Professional Documents
Culture Documents
БЪЛГАРСКИЯТ МУЗИКАЛЕН ФОЛКЛОР В ОБУЧЕНИЕТО ПО МУЗИКА В ДЕТСКАТА ГРАДИНА
БЪЛГАРСКИЯТ МУЗИКАЛЕН ФОЛКЛОР В ОБУЧЕНИЕТО ПО МУЗИКА В ДЕТСКАТА ГРАДИНА
НА
За СПЕЦИАЛНОСТ- ПРЕДУЧИЛИЩНА ПЕДАГОГИКА
НАУЧЕН РЪКОВОДИТЕЛ :
ПЛОВДИВ
2010г.
1
БЪЛГАРСКИЯТ МУЗИКАЛЕН ФОЛКЛОР В ОБУЧЕНИЕТО ПО МУЗИКА В
ДЕТСКАТА ГРАДИНА
2
- Словесно ( логическо ) мислене – разкрива се преди всичко при протичане на
мисловният процес. Нагледно – образното и словесно – логическото мислене взаимно се
допълват.
- Овладяване на понятията – те са значителна част от знанията които ползва
всеки човек.
Понятието – това е резултат от собствения опит на детето, резултат от неговия
умствен труд . Наред с мисленето се развива и речта на децата. Обогатяват се нейните
изразни средства, тя става по – смислена и по – точна . Важна роля в цялостната
дейност на децата играе вътрешната ( беззвучна ) реч, чрез която те планират и
осмислят действията си, преди да пристъпят към тяхното практическо изпълнение. Сред
многото способности с които е надарен всеки човек, е да запаметява и възпроизвежда при
възможност получените впечатления. Децата на 5 – 6 години, участвайки в разнообразни
дейности, усвояват похвати за осмисляне и преработване на информацията, за нейното
запомняне и възпроизвеждане. Запомнянето е не само резултат от възрастовото развитие
на детето, а и на опита който детето придобива през годините. Тази възраст е важен етап
от детството: детето се учи на ред в живота и поведението, който трябва да се спазва и
занапред, или предходен етап за постъпването в училище.
3
В българския музикален фолклор, и по-конкретно в българския детски фолклор се
очертават няколко групи творби с оглед на съдържанието, възрастовото си
предназначение, функциите и формата:
1. Приспивни песни
2. Залъгалки
3. Детски песни и наричания за природата. Броилки
4. Песнички при детски игри, занимания
5. Детски празнично – обредни песни и наричания.
1. Приспивните песни са фолклорни творби: изразяват топлите чувства на
майката към детето.
Тъй като те са предназначени за най – ранна детска възраст, поуките и
възпитателните тенденции в тях се откриват лесно. Освен романтичния образ на Сънчо по
необикновен начин се пресъздава и предметният свят („Нани ми, нани детенце, нани ми,
нани пиленце…”)
4
„ … Като идете, какво просите ? Ой, Ладо, Ладо, момиче младо!
5
„… На глава й треперушка, кой я види, все си трепне…”
Оказва се, че малък процент от децата в трета възрастова група знаят по една или
две народни песни, а останалите трудно си припомнят подобни мелодии. Проучената
6
литература доказва, че проблемът за използуване възпитателните възможности на
фолклора е актуален, наложително е ръководенето на нерегламентираните от програмата
форми, в които може да се работи за изграждане на фолклорна култура.
7
Създаването на интерес, стремеж и обич към народната песен изисква прилагането
на методи и похвати, съобразени със спецификата на песенния материал и
възприемателните възможности на децата Изграждането на система от фолклорни
празници в детската градина ги приобщава към народните традиции и благоприятства
нравственото формиране на детската личност. Да се обобщи, че в провеждането на
празници и обичаи в подготвителната група особено важно място заемат езикът
(литературата) и музиката. литературата и музиката като изкуства заемат особено важно
място в празниците и обредите
8
Народните песни представят най – богатият, най – добре развитият дял от
българското народно поетическо творчество. Те първи са заинтересували фолклористите,
широко са използвани в народните среди и сравнително най – добре са проучени. Още
братя Миладинови са отбелязали в предговора към сборника си от 1861г. , че народните
песни са показалец за умственото развитие на народа и огледало на неговия живот:
„ Народът в песни изливат чувствата си,…”
9
следите на предхристиянски пролетен празник, свързан с настъпването на пролетта и
възкръсването на природата за нов живот. За разлика от обичая „коледуване” в който
участват изключително момци, това е празник на девойките които „лазаруват”. Връзката
му с християнския с светец Лазар е външна; в народния празник няма никакви религиозни
елементи, освен постоянното обръщение към Лазар, и названията „лазаруване” и
„лазарка”. С лазарските песни и припевки е свързан и празникът „буенец” или буйно
несключено хоро, което се играе от Сирни заговезни до Лазаровата събота. В лазарските
песни се възпява най – вече малкото дете – символ и носител на новия живот.
