БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ

ЦЕНТЪР ПО ХУМАНИТАРНИ НАУКИ

Магистърска програма
„Предучилищна и начална училищна педагогика”

ДИПЛОМНА РАБОТА
Тема:
„Ролята на театъра за възпитаване на ценностно
отношение към изкуството в детската градина
/IV подготвителна група/”

Дипломант: Научен ръководител:

Ивелина Миткова Велкова доц. д-р Златина Димитрова
Фак. № 20426156

БУРГАС – 2023 г.
 СЪДЪРЖАНИЕ:

УВОД 4

ПЪРВА ГЛАВА. ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ НА

7
ПРОБЛЕМА

1.1. Театърът като средство за развитие на познавателните

7
умения на децата в ПУВ

1.1.1. Въвеждане на децата в театралната дейност 7

1.1.2. Влияние на театралната игра върху развитието на

9
познавателните умения на децата в ПУВ

1.2. Същност, форми и приложение на театралната дейност в

13
педагогическото взаимодействие в детската градина

1.2.1. Същност на театралната дейност в педагогическото

14
взаимодействие

1.2.2. Форми на театрална дейност в детската градина 17

1.2.3. Място на театралните дейности в педагогическото

28
взаимодействие и в режимните моменти

1.3. Възрастови особености на 6-7-годишните деца. Психолого-

33
педагогически аспект

ВТОРА ГЛАВА. ОРГАНИЗАЦИЯ И МЕТОДИКА НА

43
ПЕДАГОГИЧЕСКОТО ИЗСЛЕДВАНЕ

2.1. Цел и задачи на педагогическото изследване 43

2.2. Обект и предмет на педагогическото изследване 43

2.3. Методи на педагогическото изследване 44

2.4. Етапи и организация на изследването 44

2
ТРЕТА ГЛАВА. АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ
ПРОВЕДЕНОТО ПЕДАГОГИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ
54

3.1. Представяне на варианти за педагогически ситуации с

54
приложение на театрални дейности

3.1.1. Педагогическа ситуация на тема „Любими приказни

56
герои”

3.1.2. Педагогическа ситуация на тема „Вълшебен театър” 64

3.1.3. Анализ и тълкуване на резултатите от проведените

педагогически ситуации с театрални дейности по метода 71
наблюдение

3.2. Анализ на резултатите от проведена анкета с учители 81

3.3. Изводи от проведеното педагогическо изследване 93

ЗАКЛЮЧЕНИЕ 96

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА 98

ПРИЛОЖЕНИЯ 100

3
 УВОД

В съвременната психология и педагогика се обръща специално

внимание на позитивното въздействие на изкуството върху
умственото развитие на детето. То подпомага формирането на
способности на съзнанието за преодоляване на когнитивния
егоцентризъм, морални норми, правила на поведение, произвол на
поведение и емоционално развитие.
Смисълът на изкуството е живото въздействие на
художествения образ върху личността. В процеса на възприемане на
произведения на изкуството децата формират специален вид познание
под формата на емоционални образи. От една страна те отразяват
външно реалността, а от друга – компонентът, под формата на
усещания и идеи, дава на емоционалния образ (за разлика от чисто
рационалния образ) мотивиращо, ефективно отражение на
заобикалящата действителност.
При запознаване на децата с изкуството особено значение имат
театралните игри. Може да се каже, че те са ефективно средство за
цялостно развитие и обучение на децата в предучилщна възраст.
Театърът тук действа като един от най-демократичните и достъпни
видове изкуство, който позволява решаването на много неотложни
проблеми на педагогиката и психологията, свързани с художественото
и морално възпитание, развитието на комуникативните качества на
децата, паметта, вниманието, въображението, фантазията,
инициативността и други.
Смисълът и спецификата на театралните игри са обосновани от
съпреживяването, познанието, въздействието на художествения образ
върху личността.

4
 Театърът е едно от най-важните средства за стимулиране на
творчеството у децата. За разлика от часовете по танци или музика,
където детето се учи на изкуството по правилния и грешния начин,
театърът позволява на детето да изследва, да прави грешки и да се учи
от тях.
Театърът е ключ и към комуникационните умения. Подобно на
всички форми на изкуство, той позволява на децата да общуват
ефективно и им помага да разберат другите в нова светлина (емпатия).
Децата, които са участвали в дейности, свързани с драма, е по-малко
вероятно да имат затруднения с говоренето пред публика, ще могат
по-добре да се поставят на мястото на другите и да общуват с тях.
Моите мотиви за избор на темата за ролята на театъра за
възпитаване на ценностно отношение към изкуството в детската
градина са свързани най-вече с това, че от десет години съм театрал –
любител. Освен това мисля, че театърът може да бъде изключително
полезен в обучението на деца в детската градина. Трудно може да се
посочи друг вид изкуство, което да съперничи на театъра в неговата
пълнота, непосредственост, богатство и емоционалност на
въздействието.
Театърът е синтетично изкуство, в което имат съвсем ярко
изразено присъствие и други видове изкуства, като литература,
музика, танци, живопис и дори кино. В този смисъл изследването е
мотивирано и от възможността да се потърси отговор на въпроса
доколко педагозите от ПУВ използват театрални похвати в работата
си и дали децата възприемат по-лесно учебния материал, ако
педагогическите ситуации са с елементи на театър, чиято роля е да
възпитава ценностно отношение към изкуството в детската градина.

5
 Целта на настоящата дипломна работа е да се разгледат
възможностите за приложение на театъра за възпитаване на ценностно
отношение към изкуството у деца в четвърта подготвителна група.
За постигането на тази цел са конкретизирани следните задачи:
1. Да се направи теоретичен обзор на проблема за приложението
на театъра в детската градина и неговото значение за възпитаване на
ценностно отношение към изкуството у 6–7-годишни деца.
2. Да се проведе емпирично проучване, свързано с установяване
мнението на детски учители за приложението на театъра в детската
градина.
3. Да се реализират педагогически ситуации с приложение на
театрални дейности и да се установи тяхната ефективност при деца в
четвърта подготвителна група.
4. Да се направи количествен и качествен анализ на получените
резултати.
5. Да се конкретизират изводи и препоръки за практиката, които
могат да са ориентирани и към родители, и към учители за
повишаване културата на 6–7-годишните деца.

6
 ПЪРВА ГЛАВА. ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРОБЛЕМА

„Обичате ли театъра толкова,

колкото аз го обичам?”
Евгений Вахтангов
1.1. Театърът като средство за развитие на познавателните
умения на децата в ПУВ
„Театралната дейност в детската градина е истинско богатство
за тези, които искат да видят децата креативни, свободни, способни да
говорят и чуват другите, да усещат хората около себе си”. [21]
Тези думи на Евгений Багратионович Вахтангов (легендарен
човек, отличен актьор, учител, режисьор, ученик на К. Станиславски)
трябва да бъдат лайтмотивът на работата и творчеството на всеки
учител, занимаващ се с театрални дейности в детска градина.

1.1.1. Въвеждане на децата в театралната дейност

Театралните дейности са неизчерпаем източник за развиване на
детските чувства, преживявания и емоционални открития и са най-
важното средство за духовното им обогатяване и развиване на
емпатия - необходимо условие за организиране на съвместни детски
дейности.
Важно е децата от ранна възраст да се научат да слушат, да
реагират емоционално на художествения език и да се обръщат към
детските стихчета, песничките, вицовете и поезията (включително
тези, които насърчават по-честия диалог). По този начин се повишава
интересът на децата към театралните дейности и се създават ситуации,

7
в които куклени герои взаимодействат с децата и разиграват сцени. [7,
с. 98]
В процеса на запознаване с театъра трябва да се обърне
внимание на оборудването за театрална игра, включително закупуване
на театрални играчки, изработване на самоделни играчки, костюми,
декори, реквизит и щандове, украсени със снимки, показващи
театралната игра на учениците, както и на подбора на литературни
произведения, които да се използват в драматичните игри. [7, с. 208]
Театърът формира представи за изобразителните изразни
средства, използвани от художниците за предаване на образи, въз
основа на разглеждане на актьорската игра; за професиите в театъра
(основни и спомагателни) чрез разглеждане на работата на гримьори,
сценографи, художници на костюми и т.н., което допринася за
повишаване на интереса към театъра и обогатяване на речника на
децата с думи, като грим, перуки, декори, осветление и т.н.
Подрастващите се запознават с преките действащи лица в
театъра (актьори, музиканти, диригенти), с подготовката на
постановката (режисьори, художници, хореографи) и с подготовката
на условията за представлението (гримьори, костюмографи,
гардеробисти). [7, с. 183]
След като децата се запознаят с различните видове театър,
учителят може да се опита да постави известна детска приказка
("Дядо вади ряпа") в кукления, драматичния или музикалния жанр
(опера, балет или оперета). Добра идея е също така да се посети
задкулисието на някой театър, децата да се разходят по истинска
сцена, да седнат зад кулисите, да пробват костюми и да си направят

8
снимки, да изслушат театралните работници и да се запознаят със
структурата на театъра. [7, с. 184]
За децата в предучилищна възраст е добре да им се даде
възможност да се запознаят на практика с основни театрални понятия
чрез игри, постановки и посещения на театри, музеи и изложби. Не е
необходимо те да усвояват понятията стриктно, достатъчно е да
разбират основната театрална терминология и да развиват речника си.
За тази цел се предлагат театрални игри под формата на въпроси и
отговори, гатанки, кръстословици и пъзели, които винаги
предизвикват положителни емоции у децата.

1.1.2. Влияние на театралната игра върху развитието на

познавателните умения на децата в ПУВ
Предучилищните години са период на интензивно развитие на
възприятията. През този период се формират всички видове
възприятия, включително и най-сложните като пространство, форма и
време. Постепенно възприятието се освобождава от прекомерните
емоции и става по-обективно. В края на този период не е необходимо
веднага да се включат всички сетива, като например допир и
движение, за да се придобие възприятие за пространство, форма и
размер. Достатъчен е само един поглед, за да се отразят тези
характеристики. Формата се усвоява за първи път в практическите
дейности, т.е. в конструктивните игри, където се извършва конкретно
визуално и тактилно изследване на контурите. Също така в
конструктивната игра за първи път чуваме имената на геометричните
фигури. [8, с. 98]

9
 Театралните игри позволяват да се решават много проблеми в
развитието на децата в детската градина: от запознаване със социални
явления, развитие на речта, формиране на елементарни математически
понятия до физическо усъвършенстване. В театралните игри
дейностите са тясно интегрирани във всички образователни области.
Емоционалността, разнообразието от теми и сценичните средства на
игрите правят възможно използването им за цялостното развитие на
съвременното дете в предучилищна възраст.
Театралната дейност помага за решаването на много належащи
проблеми в развитието на децата в предучилищна възраст:
 Формиране на правилния естетически вкус.
 Развитие на комуникационни умения.
 Влияние върху развитието на речта, паметта, вниманието,
въображението.
 Съдействие при разрешаване на конфликтни ситуации.
 Създаване на положително емоционално състояние.
 Формиране на морални качества.
 Въведение в националната култура.
 Духовно обогатяване.
За да играе ролята, детето трябва да овладее различни визуални
средства (мимики, движения на тялото, жестове, изразителна реч по
отношение на речника и интонацията). [3, с.7]
Следователно подготовката и участието в театралната игра
може да се определи като такова ниво на общокултурно развитие, въз
основа на което се улеснява разбирането на децата за произведение на
изкуството, възниква емоционална реакция към него и
художествените средства за предаване на образа са усвоени.

10
 Всички тези показатели не се сумират спонтанно, а се формират
в хода на възпитателната работа. Това е от голямо значение за
развитието на личността на детето в предучилищна възраст, не само
защото в него се развиват индивидуални психични процеси, но и
защото тези процеси се издигат на по-високо ниво поради факта, че се
развива цялата личност на детето, неговото съзнание в играта. То се
научава да желае и да подчинява мимолетните си афективни стремежи
на желанието; учи се да действа, подчинявайки действията си на
определен модел, правило на поведение, учи се да живее, живеейки
живота на своите герои, обичайки ги или не, анализирайки и
опитвайки се да разбере същността и причините за техните действия и
да се учи от техните грешки, изразяване на впечатления, знания и
емоции.
Празничните, весели представления предизвикват специална
радост сред децата в предучилищна възраст. Децата са много
впечатлителни особено податливи на емоционално въздействие. По
силата на образно-конкретното мислене постановката на
художествено произведение помага на децата да го възприемат по-
ярко и по-правилно. Участвайки в театралните игри, децата отговарят
на въпросите на куклите, изпълняват молбите им, дават съвети, влизат
в образа, превъплъщават се в него, живеят техния живот.
Следователно, наред със словесното творчество,
драматизацията е най-честият и широко разпространен вид детско
творчество. Децата сами съчиняват, импровизират, инсценират готов
литературен материал. Умело зададените въпроси от учителя в
подготовката за играта насърчават децата да мислят, да анализират
доста сложни ситуации, да правят изводи и обобщения. [10, с. 76-100]

11
 Когато поемат определени роли, децата ги разбират добре и се
опитват да ги изпълняват добре. За да направят това, те трябва да
говорят, да разсъждават и да сравняват действията си с реалния образ.
Освен това те полагат усилия да изяснят съдържанието в хода на
игрите и се опитват да проявяват толерантност във взаимодействието
и отношенията си със съучениците си. Тези неща помагат на децата да
развиват мисловната си дейност. Развитието на мисленето при децата
в предучилищна възраст е важен теоретичен въпрос, тъй като то не
само влияе върху познавателните процеси, но и оказва съществено
влияние върху цялата психика на детето. Мисленето значително
променя всички останали психични процеси. То усъвършенства и
пълноценно изгражда възприятията, подобрява наблюдателността,
подобрява паметта, усъвършенства волята, повишава спонтанността и
концентрацията и обогатява емоциите.
Лингвистичното и логическото мислене на децата в
предучилищна възраст се основава на разбирането им за елементарни
причинно-следствени връзки между реални предмети и явления; след
петгодишна възраст те израстват скокообразно, превръщайки се в
отличници със 100 % шанс да покажат правилно причините,
предизвикали познати явления. Развитието на игровото съдържание
не е задължително, а разбирането и практикуването на дадения начин
на поведение води до усвояване на морални норми и формиране на
социално и нравствено поведение. Обогатяването на игровия сюжет е
свързано с обогатяване на знанията на детето за социалната среда и
натрупване на опит, свързан с познавателни процеси. [8, с.130]
Според Русинова въображението е психичен процес на
изграждане на нови образи чрез обработване и комбиниране на идеи

12
за обекти и явления, които никога не са били възприемани. При
пресъздаващото въображение образите възникват под въздействието
на художествени текстови описания и преразкази. Въображаемата
игра е в основата на творческата игра. При творческото въображение
се създават нови, оригинални образи за несъществуващи неща, които
могат да се реализират като социално значими ценности. [11, с. 21]
Децата в предучилищна възраст несъзнателно използват
въображението си, за да създават образи без предварително поставена
задача. Образите са емоционално наситени и поради това ярки. Под
влияние на активното общуване с другите, конкретно поставените
учебни задачи и организираните, комплексни дейности творческото
въображение започва да се развива и оформя. Тези творчески
стремежи се изразяват най-ярко в сюжетно-ролевите игри. Децата
допълват и променят съдържанието в съответствие със своите нужди,
желания и интереси, като пресъздават образи, които вече не са лични,
а общи. [11, с. 23]
В играта децата творчески пресъздават това, което възприемат
от заобикалящата ги действителност, и влагат собствените си нагласи
и чувства, за да задълбочат представите си за живота. Въпреки че
децата действат във въображението си, играта е ценна за
психологическото развитие на децата, защото създава реални
взаимоотношения между тях и е много по-разнообразна от другите
дейности. [11, с. 24]

