ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ

„ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ“

ПЕДАГОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

Възникване и развитие на
предучилищната педагогика

Разработил: доц. д-р И. Стоянова

Терминът „педагогика” идва от древногръцките
думи „пайс” – дете и „егейн” / или „ъгейн/, което
означава ръководство на детето, „водене на
детето”, „детеръководство”, а в по-широк
скмисъл – и възпитание на децата, свързано с
определена практическа дейност.
Произлязла първоначално от философията,
педагогиката е самостоятелна частна наука,
или подсистема на науката като цяло,
съобразно системния подход и теорията за
системите.
Педагогиката – съответно предучилищната
педагогика се оформя като самостоятелна
наука едва през 17 век, но проблемите
свързани с възпитанието на детето, са обект на
внимание на изтъкнати учени още от
древността.
• Всички педагогически идеи се водят от философски виждания.
Аристотел и Платон изказват мисли за възпитанието.
• Началото на педагогическата наука поставя чешкият педагог
Ян Амос Коменски с написването на своята Велика дидактика
(1632г.). Със своята „Велика дидактика” той поставя началото
на системната педагогика като отделна наука.
• Важно наследство в творчеството на Коменски е
създаването на теорията на предучилищното възпитание.
Той формулира изискването за възпитанието на децата от
предучилищна възраст.
• Според него водеща задача на предучилищното образование е
подготовката на детето за обучение в началните класове. Той
разработва динамична комплексна система, чиято цел е
формирането на цялостна детска личност с определено
равнище на развитие. Коменски счита, че в основата на
готовността на детето за училище е емоционално-волевата му
нагласа.
• Коменски поставя основите на предучилищната педагогика
като наука за възпитание на децата от първия период на
детството до постъпване в училище
Съществен принос за развитието на педагогиката има Джон Лок.
Той извежда научната теория за детската игра и играчката. Според
него играчката е необходима не само за организиране на детската
игра, но и за цялото образование на личността. Тезата, която
защитава Джон Лок, е за определящото значение на социалната
среда.
Конкретен принос за развитие на предучилищната педагогика
имат разработките на Джон Лок за физическото и умственото
възпитание на децата до постъпванете им в училище.
Жан Жак Русо формулира принципа за природосъобразност.
Възпитанието трябва да е естествено, да не противоречи на
природата на детето, на индивидуалните и възрастовите му
особености. Според М. Люлюшев, М. Колев и др. съществено
важни са постановките на Русо за природосъобразността на
възпитанието и обучението, зачитане на конкретните права на
детето, като измежду тях най-важни са правото на свобода и
правото на собственост.
Х. Песталоци – намира единен процес на
възпитанието, изразяващ се във физическото,
умственото и трудовото възпитание. В труда си
„Книга за майките“, той посочва методи за
възпитание и обучение на децата и дава своя принос
за разработване основите на предучилищната
дидактика.
В началото на 19 век в лицето на Роберт Оуен
развитието на предучилищната педагогика бележи
етап с издигане идеята за обществено
предучилищно възпитание. През 1809г. в Ню-
Ленарк (селище в Шотландия) се откриват ясли за
деца до 2-годишна възраст, детско училище – за деца
от 2 до 5 години и начални училища – за деца от 5-
10години.
 К. Д. Ушински поставя основите на теорията
на предучилищното възпитание в Русия. Той много
цени ролята на учителя възпитател, който обича
своя народ и се грижи за неговото развитие.
Ушински въвежда две нови дидактични форми в
детската градина – занимания с игров замисъл и
образователно съдържание и занятия за учебна
дейност, която подготвя ограмотяването. Той
постига оригинални възгледи за играта като
самостоятелна и свободна творческа дейност на
детето. Ушински разработва цялостна концепция за
играта като самостоятелна дейност, в която детето
отразява впечатленията си от околната
действителност. С неговата оригинална
педагогическа система Ушински оказва
съществено влияние върху педагогическата мисъл
и практика в много страни на Европа, включително
и България.