Великденски песни и обичаи. Изключително повлияни от християнската църква;
те са посветени на един от най – големите християнски празници. Пеят се при приготвяне
на обредни хлябове, боядисване на яйца, при играенето на великденските хора. С
великденските обичаи са свързани и песни за младостта и любовта. Те предхождат
Гергьовските песни: тяхна основна тема е земеделието и скотовъдството, с тях са
свързани и многобройните гергьовденски обичаи: по нивите се е изнасяло слама от Бъдни
вечер за да не ги бие град, или преди слънце се берат цветя и билки, с които се окичва
първото агне и първата обягнила се овца. Брането на цветя и виенето на венци е важен
момент в празника. Песните са свързани с образи, мисли, чувства, настроения на младите
хора за обич и щастие, а на стопаните – за берекет.
Песните за дъжд изразяват една от формите за борба срещу природните бедствия.
Песента е съвършено проста по композиция, изградена е върху изреждането и
повторението; идейният й замисъл е ясен: изказва се пожелание за плодородие, намиращо
се в пълна зависимост от дъжда. Обредът и песента имат еднакво предназначение –
магическо въздействие върху природата.
Митични песни. Фолклорът дава богат материал за възстановяване на старата
славянска религия. В това отношение митичните песни наред с обредните показват как се
раждат поетически въплъщения и образи запленяващи въображението на човека. Старите
митове и представи са намерили място в песни и приказки. Някои от образите на
самодиви и змейове са преминали в творчеството на писатели като Ботев и Пенчо
Славейков. Славяните, според историческите извори, са се покланяли на божества като
реки, нимфи и други божества. За този култ се съди от данните на фолклора, исторически
свидетелства и преживелици, които откриваме в народните вярвания и суеверия.
Юнашките песни по своята същност са песни за исторически събития и
исторически личности. Юнашките песни в българския фолклор отразяват различни
моменти от историческото развитие на народа. Според П. Динеков при техния анализ се
10
откриват няколко основни момента: величавост и монументалност на изображението,
хиперболизация на образите, твърде тясна връзка с митическите представи, голямо
участие на фантастичното и чудесното, обединяване на сходни исторически явления и
обобщения, които се превръщат в символи на народната съдба. Има устойчивост на
композиционните похвати и поетически средства, широко епическо разгръщане на
композицията, при което играят голяма роля описанието, повторението, забавянето на
развръзката. В юнашките песни художествената измислица заема голямо място; само чрез
внимателен анализ може да се открие историческата основа на песните. Те не са лишени
от своеобразна историческа достоверност, което се проявява в насоката на изображение, в
основната оценка на историческите моменти, в идеята на песента и в общата идейно –
художествена насоченост. Ако вземем като пример песента „Крали Марко освобождава
три синджира роби”, ще се убедим че историческата достоверност не може да се опре
нито върху хронологията, нито върху мястото на действието (в различните варианти то е
различно), нито върху правдивостта на детайлите. Но образът на Крали Марко се
превръща в обобщение и символ на борбата срещу турското потисничество.
Хайдушките песни, въпреки известната близост с юнашките песни в похватите за
изграждане на образите за типизация представят нещо твърде ново, представено в идейно
отношение. Те отразяват нов, по – късен етап от развитието на народното съзнание. Те
стоят по – близо до историческата действителност, използват художествени средства,
които повече ги приближават до реализма. В тях както и в историческите песни се явява
освен епическия, и лирическия елемент: песните са по – кратки по обем, композицията им
е чужда на дългите описания и повторения. При юнашките песни се създава впечатление,
че се касае до пресъздаване на събития и герои от по – далечно временно разстояние;
някои историци смятат, че юнашките песни пресъздават миналото.
Тук трябва да споменем старинността на българския юнашки епос. Неговата задача
е била да запази спомена за миналото, да възпитава в героична посока поколенията.
Според К. Иречек юнашките песни са възникнали в народна среда и са изградени върху
почвата на народната идеология. Те са били истински народни творби.
11
В класификацията на народните песни се отбелязва, че историческите песни са
възникнали във всички краища на страната и засягат множество исторически лица и
събития. Разделят се на три групи:
12