1.2. Същност, форми и приложение на театралната дейност в

педагогическото взаимодействие в детската градина

13
 1.2.1. Същност на театралната дейност в педагогическото
взаимодействие
Животът на децата е изпълнен с игри. Всяко дете иска да играе
важна роля. Но как можем да им помогнем? Как можем да научим
малките деца да играят, да играят роли и да действат? За това, разбира
се, може да помогне театърът. Театърът въвежда децата в света на
красотата, развива тяхното въображение, памет и комуникативни
умения и разкрива творческия им потенциал. Всичко това допринася
за хармонизиране на отношенията на детето с външния свят.
Театралните дейности решават и редица педагогически проблеми. По-
специално, детето се докосва до духовни ценности по отношение на
речта, интелектуалното, художественото и естетическото развитие и
възпитание на детето. [21]
Децата в предучилищна възраст все още не се саморегулират и
нямат механизми за самоосъзнаване. В резултат на това малките деца
може да не са в състояние да разграничат фантазията от реалността и
възрастните може да помислят, че детето просто лъже. Това създава
много трудности за всички.
Пластичните игри и упражнения осигуряват развитието на
естествените психомоторни умения и способността за придвижване в
пространството. Упражненията за развитие на езика не само развиват
езиковите умения на децата, но и спомагат за формиране на
способността им да общуват с хора в различни ситуации и да
използват различни жестове и интонации за изразяване на основни
емоции. Драматичните занимания в детската градина са най-важното
средство за развиване на емпатията. Децата се научават да

14
разпознават емоционалните състояния на хората чрез мимики,
жестове и интонация. [21]
За да се реализират театрални дейности в детските градини, е
необходима подходяща предметно-пространствена среда за развитие.
Това е важно условие за развитието на емоционалната интелигентност
на децата, т.е. на способността им да разбират и управляват емоциите
си. Театралните дейности в детските градини трябва да бъдат не само
организирани, но и да предоставят възможност за свободен избор на
децата. Ето защо пространствената среда за тяхното провеждане
трябва да бъде изградена по интегриран начин, като включва място за
куклен театър, така нареченият "тоалетен кът" с карнавални костюми,
театрални аксесоари и кукли. По-добре е да бъде под формата на
гъвкава сцена за представления, така че различните зони да се
трансформират и да не се припокриват една с друга.
Детският театър в предучилищните образователни заведения е
уникално място, където се създава специална приказна празнична
атмосфера. Когато децата влязат в театъра, те наистина вярват в това,
което се случва на сцената, напълно се интегрират в пиесата, вярват в
чудеса и в това, че доброто винаги ще побеждава злото. През този
период се формират личността, характерът и естетиката. Живите
изпълнения на децата актьори оставят ярко впечатление. Щастливите
усмивки, блестящите очи и изражението на радост по лицата на
децата след представлението са убедително свидетелство за това
колко много обичат театъра. [21]
За децата гледането и участието в театър винаги е свързано с
огромно количество вътрешна работа. Те се учат да чувстват, да
улавят и преживяват емоциите на другите. Речта на младежите в

15
предучилищна възраст е изпълнена с нюанси на емоционално
изразяване и развитие. Те лесно усвояват нови думи и изрази, а
граматическите структури на езика се формират в съзнанието им. Те
се научават да слушат музика, да пеят героични песни и развиват
пластични и музикални движения. Въображението помага да се
разгърне потенциалът на тялото. Театърът създава добро настроение,
раздвижва децата, предизвиква редица емоции и допринася за тяхното
общо развитие и естетическо възпитание. [21]
Учителите трябва да предоставят на децата разнообразни
възможности за театрални занимания. Възможни са както актьорски,
така и художествени занимания, като например подготовка на декори
за театър или изработване на кукли. Като алтернатива те могат просто
да поканят децата на театрална игра или да напишат заедно с тях
кратка история или сценарий и да ги поставят на сцената. На децата,
които обичат приложните изкуства, може да се предложи
възможността да направят театрални кукли със собствените си ръце. В
този случай частта от чорапа с ластика се поставя на ръката, а частта,
където обикновено се намира кракът, се използва като глава на героя,
която след това се оформя. Те могат да бъдат изработени и от
ръкавици. Възможностите на въображението са огромни и в ръцете на
педагога почти всичко може да се превърне в театрална кукла.
Важното е той или тя да има усет и творческо мислене. [21]
Чрез използването на театрални дейности в детските градини
педагозите могат да добавят интерес и смисъл в живота на децата, да
ги изпълнят с живи впечатления и радост от творчеството. И най-
важното - уменията, придобити чрез театралната игра, могат да се
използват от децата в ежедневието им. Театралните представления и

16
любимите им приказни герои ще останат с децата до края на живота
им.
Ползите от театралните занимания в детските градини се
умножават неколкократно, когато в тях участват и родителите на
децата в предучилищна възраст. Те помагат при изработването на
декорите, куклите и костюмите, научават текста (сценария) и т.н. По
този начин детската игра се превръща в кулминация на работата на
децата, учителите и родителите. Всички получават момент на
удовлетворение и радост: родителите, които гледат как децата им
играят, учителите, които знаят стойността на труда и успеха на
сцената, малките деца, които идват да видят как играят по-големите
им деца, и самите актьори. Ето защо си струва театърът да присъства в
детските градини всеки ден. [21]

1.2.2. Форми на театрална дейност в детската градина

Според предложената класификация на В. Генова в детските
градини се използват следните форми на театрална дейност:
- „куклен театър
- драматизация (драматизация на театър, игровизация на театър)”.
[2, с. 108-109]

Куклен театър
Кукленият театър е специално театрално изкуство, което се
отличава с начина, по който създава сценични образи. Подобно на
другите форми на театър, кукленият театър е изкуство на
синтетичното обобщаване, твърди М. Цоневска. Неговата най-

17
забележителна характеристика е художественият инструмент, чрез
който той се изпълнява: куклата.
Въпреки че куклите нямат мимика, те оживяват на сцената чрез
образните и словесните действия, предавани им от актьорите. Куклата
действа пред публиката като човек, животно, предмет или ръка.
Между вътрешната логика на актьора и външната логика на
действията на куклата се появяват физически движения, но не по
законите на човешкото поведение, а според изискванията на кукления
театър.
Кукленият театър възниква в Древността, т.е. преди около 3000
години. Кукленият театър има свои характерни особености и любими
герои в различните страни. Днес тази форма на изкуство е широко
разпространена и е достигнала висок художествен стандарт. Това
показва, че въпреки своята древност, то запазва своята жизненост и е в
състояние да разглежда съвременни проблеми. „Особеностите на този
вид театрално изкуство оказват влияние върху всички негови
компоненти: куклен театър, драматургия, постановка, актьорско
майсторство, декорация, музика и светлинно оформление. Всички те
допринасят за въздействието, което привлича както децата, така и
възрастните”. [13, с. 7]
Куклата в театъра е обобщен, условен образ. Кукла може да
бъде всеки предмет, на който са придадени качествата и
характеристиките на живо същество. В кукления театър дори декорите
и реквизитът могат да се превърнат в кукли в даден момент.
Характерите на куклите са изключително разнообразни. Те
включват реални хора, герои от приказки и фентъзи, антропоморфни
животни и предмети. Всяка театрална кукла трябва да бъде

18
изразителна, да съответства на характера на героя и да бъде много
артистично изработена. Куклата е носителят на образа, инструментът,
който предава мисли и емоции на публиката. Съществуват различни
методи на куклено изкуство, всеки от които има различна структура,
контрол и възможности за постановка.
Съществуват два основни вида кукли: обемни и плоски.
Обемните кукли се използват по-широко в кукленото изкуство, а
видовете им могат да бъдат класифицирани, както следва: [13, с.8 ]
Ръкавични кукли - петрушка - наречени така в чест на руския
народен герой Петрушка. Това е най-широко използваната театрална
куклена система. Тя е най-близко до живата ръка на актьора. Приляга
като ръкавица и се състои от глава, ръце и костюм. Ръцете на актьора
изпълняват ролята на тялото на куклата.
Кукла с полюлей (Javaika) - името на тази кукла подсказва, че
произходът ѝ е от остров Ява. Тя се различава от петрушката по
външния си вид и по начина на манипулиране. Тя не зависи от
ръчната манипулация на човека. Главата на куклата представлява
специален механизъм, наречен габид, а ръцете се движат с помощта
на стълба. Въпреки големия капацитет на мизансцена, тя рядко се
използва в детските градини, защото е по-трудна за конструиране и
придвижване.
Марионетка - кукла, наречена така в чест на Дева Мария. Тя не
влиза в пряк контакт с актьора, а се направлява от разстояние (отгоре
или отдолу) чрез система от еластични материали, като струни,
пръчки, лостове или въдици. Този тип кукли рядко се използват и в
детските градини.

19
 Кукла на пръчки - куклите на пръчки са много полезни и лесни
за изработване. Тялото се изработва от подходящи материали и се
прикрепя към здрав дървен или железен прът. Някои части на тези
кукли могат да се движат, което ги прави красиви и ефектни. За
птиците и насекомите обикновено се изработват кукли на пръчки.
Импровизирани кукли - в детските градини най-често ще
намерите приложения за този вид кукли. Съществуват плоски и
триизмерни кукли, изработени от естествени материали като картофи,
моркови и борови шишарки, както и от подходящи материали като
лъжици, кофички, топки, дъски за хляб, метли, чорапи, ръкавици,
топки и картон, и кукли, изработени от изпълнителя. С малко
въображение всичко може да се превърне в театрален герой.
Кукленият театър включва и театър на маските. В този театър
живите актьори играят само с маска на главата, както в театъра.
[13, с. 9 - 12]

Драматургичен материал за куклен театър

При избора на материал за театър учителят се ръководи преди
всичко от художествените качества на произведението и от
педагогическата задача, която ще бъде изпълнена чрез
представлението. Репертоарът трябва да е съобразен с възрастовите
особености на децата, но това не бива да се разбира като
ограничително. Изборът на пиеси трябва не само да се съобразява с
обхвата на съществуващите представи на децата, но и да допринася за
тяхното развитие, като разширява обхвата им, а не ги задържа на
сегашното им ниво.

20
 Подходящи за куклен театър са пиесите, в които сюжетът се
изгражда чрез визуално представяне на действията на актьорите.
Разбира се, литературните произведения трябва да развиват важни
теми, сюжетът да е интересен, героите да оживяват, а езикът да е жив
и образен. Миниатюрите, написани за куклен театър, са подходящи
като учебни материали за детските градини. Драматизациите по епоси
също са широко използвани. Най-често се драматизират класически и
съвременни приказки, тъй като жанрът на приказките отговаря на
особеностите на кукления театър и е в хармония с духовния свят на
децата. [13, с.13]
Драматизацията изисква от педагозите да поемат отговорност за
задачата и творчески да преработят материала, като се съобразяват с
особеностите на кукления театър. Подходящи са българските народни
приказки, богатите народни приказки от други страни, разказите на
Елин Пелин, Ран Босилек, Ангел Каралийчев и др. Освен приказки,
могат да се драматизират и разкази, басни и стихотворения.
Лиричните и епичните стихотворения, които художествено
пресъздават действителността, са много подходяща литературна
основа за създаването на куклена пантомима. Чрез експресивния език
на образите и музиката и с максимална обобщеност пантомимата
оказва силно влияние върху децата. [13, с. 13 ]
В пряката преподавателска работа учителите трябва не само да
умеят да драматизират литературни произведения, но и да пишат
кратки пиеси, сценки и диалози. Темите трябва да са актуални за
ежедневието в детските градини и началните училища, да са живи и
хумористични и да са написани на богат, точен и образен език.
Скечовете и диалозите са от съществено значение за изпълнението на

21
задачите по преподаване на майчин език, възпитаване на културно
поведение и формиране на здравни и хигиенни навици. Театралните
сблъсъци се разглеждат като дидактически въпроси и мотивират
дейностите в детските градини и училищата. Кукленият театър
създава емоционална атмосфера, забавлява децата и разнообразява
делниците и празниците. [13, с.13]
В детските градини постановката, изграждането на
сценографията и техническото изпълнение се извършват от учителите.
Разбира се, работата тук се различава от работата в професионалния
театър. Тя е опростена и с ограничен обхват. Дори най-лекото
представление е трудно да се подготви и изпълни самостоятелно.
Затова е необходимо да се обединят силите. Малки групи от учители
от детската градина трябва да работят в един отдел, а големи групи в
друг. Поради естеството на кукления спектакъл и необходимостта да
се преподава пред екран, един от тях трябва да отговаря за
режисурата, а не да бъде кукловод на спектакъла.
Работата по куклите и сценографията се извършва съвместно и
често не се изготвят предварителни скици. Когато куклите се
въвеждат в детската игра, учителите трябва да покажат, че са добри
режисьори, които организират, ръководят, преценяват и осигуряват
условия за куклена игра, без да се намесват в творческата природа на
децата и тяхната самостоятелност.
Сцените за куклен театър могат да бъдат преносими, сгъваеми
или постоянни. Най-важните елементи на постоянната сцена са
параван, отворът на сцената, преградите и порталът. При кукления
театър в детската градина обаче педагозите могат да бъдат

22
разположени навсякъде, не само в залата, но и в стаите и в двора на
училището. Импровизациите също са добре дошли. [13, с. 14-18]

Театърът на маса, или т.нар. настолен театър, също заема

широко място в постановките на детските градини. Това е вид куклен
театър, който оказва силно въздействие върху децата в предучилищна
възраст поради своята елегантност и красота. Актьорската игра се
развива на маса и се използват играчки и плоски кукли, откъдето идва
и името.
Театърът на маса е много прост. Репертоарът му не изисква
специално написани пиеси. В спектакъла могат да се използват
недраматични литературни произведения, като например епични или
лирични стихотворения, като в авторския текст се внасят само
незначителни промени, които да отговарят на изискванията на
кукления театър. При избора на материал за пиеса обаче трябва да се
вземат предвид характеристиките на този вид театър и дали
литературното произведение може да се изпълнява в театъра на маса.
Инсценировката позволява на децата да осъзнаят по-добре
съдържанието на литературното произведение, да си представят по-
живо и богато героите и да вникнат в отношенията между тях.
За постановка е препоръчително да се избират литературни
произведения с ясно изразени герои, например илюстрации.
Педагогът може да разказва части от произведението без постановка,
но откъсите не трябва да са централни за развитието на сюжета на
произведението. След като избере литературно произведение,
педагогът трябва да анализира произведението за въздействаща

23
постановка, да подготви материал за постановка и винаги да запомня
текста. [13, с. 20]

Разновидност на театъра на маса е фланелографът, при който

се използват плоски фигури. Подготвя се екран, като се опъва рамка с
ширина 80-90 см и височина 45-50 см с мек мъхест плат в светли
цветове. На екрана се създава пейзаж и върху него се залепват фигури
според сюжета. Този вид театър е подходящ за илюстриране на
художествени текстове. Литературният материал се подбира
специално. Героите трябва да се появяват последователно, така че да
се показват на екрана един след друг, и когато разказът на
фланелографа приключи, се създава цялостна картина, илюстрираща
съдържанието на литературното произведение. [13, с. 21]

Друг вид специално куклено изкуство е театърът на сенките.

Това е графично представяне на силуети, което създава въздействие.
Този театър води началото си от древния Изток - Китай, Индонезия и
Турция. Изразните средства на театъра на сенките могат да се
използват и в театъра с обемни кукли. В детските градини може да се
прилага широко една много опростена форма на този театър. Децата
лесно разпознават условните му представи и с голям интерес
наблюдават прекрасните силуети. Декорациите и фигурите се
създават лесно и учителите могат да използват театъра на сенките в
някои педагогически ситуации или под формата на развлечение без
особени затруднения. [13, с. 24]
При избора на репертоар учителите трябва да се съобразяват със
специалните изразни средства на този театър. Могат да се използват

24
драматически миниатюри, приказки, разкази, басни, поезия и
стихотворения. Малки интермедии и етюди без текст могат успешно
да се поставят чрез театъра на сенките. Произведенията, които се
използват като театрална основа за този театър, несъмнено трябва да
са с художествени достойнства. То обаче не бива да е прекалено
дълго, сюжетът да е много грандиозен, а текстът да е ефективен и
кратък.
Литературният материал също може да бъде драматизиран, но в
упражненията в детската градина той може да бъде оставен
непокътнат, независимо дали е написан в стихове или в проза. Текстът
може да бъде възпроизведен от разказвач, а репликите да бъдат
изиграни от участниците. Ако има само един водещ, се разиграва
целият текст и героите се преместват. Всякакви промени в материала
трябва да се правят внимателно от преподавателя, за да не се наруши
художественото звучене на цялото. [13, с. 25]
Интересът на децата към различните видове изкуства е в пряка
зависимост от учителя. Може да се използва готов сценарий или
учителят може сам да импровизира със сценарии. Пиесите и етюдите
за куклен театър могат да включват произведенията:
- „Хитър Петър и кадията” по българска народна приказка;
- „Вълк и котка” по Елин Пелин;
- „Момче и пчела” по Асен Разцветников;
- „Таралеж” по Калина Малина;
- „Мишокът, който ядял котки” по Джани Родари;
- „Мистър Крокотак” по Доналд Бисет и др.