 През 19 и 20 век най-ярки представители на ПП са
Фридрих Фрьобел и Мария Монтесори.
• Фридрих Фрьобел немски педагог, създател на първата
оригинална система за обществено предучилищно
възпитание, създава детска градина. Той формулира като
най-висша възпитателна цел всестранното и хармонично
развитие на заложбите у всеки човек
• Детската градина на Фрьобел организира
образователни дейности в три направления: игри и
конструиране с „талантите“( комплекти от сфери,
кубове и цилиндри); подвижни игри – с топка, с
бягане, с танци, с жестове; труд в природата –
създава опитна градина, в която децата се грижат за
своите растения. Той определя детската градина
като помощник на детето за тръгване на училище.
 Мария Монтесори е италианска педагожка, първата жена
лекар в Италия, привърженичка на Свободното възпитание. Тя
се застъпва за осигуряване на пълна свобода на детето при
избор на неговите собствени занимания. Монтесори
разработва методи за развитие на възприятията на децата
от предучилищна и начална училищна възраст.
М. Монтесори създава оригинална педагогическа ситема,
която се основава на принципа на свободата. Освен
нравственото и трудовото възпитание най-значително място в
педагогическата система на Монтесори заема сензорното
възпитание, което тя разглежда като основа и предпоставка за
умственото. Тя развива подробно идеята за значението на
нагледността като принцип не само в сетивната област, но и по
отношение на способностите на детето за абстракция и
обобщения.
 •Жан-Овид Декроли, Рудолф Щайнер, Петер Петерсен, Януш Корчак,
Виготски и други внасят принос в педагогиката и по-конкретно в
предучилищната педагогика с идеи за детето и средата (природна и социална),
за дидактичните (възпитателни) игри, идеи и формулировки за музикално
образование и трудово обучение, проблеми на чуждоезиковото обучение, за
принципите за осъществяване на възпитанието и др.
• През втората половина на 20. век педагогическата наука намира своето по-
нататъшно развитие в трудовете на Г. Нойер, Р. Пиперт, В. Огон, Б.
Суходолски, М. Лобоцки, В.А. Сухомлински, Ю.К. Бабански, Дж. Дюи, Е.
Паркхърст, Б. Блум, С. Френе, Ж. Пиаже, М. Рътър, Ал. Нийл, П.Фрейре,
С. Каванобе, Хр. Франгос, Н. Чакъров, Г. Хрусанов, Д. Цветков, И.
Стаменов, Л. Станоев, И. Марев, М. Андреев, П. Петров, А. Узунов и други.
В областта на предучилищното възпитание В. А. Сухомлински
разработва проблемите, свързани с приемствеността между
предучилищната и училищната възраст, с детската игри и детския
труд, с естетическото възпитание и други.
През 20 век са обосновани идеите на така наречената „Педагогика
на сътрудничеството“, задачите които си поставя тя са свързани по-
пряко с качественото усъвършенстване на образованието и на
педагогическия процес, и се разработват от Ш. Амонашвили, А.В.
Петровски и др.
21. век се определя като „информационен“, когато културата на
века все повече се поставя в зависимост от информационните
средства.
 Въпроси за самостоятелна работа :

1. През кой век предучилищната педагогика се оформя като самостоятелна наука?

2. Кой Чешки педагог създава теорията на предучилищното възпитание?
3. Кой извежда научната теория за детската игра и играчката. Според него играчката
е необходима не само за организиране на детската игра, но и за цялото образование
на личността?
4. Посочете единственият философ, в историята на педагогиката, който издига
уникалната постановка за възпитанието като източник на развитието. Той се бори за
възпитание, което се свежда до естественото развитие на детето. Формулира принципа
за природосъобразност. Според него Възпитанието трябва да е естествено, да не
противоречи на природата на детето, на индивидуалните и възрастовите му особености.
5. Кой руски педагог поставя основите на теорията на предучилищното възпитание в
Русия. Той много цени ролята на учителя възпитател, който обича своя народ и се грижи за
неговото развитие. Разработва цялостна концепция за играта като самостоятелна дейност, в
която детето отразява впечатленията си от околната действителност.
6. Посочете педагог (немски), който формулира като най-висша възпитателна цел
всестранното и хармонично развитие на заложбите у всеки.
7. Какво създава М. Монтесори?
БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА
ВНИМАНИЕТО!