Значението на предучилищната възраст, като период интензивно развитие

на децата в тази възраст и мястото на предучилищните заведения в

образователната система изискват задълбочено решаване на проблемите в
този възрастов период.Именно в този аспект се очертава необходимостта
от разглеждане в единство на всички сфери на детската личност;
интелектуална, мотивационна, физическа, емозионална-волева и социално-
нравственна, които намират своите проекции в готовността на децата за
училище.
При поступване за първи път в училище, детето получава правото, а
едновременно с това и задължението да осъществи дейност, която е с
обществена значимост по смисъл, съдържание и форма – обучението. От
където следва въпросът за приемствеността, като елемент на социалната
зрялост на детето. Приемствеността е обективна закономерност на
развитието- съдържателна, двустранна връзка, предполагаща насоченост
на възпитателно-образователната работа в детската градина с оглед на
изискванията, поставени от училището, и опора на учителя върху нивото
на развитие на детето. Съдържателен израз на приемствеността между
детската градина и началното училище са подготовката и готовността на
детето за следващия етап на развитие.
Подготовката за училище е форма за реализиране на приемствеността,
осигуряваща цялостно развитие на детската личност и лесно адаптиране
към училищното обучение. Подготовката включва определено
познавателно съдържание, предназначено за всички възрастови групи в
детската градина. В педагогическата литература, подготовката за училище
се разглежда в няколко аспекта:
-целеви-форма на практическа реализация на приемствеността
-процесуален- осъществява се през целия предучилищен период и
рефлектира върху задачите, програмното съдържание , подбора на методи
и средства за предучилищна възраст.
-резултативен- включва понятието „готовност“
Готовността за училище зависи непосредствено от подготовката.
Определят се два основни типа готовност –обща и специална. Те се
осъществяват в единство и взаимовръзка. Под специална подготовка се
разибира придобиване на знания и умения от детето, които му осигуряват
успешно овладяване на съдържанието в първи клас по основните
предмети. Това е възможно, когато децата имат определен запас от знанич
по училищните предмети.
Общата подготовка и готовност включва психологическа, физическата и
физиологичната подготовка. Психологическата готовност е свързана с
основните закони на развитието на психика, и преди всичко с
преминаването на кризата на седмата година, която едновременно свързва
и разединява двата периода предучилищния и ранния училищен.
В края на предучилищния период се извършва диагностика за готовността
на детето за училище. Издава се удостоверение за училищна готовност,
като получената информация, спомага началния учител , като ориентация
за силните страни и нуждата от подкрепа за детето.