25
 Драматизация
В играта-драматизация децата първоначално възпроизвеждат
литературни произведения в действие. Постепенно те започват да
пресъздават взаимодействията и отношенията между героите чрез
свободна интерпретация на произведението. Това се постига чрез
свободно преобразуване на съдържанието на литературното
произведение, развиване на живи диалогични отношения и
изразяването им със съответната интонация. Творческата
импровизация обогатява играта и води до включването на
художествения опит на децата. По този начин в началото на
диференцирането на играта тя носи наименованието си
„драматизирана игра”, но с по-нататъшното си развитие тя се развива
по театрален начин и в този случай е по-точно да се нарече
„театрализирана игра”.
Организирането на театрализирани игри включва превръщането
на произведения от епичен тип в друг жанров род - драматичния. Ако
тази трансформация е само основа за игрово пресъздаване на
литературно произведение, резултатът ще е игра-драматизация. [5, с.
10-12]
Драматизацията на играта може да бъде компонент на сюжетно-
ролевата игра или да бъде ръководена от деца, като се отличава с
уникален дизайн с определен състав на актьорите, въплъщение на
съдържанието, ръководено от децата, и самостоятелна композиция на
сцената. Структурата може да варира в зависимост от това коя форма
на изкуство преобладава във възстановката – претворяване чрез
куклен театър, театър на маса, театър на сенките или театър на

26
„сцена” от самите деца, който пряко въздейства на „публиката”. [6, с.
2]
Театрализираната игра е много важна за развитието на децата,
но за съжаление тя не се използва достатъчно от педагозите в
предучилищна възраст. Вярвам, че когато децата участват в театрални
дейности, у тях се формира усет и умение за по-добро разбиране на
поведението на хората. Те успяват да долавят техните мисли и
настроения породени от определени обстоятелства.
Според П. Пенчев, поради естеството на театрализираната игра,
участието в игровото действие в един случай от „свое име” и
съобразно своя характер, а в друг от „името на героя”, в някои случаи
в съответствие със собствения си характер, а в други - в съответствие
с характера, даден от автора на литературното произведение,
благоприятства проявата на самостоятелност и творчество в
актьорската игра на детето. [10, с. 5-6]
Театралното творчество оказва благоприятно влияние върху
цялостното развитие на личността на детето. Развитието на
наблюдателни умения, емоционални реакции, оценъчни нагласи,
чувство за ритъм и жизненост - все важни и необходими качества за
всяка творческа дейност, влияят положително както върху
художественото възпитание и развитие на детето, така и върху
разцвета на психологическите му черти и качества. Театралното
творчество на децата прави езика им по-точен, по-логичен, по-
изобретателен, по-жив и по-убедителен. Театрализираната игра
възпитава качествата на волята за преодоляване на определени
трудности и за изпълнение на поставените задачи. [10, с.147]

27
 1.2.3. Място на театралните дейности в педагогическото
взаимодействие и в режимните моменти
Играта традиционно заема важно място в българското
предучилищно образование. Причината за това е осъзнаването на
закономерността, че децата имат нужда от игра и нейното значение за
развитието им в различни аспекти: физически, емоционален,
социален, интелектуален и личностен. Ето защо с обнародването на
Наредба № 5 за предучилищното образование от 03.06.2016 г.
отпадането на „Игрова култура” като образователно направление
предизвика основателна загриженост сред експертите в областта на
предучилищното образование, а новите нормативни документи (Закон
за предучилищното и училищното образование, Наредба № 5 за
предучилищното образование) превърнаха играта в част от
ежедневието в детските градини. [1, с. 24-25]
Според Закона за предучилищното и училищното образование,
предучилищното образование полага основите на ученето през целия
живот, като осигурява физическото, познавателното, езиковото,
умственото, нравственото, социалното, емоционалното и творческото
развитие на децата, като се отчита значението на играта в процеса на
педагогическото взаимодействие (чл. 55). Никъде обаче не се посочва
в какво всъщност е значението на играта. Това значение може да се
изведе от смисъла на текста на Наредба № 5 от 03.06.2016 г. за
предучилищното образование. Според посочената Наредба:
- Предучилищното образование се осъществява в среда, която
осигурява възможности за учене чрез игра, съобразена с възрастта на
детето, гарантира цялостното му развитие и опазва физическото и
психическото му здраве (чл. 3);

28
 - Учителите използват игрови дейности за постигане на
компетентностите, посочени в чл. 28, ал. 2, при осъществяване на
педагогическото взаимодействие (чл. 21, ал. 2);
- Основната форма на педагогическото взаимодействие е
педагогическата ситуация, която се осъществява главно под формата
на игра (чл. 23, ал. 1). [1, с. 26]
С други думи, според този нормативен документ специфичните
процеси в детските градини трябва да се осъществяват чрез игра,
която е средството за постигане на компетентностите по член 28, а
именно знанията, уменията и нагласите, необходими на децата за
успешен преход към училищното образование. Необходимостта от
играта се споменава и в следващия текст:
- В целодневната система основните и допълнителните форми
на педагогическо взаимодействие се редуват в рамките на учебните
часове, а извън учебните часове се осигуряват само допълнителни
форми на педагогическо взаимодействие:
 Условия и време за игра и почивка (включително
следобеден сън);
 Време и условия за хранене - закуска, обяд и две
задължителни подкрепителни закуски - между сутрешната
закуска и обяда и между обяда и вечерята;
 дейности по избор на детето (член 15, параграф 3).
- Детските градини и училищата трябва да осигуряват игрова
дейност във всички видове организация на предучилищното
образование през учебно и неучебно време. (чл. 21, ал. 3)
В цитирания член се приема, че „позицията на играта не се
ограничава до качеството ѝ на метод и форма на обучение, но

29
съпоставянето ѝ с дейностите за хранене, почивка и избор на практика
означава признаване на потребността от игра като една от основните
потребности на детето”. [1, с. 26]
Според Закона за предучилищното и училищното образование
принципът в системата на предучилищното образование е да се
фокусира върху интереса и мотивацията на детето (чл. 28, ал. 1). Това
предполага широко използване на играта като форма и метод на
обучение и като самостоятелна организирана дейност на децата, стига
в даден момент да преобладава мотивацията за игра, а не за учене.
Нещо повече, само в дълбочината на игровата дейност се създават
условия за развитие на мотивационната сфера на детето и за появата
на нови, по-висши мотиви за дейност. Тази възможност е залегнала и
в следващия текст на закона, а именно: „Детските градини подбират
организацията, методите и средствата на обучение с цел осигуряване
на качествено образование” (чл. 28, ал. 3). Следователно в ръцете на
детската организация е да реши дали дидактическият или игровият
подход да бъде приоритетен в организацията на ежедневието на
детето и в постигането на компетентностите, необходими за успешния
преход на детето към училищното образование”. [1, с. 26-27]
При застъпеността на игрови умения сред компетентностите,
като очаквани резултати от възпитанието, обучението и
социализацията по образователни направления се наблюдава следното
– от седем образователни направления игрови умения са застъпени в
четири, а именно: български език и литература, околен свят,
конструиране и технологии и физическа култура.

30
 - В образователно направление „Български език и литература” в
четвъртата група е включена само една компетентност – „участие в
драматизация на приказки и разкази”;
- Общите цели на образователно направление „Околен свят”
отново разкриват, че значението на играта се ограничава до ролята й в
подготовката за училище;
- Образователните цели в направление „Конструиране и
технологии” имат добри възможности за интегриране с играта,
особено с конструирането, но феноменът игра е разгледан само на две
места в указанията за учителя, а не в целите;
- Играта е най-широко застъпена в образователно направление
„Физическа култура”. Играта и комуникативните умения са включени
в целевата насоченост на стандартите в образователното направление.
[1, с. 30]
Законът и Наредбата не гарантират в достатъчна степен
разработването на система от игрови дейности в детските градини, но
според тях детските градини могат да работят по авторски и
иновативни програмни системи (чл. 70). Наредбата уточнява, че в тези
програмни системи могат да се придобиват и допълнителни
компетентности, включително извън сферата на образованието (чл.
28, ал. 2). Това означава, че в собствените им програмни системи
могат да бъдат включени уникални игрови умения. [1, с. 31]
Това, което беше казано по-горе за игрите като цяло, важи с
пълна сила за театралните дейности/игри. Въпреки че не им е
отредено достатъчно място в учебната програма, с помощта на
авторските програмни системи театралните дейности могат да
намерят място в педагогическия процес. Според мен това зависи до

31
голяма степен от самите педагози, от начина, по който те организират
ежедневието на децата, и от това дали те желаят и са готови за
театрални дейности.
Креативността на учителя в детската градина е от основно
значение за формирането на кул
култура наа игра у децата. На схема 1. е
направен преглед на педагогическите форми с игров компонент. А на
схема 2. е разгърнатата структура на цялата педагогическа ситуация
от Д. Димитров.

Схема 1. Педагогически форми с игров компонент

Схема 2. Структура на педагогическата ситуация /Д. Димитров/

Необходимо е да се разкрият по
по-задълбочено
задълбочено елементарните
моменти на педагогическото взаимодействие и да се анализират
внимателно мястото, функцията и особеностите на игровите
компоненти, които се включват в него. Сх
Схемата
емата показва пълноценното
участие на игровия компонент във всички етапи от развитието на
ситуацията (след поставянето на дидактическата задача), което е
идеален, но не и невъзможен вариант. Важния момент тук е да се

32
разбере, че игровите компоненти може да функционират на всеки етап
от учебното взаимодействие. От една страна, това е следствие от
факта, че могат да бъдат прилагани различни игрови компоненти, като
роли, сюжети, игрални предмети и играчки (герои), въображаеми
ситуации и правила. От друга страна, компонентите на играта могат
да бъдат представени по обобщен начин, тъй като изпълняват
различни функции в различни моменти.
При поставените дидактически задачи целта е децата да бъдат
мотивирани по подходящ начин. Въпреки това аргументите на разума,
моралните ценности и прагматизма не винаги са достатъчни за децата
на възраст 3-7 години. Ето защо при децата игровата мотивация е от
особено значение. В същото време това увеличава значението на
процеса, както и на целта. Включването на игрови компоненти, като
ролеви игри, непознати или многозначителни герои или персонажи,
създаване на въображаеми ситуации и т.н., допринася при анализа на
образеца и демонстрирането на действията, необходими за
постигането им, да се преодолеят естествените страхове на децата
относно възможността за успех или провал. [5, с. 29-30]

1.3. Възрастови особености на 6-7-годишните деца.

Психолого-педагогически аспект

Предучилищната възраст се характеризира с интензивно

умствено и физическо развитие. С израстването на детето се оформя
анатомията на скелета, увеличава се мускулната маса, развиват се
мозъкът, дихателната и сърдечно-съдовата система. Крайниците се
удължават, костите стават по-твърди, а дишането и сърдечният ритъм

33
развиват нормален ритъм. Тази възраст се характеризира с появата на
нови социални ситуации и нови форми на взаимодействие с
възрастните. Децата започват да действат самостоятелно - чрез
инструкции от възрастните или чрез спонтанни действия. [9, с. 145-
147]
Този период се характеризира с появата на взаимоотношения
между връстници и деца и формирането на „детско общество”.
Засилва се интересът към света на възрастните, дейностите и
взаимоотношенията с тях. Постепенно феноменът „аз” става все по-
осъзнат и главно действащо лице става „играта”.
В психиката настъпва качествена промяна и там се създава
процес както на учене, така и на трудова дейност. Децата започват да
осъществяват желанието си да живеят с възрастните чрез игра. В
играта се пресъздава не само трудовият живот, но и създадените
житейски взаимоотношения, като често се поема ролята на
възрастния. По този начин вътрешните психологически отношения на
детето, неговата готовност и нагласа да приеме света на възрастните,
са основа за възникването на сюжетно-ролевата игра.
Децата свикват с последователността, спазването на правилата и
еднаквата свобода за всички. Тези взаимоотношения формират
чувство за колективност, социална култура и етика, които, когато се
спазват, повишават самочувствието на децата. Те също така формират
чувство за социална активност, съпричастност, отзивчивост и
добродетелност. Детските групи за игра са своеобразно училище за
социални отношения. Децата обаче сами избират начина си на
поведение в играта, независимо от отредената им роля. Наред с играта
продуктивните дейности играят съществена роля за психическото

34
развитие. Независимо дали става дума за рисуване, изработване на
модели или апликиране, целта е да се изпита удоволствие от процеса
на дейността, а не от качествения резултат. [9, с. 145-147]
Според хипотезата на Л. С. Виготски за системната структура на
съзнанието в предучилищния период, паметта играе водеща роля и се
превръща във водеща функция, заемаща централно място. Паметта е
тази, която съхранява перцептивните образи - създава представи,
които са в основата на развитието на другите функции (възприятие,
мислене, въображение). През предучилищните години количеството
на запаметяване се увеличава: децата на възраст 4-5 години запазват
5-6 обекта, а в по-големите предучилищни години за 6-7-годишните
деца - 10-15 обекта или картинки, предоставени им за запомняне. В
прехода към по-горните предучилищни години е времето, когато
езиковото развитие е най-концентрираната памет. [19, с. 367]
За децата ориентацията във времето е по-трудна от
ориентацията в пространството. Това е така, защото с течение на
времето пространството става непрактично. Обозначенията и мерките
за време са условни и относителни. При усвояването на понятието за
време децата се интересуват главно от собственото си поведение
(ставане сутрин, закуска, лягане вечер) или от знаците на природата
(през зимата е студено със сняг, през лятото е топло, слънцето грее и
листата на дърветата са зелени). Идеята за голям период от време е, че
децата не разчитат на личен опит и липсват подходящи критерии за
оценка. Например детето може да мисли за възрастта като външен
признак („Аз съм стара дама, защото нося очила”), или специфично
поведение („Аз съм по-възрастен от Ани, защото се обличам бързо”).
Децата, самостоятелно, постепенно преминават от ориентация към

35
времето, от повтарящите се събития зима/лято и ден/нощ към
концепцията за линейност на времето. Когнитивно развитие,
усъвършенстване и любопитство, а към края на предучилищната си
възраст те научават много за времето: „вчера” и „утре”, „след
седмица”, „лятото”, „чакай”, „малко”, „никога”, „неделя”, „когато
пораснеш”, да разбират езика на другите и сами да ги използват
смислено. [23, с. 30-45]
Неволното внимание е разпространено и в предучилищна
възраст. Децата могат да се затруднят да се концентрират върху
дейности, които изискват вниманието им. Вниманието обаче
постепенно става фокусирано и устойчиво. В по-големите
предучилищни години децата стават по-активни. Случайното
внимание се развива и те са в състояние да го контролират съзнателно
насочено към конкретни обекти. Развива се произволно внимание, под
ръководството на възрастни, които насочват и им предоставят
средства, за да могат да го управляват сами. [19, с. 459]
В предучилищна възраст се преминава от визуални дейности
към живописно мислене. То се характеризира с познанията на децата
за различните свойства и взаимоотношения на нещата, които
възникват в процеса на работа с тези изображения. Успехът или
неуспехът на формирането на картинното мислене до голяма степен се
определя от развитието на представите, които ни позволяват да се
откъснем от конкретните действия в наличните ситуации. На 4-5-
годишна възраст децата вече могат да извършват практическите
процеси на действие с предмети, но и да решават проблеми да
разчитат на картинни представи. Гласът е един от основните средства

