Приемственост в

музикално-образователния
процес между детската
градина и началното
училище
Приемствеността между отделните
степени на образователната система е
едно от условията за
последодавателност и системност в
процеса на музикално образование.
Развитието на музикалните
способности на децата се осъществява
на основата на взаимосвързаността и
непрекъснатостта на музикално-
образователния процес в отделните
етапи от неговата реализация.
Музикалното образование (в неговите
взаимообвързани части – дидактика и
възпитание) е система, основаваща се
на единни цели, стараеща се да
отговори на потребностите на
обучаемите. Преходът на детето от
детската градина към училище е
особено важен . Това е времето, в което
то се подготвя за новата социална
среда, в която ще попадне, за новите
задачи, които ще му бъдат поставени,
за новата организация на дейност, в
която ще се включи - образователната.
 Приемствеността е
предпоставка за адаптацията
на детето към средата,
изискванията и задачите,
които се поставят пред него.
В музикално-образователния
процес тя се осъществява в
няколко аспекти:
1. Единство в музикално-
образователните
взаимодействия;

2. Необходимост от
използване на натрупан по-
рано опит,знания, умения и
отношения в условията на
следващ етап на обучение;
3.Последователност и
системност в натрупването
на знания и овладяването
на умения и формирането
на отношения в целия;
4.Възможност за
очертаване на перспективи
в музикалното развитие на
детето.
Възможности за приемственост в
музикално-образователния процес в
различните етапи се реализират в
няколко насоки:

I. От гледна точка на единните цели на

музикално-образователния процес;
II. От гледна точка на учебното
съдържание към съответния етап на
обучение;

III. От гледна точка на педагогическата

технология, включваща трите основни
музикални дейности – изпълнение,
възприемане, творчески дейности,
които се реализират с подходящи за
всяка от възрастите форми и похвати
на работа.
Всяка една от тези
насоки ще бъде
разгледана накратко:
I. От гледна точка на единните
цели на музикалното
образование, които най-общо
могат да бъдат формулирани
по следния начин:

1.Създаване на желание за
общуване с музиката;
2.Възпитаване в дух на
съпричастност и любов към
българската и световната
музикална култура;
3. Формиране и развитие на
музикални способности като
необходимо условие за участие в
музикалната практика;
4. Формиране и развитие на
музикално-изпълнителски и
слушателски умения;
5. Развитие на детските
музикално-познавателни процеси,
умения, отношения.
II. От гледна точка на учебното съдържание
към съответния етап на обучение.

В държавните образователни изисквания за

подготвителна група от етапа на
предучилищно възпитание, в която реално се
осъществява прехода на детето към училищна
дейност, са включени следните
съдържателни ядра: „Възприемане на
музика”, „Възпроизвеждане на музика”,
„Музика и игра”, „ Елементи на музикалната
изразност”, които предполагат съответната
дейност.
Съдържанието на музикалното образование
в първи клас продължава в същите насоки.
Разликата е, че възприемателната и
изпълнителската дейност са обединени в
област на компетентност – „Музикална
практика: Музициране и възприемане на
музика” и е добавена „ Музика и общество”.
Друга разлика е, че в начален етап ядрата са
назовани като области на компетентност, тъй
като в тях спектърът на знанията, уменията и
отношенията е по-широк, предвид
познавателното, емоционалното и
соционалното израстване на обучамите.
Предвид възрастта на обучаемите,
темите в начален етап са по-
разгърнати. Включени са повече
понятия. Разширен е контекстът и са
увеличени възможностите за
музикално-педагогическо
взаимодействие в отделните дейности.
Това от своя страна предполага
възможности за повече
междупредметни връзки и по-
диференцирани резултати в
обучението и възпитанието.
III. От гледна точка на
педагогическата технология,
включваща трите основни
музикални дейности –
изпълнение, възприемане,
творчески дейности, но
реализирани с подходящи за
всяка от възрастите форми и
похвати на работа.
Приемствеността по отношение на
изпълнителската дейност се изразява
в развитие на вокалните умения на
децата.

От особено значение е подборът на

песенния материал. Полезно би било
музикалният педагог да включи и
някои от песните, предвидени в
учебното съдържание за първи клас,
като по този начин ще успее да накара
децата да се чувстват по - сигурни.
Особено важна е ролята на педагога по
отношение на детската музикална
интонация. Работата с неточно
интониращи деца е необходимо да не
се пренебрегва особено в
предучилищна възраст.
Преходът във възприемателната
дейност между предучилищна
възраст и първи клас се
осъществява плавно, на основата
на натрупания музикален опит от
децата. Възприемането на
музикалната творба е
неколкократно. Към всяко
възприемане на произведението и
в ДГ и в НУ се поставя конкретна
задача.
Основната цел в тази дейност , както на
музикалния педагог, така и на
началния учител е да научи детето да
разбира и преживява музиката, за да
може след това да я оцени по
достойство. Започнатата работа още
при 3-4 годишните за запознаване,
осмисляне и диференциране ва
музикално-изразните средства
продължава и в НУВ.
Творческата дейност, както в ДГ, така и
в началното училище, е добре да се
развива на основата на натрупания до
момента музикален опит, нагласата на
детето, неговата мотивация. Като
начало е добре да използват по-
достъпни за децата педагогически
похвати като импровизиране на
съпровод с музикални инструменти, на
танциви движения,създаване на
звукови картини др.
Благодаря за
вниманието Ви!