ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ

„ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ”

ПЕДАГОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

Подготовка и готовност на децата за училище

r

Разработил: доц. д-р Ирина Стоянова

 Преходът от детска градина към училище означава качествено изменение
в живота на детето и на неговото личностно формиране. Периодът между
шестата и седмата година е преломен и нов в живота на детето. От този
момент нататък започва нов етап във физическото и интелектуалното му
развитие, като същевременно се усъвършенстват вече придобитите навици и
се формират нови, по-сложни умения за общуване и поведение.
Постъпването на детето в първи клас е нов период от детството, нов
начин на живот, който оказва съществено влияние върху по-нататъшното
формиране на неговата личност. От него се изисква определена специална
подготовка, степен на развитие на интелектуалните процеси, мотивация. В
училище детето се сблъсква с необходимостта да се подчинява на определени
правила, то трябва за овладее нормите за създаване на учебното
сътрудничество.
Според Е. Петрова качествата на подготовката на детето за
училище се оценяват чрез понятието готовност за училищно
обучение, което е свързано с физическата и психологическата
готовност. Най-същественият компонент на физическата готовност
е доброто общо здравословно състояние. Тя се характеризира и
чрез равнището на владеене на културно-хигиенни навици и
привички, проявява се чрез физическа издържливост. Физическата
готовност обуславя психологическата.
Авторката отбелязва, че: Психологическата от своя страна
обхваща обща готовност (интелектуална и социално-личностна)
и специална готовност за успешно обучение в училище.
 Според А. Люблинска готовността за училище се определя от
следните показатели:
 Детето трябва да има определени знания, представи и
житейски понятия за предметите и явленията от обкръжаващия го
живот, първоначални знания за моралните качества на хората, за
изискванията относно поведението; детето да има представи за
множество и обозначаването му с цифра, за звук на речта, който се
означава с буква, да се ориентира в пространството и времето. Децата
трябва да владеят система от различни действия, които могат да
използват. Тези действия включват изпълнителски движения, трудови,
битови и някои учебни действия, върху основата на които се създават
различните навици
 Детето има формирана определена позиция – желание и готовност да стане
ученик, да учи в училище. Важно значение за готовността на детето за училище
има формираното познавателно отношение към обкръжаващия го свят: желанието
да се занимават, интересът към ученето, към усвояването на писането и
овладяването на четенето, към опознаване на всичко ново свързано с
постъпването в училище.
Съществуват три аспекта на подготовката за училище:
- интелектуалната готовност за усвояване на програмното съдържание
на предметите, които детето ще изучава
- психологическата готовност за обучение в училище, която се определя
от специфичната учебна дейност и от новото място на детето в системата
на обществените отношения; тя се отнася до развитие на мотивационната,
емоционално-волевата и потребностната сфера на личността.
- социалната готовност на детето за поемане на ролята „ученик“.
 На 6 - 7-годишна възраст това, което предстои пред децата е овладяване на новата учебна
дейност и постъпване в училище. Отговорната позиция на детето в първи клас изисква от него да
притежава следния комплекс от психически и личностни качества:
висока работоспособност и концентрация на вниманието;
устойчиво положително отношение към самия себе си, към своята работа и нейните резултати;
по-развити нравствено-волеви качества;
по-сложни форми на умствена, аналитико-синтетична дейност;
целенасоченост и устойчивост на дейността.
Умения и навици, които трябва да овладеят децата:
 това са т. нар. общи способи за действие, улесняващи детето при овладяване на новата за него
учебна дейност;
 владеене на достъпни за възрастта му методи на познание – трябва да бъде и средство и цел в
живота (Ж. Делор);
 развитие и трениране на паметта и асоциативното запомняне;
 социална подготовка за успешен преход към новата социална роля на ученик; Целта е не само
начално формиране на личностни качества и свойства, а и на социална мотивация на дейността
на децата.
Смяната на една доминираща дейност (играта) с друга (ученето) е особено трудна за децата
от тази възраст.
 Готовността като резултат от подготовката предполага цялостно
хармонично развитие на детето. В тази връзка според наредба №5 от 2016г.
готовността на детето за училище „отчита физическото, познавателното,
езиковото, социалното и емоционалното му развитие“.
Готовността за училище може да се разглежда в два аспекта: обща,
психологическа и специална. Според Сн. Въчева „Общата готовност изразява