36
за развитие на нагледно мислене, което позволявада си представят и
преобразуват мисленото. [19, с. 375]
Ж. Пиаже изучава детската реч и определя две големи групи, в
които се разделят всички детски изказвания: социализирани и
егоцентрични. Социализираните изказвания включват адаптирана
информация - детето влияе върху поведението на друг човек или
работи върху съзнанието на друг човек в диалог, критика или
осмиване: правилни отговори, нареждания, изисквания, заплахи,
въпроси и отговори. [17, с. 23]
При егоцентричната реч детето говори „сякаш мисли на глас”
Ж. Пиаже класифицира егоцентричната реч на три вида. Повтаряне
или ехолалия: детето просто повтаря думите, които току-що е чуло, и
отговаря по ехолаличен начин. Втората е свързана с монолог. Тази реч
често е под формата на искане на предмет или играчка. И третата е
колективен монолог: Детето не говори на никого конкретно, а говори
на глас на другите, създавайки илюзията, че става дума за него. [17,
с.57]
Развитието на мисленето в предучилищна възраст следва
преодоляването на егоцентризма. В края на този период започват да се
формират предпоставките за концептуално и логическо мислене,
което се характеризира с достатъчно абстрактни категории и да
установява връзки, които не са изразени във визуална форма.
Въображението като създаване на нови образи се формира и
развива пълноценно в разказите/ролевите игри на децата, когато те
трябва да обхванат „въображаеми ситуации”, образи на собствените
си роли и тези на връстниците си, да разбират символичното значение
на предметите и действията. В началото въображението е неразривно

37
свързано с разпознаването на предметите за игра и извършването на
игрови действия с тях. Детето прави инжекция на куклата с пръчка, в
този момент то е лекар, а пръчката е спринцовка. Въпреки това,
докато детето не извърши определено действие с пръчката, то не може
да мисли за пръчката като за спринцовка и не може да направи
инжекция, без да се опира на пръчката. Постепенно нуждата от
външна подкрепа изчезва и играта може да се разгърне в идеален
план, плана на въображението. И тук основното средство на
въображението, подобно на мисленето, е речта. Въображението става
възможно. [22, с. 24]
С други думи, децата се опитват да обяснят и подредят
заобикалящия ги свят и да изградят цялостна картина на света. Хората
и техните дейности заемат централно място в детската представа за
света. [24, с.87]
Отношението към собственото тяло, което е част от
съдържанието на самовъзприемането на тялото, е различно. Тялото
може да се възприема като вместилище, място на въплъщение на Аз-а,
или като външен вид, който се оценява по въздействието му върху
другите. Самото възприемане на външния вид зависи от културните
модели и отразява идеята, че външният вид е привлекателен или
непривлекателен. Отношението към външния вид може да се
наблюдава при деца на възраст 4-7 години. Когато бяха помолени да
оценят привлекателността и предпочитанията на децата от снимките,
те се ръководеха при избора си от привлекателността на външния вид.
[12, с. 257]
От третата година нататък се появяват първите форми на
неситуативна комуникация (извън визуални ситуации). Първоначално,

38
на възраст между 3 и 5 години се появява извънситуационна
когнитивна комуникация, а на 6-7 години – извънситуационна
личностна комуникация. Основното средство за комуникация е речта.
[20, с. 6]
Значението на извънкласната познавателна комуникация се
състои в това, че децата са неизмеримо по-способни да разширяват
границите на своя свят и знания. Те са в състояние да откриват
връзките между явленията и тяхното съществуване, причинно-
следствени и други връзки между предметите и явлениятa.
Извънсекторните и познавателните форми на общуване между децата
и възрастните са важни за развитието на познавателните интереси и
мисленето в тази възраст. [20, с. 13]
При лична комуникация извън обекта за психична комуникация,
необходима част от развитието на детето е да го въведем и
ориентираме в сложния човешки свят. Да ги въведем в сферата на
нормите, правилата, правата и отговорностите, моралните ценности на
обществото, да ги утвърди, да им дадем възможност да създават
взаимоотношения с другите и да заемат подходящото си място в
социалния свят. Децата моделират придобития си опит и знания чрез
приказки, ролеви игри и напътствия от страна на възрастните, които
прилагат в реалния живот. [20, с. 70]
Емоционалното благополучие на децата се определя от
взаимоотношенията им с възрастните, от отношението на връстниците
им към тях, от позицията им в групата на връстниците и това определя
степента, в която децата усвояват нормите на взаимоотношения с
другите, включително с връстниците. В отношенията си с другите

39
децата постепенно осъзнават своето място в системата на социалните
отношения. [20, с. 25]
Семейната среда е от основно значение за развитието на
емоционалната интелигентност. Ако децата живеят с хора, които
отричат емоциите им или ги смятат за слабост, те не могат да усетят
вкуса и удоволствието от осъзнаването на чувствата си. Това кара
детето да се отдръпне в черупката си и да изпитва трудности като това
може да бъде класифицирано от научна гледна точка и като
„емоционален дистрес”. [4, с. 133-159]
Психологическата готовност на детето за училище (система от
взаимосвързани психически качества, от които то се нуждае, за да
започне успешно училище) се определя от основното ново формиране
преди училище. Разграничават се следните видове психологическа
готовност за училище:
- Интелектуална готовност - включва ориентация в заобикалящия
ги свят възприемателна диференциация (възприемателна
зрялост). Тя включва разграничаване на фигура от фон,
развиване на определено ниво на внимание, визуално мислене,
обобщаване, логическо мислене, езикови умения и развиване на
елементи на познавателен интерес.
- Волевата готовност- е добре развито ниво на волево поведение.
Тя включва способността за съзнателно съобразяване на
поведението с правилата, за ръководене от специфична система
от изисквания, за точно изпълнение на вербални задачи и за
самостоятелно изпълнение на визуални задачи.
- Мотивационната готовност- често се разбира като положително
отношение към училището и ученето. Трябва да е налице

40
 „вътрешна нагласа за учене”, която включва желанието на
детето да заеме определена позиция в човешкото общество, да
си отвори достъп до света на възрастните („да стане ученик”) и
да развие познавателни мотиви, които не могат да бъдат
удовлетворени извън училище.
- Социално-психологическа подготовка - включва развитието на
качества, които позволяват на детето да установява отношения
със съучениците и учителите, да развива делови отношения и
сътрудничество, т.е. да се адаптира към нови социални условия
и да усвоява нови социални позиции. [16;18]

ИЗВОДИ ПО ПЪРВА ГЛАВА

Въз основа на изложеното в първа глава могат да се направят

следните изводи:

1. Театралните занимания в обучението на децата от предучилищна

възраст имат алтернативен характер. Тяхната роля в обучителния
процес е свързана с подпомагане на детското развитие и
придобиването на различни умения и навици.
2. Театърът в детската градина е форма на игра, в която участниците
влизат в различни роли и ситуации, при които те се учат на
взаимодействие и екипна работа.
3. Театърът помага на учителите да повишат емоционалната
интелигентност на децата. Децата моделират придобития си опит и
знания чрез приказки, ролеви игри и напътствия от страна на
възрастните, които прилагат в реалния живот.

41
4. Чрез театралната дейност децата опознават различни видове
изкуства, а по този начин у тях се формира ценностно отношение към
изкуството.
5. Театралните дейности могат да намерят място в педагогическия
процес. Това зависи до голяма степен от самите педагози, от начина,
по който те организират ежедневието на децата, и от това дали те
желаят и са готови за театрални дейности.

42
 ВТОРА ГЛАВА. ОРГАНИЗАЦИЯ И МЕТОДИКА НА
ПЕДАГОГИЧЕСКОТО ИЗСЛЕДВАНЕ

2.1. Цел и задачи на педагогическото изследване

Цел на настоящата дипломна работа е да се разгледат
възможностите за приложение на театъра за възпитаване на ценностно
отношение към изкуството у деца в четвърта подготвителна група.
За постигането на тази цел са конкретизирани следните
изследователски задачи:
1. Да се направи теоретичен обзор на проблема за приложението
на театъра в детската градина и неговото значение за възпитаване на
ценностно отношение към изкуството у 6–7-годишни деца.
2. Да се проведе емпирично проучване, свързано с установяване
мнението на начални учители за приложението на театъра в детската
градина.
3. Да се реализират педагогически ситуации с приложение на
театрални дейности и да се установи тяхната ефективност при деца в
четвърта подготвителна група.
4. Да се направи количествен и качествен анализ на получените
експериментални резултати.
5. Да се конкретизират изводи и препоръки за практиката, които
могат да са ориентирани и към родители, и към учители за
повишаване културата на 6–7-годишните деца.

2.2. Обект и предмет на педагогическото изследване

Обект на изследване са 40 деца на възраст 6-7 години от IVа и
IVб група на ДГ „Златното ключе” в град Бургас.

43
 Предмет на изследване са ролята на театралните дейности за
развитие на децата в предучилищна възраст и тяхното място в
педагогическата работа в детската градина.

2.3. Методи на педагогическото изследване

За решаване на задачите се използват следните методи на
изследване:
 Анализ на научно-методическата литература – проучване на
литературни източници по темата на изследването, осмисляне
на теоретични постановки по темата, застъпени в трудовете на
различни автори, основните аспекти на проблемите, решавани в
по-ранни разработки.
 Анкетиране – анкетното проучване е насочено към разкриване
на ролята на театъра за възпитаване на ценностно отношение
към изкуството на децата в ПУВ. Анкетата е анонимна и е
насочена към детски учители от различни детски градини в
страната.
 Педагогическо наблюдение – организирано е наблюдение на
педагогическия процес в детската градина. Целта е да се
натрупат общи представи за мястото на театралната дейност
сред различните форми на обучение, възпитание и цялостно
развитие на децата.
 Математическа обработка на резултатите и прогнозиране

2.4. Етапи и организация на изследването

Педагогическото изследване е реализирано в периода от
02.05.2023 г. - 25.06.2023 г. Изследването е проведено сред децата от

44
IVа и IVб група на ДГ „Златното ключе“, гр. Бургас. Проучването
включва 40 деца на 6-7 годишна възраст - 20 деца от IVа група и 20
деца от IVб група.
Паралелно с това е проведено и емпирично проучване сред 30
детски учители от цяла България, насочено към разкриване на ролята
на театъра за възпитаване на ценностно отношение към изкуството на
децата в ПУВ.
Педагогическото изследване премина през следните етапи:
 Първи етап. Преглед и анализ на научна литература по
проблема.
 Втори етап. Изработване на инструментариум за
педагогическото изследване.
За провеждане на настоящето педагогическо изследване е
използван следният инструментариум: анкетни карти за учители,
провеждане на педагогически ситуации, протоколи от наблюдения.
 Трети етап. Провеждане на анкетното проучване и на
експерименталното изследване.

Изследователската работа започна с приложение на метод за

изследване с анкетни карти, насочени към детските учители, за да се
проучи тяхното мнение по отношение на детското възпитание към
изкуството и в частност с това към театъра. Целта на анкетата е да
проучи мнението на педагозите относно мястото на театъра в
педагогическите практики. Анкетата включва 14 въпроса, подготвени
специално за целите на изследването и е насочена към 30 начални
учители от цялата страна.

45
 Анкета за детски учители

Уважаеми колеги,
Във връзка с разработване на дипломен проект отправяме покана
към Вас да се включите в анкетно проучване, насочено към
разкриване на ролята на театъра за възпитаване на ценностно
отношение към изкуството на децата в ПУВ. Вашето мнение е
важно за нас, за да бъде изследването обективно.
Анкетата е анонимна, а информацията ще бъде използвана за
аргументиране и защита на магистърска теза.
Искрено благодаря за Вашето съдействие!

1. Вашата възраст е:
а/ 20 - 30 г.
б/ 31 - 40 г.
в/ 41 – 50 г.
г/ Над 50 г.

2. Колко години педагогически стаж имате?

а/ Под 1 г.
б/ От 1 до 10 г.
в/ От 11 до 20 г.
г/ Над 20 г.

3. Вашият пол е:
а/ Мъж
б/ Жена

4. Включвате ли в обучението на децата в ПУВ

театрализирани игри, драматизации и спектакли?

46
 а/ Да
б/ Понякога
в/ Не

5. Кои жанрове са обект на драматизация от Ваша страна?

(можете да посочите повече от ЕДИН отговор)
а/ Приказки
б/ Басни
в/ Разкази
г/ Друг жанр

6. Как извършвате драматизацията?

а/ Търся готов сценарий
б/ Сам/а съставям сценарий
в/ Разчитам на материали, съставени от по-опитни колеги
г/ Не използвам драматизация

7. С децата играем: (можете да посочите повече от ЕДИН

отговор)
а/ Куклен театър
б/ Настолен театър
в/ Театър със сенки
г/ Актьорски театър с театрални облекла и реквизити
д/ Не играем театър

8. Изработвате ли кукли и реквизити за театър в детската

градина?

47
 а/ Да
б/ Не
в/ Понякога

9. Ролята на театралната дейност в детската градина е:

(можете да посочите повече от ЕДИН отговор)
а/ Да прави живота на децата интересен и смислен
б/ Да се придобият умения, които да се използват в ежедневието
в/ Да носи удовлетвореност и моменти на радост
г/ Театралната дейност не играе роля в детската градина
д/ Да възпитава ценностно отношение към изкуството
е/ Да развива творческите способности на децата

10. В кои образователни направления е подходящо да се

включи театърът ?
а/ Направление „Български език и литература”
б/ Направление „Математика”
в/ Направление „Околен свят”
г/ Направление „Изобразително изкуство”
д/ Направление „Музика”
е/ Направление „Конструиране и технологии”
ж/ Направление „Физическа култура”

11. Има ли място театърът сред традиционните методи на

преподаване в детската градина ?
а/ Да, възможно е
б/ Не, категорично

48
 в/ При добро желание от страна на педагозите

12. Какви са предимствата от приложението на театъра за

възпитание и обучение на децата в ПУВ? (можете да
посочите повече от ЕДИН отговор)
а/ Развива творческите способности на децата
б/ Възпитава ценностно отношение към изкуството
в/ Усъвършенства интелектуалното им развитие
г/ Формира художествено и естетическо възприятие
д/ Допринася за моралното възпитание на децата
е/ Театърът е само забавление за децата
ж/ Няма предимства

13. Ценностно отношение към кои изкуства възпитава най-

силно театърът? (можете да посочите само ТРИ отговора)
а/ литературата
б/ изобразителното изкуство
в/ музиката
г/ танц
д/ фотография
е/ кино

14. Смятате ли, че детските учители се нуждаят от

допълнителна квалификация, свързана с театралното
изкуство?
а/ Да, за изработване на кукли и реквизити

49
 б/ Да, за самостоятелно съставяне на театрални сценарии и
театрализирани игри
в/ Не, всичко, което е нужно е научено в университета

Експерименталната работа по изследването е реализирана в

детска градина „Златното ключе” в град Бургас. Проведени са две
педагогически ситуации с приложение на театрални дейности, за да се
установи тяхната ефективност при деца в четвърта подготвителна
група, съответно в IVа и IVб група на ДГ „Златното ключе”, гр.
Бургас. Първата педагогическа ситуация е реализирана на 26.05.2023
г. в часовия диапазон между 16:30 – 17:00 ч. по време на
допълнителните форми на педагогическо взаимодействие. Втората
педагогическа ситуация е проведена на 02.06.2023 г. в сутрешните
часове на дневния режим на детската градина в часовия диапазон
между 09:30 – 10:00 ч. Проведените педагогически ситуации са на
тема: „Любими приказни герои” и „ Вълшебен театър”.
За целите на изследването са определени критерии и показатели
за отношението към театъра и театралната дейност на децата от IV
подготвителна група на ДГ „Златното ключе”. Критериите и
показателите са представени в таблица 1.

