото взаимодействие за ориентиране в околната среда създава условия за:

 Цялостно развитие на детската личност
 Придобиване на съвкупност от компетентности – знания, умения, и отношения,
необходими за успешно преминаване на детето към училищно образование
 Педагогическото взаимодействие е сложен и многокомпонентен процес, в
институционната среда съдържа три важни компонента, чрез които се реализира:
 Форми за усвояване на образователното съдържание;
 форми свързани с различните видове активности и организация на педагогическо
взаимодействие;
 средата и методите на взаимодействие.
Педагогическо взаимодействие е процес, насочен към постигането на определен
очакван резултат, свързан с цялостно развитие на детето, в които основни участници са
учителят и детето.
При провеждане на педагогическо взаимодействие учителите използват основна и
допълнителни форми за постигане на компетентностите.
Формите за педагогическо взаимодействие се определят от прилаганата програмна
система.
Понятието форма се разглежда като цялост, която организира съществуването на
дадено съдържание на определено място в определено време.
Понятията форма и съдържание са свързани в дидактическо единство. В това единство
съдържанието е по-динамичният компонент, то се променя по-бързо, като търси нови форми за
своето съществуване. А формата е по консервативна.
В ПНУП форма за организиране на обучението в детската градина е педагогическата
ситуация.
 СВОЕОБРАЗИЕ

Своеобразието на формите на учебната дейност в предучилищното обучение до

училищното обучение се определят от следните компоненти:
А) подкрепяща среда
Б) от личността на детето субект
В) детска игра
Различните форми трябва да гарантират резултати в следните посоки:
 задоволяване на детските потребности от актуална информация;
 постигане осигуреност на детската себеизява и творчество;
 овладяване от децата на елементи на учебната дейност;
 разширяване свободата на педагога за действие;
 предоставяне на повече място за собствена изява и съобразяване с актуалните
потребности на децата.
 ФОРМИ НА ПЕДАГОГИЧЕСКО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ

Наредба № 5/03.06.2016 г. за предучилищно образование определя основни и допълнителни форми на

педагогическо взаимодействие

Графика

Педагогическа
Основна форма
ситуация
Педагогическо
взаимодействие
Допълнителна В учебно време
форма

В извънучебно
време
 ОСНОВНА ФОРМА
Основната форма на педагогическо взаимодействие е педагогическата ситуация, която протича предимно под
формата на игра. Педагогическата ситуация се организира само през учебно време и осигуряват постигане на компетенции,
определени от Държавен образователен стандарт за предучилищно образование. Конкретното разпределяне на
педагогическите ситуации по образователни направления се осъществява в седмично разпределение. Седмичното
разпределение се разработва по възрастови групи от учителите на конкретната група преди началото на учебната година и
се утвърждава от директора на детската градина.
 Компетентностите, определени в Държавния образователен стандарт за предучилищно образование са дефинирани като
очаквани резултати от възпитанието, обучението и социализацията на децата за всяка възрастова група по
образователни направления. Образователните направления, по които се провеждат основните форми на педагогическо
взаимодействие са:
 1. Български език и литература;
 2. Математика;
 3. Околен свят;
 4. Изобразително изкуство;
 5. Музика;
 6. Конструиране и технологии;
 7. Физическа култура
Ситуацията в детската градина е събитие или поредица от събития, преминаващи в рамките на
определено време и на различни видове взаимодействия на децата с учителя, между самите тях,
с игровите и обучителни ресурси, съотнесени с темата в даденото образователно направление,
нейните цели и очаквани резултати. Ситуацията е основна комплексна единица на процеса на
възпитание и подготовка на децата в детската градина със статус на водеща педагогическа
форма. Продължителността на ситуациите не трябва да надвишава 15-20 минути за първа и
втора група и от 20 до 30 минути – за трета и четвърта група.
Ситуациите биват
 преднамерени /планирани/
 непреднамерени /непланирани/.
Ситуацията е взаимовръзката между текущи, нови или повтарящи се събития,
предмети, очаквания, взаимоотношения. Тя се явява пресечна точка на определени социални
дейности и конкретни личностни интереси, желания, мотиви и действия.
Учителят изпълнява хуманната мисия да води детето, като му осигурява сигурност при
постигането на съвместни игрови, познавателни и практически цели - на свобода за избор на
възможности за начини на действие, съобразно индивидуални и групови потребности и
интереси. Това определя вида на основните организационни форми за реализиране на
педагогическо взаимодействие – регламентираните и нерегламентирани педагогически
Основните принципи, които са залегнали при организацията на педагогическия
процес, при подбора и структурирането на образователното съдържание и
провеждането на педагогически ситуации са:

 Детето- център и субект на педагогическо взаимодействие

 Детето е различно, уникално и неповторимо в този свят.
 Детето се развива само в интеракцията- дете- възрастен.
 Отношение към детето- с уважение към неговата личност и в подкрепа към неговата
индивидуалност.
 Осигуряване на условия за равен старт на всички деца, базиран на възрастта и
индивидуалните темпове на тяхното развитие.
 Включване на ,, различното,, дете в живота на групата, чрез подкрепа и уважение от
детския педагог, децата от групата и техните родители.
 Уважение към различните етноси и култури.
 Педагогическото взаимодействие за ориентиране в околната среда е насочено
към придобиване на съвкупност от компоненти- знания, умения, отношения,
необходими за успешното преминаване на детето към училищното образование;
утвърждаване на доброжелателно и самоуверено поведение при общуване с
връстници и възрастни.

В зависимост от поставените цели на съответното направление,

формите за запознаване на децата с околната действителност могат да бъдат
различни.
 В ЗПУО, в чл. 65, ал. 2 е указано че „Педагогическата ситуация е
основна форма на педагогическо взаимодействие” и допълнена от Наредба № 5
от 03.06.2016 г. за предучилищното образование чл. 23 (1), че тя„ протича
предимно под формата на игра”. В същата Наредба, в чл. 24 (1)са фиксирани
броя на педагогическите ситуации по възрастови групи, съобразно на
образователните направления. Свободата на педагога е гарантирана в
организираните форми, които са определени като допълнителни от Наредба №
5, чл. 24 съобразно детска градина и целите на педагогическия процес при
съблюдаване на теоретичните постановки са своеобразието на учебните форми
и зависимостта им от игровата дейност.
 ДОПЪЛНИТЕЛНА ФОРМА

Допълнителни форма на педагогическо взаимодействие се организират ежедневно по преценка на учителя и

са свързани с цялостната организация на деня в детската група. Чрез тях се разширяват и усъвършенстват
отделни компетентности, които допринасят за личностното развитие и за разнообразяване на живота на
детето.

Допълнителните форми на педагогическо взаимодействие се организират от учителя на групата извън времето

за провеждане на педагогическите ситуации, както в учебното, така и в неучебното време. Организират се по
преценка на учителя в съответствие с програмната система, прилагана в детската градина, цялостната
организация на деня и с интересите и потребностите на децата.
 Допълнителни форми са:

 Игри- Театрални, Конструктивни, Сюжетно-ролеви, Подвижни, Музикални и др.

 Утринна гимнастика
 Творчески занимания по интереси
 Празници и концерти, развлечения, куклени театри
 Културно-развлекателни екскурзии - посещения на театрални постановки, изложби, музеи и др.
 Разходки и екскурзии сред природата. При тях децата усещат и наблюдават изучаваните обекти и явления,
непосредствено в тяхната естествена среда, формира се екологична култура .
 Самостоятелни дейности по избор на детето –в зависимост от условията на групата
 Дейности организирани от детския учител- различни видове игри, състезания, конкурси, екскурзии, лагери,
спортни празници, тържества, развлечения, наблюдения на обекти от околната среда.
 Формиране на битови, здравни, хигиенни навици
 Изграждане на етични форми на общуване
 Формиране на естетически усет
 Драматизациите по приказки, свързани с природата и околната среда също са добра възможност за детето да
придобие навици и да повиши своята екологична култура. Работата в тази посока би имала своите положителни
резултати върху детето, защото дългата подготовка за драматизацията кара децата да разсъждават и да осмислят
поведението на героите, да запомнят поуката и да си изградят екологосъобразен модел на поведение.
 Включването на децата в инициатива за почистване на двора на детската градина рано през пролетта е добра
възможност за повишаване на тяхната съпричастност и грижа към средата, в която се намират
 Структура на формите:

Постановъчна част-определяне на познавателната област, тема, вид и поредност на разискването на

съответния проблем. Определяне целите, задачите, принципите, методите, похватите, средствата,
времето и мястото на провеждане.
При използването на формите на педагогическото взаимодействие детския учител се
съобразява със:
 Степента на развитие на децата в групата;
 Възрастовите им особености
 Потребности и интереси за постигане на целта – цялостно развитие на детето
 ПОДХОДИ НА ПЕДАГОГИЧЕСКО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ

Подход- съвкупност от начини и средства за пристъпване към определен проблем или човек.