нивото на физическото, психическото, нравственото, волевото, естетическото
развитие на децата, постъпващи в училище“.
В общата готовност за училищно обучение влиза и психологическата
готовност на децата, която включва следните компоненти: интелектуална,
нравствено-волева, физическа, емоционална и мотивационна. У детето е
необходимо да се формират социални позиции на ученик, то да може да
комуникира спокойно , както с децата така и със своите учители. Именно
затова е особено важно психическото развитие на детето.
 Физическата готовност от своя страна изисква от детето значително физическо
напрежение. Като компоненти в тази готовност се включват: доброто състояние на
здравето на детето, закаляване, издръжливост и работоспособност на организма,
развитие на моториката, овладяване на хигиени навици и спазване на лична хигиена,
хармонично физическо и нервно-психическо развитие.
 Интелектуалната готовност е свързана с умственото и речевото развитие на детето,
които са осъществени в хода на специфичните за предучилищния период дейности.
Компонентите на интелектуалната готовност включват, както достатъчно овладени
знания за обкръжаващия детето свят, така също и определена степен на познавателна
и мисловна дейност и развитие на елементи на учебна дейност.
 Личностна готовност се изразява в мотивацията на детето за училище, в желанието
да стане ученик, дава възможност на детето да регулира чувствата и поведението си в
сложни ситуации, изразява се и в отношението му към учителите, себе си и към
децата. Детето има желание да се учи, стреми се да направи нещо добро, активно се
интересува от новото, разбира кое е добро и кое е лошо.
 Мотивационната готовност е особено важна за успешното обучение в
училище. Тя предполага формиране у детето на отношение към ученето като
дейност. Именно желанието на децата да станат ученици, да се учат, да заемат
нови социални позиции, се определя като мотивационната готовност за училище.
Емоционална готовност - тя е пряко свързана с мотивационната
готовност и дава възможност детето да регулира чувствата и поведението си в
определени ситуации. Проявата на нравствени, интелектуални и естетически
чувства в този период е важен показател за емоционалната готовност на детето.
Нравствено-волева готовност - Тя се изразява в достигане на детето на
ниво на развитие на нравствено поведение и нравствени чувства, които от своя
страна му позволяват да приеме нова социална позиция на ученик и да изгради
взаимоотношения както с възрастните си така и със съучениците си на
нравствена основа.
 Специалната подготовка в детската градина според Й. Факирска се изразява в „овладяването на
нови знания по различни дялове, които да облекчат ограмотяването и смятането, както и овладяването на
системни знания по отделните научни дисциплини в начален етап на образование“.
Личностната готовност за училище се изразява в интереса на детето към училището, в желанието да
стане ученик, да се промени статусът му в обществото,в стремежа му да се включи в учебна дейност,
в отношението му към учителите, към децата и към себе си. Важни конструкти са също достатъчно
високото ниво на познавателно, социално и волево развитие.
Социалната готовност на личността- в предучилищната възраст се заражда самосъзнанието на
детето. По отношение на социалното поведение (идентитет и емпатия)
Идентитет- детето е в състояние да изгради представа за себе си, опознава собственото си тяло и
потребността да се грижи за него-знае цвят на очи , коса, собствено, бащино име , на кого е кръстено,
близки роднински връзки и т.н.
При много от децата се създава високо или ниско самочувствие.. При децата с много високо
самочувствие , често се наблюдава, че те могат всичко, че не се вслушват в съветите на възрастните и
поради това често грешат и не достигат до желания резултат. При децата със ниско самочувствие се
наблюдава – че те смятат, че не са в състояние да извършат сами каквато и да е дейност и да я доведат до
успешен резултат. Готови са да се откажат от действията си и поради това не могат да достигнат
самостоятелно до определен резултат. Целта на детската градина е да се развие във всяко дете реално
чувство за собствената му личност и да бъде научено как да постига желаните резултати
 Съществен момент за подготовката на децата е развитието на едно от личностните качества
на детето, а именно познавателният интерес – черта от характера на детето, която се проявява в
любознателност, любопитство и активност. Според Ю. Дончева Интересът обикновено е
избирателен по отношение на различните дейности
Предпоставка за интелектуалното развитие са и познавателните потребности. Важно при
работата с децата е у тях да се предизвикват въпроси, любопитство, любознателност,
познавателна активност. Важно е интелектуалната, волевата и емоционалната страна на