Таблица 1. Критерии и показатели за отношението към театъра и

театралната дейност на децата от IV подготвителна група
Критерии Показатели
1. Познаване на театъра и - Познава за основните елементи на
театралната дейност театралното изкуство
- Познава различни театрални
постановки и представяния

50

2. Интерес към театъра и
театралната дейност
3. Умение да се изразяват пред
публика
4. Креативност в създаването на
приказки и театралните изяви,
свързани с тях
5. Забавление, комфорт и умение за
работа в екип по време на
педагогическата ситуация
- Изразява мнение относно театъра като
изкуство
- Проява на интерес към театралните
постановки и представяния
- Участие в театрални дейности и игри
- Изразяване на мнение относно
театъра като форма на развлечение
- Умение да се изразява пред публика
чрез игри и театрални дейности
- Разбиране на връзката между
емоциите и театралната дейност
- Изразяване на мнение относно
театъра като начин на изразяване на
емоциите
- Умение да предложи алтернативни
решения на проблемите на героите
- Използване на креативност при
създаване на нови диалози и сцени в
театралните настройки
- Използване на креативност при
създаване на костюми, декорации и
реквизити за театрални изяви
- Умение да се забавлява и работи в
екип при театрални дейности
- Споделяне на идеи и мнения с
другите членове на екипа
- Създаване на хармонична атмосфера
за комфорта на екипа
51
 Критериите за оценка на нивото на резултатите – високо, средно,
ниско са изразени според процентното съотношение и имат следния
вид:
1. Познаване на театъра и театралната дейност
- Високо ниво: 70 - 100% от децата познават театъра и театралната
дейност;
- Средно ниво: 40 - 70% от децата познават театъра и театралната
дейност;
- Ниско ниво: по-малко от 40% от децата познават театъра и
театралната дейност .
2. Интерес към театъра и театралната дейност
- Високо ниво: 80 - 100% от децата проявяват интерес към театъра
и театралната дейност;
- Средно ниво: 50 - 80% от децата проявяват интерес към театъра и
театралната дейност;
- Ниско ниво: по-малко от 50% от децата проявяват интерес към
театъра и театралната дейност.
3. Умение да се изразяват пред публика
- Високо ниво: 80 - 100% от децата могат да се изразяват пред
публика;
- Средно ниво: 50 - 80% от децата могат да се изразяват пред
публика;
- Ниско ниво: по-малко от 50% от децата могат да се изразяват
пред публика.
4. Креативност в създаването на приказки и театралните
изяви, свързани с тях

52
 - Високо ниво: 70 - 100% от децата проявяват креативност в
създаването на приказки и театралните изяви, свързани с тях;
- Средно ниво: 40 - 70% от децата проявяват креативност в
създаването на приказки и театралните изяви, свързани с тях;
- Ниско ниво: по-малко от 40% от децата проявяват креативност в
създаването на приказки и театралните изяви, свързани с тях.
5. Забавление, комфорт и умение за работа в екип по време на
педагогическата ситуация
- Високо ниво: всички деца се забавляват, чувстват се комфортно и
умеят да работят в екип при театрални дейности;
- Средно ниво: повечето деца се забавляват, чувстват се комфортно
и умеят да работят в екип при театрални дейности;
- Ниско ниво: малко деца се забавляват и чувстват комфортно, не
умеят достатъчно добре да работят в екип при театрални дейности.

Резултатите от наблюдението в хода на работата с децата са

записани в таблица, за да се направи анализ относно характеристиките
на педагогическите ситуации в детската градина.

 Четвърти етап. Анализ на получените резултати.

 Пети етап. Изводи и заключение.

53
 ТРЕТА ГЛАВА. АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ
ПРОВЕДЕНОТО ПЕДАГОГИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ

3.1. Представяне на варианти за педагогически ситуации с

приложение на театрални дейности
Педагогическите ситуации са реализирани в ДГ „Златното
ключе“, гр. Бургас. Детската градина е общинска собственост и е
създадена през 1984 година. Помещава се в две двуетажни сгради,
специално построени за детско заведение. Разполага с голям двор,
богат на красива растителност и спортни площадки за всяка група.
Капацитетът на ДГ е 240 деца на възраст от 3 до 7 години,
разпределени в осем възрастови групи като преобладаващата част от
тях са от български произход.
ДГ „ЗЛАТНОТО КЛЮЧЕ” е градина с традиции и утвърден
престиж, заемаща достойно място в предучилищното възпитание.
Основните цели на колектива на детската градина са:

 Хармонично развитие на детската личност;

 Изграждане на самостоятелни, дееспособни, психически и
физически здрави деца;
 Създаване и развитие на ценностна система и изграждане
на обща култура;
 Поощряване на творческите изяви, стимулиране на
творчеството и социалния опит на детето;
 Възпитателен процес и активно взаимодействие между
учители, родители, социални институции и общественост.

54
 Основните принципни положения, които са залегнали при
организацията на педагогическия процес, при подбора и
структурирането на образователното съдържание и провеждането на
педагогическите ситуации в Програмната система на ДГ „Златното
ключе” са:
 Детето – център и субект на педагогическото взаимодействие;
 Детето е различно, уникално и неповторимо в този свят, както
и неговите учители и родители;
 Детето се развива само в интеракцията – дете – възрастен;
 Отношението към детето – с уважение към неговата личност и
с подкрепа на индивидуалното му развитие;
 Осигуряване на условия за равен старт на всички деца,
базиран на възрастта и индивидуалните темпове на тяхното развитие;
 Включване на „различното” дете в живота на групата, чрез
подкрепа и уважение от детския педагог, децата в групата и техните
родители;
 Уважение към различните етноси и култури;
 Педагогическото взаимодействие е насочено към придобиване
на съвкупност от компетентности – знания, умения и отношения,
необходими за успешното преминаване на детето към училищното
образование;
 Интегриране на образователното съдържание по всички
образователни направления. Проследяването на детските постижения
е на база трите етапа на учебния процес: възприемане на
информацията, разбиране и приложение на информацията в нови
непознати ситуации и условия.

55
 3.1.1. Педагогическа ситуация на тема „Любими приказни
герои”

ПЛАН – КОНСПЕКТ

ТЕМА: „ЛЮБИМИ ПРИКАЗНИ ГЕРОИ”

1. Възрастова група: четвърта група

2. Образователно направление: БЕЛ
3. Образователно ядро: свързана реч, речник, възприемане
4. Вид на обучаващата ситуация: комбинирана ситуация
5. Методи: словесни, нагледни, практически
6. Похвати: словесни, нагледни и игрови
7. Материали: песен на интерактивната дъска, червена шапка,
рисунки с изображения на различни герои, гатанка, видео на театър на
сенки, игра „Нареди правилно пъзела”, бели листи и цветни моливи.
8. Цел:
 Запознаване на децата с театралното изкуство чрез театър на
сенките;
 Разпознаване на любими герои от познати литературни
произведения, с помощта на различните видове изкуства;
 Възпитаване на ценностно отношение и стимулиране на
интереса на децата към изкуството;
 Развиване на умения за оценяване на качествата, състоянията и
постъпките на героите в приказките.

56
9. Задачи:
 Да се използват целесъобразно думи в конкретна комуникативна
ситуация;
 Да се усъвършенства когнитивното развитие, развитието на
речта, естетическото развитие и нравствените качества на
децата;
 Да се затвърдят знанията на децата за техни любими приказки, с
помощта на театър на сенките и други видове изкуства;
 Да се разпознават герои от любими приказки и да се оценяват
техните, външни белези, поведение и нравствени качества.
10. Продължителност: 30 минути
11. Ход на ситуацията:

 Уводна част – 2 мин.

Учителят привлича вниманието на децата, влизайки в стаята
преоблечен, като приказната фея, която носи кутия пълна с
изненади.
У: Здравейте, мили деца! Изненадах ли ви? Превърнах се за вас в
приказната фея, която ще ви потопи във „Вълшебното царство на
приказките”!
У: Подготвила съм ви много изненади, в случай че се справите с
всички предизвикателства, които предстоят.
У: Днес ще разпознаваме любими приказни герои от приказки, с
помощта на различните видове изкуства. Ще си припомните
приказките, главните герои в тях и техните качества, състояния и
постъпки.

57
У: Любимите приказни герои, които трябва да разпознаете са общо
пет, а в тази кутия, която съм ви донесла има различни предмети,
които могат да ви подскажат кои, може да са те.
У: Готовили сте за предизвикателствата, с които да открием нашите
любими приказни герои ? Чудесно!

 Основна част – 25 мин.

У: Сега, за да ви създам приказно настроение ще ви пусна една песен,
която се казва „Щом отворя шарената книжка с приказките”.
Слушайте и гледайте внимателно, защото първият герой, който трябва
да познаете участва в една от приказките, които се споменават в
песента.
У: Я, да видим какво в тази кутия, може да ни подскаже кой е първият
герой?
У: Приказната фея ще ви помогне като ви покаже нещо, което
олицетворява героя в приказката.

Учителят пуска на интерактивната дъска песента „Щом отворя

шарената книжка с приказките” и изкарва от кутията – червена
шапка, с цел да улесни децата, за да познаят героя.

https://youtu.be/k7hJ4q9Qw5M

У: Деца, харесали ви песента? Много се радвам! Досетихте ли се кой е

героят?
Д: Червената шапчица!

58
У: Браво, деца! Така е! Как се досетихте, че това е първият герой,
който трябваше да познаете от приказката „Червената шапчица”?
У: Чудесно! Бях сигурна, че тази червена шапка от кутията на
приказната фея ще ви подскаже кой е героят.
У: Нека сега, някой да дойде при мен и да сложи тази червена
шапчица, да си представи, че е Червената шапчица и да ни разкаже
нещо за нея.
У: От къде идва името на Червената шапчица?
У: Така е! Името на Червената шапчица идвало от това, че нейната
баба и подарила червена шапка, която тя толкова много харесвала, че
непрекъснато я носела и не искала да я сваля. Оттогава всички я
наричали - Червената шапчица.
У: Какви качества притежава Червената шапчица? Вярно е! Тя била
много красива, добра, мила, възпитана и грижовна. Имала много
приятели и всички я обичали, но най-много я обичала нейната баба.
У: На къде се е запътила Червената шапчица? Точно така! Отивала да
види своята баба, защото била болна. Тя искала да й занесе пълна
кошница с топла питка, гърненце с масло, плодове и бутилка вино.
У: Кои са другите герои в приказката? Да, така е! Това са вълкът,
който изял бабата и Червената шапчица и ловецът, който успял да ги
спаси.
У: Чудесно се справихте с първото предизвикателство на приказната
фея!
У: Време е за второто предизвикателство! Сега, приказната фея ще ви
раздаде от своята кутия рисунки. Виждате, че на тях са изобразени
любими герои от различни приказки, но сред тях е и вторият герой,
който вие трябва да познаете. Ще ви задам една гатанка, която ще ви

59
подскаже кой е героят и на коя приказка принадлежи. Ако правилно я
отгатнете, ще можете да оцветите търсения герой в подходящ цвят и
да откриете изображенията на другите герои, които също участват в
тази приказка, за да ги оградите и оцветите и тях.
У: Слушайте внимателно гатанката, която ще ви прочета!

Питка - в жив огън опечена.

Питка - на децата наречена.
Питка търкаля се през годините, през сезоните - белите, жълтите,
сините.
Достига до градове и села.
Питке - Това е тя, а коя е тя?
Що е то?

Деца: Житената питка!

У: Браво, деца! Познахте, че вторият герой е Житената питка от

приказката „Житената питка”. Сега, можете да оцветите в жълто
Житената питка, а останалите герои в приказката в цветове по ваш
избор.
У: Готови ли сте? Страхотни сте! Какво можем да кажем за Житената
питка? Вярно е! Тя била много бърза, защото бързо се търкаляла, за да
не я хванат. Освен това била много умна, весела и щастлива, тъй като
разсейвала животните, които се опитвали да я изядат. Тя им пеела
своята песничка и те, докато я слушали тя успявала да избяга. От кой
е избягала Житената питка? Точно така! Тя е избягала от бабата,
дядото, заека и мечката. От кой, обаче не е успяла да избяга? Да, от

60
лисицата. Какво се е случило в края на тази приказка? Правилно!
Житената питка срещнала лисицата, която успяла да я надхитри и я
изяла. За съжаление това е приказка, която завършва с тъжен край.
У: Браво, деца! Отлично се справихте!
У: Искате ли да разберете какво е третото предизвикателство?
Чудесно! Сега, ще ви пусна видео на театър на сенките, което
внимателно ще изгледате, за да можете да разпознаете и третия герой,
както и приказката, на която той принадлежи.

Учителят пуска на интерактивната дъска видео на театър на

сенките на приказката „Рибарят и златната рибка”от А.С.Пушкин

https://youtu.be/zTxn0xRrK9g

У: Харесали ви театърът на сенките? Радвам се! Сетихте ли се коя е

приказката? Точно така! Това е приказката „Рибарят и златната
рибка”. Кой според вас е третият герой? Браво! Успяхте да познаете,
че това е Златната рибка! Кои са другите герои в приказката? Да, това
са добрият дядо и злата баба, която все имала желания и искала
Златната рибка да й ги изпълнява. Деца, каква е Златната рибка?
Вярно е! Тя е мила и добра и не е обикновена рибка, а е златната
господарка на морето, която изпълнява желания. Защо решила да
изпълни желанията на дядото? Точно така! Тя му била благодарна,
понеже, когато дядото я хванал в мрежата си и Златната рибка го
помолила да я пусне на свобода той се съгласил. Каква била грешката
на дядото? Правилно! Той се водил по ума на бабата и накрая, когато
рибката й изпълнила желанията, заради дядото тя го изгонила. Какво
се е случило накрая? Да, когато злата баба решила, че иска да бъде

61
морска господарка, за да може Златната рибка да й стане слугиня,
всичко което им дала златната господарка изчезнало. Деца, можем да
кажем, че тук в тази приказка има две поуки. Първата е, че не трябва
да се водим по чужд акъл и да изпълняваме желанията на другите
против волята си. Втората е , че човек не трябва да бъде алчен, а да се
опитва сам да постига своите желания и да се радва на това, което има
в живота си.
У: Чудесно се справихте!
У: Сега, чуйте какво ще бъде последното предизвикателство на
приказната фея. Ще изиграем една игра, която се казва „Нареди
правилно пъзела”. За целта ще ви разделя на два отбора. Капитаните
на всеки отбор, ще дойдат при мен и ще си изберат пъзел с любими
приказни герои от кутията пълна с изненади. Деца, когато кажа старт
играта започва и вашата задача ще бъде да подредите пъзела, който
сте си избрали. След като наредите правилно пъзела капитанът на
всеки отбор ще каже, кои любими приказни герои са изобразени на
него и в коя приказка участват те.
У: Страхотни сте! Правилно сте наредили пъзелите! Кои са героите,
които трябваше да разпознаете? Да, единият герой е Златното момиче
от приказката „Златното момиче”, а другият герой е Пепеляшка от
приказката „Пепеляшка”.
У: Какви качества притежава Златното момиче? Така е! Тя е много
красива, мила, добра и работлива. Какво се е случило със Златното
момиче, за да стане златно? Правилно! Златното момиче имала много
зла мащеха, която принудила нейния баща и той я отвел в гъста гора и
я изоставил. Златното момиче се изгубило в гората и докато се лутало
намерило къщичката на магьосницата, която го прибрала и нагостила.

62
Какво направило момичето? Да, то станало преди бабата, почистило и
разтребило къщата, нахранило животинките на бабата с трици и
вързало на всяка животинка по едно герданче. В знак на благодарност
какво направила магьосницата за нея? Вярно е! Тя отвела Златното
момиче до една река, която си сменяла цвета на водата и бабата й
заръчала, след като цветът на водата стане жълт, да я събуди. Какво се
е случило, когато водата станала жълта? Точно така! Бабата хванала
момичето за косата и бързо го потопила в реката, за да се опита да
хване, каквото може. Какво хванало Златното момиче? Да, то изкарало
сандък пълен с жълтици, станало златно и греело с невиждана хубост.
Оттогава всички го наричали Златното момиче.
У: Невероятни сте! А какво ще кажем за Пепеляшка? Така е! Тя също
като Златното момиче била много красива, мила, добра, работлива и
имала зла мащеха, която я е превърнала в нейна слугиня. Кой друг се е
държал лошо с Пепеляшка? Точно така! Лошо са се държали двете й
доведени сестри. Как са постъпвали с Пепеляшка? Да, те са я
обиждали, държали са я гладна, въпреки че тя им е готвила, чистила и
миела чиниите. Освен това са я заключвали на тавана, а за ядене са и
давали остатъците от тяхната храна. Как се е чувствала Пепеляшка?
Вярно е! Тя е била много тъжна, отчаяна, безпомощна и много често
плачела. А в кои моменти от приказката Пепеляшка е била щастлива?
Да, когато се е срещала със своите приятели мишките и птицата,
които много й помагали. Тя е била много щастлива, и когато е отишла
на бала и е танцувала цяла вечер с принца, който щом я видял се
влюбил в нея. Как е завършила тази приказка? Какво се е случило с
Пепеляшка? Точно така! Принцът след бала я открил, с помощта на

63
стъклената обувка, която тя си изгубила, оженил се за нея и двамата
заживели щастливо до края на дните си.
 Заключителна част – 3 мин.
У: Мили деца, много съм доволна от вас! Справихте се отлично с
всички поставени задачи. Изпълнихте предизвикателствата на
приказната фея и за награда тя ви е подготвила по един лист, на който
всеки ще нарисува своя любим приказен герой. Постарайте се, защото
приказната фея е решила да направи изложба с вашите рисунки на
любими приказни герои.