Те са фундамент за реализиране на програмна система. Подходите, базисът за реализиране на програмната

система, по-конкретно:
 съдържанието на формите на педагогическо взаимодействие;
 тематичните разпределения по образователните направления във всички възрастови групи;
 проследяването на индивидуалните резултати на детето от предучилищното образование;
Заложените идеи за ефективен механизъм на взаимодействие между участниците в предучилищното образование;
са следните:

Личностен подход Промяна в отношението на възрастните към детето - от обект на въздействие към субект на взаимодействие. Свобода на детето
при избор на дейност и партньор в избраната от него дейност. Свобода на детето да променя средата съобразно потребностите
си и творческите си интереси.

Индивидуален подход Опознаване индивидуалните особености на детето и тяхното проявление в различни ситуации и в различни периоди от
неговото израстване. Дълбоко проникване в постъпките на детето, проучване на неговите интереси и потребности, оценка на
външните му възможности

Интегрален подход Опознаване на заобикалящата действителност като единно цяло с множество сложни причинни връзки и зависимости.
Тематична обвързаност на всички дейности в детската градина с глобални теми. Тематична подчиненост на темите,
спираловидно подреждане на целите, преносимост на знанията и уменията, връзка между знания, умения, навици и правила на
поведение.

Ситуационен подход Оптимално съчетаване на планираните цели с конкретните ситуации. Създаване на условия за всяко дете спокойно да се
ориентира в конкретната ситуация и да взема правилни решения. Постепенно формиране на умения у децата търпеливо да
анализират конкретна ситуация, да степенуват трудностите и да изберат според своя личен опит и знания варианти за решение.
Създаване на условия за реална оценка и самооценка на поведението на децата в конкретна ситуация.

Компетентностен подход Процес и резултат на прогнозиране и формиране на качества – знания, умения, отношение, навици. Овладяване на ключови
компетенции. …Детската градина – общност на учащи се

Други подходи Диференциран подход Кооперативно учене Интеркултурно образование Конструктивен подход Креативност и успеваемост
Използване на Е-обучение и технологии
 ПРИНЦИПИ НА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ПЕДАГОГИЧЕСКО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ

Принцип (тълковен речник)- основно начало на някаква теория, политическо устройство и друго
подобни принципи на управление

Те гарантират единна хуманна – демократична среда за образование и оптимално творческо развитие на детето:
 Публичност и откритост
 Традиции и визийност
 Интелектуализация и пра0гматизъм
 Толерантност и сътрудничество
 Широта и системност
 Компенсаторност и успеваемост
Използването на интерактивни методи на обучение и различни допълнителни форми на взаимодействие като
наблюдения, разходки сред природата, експериментални опити и други ще съдейства за постигане
очакваните резултати в съответната възрастова група, съобразно ДОС. Ценно е да се възпитава
необходимостта от лично отношение към преживяното. Стъпвайки на националните ценности и традиции,
да се възпитава у децата доверие и толерантно отношение към другия.

Целият процес на педагогическо взаимодействие в детската градина , както и педагогическото

взаимодействие за ориентиране в околната среда е подчинен на детето, но е невъзможен без участието на
родителите, новите технологии, ясни стратегии и висококвалифицирани учители, които обичат
 Използвана литература:

1. ЗАКОН за предучилищното и училищното образование, Обн., ДВ, бр. 79 от 13.10.2015 г., в

сила от 1.08.2016 г.

2. НАРЕДБА №5 от 03.06.2016 г. за предучилищното образование.

3. Галчева, К., Г. Галчев. Педагогика на взаимодействието дете-околна среда. 1998.

 Благодаря
за
вниманието!!!