познавателния интерес да се разглежда като едно цяло. Те са подбудители на познавателната
активност на детето.
Специалистите в предучилищната педагогика обръщат внимание на необходимостта за
развитие на творчеството у децата.
Условия за творчество са – апликации, моделиране, рисуване, словесни задачи, игра,
творчески разказ, продуктивна дейност и правилно поставени въпроси. Творчеството се развива
в условията на продуктивната дейност, когато на всяко дете се поставят въпроси или задачи за
самостоятелно изпълнение.
При постъпването на детето в първи клас е необходимо, то да има готовност за обучение,
да придобие съвкупност от компетентности - знания, умения и отношения, и да се създадат
условия за цялостно развитие на детската личност. Всичко това са предпоставки необходими за
успешното преминаване на детето към училищното образование.
Преход между детската градина и началното училище
За да бъде този преход по-щадящ за детето, той трябва да се планира и организирано много
внимателно и целенасочено. Опитът на началните учители показва, че затруднения в адаптацията
настъпват по-рядко при деца, които са посещавали детска градина. Те проявяват по-голяма
самостоятелност и увереност в себе си, по-лесно контактуват и се сприятеляват с връстници, имат по-
непосредствена връзка с учителя и по-често са склонни да търсят помощ от него. Поради всичко това
те по-бързо се ориентират в новите условия и приспособяването им към училищния живот е по-
безболезнено. Очевидно в този случай е от значение социалният опит, придобит в детската градина.
Но той е само помощен фактор, тъй като в основата си успешната адаптация на първокласниците
зависи от обстановката в семейството и училището, а също и от индивидуалните особености на детето.
Преходът се осъществява в няколко насоки:
- Овладяване на подходящо образователно съдържание;
- Промяна на формите и методите за реализиране на образователния процес;
- Промяна в режима на децата с удължаване на времето за обучение;
- Промяна на обстановката в детската градина, която да наподобява училищната;
- Промени в нагласите и очакванията на децата и родителите им;
- Предварително запознаване на децата с обстановката в училище, среща с учителя, посещение на
класната стая.
Преходът между градината и училището е сложен и продължителен процес, които е
свързан с:
- Изменение на мястото на детето в обществото;
- Нарастване на отговорностите му;
- Лична отговорност;
- По- голяма самостоятелност и независимост;
- Отлична подготовка и развитие на умствени способности на детето
- Психическа готовност.
Трябва да се има предвид, че реалната възраст на детето не винаги съответства на
биологичната: едно дете ,по отношение на физическото си развитие може да е готов за
училищно образование, а за друго дете, дори на седемгодишна възраст, ежедневните
образователни задачи ще създадат значителни затруднения.
Дете, което е готово за училище, иска да се учи, защото се стреми да заеме
определена позиция в обществото, което дава възможност да се присъедини към
света на възрастните, а също и защото има развита познавателна потребност,
която не може да бъде удовлетворена у дома
В. С. Мухина твърди, че готовността за училище е желание и осъзнаване на
необходимостта от учене, в резултат на социално съзряване на детето, поява на
вътрешни противоречия в него, задаване на мотивация за учебни дейности.
 Според Л. Виготски, да бъдем готови за училищно образование означава,
на първо място, да обобщим и разграничим в съответните категории обектите и
явленията от околния свят.
Основните задачи на подготовката за обучение са:
- защита и насърчаване на здравето;
- развитие на психични функции и личностни черти;
- осигуряване на приемственост между подготовката за учене и преподаването в
училище.
Най-пълното понятие „готовност за училище“ е дадено в определението на Л. А.
Венгер, под който той разбира определен набор от знания и умения, в които
всички други елементи трябва да присъстват, въпреки че тяхното ниво развитието
може да бъде различно. Компонентите на този набор са преди всичко е мотивация,
лична готовност, която включва „вътрешна позиция на ученика “, волева и
интелектуална готовност. Най-важната задача на системата за предучилищно
образование е всестранното развитие на личността на детето и подготовката му за
училище. Независимо от възрастта, на която детето ходи на училище, е
необходимо предварително да се подготвите за учене.
 Въпроси за самоподготовка:
1. Посочете дефиниция за готовност на детето за училище.
2. Посочете аспектите, в които може да се разглежда
готовността за училище.
3. Кои компоненти съдържа общата готовност?
4. Дайте дефиниция за всеки компонент от общата готовност.
5. В какво се изразява специалната готовност на децата за
училище?
6. В какво се изразява личностната готовност за училище?
7. Какво отчита готовността на детето за училище според
наредба №5 от 2016г.?