3.1.2. Педагогическа ситуация на тема „Вълшебен театър”

ПЛАН – КОНСПЕКТ

ТЕМА: „ВЪЛШЕБЕН ТЕАТЪР”

1. Възрастова група: четвърта група

2. Образователно направление: БЕЛ
3. Образователно ядро: възприемане и пресъздаване
4. Вид на обучаващата ситуация: комбинирана ситуация
5. Методи: словесни и нагледни
6. Похвати: словесни, нагледни и игрови
7. Материали: интерактивна дъска, видео на куклен театър,
ръкавични кукли за куклен театър и цветни хартии за направа на
кукли за театър.
8. Цел:
 Запознаване на децата с театралната култура чрез куклен театър;

64
  Развиване на творческите заложби на децата чрез театралното
изкуство;
 Възпитаване на ценностно отношение и стимулиране на
интереса на децата към театъра;
 Възприемане на българска народна приказка за животни чрез
куклен театър и пресъздаване в приятна атмосфера.
9. Задачи:
 Да се усъвършенстват когнитивното развитие, развитието на
речта, естетическото развитие и нравствените качества на
децата;
 Да се стимулира мисълта на децата с цел да изразяват това,
което чувстват и искат да споделят;
 Да се възприеме българска народна приказка, чрез куклен
театър на видео и да се уточни поуката от нея;
 Да се назоват героите на приказката и да се характеризират
техните външни белези и нравствени качества;
 Да се пресъздаде епизод от българската народна приказка или
цялостно преразказване.
10. Продължителност: 30 минути
11. Ход на ситуацията:

 Уводна част– 2 мин.

Учителят влиза в стаята и привлича вниманието на децата с кукли
за куклен театър – лисица и таралеж.

У: Здравейте, деца! Я, погледнете, кой ни е дошъл на гости днес! Кои

са тези герои? Точно така! Това са лисицата и таралежът.

65
У: Благодарение на тях, ще можем да се потопим в „ Приказният свят
на театъра”.
У: Деца, обичате ли да ходите на театър? Чудесно! Днес ще гледаме
куклен театър на приказката „Кума Лиса и Ежко Бежко”.
У: Внимателно слушайте и гледайте кукления театър, за да разберете
какви качества притежават нашите герои, как са постъпили един с
друг и каква е поуката от приказката!

 Основна част – 25 мин.

Педагогът пуска на интерактивната дъска видео на куклен театър
„Лили”, който отвежда децата в света на българската народна
приказка „Кума Лиса и Ежко Бежко”.

https://youtu.be/mHbunzVRIKk

У: Деца, харесали ви кукленият театър? Сега, ще поставя пред вас и

нашите гости - лисицата и таралежът. Днес ще си поговорим за тях,
защото именно те са главните герои в приказката „Кума Лиса и Ежко
Бежко”.
У: Какво можем да кажем за нашите герои? Каква е Кума Лиса? Да,
лисицата живее в гората и е много хитра. Колко хитрини казва, че
знае? Така е! Знае над триста хитрини и дава безброй съвети. А от
какво живее лисицата? Точно така, живее от измами, защото лъже не
един и двама. А хубаво ли е да се лъже? Правилно! Не е хубаво да се
лъже, защото на лъжата краката са къси. Знаете ли какво означава
това? Означава, че рано или късно всяка лъжа един ден се разкрива. А

66
какви хубави качества притежава Кума Лиса? Да, тя е много умна
казва, че е горската хитрана.
У: А какво можем да кажем за Ежко Бежко? Да, той е много добър и
обича да играе с добри приятели. Кума Лиса и Ежко Бежко добри
приятели ли са? Да, така е! В началото те били много добри и
неразделни приятели, но по-късно се скарали и се разделили завинаги.
У: Участват ли други герои в тази приказка? Да, другите герои са дядо
Стойко и баба Рада. А какво имали те? Точно така, имали си лозница с
грозде, което вече било узряло и бабата искала да го оберат, защото
нямала търпение да го опита, за да види дали е сладко. А дядото
съгласен ли е да го оберат? Правилно сте разбрали, че той искал да
изчака още малко, защото гроздето не било чак толкова узряло. От
какво, обаче се страхувала баба Рада? Да, тя се притеснявала да не би
някой да дойде и да откъсне сладкото грозде. А какво направил
дядото, за да не се случи това? Така е! Дядо Стойко сложил капан,
който да му помогне да хване този, който се опитвал да му обере
гроздето.
У: Какво предлага Кума Лиса на своя приятел Ежко Бежко? Правилно
сте разбрали, че на Кума Лиса и се прияло грозде и предлага на своя
приятел да отидат заедно, за да оберат гроздето и хубаво да се наядат.
Ежко Бежко съгласил ли се е? Да, в началото не искал, защото се
страхувал да не ги хванат, но после се съгласил. Защо се е съгласил?
Така е! Кума Лиса успяла да го убеди, че ако ги хванат ще се
измъкнат, защото знаела над сто хитрини. Освен това, двамата били
толкова неразделни приятели, че таралежът не можел да й откаже. А
колко на брой са хитрините, които знаел Ежко Бежко? Точно така!
Таралежът знаел само три хитрини, но много ценни и добри.

67
У: Какво се е случило, след като отишли до къщата на баба Рада и
дядо Стойко? Да, Кума Лиса вървяла по-напред, защото бързала първа
да си хапне от гроздето и въобще не мислила за своя приятел. Каква
беда е сполетяла лисицата? Да, тя се е хванала в капана на дядото. В
този момент, кой е помолила за помощ? Точно така! Лисицата е
поискала помощ от таралежа, като го е помолила, да й каже една от
своите три хитрини, защото е забравила нейните от уплахата си.
Помогнал ли е Ежко Бежко на своята приятелка? Да, той решил да й
помогне и споделил с нея първата си хитрина, която била тя да се
умилква около дядо Стойко и той, понеже бил много добър да я
съжали и да я пусне. Така ли се е случило? Да, тя излъгала дядо
Стойко, че е видяла гроздето и докато му се радвала не е видяла
капана и е попаднала в него. Повярвал ли й дядо Стойко? Точно така!
Той и повярвал и я пуснал да си върви със здраве.
У: Кума Лиса се прибрала доволна при Ежко Бежко, но какво решила
да направи? Вярно е! Искала отново да се върнат, за да могат да си
хапнат грозде, преди да са го обрали. Таралежът съгласил ли се е ? Да,
защото тя отново му напомнила, че знае толкова много хитрини, че
няма как да не се спасят. Двамата се върнали при гроздето и какво
станало? Правилно! Лисицата бързала да стигне първа до хубавото
грозде и без да се огледа отново попаднала в капана. От кой поискала
помощ лисицата? Така е! Тя поискала помощ от своя приятел Ежко
Бежко. А той помогнал ли е на своята приятелка? Точно така! Той се
ядосвал, че Лиска знае безброй хитрини, а все ги забравя, но понеже
бил много добър решил отново да й помогне, въпреки че са му
останали само две хитрини. Как и помогнал Ежко? Да, казал й да се
престори на умряла, за да може, когато дойде дядо Стойко да отвори

68
капана, а тя през това време да скочи и да избяга. Успяла ли е да
избяга Кума Лиса с тази хитрина? Правилно сте разбрали, че
благодарение на добрия Ежко Бежко и неговата втора хитрина Кума
Лиса отново се е спасила доволна, че е надхитрила за пореден път
дядо Стойко.
У: Какво предложила Кума Лиса на своя приятел Ежко Бежко, когато
го настигнала в гората? Точно така! Тя поискала за трети път двамата
да отидат, за да си похапнат грозде, въпреки че Ежко все й напомнял,
че там има капан. И все пак съгласил ли се е Ежко да се върнат при
гроздето? Да, но този път лисицата дала идея двамата да минат от
другата страна на къщата. А по пътя си за там на какво се натъкнали?
Правилно сте разбрали, че по пътя си те стигнали до един дълбок ров,
който лисицата успяла да прескочи, но таралежът не успял и паднал в
него. От кой поискал помощ Ежко Бежко? Правилно, че поискал
помощ от Кума Лиса. А тя помогнала ли му е? Така е! Тя не му е
помогнала. Отново казвала на своя приятел Ежко, че е забравила
всички свои хитрини и не може да му помогне. Какво направил Ежко
Бежко, за да се спаси? Точно така! Таралежът решил да използва
своята последна хитрина, защото много се ядосал на Кума Лиса. Каква
е последната хитрина на Ежко? Вярно е! Той излъгал Лиска, че имал
да й казва нещо много важно за гроздето. Помолил я да се наведе
надолу, за да може никой да не чуе това, което имал да й казва. Кума
лиса повярвала ли му е? Да, таралежът успял да надхитри Лиска. Тя се
навела към Ежко, а той през това време я хапнал за ухото и тя нямала
друг избор освен да го изтегли от рова, тъй като бързала за гроздето и
се страхувала, да не вземе дядо Стойчо да дойде и да я хване.

69
У: Останали ли са приятели Кума Лиса и Ежко Бежко, след като тя не
му е помогнала, когато той е изпаднал в беда? Точно така! Не са
останали приятели. Таралежът казал на лисицата, че вече не иска да са
приятели, защото знаела над сто хитрини, които нито веднъж не е
използвала, за да помогне и на двамата. Какво решил да прави
таралежът, когато Кума Лиса се задавала? Така е! За да не се среща с
нея решил, че ще се свива на бодливо кълбо, за да се страхува Кума
Лиса, да не се обоцка.
У: Мили деца, каква е поуката от тази приказка? Точно така! Поуката
е „Приятел в нужда се познава”. Човек разбира, кой му е истински
приятел тогава, когато има нужда от помощ, а не когато всичко е
наред. Кой е истинският приятел Кума Лиса или Ежко Бежко и защо?
Да, така е! Ежко Бежко е истинският приятел, защото два пъти
спасява Кума Лиса от беда, макар че знае само три хитрини, но ценни
и добри. Ежко Бежко разбира, че Кума Лиса не му е истински и верен
приятел, защото когато той изпада в беда и има нужда от помощ тя е
готова да го изостави и да не му помогне. Ето защо и в живота трябва
внимателно да си подбираме приятелите, които ще преценяваме дали
са истински именно в тези моменти, когато имаме нужда от помощ.

 Заключителна част – 3 мин.

У: Браво, деца! Чудесно се справихте! Благодарение на кукления

театър, вие разбрахте историята на тази хубава българска народна
приказка. Успяхте да отговорите на въпросите и да преразкажете
правилно моментите от приказката, за да разберете каква е поуката от
нея. За награда съм ви подготвила цветни хартии за вкъщи, с които
всеки от вас ще може да си изработи един от главните герои в

70
приказката „Кума Лиса и Ежко Бежко”. Ще си изберете, дали да
изработите лисицата
ата или таралежа, а може и дв
двамата. Ако се
затруднявате, помолете вашите родители да ви помагат. Сега, ще ви
покажа примерни модели на нашите герои, а ако ви харесат, може да
си изработите някой от тях по ваш избор. Очаквам да проявите вашето
въображение и творчески способности, за да ме изненадате приятно.
Идеята е да си направим хартиена кукла за куклен театър.

3.1.3. Анализ и тълкуване на резултатите от проведените

педагогически ситуации с театрални дейности по метода
наблюдение
При
и реализиране на педагогическата ситуация на тема „Любими
приказни герои” в IVa подготвителна група се прилага методът
наблюдение на база, който са отчетени резултати, които отговарят на
показателите – представи, емоционално отношение и умения,
поставени по петте критерия
критерия.

71
 Критерий 1. Познаване на театъра и театралната дейност

- 90% от децата познават основните елементи на театралното

изкуство;

- 70% от децата различават театралните постановки и

представяния;

- 80% от децата изразяват мнение относно театъра като изкуство

Критерий 2. Интерес към театъра и театралната дейност

- 60% от децата проявяват интерес към театралните постановки

и представяния;

- 50% от децата участват в театрални дейности и игри;

- 70% от децата изразяват мнение относно театъра като форма

на развлечение.

Критерий 3. Умение да се изразява пред публика

- 80% от децата имат умение да се изразяват пред публика чрез

игри и театрални дейности;

- 70% от децата разбират връзката между емоциите и

театралната дейност;

- 60% от децата изразяват мнение относно театъра като начин на

изразяване на емоциите.

Критерий 4. Креативност в създаването на приказки и

театралните изяви, свързани с тях

- 50% от децата имат умение да създават приказки и да

предлагат алтернативни решения на проблемите на героите;

72
 - 40% от децата използват креативност при създаване на нови
диалози и сцени в театралните настройки;

- 30% от децата използват креативност при създаване на

костюми, декорации и реквизити за театрални изяви.

Критерий 5. Забавление, комфорт и умение за работа в екип по

време на педагогическата ситуация

- 70% от децата се забавляват и имат умения да работят в екип

при театрални дейности;

- 60% от децата споделят идеи и мнения с другите членове на

екипа по време на педагогическата ситуация;

- 80% от децата се чувстват комфортно и се създава хармонична

атмосфера в екипа.

Резултатите от изследването показват, че повечето деца

проявяват интерес към темата за техните любими приказни герои и
участват активно в дейността. Освен това се оказва, че голяма част от
тях проявяват креативност в изпълнението на задачите и умение да се
изразяват пред публика, чрез актьорска игра и театрални дейности.
Важно е да се отбележи, че всички деца се забавляват и
чувстват прекрасно в удобна и приятна обстановка по време на
педагогическата ситуация. Това е от съществено значение за техния
психологически комфорт и увереност в себе си. Децата успяват да се
справят с всички поставени задачи. Показват завидни умения за
работа в екип при театралните дейности. Те разпознават любими
герои от познати литературни произведения, с помощта на театър на
сенките и други видове изкуства. Оценяват правилно техните външни

73
белези, поведение, нравствени качества, състояния и постъпки. През
цялото време децата изпитват вълнение, радост, удовлетворение и
значимост в хармонична атмосфера.
Процентното съотношение на резултатите е представено
графично на фиг.1

100% 90%
90% 80% 80% 80%
80% 70% 70% 70% 70%
70% 60% 60% 60%
60% 50% 50%
50% 40%
40% 30%
30%
20%
10%
0%
Познаване на Интерес към Умение да се Креативност в Забавление и
театъра и театъра и изразява пред създаването на умение за
театралната театралната публика приказки и работа в екип
дейност дейност театралните
изяви свързани с
тях

представи отношение умения

a
Фиг. 1. Резултати по критерии и показатели на деца IV подготвителна група

От анализа на резултатите става ясно, че 90% от децата познават

театъра и театралната дейност. Повечето деца проявяват интерес към
приказките и героите свързани с тях, като участват активно в
дейността. Около 80% от децата проявяват умение да се изразяват
пред публика, което е много добър показател. Около 50% от децата
проявяват креативност в създаването на приказки и театралните изяви
свързани с тях , което е добре, но може да се работи по посока на
допълнителното развитие на креативността на децата, за да може тя да

74
се подобри. Повечето деца се забавляват и чувстват комфортно по
време на дейността, което показва много добри умения на децата за
работа в екип.
Нивото на представи и отношение на децата от IVa
подготвителна група към театралната дейност се оценява с високо,
средно и ниско. То е илюстрирано в графичен вид на фигура 2.

120%

100%

80%

60%
100%
40% 75% 75% 80%
60%
20%

0%
високо ниво високо ниво средно ниво високо ниво високо ниво

Series 1

Фиг. 2. Ниво на представи и отношение на децата към театралната дейност

Данните на фиг
фиг. 2 показват, че педагогическата ситуация с
приложение на театрални дейности постига високо ниво на интерес и
активно участие от страна на децата.
Можем да обобщим
обобщим, че педагогическата ситуация на тема
„Любими приказни герои” се оказва много ефективна при децата в
четвърта подготвителна група
група, защото те възприемат по много
интересен и забавен начин учебния материал. Чрез педагогическата
ситуация децата се ззапознават с театралното изкуство.. Те разпознават

75
любими приказни герои, с помощта на театър на сенките и други
различни видове изкуства, а това от своя страна допринася за
усъвършенстване на когнитивното развитие, развитието на речта,
естетическото развитие и нравствените качества на децата. Възпитава
се ценностно отношение и стимулиране на интереса на децата към
изкуството.

При реализиране на втората педагогическа ситуация на тема

„Вълшебен театър” в IVб подготвителна група се прилага методът на
наблюдение на база, който са отчетени резултати, които отговарят на
показателите – представи, емоционално отношение и умения,
поставени по петте критерия.

Критерий 1. Познаване на театъра и театралната дейност

- 80% от децата познават основните елементи на театралното
изкуство, като актьорска игра, декор, костюми, светлина и звук;
- 80% от децата познават различни театрални постановки и
представяния. Имат представа за основни понятия, свързани с театъра,
като постановка, режисура, сценарий и драматургия;
- 80% от децата изразяват мнение относно театъра като изкуство
и имат положително мнение за него.
Критерий 2. Интерес към театъра и театралната дейност
- 80% от децата проявяват интерес към театъра и театралната
дейност;
- 80% от децата изпитват потребност да участват в театрални
дейности и игри;

76
 - 80% от децата изразяват положително мнение относно театъра
като форма на развлечение.
Критерий 3. Умение да се изразяват пред публика
- 80% от децата имат умения да се изразяват пред публика чрез
игри и театрални дейности;
- 80% от децата разбират добре връзката между емоциите и
театралната дейност;
- 80% от децата изразяват положително мнение относно театъра
като начин на изразяване на емоциите.
Критерий 4. Креативност в създаването на приказки и
театралните изяви, свързани с тях
- 80% от децата имат желание и умение да предложат
алтернативни решения на проблемите на героите. Те участват активно
по време на учебния процес, което допълнително насърчава тяхната
креативност;
- 80% от децата използват креативност при създаване на нови
диалози и сцени в театралните настройки;
- 80% от децата използват креативност за създаване на костюми,
декорации и реквизити за театрални дейности. Децата притежават
способност да се изразяват творчески, чрез театралната дейност.
Критерий 5. Забавление, комфорт и умение за работа в екип по
време на педагогическата ситуация
- 90% от децата имат умения да се забавляват и работят в екип
при театрални дейности;
- 80% от децата споделят идеи и мнения с другите членове на
групата. Голяма част от тях искат да работят в екип при театрални
дейности и игри;

77
 - 95% от децата се чувстват комфортно по време на
педагогическата ситуация. Това допринася за много настроение и се
създава хармонична атмосфера за работа.

Резултатите от наблюдението на проведената педагогическа

ситуация на тема „Вълшебен театър” показват, че:
1. Участниците в ситуацията проявяват интерес към
представения куклен театър на видео на приказката „Кума Лиса и
Ежко Бежко”. Децата са концентрирани, гледат и слушат внимателно
приказката за лисицата и таралежа, за да се запознаят с нея.
2. Децата изразяват емоции през цялото време. Те се радват,
смеят, пеят, забавляват като има и моменти, в които се объркват,
когато героите настъпят върху препятствията.
3. По време на дискусията след кукления театър децата
изразяват своите мисли и чувства по отношение на постъпките на
героите и сюжета на приказката. Те коментират проявлението на
героите, отговарят вярно и точно на всички зададени въпроси.
4. Децата се допълват в действията на героите, като повтарят
думи, жестове или се опитват да помогнат на героите да преодолеят
препятствията.
5. Участниците правилно назовават героите в приказката,
характеризират техните външни белези и нравствени качества. Те
използват своята креативност, като предлагат алтернативни решения
на проблемите на героите.
6. Децата успешно възприемат българската народна приказка
„Кума Лиса и Ежко Бежко”, чрез куклен театър на видео и много
правилно уточняват поуката от нея.

78
 Като цяло може да се каже, че кукленият театър „Кума Лиса и
Ежко Бежко” насърчава интереса, емоциите, мислите, чувствата,
участието и креативността на децата. Театралната дейност може да
бъде много полезна за развитието на децата, тъй като им помага да
развият своите социални умения, творчески умения, езикови умения и
умения за решаване на проблеми.
От анализа става ясно, че нивото на представи и отношение на
децата от IVб подготвителна група към театъра и театралната дейност
е високо. Процентното съотношение на резултатите е представено
графично на фигура 3.

Фигура 3. Резултати по критерии и показатели на IVб подготвителна група

Данните показват, че ролята на театралните дейности за

развитие на децата в предучилищна възраст по примера на приказката
„Кума Лиса и Ежко бежко” има положителен ефект върху тях. Става
ясно, че ценностното отношение към театралните дейности при тази
група деца е високо по всички критерии. Чрез театъра те се обучават,

79
радват, забавляват и разнообразяват по време на дневния режим в
детската градина. Почти всички деца проявяват интерес към
театралните постановки и представления, а повечето знаят какво
представлява театралната дейност и познават основните елементи на
театралното изкуство. Освен това те проявяват умения за работа в
екип и могат да изразяват мнение пред публика. Много голяма част от
децата имат креативни идеи за театралните постановки и могат да
предложат алтернативни решения за проблемите на героите.
Въпреки това се наблюдава, че има малък процент деца, които
не познават достатъчно добре театъра и театралната дейност. Тези
деца са по-стеснителни, а това може да бъде причина да нямат
желание да участват в театрални дейности и игри.

Може да се обобщи, че проведените педагогически ситуации с

театрални дейности оказват положителен ефект върху децата от двете
подготвителни групи - IVa и IVб.
Анализът на резултатите показва, че театралната дейност може
да бъде полезна за развитието на децата, тъй като те проявяват
огромен интерес, имат познания и умения за работа в екип. Театърът
може да помогне на децата да развият креативността си и да се
изразяват пред публика, което може да им бъде полезно в бъдещето.
Осигуряването на възможност за участие в театрални дейности
и игри, може да има положителен ефект върху представите и
отношението на децата в четвърта подготвителна група към
театралното изкуство.
Педагогическите ситуации с приложение на театрална дейност,
могат да бъдат от съществено значение за мотивирането и развитието

80
на децата в предучилищна възраст. Освен това те играят важна роля за
възпитаване на ценностно отношение към театъра и различните
видове изкуства.

3.2. Анализ на резултатите от проведена анкета с учители

Анкетата за детски учители е качена в Google формуляр и под

формата на линк (приложение 1) е публикувана във Facebook група
„Детски учители в детски градини и ясли”. За целите на изследването
са използвани отговорите на първите 30 педагози, които попълниха
анкетата.
Логически единици на проучването са 30 служители – 100%
жени, които са разпределени по стаж и възраст.
Възрастта на анкетираните е както следва:
- 20 – 30 г. – 2-ма учители или 4,26 %
- 31 – 40 г. – 7 души или 25,53 %
- 41 – 50 г. – 16 души или 46,81 %
- Над 50 г. – 5-ма учители или 23,40 %

81
 Фигура 44. Рзпределение на анкетираните по възраст

Анкетираните детски учители имат следния трудов стаж:

- Под – 1 г. – 0 броя
- От 1 до 10 години – 5 броя – 12.77 %
- От 11 до 20 години – 9 броя – 31.91 %
- Над 20 години – 16 броя – 55.32 %

Фигура 55.. Рзпределение на анкетираните по трудов стаж

82
 След първите
ървите въпроси
въпроси, които изследват детските учители по
демографски показатели,
оказатели, се премина
преминава към същността на
емпиричното проучване.
На въпроса „„Включвате
Включвате ли в обучението на децата в ПУВ
театрализирани игри, драматизации и спектакли?”
спектакли?”. Детските
учители са категорични в отговора си, че всички прилагат театрални
игри в даден момент от обучението на децата.
Въпрос №5 от анкетната карта има за цел да определи
жанровите предпочитания на възпитателите в детските градини. От
отговорите на въпроса „Кои жанрове са обект на драматизация от
Ваша страна?” става ясно, че ж
жанровите
анровите предпочитания на учителите
са разнообразни. 65% от ан
анкетираните посочват,, че предпочитат да
изпозлват сюжети от известни приказки. 34%
% предпочитат басните , а
25% твърдят,, че използват приказки, басни и разкази като обект на
драматизация. Други 12% отбеляз
отбелязват своите предпочитания за
разказите, а само 8% посоч
посочват,
ват, че са привърженици на друг жанр.
жанр
Отговорите на въпроса са отбелязани графично на фигура 6.
6

5. Кои жанрове са обект на драматизация от Ваша

страна?

80% 0%
8%
11%
60%
12%
40% 9%
65%
20% 34% 12%
0%
8% 8%
0% 0%
0%
Приказки Басни разкази Друг жанр

Column1 Column2 Column3 Column4

Фигура 66. Жанрове обект на драматизация

83
 От шести въпрос става ясно, че детските учители със стаж над
20 години предпочитат сами да съставят сц
сценарии
енарии за драматизация по
време на извършване на педагогическа ситуация. По този начин
отговарят 50% от възпитателите. Това до голяма степен се дължи на
дългогодишния професионален опит на учителите и на желанието от
тяхна страна. В резултат на това педагозите
озите демонстрират
самочувствие сами да съставят своите сценарии и да импровизират
при работата с децата в детската гра
градина. 12%
% от педагогическите
служители отговарят, че използват готови сценарии,, а 38% посочват,
че разчитат на материали съставени от по-опитни
тни колеги.
Отговорите на анкетираните са представени графично на фигура 7.

6. Как извършвате драматизацията?

в/ Разчитам на материали, съставени от по

по-
опитни колеги

б/ Сам/а съставям сценарий

а/ Търся готов сценарий

0% 10% 20% 30% 40% 50%

Series 1

фигура 7. Подход към драматизацията

Чрез въпрос №7 се установи коя форма на театър е най-

най
предпочитана от страна на учителите в педагогическата практика.
Педагозите концентрир
концентрират своите отговори
ри основно в две направления,
направления

84
като 72% отговарят , че предпочитат настолен и куклен театър, а 20%
посочват като алтернатива актьорски театър с театрални облекла и
реквизити. От данните става ясно, че всички учители използват под
една или друга форма театър в обучението на децата, което е похвално
и достойно за уважение. От всички анкетирани няма такъв, който да
отбелязва, че не играе с децата театър в детската градина.
На фигура 8 са представени отговорите на детските учители в
графична форма.

С децата играем:
0%

20%
а/ Куклен театър
8%
б/ Настолен театър
72%
в/ Театър със сенки

г/ Актьорски театър с театрални

облекла и реквизити
72% д/ Не играем театър

Фигура 8. Какъв театър играят педагозите с децата

Следващият въпрос също разглежда отношението на учителите

към театралните игри. В отговора на въпроса „Изработвате ли кукли
и реквизити за театър в детската градина?” отново има сериозно
разминаване на база на опита и годините преподавателски стаж.
Съответно 48% от учителите (всички със стаж над 10г.) отговарят, че
изработват кукли и реквизити за театър. От другите анкетирани - 26%

85
посочват, че понякога изработват, а останалите 26% от респондентите
са категорични, че никога не са изработвали кукли за театър в своята
практика. При необходимост голяма част от тези педагози използват
готови варианти на кукли и реквизити за театър в детската градина.
Отговорите на анкетираните детски учители са представени на фиг. 9.

6. Изработвате ли кукли и реквизити за театър в

детската градина?

26%
48%

26%

а/ Да б/ Не в/ Понякога

Фигура 9. Изработване на кукли и реквизити за театър

С цел да се разбере каква роля заемат театралните дейности в

обучението на децата е зададен следният въпрос: „Ролята на
театралната дейност в детската градина е:”. Всички възпитатели
отбелязват повече от един отговор, като 35% посочват всички
отговори, 26% определят ролята на театъра с три отговора, 16%
отбелязват четири и съответно 23% пет отговора. Данните показват,
че най-голям е процентът на учителите, които са на мнение, че
театърът развива творческите способности на децата от една страна, а
от друга страна има учители, които смятат, че театралната дейност не
играе важна роля в обучението в детската градина. Това разминаване

86
в отговорите показва, че има нужда от повече обучения и обмен на
идеи между учителите, за да се установят ясни и консистентни
стандарти за използване на театъра и театралната дейност като
средство за обучение в детската градина. Конкретните отговори са
представени на фигура 10.

9. Ролята на театралната дейност в детската

градина е:
е/ Да развива творческите способности на… 65%
32%
г/ Театралната дейност не играе роля в… 65%
45%
б/ Да се придобият умения, които да се… 40%
30%

0% 10% 20% 30% 40% 50% 60% 70%

Series 1

Фигура 10. Ролята на театралната дейност в ДГ

Въпрос №10 разглежда образователните направления, в които

може да бъде включен театърът. В отговор на въпроса „В кои
образователни направления е подходящо да се включи театърът?”,
по-голямата част от учителите посочват само едно образователно
направление, което води до голямо разминаване в отговорите. Най-
голям процент от респондентите - 41,5%, посочват, че най-подходящо
за театър е образователно направление „Български език и литература”.
26% от анкетираните избират образователно направление „Околен
свят” като най-подходящо за организиране на театрални дейности.
Други 21% отбелязват, че включват театъра в направление
„Математика”. На последна позиция излизат направление

87
„Изобразително изкуство” с 5,5% и направление „Музика”, съответно
с 6% .Отговорите на педагозите са представени графично на фиг. 11.

10. В кои образователни направления е подходящо да се

включи театърът ?
45%
40%
35%
30%
25%
20%
15%
10%
5%
0%

Series 1

Фигура 11. Образователни направления подходящи за театър

С въпрос №11 се търси мнението на педагозите по отношение

на това дали театърът има място сред традиционните методи на
преподаване в детската градина. На този въпрос се получава
разминаване в отговорите спрямо възрастта и годините
преподавателски стаж. Едва 15% от респондентите посочват, че не
възприемат театъра като метод за обучение. Те са на мнение, че той
няма място в педагогическата практика. Другите 62% от учителите
основно с трудов преподавателски стаж над 10 г. отговарят, че при
добро желание от страна на педагозите, театърът може да намери
приложение в различни педагогически ситуации. Положителен
отговор на въпроса дават изцяло по-младите педагози, които се
равняват на 23%. Това показва, че вероятно те мислят по-креативно и

88
имат свежи идеи, с които биха могли да ра
разнообразят
знообразят възпитателния
процес, ако намерят място на театъра сред традиционните методи на
преподаване в детската градина. На фигура 12 са изобразени
изобраз данните
от отговорите на анкетираните.

11. Има ли място театърът сред

традиционните методи на преподаване в
детската градина ?

23%

62% 15%

а/ Да, възможно е
б/ Не, категорично
в/ При добро желание от страна на педагозите

Фигура 12.. Място на театъра сред традиционните методи на обучение

„Какви
Какви са предимствата от приложението на театъра за
възпитание и обучение на децата в ПУВ?
ПУВ?”е следващият
едващият въпрос, на
който отговарят детските учители. Всички възпитатели дават
да повече
от един отговор. Никой от педагозите не посочва,, че театърът
театъ няма
предимства, напротив най
най-голям процент – 62% отговарят, че
театърът развива
азвива творческите способности у децата и ги забавлява.
42,60%
% от респонденти
респондентите посочват, че театърът възпитава ценностно
отношение към изкуството, а 28
28%% твърдят, че той допринася за
усъвършенстване на интелектуалното развитие и формиране на
художествено и естетическо възприятие на подрастващите. Според
12% от анкетираните
тираните театърът допринася за моралното възпитание на
децата. Тези отговори подчертават значението и предимствата на

89
театъра като средство за възпитание и обучение на децата в детската
дет
градина. Отговорите на педагозите са представени графично на
фиргура 13.

12. Какви са предимствата от приложението

на театъра за възпитание и обучение на
децата в ПУВ?
62%
70%
60% 42,60%
50% 33,33%
40% 28%
22%
30% 12%
20% 0%
10%
0%

Series 1

Фигура 13. Предимства на театъра за обучение

обучението на деца в ПУВ

Със следващия
ледващия въпрос се потърси мнението на педагозите
относно:„Ценностно
„Ценностно отношение към кои изкуства възпитава най
най-
силно театърът?”. Отговорите на детските учители показват, че
театърът възпитава най
най-силно
силно ценностно отношение към литературата
литература
с 78,40 % . На второ място се нарежда музиката с 55,33 % , защото
педагозите смятат, че театърът възпитава много силно ценностно
отношение и към нея. Респондентите поставят на трето място танца с
43,25% като изкуство, към ко
което театърът възпитава силно ценностно
отношение. Според данните следващото изкуство, което избират
анкетираните е киното с 34,33%. За съжаление 12,50% от учителите са
на мнение, че театърът възпитава ценностно отношен
отношение към

90
изобразителното изкуство и само двама учителя – 8% посочват, че
театърът възпитава силно ценностно отношение към фотографията.
Отговорите на учителите показват, че театърът е тясно свързан с
другите изкуства, особено с литературата, музиката и танца. Това
подчертава важността на интегрирането на различни изкуства в
учебния процес в детската градина, за да се постигне максимален
ефект върху ценностното отношение на децата към изкуствата и към
света около тях. Фигура 14 представя процентното съотношение на
отговорите на педагозите.

13. Ценностно отношение към кои

изкуства възпитава най
най-силно
силно театърът?

100%
80%
60% 78,40% 12,50% 55,33% 43,25% 8,00% 34,33%
40%
20%
0%

Series 1

Фиг.14. Ценностн
Ценностно отношение към изкуства, които възпитава театърът

Последният въпрос, който е зададен на учителите е следният:

„Смятате
Смятате ли, че детските учители се нуждаят от допълнителна
квалификация, свързана
вързана с театралното изкуство?”
изкуство?”. Едва 18% са на
мнение, че висшите учебни заведения дават достатъчно добра
подготвка и не е нужна допълнителна квалификация,
квалификация свързана с

91
театралното изкуство в детската градина. По-голямата
голямата част 82% от
педагозите са на мнение, че определено е нужна квалификация за
самостоятелно съста
съставяне на театрализирани игри. От тях 55%
посочват, че имат нужда от квалификация за изработване на кукли и
реквизити и 27% са за самостоятелно съставяне на театрални
сценарии. Отговорите на анкетираните са представени графично на
фиргура 15.

14. Смятате ли, че детск ите учители се нуждаят от

допълнителна к валификация, свързана с театралнот о
изкуство?

18%

27% 55%

а/ Да, за изработване на кукли и реквизити

б/Да, за самостоятелно съставяне на театрални сценарии и театрализирани игри
в/ Не, всичко, което е нужно е научено в университета

Фигура. 15. Потребност от квалификация свързана с театралното изкуство

Съгласно анализ
анализа на резултатите може да се обобщи, че в
работата на педагозите има два структурни елемента на база, на кои
които
се различават техните отговори
отговори. Това
ова са възраст и трудов стаж. Може
Мож
да сее каже, че учителите с по-голям
голям стаж не изпитват
изпи особена
трудност в приложението на театрални дейности в своята
педагогическа работа
работа. Благодарение
лагодарение на дългогодишния си
преподавателски опит са натрупали достатъчн
достатъчноо умения за работа с
реквизити.

92
 От друга страна по-младите детски учители, въпреки че нямат
достатъчно опит са по-креативни и имат по-свежи идеи. Повечето от
тях имат желание да излязат от рамките на традиционните методи на
преподаване. Те много по-лесно могат да влязат в роля, за да проведат
обучение на децата от предучилищна възраст, чрез прилагане на
театрална дейност.

3.3. Изводи от проведеното педагогическо изследване

Обобщавайки резултатите от проведеното педагогическо
изследване, могат да се направят следните изводи:
1. Проведените педагогически ситуации, съчетани с метода на
наблюдение, показват колко са важни и значими театърът и
театралните дейности в предучилищна възраст, защото именно те
насърчават творческия потенциал на децата. Наблюдението показва,
че децата, въпреки крехката си възраст, също се открояват като
творци и успяват да развиват своите умения и таланти.
2. Изследването доказва, че театралното изкуство насърчава
интереса, емоциите, мислите, чувствата и креативността на
подрастващите. Помага на децата да се чувстват по-уверени в себе си,
да разбират връзките между емоциите и театралната дейност, да умеят
да се изразяват пред публика, да се учат да бъдат по-самоуверени и да
имат по-голяма самооценка.
3. Установи се, че в действителност театърът и театралните
дейности развиват емпатия и целят децата да разбират и да усещат
чуждите емоции и проблеми. Наблюдението показва, че децата се
учат да бъдат по-чувствителни към другите и да им помагат.

93
 4. Чрез театралните дейности и игри се проявява креативността
на децата, която допринася за това те да имат по-широк хоризонт на
мислене извън „шапката” и да намират нестандартни решения на
проблемите.
5. Театралното изкуство укрепва социалните връзки, защото
създава комфортна работна атмосфера, в която децата се забавляват и
обучават, комуникират по ефективно помежду си, в резултат на което
работят заедно добре в екип.
6. Анкетното проучване показва, че голяма част от детските
учители имат познания и интерес към театъра и театралната дейност и
в даден момент от обучението на децата ги прилагат в своята
практика, което дава допълнителна значимост на театралното
изкуство за възпитанието и обучението на децата в детската градина.
7. Изследването установи, че най-предпочитаният жанр от
педагозите за обект на драматизация са приказките, като учителите с
по-дългогодишен професионален опит имат желание сами да си
съставят сценарии, а останалите възпитатели твърдят, че търсят готов
сценарий или разчитат на материали от по-опитни колеги.
Следователно може да се направи извод, че драматизацията в ДГ се
прилага основно по БЕЛ с цел да стимулира познавателната активност
на децата, да разшири възможностите за тяхното общуване и да
послужи като източник за получаване на разнообразна информация.
8. Въз основа на изследването става ясно, че учителите играят с
децата основно куклен и настолен театър, като по-голямата част от
тях сами изработват кукли и реквизити за театър в детската градина,
което показва че педагозите имат желание да развиват творческите

94
способности на децата и да възпитават у тях ценностно отношение
към изкуството.
9. Според отговорите от анкетата става ясно, че театърът има
място сред традиционните методи на преподаване, което е показател,
че учителите отчитат неговата роля и предимства свързани с това, че
развива творческите способности на децата, носи удовлетвореност и
моменти на радост, усъвършенства интелектуалното им развитие,
формира художествено и естетическо възприятие, допринася за
моралното възпитание на подрастващите и възпитава ценностно
отношение към изкуството. Следователно театърът и театралните
дейности оказват положителен ефект върху цялостното развитие на
децата от предучилищна възраст.
10. От всичко казано до тук, може да се обобщи, че театърът и
театралните дейности имат много важна роля в образованието на
децата в предучилищна възраст. Поради това е необходимо детските
учители ежедневно да включват в обучението на децата
театрализирани игри, драматизации и спектакли. Това ще допринесе
за успешното развиване на уменията и таланта на децата и ще направи
живота им в детската градина още по-вълнуващ и интересен.

95
 ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Смисълът и спецификата на театралните игри са

съпреживяването, познанието, въздействието на художествения образ
върху личността. Театърът е една от най-достъпните форми на
изкуство за децата. Театралната дейност е едно от най-ярките
емоционални средства, които формират художествен
вкус. Театралната игра е ефективно средство както за социализиране
на дете в предучилищна възраст в процеса на разбиране на моралното
значение на литературно или народно произведение, така и за участие
в игра, която има колективен характер. Това създава благоприятни
условия за развиване на чувство за партньорство и усвояване на
начини за позитивно взаимодействие.
В театралната игра се осъществява емоционално развитие:
децата се запознават с чувствата, настроенията на героите, овладяват
начините на тяхното външно изразяване, осъзнават причините за това
или онова настроение.
Театралната игра е средство за самоизява и самореализация на
детето. Театралните игри дават възможност за формиране на опит за
социални поведенчески умения поради факта, че всяко литературно
произведение или приказка за деца в предучилищна възраст винаги
има морална ориентация. Любимите герои стават модели за
подражание. Именно способността на детето за такава идентификация
с любим образ има положително въздействие върху формирането на
личностни черти.
Театралната дейност е източник на развитие на чувствата и
емоциите на детето, запознава го с духовните ценности. Също толкова

96
важно е театралните игри да развиват емоционалната сфера на детето,
да го карат да съчувства на героите. Освен това театралната дейност
позволява на детето да решава много проблемни ситуации индиректно
от името на героите. Помага за преодоляване на срамежливостта и
неувереността в детето, както и за разрешаването на конфликти по
време на игра.
Ролята на театъра е да създава у децата положително
емоционално състояние, да развива чувство у децата като емпатия, да
възпитава ценностно отношение към различните видове изкуства.
Чрез театралната дейност децата се учат на самостоятелност, като
развиват самостоятелно творчество. Насърчава се тяхното
себепознание и себеизразяване. Театърът допринася за осъзнаване на
чувствата като удовлетворение, радост и значимост.
Педагозите е добре да приемат предизвикателството постоянно
да усъвършенстват своите познания и възможности, свързани с
театралното изкуство. Желателно е да проявяват креативност, да
импровизират, да използват различни похвати на преподаване, които
да са интересни и близки до децата.

97
 ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
1. Велева, А., (2016). Възможности за игра в ежедневието на
детската градина съобразно новите нормативни документи.
Педагогически новости, брой 1. Русе;
2. Генова, В. (2015). Играта във френските средновековни
фаросове, УИ „Св. Климент Охридски”, София;
3. Георгиева, Е., (1996). Дейността по интереси – звено на
педагогическия процес, Сп. „Предучилищно възпитание”, бр. 7;
4. Дерменджиева, С. (2009). Когнитивни и емоционални аспекти
на социалния статус в горна предучилищна възраст, Библиотека
„Диоген”, Том 17, Брой 1, ВТ. ;
5. Димитров, Д., (1989). Типове игрови технологии за детската
градина и началната степен на ЕСПУ, ВПИ, Благоевград;
6. Играта-драматизация (2014). Технология на драматизацията и
ролевите игри, СУ „Св. Климент охридски“, София;
7. Козлова С. А. (2014). Предучилищна педагогика [Текст]:
учебник, помощ за ученици от средно пед. учебник заведения
/С. А. Козлова, Т. А. Куликова. - М.: Издателски център
„Академия”;
8. Коломински, Я., (1989). Човекът-психология, София;
9. Манчев, Й.(1994). Психология, Сливен;
10. Пенчев, П. ; С. Алексиева (1980). Детската театрализирана игра.
София: Народна просвета;
11. Русинова, Е., (1979). Възпитание на въображението в сюжетно-
ролевите игри, София;
12. Стаматов, Р. (2000). Детска психология, Пл., издателска къща
„Хермес”;

98
13. Цоневска, М. ; Г. Данчева (2000). Куклен театър в детската
градина, в училище, вкъщи. Велико Търново, Слово;
14. ЗАКОН за предучилищното и училищното образование. Обн.,
ДВ, бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 1.08.2016 г.;
15. НАРЕДБА № 5 от 03.06.2016 г. за предучилищното
образование. Обн. – ДВ, бр. 46 от 17.06.2016 г., в сила от
01.08.2016;
16. Божович, Л. И. (2008). Личность и ее развитие в детском
возрасте. СПб. ;
17. Болотова, A., О. Молчанова (2012). Психология развития и
возрастная психология, , Питер, М. ;
18. Бурменская, Г. В. и колектив (2007). Возрастно-
психологический подход в консультировании детей и
подростков. Учебное пособие для студенто ввысших учебных
заведений. М. ;
19. Выготский, Л. С. (2003). Психология развития ребенка. Смысл;
Эксмо, М;
20. Лисина, М. И. (1986). Проблемы онтогенеза общения, М.,
Педагогика;
21. Прищепенок, Н. Театральная деятельность в детском саду,
https://deti-club.ru/teatralnaya-deyatelnost-v-detskom-sadu
22. Смирнова, Е. О. (2009). Детская психология. Учебник для
вузов. 3-е изд. СПб, Питер;
23.Толстых, Н. Н. (2010). Развитие индивидуально гохронотопа в
детстве и юности //Вопросы психологии. № 2 ;
24. Шаповаленко, И. В. (2005). Возрастная психология, М.

99
 Приложение 1

Анкетен лист за детски учители

Каня Ви да попълните формуляр:

Анкета за детски учители

Уважаеми колеги,
Във връзка с разработване на дипломен проект отправяме покана към Вас да се
включите в анкетно проучване, насочено към разкриване на ролята на театъра
за възпитаване на ценностно отношение към изкуството на децата в ПУВ.
Вашето мнение е важно за нас, за да бъде изследването обективно.
Анкетата е анонимна, а информацията ще бъде използвана за аргументиране и
защита на магистърска теза.
Искрено благодаря за Вашето съдействие!

Имейл адрес *

1. Вашата възраст е: *

o 20 - 30 г.
o 31 – 40 г.
o 41 – 50 г.
o Над 50 г.

2. Колко години педагогически стаж имате? *

o Под 1 г.
o От 1 до 10г.
o От 11 до 20г.
o Над 20 г.

3. Вашият пол е:

o Мъж
o Жена

4. Включвате ли в обучението на децата в ПУВ театрализирани игри,

драматизации и спектакли? *

100
o Да
o Понякога
o Не

5. Кои жанрове са обект на драматизация от Ваша страна? (можете да

посочите повече от ЕДИН отговор) *

o Приказки
o Басни
o Разкази
o Друг жанр

6. Как извършвате драматизацията? *

o Търся готов сценарий

o Сам/а съставям сценарий
o Разчитам на материали, съставени от по-опитни колеги
o Не използвам драматизация

7. С децата играем: (можете да посочите повече от ЕДИН отговор) *

o Куклен театър
o Настолен театър
o Театър със сенки
o Актьорски театър с театрални облекла и реквизити
o Не играем театър

8. Изработвате ли кукли и реквизити за театър в детската градина? *

o Да
o Не
o Понякога

9. Ролята на театралната дейност в детската градина е: (можете да

посочите повече от ЕДИН отговор) *

o Да прави живота на децата интересен и смислен

o Да се придобият умения, които да се използват в ежедневието
o Да носи удовлетвореност и моменти на радост
o Театралната дейност не играе роля в детската градина
o Да възпитава ценностно отношение към изкуството

101
o Да развива творческите способности на децата
10. В кои образователни направления е подходящо да се включи
театърът ? *

o Направление „Български език и литература”

o Направление „Математика”
o Направление „Околен свят”
o Направление „Изобразително изкуство”
o Направление „Музика”
o Направление „Конструиране и технологии”
o Направление „Физическа култура”

11. Има ли място театърът сред традиционните методи на преподаване

в детската градина ? *

o Да, възможно е
o Не, категорично
o При добро желание от страна на педагозите

12. Какви са предимствата от приложението на театъра за възпитание

и обучение на децата в ПУВ? (можете да посочите повече от ЕДИН
отговор) *

o Развива творческите способности на децата

o Възпитава ценностно отношение към изкуството
o Формира художествено и естетическо възприятие
o Допринася за моралното възпитание на децата
o Театърът е само забавление за децата
o Няма предимства

13. Ценностно отношение към кои изкуства възпитава най-силно

театърът? (можете да посочите само ТРИ отговора) *

o Литература
o Изобразително изкуство
o Музика
o Танц
o Фотогрофия
o Кино

102
 14. Смятате ли, че детските учители се нуждаят от допълнителна
квалификация, свързана с театралното изкуство? *

o Да, за изработване на кукли и реквизити

o Да, за самостоятелно съставяне на театрални сценарии и
театрализирани игри
o Не, всичко, което е нужно е научено в университета

Анкетният лист е достъпен и в електронен вид на адрес:

https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLScOUA3VTX2ai81HuKkR7N
zYo-fJ7MFr80dWM3q9T6waRRT0wg/viewform?vc=0&c=0&w=1&flr=0

Приложение 2

Снимков материал от проведените педагогически ситуации

103
104
105